21st Nov2017

Страната на огъня по пътя на коприната

by Черно и Бяло

Представиха нова книга във Военния клуб

Преди дни в Централния военен клуб беше представена историята на Азербайджан, с автор австрийският историк и писател Ерих Файгл. Конференцията се състоя в присъствието на политици, дипломати, историци, журналисти и приятели на Азербайджан.

Посланикът на Азербайджан г-жа д-р. Наргиз Гурбанова припомни, че страната ѝ е „една от античните люлки на цивилизацията“. Тя подчерта, че това е първата светска държава в мюсюлманския свят, която за краткото е съществувала в началото на миналия век…, специален фокус прдставляваха думите й относно карабахския конфликт.

„Взаимното ни опознаване е повече от необходимо в глобалния свят, изтъкна в словото си доц. д-р Благовест Нягулов, зам-директор на Института по история към БАН. Балканите и Кавказ са почти съседи, но не се познават добре. Книгата вероятно ще е изненада и провокация за българския читател.”

Азербайджанският историк акад. Ягуб Махмудов, който е и депутат, сподели мнението си и недеволството си  от превратната гледна точка, която се е наложила за историята и природата на карабахския конфликт, в който пасивите са струпани върху Азербайджан. Според него коренът на сегашния проблем е в някогашното противоборство между Руската и Иранската империи за контрола върху региона. Той също подчерта, че: „България заема важно място в политиката на Азербайджан и очаквам нашите отношения да се развиват“.

„Докоснах се до свят, непознат за мен и представен изопачено“, подчерта на свой ред преводачът Тодор Енев, който не скри, че има приятели както арменци, така и азербайджанци. Подчерта също така, че би се радвал двете страни да намерят път и да заживеят мирно и приятелски.

14th Nov2017

„Един пояс, един път” китайската перспектива

by Черно и Бяло

В края на ноември излиза от печат новата книга на „Ентропи 1”

Инициативата „Един пояс, един път“ е най-мащабното и амбициозно усилие на съвременен Китай да предложи нова, различна от западноцентричната глобализационна парадигма. Тя има за цел да оформи контурите на нов тип глобализация, чиито принципи се коренят в традиционната китайска култура и философия и в чийто център стои представата за многоизмерната взаимосвързаност. Какво предлага „Един пояс, един път“? Какви ще са ползите за икономиките и обществата в страните от нейния обхват? Ще засегне ли Китай чрез инициативата ключови интереси на други големи държави? Отговорът на всички тези въпроси налага най-напред да бъде проследен нейния генезис и логика, така както ги виждат от Пекин.

 


Из „Предговор”

Инициативата „Един пояс, един път“ (一带一路, и дай и лу) е първото и най-значимо усилие на Китай след започналата в края на 70-те години на миналия век политика на реформи и отваряне към света за утвърждаването му като незаобиколим фактор в международните икономически, търговски и политически отношения. Бързият икономически възход през изминалите трийсет години доведе до големи трансформации не само в структурата на китайското общество, но също така и в начина, по който китайците гледат на света. Тази промяна в нагласите стана по-очевидна след финансовата криза от 2007–2008 г. и последвалата я икономическа, за които в Китай съществува разбиране, че се дължат основно на структурни проблеми в западния свят и които показват, че „глобализацията по американски образец изглежда неустойчива“. Когато през 2013 г. китайският председател Си Дзинпин представи визията си за „китайската мечта за велико национално възраждане“, стана ясно, че Пекин ще търси нови, проактивни пътища за своето развитие и утвърждаване в света като „голяма държава“, но и че смята да постигне това по начини, различни от досегашните. Година по-късно, с издигането на инициативата „Един пояс, един път“ Китай показа вече ясно, че не желае да бъде част от западната глобализационна парадигма, в която „морските страни доминират над тези във вътрешността на континентите, а Западът доминира над Изтока“.

Какво обаче предлага „Един пояс, един път“ в замяна на досегашните модели в международните отношения? Възможно ли е инициативата да се реализира в условията на нестабилност в голяма част от ключовите є региони? Ще засегне ли интересите на други големи държави в степен, в която те ще започнат да се отнасят към нея като към заплаха? Какви са икономическите ползи от проектите, как ще се финансират, какъв ще бъде ефектът им върху местните икономики, социални групи и околната среда? Всички тези въпроси нямат еднозначен отговор и поради прекалено комплексния характер на самата инициатива „Един пояс, един път“ и все още началният етап от нейната реализация, често са обект на едностранни интерпретации, основно в медиите, които оценяват отделни нейни аспекти, поставяйки я или в контекста на западната представа за „китайската заплаха“ или свързвайки с нея прекалено големи надежди и очаквания.

Настоящата книга представлява опит за систематично представяне на инициативата „Един пояс, един път“, така както я виждат в Китай – нейният характер, цели, основни компоненти, механизми за реализация, рисковете и предизвикателствата, пред които е изправена, както и гледните точки на местните анализатори по тези въпроси.

Поради статута на инициативата като едно от ключовите направления в днешната китайска външна политика, външноикономически, търговски и инвестиционни отношения с останалия свят, тя е обект на огромен брой изследвания, анализи и коментари, част от които следват официалната линия, а други търсят алтернативни обяснения за мотивите, които стоят зад нея. През последните три години „Един пояс, един път“ се превърна на практика в отделно направление в китайските социални, икономически и дори природни науки и това налага тя да бъде осмисляна отвъд представите за обикновена стратегия за геополитическо ребалансиране, програма за икономическо развитие на по-изостанали региони, търсене на нови двигатели за китайския икономически растеж или усилие за изнасяне на остарял производствен капацитет зад граница.

Инициативата „Един пояс, един път“ си поставя изключително амбициозната цел да оформи контурите на нов тип глобализация, основана на многоизмерната свързаност и търсеща отговор на проблема с устойчивото развитие в глобален план. Резултатът трябва бъде изграждането на „общност на споделена съдба“, в която водеща ще бъде взаимосвързаността.

За автора
Тодор Радев е завършил „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ с магистърска теза „Концепцията за „тройното представителство“ на Дзян Дзъмин: идеологически и политологически аспекти“. Бил е хоноруван преподавател по „Политически идеи и практики в страните от Източна Азия“ в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет, специализирал е международни отношения на Китай в университета „Сун Ятсен“ в Гуанджоу и Сямънския университет. Автор е на книгата „Китайците“, преводач и редактор на „Китайската мечта за велико национално възраждане. Избрани откъси от речи и изказвания на Си Дзинпин“, „Здравей, Китай!“ (мултимедиен културен поглед в 100 теми“, „Китайско-български тематичен речник“, редактор на съдържанието на списание „Обектив Китай“, автор на редица публикации, свързани със съвременното политическо и идеологическо развитие на съвременен Китай. От 2009 г. работи като журналист и редактор в българската секция на Радио Китай за чужбина в Пекин.
10th Nov2017

В Южна Осетия издадоха книга на български език

by Черно и Бяло

За първи път в историята в Южна Осетия излезе книга с български приказки на български и осетински език. Инициатор на издаването на книгата е Дружеството за южноосетинско-българско приятелство „Мурат Санакоев”. Книгата е предназначена за ученици от средните класове, служи за популяризация на българското устно народно творчество сред осетинските деца и има за цел развитието на приятелските отношения между народите на Южна Осетия и България.

Композицията на книгата е оригинална. Тя става за четене и от двете страни – от една страна е книгата с приказки на бъргарски език, а от другата – същите приказки на осетински език. Младите читатели ще могат да направят сравнение – как се четат те или отделните думи на другия език, и ще могат да получат представа за съответните езици. Създаването на книгата е заслуга на известните представители на интелигенцията на двата народа.

Преводът на българските приказки на осетински език е дело на известния осетински поет, писател, преводач, журналист, доктор по философия и доцент от Южноосетинския държавен университет Валерий Гобозов. Редактор на българския текст е известният журналист, автор и водещ на телевизионното предаване „Облаче ле бяло” на ТВ „СКАТ”, а в миналото  директор на Държавна агенция за българите в чужбина – Райна Манджукова. Редактор на осетинския текст е големият осетински писател, преводач, държавен, политически и обществен деец на Южна Осетия, народният поет на Осетия, нееднократен депутат в Парламента на Южна Осетия, доктор по философия, професор – академик Нафи Джусойти. Изборът на приказките е на известният български учен, общественик, доктор на техническите науки професор Михаил Кръстев и неговата съпруга, педагог с висша квалификационна степен Валентина Кръстева. Автор на предговора е кандидатът на историческите науки,  доцент Робърт Гаглоев, директор на Южноосетинския научно-изследователски институт и председател на Дружеството за южоосентинско-българско приятелство „Професор Мурат Санакоев”. Автор на емблемата на корицата – ненавреме починалият млад известен художник Инал Джусоев, илюстратор е младата, но доста известна художничка-оформителка, Мария Кокоева.

Екипът на книгата с пълно основание може да се нарече „съзвездие”. – „Дълбоко съм благодарен и признателен към всички представители на българската интелигенция, подкрепили идеята и внесли своя дял в работата над нея” – заяви пред Агенция „Фокус” създателят на книгата, заместник-председателя на Дружеството Инал Плиев.

25th Sep2017

Елизабет Костова представя „Земя на сенки” в София

by Черно и Бяло

Световноизвестната американска писателка Елизабет Костова, автор на бестселър номер 1 на „Ню Йорк Таймс” „Историкът”, пристига в България за премиерата на новата си книга – „Земя на сенки”!

Елизабет Костова е завършила университета Йейл, живее със семейството си в Северна Каролина и преподава творческо писане. От дебютния роман на Костова, „Историкът”, до момента е реализиран тираж от над 5 милиона екземпляра. Той й носи награда Quill за „Дебют на годината” за 2005 г. и награда Book Sense в категория „Проза за възрастни“ за 2006 г. Издаден е в над 40 страни в цял свят и е включен в списъка „Десетте най-добри книги на годината“ на USA Today. Освен „Историкът” на български език е преведен и вторият й роман – „Крадци на лебеди”. Костова е съосновател на фондация „Елизабет Костова“, която активно стимулира и подкрепя творческите усилия на писатели и преводачи на български и английски език.

Изкусно композиран и наситен с напрежение, „Земя на сенки” (в превод на Надежда Розова) изследва мощта на сказанията, отпечатъка на миналото, надеждата и смисъла, които понякога се таят в пепелището на голяма загуба. Американката Александра Бойд идва в България – един загадъчен и примамлив къс от света, – поела по дирята на спомените и обзета от желание да изкупи вината си за изчезването на своя брат. По лъкатушния път на този изящен разказ героинята ще се помири с миналото си и ще се увери в благородната мощ на човешката фантазия.

Отворената среща с читатели в София ще се състои на 27 септември от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”, НДК. Модератор на събитието: Димитър Кенаров.

31st May2017

Туристически пътеводител на трънския край

by Черно и Бяло

На 02 юни в 17:00 ч. в Народно читалище „Гюрга Пинджурова” в град Трън ще бъде представен ениклопедичен туристически пътеводител на трънския край. Озаглавен е „Трънски край – природни културни и исторически забележителности”, а автор е Димитър Тонин. Включени са град Трън, 51 села в община Трън, 21 села в Западните покрайнини, повече от 250 туристически обекти, повече от 60 туристически маршрута.

На „един хвърлей” западно от София и Перник се намира град Трън, център на една от най-големите по площ и най-слабо населени общини в България – Трънската.

Макар към настоящия момент Община Трън да се определя като изостанал граничен и планински регион, тя има ключово географско положение — на границата с Република Сърбия, разположена сред уникално красива и чиста природна среда, с множество културно-исторически и религиозни паметници и природни богатства, които тепърва ще бъдат разработвани в интерес на икономическото процъфтяване на общината. Тя има дадености и предпоставки да се превърне в привлекателна туристическа дестинация, да привлече подходящ инвеститорски интерес и да предостави възможности за заетост на местните хора.

Когато става дума за трънския край, повечето туристи си мислят, че това са град Трън с пещерния параклис „Света Петка”, селата Бусинци и Студен извор с музеите на бусинската керамика и киселото мляко и ждрелото на река Ерма при Ломница.

Независимо от не особено развитата туристическа инфраструктура (а може би и благодарение на това!) Трънско е благодатно, а и вече посещавано от любителите на планинския туризъм със своите множество и почти девствени планини (почти четвърт от всички български планини са тук!) – Кървав камък, Руй (вкл. Милославска и Рудина), Ерулска планина (вкл. Люляк), Любаш, Парамунска Стража, Еловишка планина, Ездимирска планина, Гребен, Пенкьовска, Завалска, както и по-малките Лешниковска и Боховска.

Множество са скалните феномени в трънския край, но малцина ги познават добре – извън вече споменатите ждрела по-неизвестни остават Драговското врело край махала Драговци на село Филиповци, Шильи камик над Зелениград, Голяма и Мала Гарваница над Ярловци, Щърби камък над Насалевци и много други.

Няколко определено интересни пещери очакват своите изследователи – Бежанската пещера до село Бутроинци, Филиповската пещера във Велиновското ждрело пещерният параклис „Света Петка” в Трън, вече все по-известната пещера-светилище „Царева църква” в масива Шильи камик над Зелениград, най-голямата пещера в Трънско – Еловишката, до село Еловица.

Някои от любимите места за почивка не само на трънчани са Врабчанският водопад под скалите преди село Врабча, както и поляната на параклиса „Света Богородица” след село Мрамор. Ако останете да преспите тук на палатка, ще разберете какво означава „звездите да ви кацнат на главите”!

Множество вековни дървета могат да приютят в сенките си ентусиазираните пътешественици, сред които най-старото дърво в Трънско, 1034-годишният цер до църквата в с. Докьовци. Много древни и забравени крепости в трънския край очакват своите изследователи, една от относително запазените е Калето над село Филиповци, а в сърцето на Знеполе се издига цял древен и непроучван град – крепостта Земън (Земун) между Ярловци и Зелениград.

За любителите на религиозния туризъм трънският край предоставя интересни възможности за запознаване с чудесни образци на православната архитектура – знаменитата скална църква „Света Петка” в Трън, известните и сравнително запазени средновековни манастири – Трънският, Мисловщичкият, Леворечкият, Пенкьовският, Ерулският, Забелският, множество чудесни запазени църкви. По хълмовете под вековни дървета и на скрити места са приютени и някои стари оброчни кръстове…

В този първи по рода си туристически пътеводител на трънския край, резултат на десетина години обхождане по трънските красоти, ще се опитам да ви разкажа за град Трън и за всичките трънски села, за планините и за забележителностите, за местата за нощувка и храна, ще ви предложа повече от 250 интересни места за посещение и повече от 60 туристически маршрути.

29th May2017

Даян Шаер издава нова книга за бежанка от Алепо

by Черно и Бяло

Българо-сирийската писателка разказва история по действителен случай

През юни 2017 г. на българския книжен пазар предстои да се появи дългоочакваната втора книга на Даян Шаер – „На моята майка Сирия“. След успеха на дебютния ѝ роман „Има ли места в Рая?“ писателката изненадва читателите с нов проект, вдъхновен от действителни събития. В книгата авторката разказва историята на сирийка, избягала от Алепо, заедно с трите си дъщери, в разгара на войната.

В новото литературно произведение читателите ще научат защо главната героиня София* избира България за свой втори дом, както и как успява да осигури подслон за семейства в Сирия. За своя втори проект Даян Шаер споделя: „Това е една история за важните неща в живота и моментите, в които губиш пътя пред себе си. Припомня за силата на душата и как звучи пулсът на забравените мечти. Пустинята винаги ще милее за своя дъжд така, както чужденецът за родината, но нека тази книга не бъде „Сбогом“ с родината, а едно ново „Здравей“ за душата, която съхранява в себе си цели светове, държави и истории“.

Авторката отново акцентира на изключителната сила на женския дух, като умело пресъздава една силна история, базирана на действителен случай. Освен откровената изповед на бежанката изданието съдържа много биографични моменти от живота на писателката.

Даян Шаер ще представи новата си книга „На моята майка Сирия“ на литературно турне в страната:

  • На 09.06.2017 г. (петък) писателката ще направи премиера на своя втори проект в „Art Club Sofia в столицата от 19:30 ч.
  • На 10.06.2017 г. (събота) Даян Шаер ще зарадва публиката в „The Gallery“ в град Велико Търново. Събитието започва в 20:00 ч.
  • На 11.06.2017 г. (неделя) писателката ще представи своята втора книга в „BH Cafe-Library“ в град Русе. Срещата там започва от 17.00 ч.
  • На 12.06.2017 г. (понеделник) авторката ще се срещне със своите почитатели в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ в град Ловеч. Представянето ще стартира в 17:00 ч.
  • На 15.06.2017 г. (четвъртък) Даян Шаер ще посети „Тhe Brain” в град Бургас. Начален час: 19:30 ч.

* Името на главната героиня в книгата „На моята майка Сирия“ е променено.

08th May2017

„Закъсняла пролет” или изповед за простите неща в живота

by Черно и Бяло

Нова книга за обичащите българска литература

„Закъсняла пролет” на Борис Рахнев отново вдъхнови неговите почитатели с нови разкази, пътеписи и стихове, посветени на любовта, природата и тайнството на човешката душа. „Здравей, любов”, „Бяг”, „Легенда за Невена”, „Черно кафе” са част от лириката в книгата. Българското певческо и хореографско изкуство по света е описано в пътеписите посветени на ФА „Ряховчани”. Рахнев запознава читателите с жителите от с. Горско Ново село, които не можеш да не обикнеш и да не им се поклониш.

Борис Рахнев е автор на „Щрихи от живота” – разкази и новели, както и на поетичната творба „Изпепелена суета”. Публикувал е във в. „Студентска трибуна” и в редица литературни  издания през годините.

Борис Рахнев е роден в с. Горско Ново село, Великотърновско, завършил е местното училище „Хр. Ботев” и икономика в Свищов. Той е активист на Комсомола и втори секретар на БКП в Горна Оряховица, счетоводител и управител на фирма. Не е забравил корените си, родолюбец, който продължава да търси разковничето на истинските неща в живота.

Миглена Китанова

04th Jan2017

Градска библиотека: Нови книги през януари

by Черно и Бяло

Нова година дойде и ние осъмнахме с мисълта за нова редовна рубрика. Категория Книги има нужда от сериозно ежемесечно попълнение. Какво ще направим – в нея ще Ви представяме нови и интересни заглавия на някои от големите издателства в България, както и такива на независими автори. Започваме с януарските премиери на издателство „Колибри”:

6. 01. 2017
Мълчание от Шюсаку Ендо
Ударна доза „Мълчание”, изкусно дирижирано от Шюсаку Ендо и Мартин Скорсезе. Дългоочакваният филм е адаптация на едноименния роман – тревожен епистоларен разказ, издаден за пръв път през 1966 година. Действието се развива през XVII в. и проследява пътешествието на двама йезуитски монаси, които търсят учителя си в Япония. „Във филма няма да има жени, но това ще бъде филм за любовта. За любовта сама по себе си и за това как трябва да се лишиш от егото и от гордостта. За самата природа на християнството”, споделя Скорсезе, който е автор на предговора в книгата.

13. 01. 2017
Друга представа за щастието от Марк Леви
Авторът на „Втори шанс” и „Чувство, по-силно от страха” Марк Леви ни предлага „Друга представа за щастието” – роман, който отново потвърждава нашата безусловна нужда от свобода и същевременно разкрива един малко познат къс от американската история. Докъде можем да стигнем в ненаситното си търсене на щастието? От какво никога не трябва да се отказваме? Не пропускайте българското издание на „Друга представа за щастието” от най-четения съвременен френски писател в света!

20. 01. 2017
Вашето здраве е във вашите ръце от д-р Фредерик Салдман
Д-р Фредерик Салдман учтиво ще ни напомни: „Вашето здраве е във вашите ръце!”. Като се позовава на най-новите научни изследвания и на собствения си клиничен опит, френският кардиолог и изтъкнат специалист по превантивна медицина, автор на „Най-доброто лекарство сте Вие!“, ни учи как да променим отношението си към тялото, за да живеем по-дълго. В тази книга ще откриете средствата, за да се въоръжите срещу голям брой заболявания и ще се научите да се лекувате по различен начин. Става дума за нов начин за мислене за здравето. За отваряне към медицина с естествени средства, която използва собствените ни възможности за изграждането на нашата лична броня срещу атаките. Ние притежаваме силата да превърнем стреса в оздравителна енергия, а слабостите – в силни страни.

20. 01. 2017
Орелиен от Луи Арагон
„Първия път, когато Орелиен видя Беренис, той я намери за откровено грозна.” Което изобщо не означава, че „Орелиен” на френския поет и романист Луи Арагон не разказва една от най-вдъхновяващите любовни истории в Париж за периода между двете войни.
Те нямат нищо общо – тя е омъжена, той – непостоянен, тя не е виждала Париж, той е приет в артистичните среди, тя е мечтателна и страстна – той е преситен… Но нищо не може да отрече очевидното. Орелиен и Беренис се обичат. Романът има телевизионна адаптация в 2 части, чийто сценарист е френският писател Ерик-Еманюел Шмит.

27. 01. 2017
Кучешки живот от У. Брус Камерън
Роман за хората! Създаден от големия американски хуморист и писател Уилям Брус Камерън, „Кучешки живот” е очарователно забавен и проницателен разказ за състраданието, предаността и приятелството, който ни повежда към отговора на един универсален въпрос: Защо сме тук?
Световна премиера на едноименния филм: 27.01.2017 Премиера в България: 27.01.2017, филмът се разпространява от ЛЕНТА. Режисьор: Ласе Халстрьом Във филма едно куче търси смисъла на живота си – след няколко прераждания и собственика:-) Гласът на четириногото е озвучен от актьора Брадли Купър.

27. 01. 2017
Ваещият с ножове от Ървин Уелш
Авторът на библията за аутсайдери ТРЕЙНСПОТИНГ и на неговото продължение ПОРНО, мрачният шотландец Ървин Уелш се завръща с героя си Франк Бегби и романа „Ваещият с ножове”. Напрегнатият детективски сюжет е гениално съчетан с вътрешната борба на героя, полагащ неимоверни усилия да удържи звяра в себе си.
След феноменалния успех на екранизацията ТРЕЙНСПОТИНГ под режисурата на Дани Бойл, сега, 20 години по-късно, зрителите са в очакване на продължението – отново режисирано от Дани Бойл. Световната премиера е на 27 януари, филмът тръгва по кината у нас на 3 февруари, 2017. Любопитно: в новия филм с Юън Магрегър, Джони Лий Милър и Робърт Карлайл си партнира българската актриса Анжела Недялкова.

08th Nov2016

Гена Димитрова. Бог говори чрез гласа ми

by Черно и Бяло

На 21 октомври във ВИП залата на Софийската опера и балет при изключитeлен интерес се състоя премиерата на книгата „Гена Димитрова. Бог говори чрез гласа ми“. Сред многобройните гости на събитието бяха акад. Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките (БАН), представители на редица културни и обществени институции, български и чуждестранни почитатели и приятели на оперната легенда.

Акад. Пламен Карталов, авторката Магдалена Манолова и издателката Юлияна Томова

Акад. Пламен Карталов, авторката Магдалена Манолова и издателката Юлияна Томова

Академик Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, приветства присъстващите и изрази своята почит към великата, обичана и уважавана от всички ни Гена Димитрова именно днес, когато се отбелязва 75-годишнината от рождението ѝ със спектакъла „Турандот“ и с премиерата на този луксозен и богато съдържателен албум.

Проф. д-р Румяна Каракостова от БАН пък представи изданието: „Както подсказва и самото заглавие, книгата е базирана изцяло на преки впечатления от преживяното общуване с оперната звезда през последното творческо десетилетие от нейния свръхдинамичен и отдаден на сценичното изкуство живот. И в още по-голяма степен – на разкриването на огромния ѝ личен архив (аудио и видеозаписи, снимки от спектакли и критики на различни езици), приживе завещан на музиколога Магдалена Манолова. Книгата диптих, тоест, в две части: биографичната Бог говори чрез гласа ми и ретроспективно-обзорната Незабравимата Гена, в идейната си цялост се стреми да портретира мощния певческо-артистичен талант и необятната магнетична природа на явлението Гена Димитрова.

От такава гледна точка в първата, съкровено изповèдна част, своеобразна кулминация очертават трите последователни фрагмента: Гласът на Арена ди Верона; Кралица на Ла Скала; С короната на Турандот, Абигайле, лейди Макбет, както и заключителният – Няма нищо по-красиво от човешкия глас. Докато втората част минава основно под знака на философските обобщения: Животът не е привилегия, животът е мисия; Земна и възвишена; В окото на камерата; Уроци за сцената и живота; Професионален виртуоз и приятел на човешкия род.

Ще завърша експозето си по повод премиерата на книгата, като още веднъж подчертая, че емоционалният градус на разказа и в двете ѝ части разчита на живите спомени на авторката от творческите им срещи, на нестихващия патос, с който тя продължава съвместните им проекти и след преждевременната раздяла с уникалната личност Гена Димитрова, и най-вече – на спонтанно споделеното от оперната дива пред камерата или в непринуден разговор. Именно в това се изразява документалният характер и достойнството на книгата, наред с оповестяването на непубликувани до момента архивни материали и перфектния превод на пълния ѝ текст след всяка от частите, съответно на английски и на италиански, както и с отличното качество на графичния дизайн, и на цялостния изискан вид на изданието на издателство „Български бестселър“.

И още нещо. В книгата е включен и разказ за Гена Димитрова от проф. Кирил Топалов, посланик на България при Светия престол – „Едно късно, но силно приятелство“.

След представянето на изданието присъстващите имаха възможността да видят и филма „Изпитанието Турандот“, който ни връща в годините, когато певицата бе част от екипа на Софийската опера.

Юлияна Томова

14th Jan2016

„Гражданскоправна поема” през погледа на читател

by Черно и Бяло
Аз съм късметлийка, защото случайността ми предостави чрез една непозната за мен жена възможността, не само да се запозная с тази оригинална и уникална книга, но и да поздравя авторът – мой колега и познат. Без притеснение препоръчам на всички, да я потърсят и си я закупят. Ще отбележа, че не съм ангажирана от никой да рекламирам тази невероятна книга. Просто моят характер винаги ми диктува, че всичко добро трябва незабавно да споделям, дори и с непознатите.

Авторът – професор Огнян Герджиков, ерудиран юрист, в изтеклите години написал доста на брой научни творби, с тази своя книга се представя на своите читатели в нова, непозната до момента светлина. Книгата не е едностранно насочена, поради което тя не може да бъде определена и като стил и предназначение. Съдържанието ѝ не е насочено само към специалистите – юристи и др., но тя ще подпомага и се ползва от всеки читател, при това не само за да изпита удоволствие при нейният прочит, но дори и за справка или уточнения на знание свързаното с предмета на юридическите науки.

Книгата наистина е първи по рода си български бестселър и то с юридическа тематика. Определеното от автора заглавие на книгата с основание се покрива от съдържанието ѝ – „Гражданскоправна поема”!

Авторът на прекрасните илюстрации и шаржове Калин Николов одухотворяват книгата. Вмъкването на подзаглавни страници с надслов написан на утвърденият и използван още от ранните години в които е възникнала правната наука както на латински език, така и в превод на български, е не само оригинално, но и ще е много полезно, особено за младото поколение – особено студентите навлизащи в дълбините на правните науки. Това авторово хрумване разширява областта на научните познания на тази книга.

Предполагам, но и почти съм сигурна, че за съвременните български студенти овладяващи сега правните науки тази книга ще бъде прекрасно помагало. Книгата би била не само интересна, но и полезна за всеки културен човек, дори на тези, които до момента не са проявявали интерес към правните науки и техните разпоредби.

Авторът, бих казала успешно е предоставил на своите читатели трудната за разбиране, особено от лаиците, правна (юридическа) терминология. Тя е разбираема и достъпна дори за онези, които са първи път навлизат в същността на тази лексика.

От млади години познавам професор Герджиков, но едва сега констатирам вероятно вродената му дарба и усет към римата и ритмиката на словото. Но да изразиш правните догми чрез римувани строфи, мисля че е уникално и непознато не само в българския език.

Ще си позволя да завърша с поздравление към автора за тази негова изява, с пожелание за здраве и нови творчески успехи, както и с авторовото заключение:

Гражданскоправна поема Герджиков

Обзет от мания невнятна,
Творих със пламък във сърцето.
И с неувереност си мисля:
Май се получи, общо взето?!
Май се получи, но защо ли?
Ще има ли следа и смисъл?
Или напразно съм се трудил,
Че Бог така ме е орисал.

Весела Василева

11th Dec2015

„Живо месо”, поезия, Пейчо Кънев

by Черно и Бяло

Представяме Ви новата книга със стихове от Пейчо Кънев – „Живо месо”, 2015, „Издателство за поезия Да”:

Jivo meso coverДосадно е, когато трябва да се каже нещо препоръчително за сериозен автор, който има няколко издадени книги. Такъв е случаят с Пейчо Кънев. Но няма как да не отбележим една отличителна негова черта, особено характерна за „Живо месо”: внимателното изписване на думите; старанието, с което пълноводната, светлокафява река подрежда своите камъчета.”
Елин Рахнев
„Пейчо Кънев изгражда своите стихотворения както се изгражда тухлена стена – с кратки, бавни или бързи фрази, само за да разбие накрая с един замах тези стена или просто да ѝ обърне гръб. И в двата случая поетическия жест е продиктуван от безпокойството за пътя, по който върви светът. Безпокойство, замесено от материята на обичащото омерзение и съпътстващия ужас. Този поет вярва, че нещата се случват само, за да се провалят и, проваляйки се, да ни напомнят за нашата отговорност. Чиста, силна поезия от поредния сирак на тишината.”
Иво Рафаилов

011Пейчо Кънев е поет и преводач. Стихотворенията му са публикувани в множество литературни издания в Северна Америка, Европа, Азия и Австралия като: „Poetry Quarterly”, „Evergreen Review”, „Front Porch Review”, „Hawai’i Review”, „Barrow Street”, „Sheepshead Review”, „The Adirondack Review”, „Sierra Nevada Review”, „The Cleveland Review”, както и в много антологии.
Публикувал е поезия в повечето български национални и регионални издания. В България са издадени стихосбирките му „Американски тетрадки” (2010), „Уиски в тенекиена кутия” (2013) и „Живо месо” (2015), както и сборникът с разкази „Разходка през стените” (2009).
През 2012г. издателство „Desperanto”, Ню Йорк публикува поетичната му книга „Bone Silence”.
През 2010г. става съосновател и главен редактор на издателството за поезия „Kanev Books”, Ню Йорк – до 2013г.
​През периода 2012-2013 е гост-редактор в американското литературно издание „The Enchanting Verses Literary Review”.

03rd Dec2015

„Гражданскоправна поема“ – необикновената книга на проф. д-р Огнян Герджиков

by Черно и Бяло

На 21 ноември най-голямата аудитория на Софийския университет „Св. Климент Охридски събра над 600 почитатели и приятели на един от най-известните съвременни български юристи, авторитетен и обичан преподавател в Юридическия факултет – проф. д-р Огнян Герджиков. Поводът бе премиерата на книгата му „Гражданскоправна поема или „закон, възпят в стихове“, издадена от издателство „Български бестселър. Събитието бе организирано и със съдействието на клуба на юриста „Тодор Пиперков.

На представянето на книгата вечерта самият автор цитира някои отбрани от нея стихове – запомнящи се и вдъхновяващи. За тях се изказаха писателят Димитър Томов, поетът Недялко Йорданов и др. Новият ректор на Софийския университет проф. дфн Анастас Герджиков приветства автора и направи кратка професионална рецензия на книгата, като завърши с думите: „… Макар и в областта на иронията и закачката, с тези стихове човек може да се забавлява и да запомни с лекота тази не лека материя.“

На 135 страници талантливото перо на юриста-поет ни потапя по необичаен начин в света на гражданското право. Стиховете му са илюстрирани с прекрасни шаржове от известния художник Калин Николов. Негова изложба съпровождаше и премиерата.

В предговора си към изданието проф. дюн Васил Мръчков изтъква: „Професорът събира в стихове думите, които се обичат и привличат в римувани строфи. Така правните норми, признавани да отправят предписания, се превръщат в благозвучни четиристишия с послания, които достъпно – леко и меко склоняват и убеждават.

Тази магия е присъща само на постигналия съвършенство закон, който се е превърнал в право. Него има предвид Публий Ювениций Целз, когато във II в. от новата ера елегантно определя правото като изкуство на справедливото и доброто.“

А големият Недялко Йорданов, във встъпителен текст към книгата, определя написаното като поява на нов жанр в съвременната българска литература – Правна поезия! Не „правена“, а ПРАВНА. На премиерата той прочете две оди, написани от него и специално посветени на професора.

Повече за книгата вижте на: www.bgbestseller.com

Юлияна Томова

снимки: Издателство „Български бестселър”

10th Sep2015

Балкански мотиви в езика и културата на българите

by Черно и Бяло

1В монографията се изследват и анализират балканските черти в българските текстове, посветени на родилния обред, като се обръща особено внимание на терминологията, обредността и фолклорните материали. Раждането се разглежда като важна част от модела на света, тясно свързана с други негови сфери (календар, народна медицина, демонология и пр.). Фактите от езика и културата се интерпретират като неделимо цяло. Лексиката и фразеологията на раждането, антропонимиконът и именуването, етнографията на речевото поведение демонстрират типичната за Балканите пъстрота на „своето“ и „чуждото“. Представите за връзката между раждането и житейския сценарий отразяват сложните преплитания между древни митологични аспекти и елементи от народните православни схващания (свързването на култа към Богородица с вярването в предсказанията на демоните на съдбата, възприемането на повторното като синоним на смъртта, маркираността на „съботниците“). Празничният комплекс, свързан с първите стъпки на детето, включва целия спектър от лингвокултурни балканизми, като едновременно разкрива и спецификата на българската традиция на фона на общославянската и балканската. В книгата са публикувани теренни записи от последните години, осъществени в градове и села, както и етнолингвистични карти.

…Пред нас е една задълбочена книга, посветена на огромен период от живота на човек – от раждането (и още по- точно от сватбата на бъдещите родители) до първата стъпка. Период, който в живота изтича като един миг.
…център на вниманието е текстът. Словесен или не, той в крайна сметка е облечен в дума, име, реч. Като червена нишка преминава думата през цялата книга, а думата-име (изключително интересна глава!) е мостът между човекът изобщо и човекът аз. Грандиозният преход от небитието до първата стъпка се извършва от наречения човек. И това още веднъж ни убеждава, че в началото е било Словото.

Д.ф.н. Т. В. Цивян, главен научен сътрудник, Институт по славянознание – РАН

 

21st May2015

Как да разберем Китай…

by Черно и Бяло

Представяне на книгата „Здравей, Китай” в салон „Журналист”

Новата книга от мащабния проект на Радио Китай за чужбина, „Здравей Китай”, беше представена при изключителен интерес пред многобройна и любознателна публика и в присъствието на делегация от Общокитайсксата асоциация на журналистите в салона на Съюза на българските журналисти.

Книгата е двуезично, на китайски и български издание, придружено с 5 броя DVD, в които са развити 100 теми, отразяващи най-важните аспекти на китайската история, култура, традиции и развитие от най-дълбока древност до наши дни. И може би най-важното, разкриваща душевността на този далечен и непознат народ, който съхранява най-топли чувства към българите и България. И може би странно, но в словото си по-повод новата книга, изпълнителният секретар на Общокитайсктата асоциация на журналистите г-н Ду Шоучжън, произнасяше името на страната ни точно така, както звучи то и на български. Той подчерта още, че при новите условия се налага увеличаване на обмена между двете организации, като може би вече всяка година ще гостуват двустранно делегации от двете страни.

При представянето на книгата, главната редакторка на сп. „Черно и Бяло” и управител на издателство „Ентропи – 1”, Станислава Пекова подчерта, че работата по издаването е съвместна, между българската редакция на Радио Китай за чужбина в Пекин и екипа на списанието. Проектът е мултимедиен защото освен книгата и придружаващите я дискове, ще бъде изготвена и Уеб-страница, която ще бъде качена в близко време в интернет на разположение на интересуващите се. Проектът, който стартира през 2014 година с издаването на „Енциклопедия Китай” първо в България, от 32 страни в и извън Европа, сега се развива с новата „Здравей Китай”, след изданието и на руски език. Аудиторията беше очарована от представените филмови епизоди – извадки от DVD.

В приветствието си към екипа на списанието и ръководството на СБЖ, г-н Ду Шоучжън подчерта традиционно добрите отношения между двете страни и народи, като обърна внимание на факта, че фактически от самото създаване на съвременен Китай, през 1948 година, България е втората страна установила официални дипломатически отношения.

„Ние от Общокитайската асоциация на журналистите току що пристигнахме в България и бяхме много топло приветствани… Освен това много се радвам, че имаме възможност да участваме на пресконференцията по повод представянето на тази нова книга „Здравей Китай”. Искам от името на Общокитайската асоциация да изкажа поздравления за издаването на тази книга. Всъщност Радио Китай за чужбина и сп. „Черно и Бяло” са направили нещо много важно и смислено. Аз смятам, че тази книга би била много полезна за задълбочаването на познанията на българите за Китай и това е много важно” – каза г-н Ду Шоучжън.

Салонът трудно побра публиката, сред която бяха много журналисти, ценители, преподаватели и студенти по китаистика, ученици от двете училища изучаващи китайски език в София.

Пълния запис на представянето на книгата може да чуете тук:

Текст и снимки
Красимир Петков

12th Dec2014

„Храна за тялото, храна за душата”

by Черно и Бяло

Проф. д-р Христо Мермерски показа пътя за добро здраве и дълголетие
Красимир Пеков представи „Енциклопедия Китай”

С препълнена зала, червени рози и прясна пита бе посрещнат проф.д-р Христо Меремерски в салона на Съюза на българските журналисти, поканен на лектория по темата: „Храна за тялото, храна за душата”. За да представи „Енциклопедия Китай” на български език бе и нейният издател Красимир Пеков. Инициативата за срещата бе съвместна между СБЖ и столичното НЧ „Димчо Дебелянов-1960”. Главният секретар на СБЖ Снежана Тодорова поздрави присъстващите и гостите, благодари за добрата идея да бъдат представяни издания и автори, които са полезни за обществото и издигат националният ни авторитет.
С благост, търпение и невероятни познания проф. Мермерски посрещна и отговори на десетките въпроси, относно здравословното хранене и начина на живот на съвременния човек, заобиколен от стресови влияния.
Проф.Мермерски сподели за огромния интерес към авторските книги в областта на целебното и здравословното хранене, народната и природната медицина. Заедно със сина си д-р Йонко Мермерски са издали 27 книги, между които „Как са се лекуваме и да запазим здравето си чрез хранене със здравословни храни, книга за соколечение и др.

На срещата в СБЖ питанията бяха по отношение на многобройните заболявания на българина, най-вече инфаркт, инсулт и онкологичните болести. Д-р Мермерски наблегна на възможността всеки сам да пречиства организма си и с определени народни рецепти да забави стареенето. „Преди всичко, ние се нуждаем от духовно и физическо пречистване,” каза той. Препоръчителната рецепта от д-р Мермерски за начало на деня е смесването на вода с една лъжица ябълков оцет и лъжица мед. Между задължителните продукти за дълъг живот, той препоръча пресни плодове и зеленчуци, канела, медни продукти, мед, зехтин, ядки и много вода.
Десетки бяха въпросите на публиката по отношение на здравословното хранене и използването на природните продукти. Някои от присъстващите разказаха как и какво ги е излекувало, спазвайки лечебните методи на проф. Мермерски, описани в неговите книги. Над два часа той любезно отговаря на всички. Но и не забрави да посъветва, че човек трябва да има самоуважение и да живее с вяра в доброто. Да бъде близо до природата и да бъде внимателен с храната.
При изключителен интерес премина и представянето на Китайската енциклопедия в салона на СБЖ.
„На фона на душевната нищета и оглупяване, четенето на книги лекува, каза Красимир Пеков – директор на издателска къща „Ентропи 1”. Станислава Пекова и Петър Красимиров са редактори на „Енциклопедия Китай”, която е уникално издание от над 500 страници. Книгата е първата енциклопедия за Китай издавана у нас, събрала най-любопитни подробности от историята, икономиката, културата, мъдростта, легендите и китайската медицина на тази необятна и загадъчна древна страна. Енциклопедията намира своите читатели сред студенти, преподаватели, журналисти, издатели и сред цялата ни общественост. Този проект е дело на радио Китай за чужбина и издателска къща „Ентропи1” чрез сп. „Черно и Бяло” – медиен партньор на Съюза на българските журналисти. „Енциклопедия Китай” е първото издание в Европа и предстои да излезе на още 30 езика на най-стария континент. Над него са се трудили десетки журналисти в българската секция на радио Китай и екип от родни специалисти.
„Книгата е за любознателните от всички възрасти и потапянето в магията на китайските потайности ще ви донесе извисяване,” каза Пеков.
В края на събитието присъстващите успяха да пробват уникалния мед на Даниела Челебиева от Шумен. Така публиката се наслади на този полезен за живота ни продукт, но и се потопи и вкуси от загадките на културата, които бяха представени в този ден.

Биографични данни
Д-р Христо Минков Мермерски е написал 13 книги в областта на целебното и здравословно хранене, народната медицина и природната медицина. В съавторство със сина си д-р Йонко Христов Мермерски е издал 13 книги в областта на лечебните качества на над 200 храни и билки. Работи в областта на природната и народната медицина от 1957 година.

Завършва Селскостопанската академия през 1962г. Първата си докторантура е защитил в Москва. Специализирал е в Илинойския университет, САЩ, през 1980г. Работил е като зам.-генерален директор на „Агропромкомплект”. Бил е зам.-министър на земеделието и съветник по биологичните науки, технологиите и селското стопанство в българското посолство във Вашингтон. Живял е 10 години в САЩ и е преподавал в американски университети, в Европа, Судан и Етиопия. Има издадени няколко книги, свързани със здравословното хранене, лечебните храни, народната медицина и здравето.

Ръководител на департамент по агромениджмънт в ЮЗУ „Неофит Рилски“. Като преподавател, лектор, изследовател и специализант е гостувал е в повече от 150 университета в САЩ, Русия, Европа, Африка и Азия. Автор е на 27 книги и повече от 450 научни и научно-популярни публикации.

През 2013г професор Мермерски (баща) и д-р Мермерски (син) завършват последната си съвместна книга в областта на хранителните добавки. В нея те обсъждат истините и митове за хранителните добавки, по-добре ли е да се ползват добавки или храни, описват съдържанието на хранителни вещества и елементи в 100-те най-лечебни и най-любими на българите храни, както и болестите, които те предотвратяват и лекуват.

Миглена Иванова
Организатор и медиен експерт

21st Oct2014

За родените в Долината на розите – книга с познавателна и любородна стойност

by Черно и Бяло

10077_19866Това е поредната книга на Весела Василева, наименувана „Поглед към миналото”[1], но в дълбоката си същност това е нейното послание към настоящето и бъдещето. Към настоящето, т.е към днешните поколения – за да узнаят своите родови корени, за да изведат поука от живота и поведението на своите предци, от техните най-висши качества – родолюбие, трудолюбие, добродетелност, и още – за да пламне Отецпаисиевата искрица на любородието и да продължат описанието на родовите разклонение и клонки. Към бъдещето – т.е. за идните поколения, за поддържат искрицата, за да имат самочувствието, че са граждани на Европа, но не като „дърво без корен”, а като потомци на добродетелен род. Така родовата памет ще бъде неугасващ факел, който ще поддържа съзнанието за национална идентичност.

Нека отзивът ми не прозвучи помпозно, превзето като готови клишета, защото точно днешните български поколения имат възможността да общуват свободно с поколенията от европейските държави и не може да не усетят съзнанието за принадлежност към род и родина у немци, поляци, чехи, унгарци, дори съседна Румъния поддържа родовата памет от столетие. Е, вярно е, че сме поизостанали с развитието на генеалогията – през 60-те години на миналия век науката за рода беше обявена за буржоазна наука, нещо което не се случи в бившите социалистически страни.

Съществува и обективна трудност по отношение на документите, носители на родословна информация. По силата на превратностите на народностната ни съдба много документи са унищожени, за беда не само от турския завоевател. В съвремието пък липса на пари пречи за дигитализацията на това, което е останало. За сравнение – във Франция например архивните документи са качени он лайн от ХV век насам.

Но, има алтернатива и В. Василева я доказва с настоящата и предходните книги. Когато няма автентични генеалогични извори, на помощ идват спомените и интервютата с предци и потомци. Ще вмъкна, че подобен подход се налага от последните десетилетия на миналия век, обусловил и новата наука социална антропология, т.е социално човекознание, знание за обикновения човек – известен или не, но все дал някакъв принос в съграждането на голямото общежитие, на България.

Kazanlak---Balkanski.avi.Still001„Поглед към миналото. Моят казанлъшки род” е добър пример за подражание. След увода, в който авторката показва своята мотивация за написването на книгата, следва кратко въвеждане – като загадка, като примамка да се прочете докрай родословието, чиито родоначалници са Ненко и Неда. Тук ще насоча вниманието ви към историческия извор, от който Василева черпи информация, за да посочи Ненко и Неда като основатели на рода. Това е легендата, устното предание – като правило то винаги е наситено с романтизъм. Така е още от античността. И е разбираемо защо разказът е силен, емоционален, с поука – за да се поддържа като устен мост между поколенията и да не се счупи този мост. Всеки добросъвестен изследовател, какъвто е и авторката, показва в повествованието си защо и как го приема за извор на историческа информация.

По нататък Василева следва генеалогичната методология. За да разположи своята родословна „фотография” в историческото време и географското пространство, тя ни въвежда в мястото, което е дало живителните сокове на родовите корени и разклонения. Това е град Казанлък – с неговото богато минало и динамично настояще. Тук може само да се възкликне – ех, има с какво да се гордеят казанлъчани – поселници и пришълци, с плодотворната история на материалната и духовната култура на селището. Пък и дано се сбъдне и на Весела, и моята, и на много други мечта – да се експонира отново древният тракийски град Севтополис, основан от цар Севт III, бил е и столица на Одриското царство от 320 г. пр. Хр. За града още от студентка зная от покойния проф. Димитър Димитров и водещата археоложка проф. Мария Чичикова, че е уникален като археологически обект, защото съдбата е оставила запазени основите на царския дворец, главните сгради, улиците, гробниците, луксозните старогръцки керамични съдове, украшения, фрагменти от каменни скулптури, амфори и др. Днес се посочва от специалистите, че Севтополис е най-известният обект под вода в българската археология – единственият цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Той е не само уникален археологически и исторически обект, но и цяла съкровищница с данни за живота и бита на траките. И не случайно един връх от Дряновските възвишения на остров Гринуич в архипелага Южни Шетландски острови, Западна Антарктика, е кръстен на Севтополис.

Но да продължим нататък по пътя, по който ни води авторката. Отново ни среща с родоначалниците Ненко и Неда, основавайки се и на устните разкази, и на публикациите, в които има данни за тях – миграционния път, начеващ откъм Тревненския край, родна къща, роднинство с Ангел Кънчев, битие и поминък. Както пише Василева „и заживели в къщичката си в мир, сговор, труд и упорство, но и в любов и с песни на уста”. За днешните и идните потомци остава поуката – успехът идва с трудолюбие и предприемчивост, а това са добродетели, вместили се в родовия ген и предавани на поколенията.

Раждат им се три дъщери – Тотка, Стефана и Марийка. Всяка от тях в съпружеството си става основател на нови три казанлъшки родове. Най-голямата е Тотка – баба на авторката, която се омъжва за Димитър – с фамилното име Балкански, достойно съхранено и до днес. Василева проследява миграционния им път, битието и поминъка, раждането на децата им Цанка, Ненко, Неда и Илия.

С присъщото си родолюбие Василева рисува с най-нежните краски от своята словесна палитра дядовата къща – старата и новата, която е музей на бележития художник Ненко Балкански. Трябва да ѝ благодарим, че тя ни дава възстановка на автентичния ѝ вид. А колко образно е представила гощавката с пуканки, сладкото от джанки, дренки и пр. – все живи картини от живия някога живот на Тотка и Димитър, носители на българските добродетели – трудолюбие, честност, патриархалните ценности. Обнародваните писма и картички потвърждават нейния спомен. Нарекох го спомен, но това е и поука за днешните поколения. И дано стигне до сърцата им, защото живеем в доста бездуховно време.

Родословният „пътепис” за малко спира, за да се поклоним пред Куленската църква. Василева се основава на книгата на Георги Георгиев „Сред светци и ангели”, който е проучил името на квартала – Кулата, където се намира църквата „Св. пророк Илия”, чието име означа крепост, твърдина на вярата. Прекланяме се пред плочата, поставена „в памет на над 200-те невинни казанлъчани, избити от турците на 4 август 1877г в двора на църквата”, с притаен дъх прочитаме легендата-поема за вечно скърбящата Мария-Магдалена.

И отново се връщаме на житейския друм на рода Балкански. За поука е, че предци и потомци са запазили българската родова традиция в именуването на новородените – децата от мъжки пол носят имената на дядовците, а от женски – на бабите. Добросъвестна като изследовател Василева дава конкретни родословни данни, които е открила в църковните регистри на църквата „Св. пророк Илия”.

Следват генеалогичните данни за потомците на Тотка и Димитър. Първото дете е Стоянка – по кръщелно, но за всички тя е Цанка и това име е продължено от двете й внучки. В съпружество с Геньо Стойнов имат син Тончо и дъщеря Тотка. Всеки от тях е продължил рода с клони и разклонения. Василева поднася важни биографични данни, лични спомени от срещи с потомците, документира разказа си с много снимки.

Второто дете и първи син на Тотка и Димитър е Ненко – бележитият български художник, известен и уважаван и по света. Тук разказът на Василева е умело вплитане на биографични данни с информация за личната, житейската и професионалната ценностна система на Ненко Балкански, а документалните основания са спомените на авторката, на роднини, както и на публикации, специално на проф. Атанас Божков, който е записал спомени и размисли на самия Ненко Балкански, а те са и биографични, и трогателни.

Ще каже някой, че много е писано за твореца Ненко Балкански, но приносът на авторката е, че тя съумява да ни направи съпричастни към неговия живот, да се докоснем до него – като човек, и като поет, и най-вече като художник. За това допринасят и снимките, които също са богат извор на информация. Сред тях ще посоча факсимилето, чиито текст е: „1957г. Като дете Боян Балкански и родителите му (художникът Ненко Балкански и съпругата му Лиляна) предават на читалище „Зора” в Русе черепа на Стефан Караджа”. Признавам, че узнах този исторически факт от настоящата книга.

Авторката ни дава биографичните данни за внука – Ненко Боянов Ненков – Балкански – Ненко-младши, роден 40 дни след смъртта на художника. Както пише Василева, той „продължи делото на своя прочут дядо и стана добър художник, защото наследи не само името му, но и дарбата му”.

Продължаваме по родословната пътека с третото дете на Тотка и Димитър – Неда, майката на авторката. Две са децата на Неда и съпругът ѝ Никифор – първа е Веселинка, вероятно така е записана нашата авторка в кръщелното, второто дете е Димитър. Те от, своя страна, създават родови разклонения, а поднесените биографични данни доказват, че са достойни потомци, носещи добродетелите на родоначалниците, с приноси в строителството на България.

Четвъртото дете е Илия, който със съпругата си, с деца и внуци продължават добродетелните и творчески дела на рода Балкански.

След като споделя спомени и интервюта за рода, Василева поднася биографичен разказ за сестрите на нейната баба – Стефана Ненкова – със съпруг Георги Пиргов, и Марийка Ненкова – със съпруг Тотю Христов Желев, както и за техните потомци, а снимковият материал внася допълнителна информация за тяхната душевна и професионална чистота.

Непременно трябва да се прочетат включените в книгата публикации за рода. Казано с една дума – за поука.

С книгата си „Поглед към миналото. Моят казанлъшки род” В. Василева води читателя по вярната пътека на генеалогичното и историческото познание. Тя следва най-важното методологично изискване, според което родословието трябва да бъде обективно, достоверно, за да бъде частица от националния научен фонд. Тя привлича писмени извори – от официален и личен произход, и така наречените в теорията житейски разкази. Езиковата палитра е лека, четивна, с нищо не подсказва трудния път на изследователя да прилага методите на генеалогията, историческата география, ономастиката, изкуствознанието.

Разказът въвежда читателя в родовата и обществената атмосфера, докосва се до картини от всекидневния живот, запознава с факти и събития от душевността на членовете на големия и виден род – все изисквания на социалната антропология.

С настоящето и с предходните си родословни проучвания В. Василева оставя поуката, че към личната си мотивация генеалогът трябва да прибави и стремежа за методическа издържаност, да премине от родословие само за себе си към родознание за научната и социалната потребност, от обикновеното регистриране на генеалогични факти към тяхното историческо осмисляне и обяснение. Това означава обективен подход, изграден на социалната мярка в оценката на личното, семейното, родовото проявление в живота на обществото – от миналото към настоящето.

Обогатила творческата си методология с антропологичен подход, авторката успява да разкрие живота на предци и потомци от рода Балкански като действени „атоми”, изграждали и изграждащи живота на обществото ни.

За Весела Василева и за рода Балкански моето – Достойно ест.


[1] Василева, В. Поглед към миналото. Моят казанлъшки род. С., 2014, 159 с.

Антоанета Запрянова

Pages:123»