10th Aug2018

Помним и славим освободителите

by Черно и Бяло

Фондация „Устойчиво развитие за България” с председател Станка Шопова продължава дейностите по изпълнението на Националната програма  за честване на 140-годишнината от  Руско-турската освободителна война 1877–1878г. под патронажа на президента на Република България Румен Радев. Тези дни (7–8 август) се проведе заплануваният ученически българо-руски поход урок „По пътя на Руско-турската освободителна война“ (с посещение на паметните места от войната – на Шипка, гр. Плевен и гр. Бяла) от проекта на Фондацията „Помним и славим освободителите”.

Събитието се осъществи от Фондация „Устойчиво развитие за България” с подкрепата на Фонд „Соработничество”, Русия. Инициаторите на похода съчетаха годишнината от Освобождението и подвига на руските воини-освободителни с доброволческите идеи в Годината на доброволчеството – 2018. Участниците – ученици от цялата страна, от Русия и Приднестровието, наградени в проявите на Фондацията – интелектуалната игра и Международния конкурс „Заедно в ХХІ век”, посветени на паметната 140-годишнина от Освобождението, се събраха в СОК „Камчия”, където с вълнение и интерес се запознаха с изкуството, посветено на Руско-турската освободителна война, припомниха си бойните действия в районите на Шипка, Плевен и Бяла, на героизма на доброволческите части на медицинския корпус и на Юлия Вревская; със знаменитите паметници в чест и в прослава на героите и участниците във войната; дискутираха и практиката на доброволчеството; репетираха песни и стихове, които се превърнаха в ярка част и незабравимо преживяване в дните на похода.

В продължение на два дни над тридесетте участници в похода посетиха и се запознаха с историята и доброволчеството при строителството и оформлението на храма „Рождество Христово”  и костницата на загиналите руски воини в гр. Шипка. А след беседата и филма за боевете при Шипка, върхът и величественият паметник бяха огласени, а посетителите бяха впечатлени и очаровани от вдъхновеното и вълнуващо пеене на групата на химна на България, на песента „Катюша”; от любимото за всеки българин „О, Шипка” на Иван Вазов, рецитирано с много чувство от Даниел Димитров; от  популярната руска песен „Път” с вълнуващото изпълнение на Живеслава Делидобрева (и двамата ученици от варненското  СУ „Димчо Дебелянов”) и от музикалния съпровод на Иван Иванов – учител по музика от СУ „Сава Доброплодни” гр. Шумен.

Децата се запознаха  с историческите събития  и боевете при Плевен с посещението си в Плевенската панорама, Скобелевия парк – с костницата и многобройните паметници, с мавзолея-костница „Св. Георги”, където пред вечния огън рецитираха своите пламенни стихове и слова в прослава на Русия и освободителите. Последното посещение бе Музея за руско-турската освободителна война и гроба на Юлия Вревская в гр.Бяла. В тези незабравими дни за всички български и руски деца-доброволци – поднесоха цветя и почистиха района на десетки паметници, поклониха се пред паметта и подвига на руските воини-освободители, на героите и участниците в Руско-турската освободителна война и българските опълченци. А през следващия ден те писаха и споделяха своите впечатления и стихове в Пътния дневник, рисуваха картини –импресии за видяното и преживяното в дните на похода. Всичко това бе разказано и още един път преживяно по време на творческата среща с поетите, членове на журито на конкурса „Заедно в XXI век“ – Атанас Звездинов и Петър Андасаров.

05th Aug2018

Деветнадесет години от възкачването на крал Мохамед VI на трона

by Черно и Бяло

По повод националния празник на Кралство Мароко на 30 юли Н. Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи, извънреден и пълномощен посланик на страната у нас, и нейният съпруг г-н Шайб Лалу дадоха прием в резиденцията си. Уважиха го внушителен брой гости, сред които бяха: зам.-министърът на външните работи г-н Тодор Стоянов, зам.-министърът на външните работи г-н Юрий Щерк, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството г-н Валентин Йовев, г-н Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България (2001–2005), и съпругата му Маргарита, г-жа Снежана Тодорова, Председател на Съюза на българските журналисти, посланици, дипломати, юристи, журналисти, културни дейци, представители на международни организации, на гражданското общество, на мароканската диаспора в България.

Химните на двете страни изсвири Нов симфоничен оркестър, който по-късно се погрижи и за доброто настроение на гостите.

Н. Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи произнесе приветствено слово:

Първо бих искала да поздравя България за успешното ѝ председателство на Съвета на Европейския съюз и за динамиката, която тя успя да вдъхне на приоритетите, които си беше поставила.

За мен, съпругът ми и моите колеги в посолството е особена чест да ви посрещнем тази вечер, за да споделим радостта на мароканския народ, който днес празнува във и извън Кралството, 19-годишнината от възкачването на трона на Негово Величество крал Мохамед VI, за да споделим с вас този момент на доброжелателност и братство под знака на мароканско-българското приятелство.

Мароко и България се радват на много добри взаимоотношения повече от половин век и те продължават да се развиват и да се консолидират, за да се разширят и в други сектори и области от общ интерес.

Тези взаимоотношения през последните месеци възвърнаха цялата си сила благодарение на посещенията на мароканските делегации, които вдъхнаха нова динамика на партньорството в областта на защитата на правата на детето и социалната закрила. Тази динамика беше постигната и благодарение на сключването на двустранна конвенция за защита на правата на работниците, като през този юли делегациите от министерствата на труда на Мароко и България се споразумяха относно условията за прилагане ѝ, при пълно зачитане на националните закони и международните ангажименти на двете страни.

Уважаеми гости, превъзходителства, госпожи и господа,

Денят на Трона е също така възможност за моята страна да чества и да отпразнува нашите ценности: свобода, достойнство, споделяне, добросъседство и взаимно уважение в един свят в криза, конфронтация, страх и несигурност.

Въпреки този неблагоприятен международен контекст, белязан с привидно непреодолими предизвикателства, Мароко остава земя на мир и братство. Благодарение на прозорливостта, лидерството и мъдростта на Негово Величество крал Мохамед VI приятелското съжителство между културите, религиите, расите и цивилизациите е характерна черта на Кралство Мароко, обичащо тези универсални човешки ценности.

С Негово Величество крал Мохамед VI започна иновативната визия за националната идентичност, а именно, единство в многообразието. Ето защо Кралството е сред страните, които държат да се чува гласа на мира и на разума и са за диалог между цивилизациите, културите и народите, за да се заглушат гласовете на ислямофобски екстремисти и фанатици, които твърдят, че говорят в името на исляма.

Мароко е твърдо ангажирано с мира и необходимостта от диалог между религиите, диалог между държавите, народите и цивилизациите и това – в разнообразието от култури, е в състояние да обедини човечеството, въпреки нашите различия от социалноикономическо, политическо, религиозно и етническо естество.

От тази решителна и определяща добра воля се подхранва мароканската устойчивост и нейния дълъг път, за да може разнообразието и плурализма да намерят мястото, което заслужават в нашето общество.

Нашите цивилизации, религии, идентичности, истории, нашите проблеми и предизвикателства не трябва да бъдат инструменти или пък заложници в услуга на регреса, отричането, разделението и страха от другия.

Уважаеми гости, превъзходителства, дами и господа,

Мароко постигна значителен напредък в борбата срещу расизма, дискриминацията, религиозната нетърпимост, тероризма, екстремизма и радикализма във всичките им форми, чрез процеса на институционални и законодателни реформи, адаптиращи националното законодателство с разпоредбите на международните инструменти в тази област. Този ангажимент се потвърждава от неговото законодателство, институции, политически решения, както и от отварянето на неговата икономическа система за всички заинтересовани страни, за всички региони и за всички политически, социални и културни течения.

Мароко работи за постигането на структурна трансформация на своята икономика, с цел да засили нейния капацитет, да създаде работни места и да подобри своята конкурентоспособност и интеграция, както на национално и регионално, така и на международно ниво.

В рамките на стратегическия приоритет, очертан от Негово Величество крал Мохамед VI в областта на външната политика, Мароко играе важна роля в предотвратяването на конфликти и в опазването на мира, заедно с ООН.

Мароко поддържа сътрудничество за пример във всички областиполитически, културни, духовни и икономически с всички континенти и с повечето страни.

На Африканския континент това сътрудничество се материализира чрез конкретни действия на солидарност като: сътрудничеството юг-юг, анулирането на дълга на по малко развитите африкански страни, освобождаването от мита на техните продукти, влизащи на мароканския пазар, уреждане пребиваването на гражданите от Субсахарска Африка в Мароко.

Под ръководството на крал Мохамед VI Мароко продължава да работи за гарантиране на ефективността на правата, намаляване на социалните и териториалните неравенства, укрепване на социалното сближаване, за да може, едновременно с това, да се засили гражданството и да се стимулира индивидуалното и колективното представяне. Целта е да се консолидира основата на ценностите и да се придаде най-висока стойност на материалното и нематериално наследство залог за създаване на споделено богатство и възможност за позитивна изява на мароканската младеж.

Уважаеми гости,

Мароко написа своя устойчив модел за развитие, за да се превърне Кралството в полюс на стабилност, демокрация и взаимно партньорство, изпълнявайки изцяло своята роля в укрепването на мира, сигурността и диалога между цивилизациите, в насърчаването на толерантността, и вписвайки се в балансираната динамика на съвместното развитие.

За Мароко, което е модел на отворено към света мюсюлманско общество, толерантността и съжителството са необратим избор вече повече от 12 века. Кралството е връзката между Африканския и Европейския континент, кръстопът, където се срещат и съжителстват етнически групи, култури и езици колкото разнообразни, толкова и различни.

Мароко, народът и Кралят сме убедени, че само толерантността, взаимното уважение, приемането на другия ни позволяват да живеем заедно в един мирен свят. Нека да се борим срещу омразата и влиянието на мрачните течения. Да укрепим мостовете на комуникация и знания. Да изградим заедно един по-добър свят, в който царуват стабилността, мирът и сигурността.

Да живее приятелството, да живее сътрудничеството и партньорството, да живее Мароко, да живее България!

И тъй като и Мароко, и България са членове на Международната организация на Франкофонията, която е и глас на многообразието, и пространство за споделяне, партньорство и универсални ценности, ще кажа също – да живее Франкофонията!

Гостите на приема бяха зарадвани с прекрасни традиционни марокански ястия, както и с прочутия марокански чай с мента и сладки.

Екатерина Павлова
Снимките са предоставени от посолството на Кралство Мароко у нас

31st Jul2018

Проф. Гъ Джъцян: Сърдечно благодаря на СБЖ за съвместната ни работа

by Черно и Бяло

Директорът на Институт „Конфуций“ проф. Гъ Джъцян получи две награди  по повод приключване на мандата му  и окончателното му отпътуване от България. „Златен плакет на СБЖ” с Грамота  за приноса му в укрепване отношенията между български и китайски журналисти и Почетен знак на Ректора на Софийския университет за изключителни заслуги при разпространение на  китайски език и култура Наградите бяха официално връчени на проф. Гъ на церемония в СБЖ.

„Трогнат съм от вниманието и изразявам най-искрените си благодарности за изключително доброто и ползотворно сътрудничество, което осъществихме със Съюза на българските журналисти  през целия ми мандат като директор на Институт „Конфуций”в България – от юни 2014 до юни 2018, както и със  Софийския  университет“, каза проф. Гъ при  получаване на наградите.  „Без  Вашето съдействие нямаше да може да се случи всичко онова, което успях да направя по време на мандата ми. Всичко извършено се дължи на нашите общи усилия“, добави още директорът на китайския институт и изказа   специалните си благодарности към председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова за  оказаната помощ в разширяването на контактите между българските и китайските журналисти…

Той  обърна внимание  върху няколко акцента в работата на Института под негово ръководство: създаването на  т.нар. „класни стаи“ в три български университета – Софийския, Русенския и Пловдивския, които подготвят специалисти по китайски език и литература, култура и традиции, както и в три училища – две в столицата и едно в Стара Загора. „Освен специализираното изучаване на китайски език  се осъществява  постоянен обмен на  преподаватели, студенти, и  ученици  с техни  китайски колеги – и в Китай и в България. Има  и още 12 училища в различни български градове,  с отделни китайски паралелки”, разказва директорът.

Друга важна насока в дейността на Институт „Конфуций“ е ежегодното провеждане на семинари и срещи между български и китайски представители по различни актуални за двете страни теми, обяснява още проф. Гъ.  „След официалната церемония по откриването на новата сграда на Института в София– през м.септември 2015 г. активността  ни нарасна значително, като  освен учебната част стартирахме и   провеждането на доста културни и образователни инициативи – Седмица на китайската култура в София,  Седмица на китайското кино в България,  Световен ден на Институт „Конфуций“, ежегодни конференции на тема „Пътят на коприната“ и много други“ подчертава проф. Гъ с гордост.

Директорът  на института от българска страна  г-жа Аксиния Колева  добавя, че  Институт „Конфуций“ – България  има вече две световни отличия: Награда за Модел за  дейност на институцията „Конфуций“ /в света има общо 530  такива института, като само 14 от тях са отличени като Модел за дейност, сред които е и българският/ и Награда за 2017 г. за най-добър Институт „Конфуций“ по време на конкурс в китайския град Сиян.  

Проф. Гъ Джъцян представи и новия директор на Институт „Конфуций” в България, която си поставя нелеката задача  не само да продължи започнатото от проф. Гъ, но и да развие и включи нови проекти за разпространение на китайски език в България и да инициира нови  дейности за укрепване на отношенията между  двете страни.

При връчване на наградата „Златен плакет на СБЖ”, изработена от известния български художник Борис Ангелушев, председателят на  УС на СБЖ Снежана Тодорова подчерта голямата заслуга на проф. Гъ Джъцян за перфектните отношения между СБЖ и китайските им колеги и пожела „на добър път!” на новия директор.

От своя страна проф. дфн  Александър Федотов – Директор на Центъра  за източни езици и култура в СУ  „Климент  Охридски”   изказа личните благодарности на ректора на  най-голямото  висше учебно заведение към директора на Институт „Конфуций” за изключителните му заслуги.

Ивета Балевска

20th Jul2018

Целенасоченото изтребване на нацията

by Черно и Бяло

Нона Йотова: „Ако не запазим езика и духа си, сме истинска рая“

МК: Госпожо Йотова, от март 2017 г. сте народен представител от БСП. Намерихте ли  онзи  премерен и културен тон в НС, за който се надявахте преди да стъпите в парламента?

НЙ: Още от самото начало, поведението на депутатите ми направи лошо впечатление. Подвиквания, обидни думи, заклинания, дори от трибуната на парламента с назидателен и арогантен тон. Някои смятат, че са актьори като застанат пред микрофоните, но това не е театър или кино. Изпитвам  респект и уважавам парламента като авторитетна институция. Когато обаче поведението на някои народни представители е неуважително и вулгарно, то и рейтингът на НС е унизително нисък. Проблемите идват от липсата на култура и възпитание в семейството. Има хора с тежки диалекти, което е недопустимо щом си публична личност. Няма значение къде си се родил, важно е да положиш усилия да се образоваш и да имаш култура на изказа. Проблем е цялото неглижиране на родния език, 90 на сто от народните представители мекат, което е далеч от правилното говорене. Ние изчезваме като нация. Вижте, болката ми е, че българският език си отива. Мой роднина, който живее в чужбина, винаги когато се връща се ужасява от това, което се случва с  българския език. Свидетели сме на липса на грамотност, на простащина, която се вихри в медиите, социалните мрежи, сред обществото, а и навсякъде. За нас, депутатите е наложително да показваме култура. Доколкото зная има курсове за ограмотяване и всеки уважаващ себе си политик или държавник може да се възползва от тях.

Бихте ли споделили вашите впечатления и конкретни ангажименти в двете постоянни комисии, в които работите? Да припомним на читателите: „Комисията по културата и медиите“ и „Комисията по взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите“.

В едната съм като представител на изкуството. В Комисията по жалбите  проведохме дебат, свързан с проблемите в областта на  културата. Сдружение „Независими автори, музиканти и продуценти“ написаха писмо до Комисията с молба да се въведат задължителни квоти за българска музика в радиоефира. Сдружението цели да се предизвикат промени в законодателството, които да подпомогнат и защитят българската музикална продукция.  Ние подкрепихме инициативата и я приветствахме. Срещнахме се с изтъкнати музиканти от Сдружението като Петър Писарски, Дани Милев, Васил Гюров и още колоси в това изкуство.  Всички  бяхме единодушни и  възмутени от нахлуването на чисто американски и западно-европейски продукции, като в същото това време се игнорира  българската музика. Недопустимо е  да има три големи музикални фирми, които са монополисти на музикалния пазар. „Вирджиния Рекърдс“, „Монте мюзик“ и „Adamand Records“ на Криско имат големи програмни блокове в националното радио, а това ограничава и убива нашия пазар. Музиканти споделят, че песните на Графа обсебват радио и телевизионния ефир. Владимир Ампов е навсякъде и според зрителите е вече досаден. Да ме прощават някои, но певческите изяви на Криско пък са далече от изкуството. Не може да те преследват навсякъде глупави песни, с тъпо съдържание. Където и да мръднем, дори в магазините звучат в радиоефир едни и същи безвкусни песни с глупашко съдържание. Така младите биват манипулирани и им се насажда лош вкус, а не им се показва изкуство.

По тези и още причини се подготвя законопроект в Комисията по жалбите начело с председателя Антон Кутев и Крум Зарков от ПГ на „БСП за България“. Предвижда се стимулиране на радиостанциите, които пускат българска музика. Необходимо е разнообразие и нови предложения в ефира, смятат колегите.

Споменахте за многократните жалби на майките на децата  с увреждания. Това не е ли огромен дългогодишен проблем, който се неглижира във времето?

За мен плашещото е че едно и също се говори от години и нищо не се решава. През времето докато чакат да се вземат решения, децата с проблеми умират. Страшно е, че държавните мъже не намират решения за децата и техните майки. Говорих с много от страдащите пред парламента. Майка на син с аутизъм не може да остави детето си вече 17 години. Затворена е вкъщи, без социален живот, без да може да работи. Тези жени нямат личен живот, не могат да бъдат и данъкоплатци. Те казват, че се молят да надживеят децата си. Чудовищно е.

И се питам какво е това управление, какво е това целенасочено изтребване на нацията ни? Категорично не вярвам на социологическото проучване на „Алфа рисърч“, че  се вдига рейтинга на Бойко Борисов, а на президента Румен Радев пада. Въпреки пагубната политика на ГЕРБ!

Усетихте ли подкрепа от близките и колегите си в театъра, когато бяхте избрана за депутат от БСП?

Когато бях номинирана като кандидат за депутат от БСП, много хора,  които не бяха гласували  до момента, се обадиха и пожелаха да ме подкрепят. Нека не ми се сърдят членовете на столетницата, но мисля,че решението за гражданските квоти беше умно и далновидно. С избора на  Елена Йончева, проф. Иво Христов, Тома Томов и моя милост бяха привлечени хора, които нямат партийна украска.

Колегите от гражданската квота идваме от различни сфери и сме по-далеч от партийните борби.

Уважавам партийните структури и няма как да е, защото баща ми принадлежи към партията и моето наследство е свързано със социалистическата идея. В ПГ на БСП има единомислие, но и право на различно мнение. Има полемика и диалог за разлика от управляващата партия. Лично аз не бих издържала на диктаторски модел, аз съм свободен човек.

Питахте ме за работата ми в театъра сега. За мен е в пъти по-трудно да реализирам творческите си планове, все едно  премествам планини за всяко едно нещо. Мнозина от колегите ми не бяха много щастливи, че станах депутат, още повече от  ПГ на БСП. Има завист  заради депутатската ми заплата например. Някои изявиха желание и те да станат народни представители. Казах им, да пробват. Нека ги издигнат и да гласуват за тях. Откакто съм народен представител някои приятелства се развалиха. Странното е, че вместо да намеря одобрение сред колегите си, че като работещ за културата в НС мога да им бъда полезна, получи се обратното. Правим представление с колегата Петър Антонов по стихосбирката на Маргарита Петкова и Добри Пенев от „Абсурдни времена“. Наемът за ползване на залата е различен. На мен 250лв, на колега актьор 70лв. Нищо против. Но защо ми се създават пречки?

Явно в артистичните среди не одобряват много политиците…

Сега си спомням,че  когато ме информираха за номинацията ми като кандидат-депутат, се обадих на Ламбо. Просто исках съвет дали това ще ми попречи на работата ми като артист. Знаейки за моята любов към театъра , той ми даде надежда и ме увери да продължавам напред. Четейки обаче биографичната книга на проф.Стефан Данаилов,  разбарах колко самотни и тъжни мигове са имали със съпругата си Мария, заради това че Мастера е народен представител от БСП. Спомням си,че и при нас беше същото когато съпругът ми Богомил Бонев беше министър на вътрешните работи, а след това и  кандидат за президент и спечели 600 хиляди гласа. Има едно отдръпване и тогава виждаш кои са ти приятелите. Това е един кръговрат, който изчиства светогледа ти за истинските неща в живота. Остават тези, които са единствено зад теб, заради теб!

Имате много привърженици и почитатели, които с нетърпение очакват вашите изяви на сцената. Какво ще им предложите?

Последните 10 години играх в Сатиричния театър, играя и в Младежкия и имам хубави представления по европейски драматурзи и режисьори.

„Белла Дона“ на Щефан Фьогел е брилянтна комедия, която поставихме в Сатиричния театър „Алеко Константинов“, както и „Джина и Фидел“ от Жолт Пожгаи.

Подготвям нов моноспектакъл  по творбата на Щефан Фьогел „Влюбена, сгодена, изчезнала“ с режисьора Елена Панайотова и се надявам през есента да се състои премиерата.  Това е комична пиеса, писана все едно за мен, с изобилие от мои  песни.

Нона Йотова: „Подготвям диск и книга, които да стигнат до всяко кътче на родината“
Ценя високо българските поети символисти  и подготвям диск и книга с техни произведения.  Вече имам 15 готови песни, още десет песни записвам по Николай Лилиев,Теодор Траянов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов. Книгата е на издателство „Персей“ на Пламен Тотев, който издаде и стихосбирката ми „Ще потъна в очите ти“. Идеята е диска и книгата да достигнат до българските училища, читалища, библиотеки, до културните центрове, до най-малките кътчета на България. Ще ми се кметовете на родните места на поетите-символисти да подпомогнат инициативата в името на паметта и в името на идните поколения. За мен символистите бяха цвета на поезията ни. И не напразно  още от дете съм писала песни за някои от тях. Искам да преоткрием поети като Дебелянов, такива таланти и ангели в поетичното творчество. Искаме да градим, а не да унищожаваме. Кощунство са напъните  да изхвърлят от учебниците произведения на Никола Вапцаров, Алеко Константинов. Защо? Да не би Бай Ганьо да ги дразни или да се припознават в него?

Искрено вярвам книгата и диска да намерят място в библиотеките и читалните. Намирате ли подкрепа от синът ви по пътя ви на творец и изпълнител?

Той е търсеща личност и аз не налагам мнението си. Той е 22-годишен и има амбиция да бъде психолог. Мина през школата на Младежкия театър, беше баскитарист, но по здравословни причини с ръката не продължи, въпреки огромното му желание и даденост. Помага ми и когато имам работа тай разхожда кучето ни Спирит, но му казваме Спиро. Синът ми има любов към животните и се е захванал да заработва по някой лев като разхожда кучета на нуждаещи се, пътуващи.


Нона Йотова сякаш се стреми към съвършенство. Влага естетика, култура и сърце когато говори, пише или се облича. Променила гардероба си когато стъпила в НС. Отстранила артистичното облекло и се насочила към официалния дрескод, присъщ за един парламент.

Признава, че домът им с Богомил Бонев е артистичен, удобен, готов за много гости и приятели. Обединили идеите си и  сътворили къща от естествени материали, някои от екзотични места. В банята например вместо плочки, има красиви камъни, които допълват изяществото на дома, споделя Нона.

Йотова се допитва и консултира със съпруга си Бонев по въпросите на политиката. Казва, че понякога той е рязък, но и справедлив в публикациите си. Посочвал грешките на управляващите, базирайки се на опита и знанията си.

Депутатката от „БСП за България“ е убедена, че БСП води правилна и целенасочена политика. Смята,че последният вот на недоверие към правителството не е прах в очите на хората. Напротив. „Обществото трябва да научи къде са проблемите, да стане ясно защо има безнаказаност за престъпниците, които си позволяват да убиват, да крадат, да грабят. Българите трябва да знаят, че има огромна пробойна в сигурността на държавата ни, споделя с болка Йотова.

На сп. „Черно и Бяло“ Нона пожела да продължава да поддържа културата, да  не се предава пред трудностите, защото културата е националната идентичност. Депутатката цитира едно изречение от  пиесата на Руси Божанов „Щастливеца“, че ако не изхвърлим байганьовщината от себе си, ще се изгубим като народ. И твърдо застава зад тезата, че ако не запазим езика и духа, ставаме една робска рая.

Биографична справка
Нона Йотова е народен представител от ПГ на „БСП за България“, избрана от гражданската квота на 24-ти МИР в столицата. Тя е певица, артистка, композитор, родена в семейство на творци. Баща ѝ Кръстьо Кръстев е писател, майка ѝ и двамата ѝ чичовци музиканти, баба ѝ народна певица.

През 1991 г. Нона Йотова завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Елка Михайлова. Заедно с режисьора Николай Георгиев основава Първия български женски театър, като първата ѝ роля в него е на Сирано дьо Бержерак в едноименната постановка. Играе в театър „Българска армия“ и в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Филми: „Ла донна е мобиле“, „Емигранти“, „Патриархат“, „Летете с Росинант“. Успоредно с работата си в театъра, Йотова композира и изпълнява авторска музика. Издава пет албума: „Омана“ (1993), изцяло акустичните „Нона“ (1997), „Не завиждам“ (2001), „Terra Incognita“ (2003) и „Преоткриване“ (2004). През 2003 г. води научно-популярното предаване за археология, „Непозната земя“ по БНТ.

Семейна е, има един син.

инж. Миглена Китанова

14th Jul2018

Международен журналистически форум „Един пояс, един път“

by Черно и Бяло

На 20 юни 2018 година, в Пекин – столицата на Китайската народна република, се проведе международен журналистически форум „Един пояс, един път”, организиран от Общокитайската асоциация на журналистите. В него взеха участие над 100 чуждестранни представители – журналисти от над 50 държави, сред които беше и 6-членна делегация на Съюза на българските журналисти. По традиция домакините обграждат своите гости с изключително внимание и топлота, но по впечатления на нашите колеги, към тях е било проявено и още „една идея” добро отношение, нещо което Китай определено подчертава всеки път – та нали България е една от първите страни признала съвременната Република и установила дипломатически отношения с нея.

При откриването на форума беше поднесено следното Изказване на Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти:

Уважаеми организатори от Общокитайската асоциация на журналистите!
Уважаеми колеги!
Скъпи приятели!

От името на делегацията на Съюза на българските журналисти Ви изказвам искрена благодарност за поканата и за възможността да участваме във втората среща „Един пояс, един път”.

Ние много ценим успешното сътрудничество между Съюза на българските журналисти и Общокитайската асоциация на журналистите. Нашето сътрудничество е вече на 31 години. Ние сме абсолютно уверени в това, че инициативата на председателя на Китайската Народна Република Си Цзипин „Един пояс, един път” ще спомогне за развитието и обогатяването на нашите връзки с нови идеи.

Българските историци потвърждават, че в продължение на няколко хилядолетия стоките от Изтока са попадали в Черноморския регион по Пътя на коприната. Този път започва в Сиан, преминава през азиатския континент и завършва на бреговете на Черно море, където се е намирала и сега се намира Българската държава – една от най-старите в Европа.

Благодарение на тази търговия в Европа, в това число и в България, са пристигали ценни китайски стоки. Българите са търгували със северните европейски страни, с Русия и с други страни разположени по бреговете на Черно море. Българите са се славели като умели търговци, които които успешно са организирали /уреждали/ търговските връзки както с Изтока, така и с Европа. Така например те се ползвали от предоставената им възможност да изнасят от Русия стратегически суровини – злато и сребро за производство на монети, които по-късно са използвали в търговските си отношения по Пътя на коприната. Това не само се е отразявало положително на икономическия ръст на тогавашна България, но е повишавало и самочувствието на българския търговец.

Икономическата компонента на инициативата „Един пояс, един път” и днес е една от най-основните цели на този проект, тъй като е насочена към укрепване на инфраструктурните връзки между страните, участващи в съвместното икономическо развитие.

Искам да припомня китайската поговорка: „Ако искаш да си богат, първо построй път”. От древни времена китайците са отдавали огромно значение на установяването на контакти с други народи, основани на здрави търговски връзки. Така е било на времето с Пътя на коприната, такива цели си поставя и инициативата „Едни пояс, един път”.

В съвременния свят инфраструктурата е предпоставка за създаване на благоприятна бизнес среда и за привличане на чуждестранни инвестиции.

България се отнася с голямо уважение към инициативата „Един пояс, един път”, тъй като тя се намира на транспортния коридор от Европа към Азия и се явява, сама по себе си, естествен кръстопът между двата континента.

След няколко дни в София ще се състои срещата във формата 16+1 в рамките на българското председателство на Съвета на Европа на Евпропейския съюз.

Господин Ли Къцян, министър-председател на КНР ще пристигне на официално посещение в България.

България за първи път ще организира среща между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

По време на това знаменателно събитие ще се състоят многостранни и двустранни срещи на най-високо ниво, а така също и съпътстващи мероприятия, които ще помогнат за разширяването на възможностите за взаимоизгодно икономическо сътрудничество намногостранно и двустранно нива в рамките на формата 16+1.

Участниците в тази среща ще обсъдят възможностите за сътрудничество в областта на политиката, икономиката, научните технологии, образованието, селското стопанство, търговията със селскостопански продукти, туризма, науката, финансите, електронната търговия, енергетиката и инфраструктурата.

Като председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, бих искала специално да отбележа, че имайки предвид многогодишната традиция на сътрудничество между журналистическите организации на нашите страни и новите възможности, които ни предоставя инициативата „Един пояс, един път”, ние предлагаме да разширим формите на контакти и да помислим за съвместни проекти на млади журналисти и фотожурналисти от България и КНР.

Съюзът на българските журналисти предлага да се обсъди възможността за съвместно използване на Международния дом на журналистите във Варна, който е разположен на брега на Черно море, а така също и на Дома на журналистите в Банкя, който е само на 17 км от София и нашата творческа база в Батак, която се намира в Родопите – в красива планинска местност. Всичко това е собственост на Съюза на българските журналисти.

В заключение ми се иска да припомня думите, изречени от китайския мислител Конфуций, които звучат актуално и днес:

„Този, който не върви напред, изостава с всеки ден”;
„И най-дългото пътешествие започва с една малка крачка”.

Благодаря за вниманието!

След това Снежана Тодорова и г-н Жан Янон, председател на Общокитайската асоциация на журналистите, подписаха петгодишно споразумение за сътрудничество.

Нашата делегация посети градовете Сянмън и Куанджоу, където се запознаха с историята и днешния ден на трудолюбивите хора от провинция Фуджиян. Своите прекрасни впечатления те отразиха след завръщането си и в срещата си с членове на Съюза и почитатели на древната китайска страна и култура в кафе-клуб „Журналист”.

Снежана Тодорова,
председател на СБЖ

09th Jul2018

Правителство на корупция и безпътица

by Черно и Бяло

Николай Цонков: „В днешния свят трябва да мислим за духовността и да си върнем ценностите“

МК: Доц. Цонков, ПГ на „БСП за България“ внесе за втори път вот на недоверие на кабинета „Борисов 3“ за провал на политиката в сферата на сигурността. Въпреки представените солидните аргументи, правителството оцеля. Вашият коментар.

НЦ: Представихме сериозни мотиви и аргументи за острите проблеми в сектор „Сигурност“, но управляващите и правителството се скриха. Не са съгласни с нашето твърдение, че има пълен провал в политиката на правителството в областта на сигурността. Пълен провал в борбата с престъпността, в отбранителната политика на Министерството на отбраната. Категорично отсъстват нормални условия на военослужещите да работят в една спокойна среда с ново въоръжение, да имат средства за учения и квалифициране, за да не се случват инциденти, каквито видяхме със двамата загинали пилоти. Подобни нещастни случаи стават заради липсата на рутина и бойна подготовка, все проблеми, които идват от липсата на политика на сегашното правителство.

Какво става вече три десетилетия у нас. Страх, безпътица, липса на сигурност?

Отбраната е силно инертна система както и МВР, а плодовете които днес берем са от началото на правителството на Бойко Борисов. Резултатите за съжаление в областта на националната сигурност са трагични и отчайващи.
Мисля, че вота на недоверие на сегашното правителство е голям успех за опозицията, защото тя показа проблемите пред хората, изрази тяхното мислене, безпокойство и несигурност. Включително и за техния живот. Гражданите у нас се чувстват несигурни в своето битие. Стигна се до там, че самите хора се самоорганизират и пазят от кражби, нападения, от телефонни измами, от охрана на собствеността в малките населени места.Тук стои въпросът и къде е държавата и какво правят управляващите?
Българите видяха, че имаме волята да се борим и решаваме натрупаните проблеми през годините. От другата страна станахме свидетели на апатичност и мълчание. Това доказва, че управляващите са неспособни и некомпетентни да решат въпросите в сигурността.

Вие повдигате въпроса пред обществото за корупцията не само в армията, но и в икономиката.

Тук говорим за начина, по който се разпределя бюджета на МО, който пък от своя страна е силно ограничен. Приоритетите в МО са силно объркани и сгрешени, дори спрямо програмата на правителството и стратегическите документи, които са разработени у нас.
Управляващата програма не съответства на националната отбранителна стратегия, в която са поставени целите, задачите, приоритетите на отбранителната политика.
Програмата не отговаря на проблемите и състоянието на Българската армия, и от там имаме погрешно насочване на средства, които се консумират от даден кръг. Вижте на висши длъжности в МО какви хора се назначават, без достатъчна подготовка, без военна история, които очевидно не познават в дълбочина проблемите на армията.

Преди време поставихте въпроса за 30 млн. лв. далавера за баните в „Овча купел“ и „Горна баня“…

Очевидно баните в „Овча купел” и „Горна баня”, както и останалите имоти, които вървят с тях, ще бъдат използвани за поредно разпределение на евпорейски средства по „специално предназначение”. За пореден път станахме свидетели как в това правителство кражбите и парите стоят над закона и обществения интерес. Пациентите и гражданите от района искат болницата да бъде използвана за здравеопазване, а не да бъде превърната в средство за лично облагодетелстване и съответно унищожена.

Как работите с Президентската институция и пряко с държавния глава Румен Радев?

Бих казал, че работата ни с Президентската институция е много добра. Познавам президента от времето когато бях съветник на министъра на отбраната Ангел Найденов, както и неговата администрация. Нашата цел е да подобрим състоянието на БА и да повдигнем нейния авторитет. Мисля, че само със съвместна работа можем да очертаем основите и поставим началото на ново държавническо мислене, гарантиращо националните интереси на България и нейните граждани.

Дали може да се говори за едно добро сътрудничество и приемственост със съюзи и организации на ветерани? Например със Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва?

Имам постоянен контакт с ветераните, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната (КООСО). Като народен представител се опитвам да поставям техните предложения, включително облечени в законодателна инициатива. Например наскоро БСП и КООСО организираха много голяма среща по проблемите на сигурността и отбраната.

Като преподавател не сте безпристрастен към проблемите на българското образование, които сякаш прогресивно растат?

В Комисията по образование и наука предстои да се поставят сериозните въпроси пред системата на висшето образование. Ще участват синдикатите от образованието, представители на Министерството на образованието и науката, Съвета на ректорите, БАН.
Да, аз винаги съм подчертавал силната зависимост между науката, прогреса и ускореното икономическо развитие в страната. Днес за съжаление държавата има символична роля, защото се акцентира на финансиране от страна на ЕС, от оперативните програми. Науката има чисто и ярко изразени национални измерения и трябва да се подкрепи от държавата. ПГ на „БСП за България“ настоява да се отделят поне 1,5% от БВП за наука, а не 0,6 както е сега. Средставата са нужни за материална база, за квалификация, за изследвания и вложения във високите технологии. Европейските средства не са в основата на фундаменталната наука. Управляващите не разбират, че държавата е основният двигател, а европейските средства са допълващи към механизма за финансиране на науката.

За първи път сте народен представител. Какво ново във вашето семейство, след като стъпихте в НС?

Близките ми са радостни, въпреки че сега имам много по-малко време за тях. Преференциалният ми избор за депутат е положително явление и съм удовлетворен, че с помощта на късмета съм в редиците на народните избраници. Работя с хората по места и ще бъда щастлив, ако допринасям и помагам за развитието на сигурността и образованието у нас. За съжаление в момента виждам, че реално не успявам да помогна на хората, и да решавам техните проблеми. Защото всички инициативи и предложения от моя страна и на ПГ „БСП за България“ се отхвърлят с лека ръка и без сериозни аргументи.

Не ви ли се струва, че въпреки отчитаните успехи, държавата ни затъва и се задъхва от слаба икономика, безработица, корупция. Ще се заеме ли БСП като силна опозиция да предизвика нови избори?

Искаме това НС да спре работа, да се произведат нови избори. Управляващата коация и това правителство са не само вредни за България, но и провеждат политика на геноцид. Доходите намаляват, бедността расте, младите напускат страната. От както ГЕРБ управлява от България са напуснали 200 хил.души. Само в периода 2015-2017 г. 100 хил. българи са заминали в чужбина.
За това ние желаем да спрем убийството на нацията и да върнем спокойствието и стабилността на гражданите. Да се преборим с бедността и да увеличим доходите на хората.

Николай Цонков подкрепя всички културни прояви, изкуството, киното, театъра, четенето. „В днешния свят трябва да мислим за духовността и да върнем ценности в обществото. Жалко, че голяма част от управляващите не се вълнуват от това, явно за тях са важни парите и интересите“, казва Цонков.

Той е горд баща на момиченце, което го вдъхновява за много игри и забавни мигове. Когато има време, семейство Цонкови се отдава на релакс и разходки. Обичат да бъдат заедно, да спортуват и мечтаят. За един по-добър и прекрасен живот в България!

Биографична справка
Доц. д-р Николай Цонков е народен представител от ПГ „БСП за България“.
Вносител е на десетки законопроекти, предложения и питания към министри от кабинета „Борисов 3“. Зам.-председател е на Комисията по отбрана и член на Комисията по образование и наука в 44-ото НС.
Доц. Цонков е преподавател в катедра „Регионално развитие“ в УНСС.
Младият народен трибун е завършил политология в СУ „Св. Климент Охридски“, магистър е по стопанско управление, доктор по „Организация и управление извън сферата на материалното производство (Управление на сигурността и отбраната)“ във Военна академия и „Народно стопанство (Регионална икономика и администрация)“ в УНСС.
Семеен, с една дъщеря.

инж. Миглена Китанова

05th Jul2018

Ново начало, нова надежда, ново пътешествие

by Черно и Бяло

Премиерът на КНР Ли Къцян:

В сезона на цветята посещавам България – страната на розите, и участвам в 7-та среща на лидерите на Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в София, който е град-градина, по покана на българското правителство. Тук предавам на българския народ и народите от ЦИЕ най-сърдечни поздрави и най-добри пожелания от китайския народ.

България се слави като люлка на славянската писменост и притежава богато културно наследство. Трудолюбивият и смел български народ написа великолепна страница в борбата за своята независимост и освобождение. От началото на новия век страната постигна големи успехи в социалното и икономическо развитие и е изгряваща звезда на Балканския полуостров.

 

Въпреки че Китай и България са географски отдалечени, те поддържат приятелски контакти от древността. Китайският календар с 12-те си зодиакални знака се доближава до голяма степен до този на прабългарите. Това показва, че двата народа са свързани духовно и се разбират взаимно. България е сред държавите, които първи признаха Китайската народна република. След установяването на дипломатически отношения между двете държави те се подкрепят взаимно, отношенията между тях се развиват и дружбата между двата народа се задълбочава с всяка изминала година.

През последните няколко години в традиционното приятелство между Китай и България бе внесена нова жизненост. През 2014 година китайският председател Си Дзинпин и българският президент решиха да изградят стратегическо партньорство между двете държави и оттогава китайско-българските отношения навлязоха в нов етап на развитието си. През изминалите 10 години обемът на двустранната търговия се удвои, а износът на България за Китай се увеличи шест пъти, в резултат Китай се превърна в третия търговски партньор на България извън ЕС и втори пазар за българския износ, а чрез културния обмен в различните му форми, сърцата на двата народа се доближават с всеки изминал ден.

Настоящата ми визита в София е първата на китайски премиер от 18 години насам и е първата спирка на обиколката ми в Европа след началото на новия мандат на китайското правителство. Надявам се визитата да внесе нова движеща сила за китайско-българските отношения и за сътрудничеството в рамките на „16+1″. Китай е готов да интегрира инициативата „Един пояс, един път” със стратегията за развитие на България, да насърчи китайските компании да инвестират в страната, да участва в изграждането на инфраструктурата на балканската държава, да съдейства за търговския баланс с нея, да опрости процедурите за персонален обмен и туризма и да засили културния обмен, сътрудничеството в образованието, както и между младежите и местните администрации, с цел китайско-българската дружба да се предава от поколение на поколение.

Големият напредък в китайско-българските отношения е пример за бурното развитие на отношенията между Китай и страните от ЦИЕ като цяло. Китай и 16-те страни от ЦИЕ са на почти еднакво ниво на развитието и имат общо желание да се допълват взаимно и чрез съвместното прагматично сътрудничество.

Трябва да отстояваме принципите за прагматично сътрудничество, взаимно уважение, равенство, ненамеса във вътрешните работи и сътрудничество без политически условия, да поставим фокуса върху търговията, инвестициите, всеобхватните връзки, производствения капацитет, финансите, земеделието, научните иновации, културния обмен и сътрудничеството на местно ниво, да поддържаме пазарната ориентация и приоритетното място на правилата и предприятията и да намерим нови сфери за партньорство на основата на вече сключените 200 сделки, с цел създаването на по-благоприятен климат за сътрудничеството между предприятията от 17-те държави.

Трябва да настояваме да се търси обща изгода в сътрудничеството, да комбинираме стратегиите и очакванията на съответните страни, да изработим средно- и дългосрочен план за сътрудничество и да разширим и балансираме търговията и инвестициите. Китай приветства вноса на месни и млечни продукти, вина, розово масло, кехлибар, кристали и други специфични стоки от страните от ЦИЕ, готов е също да предложи своите стоки на тези страни, с цел от това да се възползват народите от 17-те държави.

Трябва да отстояваме концепцията за отвореност и инклузивност. Механизмът „16+1″ не е затворен кръг, а отворена и инклузивна платформа за сътрудничество в рамките на правната система на ЕС и приветства съответните страни да участват в това сътрудничество. Механизмът също е важна съставна част от отношенията между Китай и Европа като цяло и може да допринесе за намаляването на разликите вътре в Европа, за балансиране на развитието между Западна и Източна Европа и непременно ще внесе нова жизненост в китайско-европейското сътрудничество.

България бе ротационен председател на ЕС през първата половина на годината и даде своя принос за развитието на китайско-българските и китайско-европейски отношения и за сътрудничеството „16+1″. Както сега, така и в бъдеще, Китай подкрепя европейската интеграция и приветства една обединена, стабилна, отворена и просперираща Европа и силно евро. Тази година се навършват 40 години от началото на политиката на реформи и отваряне на Китай. 40-годишната реформа е и процес на съвместно развитие на Китай и света. По-нататъшното отваряне на Китай е необходимо за реализиране на по-качественото развитие на страната, което ще предостави повече възможности за сътрудничеството „16+1“, за Европа и целия свят.

През 2019 г. Китай и България ще отбележат 70-та годишнина от установяването на дипломатически отношения, а сътрудничеството в рамките на формата „16+1“ ще навлезе в седмата си година. Китайско-българските отношения и сътрудничеството „16+1“ са изправени пред нов старт и страните продължават напред с нови надежди. Тук искам да припомня за неотдавнашните съвместни усилия на китайски и български спасители в издирването на алпиниста Боян Петров. За съжаление не успяхме да го намерим. Искам да изразя своите съболезнования на роднините му, както и уважение за неговата смелост пред трудностите. Пътят напред не е гладък, а славата се постига след преодоляване на трудности и чрез упорита борба.

Нека да положим общи усилия, да издигнем китайско-българските отношения и сътрудничеството във формата „16+1“ на ново по-високо ниво.

Източник: Радио Китай за чужбина (CRI online)

05th Jul2018

Седма среща на върха „16+1“, 6–7.07.2018 г.

by Черно и Бяло

Китайският премиер Ли Къцян замина за България за участие в Седмата среща на лидерите от „16+1“

По покана на българския премиер Бойко Борисов и германския канцлер Ангела Меркел, китайският премиер Ли Къцян отпътува днес за София, където ще участва в Седмата среща на Китай и страните от Централна и Източна Европа, както и направи официално посещение в Република България. След това той ще посети официално Германия и ще участва в 7-ия кръг на консултациите между двете правителства.Сред придружаващите Ли Къцян лица са съпругата му Чън Хун, членът и секретарят на Държавния съвет Сяо Дзие, заместник-председателят на КНПКС и председател на Националната комисия за развитие и реформа Хъ Лифън и други.

Ли Къцян е роден през юли 1955 година в гр. Динюен, провинция Анхуей. Завършва висше образование в Юридическия факултет и факултета по икономика в Пекинския университет. В момента е член на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП, премиер на Държавния съвет на КНР и секретар на Партийния комитет на Държавния съвет на КНР.

Сътрудничеството „16+1″ ще даде нова енергия на китайско-европейските отношения

От 2012 г. насам след първата среща между ръководителите на Китай и страните от Централна и Източна Европа, всеобхватното сътрудничество помежду им се развива в много области и на различни нива.

Като система за многостранно сътрудничество Пекин разглежда форматът „16+1″ като важна съставна част и ефективно допълнение на китайско-европейските отношения. Китай подкрепя категорично процесът на евроинтеграция, а коментирайки опасенията сред някои кръгове в Европа във връзка с китайските интереси към пазарите на Централна и Източна Европа, премиерът Ли Къцян многократно е заявявал, сътрудничество с тази част от Стария континент е в рамките на цялостните китайско-европейски отношения и правилата на ЕС. Китай приветства също страните извън региона да работят заедно във формата „16+1″, тъй като той предлага много възможности за постигането на взаимна изгода.

През последните шест години сътрудничеството „16+1″ не бе причина за спорове вътре в ЕС. Напротив, този модел, който е прозрачен и не нарушава принципите и законите на Евросъюза, се превърна в важна съставна част на цялостните китайско-европейски отношения. Централно- и източноевропейските страни, намиращи се в центъра на Евразия са не само мост, свързващ Китай и Западна Европа, но също и важно звено за задълбочаване на всестранното стратегическо партньорство между двете големи икономики.

Добър пример за взаимноизгодно сътрудничество е изграждането на високоскоростна железопътна линия между Унгария и Сърбия. Заради остарялата инфраструктура скоростта по тази линия, свързваща Будапеща и Белград, е едва 40 километра в час. За 350 километра разстояние със самолет пътува един час, с кола 4 часа, а с влака са необходими 8 часа. Това сериозно ограничава обмена и икономическото сътрудничество между двете страни. В рамките на сътрудничеството „16+1″ през 2013 г. Унгария, Сърбия и Китай решиха да изградят високоскоростна железопътна линия. През 2015 г. бе даден официален старт на реализацията на проекта. Това е първото навлизане на китайски железопътни технологии и оборудване на европейския пазар и е пример за ползотворно сътрудничеството в сферата. За да е съобразен с европейските изисквания, проектът мина търг за участъка в Унгария. Самата линия пък е част от маршрута, свързващ гръцкото пристанище Пирея, през Македония, с Будапеща и Западна Европа. Когато бъде реализиран този проект ще помогне за засилване на икономическите и търговски връзки между тези европейски страни и Китай.

Подобни инфраструктурни проекти в рамките на „16+1″, отговарящи на интересите на различните страни, са също така строящата се в Босна и Херцеговина топлоелектрическа централа, мост над Дунав в Белград, съоръжение против наводнения в Полша и други.

В момента 11 от 16-те централно- и източноевропейски страни са членки на ЕС, а останалите пет се стремят към това. Сътрудничеството във формата „16+1″ е от полза за намаляване на разликите и балансирано развитие вътре в самия Европейски съюз, както и за ускоряване на евроинтеграционните процеси.

Сътрудничеството „16+1″ се основава на принципите за отвореност и толерантност. Ръководителят на мисията на ЕС в Китай заяви, че диалогът на високо ниво е важен механизъм за взаимно разбирателство и търсене на общи теми между Пекин и Брюксел, а форматът „16+1″ е негово допълнение. „16+1″ не нарушава партньорските отношения между Китай и Европа, а съдейства за тяхното укрепване. То е от полза за комбиниране на техните сили, пазари и култури и в крайна сметка за подобряване живота на техните граждани. Обединена и просперираща Европа е в интерес както на самите европейски нации, така и на интересите на Китай. Взаимните връзки между двете страни в политиката, икономиката, транспорта, търговията, финансите и човешкия обмен ще получат нов тласък в новата епоха.

На 5-ти китайският премиер Ли Къцян ще посети България за участие в 7-ата среща на формата „16+1″. Фактите показват, че тази платформа не е опит да бъде подкопано влиянието на големите европейски страни в източната част на континента, а неделима част от китайско-европейските отношения и допринасяща за евроинтеграцията. Изправени пред вълната от унилателаризъм и протекционизъм Китай и Европа трябва да се справят заедно с тези предизвикателства и заплахи, да насърчават свободна търговия, икономическата глобализация, да работят за реформа на глобалното управление и дадат своя принос за изграждане на общност на споделена съдба.

Източник: Радио Китай за чужбина (CRI online)

09th Jun2018

Приятелите от Радио Китай за чужбина

by Черно и Бяло

На 5-и юни от 15:00 часа в сградата на СБЖ екип от сп. „Черно и Бяло“ посрещнахме скъпи гости, колеги от Радио Китай за чужбина, Пекин. Очаквахме ги с нетърпение, което се превърна в тревога поради трудности от софийски характер – ремонтът на ул. „Граф Игнатиев“. Оказа се, че заради високи прегради нашите приятели не могат да преминат от единия до другия тротоар, за да дойдат на адреса, а шумът от ръмжащите кранове и машини заглушаваше телефонните ни разговори… Ксия Фанлей (Цветелина за удобство на европейците), главната редакторка на българската редакция в Радиото, въпреки че говори перфектен български, трудно разбра, че трябва да се върне в посока Съдебна палата… „повтори съ-деб-на па-ла-та, чуваш ли ме…“, питам я аз. Най-накрая след известно лутане, напълно изстинала от притеснение, ги виждам четиримата, весели и ни най-малко сърдити и как да не им се зарадвам, да ги напрегръщам и да ги нацелувам. На втория етаж ни посреща председателят на СБЖ, г-жа Снежана Тодорова, обичайно усмихната и сърдечна и с хилядите извинения заради екстремната обстановка, но сърце да е широко…

В заседателната зала в СБЖ, делегацията, ръководното тяло на сп. „Черно и Бяло“ и Снежана Тодорова.

Гостуват ни главните редактори на българската, сръбската и албанската редакции. Събираме се в заседателната зала, където всички пием кафе, чай или вода, водим непринудени разговори и се опознаваме. Г-жа Тодорова, разбира се, запознава колегите с функциите и структурата на Съюза на българските журналисти, разказва за трудните условия, които съпътстват работата на българските журналисти. Това, с което се гордеем, сподели тя, е че преди 30 години СБЖ и Общокитайската асоциация на журналистите подписаха договор за сътрудничество, който се изпълнява непрекъснато до днес. В качеството си на главен редактор на сп. „Черно и Бяло” попитах какви цели си поставят с това пътуване и  Цветелина сподели, че целта на тази балканска обиколка – из България, Сърбия и Албания, е да се разширят контактите, добрите практики между журналистите, а също така и да се затоплят и укрепват старите връзки. Всъщност тук е мястото да кажа, че с българската редакция на РКЧ – Пекин, екипът на сп. „Черно и Бяло” има стара връзка още от 2009-а, когато бях на посещение в Китай с делегация на СБЖ. Честно казано, от онова време се зароди интересът ми към тази екзотична страна и възхищението, което изпитвам без да разбирам все още как успяват да си подредят държавата и постепенно да се превръщат в първата икономика в света?!

Времето напредва, но все пак успяваме да покажем нашия документален филм, производство на нас иначе пишещи журналисти и посветен на пътуването ни – От Пекин до чудесата на Юннан, 2017г., пак с делегация на СБЖ. Колегите от Пекин гледат с интерес, защото, оказва се, че те не са били в Юннан… (документалният филм може да гледате тук: blackandwhitemag.bg. Накрая в знак на обич и за спомен разменяме малки подаръци и с обещания за нови съвместни проекти и нови срещи се разделяме…

За Радио Китай за чужбина
Радио Китай за чужбина (中国国际广播电台) е основано на през 1941 година. Като единственото международно радио на Китайската народна република, CRI излъчва предавания за целия свят. Днес предаванията на радиото се излъчват на 38 езика и на 4 китайски диалекта. Редакция „Предавания на български език“ е открита на 19 април 1974 година. В началото предаванията са три пъти седмично с две половинчасови емисии, а днес достигат два часа дневно. Освен информационната емисия „Новини” в програмата са включени и рубриките „Седмицата“, „Динамичен Китай“, „Култура и Изкуство“, „Калейдоскоп“, „Спорт“, „Пътешествие из Китай“, „У дома“, „Младежка вечер“, „Пощенска кутия“, „Забавни минути“, „Музикален поздрав“, „Учете китайски с нас“ и „Музикална неделя“.

bulgarian.cri.cn
Радио Китай за чужбина във Facebook 

Станислава Пекова
снимки: Мари Къналян

15th May2018

За пръв път у нас пристигат журналисти от Шанхайската медийна компания

by Черно и Бяло

Със среща в централата на СБЖ в София между президента на Шанхайската медийна група (ШМГ) Кю Ин и председателя на СБЖ Снежана Тодорова официално бе поставено началото на сътрудничеството между журналистите в рамките на проекта „Един пояс, един път”.

„СБЖ е изключително горд, че вече 31 години, без никакво прекъсване, продължава сътрудничеството между журналистическите съюзи на България и Китай”, с тези думи Снежана Тодорова посрещна шанхайските колеги:

„Горди сме, че преди 31 години ние предусетихме колко успешно би било сътрудничеството с колеги журналисти от Китай”, припомни председателката на СБЖ. До ден днешен това успешно сътрудничество продължава, като непрекъснато се развива и намира нови форми”, каза Тодорова. Тя запозна представителите на най-голямата китайска медийна компания с подробности от социалната, творческата и международната дейност на СБЖ.

Делегацията се ръководи от президента  на ШМГ Кю Ин и в нея са включени още директорът на дигиталния център, главни редактори на електронните издания на медийната група, президентът на дистрибуторската компания, с която медийната група работи, както и финансовите директори на  компанията.

„Нашата компания има около 20 вестника и списания, но имаме и няколко нови онлайн издания”, обясни г-н Ин и продължи: „Засега сме една от най-големите медийни компании в Китай. Интернет потребителите ни са над 300 млн. Общият брой на служителите на компанията е около 40 000, а редакторите и репортерите са около 4000”.

Гостът изрази задоволство и благодарност от името на Асоциацията на китайските журналисти (АКЖ), в която членува и ШМГ, за възможността да се срещне и научи повече за СБЖ и поясни, че макар и с различна структура, двете организации биха могли да намерят разнообразни форми на сътрудничество.

„От китайска страна желанието за сътрудничество със СБЖ е много голямо, тъй като имаме общи идеи за работата, общи виждания в много насоки”, категоричен бе той, като добави, че акцент в това сътрудничество ще бъде поставен на проекта „Един пояс, един път”.

Основата ще е „Един пояс, един път”

Кю Ин обясни, че  отсега приоритет в сътрудничеството на Китай по този проект ще бъдат страните от Централна и Източна Европа, и по-специално – страните, които се намират по линията „Един пояс, един път”, а България е една от водещите.

Като основна идея в контекста на взаимодействието между медиите по този проект Кю Ин предложи китайските туристи, посещаващи България, да бъдат по-обстойно запознавани с историческите и културни забележителности на страната ни, тъй като в Китай все още не се знае много за България, за нейните  природни и архитектурни забележителности.

В това отношение огромна е ролята на медиите и ако СБЖ и АКЖ обменят повече информация в областта на културата и историята, това би било от полза за посетителите на двете страни, и като цяло – за туристическия обмен.

„Ние приемаме като мисия задачата си, когато в Китай дойдат българи, да им предоставяме максимална информация за нашата култура, за нашата история. От друга страна, много наши колеги журналисти имат желание да посетят България и затова предлагам нашите две журналистически организации да станат инициатори на сътрудничеството между медиите в контекста на проекта „Един пояс, един път”. Вярвам, че  приятелството между нас ще бъде продължено и от следващите поколения”.

Заедно ще се борим и с „фалшивите новини”

По време на срещата президентът на ШМГ сподели трудностите и проблемите, които срещат китайските журналисти и които не са много по-различни от тези на българските им колеги. В момента интернет изданията и информацията е най-голямото предизвикателство, обясни той, като посочи, че това е новият начин на общуване.

Голяма част от изданията на ШМГ вече излизат задължително онлайн, подчерта китайският гост, но изрази опасенията си, че в Интернет всеки би могъл да публикува собственото си мнение, без никаква гаранция за истиността на информацията.

Проблемът с „фалшивите новини” също е много актуален и в Шанхай и с него журналистите от групата се сблъскват почти ежедневно. Гостът предложи СБЖ и най-голямата китайска медийна група да обменят информация и да си сътрудничат и в противодействието на  разпространението на такива новини.

Друг важен и изключително наболял въпрос, според Кю Ин е контролът на медиите от управляващите. Той цитира известна китайска поговорка, разпространена сред журналистическата гилдия: „Медиите контролират властта, но властта дава парите на медиите”, която поговорка според него е много актуална. И тук идва отговорността на журналистите, бе категоричен той в края на срещата.

Снежана Тодорова от своя страна информира гостите, че през 2019 г. у нас ще бъде чествана 125-годишнината от създаването на организираното журналистическо движение в България. По този повод тя покани делегация от представители на ШМГ да посетят България, за да се запознаят  със забележителностите и  културните традиции у нас.
През м. юни т.г. предстои посещение в Китай на български журналисти, в контекста на проекта „Един пояс, един път”.

Ивета Балевска

12th Apr2018

„Културна дипломация или дипломация за култура“ – лекция на Ставрос Августидис, посланик на Република Кипър в София

by Черно и Бяло

За тънкостите на дипломатическата професия разказват посланиците на Италия,  Кипър, Ирландия и Чехия

На 11 април 2018 г в Нов български университет Н. Пр. Ставрос Августидис, Посланик на Република Кипър в София, изнесе втората лекция от общоуниверситетски семинар „Дипломатът на 21 век“, който се провежда под егидата на Н. Пр. Стефано Балди, посланик на Република Италия в София, и д-р Георги Текев, Изпълнителен директор на НБУ. Представянето на посланик Августидис бе на тема „Културна дипломация или дипломация за култура“ и предизвика интереса на студенти, преподаватели, гости на Нов български университет.

„Обучавайте се, придържайте се към принципите си, обичайте семейството и културата си и бъдете креативни. Ако сте креативни, ще сте щастливи. Ако вие сте щастливи, то и хората около вас ще бъдат“, каза посланик Августидис. Акцент в изказването му бе „стремежът към качествено образование, чрез което светът може да стане по-добро място“.

Фокусът по време на последвалата дискусия бе насочен към необходимостта от фундаментална промяна и осъзнаването на личната отговорност. „Всеки един от вас в тази стая, включително и аз, трябва да погледне в душата си и да започне да мисли различно за света, за да бъде креативен, за да създава. Вие трябва да се гордеете, че държавата и семейството ви са ви осигурили образование, чрез което можете да промените този свят. Трябва да вярвате, че можете да промените живота. Не оставяйте това право на друг, защото често чуждите решения не са добри за вас. Променете себе си, променете приятелите си, образованието си, общността си, държавата си, и тогава ще можете да промените света, за да стане той едно по-добро място за живеене.“, сподели посланик Августидис.

Официални гости на събитието бяха Н. Пр. Стефано Балди, посланик на Република Италия, г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатически институт към Министерство на външните работи, членове на Настоятелството на НБУ, Н. Пр. Майкъл Форбс, Посланик на Република Ирландия в София, както и представители на посолствата на Гърция и Палестина в София. Посланик Форбс е един от участниците в общоуниверситетски семинар „Дипломатът на 21 век“ и на 30 май 2018 г. в Нов български университет ще изнесе лекция на тема „Политическите анализи и международните отношения в ролята на посланика“.

Основната идея на общоуниверситетски семинар „Дипломатът на 21 век“ е по-доброто познаване и разбиране на международните отношения, както и уменията за задълбочаването и стабилизирането им. Целите пред инициативата са обогатяване на теоретичните познания на студентите чрез разговори с чуждестранни представители и поставяне на отправна точка при формирането на възгледи относно ролята на дипломацията през 21 век.

Петя Петкова
снимки: Венцислав Петров

03rd Apr2018

Кръгла маса в УНСС подкрепи споразумението за свободна търговия ЕС-Виетнам

by Черно и Бяло

Форумът с участието на Н. Пр. Нгуен Тхи Хонг Оан, проф. Стати Статев, Маргарита Попова, Пламен Орешарски и др. очерта плюсовете и за България при падане на митата, както и ролята на страната ни като председател на Съвета на ЕС за ускоряване на процеса. Бе представена и публикация на сп. „Черно и Бяло” за Виетнам.

Бързоразриващ се Виетнам, който през последните три десетилетия има средно 7-процентен годишен растеж, е желан и търсен международен партньор, сключил досега около 90 двустранни и многостранни договори за свободна търговия. Във финалната фаза на ратификация е и готовото вече споразумение за свободна търговия между Виетнам и ЕС, което се очаква да бъде официално подписано до края на 2018 г.

Посланичката на Виетнам Н. Пр. Нгун Тхи Хонг Оан (в средата) по време на откриването на кръглата маса.

На това споразумение и на ролята му включително за България бе посветена състоялата се в УНСС кръгла маса с авторитетното участие на посланичката на Виетнам Н. Пр. Нгуен Тхи Хонг Оан, на ректора на УНСС проф. д. ик. н. Стати Статев, на бившата вицепрезидента Маргарита Попова, която днес е зам.-председател и главен секретар на Българската стопанска камара, на бившия премиер Пламен Орешарски, който сега е преподавател в УНСС, и много други.

Изтъкната бе ролята на България като председател на Съвета на ЕС за ускоряване на процеса по влизане в сила на договора за свободна търговия ЕС-Виетнам. Припомнени бяха традициите на добрите и ползотворни българо-виетнамски отношения, като бе посочено, че актуалното състояние в деловото сътрудничество все още изостава от богатите възможности. Набелязани бяха конкретни предложения, които да спомогнат за активизиране и разширяване на двустранните ни връзки.

С приветствено слово към участниците в кръглата маса се обърна проф. Стати Статев, който изрази задоволството си от осъществяването на тази съвместна инициатива на УНСС и на посолството на Виетнам в България, припомняйки също така колко много виетнамски възпитаници има този университет и колко много от тях днес са на отговорни позиции в родината си.

В своята презентация Н. Пр. Нгуен Тхи Хонг Оан направи обзор на успехите на Виетнам и на бързите темпове в развитието му, разказа за активния му принос в либерализирането на международната търговия, посочи конкретни данни за чуждестранните инвестиции в страната и за търговския ѝ обмен с нейните партньори и по-специално с ЕС.

За търговския обмен между Виетнам и България посланичката посочи, че между 2006 и 2016 г. той се е увеличил 11 пъти – от 18,5 млн. долара до 216,2 млн. долара, като българският износ за Виетнам е 170 млн. долара, а вносът оттам е 46,2 млн. долара. През 2017 г. обаче е регистриран спад – двустранният ни обмен слиза на 110,2 млн. долара, като българският износ е свален до 70,8 млн. долара, а виетнамският внос е у нас е 34,4 млн. долара. Обяснено бе, че причината за това намаление е пониженият български експорт на пшенично брашно.

Посланик Нгуен Тхи Хонг Оан запозна аудиторията и с начертаните от виетнамското ръководство перспективи за развитието на страната през следващите пет години Тя изтъкна следните 5 групи мерки за икономическото развитие и подобряване на инвестиционната среда във Виетнам:

  1. Насърчаване на икономическото преструктуриране заедно с обновяване на модела на растеж, повишаване на производителността, ефективността и конкурентоспособността.
  2. Изграждане на благоприятна и прозрачна инвестиционна и бизнес среда.
  3. Синхронно развитие на инфраструктура, особено на транспортната, енергична и градска инфраструктура.
  4. Развитие на човешки ресурси, особено човешките ресурси с високо качество.
  5. Развитие на малки и средни предприятия и стартиращи предприятия.

„Надявам се настоящата среща да е допълнила с полезна информация вашия интерес и да допринесе за стимулиране на сътрудничеството между Виетнам и България, особено в областите на икономиката, търговията и инвестициите,” обобщи Нейно Превъзходителство.

В своето изказване заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов изтъкна, че България винаги е подкрепяла споразумението за свободна търговия между Виетнам и ЕС и че ще продължи да способства за официалното му подписване до края на 2018 г. Той се спря също на стратегията на ЕС за развитие на електронната търговия.

Маргарита Попова разказа емоционално за възхищението си от развитието на Виетнам, с което е могла лично да се запознае по време на посещението си в тази страна през 2015 г. като вицепрезидент на България. Тя изтъкна също традиционно добрите връзки между нашите две страни, които обаче още по-активно трябва да бъдат уплътнени откъм делово партньорство и сътрудничество в образованието.

„Има много повече възможности, отколкото сме реализирали. Без връзката между бизнес и образование сътрудничеството ни няма да има необходимата перспектива,” подчерта Маргарита Попова, припомняйки колко много български възпитаници от по-стари времена днес са на високи позиции във Виетнам. Тя посочи още, че чрез Виетнам България излиза и на динамичния пазар на АСЕАН, а Виетнам чрез България излиза на пазара на ЕС.

Пламен Орешарски също спомена в изказването си свое посещение във Виетнам – като министър-председател той гостува там през 2014 г. Изтъквайки важността на правителствените визити за развитието на двустранните връзки, той отбеляза, че разширяването на сътрудничеството с Виетнам носи голям потенциал, който трябва да се изпълва с повече конкретно съдържание.

Подробна презентация за възможностите и предизвикателствата на споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам направи търговският съветник в посолството на Виетнам Нгуен Тхай Хоа.

От презентацията стана ясно, че след влизане в сила на споразумението ЕС ще премахне вносните мита за 85,6% от данъчните линии, което се равнява на 70,3% от експортния оборот на Виетнам към ЕС. А след още 7 години ще бъдат премахнати вносните мита за 99,2% от данъчните линии, което се равнява на 99,7% от експортния оборот на Виетнам. За останалите 0,3 % от експортния оборот ЕС предоставя на Виетнам митническа квота заедно с вносните мита, равна на 0 %.

Нгуен Тхай Хоа обърна внимание и на конкретните ползи за българските износители на стоки за Виетнам от влизането в сила на споразумението, защото така ще се премахне сегашното ненужно оскъпяване на търсени във Виетнам български продукти и те много по-лесно и интензивно ще навлязат на виетнамския пазар. Като пример бяха посочени качествените български плодови сокове и вина, чието търсене ще нараства успоредно с все по-широко развиващия се туризъм във Виетнам.

Голям интерес предизвика и презентацията „Споразумения за свободна търговия на ЕС със страните от Азия” на проф. к. ик. н. Димитър Хаджиниколов от УНСС, който е и председател на Българската асоциация за европейски изследвания. Той посочи, че 27% от експорта и 37% от импорта на ЕС е свързан с 12 азиатски страни. Сред тях е и Виетнам, който има 26 млрд. долара положително салдо от този търговски обмен.

Итересни данни посочи в своята презентация „Външноикономическите отношения на България с Виетнам през последното десетилетие” и доц. д-р Паскал Желев от УНСС.

Оживление предизвика изказването на отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, чиято работа като журналист от години е свързана с публикации за развитието на съвременен Виетнам. Тя разказа за впечатленията си от своето пето пътуване до тази страна през ноември м.г., осъществено с помощта на посолството на Виетнам и свързано с отразяване на годишната среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, състояла се във виетнамския град Да Нанг.

Подробен репортаж за това пътуване е публикуван в последния брой на списание „Черно и Бяло”, който бе раздаден на присъстващите и породи голям интерес.

Къдринова подчерта: „Големите успехи на съвременен Виетнам се дължат преди всичко на неговия работлив, предприемчив и неуниващ народ, съумял да възроди родината си след съсипващата Виетнамска война и да я тласне напред, във впечатляващия ѝ скок към бъдещето. Разбира се, много е важна и държавната визия и стратегия за развитие на страната, изграждана за десетилетия напред, както и рационалното инвестиране на приходите в перспективни отрасли и производства”.

Отговорният редактор на сайта на СБЖ отбеляза още, че България все още не е съумяла досега да оцени и да развие потенциала, който има, благодарение на над 30-те хиляди български възпитаници във Виетнам, много от които са на ключови позиции в тази ухажвана днес от всички свърхсили динамична страна.

„Крайно късогледо е България да държи на сегашното ниво споразумението си за сътрудничество в образованието с Виетнам, което дава възможност за обмена само на по един-единствен студент годишно. Докато в същото време Унгария осигурява по 100 стипендии за виетнамски студенти на година,” каза Къдринова, подчертавайки необходимостта България по-дейно да оползотворява богатите възможности пред българо-виетнамското сътрудничество.

Подобни мнения бяха изразени и от други изказали се, като бе отправено и конкретно предложение за практическо запознаване на български бизнесмени с особеностите на виетнамското законодателство с цел улесняване на съвместни делови проекти.

Маргарита Попова веднага откликна с покана от името на Българската стопанска камара за провеждане на поредица от срещи, на които да бъдат обсъдени именно такъв тип конкретни теми от българо-виетнамското сътрудничество.

Проф. Стати Статев обобщи на финала на кръглата маса безспорната подкрепа за споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам и подчерта, че вратите на УНСС винаги са отворени за подобни плодотворни обсъждания, а и за разширяване на двустранното сътрудничество в областта на образованието.

Къдринка Къдринова
снимки: Красимир Петков

19th Jan2018

Чаровникът от „Компарсита“ си отиде… Сбогом, скъпи, Чечо!

by Черно и Бяло

Изкуството е вечно, защото е подсъзнателно и действа на егото ти…

С тази стройна осанка, запазена и до днес, искаха да Ви направят офицер, но Вие решихте…

Реших да стана артист, това е случайност, разбира се, както всичко в живота и вече толкова години- 55, се занимавам с това. Родителите ми бяха учители, никога не съм искал да ставам артист – тогава, говорим за онези времена. Моите родители ходеха на театър и аз съм ходил с тях, отдавна; помня неща, които са, както сега се казва, далечна, далечна история. Така се случи и това е положението!

И като избрахте ВИТИЗ, попадате в класа на Н.О. Масалитинов. Какви бяха най-важните уроци от него за професията и живота? Тогава започват да Ви наричат Чечо, тъй като в курса сте били няколко Стефановци.

Естествено, че се помнят нещата, които учителите ти казват. Специално Масалитинов беше гениален артист. Той твърдеше, че всяко нещо може да се изиграе по всякакъв начин, стига да можеш да го докажеш със своята мисъл. Това беше най-важното, което ни втълпяваше, т.е., той позволяваше човек сам да пристъпи към ролята, по свой път и това всъщност е най-големият урок. И още, че “в живота има два края- биологически и творчески”. Ами това е истината и който не иска да се съгласи с нея, в другия живот ще се сети, че фразата е била правилна.

Всъщност от какво зависи пътя на актьора и неговото прекъсване? След повече от 50 години в киното и театъра имате ли още какво да кажете на българския зрител? Продължават ли да Ви импулсират творческото вдъхновение и смелостта?

Зависи изключително много от външни фактори, които се отнасят до това, че птичето на щастието каца само веднъж и трябва да го хванеш, иначе губиш.  Нашата професия е такава, че не всички успяват И е доказано, че тези, които започват своя път, само  15 на сто от тях успяват. Останалите отпадат, предполагам, че това се отнася за музикантите, може би и за други професии, но за актьора е така.

След като си се съгласил, първо  са ти предложили, което също е голям шанс, и след това вече наистина е смелост да се убедиш: за мене е най-важното, че аз мога да го направя тази роля, този образ. А вече от тук всичко е послеслов-  да разгърнеш това, което си решил да направиш. Разбира се, в сътрудничество с всички останали, които те съпътстват; започва от осветителя, от гримьора, от сценичния работник и от тук нататък вече идва операторът и режисьорът- най-важното, защото те са двигателите на творчеството. Не може без тях.

По какви образци се изгражда вкусът на нашия зрител? Днес хората рядко ходят на кино. И театърът не е същият…

За годините много неща биха могли да се разказват, защото животът предлага всякакви възможности и предизвикателства. Но сега, във времето на телевизиите, във времето на Интернет този, който се интересува и да не се интересува, може да седне пред телевизора и пред  Интернет и да види образци. Дълбоко съм убеден от всички разговори, които имам в съвремието сега, тези години, че хората естествено не са си загубили вкуса и усещането за хубавото. Когато е хубаво е привлекателно и е умно, те му обръщат внимание и го запомнят.

Дали се различават днешното кино и театър от тези, по мое време. Не бих могъл да кажа, че се различават. Смисълът е един и същи. Направи така, че да те разберат. И най-вече: театърът, киното и телевизията имат своята мисия. Който влезе в тази мисия знае, че той пропагандира/ грубо казано/, а иначе се казва послание за добро- във всякакъв смисъл. Тогава работата е лесна. Едно и също е, само че техническите възможности са различни. Хората са едни и същи, не случайно има драматургии от 400-500 хиляди години, от които продължава да се вълнува човек. Темелите на съвременният театър са семейството и любовта; и основната му публика са зрителите  до 25  години и след 50-сет. Човекът като психика не се е променил, той се е променил само в изявите си, в наглостта или в примирението, или в някакви други такива качества.

Какво не могат да постигнат днешните млади и защо? Известният режисьор Кръстьо Мирски казва: „Няма да ходя да ги гледам. Те само си преобличат костюмите.”

Това, разбира се, е парадоксален израз на един голям творец, но  само подсказва липсата на енергия при изграждане на ролята или на представлението. Но, че този принцип важи и сега, важи. Не може без подобни случки, иначе няма как да се отдели голямото от малкото; бялото от черното. Това е въпрос на контраст.

Може би на младите им липсва желанието да се усъвършенстват и да направят ролите, които искат, съвършено, перфектно. Това е стремлението, което ни липсва и на възрастните, и на младите. Защото и възрастните се заразяват от младите, те пък от възрастните. Стига да искаш да го постигнеш това съвършенство- ето най-важното!

В този ред на мисли къса ли се връзката с младите, има ли у тях интерес към предното поколение. Какво още не им достига, различава ли се техният професионализъм от този на опитните възрастни актьори? Обстоятелството с говора…

Аз съм съгласен, че  говорът е основният проблем. Много често не се разбира какво говорят от малкия и големия екран. Защото това вече е въпрос на технология и зависи изключително от учителите, с които е  започнал. Аз не бих могъл да визирам определен артист, но смятам, че 99 на сто е така. Но пак стигаме до желанието да бъдеш съвършен.А това може и сам да си го научи човек. Аз съм имал голямото щастие, че много дълги години съм работил в състави, в които е имало много възрастни хора и много млади хора. Отново ще повторя, че било е щастие, когато съм бил млад, не сме имали конфликти с възрастните. А след това във времето, когато съм работил в театър “София” и МГТ “Зад канала” там такива неща не са се чувствали въобще. Напротив- младите са се старали да бъдат като нас, така си мисля.

Много рядко се канят възрастните актьори във филмите…

Който е чел пиеси, който е чел сценарии, който е гледал филми и представления, много добре си дава сметка, че на 100 пиеси, на сто сценария има  по един възрастен. А живи има 90, да речем. Е, на тебе ли ще ти се случи… Нека си припомним казаното в началото- за щастието и късмета  птиченцето да кацне веднъж на рамото ти. Не винаги се случва на тебе да ти се падне. Не приемам формулата, че нас ни забравиха. Никой не те е забравил, просто няма работа за тебе! И който не се съгласи с това вътрешно, за да не страда, просто е забравил смисъла на професията.

Естествено идва питането за последната театрална реформа, която влезе в сила в началото на 2010. Съществуват ли абсурди, има ли изисквания за качеството на продукцията, за художествената страна? А бройките билети…

Понеже живеем в нашата прекрасна България, без абсурди не може.

Просто за нас това е едно ежедневие. И който днес, не се е съгласи с факта, че живее в абсурд, би трябвало да се поправи  и да се справи с абсурдните положения. По отношение на реформата: който познава историята на българския театър, знае че той е в непрекъснати реформи. Не е спряло никога, никога! Всеки, който дойде на власт и решава нещо да промени, вижда реформа. А под реформа в България се разбира съкращения! Но театърът е много жилаво създание и въпреки всичко, е успял да оцелее по някакъв начин и продължава да работи. В нашия случай, говоря за последните две- три години; прави се същото, което се е правило последните 30-40 години, в които аз съм бил свидетел на тези промени. Не се отчита, че всяко място, всеки град е различен, различна е публиката, различен е манталитетът, различно е желанието да види еди-какво си. Да види един кръг от проблеми, които него го интересуват. И колкото и да е странно, независимо че компютрите и Интернет съществуват, въпреки всичко манталитетът на човек се променя изключително трудно. Не е едно и също в Силистра, не е едно и също в Благоевград. Едно харесват там, друго харесват другаде. Не гледайте София.Твърдя, че цялата измет на България се е събрала… И тук не би могло да бъде мерило за българския театър. Българския театър не е само София и животът не е само София!

Вие сте аристократ на духа и с фино чувство за хумор. Дано въпросът не Ви се стори лаически: навярно е сложен процесът при изграждането, създаването на всяка роля; научаването на текста и създаването, вникването в образа едновременно ли става или има първо и второ?

Има много елементи, разбира се. Естествено, първо е текстът, който е написал авторът. Аз уважавам режисьорите, които не изменят авторските текстове. След като сме се съгласили да правим на еди-кой си автор и го смятаме или за гений, или за глупак. Ако е гений, се съгласяваме, ако той е глупак – защо сме се съгласили с него. От тук нататък е много просто за интелигентни хора – момчета и момичета. Почваш с думите, след това виждаш какво е различното от тебе, от твоя характер, от твоята душевност, от твоите емоции, от твоята възможност да изразиш това. И вече е въпрос на моделиране, заедно с останалите, защото актьорът не е сам – нито на сцената, нито в мислите си; защото трябва да мислиш как мене ме възприемат, какво искам да кажа на този, който ме гледа. Ако успееш да победиш да те слушат, а не да шумят, елементарно казано, значи ти си успял. Навремето ядяха семки и си говореха, разбира се, тогава нямаше GSM-ми. Но ние спирахме и казвахме „Ако обичате, престанете с това, ако ли не – ние спираме да играем. Или вие, или ние!“ И те преставаха, защото са платили пари и трябва да стоят докрай.

Много по-трудно е, когато образът, а в повечето случаи не съвпада с твоя характер, не подхожда на твоето амплоа.

Да, има и такива случаи. Тогава пък влиза в сила професията. И как трябва да го преодолееш, има безкрайно много начини- да почнеш да мислиш като другия човек. В определеното време трябва да мислиш и действаш като героя си , а не като тебе.

От какво линее талантът? Прокрадват ли се при Вас съмнения и как ги преодолявате? Все още ли Ви спират хората по улицата, запомнили образите с които наелектризирахте екрана и флуидите струяха от сцената.

Пак се връщам към желанието си да направиш нещо съвършено. Ако се откажеш от най-доброто- става безинтересно. Идва рутината и залинява всичко, когато ти не искаш да бъдеш съвършен. Просто всичко зависи от тебе. Нашата дейност е публична. Не може да излизаш пред хората и да не искаш да им внушиш по най-силния възможен за тебе  начин това, което ти мислиш. А пък най-добрата рецензия в края на краищата е – очите на хората, по тях познаваш вече ти  ли си личността с име, или не си. Ако никой не те поглежда, значи вече „довиждане”. Край. (Там, където правихме интервюто, поне десетина души минаха да го поздравят и заговорят – бел.авт.)

При злополука по време на снимки преди 40 години губите слуха си и зрението Ви отслабва. Рисковете на професията… Сигурно Ви е коствало много.

Стана при „Зарево над Драва” на Зако Хеския. Просто взрив, който… колеги минаха по невнимание в по-предната редица и взривът изгърмя; той не се отнасяше за тях, но те се бяха уплашили. Така приключи всичко. Костваше ми, разбира се, но всичко това се компенсира. Вероятно сега вече на моята възраст, всички тези премеждия личат. Но през годините съм гледал да ги компенсирам по някакъв начин и мисля, че съм успял.

Случиха ли се мирогледни сривове и как преодолявате съмненията. Дълго време бяхте председател на САБ – от 1990 до 2005 г. Допринесохте ли за стабилизирането му?

Дълбоко съм убеден, че не съм се променил.Така си мисля, или така ми се иска да се е случило. Убеден съм, че и сега не съм си загубил навика да се радвам на успеха на другите. Аз съм човек, който не завижда, дълбоко съм убеден в това. Има неща, които не приемам, но никога не съм си позволявал да си помисля, че аз бих направил даден образ по-добре от другия. Именно, това може да те доведе до самоизяждане и до срив.

А колкото до председателството, аз съм преживял 3–4 реформи. Не знам дали съм успял да помогна на Съюза с определени позиции, но Съюзът придоби един авторитет. Той и преди го е имал. Но когато държавата се разтресе, трябваше организацията да застане на страната на артистите, на страната на доброто. И всички решения, които са взимани, когато аз съм бил, са били плод  на упорито обясняване, за да се стигне до съгласие.Ние не сме имали разногласия, това е много важно да се каже и може би е една от малкото организации, които не се разцепиха. Може да са малко, но те са там. Останалите не са и искали да направят друга организация, в това съм сигурен. Всички съюзи са бедни, зависи от стандарта, който ти искаш да имаш. Но колкото до нашия Съюз, никога не е бил издържан от никого и никога не е получавал никакви субсидии. Даже веднага след 1989 година ние се  принудихме, за да съществува организацията, да вземем заем, който успяхме за 2–3 години да върнем. Не искахме да се подлагаме на никакви други унижения.

В този смисъл, Вашето разбиране за твърдението на Харолд Пинтер „В края на човешкия живот се брои единствено достойнството.”

Човекът е прав, за голямо съжаление. Всеки, който не смята, че е така, в другия живот ще се сети, че е било точно така. Само сам можеш да защитиш и пазиш достойнството си, никой друг не може да ти защити достойнството. Сам и това е голям кръст, който трябва да носиш.

Как успяхте да съхраните любовта и семейството? Любовта възторг и страст, копнеж и разочарование, горест и надежда ли е или временна еуфория, опиянение…

Любовта на тази възраст я разбирам като философско поведение, а не в подразделения. Според мене това е истината, една извисена духовност… Семейството е най-важното, човек там има своята опора. Слава Богу, аз съм имал тази опора.

Появихте се, макар и за кратко, в един от гледаните нови сериали – „Под прикритие”(може и да не го цитираш, махни заглавието, ако е нужно), в ролята на ген. Пенев и веднага започнаха да Ви наричат „българския Дон Корлеоне”. Според Вас, очакват ли Ви нови кинохоризонти?

О, не бих могъл да кажа какво предстои от тук нататък. Това, че започнаха да се правят сериали, е много добро дело. И като  подемат една конкуренция, ще излезе истината. Това ще го каже и публиката. Сега го наричат рейтинг и прочее и прочее. Дали съществува влиянието на това, което е направено. Още повече, че с навлизането на телевизията масово в целия свят, това е основното място, в което се прави кино. За голямо съжаление, и в България е така.

И нека завършим с любопитна случка – даден филм е вече готов и следва разпространението му. Тогава нямаше никакви трудности в тази посока.

Да, тук вече думата има публиката. Навремето след премиерата се ходеше и в няколко града из страната. Екипът на филма „Компарсита” (една от любимите роли на актьора – бел.авт.) се справи много добре с предвиденото и засне точно 2800 метра. Как се вместихме – и като сценарий, режисура и актьорско присъствие, явно сме били много дисциплинирани и сме показали своето майсторство. Колегите бяха пълни с енергия и желание- сценаристът Тодор Монов, режисьорът Никола Петков, операторът бай Димо Коларов. Дори монтажистката се учуди и ни поздрави. Обаче- без присъствието на Кольо, режисьорът, при монтажа, наложи му си да замине спешно при сина си, нашето творение стана 2 200 метра – орязано и съкратено. На прожекция и среща с публиката във Велинград (там бяха голяма част от снимките), един зрител стана и рече: „Нещо ви хлопа каруцата!”, т.е. той беше усетил тези „дупки”, които попречиха на качествата и цялостното възприемане на филма. Публиката изръкопляска и си тръгна…

Визитка
Стефан Илиев е роден на 25 юни 1935 година. Учи във Втора мъжка гимназия в София, а през 1958 година завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на Н.О. Масалитинов. Дебютира в ролята на Дженаро в „Лукреция Борджия” на ДТ Габрово и работи там известно време. По-късно е актьор в ДТ Плевен, ДТ Перник, Народен театър за младежта, Т София и МГТ „Зад канала”, чиито основатели са с актьора Руси Чанев.

Създал е над 70 роли в театъра и безброй в киното. Незабравими остават неговите герои от филмите: „Пленено ято”, „Между релсите”, „Отклонение”, „Зарево над Драва”, „Сватбите на Йоан Асен”, „Компарсита”, „Куче в чекмедже”, „Големанов” и съвсем наскоро в тв сериала „Под прикритие”. Зрителите запомниха и обаятелните му театрални превъплъщения – образа на Авакум Захов от „Спящата красавица”, поручика от „Поручикът и Марютка”, Браун от „Опера за три гроша”, Вершинин от „Три сестри” и много други. Председател и на САБ от 1990 г. до 2005 г. и допринася за утвърждаването му. Женен е, има син Александър и внучка Стефания, която носи неговото име.

В памет на Стефан Илиев

Разговора води Мариана Енева

09th Jan2018

Започна да работи сайт, посветен на 140-годишнината от Освобождението на България

by Черно и Бяло

Монахът Паисий беше написал, че народ без история не е народ. От няколко дни по повод 140-годишнината от Освобождението на България вече е факт и специален сайт, на който ще намират място всички събития, свързани със съдбовното историческо събитие. Той ще е част от раклата на историческата памет, в която ще бъдат кътани парченца от славната ни история, свързана с извоюването на дългожадуваната свобода и утвърждаването на българската държавност. Акаунтът е www.pomnim.bg и на неговата страница всеки може да открие интересни публикации, свързани с Руско-турската война 1877-1878 и освобождението на страната ни.

За това какво представлява новият медиен продукт и какво да очакваме от него и колегите, които работят там, споделя за сайта на СБЖ журналистката Олга Гурска от екипа на www.pomnim.bg

Какво ще е посланието на сайта, посветен на 140-годишнината от Освобождението на България, Олга?

Посланието е ясно дори само от името на домейна – www.pomnim.bg. Паметта за това кой народ остави костите си по бойните полета на Шипка и Плевен не трябва да се замита с политкоректността на днешния ден. Историята е такава, каквато е. Тя има своите човешко и фактологическо измерение. Българският и руският народ заедно са отстоявали правото на независимост и да се възроди държавата България.

Какво може да бъде намерено на www.pomnim.bg, освен информация за честванията на годишнината у нас и в Русия?

Честванията на годишнината са в основата на сайта. Освен него създадохме и страница във Facebook на адрес www.fb.com/pomnim.bg, където ще публикуваме интересна информация, свързана със събитията преди 140 години – спомени на участници във военните действия, на техни роднини, както и всичко свързано с темата. Ще се опитаме да съберем всичко на едно място, за да се съхрани във времето. Своеобразен каталог на онлайн информация по темата.

Възможно ли е един сайт, създаден по повод, да остане след събитието история и да се утвърди като електронна медия?

Всеки сайт е един вид електронна медия, но ако в случая подразбирате развитието му като информационен портал, който да наподобява новинарските медии, то едва ли. Това е по-скоро проект с ясно зададена рамка, свързана с определен период от историята ни, и в най-добрия случай би могъл да продължи да съществува като тематично електронно издание независимо от юбилея. Всъщност бихме се радвали, ако това се случи, защото това би означавало, че е имало интерес и сайтът е бил посещаван и четен от голяма аудитория.

Колко души поддържате сайта?

За момента сме четири човека – двама журналисти и двама дизайнера. Екипът ни е малък, но добре подготвен и вярваме, че ще направим нещо смислено.

Разговора води Розалина Евдокимова

02nd Jan2018

Протегнати ръце през океана

by Черно и Бяло

Из бележника на журналиста

Престижни американски награди за български творци

Преди години бях трогнат от уникален жест на главния секретар на СБЖ Снежана Тодорова, която дойде лично в Пловдив,  за да ми връчи на тържество грамота за постижения в журналистиката. Обикновено грамотите, знаете, се изпращат след някакво награждаване в столицата по пощата „постфактум“.

За този случай си спомних, когато получих съобщение в навечерието на Коледа от… Чикаго – да си получа лично Първа награда за сатира в Международния конкурс „Изящното перо“. За място на тържеството бе избран град в центъра на България – Велико Търново, старата достолепна българска столица. Иначе награждаването на победителите в конкурса „Изящното перо“ в Америка бе станало още през октомври. Тогава, отдалечен на хиляди километри от събитието, приех с благодарност изпратения ми по интернет образ на  красивата грамота на български език и с това смятах вълнуващото ми конкурсно изживяване за приключило.

Но ето – вицепрезидентът на „Салона за българска култура и духовност“ в Чикаго, организатор на конкурса, прелетя океана и в разкошния национален великотърновски пресклуб на БТА връчи „Изящните пера“ и Грамотите на неполучилите ги в САЩ българи, победители в конкурса. За мен бе даже и димволично да получа такава висока  литературна награда именно в Търново,тъй като тук преди почти половин век започнах още като студент да печатам първите си фейлетони и хумористични творби ,а и две години работих в отдела „Хумор и сатира“, завеждан от големия български карикатурист и журналист Петър Дончев Борсуков-Бор.

Носителят на първа награда Денчо Владимиров със зам.-председателя на „Салона за българска култура и духовност“ Николай Стефанов, снимка: Дима Максимова, в-к „24 часа“.

Една  от наградените лауреатки , поетесата Павлина Стаменова, с втора награда за стихотворение на патриотична тематика, бе дошла от зимен Разград. Тя рецитира своето стихотворение „Нестинарка“. То прозвуча особено актуално, тъй като в образа на нестинарката всички лесно доловиха чертите на съвременна България, танцуваща все така  с нестинарски дух и върху днешни огнени жарави. Наградени от старопрестолния град бяха писателят Владимир Шумелов и поетесата Ружа Велчева. Общо над 500 автори от различни страни по света са участвали в  конкурса  и журито от българи и американци е било доста затруднено  при определяне на наградите, заради  високото ниво на изпратените творби. Вицепрезидентът на Салона Николай Стефанов, се озовал в Чикаго преди 20 години, със зелена карта, а сега е известен писател, изящен академичен мъж, автор на книги, наближаващи по брой десетицата и е един от българите-патриоти, които не са прекъснали тесните си връзки с родината. Той е и един от инициаторите за откриването преди две години и половина на Салона за българска култура и духовност, неправителствена организация в САЩ, обединяваща съпричастието на около 30 обществени български  културни центрове, медии, библиотеки. Салонът е автор и на прославилите се по света  чикагски фестивали  на  българската  духовност, в които активно участват и американци. Целта на Салона, с президент поетесата Снежана Галчева, е от една страна американците да открият автентичния  уникален образ на България, на нейната култура и духовност, без да я бъркат по инерция с наслоения от Студената война  изкривен общ пропаганден образ за „източноевропейците“, а от друга страна – да протегнат братски и синовно ръце към родината – към нейната интелигенция, към нейните творци  за представянето им и на американския, но и на световния ценител, да протегнат и делово ръце за осъществяване на общи творчески проекти. Нещо, към  което българската държава трябва с благодарност да се присъедини със свое съдействие и подкрепа. И то своевременно! Още повече, че дейците от Салона имат амбицията да разширят дейността си сред всички българи по света! Нещо, което поне на книга, напълно съвпада с амбициите и на днешната българска държава.

Макар и отдалеч, чикагските българи творци, явно имат много точни впечатления от културния живот у нас и затова може би  решиха да включат във второто издание на  своя авторитетен конкурс  възможност за изява  и на творци от  България, за да се открият и повече талантливи български писатели и поети. Не може да не са забелязали  с огорчение  сънародниците ни  в САЩ явната патология в липсата днес на поле за изява в уж демократизирана България   за  голяма част от литературните творци (с едно-две изключения сега в нашите медии отдавна не се отрежда  място за  публикации на разкази и стихове). А  достъпът до нароилите се след 1990 година доста мистериозно десетки частни издателства с неизвестен бройлерен генезис на капитала, е достъпен  предимно за ограничен брой литературни труженици, подкрепяни „целево“ финансово по различни пътища и пътеки от  спонсори  и от чужбина.

Особено важен  за  журналистическата гилдия акцент от срещата с представителя на Салона, бе изразената от него признателност към българските медии, които са съдействали, както при анонсирането на международния конкурс, така и по отразяването му. Разчита се и в бъдеще на такава подкрепа. И като илюстрация за съпричастността на медиите към делото на сънародниците ни в Чикаго,  са вече и  многобройните  публикации по вестници, радио и телевизии, отразили събитието.

На следващия ден след награждаването, току що завърнал се в Пловдив, бях  щастлив да чуя в 5 часа призори по радиото оперативна информация на кореспондентката на Българското национално радио Здравка Маслянкова за срещата с казаното от моя милост, че „нашите сънародници от Салона за българска култура и духовност в Чикаго дават чудесен пример за сътрудничество между българите по света“.

В този дух е  и моето новогодишно пожелание:

Нека има повече протегнати български ръце през океана, нека с творчество заедно работим за бъдещето, за един по-мъдър и справедлив свят!

Повече за събитието може да прочетет тук: източник

28th Nov2017

Обръщение на Общонационален комитет София за честването на 140-годишнината от Освобождението на България

by Черно и Бяло

Скъпи сънародници и приятели на България и българския народ,
Навършват се 140 години от Освобождението на България и възстановяването на нашата държавност.

На 24 април руският император Александър ІІ с манифест обявява война на Османската империя. На 22 юни руската армия форсира Дунава, заема Северна Добруджа и на 27 щурмува Свищов. Генерал Гурко с 12 000-та си войска, в която е включено и българското опълчение освобождава старата ни столица Търново, прехвърля Балкана и освобождава Стара Загора. Но победния щурм е спрян от 40-хилядната армия на Сюлейман паша. Брянският и Орловският полкове, заедно с така наречената желязна батарея се окопават на прохода Шипка, заедно с 5-хилядното българско опълчение….

Останалото го знаете от великото стихотворение на Иван Вазов – „О, Шипка!“…

Българи и приятели на България, ние никога не ще забравим героизма на всички, които изковаха победата на нашето Освобождение!

Решихме по подобаващ, достоен начин да отбележим 140-я юбилей на тази освободителна за България война.

Учредихме Общонационален комитет, който да координира и подпомага проявите и мероприятията, свързани с честването на нашето Освобождение във всички кътчета на Родината ни.

Предвиждат се изложби, издаване на книги, конференции, тържества с участието на популярни артисти, писатели и обществени дейци, реновиране на паметниците, построени в чест на загиналите гренадири, сержанти, офицери и български опълченци.

Обръщаме се към Вас, скъпи сънародници, у нас и в чужбина, приятели на нашия народ, да съберем необходимите средства, за да отбележим достойно и гордо свободата, на която се радваме 140 години.

Открихме сметка в Банка ДСК: 02/0000000024835866
IBAN: BG 92STSA93000024835866
BIC: STSABGSF
Даренията могат да бъдат в лева, евро, долари, рубли.

Разчитаме на Вашата подкрепа!

В края на 2018 година ще издадем книга на дарителите, където ще публикуваме точен отчет и имената на всички, дали своята лепта за това свято, благородно и всенародно дело – честване на 140 години от Освобождението.

Да бъдем заедно, както това са сторили нашите опълченци и руските освободители на легендарния връх Шипка в името на Свободата на България!

06th Nov2017

Как видяха агресията специалистите в клуба на жените?

by Черно и Бяло

Христо Монов: „За да излезем от агресивната ситуация, е нужно да изравним стандартите и оценките. Медиите да са отговорни за поднесената информация”

  Мариана Божкова: „Агресията идва от неравенството в обществото,  бедността, липсата на сигурност за утрешния ден, безработицата, липсата на справедливост, чувството за безнаказаност.”

Агресията през очите на жените и агресията в обществото, бе темата за дискусия на жените социалистки в столичния район Слатина, с участието на преподаватели, психолози, представители на образаванието и науката. Психологът, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски” Христо Монов даде своите професионални обяснения защо хората в началото на този век са толкова агресивни.  И обясни, че новите технологии и еманципацията не са в услуга на обществото откъм  толерантност. „Окзва се, че агресията е базисна в нашата психика и  все по-базисна в обществото. Човечеството става все по-мощно от към възможности да се справя с материалната среда и все по-агресивно”.  Като пример Христо Монов даде изобретяването на атомната бомба, която е използвана за избиване на хора, а после за добиване на атомна енергия за  ползата и благата на човечеството.

Монов съобщи пред аудиторията, че от началото на XXI век жертвите на регионални конфликти по света  са повече от загиналите през Втората световна война сред цивилното население. И допълни, че  агресията е част от нашата психика и това, което  виждаме, чуваме, четем, веднага  задейства мозъчната активност. Монов отговори на многобройните въпроси в дискусията и твърдо заяви,че децата са все по-неспособни да се справят с агресията и я използват по-често. Ако не се бият по улиците,  то те демонстрират  агресията си  в социалните мрежи в дигиталния свят. Стига се дотам,че  деца биват принудени от деца да извършват самоубийства. Според психолога   подрастващите смятат за реалност това,  което  се случва  на  екрана и таблета. За това трябва да се внимава с децата и да се обяснява,че виртуалният свят не е истина, казва Монов. Неговите съвети са да се обръща внимание на образците на поведение. За да излезем от агресивната ситуация, е нужно да изравним стандартите и оценките,  медиите да са по-отговорни, с всичко което поднасят на публиката.

Директорът на 59-то ОУ „Васил Левски” Мариана Божкова не скри дългогодишните си професионалните   наблюдения върху подрастващите.  Тя е убедена, че децата проявяват агресия по редица причини. Младежите не виждали добър пример за поведение  от страна на  държавните институции, дори от представителите в парламента. Омразата е част от мисленето на обществото, каза Божкова. И допълни, че училището не е остров , за да предпази младите от всички злини. В резултата на какво е аграсията? Според директорката  тя идва  от съществуващите неравенства в обществото, от подмяната на ценностната система. „Семейството вече не се възприема като ценност. Причина за агресията е бедността, липсата на сигурност за утрешния ден, безработицата, липсата на справедливост, чувството за безнаказаност. Всичко това води до насилие и агресия. Неравенствата между хората, са резултат от неравенствата в обществото. В различни условия се обучават децата по отношение състоянието на материално-техническата база в училищата. Някъде тя е добра, но на много места не е така”, казва Божкова. Давайки отговор на питанията по време на дискусията, стана ясно,че за агресивното поведение силно  допринася   семейната среда. През последните години  родителите  работят в чужбина, а децата им се отглеждат от баби и дядовци. Контактите между родители и деца са кратки, а понякога само по скайп.

Малинка Левакова – директор на столично училище бе категорична,че ценностната ситема в училищата е тотално обезличена. Вместо да преподават и да котролират, директорите са принудени да раздават храна на децата по време на междучасията и да изпълняват ред неща, които нямат общо с професията. Младата директорка направи сериозни предложения за подрастващите, давайки примери с международни  образователни системи. Като психолог и майка на третокласничка Ралица Луканова подчерта,че системата трябва да се дисциплинира, да се увеличат извънкласните занимания на децата, да се възобновят кръжоците. Тя допълни,че днешните детски филми са изпълнени с агресия, а за това допринасят  интернет и медиите.

По време на срещата бяха изнесени данни за голямото разслоение в обществото по отношение на имуществени, етнически, образователни признаци, които  са  фоктор за агресията. Мариана Божкова сподели, че в класовете трудно се създавало чувство за екипност и общност, по-скоро се налагал принципа „всеки за себе си”. Не само качеството на образование е важно, а равенството и справедливостта в цялата образователна система, казва тя. Специалистите и обществото очакват промени от   Закона за предучилищното и училищното образование. Предлагат да се поставя оценка за поведение, която да има последващи въздействия. Въвеждането на униформи във всички училища, субсидии за подпомагане на семействата, са част от новите-стари практики.

Един от изводите на дискусията е усъвършенстване на делегираните бюджети, така че делегираният бюджет да се превърне в инструмент за равнопоставено развитие на училището, да се  разкрие щат за психолог в училищата и засилване  възпитателната роля на училището.

инж. Миглена Китанова
председател на ОЖС р-н Слатина, член на НС на ОЖС

06th Nov2017

Гинка Янкова: Трябва да се заздравят отношенията между Южна Осетия и България

by Черно и Бяло

С какво Южна Осетия заинтригува младата българка

Отново и отново красотата на природата на Южна Осетия, отзивчивостта и гостоприемството на нашия народ, и разбира се, осетинската кухня завоюват сърцата на чуждестранните ни гости. От дни в Цхинвале е на гости младата и харизматична и много интересна личност от България Гинка Янкова, която за втори път посещава нашата страна. Гинка Янкова е студентка V курс, специалност  „Архитектура“ във Варненския свободен университет и в Държавния икономически университет в българската морска столица, където е в специалност „Икономика и строителство“. Решихме да се срещнем с нея и да поговорим за целта на нейното посещение и впечатления от Южна Осетия.

Гинка, разкажете ни как разбрахте за Южна Осетия? С какво тя ви заинтересува и кога за първи път решихте да дойдете тук?

Преди няколко години видях във фейсбук цитати на неизвестния за мен тогава ползвател Инал Плиев от Южна Осетия. Прочетох неговите положителни впечатления за България. Започнахме да си пишем и тогава узнах за Южна и Северна Осетия. След нашите контакти започнах да се интересувам именно от Южна Осетия, от нейната старинна архитектура, какви са тукашните обичаи, традиции, какъв е манталитетът на народа ви.

Защо точно Южна Осетия?

В Северна Осетия населението е смесено и аз не забелязах  там да е запазен националният колорит, който се вижда тук. Южна Осетия, според мен, много повече е съхранила родния си език и тук над 90 % от населението разговорят на него. А езикът е основният елемент, благодарение на който един народ може да съхрани себе си, своите традиции и обичаи. Нация без традиции и език е народ без бъдеще.

За първи път пристигнах през август тази година. Тогава се провеждаха паметни мероприятия, посветени на събитията през 2008 година. През тези дни чух много разкази за случилото се тогава.

С какво Южна Осетия ви привлече толкова, че за такъв кратък период отново да я посетите?

Когато за първи път посетих Цхинвали, се запознах с много хора, като с някои от тях си станахме близки приятели. Обещах им, че ако ме изберат за делегат от нашата страна за Световния фестивал на младежта и студентите, то след Сочи аз обезателно ще дойда тук. Така и стана. Избраха ме и ето, удържах на думата си. Но на всяка цена планирам и следващото лято да дойда тук.

Оказва се, че нашите предци винаги са били в тесни връзки и дори има исторически събития, които обединяват нашите народи. За тези приятелски отношения разбрах от Инал Плиев и е неприятно, че в учебниците по история на България за това дори не се споменава. Разбрах също, че в музей в София се съхранява кинжалът на осетинеца Дудар (кръстен Николай) Караев, в памет за това, че осетинците са взели участие в Освобождението на  България. Не съм и подозирала, че в боевете на Шипка през 1877-1878 г. са участвали и много осетинци. Денят на Освобождението на България – 3 март, е заради това освободително движение, а отбелязвайки, че този ден е и мой рожден, то за мен тази дата е двойно по-важна.

След моето завръщане от Южна Осетия у дома, на много мои познати разказах за вашата страна, а те даже не знаеха къде се намира на картата Осетия. Сред много познати се появи  желание да посетят Южна Осетия. Изненада ги това, че Инал Плиев знае къде много повече за историята на България, отколкото самите българи.

С какво най-много ви изненада южноосетнското общество?

Със съхранението на родствените връзки и традиции до пето, че и дори до седмо коляно. Порази ме, че те са останали тук и до днес. В най-добрия случай в България знаем роднините си до третия ни братовчед.  У нас много малко знаем, дори практически нищо не знаем за Осетия и ми се ще народите ни да си сътрудничат повече. Общувайки с южноосетинските младежи, се чувства, че у тях тече планинска гореща кръв, която просто няма да им позволи да предадат себе си и своята страна, а това на мен ми харесва.

Вече за втори път сте в нашата република. Правейки паралели между южноосетинското и българското общество, както и между обичаите и традициите им, забелязахте ли сходство, а и какви са основните различия?    

Тук хората са патриоти и обичат своята родина. У нас също има много патриоти, само че това като че ли се губи. Тук при контактите ми с хората патриотизмът се проявява много по-отчетливо и ярко. За съжаление, правейки паралел между нашите народи, съм принудена да отбележа,че в България сме загубили вярата – вярата в Бога и във възможностите да влияем и да вземаме всякакви обществени решения, а тук вярата още се крепи и това може да спаси народа.

А какво най-много ви хареса в нашата страна?

Въздухът. Невероятно чистият въздух и много вкусната осетинска кухня. Особено осетинския пирог със сирене, той невероятно ми хареса, а още и шашлиците. Такава вкусна храна никога не съм вкусвала.

Много ми хареса, че разхождайки се из Цхинвали, минаващите край теб ти се усмихват. Хората тук, както и в България, са много добродушни и отзивчиви. Когато за пръв път дойдох тук, много се вълнувах, търсих в интернет информация, която между другото беше недостатъчна, за да заинтересува човек от друга страна. По-рано гледах филма „Август. Осма“, но, честно да ви кажа, дори не се замислих за страната, в която са се случили тези събития. Просто гледах филма и това беше. А след моето запознанство и общуването ми с местните жители по съвсем друг начин погледнах на тези събития.

Много ми допада подчертаното уважение към по-големите, възрастните хора и жените. В България само в отделни села са се запазили такива отношения.

С Инал Плиев гостувахме на Казбек Челехсати в Дзауски район. Той ми подари книгата „Осетия и осетинците“, която вече прегледах и разбрах, че съдържа много полезна информация за вашия народ. Порази ме също и неговият домашен музей. Много ми хареса отношението му към историята на народа, неговият стремеж да съхрани чрез предметите историята на своите предци, а това е възхитително.

Какво мислите за дейността на Общността за южноосетинско-българска дружба?

За първи път в Южна Осетия ме покани точно тази организация, носеща името на Мурат Санакоев. Честно да ви кажа, отначало се изненадах, че в това кътче на света така обичат българите. Задължително трябва да се заздравят отношенията между Южна Осетия и България. Организацията прави много за развитието на приятелството между нашите народи. Доколкото с представители на структурата са били организирани конференции, посветени на приноса на осетинците в Освобождението на България. По време на паметни за българската история дати, както ми разказваха, се организират събрания и творчески вечери. Беше ми невероятно приятно да узная за това. За значението за осетинската интелигенция за заздравяването на дружбата между нашите страни говори фактът, че много известни нейни представители са посещавали България и дори са участвали в конференции във Варна.

За мен особено приятна новина беше, а аз съм сигурна, че и за всички българи, че ще излезе книгата „Български народни приказки“ на български и осетински език. Чудесно е, че децата в двете страни ще могат да четат книгата на своя роден език, имайки възможност да сравняват текста с другия език. Както ми разказа Инал Плиев, представяне на книгата ще има несамо в Южна Осетия, но и в България.

Според вас, какво трябва да се предприеме за по-тясното сътрудничество между нашите две страни?

Сътрудничеството трябва да бъде на официално държавно равнище. В Южна Осетия, която е извървяла дълъг път към държавността, е слабо развита промишлеността. А България основно е селскостопанска страна. Мисля си, че има поле за междудържавно икономическо сътрудничество. Би било нелошо да се развива и туристическото сътрудничество. Социалните мрежи не могат да предадат това, което човек чувства при непосредствения контакт. Макар и вече да знам немалко за вашата страна от разказите на Инал Плиев, съвсем друг е ефектът, когато на живо вдишах планинския чист въздух, който те зарежда с някаква необичайно мощна енергия.

Като бъдещ архитект, как бихте оценили архитектурата на нашия Цхинвали?   

Къщите в Цхинлави са прекрасни, на мен ми допада, че таваните са високи и прозорците големи. От психологична гледна точка това говори, че хората тук са открити и много гостоприемни.

Сигурна съм, че имате много талантливи млади хора, които трябва да учат за архитекти, строителни инженери, за да дадат своя принос в развитието на Южна Осетия. Много ми хареса сградата на парламента, Националният музей и проектът на хотел „Иристон“.Особено ме привлече старинната архитектура на града и най-вече къщите, разположени по крайбрежието на река Лиахва, построени от кръгъл речен камък, и оградата на черквата. Не би било зле тези домове да се реставрират, без да се наруши архитектурният стил.Допадна ми много и арменският камък, който видях по фасадите на някои от къщите. Обичайно са го използвали преди 30 години. Тук, в града, срещнах и моите любими строителни материали – ковано желязо, речен камък и дърво. За мен те са много по-ценни, отколкото съвременните строителни материали.

От Цхинвали може да се направи прекрасна туристическа дестинация за чуждестранните туристи. Тук има всички условия за това – чист въздух, планини и вкусна и здравословна храна. Изобщо всичко това трябва да се развива.

Интервю на Мадина Бязрова
в-к „Южна Осетия“, бр. 148/28 октомври 2017 година

28th Oct2017

Хюсеин Джавид, националната гордост на Азербайджан

by Черно и Бяло

Азербайджанската национална академия на науките (АНАС) и Посолството на Азербайджан в България, в партньорство с Центъра за азербайджански език и култура към Софийски университет „Св. Климент Охридски” и Къщата-музей на Хюсеин Джавид към АНАС в Баку бяха организатори на честването – 135 години от рождението на Хюсеин Джавид, известен азербайджански поет, философ и голям драматург от началото на XX век. Конференцията се проведе на 27.10. 2017 г. в Централния военен клуб, София. Поканените да почетат твореца бяха приветствани от Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан у нас. Тя обърна внимание, че азербайджанската литература и нейните течения са оказали голямо значение за развитие и на културата в страната. Н. Пр. съобщи също, че по повод 135-годишнина от рождението на Хусеин Джавид той е представен на българските читатели с две свои книги – „Марал“ и „Шейда“.  Своите поздравления към гостите и присъстващите в залата отправи и зам.-председателят на БАН чл. кор. Васил Николов, който сподели, че поводи като този са уникална възможност за задълбочаване на връзките между двете страни и култури.  Той подчерта, че Хусеин Джавид издига не само нивото на азербайджанската литература, но и той като Достоевски вижда красотата на света в любовта.

За това колко много може да оботатяват познанията на азербайджанския език, за да може българските читатели да открият за себе си поета и драматурга Х. Джавид, говори доц. Ирина Саръиванова, ръководител на катедрата „Тюркология и алтаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя не пропусна да сподели, че много студенти с голямо желание изучават езика в Центъра за азербайджански език и култура при най-авторитетната Алма Матер, директор на който е София Шигаева-Митреска, която беше модератор на конференцията.
Х. Джавид е един от основателите на прогресивното движение на Романтизма в съвременната азербайджанска литература. Неговите философски и епични трагедии въвеждат нови тенденции в азербайджанската литература и дават тласък на развитието на националния театър в Азербайджан. Неговата драматургия обхваща универсалните социално-политически и културни въпроси от онова време.

Събитието уважиха акад. Иса Хабиббайли, вицепрезидент на АНАС,директор на Института за литература на Низами Гянджеви и г-жа Гулбаниз Бабаханли, директор на Къщата-музей на Хюсеин Кавад в АНАС като гост-лектори, представящи богатото литературно наследство на драматурга,последвано от представянето на неговите пиеси „Марал” и „Шейда”, преведени на български език.

Хюсеин Джавид е останал в историятя на азербайджанската и на тюркската литература със своите чисти, искрени пориви за свобода и против всякакво потисничество. Затова е наказан от режима на Сталин.Умира през 1941г. След осем години в лагерите на ГУЛаг.Стремежът му да просвещава и да проповядва добруване на тюркските народи не се приема добре от съветската власт, но в същността си пантюркизмът е миролюбива идея. За него Гайдар Алиев казва: „Цялото творчество на Хюсеин Джавид призовава азербайджанския народ към свобода, независимост. Той винаги е живял с волята си, останал е верен на волята си, на народа си, той е човек, обичал и служил на народа си безгранично.”

Не са много азербайджанските литертурни произведения, преведени на български. Но никога не е късно.. Първата крачка е направена през 2012г., когато на български е издадена пиесата „Шейда” на Х. Джавид, а през 2017г. Излиза и българският превод на трагедията „Марал”. Студентките, Айсун Кабак и Венета Георгиева прочетоха откъси на български от тези преводи, а след това и на азербайджански.

Срещата приключи с коктейл и неформални разговори между стари и нови приятели на Азербайджан.

Станислава Пекова
Снимки Красимир Петков

23rd Oct2017

XIX Световен фестивал на младежта и студентите

by Черно и Бяло

СОЧИ – ДОМАКИНЪТ НА ФЕСТИВАЛА

 

На 14 октомври 2017 г. в Сочи започна тематичната програма на XIX Световен фестивал на младежта и студентите. Тя предвижда панелни дискусии, семинари, майсторски класове, танцови академии и форуми в следните направления:

Индустрии  на Бъдещето.

Гражданска платформа за развитие.

Бъдещето на науката и глобалното образование.

Проектирана на бъдещето. Архитектура и дизайн.

Технологии на бъдещето.

Глобалната политика и неания дневен ред: как да защитим мира.

Екология и здраве.

Авиация на бъдещето.

Икономика за бъдещото развитие

Световната железопътна мрежа: приближавайки бъдещето.

Международен младежки медиацентър «Нови медии»

Международна младежка кинопремия + Кинолаборатория.

Арт център.

Танцова академия – Формат:  мастер-класс.

Организаторите бяха изненадани от небивал наплив на чуждестранни гости, дори нерегистрирани предварително и неакредитирани за програмата на фестивала.

До този момент в града вече пребивават повече от 50000 човека – това са участници, доброволци, организатори, технически персонал, гости и говорители на фестивала. По този начин настоящият фестивал може да се превърне в най-мащабния в историята на фестивалното движение и да постави нов рекорд не само по количеството на националните делегации, но и по числото на  участниците. Досега рекордът се държи от Москва през 1957 г., когато делегати са били 34000 човека.

В тази връзка програмата на фестивала вече е разширена и се провежда не само в Олимпийския парк, но и извън неговите предели.

ОТКРИВАНЕТО НА ФЕСТИВАЛА

Официалната церемония за откриването на XIX Световен фестивал на младежта и студентите е на 15 октомври 2017 г. в Сочи.

Какво сподели преди нея Николас Пападимитриу – президент на Световната федерация на демократичната младеж: „ красотата на този фестивал е в неговите участници. Когато те дойдат тук, те ще добавят последните краски на фестивала със своите гласове, песни, танци, участие в дискусиите, на които ще се обсъжда нашето бъдеще”.

По неговите думи, главна идея на фестивала е сплотяването на различни младежки организации в борбата против империализма и реакцията, за мир, демокрация, национална независимост, в защита на политическите, социалните и икономическите права и интереси на младежта. Участниците на фестивала се стремят да доведат до ръководителите на страните идеята за това, че всеки световен лидер е важно да се вслушва в жителите на своята страна.

„Ние имаме екипен дух, ние уажаваме културата и традициите, ние можем да обединим нашите усилия заради бъдещето на света”.

 

МОСКВА – СТОЛИЦА НА МЛАДЕЖТА

 

            Москва посрещна цвета на световната младеж и студентите. За трети път тя стана домакин на Световния фестивал: VI  фестивал (28 юли – 11 август 1957 г.)  с 34 000 участници от 131 страни и девиз „За мир и дружба”; XII фестивал (27 юли – 3 август 1985 г.) с 26 000 участници от 157 страни и девиз  «За антиимпериалистическа солидарност, мир и дружба»; XIX фестивал (14-22 октомври 2017 г.) с 20 000 участници от 150 страни и девиз «За мир, солидарност и социална справедливост, ние се борим против империализма — уважавайки нашето минало, ние строим нашето бъдеще!

Световният фестивал на младежта и студентите (СФМС) е нерегулярен фестивал на левите младежки организации, който се провежда от 1947 г. Негови организатори са Световната Федерация на демократичната младеж (СФДМ) и Международния съюз на студентите (МСС). През 50-те и 60-те години на ХХ век фестивалите са се провеждали под лозунга „За мир и дружба”. След този период лозунгът е „За антиимпериалистическа солидарност, мир и дружба”. От началото на новия ХХI (2001 г.) на всеки следващ фестивал се появява нов лозунг.

Прави впечатление, че когато Москва е домакин на фестивала през различните периоди на световната история (1947-1960, 1960-1990, 1990-2017), тя винаги е събирала най-много участници от най-много страни. VI Световен фестивал през 1957 г. е най-масовият за цялата история на фестивалното движение, а XIX фестивал за първи път се провежда в два града – Москва и Сочи.

 

На 14 октомври 2017 г. Москва отново привлече вниманието на световната общественост с тържествен парад на делегациите, който беше посрещнат с овации от московчани и гостите на столицата по целия път от 8 километра. Участниците неуморно пееха и танцуваха на оригиналните платформи, показващи историята на фестивала.

 

За всички участници беше подготвен грандиозен концрт под открито небе, в който взеха участие популярни руски изпълнители. Преди тях на сцената с много ентусиазъм се изявиха млади изпълнители, които наелектризираха публиката. За финал на празничния ден в небето полетяха красивите цветя на фоерверките.

 

                                                                                     Таня Желязкова-Тея

                                                                                    Креспондент на СБЖ

Pages:123456789»