20th Oct2016

Отбелязваме 100 години от гибелта на поета Димчо Дебелянов

by Черно и Бяло

Председателят на СБЖ Снежана Тодорова и ръководителят на Народно читалище „Димчо Дебелянов-1960“ Миглена Китанова по време на пресконференцията. Снимка: Авторът

100-годишнината от гибелта на най-нежния български поет Димчо Дебелянов събра на специална пресконференция в СБЖ организатори на честването на юбилея, сред които е и нашият съюз. Ще бъдат представени творби, снимки и мултимедия за живота и делото на поета. 

Пресконференцията беше открита и ръководена от председателя на СБЖ Снежана Тодорова. Тя подчерта, че това е първата инициатива в столицата за отбелязване на вековната годишнина от гибелта на Дебелянов.

dsc_0317

Заедно със СБЖ инициатор е и Народно читалище „Димчо Дебелянов – 1960“, чиято ръководителка Миглена Китанова години наред полага усилия, за да не бъде забравен големият поет, който близо столетие продължава да вълнува българите от всички поколения.

На 11.10.2016 г. от 17.30 ч. в Централния военен клуб се състоя концерт в памет на подпоручик Димчо Дебелянов, дал своята велика саможертва в името на България.

Активно участие в отбелязването на тази годишнина освен СБЖ и читалище „Димчо Дебелянов-1960“ ще вземат още Съюзът на сержантите и офицерите от запаса и резерва, Военна академия „Г.С. Раковски“, Отечествен съюз, Национална асоциация сигурност, списание „Черно и Бяло“, Съюзът на народните читалища, Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърни оператори, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Дирекция на музеите в град Копривщица, кметът на община Копривщица.

На пресконференцията присъства и кметът на Копривщица Генчо Герданов. Той изрецитира едно от малко известните стихотворения на поета и допълни още, че за него е гордост да управлява родния град на Дебелянов. „Щастливи са хората от Копривщица, че имат такъв кмет, който така сърцато говори за видните копривщенци”, каза председателят на СБЖ Снежана Тодорова, и продължи: “Мисля си, че е голяма чест да бъдеш кмет на град като Копривщица, която е откърмила толкова много български герои.“

Майя Любомирска

27th Sep2016

100 години от гибелта на Димчо Дебелянов, патрон на НЧ „Димчо Дебелянов – 1960”

by Черно и Бяло

Пресконференция на тема „100 години от гибелта на Димчо Дебелянов, 10.10.2016 г., 11:00 часа, пресклуб „Журналист”, СБЖ

untitled-1През настоящата 2016г. отбелязваме 100-годишнината от гибелта на големия български поет Димчо Дебелянов, в рамките на честванията на Първата световна война. Подпоручик Дебелянов е деен участник във военните действия и пада убит на 2-ри октомври 1916г.  Световноизвестният  и обичан поет е патрон на софийското читалище „Димчо Дебелянов-1960”, намиращо се в ж.к. „Яворов”.

В тази връзка, ръководството и възпитаниците на читалището подеха инициатива да отбележат юбилея, като организират тематични събития. Целта е да се обогати културната памет на столицата и нейните граждани чрез активното им участие в мероприятията. Съорганизатор на събитията по повод 100 години от гибелта на Димчо Дебелянов е централното ръководство на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва /СОСЗР/ под ръководството и с голямата подкрепа на ген.-лейтенант от резерва Стоян Топалов. Партньор по случай юбилея е ръководството Военна академия „Г.С.Раковски”.  За честванията са поканени  историци, писатели, учени, хора на изкуството, заявили желанието си да бъдат част от честванията.

Популяризирането на събитията ще се осъществи чрез участието на медии, културни институции и разпространение на информационни материали сред гражданите. В реализацията ще бъде включена уникална изложба от архивни материали и фотографии за Димчо Дебелянов.

Честване на 100 години от гибелта на световно известния поет – подпоручик Димчо Дебелянов, 11.10.2016 г.,  17:30 часа, Концертна зала, Централен военен клуб

  • Изпълнения на „Представителния ансамбъл на Въоръжените сили;
  • Мултимедийна презентация за житейския път и творбите на Дебелянов. Съвременно виждане и международен отзвук – Паола Колева, Тодор Пенев, историк;
  • Генчо Герданов, кмет на гр. Копривщица – рецитал по творби на Димчо Дебелянов;
  • Искра Шипева, директор на Дирекция „Музеи” – гр.Копривщица;
  • Лектория с историци, поети и писатели, хора на изкуството, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Военна академия „Г.С.Раковски”, Национално сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори и др. организации и партньори по проекта – Джумалиев;
  • Полк.д-р Петър Ненков – литературно есе да Д. Дебелянов;
  • Полк.Кирил Парапанов-изпълнение на стихове от творбите на Д. Дебелянов;
  • Музикална програма с участието на възпитаници на НЧ „Димчо Дебелянов-1960;
  • Боян Ангелов –председател на СБП;
  • Димитър Христов-поет и драматург, СБП;
  • Георги Н.Киров – пъpвият нocитeл нa Haциoнaлнaтa литepaтypнa нaгpaдa „Димчo Дeбeлянoв” oт 2004 г. Oпpeдeлян e ĸaтo нaй-Димчoвия пoeт!;
  • Карамфил Матев-председател на Националното сдружение на стенографите,машинописците и компютърните оператори;
  • Представяне на копия от архивни материали и фотографии с историческа стойност, юбилейни платна;
  • Връчване на награди и плакети по повод на юбилея от председателя на НЧ „Димчо Дебелянов-1960”.

Миглена Китанова


Партньори на проекта: СОСЗР, Военна академия „Г.С.Раковски”, СБЖ, Отечествен съюз, Национална Асоцияция сигурност/НАС/, Национално сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори,  Съюз на народните читалища, Национална библиотека Св.св. „Кирил и Методий”, БАН. Дирекция на музеите гр. Копривщица, Музей „Димчо Дебелянов” – Копривщица, Община Копривщица , Съюз на българските писатели и др.  

Медийни партньори: СБЖ, БНТ, Радио „Хоризонт” сп. „Черно и Бяло”, други електронни и печатни медии.

27th Sep2016

Сърдечна среща под знака на Конфуций – ежегодната делегация от Общокитайската асоциация на журналистите на гости на СБЖ

by Черно и Бяло

На посещение в България е делегация на ОАЖ, водена от главния редактор на ежедневника „Чайна Риформ Дейли“ Гао Фуюен.

dscn0007_1000pxlСред гостите, които представи председателят на СБЖ Снежана Тодорова, са председателят на „Чайна Спейс Нюз“ Фън Чунпин, председателят на „Циндао Медиа Груп“ Цун Пей, зам.-главният редактор на радио-телевизионната мрежа „Хейлунцзян“ Ян Хъшам, зам.-главният редактор на „The paper.cn“ Хуан Ян и зам.-директорът на департамента за международни връзки на Общокитайската асоциация на журналистите Жун Чанхай.

В програмата на китайските журналисти, освен посещение и участие в тържествата по повод Деня на независимостта на България във Велико Търново, среща разговор с колеги журналисти в Международния дом на журналистите във Варна и гостуване в гр. Русе, беше включена и среща с екипа на сп. „Черно и Бяло“, която се състоя в салон „Журналист“ в СБЖ.

Главният редактор на изданието Станислава Пекова запозна китайските колеги с нещо, което никое друго издание у нас до този момент не е правило, а именно с представянето на китайската тема в списанието, което ръководи. Станислава е от малкото журналисти и издатели, която с упоритост и много труд почти прави чудеса, за да докара Китай при нас. Тя е от онези, които, отваряйки една след друга малките вратички към една вселена, каквато е Китай, наистина помага да разберем и обикнем древната Поднебесна, а и уроците, които ни дава, биха били полезни за нас българите как да направим така, че и с нашата древна страна, макар и малка по територия, да се съобразяват по широкия свят. „Скъпи приятели, Китай е земята, където оставих половината си сърце през 2009 г., когато за първи път посетих Пекин, Шанхай и още няколко градове – се обърна развълнувана към китайските гости Станислава Пекова. – От тогава темата Китай – известен, но непознат – присъства на страниците на сп. „Черно и Бяло“. И аз като всички европейци, попаднали в Китай, изпитах културен шок не само в историко-географски мащаби, но и от хората и затова с всичките ни статии се стремим страната ви да бъде разбрана от читателите ни.“

Тя разказа как с много усилия през всичките тези години са се стремили Поднебесната да стане близка на всички българи чрез увлекателните разкази и статии не само на китайски автори, но и на български журналисти, които са посещавали страната на Конфуций и Лао Дзъ.“ Станислава Пекова сподели, че от 2012 г. стартира съвместният българо-китайски проект в списанието, където има постоянна рубрика за Китай, съвместна с посолството на страната у нас. В нея непрекъснато се публикуват материали на икономическа и политическа тема, като особено място се отделя на статии на историческа и културна тематика. Една от първите публикации била „Китай, известен и непознат“, чието заглавие става мото на постоянната рубрика.

На страниците на „Черно и Бяло“ намират място и интересните и завладяващи материали на български журналисти, посетили Поднебесната, което е предпоставка за опознаването на китайската нация. Главният редактор на списанието разказа с колко голям интерес са посрещани и книгите, които са издавани от тях и посветени на Китай. Сред тях са „Здравей, Китай!“ и „Енциклопедия Китай“.

Интерес предизвика сред гостите новината, че делегацията от СБЖ са първите европейски журналисти, посетили Цинхайското плато в Тибет.

У тях любопитство предизвика и изложбата на Христо Христов, в която той разказва своята приказка за Китай. Фотожурналистът подари на делегацията своя фотография на едно от най-красивите езера в Тибет – Цинхай.

В отговор на увлекателния разказ на Станислава Пекова и сърдечното посрещане от страна на Снежана Тодорова, към присъстващите на срещата се обърна ръководителят на делегацията Гао Фуюен. „С интерес разгледах изложбата и с голямо любопитство изслушах разказа на Станислава – каза той. – Да си призная, изпитах изненада и приятно напрежение. Изненада за мен бе да видя каква голяма работа е извършена от българските колеги, за да могат българите да има пълна представа за нас. А приятното напрежение, което усетих преди малко, е поради това, че си дадох сметка, че и ние в Китай трябва по един такъв начин да представим България. Длъжни сме да го направим, за да научат всички за вашата красива страна.“

Изненада за гостите беше и заснетото но видео интервю, което Христо Христов е направил по време на посещението на делегацията на СБЖ в Китай със студентката Валя. Едно китайско момиче, влюбено в българския език, който вече две години учи и говори прекрасно, и в страната ни. Тя е студентка в пекинския университет и си е обещала поне още две години да изучава български. Всички посрещнаха с аплодисменти нейното изпълнение на „Върви народе, възродени“. „Вълнуващата изповед на това китайско момиче показва, че в Китай познават България, нейната история и култура“ – каза Снежана Тодорова.

Развълнуван към гостите се обърна и членът на УС на СБЖ Борислав Костурков, който беше ръководител на българската делегация в Китай. Той започна, цитирайки мъдростта на Конфуций: „Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове“ – но която не важи за българските  и китайските журналистически организации, защото техните пътища съвпадат, което показват и 29-те години приятелство и сътрудничество, които не са прекъсвани нито за миг. Борислав Костурков върна лентата назад към пътешествието в Китай и срещите, които са имали българските журналисти там. Той акцентира преди всичко на посещението в Тибет, защото то е уникално, тъй като за първи път там посрещат европейски журналисти. И накрая той отново се върна към мъдреца Конфуций, който е казал: „Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах“. С нея той пожела на китайските гости да видят много  и да преживеят много в България.

След срещата в СБЖ китайската делегация участва в тържеството на монумента „Знаме на мира“, където отбелязаха Международния ден на мира. Там заедно с тях бяха и представители на Армения, които подариха своя камбана и по този начин отбелязаха 25-годишнината от обявяването на независимостта на страната.

Какво по-хубаво от това в този ден, когато народите по света отбелязват Деня на мира, посланици на приятелството от България, Китай и Армения да се съберат и покажат, че няма нищо по-хубаво от това да живееш без заплаха от война.

Розалина Евдокимова
Снимки: Иван Василев

23rd Jul2016

Декларация на УС на СБЖ

by Черно и Бяло

sbjУС  на Съюза на българските журналисти изразява дълбокото си възмущение от извършеното жестоко престъпление – убийството на известния журналист Павел Шеремет в центъра на украинската столица Киев.
Това е опит за сплашване на хората на перото, микрофона и камерата, които в своята професионална работа отстояват най-важния принцип в журналистиката: истината, истината и само истината!!!
Това е проява на безсилие на управляващите пред силата на Словото.
Павел Шеремет плати с живота си своята вярност към истината!
Поклон пред светлата му памет!
Неговият светъл лик остава завинаги в нашите сърца!

Снежана Тодорова,
Председател на УС на СБЖ

07th Jul2016

СБЖ е на страната на свободата на словото в скандала Рашидов-БНТ

by Черно и Бяло
Sneja-1_30533

Снежана Тодорова потвърждава, че СБЖ ще реагира винаги в защита на журналистическите права и свободи

„Свободата на словото е неотменна характеристика на демократичното общество, която трябва да отстояваме във всекидневната си работа. Наше задължение е да я пазим и защитаваме от всеки, който иска да я подчини на своите воля и интереси,” заяви председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова.
Така тя коментира разгорелия се скандал около рязкото писмо на министъра на културата Вежди Рашидов срещу предаването на БНТ „Денят започва с култура”, излъчено на 30 юни т.г., и персонално срещу неговия водещ Георги Ангелов.

БНТ вече реагира с позицията, че „журналистите не може да бъдат третирани като зависими държавни служители” и напомни, че държавата я субсидира, за да „изпълнява своите ангажименти като независима обществена медия”. Сайтът на СБЖ публикува подробна информация по казуса в следната публикация:

Рашидов скастри „Денят започва с култура“, БНТ защити независимостта си

На свой ред самият Георги Ангелов, както и участвалият във визираното предаване проф. Велислав Минеков също изказаха своите позиции в защита на свободата на словото в отворени писма, разпространени днес. Сайтът на СБЖ съобщи подробно и за тях в публикацията по-долу:

Георги Ангелов и проф. Минеков с остра реакция към Вежди Рашидов, бранят свободата на медиите

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова потвърди принципната позиция на СБЖ за свободата на словото като „майка на всички свободи”. Тя е категорична, че държавната субсидия на обществените медии, каквато е и БНТ, в никакъв случай не може да служи за оправдание на опитите на висши държавни служители, били те и министри, да се месят в журналистическата работа.

Всеки засегнат от предаване или публикация, естествено, има право на отговор, но по същество, а не в агресивен и заплашителен тон, насочен срещу този или онзи журналист. Недопустимо е да се отправят закани към колеги, защото това е равностойно на пряко посегателство срещу свободата на словото, подчертава Снежана Тодорова. Тя потвърждава, че при всички подобни случаи СБЖ ще реагира неизменно остро и в защита на журналистическите права и свободи.

10th May2016

СБЖ почете Деня на победата

by Черно и Бяло

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която е и председател на УС на Агенция „София прес” и председател на Координационния съвет „България – Русия”, поднесе цветя пред паметника на Съветската армия по повод  9 май – Деня на победата.

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова с Ръководителя на дипломатическата мисия на Казахстан Н.Пр. Темиртай Избастин, Н.Пр. Юрий Исаков, извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация в България и Посланикът на Сирия Н. Пр. Надра Саяф

Председателят на УС на СБЖ Снежана Тодорова с Ръководителя на дипломатическата мисия на Казахстан Н.Пр. Темиртай Избастин, Н.Пр. Юрий Исаков, извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация в България и Посланикът на Сирия Н. Пр. Надра Саяф

Церемонията по отбелязването на празника започна с химните на Република България и на Руската федерация. Венци поднесоха Н.Пр. Юрий Исаков – извънреден и пълномощен посланик на Руската федерация в България, а така също и ръководителите на дипломатическите мисии и представителни делегации на посолствата на Азербайджан, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Венецуела, Виетнам, Палестина, Китай, Казахстан, Сирия, Пакистан, Куба, Корея и други. Уважение към паметта на загиналите изразиха и от ПГ БСП „Лява България”, ПГ „АБВ”, БАН, СБЖ, СБП, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюза на ветераните от войните в България, обществени деятели, граждани.

„Днес почитаме паметта на всички, които отдадоха своя живот за победата над хитлерофашизма. 71 години след края на най-кръвопролитната война в историята на човечеството, нека отдадем дължимото към 27-те милиона жертви, които се сражаваха по фронтовете и отстояваха Победата”, заяви Снежана Тодорова. „На днешния ден не бива да допускаме да бъде фалшифицирана историята, да бъде осквернена паметта на загиналите и да бъдат подменени историческите факти. Подвигът на съветските войни е велик. Нека помним цената, която заплати  руският братски народ, както и народите на Украйна, Беларус, Армения, Азербайджан, Казахстан, Киргизия,Татарстан и други, в името на унищожението на хитлеризма. Европа би била съвършено друга, ако не бе дошъл Денят на победата през 1945г. Без Денят на Победата нямаше да има днес Ден на Европа. Честит празник!”.

По повод Деня на победата цветя и венци бяха поднесени и пред Паметника-костница на съветските войни в квартал „Лозенец”.

25th Apr2016

Кръгла маса на тема „Новруз – празник на новото начало“, Прес-клуб СБЖ, 27.04.2016г.

by Черно и Бяло

Сдружение за културни продукти и международен културен обмен „Спектър 21 век“ съвместно със Съюза на българските журналисти и под медийното партньорство на сп.„Дипломатически спектър“, организират кръгла маса на тема: „Новруз – празник на новото начало“. Събитието е част от инициативата на сдружението „Покажи традицията, подари празник!“ и ще се проведе на 27 април от 11 часа в залата на Съюза на българските журналисти. (more…)

21st Apr2016

Предстои връчването на наградите „Васа Ганчева” 2016

by Черно и Бяло

За четвърти път ще бъдат връчени наградите на Фондация „Васа Ганчева” на 25.04.2016г. от 17:00 часа в Американския център на Столична библиотека. Тази година наградените са обещаващи млади таланти в областта на телевизионната критика и журналистика, на публицистиката на културна тематика и на художествения превод от скандинавски езици. Управителния съвет на фондацията кани всички заинтересовани да присъстват на събитието.
Носителят на наградата „Васа Ганчева” се определя от комисия в състав: трима членове на Управителния съвет на Фондацията и двама университетски преподаватели. Той/тя получава парична сума (1000 лв.) и художествено изработена грамота.

24th Mar2016

Поглед към „Tретия свят“

by Черно и Бяло

На 17 март в столичния Салон „Журналист“ в СБЖ се състоя Презентация – Дискусия на проект за проблемите пораждащи масовото преселване на народи от Близкия Изток към Европа (more…)

16th Mar2016

В душите ни да няма мраз

by Черно и Бяло

В нестандартен и нетипичен за поезия час, и то любовна, доста след изгрева и в сянката на обяда, а не в романтични вечерни мигове, в салон „Журналист” в СБЖ беше представена новата книга „На тишината гласа” на пловдивската журналистка и поетеса, член на дружество „Европрес” Радка Атанасова-Топалова. (more…)

16th Mar2016

Българското образование е в колапс

by Черно и Бяло

У нас има 1 милион напълно неграмотни

(more…)

15th Mar2016

Масовото преселение към Европа – причини и следствия

by Черно и Бяло

Масовите миграционни потоци могат да се ограничат само ако се отстранят причините, които ги пораждат!

Проф. Иван АнгеловЗа да разберем едно явление трябва да го изследваме комплексно – от първопричините до крайните последствия. Опознаването на причинно-следствените връзки позволява да се разбере дълбоката същност на явленията и да се намерят ефикасни решения на проблемите, които те пораждат.

 

  1. Причините

На 2 септември 2015г., когато публикувах в ДУМА статията „Миграционния пожар трябва да гасят тези, които го запалиха”, се

ръководех от това желязно правило. Подзаглавието на статията гласеше: „Американските власти са главният виновник за сегашното масирано преселение от Африка и Азия към Европа”. Там и в последвалите разширени варианти на статията (виж публикация № 272 в моя сайт в интернет на адрес  www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ) анализирах масовото преселение на стотици хиляди хора от Африка, Близкия и Средния Изток към Европа.

Започвам отново с въпроси за изясняване на причините и последствията от настоящото голямо преселение към Европа:

  • Защо възникна това преселение и защо сега, а не в друго време?
  • Защо миграционните потоци започнаха от тези, а не от други страни?
  • Защо масовите потоци от мигранти не идваха пряко и веднага от обхванатите от конфликти страни, а в голямата си част, след едногодишен или по-дълъг престой в междинните лагери в Йордания, Ливан и Турция?
  • Защо мигрантите се насочиха към Европа, а не в други посоки, например по-близките им Саудитска Арабия и страните от Залива?
  • Защо потоците бяха така добре организирани, а участниците в тях така пълно информирани, напомняха за поканата на г-жа Меркел, бяха снабдени с карти и други пътеводители, някои дори на арабски език?
  • Защо в мигрантските потоци преобладаваха млади здрави мъже с впечатляващи количества западна валута, жените и децата бяха малко, а възрастни изобщо нямаше?
  • Защо Турция, известна с ефикасните си органи на сигурността, допуска трафикантите така лесно да се организират и да напускат нейния Егейски бряг с лодки към гръцките острови?
  • Защо тези уж кротки, наплашени и измъчени хора бяха често така агресивни, разбиваха гранични ограждения и нападаха гранични полицаи?
  • Защо властите в Германия, Швеция, Австрия, Франция и други европейски страни инструктират медиите да не съобщават или да смекчават истината за престъпленията на мигрантите в техните страни? Напоследък научавам от социалните мрежи в интернет за широко разпространени изстъпления, включително и палежи на коли по улиците в Стокхолм и други шведски градове.
  • Как ли ще се държат тези хора с властите в страните, които са ги приютили, в бъдеще, когато станат по-многобройни и придобият самочувствие?
  • Как ще се отнасят те към християните в Европа, когато мюсюлманите станат тук десетки милиони, след като сега ги считат за „неверници” и ги гонят масово от Близкия Изток, където християните живеят от хиляди години?
  • Как ще се държат с другомислещите в плуралистична и демократична Европа, когато станат по-многобройни, след като сега режат главите на иначе мислещите?
  • И така нататък – поредицата от подобни въпроси е безкрайна.

Главните причини за мащабното преселение към Европа са две:

Първата и най-дълбоката е масовата оскотяваща бедност в Африка, Близкия и Средния Изток и свързаната с това нарастваща социална поляризация между Севера и Юга, а също и вътре в страните от Юга и Севера. Едни са обаче последствията от социалната поляризация в богатата Северна и Западна Европа и други в Африка и Близкия Изток. Бедният гражданин в Германия, Дания или Швеция живее далеч по-добре от бедните и дори от хората със средни доходи в Африка. А обедняващият беден африканец или пакистанец оскотява и се превръща в скелет от кожа и кости. Такива само в Африка има десетки и дори стотици милиони. Много е писано по причините за тази бедност и за нарастващото световно неравенство.

От електронните медии, от социалните мрежи, а също и от разкази на познати, бедните в Африка и другите региони на света научават как живеят хората в Европа. Там се разказват легенди за щастливия живот в богатата Европа. Ние българите познаваме това чувство и от собствен опит до преди 26 години, наблюдавайки лъскавите витрини на Западна Европа по телевизията, списанията и разказите на очевидци. Ние обаче не можехме тогава да видим и разберем, че зад това благоденствие се крие упоритият труд на стотици милиони хора и предприемчивостта на много поколения в продължение на столетия. Това не го виждат сега и бедните хора от Африка и Азия. Тук, разбира се, важен „принос” за африканската и азиатската бедност има и поведението на политиците и на богатия бизнес от Европа и Америка към тези страни

На бедните хора от тези континенти им се иска да споделят част от щастливия живот и мечтаят да се преселят в Европа. И в това не могат да бъдат упреквани. То се превръща в лелеяна мечта за стотици милиони оскотяващо бедни. Този процес е постоянен и умерената миграция не е спирала. И никога няма да престане.

Този блян се натрупва с годините и те чакат подходящ момент, когато събират оскъдния си багаж в една торбичка и подмамени от изобретателни трафиканти, тръгват към мечтаната Европа. Нищо не може да спре тази стихия от отчаяни изстрадали милиони хора, мечтаещи поне за малко щастие за себе си и още повече за децата си. Дори моретата с големите рискове за живота им не ги спират.

Чашата прелива, когато се появи втората причина – разрушаването на крехките държавни институции в техните страни чрез брутални военни интервенции по суша и по въздуха или подклаждани от вън граждански войни, разширяване на хаоса и липсата на елементарни условия за живот и оцеляване. Това се изрази през последните десетилетия в организираната от правителствата на САЩ и някои западноевропейски страни прословута „Арабска пролет” в Тунис, Либия, Египет, Судан, Сирия, Иемен, а също и в събитията преди това в Сомалия, Еритрея, в Южен Судан. Оправдаваше се с „износа на демокрация” от американски и европейски тип, със „защита на гражданските права” по западен модел и много други фалшиви и лицемерни клишета.

Част от тези събития бяха предшествани от голямата лъжа на президента Буш и на премиера Блеър пред целия свят за „оръжията за масово поразяване”, като претекст за нахлуване в Ирак. За „обуздаването на талибаните”, като оправдание за нахлуването в Афганистан. За „големите диктатори и убийци на собствените си народи” Муамар Кадафи и Башар Асад за оправдаване на нападенията над Либия и Сирия и т.н.

Никакъв укор обаче нямаше към „великите демокрации” в Саудитска Арабия (където режат глави на осъдени и други опоненти, режат ръце за кражби, жените нямат право да гласуват и трябва да се обличат по строго определен начин и т.н.) и в държавите от Залива. Защото според Запада има „добри и лоши диктатори”. Техните послушни приятели и марионетките са добри диктатори. А непослушните и независимите политици са лоши диктатори.

Истинските причини бяха други, но те грижливо се прикриват. Познават ги предимно специалистите и по-любознателните. Например главната причина Башар Асад да се превърне от близък приятел на Ердоган и арабски диктатори и на западни политици, в отявлен враг и „масов убиец на 250 хиляди сънародници” е отказът му през 2011г. да допусне изграждането на газопровод през Сирийска територия от Катар до брега на Средиземно море.

Активна роля на място играеха и продължават да играят като помагачи на Ислямска държава, на Ал-Нустра и други  бандитски движения, правителствата на Саудитска Арабия, Турция, Катар и част от държавиците в Залива.

Докато съществуваше двуполюсен свят Съветският съюз защитаваше пряко някои от тези приятелски му страни и упражняваше задържащо въздействие върху поведението на американските и западноевропейските власти спрямо други „непослушни” държави. С разпадането на Съветския съюз тези задръжки изчезнаха и най-консервативните западни кръгове получиха пълна свобода за действия. Те определяха кое е „добро” и кое е „лошо” и го натрапваха на света. Тези, които го приемаха безропотно бяха „добри”, а онези, които имаха собствено мнение – „лоши”. Към „непослушните” прилагаха други средства за „убеждение”, чрез своите самолети, ракети и танкове, които струваха живота на стотици хиляди хора и принудителната миграция на други десетки милиони и масови разрушения от военните действия. Сирия е една от тях. Но за това сега обвиняват Башар Асад и подобни нему непослушни арабски политици. Макар че главните виновници са другаде.

В мощните миграционни потоци към Европа участваха две групи хора. Първата, по-малката (до 30-35%) са бягащите от военните действия, разрушенията, хаоса, несигурността за живота им. Между тях има жени и деца, които се показват на преден план в медиите, за да пораждат състрадание. Те са истинските жертви на режисирания гигантски политически театър-трагедия за милиони хора. Няма обаче възрастни хора, което е доста подозрително.

Втората по-голяма група (65-70%) са предимно млади здрави хора на възраст между 20 и 50 години. Част от тях са напуснали дребния си бизнес или скромни професии в родината и търсят по-успешна реализация в Европа. Други са изстрадали бедни хора, търсещи по-нормален живот за себе си и за децата си под влияние на видяното или чутото за благоденствието в Европа.

Специалните служби на САЩ в редица случаи са били преки подбудители и организатори на мигрантските процеси и в насочването им към Европа. В други случаи са го правели чрез подставени и платени лица, които са насочвали потоците към Европа. Защото Европа е техният най-мощен икономически конкурент с по-голям БВП, като обем, от този на САЩ. Дълбоко в себе си американският бизнес и техните политици никога не са желаели, не желаят и сега силна и независима Европа. Още по-малко Европа (или важни европейски държави) като потенциални партньори и не дай боже – съюзници на Русия, на основата на взаимната им икономическа допълнимост и по други причини.

  1. Последствията

Мощните миграционни потоци са ефикасен инструмент за дестабилизация, отслабване и дори обезкръвяване на Европа за десетилетия напред. Мощно средство за неутрализиране на християнската религия. За „разводняване” на националната идентичност, която е много силна в Европа от столетия. Ние го виждаме сега с очите си. Това не може да не е известно на средно интелигентните европейци. Още повече на най-интелигентните европейски граждани – във и извън политиката, на които не е безразлична съдбата на техните държави и народи.

Миграционните потоци завариха неподготвени ръководителите на ЕС и на страните членки. Федералният канцлер на Германия дори ги покани да идват и ги посрещаха като скъпи гости. Тези думи на г-жа Меркел отекнаха широко всред стотици милиони хора в Африка и Азия и ще бъдат помнени с години. Състраданието в началото преобладаваше в повечето европейски страни, включително и у нас. Европейските политици и обикновените граждани не познаваха в началото мащабите на преселението, структурата на участниците в него, опасните икономически, социални, религиозни, ценностни, духовни, битови и други последствия от пристигането на стотици хиляди непознати хора от други светове, други репигии, с други ценностни системи.

Не личеше, че европейските политици си дават сметка за истинските причини за преселението. Ако се съди по публичното им поведение те и сега не личи да са наясно за истинските първопричини. Или само си дават вид, че е така. Те насочиха вниманието си върху посрещането, временното настаняване, разпределението по страни по така наречения „квотен принцип”, без да се съобразяват с волята на правителствата и народите на тези страни. Само няколко европейски правителства участваха пряко или косвено през последните 10-15 години във вземането на решенията, дестабилизирали много арабски и други страни и предизвикали масовата миграция, а сега започнаха да изискват от всички членки на ЕС да плащат цената. Това не можеше да не предизвика недоволство всред народите и достойните политици в Европа.

С увеличаването на броя на мигрантите, които превишиха един милион души през 2015г., започнаха да се проявяват негативните последствия от масовото пристигане на толкова много и толкова различни хора от други светове. Тези повече от милион човешки същества сега очакват достъп до работни места на европейските пазари на труда, където и до сега има голяма безработица. Това неизбежно ще потиска заплатите на търсещите работа европейски граждани. Имигрантите ще искат и достъп до социалните програми на европейските страни, създавани в продължение на много десетилетия, за които новите гости нямат никакъв принос. Това неизбежно ще наложи преразпределение на ограничените средства в тези програми и ще намали помощите, получавани от отделните бедни хора. При такива огромни мащаби това не можеше да не породи конфликти. С пристигането на още мигранти през тази и следващите години, напрежението в социалния сектор ще расте и конфликтите ще се изострят.

Очакваните скандали от толкова много и така различни пришелци започнаха да се случват. Настроенията към мигрантите вече охладняват. Опожаряват сгради в които те са настанени. Нарастват споровете между правителствата на страните членки: по прилагането на „квотния принцип”, по започналото изграждане на вътрешни и по необходимостта от укрепване на външните граници, по прилагането на недомислените решения от Дъблин – 3, по липсата на помощ за Гърция, изоставена сама срещу имигрантските вълни, по затварянето на балканкия коридор за мигрантите, по изпращането на военни патрулни кораби на морската граница между Гърция и Турция, по странната роля на Турция в регулирането на мигрантския поток и толерантното й третиране от ръководителите на Европа и т.н.

Говореше се за всичко, освен за най-важното – причините за масовото преселение. Това продължава и до ден днешен. А не се ли насочи вниманието към причините миграционният проблем не може да бъде решен. Насаме със своята съвест европейските ръководители може би съзнаваха, че главната отговорност пада върху правителствата на САЩ и няколко техни най-близки европейски съюзници – главно Франция, Великобритания и Германия. Никой обаче нямаше куража да каже на глас, че настоящите миграционни процеси са породени главно от властите на Америка. Всички го знаят, но всички мълчат! Какъв позор! И това са хора от чиито действия зависи животът на 500 милиона граждани в страните от ЕС!

Посочените по-горе, а и много други още по-дискредитиращи правителствата на САЩ и на някои западноевропейски страни факти, са известни на настоящите ръководители на ЕС и на страните членки, но те мълчат. Знаят ги, но мълчат. Част от тях са лично замесени и съотговорни за истинските причини за преселението. Други мълчат поради съюзническа солидарност с виновниците за преселението. Трети са хора без елементарен човешки и политически морал, които не се колебаят да обвиняват Русия, като причинител на миграцията от Сирия с въздушната помощ за легитимното сирийско правителство. Въпреки че Русия е там едва от няколко месеца, а преселението започна преди няколко години. И въпреки това обвиняват Русия! За щастие, знаят ги и милиони други хора в Европа и извън нея и наверно си правят съответните изводи за морала на политиците, които управляват Америка и Европа.

Това странно поведение на европейските политици продължава и сега. Известно е, че главен източник на мигранти са Либия, Ирак, Афганистан, Сирия, Йемен, т.е. там, където американската пряка намеса от години беше най-брутална и последствията най-тежки. Това обаче се премълчава. Активни помощници на САЩ в Близкия Изток са Саудитска Арабия, Турция, Катар и някои страни от Залива. Те, заедно с Америка участваха в създаването на така наречената Ислямска държава, снабдяват я с оръжие, набират, обучават и лекуват наемници, изкупуват крадения от нея петрол, изкупуват и препродават крадени уникални произведения на античното изкуство от окупираните райони на Ирак и Сирия, осигуряват стотици милиони долари на ИЗИЛ. Това също е добре известно, но и за него се мълчи. В най-добрия случай се шепти.

То продължава дори и сега, след подписването на споразумението между Русия и САЩ от средата на февруари 2016г. за примирие в Сирия. Турция нарушава ежедневно това споразумение с обстрелване на сирийска територия, доставка на оръжие, прехвърляне на наемници през границата, но и за това се мълчи или се говори шепнешком. Нещо повече, Турция формално участва в ръководената от САЩ коалиция за борба с ИЗИЛ, т.е. хем ѝ помага, хем „воюва” срещу нея. А на моменти е на крачка от сблъсък с Русия. И за това има почти повсеместно мълчание на Запад – от политиците, от медиите, от политическите анализатори.

Трудно ми е да кажа до къде ще се стигне ако странното двулико поведение на Америка и Европа продължава. Ефикасната намеса на Русия в помощ на законното правителство на Сирия изненада Запада и принуди някои от тях да смекчат позицията си. Дори Америка стана по-сговорчива в отношенията си с Русия. Без успешната руска въздушна намеса сега нямаше да има споразумение между САЩ и Русия за примирие в Сирия. Успешната руска намеса в Сирия доведе довчерашните ожесточено враждуващи страни на масата са преговори. Това също е известно на всички. Но и за него официалният Запад мълчи!

Обстановката около Сирия се усложнява допълнително поради провокативната роля на Турция, която поражда опасни рискове от пряк сблъсък с Русия с непредвидими последствия за региона и за света. Европейските ръководители си затварят очите не само спрямо поведението на САЩ. Те правят същото и спрямо провокативната политика на Турция, както по конфликта в Сирия, така и спрямо Европа с регулираното пропускане на големи групи мигранти и заплахите за пускане на още повече. Непонятно защо ръководителите на Европа мълчат, въпреки странното поведение на Турция в региона. Турция е главният дестабилизатор в Близкия Изток сега, а това създава условия за още по-мащабни мигрантски потоци към Европа през близките месеци и години. Главният потърпевш от това ще бъде Европа.

Турция може да играе сега ключова роля за ограничаване на мигрантските потоци. Тя обаче прави обратното – помага на наемниците в Сирия да продължават войната и обстрелва сирийските кюрди, които воюват ефикасно срещу ИЗИЛ, с което подклажда миграцията към Европа. Тя не взема и по-ефикасни мерки на своя територия за тяхното ограничаване по пътя към Европа. Странно е, че европейските ръководители обвиняват за това повече Гърция, която е жертва на двуликата политика, за това, че приемала мигранти на островите си, а не Турция – авторът на тази политика, която мълчаливо ги изпраща от бреговете си в Мала Азия. Дори й обещаха три милиарда евро за по-конструктивна роля, каквато тя до сега не изпълнява. На срещата на високо равнище в Брюксел на 7 и 8 март 2016 г. сумата беше увеличена на 6 милиарда евро, заедно с редица други отстъпки на ЕС.

И още нещо далеч по-опасно. Турция иска не само пари за евентуално по-конструктивно поведение в миграционния процес, но и други придобивки: въвеждане на безвизов режим за турски граждани в ЕС от средата на 2016г., ускоряване на преговорите за присъединяване към ЕС, независимо от спазването на критериите от Копенхаген и т.н. Обвързването на миграционните процеси с интеграцията на Турция в ЕС (два съвсем различни по характер процеса) означава изнудване на ЕС от страна на Турция. Да вземем само евентуалните последствия от безвизов режим. Доколкото ми е известно Турция има либерален визов режим с източните си съседи, който граничи с безвизовия. Можете ли да си представите какво ще се случи с миграционните процеси при силно либерализиран или безвизов режим от Европа през Турция до Близкия изток? Прибързаното присъединяване на сегашна Турция към Европейския съюз би имало още по-широкообхватни, по-сложни и по-опасни последствия!

Европейските ръководители трябва да променят методите си за търсене на решение на мигрантската криза. Това означава – да се обърнат към причините, а не да се занимават безплодно с последствията от мигрантските потоци. Прилагането на квоти за разпределение на мигрантите, възстановяването на вътрешните граници, дори определянето на външни граници или изпращането на войската да охранява сухопътните граници и на военни кораби в Егейско море, не осигуряват решение на кризата, докато не бъдат преустановени или поне драстично ограничени мигрантските потоци от техните първоизточници. Това е толкова просто и толкова очевидно! Недоумявам защо европейските политици продължават да си затварят очите пред очевидните факти!

  1. Решението

 Необходими са две фундаментални решения на кризата: краткосрочно и дългосрочно

Първо, краткосрочно – чрез най-скорошно прекратяване на въоръжените конфликти в Сирия, Ирак, Либия и Йемен и създаване на относително спокойна обстановка за завръщане на мигрантите в родните им страни през близките години. Най-сериозно е положението в Сирия и Йемен, където и сега се води война. Убеден съм, че емигрантите ще се завърнат, макар че в страни като Сирия не е останал здрав камък върху камък. Това е напълно съсипана държава, в резултат на акушираната от американските власти „Арабска пролет” и участието на десетки хиляди наемници от 50 и повече държави във войната срещу легитимното сирийско правителство.

Докато трае този омиротворителен процес трябва да се създадат подборни центрове на границите на размирните страни, т.е. в Турция, Ливан, Йордания, Египет, Тунис, Алжир, където кандидатите за емиграция да се разделят на икономически и на прокудени от военните действия. Първите да се връщат безапелационно още там, а вторите да се допускат за временна имиграция в Европа до възстановяване на мира в техните страни, когато и те или повечето от тях ще трябва да се върнат обратно в своите страни.

Другата част на краткосрочното решение се отнася до икономическите имигранти, вече пристигнали в различни европейски страни. Ако Германия и още няколко страни предпочитат, могат да ги задържат. Особено Германия, която е в сложна демографска ситуация поради ниска раждаемост и недостиг на младо население. Плодовитостта на жените в Германия през 2013г. е била 1,39, при 1,48 в България и 1,55 средно за ЕС. Най-младото поколение – от 0 до 14 години са едва 13,1% във възрастовата структура на нейното население, при 13,7% в България и 15,6% средно за ЕС. Германският показател е най-ниският в ЕС.

Повечето европейски страни наверно ще ги изпратят в родните им страни. Това ще бъдат може би десятки и дори стотици хиляди хора, които ще се съпротивляват на такива мерки. То ще струва и много скъпо. Ако подборът беше направен още в началото, преди да навлезат в ЕС, щеше да е по-лесно, по-малко болезнено и по-евтино. Поради липса на прозорливост и тоталната обърканост на европейските ръководители беше допуснато хаотично навлизане на стотици хиляди икономически мигранти, чието изпращане сега обратно ще бъде много трудно и скъпо. Дори само този факт е достатъчен, за да се разбере какви хора управляват сега Европа!

По преценка на различни световни агенции поне 50-60 млн. бедни хора от Африка и Азия са готови още тази и следващите няколко години да се запътят за Европа. А през близките 15-20 години – около 150-200 млн. души. Тяхното приемане обаче би означавало политическа, социална, икономическа, религиозна и духовна катастрофа за Европа и за света. Европа не може да приюти всички бедстващи хора от Африка и Азия. Тя не е и единственият виновник за тяхната трагедия. Това е абсурдно дори да се помисли!

Тези нереалистични до абсурдност очаквания бяха създадени или подсилени от поведението на европейските ръководители през 2015г. Начинанието е било добре замислено и отлично изпълнено в някои секретни задокеански служби. Жалко, че това не се разбира (или е по-вероятно да се знае и разбира, но не се огласява) от сегашните европейски ръководители, които не смеят дори да назоват публично името на държавата, чиито служби им скроиха този гигантски миграционен скандал, който може да трае много години!

Тази държава се нарича United States of America. Никоя друга държава не притежава капацитета да замисли, изработи и осъществи такова гигантско начинание с разбунването на по-голямата част от арабския свят от Атлантика до Индийския океан, променило съдбата на стотици милиони хора. Тази нерационална политика на европейските лидери продължава и сега в началото на 2016 г. с големи отстъпки на Турция.

Второ, дългосрочно – чрез изготвяне и незабавно пристъпване към изпълнение на мащабни програми за подпомагане на ускореното икономическо и социално развитие на бедните страни в Африка и Азия през следващите 30-40 години. Това ще осигури работа, доходи, здравеопазване и образование на стотици милиони хора в тези страни и те няма да търсят спасение от бедността в емиграция към Европа, Америка и други богати региони на света.

Само подобряването на условията на живот в тези страни може да задържи там стотици милиони млади хора. Ако това не стане дори най-охраняваните железобетонни външни и вътрешни заграждения в Европа не могат да я опазят от нарастващите вълни от гладни, отчаяни, омерзени и озверяли хора, които ще напират да влязат в този райски за тях кът и да вкусят от европейското благоденствие през следващите десетилетия.

Рано или късно сегашните въоръжени конфликти в Северна Африка и Близкия изток ще затихнат и едната причина за масовото преселение към Европа постепенно ще затихне до символичен минимум. Оскотяващата бедност обаче ще остане и дори ще се изостря, ако не се вземат радикални мерки за помощ от богатите страни. А бедността е по-важната, по-дълбоката и по-трайната причина за масовото преселение. Представете си какво би означавало това за Европа през следващите десетилетия, ако не се започне веднага с мащабни дългосрочни оздравителни мерки в този беден регион.

На тази тема е говорено и писано премного по света през последните 50-60 години, но е направено твърде малко. Вместо да се ограничава, социално-икономическата пропаст между Севера и Юга се разширява и задълбочава. Тази огромна тема не може да бъде предмет на скромна статия, като настоящата.

Ускореното икономическо и социално развитие на бедните страни в Африка и Азия може да се постигне главно с техните национални усилия. Те обаче се нуждаят от далеч по-голяма помощ на богатите страни от Европа, Америка и Япония. Помощ ще бъде и ограничаването на настоящото  открито и по-рафинирано ограбване на африканските и азиатските държави от богатите страни чрез неравностойната търговия, манипулираните цени, преките чуждестранни инвестиции и други съвременни методи. По начините за оказване на такава помощ също е писано много. Нужна е обаче действителна политическа воля от богатите страни, за която също много е говорено, обещавано, но твърде малко е направено.

Достатъчно е да напомня за шокиращото заключение на последния Световен икономически форум в Давос, Швейцария през януари 2016г., че само 1% от хората в сегашния свят притежават толкова, колкото останалите 99%. Това заключение не се нуждае от коментар! Никакви стени не могат да опазят богатата Европа от предстоящото (рано или късно) разгромно нашествие на тези 99%. Европа и Америка трябва да се вразумят докато не е станало късно и за самите тях!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

 

04th Mar2016

Честване на Трети март

by Черно и Бяло

Фондация „Героите на България“и Сдружение „Александър Невски“, както и всички, които обичат България, милеят за нейната свобода и независимост, честваха 3-ти март, в центъра на София, при паметника на Опълченците (до Светия Синод), и почетоха с венци и цветя подвига на героите от Руско-турската Освободителна война 1877-1878 година!

Снежана Тодорова, председател на Дружество „Наден Геров” на българите учили в Русия

Снежана Тодорова, председател на Дружество „Наден Геров” на българите учили в Русия

03rd Mar2016

Списание „Черно и Бяло” укрепва връзките ни с Корея

by Черно и Бяло

Какъв по-хубав ден от 1 март да бъде представено нещо ново и хубаво. В деня, когато се ражда пролетта, се появи и новият брой на сп. „Черно и Бяло”, който за първи път излиза на два езика – корейски и български и е посветен на взаимоотношенията между Асоциацията на корейските журналисти и Съюза на българските журналисти. 

Посланик Шин Менг-хо и Снежана Тодорова показват новия българо-корейски брой на „Черно и Бяло”

Посланик Шин Менг-хо и Снежана Тодорова показват новия българо-корейски брой на „Черно и Бяло”

Салон „Журналист” в сградата на „Граф Игнатиев” №4 събра приятели на Корея и представители на медиите, за да пожелаят на добър час на новия брой. Гости бяха Негово превъзходителство посланикът на Република Корея у нас Шин Менг-хо, служители в посолството, известни български журналисти.

Те бяха сърдечно посрещнати от домакините – председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова и главната редакторка на списанието Станислава Пекова. Освен с „Добре дошли!” те закичиха гостите и с мартеници с пожелание за здраве и късмет.

„Дано да имаме повече такива приятни поводи като днешния – каза Снежана Тодорова, откривайки срещата. – За първи път сп. „Черно и Бяло” излиза на два езика, в случая български и корейски, а поводът за това е посещението на делегация на СБЖ в Корея.” Тя припомни колко силно впечатление е направил президентът на Асоциацията на корейските журналисти Чонг Рюл Парк, който миналата година посети България заедно с представители на медии. Той се оказал добър познавач на българската история. От името на колегите, с които Снежана Тодорова върна визитата, тя припомни за топлото и сърдечно посрещане, а най-вече супер трогателно е било когато корейските журналисти ги посрещнали с поздравителен плакат на перфектен български език.. Снежана Тодорова благодари на екипа на българо-корейския брой, който предоставя на читателите откровени и вълнуващи материали, разказващи за Република Корея.

„Приятели на Корея, много ми е приятно да се срещна с вас, и то по такъв хубав повод – каза Негово превъзходителство Шин Менг-хо. – И за нашата страна 1 март е важна дата, и то в исторически план. На този ден през 1919г. започва у нас мащабно движение за независимост срещу японското колониално управление. Така че имаме двоен повод да празнуваме. Благодарение на миналогодишните контакти между двата съюза днес държим в ръцете си този прекрасен брой, което е голям принос в нашите отношения, които се развиват възходящо.” Той сравни появата на двуезичното издание с разцъфването през пролетта и сподели, че вече знае от какво се интересуват българите от неговата страна. Посланик Шин Менг-хо благодари на екипа на „Черно и Бяло” за всичко, което е разказал за Корея.

Директорът на Центъра за източни езици и култури при СУ „Св. Климент Охридски” и на Центъра по кореистика проф. Александър Федотов разказа какво е 1 март за корейския народ, който по време на японското колониално управление е събрал смелостта да тръгне срещу робството.  Той изтъкна, че особено голям принос в този исторически епизод е изиграла интелигенцията на страната, която е подтикнала народа към бунт. Въпреки хилядите жертви корейският народ е показал, че обича свободата и се бори за нея. Проф. Федотов не пропусна да каже, че днес корейците знаят много добре какво са преживели цели пет века българите под робство.

Казват, че въстанието в Корея не отстъпва по важност от нашето Априлско въстание, защото и двата народа са воювали за свободата си и са дали хиляди жертви.

Инициатор сп. „Черно и Бяло” да излезе на български и корейски език е журналистката и писателка Галя Ганова, а преводът и редакцията на корейски език е дело на д-р Джеймс Канг, президент на фондация „Корейски културен център”и преподавател в СУ „Климент Охридски”.

Целият брой на специалното издание на списанието четете тук: Списание „Черно и Бяло” 90/2015

Розалина Евдокимова
снимки Мари Къналян

27th Feb2016

СБЖ: НЕ НА НАСИЛИЕТО!

by Черно и Бяло

sbj-2

Управителният съвет на Съюза на българските журналисти изразява решителен протест срещу случаите на всекидневно насилие в българското общество. Последният зверски побой над младо семейство на Околовръстното шосе в София, извършен от охранители/?!/, за сетен път показа колко тежко болно е нашето общество.
  • Докога агресивната посредственост ще властва в нашия живот?
  • Защо извършителите на престъпни деяния живеят с чувство на безнаказаност?
  • Нима ще позволим вълната на агресия и насилие да убие човешкото в нас?
  • Очакваме компетентните държавни органи да предприемат незабавни мерки за опазване на обществения ред!

УС на Съюза на българските журналисти обявява началото на журналистическа кампания „Не на насилието! За повече доброта и хуманизъм в нашия живот!”

УС на СБЖ

25th Feb2016

Демографската катастрофа на България все още може да бъде избегната

by Черно и Бяло

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие.

България е в тежка демографска криза. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението ни се топи. Това личи от преброяванията от 1887 година до сега и особено през последните 30 години (виж таблица 1.)

Таблица 1. Население на България според преброяванията

Година на преброя-

ването

Брой на населението –

хил. души

31.12.1887 г. 3154
31,12.1892 г. 3341
31.12 1900 г. 3744
31.12.1905 г. 4036
31.12 1910 г. 4338
31.12 1920 г. 4847
31.12 1926 г. 5479
31,12 1934 г. 6078
31,12.1946 г. 7029
1,12 1956 г. 7614
1.12.1965 г. 8228
2,12.1975 г. 8728
4.12.1985 г. 8949
4.12.1992 г. 8487
1.03 2001 г. 7929
1.02 2011 г. 7365

Източник: НСИ

Според оперативната отченост на НСИ максимумът 8992 хил. души беше достигнат в 1989 г. В края на декември 2015 г., пак според НСИ, сме около 7160 хил. души. Напоследък намаляваме с 40-44 хил. души годишно. Като се има предвид високата инерционност на този показател, влиянието на други трайни неикономически фактори и при запазване на сегашните тежки условия на живот, темпът на стопяване на населението ще се запази през следващите 10-15 години. А при евентуално влошаване на условията – ще се ускори и задълбочи.

Главните фактори за намаляването на населението са два: отрицателният естествен прираст поради високата смъртност и ниската раждаемост (виж таблица 2.), и голямата емиграция. Отрицателният естествен прираст определя около две трети от намалението на населението. Тук ще се спра само на него. Засега приемам условно, че през следващите десетилетия балансът между емиграция и имиграция ще е нулев. А той едва ли ще остане такъв и това може да влоши още повече нашето положение.

Ако сегашната разлика между умирания и раждания (41367 повече умирания в 2014 г.) и спадане на населението в 2014 г. с 43479 души в сравнение с 2013 г. се запази ще намалеем до около 3.5 млн. души в края на века. При неблагоприятния възрастов състав (виж таблица 4. за България) и ако продължават дълго лошите условия на живот, може да се свием още повече. Очаква се ромите да станат тогава най-голямата етническа група, турците – втора, а българите – трета. През последните 26 години по броя на населението вече се върнахме на равнището на 1946-1947 г., т. е. с около 70 години. В края на настоящото столетие ще се върнем 200 години назад по броя на населението, а по качеството му – още по-назад, като имам предвид някои структурни аспекти на текущата демографска ситуация.

 

Таблица 2. Раждаемост, смъртност и естествен прираст на населението в България

Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
1990 12,1 12,5 -0,4
1995 8,6 13,6 -5,0
2001 8,6 14,2 -5,6
2005 9,2 14,6 -5,4
2006 9,6 14,7 -5,1
2007 9,8 14,8 -5,0
2008 10,2 14,5 -4,6
2009 10,7 14,2 -3,5
2010 10,0 14,6 -4,6
2011 9,6 14,7 -5,1
2012 9,5 15,0 -5,5
2013 9,2 14,4 -5,2
2014 9,4 15,1 -5,7

Източник: НСИ
Пояснения: Раждаемостта и смъртността са в промили (на 1000 души от населението), а естественият прираст е разликата между смъртност и раждаемост. Отрицателният знак в последната колона означава, че умрелите са повече от новородените и населението намалява.

 

През 2013 г. средната продължителност на живота в ЕС е била 80,6 години, а у нас 74,9 години. По-висока е била тя в Испания – 83,2 години, Швейцария – 83, Франция – 82,4, Швеция – 82, Гърция – 81,4, Германия 80,9 и т.н. По-ниска от нашата е била само в Литва – 74,1 години и в Латвия – 74,3. В съседните ни страни картината е пъстра, но по-добра от нашата: в Турция – 78,2 години, Унгария – 75,8, Македония – 75,5, Сърбия – 75,3, Румъния – 75,2.

Средният коефициент на раждаемост в ЕС е бил 10,0 промила, а у нас 9,2. По-висока е била раждаемостта в Ирландия – 15,0 промила, Франция – 12,2, Великобритания – 12,1, Швеция – 11,8, Норвегия – 11,6, Белгия – 11,2, Финландия – 10,7, Холандия – 10,2 и т.н. По-ниска от нашата е била само в Португалия – 7,9 промила, Германия – 8,4 и Италия – 8,5. В съседните страни има големи различия: Турция – 16,8 промила, Македония – 11,2, Сърбия – 9,2, Румъния – 9,1, Гърция – 8,6. Близко сме до средния коефициент на раждаемост в ЕС, но той не е добър ориентир, понеже те самите са в предкризисно състояние.

Важен показател за демографската ситуация във всяка страна е броят на живо родените деца от една жена (виж таблица 3.).

Таблица 3. Плодовитост на жените в Европа
табл.3
Източник: Eurostat
Пояснение: Числата в таблицата показват колко живо родени деца се падат на една жена по години. Знакът „:” означава, че няма данни за съответната година.

 

Тази таблица заслужава внимание по няколко причини:

Първо, за да се види, че демографските процеси в България са свързани със същите процеси в другите европейски страни. Общите европейски тенденции на намаление на плодовитостта и раждаемостта влияят върху формирането на българските демографски тенденции. Те притежават свои национални български особености, но общите тенденции, като например влошаването на раждаемостта и плодовитостта на жените, съвпадат с тези в другите европейски страни. Интензивността им е различна, но посоката на изменение е еднаква. Таблицата показва, че плодовитостта на българските жени намалява значително (с 0,83 деца) през последните 53 години, но спадът в други европейски страни е още по-голям: Португалия – с 1,95 деца, Ирландия – с 1,82, Словакия – с 1,70, Холандия – с 1,54, Австрия – с 1,25, Румъния – с 1,02 и т.н. Нашата обща демографска ситуация обаче е по-неблагоприятна от тази в много други европейски страни не само и не толкова поради ниската раждаемост и плодовитост на жените, колкото вследствие на рекордно високата смъртност, както посочих по-горе.

Второ, за да се разбере, че различните измерения на демографските процеси, в това число коефициентите на раждаемост и плодовитостта на жените, са интегриран резултат от едновременното влияние на много фактори. Кризата в икономиката, масовата бедност, растящото социално неравенство, лошото здравеопазване, постоянният психологически стрес, престъпността и корупцията и т.н. са само част от тях. Те обаче се проявяват с различна сила в различните страни. В България, например, те са най-важни, макар че все повече се чувства и действието на други фактори, вкусове, на нови елементи в ценностната ни система. През последните 50 години плодовитостта на българската жена е намаляла почти с едно дете. У нас е очевидна причинно-следствената връзка между тежките икономически условия на живот, от една страна, и намаляващата раждаемост и плодовитост, от друга. В богатите европейски страни въздействието на икономическите причини се чувства по-слабо. По-доброто качество на тяхното здравеопазване вероятно оказва решаващо влияние за ограничаване на смъртността.

Има обаче и други, неикономически фактори, които също влияят за намаление на раждаемостта и на плодовитостта. Това се чувства най-силно в най-богатите европейски страни, като Германия, Белгия, Дания, Ирландия, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария. В тези страни се множат заможните и богати семейства само с едно дете и дори без деца. През последните десетилетия и особено през последните години, протича форсирано налагане с претенции за модерност, на съмнителни стереотипи, които противопоставят кариерното развитие и гонитбата за материално благополучие, на майчинството и семейството. Разширява се съжителството на семейни начала, без сключване на граждански брак. Полагат се усилия за принизяване ролята на семейството като основна клетка на обществото. Семейството с едно дете и дори без деца, става признак за „модерност”, а семейството с 2-3 и повече деца – за „старомодност”.

Да не говорим за демонстративното публично натрапване на еднополовите бракове, което е безотговорно, дори налудничаво от всяка гледна точка. Ако за момент си представим немислимото, невъзможното и недопустимото – че всички бракове през следващите 85 години са еднополови и под никаква форма не се раждат деца, човечеството е обречено на изчезване към края на века. Дават ли си сметка хората, които ни натрапват тези абсурдни „новости” къде ни водят!. Това са част от уродливите „прелести” на западната демокрация, които ни се натрапват настойчиво. А нашето общество и държавата пасивно ги наблюдават, негласно ги насърчават и дори им се възхищават, вместо да ги обявят за противообществени деяния, застрашаващи националната сигурност, когато се демонстрират и натрапват публично. В семейна среда всеки е свободен да прави каквото желае. Но не трябва да е свободен да натрапва публично перверзните си вкусове или наследеното по генетични причини (за което той не е виновен), на другите чрез шумни улични шествия или плакати и да обявява за „старомодни” тези, които не го следват.

Трето, в голяма група европейски страни негативното влияние на икономическите фактори се съчетава с това на неикономическите и резултатите са рязко намаление на раждаемостта. Такива са България, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Кипър, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия. Прави впечатление, че повечето от тези страни са известни с продължителното присъствие у тях на МВФ и на Световната банка, а също и на други западни институции през последните 26 години, налагащи им рестриктивната политика на пазарния фундаментализъм. Трудно е да се установи каква част от влошаването в тези случаи се дължи на догматичната икономическа политика и каква на натрапваната ни „модерност”. Но като че ли не е трудно да се установи връзката между тях, като две страни на една и съща антихуманна неолиберална политика, която Западът щедро ни предлага и дори налага.

Четвърто, Франция е по-специален случай. Преди години раждаемостта там беше спаднала застрашително, но те взеха мерки и постигнаха обрат. Въпреки последвалото влияние на страничните негативни фактори на „модерността”, плодовитостта и сега се задържа на относително добро равнище. Сходно е положението и във Великобритания.

Пето, за няколко страни има данни само за последните години. Статистическите редове не са достатъчно дълги, за да се правят надеждни заключения за динамиката на плодовитостта. Това са Хърватия, Латвия, Македония и Сърбия. Макар и с ограничени данни,Турция е известна с традиционно високата и стабилна плодовитост на жените си.

Общият коефициент на смъртност в ЕС е бил 9,9 промила, а у нас 14,4. В ЕС няма държава с по-висока обща смъртност от нашата. Висока, но все пак по-ниска от нашата е в Литва – 13,6 промила, Естония – 13,4, Унгария – 12,9 и т.н. Доста по-ниска от нашата е смъртността в Ирландия – 7,7 промила, Норвегия – 8, Франция – 8,6, Испания – 9, Словакия – 10, Дания – 10 и т.н. В съседните страни също е висока, но доста по-ниска от нашата: Сърбия – 13,9 промила, Румъния – 11,9, Гърция – 10,5, а в Македония е 8,8.

Детската смъртност в ЕС е 4,2 на 1000 живо родени, а у нас е 9,4. Само Румъния има по-висока детска смъртност (9,8) от нашата. Във Финландия тя е 2,3, в Португалия – 2,5, Словения – 2,5, Полша – 5, Унгария – 5,3 и т.н.

В резултат на взаимодействието на разгледаните до тук, а и на много други фактори, се формира възрастовата структура на населението в Европа (виж таблица 4.).

Таблица 4. Възрастова структура на населението в 2014 г. – %

Държави/Възрастови групи 0-14години 15-64 години над 65 години
ЕС-28 15,6 65,8 18,5
България 13,7 66,7 19,6
Белгия 17,0 65,2 17,8
Чехия 15,0 67,6 17,4
Дания 17,2 64,5 18,2
Германия 13,1 66,1 20,8
Ирландия 22,0 65,4 12,6
Гърция 14,7 64,9 20,5
Испания 15,2 66,6 18,1
Франция 18,6 63,5 18,0
Хърватия 14,8 64,7 18,4
Италия 13,9 64,7 21,4
Латвия 14,7 66,3 19,1
Литва 14,6 67,0 18,4
Унгария 14,4 68,0 17,5
Австрия 14,3 67,4 18,3
Полша 15,0 70,1 14,9
Португалия 14,6 65,6 19,9
Румъния 15,5 67,9 16,5
Словения 14,6 67,9 17,5
Словакия 15,3 71,2 13,5
Финландия 16,4 64,2 19,4
Швеция 17,1 63,5 19,4
Великобритания 17,6 64,8 17,5
Швейцария 14,9 67,6 17,6
Македония 16,9 70,7 12,4
Албания 19,2 68,8 12,0
Сърбия 14,3 67,7 18,0
Турция 24,6 67,8 7,7

Източник: Eurostat.
Пояснение: В някои страни сумата от трите колони не е 100,0, а с една десета под или над, поради съкращенията в десетичните знаци.

 

На основата на данните в тази таблица могат да се правят важни изводи за кратко-, средно- и дългосрочните тенденции в икономическото и социалното развитие, за тенденциите в раждаемостта и смъртността, за очакваните разходи на обществото по образованието, здравеопазването и разходите по издръжката на различните поколения, за количеството и качеството на работната сила, за миграционните процеси и т.н. за всяка страна и за Европа като цяло. Това е важно, но е извън обсега на моята задача в настоящия анализ. Тук ще се огранича само до някои аспекти, свързани с демографската ситуация в България.

Много интересна е първата колона, която е наситена с цифров материал за комплексни стратегически анализи. Тя показва какви са демографските резерви на страните и Европа, като цяло, за следващите 50-70 и повече години.

Демографските резерви на България са силно ограничени, защото намаляват децата и младите хора. Те са едва 13,7% от населението, при 15,6% средно за ЕС и 22,0% в Ирландия или 24,6% в Турция. Заедно с Германия и Италия, ние сме в най-неизгодна позиция, поради ниския дял на най-младото поколение. Почти еднаквият относителен дял на най-младото поколение в България, Германия и Италия се дължи на различни причини, на които се спрях по-горе. С това се подкопава потенциала на тези страни за икономическо и социално развитие, а също и за демографски растеж през следващите десетилетия. Залага се все по-опасно бъдещо потъване. Но докато Германия и Италия имат голям потенциал за маневриране и търсене на подходящи решения, това не може да се каже за малката и бедна България. Нашата страна ще бъде изправена пред още по-големи демографски и свързани с тях други предизвикателства през следващите 30-50-70 и повече години, ако не вземе незабавни радикални мерки. Още от сега трябва да се мисли как предизвикателствата да бъдат предварително установени и своевременно смекчени.

Източниците на България за млада, предприемчива, енергична работна сила и за генетичен потенциал, са силно ограничени, със всичките негативни последствия. А да разчитаме на имигранти от Северна Африка и Близкия изток е рисковано, между другото и поради сегашния етнически състав (роми и турци) на нашето население, който е близък до критични стойности. Ако към него се добавят още големи маси арабски и други имигранти-мюсюлмани от горните региони, ситуацията у нас може да стане сериозна. Младите поколения на компактните български общности в чужбина също са скромни и едва ли може да се разчита на тяхното привличане в значими мащаби при не особено атрактивните настоящи и бъдещи условия за работа и живот у нас. Нямаме друг избор, освен да си създаваме сами млад човешки потенциал чрез бързо повишение на раждаемостта през следващите години и десетилетия.

От данните за Германия (13,1% деца и младежи от 0 до 14 години) можем да си обясним отчасти и по-голямата склонност на нейното правителство да приема сега млади имигранти от чужбина, поради недостига на собствено младо поколение. Положението в много други европейски страни обаче е различно и това поражда естествен и трудно разрешим сблъсък на национални интереси. От тази гледна точка, на другия полюс са Албания, Ирландия и особено Турция, с голямо младо поколение. Европа и особено съседите на Турция тепърва ще се сблъскват през следващите години и десетилетия с последствията от настоящата демографска ситуация в тази страна. Сегашните европейски лидери като че ли не си дават сметка за това! Да не говорим за българските политици!

От гледна точка на краткосрочния хоризонт много показателни са данните в последната колона на таблицата. Заедно с Италия, Германия, Гърция, Португалия, Финландия, Швеция и Латвия, ние сме с най-висок дял на най-възрастното поколение. Но сме в най-трудна ситуация, защото разполагаме с най-ограничен потенциал, за да се справяме с произтичащите от това бъдещи проблеми. Делът на поколението над 65 години превишава дела на поколението от 0 до 14 години почти със 6 процентни пункта. За малка и бедна страна като нашата, това е сериозен проблем.

Задълженията на нашето общество да помага на най-възрастното поколение през следващите 10-15 и повече години, са големи. Държавата трябва да прави това при силно ограничените й текущи материални и финансови възможности. Тя трябва да им осигурява подходящи пенсии, достъп до здравни грижи и лекарства, почивка, подходяща домашна среда, особено когато останат самотни, старчески домове при крайна нужда и всичко от което се нуждаят за достойни старини, за да не ровят в кофите за отпадъци. И най-вече – уважение за техния принос за развитието на България в миналото и молба за прошка заради допуснатите спрямо тях огромни несправедливости, особено през последните 26 години. На тези грижи не трябва да се гледа като на бреме, а като изпълнение на синовен дълг към нашите родители и деди. Недопустимо е противопоставяне на поколенията, каквото някои хора у нас си позволяват да правят.

На другия полюс, с по-малък дял на най-възрастното поколение, са Ирландия, Албания, Македония, Словакия, Полша и най-вече Турция. Те го дължат на собствените си усилия да поддържат по-висока раждаемост в продължение на десетилетия и да полагат много други грижи, за да имат сега солидни демографски ешалони от най-младо, младо и средно по възраст поколения и по-малък дял на най-възрастното.

Този подход е много по-здравословен от ориентацията на някои богати европейски държави да попълват недостигащото им младо поколение чрез привличане на имигранти. Това не е достоен за уважение подход. Защото най-често той води до оголване на други страни от тяхното младо поколение, какъвто е нашият случай сега. Поради голямата емиграция на най-квалифицирани хора ние изпитваме все по-големи трудности да намерим подходящ квалифициран персонал за нашата икономика. Този подход е паразитен, защото лишава други държави от мозъци, от работна сила и от генетичен потенциал. Той е по-лош от най-лошата кражба. Истинското название на този подход е демографско ограбване. Той е опасен и за нашата национална сигурност в средно- и дългосрочен хоризонт.

Всяка цивилизована държава трябва да осигурява балансирана възрастова структура на населението си със собствената си демографска политика, а не да разчита на „вноса” на млади поколения, чрез демографско ограбване на други страни. Това означава самостоятелно разширено възпроизводство или поне поддържане на стабилно население, при все по-добро качество на живота на хората.

Настоящият анализ показва, че България е в най-тежка демографска ситуация между всички страни в ЕС. Сериозно е и положението на Гърция. В трудна ситуация е и Унгария, особено поради ниския дял на най-младото поколение, но не така трудна като нашата. И въпреки това, унгарският министър председател г-н Орбан отдавна говори публично с тревога за надвисналата опасност и се опитва да противодейства с активна държавна политика, включително и на семейно равнище – той има 4 деца. Същото не може да се каже за нашия премиер, чийто управленски хоризонт се изчерпва с магистралите. И чиято загриженост за демографското бъдеще на България ние не чувстваме.

Освен негативното влияние на някои дългогодишни обективни процеси в цяла Европа, от 26 години у нас се провежда държавна политика, която изостря допълнително демографската криза. Това е едно от деструктивните последствия на рестриктивната политика на десния пазарен догматизъм. То е висша степен на престъпна безотговорност!

Демографската криза не може да бъде овладяна бързо. Нещо повече, когато конструктивните мерки се отлагат, тя се превръща в демографска катастрофа и предотвратяването й става още по-трудно. Чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, регионалната, миграционната и пенсионната политика кризата може да се смекчи и да се овладее постепенно през следващите десетилетия. Може – ако има политическа воля. Резултатите и от най-правилните решения в тази област, обаче не идват бързо. Затова трябва да се вземат и прилагат без отлагане. Като правило, активните мерки в демографската политика дават осезаем резултат след 20-25 години.

Основна стратегическа цел на България трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението с оглед стабилизиране към 2050-2060 година и поврат към бавно повишение до края на столетието, при едновременно осигуряване на все по-високо качество на живота на хората. В демографското развитие е важно не само количеството, но и качеството. Стремежът трябва да бъде нормален размер на бъдещото българско семейство с 2-3 деца. Сега е около 1,5, а необходимият минимум е 2,1. Постигането на преобладаващ модел на българското семейство от 2-3 деца е доказателство, че сме на прав път.

Известни са ми две стратегии за демографското развитие на България през последните 10-15 години, но те остават на книга. Веднаж направени, биват бързо забравени. И никой не си спомня за тях при текущото управление на държавните дела, за да ги конкретизира и приложи Така повече не може!

От началото на 2017 г. трябва да се задейства голям пакет от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа, чиито контури вече се очертават на далечния стратегически хоризонт. Разработката на този пакет от мерки трябва да започне незабавно.

Наред с много други, за тази цел могат да бъдат използвани и икономически мерки, като:

  • платен отпуск по майчинство с 90% от основната заплата преди излизане в отпуска – 8 месеца за първо дете; – 12 месеца за второ дете; – 24 месеца за трето дете; – до 3 месеца за всяко следващо. По желание на майката отпускът да може да се удължава с още до 12 месеца до трето дете при 70% възнаграждение;
  • предоставяне на еднократна държавна помощ при раждане на първо дете – 3000 лв.; на второ дете – 5000 лв.; на трето дете – 10000 лв. и на всяко следващо – по 500 лв;
  • повишаване на детските надбавки: – 150 лв. месечно за първо дете; 250 лв. за второ дете; 350 лв. за трето дете; 80 лв. за всяко следващо;
  • по-голямо и продължително допълнително финансиране при отглеждане на деца с увреждания;
  • по желание на майките да се използва схемата „отново на работа” по време на полагащия се отпуск по майчинство, чрез наемане на детегледачка, чието възнаграждение да се заплаща от държавата или общината;
  • бременни жени и майки да могат да ползват с предимство гъвкави форми на заетост: непълно работно време, работа на половин длъжност, надомна работа и други подобни;
  • да се правят облекчения при изпълнение на трудовите задължения от бременни жени и майки: ограничения за полагане на извънреден, нощен и тежък физически труд, забрана да работят при вредни условия, ограничения за труд в празнични и почивни дни и т. н.;
  • да се ускори строителството на детски ясли и градини, като до към 2020 г. се осигурят необходимите места в тях за всички деца във всички населени места;
  • от 1 януари 2017 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските детски ясли и градини, а до края на 2018 г. да бъдат отменени изцяло. Те да се издържат изцяло от държавата и общините;
  • от началото на 2017 г. да започне намаление на учебните такси във всички общински и държавни училища, което да бъде завършено до края ня 2019 г. От началото на 2020 г. да се въведе в тях безплатно средно и висше образование;
  • да се дава еднократна помощ от 500 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 300 лв. в началото на следващите учебни години до завършване на основно образование;
  • От началото на 2018 г. всеки ученик в общинско и държавно основно училище да получава месечна стипендия от 70 лв.; в средно училище – 150 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система. Всеки студент в държавен университет да получава месечна стипендия от 300 лв. при успех минимум 4,50;
  • да се осигурят общежития за поне 50% от учениците в общинските и държавните средни училища и за студентите в държавните висши училища при минимално заплащане;
  • за всички деца, младежи и девойки до пълнолетна възраст да се осигурява безплатна здравна помощ и безплатни лекарства, без да са здравно осигурени;
  • от 1 януари 2017 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества. Тяхната работа да се оценява по качеството на лечението, а не по финансовите им баланси;
  • да се повиши чувствително заплащането на медицинския персонал в държавните и общинските болници, да се увеличат доставките на модерна диагностична апаратура за държавните и общинките болници и да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина;
  • да се осигури реален общ достъп до здравни услуги на всички български граждани. Да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини. Да се осигури нормална здравна помощ и подходящо снабдяване с лекарства за живеещите в малките и отдалечени махали, села и за малките градчета, независимо от финансовите показатели, като при нужда се осигурява държавно финансиране;
  • да се повиши процентът на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства, до средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места;
  • да се увеличи съществено делът на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса. Разходите за зъболечение на бедни възрастни хора да се поемат от държавата;
  • от началото на 2017 г. да започне ускорено повишение на пенсиите, така че през 2019 г. средната пенсия да достигне 800 лв, без

ограничения за максимума, при около 320 лв. сега. Допълнителното финансиране на Пенсионния фонд да се осигури от бюджета;

  • за неосигурените по уважителни причини възрастни хора над 65 години държавата да плаща пълното финансиране на здравната им помощ и лекарствата;
  • да се изработи специална програма за комплексни грижи за възрастните хора, с оглед намаляване коефициента на смъртност до 11,0-11,5 промила. и повишаване продължителността на живота у нас до 77,5-78,0 години към 2030 г.;
  • държавата да заплаща 10% от стойността на ново жилище на младо семейство с едно дете; 20% на младо семейство с две деца и 30% с три и повече деца, ако нямат друго жилище;
  • всички парични помощи за раждане и отглеждане на деца да се освобождават от подоходен данък, а помощите в натура – от ДДС. Паричните помощи да се индексират ежегодно с инфлацията;
  • да се намали ДДС на 5% за лекарствата, учебните помагала и за всички детски стоки до 15 годишна възраст, като за компенсация на бюджета да се увеличи на 27% за хазарта и за екстравагантните луксозни стоки;
  • Да се правят данъчни облекчения на млади семейства при изплащане на лихви по ипотечни и други жилищни заеми;
  • държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища.

 

Пазарните фундаменталисти – политици и икономисти веднага ще възразят, че няма пари за осъществяване на такава спасителна програма в България. Това не е вярно!

Финансовите ресурси за изпълнението на настоящата програма могат да се осигурят още през следващите години чрез провеждане на предлаганата от мен цялостна данъчна реформа. България е член на ЕС и е длъжна да изпълнява писаните и неписани закони и правила на тази общност. Ако се прилагат данъчните принципи и правила на преобладаващата част от страните в ЕС само от двата преки данъка – подоходният данък и данъка върху печалбата могат да се събират допълнително около 3 млрд. лева годишно. Заедно с другите данъчни реформи, които предлагам многократно през последните 6-7 години и при добра данъчна дисциплина, общият размер на данъчните постъпления може да нарастне с около 4,0-4,5 млрд. лева годишно.

Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Защото става дума за съдбата на България. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения. Тя не може да се съизмерва с бюджетен дефицит, с публичен дълг, с платежен баланс, с инфлация и други подобни.

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие, ако не се вземат бързи мерки. Бъдните поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната ако започнем да ѝ противодействаме веднага!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

25th Feb2016

Откъси от интервюто, проведено от агенция „Франс Прес (AFP)”, със сирийския президент д-р Башар Ал-Асад

by Черно и Бяло

По отношение на въпроса дали Алепо ще бъде контролиран отново от властите в Сирия, Башар Ал-Асад посочи, че битката в Алепо не е за възвръщане на контрола над Алепо, а за прекъсване на пътя между Алепо и Турция, която продължава да бъде основният доставчик на терористите.

Във връзка с въпроса кога ще бъде постигнат мир в Сирия, Президентът Ал-Асад отговори, че въпросът е докога Турция и Саудитска Арабия ще продължат да подкрепят тероризма и кога Западът ще притисне тези две държави да спрат да оказват подобна подкрепа на терористите.

башар-ал-асад-415x260Запитан относно това кой е основният враг: т.нар. умерената опозиция, ислямистите или ИДИЛ, Президентът коментира, че нито във Франция, нито в която да е държава може да се говори за „въоръжена опозиция“. Той добави, че опозицията е политическа, следователно, ако предположим, че имате предвид „умерени терористи“, които не принадлежат на ИДИЛ, „Фронта ал-Нусра“ или други радикални групировки, тогава говорим за друг термин. Обама заяви, че умерената опозиция е илюзия, същото казва и Байдън. Но по-важна е реалността, която показва, че такава опозиция не съществува в действителност. Повечето бойци принадлежат на радикалните групировки, като ИДИЛ, „Фронта ал-Нусра“, „Ахрар аш-Шам” и други. Всеки терорист е враг. Ние уважаваме всяка политическа опозиция, а в Сирия има вътрешна политическа опозиция, която критикува остро правителството, без да е налице каквато и да е агресивна реакция срещу нейните членове от страна на правителството.

По отношение на въпроса как преценява грпупировките „Джейш ал-Ислам” и „Ахрар аш-Шам”, след като правителството прие да разговаря в Женева с техни представители, Президентът посочи, че те са част от опозицията, образувана от Саудитска Арабия, и тъй като Саудитска Арабия подкрепя тероризма в световен мащаб, то естествено е саудитските представители да бъдат терористи, а не политици. Ние не преговаряме там със сирийци, а със Саудитска Арабия, Франция, Великобритания и други представители, така че не става въпрос за диалог между сирийци в Женева. Диалогът между сирийци се провежда в Сирия с политическата сирийска опозиция, която има поддръжници в страната. А личност, която претендира да е сирийска опозиция, но всъщност принадлежи на чужда страна или чуждо разузнаване, не може да представлява сирийците в преговорите, дори не я смятаме за сирийска опозиция.

Във връзка с последните турски и саудитски заплахи за военна намеса в Сирия Президентът не смята, че подобна намеса е възможна, но понякога реалността е в противоречие с логиката, особено, когато има хора които не проявяват разум в управлението на една страна. Той не изключва такъв риск, тъй като Ердоган е фанатик, подкрепя движението „Мюсюлмански братя“ и мечтае за възтановяване на Османската империя. Ердоган приема провалите на ислямистите в Тунис, Либия, Египет и Сирия като свой личен провал. Това заплашва политическото му бъдеще на първо място, както и неговите радикални ислямски стремежи в региона. По подобен начин за Саудитска Арабия провалът на терористите в Сирия означава провал на тяхната политика и техните стремежи.

25th Feb2016

Мохамед Ал Кик – 87 дни гладна стачка

by Черно и Бяло

Израелски правозащитници с писмо до Нетаняху

(more…)

11th Feb2016

Интервю на архимандрит Филип за значението на срещата на Руския предстоятел с Римския папа и за прославянето на арихеп.Серафим

by Черно и Бяло

114437815455172Какво е значението на срещата между Московския Патриарх Кирил и Римския папа Франциск в Куба ?
Това ще бъде историческа среща, защото за пръв път в историята се срещат Предстоятелят на Руската православна църква и Римският папа. Тази среща е подготвяна в течение на последните почти 20 години. През 1996/7 г. се открила възможност за среща между Патриарх Алексий II с Йоан-Павел II в Австрия. Но по независещи причини от страна на Руската православна църква тази среща не се е състояла. Католическата страна тогава отказала в заключителните документи да осъди унията като път към единството на Църква. Унията, от гледна точка на Православната църква, не е път към единство и обединение на христианския свят. В същото време, за Римо-католическата църква унията е именно способ за обединяване на Православната и Католическата Църкви.
Но не само това е причината, за да не се състои тази среща през 90-те години. Макар нито Предстоятелят на Руската православна църква, нито нейните официални представители не са отричали възможността за подобна среща за в бъдеще. И сега по всичко личи, че независимо от съществуващите разногласия и сложни въпроси и проблеми такава среща е необходима. Защо именно днес? Защото пред целия свят сега стоят сериозни предизвикателства. Това е на първо място преследването на християните в Ближния Изток и в Северна и Централна Африка, където погиват десетки и стотици хиляди хора. В тази ситуация е необходимо да обединим нашите общи усилия в защитата на християните. И не само на християните, но и на хората, които гибнат в зоните на конфликта. Освен това Европа, включвайки естествено и България, стои пред лицето на важни предизвикателстви, свързани с нейните изконни християнски ценности. Става дума за защита на традиционния от гледна точка на християнството поглед за семейството, за това, че бракът е съюз между мъж и жена, при това само между един мъж и между една жена. Исторически Европа е основана именно на християнските ценности. За обединяването на тези усилия е необходима срещата на Предстоятелите на двете най-многочислени Църкви на християнския свят.

В тази среща се наблюдава и хуманитарен, културен контекст. На мнение съм, че след срещата между Светейшия Патриарх Кирил и предстоятеля на Римо-католическата църква в Куба културният обмен, научно-богословският диалог, сътрудничеството на социално ниво между руската, българската и другите православни общини в Западна Европа ще бъде по-интензивно. Аз дълго време служих в Италия и мога да кажа, че представителите на Римо-католическата църква възприемат тази среща много позитивно, дълги години са я очаквали и сега с голям възторг и нетърпение чакат нейните резултати.

Разкажете, моля, за значението на канонизацията на владика Серафим (Соболев) за Руската и Българската православна църква.

Владика Серафим е един от най-почитаните подвижници на вярата и благочестието в България. Дори и човек да не посещава редовно църквата, т.е. дори да не е въцърковен , поне веднъж в живота си той е чувал това име: дядо Серафим, който е погребан в криптата на нашия храм. Неговият живот и служение са свързани именно с България, по-голямата част от живот си той е прекарал именно тук- от 1921г. до 1950г. – е служил в Николския храм в София. Още от деня на своето представяне – 26 февруари 1950г. той е всенародно почитан подвижник на вярата и благочестието: всеки ден на гроба му за поклонение идват стотици и даже хиляди хора.

Владика Серафим е един от нашите съвременници. Ако погледнем от историческата мярка за време, можем да кажем, че неговото успение не е така далеч от нашите дни. Все още сред живите са неговите съвременници- хората, които го знаят и помнят добре, на тези от тях, на които е оказал още през живота си непосредствено духовно влияние. В Деянието на Освещения събор на Руската православна църква, провел се 2-3 февруари 2016г. в Москва, е определено прославянето му в лика на светителите. Сред сонма на светителите се прославят подвижниците, които са извършили своето служение в архиерейско достойнство. Владиката не претърпял мъченическа смърт, той живял в „хорошей сторонушке“, както той сам казвал, в свободна страна, до 1944г. тук с голяма уважение и любов са се отнасяли към православната Църква и към руските духовници и архиерей. Много негови съвременници, останали в Русия през този период, претърпели изпитания и мъчения. Владика Серафим не последвал тяхната съдба и той не се сподобил с мъченически венец. Той мирно се представел в Господа в деня на Тържеството на Православието – 26 февруари 1950г. Затова и Архиерейският събор на Руската православна църква го прослави именно в лика на светителите. Тук можем да си спомним и за св.Йоан Шанхайски, който точно така, както и архиепископ Серафим (Соболев) бил в клира на Руската задгранична Църква. За много от вярващите чеда на Българската православна църква прославянето на владика Серафим е дългоочаквано събитие. Те с голяма радост възприеха тази вест и сега очакват, когато и Българската православна църква тържествено ще го прослави на 26 февруари т.г.

Как Подворието на Московския и на цяла Русия Патриарх в София се подготвя към прославянето на владика Серафим?

От руска страна очакваме пристигането на голяма делегация на Руската православна църква, начело с Волколамския митрополит Иларион, председателя на Отдела на външните църковни връзки на Московския Патриархат, който от руска страна ще възглави тържествата по случай прославянето на владика Серафим в лика на светителите. Нашият храм- Подворие активно се подготвя към това важно събитие- сега протичат реставрационни работи в криптата и в самия храм, където след премахването на стария паркет съвсем неочаквано се откри първоначалната мозайка, създана още през 1914г. , коята в момента се възстановява. Съвместно със Синодалното издателство подготвяме към деня на тържественото прославяне на владика Серафим издаването на неговите проповеди и поучения на български език с предисловие на Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит и на Негово Вископреосвещенство Варненския и Великопреславския митрополит Йоан. Това ще бъде нашият общ подарък – презентацията на книгата ще се състои на 26 февруари т.г. от 18:00 часа в Дом на Москва. Хорът към Подворието подгатвя празничен концерт, посветен именно на това събитие. Разбира се, за нас е от изключителна важност, че прославянето на владика Серафим ще стане съвместно с участието на Българската православна църква, която беше представяна на Архиерейския събор, провел се в Русия, от Варненския и Великопреславския митрополит Иоан и Знеполския епископ Арсений. Това е безпрецедентен случай, когато две автокефални Православни църкви заедно прославят светец.

Разговора води: Миглена Китанова

11th Feb2016

СБЖ: Декларация на УС на СБЖ във връзка с новоприетите добавки към Закона за обществени поръчки

by Черно и Бяло

sbjСъюзът на българските журналисти изразява дълбокото си възмущение от поредния удар на властимащите срещу свободното слово и независимостта на медиите.
Скандален текст, въведен като „изключение“ от общите правила в току-що приетия Закон за обществените поръчки, освобождава държавните институции от задължението да обявяват обществена поръчка при „закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги“.
Това „изключение“ развързва ръцете на силните на деня да си подбират по свой вкус медии, в които да наливат значителни финансови ресурси за информационни кампании по оперативни програми на ЕС и по други теми, които ги интересуват. Така се задълбочава порочната практика за директно договаряне между държавните институции и „услужливи“ медии. Всяка институция ще има възможност да си купи програмно време в радио или телевизия, която сама си избере, и да контролира съдържанието на въпросните предавания според своите интереси.

Така се ликвидира всякаква състезателност и конкуренция на медийния пазар.Ще оцеляват не онези медии, които отстояват своята независимост и качествената журналистика, а тези, които угодничат или са удобни за властта.

Редица политолози, юристи, бизнесмени и дори депутати открито нарекоха този текст „лобистки“. Той се появи в този вид доста изненадващо преди второто четене на законопроекта в пленарна зала. Вносителите се оправдават, че подобна клауза е предвидена и с прословутата евродиректива 24/2014 г. Тя обаче е прочетена твърде буквално и без оглед на реалното положение в България, защото това устройва нашите самозвани демократи, като им помага да корумпират и развращават медиите с цел да задоволяват своите властови и икономически апетити и амбиции.

Бързането при гласуването на закона без широко оповестяване и надлежаща обществена дискусия, разработването му на тъмно, само доказва неговия лобистки и антидемократичен характер. Затова СБЖ се присъединява към призивите президентът на върне закона, което да стане повод да се състои необходимата и заобиколена в случая дискусия и законодателите да се съобразят с нейните резултати.

Примерът с този пряко насочен срещу свободата на словото и независимостта на медиите закон е продължение на съзнателно и умишлено провеждан години наред курс на установяване на финансов и друг контрол над медиите.

Плачевният резултат е, че България се срива неудържимо в класациите за медийна свобода, за което от време на време дори от Брюксел ни критикуват.

В тази обстановка българската журналистическа колегия се нуждае от спешни, реални и действени мерки, които да защитят нейните права и да й осигурят реална възможност да се противопостави на тоталния и унизителен натиск, на който е подложена. Журналистическата професия в България и българските журналисти спешно се нуждаят от законови и икономически механизми и гаранции, които да ги защитят от произвола на държавата и медийните собственици, сраснали се с олигархията, за да могат да изпълняват ролята си на независим и демократичен обществен коректив. СБЖ настоява атаките срещу медиите да престанат, а вместо това властите да се загрижат за промени в съответните нормативни документи, които да помогнат да се намери начин за достойно възнаграждение на журналистическия труд. Без всичко това в България не може да има качествени медии и качествена журналистика, а следователно не може да има реална борба с корупцията, не може да има истинска демокрация.