28th Jan2019

Китайската полиция разби почти 6900 мафиотски групи

by Черно и Бяло

Откакто преди около година започна национална кампания срещу организираната престъпност, китайската полиция е разбила 6885 групи от мафиотски тип.

В доклад на Министерството на обществената сигурност се казва, че през този период полицията е работила по 79270 криминални случая, заловила е 851 оръжия и е запорирала активи на стойност 62.1 милиарда юана (9.23 милиарда щатски долара), свързани с такива престъпления.

Броят на наказателните дела е намалял със 7.7% на годишна база, докато при  тежките престъпления, свързани с насилие, спадът е 13.8%, се казва в доклада.

На фона на активизиране на усилията за преследване на укриващи се престъпници, през август 2018 г. министерството обяви списък на 10-те най-търсени бегълци, заподозрени в организирана престъпност. Девет от тях вече са заловени.

Освен тях, са арестувани и 164 от 299-те укриващи се от правосъдието, които са били обявени за издирване в началото на декември.

Китай пое твърда линия за справяне с криминалните банди, след като през януари 2018 г. стартира тригодишна кампания срещу организираната престъпност включително срещу чиновници, които покровителстват престъпни организации.

Мариян Драганов,
източник: Китайска информационна агенция Синхуа

25th Jan2019

19 СУ „Елин Пелин“ отвори врати срещу агресията и езика на омразата

by Черно и Бяло

„Агресията и насилието в училищата“ бe темата за дискусия, организирана от  фондация „Слънчеви пътеки” в столичното 19 СУ „Елин Пелин“ с ученици от шести клас. Водещ бе Александра Алгафари – неорайхиански аналитичен психотерапевт и училищен психолог, която прие мисията на фондацията с радост и съгласие. За разлика от друг път, този  час на класа, бе истинско предизвикателство за децата. В препълнения салон темата за агресията бе разнищена, бе анализирана, бе разиграна. За целта на срещата  фондацията  предостави на учащите книжката „Усмихни се“, която да им послужи в училището и в дома. 

Идеята на „Слънчеви пътеки“ е да бъдат полезни на децата, родителите и техните преподаватели с образователна лекция и диалог за агресията, за нарасналата престъпност в учебните заведения. Данните сочат, че България е сред първите 10 държави с най-висок процент на тормоз в училище според изследване на Световната здравна организация в 43 страни. Само за една година агресията в училище се е увеличила два пъти според статистиката. Над 4500 са ситуациите с физическа и вербална агресия в образованието за 2016/2017 г. според МОН. Затова и подготовката около обучението срещу агресията беше една отговорна задача, която без подкрепата на народният представител от ПГ на „БСП за България“ Димитър Данчев нямаше да се осъществи, споделят от фондацията.

Училището, чийто патрон е големият творец Елин Пелин, ни посрещна с талантливо изрисувани  пана на неговия лик, с много портрети на български писатели и възрожденци, с готовност да се включат повече учащи  в темата за агресията и езика на омразата. Реновираната и уютна библиотека, пък приканваше с интересна литература, читалня и масичка за отдих и раздумка.

Директорът на училището Клара Арабаджиева, заместник-директорът на средния курс Мая Желазкова, педагогическият съветник Гергана Узунова, библиотекарят и координатор на извънкласни дейности Нина Ангелова, класните ръководители на шестите класове, дадоха своето гостоприемство, за да се проведе един урок по общуване, различен от омразата и гнева в обществото.

Като истински професионалист Александра Алгафари въведе момичетата и момчетата  в света на психологията, даде примери от ежедневието за езика на омразата, негативните мисли, нараняването. Тя сподели за разновидностите на агресията, които влияят в различна степен на човека  и за скритото натрупване, което не винаги се споделя. Под формата на игри се показаха сцени между „жертва“ и „агресор“, с образователна цел и как може да се предпази човек от формите на агресия. Показани бяха примери за нападение чрез обиди и провокация. Показано бе как може да се парира агресията. „И в това е смисълът“, каза Алгафари. И обясни как може да се избегне и предотврати подобно опасно поведение в критична ситуация.

По време дискусията бяха задавани десетки въпроси, свързани с причините за лошите и негативни връзки между хората, за ситуациите в училище и в къщи, за агресията в медиите и социалните мрежи. Децата бяха изключително любознателни и любопитни, но и някак философски настроени.

Част от нашата мисия е да помагаме за решаване на подобни проблеми, споделиха Даниела Козовска и Паола Колева от фондация „Слънчеви пътеки“. В края на срещата преподавателите и учениците благодариха на Александра Алгафари и на организаторите, пожелаха си до нови срещи и се фотографираха за спомен.

Управителят на фондацията Миглена Китанова благодари на всички за инициативата да бъдат заедно, поднесе и поздравления на екипа на сп. „Черно и Бяло“ за отразяването, за професионализма и готовността да бъдат в мисията срещу агресията.

Училището
Историята на 19. Средно училище „Елин Пелин” започва през далечната 1932 г. и вече близо девет десетилетия то има мисия да открива и да дава множество възможности за личностно израстване и изява.
Училището открива хоризонтите на модерното образование още през 70-те години на миналия век, когато са разкрити първите паралелки с изучаване на немски език. По- късно с 19-то училище се свързва експерименталното въвеждане на диференцираната система за обучение след седми клас и формирането на три профила: хуманитарен, природоматематически и технико-технологичен.
Днес в 19. Средно училище „Елин Пелин”, чието мото е „Създаваме лидери!”, се обучават над 1100 ученици и преподават 92 учители. Основните приоритети в неговата дейност са свързани с реализиране на новата държавната образователна политика във всички нива на училищното образование. Екипът на училището работи за подобряване на функционалната грамотност на учениците, въвеждане на иновативно образование чрез внедряване и използване на платформи за електронно обучение, в т.ч. и за качествена вътрешна квалификация и кариерно развитие на педагогическите специалисти. Прилагат се принципите за приобщаващо образование – обща и допълнителна подкрепа за личностното развитие на учениците, за подобряване на качеството на учебно-възпитателния процес, професионалното обучение и конкуретноспособността на младите хора на пазара на труда.
Приоритет на училището са чуждите езици – немски, английски, норвежки, датски, а от следващата учебна година и шведски език. Немски и английски език са задължителни предмети от учебния план и се изучават от 1-ви до 12-клас, а скандинавските езици се изучават единствено тук.
19. Средно училище е за предприемачество и бизнес, като на учениците се дава възможност за практическо приложение на знанията и уменията, придобити в учебните часове, чрез участието им в иновативни лагери, учебни компании и стажантски програми от ново поколение.
От тази година училището е иновативно, прилагайки: компютърно моделиране и програмиране от 1. клас; нейтив-спикър по немски и английски език във всеки образователен етап; дигитална учебна среда – „Училище в Облака”.
Пак от тази година в сътрудничество с Гьоте институт – България, училището е част от мрежата на PASCH училищата – „Училищата: партньори за бъдещето”. В тази Световна мрежа членуват над 2000 училища по света, като 19. Средно училище е едно от трите български и единственото столично училище, което има възможност да развива и надгражда знанията и компетентностите на учениците по немски език чрез активния обмен на информация с техни връстници от мрежата на PASCH училищата, а за учителите са създадени условия да усъвършенстват своите методико-дидактически похвати.

инж.Миглена Китанова
Управител на фондация „Слънчеви пътеки“

24th Jan2019

В НОИ нямат никаква представа кой, кога, къде…

by Черно и Бяло

Преди много години, преди да напусна България, работих известно време в Съюз на българските художници. Не бях художник, занимавах с изложбени конструкции в софийските галерии и предимно на Пловдивския мострен панаир. Там организирахме пролетното, есенното и международното изложение. Беше период от моя живот, в който прекарвах повече време в Пловдив, отколкото в София. Заплатите по онова време бяха крайно мизерни, а командировъчните недостатъчни, но ние водехме бохемски живот и на фона на общото нямане понасяхме живота с оптимизма, присъщ на младите хора. Тогавашните художници бяха привилегировани – техните хонорари превъзхождаха многократно годишната заплата на чиновниците. Те бяха хора от друга категория и гордо го показваха пред другите. По онова време приходите им не бяха регулирани в някаква пенсионно-осигурителна система, защото тогава никой не мислеше още за пенсия. Финансовото облагодетелстване на хората на изкуството не се дължеше на някакъв техен необичаен талант, а на простия факт, че те заедно с писателите и артистите участваха в пропагандата на социалистическото общество, като не пропускам също войската и милицията с всичките им подразделения. Спомням си, че тогава обикновен старшина от милицията или от армията, печелеше двойно повече от хирург, или от университетски професор.

Прекарах следващите години в чужбина и като изтече много вода, дойде денят и аз да се пенсионирам. Учудих се на акуратността на австрийските застрахователи, които бяха водили точна статистика на моя работен стаж и всички стари данни бяха въведени с типичната педантичност на немскоговорящите народи, в новата компютърна система. В списъка на моите работни места открих фирми, за които бях напълно забравил, но… не и застрахователният институт в Австрия. Когато ме питаха дали съм работил в други страни, членки на Европейския Съюз, направих капиталната грешка да спомена трудовия си стаж при СБХ в България. Австрийският застраховател в заблуждението си, че има „взимане-даване“ с равноправен член на ЕС, направи веднага допитване до НОИ (Национален осигурителен институт), което, уви, забави неимоверно дълго моето пенсионно решение в изчакване на отговор от българска страна.  След известно време получих на австрийския си адрес препоръчано писмо от НОИ, с което ме уведомяваха да предоставя редица документи за изчисляване на пенсията ми. В писмото ме уведомяваха още, че от НОИ са успели да открият моя  български адрес, където са възнамерявали да ми изпращат писма в бъдеще. Бих се радвал много повече, ако от този институт биха били в състояние вместо адреса да открият трудовия ми стаж в Родината, но това излезе невъзможно. Оказа се, че за разлика от застрахователните институции на цивилизованите европейски страни (включително и тези от бившата Източна Европа), в НОИ нямат никаква представа кой, кога, къде и защо е работил в България, та се налага да се представят трудови книжки и всякакви други удостоверения за стаж в отдавна изчезнали с цялата тяхна документация предприятия. Иначе писмото беше написано в сериозен стил с цитирани параграфи и „законни“ устави и ако не знаех водевилния характер на нашите посткомунистически учреждения, бих помислил, че се намирам в страна, където фигурират точно регламентирани закони. Фактът, че данните от т.нар. „трудова книжка“ за работния стаж във вече несъществуващи предприятия оставаха единствената основа за изчисляване на пенсия, създава в осигурителният хаос на България удобно поле за действие на криминални елементи. Научих от случайни хора за фалшификатори на трудови книжки спомогнали на случайни хора да се домогнат незаслужено до пенсии, без да са работили, където и да е. Другият вариант, който ако не беше толкова тъжен би бил направо смешен, е възможността двама свидетели да дадат показания, че си работил някога и някъде в някакво изчезнало и недоказуемо измерение. В моят случай е почти невъзможно да се намерят живи свидетели, а и дори ако такива се появят случайно, ще са вече на такава библейска възраст, че няма да си спомнят какво са обядвали, камо ли, че съм им бил някога колега по Живково време. Този тип свидетелстване е само поредната илюстрация за безпомощността на нефункциониращата пенсионна система в България. По същата логика мога да взема две случайни лица от улицата, да им дам по сто лева за да ми засвидетелстват, че съм бил например министър на вътрешните работи. И цялата тази борба е за една смешна пенсия. Една моя позната има 45 годишен стаж и получава 450 лв. пенсия – осигуровка по 10 лв. за година?!

Но да се върнем след дългото лирично отстъпление към прекрасния Съюз на българските художници. Все пак, тази организация е основана през 1947 г. и просъществува, претърпявайки всички промени на правителства, без да изчезне като много други. Очаква се да е водила статистика за сътрудниците си и да си пази архива. В моя личен архив намерих две удостоверения от СБХ за трудов стаж написани на пишеща машина на оригинална хартия на съюза, с печат и подписите на директорите и главните счетоводители. Тези документи  представих на НОИ. От там ме пратиха в СБХ за издаване на удостоверение от тип УП-3. Моя добра приятелка познаваща председателя на Съюза, успя след многократни усилия да уреди среща с него, като предварително му обясни за какво става дума. Отиваме, значи, с нея на уговорения де и в уговорения час в представителното многоетажно здание на СБХ на улица „Шипка“ 6 в столицата. Самото местоположение говори само по себе си колко са били тачени и галени навремето питомниците на режима…СБХ и сега се намира се до университета и библиотеката, срещу „докторската“ градина. Влизайки през входа ме лъхна  миризмата на мухъл, който се носеше от вътрешната облицовка на грозните сиви плочки, така характерни за всички държавни сгради построени през 70-те години. По етажите почти всички изложбени зали бяха закрити, а пред тях бяха извадени масивни дървени маси с уж народни инкрустации, които влизаха в задължителната мебелировка на бившите правителствени резиденции, заедно с кадифените завеси и обезателните кристални полилеи.  На четвъртия етаж почукахме и пристъпихме в бюрото на председателя. Вътре две жени пиеха кафе и едната гордо съобщи:  „той излезе“. Спогледахме се мълчаливо пред тази обидна несериозност от страна на „големия бос“, за когото уговорките с хора явно нямаха никакво значение и пресякохме коридора към счетоводния отдел. В стаята седяха две престарели служителки и умираха в безделието си от скука. Едната беше любезна да ни разправи как работела за Съюза от 1977 година и как СБХ никога не водел документация за сътрудниците си, а оставял това да вършат филиалите към неговия фонд, без да си направи труда за съставянето на централен регистър. За назначаване или уволнение се приемали решения от централното ръководство, но без съответните протоколи. Показах и моите удостоверения. Спомни си, че документацията на едното ателие изгоряла при пожар, а тази на другото била унищожена от наводнение (каква нелепост само). Не можела да даде удостоверението, защото НОИ изисквал трудова книжка, иначе я грозяла глоба до 15000 лева. „Ето, и главният счетоводител може да потвърди това законно положение“ – добави тя като посочи с пръст влизащ мъж с блуждаещ поглед, който без да поздрави се шмугна като хамстер в стаята си. Попитах я дали несериозният председател не може да стори нещо по въпроса. Тя махна само пренебрежително с ръка: „Той няма представа от нищо – той е само художник“. С една дума човек от когото не може никаква полезна дейност да се очаква, освен плескане на бои по някакви платна – така поне разбрах жеста и коментара на счетоводителката. Настоях да проверим архива на СБХ, неподозирайки на какъв скандал ще се натъкнем. Заведоха ни в едно килерче на етажа, в което безразборно бяха разхвърлени няколко мазни счетоводни тефтера от объркани години. В тях не бе вписано нищо друго освен платени суми на ръководните служители по онова време. Напразно ровех из пожълтелите страници с надеждата да намеря имена на щатно назначени служители, инспектори, шофьори и прочее. Най-отдолу имаше графа „работници“ с някакви изплатени суми за които дългогодишната служителка ни съобщи поверително, че става въпрос за хонорари на чужди работници, строили навремето почивната станция на СБХ в Шкорпиловци.

По едно време ме напуши смях, защото усетих че съм станал актьор в някакъв своеобразен театър на абсурда или по-точно в „Мъртви души“ на Гогол. Моята придружителка не можеше да прикрие възмущението си от видяното и ми прошепна през зъби, че възнамерявала да разтръби случая по медиите. Успокоих я с труд. Излязохме на улицата. Поех дълбоко дъх, за да очистя дробовете си от застоялия с години въздух в непроветрените стаи на СБХ…

Константин Брадваров

03rd Jan2019

Alibaba открива „хотел на бъдещето“ с изкуствен интелект

by Черно и Бяло

Китайският интернет гигант Alibaba откри във вторник хотел, оборудван с изкуствен интелект и роботи, автоматизирайки редица дейности като настаняването, контрола на осветлението и обслужването по стаите.

Хотел FlyZoo в Ханджоу, столицата на източната китайска провинция Джъдзян, където се намира централата на Alibaba, е първия „хотел на бъдещето“, открит от компанията.

Клиентите могат да се регистрират в хотела, като просто сканират лицата си. Освен това, системата за разпознаване на лица позволява на клиентите чрез лицата си да отключват стаите, и да ползват други хотелски услуги.

Потребителите могат също да управляват осветлението, телевизора и завесите в стаята чрез гласово активиран цифров асистент на Alibaba, а роботите в хотела се използват за сервиране на ястия, коктейли и кафе.

„Решението, базирано на изкуствен интелект, може да помогне на клиентите да спестят време и освобождава служителите на хотела от извършването на повтарящи се дейности”, каза Уан Цюн, изпълнителен директор на FlyZoo Hotel.

Хотелът е последния пример за навлизане на китайски технологични компании в традиционни индустрии като хотелиерството.

Гигантът в електронната търговия JD.com обяви през октомври стратегията си да пусне умни домашни и електронни устройства, а през юли Baidu започна партньорство с Intercontinental Hotels Group в Пекин, предлагайки на гостите с лекота да настройват стайната температура и да поръчват рум сървис с помощта на гласово-контролирания асистент на компанията.

„Ние искаме да монтираме „мозък“ в хотелите,” каза Уан. „В бъдеще ще продължим да правим хотелите по-умни и по-автоматизирани, и да създаваме по-персонализирани услуги”.

Мариян Драганов,
източник: Китайска информационна агенция Синхуа
снимки: Лон Уей, Синхуа

16th Dec2018

В 59 Обединено училище „Васил Левски“ дискутираха темата за „Агресията в училищата“ 

by Черно и Бяло

Христо Монов: „Важен фактор срещу агресията е спокойната семейна среда и разговорите у дома“

„Агресията и насилието в училищата” бe темата за дискусия, която представи фондация „Слънчеви пътеки” в столичното 59 Обединено училище „Васил Левски“ пред ученици от пети  и шести клас с водещ и лектор психологът Христо Монов, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“. За целта организаторите предоставиха на децата книжката „Усмихни се“, която да им послужи в училището и в дома. 
Идеята на хората от фондацията e да бъдат полезни на децата, родителите и техните преподаватели с образователна лекция и диалог за агресията, за нарасналата престъпност в учебните заведения. Данните сочат, че България е сред първите 10 държави с най-висок процент на тормоз в училище според изследване на Световната здравна организация в 43 страни. Само за една година агресията в училище се е увеличила два пъти според статистиката. Над 4500 са ситуациите с физическа и вербална агресия в образованието за 2016/2017 г. според МОН. Затова и подготовката около обучението срещу агресията беше една отговорна задача, която без подкрепата на народният представител от ПГ на „БСП за България” Димитър Данчев нямаше да се осъществи, споделят от фондацията. Днес хората са изплашени от агресията в семействата, на улицата, в учебните заведения, в транспорта. И понеже проблемите са огромни, се търсят причините за проява на ярост, ксенофобия и омраза. Водени от чувството за справедливост, отговорите търсим сред преподаватели и ученици.
59 Обединено училище, чийто патрон е Апостолът на свободата, ни посрещна с празнична украса, много портрети на български писатели и възрожденци, с готовност да се включат повече учащи  в темата за агресията и езика на омразата.

Директорът на училището Мариана Божкова и нейните колеги бяха в основата на организацията. Въпреки учебния ден, всеки един от тях се беше постарал за провеждането на  тази важна и необходима за техните възпитаници среща.

Стаята, предназначена за обучението, бе препълнена от ученици. Присъства директорът Мариана Божкова, зам.-директорът Мариана Младенова,  психолога на училището Никоела Богданова, класната на 5-ти „А“ клас Калина Георгиева, класната на 6-ти „А“ клас Вергиния Канзова, класната на 6-ти „Б“ клас Елена Маринова, преподавателят по изобразително изкуство Елица Тошева.

С професионализъм и искреност Христо Монов разкри тайните на агресията пред подрастващите, върна се към нейните корени, заложени в човешката природа. Той подчерта, че отношенията между хората са твърде сложни и за това при общуването трябва да се цени другия човек. Монов дискутира с децата темите за вербалната агресия, честото използване на  социалните мрежи  и интернет.  Психологът посъветва учениците да се предпазват от излишни емоции в училище, на улицата и в семейството. Подчерта,че спортът тушира агресивното поведение и учи на добри взаимоотношения.

По време дискусията бяха задавани въпроси, свързани с причините за лошите и негативни връзки между хората. Като важен фактор за възпитанието и добрата среда, Монов изтъкна спокойната семейна атмосфера и разговорите у дома.

Стана ясно,че в днешно време няма как да се изолираме от агресията, особено от специфични телевизионни предавания, които често пораждат агресия и омраза.
Въпросите и отговорите по тази болезнена тема, за изхода от лошите навици ще продължават да вълнуват ученици, учители и родители. Част от нашата мисия е да помагаме за решаване на подобни проблеми, споделиха Даниела Козовска и Паола Колева от фондация „Слънчеви пътеки”. 

В края на срещата преподавателите и учениците благодариха на Христо Монов и на организаторите, изпяха една прекрасна коледна песен.

Училището
59 Обединено училище „Васил Левски“ има над 125 годишна история, разполага с богата материално-техническа база – голяма просторна сграда на 4 етажа, 5 корпуса, 27 класни стаи, специализирани кабинети, 2 компютърни кабинета, единият от които е оборудван с компютърни терминални работни места, 2 физкултурни салона, игротека, широк двор с разчертани спортни площадки за различни видове спорт и зелени площи.
От всички столични училища, единствено 59 Обединено училище „Васил Левски“ през 2016г. получава от Столична община званието „Следовник на народните будители“. Най-специфичното обаче е, че в училището се обучават ученици с различен етнически произход, между които и бежанци. „Това извежда на преден план въпроса за образователната интеграция на тези ученици и за намаляване на процента на отпадналите от образователната система деца. Важен дял в образователно-възпитателния процес в учлището заемат извънкласната дейност, заниманията по интереси и работата по проекти“, казва Мариана Божкова. Тя смята , че участието в тези интеркултурни форми на работа дава поле за изява на всеки ученик, помага му да разкрие и развие заложбите си, като в същото време съхрани културната си идентичност.
В училището се работи по редица проекти, свързани с образованието и културата, които увличат ученицители и привличат младежките за повече извънкласни дейности.

инж. Миглена Китанова
управител на фондация „Слънчеви пътеки“

11th Dec2018

Проф. Соня Рув: Той изгради мост за култура между държавите

by Черно и Бяло

Когато се докоснеш до една легенда, чувството е за цял живот, и то се пренася върху всички, които са били близки и свързани с нея. Личности като Петър Увалиев завинаги остават с сърцата. И то е така по право не само защото са хора на духа, а и за това,че са заели достойно място в олтара на будителите. Тези дни се навършват 20 години откакто майсторът на изящното българско слово не е между нас. 

По този повод сайтът на СБЖ се свърза с неговата съпруга в Лондон проф. Соня Рув, която даде интервю. Със Соня разговаряме на български език, който тя говори много симпатично.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Не остана безразлична и дъщерята на Петър Увалиев и Соня Рув – Мила, която пожела да сподели с читателите на сайта ни какво е за нея нейният баща:    

„Не мога да повярвам, че  вече 20 години Великият Пиер Рув, Петър Увалиев, не е сред нас. Той беше най-добрият баща, приятел, слушател … понякога спорещ, но голям човек!
Бях толкова щастлива, че го познавах през 25-те години, които бяхме заедно. Много се шегувахме и той ми разказа най-добрите истории.
Много е тъжно, че вече го няма, за което всички тъжим, но най-вече аз и майка ми. Мисля за него всеки ден, но знам, че той ни гледа отнякъде и това ме кара да се усмихвам!
Винаги ще го обичам и ще пазя в сърцето си най-хубавите спомени за него!“

След тези толкова сърдечни думи на вашата дъщеря, г-жо Рув, Ви казвам „Добър ден“ от София. Как сте?

Благодаря ви! Много съм добре и се радвам винаги, когато имам възможност да говоря с приятели от България.  И ако ми позволите, ще започна разговора си така, както започваше и Петър Увалиев навремето своите радиоразговори: „Пред микрофона е Соня Рув, вдовицата на Петър Увалиев. На 11 декември отбелязваме 20 години от смъртта на Петър“.

Вече 20 години откакто Петър Увалиев не е сред нас. С времето още по-силно чувстваме какво беше – и продължава да е! – за всички нас тази изключителна личност – като висок нравствен  и интелектуален пример. Кои според вас са най-ценните му качества, които никога не бива да забравяме?

Това са двайсет години без него, но с времето все още го чувстваме сред нас, а и спомените за тази изключителна личност са безброй много. Той беше блестящ дипломат и интелектуалец. Според мен неговите най-ценни качества бяха етичността, честността, правдивостта и хуморът.

Какво според вас трябва да направим, особено медиите, та младите българи  в днешното наше толкова забързано и подчинено на модерните технологии време да открият за себе си богатствата на неговия дух и пример, да почувстват като свой необходим съвременник Петър Увалиев и да  потърсят помощ и подкрепа в неговите трудове и живот?

Медиите са винаги много силни само тогава, когато не са терен на фалшиви новини, а като мен да препоръчват на младите си читатели не само своите анализи и размисли, но и други мнения. Макар днес младите повече да са във фейсбук и ползват днешните технически постижения, трябва винаги да проверяват фактите, а не да се доверяват  на фалшивите новини, да се отнасят балансирано към различните мнения. Ще ви посоча уебмайстора на сайта на фондация „Петър Увалиев“, един съвсем млад човек, който е много добър пример за това.

Но да се върна към въпроса ви. За Петър Увалиев мога да кажа, че беше голям българофил. И винаги беше верен на духа си. И си мисля,че младите трябва, а и могат да научат несамо от това мое интервю,но и от написаното от самия него, кой беше той. Неговите книги, публикуваните му беседи, четени по БиБиСи. Но според мен той винаги ще бъде пример на един голям българин, останал си такъв, независимо че живя много години в Англия.

Споделяли сте пред мен,че често сте го чували да повтаря, че никога не е забравял и отхвърлял обичаната си България, въпреки трудностите и изпитанията, които е преживял. Смятате ли, че днес пак би казвал това?

Да, той никога не забрави България и винаги я е носил в сърцето си.

Какво беше за него журналистиката – професия, призвание, кауза? И какво се стремеше да постигне чрез нея?

За Петър Увалиев журналистиката беше три неща – професия, призвание и кауза. Професия, защото всяка седмица той изнасяше петминутна беседа по БиБиСи на културна тема,които вече са събрани в първи том на неговите събрани съчинения. Призвание – това беше желанието му да изследва културни теми, сред които творчеството на Шекспир, Търнър и други. А каузата му беше свързана пак с идеята за балансиране в журналистиката. За него журналистиката беше много важна, защото думите трябва да бъдат чути.

А как се живее с такава богата и сложна личност като Петър Увалиев?

Той беше наистина една много богата и сложна личност. Всичко, което знам за историята, културата и езика на България, го научих от него, макар че  ми беше забранено да правя грешки. С една дума аз, която не знаех нищо за България, го научих благодарение на него. Беше мой редактор и коректор. Е, разбира се, понякога имахме и спорове.

Неговият хумор, учтивостта му, мекотата, неговата възможност да играе с думите, всичко това ме впечатли. Петър говореше не само английски, но и френски, италиански, руски, сръбски…
Способността му да си играе с думите го караше да създава невероятни шеги.

Бяхме винаги заедно, дали на снимачната площадка или при приятели като Микеланджело Антониони. И трябва да ви кажа, че аз и Мила, дъщеря ни, край него бяхме като ученици.

Кой от неговите завети помните най-силно и той трябва да присъства в днешния живот на българина?

Петър беше човек, който винаги реагираше според ситуацията. Извличаше позитивното. Днес, според мен, младите българи трябва да работят активно за страната си. Той е направил много като писател, критик, журналист и продуцент – и за България, и за Англия. За него може спокойно да се каже, че беше мост за култура между двете страни.

Розалина Евдокимова
Снимки Иван Василев

10th Dec2018

Китай постига напредък в предотвратяването и лечението на ендемични заболявания

by Черно и Бяло

Ендемичните заболявания, включително йоден дефицит, болестта на Кашин-Бек и болестта на Кешан, са под ефективен контрол в Китай, като страната постига постоянен напредък в превенцията и лечението на такива заболявания.

По данни на Националната здравна комисия (НЗК), през 2018 г. дефицит на йод продължава да не съществува в 94,2% от окръзите в страната и болестта на Кешан е ефективно контролирана в 94,2% от окръзите, където някога е била често срещана, докато 95,4% от окръзите, които някога са били засегнати от болестта на Кашин-Бек, вече са свободни от нея. Превенцията и лечението на ендемични заболявания е важна част от усилията на Китай за облекчаване на бедността. Според статистиката на НЗК, от 832-та окръга в страната, засегнати от бедност, 831 имат проблем с йодния дефицит и 584 са застрашени от други ендемични заболявания.

Съгласно работен план за предотвратяване и лечение на такива болести, оповестен през 2017 г., Китай ще увеличи усилията си за изкореняване на ендемичните заболявания, включително йодния дефицит, болестта на Кешан и болестта на Кашин-Бек, и държането под контрол на болести като отравянето с флуор.

Мариян Драганов,
източник: Китайска информационна агенция Синхуа

15th Nov2018

Темата „Бежанци“ в българското медийно пространство

by Черно и Бяло

Една от водещите теми, на която практически ежедневно обръщат внимание българските медии, е темата за бежанците. Решаването на проблеми, свързани с потока на имигранти, прииждащи към Западна Европа от страните в Близкия Изток, не може да бъде осъществено самостоятелно от една отделно взета държава – това е непосилна задача. Точно затова сред няколко европейски неправителствени организации, в това число и в България, възникна идея за съвместен международен проект, адресиран към организациите, работещи с бежанци и имигранти, както и към самите бежанци, който получи името „From intention to implementation based of European know-how“, и намери подкрепа в Европейската комисия. Реализацията му започна през 2017 година благодарение на отпуснато финансиране по програма „Erasmus+“.

Целта на проекта е задълбочен анализ на сегашната ситуация по отношение на бежанците в различните европейски страни, както и изработване на рекомендации за социално-културното им приобщаване, демонстрирайки различни механизми за интеграция на бежанци и имигранти сред местното население, пътища и начини за намиране на работа и жилище, започване на собствен бизнес, обучение. В проекта участват пет страни: Германия, Норвегия, Португалия, Италия и България; като наблюдател в последната мобилност взе участие и представител на Гърция.

По проекта, който стартира през миналата година, бяха проведени няколко международни срещи, последната от които, през октомври тази година, бе реализирана в българската столица. Основната тема, която наред с официалните срещи с представители на БЧК, Столичната община, Агенцията за бежанците към Министерския съвет и други неправителствени организации, която бе активно обсъждана сред участниците, е ролята на СМИ в изграждането на отношение на местното население към новодошлите бежанци.

На 5 октомври тази година в зала „Джеймс Баучер“ в София бяха представени за обсъждане доклади „Влиянието на СМИ, формиращо отношение към бежанците в България“ и „Проблеми на интеграцията на бежанци“ подготвени от българските участници в проекта – членове на „Руски академически съюз в България“ под ръководство на доцент от Института за обществата и знания към БАН Сергей Рожков. Докладът е базиран върху данни, получени в хода на анкетиране на бежанци и на представители на местното население в три страни: България, Германия и Норвегия, сред които има както жители на големи градове така и на малки населени места. Също така в изследването взеха участие и жители на населени места, които живеят на една територия или в непосредствена близост до центровете за настаняване на бежанци.

Прави впечатление, че на въпроса: „Разговаряли ли сте или срещали ли сте се лично с бежанец?“ 93% от респондентите отговарят – „Не“, а на въпроса: „Откъде черпите информация за бежанците?“ запитаните посочват, че източниците за тях са: телевизия, интернет, радио, вестници и списания, както и социални мрежи. Този факт нагледно показва, колко е важна ролята на медиите при формирането на отношение на обществото към проблема „имигранти“ и конкретно към всеки отделно взет бежанец.

Сред въпросите имаше и следният „Какви са причините да откажете работа на бежанец?“. 51% от запитаните са отговорили, че причината е резултат на негативния образ на бежанци, който се е изградил у тях на базата на всекидневно получаваната информация от българските и международните СМИ. Като потвърждение на този факт можем да приведем резултати от представителното изследване на „Сова Харис“ през 2016 година, което показа, че 60% от българското население смятат бежанците за заплаха за националната сигурност на страната.

В хода на подготовката на докладите бяха анализирани публикации, излезли в периода януари-септември 2018 в българските печатни и електрони медии. На първо място бяха анализирани публикациите на най-посещавания електронен портал в България Blitz.bg (според данните на Gemius), след това на сайтовете Novinite.bg и Dnes.bg (фиг.1).

Анализът показа, че активността на журналистите и броят на публикациите пряко зависят от политическите новини в страната и чужбина. Най-голям брой публикации е бил регистриран през месец март, когато в България с официална визита пристигна президентът на Република Турция Ердоган (фиг.2). Това е напълно разбираемо, защото Турция в момента е държавата, която в голяма степен възпира потока на бежанци не само на границата с България, но и пречи на тяхното по-нататъшно придвижване в посока Западна Европа. Втория ръст на интензивността на публикации се отчете през юни-юли, когато темата бежанци, а по-точно европейската политика в областта на миграцията, беше на дневен ред в ЕС, а и българският парламент се включи в нейното обсъждане.

Отделно следва да се отбележи, че нарастването на броя на материалите в електронните СМИ, конкретно засягащи бежанския проблем в България, е много по-ясно изразено точно в моменти, когато темата за бежанската криза застава на дневен ред в ЕС или в българския парламент. През останалото време интересът към бежанците, към бежанската криза и към държавната политика в областта на миграция драстично спада (фиг. 3).

За разлика от електронните медии печатните издания нито за ден не оставят бежанската криза без внимание и редовно публикуват материалите, посветени на бежанския проблем. Средно в такива издания като вестниците „24 часа“, „Труд“, „Стандарт“ дневно излизат от 1 до 3 публикации. Разбира се, че и техният брой зависи от вътрешни и външнополитически събития в областта на миграцията, управлението на границите и бежанската вълна, но цифрите сочат, че в много по-малка степен (фиг.4).

Анализът показа, че тонът на публикациите трудно може да бъде наречен позитивен. Преобладават епитети като „бежанска напаст“, „озверели бежанци“, като и в самите статии преобладават негативни новини: „бежанци зарязаха болен“, „дават работа на бежанци – кандидати нула“, „бежанци пребиха зверски полицай“ и подобни. Общо мнение изрази политологът Даниел Смилов пред «Дойче Веле» – България: „СМИ ни представят бежанците изключително като проблем и потенциална опасност, с които България не може да се справи. А разпространението на страхове сред обществото – дори и след като спогодбата за реадмисия между Брюксел и Анкара намали няколкократно броя на нелегално навлизащите от Турция мигранти – е начин за употреба на проблема в предизборната борба“.

Аналогична е ситуацията и в печатните СМИ. Враждебната реч по адрес на бежанците измести експертното мнение в медиите. Много рядко се срещат статии, посветени на положителни примери на интеграция на бежанци и това на фона, че болшинството от представителите на местното население смятат, че страните на ЕС трябва да помагат на хора, търсещи закрила и идващи от страните във война (като Сирия и Ирак). Близо половината от анкетираните в България са на мнение, че бежанците могат да се интегрират успешно в българското общество, но подчертават, че бежанците трябва да приемат местния начин на живот.

Водещата роля на СМИ намери отражение и при отговора на въпроса: „Успешно ли работят неправителствените организации за трудовата интеграция на бежанци?“. 25% бежанци отговарят на този въпрос положително (отговори „да“ и „по-скоро да“), при местното население този процент е 52%. Това нагледно показва разминаването между действителността и картината, показвана на обществото в медиите. На въпроса, адресиран към бежанци: „От кого вече сте получили подкрепа?“ отговора „от държавните институции“ в България не посочи нито един човек, за разлика от Германия – 19% и Норвегия – 40%. По всичко личи, че има съществено разминаване между представите за проблема бежанци и действителната ситуация.

Мобилности, реализирани в хода на проекта «From intention to implementation based of European know-how» в Норвегия, Италия, Португалия, а сега и в България, нагледно показаха, че обмяната на положителни практики е много важна и необходима за успешното интегриране на бежанци и приобщаването им към европейска многонационална общност. Само с общи усилия и, разбира се, с помощта на медиите може да бъде сформирано обществено мнение и съответните позитивни нагласи по отношение на бежанците сред местното население в страните на Западна Европа, респективно в България.

Олга Дамянлиева, Сергей Рожков
Руски академически съюз в България

13th Nov2018

„Нова ера, споделено бъдеще” – първо международно изложение за внос

by Черно и Бяло

Като съпътстващо събитие в рамките на Първото  международно изложение за внос на стоки (CIIE), преминало  под мотото „Нова ера, споделено бъдеще“ и организирано от Китайското министерство на търговията, в икономическия и финансов център на страната – Шанхай, се  проведе  специализиран медиен форум с участието на едни от най-известните в световен мащаб анализатори по въпросите на ролята на информацита и комуникацията в икономическите отношения (Think-Thank Forum).

Организиран от Министерството на информацията на КНР, и съорганизатори медийните компании Глобална Телевизионна Мрежа на Китай (CGTN) компанията „Икономик дейли”, Информационния офис на Общината на Шанхай, Общокитайския център за международно икономическо сътрудничество и други държавни организации, форумът събра най-елитните специалисти в областта на анализа на медийните и информационни въпроси от цял свят.

Темата на форума  –  „Да създадем и комуникираме открита световна икономика” бе в контекста на Първото световно експо, а целта – да се подчертае безпрецедентната  роля и значение на информацията и комуникацията между отделните страни за повишаване ефективността на икономическите и търговски отношения.

Форумът събра медийни експерти от над 150 държави, международни организации, медийни компании, международни информационни агенции и членове на „мозъчни тръстове”, сред които екс-премиери (на Франция), президенти на медийни групи, професори, изследователи и мениджъри на информационни и комуникационни компании от Австрия, Германия, Италия, Индия, Пакистан, Аржентина, Южна Африка, Русия, Полша, Турция и др. както и вицепрезидентите на Китайско-американския бизнес Съвет, мениджъри на съвместни международни информационни компании и т.н. От китайска страна форумът бе уважен от ръководители на най-големите медийни компании от различни провинции, заместник министри по информация и комуникация, водещи експерти и президенти на смесени предприятия за връзки с обществеността на различни търговски фирми.

При откриването на форуми председателят на Китайския център за международни икономически отношения цитира думите на президента Си, Дзинпин при откриването на изложението по-рано същия ден – че „…вратите на  Китай за внос  ще се отварят все повече и повече и  никога няма да се затворят.” Китай ще положи максимални усилия да разшири пазарите   си  и увеличи вноса, като се очаква общото количество на стоки и услуги, внесени в страната през следващите 15 години да  надхвърли 40 трилиона долара. „Китай е уверен в бъдещето на проекта „Един пояс, един път”, известен още като новия Път на коприната, макар че предстои  да се извърви дълъг път, това е само началото  на дългосрочното начинание”.

Международното изложение за внос на стоки (CIIE) е първото не само в Китай, но и  в цял свят и това е ярка демонстрация на китайската политика на откритост и за още по-широко отваряне  към световната икономика и глобализация, бяха единодушни високопоставените китайски представители – министри и заместник-министри, в приветствията си към участниците във форума,  като идеята е да се обезпечи доброто сътрудничество, защото никой не може да просперира, ако е сам… без помощта на останалите. Китай е готов да приеме помощта на други държави, както и да предостави своя опит на онези, които биха го поискали, коментираха още анализатори, журналисти и мениджъри на компании.

Като домакин на събитието, президентът на China Media Group – Shen Haixiong – бе категоричен, че посредством медиите, Китай се опитва да сподели своя опит на  непрекъснато растящото си икономическо развитие.

По време на форума икономически анализатори и коментатори предложиха да се формулира специална платформа за бъдещото развитие  на сътрудничеството между  малкия и среден бизнес от различни страни.  „Китай предлага  на света  своите новаторски идеи в областта на технологиите, за да може да бъдат комуникирани от всички заинтересовани”, заяви зам.министърът на държавния информационен офис на Китай Guo Weimin.

Специално за СБЖ и списание „Черно и Бяло” – президентът на медийна компания „Икономик дейли:

„Много важно е да се въведе ново разбиране за инициативата ЕДИН ПОЯС, ЕДИН ПЪТ, а изложението в Шанхай  дава тази възможност” – заяви в специално интервю за Съюза на българските журналисти и за списание „Черно и Бяло” президентът на медийната компания „Икономик дейли” г-жа Zhang Xiaoying. Изключително важна в тази насока е добрата взаимна работа между медиите, подчерта още тя, като разказа подробности за работата на  ръководената от нея компания  „Икономик дейли” в контекста на по-добрата информираност и сътрудничество. „Добрата комуникация и взаимната информираност на обществеността в Китай и в България, една за друга – посредством медиите са важно условие за по-нататъшното развитие на икономическите и културните отношения между нас, за възможностите за туризъм и инвестиции.  „Международното изложение за внос на стоки е първото не само в Китай, но и първото в света и то потвръждава факта, че очакванията ни се сбъдват”, казва още президентката на една от най-големите медийни компании в Китай – „Икономик дейли” и допълва, че събитието ще ни помогне да променим културата на икономическите и търговските  отношения между всички страни.

(Подробности за медийната компания „Икономик дейли ще прочетете по-долу).

Значими промени в световната търговия и ролята на медиите

В тази посока  ролята на медиите и медийните анализатори, като партньори на бизнеса е много голяма. Чрез тях може правилно и точно да се комуникират всички промени на ресурсите на пазара, тъй като в световната търговия предстоят значими промени – това бе категоричната оценка на представители на „мозъчни тръстове” от редица държави (Think-Thank). Координацията и информираността са в основата на отговорността и важна  част от всички анализи и коментари, свързани с икономическите проекти. Те дават възможност на всеки да се учи от другите – това бе единодушно изразено в изказванията на участниците във форума. Преди всичко чрез  медиите и добрата комуникация може да се сподели най-добрият опит.

Ролята на медиите, използването на най-новите модерни технологии, глобалната мрежа, правилната комуникация – всичко това са главните средства за стимулиране потенциалните възможности на икономическото сътрудничество между отделните страни и региони.

Присъствалите чуждестранни журналисти изразиха мнение, че „Китай има свой ефективен икономически модел и китайският опит – ако бъде правилно комуникиран – би бил много полезен за други страни по света”.

„Един пояс, един път”

Инициативата „Един пояс, един път“ е в основата за развитие и на добрата комуникация, тя е важна не само за Китай, за всички страни, участващи в нея, за целия свят – каза в заключителното си слово в края на форума заместник-министъра на информацията на КНР.

Присъствието на най-високопоставени личности в областта на информацията, информационните технологии, публичността, рекламата, изследователски институти и държавни администрации – министри и заместник-министри и управляващи директори показа на всички участници във форума огромното желание на Китай „…да отвори своите врати към света, и никога повече да не ги затваря, да споделя своя опит и да приема опита на останалите, да комуникира и да сътрудничи с всички, които имат желание за това.”

Ивета Балевска,
Секретар на Клуб на чуждестранните кореспонденти в България

02nd Nov2018

Огнян Гърков: Голямата коалиция в Германия е в най-тежка криза

by Черно и Бяло

Д-р Огнян Гърков е дипломат от кариерата. Бил е посланик в Прага и в Братислава. Владее 5 чужди езика. Краткосрочен наблюдател на ОССЕ в парламентарни и президентски избори в Косово, Сърбия, Украйна и Молдова. 3 г. преподава в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски” по специалността „Международни и регионални организации”. Защитил е дисертация на тема: „Отношенията между България и ФРГ след идването на власт на коалицията ХДС/ХСС-СвДП”. Член е на Българското дипломатическо дружество.

ЕГ: Германският канцлер Ангела Меркел обяви оттеглянето си от надпреварата за нов лидер на ХДС. Какво ще се случи с партията сега, г-н Гърков?

ОГ: Няма да се учудя, ако на конгреса на ХДП през декември т.г. г-жа Меркел се опита да прехвърли вината за огромната загуба на доверие на избиратели върху провинциалните организации.
Нормално е да се разрази вътрешнопартийна криза. Дори убедени европейци в ХДС като Ангела Меркел нямат еднакви идеологически ценности (между консерватизма и либерализма). Изходът на кризата ще зависи на първо време от политико-идеологическия заряд на наследника на председателския пост: дали ще бъде някоя от сподвижничките й, неин „кукловод”, или сред екс-опонентите, в т.ч. министъра-гей.

Може ли да се прогнозира отсега бъдещата политическа картина в Германия и как би изглеждала тя?

Рано е за сериозни прогнози преди европейските избори през май и тези в 3 провинции в Източна Германия през 2019 г., където Алтернативата за Германия (АзГ) е най-влиятелна.

Голямата коалиция е в най-тежка криза. Все пак ми се струва, че и в близко бъдеще именно ХДС ще избира коалиционните си партньори. Но: бихме могли да очакваме нарастване на влиянието на необичайно разтревоженото гражданско общество и на несистемните партии, на които и у нас продължават да лепят изживелите времето си скудоумни етикети от периода на студената война като „крайно десни …леви” и пр.

В Бавария ХСС вероятно ще сформира коалиция с партия „Свободни избиратели“, от 10 години представена в местния парламент. Прокламирано бе създаването на деидеологизиран, прагматичен и граждански ориентиран демократичен център, встрани, но предимно със симпатизанти от център-дясно: от ХСС, по–заможни избиратели, дори колебливи привърженици на поразяваната ГСДП с цел възпиране на възхода на Алтернативата.

Левите също опитват да се противопоставят на изсмукване на гласове от АзГ чрез призива за създаване на движението «Изправи се!» (Aufstehen!), по примера на британското „Моментум” на лейбъристите.

Междувпрочем политическата фрагментация на системните партии в условията на възход на заклеймяваните в мейнстриймовите медии като национално-популистки партии в Италия, Холандия, Люксембург, Австрия, Швеция, Централна Европа (Унгария, Полша …, чиито лидери провеждат според други експертни оценки национално отговорна политика, за разлика от национал-реформизма на Макрон ) се превърна в европейска тенденция.

Изборите в Бавария и в Хесен показаха значителен спад на подкрепата за блока ХДС/ХСС. Също така отлив и от ГСДП. На какво се дължи това според Вас?

Отливът от християн-консервативния блок и от ГСДП се случи в контекста на влиянието на хаотичната динамика на взаимно обвързания глобализиран свят, на липсата на харизматични и адекватни съвременни лидери от калибъра на Конрад Аденауер, Вили Бранд, Хелмут Шмит, Франц Йозеф Щраус, Хелмут Кол дори; на поредната разкрачена коалиция на Меркел със социалдемократите. И на взаимното идеологическо проникване на коалиционните партньори – олевяването на ХДС и „либерализирането” на ГСДП. В този смисъл, на бягството на ХДС под ръководството на Меркел и партийните ѝ дружки и кукловоди от християнските ценности.

Канцлерката наруши баланса между неолибералната си политическа философия и социалдемократическата по същество икономическа и социална политика на правителството. Нейната  ХДС се обезличи, прекрати общуването с избирателя по темите родолюбие, традиции, патриотизъм.

Ангела Меркел, с подкрепата на Шулц, ратифицира/ха с конституционно допустими, но морално неприемливи хитрини Истанбулската конвенция. При въображаема опасност от насилия над жени в немско-немските семейства и 1,8 – 2% предразположени в Германия към ЛБГТИ и джендърски настроения сред все още преобладаващия етнос.

Взривът обаче избухна с позицията на Меркел по мигрантите от третия свят, въпреки мнението на ХСС (полит-харакирито: „Добре дошли!”). И всичко това на фона и не без влиянието на усложнените  отношения със САЩ. Въпреки опитите на г-жа Меркел за частична еманципация от опеката и контрола от Вашингтон, заложени в строго секретния междудържавен договор от 21 май 1949 г., по който до 2099 г. всеки нов канцлер на ФРГ по разпореждане следва да подписва във Вашингтон т. нар. Kanzlerakt за ограничен държавен суверенитет в няколко области, включително в сферите финанси, отбрана, медиите, външна политика (вж. „Немската карта” на бившия шеф на военното контраразузнаване на ФРГ ген. о.р. Gerd-Helmut Komossa, стр. 21-22, на „Die deutsche Karte”, изд. Ares Verlag, Graz, 2007, 10.Auflage 2015). Плюс няколкото десетки хиляди военнослужещи от САЩ, настанени във военни бази на немска територия, включително замразени, но неконтролирани от ФРГ.

Доколко е реален възходът на Зелените и какво е обяснението за него?

Зелените имаха засилена медийна поддръжка – вероятно за сметка на АзГ – и традиционно силни позиции в Берлин, Хамбург и Бремен, в последно време в Баден-Вюртемберг и Хесен. Подобриха позициите си в Бавария и Долна Саксония, но са слаби в източногерманските провинции. Напоследък Зелените се присъединиха към заверата срещу Алтернатива за Германия и спечелиха от това поне в Бавария и в Хесен. На национално равнище след опцията ХДС/ХСС – ГСДП следва по логика коалицията ХДС–Зелени, каквито чисто двупартийни коалиции управляват в момента провинциите Баден-Вюртемберг и Хесен.

Очаквате ли да има предсрочни избори на федерално ниво?

До 26 май 2019 г., когато са европейските избори, категорично НЕ. През с.г. предстоят избори в Бранденбург, Саксония и Тюрингия. Ако се сбъднат прогнозите, че резултатите на ГСДП биха се стопили под 10%, е много вероятно  да бъдат обявени и избори за Бундестаг, след които да бъдат положени усилия за сформиране на коалиция с по–силно присъствие на Зелените, или «коалицията Ямайка» (ХДС/ХСС-СвДП-Зелени). Много важно е и поведението на ГСДП, но немският избирател традиционно не е любител на предсрочни избори.

разговорът води Eвелина Гечева,
източник: Трансмедия.бг

02nd Oct2018

Шао Бинфан: Бихме се радвали ако български журналисти гостуват на нашия вестник

by Черно и Бяло

Делегация, водена от президента на китайското законодателно издание „Правен ежедневник”, който е част от медийната компания „Икономик дейли” се срещна с председателя на СБЖ Снежана Тодорова

Създаден преди 38 години, ежедневникът публикува разнообразни материали, анализи и коментари, като акцентът е върху законодателните инициативи в областта на медиите, предложенията за промени в нормативните документи и  тяхното прилагане след окончателното им приемане. Това обясни президентът на изданието Шао Бинфан по време на срещата. Той отправи специални благодарности към председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова за изключително доброто партньорство, което българския журналистически съюз има със своите китайски колеги. „Като член на Асоциацията на китайските журналисти” в. „Правен ежедневник” би искал да установи по-близки отношения и по-ефективно сътрудничество със свои български колеги,” подчерта той и разказа някои подробности за изданието.

В него работят около 600 журналисти, като повечето от тях имат и свои блогове. Освен в Китай, вестникът има кореспонденти в шест европейски държави. В момента ръководството на ежедневника поставя акцент върху он-лайн изданията на медията, като в скоро време предстои  уеб-сайта да се превежда и на английски език. Вестникът се нарежда на едно от първите места в класацията на 17-те най-големи издания в Китай. Интересът към него е голям, тъй като той отделя подобаващо място на международните въпроси, на законодателствата в страните членки на ЕС, в начина на изработването и приемането на нормативните уредби, и особено на тяхното спазване и прилагане, подчерта президентът на медията.  Много подробно се отразяват и всички промени в медийните законодателства  в европейските страни, като  те редовно се публикуват във вестника. „За Китай е много важна защитата правата на журналистите и прозрачността на медиите,  тъй като това са основните доказателства за степента на развитие на демократичните процеси във всяка  страна”, категоричен е г-н Шао Бинфан.

Ръководеният от него ежедневник отразява не само промените в законодателства, но преди всичко начинът, по който тези промени се прилагат в практиката на изданията. „При нас от особена важност е обратната връзка, обяснява той, тъй като се вслушваме в мненията и желанията на нашите читатели”.

Освен със списване на вестника на хартия и он-лайн издание, ежедневникът организира редовно дискусии по международните въпроси, правни консултации по проблеми, представляващи интерес за обществеността. След тези дискусии най-важните въпроси се представят пред правителството, научаваме още от ръководителя на делегацията.

„8 ноември е празник на китайските журналисти. На този ден Асоциацията на китайските журналисти награждава най-активните и най-обективни журналисти със специални награди“, обяви Шао Бинфан.

От своя страна Снежана Тодорова запозна  гостите  с основните цели и задачи, със структурата на СБЖ и неговата дейност. „Китай е първата страна, с която СБЖ е подписала Договор за сътрудничество в областта на медиите”, каза тя, а в момента съюзът  поддържа международни контакти с повече от 60 държави.

Специално внимание тя отдели и на Наградите на СБЖ за постижения в журналистическата работа, които се тържествено от Съюза на 1 ноември всяка година.

Ивета Балевска

10th Aug2018

Помним и славим освободителите

by Черно и Бяло

Фондация „Устойчиво развитие за България” с председател Станка Шопова продължава дейностите по изпълнението на Националната програма  за честване на 140-годишнината от  Руско-турската освободителна война 1877–1878г. под патронажа на президента на Република България Румен Радев. Тези дни (7–8 август) се проведе заплануваният ученически българо-руски поход урок „По пътя на Руско-турската освободителна война“ (с посещение на паметните места от войната – на Шипка, гр. Плевен и гр. Бяла) от проекта на Фондацията „Помним и славим освободителите”.

Събитието се осъществи от Фондация „Устойчиво развитие за България” с подкрепата на Фонд „Соработничество”, Русия. Инициаторите на похода съчетаха годишнината от Освобождението и подвига на руските воини-освободителни с доброволческите идеи в Годината на доброволчеството – 2018. Участниците – ученици от цялата страна, от Русия и Приднестровието, наградени в проявите на Фондацията – интелектуалната игра и Международния конкурс „Заедно в ХХІ век”, посветени на паметната 140-годишнина от Освобождението, се събраха в СОК „Камчия”, където с вълнение и интерес се запознаха с изкуството, посветено на Руско-турската освободителна война, припомниха си бойните действия в районите на Шипка, Плевен и Бяла, на героизма на доброволческите части на медицинския корпус и на Юлия Вревская; със знаменитите паметници в чест и в прослава на героите и участниците във войната; дискутираха и практиката на доброволчеството; репетираха песни и стихове, които се превърнаха в ярка част и незабравимо преживяване в дните на похода.

В продължение на два дни над тридесетте участници в похода посетиха и се запознаха с историята и доброволчеството при строителството и оформлението на храма „Рождество Христово”  и костницата на загиналите руски воини в гр. Шипка. А след беседата и филма за боевете при Шипка, върхът и величественият паметник бяха огласени, а посетителите бяха впечатлени и очаровани от вдъхновеното и вълнуващо пеене на групата на химна на България, на песента „Катюша”; от любимото за всеки българин „О, Шипка” на Иван Вазов, рецитирано с много чувство от Даниел Димитров; от  популярната руска песен „Път” с вълнуващото изпълнение на Живеслава Делидобрева (и двамата ученици от варненското  СУ „Димчо Дебелянов”) и от музикалния съпровод на Иван Иванов – учител по музика от СУ „Сава Доброплодни” гр. Шумен.

Децата се запознаха  с историческите събития  и боевете при Плевен с посещението си в Плевенската панорама, Скобелевия парк – с костницата и многобройните паметници, с мавзолея-костница „Св. Георги”, където пред вечния огън рецитираха своите пламенни стихове и слова в прослава на Русия и освободителите. Последното посещение бе Музея за руско-турската освободителна война и гроба на Юлия Вревская в гр.Бяла. В тези незабравими дни за всички български и руски деца-доброволци – поднесоха цветя и почистиха района на десетки паметници, поклониха се пред паметта и подвига на руските воини-освободители, на героите и участниците в Руско-турската освободителна война и българските опълченци. А през следващия ден те писаха и споделяха своите впечатления и стихове в Пътния дневник, рисуваха картини –импресии за видяното и преживяното в дните на похода. Всичко това бе разказано и още един път преживяно по време на творческата среща с поетите, членове на журито на конкурса „Заедно в XXI век“ – Атанас Звездинов и Петър Андасаров.

05th Aug2018

Деветнадесет години от възкачването на крал Мохамед VI на трона

by Черно и Бяло

По повод националния празник на Кралство Мароко на 30 юли Н. Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи, извънреден и пълномощен посланик на страната у нас, и нейният съпруг г-н Шайб Лалу дадоха прием в резиденцията си. Уважиха го внушителен брой гости, сред които бяха: зам.-министърът на външните работи г-н Тодор Стоянов, зам.-министърът на външните работи г-н Юрий Щерк, зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството г-н Валентин Йовев, г-н Симеон Сакскобургготски, министър-председател на България (2001–2005), и съпругата му Маргарита, г-жа Снежана Тодорова, Председател на Съюза на българските журналисти, посланици, дипломати, юристи, журналисти, културни дейци, представители на международни организации, на гражданското общество, на мароканската диаспора в България.

Химните на двете страни изсвири Нов симфоничен оркестър, който по-късно се погрижи и за доброто настроение на гостите.

Н. Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи произнесе приветствено слово:

Първо бих искала да поздравя България за успешното ѝ председателство на Съвета на Европейския съюз и за динамиката, която тя успя да вдъхне на приоритетите, които си беше поставила.

За мен, съпругът ми и моите колеги в посолството е особена чест да ви посрещнем тази вечер, за да споделим радостта на мароканския народ, който днес празнува във и извън Кралството, 19-годишнината от възкачването на трона на Негово Величество крал Мохамед VI, за да споделим с вас този момент на доброжелателност и братство под знака на мароканско-българското приятелство.

Мароко и България се радват на много добри взаимоотношения повече от половин век и те продължават да се развиват и да се консолидират, за да се разширят и в други сектори и области от общ интерес.

Тези взаимоотношения през последните месеци възвърнаха цялата си сила благодарение на посещенията на мароканските делегации, които вдъхнаха нова динамика на партньорството в областта на защитата на правата на детето и социалната закрила. Тази динамика беше постигната и благодарение на сключването на двустранна конвенция за защита на правата на работниците, като през този юли делегациите от министерствата на труда на Мароко и България се споразумяха относно условията за прилагане ѝ, при пълно зачитане на националните закони и международните ангажименти на двете страни.

Уважаеми гости, превъзходителства, госпожи и господа,

Денят на Трона е също така възможност за моята страна да чества и да отпразнува нашите ценности: свобода, достойнство, споделяне, добросъседство и взаимно уважение в един свят в криза, конфронтация, страх и несигурност.

Въпреки този неблагоприятен международен контекст, белязан с привидно непреодолими предизвикателства, Мароко остава земя на мир и братство. Благодарение на прозорливостта, лидерството и мъдростта на Негово Величество крал Мохамед VI приятелското съжителство между културите, религиите, расите и цивилизациите е характерна черта на Кралство Мароко, обичащо тези универсални човешки ценности.

С Негово Величество крал Мохамед VI започна иновативната визия за националната идентичност, а именно, единство в многообразието. Ето защо Кралството е сред страните, които държат да се чува гласа на мира и на разума и са за диалог между цивилизациите, културите и народите, за да се заглушат гласовете на ислямофобски екстремисти и фанатици, които твърдят, че говорят в името на исляма.

Мароко е твърдо ангажирано с мира и необходимостта от диалог между религиите, диалог между държавите, народите и цивилизациите и това – в разнообразието от култури, е в състояние да обедини човечеството, въпреки нашите различия от социалноикономическо, политическо, религиозно и етническо естество.

От тази решителна и определяща добра воля се подхранва мароканската устойчивост и нейния дълъг път, за да може разнообразието и плурализма да намерят мястото, което заслужават в нашето общество.

Нашите цивилизации, религии, идентичности, истории, нашите проблеми и предизвикателства не трябва да бъдат инструменти или пък заложници в услуга на регреса, отричането, разделението и страха от другия.

Уважаеми гости, превъзходителства, дами и господа,

Мароко постигна значителен напредък в борбата срещу расизма, дискриминацията, религиозната нетърпимост, тероризма, екстремизма и радикализма във всичките им форми, чрез процеса на институционални и законодателни реформи, адаптиращи националното законодателство с разпоредбите на международните инструменти в тази област. Този ангажимент се потвърждава от неговото законодателство, институции, политически решения, както и от отварянето на неговата икономическа система за всички заинтересовани страни, за всички региони и за всички политически, социални и културни течения.

Мароко работи за постигането на структурна трансформация на своята икономика, с цел да засили нейния капацитет, да създаде работни места и да подобри своята конкурентоспособност и интеграция, както на национално и регионално, така и на международно ниво.

В рамките на стратегическия приоритет, очертан от Негово Величество крал Мохамед VI в областта на външната политика, Мароко играе важна роля в предотвратяването на конфликти и в опазването на мира, заедно с ООН.

Мароко поддържа сътрудничество за пример във всички областиполитически, културни, духовни и икономически с всички континенти и с повечето страни.

На Африканския континент това сътрудничество се материализира чрез конкретни действия на солидарност като: сътрудничеството юг-юг, анулирането на дълга на по малко развитите африкански страни, освобождаването от мита на техните продукти, влизащи на мароканския пазар, уреждане пребиваването на гражданите от Субсахарска Африка в Мароко.

Под ръководството на крал Мохамед VI Мароко продължава да работи за гарантиране на ефективността на правата, намаляване на социалните и териториалните неравенства, укрепване на социалното сближаване, за да може, едновременно с това, да се засили гражданството и да се стимулира индивидуалното и колективното представяне. Целта е да се консолидира основата на ценностите и да се придаде най-висока стойност на материалното и нематериално наследство залог за създаване на споделено богатство и възможност за позитивна изява на мароканската младеж.

Уважаеми гости,

Мароко написа своя устойчив модел за развитие, за да се превърне Кралството в полюс на стабилност, демокрация и взаимно партньорство, изпълнявайки изцяло своята роля в укрепването на мира, сигурността и диалога между цивилизациите, в насърчаването на толерантността, и вписвайки се в балансираната динамика на съвместното развитие.

За Мароко, което е модел на отворено към света мюсюлманско общество, толерантността и съжителството са необратим избор вече повече от 12 века. Кралството е връзката между Африканския и Европейския континент, кръстопът, където се срещат и съжителстват етнически групи, култури и езици колкото разнообразни, толкова и различни.

Мароко, народът и Кралят сме убедени, че само толерантността, взаимното уважение, приемането на другия ни позволяват да живеем заедно в един мирен свят. Нека да се борим срещу омразата и влиянието на мрачните течения. Да укрепим мостовете на комуникация и знания. Да изградим заедно един по-добър свят, в който царуват стабилността, мирът и сигурността.

Да живее приятелството, да живее сътрудничеството и партньорството, да живее Мароко, да живее България!

И тъй като и Мароко, и България са членове на Международната организация на Франкофонията, която е и глас на многообразието, и пространство за споделяне, партньорство и универсални ценности, ще кажа също – да живее Франкофонията!

Гостите на приема бяха зарадвани с прекрасни традиционни марокански ястия, както и с прочутия марокански чай с мента и сладки.

Екатерина Павлова
Снимките са предоставени от посолството на Кралство Мароко у нас

31st Jul2018

Проф. Гъ Джъцян: Сърдечно благодаря на СБЖ за съвместната ни работа

by Черно и Бяло

Директорът на Институт „Конфуций“ проф. Гъ Джъцян получи две награди  по повод приключване на мандата му  и окончателното му отпътуване от България. „Златен плакет на СБЖ” с Грамота  за приноса му в укрепване отношенията между български и китайски журналисти и Почетен знак на Ректора на Софийския университет за изключителни заслуги при разпространение на  китайски език и култура Наградите бяха официално връчени на проф. Гъ на церемония в СБЖ.

„Трогнат съм от вниманието и изразявам най-искрените си благодарности за изключително доброто и ползотворно сътрудничество, което осъществихме със Съюза на българските журналисти  през целия ми мандат като директор на Институт „Конфуций”в България – от юни 2014 до юни 2018, както и със  Софийския  университет“, каза проф. Гъ при  получаване на наградите.  „Без  Вашето съдействие нямаше да може да се случи всичко онова, което успях да направя по време на мандата ми. Всичко извършено се дължи на нашите общи усилия“, добави още директорът на китайския институт и изказа   специалните си благодарности към председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова за  оказаната помощ в разширяването на контактите между българските и китайските журналисти…

Той  обърна внимание  върху няколко акцента в работата на Института под негово ръководство: създаването на  т.нар. „класни стаи“ в три български университета – Софийския, Русенския и Пловдивския, които подготвят специалисти по китайски език и литература, култура и традиции, както и в три училища – две в столицата и едно в Стара Загора. „Освен специализираното изучаване на китайски език  се осъществява  постоянен обмен на  преподаватели, студенти, и  ученици  с техни  китайски колеги – и в Китай и в България. Има  и още 12 училища в различни български градове,  с отделни китайски паралелки”, разказва директорът.

Друга важна насока в дейността на Институт „Конфуций“ е ежегодното провеждане на семинари и срещи между български и китайски представители по различни актуални за двете страни теми, обяснява още проф. Гъ.  „След официалната церемония по откриването на новата сграда на Института в София– през м.септември 2015 г. активността  ни нарасна значително, като  освен учебната част стартирахме и   провеждането на доста културни и образователни инициативи – Седмица на китайската култура в София,  Седмица на китайското кино в България,  Световен ден на Институт „Конфуций“, ежегодни конференции на тема „Пътят на коприната“ и много други“ подчертава проф. Гъ с гордост.

Директорът  на института от българска страна  г-жа Аксиния Колева  добавя, че  Институт „Конфуций“ – България  има вече две световни отличия: Награда за Модел за  дейност на институцията „Конфуций“ /в света има общо 530  такива института, като само 14 от тях са отличени като Модел за дейност, сред които е и българският/ и Награда за 2017 г. за най-добър Институт „Конфуций“ по време на конкурс в китайския град Сиян.  

Проф. Гъ Джъцян представи и новия директор на Институт „Конфуций” в България, която си поставя нелеката задача  не само да продължи започнатото от проф. Гъ, но и да развие и включи нови проекти за разпространение на китайски език в България и да инициира нови  дейности за укрепване на отношенията между  двете страни.

При връчване на наградата „Златен плакет на СБЖ”, изработена от известния български художник Борис Ангелушев, председателят на  УС на СБЖ Снежана Тодорова подчерта голямата заслуга на проф. Гъ Джъцян за перфектните отношения между СБЖ и китайските им колеги и пожела „на добър път!” на новия директор.

От своя страна проф. дфн  Александър Федотов – Директор на Центъра  за източни езици и култура в СУ  „Климент  Охридски”   изказа личните благодарности на ректора на  най-голямото  висше учебно заведение към директора на Институт „Конфуций” за изключителните му заслуги.

Ивета Балевска

20th Jul2018

Целенасоченото изтребване на нацията

by Черно и Бяло

Нона Йотова: „Ако не запазим езика и духа си, сме истинска рая“

МК: Госпожо Йотова, от март 2017 г. сте народен представител от БСП. Намерихте ли  онзи  премерен и културен тон в НС, за който се надявахте преди да стъпите в парламента?

НЙ: Още от самото начало, поведението на депутатите ми направи лошо впечатление. Подвиквания, обидни думи, заклинания, дори от трибуната на парламента с назидателен и арогантен тон. Някои смятат, че са актьори като застанат пред микрофоните, но това не е театър или кино. Изпитвам  респект и уважавам парламента като авторитетна институция. Когато обаче поведението на някои народни представители е неуважително и вулгарно, то и рейтингът на НС е унизително нисък. Проблемите идват от липсата на култура и възпитание в семейството. Има хора с тежки диалекти, което е недопустимо щом си публична личност. Няма значение къде си се родил, важно е да положиш усилия да се образоваш и да имаш култура на изказа. Проблем е цялото неглижиране на родния език, 90 на сто от народните представители мекат, което е далеч от правилното говорене. Ние изчезваме като нация. Вижте, болката ми е, че българският език си отива. Мой роднина, който живее в чужбина, винаги когато се връща се ужасява от това, което се случва с  българския език. Свидетели сме на липса на грамотност, на простащина, която се вихри в медиите, социалните мрежи, сред обществото, а и навсякъде. За нас, депутатите е наложително да показваме култура. Доколкото зная има курсове за ограмотяване и всеки уважаващ себе си политик или държавник може да се възползва от тях.

Бихте ли споделили вашите впечатления и конкретни ангажименти в двете постоянни комисии, в които работите? Да припомним на читателите: „Комисията по културата и медиите“ и „Комисията по взаимодействие с неправителствени организации и жалбите на гражданите“.

В едната съм като представител на изкуството. В Комисията по жалбите  проведохме дебат, свързан с проблемите в областта на  културата. Сдружение „Независими автори, музиканти и продуценти“ написаха писмо до Комисията с молба да се въведат задължителни квоти за българска музика в радиоефира. Сдружението цели да се предизвикат промени в законодателството, които да подпомогнат и защитят българската музикална продукция.  Ние подкрепихме инициативата и я приветствахме. Срещнахме се с изтъкнати музиканти от Сдружението като Петър Писарски, Дани Милев, Васил Гюров и още колоси в това изкуство.  Всички  бяхме единодушни и  възмутени от нахлуването на чисто американски и западно-европейски продукции, като в същото това време се игнорира  българската музика. Недопустимо е  да има три големи музикални фирми, които са монополисти на музикалния пазар. „Вирджиния Рекърдс“, „Монте мюзик“ и „Adamand Records“ на Криско имат големи програмни блокове в националното радио, а това ограничава и убива нашия пазар. Музиканти споделят, че песните на Графа обсебват радио и телевизионния ефир. Владимир Ампов е навсякъде и според зрителите е вече досаден. Да ме прощават някои, но певческите изяви на Криско пък са далече от изкуството. Не може да те преследват навсякъде глупави песни, с тъпо съдържание. Където и да мръднем, дори в магазините звучат в радиоефир едни и същи безвкусни песни с глупашко съдържание. Така младите биват манипулирани и им се насажда лош вкус, а не им се показва изкуство.

По тези и още причини се подготвя законопроект в Комисията по жалбите начело с председателя Антон Кутев и Крум Зарков от ПГ на „БСП за България“. Предвижда се стимулиране на радиостанциите, които пускат българска музика. Необходимо е разнообразие и нови предложения в ефира, смятат колегите.

Споменахте за многократните жалби на майките на децата  с увреждания. Това не е ли огромен дългогодишен проблем, който се неглижира във времето?

За мен плашещото е че едно и също се говори от години и нищо не се решава. През времето докато чакат да се вземат решения, децата с проблеми умират. Страшно е, че държавните мъже не намират решения за децата и техните майки. Говорих с много от страдащите пред парламента. Майка на син с аутизъм не може да остави детето си вече 17 години. Затворена е вкъщи, без социален живот, без да може да работи. Тези жени нямат личен живот, не могат да бъдат и данъкоплатци. Те казват, че се молят да надживеят децата си. Чудовищно е.

И се питам какво е това управление, какво е това целенасочено изтребване на нацията ни? Категорично не вярвам на социологическото проучване на „Алфа рисърч“, че  се вдига рейтинга на Бойко Борисов, а на президента Румен Радев пада. Въпреки пагубната политика на ГЕРБ!

Усетихте ли подкрепа от близките и колегите си в театъра, когато бяхте избрана за депутат от БСП?

Когато бях номинирана като кандидат за депутат от БСП, много хора,  които не бяха гласували  до момента, се обадиха и пожелаха да ме подкрепят. Нека не ми се сърдят членовете на столетницата, но мисля,че решението за гражданските квоти беше умно и далновидно. С избора на  Елена Йончева, проф. Иво Христов, Тома Томов и моя милост бяха привлечени хора, които нямат партийна украска.

Колегите от гражданската квота идваме от различни сфери и сме по-далеч от партийните борби.

Уважавам партийните структури и няма как да е, защото баща ми принадлежи към партията и моето наследство е свързано със социалистическата идея. В ПГ на БСП има единомислие, но и право на различно мнение. Има полемика и диалог за разлика от управляващата партия. Лично аз не бих издържала на диктаторски модел, аз съм свободен човек.

Питахте ме за работата ми в театъра сега. За мен е в пъти по-трудно да реализирам творческите си планове, все едно  премествам планини за всяко едно нещо. Мнозина от колегите ми не бяха много щастливи, че станах депутат, още повече от  ПГ на БСП. Има завист  заради депутатската ми заплата например. Някои изявиха желание и те да станат народни представители. Казах им, да пробват. Нека ги издигнат и да гласуват за тях. Откакто съм народен представител някои приятелства се развалиха. Странното е, че вместо да намеря одобрение сред колегите си, че като работещ за културата в НС мога да им бъда полезна, получи се обратното. Правим представление с колегата Петър Антонов по стихосбирката на Маргарита Петкова и Добри Пенев от „Абсурдни времена“. Наемът за ползване на залата е различен. На мен 250лв, на колега актьор 70лв. Нищо против. Но защо ми се създават пречки?

Явно в артистичните среди не одобряват много политиците…

Сега си спомням,че  когато ме информираха за номинацията ми като кандидат-депутат, се обадих на Ламбо. Просто исках съвет дали това ще ми попречи на работата ми като артист. Знаейки за моята любов към театъра , той ми даде надежда и ме увери да продължавам напред. Четейки обаче биографичната книга на проф.Стефан Данаилов,  разбарах колко самотни и тъжни мигове са имали със съпругата си Мария, заради това че Мастера е народен представител от БСП. Спомням си,че и при нас беше същото когато съпругът ми Богомил Бонев беше министър на вътрешните работи, а след това и  кандидат за президент и спечели 600 хиляди гласа. Има едно отдръпване и тогава виждаш кои са ти приятелите. Това е един кръговрат, който изчиства светогледа ти за истинските неща в живота. Остават тези, които са единствено зад теб, заради теб!

Имате много привърженици и почитатели, които с нетърпение очакват вашите изяви на сцената. Какво ще им предложите?

Последните 10 години играх в Сатиричния театър, играя и в Младежкия и имам хубави представления по европейски драматурзи и режисьори.

„Белла Дона“ на Щефан Фьогел е брилянтна комедия, която поставихме в Сатиричния театър „Алеко Константинов“, както и „Джина и Фидел“ от Жолт Пожгаи.

Подготвям нов моноспектакъл  по творбата на Щефан Фьогел „Влюбена, сгодена, изчезнала“ с режисьора Елена Панайотова и се надявам през есента да се състои премиерата.  Това е комична пиеса, писана все едно за мен, с изобилие от мои  песни.

Нона Йотова: „Подготвям диск и книга, които да стигнат до всяко кътче на родината“
Ценя високо българските поети символисти  и подготвям диск и книга с техни произведения.  Вече имам 15 готови песни, още десет песни записвам по Николай Лилиев,Теодор Траянов, Кирил Христов, Христо Ясенов, Димчо Дебелянов, Пейо Яворов. Книгата е на издателство „Персей“ на Пламен Тотев, който издаде и стихосбирката ми „Ще потъна в очите ти“. Идеята е диска и книгата да достигнат до българските училища, читалища, библиотеки, до културните центрове, до най-малките кътчета на България. Ще ми се кметовете на родните места на поетите-символисти да подпомогнат инициативата в името на паметта и в името на идните поколения. За мен символистите бяха цвета на поезията ни. И не напразно  още от дете съм писала песни за някои от тях. Искам да преоткрием поети като Дебелянов, такива таланти и ангели в поетичното творчество. Искаме да градим, а не да унищожаваме. Кощунство са напъните  да изхвърлят от учебниците произведения на Никола Вапцаров, Алеко Константинов. Защо? Да не би Бай Ганьо да ги дразни или да се припознават в него?

Искрено вярвам книгата и диска да намерят място в библиотеките и читалните. Намирате ли подкрепа от синът ви по пътя ви на творец и изпълнител?

Той е търсеща личност и аз не налагам мнението си. Той е 22-годишен и има амбиция да бъде психолог. Мина през школата на Младежкия театър, беше баскитарист, но по здравословни причини с ръката не продължи, въпреки огромното му желание и даденост. Помага ми и когато имам работа тай разхожда кучето ни Спирит, но му казваме Спиро. Синът ми има любов към животните и се е захванал да заработва по някой лев като разхожда кучета на нуждаещи се, пътуващи.


Нона Йотова сякаш се стреми към съвършенство. Влага естетика, култура и сърце когато говори, пише или се облича. Променила гардероба си когато стъпила в НС. Отстранила артистичното облекло и се насочила към официалния дрескод, присъщ за един парламент.

Признава, че домът им с Богомил Бонев е артистичен, удобен, готов за много гости и приятели. Обединили идеите си и  сътворили къща от естествени материали, някои от екзотични места. В банята например вместо плочки, има красиви камъни, които допълват изяществото на дома, споделя Нона.

Йотова се допитва и консултира със съпруга си Бонев по въпросите на политиката. Казва, че понякога той е рязък, но и справедлив в публикациите си. Посочвал грешките на управляващите, базирайки се на опита и знанията си.

Депутатката от „БСП за България“ е убедена, че БСП води правилна и целенасочена политика. Смята,че последният вот на недоверие към правителството не е прах в очите на хората. Напротив. „Обществото трябва да научи къде са проблемите, да стане ясно защо има безнаказаност за престъпниците, които си позволяват да убиват, да крадат, да грабят. Българите трябва да знаят, че има огромна пробойна в сигурността на държавата ни, споделя с болка Йотова.

На сп. „Черно и Бяло“ Нона пожела да продължава да поддържа културата, да  не се предава пред трудностите, защото културата е националната идентичност. Депутатката цитира едно изречение от  пиесата на Руси Божанов „Щастливеца“, че ако не изхвърлим байганьовщината от себе си, ще се изгубим като народ. И твърдо застава зад тезата, че ако не запазим езика и духа, ставаме една робска рая.

Биографична справка
Нона Йотова е народен представител от ПГ на „БСП за България“, избрана от гражданската квота на 24-ти МИР в столицата. Тя е певица, артистка, композитор, родена в семейство на творци. Баща ѝ Кръстьо Кръстев е писател, майка ѝ и двамата ѝ чичовци музиканти, баба ѝ народна певица.

През 1991 г. Нона Йотова завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Елка Михайлова. Заедно с режисьора Николай Георгиев основава Първия български женски театър, като първата ѝ роля в него е на Сирано дьо Бержерак в едноименната постановка. Играе в театър „Българска армия“ и в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

Филми: „Ла донна е мобиле“, „Емигранти“, „Патриархат“, „Летете с Росинант“. Успоредно с работата си в театъра, Йотова композира и изпълнява авторска музика. Издава пет албума: „Омана“ (1993), изцяло акустичните „Нона“ (1997), „Не завиждам“ (2001), „Terra Incognita“ (2003) и „Преоткриване“ (2004). През 2003 г. води научно-популярното предаване за археология, „Непозната земя“ по БНТ.

Семейна е, има един син.

инж. Миглена Китанова

14th Jul2018

Международен журналистически форум „Един пояс, един път“

by Черно и Бяло

На 20 юни 2018 година, в Пекин – столицата на Китайската народна република, се проведе международен журналистически форум „Един пояс, един път”, организиран от Общокитайската асоциация на журналистите. В него взеха участие над 100 чуждестранни представители – журналисти от над 50 държави, сред които беше и 6-членна делегация на Съюза на българските журналисти. По традиция домакините обграждат своите гости с изключително внимание и топлота, но по впечатления на нашите колеги, към тях е било проявено и още „една идея” добро отношение, нещо което Китай определено подчертава всеки път – та нали България е една от първите страни признала съвременната Република и установила дипломатически отношения с нея.

При откриването на форума беше поднесено следното Изказване на Снежана Тодорова, председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти:

Уважаеми организатори от Общокитайската асоциация на журналистите!
Уважаеми колеги!
Скъпи приятели!

От името на делегацията на Съюза на българските журналисти Ви изказвам искрена благодарност за поканата и за възможността да участваме във втората среща „Един пояс, един път”.

Ние много ценим успешното сътрудничество между Съюза на българските журналисти и Общокитайската асоциация на журналистите. Нашето сътрудничество е вече на 31 години. Ние сме абсолютно уверени в това, че инициативата на председателя на Китайската Народна Република Си Цзипин „Един пояс, един път” ще спомогне за развитието и обогатяването на нашите връзки с нови идеи.

Българските историци потвърждават, че в продължение на няколко хилядолетия стоките от Изтока са попадали в Черноморския регион по Пътя на коприната. Този път започва в Сиан, преминава през азиатския континент и завършва на бреговете на Черно море, където се е намирала и сега се намира Българската държава – една от най-старите в Европа.

Благодарение на тази търговия в Европа, в това число и в България, са пристигали ценни китайски стоки. Българите са търгували със северните европейски страни, с Русия и с други страни разположени по бреговете на Черно море. Българите са се славели като умели търговци, които които успешно са организирали /уреждали/ търговските връзки както с Изтока, така и с Европа. Така например те се ползвали от предоставената им възможност да изнасят от Русия стратегически суровини – злато и сребро за производство на монети, които по-късно са използвали в търговските си отношения по Пътя на коприната. Това не само се е отразявало положително на икономическия ръст на тогавашна България, но е повишавало и самочувствието на българския търговец.

Икономическата компонента на инициативата „Един пояс, един път” и днес е една от най-основните цели на този проект, тъй като е насочена към укрепване на инфраструктурните връзки между страните, участващи в съвместното икономическо развитие.

Искам да припомня китайската поговорка: „Ако искаш да си богат, първо построй път”. От древни времена китайците са отдавали огромно значение на установяването на контакти с други народи, основани на здрави търговски връзки. Така е било на времето с Пътя на коприната, такива цели си поставя и инициативата „Едни пояс, един път”.

В съвременния свят инфраструктурата е предпоставка за създаване на благоприятна бизнес среда и за привличане на чуждестранни инвестиции.

България се отнася с голямо уважение към инициативата „Един пояс, един път”, тъй като тя се намира на транспортния коридор от Европа към Азия и се явява, сама по себе си, естествен кръстопът между двата континента.

След няколко дни в София ще се състои срещата във формата 16+1 в рамките на българското председателство на Съвета на Европа на Евпропейския съюз.

Господин Ли Къцян, министър-председател на КНР ще пристигне на официално посещение в България.

България за първи път ще организира среща между Китай и страните от Централна и Източна Европа.

По време на това знаменателно събитие ще се състоят многостранни и двустранни срещи на най-високо ниво, а така също и съпътстващи мероприятия, които ще помогнат за разширяването на възможностите за взаимоизгодно икономическо сътрудничество намногостранно и двустранно нива в рамките на формата 16+1.

Участниците в тази среща ще обсъдят възможностите за сътрудничество в областта на политиката, икономиката, научните технологии, образованието, селското стопанство, търговията със селскостопански продукти, туризма, науката, финансите, електронната търговия, енергетиката и инфраструктурата.

Като председател на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти, бих искала специално да отбележа, че имайки предвид многогодишната традиция на сътрудничество между журналистическите организации на нашите страни и новите възможности, които ни предоставя инициативата „Един пояс, един път”, ние предлагаме да разширим формите на контакти и да помислим за съвместни проекти на млади журналисти и фотожурналисти от България и КНР.

Съюзът на българските журналисти предлага да се обсъди възможността за съвместно използване на Международния дом на журналистите във Варна, който е разположен на брега на Черно море, а така също и на Дома на журналистите в Банкя, който е само на 17 км от София и нашата творческа база в Батак, която се намира в Родопите – в красива планинска местност. Всичко това е собственост на Съюза на българските журналисти.

В заключение ми се иска да припомня думите, изречени от китайския мислител Конфуций, които звучат актуално и днес:

„Този, който не върви напред, изостава с всеки ден”;
„И най-дългото пътешествие започва с една малка крачка”.

Благодаря за вниманието!

След това Снежана Тодорова и г-н Жан Янон, председател на Общокитайската асоциация на журналистите, подписаха петгодишно споразумение за сътрудничество.

Нашата делегация посети градовете Сянмън и Куанджоу, където се запознаха с историята и днешния ден на трудолюбивите хора от провинция Фуджиян. Своите прекрасни впечатления те отразиха след завръщането си и в срещата си с членове на Съюза и почитатели на древната китайска страна и култура в кафе-клуб „Журналист”.

Снежана Тодорова,
председател на СБЖ

09th Jul2018

Правителство на корупция и безпътица

by Черно и Бяло

Николай Цонков: „В днешния свят трябва да мислим за духовността и да си върнем ценностите“

МК: Доц. Цонков, ПГ на „БСП за България“ внесе за втори път вот на недоверие на кабинета „Борисов 3“ за провал на политиката в сферата на сигурността. Въпреки представените солидните аргументи, правителството оцеля. Вашият коментар.

НЦ: Представихме сериозни мотиви и аргументи за острите проблеми в сектор „Сигурност“, но управляващите и правителството се скриха. Не са съгласни с нашето твърдение, че има пълен провал в политиката на правителството в областта на сигурността. Пълен провал в борбата с престъпността, в отбранителната политика на Министерството на отбраната. Категорично отсъстват нормални условия на военослужещите да работят в една спокойна среда с ново въоръжение, да имат средства за учения и квалифициране, за да не се случват инциденти, каквито видяхме със двамата загинали пилоти. Подобни нещастни случаи стават заради липсата на рутина и бойна подготовка, все проблеми, които идват от липсата на политика на сегашното правителство.

Какво става вече три десетилетия у нас. Страх, безпътица, липса на сигурност?

Отбраната е силно инертна система както и МВР, а плодовете които днес берем са от началото на правителството на Бойко Борисов. Резултатите за съжаление в областта на националната сигурност са трагични и отчайващи.
Мисля, че вота на недоверие на сегашното правителство е голям успех за опозицията, защото тя показа проблемите пред хората, изрази тяхното мислене, безпокойство и несигурност. Включително и за техния живот. Гражданите у нас се чувстват несигурни в своето битие. Стигна се до там, че самите хора се самоорганизират и пазят от кражби, нападения, от телефонни измами, от охрана на собствеността в малките населени места.Тук стои въпросът и къде е държавата и какво правят управляващите?
Българите видяха, че имаме волята да се борим и решаваме натрупаните проблеми през годините. От другата страна станахме свидетели на апатичност и мълчание. Това доказва, че управляващите са неспособни и некомпетентни да решат въпросите в сигурността.

Вие повдигате въпроса пред обществото за корупцията не само в армията, но и в икономиката.

Тук говорим за начина, по който се разпределя бюджета на МО, който пък от своя страна е силно ограничен. Приоритетите в МО са силно объркани и сгрешени, дори спрямо програмата на правителството и стратегическите документи, които са разработени у нас.
Управляващата програма не съответства на националната отбранителна стратегия, в която са поставени целите, задачите, приоритетите на отбранителната политика.
Програмата не отговаря на проблемите и състоянието на Българската армия, и от там имаме погрешно насочване на средства, които се консумират от даден кръг. Вижте на висши длъжности в МО какви хора се назначават, без достатъчна подготовка, без военна история, които очевидно не познават в дълбочина проблемите на армията.

Преди време поставихте въпроса за 30 млн. лв. далавера за баните в „Овча купел“ и „Горна баня“…

Очевидно баните в „Овча купел” и „Горна баня”, както и останалите имоти, които вървят с тях, ще бъдат използвани за поредно разпределение на евпорейски средства по „специално предназначение”. За пореден път станахме свидетели как в това правителство кражбите и парите стоят над закона и обществения интерес. Пациентите и гражданите от района искат болницата да бъде използвана за здравеопазване, а не да бъде превърната в средство за лично облагодетелстване и съответно унищожена.

Как работите с Президентската институция и пряко с държавния глава Румен Радев?

Бих казал, че работата ни с Президентската институция е много добра. Познавам президента от времето когато бях съветник на министъра на отбраната Ангел Найденов, както и неговата администрация. Нашата цел е да подобрим състоянието на БА и да повдигнем нейния авторитет. Мисля, че само със съвместна работа можем да очертаем основите и поставим началото на ново държавническо мислене, гарантиращо националните интереси на България и нейните граждани.

Дали може да се говори за едно добро сътрудничество и приемственост със съюзи и организации на ветерани? Например със Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва?

Имам постоянен контакт с ветераните, Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), Конфедерацията на обществените организации от сигурността и отбраната (КООСО). Като народен представител се опитвам да поставям техните предложения, включително облечени в законодателна инициатива. Например наскоро БСП и КООСО организираха много голяма среща по проблемите на сигурността и отбраната.

Като преподавател не сте безпристрастен към проблемите на българското образование, които сякаш прогресивно растат?

В Комисията по образование и наука предстои да се поставят сериозните въпроси пред системата на висшето образование. Ще участват синдикатите от образованието, представители на Министерството на образованието и науката, Съвета на ректорите, БАН.
Да, аз винаги съм подчертавал силната зависимост между науката, прогреса и ускореното икономическо развитие в страната. Днес за съжаление държавата има символична роля, защото се акцентира на финансиране от страна на ЕС, от оперативните програми. Науката има чисто и ярко изразени национални измерения и трябва да се подкрепи от държавата. ПГ на „БСП за България“ настоява да се отделят поне 1,5% от БВП за наука, а не 0,6 както е сега. Средставата са нужни за материална база, за квалификация, за изследвания и вложения във високите технологии. Европейските средства не са в основата на фундаменталната наука. Управляващите не разбират, че държавата е основният двигател, а европейските средства са допълващи към механизма за финансиране на науката.

За първи път сте народен представител. Какво ново във вашето семейство, след като стъпихте в НС?

Близките ми са радостни, въпреки че сега имам много по-малко време за тях. Преференциалният ми избор за депутат е положително явление и съм удовлетворен, че с помощта на късмета съм в редиците на народните избраници. Работя с хората по места и ще бъда щастлив, ако допринасям и помагам за развитието на сигурността и образованието у нас. За съжаление в момента виждам, че реално не успявам да помогна на хората, и да решавам техните проблеми. Защото всички инициативи и предложения от моя страна и на ПГ „БСП за България“ се отхвърлят с лека ръка и без сериозни аргументи.

Не ви ли се струва, че въпреки отчитаните успехи, държавата ни затъва и се задъхва от слаба икономика, безработица, корупция. Ще се заеме ли БСП като силна опозиция да предизвика нови избори?

Искаме това НС да спре работа, да се произведат нови избори. Управляващата коация и това правителство са не само вредни за България, но и провеждат политика на геноцид. Доходите намаляват, бедността расте, младите напускат страната. От както ГЕРБ управлява от България са напуснали 200 хил.души. Само в периода 2015-2017 г. 100 хил. българи са заминали в чужбина.
За това ние желаем да спрем убийството на нацията и да върнем спокойствието и стабилността на гражданите. Да се преборим с бедността и да увеличим доходите на хората.

Николай Цонков подкрепя всички културни прояви, изкуството, киното, театъра, четенето. „В днешния свят трябва да мислим за духовността и да върнем ценности в обществото. Жалко, че голяма част от управляващите не се вълнуват от това, явно за тях са важни парите и интересите“, казва Цонков.

Той е горд баща на момиченце, което го вдъхновява за много игри и забавни мигове. Когато има време, семейство Цонкови се отдава на релакс и разходки. Обичат да бъдат заедно, да спортуват и мечтаят. За един по-добър и прекрасен живот в България!

Биографична справка
Доц. д-р Николай Цонков е народен представител от ПГ „БСП за България“.
Вносител е на десетки законопроекти, предложения и питания към министри от кабинета „Борисов 3“. Зам.-председател е на Комисията по отбрана и член на Комисията по образование и наука в 44-ото НС.
Доц. Цонков е преподавател в катедра „Регионално развитие“ в УНСС.
Младият народен трибун е завършил политология в СУ „Св. Климент Охридски“, магистър е по стопанско управление, доктор по „Организация и управление извън сферата на материалното производство (Управление на сигурността и отбраната)“ във Военна академия и „Народно стопанство (Регионална икономика и администрация)“ в УНСС.
Семеен, с една дъщеря.

инж. Миглена Китанова

05th Jul2018

Ново начало, нова надежда, ново пътешествие

by Черно и Бяло

Премиерът на КНР Ли Къцян:

В сезона на цветята посещавам България – страната на розите, и участвам в 7-та среща на лидерите на Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в София, който е град-градина, по покана на българското правителство. Тук предавам на българския народ и народите от ЦИЕ най-сърдечни поздрави и най-добри пожелания от китайския народ.

България се слави като люлка на славянската писменост и притежава богато културно наследство. Трудолюбивият и смел български народ написа великолепна страница в борбата за своята независимост и освобождение. От началото на новия век страната постигна големи успехи в социалното и икономическо развитие и е изгряваща звезда на Балканския полуостров.

 

Въпреки че Китай и България са географски отдалечени, те поддържат приятелски контакти от древността. Китайският календар с 12-те си зодиакални знака се доближава до голяма степен до този на прабългарите. Това показва, че двата народа са свързани духовно и се разбират взаимно. България е сред държавите, които първи признаха Китайската народна република. След установяването на дипломатически отношения между двете държави те се подкрепят взаимно, отношенията между тях се развиват и дружбата между двата народа се задълбочава с всяка изминала година.

През последните няколко години в традиционното приятелство между Китай и България бе внесена нова жизненост. През 2014 година китайският председател Си Дзинпин и българският президент решиха да изградят стратегическо партньорство между двете държави и оттогава китайско-българските отношения навлязоха в нов етап на развитието си. През изминалите 10 години обемът на двустранната търговия се удвои, а износът на България за Китай се увеличи шест пъти, в резултат Китай се превърна в третия търговски партньор на България извън ЕС и втори пазар за българския износ, а чрез културния обмен в различните му форми, сърцата на двата народа се доближават с всеки изминал ден.

Настоящата ми визита в София е първата на китайски премиер от 18 години насам и е първата спирка на обиколката ми в Европа след началото на новия мандат на китайското правителство. Надявам се визитата да внесе нова движеща сила за китайско-българските отношения и за сътрудничеството в рамките на „16+1″. Китай е готов да интегрира инициативата „Един пояс, един път” със стратегията за развитие на България, да насърчи китайските компании да инвестират в страната, да участва в изграждането на инфраструктурата на балканската държава, да съдейства за търговския баланс с нея, да опрости процедурите за персонален обмен и туризма и да засили културния обмен, сътрудничеството в образованието, както и между младежите и местните администрации, с цел китайско-българската дружба да се предава от поколение на поколение.

Големият напредък в китайско-българските отношения е пример за бурното развитие на отношенията между Китай и страните от ЦИЕ като цяло. Китай и 16-те страни от ЦИЕ са на почти еднакво ниво на развитието и имат общо желание да се допълват взаимно и чрез съвместното прагматично сътрудничество.

Трябва да отстояваме принципите за прагматично сътрудничество, взаимно уважение, равенство, ненамеса във вътрешните работи и сътрудничество без политически условия, да поставим фокуса върху търговията, инвестициите, всеобхватните връзки, производствения капацитет, финансите, земеделието, научните иновации, културния обмен и сътрудничеството на местно ниво, да поддържаме пазарната ориентация и приоритетното място на правилата и предприятията и да намерим нови сфери за партньорство на основата на вече сключените 200 сделки, с цел създаването на по-благоприятен климат за сътрудничеството между предприятията от 17-те държави.

Трябва да настояваме да се търси обща изгода в сътрудничеството, да комбинираме стратегиите и очакванията на съответните страни, да изработим средно- и дългосрочен план за сътрудничество и да разширим и балансираме търговията и инвестициите. Китай приветства вноса на месни и млечни продукти, вина, розово масло, кехлибар, кристали и други специфични стоки от страните от ЦИЕ, готов е също да предложи своите стоки на тези страни, с цел от това да се възползват народите от 17-те държави.

Трябва да отстояваме концепцията за отвореност и инклузивност. Механизмът „16+1″ не е затворен кръг, а отворена и инклузивна платформа за сътрудничество в рамките на правната система на ЕС и приветства съответните страни да участват в това сътрудничество. Механизмът също е важна съставна част от отношенията между Китай и Европа като цяло и може да допринесе за намаляването на разликите вътре в Европа, за балансиране на развитието между Западна и Източна Европа и непременно ще внесе нова жизненост в китайско-европейското сътрудничество.

България бе ротационен председател на ЕС през първата половина на годината и даде своя принос за развитието на китайско-българските и китайско-европейски отношения и за сътрудничеството „16+1″. Както сега, така и в бъдеще, Китай подкрепя европейската интеграция и приветства една обединена, стабилна, отворена и просперираща Европа и силно евро. Тази година се навършват 40 години от началото на политиката на реформи и отваряне на Китай. 40-годишната реформа е и процес на съвместно развитие на Китай и света. По-нататъшното отваряне на Китай е необходимо за реализиране на по-качественото развитие на страната, което ще предостави повече възможности за сътрудничеството „16+1“, за Европа и целия свят.

През 2019 г. Китай и България ще отбележат 70-та годишнина от установяването на дипломатически отношения, а сътрудничеството в рамките на формата „16+1“ ще навлезе в седмата си година. Китайско-българските отношения и сътрудничеството „16+1“ са изправени пред нов старт и страните продължават напред с нови надежди. Тук искам да припомня за неотдавнашните съвместни усилия на китайски и български спасители в издирването на алпиниста Боян Петров. За съжаление не успяхме да го намерим. Искам да изразя своите съболезнования на роднините му, както и уважение за неговата смелост пред трудностите. Пътят напред не е гладък, а славата се постига след преодоляване на трудности и чрез упорита борба.

Нека да положим общи усилия, да издигнем китайско-българските отношения и сътрудничеството във формата „16+1“ на ново по-високо ниво.

Източник: Радио Китай за чужбина (CRI online)

05th Jul2018

Седма среща на върха „16+1“, 6–7.07.2018 г.

by Черно и Бяло

Китайският премиер Ли Къцян замина за България за участие в Седмата среща на лидерите от „16+1“

По покана на българския премиер Бойко Борисов и германския канцлер Ангела Меркел, китайският премиер Ли Къцян отпътува днес за София, където ще участва в Седмата среща на Китай и страните от Централна и Източна Европа, както и направи официално посещение в Република България. След това той ще посети официално Германия и ще участва в 7-ия кръг на консултациите между двете правителства.Сред придружаващите Ли Къцян лица са съпругата му Чън Хун, членът и секретарят на Държавния съвет Сяо Дзие, заместник-председателят на КНПКС и председател на Националната комисия за развитие и реформа Хъ Лифън и други.

Ли Къцян е роден през юли 1955 година в гр. Динюен, провинция Анхуей. Завършва висше образование в Юридическия факултет и факултета по икономика в Пекинския университет. В момента е член на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП, премиер на Държавния съвет на КНР и секретар на Партийния комитет на Държавния съвет на КНР.

Сътрудничеството „16+1″ ще даде нова енергия на китайско-европейските отношения

От 2012 г. насам след първата среща между ръководителите на Китай и страните от Централна и Източна Европа, всеобхватното сътрудничество помежду им се развива в много области и на различни нива.

Като система за многостранно сътрудничество Пекин разглежда форматът „16+1″ като важна съставна част и ефективно допълнение на китайско-европейските отношения. Китай подкрепя категорично процесът на евроинтеграция, а коментирайки опасенията сред някои кръгове в Европа във връзка с китайските интереси към пазарите на Централна и Източна Европа, премиерът Ли Къцян многократно е заявявал, сътрудничество с тази част от Стария континент е в рамките на цялостните китайско-европейски отношения и правилата на ЕС. Китай приветства също страните извън региона да работят заедно във формата „16+1″, тъй като той предлага много възможности за постигането на взаимна изгода.

През последните шест години сътрудничеството „16+1″ не бе причина за спорове вътре в ЕС. Напротив, този модел, който е прозрачен и не нарушава принципите и законите на Евросъюза, се превърна в важна съставна част на цялостните китайско-европейски отношения. Централно- и източноевропейските страни, намиращи се в центъра на Евразия са не само мост, свързващ Китай и Западна Европа, но също и важно звено за задълбочаване на всестранното стратегическо партньорство между двете големи икономики.

Добър пример за взаимноизгодно сътрудничество е изграждането на високоскоростна железопътна линия между Унгария и Сърбия. Заради остарялата инфраструктура скоростта по тази линия, свързваща Будапеща и Белград, е едва 40 километра в час. За 350 километра разстояние със самолет пътува един час, с кола 4 часа, а с влака са необходими 8 часа. Това сериозно ограничава обмена и икономическото сътрудничество между двете страни. В рамките на сътрудничеството „16+1″ през 2013 г. Унгария, Сърбия и Китай решиха да изградят високоскоростна железопътна линия. През 2015 г. бе даден официален старт на реализацията на проекта. Това е първото навлизане на китайски железопътни технологии и оборудване на европейския пазар и е пример за ползотворно сътрудничеството в сферата. За да е съобразен с европейските изисквания, проектът мина търг за участъка в Унгария. Самата линия пък е част от маршрута, свързващ гръцкото пристанище Пирея, през Македония, с Будапеща и Западна Европа. Когато бъде реализиран този проект ще помогне за засилване на икономическите и търговски връзки между тези европейски страни и Китай.

Подобни инфраструктурни проекти в рамките на „16+1″, отговарящи на интересите на различните страни, са също така строящата се в Босна и Херцеговина топлоелектрическа централа, мост над Дунав в Белград, съоръжение против наводнения в Полша и други.

В момента 11 от 16-те централно- и източноевропейски страни са членки на ЕС, а останалите пет се стремят към това. Сътрудничеството във формата „16+1″ е от полза за намаляване на разликите и балансирано развитие вътре в самия Европейски съюз, както и за ускоряване на евроинтеграционните процеси.

Сътрудничеството „16+1″ се основава на принципите за отвореност и толерантност. Ръководителят на мисията на ЕС в Китай заяви, че диалогът на високо ниво е важен механизъм за взаимно разбирателство и търсене на общи теми между Пекин и Брюксел, а форматът „16+1″ е негово допълнение. „16+1″ не нарушава партньорските отношения между Китай и Европа, а съдейства за тяхното укрепване. То е от полза за комбиниране на техните сили, пазари и култури и в крайна сметка за подобряване живота на техните граждани. Обединена и просперираща Европа е в интерес както на самите европейски нации, така и на интересите на Китай. Взаимните връзки между двете страни в политиката, икономиката, транспорта, търговията, финансите и човешкия обмен ще получат нов тласък в новата епоха.

На 5-ти китайският премиер Ли Къцян ще посети България за участие в 7-ата среща на формата „16+1″. Фактите показват, че тази платформа не е опит да бъде подкопано влиянието на големите европейски страни в източната част на континента, а неделима част от китайско-европейските отношения и допринасяща за евроинтеграцията. Изправени пред вълната от унилателаризъм и протекционизъм Китай и Европа трябва да се справят заедно с тези предизвикателства и заплахи, да насърчават свободна търговия, икономическата глобализация, да работят за реформа на глобалното управление и дадат своя принос за изграждане на общност на споделена съдба.

Източник: Радио Китай за чужбина (CRI online)

09th Jun2018

Приятелите от Радио Китай за чужбина

by Черно и Бяло

На 5-и юни от 15:00 часа в сградата на СБЖ екип от сп. „Черно и Бяло“ посрещнахме скъпи гости, колеги от Радио Китай за чужбина, Пекин. Очаквахме ги с нетърпение, което се превърна в тревога поради трудности от софийски характер – ремонтът на ул. „Граф Игнатиев“. Оказа се, че заради високи прегради нашите приятели не могат да преминат от единия до другия тротоар, за да дойдат на адреса, а шумът от ръмжащите кранове и машини заглушаваше телефонните ни разговори… Ксия Фанлей (Цветелина за удобство на европейците), главната редакторка на българската редакция в Радиото, въпреки че говори перфектен български, трудно разбра, че трябва да се върне в посока Съдебна палата… „повтори съ-деб-на па-ла-та, чуваш ли ме…“, питам я аз. Най-накрая след известно лутане, напълно изстинала от притеснение, ги виждам четиримата, весели и ни най-малко сърдити и как да не им се зарадвам, да ги напрегръщам и да ги нацелувам. На втория етаж ни посреща председателят на СБЖ, г-жа Снежана Тодорова, обичайно усмихната и сърдечна и с хилядите извинения заради екстремната обстановка, но сърце да е широко…

В заседателната зала в СБЖ, делегацията, ръководното тяло на сп. „Черно и Бяло“ и Снежана Тодорова.

Гостуват ни главните редактори на българската, сръбската и албанската редакции. Събираме се в заседателната зала, където всички пием кафе, чай или вода, водим непринудени разговори и се опознаваме. Г-жа Тодорова, разбира се, запознава колегите с функциите и структурата на Съюза на българските журналисти, разказва за трудните условия, които съпътстват работата на българските журналисти. Това, с което се гордеем, сподели тя, е че преди 30 години СБЖ и Общокитайската асоциация на журналистите подписаха договор за сътрудничество, който се изпълнява непрекъснато до днес. В качеството си на главен редактор на сп. „Черно и Бяло” попитах какви цели си поставят с това пътуване и  Цветелина сподели, че целта на тази балканска обиколка – из България, Сърбия и Албания, е да се разширят контактите, добрите практики между журналистите, а също така и да се затоплят и укрепват старите връзки. Всъщност тук е мястото да кажа, че с българската редакция на РКЧ – Пекин, екипът на сп. „Черно и Бяло” има стара връзка още от 2009-а, когато бях на посещение в Китай с делегация на СБЖ. Честно казано, от онова време се зароди интересът ми към тази екзотична страна и възхищението, което изпитвам без да разбирам все още как успяват да си подредят държавата и постепенно да се превръщат в първата икономика в света?!

Времето напредва, но все пак успяваме да покажем нашия документален филм, производство на нас иначе пишещи журналисти и посветен на пътуването ни – От Пекин до чудесата на Юннан, 2017г., пак с делегация на СБЖ. Колегите от Пекин гледат с интерес, защото, оказва се, че те не са били в Юннан… (документалният филм може да гледате тук: blackandwhitemag.bg. Накрая в знак на обич и за спомен разменяме малки подаръци и с обещания за нови съвместни проекти и нови срещи се разделяме…

За Радио Китай за чужбина
Радио Китай за чужбина (中国国际广播电台) е основано на през 1941 година. Като единственото международно радио на Китайската народна република, CRI излъчва предавания за целия свят. Днес предаванията на радиото се излъчват на 38 езика и на 4 китайски диалекта. Редакция „Предавания на български език“ е открита на 19 април 1974 година. В началото предаванията са три пъти седмично с две половинчасови емисии, а днес достигат два часа дневно. Освен информационната емисия „Новини” в програмата са включени и рубриките „Седмицата“, „Динамичен Китай“, „Култура и Изкуство“, „Калейдоскоп“, „Спорт“, „Пътешествие из Китай“, „У дома“, „Младежка вечер“, „Пощенска кутия“, „Забавни минути“, „Музикален поздрав“, „Учете китайски с нас“ и „Музикална неделя“.

bulgarian.cri.cn
Радио Китай за чужбина във Facebook 

Станислава Пекова
снимки: Мари Къналян

15th May2018

За пръв път у нас пристигат журналисти от Шанхайската медийна компания

by Черно и Бяло

Със среща в централата на СБЖ в София между президента на Шанхайската медийна група (ШМГ) Кю Ин и председателя на СБЖ Снежана Тодорова официално бе поставено началото на сътрудничеството между журналистите в рамките на проекта „Един пояс, един път”.

„СБЖ е изключително горд, че вече 31 години, без никакво прекъсване, продължава сътрудничеството между журналистическите съюзи на България и Китай”, с тези думи Снежана Тодорова посрещна шанхайските колеги:

„Горди сме, че преди 31 години ние предусетихме колко успешно би било сътрудничеството с колеги журналисти от Китай”, припомни председателката на СБЖ. До ден днешен това успешно сътрудничество продължава, като непрекъснато се развива и намира нови форми”, каза Тодорова. Тя запозна представителите на най-голямата китайска медийна компания с подробности от социалната, творческата и международната дейност на СБЖ.

Делегацията се ръководи от президента  на ШМГ Кю Ин и в нея са включени още директорът на дигиталния център, главни редактори на електронните издания на медийната група, президентът на дистрибуторската компания, с която медийната група работи, както и финансовите директори на  компанията.

„Нашата компания има около 20 вестника и списания, но имаме и няколко нови онлайн издания”, обясни г-н Ин и продължи: „Засега сме една от най-големите медийни компании в Китай. Интернет потребителите ни са над 300 млн. Общият брой на служителите на компанията е около 40 000, а редакторите и репортерите са около 4000”.

Гостът изрази задоволство и благодарност от името на Асоциацията на китайските журналисти (АКЖ), в която членува и ШМГ, за възможността да се срещне и научи повече за СБЖ и поясни, че макар и с различна структура, двете организации биха могли да намерят разнообразни форми на сътрудничество.

„От китайска страна желанието за сътрудничество със СБЖ е много голямо, тъй като имаме общи идеи за работата, общи виждания в много насоки”, категоричен бе той, като добави, че акцент в това сътрудничество ще бъде поставен на проекта „Един пояс, един път”.

Основата ще е „Един пояс, един път”

Кю Ин обясни, че  отсега приоритет в сътрудничеството на Китай по този проект ще бъдат страните от Централна и Източна Европа, и по-специално – страните, които се намират по линията „Един пояс, един път”, а България е една от водещите.

Като основна идея в контекста на взаимодействието между медиите по този проект Кю Ин предложи китайските туристи, посещаващи България, да бъдат по-обстойно запознавани с историческите и културни забележителности на страната ни, тъй като в Китай все още не се знае много за България, за нейните  природни и архитектурни забележителности.

В това отношение огромна е ролята на медиите и ако СБЖ и АКЖ обменят повече информация в областта на културата и историята, това би било от полза за посетителите на двете страни, и като цяло – за туристическия обмен.

„Ние приемаме като мисия задачата си, когато в Китай дойдат българи, да им предоставяме максимална информация за нашата култура, за нашата история. От друга страна, много наши колеги журналисти имат желание да посетят България и затова предлагам нашите две журналистически организации да станат инициатори на сътрудничеството между медиите в контекста на проекта „Един пояс, един път”. Вярвам, че  приятелството между нас ще бъде продължено и от следващите поколения”.

Заедно ще се борим и с „фалшивите новини”

По време на срещата президентът на ШМГ сподели трудностите и проблемите, които срещат китайските журналисти и които не са много по-различни от тези на българските им колеги. В момента интернет изданията и информацията е най-голямото предизвикателство, обясни той, като посочи, че това е новият начин на общуване.

Голяма част от изданията на ШМГ вече излизат задължително онлайн, подчерта китайският гост, но изрази опасенията си, че в Интернет всеки би могъл да публикува собственото си мнение, без никаква гаранция за истиността на информацията.

Проблемът с „фалшивите новини” също е много актуален и в Шанхай и с него журналистите от групата се сблъскват почти ежедневно. Гостът предложи СБЖ и най-голямата китайска медийна група да обменят информация и да си сътрудничат и в противодействието на  разпространението на такива новини.

Друг важен и изключително наболял въпрос, според Кю Ин е контролът на медиите от управляващите. Той цитира известна китайска поговорка, разпространена сред журналистическата гилдия: „Медиите контролират властта, но властта дава парите на медиите”, която поговорка според него е много актуална. И тук идва отговорността на журналистите, бе категоричен той в края на срещата.

Снежана Тодорова от своя страна информира гостите, че през 2019 г. у нас ще бъде чествана 125-годишнината от създаването на организираното журналистическо движение в България. По този повод тя покани делегация от представители на ШМГ да посетят България, за да се запознаят  със забележителностите и  културните традиции у нас.
През м. юни т.г. предстои посещение в Китай на български журналисти, в контекста на проекта „Един пояс, един път”.

Ивета Балевска

12th Apr2018

„Културна дипломация или дипломация за култура“ – лекция на Ставрос Августидис, посланик на Република Кипър в София

by Черно и Бяло

За тънкостите на дипломатическата професия разказват посланиците на Италия,  Кипър, Ирландия и Чехия

На 11 април 2018 г в Нов български университет Н. Пр. Ставрос Августидис, Посланик на Република Кипър в София, изнесе втората лекция от общоуниверситетски семинар „Дипломатът на 21 век“, който се провежда под егидата на Н. Пр. Стефано Балди, посланик на Република Италия в София, и д-р Георги Текев, Изпълнителен директор на НБУ. Представянето на посланик Августидис бе на тема „Културна дипломация или дипломация за култура“ и предизвика интереса на студенти, преподаватели, гости на Нов български университет.

„Обучавайте се, придържайте се към принципите си, обичайте семейството и културата си и бъдете креативни. Ако сте креативни, ще сте щастливи. Ако вие сте щастливи, то и хората около вас ще бъдат“, каза посланик Августидис. Акцент в изказването му бе „стремежът към качествено образование, чрез което светът може да стане по-добро място“.

Фокусът по време на последвалата дискусия бе насочен към необходимостта от фундаментална промяна и осъзнаването на личната отговорност. „Всеки един от вас в тази стая, включително и аз, трябва да погледне в душата си и да започне да мисли различно за света, за да бъде креативен, за да създава. Вие трябва да се гордеете, че държавата и семейството ви са ви осигурили образование, чрез което можете да промените този свят. Трябва да вярвате, че можете да промените живота. Не оставяйте това право на друг, защото често чуждите решения не са добри за вас. Променете себе си, променете приятелите си, образованието си, общността си, държавата си, и тогава ще можете да промените света, за да стане той едно по-добро място за живеене.“, сподели посланик Августидис.

Официални гости на събитието бяха Н. Пр. Стефано Балди, посланик на Република Италия, г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатически институт към Министерство на външните работи, членове на Настоятелството на НБУ, Н. Пр. Майкъл Форбс, Посланик на Република Ирландия в София, както и представители на посолствата на Гърция и Палестина в София. Посланик Форбс е един от участниците в общоуниверситетски семинар „Дипломатът на 21 век“ и на 30 май 2018 г. в Нов български университет ще изнесе лекция на тема „Политическите анализи и международните отношения в ролята на посланика“.

Основната идея на общоуниверситетски семинар „Дипломатът на 21 век“ е по-доброто познаване и разбиране на международните отношения, както и уменията за задълбочаването и стабилизирането им. Целите пред инициативата са обогатяване на теоретичните познания на студентите чрез разговори с чуждестранни представители и поставяне на отправна точка при формирането на възгледи относно ролята на дипломацията през 21 век.

Петя Петкова
снимки: Венцислав Петров

03rd Apr2018

Кръгла маса в УНСС подкрепи споразумението за свободна търговия ЕС-Виетнам

by Черно и Бяло

Форумът с участието на Н. Пр. Нгуен Тхи Хонг Оан, проф. Стати Статев, Маргарита Попова, Пламен Орешарски и др. очерта плюсовете и за България при падане на митата, както и ролята на страната ни като председател на Съвета на ЕС за ускоряване на процеса. Бе представена и публикация на сп. „Черно и Бяло” за Виетнам.

Бързоразриващ се Виетнам, който през последните три десетилетия има средно 7-процентен годишен растеж, е желан и търсен международен партньор, сключил досега около 90 двустранни и многостранни договори за свободна търговия. Във финалната фаза на ратификация е и готовото вече споразумение за свободна търговия между Виетнам и ЕС, което се очаква да бъде официално подписано до края на 2018 г.

Посланичката на Виетнам Н. Пр. Нгун Тхи Хонг Оан (в средата) по време на откриването на кръглата маса.

На това споразумение и на ролята му включително за България бе посветена състоялата се в УНСС кръгла маса с авторитетното участие на посланичката на Виетнам Н. Пр. Нгуен Тхи Хонг Оан, на ректора на УНСС проф. д. ик. н. Стати Статев, на бившата вицепрезидента Маргарита Попова, която днес е зам.-председател и главен секретар на Българската стопанска камара, на бившия премиер Пламен Орешарски, който сега е преподавател в УНСС, и много други.

Изтъкната бе ролята на България като председател на Съвета на ЕС за ускоряване на процеса по влизане в сила на договора за свободна търговия ЕС-Виетнам. Припомнени бяха традициите на добрите и ползотворни българо-виетнамски отношения, като бе посочено, че актуалното състояние в деловото сътрудничество все още изостава от богатите възможности. Набелязани бяха конкретни предложения, които да спомогнат за активизиране и разширяване на двустранните ни връзки.

С приветствено слово към участниците в кръглата маса се обърна проф. Стати Статев, който изрази задоволството си от осъществяването на тази съвместна инициатива на УНСС и на посолството на Виетнам в България, припомняйки също така колко много виетнамски възпитаници има този университет и колко много от тях днес са на отговорни позиции в родината си.

В своята презентация Н. Пр. Нгуен Тхи Хонг Оан направи обзор на успехите на Виетнам и на бързите темпове в развитието му, разказа за активния му принос в либерализирането на международната търговия, посочи конкретни данни за чуждестранните инвестиции в страната и за търговския ѝ обмен с нейните партньори и по-специално с ЕС.

За търговския обмен между Виетнам и България посланичката посочи, че между 2006 и 2016 г. той се е увеличил 11 пъти – от 18,5 млн. долара до 216,2 млн. долара, като българският износ за Виетнам е 170 млн. долара, а вносът оттам е 46,2 млн. долара. През 2017 г. обаче е регистриран спад – двустранният ни обмен слиза на 110,2 млн. долара, като българският износ е свален до 70,8 млн. долара, а виетнамският внос е у нас е 34,4 млн. долара. Обяснено бе, че причината за това намаление е пониженият български експорт на пшенично брашно.

Посланик Нгуен Тхи Хонг Оан запозна аудиторията и с начертаните от виетнамското ръководство перспективи за развитието на страната през следващите пет години Тя изтъкна следните 5 групи мерки за икономическото развитие и подобряване на инвестиционната среда във Виетнам:

  1. Насърчаване на икономическото преструктуриране заедно с обновяване на модела на растеж, повишаване на производителността, ефективността и конкурентоспособността.
  2. Изграждане на благоприятна и прозрачна инвестиционна и бизнес среда.
  3. Синхронно развитие на инфраструктура, особено на транспортната, енергична и градска инфраструктура.
  4. Развитие на човешки ресурси, особено човешките ресурси с високо качество.
  5. Развитие на малки и средни предприятия и стартиращи предприятия.

„Надявам се настоящата среща да е допълнила с полезна информация вашия интерес и да допринесе за стимулиране на сътрудничеството между Виетнам и България, особено в областите на икономиката, търговията и инвестициите,” обобщи Нейно Превъзходителство.

В своето изказване заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов изтъкна, че България винаги е подкрепяла споразумението за свободна търговия между Виетнам и ЕС и че ще продължи да способства за официалното му подписване до края на 2018 г. Той се спря също на стратегията на ЕС за развитие на електронната търговия.

Маргарита Попова разказа емоционално за възхищението си от развитието на Виетнам, с което е могла лично да се запознае по време на посещението си в тази страна през 2015 г. като вицепрезидент на България. Тя изтъкна също традиционно добрите връзки между нашите две страни, които обаче още по-активно трябва да бъдат уплътнени откъм делово партньорство и сътрудничество в образованието.

„Има много повече възможности, отколкото сме реализирали. Без връзката между бизнес и образование сътрудничеството ни няма да има необходимата перспектива,” подчерта Маргарита Попова, припомняйки колко много български възпитаници от по-стари времена днес са на високи позиции във Виетнам. Тя посочи още, че чрез Виетнам България излиза и на динамичния пазар на АСЕАН, а Виетнам чрез България излиза на пазара на ЕС.

Пламен Орешарски също спомена в изказването си свое посещение във Виетнам – като министър-председател той гостува там през 2014 г. Изтъквайки важността на правителствените визити за развитието на двустранните връзки, той отбеляза, че разширяването на сътрудничеството с Виетнам носи голям потенциал, който трябва да се изпълва с повече конкретно съдържание.

Подробна презентация за възможностите и предизвикателствата на споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам направи търговският съветник в посолството на Виетнам Нгуен Тхай Хоа.

От презентацията стана ясно, че след влизане в сила на споразумението ЕС ще премахне вносните мита за 85,6% от данъчните линии, което се равнява на 70,3% от експортния оборот на Виетнам към ЕС. А след още 7 години ще бъдат премахнати вносните мита за 99,2% от данъчните линии, което се равнява на 99,7% от експортния оборот на Виетнам. За останалите 0,3 % от експортния оборот ЕС предоставя на Виетнам митническа квота заедно с вносните мита, равна на 0 %.

Нгуен Тхай Хоа обърна внимание и на конкретните ползи за българските износители на стоки за Виетнам от влизането в сила на споразумението, защото така ще се премахне сегашното ненужно оскъпяване на търсени във Виетнам български продукти и те много по-лесно и интензивно ще навлязат на виетнамския пазар. Като пример бяха посочени качествените български плодови сокове и вина, чието търсене ще нараства успоредно с все по-широко развиващия се туризъм във Виетнам.

Голям интерес предизвика и презентацията „Споразумения за свободна търговия на ЕС със страните от Азия” на проф. к. ик. н. Димитър Хаджиниколов от УНСС, който е и председател на Българската асоциация за европейски изследвания. Той посочи, че 27% от експорта и 37% от импорта на ЕС е свързан с 12 азиатски страни. Сред тях е и Виетнам, който има 26 млрд. долара положително салдо от този търговски обмен.

Итересни данни посочи в своята презентация „Външноикономическите отношения на България с Виетнам през последното десетилетие” и доц. д-р Паскал Желев от УНСС.

Оживление предизвика изказването на отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, чиято работа като журналист от години е свързана с публикации за развитието на съвременен Виетнам. Тя разказа за впечатленията си от своето пето пътуване до тази страна през ноември м.г., осъществено с помощта на посолството на Виетнам и свързано с отразяване на годишната среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, състояла се във виетнамския град Да Нанг.

Подробен репортаж за това пътуване е публикуван в последния брой на списание „Черно и Бяло”, който бе раздаден на присъстващите и породи голям интерес.

Къдринова подчерта: „Големите успехи на съвременен Виетнам се дължат преди всичко на неговия работлив, предприемчив и неуниващ народ, съумял да възроди родината си след съсипващата Виетнамска война и да я тласне напред, във впечатляващия ѝ скок към бъдещето. Разбира се, много е важна и държавната визия и стратегия за развитие на страната, изграждана за десетилетия напред, както и рационалното инвестиране на приходите в перспективни отрасли и производства”.

Отговорният редактор на сайта на СБЖ отбеляза още, че България все още не е съумяла досега да оцени и да развие потенциала, който има, благодарение на над 30-те хиляди български възпитаници във Виетнам, много от които са на ключови позиции в тази ухажвана днес от всички свърхсили динамична страна.

„Крайно късогледо е България да държи на сегашното ниво споразумението си за сътрудничество в образованието с Виетнам, което дава възможност за обмена само на по един-единствен студент годишно. Докато в същото време Унгария осигурява по 100 стипендии за виетнамски студенти на година,” каза Къдринова, подчертавайки необходимостта България по-дейно да оползотворява богатите възможности пред българо-виетнамското сътрудничество.

Подобни мнения бяха изразени и от други изказали се, като бе отправено и конкретно предложение за практическо запознаване на български бизнесмени с особеностите на виетнамското законодателство с цел улесняване на съвместни делови проекти.

Маргарита Попова веднага откликна с покана от името на Българската стопанска камара за провеждане на поредица от срещи, на които да бъдат обсъдени именно такъв тип конкретни теми от българо-виетнамското сътрудничество.

Проф. Стати Статев обобщи на финала на кръглата маса безспорната подкрепа за споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам и подчерта, че вратите на УНСС винаги са отворени за подобни плодотворни обсъждания, а и за разширяване на двустранното сътрудничество в областта на образованието.

Къдринка Къдринова
снимки: Красимир Петков

19th Jan2018

Чаровникът от „Компарсита“ си отиде… Сбогом, скъпи, Чечо!

by Черно и Бяло

Изкуството е вечно, защото е подсъзнателно и действа на егото ти…

С тази стройна осанка, запазена и до днес, искаха да Ви направят офицер, но Вие решихте…

Реших да стана артист, това е случайност, разбира се, както всичко в живота и вече толкова години- 55, се занимавам с това. Родителите ми бяха учители, никога не съм искал да ставам артист – тогава, говорим за онези времена. Моите родители ходеха на театър и аз съм ходил с тях, отдавна; помня неща, които са, както сега се казва, далечна, далечна история. Така се случи и това е положението!

И като избрахте ВИТИЗ, попадате в класа на Н.О. Масалитинов. Какви бяха най-важните уроци от него за професията и живота? Тогава започват да Ви наричат Чечо, тъй като в курса сте били няколко Стефановци.

Естествено, че се помнят нещата, които учителите ти казват. Специално Масалитинов беше гениален артист. Той твърдеше, че всяко нещо може да се изиграе по всякакъв начин, стига да можеш да го докажеш със своята мисъл. Това беше най-важното, което ни втълпяваше, т.е., той позволяваше човек сам да пристъпи към ролята, по свой път и това всъщност е най-големият урок. И още, че “в живота има два края- биологически и творчески”. Ами това е истината и който не иска да се съгласи с нея, в другия живот ще се сети, че фразата е била правилна.

Всъщност от какво зависи пътя на актьора и неговото прекъсване? След повече от 50 години в киното и театъра имате ли още какво да кажете на българския зрител? Продължават ли да Ви импулсират творческото вдъхновение и смелостта?

Зависи изключително много от външни фактори, които се отнасят до това, че птичето на щастието каца само веднъж и трябва да го хванеш, иначе губиш.  Нашата професия е такава, че не всички успяват И е доказано, че тези, които започват своя път, само  15 на сто от тях успяват. Останалите отпадат, предполагам, че това се отнася за музикантите, може би и за други професии, но за актьора е така.

След като си се съгласил, първо  са ти предложили, което също е голям шанс, и след това вече наистина е смелост да се убедиш: за мене е най-важното, че аз мога да го направя тази роля, този образ. А вече от тук всичко е послеслов-  да разгърнеш това, което си решил да направиш. Разбира се, в сътрудничество с всички останали, които те съпътстват; започва от осветителя, от гримьора, от сценичния работник и от тук нататък вече идва операторът и режисьорът- най-важното, защото те са двигателите на творчеството. Не може без тях.

По какви образци се изгражда вкусът на нашия зрител? Днес хората рядко ходят на кино. И театърът не е същият…

За годините много неща биха могли да се разказват, защото животът предлага всякакви възможности и предизвикателства. Но сега, във времето на телевизиите, във времето на Интернет този, който се интересува и да не се интересува, може да седне пред телевизора и пред  Интернет и да види образци. Дълбоко съм убеден от всички разговори, които имам в съвремието сега, тези години, че хората естествено не са си загубили вкуса и усещането за хубавото. Когато е хубаво е привлекателно и е умно, те му обръщат внимание и го запомнят.

Дали се различават днешното кино и театър от тези, по мое време. Не бих могъл да кажа, че се различават. Смисълът е един и същи. Направи така, че да те разберат. И най-вече: театърът, киното и телевизията имат своята мисия. Който влезе в тази мисия знае, че той пропагандира/ грубо казано/, а иначе се казва послание за добро- във всякакъв смисъл. Тогава работата е лесна. Едно и също е, само че техническите възможности са различни. Хората са едни и същи, не случайно има драматургии от 400-500 хиляди години, от които продължава да се вълнува човек. Темелите на съвременният театър са семейството и любовта; и основната му публика са зрителите  до 25  години и след 50-сет. Човекът като психика не се е променил, той се е променил само в изявите си, в наглостта или в примирението, или в някакви други такива качества.

Какво не могат да постигнат днешните млади и защо? Известният режисьор Кръстьо Мирски казва: „Няма да ходя да ги гледам. Те само си преобличат костюмите.”

Това, разбира се, е парадоксален израз на един голям творец, но  само подсказва липсата на енергия при изграждане на ролята или на представлението. Но, че този принцип важи и сега, важи. Не може без подобни случки, иначе няма как да се отдели голямото от малкото; бялото от черното. Това е въпрос на контраст.

Може би на младите им липсва желанието да се усъвършенстват и да направят ролите, които искат, съвършено, перфектно. Това е стремлението, което ни липсва и на възрастните, и на младите. Защото и възрастните се заразяват от младите, те пък от възрастните. Стига да искаш да го постигнеш това съвършенство- ето най-важното!

В този ред на мисли къса ли се връзката с младите, има ли у тях интерес към предното поколение. Какво още не им достига, различава ли се техният професионализъм от този на опитните възрастни актьори? Обстоятелството с говора…

Аз съм съгласен, че  говорът е основният проблем. Много често не се разбира какво говорят от малкия и големия екран. Защото това вече е въпрос на технология и зависи изключително от учителите, с които е  започнал. Аз не бих могъл да визирам определен артист, но смятам, че 99 на сто е така. Но пак стигаме до желанието да бъдеш съвършен.А това може и сам да си го научи човек. Аз съм имал голямото щастие, че много дълги години съм работил в състави, в които е имало много възрастни хора и много млади хора. Отново ще повторя, че било е щастие, когато съм бил млад, не сме имали конфликти с възрастните. А след това във времето, когато съм работил в театър “София” и МГТ “Зад канала” там такива неща не са се чувствали въобще. Напротив- младите са се старали да бъдат като нас, така си мисля.

Много рядко се канят възрастните актьори във филмите…

Който е чел пиеси, който е чел сценарии, който е гледал филми и представления, много добре си дава сметка, че на 100 пиеси, на сто сценария има  по един възрастен. А живи има 90, да речем. Е, на тебе ли ще ти се случи… Нека си припомним казаното в началото- за щастието и късмета  птиченцето да кацне веднъж на рамото ти. Не винаги се случва на тебе да ти се падне. Не приемам формулата, че нас ни забравиха. Никой не те е забравил, просто няма работа за тебе! И който не се съгласи с това вътрешно, за да не страда, просто е забравил смисъла на професията.

Естествено идва питането за последната театрална реформа, която влезе в сила в началото на 2010. Съществуват ли абсурди, има ли изисквания за качеството на продукцията, за художествената страна? А бройките билети…

Понеже живеем в нашата прекрасна България, без абсурди не може.

Просто за нас това е едно ежедневие. И който днес, не се е съгласи с факта, че живее в абсурд, би трябвало да се поправи  и да се справи с абсурдните положения. По отношение на реформата: който познава историята на българския театър, знае че той е в непрекъснати реформи. Не е спряло никога, никога! Всеки, който дойде на власт и решава нещо да промени, вижда реформа. А под реформа в България се разбира съкращения! Но театърът е много жилаво създание и въпреки всичко, е успял да оцелее по някакъв начин и продължава да работи. В нашия случай, говоря за последните две- три години; прави се същото, което се е правило последните 30-40 години, в които аз съм бил свидетел на тези промени. Не се отчита, че всяко място, всеки град е различен, различна е публиката, различен е манталитетът, различно е желанието да види еди-какво си. Да види един кръг от проблеми, които него го интересуват. И колкото и да е странно, независимо че компютрите и Интернет съществуват, въпреки всичко манталитетът на човек се променя изключително трудно. Не е едно и също в Силистра, не е едно и също в Благоевград. Едно харесват там, друго харесват другаде. Не гледайте София.Твърдя, че цялата измет на България се е събрала… И тук не би могло да бъде мерило за българския театър. Българския театър не е само София и животът не е само София!

Вие сте аристократ на духа и с фино чувство за хумор. Дано въпросът не Ви се стори лаически: навярно е сложен процесът при изграждането, създаването на всяка роля; научаването на текста и създаването, вникването в образа едновременно ли става или има първо и второ?

Има много елементи, разбира се. Естествено, първо е текстът, който е написал авторът. Аз уважавам режисьорите, които не изменят авторските текстове. След като сме се съгласили да правим на еди-кой си автор и го смятаме или за гений, или за глупак. Ако е гений, се съгласяваме, ако той е глупак – защо сме се съгласили с него. От тук нататък е много просто за интелигентни хора – момчета и момичета. Почваш с думите, след това виждаш какво е различното от тебе, от твоя характер, от твоята душевност, от твоите емоции, от твоята възможност да изразиш това. И вече е въпрос на моделиране, заедно с останалите, защото актьорът не е сам – нито на сцената, нито в мислите си; защото трябва да мислиш как мене ме възприемат, какво искам да кажа на този, който ме гледа. Ако успееш да победиш да те слушат, а не да шумят, елементарно казано, значи ти си успял. Навремето ядяха семки и си говореха, разбира се, тогава нямаше GSM-ми. Но ние спирахме и казвахме „Ако обичате, престанете с това, ако ли не – ние спираме да играем. Или вие, или ние!“ И те преставаха, защото са платили пари и трябва да стоят докрай.

Много по-трудно е, когато образът, а в повечето случаи не съвпада с твоя характер, не подхожда на твоето амплоа.

Да, има и такива случаи. Тогава пък влиза в сила професията. И как трябва да го преодолееш, има безкрайно много начини- да почнеш да мислиш като другия човек. В определеното време трябва да мислиш и действаш като героя си , а не като тебе.

От какво линее талантът? Прокрадват ли се при Вас съмнения и как ги преодолявате? Все още ли Ви спират хората по улицата, запомнили образите с които наелектризирахте екрана и флуидите струяха от сцената.

Пак се връщам към желанието си да направиш нещо съвършено. Ако се откажеш от най-доброто- става безинтересно. Идва рутината и залинява всичко, когато ти не искаш да бъдеш съвършен. Просто всичко зависи от тебе. Нашата дейност е публична. Не може да излизаш пред хората и да не искаш да им внушиш по най-силния възможен за тебе  начин това, което ти мислиш. А пък най-добрата рецензия в края на краищата е – очите на хората, по тях познаваш вече ти  ли си личността с име, или не си. Ако никой не те поглежда, значи вече „довиждане”. Край. (Там, където правихме интервюто, поне десетина души минаха да го поздравят и заговорят – бел.авт.)

При злополука по време на снимки преди 40 години губите слуха си и зрението Ви отслабва. Рисковете на професията… Сигурно Ви е коствало много.

Стана при „Зарево над Драва” на Зако Хеския. Просто взрив, който… колеги минаха по невнимание в по-предната редица и взривът изгърмя; той не се отнасяше за тях, но те се бяха уплашили. Така приключи всичко. Костваше ми, разбира се, но всичко това се компенсира. Вероятно сега вече на моята възраст, всички тези премеждия личат. Но през годините съм гледал да ги компенсирам по някакъв начин и мисля, че съм успял.

Случиха ли се мирогледни сривове и как преодолявате съмненията. Дълго време бяхте председател на САБ – от 1990 до 2005 г. Допринесохте ли за стабилизирането му?

Дълбоко съм убеден, че не съм се променил.Така си мисля, или така ми се иска да се е случило. Убеден съм, че и сега не съм си загубил навика да се радвам на успеха на другите. Аз съм човек, който не завижда, дълбоко съм убеден в това. Има неща, които не приемам, но никога не съм си позволявал да си помисля, че аз бих направил даден образ по-добре от другия. Именно, това може да те доведе до самоизяждане и до срив.

А колкото до председателството, аз съм преживял 3–4 реформи. Не знам дали съм успял да помогна на Съюза с определени позиции, но Съюзът придоби един авторитет. Той и преди го е имал. Но когато държавата се разтресе, трябваше организацията да застане на страната на артистите, на страната на доброто. И всички решения, които са взимани, когато аз съм бил, са били плод  на упорито обясняване, за да се стигне до съгласие.Ние не сме имали разногласия, това е много важно да се каже и може би е една от малкото организации, които не се разцепиха. Може да са малко, но те са там. Останалите не са и искали да направят друга организация, в това съм сигурен. Всички съюзи са бедни, зависи от стандарта, който ти искаш да имаш. Но колкото до нашия Съюз, никога не е бил издържан от никого и никога не е получавал никакви субсидии. Даже веднага след 1989 година ние се  принудихме, за да съществува организацията, да вземем заем, който успяхме за 2–3 години да върнем. Не искахме да се подлагаме на никакви други унижения.

В този смисъл, Вашето разбиране за твърдението на Харолд Пинтер „В края на човешкия живот се брои единствено достойнството.”

Човекът е прав, за голямо съжаление. Всеки, който не смята, че е така, в другия живот ще се сети, че е било точно така. Само сам можеш да защитиш и пазиш достойнството си, никой друг не може да ти защити достойнството. Сам и това е голям кръст, който трябва да носиш.

Как успяхте да съхраните любовта и семейството? Любовта възторг и страст, копнеж и разочарование, горест и надежда ли е или временна еуфория, опиянение…

Любовта на тази възраст я разбирам като философско поведение, а не в подразделения. Според мене това е истината, една извисена духовност… Семейството е най-важното, човек там има своята опора. Слава Богу, аз съм имал тази опора.

Появихте се, макар и за кратко, в един от гледаните нови сериали – „Под прикритие”(може и да не го цитираш, махни заглавието, ако е нужно), в ролята на ген. Пенев и веднага започнаха да Ви наричат „българския Дон Корлеоне”. Според Вас, очакват ли Ви нови кинохоризонти?

О, не бих могъл да кажа какво предстои от тук нататък. Това, че започнаха да се правят сериали, е много добро дело. И като  подемат една конкуренция, ще излезе истината. Това ще го каже и публиката. Сега го наричат рейтинг и прочее и прочее. Дали съществува влиянието на това, което е направено. Още повече, че с навлизането на телевизията масово в целия свят, това е основното място, в което се прави кино. За голямо съжаление, и в България е така.

И нека завършим с любопитна случка – даден филм е вече готов и следва разпространението му. Тогава нямаше никакви трудности в тази посока.

Да, тук вече думата има публиката. Навремето след премиерата се ходеше и в няколко града из страната. Екипът на филма „Компарсита” (една от любимите роли на актьора – бел.авт.) се справи много добре с предвиденото и засне точно 2800 метра. Как се вместихме – и като сценарий, режисура и актьорско присъствие, явно сме били много дисциплинирани и сме показали своето майсторство. Колегите бяха пълни с енергия и желание- сценаристът Тодор Монов, режисьорът Никола Петков, операторът бай Димо Коларов. Дори монтажистката се учуди и ни поздрави. Обаче- без присъствието на Кольо, режисьорът, при монтажа, наложи му си да замине спешно при сина си, нашето творение стана 2 200 метра – орязано и съкратено. На прожекция и среща с публиката във Велинград (там бяха голяма част от снимките), един зрител стана и рече: „Нещо ви хлопа каруцата!”, т.е. той беше усетил тези „дупки”, които попречиха на качествата и цялостното възприемане на филма. Публиката изръкопляска и си тръгна…

Визитка
Стефан Илиев е роден на 25 юни 1935 година. Учи във Втора мъжка гимназия в София, а през 1958 година завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на Н.О. Масалитинов. Дебютира в ролята на Дженаро в „Лукреция Борджия” на ДТ Габрово и работи там известно време. По-късно е актьор в ДТ Плевен, ДТ Перник, Народен театър за младежта, Т София и МГТ „Зад канала”, чиито основатели са с актьора Руси Чанев.

Създал е над 70 роли в театъра и безброй в киното. Незабравими остават неговите герои от филмите: „Пленено ято”, „Между релсите”, „Отклонение”, „Зарево над Драва”, „Сватбите на Йоан Асен”, „Компарсита”, „Куче в чекмедже”, „Големанов” и съвсем наскоро в тв сериала „Под прикритие”. Зрителите запомниха и обаятелните му театрални превъплъщения – образа на Авакум Захов от „Спящата красавица”, поручика от „Поручикът и Марютка”, Браун от „Опера за три гроша”, Вершинин от „Три сестри” и много други. Председател и на САБ от 1990 г. до 2005 г. и допринася за утвърждаването му. Женен е, има син Александър и внучка Стефания, която носи неговото име.

В памет на Стефан Илиев

Разговора води Мариана Енева

Pages:12345678»