01st Jul2017

„Зелена линия Витоша“ от Lidl с подкрепата на Столична община стартира днес

by Черно и Бяло

От 1 юли до 24 септември Лидл България, с подкрепата на Столична община, пуска 4 безплатни автобуса по 3 линии за пешеходци и велосипедисти до Витоша. Целта на инициативата „Зелена линия Витоша“ е – от една страна – да намали вредните емисии от ползване на лични автомобили, а от друга страна – да улесни гражданите и да ги насърчи да прекарват повече време в планината.

Зелена линия Витоша“ за пешеходци: От 1 юли до 24 септември 2017 г. автобусите ще превозват пешеходци всеки уикенд и в почивните празнични дни. Тръгването е в 8:00 ч. и 9:00 ч. от стадион „Васил Левски“, а връщането в обратната посока – в 17:00 ч. и 18:00 ч. от „Златни мостове“.

„Зелена линия Витоша“ за велосипедисти: Първата велолиния тръгва от спирка „Зоопарк“ през „Бай Кръстьо“ и стига до хижа „Алеко“. Вторият маршрут стартира от НСБАЛ (2542) (спирка на бул. „Г.М.Димитров“ над Метростанцията в посока Зоопарка) през с. Бистрица до с. Железница. Така велосипедистите ще могат да използват метрото за достигане на началната дестинация, тъй като през уикенда превозването на колела там е разрешено през целия ден. Двете велолинии ще се движат в периода 1 юли – 24 септември 2017 г. от 8:20 ч. и от 10:30 ч. от началните спирки. Велоавтобусите са еднопосочни и са предназначени само за хора с велосипеди до запълване капацитета oт 26 колела.

„Тази кампания е ярък пример как частният бизнес може да е в интерес на обществото. Столична община подкрепя проекта, като осигурява логистиката и автобусите. Към момента имаме 10 автобусни линии към планината, пускаме и 1 нова автобус 163, за да подпомогнем съществуващите линии. И тук е ролята на компанията Lidl увеличаване на възможностите за достигане до планината. Витоша е богатство за града и колкото по-достъпна е, толкова повече възможности за преоткриването й даваме на гражданите“, заяви Евгени Крусев, заместник-кмет по транспорта на Столична община.

 „Зелена линия Витоша“ се радва на нестихващ интерес: за 6 години автобусите са използвани от над 42000 души. Един от приоритетите в корпоративната социална отговорност на Лидл България е опазването на околната среда. Наред с всички екосъобразни мерки, които взимаме в управлението на фирмените ни процеси, с инициативи като „Зелена линия Витоша“ засвидетелстваме ангажимента си в грижа за природата. Благодаря на Столична община и Столичен автотранспорт за успешната съвместна работа в рамките на проекта“, коментира инициативата Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Лидл България.

„Това е само една от инициативите в CSR-политиката на Lidl. По този начин намаляваме вредните емисии в София и същевременно помагаме на столичани да достигнат по-лесно до планината“, заяви Бисер Инчовски, управител „Централизирани дейности“, Лидл България.

Безплатните автобусни линии за пешеходци и за велосипедисти са на разположение всеки уикенд и празничните дни през цялото лято. Повече информация за „Зелена линия Витоша“ може да намерите на www.lidl.bg/greenline

23rd Dec2016

Пристигане на зимата – „Донджи”

by Черно и Бяло

Двайсет и първи декември е един традиционен празник в Китай, който се казва „Донджи”, означаващ буквално „пристигане на зимата”. На тази дата денят е най-къс в годината, а нощта е най-дълга. В Китай съществува поверие, според което на този празник трябва да се нахраним добре, иначе ще гладуваме цялата година.

В Северен Китай се приготвят пелмени, от които задължително трябва да се консумират четен брой. Причината е в следното. През зимата там е много студено и когато влизаме в топла стая, има опасност да ти паднат ушите заради голямата разлика в температурите. За да пазим ушите да не паднат, правим пелмените да изглеждат като уши по форма и ядем от тях четен брой, защото ушите са две. Ако ядем нечетен брой, значи едно от ушите ти може да падне. Пелмените се правят от тесто от пшенично брашно и вътре има пълнеж от кайма и зеленчуци.

А за разлика от Северен Китай, в Южен Китай основно се отглежда ориз, а не жито. Затова на празника Донджи ядем нещо специално от оризово брашно, то се казва Донджигуо, което буквално означава празнични топки от Донджи. Ние слагаме сварен ориз в съд от камък и го счукваме с дървен чук. В съда слагаме също и някакви билки и затова получената паста изглежда зелена. Повтаряме многократно това действие за да получим мека маса, от която да приготвим Донджигуо. Пълнежът е от кайма, морков и туршия. Така оформените топки Донджигуо сваряваме в уок.

Донджи също е празник за събиране за цялото семейство. И точно един ден преди това, е българският Игнажден, който открива началото на коледните обреди. Това съвпадение не е случайно. Навсякъде по света хората имат сходни празници но ги наричат с различни имена.

Ето клипчето как една китайска баба се приготвя за Донджигуо:

Интервю на авторката, взето на Христо Христов, по-рано същата година в Пекин.

Лин Юсиан – Валентина

11th Dec2016

Мароко в повест

by Черно и Бяло

Желанието ѝ да опише престоя си в Мароко я спохождаше все по-често. Искаше да разкаже преживявянията си, но в съзнанието ѝ нахлуваха непрекъснато спомени от времето от преди. Сега беше друго… Тя не беше същата, обстоятелствата и хората също. Разполагаше с достатъчно време, ето защо си позволяваше да не бърза. С всеки изминал ден отчиташе, че това, което се случва в ежедневието не притежава силата да заличава спомени, събития, факти, история. Нещо повече – то се превръщаше в нейн приятел. Знаеше, че моментът за написването на материала сам ще си дойде, а съдържанието на текста беше почти конструирано. Сега трябваше да реши дали да назове героинята си така както я знаеше в живота или да търси по-подходящото име. Но защо ли да търси ново име?!

maarakesh

Ана стоеше неподвижна. Очите ѝ изразяваха учудване, но лицето ѝ не показваше никаква емоция. Изправеното ѝ тяло не помръдваше, а това вече означаваше, че изненадата е наистина голяма. Дали всичко ѝ се нравеше или първите впечатления ѝ донесоха разочарование? Все още беше рано да се каже… Онова, което предстоеше носеше усещането за обещаващо преживяване, в което липсата на сценарий засилваше като че ли многократно нетърпението.

Трябваше да се сети разбира се, че времето беше внесло промяна във всичко наоколо – от вида на аерогарата, ширината на улиците, сградите, бляскавите хотели, та чак до облеклото на жените – богатство от стилове, в които тукашна девойка предпочела късата пола пред бурка, изглеждаше не само нелепо, но и твърде скандално. Да ,Ана отчиташе промените и в себе си, но беше сигурна, че суетата никога нямаше да победи чувството ѝ за естетика и тънкия усет към изящество и стил. В Мароко беше преживяла най-вълнуващите години от живота си и за нея това място щеше да се запази в съзнанието ѝ като земята на най-топлото слънце, уханията на младостта, смехът в градините на Мажорел и да, може би органичното усещане за близост с пустинята…

Движеше се бавно към таксито, което щеше да я закара в хотела, а умът ѝ чертаеше вече планове за дните напред. Само след час време тялото ѝ се наслаждаваше на спокойствието и премерения лукс в хотела, а след още броени минути – и на отпускащ мускулите, неочаквано топъл басейн.

Водата изми умората от пътуването и я настрои за работа. В този момент се случи нещо извън всякакви очаквания. Стоеше като омагьосана и не помръдваше. Шумът от силно  бръмчене я накара да се загледа. Точно над нея два самолета извършваха необичайни маневри, а само след миг се появи най-романтичното послание – огромно бяло сърце беше изрисувано в небето над Маракеш, а двете машини като по чудо бяха изчезнали. След секунди далеч по-мощен звук изостри любопитството ѝ. Това, което се случи през следващите минути беше истински спектакъл, в който да наблюдаваш танца на самолетите беше най-неочакваното и необичайно преживяване. Висш пилотаж! Продължи може би час и се повтаряше абсолютно всеки ден до края на престоя ѝ. Какво беше?

image-1Истинска случайност, съвпадение, знак или кой знае още какво? Можеше да го изтълкува даже като лично отправен поздрав към нея, но разбира се, беше доста самонадеяно и твърде абсурдно, за да е вярно. По-важно в случая оставаше усещането за преживяване, заради което след време щеше да сподели, че този път Мароко остана наистина в сърцето ѝ.

Случилото се през следващите дни можеше да бъде описано по много начини, даже да се повтори, но въздушните картини бяха сравними единствено с природно явление, за което се чака понякога с години, дори векове. За този спектакъл небето се беше превърнало в най-необикновената сцена или още по-точно – в мащабно художествено платно, върху което имаше рисунък, имаше пластичност и динамика, но и един твърде основен и необходим елемент – този на абсолютната изненада.

image-2Сега това, което трябваше да направи е просто да излезе на улицата, да вдиша нагорещения въздух и да се изгуби сред хората. Да, нуждаеше се от анонимност. Само така щеше да проникне в кутията на спомените си и да подреди парченцата от миналото до впечатленията от настоящето.

Избра най-прекият път към площада. Знаеше, че маршрутът ѝ включва и поляната с камилите. Толкова се радваше! Отново ще срещне хората, носещи традиционните дълги туники джелаба, онези същите ярки и контрастиращи на пясъците и измазаните в розово къщи и огради. Да, хората на Магреба. Каква мистичност!

Какво има в тях? Като че ли вятърът от планините на Алтай, пясъците на пустинята, както и африканското слънце. Без тези три природни елемента, както и още много наследствени дадености, интересът към тях би бил единствено повърхностно любопитсво, касаещо стил, поведение или мимолетно впечатление на фона на всичко останало.

Отдалече изглеждаха като поставени нарочно в определена конфигуралност. Да бъдат описвани е излишно. Стояха точно като за кадър, подканващ и без друго намеренията на Ана да търси сред преживяванията си най-вълнуващите фрагменти за своя разказ.

Следващите няколко часа изтекоха точно като пясък между пръстите ѝ. Толкова неусетно и толкова неочаквано.

– Вие търсите аптека, нали? – тя го погледна и продължи да се движи, пресичайки улицата. Мъжът не беше досаден. Не беше и случаен. Появи се, когато полицаят, стоящ пред внушителната порта го извика на име и посочвайки Ана обясни, че е добре да я придружи до площад Джемаа ел Фна.

image-4– Намира се до Кутубия, нали знаете, известната джамия, съвсем близо е… – усмихва се!

– Ще ви покажа и аптека. Ще се движим по тесните улици на Месината.

Тя стоеше точно под огромната тежка порта (Баб Агнау), а очите ѝ се свиваха в усмивката на човек, който беше видял току-що кавказкият снежнен човек. Но не, поводът за разсейването дойде от всичките накацали или стоящи прави перести щъркели, за които Мароко се превръщаше в най-топлото място за тяхната зима. Ана се радваше. Щъркелите бяха застанали като в засада. И освен това бяха толкова много.

image-5

Разходката ѝ продължи не според очакванията, но за сметка на това, изненадите бяха само приятни. Посети берберска аптека, пи кафе, разбира се, направи много снимки, а после се озова и на площада. Най-после! Но докато се движеше по криволичещите улички и разговаряше с придружителя си, направи извода, че всъщност промяната беше настъпила само във външния вид на хората. Иначе почти всичко запазено в спомените ѝ, се оглеждаше наоколо като в огледало, което я караше да се вълнува двойно.

– Инш Аллах – каза той, протегна ръка, докосвайки нейната и се сля в потока от разноликото множество.

Нямаше съмнение, мюсюлманската култура тук е фактор и то какъв!

Мъжът, отделил ѝ поне четиридесет минути време показа джентълменско отношение, а английският му беше достатъчно добър. От него Ана научи, че жените в Мароко си стоят по домовете, че мъжете им са доста или по-скоро, достатъчно богати и още нещо, казано не съвсем директно, но с подразбиране – че колкото една жена е по-корпулентна, толкова по-заможен е съпругът ѝ. Е добре, в този момент Ана нямаше как да не се усмихне. Все пак нейните 59 килограма не се вписваха в стандартите за мароканска естетика, но този факт не беше трудно да се преглътне.

image-7Когато навлезе в пределите на площада, веднага забеляза насядалите жени, доволно загърнати в черни роби и шалове, в стил хиджаб. На около десетина метра по-навътре почти се препъна в кошници, до които отново седяха жени. Едната от тях протегна изящно ръка и посочи четките си. Ето я и следващата емоция. Десет минути творчество и още пет за разговор. Огледа изрисуваната си с къна хенна ръка и доволна от резултата даде всичките си монети в знак на благодарност. В съзнанието ѝ изплуваха спомени за времето, в което боядисването с хенна се превръщаше в ритуал за нея. Сега усещането беше трогателно.

image-8

Слънцето грееше особено ослепително. Никога не разбра защо в тази жега по улиците се появяваха хора, облечени като за най-люта зима. От някъде се носеше особено остра и твърде неприятна миризма. Хора, дошли за първи път на това място биха се учудили ,но Ана имаше отговор. Знаеше, че навътре в лабиринтите на сука човек можеше буквално да се изгуби. А за документ като показания по-долу можеш да си изпатиш съвсем изневиделица. (молещи се мюсюлмани – б.а.)

image-9

В галериите човек попадаше в съвършено неочаквана обстановка сред всевъзможни предмети, а можеше и да се упои от смесените аромати на десетки екзотични подправки. Тук крайностите са доста шокиращи, но в това тя откриваше очарованието на предишни спомени и нищо не можеше да я смути.

Мракът, надвиснал над площада даваше знаци, че е по-добре да се насочи към хотела, да подреди мислите си и да планира следващите си маршрути в оставащото време от престоя ѝ.

image-10

В следващите дни програмата ѝ се подреди като по часовник. Разходки и пазар ,приятни моменти с момичетата от екипажа на самолета и особено с едно, две от тях, чиито усмивки внасяха европейско поведение в топлите пролетни вечери, прекарани край басейна.

В тяхна компания направи и онази разходка до известните градини на Мажорел. Избраха един от най-горещите следобеди. Но да се движиш пеша под парещото слънце се оказа твърде рисковано. Спасението се появи с наемането на файтон. Така разходката се превърна и в преживяване. Не, в приключение!

Ако на берберски Маракеш означава земя на бога, то мястото, в което попаднаха в този късен следобед можеше да се нарече просто оазис.

Ето я ботаническата градина! Толкова невероятна, че чак дъхът ти спира. Разположена е на площ от един хектар, а растителността е събирана от цял свят. Палмови дървета, храсти, гигантски кактуси, бугенвелии, лотоси, папрати – колекция от 350 вида растения, които са съчетани по най-причудливият начин. Синият цвят (мажорел блу) е доминиращ, но  контрастите от наситени багри в жълто, червено и оранжево, заедно с основния зелен цвят (този на растителността) създават уникалната комбинация в тази великолепна градина. Оазисът носи името на своя създател – Жак Мажорел. Художникът е гледал на творбата си като творец, създаващ шедьовърът на мечтите си и е успял. Далеч, по-късно, до неговото име се записва още едно – това на Ив Сен Лоран. Разбира се, известният дизайнер доизпипва детайлите, създава музей на берберското изкуство и допълва колекцията от екзотични растения, сред които човек наистина губи представата за време и пространство. Всеки би могъл да открие своето кътче в тази градина, но умът на Ана завинаги ще остане в плен от хармонията на ултарамаринът с бяло, розово и червено, тази буквално шокираща игра с цветове, в унеса, на която можеш да сътвориш и най-непресказуемите си проекти. Толкова магична, толкова зареждаща е атмосферата тук.

majorelle-garden-area-view-morocco-65Ана не се питаше кога започва деня в Маракеш? Понякога успяваше в зори да чуе провикващите се гласове от минаретата. A кога завършва един кратък престой в древната столица на Мароко? Когато си омаян и изморен от впечатления, но правиш извода, че не си посетил и една трета от забележителните, омагьосващи места на тази мистична страна.

Трябваше да отиде отново до Медресе Бен Юсеф, а също и в музея Дар Си Саид. Дворецът Бади, както и дворецът Бахия. Но това не беше всичко, разбира се. За Ана беше важно, че имаше шанса да се изгуби отново в царството на спомените си. В бъдеще я чакаше работа, в която новите преживявания осмислиха всичко необходимо, за което щеше да пише.

В хотела я чакаше нейният съпруг, командирът на самолета, който щеше да я върне на родна земя. Всеки път, когато се издигаше над облаците Ана извикваше възможно най-поетичните си чувства. Небе, слънце, необятност и една много тънка нишка, свързваща я с земята, наречена живот! Преземиха се точно навреме, а само три часа по-късно текстът стоеше на масата на главната ѝ редакторка.

текст и снимки: Даниела Владимирова Христова

30th Sep2016

В годината на милосърдието Албания почита Майка Тереза

by Черно и Бяло

Папа Франциск обяви юбилейна година на християнството, посветена на милосърдието, от 8 декември 2015 до 20 ноември 2016 г. Един от нейните най-запомнящи се знаци е обявяването на Майка Тереза за светица на 4 септември. Тържествата във връзка с това продължават в целия свят.

2016-526

По това време бях в Албания. Албанската телевизия излъчи на живо вълнуващ концерт в чест на събитието от базиликата „Св. Петър“ в Рим с участието на изтъкнати албански и македонски изпълнители. След него бе показан документален филм за светицата. В интервюта по телевизията предния ден историци, музиканти, участници в подготовката на филма и концерта представиха двете прояви и други акценти в честванията.

Столицата Тирана беше украсена с флагове със стилизиран образ на Майка Тереза.

Жителите и гостите на Дуръс (много българи, поляци, сърби, италианци) можеха да разгледат фотоекспозиция за светицата в изложбената зала в центъра на града. В първата част – ,,Животът“, 22 табла показват израстването на Агнес Гондже Бояджиу от раждането ѝ на 26 август 1910 г. в албанско семейство в Скопие. На снимките тя е с папа Йоан Павел II, лейди Даяна и други известни личности. Майка Тереза казваше, че принадлежи на света,през 1979 г. той ѝ се отблагодари с Нобелова награда за мир.

Във втората част – „Смъртта“, виждаме светицата на 18 табла до края ѝ на5 септември 1997 г. Тя е сред сираците, умиращите и бедните, за които се грижеше, сред последователите на ордена „Мисионери на милосърдието“, основан от нея в Калкута.

Редом до снимките са съветите ѝ към родителите, учителите, лекарите, студентите-медици. Въпреки безнадеждното човешко страдание, на което Майка Тереза посвети дните и нощите си, в изложбата и в честванията доминират оптимистичните ѝ послания:

„Животът е мечта – осъществи я.
Животът е борба – приеми я.
Животът е приключение – изживей го.
Няма ключ за щастието. Вратата към него е винаги отворена.“

Можем да ги следваме с почит и милосърдие.

Петя Пейчева

07th Aug2016

Витоша от екстремен ъгъл

by Черно и Бяло

И това лято велосипедисти печелят слава онлайн

MG_0180За трета година Lidl улеснява достъпа до Витоша за планинските колоездачи и любителите на екстремните усещания като предлага безплатен специализиран транспорт към байк трасетата на планината с проекта Зелена линия Витоша.
След интереса към Зелена линия Витоша през последните години, Lidl отново пусна своите безплатни автобусни маршрути, водещи към ключови места на Витоша. Едно от тях е и „Хижа Алеко“, в близост до която от тази седмица е достъпна и Вело Линия – инсталацията на Lidl, предназначена за заснемането на планински байкъри.
Това е втората година, в която инсталацията ще заснема шеметните им спускания със сензорни камери, разположени по трасето. Този път то е по-достъпно, камерите предлагат повече, а вероятно и самите колоездачи. На склона до Голи Връх те ще могат да запечатат всеки момент от екстремното си спускане, като натиснат бутона в началото на инсталацията. Преди да се спуснат, е нужно да вземат своя билет и да изчакат светофара. Тогава камерите ще се активират, заснемайки всеки екстремен миг по трасето.

Байкърите ще удължат вълнението от спускането си, като открият своето готово видео на https://veloline.bg/ с помощта на билета си от инсталацията. Най-гледаният клип ще спечели на някой от ентусиастите персонална фотосесия в списание 360°. А за тези, които повтарят спусканията най-вече на живо, Lidl има още една награда – най-многото качени видеа ще донесат на някого 5-дневна байк-ваканция в хотел Орловец***** с включена лифт карта за Велопарк Пампорово.

Екстремни или не, може да създавате повече спомени от Витоша със Зелена Линия – открийте разписанията на автобусите тук: http://www.lidl.bg/greenline.

20th Apr2016

46-та Европейска бригада „Хосе Марти” 2016г.

by Черно и Бяло

Кубинският институт за приятелство с народите – ИКАП – има удоволствието да покани приятелите от Европа да участват в 46-та международна бригада „Хосе Марти”, която ще се състои от 4 до 22 юли 2016г. в Международния лагер „Хулио Антонио Меля”. (more…)

27th Feb2016

„Солео 8“ – една различна туристическа агенция

by Черно и Бяло

Soleo8 logo

Туристическа агенция „Солео 8“ е малка алтернативна агенция, която разчита на индивидуалното отношение към своите клиенти. С уникалните си авторски програми и професионалното отношение, тя е перфектния партньор както на семейните ви екскурзии, така и на бизнес-ивентите ви. За вашата почивка в страната и чужбина, тя предлага:
  • професионален екскурзовод с европейски лиценз;
  • обзорни няколкочасови автобусни обиколки и пешеходни разходки на градовете;
  • богата историческа, географска, икономическа, културна и кулинарна информация;
  • невероятни кулинарни изкушения-дегустационни вечери с местна кухня и напитки;
  • възможност за пазар – автентични стоки и сувенири с отстъпки за наши клиенти;
  • свободно време навсякъде и богата допълнителна програма;
  • изискани хотели в историческите центрове на градовете, Спа-възможности;
  • луксозни лицензирани мини бусове на престижни фирми, климатик, аудио, видео;
  • туристически корабчета и влакчета, планински лифтове и железници;
  • виенски файтони, английски кебове, венециански гондоли и.

И ОЩЕ:

  • 10% отстъпка за постоянни клиенти;
  • 7% намаление за рожденици и именници;
  • 5% бонус за доведен приятел;
  • големи намаления за семейства – 50% от цената за първо дете, второ дете – безплатно;
  • големи намаления за компании – всеки шести – 50% от цената, всеки дванадесети – безплатно.

Организираната програма на „Солео 8“ за предстоящите няколко месеца:

Дата Дестинация Цена
3-6 март По българските места
Плевен, Русе, Букурещ, Гюргево, Бяла и по следите на граф Дракула – Синая, Предела, Брашов, Бран
164 лв.
(краен срок за записване – 29.02.2016г.)
3-5 март Спа-хотел*** Врънчка баня
Култови сръбски манастири, минерални курорти и планината Копаоник
249 лв.
12-13 март Балканският карнавал на карнавалите „Танц около огъня“
Кожани, Епир, Гърция
135 лв.
(краен срок за записване – 01.03.2016г.)
23-27 март Северно сияние
Католическият Великден в Ледения хотел, Швеция
3797 лв.
(пътуване със самолет)
22-24 април Цветна пролет в Епир – непознатата Гърция
Там, където не сте ходили в най-девствената и удивително красива област с десетки географски и исторически забележителности – от дефилето Викос до езерото в Янина
255 лв.
(краен срок за записване – 03.04.2016г.)
29 април – 2 май Българският Великден в Македония и Сърбия
Шест града, осем култови манастири
254 лв.
(краен срок за записване – 31.03.2016г.)
2 май 140 години Априлското въстание
Възстановка и тържествено честване в Копривщица
35 лв.
6 май Тетевен – Гложенски манастир „Свети Георги Победоносец“ 35 лв.
6-8 май Около Гергщовден за воинската слава на България, Тракия и Егейска Македония
Свиленград-Маточина-Мезек-Орменион-устието на река Марица-Дедеагач-Ксанти
 –
7-8 май 1135 години българска държава
Плиска – Велики Преслав – Шумен – Мадарски конник
99 лв.
20-25 май Светите братя Кирил и Методий
Уникално пътешествие по следите на великите първоучители и техните ученици – Браничево – Нови Сад – Будапеща – Бърно – Прага – Микулчище – Братислава – Виена
499 лв.
(краен срок за записване – 31.03.2016г.)
25 май 140 години от гибелта на Бенковски
Тетевен-Рибарица-Костина
35 лв.
10-12 юни Трите цвята на вкуса
За първи път – Пиринска, Егейска и Вардарска Македония – тринадесет култови места, седем езера, пет български столици и царски резиденции, три реки. Петрич-Кожух-църквата на леля Ванга, Ключ с НЛО загадките, Самуиловата крепост, Бутковското езеро, водопадите на Воден, Дойранското езеро с великата българска битка, Костурското езеро и Загоричане, Преспанското езеро и гроба на цар Самуил, Охридското езеро и планината Галичица
 –

За контакти:
София, ул.„Калина Малина“№ 15,
тел.: 02/423 67 99, 0878 647 506
www.soleo8.simplesite.com, e-mail: so_leo@mail.bg

30th Jul2014

Медът и пчелните продукти като елексир и храна за дълголетници

by Черно и Бяло

Математичка и конструктор влагат дух и любов в пчеларството близо 20 години

10404692_10202050542132654_351947496_o[1]

Даниела Челебиева: „Бих искала да се докосна до живота на пчелите, те са организирани, няма завист и злоба между тях, работят всеотдайно”– Тя е математик, общественик, обича туристически и руски песни, но и успешен пчелар

Нужни са финансови инвестиции и защита на пчеларските организации
Винаги съм си мислила,че математиците са интересни и неслучайни хора. Съдбата ме сближи с Даниела Челебиева , чиято доброта и искреност личат от пръв поглед. Разбирам,че тя е производител на мед, общественик, ангажиран семеен човек. И какво беше моето приятно учудване,след като научавам, че дамата е активна самодейка, хористка, участничка в танцови трупи, печелили много награди.

Даниела е сред певците на групата за руски народни песни „Рябинушка” при Руски клуб „Славяне 2000”, на ВГ „Медени гласове” към НЧ „Напредък 1869” и на туристически хор „Планинско ехо” в Шумен.

Като ученичка Даниела прекарва ваканциите при роднините си в с. Осен, Силистренско, където нейните чичо и стринка гледали пчели и събирали билки. Надали тогава си е мислила,че именно пчеларството ще бъде част от живота ѝ. По стечение на обстоятелствата през 1996г заедно със съпруга си, който е шесто поколение потомствен пчелар, поемат грижата за 30 пчелни семейства, след като свекър ѝ се разболява. Дотогава мъжът до нея е работил като конструктор и главен компановчик на първия военен камион в Технологичния институт за автомобили и трактори в Шумен, където работели 400 научи работници – всички съкратени по време на демокрацията.

И така математичка и конструктор, след поредните уволнения, се заемат професионално с пчеларство. Днес кошерите са 180, преди 2 години са били 300, през зимата на 2012г са умрели половината, работата е много, но за това и децата на Челебиеви са неотлъчно до пчелина.

„Аз отговарям за боядисване на пчелните кошери, за сковаване на пчелните рамки, поставяне на восъчни основи, за стопяване на пчелния восък, за вадене и реализиране на пчелния мед, прополиса, восъка, както и за  хигиената на пчелина”, разказва Даниела. И допълва,че съпругът ѝ се грижи за отглеждане и размножаване на пчелните семейства, за направа на нови кошери и рамки, за ремонт на старите, за поддържане на техниката в изправност, за косене на тревата и пръскане на дървета с препарати за растителна защита. Той е конструктор на комбинираните на слънце и ток восъкотопилки, на количките за пренасяне на сандъчета с рамки за центрофугиране, както и на самите сандъчета. „Работата на професионалния  пчелар е целогодишна, тежка физическа, която често се извършва при неблагоприятни атмосферни условия, както и при многократни ежедневни пчелоужилвания”, откровеничи Даниела.

И така стигаме до пчелите, които са медоносители и техният живот не е никак обикновен. Повече подробности за семействата на пчелите,техните навици, представителите на пчелните семейства и тяхното разпределение за извършване на отделни функции в кошера… Има ли любовна игра, кога се размножават?

МИ: Какви са тайните и къде е магията?

ДЧ: Магнетична и сърцата, типично за човек, свързан с живата природа, Даниела ненадейно ме прави част от пчелния свят. И така любопитните наши читатели трябва да знаят,че пчелите от едно пчелно семейство представляват един организъм, при тях има строга йерархия, семейство без пчелна майка не е семейство. Пчелната майка е два пъти по-голяма от пчелите-работнички, по-голяма е и от мъжките индивиди – търтеите. Пчелите-работнички изпълняват различни функции през своя кратък живот, първо са кърмачки, после нектаро и прашецо събирачки, водоноски и накрая чистачки, предусещайки смъртта си, те сами напускат кошера. Сред хората думата търтеи е синоним на мързелив и ленив човек. Но при пчелите, ролята на търтеите е да поддържат постоянна и оптимална температура в кошера, в летните жеги вентилират на прелката, за да охлаждат гнездото. Наричат се „свирачи” или „гайдари” в семейството, защото произвеждат характерна мелодия със своето жужене при такова вентилиране. Търтеите съпровождат пчелната майка за оплождането ѝ, което се извършва на специално търтеево сборище. Майката се опложда от чужди търтеи, като всеки от тях умира след половия акт.

Роенето е естествено размножаване на пчелното семейство, то се наблюдава през месец юни, ако на пчелите им стане тясно, тогава те залагат маточници, от които се люпят млади пчелни майки. Старата майка, заедно с активни пчели-работнички напуска кошера и търси ново място за живеене, а в кошера остава да работи млада майка. Така се оформят две и повече пчелни семейства.

Даниела е увлекателен разказвач и разговорите с нея могат да продължат с часове. Тя споделя,че събирането на пчелен мед започва с цъфтежа на овошките около 25 март и тогава пчеларите за първи път през годината пускат пчелите да събират сладък мед. Стоков мед се добива през месеците юли и август, т.е. тогава остава мед и за пчеларя. Едно пчелно семейство добива по 120кг пчелен мед на година, като само 20кг са за пчеларя, останалият е за негова храна, събира по 30кг пчелен прашец, повечето за собствена консумация. Питам дали пчелите са нападателни и опасни за някои хора с алергии? Челебиева казва,че пчелите не са агресивни насекоми и жилят само когато има заплаха за кошера или заплаха за храната им. Плашели се от силен шум или от интензивни движения като ръкомахане например. Пчелното семейство брани кошера си в радиус от 2 метра. Пчела, която ужили, умира, затова казваме, че пчелите са жертвоготовни за семейството си. Пчелите стават агресивни от токсичните за тях препарати за растителна защита.

МИ: Какви опасности са изложени пчелите и защо са толкова важни за живота на планетата? Как решаваме този проблем у нас?

ДЧ: Пряка опасност за пчелите са промените в климата и отравянията. Косвените идват от намаляване броя на пчеларите, поради невъзможност да се препитават от пчеларство. Пчелите са необходими за живота на планетата, заради опрашването, на което се дължи всяка трета хапка от нашата храна и то най-здравословната – плодове, зеленчуци, семена, ядки и билки, даже тютюнът се опрашва от пчелите, за съжаление грижите на нашата държава са 10 кратно по-големи за тютюнопроизводството, отколкото за пчеларството. Проблемът се задълбочава. С националния пчеларски протест „Да спасим пчелите”, организиран от СБП и проведен  преди една година на 22 април, Деня на Земята, ние накарахме българския представител в ЕК да гласува „за” забрана на неоникотиноидите за три години в целия ЕС, което беше прието. За съжаление, националният пчеларски протест „Да спасим пчеларството”, проведен от СБП на 23 октомври миналата година, нямаше същия отзвук. По Програмата за обща селско-стопанска политика на ЕС за 2014-2020 година няма предвидени средства за директни субсидии на всяко регистрирано пчелно семейство, което обрича отрасъла на агония и гибел. Пчеларството е единственият отрасъл, за който няма директни субсидии, а икономиката ни не е пазарна и производството на пчелен мед се нуждае от дотации, за да съществува. Факт е, че българският пчелен мед се изнася от търговците почти изцяло за Германия на цена от 5,30 лв., а Германия го изнася за страни извън ЕС на цена от 5 евро. Същевременно МЗХ разрешава внасяне на некачествен китайски мед за раздаване на социално слаби български граждани, като го купува на по-висока цена, отколкото се изкупува българският пчелен мед.

МИ: Как да опазим пчелите, какви да са нашите съвременни грижи?

ДЧ: Необходимо е спазване на нормативната уредба за предпазване на пчелите от отравяния при растително-защитни мероприятия, трайни забрани: за употреба на неоникоиноидите, за отглеждането на ГМО култури  и за добива на шистов газ. Вече година и половина се бави приемане на Закона за растителна защита, който въвежда в сила Националния план за устойчива употреба на пестициди, съдържащ клауза за забрана на пръскане със самолети.  Искаме държавната помощ за съфинансиране на застраховането на пчелни семейства в размер на 1 млн.лева, да се дава за покриване на щети, причинени на хора и животни от пчелоужилвания, така както гражданската отговорност покрива щети, причинени със застрахован автомобил.

Грижата за пчеларите е грижа и за пчелите и обратно.

МИ: Какви видове мед приготвяте? Кой е най-предпочитан и търсен?

ДЧ: Имаме два пчелина, единият е в регион с горска и полска растителност, другият – с ливадна и полска растителност. От първия пчелин добиваме акациев, липово-слънчогледов и августовски билков букет с магарешки бодил, а от втория – еньовски билков букет, слънчогледов и от магарешки бодил. Най-предпочитан е акациевият, защото остава течен 2 години, докато останалите до 3 месеца кристализират. Всеки пчелен  мед има  лечебните качества на билките, от които е добит. Имам клиент, който е алергичен към повечето видове пчелен мед, но към липово-слънчогледовия не е. Правили сме изпитвания в Институтите по ботаника и микробиология на БАН на различните видове мед, който пчелите ни произвеждат. Оказа се, че съдържат по 50 вида билки, с ярко изразени антибактерийни и антивирусни свойства.

МИ: В днешно време пчелните продукти не са ли най-ценните и важни за нашето здраве и не изместват ли понякога таблетките?

ДЧ: В днешно време за полезността на пчелните продукти най-много говори и пише проф. Христо Мермерски, заедно със сина си д-р Йонко Мермерски. Аз участвах в четири негови предавания, които той посвети последователно на пчелния мед, прашеца, млечицето, прополиса и пчелния восък. Медът е храна, но и лек, добавка естествена е, който го ползва – до век здрав ще живее, да знае!

Прашецът е белтъчната храна на пчелите, той е единственият натурален продукт, който съдържа всичките 24 аминокиселини, необходими на човека, заменими и незаменими. Прашецът се препоръчва да се ползва пролет и есен по 3 месеца за повишаване на имунитета и укрепване на организма, ефективен при проблеми с простатата.

Млечицето е храната, която пчелните майки консумират през целия си живот, на което дължат дълголетието си, докато пчелите-работнички живеят от 35 дни (летните пчели)  до 6 месеца (зимните пчели), то пчелните майки могат да живеят до 8 години. Препоръчва се, да се приема пролет и есен по 2 месеца, наричат го еликсир на здравето и дълголетието.

Интересен факт е, че трите продукта, смесени заедно, в съотношение: 1кг пчелен мед, 100 грама пчелен прашец и 10 грама пчелно млечице, имат по-силно действие, те съдържат всички витамини, макро и микро елементи, необходими за здравето на човека. Сместа се консумира след като престои 7 дни, за да се разтвори прашеца от ензимите в пчелния мед, за възрастни – по 1 супена лъжица, за деца – по 1 чаена лъжичка, на гладно три пъти дневно.

Прополисът е природен антибиотик, към който бактериите не стават резистентни, защото природата непрекъснато го променя. Проф. Мермерски препоръчва, прополисът (по 30-40 капки от 30% клеева тинктура) ежедневно да присъства в здравословната закуска, приготвяна от чаша кисело мляко с овесени ядки и по лъжичка  пектин, канела и пчелен мед.

Восъкът се използва за приготвяне на мехлеми и пластири, а медената пита е ефикасна при заболявания на щитовидната жлеза.

Пчелните продукти са сред лекарствените средства на съвременната медицина, те са алтернатива на фармацевтичните такива. Искам да отбележа приноса на големия български лекар д-р Стоймир Младенов за поставяне лечението на хронични болести с пчелни продукти на научна основа, той е световно признат за „баща на апитерапията”, дял на медицината, занимаваща се профилактика и лечение с пчелен мед, прашец, млечице, прополис, восък и др.

Даниела Челебиева казва, че е многолика, може да бъде весела и сериозна, мечтател и борец. Определя се като принципен и честен човек, за нея „казаната дума е хвърлен камък”. Всеотдайна е към семейството, съседите, приятелите и колегите,  граждански активна, пише жалби и предложения до компетентните органи за промяна на нещата, които я дразнят, не се примирява…

Дани има влечение към пеенето, пише стихове и песни, организира пчеларски празници. Среща се с приятели и пътува с художествени състави из страната за участия в концерти. Обожава децата и внуците си.

Питам я дали иска да бъде поне за миг на мястото на пчелите, да живее техния живот? И тя ми отговаря,че би искала да живее техния организиран живот, всяка пчеличка си знае мястото, няма завист, злоба, алчност, работят всеотдайно на принципа: „един за всички, всички за един”.

Вълнува се от факта, че пчеларите в България произвеждат най-качествения мед, а изнемогват, че пчелите и природата ни дарява с уникални пчелни дарове, които са еликсир на здравето и дълголетието, а народът ни мре от инфаркти и инсулти (70% от всички смъртни случаи), от рак (17%), докато пчелният мед и другите пчелни продукти предпазват от тези болести. Формулата за успех на Челебиева е да има програма „Училищен пчелен мед”, чрез която българските ученици да получават по лъжичка натурален мед на закуска заедно с „училищното мляко”, да се предоставя на социално-слаби и на пенсионери поне по 1кг пчелен мед годишно. Така медът ще се пласира в България, децата ни ще растат здрави, а възрастните по-малко ще боледуват,прогнозира Даниела. Нека станем отново „страна на розите”, вместо „страна на склерозите”!

Бившата математичка, смята,че не е трябвало да се закриват домовете за сираци, защото децата в неравностойно социално положение остават неприбрани и безпросветни. Тя предлага още да се прибират деца, чиито родители нямат пари да ги пращат на училище, да се възпитават и образоват, децата са бъдещето на нашето общество. Грижим се за бездомни животни, а не се грижим за бездомни или гладни деца, гневи се Челебиева. Възмутена е от безкрайното увеличаване на възрастта за пенсиониране, а в същото време има младежка безработица. Да ни пенсионират на 60 години, независимо от стажа, ако трябва да имам 40 години за пълна пенсия, то, ако имам 20 години, да ми плащат половин пенсия. Така всеки ще е заинтересован да си плаща осигуровки и ще има работа за младите, а сега те напускат България, за да търсят препитание в чужбина, тогава откъде ще има пари за бъдещите пенсионери?


Биографични бележки
Даниела Челебиева и съпругът ѝ Йордан са известни пчелари от Шумен. Тя е родена в с. Главиница, обл. Силистра, но детството си прекарва при родителите на майка си в с. Пордим, Плевенско, завършва Математическата гимназия „Баба Тонка” в Русе, по-късно Висшия педагогически институт в Шумен, специалност „Математика”. Омъжена е, има три деца и двама внуци. Била е библиотекар, технолог, програмист и преподавател по информатика в Шуменския университет, а от 2005г двамата със съпруга ѝ са регистрирани като земеделски производители-пчелари. Областен председател е на Сдружение „Съюз на българските пчелари” в Шумен и областен координатор за Разград и Търговище, трети мандат е член на УС на СБП. Председател е на Туристическия хор.

Даниела Челебиева има две грамоти от Съюза на българските пчелари (СБП), както и грамота  за популяризиране на туристическата и патриотична българска песен от ТД „Мадарски конник” по случай 110 години от създаването му.

Животът на пчеларите, инвестиции, бюрократични пречки, приемственост и бъдеще на професията
Необходими са сериозни финансови инвестиции: земя за настаняване на пчелина, помещения за съхранение на пчеларския инвентар, за центрофугиране на пчелния мед, за почивка на пчеларя. Големи са разходите за транспорт, пчеларите живеят в града, а пчелините са по селата, големи са разходите и за лекарства на пчелите, повече от 6 лв. на пчелно семейство. Едно пчелно семейство струва около 250 лева заедно с кошера, един пчелар-любител трябва да се грижи за 70 пчелни семейства, за да си осигури месечно възнаграждение от 240 лв., докато за пчеларя-професионалист са необходими поне 120 пчелни семейства. Но това е непосилно физически, и за едните, и за другите, затова при вадене на меда се включват децата, роднини и приятели. Проблемите на пчеларите от 2004 година насам са: ниските изкупни цени на едро на пчелния мед; липса на стокова борса за изкупуване на пчелния мед; бюрократични пречки за директни продажби на пчелните продукти; въвеждане на 10% данък върху добитата продукция; висока смъртност при пчелите, както поради климатичните особености, така и поради отравяния с пестициди, заради неспазване на нормативната уредба; невъзможност за застраховане на пчелните семейства срещу кражби и отравяния, т.е. липса на адекватна политика на българските правителства за подпомагане на пчеларите след демократичните промени и др. Това отблъсква младите хора от тази професия и я обрича на изчезване. Остават най-вече пенсионери, които се занимават любителски с пчеларство. Двамата със съпруга ми получавахме субсидии за периода от 2008 до 2011 година по агроекология, това е мярка 214 на Програмата за развитие на селските райони, за съжаление не бяхме в състояние да следим многобройните  промени на съответната наредба и въпреки, че спазвахме всички изисквания за биологично стопанисване на пчелните семейства през 2009 и 2010 година получихме половината от полагащите ни се средства, поради грешки при подаване на документите, а през 2012 не получихме нищо, този път, поради недостатъци на Регистъра на пчелините на БАБХ. Куриозът беше, че имах подпомагане на всички пчелни семейства по Националната програма по пчеларство за 2012 година,  по мярка В за закупуване на лекарствени препарати, а също  и по схема „de minimis”, като за отпускането на тези средства дори ми беше извършена проверка на пчелините от ДФЗ, а не ми се платиха средствата по мярка 214 на Програмата за развитие на селските райони, защото имало несъответствие в броя на пчелните семейства, т.е. за два от отделите на ДФЗ няма грешка в този брой, за третия има. Тези пречки  и  загубата на 50% от пчелните ни семейства през пролетта на 2012 година ме огорчиха и унищожиха оптимизма ми, че от пчеларство може да се живее. Тази смъртност се  дължеше, както  на тежката зима, така и на последващото действие от неоникотиноидните инсектициди, с които се обработват семената на рапицата преди сеитба, но не беше компенсирана, така както се компенсират останалите земеделски стопани, например при измръзване на култури през зимата.

Общинска пчеларска организация, песни за меда, проекти и програми
Удовлетворение от живота изпитвам при популяризиране на пчелните продукти, от 2006 година към НЧ „Напредък 1869” в Шумен сформирахме Вокална група „Меден глас”, която включва в своя репертоар песни за пчелите и техните пчелни дарове. От 2007 година се записах да пея в Туристически хор „Планинско ехо” при ТД „Мадарски конник”. Богата е дейността на нашата общинска пчеларска организация за популяризиране на пчелния мед и пчелните продукти. Три години работихме по проект „Без мед не сядай на софрата” съвместно с: Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров”, 5 шуменски читалища, две училища, една детска градина и два пенсионерски клуба. От края на миналата година стартирахме нов тригодишен проект „Шумен жужи”, по който се отбелязват български традиционни празници, свързани с пчелите и меда, а те са повече от 15 през годината. Нашата организация участва 2 години в проект на СБП по Националната програма по пчеларство 2011-2013, по който бяха записани клипове на 5 песни за пчелите и меда от Вокална формация „Малка серенада” при НЧ „Добри Войников 1856” и клипове на нови 4 песни от ВГ „Медени гласове” при НЧ „Напредък 1869”, организирани бяха  изложби-базари по време на Националната седмица на меда през 2011 и 2013 година, проведени бяха срещи с лекторите по апитерапия проф. Христо Мермерски и д-р Ангел Грънчаров. През 2010 и 2012 година шуменската пчеларска организация участва в  Карнавала на плодородието, в началото на месец октомври, с едноседмични изложби-базари, предстои трето участие през настоящата 2014 година, когато ще отбележим и 110 години от първото пчеларско дружество в Шумен.

Миглена Иванова

30th May2014

Вечер на татарската кулинария

by Черно и Бяло

„Кунак ашы – кара каршы” – казва народът на Татарстан, което значи „Гостуването е взаимно угощение”. (more…)

06th May2014

За 11-и пореден път Фестивалът на зелениката събра 1500 любители на природата

by Черно и Бяло

За много хора подобно преживяване е като ежедневната им разходка.
Но да си там, където брегът е в опасна близост до морето, да стоиш и да не помръдваш /от възторг/, с огряно от пламъци лице, а след това да танцуваш нестинарско хоро, ето това не се случва често. Ако се добави и шумът, идващ от вълните, както и вкусът на плътно червено вино, описанието е почти завършено. Мокра трева, звук на саксофон, небето, където звездите са толкова близо, спокойни лица… Да, сигурно така изглежда идилията.
Разказът ми описва картина от празненството на зелениката в с. Резово, което тази година събра 1500 гости. Традицията е от 11 години и този път се проведе на 2 и 3 май в покрайнините на село Резово. Посетителите видяха странджанската зеленика, която вече е започнала да цъфти. Програмата на фестивала включи кулинарни конкурси, базар с традиционни странджански продукти, както и игрите “Приключение за духа и находчивостта” и “Търсачи на странджанското съкровище”.

Даниела Владимирова Христова

17th Aug2013

ФРАНЦИЯ: ДЕСТИНАЦИЯ ДВЕТЕ АЛПИ ПРЕЗ ЛЯТОТО

by Черно и Бяло

Вземам първия влак голяма скорост, от Париж за Гренобъл, с крайна цел Les 2 Alpes (Двете Алпи). Лято е, но на Gare de Lyon пътниците са по-малко в сравнение с предните години. Във влака, с появата на мобифоните, изчезнаха телефонните кабини откъдето можеше да се разговаря с която и да е точка по света. Влакът набира скорост. От няколко години насам, пейзажът в индустриалните зони се променя постоянно. По фирмените надписи се разбира, че на мястото на големи компании, утвърдени в последните десетилетия, се появяват нови.

Има само едно спиране, в Лион, който е дал основата на френската кухня, така известна в света. След три часа пристигам в Гренобъл, столицата на окръг Изер, градът който често свързваме със Зимните Олимпийските игри, 1968. Присъединявам се към потока на забързани към автогарата пътници и детски групи с раници на гърба. Автобусът криволичи по стръмното. От двете страни на автобуса напрягат мускули колоездачи, мъже и жени… Някъде тук минава част от маршрута на колоездачите от ежегодната обиколка на Франция. Най-трудния колоездачен отрязък е в Алпите.

Обед е. Слънцето припича, но в Двете Алпи, на 1800 метра надморска височина, скиорите слизат за обяд. Колоездачи прибягват по улиците и алеите на туристизеското селище, групово и индивидуално.

В Офиса по туризъм, ме посреща Елена Хоспитал, завеждаща Service presse, и ми представя Директора, Жил Ванол, който прие да отговори на въпросите ни:

Директорът на Офиса по туризъм – Жил Ванол

Директорът на Офиса по туризъм – Жил Ванол

Какво са Двете Алпи?

Това е преди всичко кръглодишен курорт за ски. Но нашият истински сезон си остава зимния. Активността ни през лятото представлява само 26-27 % от цялостната ни годишна дейност. Обикновено един клиент идва за пет нощи, т.е. за седмица. На тази база имаме 1 300 000 нощувки през зимния сезон и 400 000 през лятото. Предимството през лятото е че пистите са лесни и предоставят отлична възможност за тези, които желаятда се научат да карат ски.

Месеците юни и юли имат по-скоро спортна насоченост, а август е изпълнен със семейни активности. През юни има тренировки на спортни клубове, предимно Националния клуб по ски от Франция, но също от Испания, от Италия. През юли хората идват с приятели, за да прекарват заедно своя отпуск и изпълват времето си в спортуване: ски, колоездене, голф… През август нашата клиентела се променя. През този месец идват семейства, от Британия например, за се отдадат на туризъм, да правят походи в планината и да изживеят уникални моменти в природата.

В общи линии Двете Алпи са като един голям ваканционен клуб, който предлага множество спортове: ски, параплант, голф, кану-каяк, рафтинг, хидроспид, VTT (Vélo Tout Terrains, Колоездене всички терени), и т.н. Нека да рибавим и да прибавим туризма, Имаме шанса да бъдем близо до най-голямия френски парк, Park des Ecrins (Парк де(з) Екрен), който е под защита. Тук не се позволява нито колоездене, нито разходки с кучета…

Каква е типологията на вашата клиентела?

През лятото имаме 60 % французи и 40 % чужденци. Между чужденците най-много са италианците. През 80-те години те откриха Двете Алпи, чрез Пиеро Грос – скиор, носител на Световната купа по това време, който е основал школа по скиорство тук. И тази традиция се спазва и до днес. След тях по-многобройни са белгийците и Холандците. Белгийците, защото те обичат да идват във Франция. А холандците карат велосипедите си тук.

Но нашите клиенти идват от всички посоки на света, от повече от 20 страни, между които: Австрия, Чехия, Канада, Япония, Словения, Англия, Полша, Германия, Русия, Швеция, Португалия…

За месеците юни и юли, по възраст, това са млади хора, между 25-35 години, които обичат спорта. Има и детски спортни клубове, които правят своите тренировки тук. През август възрастовия диапазон е по-вариращ.

Какво ще кажете относно седмичната програма за клиентите ви ?

Да, Офиса по туризъм изготвя седмична програма за клиентите ни, които са безплатни за тях. Те са предназначени по-скоро за семействата и включват отдих и редица активности, които изброих, а също футбол, пързаляне с шейни (зиме и лете), стреляне с лък, скачане върху трамплин…

Отделно, в куриртното селище има Бюро, което предлага ежедневно туризъм с квалифицирани водачи за кратки преходи (усмихва се) на тайни пътеки, с информация за типична растителност и цветя…

Лесно ли се живее тук?

Не е трудно. (усмихва се) Двете Алпи са разположени в равнина с лесна достъпност, зиме и лете, до магазини за хранителни продукти и до бутиците със спортни и други стоки, ресторанти, киносалон, театър…

Няколко думи за кухнята и местните специалитети ?

(Смее се) Ние не можем да се похвалим с рафинирана кухня. Тук се сервира храна типична за планината, обилна със шунка, салами и сирена; тестени изделия, гретени… Фондю и раклет, разбира се…

Като местен специалитет бих посочил качественото козе сирене.

Нещо за местната художествената и ръчна изработка на проиведения?

Станцията е построена върху плато. И то се явява в средата на две селища, от което идва и името на станцията: Двете Алпи. Именно в селището Vénosc (Веноск), има старинни улички, в които има работилници за художествено творчество с коприна, кожа, дърво ит.н. А от другата страна на курорта, в Mont-de-Lance (Мон де Ланс), има предимно жилищни сгради.

Двете Алпи се намират в полите на връх La Meije (Ла Меж). Това ли е вторият по височина след Mont Blanc?

Да, ако Mont Blanc е с височина 4 806 метра, Meije е на 3983. “Meije’ на диалект означава “обедно време”.

Благодаря Ви, Господин Ванол!

Вечерта е прохладна. На волейболното игрище, край което минавам, играят хора от различни националности. Чистият въздух на билки сега е примесен с този на скара – на открито или този, който лъха от кухните на ресторантите.  На една пейка млади хора рязговарят, събрани около една пица. Две млади момичета от района на Париж споделят намеренията си да се преселят в Гренобъл. Начина, качеството на живот в Алпите ги привлича…

На другия ден, утрото е ясно и обещава нов слънчев ден в планината. Намачквам банан със лимонов сок. Вероятно, този лимин, идва от Мантон,  градът на лимоните.

Поемам пътя обратно към Париж, с желанието да се върна в Двете Алпи.

Tab titleTab title
2 220 постоянни жители

26 808 туристически легла, от които 11 051 професионални и 15 757 разни ( търговци, обслужващи…)

33 хотела

12 реномирани туристически резиденции

300 комерциални обекта, от които 66 ресторанта, 22 бара, 7 за регионални продукти, 8 за готово облекло, 31 магазина за спорт, 33 кафенета с възможности за интернет, 25 магазина за сувенири…

Формула ЕДНА нощ в хотел, 40 евро и нагоре

Апартамент за 4-ма за 3 дни, 225 евро и нагоре

Разположението на Двете Алпи е достъпно за хора от страните на цяла Европа. Има удобна транспортна връка: самолетна, влакова и автобусна. Пътищата до селището са дитектни и добре устроени.

Записа и отрази за вас

Ирина Пла

18th Nov2012

ПЕЙЗАЖ НА СВЕТЛИНАТА В СИНЬО И ЗЕЛЕНО

by Черно и Бяло

Дания е място за ценители, любители и фенове на красивата и уникална природа, спокойствието, архитектурата, дизайна, изкуствата, качествените храни и напитки. (more…)