22nd Feb2018

История на 120-годишно азербайджанско кино

by Черно и Бяло

Азербайджанският народ се гордее със своята история, материалните и културни паметници, богата литература, изкуство и музика. Хубавата природа, климатът, богатството на природните ресурси оказа голямо влияние върху формирането на художествено мислене и творчество на азербайджанския народ.

Киното, смятано за най-интересния и популярен вид изкуство в съвремието, прониква в живота на азербайджанския народ и става неразделната му част. Азербайджанското кино се опира на своята 120-годишна история. Историята на азербайджанското филмово изкуство започва от 2 август 1898 г. Началото на филмовата индустрия в Азербайджан е положено почти едновременно със създаването на кинематографията. През 1895 г. във Франция братята Люмиер изобретяват нов апарат за заснемане на филми – кинематографа, а малко по-късно през 1898 г. френският предприемач, фотограф и оператор Александър Мишон снима в Баку филми с изгледи на града („Пожар в нефтения фонтан в Биби Хейбат”, „Нефтеният фонтан в Балаханъ”, “Народно празненство в градската градина”, „Кавказки танц”, „Илишдин” („Хванах те”) и др.). През 1916 г. азербайджанската кинематография почва да се развива още повече след като братя Пироне я превръщат в промишлена индустрия. Едната от най-успешните работи на създадената от братята Пироне компания е перлата на азербайджанското кино – комедията „Аршън мал алан”, заснета по едноименната оперета на гениалния азербайджански композитор Узеир Хаджибеков. Този филм постига големи успехи не само в Азербайджан, но и в чужбина. По време на съществуването си, азербайджанската кинематография снима безброй игрални, документални и анимационни филми.

В развитието на съвременното азербайджанско кино голяма роля има държавата. Приемането на „Държавната програма за развитие на азербайджанското кино през 2008-2018 г.” даде тласък на развитието на кинематографията. Азербайджанската кинематография е богата не само от гледна точка на жанра, но и от тематична гледна точка. Не е случайно, че филмите, произведени през определен период, отразяват характерните събития на същия период. Заснетите в края на XIX век филми са посветени на нефтения бум в Баку и показват нефтена индустрия, работа на нефтопреработващи заводи и др., в началото на ХХ век – свободата на жените, борбата с безпросветността и др., а през 90-те години на ХХ век започват да се произвеждат повече художествени филми в жанра драма. Това е свързано с окупацията от страна на въоръжените сили на Армения на териториите на Азербайджан, със скитането на 1 милион бежанци и вътрешно разселени лица и с желанието им за завръщането в родните места. Понастоящем в азербайджанските филми повече са отразени важните за обществото въпроси.
През 1935 г. режисьорите Борис Барнет и Самед Марданов снимат първия звуков филм в страната “На брега на синьото море”, който беше включен в списъка на най-добрите филми на световното кино според проучване, извършено сред най-влиятелните филмови критици във връзка с празнуването на 100-годишнината на световното кино.
В последно време азербайджанското кино участва във влиятелни международни фестивали, организирани в различни държави по света, където печелят награди. Може да се отбележи една интересна статистика. Заснетите през последните пет години 13 азербайджански филма през 2017 г. са спечелили 20 награди, като са участвали 51 пъти в 38 международни филмови фестивали в 20 държави, обхващащи 5 континента.
Миналата година 2 азербайджански филма – “Червената градина” и “Градски мотиви” за пръв път участват в организирания в София MENAR Film Festival, който се смята за най-голямото събитие в Балканския регион, където се представя ислямската култура, и привлече голям интерес на зрителите. И тази година Азербайджан е представен на MENAR Film Festival с поредния филм – “Градината с наровете”. Филмът, заснет по мотивите на “Вишнева градина” на руския драматург и писател Антон Чехов, разказва за една семейна драма. Филмът, който е съвместна продукция на филмовото студио “Азербайджанфилм” и филмовата компания “Бута Филм” е заснет с покрепата на Министерството на културата и туризма на Азербайджан. Премиерата на “Градината с наровете” се състоя на Международния филмов фестивал в Карлови Вари в рамките на програмата “На Изток от Запад”. Филмът също така беше прожектиран на 21-ия естонски Филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин, 7-мия международен филмов фестивал в Малатия, където спечели награда “Най-добър филм”, в рамките на Евразийския международен филмов фестивал в Казахстан и получи награда.

С решение на Комисията по Азербайджан на Съюза на кинематографистите на Република Азербайджан филмът е избран за представяне на чуждестранни филми на награда “Оскар” на Американската киноакадемия и беше номиниран за получаване на награда “Оскар” на Американската киноакадемия в категория “Най-добър филм на чужд език”.

22nd Feb2018

Какво се слага на новогодишната трапеза в Китай за късмет и благоденствие?

by Черно и Бяло

Пролетният празник, или Китайската нова година, е най-важното и тържествено събитие в традиционния китайски календар. Един от обичаите е в навечерието му цялото семейство да се събере заедно около трапезата, на която задължително трябва да присъстват някои ястия, които са не само вкусни и полезни, но са и символ на щастие и късмет и пожелание за благополучие и просперитет.

Риба за изобилие

Рибата по принцип е богата на хранителни вещества, полезни за организма. Но не това е причината тя да е задължително ястие на новогодишната трапеза. Едно от пожеланията на този ден е всяка година да има излишък (年年有余). А думите „излишък” и „риба” са омоними в китайския език, т.е. четат се по един и същи начин.

Китайците винаги се стремят да има излишък, защото според тях, ако успеят да спестят нещо в края на годината, могат да спечелят повече през следващата.

От значение е каква риба ще се избере за новогодишната трапеза.

  • Златиста каракуда: първият йероглиф от китайското название на този вид каракуда(鲫鱼 jìyú /дзи-ю) звучи като думата „късмет”(吉 jí/ дзи). Китайците вярват, че ако на нова година ядат от тази риба, това ще им донесе късмет.
  • Шаран: първият йероглиф в китайската дума за „шаран” (鲤鱼 lǐyú/ли-ю) се произнася като думата, която означава „подарък” (礼 lǐ /ли). Затова според китайците шаранът на трапезата за Китайската нова година е като пожелание за щастие.
  • Сом: на китайски думите „сом” (鲶鱼 niányú/ ниен-ю) и „излишък за годината” (年余 nián yú/ниен-ю). са омоними. Така че сомът на трапезата е като пожелание за излишък през годината.

От значение е и как ще бъде изядена. Тя трябва да е последното ястие и от нея да остане и за първия ден на новата година. Така правят на север от река Яндзъ, но на други места предпочитат да оставят само опашката, което означава, че годината ще започне и завърши с излишък.

Има и няколко правила за това как ще бъде поставена рибата на масата.

Главата ѝ трябва да е обърната към важните гости или по-възрастните, което е знак на уважение. Първо те трябва да си вземат от рибата, след което останалите може да ги последват. Този, към който е насочена главата, трябва да изпие по чашка с онзи, към който гледа опашката. Това се счита за добър късмет.

Рибата може да се сготви по различни начини – на пара, варена, пържена, задушена. Най-важното е тя да бъде поднесена цяла на трапезата – заедно с главата и опашката, за да е годината щастлива от началото до края.

Новогодишни пожелания:

年年有余 (Niánnián yǒu yú /ниен-ниен-йоу-ю): Нека винаги да имаш повече, отколкото се нуждаеш!

鱼跃龙门 (Yú yuè lóngmén /ю-юе-лун-мън): Успех на изпитите!

Дзяодзъ за богатство

С история от почти 2 000 години дзяодзъ са традиционно китайско ястие, което задължително присъства на трапезата за Китайската нова година, особено в Северен Китай.

Китайските пелмени могат да се приготвят във формата на сребърни слитъци(които наподобяват лодка). Китайците вярват, че колкото повече изядеш от тях, толкова повече богатство ще натрупаш през новата година.

Обикновено дзяодзъ се приготвят с плънка от кайма и ситно нарязани зеленчуци. Те могат да се сварят във вода или на пара, да се запържат или запекат.

Всеки пълнеж е символ на нещо. На Китайската нова година не се ядат дзяодзъ с ферментирали зеленчуци (туршия), защото това предполага бедно и трудно бъдеще. В новогодишната вечер е прието плънката да е със зеле и ряпа, защото това е полезно за кожата и настроението.

Как да приготвим „щастливи дзяодзъ“?

В някои части на Китай в една от дзяодзъта слагат бял конец за дълголетие, а други монетка – за богатство.

Когато се поднасят на масата трябва да са подредени в линия, а не в кръг, защото това означава, че животът на човек ще се върти в кръг и никога няма да излезе от него.

Новогодишни пожелания:

招财进宝 (Zhāo cái jìn bǎo/ джао=цай-дзин-бао)- Да привлечеш богатство и съкровища!

Новогодишен сладкиш Ниенгао (年糕) за достигане на по-големи висоти

Това ястие е популярен десерт, който се приготвя предимно от лепкав ориз. Неговият сладък вкус е символ на богатство и благоденствие през цялата година. Освен това думите „сладкиш” и „висок” в китайския език звучат еднакво. Когато се комбинира с думата „година” се получава пожелание за достигане на по-големи висоти през новата година.

За китайците колкото по-висока длъжност заема човек в работата, толкова по-добър е животът му. Основни съставки на този вид китайски сладкиш са лепкавият ориз, захарта, хинапа и други продукти, които варират според района и вкусовете.

Лепкавият ориз съдържа протеини, мазнини, въглехидрати, калций, фосфор, желязо, витамини от групата В, ниацин и нишесте. Според традиционна китайска медицина той укрепва далака и затопля крайниците, полезен е за белите дробове, справя се с прекаленото изпотяване.

Новогодишни пожелания:

年年高 (niánnián gāo/ниен-ниен-гао) – да се издигаш с всяка изминала година, което може да включва ръста на децата, успехите в бизнеса, учението, повишение на работа.

Сладки топчета от оризово брашно събират семейството

Сладки топчета от оризово брашно събират семействотоСладките топчета от оризово брашно (汤圆 Tāngyuán/ тан-юан) са основното ястие за Празника на фенерите, но в Южен Китай ги ядат още в новогодишната нощ. Произношението на името им и формата им се асоциират със събирането на всички членове на семейството, а китайците са нация, която много държи на това.

Новогодишни пожелания:

团团圆圆 (Tuántuán yuányuán /туан-туан-юен-юен): Щастливо събиране на семейството!

Спагети на дълголетието

Не е изненада, че спагетите на дълголетието(长寿面 Chángshòu Miàn/чан-шоу-миен) са пожелание за дълъг живот. Колкото по-дълга спагета уловите в чинията, толкова по-дълго ще живеете. Когато се слагат на новогодишната трапеза, китайските спагети не се накъсват, а се оставят възможно най-дълги.

Плодове за късмет

На трапезата за китайската нова година е задължително да присъстват някои плодове, например мандарини, портокали и помело, защото са кръгли по форма и на цвят близки до този на златото. Те са символ на богатство и пълнота, но преди всичко е близкото им звучене с добри пожелания.

Думите „портокал“ (橙 – chéng/чън) звучи еднакво с думата „успех” (成– chéng/чън), а един от вариантите за изписване на йероглифа за мандарина (桔 jú/дзю) съдържа в себе си йероглифа за късмет (吉 jí/дзи).

Китайците вярват, че колкото повече помело изядеш, толкова по-богат ще бъдеш, защото на китайски думите „помело” (柚 yòu/йоу) и „има” (有 yǒu/йоу) са близки по звучене.

Освен това тези плодове по принцип са сладки на вкус, следователно носят сладост, богатство и късмет, когато се подаряват по два. Но бъдете внимателно да не са четири на брой, защото в китайския език „четири“ и „смърт“ са омоними.

22nd Feb2018

Добре дошли в Малайзия

by Черно и Бяло

Остров Борнео – третия по големина остров в света, джунгла на 130 милиона години, островът-рай, на който живеят много застрашени видове и животни, островът с най-голямото цвете в света, островът, в който се влюбваш завинаги.

Това е едно от малкото приключения, към които всички поехма с огромно нетърпение и очаквания за нещо ново, за нещо пречистващо. И то се случи. В Куала Лумпур не се задържахме много – ден-два. Теглеше ни към Борнео. Но и в Куала лумпур не пропуснахме да направим един бърз тур (на малайски Kuala Lumpur) е столицата на Федерация Малайзия.

Градът е разположен на полуостров Малака и наброява 1 453 978 жители. Многократно е разрушаван и възстановяван през вековете. Сега е един от най-модерните и динамично развиващи се градове в Азия. В Куала Лумпур започва модерно строителство след Втората световна война и особено след обявяването на независимостта на Малайзия.
Тук се намират Кулите на Петронас, които до скоро бяха най-високите сгради в света, където се качихме със скоростния асансьор за една красива фотосесия от птичи поглед, парка на пеперудите, които докоснахме с ръце (някои от тях бяха големи, колкото дланите на две ръце). Най-големият покрит птичи парк в света, където хапнахме на терасата надвиснала над парка, радвайки се компанията на смелите тукани, които се разхождаха в непосредствена близост, кратка разходка в света на орхидеите и вкусна вечера в хотела, полята с бира, местно производство. Градът е седалище на много финансови и търговски корпорации.

И ето ни след двучасов полет в Борнео – Кота Кинабалу, посрещнати от нашият гид Брендън за следващите вълнуващи дни. Брендън, който заобичахме толкова много до края на приключението ни в джунглите телилейски.

Той е и столицата на Западното крайбрежие на Сабах. Градът се намира на северозападното крайбрежие на Борнео с лице към Южнокитайско море, а връх Кинабалу, дал името си на града, се намира на изток. Кота Кинабалу има население от 452 058 души.

Кота Кинабалу често се нарича КК както в Малайзия, така и в международен мащаб. Това е голяма туристическа дестинация и популярен вход за туристи, посещаващи Сабах и Борнео. Паркът с идентично име, се намира на около 90 километра от града и има много други туристически атракции в и около града. Кота Канабалу е също така и един от основните индустриални и търговски центрове на Източна Малайзия. Тези два фактора се съчетават, за да направят Кота Кинабалу един от най-бързо развиващите се градове в Малайзия.

Рано сутринта отпътувахме за етно селището Мари-Мари, което на малайзийски език означава „ела-ела“. Заобикалящата го атмосфера може леко да ви напомня за „Изгубения свят” на сър Артър Конан Дойл. Днес селото действа като музей, съхраняващ етническата култура на Борнео. В селото ни посрещнаха със интересен ритуал – вождътна селото прави „пропусквателен тест” на българската ни група, в мое лице – като вожд на групата Зададе няколко въпроса като от къде сте, защо сте, колко сте и след като беше доволен от отговорите и аз бях доволна, защото първо – не ми отряза главата по древен обичай и пусна групата ни в селището.

Тук ни чакаше нова изненада – иззад дървената огромна порта с викове и крясъци ни посрещнаха местните индианци, част от етно-атракцията, а доста странна, до мрачно странна бабичка ни ръсеше с метличка, явно ритуал за прочистване от лоши енергии. Денят беша много забавен – стреляхме със стрели и бамбукови пръчки, както са ловували и ловуват и до днес някои племена в джунглата,пихме оризова ракия и вино от малко бамбукови чашки – много слаба ни се видя, опитахме мед от кошерите, а пчелите ни се видяха доста по-различни от нашенските, скачахме на бамбуков пружиниращ трамплин, правихме си временни татуировки, и разбира се – танцувално шоу. Посетихме и къщата на главорезите. Ама в това Борнео тези главорези много яко са действали – крадеш ориз- хвръква ти главата, крадеш ракия – айде пак главата, искаш да впечетлиш бащата на девойката, която си харесал – носиш му глави, колкото повече, толкова тъста е по-хепи… Хапнахме риба и зеленчуци и се прибрахме за заслужена почивка, студена бира и сладки приказки в хотела.

Борнео – земя на митове и легенди

След закуска поехме по лакътушищите пътеки към парк Кинабалу. Планината Кинабалу е най-високата планина в Югоиизточна Азия – 4095 м. И тук няма как да не пресъздам по памет разказа на Брендън за Кинабалу – свещената планина: „От време на време планината сърдито се поклащала, не, не е земетресение, а характер. Тогава до планината отивали местните шамани, тези, които владеят природните стихии и обединяват сили и енергия за да я укротят и омилостивят.“

И като се заслушах и като ми стана интересно, помолих Брендън да ми разкаже още за тези шамани. Брендън се увери на няколко пъти: „Ама наистина ли това е интересно за вас, наистина ли това ви интересува. Хората от Европа не се интересуват обикновено от тези неща и аз не ги разказвам…”

Самият Брендън е роден в най-затънтената част на острова, учил е в католическо мисионерско училище (такива минахме поне 10 по пътя). Баща му е ловец, от тези с бамбуковите пръчки и стреличките, следотърсач – обучил е на това и самият Брендън. Това е образованието на нашето момче – 42-годишен, с двама сина и жена, които живеят в родния му край.

Та по разказа на Брендън Борнео е земя на митове и легенди. 51% от населението са анимисти – вярват в духове, предци и идоли, 24% изповядват ислям, 20% християни/протестанти, малко индуисти. Шаманите били 4 вида – тези, които виждат проблема, но не могат да го решат, тези, които владеят природните стихии, тези, които са между мрака и светлината – владеят магията на вечната младост, но… брррр не е хубаво да си имаш работа с тях, защото да, ще ти опънат бръчките, но за това ще заплатиш с душата си и със щастието на твоите близки. Видиш ли няобичайно млада и красива жена – имала е работа със Сусук. И сега, добрите шамани, които в същност са шаманки – Бомо – всеки, които има проблем, от какъвто и да е характер тича бързо при Бомо. Бомо вижда кой ти е навредил, с какво ти е навредил, дали сам не си си навредил с дума или действие, но и което е по-важно – помага ти да се изчистиш, оздравееш и евентуално да поумнееш, взимайки си поука. И следваха едни примери – какво се е случило с група немски туристи, които са се държали неуважително в джунглата, с група туристи от тук от там. Слушаме и мълчим – може да не е истина, но ако е…

И спира рейсчето ни пред джунглата. Ама ние добре помним какво ни е казано преди малко. Брендън ни дава ценни инструкции, като на вече посветени в тайните на шаманизма – „Сега ще се помоля на духовете на джунглата, бунджините, да ни пуснат в техния дом, защото ние сме на гости на тяхна територия, не правете нищо, което да ги наскърби – не пишкайте, не ги обиждайте, не се обръщайте по име един към друг, защото ще запомнят имената ви и после ще ви викат, а не е приятно, все пак…Слушаме и изпълняваме. Ама много изпълняваме. Една дама от групата искаше да запали цигара и съвсем на сериозни пита Брендън – може ли да искаш разрешение да пуша. Е, излязохме от джунглата толкова, колкото влязохме. Добра група, с добро поведение.

Нашият великолепен Брендън дори успя да ни намери цъфнала Рафлезия, даже две. Рафлезията е вид паразитно растение с огромен цвят с диаметър 1 метър. Цветът живее една седмица, а пъпката се развива 9 месеца, като човешки ембрион. Интензивният цъфтеж е септември-декември, когато е дъждовния период. Ето за това си беше истинско чудо да се открие цъфнала рафлезия февруари. Ето как се уреди това – Брендън звъня няколко телефона и успяда проучи къде по пътя са открили цвят. На самият път, преди рафлезията, която беше в частна плантация (и заплатихме всеки един по 30 рингита, около 12 лева, за да ни пуснат да направим снимки) има табела: „Две цъфнали Рафлезии” и фотосесията е спретната в миг. Преминахме през 41 м въжен мост– адреналин на макс, поглед от към върховете на най-старата дъждовна гора в света.

Плантацията за зелен чай „Сабах Тий Гардън”

Много, много хубаво местенце. Преди вечеря рисувахме батик. Справихме се отлично, според мен, дори си ги взехме за спомен. Дори имахме Wi-Fi, , което си е дно истинско чудо. Беше пълнолуние, какво пълнолуние само! И таза нежна мъгла наоколо. Декор за феи! На сутринта станахме призори, в 5.30, за да посрещнем изгрева – 1 февруари. Слънцето лекичко е нежно си прокрадваше розов път към планината, когато тихо се понесе мелодията на Юрая Хиип – Джулай Морнинг, в случая Фебруари морнинг. Но беше яко, мега яко.
Малайзийска закуска в Чаената къща, чай, кафе, бърз тигел във фабриката , където се обработва чая добиван в плантацията, напазарувахме си от магазинчето чай за България и се отправихме към Лунати Бару, където се освежихме в местното езеро, масажиране по босите до колена крачета във водата от вълшебните масажисти – рибите в езерото. И не си мислете, че са малки, сладки рибчици, неее – големи рибоци, които нахапаха до синьо краката на някои от нас.

И ето ни в Сукау. На малък порт ни разтовариха от буса и качиха в три лодки, с които прекосихме река Кинабатанган. Акостирахме след десетина минути пред друг малък порт – на нашия еко лодж в джуглата. Красива малайзийка ни чакаше с по чаша фреш за добре дошли и мокра хавлиена кърпа за освежаване. Настаниха ни в малки симпатични бамбукови къщички – по двама в къщичка с веранда, удобни легла и баня. О, да – имахме и инструктаж: Правило номер 1, каза усмихнатия домакин – не оставяйте нищо на верандата, ама нищо, защото макаците обичат да си пазаруват от разсеяните туристи. Правило номер 2 – не оставяйте прозорци и врати отворени, защото скоро 23 макака са се вмъкнали в стаята на разсеяни туристи и са направили основен редизайн(Представям си физиономиите на туристите, когато са влези в стаята).

Ах, какви приятни вечери имахме там – то беше барбекю с морски дарове, то бяха торти със желе от ананас, то бе песни и танци, не на народите, а наши си, български – гласовитете господа пеят, дамите танцуват хоро, а малайзийците снимат …и така се появихме в официалния сайта на лоджа в клип… Круизите по реката сутрин , по изгрев и вечер, по залез – сигурна съм, че ще се помнят дълго, абе направо винаги.

„Вашата група е много добра и създаде добра карма” – казаха Брендън и местните водачи -следотърсачи. Имате късмет да видите няколко орангутана, много маймуни, дългоносата маймуна, живееща само тук, на острова, къпещ се слон- пигмей, крокодили, много крокодили, но един ама много крокодил – 4 метра, колкото е дължината на лодката. Когато нарушихме покоя му, той лениво се плъзна в мътните води, а водачите загасиха моторите на лодките и застинаха. Потеглихме едва, когато крокодилът се показа. Чак по-късно разбрахме, че са изчаквали да изплува за да не би да го раздразнят и да се мушне под някоя лодка и да я обърне. Но крокодила излезе умен – оттегли се. Огромно удоволствие е да наблюдаваш водачите, следотърсачи по време на „лов” на диви животни и птици. Всички седим в очакване, че нещо трябва да видим, но какво и къде – не се знае. Водачът е прав във лодката и не гледа, а чува – напрегнат, заслушан в звуците на джунглата, които му подсказват къде има живот. И, когато долови това, което иска ни посочва с пръст къде да насочим вниманието и да снимане. Винаги е безпогрешен – така и не можахме да си обясним как виждаше от 200-300 метра крокодили, птици в клоните, маймуните. . Фотосесиите ни с тези прекрасни редки животни са благодарение на вродения усет на островитяните.

Пещерата Гомантонг

В тази пещера има много птици и прилепи, които свиват гнезда най-горе. Техните гнезда били ядливи, и им преписват чудни свойства. Супа от тези гнезда струва около 50 щ долара, което е много висока сума за местното население. Ценни са тези гнезда и си ги пазят. Вътре миризмата от разложената птича тор е доста неприятна, но вътре спят в едни малки колибки хора, които пазят от кражби гнездата. Катерят се по едни въжете до тавана на пещерата за да ги събират. Ами този деликатес бих го пропуснала…

Сепилог орангутан център

Там се отглеждат изпаднали в беда орангутанчета-бебета, останали без майки. Майките-орангутани отглеждат дълго и грижовно своите бебета. Малките живеят с майките си до 6-8 година, за разлика от другите маймуни, орангутаните живеят самостоятелно и за това майките им полагат дълго време грижи за да са напълно подготвени рожбите им за самостоятелен живот. Когато едно бебе-орангутанче е останало без майка, то няма как да оцелее само в джунглата. Това е ролята на този център – да обучат бебетата – как да се държат за клоните, как да си набавят храна, как да правят гнезда за спане. Борнейските орангутани, или горски хора са със статут „в опасност” под заплаха за изчезване от дивата природа. Будисткия храм Пу Джи Си – едно прекрасно място, от където се разкрива гледка към целия залив Сандакан. Храмът е покрит навсякъде със свастики – символ на непреходноста, слънцето. Храстите в градината са подстригани във форма на свастика. Красив и много магнетичен храм.

Какво да кажа на края? Да, Бог ни е дал очи за да виждаме, но истината е, че тази красота, за която копнее душата ни е видима само със сърцето.
Толккова позитивна енергия и духовен заряд отнесохме със себе си…
На тръгване ни се плачеше за Борнео, островът, който ни научи на нещо, което носим в подсъзнанието си от векове, но дълбоко заровено и забравено – човек е роден да бъде щастлив, само трябва да приеме красотата и простичката истина за живот, подчинен на природата и нейните мили закони.
Толкова е просто – бъди ествствен, бъди себе си, бъди щастлив.
На тръгване заваля проливен дъжд. Не само ние тъжяхме за Борнео, и на Борнео му беше мъчно за нас. Защо ли? Защото разбра, че сме от добрите, от обичащите, от светлите хора.

До нови срещи, Борнео!

П.С. В Борнео има около 3000 вида орхидеи, и все още откриват нови. Това е най-разнообразната флора в света според изследванията. Най-високото дърво в света е открито и в Борнео (Сабах) 94.1 метра.

 

Диана Маринова

04th Oct2017

Азербайджанска приказка

by Черно и Бяло

Може би наистина красотата ще е тази, която ще спаси света, като че ли това беше подсказката на срещата в Дома на Европа, в контекста на 25-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Азербайджан и България. И какво по-хубаво от това, когато говорим за старо приятелство да го правим,докосвайки се до древното и приказно изкуство, за което гостите разказваха вълнуващо и запленяващо и сякаш ни накараха да потънем в омайващите разкази на Шехерезада.

Неформална и изпълнена с много настроение и красота беше срещата с изкуството, кътано в залите и хранилищата на Азербайджанския музей на килимите и Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан, която премина под мотото „Музеят – привлекателен обект за културен туризъм“.

Проявата бе осъществена от посолството на Азербайджан в София при партньорството на Фондация за култура „199“ и под патронажа на Министерството на културата и туризма на Азербайджан и Министерство на културата в България.

Алла Байрамова, Н. Пр. Наргиз Гурбанова и Ширин Меликова (отляво на дясно)

Гости бяха директорката на Музея на килимите Ширин Меликова, президент на Национален комитет на ИКОМ в Азербайджан, и почетният културен деятел д-р Алла Байрамова, директор на Държавния музей на музикалната култура и доцент в Западния университет (Баку). Това беше поредното събитие от проекта „Обединена Европа и нейното културно наследство“.  Водещ на срещата беше председателят на фондация „199“ Божидар Алексиев, който с много вещина и познание разказа за гостите и сподели, че запознавайки се с богатствата на Азербайджан, се разпалва и желанието за културен туризъм, който е не по-малко важен от политиката и в двустранните отношения.

Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан у нас, която си спечели уважението и респекта не само сред дипломатите, базирани в София, а и сред българите, благодарение на своята енергия и инициативност да доведе красивата си страна у нас, за да може повече хора да се докоснат до нейната древна история, култура и природни дадености, сподели, че голяма част от световния туризъм се пада на културния в Азербайджан.

„Днес броят на музеите у нас е 55 хиляди и те разказват безценната история на страната и са невероятна инвестиция – каза Наргиз Гурбанова. – Такъв е и Музеят на килимите, превърнал се в символ на страната ни в света. Ще ми се да споделя също, че тази година отбелязваме и 50-годишнината на Музея за музикално изкуство.“

Да се докосне до древното изкуство на азербайджанските майстори на килими и на музиката беше и ръководителят на Информационното бюро на ЕП в България Тихомир Стойчев, който не скри своето доволство от организираната среща. „Културното разнообразие на Европа за нас и ЕП е много важно – каза той, – защото ни сближава и кара да пътуваме и да се запознаем с културата на различни народи.“

От името на министъра на културата Боил Банов към гостите и участващите в срещата се обърна Венцислав Велев, директор на дирекция „Нематериално културно наследство“ в културното ведомство. В обръщението се казва, че все повече и активно се задълбочават и развиват културният диалог и сътрудничество.

След като приключи протоколната част, без която вероятно не може, пълната зала с приятели и почитатели на културата и изкуството на Азербайджан сякаш попадна в друг свят – на загадъчност, красота, мистика и приказност. За историята и експозицията на Азербайджанския музей на килимите завладяващо разказа неговият директор Ширин Меликова.

Преди да споделя някои от нейните любопитни и будещи интерес размисли, подкрепени с прожекцията на документален филм, ми се ще да кажа, че мястото на днешната нова сграда на музея, която е във формата на навит източен килим, като че ли е избрано неслучайно – намира се буквално на брега на Каспийско море и като че ли е готов да бъде натоварен на кораб и пренесен в далечна страна. Сграда, която е супер модерна и на няколко етажа. В нея освен експозиционните зали има и кътчета за отдих, където сред приказната красота на килимите човек може да седне да отдъхне и да се любува на пъстротата и на загадъчните знаци и послания, вплетени в тях от изкусните ръце на азербайджанките.

В Азербайджан, страна, която се намира на кръстопътя между Европа и Азия, от древни времена са се развивали различни занаяти, но начело стои килимарството, достигнало до нивото на истинско изкуство. „Килимът е заемал особено място във всички чествания и церемонии и е съпровождал човека от раждането до смъртта, като съществено е играел основна роля в ежедневието и оформянето на естетическото усещане за света – каза Ширин Меликова. – Превърнал се в хроника на цялата история и квинтесенция на нейното духовно и естетическо прераждане. В продължение на векове в Азербайджан са се правели ценни килими, които благодарение на високото си качество и разнообразие на художествено достойнство са били оценени на световно ниво.“

Ширин Меликова разказа, че днес най-добрите стари образци на азербайджанските  килими могат да бъдат видени в големите колекции в Музея на Виктория и Албърт в Лондон, музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, Музея на текстила във Вашингтон, Музея на ислямското изкуство в Берлин, „Ермитажа“ и Етнографския музей в Санкт Петербург, Държавния музей за източно изкуство в Москва, Музея за турско и ислямско изкуство, Музея на килимите в Истанбул, Историческия музей в Тбилиси  и на още много други места. През това лято в Етнографския музей в София в изложбата “Образци на великолепието – азербайджанско народно изкуство”, бяха показани и килими, експонати на Музея на килимите в Баку.

Ширин Меликова увлекателно разказа историята на музея, създаден през 1967 г., като към него не остават безразлични политици и държавници. В лицето на Гейдар Алиев веднага след създаването на музея чрез обществени фондове му се осигурява неограничен бюджет за уреждане на експозицията. Така новата културна институция става притегателна за общественото внимание. В залите, заедно с килимите, намират място и бродерии, предмети от метал и дърво, бижута. Централно място и до днес заемат килимите, излезли от ръцете на големия майстор Латиф Каримов.

Музеят сменя няколко пъти адреса си до 2007 г., когато президентът Илхам Алиев подписва специална заповед за строеж на нова сграда и грандиозният проект се осъществява благодарение на Министерството на културата и туризма, ЮНЕСКО и фондацията „Гейдар Алиев“. Архитект е австриецът Франц Янц и както споменах в началото, сградата има форма на навит източен килим. Седем години продължава строежът и на 16 август 2014 г. откриват новата сграда.

Постоянната изложба се простира на три от петте етажа на музея и е с обща площ над 5 хил. кв. м. В нея имат място най-ценните експонати, като килимът от ХVІІ в. „Аждахалъ“ („Дракон“), завещан на музея от члена на Общността на източните килими и текстил в Чикаго Гроувър Шилтз. Той е предаден през 2013 г. от съпругата му Бевърли Шилтз. Тази година за пръв път в историята на музея в Австрийска аукционна къща е закупен Ширвански килим от ранния ХVІІІ в. Той и още няколко други се реставрират в момента и ще бъдат показани по време на изложба,която ще се открие на 16 ноември, която е част от програмата по отбелязването на 50-годишнината на музея, съобщи Ширин Меликова.

„По този начин ние сме събрали и представили най-пълната колекция от азербайджански килими в света – твърди Меликова, – представлявана от всички райони, които се занимават с килимарство, и повечето от композиционните характеристики за всеки от четирите вида тъкане на килими – Губа-Ширван, Ганджа-Газах, Карабах и Тебриз.

В своя разказа директорката на Музея за килими не пропусна да отбележи, че освен с уникалната си сграда и експозиция,той се нарежда сред големите световни музеи и с това, че активно се използват и мултимедийни съвременни технологии. „Музеят не е само едно голямо хранилище, храм на изкуството и съкровищница, в която са събрани артефакти, но и много голям образователен център – споделя Ширин Меликова. – тематичните програми са създадени за различни възрастови групи, включително и деца. Имаме възможност да преподаваме за различните технологии на тъкане на килими.

В Азербайджанския музей на килимите функционира департамент за технологии на традиционното тъкане. Функционира също и музей за деца,където професионални експерти работят, преподават рисуване, техники за бродиране и тъкане на килими.

Музеят си сътрудничи с много подобни институции в света, както и с ЮНЕСКО (още от своето създаване). От 2016 г. Азербайджанският музей за килими и Националната комисия на Азербайджан за ЮНЕСКО тясно си сътрудничат и организират съвместни проекти.

На въпрос на сайта на СБЖ дали няма да проявят интерес и да покажат в своите зали и прекрасното българско килимарско изкуство, чиито образци от Чипровци и Котел омайват света със своята красота, Ширин Меликова, и Н. Пр. Наргиз Гурбанова споделиха, че обмислят подобно намерение.

Документалната лента, посветена на историята на азербайджанските килими и на музея, събрал това незаменимо изкуство, предизвика интереса на дошлите да се докоснат до магията на древния занаят.

Не по-малък интерес и любопитство предизвика и заразяващият разказ на д-р Алла Байрамова, директор на Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан и доцент в Западния университет в Баку. Тя разказа как е създаден той през 1967 г., като основата негова цел е да събира, съхранява, изследва и популяризира музикалната история на страната. Във фондовете на музея има над 50 хил. експоната, сред които национални инструменти като тар, кяманча, саз, гавал, гошанагара, зурна и някои по-необичайти от рода на аса – тар, аса-саз.. Не липсват и патефони и грамофонни плочи.

Особено ценни експонати са авторските нотни ръкописи, записи, лични вещи, афиши, програми, снимки, творби на изобразителното изкуство, ноти, книги и др., посветени или принадлежали на известни музикални изпълнители. Сред тях са такива на основоположника на професионалната азербайджанска музика Узеир Гаджибеков, на корифея на националната професионална вокална школа Бюлбюл оглу, на композиторите Кара Караев, Фикрет Амиров и други.

И ако азербайджанският народ е родил поговорката, че домът е там, където са постлани килимите, то когато човек се докосне до едно многовековно изкуство, веднага си припомня изреченото от римляните: Животът е кратък, а изкуството вечно.

Така си е, колкото днес да се изхвърляме и да си мислим, че няма по-важно от изреченото от нас или написаното, уви като ли  животът съхранява само онова, което е стойностно и остава вечно.

Розалина Евдокимова,
снимки: Иван Василев

07th Aug2017

Да си в Южна Корея в най-горещите дни от годината

by Черно и Бяло

Точно преди месец в дните между 4-и и 11-и юли делегация от представители на няколко медии беше на работна среща в Южна Корея. Посещението е резултат от подписаният през 2015 година Мемурандум за разбирателство (MOU) между СБЖ и Корейската асоциация на журналистите. Честта да се включи в петчленната група имаше и представител на списание Черно и Бяло“.

Целта на визитата бяха срещи, създаване на контакти, посещения на значими обекти като Seul Tower, в планината Намсин, разходка в царския дворец (Гьонгбок-кунг) и традиционния квартал Бук-чон, 38-ят паралел на източното крайбрежие, делящ Южна от Северна Корея, къщата Шин Саа Им Танг, обявена за майка на корейската нация, базата на зимната олимпиада през 2018, градовете Канг-нънг, Джон-Джу – първата столица на Корея, срещи в културната фондация Уан Джу. Получен беше достъп и до най-голямата информационна агенция Yonhap, както и до редакционните офиси на ежедневника „Корейска икономика“.

По това време на годината температурите в Южна Корея са наистина много високи, но пък шансът да си част от такава програма е наистина щастие… Какво се случи през тези осем дена и в каква степен предварително изготвената програма беше изпълнена, ще научите от страниците на следващия брой на „Черно и Бяло“, а сега с помощта на богата галерия от снимки, Ви показваме стъпките на нашата колежка Даниела Владимирова Христова.

01st Jul2017

„Зелена линия Витоша“ от Lidl с подкрепата на Столична община стартира днес

by Черно и Бяло

От 1 юли до 24 септември Лидл България, с подкрепата на Столична община, пуска 4 безплатни автобуса по 3 линии за пешеходци и велосипедисти до Витоша. Целта на инициативата „Зелена линия Витоша“ е – от една страна – да намали вредните емисии от ползване на лични автомобили, а от друга страна – да улесни гражданите и да ги насърчи да прекарват повече време в планината.

Зелена линия Витоша“ за пешеходци: От 1 юли до 24 септември 2017 г. автобусите ще превозват пешеходци всеки уикенд и в почивните празнични дни. Тръгването е в 8:00 ч. и 9:00 ч. от стадион „Васил Левски“, а връщането в обратната посока – в 17:00 ч. и 18:00 ч. от „Златни мостове“.

„Зелена линия Витоша“ за велосипедисти: Първата велолиния тръгва от спирка „Зоопарк“ през „Бай Кръстьо“ и стига до хижа „Алеко“. Вторият маршрут стартира от НСБАЛ (2542) (спирка на бул. „Г.М.Димитров“ над Метростанцията в посока Зоопарка) през с. Бистрица до с. Железница. Така велосипедистите ще могат да използват метрото за достигане на началната дестинация, тъй като през уикенда превозването на колела там е разрешено през целия ден. Двете велолинии ще се движат в периода 1 юли – 24 септември 2017 г. от 8:20 ч. и от 10:30 ч. от началните спирки. Велоавтобусите са еднопосочни и са предназначени само за хора с велосипеди до запълване капацитета oт 26 колела.

„Тази кампания е ярък пример как частният бизнес може да е в интерес на обществото. Столична община подкрепя проекта, като осигурява логистиката и автобусите. Към момента имаме 10 автобусни линии към планината, пускаме и 1 нова автобус 163, за да подпомогнем съществуващите линии. И тук е ролята на компанията Lidl увеличаване на възможностите за достигане до планината. Витоша е богатство за града и колкото по-достъпна е, толкова повече възможности за преоткриването й даваме на гражданите“, заяви Евгени Крусев, заместник-кмет по транспорта на Столична община.

 „Зелена линия Витоша“ се радва на нестихващ интерес: за 6 години автобусите са използвани от над 42000 души. Един от приоритетите в корпоративната социална отговорност на Лидл България е опазването на околната среда. Наред с всички екосъобразни мерки, които взимаме в управлението на фирмените ни процеси, с инициативи като „Зелена линия Витоша“ засвидетелстваме ангажимента си в грижа за природата. Благодаря на Столична община и Столичен автотранспорт за успешната съвместна работа в рамките на проекта“, коментира инициативата Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Лидл България.

„Това е само една от инициативите в CSR-политиката на Lidl. По този начин намаляваме вредните емисии в София и същевременно помагаме на столичани да достигнат по-лесно до планината“, заяви Бисер Инчовски, управител „Централизирани дейности“, Лидл България.

Безплатните автобусни линии за пешеходци и за велосипедисти са на разположение всеки уикенд и празничните дни през цялото лято. Повече информация за „Зелена линия Витоша“ може да намерите на www.lidl.bg/greenline

23rd Dec2016

Пристигане на зимата – „Донджи”

by Черно и Бяло

Двайсет и първи декември е един традиционен празник в Китай, който се казва „Донджи”, означаващ буквално „пристигане на зимата”. На тази дата денят е най-къс в годината, а нощта е най-дълга. В Китай съществува поверие, според което на този празник трябва да се нахраним добре, иначе ще гладуваме цялата година.

В Северен Китай се приготвят пелмени, от които задължително трябва да се консумират четен брой. Причината е в следното. През зимата там е много студено и когато влизаме в топла стая, има опасност да ти паднат ушите заради голямата разлика в температурите. За да пазим ушите да не паднат, правим пелмените да изглеждат като уши по форма и ядем от тях четен брой, защото ушите са две. Ако ядем нечетен брой, значи едно от ушите ти може да падне. Пелмените се правят от тесто от пшенично брашно и вътре има пълнеж от кайма и зеленчуци.

А за разлика от Северен Китай, в Южен Китай основно се отглежда ориз, а не жито. Затова на празника Донджи ядем нещо специално от оризово брашно, то се казва Донджигуо, което буквално означава празнични топки от Донджи. Ние слагаме сварен ориз в съд от камък и го счукваме с дървен чук. В съда слагаме също и някакви билки и затова получената паста изглежда зелена. Повтаряме многократно това действие за да получим мека маса, от която да приготвим Донджигуо. Пълнежът е от кайма, морков и туршия. Така оформените топки Донджигуо сваряваме в уок.

Донджи също е празник за събиране за цялото семейство. И точно един ден преди това, е българският Игнажден, който открива началото на коледните обреди. Това съвпадение не е случайно. Навсякъде по света хората имат сходни празници но ги наричат с различни имена.

Ето клипчето как една китайска баба се приготвя за Донджигуо:

Интервю на авторката, взето на Христо Христов, по-рано същата година в Пекин.

Лин Юсиан – Валентина

11th Dec2016

Мароко в повест

by Черно и Бяло

Желанието ѝ да опише престоя си в Мароко я спохождаше все по-често. Искаше да разкаже преживявянията си, но в съзнанието ѝ нахлуваха непрекъснато спомени от времето от преди. Сега беше друго… Тя не беше същата, обстоятелствата и хората също. Разполагаше с достатъчно време, ето защо си позволяваше да не бърза. С всеки изминал ден отчиташе, че това, което се случва в ежедневието не притежава силата да заличава спомени, събития, факти, история. Нещо повече – то се превръщаше в нейн приятел. Знаеше, че моментът за написването на материала сам ще си дойде, а съдържанието на текста беше почти конструирано. Сега трябваше да реши дали да назове героинята си така както я знаеше в живота или да търси по-подходящото име. Но защо ли да търси ново име?!

maarakesh

Ана стоеше неподвижна. Очите ѝ изразяваха учудване, но лицето ѝ не показваше никаква емоция. Изправеното ѝ тяло не помръдваше, а това вече означаваше, че изненадата е наистина голяма. Дали всичко ѝ се нравеше или първите впечатления ѝ донесоха разочарование? Все още беше рано да се каже… Онова, което предстоеше носеше усещането за обещаващо преживяване, в което липсата на сценарий засилваше като че ли многократно нетърпението.

Трябваше да се сети разбира се, че времето беше внесло промяна във всичко наоколо – от вида на аерогарата, ширината на улиците, сградите, бляскавите хотели, та чак до облеклото на жените – богатство от стилове, в които тукашна девойка предпочела късата пола пред бурка, изглеждаше не само нелепо, но и твърде скандално. Да ,Ана отчиташе промените и в себе си, но беше сигурна, че суетата никога нямаше да победи чувството ѝ за естетика и тънкия усет към изящество и стил. В Мароко беше преживяла най-вълнуващите години от живота си и за нея това място щеше да се запази в съзнанието ѝ като земята на най-топлото слънце, уханията на младостта, смехът в градините на Мажорел и да, може би органичното усещане за близост с пустинята…

Движеше се бавно към таксито, което щеше да я закара в хотела, а умът ѝ чертаеше вече планове за дните напред. Само след час време тялото ѝ се наслаждаваше на спокойствието и премерения лукс в хотела, а след още броени минути – и на отпускащ мускулите, неочаквано топъл басейн.

Водата изми умората от пътуването и я настрои за работа. В този момент се случи нещо извън всякакви очаквания. Стоеше като омагьосана и не помръдваше. Шумът от силно  бръмчене я накара да се загледа. Точно над нея два самолета извършваха необичайни маневри, а само след миг се появи най-романтичното послание – огромно бяло сърце беше изрисувано в небето над Маракеш, а двете машини като по чудо бяха изчезнали. След секунди далеч по-мощен звук изостри любопитството ѝ. Това, което се случи през следващите минути беше истински спектакъл, в който да наблюдаваш танца на самолетите беше най-неочакваното и необичайно преживяване. Висш пилотаж! Продължи може би час и се повтаряше абсолютно всеки ден до края на престоя ѝ. Какво беше?

image-1Истинска случайност, съвпадение, знак или кой знае още какво? Можеше да го изтълкува даже като лично отправен поздрав към нея, но разбира се, беше доста самонадеяно и твърде абсурдно, за да е вярно. По-важно в случая оставаше усещането за преживяване, заради което след време щеше да сподели, че този път Мароко остана наистина в сърцето ѝ.

Случилото се през следващите дни можеше да бъде описано по много начини, даже да се повтори, но въздушните картини бяха сравними единствено с природно явление, за което се чака понякога с години, дори векове. За този спектакъл небето се беше превърнало в най-необикновената сцена или още по-точно – в мащабно художествено платно, върху което имаше рисунък, имаше пластичност и динамика, но и един твърде основен и необходим елемент – този на абсолютната изненада.

image-2Сега това, което трябваше да направи е просто да излезе на улицата, да вдиша нагорещения въздух и да се изгуби сред хората. Да, нуждаеше се от анонимност. Само така щеше да проникне в кутията на спомените си и да подреди парченцата от миналото до впечатленията от настоящето.

Избра най-прекият път към площада. Знаеше, че маршрутът ѝ включва и поляната с камилите. Толкова се радваше! Отново ще срещне хората, носещи традиционните дълги туники джелаба, онези същите ярки и контрастиращи на пясъците и измазаните в розово къщи и огради. Да, хората на Магреба. Каква мистичност!

Какво има в тях? Като че ли вятърът от планините на Алтай, пясъците на пустинята, както и африканското слънце. Без тези три природни елемента, както и още много наследствени дадености, интересът към тях би бил единствено повърхностно любопитсво, касаещо стил, поведение или мимолетно впечатление на фона на всичко останало.

Отдалече изглеждаха като поставени нарочно в определена конфигуралност. Да бъдат описвани е излишно. Стояха точно като за кадър, подканващ и без друго намеренията на Ана да търси сред преживяванията си най-вълнуващите фрагменти за своя разказ.

Следващите няколко часа изтекоха точно като пясък между пръстите ѝ. Толкова неусетно и толкова неочаквано.

– Вие търсите аптека, нали? – тя го погледна и продължи да се движи, пресичайки улицата. Мъжът не беше досаден. Не беше и случаен. Появи се, когато полицаят, стоящ пред внушителната порта го извика на име и посочвайки Ана обясни, че е добре да я придружи до площад Джемаа ел Фна.

image-4– Намира се до Кутубия, нали знаете, известната джамия, съвсем близо е… – усмихва се!

– Ще ви покажа и аптека. Ще се движим по тесните улици на Месината.

Тя стоеше точно под огромната тежка порта (Баб Агнау), а очите ѝ се свиваха в усмивката на човек, който беше видял току-що кавказкият снежнен човек. Но не, поводът за разсейването дойде от всичките накацали или стоящи прави перести щъркели, за които Мароко се превръщаше в най-топлото място за тяхната зима. Ана се радваше. Щъркелите бяха застанали като в засада. И освен това бяха толкова много.

image-5

Разходката ѝ продължи не според очакванията, но за сметка на това, изненадите бяха само приятни. Посети берберска аптека, пи кафе, разбира се, направи много снимки, а после се озова и на площада. Най-после! Но докато се движеше по криволичещите улички и разговаряше с придружителя си, направи извода, че всъщност промяната беше настъпила само във външния вид на хората. Иначе почти всичко запазено в спомените ѝ, се оглеждаше наоколо като в огледало, което я караше да се вълнува двойно.

– Инш Аллах – каза той, протегна ръка, докосвайки нейната и се сля в потока от разноликото множество.

Нямаше съмнение, мюсюлманската култура тук е фактор и то какъв!

Мъжът, отделил ѝ поне четиридесет минути време показа джентълменско отношение, а английският му беше достатъчно добър. От него Ана научи, че жените в Мароко си стоят по домовете, че мъжете им са доста или по-скоро, достатъчно богати и още нещо, казано не съвсем директно, но с подразбиране – че колкото една жена е по-корпулентна, толкова по-заможен е съпругът ѝ. Е добре, в този момент Ана нямаше как да не се усмихне. Все пак нейните 59 килограма не се вписваха в стандартите за мароканска естетика, но този факт не беше трудно да се преглътне.

image-7Когато навлезе в пределите на площада, веднага забеляза насядалите жени, доволно загърнати в черни роби и шалове, в стил хиджаб. На около десетина метра по-навътре почти се препъна в кошници, до които отново седяха жени. Едната от тях протегна изящно ръка и посочи четките си. Ето я и следващата емоция. Десет минути творчество и още пет за разговор. Огледа изрисуваната си с къна хенна ръка и доволна от резултата даде всичките си монети в знак на благодарност. В съзнанието ѝ изплуваха спомени за времето, в което боядисването с хенна се превръщаше в ритуал за нея. Сега усещането беше трогателно.

image-8

Слънцето грееше особено ослепително. Никога не разбра защо в тази жега по улиците се появяваха хора, облечени като за най-люта зима. От някъде се носеше особено остра и твърде неприятна миризма. Хора, дошли за първи път на това място биха се учудили ,но Ана имаше отговор. Знаеше, че навътре в лабиринтите на сука човек можеше буквално да се изгуби. А за документ като показания по-долу можеш да си изпатиш съвсем изневиделица. (молещи се мюсюлмани – б.а.)

image-9

В галериите човек попадаше в съвършено неочаквана обстановка сред всевъзможни предмети, а можеше и да се упои от смесените аромати на десетки екзотични подправки. Тук крайностите са доста шокиращи, но в това тя откриваше очарованието на предишни спомени и нищо не можеше да я смути.

Мракът, надвиснал над площада даваше знаци, че е по-добре да се насочи към хотела, да подреди мислите си и да планира следващите си маршрути в оставащото време от престоя ѝ.

image-10

В следващите дни програмата ѝ се подреди като по часовник. Разходки и пазар ,приятни моменти с момичетата от екипажа на самолета и особено с едно, две от тях, чиито усмивки внасяха европейско поведение в топлите пролетни вечери, прекарани край басейна.

В тяхна компания направи и онази разходка до известните градини на Мажорел. Избраха един от най-горещите следобеди. Но да се движиш пеша под парещото слънце се оказа твърде рисковано. Спасението се появи с наемането на файтон. Така разходката се превърна и в преживяване. Не, в приключение!

Ако на берберски Маракеш означава земя на бога, то мястото, в което попаднаха в този късен следобед можеше да се нарече просто оазис.

Ето я ботаническата градина! Толкова невероятна, че чак дъхът ти спира. Разположена е на площ от един хектар, а растителността е събирана от цял свят. Палмови дървета, храсти, гигантски кактуси, бугенвелии, лотоси, папрати – колекция от 350 вида растения, които са съчетани по най-причудливият начин. Синият цвят (мажорел блу) е доминиращ, но  контрастите от наситени багри в жълто, червено и оранжево, заедно с основния зелен цвят (този на растителността) създават уникалната комбинация в тази великолепна градина. Оазисът носи името на своя създател – Жак Мажорел. Художникът е гледал на творбата си като творец, създаващ шедьовърът на мечтите си и е успял. Далеч, по-късно, до неговото име се записва още едно – това на Ив Сен Лоран. Разбира се, известният дизайнер доизпипва детайлите, създава музей на берберското изкуство и допълва колекцията от екзотични растения, сред които човек наистина губи представата за време и пространство. Всеки би могъл да открие своето кътче в тази градина, но умът на Ана завинаги ще остане в плен от хармонията на ултарамаринът с бяло, розово и червено, тази буквално шокираща игра с цветове, в унеса, на която можеш да сътвориш и най-непресказуемите си проекти. Толкова магична, толкова зареждаща е атмосферата тук.

majorelle-garden-area-view-morocco-65Ана не се питаше кога започва деня в Маракеш? Понякога успяваше в зори да чуе провикващите се гласове от минаретата. A кога завършва един кратък престой в древната столица на Мароко? Когато си омаян и изморен от впечатления, но правиш извода, че не си посетил и една трета от забележителните, омагьосващи места на тази мистична страна.

Трябваше да отиде отново до Медресе Бен Юсеф, а също и в музея Дар Си Саид. Дворецът Бади, както и дворецът Бахия. Но това не беше всичко, разбира се. За Ана беше важно, че имаше шанса да се изгуби отново в царството на спомените си. В бъдеще я чакаше работа, в която новите преживявания осмислиха всичко необходимо, за което щеше да пише.

В хотела я чакаше нейният съпруг, командирът на самолета, който щеше да я върне на родна земя. Всеки път, когато се издигаше над облаците Ана извикваше възможно най-поетичните си чувства. Небе, слънце, необятност и една много тънка нишка, свързваща я с земята, наречена живот! Преземиха се точно навреме, а само три часа по-късно текстът стоеше на масата на главната ѝ редакторка.

текст и снимки: Даниела Владимирова Христова

30th Sep2016

В годината на милосърдието Албания почита Майка Тереза

by Черно и Бяло

Папа Франциск обяви юбилейна година на християнството, посветена на милосърдието, от 8 декември 2015 до 20 ноември 2016 г. Един от нейните най-запомнящи се знаци е обявяването на Майка Тереза за светица на 4 септември. Тържествата във връзка с това продължават в целия свят.

2016-526

По това време бях в Албания. Албанската телевизия излъчи на живо вълнуващ концерт в чест на събитието от базиликата „Св. Петър“ в Рим с участието на изтъкнати албански и македонски изпълнители. След него бе показан документален филм за светицата. В интервюта по телевизията предния ден историци, музиканти, участници в подготовката на филма и концерта представиха двете прояви и други акценти в честванията.

Столицата Тирана беше украсена с флагове със стилизиран образ на Майка Тереза.

Жителите и гостите на Дуръс (много българи, поляци, сърби, италианци) можеха да разгледат фотоекспозиция за светицата в изложбената зала в центъра на града. В първата част – ,,Животът“, 22 табла показват израстването на Агнес Гондже Бояджиу от раждането ѝ на 26 август 1910 г. в албанско семейство в Скопие. На снимките тя е с папа Йоан Павел II, лейди Даяна и други известни личности. Майка Тереза казваше, че принадлежи на света,през 1979 г. той ѝ се отблагодари с Нобелова награда за мир.

Във втората част – „Смъртта“, виждаме светицата на 18 табла до края ѝ на5 септември 1997 г. Тя е сред сираците, умиращите и бедните, за които се грижеше, сред последователите на ордена „Мисионери на милосърдието“, основан от нея в Калкута.

Редом до снимките са съветите ѝ към родителите, учителите, лекарите, студентите-медици. Въпреки безнадеждното човешко страдание, на което Майка Тереза посвети дните и нощите си, в изложбата и в честванията доминират оптимистичните ѝ послания:

„Животът е мечта – осъществи я.
Животът е борба – приеми я.
Животът е приключение – изживей го.
Няма ключ за щастието. Вратата към него е винаги отворена.“

Можем да ги следваме с почит и милосърдие.

Петя Пейчева

07th Aug2016

Витоша от екстремен ъгъл

by Черно и Бяло

И това лято велосипедисти печелят слава онлайн

MG_0180За трета година Lidl улеснява достъпа до Витоша за планинските колоездачи и любителите на екстремните усещания като предлага безплатен специализиран транспорт към байк трасетата на планината с проекта Зелена линия Витоша.
След интереса към Зелена линия Витоша през последните години, Lidl отново пусна своите безплатни автобусни маршрути, водещи към ключови места на Витоша. Едно от тях е и „Хижа Алеко“, в близост до която от тази седмица е достъпна и Вело Линия – инсталацията на Lidl, предназначена за заснемането на планински байкъри.
Това е втората година, в която инсталацията ще заснема шеметните им спускания със сензорни камери, разположени по трасето. Този път то е по-достъпно, камерите предлагат повече, а вероятно и самите колоездачи. На склона до Голи Връх те ще могат да запечатат всеки момент от екстремното си спускане, като натиснат бутона в началото на инсталацията. Преди да се спуснат, е нужно да вземат своя билет и да изчакат светофара. Тогава камерите ще се активират, заснемайки всеки екстремен миг по трасето.

Байкърите ще удължат вълнението от спускането си, като открият своето готово видео на https://veloline.bg/ с помощта на билета си от инсталацията. Най-гледаният клип ще спечели на някой от ентусиастите персонална фотосесия в списание 360°. А за тези, които повтарят спусканията най-вече на живо, Lidl има още една награда – най-многото качени видеа ще донесат на някого 5-дневна байк-ваканция в хотел Орловец***** с включена лифт карта за Велопарк Пампорово.

Екстремни или не, може да създавате повече спомени от Витоша със Зелена Линия – открийте разписанията на автобусите тук: http://www.lidl.bg/greenline.

20th Apr2016

46-та Европейска бригада „Хосе Марти” 2016г.

by Черно и Бяло

Кубинският институт за приятелство с народите – ИКАП – има удоволствието да покани приятелите от Европа да участват в 46-та международна бригада „Хосе Марти”, която ще се състои от 4 до 22 юли 2016г. в Международния лагер „Хулио Антонио Меля”. (more…)

30th Jul2014

Медът и пчелните продукти като елексир и храна за дълголетници

by Черно и Бяло

Математичка и конструктор влагат дух и любов в пчеларството близо 20 години

10404692_10202050542132654_351947496_o[1]

Даниела Челебиева: „Бих искала да се докосна до живота на пчелите, те са организирани, няма завист и злоба между тях, работят всеотдайно”– Тя е математик, общественик, обича туристически и руски песни, но и успешен пчелар

Нужни са финансови инвестиции и защита на пчеларските организации
Винаги съм си мислила,че математиците са интересни и неслучайни хора. Съдбата ме сближи с Даниела Челебиева , чиято доброта и искреност личат от пръв поглед. Разбирам,че тя е производител на мед, общественик, ангажиран семеен човек. И какво беше моето приятно учудване,след като научавам, че дамата е активна самодейка, хористка, участничка в танцови трупи, печелили много награди.

Даниела е сред певците на групата за руски народни песни „Рябинушка” при Руски клуб „Славяне 2000”, на ВГ „Медени гласове” към НЧ „Напредък 1869” и на туристически хор „Планинско ехо” в Шумен.

Като ученичка Даниела прекарва ваканциите при роднините си в с. Осен, Силистренско, където нейните чичо и стринка гледали пчели и събирали билки. Надали тогава си е мислила,че именно пчеларството ще бъде част от живота ѝ. По стечение на обстоятелствата през 1996г заедно със съпруга си, който е шесто поколение потомствен пчелар, поемат грижата за 30 пчелни семейства, след като свекър ѝ се разболява. Дотогава мъжът до нея е работил като конструктор и главен компановчик на първия военен камион в Технологичния институт за автомобили и трактори в Шумен, където работели 400 научи работници – всички съкратени по време на демокрацията.

И така математичка и конструктор, след поредните уволнения, се заемат професионално с пчеларство. Днес кошерите са 180, преди 2 години са били 300, през зимата на 2012г са умрели половината, работата е много, но за това и децата на Челебиеви са неотлъчно до пчелина.

„Аз отговарям за боядисване на пчелните кошери, за сковаване на пчелните рамки, поставяне на восъчни основи, за стопяване на пчелния восък, за вадене и реализиране на пчелния мед, прополиса, восъка, както и за  хигиената на пчелина”, разказва Даниела. И допълва,че съпругът ѝ се грижи за отглеждане и размножаване на пчелните семейства, за направа на нови кошери и рамки, за ремонт на старите, за поддържане на техниката в изправност, за косене на тревата и пръскане на дървета с препарати за растителна защита. Той е конструктор на комбинираните на слънце и ток восъкотопилки, на количките за пренасяне на сандъчета с рамки за центрофугиране, както и на самите сандъчета. „Работата на професионалния  пчелар е целогодишна, тежка физическа, която често се извършва при неблагоприятни атмосферни условия, както и при многократни ежедневни пчелоужилвания”, откровеничи Даниела.

И така стигаме до пчелите, които са медоносители и техният живот не е никак обикновен. Повече подробности за семействата на пчелите,техните навици, представителите на пчелните семейства и тяхното разпределение за извършване на отделни функции в кошера… Има ли любовна игра, кога се размножават?

МИ: Какви са тайните и къде е магията?

ДЧ: Магнетична и сърцата, типично за човек, свързан с живата природа, Даниела ненадейно ме прави част от пчелния свят. И така любопитните наши читатели трябва да знаят,че пчелите от едно пчелно семейство представляват един организъм, при тях има строга йерархия, семейство без пчелна майка не е семейство. Пчелната майка е два пъти по-голяма от пчелите-работнички, по-голяма е и от мъжките индивиди – търтеите. Пчелите-работнички изпълняват различни функции през своя кратък живот, първо са кърмачки, после нектаро и прашецо събирачки, водоноски и накрая чистачки, предусещайки смъртта си, те сами напускат кошера. Сред хората думата търтеи е синоним на мързелив и ленив човек. Но при пчелите, ролята на търтеите е да поддържат постоянна и оптимална температура в кошера, в летните жеги вентилират на прелката, за да охлаждат гнездото. Наричат се „свирачи” или „гайдари” в семейството, защото произвеждат характерна мелодия със своето жужене при такова вентилиране. Търтеите съпровождат пчелната майка за оплождането ѝ, което се извършва на специално търтеево сборище. Майката се опложда от чужди търтеи, като всеки от тях умира след половия акт.

Роенето е естествено размножаване на пчелното семейство, то се наблюдава през месец юни, ако на пчелите им стане тясно, тогава те залагат маточници, от които се люпят млади пчелни майки. Старата майка, заедно с активни пчели-работнички напуска кошера и търси ново място за живеене, а в кошера остава да работи млада майка. Така се оформят две и повече пчелни семейства.

Даниела е увлекателен разказвач и разговорите с нея могат да продължат с часове. Тя споделя,че събирането на пчелен мед започва с цъфтежа на овошките около 25 март и тогава пчеларите за първи път през годината пускат пчелите да събират сладък мед. Стоков мед се добива през месеците юли и август, т.е. тогава остава мед и за пчеларя. Едно пчелно семейство добива по 120кг пчелен мед на година, като само 20кг са за пчеларя, останалият е за негова храна, събира по 30кг пчелен прашец, повечето за собствена консумация. Питам дали пчелите са нападателни и опасни за някои хора с алергии? Челебиева казва,че пчелите не са агресивни насекоми и жилят само когато има заплаха за кошера или заплаха за храната им. Плашели се от силен шум или от интензивни движения като ръкомахане например. Пчелното семейство брани кошера си в радиус от 2 метра. Пчела, която ужили, умира, затова казваме, че пчелите са жертвоготовни за семейството си. Пчелите стават агресивни от токсичните за тях препарати за растителна защита.

МИ: Какви опасности са изложени пчелите и защо са толкова важни за живота на планетата? Как решаваме този проблем у нас?

ДЧ: Пряка опасност за пчелите са промените в климата и отравянията. Косвените идват от намаляване броя на пчеларите, поради невъзможност да се препитават от пчеларство. Пчелите са необходими за живота на планетата, заради опрашването, на което се дължи всяка трета хапка от нашата храна и то най-здравословната – плодове, зеленчуци, семена, ядки и билки, даже тютюнът се опрашва от пчелите, за съжаление грижите на нашата държава са 10 кратно по-големи за тютюнопроизводството, отколкото за пчеларството. Проблемът се задълбочава. С националния пчеларски протест „Да спасим пчелите”, организиран от СБП и проведен  преди една година на 22 април, Деня на Земята, ние накарахме българския представител в ЕК да гласува „за” забрана на неоникотиноидите за три години в целия ЕС, което беше прието. За съжаление, националният пчеларски протест „Да спасим пчеларството”, проведен от СБП на 23 октомври миналата година, нямаше същия отзвук. По Програмата за обща селско-стопанска политика на ЕС за 2014-2020 година няма предвидени средства за директни субсидии на всяко регистрирано пчелно семейство, което обрича отрасъла на агония и гибел. Пчеларството е единственият отрасъл, за който няма директни субсидии, а икономиката ни не е пазарна и производството на пчелен мед се нуждае от дотации, за да съществува. Факт е, че българският пчелен мед се изнася от търговците почти изцяло за Германия на цена от 5,30 лв., а Германия го изнася за страни извън ЕС на цена от 5 евро. Същевременно МЗХ разрешава внасяне на некачествен китайски мед за раздаване на социално слаби български граждани, като го купува на по-висока цена, отколкото се изкупува българският пчелен мед.

МИ: Как да опазим пчелите, какви да са нашите съвременни грижи?

ДЧ: Необходимо е спазване на нормативната уредба за предпазване на пчелите от отравяния при растително-защитни мероприятия, трайни забрани: за употреба на неоникоиноидите, за отглеждането на ГМО култури  и за добива на шистов газ. Вече година и половина се бави приемане на Закона за растителна защита, който въвежда в сила Националния план за устойчива употреба на пестициди, съдържащ клауза за забрана на пръскане със самолети.  Искаме държавната помощ за съфинансиране на застраховането на пчелни семейства в размер на 1 млн.лева, да се дава за покриване на щети, причинени на хора и животни от пчелоужилвания, така както гражданската отговорност покрива щети, причинени със застрахован автомобил.

Грижата за пчеларите е грижа и за пчелите и обратно.

МИ: Какви видове мед приготвяте? Кой е най-предпочитан и търсен?

ДЧ: Имаме два пчелина, единият е в регион с горска и полска растителност, другият – с ливадна и полска растителност. От първия пчелин добиваме акациев, липово-слънчогледов и августовски билков букет с магарешки бодил, а от втория – еньовски билков букет, слънчогледов и от магарешки бодил. Най-предпочитан е акациевият, защото остава течен 2 години, докато останалите до 3 месеца кристализират. Всеки пчелен  мед има  лечебните качества на билките, от които е добит. Имам клиент, който е алергичен към повечето видове пчелен мед, но към липово-слънчогледовия не е. Правили сме изпитвания в Институтите по ботаника и микробиология на БАН на различните видове мед, който пчелите ни произвеждат. Оказа се, че съдържат по 50 вида билки, с ярко изразени антибактерийни и антивирусни свойства.

МИ: В днешно време пчелните продукти не са ли най-ценните и важни за нашето здраве и не изместват ли понякога таблетките?

ДЧ: В днешно време за полезността на пчелните продукти най-много говори и пише проф. Христо Мермерски, заедно със сина си д-р Йонко Мермерски. Аз участвах в четири негови предавания, които той посвети последователно на пчелния мед, прашеца, млечицето, прополиса и пчелния восък. Медът е храна, но и лек, добавка естествена е, който го ползва – до век здрав ще живее, да знае!

Прашецът е белтъчната храна на пчелите, той е единственият натурален продукт, който съдържа всичките 24 аминокиселини, необходими на човека, заменими и незаменими. Прашецът се препоръчва да се ползва пролет и есен по 3 месеца за повишаване на имунитета и укрепване на организма, ефективен при проблеми с простатата.

Млечицето е храната, която пчелните майки консумират през целия си живот, на което дължат дълголетието си, докато пчелите-работнички живеят от 35 дни (летните пчели)  до 6 месеца (зимните пчели), то пчелните майки могат да живеят до 8 години. Препоръчва се, да се приема пролет и есен по 2 месеца, наричат го еликсир на здравето и дълголетието.

Интересен факт е, че трите продукта, смесени заедно, в съотношение: 1кг пчелен мед, 100 грама пчелен прашец и 10 грама пчелно млечице, имат по-силно действие, те съдържат всички витамини, макро и микро елементи, необходими за здравето на човека. Сместа се консумира след като престои 7 дни, за да се разтвори прашеца от ензимите в пчелния мед, за възрастни – по 1 супена лъжица, за деца – по 1 чаена лъжичка, на гладно три пъти дневно.

Прополисът е природен антибиотик, към който бактериите не стават резистентни, защото природата непрекъснато го променя. Проф. Мермерски препоръчва, прополисът (по 30-40 капки от 30% клеева тинктура) ежедневно да присъства в здравословната закуска, приготвяна от чаша кисело мляко с овесени ядки и по лъжичка  пектин, канела и пчелен мед.

Восъкът се използва за приготвяне на мехлеми и пластири, а медената пита е ефикасна при заболявания на щитовидната жлеза.

Пчелните продукти са сред лекарствените средства на съвременната медицина, те са алтернатива на фармацевтичните такива. Искам да отбележа приноса на големия български лекар д-р Стоймир Младенов за поставяне лечението на хронични болести с пчелни продукти на научна основа, той е световно признат за „баща на апитерапията”, дял на медицината, занимаваща се профилактика и лечение с пчелен мед, прашец, млечице, прополис, восък и др.

Даниела Челебиева казва, че е многолика, може да бъде весела и сериозна, мечтател и борец. Определя се като принципен и честен човек, за нея „казаната дума е хвърлен камък”. Всеотдайна е към семейството, съседите, приятелите и колегите,  граждански активна, пише жалби и предложения до компетентните органи за промяна на нещата, които я дразнят, не се примирява…

Дани има влечение към пеенето, пише стихове и песни, организира пчеларски празници. Среща се с приятели и пътува с художествени състави из страната за участия в концерти. Обожава децата и внуците си.

Питам я дали иска да бъде поне за миг на мястото на пчелите, да живее техния живот? И тя ми отговаря,че би искала да живее техния организиран живот, всяка пчеличка си знае мястото, няма завист, злоба, алчност, работят всеотдайно на принципа: „един за всички, всички за един”.

Вълнува се от факта, че пчеларите в България произвеждат най-качествения мед, а изнемогват, че пчелите и природата ни дарява с уникални пчелни дарове, които са еликсир на здравето и дълголетието, а народът ни мре от инфаркти и инсулти (70% от всички смъртни случаи), от рак (17%), докато пчелният мед и другите пчелни продукти предпазват от тези болести. Формулата за успех на Челебиева е да има програма „Училищен пчелен мед”, чрез която българските ученици да получават по лъжичка натурален мед на закуска заедно с „училищното мляко”, да се предоставя на социално-слаби и на пенсионери поне по 1кг пчелен мед годишно. Така медът ще се пласира в България, децата ни ще растат здрави, а възрастните по-малко ще боледуват,прогнозира Даниела. Нека станем отново „страна на розите”, вместо „страна на склерозите”!

Бившата математичка, смята,че не е трябвало да се закриват домовете за сираци, защото децата в неравностойно социално положение остават неприбрани и безпросветни. Тя предлага още да се прибират деца, чиито родители нямат пари да ги пращат на училище, да се възпитават и образоват, децата са бъдещето на нашето общество. Грижим се за бездомни животни, а не се грижим за бездомни или гладни деца, гневи се Челебиева. Възмутена е от безкрайното увеличаване на възрастта за пенсиониране, а в същото време има младежка безработица. Да ни пенсионират на 60 години, независимо от стажа, ако трябва да имам 40 години за пълна пенсия, то, ако имам 20 години, да ми плащат половин пенсия. Така всеки ще е заинтересован да си плаща осигуровки и ще има работа за младите, а сега те напускат България, за да търсят препитание в чужбина, тогава откъде ще има пари за бъдещите пенсионери?


Биографични бележки
Даниела Челебиева и съпругът ѝ Йордан са известни пчелари от Шумен. Тя е родена в с. Главиница, обл. Силистра, но детството си прекарва при родителите на майка си в с. Пордим, Плевенско, завършва Математическата гимназия „Баба Тонка” в Русе, по-късно Висшия педагогически институт в Шумен, специалност „Математика”. Омъжена е, има три деца и двама внуци. Била е библиотекар, технолог, програмист и преподавател по информатика в Шуменския университет, а от 2005г двамата със съпруга ѝ са регистрирани като земеделски производители-пчелари. Областен председател е на Сдружение „Съюз на българските пчелари” в Шумен и областен координатор за Разград и Търговище, трети мандат е член на УС на СБП. Председател е на Туристическия хор.

Даниела Челебиева има две грамоти от Съюза на българските пчелари (СБП), както и грамота  за популяризиране на туристическата и патриотична българска песен от ТД „Мадарски конник” по случай 110 години от създаването му.

Животът на пчеларите, инвестиции, бюрократични пречки, приемственост и бъдеще на професията
Необходими са сериозни финансови инвестиции: земя за настаняване на пчелина, помещения за съхранение на пчеларския инвентар, за центрофугиране на пчелния мед, за почивка на пчеларя. Големи са разходите за транспорт, пчеларите живеят в града, а пчелините са по селата, големи са разходите и за лекарства на пчелите, повече от 6 лв. на пчелно семейство. Едно пчелно семейство струва около 250 лева заедно с кошера, един пчелар-любител трябва да се грижи за 70 пчелни семейства, за да си осигури месечно възнаграждение от 240 лв., докато за пчеларя-професионалист са необходими поне 120 пчелни семейства. Но това е непосилно физически, и за едните, и за другите, затова при вадене на меда се включват децата, роднини и приятели. Проблемите на пчеларите от 2004 година насам са: ниските изкупни цени на едро на пчелния мед; липса на стокова борса за изкупуване на пчелния мед; бюрократични пречки за директни продажби на пчелните продукти; въвеждане на 10% данък върху добитата продукция; висока смъртност при пчелите, както поради климатичните особености, така и поради отравяния с пестициди, заради неспазване на нормативната уредба; невъзможност за застраховане на пчелните семейства срещу кражби и отравяния, т.е. липса на адекватна политика на българските правителства за подпомагане на пчеларите след демократичните промени и др. Това отблъсква младите хора от тази професия и я обрича на изчезване. Остават най-вече пенсионери, които се занимават любителски с пчеларство. Двамата със съпруга ми получавахме субсидии за периода от 2008 до 2011 година по агроекология, това е мярка 214 на Програмата за развитие на селските райони, за съжаление не бяхме в състояние да следим многобройните  промени на съответната наредба и въпреки, че спазвахме всички изисквания за биологично стопанисване на пчелните семейства през 2009 и 2010 година получихме половината от полагащите ни се средства, поради грешки при подаване на документите, а през 2012 не получихме нищо, този път, поради недостатъци на Регистъра на пчелините на БАБХ. Куриозът беше, че имах подпомагане на всички пчелни семейства по Националната програма по пчеларство за 2012 година,  по мярка В за закупуване на лекарствени препарати, а също  и по схема „de minimis”, като за отпускането на тези средства дори ми беше извършена проверка на пчелините от ДФЗ, а не ми се платиха средствата по мярка 214 на Програмата за развитие на селските райони, защото имало несъответствие в броя на пчелните семейства, т.е. за два от отделите на ДФЗ няма грешка в този брой, за третия има. Тези пречки  и  загубата на 50% от пчелните ни семейства през пролетта на 2012 година ме огорчиха и унищожиха оптимизма ми, че от пчеларство може да се живее. Тази смъртност се  дължеше, както  на тежката зима, така и на последващото действие от неоникотиноидните инсектициди, с които се обработват семената на рапицата преди сеитба, но не беше компенсирана, така както се компенсират останалите земеделски стопани, например при измръзване на култури през зимата.

Общинска пчеларска организация, песни за меда, проекти и програми
Удовлетворение от живота изпитвам при популяризиране на пчелните продукти, от 2006 година към НЧ „Напредък 1869” в Шумен сформирахме Вокална група „Меден глас”, която включва в своя репертоар песни за пчелите и техните пчелни дарове. От 2007 година се записах да пея в Туристически хор „Планинско ехо” при ТД „Мадарски конник”. Богата е дейността на нашата общинска пчеларска организация за популяризиране на пчелния мед и пчелните продукти. Три години работихме по проект „Без мед не сядай на софрата” съвместно с: Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”, 5 шуменски читалища, две училища, една детска градина и два пенсионерски клуба. От края на миналата година стартирахме нов тригодишен проект „Шумен жужи”, по който се отбелязват български традиционни празници, свързани с пчелите и меда, а те са повече от 15 през годината. Нашата организация участва 2 години в проект на СБП по Националната програма по пчеларство 2011-2013, по който бяха записани клипове на 5 песни за пчелите и меда от Вокална формация „Малка серенада” при НЧ „Добри Войников 1856” и клипове на нови 4 песни от ВГ „Медени гласове” при НЧ „Напредък 1869”, организирани бяха  изложби-базари по време на Националната седмица на меда през 2011 и 2013 година, проведени бяха срещи с лекторите по апитерапия проф. Христо Мермерски и д-р Ангел Грънчаров. През 2010 и 2012 година шуменската пчеларска организация участва в  Карнавала на плодородието, в началото на месец октомври, с едноседмични изложби-базари, предстои трето участие през настоящата 2014 година, когато ще отбележим и 110 години от първото пчеларско дружество в Шумен.

Миглена Иванова

30th May2014

Вечер на татарската кулинария

by Черно и Бяло

„Кунак ашы – кара каршы” – казва народът на Татарстан, което значи „Гостуването е взаимно угощение”. (more…)

06th May2014

За 11-и пореден път Фестивалът на зелениката събра 1500 любители на природата

by Черно и Бяло

За много хора подобно преживяване е като ежедневната им разходка.
Но да си там, където брегът е в опасна близост до морето, да стоиш и да не помръдваш /от възторг/, с огряно от пламъци лице, а след това да танцуваш нестинарско хоро, ето това не се случва често. Ако се добави и шумът, идващ от вълните, както и вкусът на плътно червено вино, описанието е почти завършено. Мокра трева, звук на саксофон, небето, където звездите са толкова близо, спокойни лица… Да, сигурно така изглежда идилията.
Разказът ми описва картина от празненството на зелениката в с. Резово, което тази година събра 1500 гости. Традицията е от 11 години и този път се проведе на 2 и 3 май в покрайнините на село Резово. Посетителите видяха странджанската зеленика, която вече е започнала да цъфти. Програмата на фестивала включи кулинарни конкурси, базар с традиционни странджански продукти, както и игрите “Приключение за духа и находчивостта” и “Търсачи на странджанското съкровище”.

Даниела Владимирова Христова

17th Aug2013

ФРАНЦИЯ: ДЕСТИНАЦИЯ ДВЕТЕ АЛПИ ПРЕЗ ЛЯТОТО

by Черно и Бяло

Вземам първия влак голяма скорост, от Париж за Гренобъл, с крайна цел Les 2 Alpes (Двете Алпи). Лято е, но на Gare de Lyon пътниците са по-малко в сравнение с предните години. Във влака, с появата на мобифоните, изчезнаха телефонните кабини откъдето можеше да се разговаря с която и да е точка по света. Влакът набира скорост. От няколко години насам, пейзажът в индустриалните зони се променя постоянно. По фирмените надписи се разбира, че на мястото на големи компании, утвърдени в последните десетилетия, се появяват нови.

Има само едно спиране, в Лион, който е дал основата на френската кухня, така известна в света. След три часа пристигам в Гренобъл, столицата на окръг Изер, градът който често свързваме със Зимните Олимпийските игри, 1968. Присъединявам се към потока на забързани към автогарата пътници и детски групи с раници на гърба. Автобусът криволичи по стръмното. От двете страни на автобуса напрягат мускули колоездачи, мъже и жени… Някъде тук минава част от маршрута на колоездачите от ежегодната обиколка на Франция. Най-трудния колоездачен отрязък е в Алпите.

Обед е. Слънцето припича, но в Двете Алпи, на 1800 метра надморска височина, скиорите слизат за обяд. Колоездачи прибягват по улиците и алеите на туристизеското селище, групово и индивидуално.

В Офиса по туризъм, ме посреща Елена Хоспитал, завеждаща Service presse, и ми представя Директора, Жил Ванол, който прие да отговори на въпросите ни:

Директорът на Офиса по туризъм – Жил Ванол

Директорът на Офиса по туризъм – Жил Ванол

Какво са Двете Алпи?

Това е преди всичко кръглодишен курорт за ски. Но нашият истински сезон си остава зимния. Активността ни през лятото представлява само 26-27 % от цялостната ни годишна дейност. Обикновено един клиент идва за пет нощи, т.е. за седмица. На тази база имаме 1 300 000 нощувки през зимния сезон и 400 000 през лятото. Предимството през лятото е че пистите са лесни и предоставят отлична възможност за тези, които желаятда се научат да карат ски.

Месеците юни и юли имат по-скоро спортна насоченост, а август е изпълнен със семейни активности. През юни има тренировки на спортни клубове, предимно Националния клуб по ски от Франция, но също от Испания, от Италия. През юли хората идват с приятели, за да прекарват заедно своя отпуск и изпълват времето си в спортуване: ски, колоездене, голф… През август нашата клиентела се променя. През този месец идват семейства, от Британия например, за се отдадат на туризъм, да правят походи в планината и да изживеят уникални моменти в природата.

В общи линии Двете Алпи са като един голям ваканционен клуб, който предлага множество спортове: ски, параплант, голф, кану-каяк, рафтинг, хидроспид, VTT (Vélo Tout Terrains, Колоездене всички терени), и т.н. Нека да рибавим и да прибавим туризма, Имаме шанса да бъдем близо до най-голямия френски парк, Park des Ecrins (Парк де(з) Екрен), който е под защита. Тук не се позволява нито колоездене, нито разходки с кучета…

Каква е типологията на вашата клиентела?

През лятото имаме 60 % французи и 40 % чужденци. Между чужденците най-много са италианците. През 80-те години те откриха Двете Алпи, чрез Пиеро Грос – скиор, носител на Световната купа по това време, който е основал школа по скиорство тук. И тази традиция се спазва и до днес. След тях по-многобройни са белгийците и Холандците. Белгийците, защото те обичат да идват във Франция. А холандците карат велосипедите си тук.

Но нашите клиенти идват от всички посоки на света, от повече от 20 страни, между които: Австрия, Чехия, Канада, Япония, Словения, Англия, Полша, Германия, Русия, Швеция, Португалия…

За месеците юни и юли, по възраст, това са млади хора, между 25-35 години, които обичат спорта. Има и детски спортни клубове, които правят своите тренировки тук. През август възрастовия диапазон е по-вариращ.

Какво ще кажете относно седмичната програма за клиентите ви ?

Да, Офиса по туризъм изготвя седмична програма за клиентите ни, които са безплатни за тях. Те са предназначени по-скоро за семействата и включват отдих и редица активности, които изброих, а също футбол, пързаляне с шейни (зиме и лете), стреляне с лък, скачане върху трамплин…

Отделно, в куриртното селище има Бюро, което предлага ежедневно туризъм с квалифицирани водачи за кратки преходи (усмихва се) на тайни пътеки, с информация за типична растителност и цветя…

Лесно ли се живее тук?

Не е трудно. (усмихва се) Двете Алпи са разположени в равнина с лесна достъпност, зиме и лете, до магазини за хранителни продукти и до бутиците със спортни и други стоки, ресторанти, киносалон, театър…

Няколко думи за кухнята и местните специалитети ?

(Смее се) Ние не можем да се похвалим с рафинирана кухня. Тук се сервира храна типична за планината, обилна със шунка, салами и сирена; тестени изделия, гретени… Фондю и раклет, разбира се…

Като местен специалитет бих посочил качественото козе сирене.

Нещо за местната художествената и ръчна изработка на проиведения?

Станцията е построена върху плато. И то се явява в средата на две селища, от което идва и името на станцията: Двете Алпи. Именно в селището Vénosc (Веноск), има старинни улички, в които има работилници за художествено творчество с коприна, кожа, дърво ит.н. А от другата страна на курорта, в Mont-de-Lance (Мон де Ланс), има предимно жилищни сгради.

Двете Алпи се намират в полите на връх La Meije (Ла Меж). Това ли е вторият по височина след Mont Blanc?

Да, ако Mont Blanc е с височина 4 806 метра, Meije е на 3983. “Meije’ на диалект означава “обедно време”.

Благодаря Ви, Господин Ванол!

Вечерта е прохладна. На волейболното игрище, край което минавам, играят хора от различни националности. Чистият въздух на билки сега е примесен с този на скара – на открито или този, който лъха от кухните на ресторантите.  На една пейка млади хора рязговарят, събрани около една пица. Две млади момичета от района на Париж споделят намеренията си да се преселят в Гренобъл. Начина, качеството на живот в Алпите ги привлича…

На другия ден, утрото е ясно и обещава нов слънчев ден в планината. Намачквам банан със лимонов сок. Вероятно, този лимин, идва от Мантон,  градът на лимоните.

Поемам пътя обратно към Париж, с желанието да се върна в Двете Алпи.

Tab titleTab title
2 220 постоянни жители

26 808 туристически легла, от които 11 051 професионални и 15 757 разни ( търговци, обслужващи…)

33 хотела

12 реномирани туристически резиденции

300 комерциални обекта, от които 66 ресторанта, 22 бара, 7 за регионални продукти, 8 за готово облекло, 31 магазина за спорт, 33 кафенета с възможности за интернет, 25 магазина за сувенири…

Формула ЕДНА нощ в хотел, 40 евро и нагоре

Апартамент за 4-ма за 3 дни, 225 евро и нагоре

Разположението на Двете Алпи е достъпно за хора от страните на цяла Европа. Има удобна транспортна връка: самолетна, влакова и автобусна. Пътищата до селището са дитектни и добре устроени.

Записа и отрази за вас

Ирина Пла

18th Nov2012

ПЕЙЗАЖ НА СВЕТЛИНАТА В СИНЬО И ЗЕЛЕНО

by Черно и Бяло

Дания е място за ценители, любители и фенове на красивата и уникална природа, спокойствието, архитектурата, дизайна, изкуствата, качествените храни и напитки. (more…)