23rd Jun2017

Резултатите от членството ни в ЕС, според икономистите от БАН и Центъра за либерални стратегии

by Черно и Бяло

Проф. Иван АнгеловИнститутът за икономически изследвания на БАН всяка година публикува Научен доклад за икономическото развитие на  България. Ключовата тема в тазгодишния ни доклад е Пътят на България към Европейския съюз и равносметката от първите 10 години. Обхващаме годините от асоциирането ни към ЕС след 1993 г. и присъединяването ни от началото на 2007 г. Под резултати разбираме ползите и загубите (разходите) ни през този период. Всички данни в анализа са от официални статистически източници, посочени под таблиците и графиките и всеки може да ги провери. Не сме добавили от себе си нито една цифра. Работим главно с натурални показатели, защото сравненията със стойностни показатели за дълъг период са условни, поради влиянието на фактора „време”, на валутните курсове и на инфлацията. Всеки специалист по икономическа статистика знае това.

През последните дни Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии се е заел да ни атакува в медиите с либерална ориентация. Фокусът на неговите атаки са резултатите от членството ни в ЕС. Познавам г-н Смилов като юрист по образование, без юридическа практика, подвизаващ се като политолог и съм изненадан от странния му коментар. В него няма нищо вярно. Нещо повече, заел се е да поучава икономистите от БАН по теми, които не познава и заблуждава читателите за положението в Икономическия институт и в БАН като цяло. Злостният му коментар създава невярното впечатление, че в БАН работят полуграмотни и дори неграмотни хора. Някои от неговите съмишленици дори искат закриване на БАН, без изобщо да познават работата на Академията. Към това преди години се стремеше и Симеон Дянков.

Под моето достойнство е да коментирам такъв примитивен и недобросъвестен „анализ”, но съм принуден да го направя, за да покажа, че истината за БАН е различна от фабрикуваната от него карикатура. Ще се спра накратко само на някои от най-некомпетентните му оценки и най-грубите клевети и лъжи,  използвани от десните „анализатори” у нас, които превишават всички граници за благоприличие. Аз не обвинявам този господин, а го съжалявам, че е паднал на толкова ниско площадно пропагандистко ниво. Без да е икономист (завършил е конституционно право)  се опитва да поучава най-добрите икономисти от БАН. Това може да предизвика само снизходителни усмивки по негов адрес.

Световните правила за демократичните медии предвиждат на засегнатите в някои публикации да  се дава право на отговор в същите медии. Направих опит да се възползвам от това си право, като изпратих настоящия текст преди няколко дни до някои от тях, тапример до Media pool.bg. Получих обаче пълно мълчание, т.е. отказ. Изглежда, че световните правила за морал в демократичните медии не важат за България.  Ако се замислим и потърсим причините за това мълчание, стигаме до извода, че се страхуват от публична дискусия с изслушване на двете страни, по злободневни за нашата страна въпроси, каквито са резултатите от членството ни в ЕС. А признават, че това е злободневна тема. Във в-к Капитал дори пишат, „Докладът на БАН за ЕС не е безопасен”.

Твърдя категорично, че нашият доклад не е опасен за България. Напротив, той е много полезен, защото довежда до знанието на българските граждани някои критични истини. Той наистина е опасен, но само за тези, които искат да скрият тези истини от гражданите на България. А ги крият, защото са с гузни съвести. Ако всичко в областта на евроинтеграцията беше наред, нямаше причини да се скрива. Напротив, щеше да се разгласява с фанфари!

Критиката на г-н Смилов започва с таблицата за износа (на стр. 150 от нашия доклад), където сочим официалните данни за 22 продукта в натура: електромотори, електрокари, мотокари, трактори, стругове, радиотелефони, пишещи машини, азотни торове, обувки, домати, грозде и т.н. За повечето от тях в десетки или стотици хиляди броя, а за други в  десетки или стотици хиляди тона. Господинът обаче избира да цитира само пишещите машини, като „по-комичен детайл”, както той се изразява, за да ни иронизира и да окарикатури мащабите и структурата на нашия износ през 1988 г. С това той окарикатурява себе си, а не нас. Така обикновено постъпват заядливите скандални личности, които нямат нищо общо с науката. Те подменят професионалните аргументи с омраза и лъжи. Десните пропагандисти са най-силни в тази област, защото нямат аргументи.

Господинът ни обвинява, че сочим „спорни ползи” от ЕС. Има се предвид, че уж ние ги смятаме за спорни. Това е чистопробна лъжа. От наша страна няма дори намек, че ползите от членството ни в ЕС са спорни. Изброяваме подробно придобивките ни по линията на свободното пътуване, работа и учение в Европа, получаваните милиардни безвъзмездни помощи от предприсъединителните и структурните еврофондове, трансферите на много милиони евро от работещите в чужбина българи на свои близки в България, по-доброто снабдяване на нашите магазини с качествени и разнообразни стоки и т. н. (стр. 144–146). За това, обаче няма и дума в неговия коментар. Икономистите от БАН са представени като заядливи, злобни, голословни отрицатели на всичко, което идва от ЕС. Това е долнопробна лъжа.

Ние не отричаме ползите от членството в ЕС, а за разлика от блюдолизния по адрес на ЕС доклад по същата тема, представен преди два месеца, на който господинът е съавтор, за първи път показваме несъразмерно високата цена, която България плати и продължава да плаща за тях. Това се изразява с преждевременното закриване на реакторите в Козлодуй (от което губим поне 10–12 млрд. щатски долара), забраната от ЕС да строим АЕЦ Белене, забраната от ЕС да допуснем транзитния газопровод „Южен поток” през България. На България бяха причинени огромни загуби от разрухата в икономиката (която ни струва между 130 и 150 млрд. долара, а може би и повече). Огромни са загубите ни от  демографското ограбване чрез изтичането на хиляди специалисти с висше и средно специално образование (за чието отглеждане и образование бедната българска държава е платила през годините много десятки милиарда долара). Не по-малки са загубите ни поради  отнемането на огромен генетичен потенциал – млади хора, които ще създават семейства в чужбина и ще отглеждат хиляди деца, които никога няма да се завърнат в България. От това нашето общество губи много десятки милиарди долари и ако продължава така България рискува да се върне към края на този век с 200 години назад по броя на населението си – около 3 млн. души, главно от циганската и турската етническа общност. От име на държава и народ, България може да се превърне само в име на географска територия. Като член на ЕС плащаме годишен членски внос, който вече достигна един милиард лева, и т. н.

До сега у нас грижливо се премълчаваше истината за ползите и „платената”  за тях цена. Криеше се, че по количествено измеримите ползи и загуби, изравняване между тях се очаква към 2040–2050 г. България, най-бедният член на ЕС ще продължава да е нетен платец в общността. Ако включим и количествено неизмеримите или трудно измерими ползи и загуби, изравняване между тях не се очаква дори в по-далечното бъдеще. Трябва ли да мълчим за всичко това, както господин Смилов очевидно  ни препоръчва?

Нашият народ трябва да знае тази истина, за да се вземат мерки за намаляване на огромната цена, която плащаме. Това не означава, че призоваваме за напускане на ЕС, защото нямаме друга разумна алтернатива. В нашия доклад няма дори и намек за това! Призоваваме за повишаване ефективността във функционирането на ЕС и за по-добра защита на националните интереси на България. Това може да не се нрави на някои сервилно послушни блюдолизци у нас, но ние ще продължаваме да се придържаме към истината. Защото, за разлика от някои десни пропагандисти, сме истински учени и милеем за нашата родина! Въпреки че съчетаването на професионализма с гражданската съвест никак не е лесно в днешна България!

По-нататък господинът пише: „Общата картина, която докладът рисува е на срив на производството, износа и потреблението в България в сравнение с 1988 г.”  Той поставя в нашите уста думите „ЕС ни е отнел светлото индустриално бъдеще и ни е превърнал в колония”. Такива думи в нашия доклад няма. Нито в нашите мисли! Тази мрачна за Смилов картина не е нарисувана от нас, а се съдържа в официалните данни на българската статистика за 1988 и следващите години до 2015 г. в три таблици: за производството на 34 най-важни продукта, за износа на 22 също важни продукта и за потреблението на член от домакинствата по 9 важни продукта. Под всяка от тези таблици са посочени източниците и читателите могат да ги проверят (виж стр. 146–153).

Навсякъде в доклада подчертаваме, че неблагополучията у нас и несбъднатите очаквания на българите от присъединяването към ЕС, се дължат не само на погрешната политика на ЕС, но и на некомпетентна, много често дори престъпна или полупрестъпна политика на българските власти през последните 28 години. Господинът изглежда предпочита да се мълчи за престъпните безобразия на неговите политически приятели през тези години. Нищо чудно, защото той работи в Центъра за либерални стратегии, финансиран от фондацията  „Америка за България” и други западни източници. Нали знаете мъдрата поговорка, че „който плаща той поръчва музиката”. Господин Смилов навярно говори така, както му е поръчано от тези, които му плащат. От медиите научихме, че преди няколко месеца, те дори имаха инструктаж на тези теми в сградата на Американското посолство в София.

По укриването на неприятните факти около истината тези хора много си приличат с онези, които ни управляваха до 1989 г. И нищо чудно, защото много от сегашните ни управници са деца и внуци на управниците ни до 10 ноември 1989 г. Техните семейства ни управляваха и тогава, и сега.

Г-н Смилов пише по-нататък: „Докладът представлява научен провал, защото между основните му тези и приведените аргументи няма връзка”. Господинът – юрист – явно не разбира, че именно тази дълбока връзка е едно от достоинствата на нашия доклад. Това е недобросъвестно и примитивно тълкуване на нашия доклад от некомпетентен по икономическа теория и практика човек. Нека читателят ни бъде съдник. Препоръчвам на по-любознателните да прочетат доклада и да преценят кой ги лъже! Защото лъжата е едно от най-грозните масови престъпления на които сме свидетели през последните „демократични” десетилетия. Лъжата стана главен инструмент на десните пропагандисти. Липсата на истински аргументи се подмени с лъжи.

По-нататък господинът пише: „Картината за поизводствено-износните успехи на България през 1988 г. е неверна”. Както вече посочих в началото, всички данни в нашия доклад са ползвани от официалните български статистически публикации. А господинът твърди, че те са неверни. Трябва човек да е доста арогантен, без да е специалист в тази област, за да твърди това с такова самочувствие и категоричност. Или пък да е силно раздразнен, защото не желае сегашните читатели, особено младите, затрупани с чернилка за онези времена, да научат нещо добро за тези години, сътворено от техните бащи и дядовци.

И понеже не смее да признае открито, че не вярва в официалната българска статистика, господинът ни внушава, че изнасяните от нас тогава продукти са били едва ли не боклуци. Нека Смилов, който очевидно не разбира нищо от икономика, ни докаже, как около 30% от общия ни износ, насочван към развитите и развиващите се страни, т. е. за страните извън СИВ, е купуван на техните пазари! Кой е плащал с долари за боклуци?

Господинът продължава: че с износа на тези боклуци на загуба, България е трупала външни дългове, които изплащаме дори до сега. Първо, този човек съвсем се е объркал. През дългите години, когато са изнасяни „боклуците на загуба” България нямаше съществен външен дълг. Той се натрупа, и то по съвсем други причини, едва през 1986–1989 г.  Второ, през най-тежките години – 1988–89 г. нашият брутен външен дълг беше около 10 млрд щатски долара. Към днешна дата (23 юни 2017 г.) брутният външен дълг на България е 38,10 млрд щатски долара (34,18 млрд. евро). Господинът и тук използва изхабените клишета на махленската  пропаганда. Така постъпват само най-елементарните персони, които нямат аргументи. А изглежда, че изпитват и дефицит от морал.

По-нататък г-н Смилов пише: „Сривът на производството през 1989 г. не е свързан с ЕС, а с разпадането на СИВ и отказа на СССР да приема некачествената ни продукция”. Очевидно, изкривеното мислене, овладяло мозъците на някои хора, ги държи в хипноза с години. И ги лишава от способността да разсъждават по логиката на здравия разум. Това претенциозно заключение на господина също не е вярно. Той „пропуска” дребния факт, че сривът в нашата икономика започна през 1989 г., а разпадането на СИВ и на Съветския съюз – няколко години по-късно.

В нашия доклад навсякъде се подчертава, че сривът се дължи на наложеното ни преждевременно откриване на едва прохождащата, неконкурентна българска икономика за европейската и световната конкуренция, оставена без протекция. Защото протекцията на прохождащите икономики беше забранена от икономическата философия на „Вашингтонския консенсус”. Навсякъде в доклада повтаряме, че всички сегашни богати държави, на времето, когато са били на нашето положение с прохождаща, неукрепнала и неконкурентна икономика, масово са прилагали протекцията в продължение на десетилетия и дори столетия. Това важи за Америка, Канада, Западна Европа, Великобритания, Япония, Австралия и т.н. Япония, например, нямаше да е това, което е сега, ако не беше масираната следвоенна протекция на вътрешното производство, продължила 40–50 години. Посочете ми дори една от богатите държави, която да не е прилагала протекцията по силата на Infant Industry Argument, в началото на модерното си икономическо развитие. Няма такава държава на нашата планета.

Правителствата на същите тези държави не позволяват сега на нас да защитаваме неконкурентното си производство и измислят разни залъгалки за неосведомените. Като тази, че от политиката на свободната световна търговия печелят всички – и богатитте и бедните. Нищо подобно! В такава свободна търговия печелят силните и губят слабите. Колко „печелят” слабите вижте таблици 15., 16. и 17. за производството, износа и потреблението в България през последните десетилетия (стр. 146–153 от нашия доклад). Подобно е положението и в Източноевропейските държави, в Русия, Украйна и другите страни, част от които са кандидати за присъединяване към ЕС.

Освен това, ние многократно подчертаваме в доклада, че изследваме целия път на движение на България към ЕС – както предприсъединителния период (от 1993 г. насам), така и след присъединяването (от януари 2007 г.). Всеки средно грамотен икономист знае, че макроикономическите процеси са силно инерционни и че днешната добра икономическа политика дава плодове след години, а не от следващия ден. Същото важи и за погрешната политика. Само неграмотният анализатор може да си позволи да ни препоръчва да започнем анализа на резултатите от членството ни в ЕС от 1 януари 2007 г. и да забравим за целия 10-годишен предприсъединителен период. Икономическата политика на България е сходна,  почти еднаква в повечето нейни елементи през целия период на асоциирането и  присъединяването. Новото след присъединяването е правото да гласуваме. Но и в това нашите правителства не са свободни да гласуват  по своя воля.

Както посочих в началото, известни са условностите при сравняването на стойностни величини за дълъг период. Най-меродавни при такива сравнения са натуралните и условно-натуралните показатели. Всеки грамотен икономист познава и условностите на БВП, за които не е тук мястото да отделям време. Не случайно през последните десетилетия се правят толкова опити за замяната му с по-надежден показател за оперативни цели. Между тях е и оглавяваната от Джоузеф Стиглиц група по инициатива на ООН, след кризата от 2008–2009 г. Засега безуспешно. Аз вярвам повече на натуралните показатели, където са приложими, отколкото на БВП, изчисляван по сегашната методология. Може би само юристите, които никога не са практикували дори правото, като нашия господин, приемат безусловно  и вярват сляпо на сегашния БВП.

Неговата икономическа некомпетентност личи и от произволното съпоставяне на нашето равнище по БВП на човек от населението към средното равнище в ЕС, преди асоциирането  и сега. Той явно не разбира, че средният показател за ЕС преди 20 години е един (относително висок поради тогавашния състав на ЕС от група високо развити страни), а сега е друг (относително по-нисък, поради междувременното присъединяване на 13 по-бедни страни с ниски национални показатели). Понижаването на средния показател общо за ЕС създава лъжливо впечатление за нашия и на другите нови страни членки, голям прогрес. Наистина, това е твърде елементарно, но елементарни икономисти, като г-н Смилов, не го разбират.

Господин Смилов ни упреква, че нямало добра дума за правителството на Иван Костов (1997–2001 г.). Тук вече се прекалява твърде много. Това са годините на най-мащабната, най-форсирана и най-престъпна приватизация в България, която, продължи и след това със затихващи темпове. И господинът иска добри думи от нас за този ррестъпен период! Това вече наистина минава всички граници!  Само спечелилите от тази  престъпна приватизация, а преди това и от реституцията, могат да кажат добра дума за това време. Не ми се иска да мисля, че г-н Смилов е от тях.

Господинът твърди, че бедността у нас спадала напоследък и качеството на живота се подобрявало. Това твърдение също ме учудва. Първо, защото не е вярно! Нека излезе извън София, особено в селата, в малките и средни градчета и да прецени как живеят 75-80% от хората. Нека каже и на близо 2 млн. пенсионери, че живеят по-добре, въпреки че средната им месечна пенсия е 330 лв. и че средногодишното ѝ повишение през последните години е 1,2%, т. е. с 4–5 лв. месечно на средногодишна база. Средната месечна нетна заплата в ЕС през 2016 г. е била 1508 евро, в България – 406 евро, в Румъния – 524 евро, в Литва – 618 евро, в Словакия 692 евро, в Хърватия 750 евро, в затъналата в дълбока криза Гърция 947 евро и т.н. Второ, защото расте социалната поляризация. Бедните продължават да обедняват, а богатите да богатеят. България е най-бедната и една от най-поляризираните страни в ЕС. Съветвам го да прочете и последното съобщение на НСИ от преди 2–3 дни по бедността в България. Този господин и неговите политически приятели наистина са тръгнали, както се казва, „през просото”!

Господинът ни сравнява по доходно разслоение с Америка, Мексико и други страни, но странно защо «пропуска» да ни сравни по Джини коефициент с близки нам страни. Този коефициент показва степента на доходно разслоение. Колкото по-висок е коефициентът, толкова по-голямо е разслоението и по-остра социалната несправедливост в съответната страна, и обратно – ниският коефициент е доказателство за по-малка разлика между най-богати и най-бедни, за повече социална справедливост. При среден коефициент за ЕС 31,0, в България, Румъния и Литва е 37,0 и повече. В 2015 г. коефициентът Джини у нас е бил 37,0, а през 2016 г. е 38,3, т.е. доходното разслоение расте. В близките до нас с икономическото си развитие през последните десетилетия страни като Словакия коефициентът е 23,7; в Словения – 24,5; в Чехия 25,0; в Унгария 28,2 и т.н.

Господинът прилага странен селективен подход при избора на страните, с които ни сравнява. Сочи тези, с които му е изгодно и премълчава другите, с които му е неудобно да се сравняваме. Той, с претенциите си за виден политолог, би трябвало да се срамува от такъв примитивизъм – да се злоупотребява с доверието на неосведомените. Господинът може да заблуди неосведомените, но прекалено арогантно е да натрапва изкривеното си мислене и примитивните си повърхностни знания по икономика на най-изтъкнатите български икономисти – тези от Икономическия институт на БАН.

Господинът ни обвинява в „гигантско неразбиране на това, какво е ЕС”. Обвинява ни, че „БАН всъщност иска възстановяване на СИВ”. Пише, че предложенията на БАН са носталгия и целят възстановяване на планово регулирано стопанство, в което ЕК определя коя страна какви защитени производства да развива и фиксира квоти за мотокари, компоти и т.н. Това вече преминава всички граници на елементарно благоприличие и добросъвестно поведение. За този човек изглежда няма нравствени граници. Няма мярка в какво може да бъде обвинен опонентът и къде са границите на допустимото лъжене!

Такива идеи изобщо няма в нашия доклад. Те са изцяло измислени от господина. Това са най-цинични, дори комични лъжи, които този човек приписва на нас. До сега смятах, че дори между нашите псевдоинтелектуалци няма такива екземпляри. Явно, не съм бил достатъчно осведомен за стандартите в Центъра за либерални стратегии, които са дежурни гости на сервилните медии в България. Широкият им достъп до всички медии им позволява да разпространяват лъжите си всред зрители, слушатели и читатели. Добре, че за такива като нас все още има някакъв контакт с хората чрез интернет, за тези, които могат да го ползват. Ще си позволя да препоръчам на теб, уважаеми читателю, след като си прочел „бисерите” на този господин, да прочетеш нашия доклад (например стр. 182–192) и да прецениш сам кой те заблуждава – икономистите от БАН или господинът.

Що се отнася до „гигантското неразбиране” на характера на ЕС, упреците следва да се отправят в друга посока – към господин Смилов. Според него, ЕС е изключително или главно политически съюз. Това не е вярно. По своето съдържание до скоро, той беше главно икономически съюз и остава такъв до сега. Негова сърцевина беше и остава Общият Европейски пазар и Еврозоната, а също и други важни икономически дейности. През последните години, особено след Маастрихт, се засилва интеграцията и в политическата област, а сега започва интеграция във военната област, в сигурността, съдебната система, прокуратурата и т.н. На този фон е абсурдно да се обвиняват учените от Икономическия институт на БАН в „гигантско неразбиране”. По-скоро господинът е склонен към по-ограничено, тесногръдо мислене. Това може да се обясни с пълното му невежество в областта на икономиката.

Коментарът на господина съдържа и много други недомислия и груби лъжи, но такъв „анализатор” не заслужава да му се отделя повече внимание. Дори отделеното тук е премного.

В последния си параграф господинът преминава всички граници за нормално поведение, като ни обвинява, че сме за „Булекзит”, т. е. за напускане на ЕС от България. Такава дума в нашия доклад няма. Нито пък намек да препоръчаме излизане на България от ЕС. Тук господинът поставя рекорда си по производство на лъжи. Изричам тези тежки думи, защото  подвизаващите се в медиите на българска територия лъжци (съзнателно не ги наричам български медии, защото не служат на България) трябва да знаят, че за всичко има граници, включително и за лъженето. Че ние ще разобличаваме тези, които безсъвестно лъжат неосведомените наши сънародници. Защото най-ефикасното средство за ограничаване на лъжата е разобличаването на лъжците.

Освен това, зная какво пише в заключителната част на нашия доклад на стр. 190 – за да улесня читателя ще го цитирам.

„Европейските народи се нуждаят от възраждането на съвременен демократичен Европейски съюз, който ще служи на техните интереси. Историческо престъпление ще бъде пропускането на шанса за запазването на Европейския съюз – най-мощната интеграционна общност, каквато светът познава. И най-великото обединение на европейските народи, от което те се нуждаят”.

Такава е позицията на Научния съвет на Института за икономически изследвания на БАН. България няма разумна алтернатива на членството си в Европейския съюз. С тази позиция ние сме убедени, че служим на България, а не на корпоративни или чуждестранни интереси!

Проф. Иван Ангелов
член-кор на БАН

10th Mar2017

Екстрасенс ли ни трябва или психиатър

by Черно и Бяло

Двадесет и първи век е. Век, в който съществува особен морален проблем, изразяващ се в нарастващото безразличие на човека към страданието на другите хора. Губенето на тази човешка уникалност в психо-социален аспект се изразява във висок процент от статистиката на инвалидизирани хора, в следствие на пропуснатия момент, в който някой е можел да им помогне. Един от начините за превенция е да се мобилизират ресурсите на семействата за привличане на партньори към активности за защита правата на хора с увреждания, за намаляване на стигматизацията и нарастване осъзнатостта за масово наличните в социалния ни контекс дискриминационни нагласи и практики към „различните“. Принципът, залегнал в доктрината на СЗО, че психичното здраве се явява ключът към здравето въобще, както и към социалните въпроси и е „абсолютната фундаментална база” за това как функционират цели общества. Ползата от ранната превенция обикновено се измерва с финансовия ресурс, който частните и обществените предприятия, и като цяло икономиката на държавата спестява, при ранна диагностика,в сравнение с финансовия ресурс, който се загубва, изчислен като болнични, неприсъствени дни намалена трудоспособност и т.н. Но има и едно друго измерение на въпроса, което не е финансово и неговото отражение, реално ще бъде отчетено в един по-късен етап. А именно: практиката показва, че децата един от родителите, на които е с психично разстройство са високо рисков контингент по отношение на психичното здраве. В този смисъл в момент, когато семейството е абсолютно необходим компонент за подкрепа на член,  който се намира в начална фаза на психично заболяване, то действа частично, защото децата на възраст между 6 и 10 години също се нуждаят от подкрепата и на двамата си родители. Това е особено валидно, когато към момента на избухване на психичната болест на родителя децата са на възраст между 6 и 10 години. Периодът е важен, защото през него  семейството е основната „референтна среда” за детето. Едновременно и детето и здравият родител са под ударите на първия епизод от психиатричната криза, както и факта, че здравият родител, също преживява стрес и объркване от случващото и всъщност се оказва, че и той също има нужда от помощ. Нуждата от намеса в този случай, за оказване на ранна преванция се определя от необходимостта от информация, познание и модели за комуникация в подобни ситуации, както и насочване на дейността на  дневните центрове, не само в посока профилактика на регистрираните психично болни, но и в предварително даване на информация, консултации и други форми.

Стигмата

Необходимостта да се избегнат предразсъдъците, които обществото има към психично болните е процес, който трудно би се акомодирал в съзнанието на хората. Страхът, който съществува, както по отношение на потенциалната опасност, която съпътства тези хора, така и перманентния страх на всеки един човек по-отделно, да не би да се окаже в един момент „от другата страна“, са два от най големите проблеми  по отношение на стигмата. Стигмата, прилагана към болните, но стигмата  и по отношение на ранната превенция, която всеки би могъл да приложи върху себе си,  без да смята думите „ психоаналитик“ или „психиатър“ за застрашителни. По отношение на психично болните съществува и  друга предубеденост, а именно, че  болестта им е перманентно  неизличима. Научните изследвания доказват, че това не е вярно. Психично болните не са опасни. Те имат нужда от един специфичен подход на специалистите, които работят с тях, и на цялото общество. При добра рехабилитация те биха могли да се излекуват.

Стигмата действа и по такъв начин на общественото съзнание,че при едно съпоставяне със ситуацията в европейските страни или Америка, би се установило,че българите биха потърсили, в по-голяма степен помощ от екстрасенс или невролог, но не и от психоаналитик или психиатър. Оказва се, че срамът от наченки или наличие на едно заболяване е по-силен от необходимостта да се получи добро лечение. Не случайно Европейската комисия по здравеопазване поставя, като един от приоритетите си,  борба със стигмата.

Ефемия Фард

Ефемия Фард е дипломиран магистър по право и здравен мениджмънт. От 2012 г. започва да се развива и в сферата на филмовото изкуство, завършвайки квалификационен курс в НАТФИЗ по режисура и магистратура в НБУ по „Филмово и телевизионно изкуство”. Предстои ѝ дипломна защита по спезиализация „Филмова и телeвизионна режисура”. Владее пет езика: английски, италиански, руски, гръцки и фарси. Участвала е в множество международни филмиво конкурси и е печелила награди за документалните си филми.

30th Nov2016

Словашкият опит в дуалното образование: бавен, но стабилен спад на младежката безработица

by Черно и Бяло

Словашкият опит в дуалното образование бе обсъждан днес в София на заседанието на Форума за дуално образование в рамките на проекта ДОМИНО, швейцарска подкрепа за навлизането в България на дуалното образование от модерен тип.

12195906_1636094489998703_3648557904171022554_nКакто и България, Словакия използва опита на Швейцария, Австрия и Германия за реформирането на професионалното си образование чрез навлизане на дуалната система. През 2011 година Словакия страната е четвърта по младежка безработица в ЕС (30 процента), а бизнесът се оплаква от липсата на квалифицирани кадри. „Осъзнахме, че ако искаме да намалим младежката безработица, трябват подготвени кадри и то в сфери, които се търсят от бизнеса“, посочи Карел Якубик от Министерството на образованието, науката, изследователската дейност и спорта на Словакия. Същата година страната започва петгодишен проект с швейцарско финансиране на обща стойност близо 4,5 милиона швейцарски франка, който подпомага разработката на методика за квалифицирани преподаватели по професионално обучение и наставници във фирмите, създаването на нови учебни програми, популяризиране на дуалното образование, проучването на икономическия му ефект като основа за законодателни промени.

Днес младежката безработица в Словакия е около 24 процента, спада бавно, но стабилно. В дуалното образование участват 55 училища и 463 предприятия. Бизнесът предлага близо 3000 работни места за учениците с професионално образование, докато миналата година са били два пъти по-малко. Все повече ученици се насочват към професионалното обучение, защото го намират за по-привлекателно и перспективно от университетската диплома, но то не им затваря вратите за висше образование.

Учениците в Словакия имат минумум 1400 часа професионално обучение под надзора на учител в професионалното училище или наставник във фирмата. Учениците, които вече работят във фирмите, получават от 50 до 100 процента от възнаграждението на работниците. По преценка работадателите предоставят и месечна бизнес стипендия, която може да достигне четирикратния размер на минималната издръжка за живота.

Словакия предвижда стимули за бизнеса за участие чрез данъчни облекчения, които се изчисляват според броя на учениците или обучението им в реална работна среда. 3 200 евро е намалението на данъчната основа за всеки ученик, има годишно между 200 и 400 часа обучение в работна среда или 1 600 евро, когато обучението е по-малко от 200 часа.

Проектът ДОМИНО

Проектът ДОМИНО („Дуално образование за модерните изисквания и нужди на обществото”)  се изпълнява с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария по Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Целта на проекта е не само навлизането на дуалното образование в България по швейцарски модел, а и подкрепа за страната да изработи свой собствен модел, съобразен с историческите и културните традиции.  Общата му стойност е 3 530 000 швейцарски франка, като 15 процента е съфинансирането от българското Министерство на образованието и науката.

Специален Форум за дуално образование координира участието на всички заинтересовани страни – държавни институции, частни фирми, браншови и бизнес организации, местни институции и неправителствения сектор, за навлизането на дуалната система в българското образование, използвайки традициите на страната и най-доброто от чуждия опит.  В рамките на проекта се разработват нови учебни планове и  програми, обучават се учители и наставници, както и експерти по дуално образование.

От учебната 2016/2017 година близо 40 ученика в 16 училища в цялата страна се обучават по общо пет професии (машинен техник, техник-технолог в хранително-вкусовата промишленост, електротехник, техник по газови системи и готвач). 60 водещи български и чуждестранни фирми са партньори в проекта, осигурявайки на учениците практика за добиване на конкретни професионални умения, наставници и реална работа срещу заплащане, както и перспектива за пълноценна работа сред завършването на училището.

През май 2017 година ще завършат първите ученици по ДОМИНО – паралелката в Професионална гимназия „Иван Хаджиенов” – Казанлък, където учат  за професията машинен техник, специалност „Машини и системи с цифрово-програмно управление”. Те вече имат два дни в училище и три дни в местни предприятия като пълноценни работници, съчетавайки знанията от класната стая и уменията, придобити в реална работна среда.

За повече информация за ДОМИНО следете фейсбук-страницата на проекта: https://www.facebook.com/swissdualeducationbulgaria/

13th Sep2016

Кулинарна демонстрация под наслов „Да поговорим за храната като лек“ събра лекари, пациенти и хора на изкуството

by Черно и Бяло

Самолечението с лекарства е  вредно и недопустимо, така е недопустимо и самолечението с диети

Още древният лечител Хипократ преди хилядолетие е казал „Нека храната да бъде вашето  лекарство и лекарството – вашата храна“. Тази сентенция, достигнала до нас от древността бяха избрали като послание организаторите на  кулинарната демонстрация „Да поговорим за храната като лек“,която се проведе днес в столичния ресторант „Soul Kitchen“ в рамките на първия за страната ни фестивал Sofia Restaurant Week. Инициатори бяха Асоциацията на младите гастроентеролози в България и Българската асоциация „Болест на Крон и улцерозен колит БАБКУК.

„Бягайте от пакетираните храни като от отрова!“, препоръча д-р Радислав Наков, председател на Асоциацията на младите гастроентеролози в България.

„Моделът на живот на съвременния работещ човек, особено в развитите страни включва навици, които имат пагубно отражение върху здравето. На първо място това е храненето с готови храни, рафинирани продукти и бързото хапване на крак.“, каза още той.  „За съжаление, все повече се отдалечаваме от онзи начин на хранене, който е предпоставка за добро здраве, а това озвачава прясно приготвена храна с качествени продукти, добави още д-р Наков. Това в много голяма степен се отнася до пациентите с възпалителни чревни заболявания. Това,което те трябва да знаят е, че  здравословното хранене подпомага лечението им, но хората с такива диагнози не трябва да се доверяват на случайни съвети, а единствено на компетентни лекари – гастроентеролози и специалисти по хранене и диететика.“, подчерта д-р Наков. По неговите думи както самолечението с лекарства е  вредно и недопустимо, така е недопустимо и самолечението с  диети, без лекарска консултация и съвет. „Важно е тези пациенти да знаят, че има съществена разлика в препоръчвания режим на хранене в острата фаза на заболяването и в ремисия. Това,което е  важно да знаят тези хора например е, че в острата фаза не трябва да консумират мляко, както и пълнозърнест хляб и продукти, богати на фибри,ядки, зелени салати.“, препоръча още гастроентерологът.

„Обществото ни все още се нуждае от повече знания за характера и естеството на възпалителните чревни заболявания. Стигмата, неразбирането и пренебрежителното отношение към хората с тези диагнози,отказът на работодателите да ги приемат на работа  трябва да бъдат преодолени с обща воля и общи усилия, така както е развитите страни“, подчерта Димо Гатев от Българската асоциация „Болест на Крон и улцерозен колит.“ Той припомни, че във всекидневието си тези пациенти се сблъскват не само множество  предразсъдъци, но и със затруднения,които са напълно преодолими, каквото е например липсата на обществени тоалетни. „Те или не съществуват, или, ако ги има, са в окаян вид, който отблъсква и ги прави неизползваеми.“, посочи Димо Гатев. Пред медиите той представи бялата карта за достъп до тоалетна, която пациенти с възпалителни чревни заболявания могат да ползват при спешна необходимост,каквато е добрата практика в Европа и света.

Поп певицата Тони разказа за трудностите и перипетиите,през които е преминала докато бъде диагностицирана, както и за принципите, които съблюдава при лечението си. Тя подчерта,че наред със съвременната биологична терапия,която получава в последните години, фактор за добрите резултати от лечението й  и дисциплината по отношение на храненето. За гостите на пресконференцията тя приготви и диетични ястия по нейни любими рецепти.

Възпалителните чревни заболявания – болест на Крон и улцерозен колит, най-често засягат хора в млада и активна възраст,между 15 и 45 години, което предопределя и тяхната голяма социална значимост. Болестта на Крон може да засегне всеки участък на храносмилателния тракт-от устата до ануса,но преобладава локализацията в долната част на тънките черва (терминален илеум). Улцерозният колит е хронично заболяване на  дебелото черво.

Болестта на Крон се проявява с възпаление на повърхностните и по-дълбоко разположените слоеве на стената на тънките черва, а при улцерозния колит възпалителният процес протича изцяло във вътрешната стена на дебелото черво, или неговата мукоза.

Възпалителните чревни заболявания се диагностицират трудно, защото симптомите им се припокриват със симптомите при дразнимо или нервно черво, както и с инфекция. Въпреки това, със съвременните методи на изследване поставянето на точна диагнозата е напълно възможно още в началото. Напредъкът в медицината през последните години доведе до навлизането на ефективни терапии, благодарение на които хората с тази диагнози  успяват да постигнат ремисия и да водят напълно нормален живот.  Лечението с биологични лекарства,приложено дори и при хора с по-тежка форма на заболяването, предпазва от тежки усложнения, които водят до три и повече операции и трайна инвалидизация.

По данни на Световната здравна организация броят на болните у нас е около 21 000 души, но голяма част от хората не се лекуват или са с погрешна диагноза. Към момента от болест на Крон в България се лекуват едва около 1000 души, а от улцерозен колит – около 2 000 души. По данни на специалистите честотата на тези заболявания нараства значимо в сравнение с края на 50-те години на миналия век и днес те вече се появяват пет пъти по-често. У нас също вървим към модела на северните страни, където тези заболявания са най-разпространени, твърдят експерти в областта.

08th Sep2016

Добрата кулинария си дава среща със значима пациентска кауза

by Черно и Бяло

Sofia Restaurant Week подкрепя хората с хронични възпалителни чревни заболявания, специални стикери ще бъдат поставени на видно място в ресторантите

Едно от най-колоритните събития в есенния календар на столицата тази година – Sofia Restaurant Week, освен като кулинарна фиеста привлича и с още един важен акцент – здравословното хранене и неговото значение за една от най-уязвимите социални групи – болните от хронични възпалителни чревни заболявания. Това са хората, които са засегнати от улцерозен колит и болест на Крон. Според статистиката честотата на тези заболявания нараства в световен мащаб, в това число и в България. Днес тези заболявания представляват все по- значителен социален проблем, защото от тях най-често боледуват млади хора в активна възраст. Най-често заболяванията се проявяват между 15- и 40-годишна възраст, не подминават и децата, при които се наблюдават проблеми в растежа и забавен пубертет в следствие от недохранването и лошата абсорбция на хранителни вещества.

sticker_sofia-restaurant-week-%d1%81%d0%be%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%b0%d1%83%d0%b7%d0%b0-07092016Силни спазми и болки в корема, чести позиви за ходене в тоалетната, подуване на червата, лесна умора и чувство на тежест – това са обичайните симптоми и оплакванията, които съпътстват живота на  хората с улцерозен колит и болест на Крон. За тях здравословното хранене, качествените и пресни продукти са от особено голяма важност. Заради болестта си тези хора често развиват тревожност и депресия и  предпочитат да живеят изолирано.

По данни на водещи наши гастроентеролози у нас са диагностицирани и се лекуват около 1000 души с болестта на Крон и приблизително 2000 души с улцерозен колит, но реалният брой на засегнатите е много по-голям. Често пътят на тези хора до точната диагноза е много дълъг, а обществото ни определено се нуждае от повече информация за особеностите на тези заболявания, казват още медиците. Затова в знак на съпричастност към хората с  възпалителни чревни заболявания всички 25 ресторанта, които се включват в Sofia Restaurant Week ще поставят на видно място специални информационни стикери.

От „Българската асоциация болест на Крон и улцерозен колит“ също така допълват, че един от най-парадоксалните факти е, че болните с хронични възпалителни чревни заболявания често се нуждаят от тоалетна, но у нас обществени тоалетни или няма, или са в окаяно състояние.  Затова, още през май месец, по време на Световния ден за борба с възпалителните чревни заболявания, „Българската асоциация болест на Крон и улцерозен колит“ представи специална идентификационна карта, която пациентите с хронични възпалителни чревни заболявания могат да представят при спешна нужда от ползване на тоалетна. Заведенията, които участват в Sofia Restaurant Week гарантират вратите им винаги  да са отворени за хората с подобни здравословни проблеми.

untitled-1

Елена Цонева-Папуджиева

25th Feb2016

Демографската катастрофа на България все още може да бъде избегната

by Черно и Бяло

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие.

България е в тежка демографска криза. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението ни се топи. Това личи от преброяванията от 1887 година до сега и особено през последните 30 години (виж таблица 1.)

Таблица 1. Население на България според преброяванията

Година на преброя-

ването

Брой на населението –

хил. души

31.12.1887 г. 3154
31,12.1892 г. 3341
31.12 1900 г. 3744
31.12.1905 г. 4036
31.12 1910 г. 4338
31.12 1920 г. 4847
31.12 1926 г. 5479
31,12 1934 г. 6078
31,12.1946 г. 7029
1,12 1956 г. 7614
1.12.1965 г. 8228
2,12.1975 г. 8728
4.12.1985 г. 8949
4.12.1992 г. 8487
1.03 2001 г. 7929
1.02 2011 г. 7365

Източник: НСИ

Според оперативната отченост на НСИ максимумът 8992 хил. души беше достигнат в 1989 г. В края на декември 2015 г., пак според НСИ, сме около 7160 хил. души. Напоследък намаляваме с 40-44 хил. души годишно. Като се има предвид високата инерционност на този показател, влиянието на други трайни неикономически фактори и при запазване на сегашните тежки условия на живот, темпът на стопяване на населението ще се запази през следващите 10-15 години. А при евентуално влошаване на условията – ще се ускори и задълбочи.

Главните фактори за намаляването на населението са два: отрицателният естествен прираст поради високата смъртност и ниската раждаемост (виж таблица 2.), и голямата емиграция. Отрицателният естествен прираст определя около две трети от намалението на населението. Тук ще се спра само на него. Засега приемам условно, че през следващите десетилетия балансът между емиграция и имиграция ще е нулев. А той едва ли ще остане такъв и това може да влоши още повече нашето положение.

Ако сегашната разлика между умирания и раждания (41367 повече умирания в 2014 г.) и спадане на населението в 2014 г. с 43479 души в сравнение с 2013 г. се запази ще намалеем до около 3.5 млн. души в края на века. При неблагоприятния възрастов състав (виж таблица 4. за България) и ако продължават дълго лошите условия на живот, може да се свием още повече. Очаква се ромите да станат тогава най-голямата етническа група, турците – втора, а българите – трета. През последните 26 години по броя на населението вече се върнахме на равнището на 1946-1947 г., т. е. с около 70 години. В края на настоящото столетие ще се върнем 200 години назад по броя на населението, а по качеството му – още по-назад, като имам предвид някои структурни аспекти на текущата демографска ситуация.

 

Таблица 2. Раждаемост, смъртност и естествен прираст на населението в България

Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
1990 12,1 12,5 -0,4
1995 8,6 13,6 -5,0
2001 8,6 14,2 -5,6
2005 9,2 14,6 -5,4
2006 9,6 14,7 -5,1
2007 9,8 14,8 -5,0
2008 10,2 14,5 -4,6
2009 10,7 14,2 -3,5
2010 10,0 14,6 -4,6
2011 9,6 14,7 -5,1
2012 9,5 15,0 -5,5
2013 9,2 14,4 -5,2
2014 9,4 15,1 -5,7

Източник: НСИ
Пояснения: Раждаемостта и смъртността са в промили (на 1000 души от населението), а естественият прираст е разликата между смъртност и раждаемост. Отрицателният знак в последната колона означава, че умрелите са повече от новородените и населението намалява.

 

През 2013 г. средната продължителност на живота в ЕС е била 80,6 години, а у нас 74,9 години. По-висока е била тя в Испания – 83,2 години, Швейцария – 83, Франция – 82,4, Швеция – 82, Гърция – 81,4, Германия 80,9 и т.н. По-ниска от нашата е била само в Литва – 74,1 години и в Латвия – 74,3. В съседните ни страни картината е пъстра, но по-добра от нашата: в Турция – 78,2 години, Унгария – 75,8, Македония – 75,5, Сърбия – 75,3, Румъния – 75,2.

Средният коефициент на раждаемост в ЕС е бил 10,0 промила, а у нас 9,2. По-висока е била раждаемостта в Ирландия – 15,0 промила, Франция – 12,2, Великобритания – 12,1, Швеция – 11,8, Норвегия – 11,6, Белгия – 11,2, Финландия – 10,7, Холандия – 10,2 и т.н. По-ниска от нашата е била само в Португалия – 7,9 промила, Германия – 8,4 и Италия – 8,5. В съседните страни има големи различия: Турция – 16,8 промила, Македония – 11,2, Сърбия – 9,2, Румъния – 9,1, Гърция – 8,6. Близко сме до средния коефициент на раждаемост в ЕС, но той не е добър ориентир, понеже те самите са в предкризисно състояние.

Важен показател за демографската ситуация във всяка страна е броят на живо родените деца от една жена (виж таблица 3.).

Таблица 3. Плодовитост на жените в Европа
табл.3
Източник: Eurostat
Пояснение: Числата в таблицата показват колко живо родени деца се падат на една жена по години. Знакът „:” означава, че няма данни за съответната година.

 

Тази таблица заслужава внимание по няколко причини:

Първо, за да се види, че демографските процеси в България са свързани със същите процеси в другите европейски страни. Общите европейски тенденции на намаление на плодовитостта и раждаемостта влияят върху формирането на българските демографски тенденции. Те притежават свои национални български особености, но общите тенденции, като например влошаването на раждаемостта и плодовитостта на жените, съвпадат с тези в другите европейски страни. Интензивността им е различна, но посоката на изменение е еднаква. Таблицата показва, че плодовитостта на българските жени намалява значително (с 0,83 деца) през последните 53 години, но спадът в други европейски страни е още по-голям: Португалия – с 1,95 деца, Ирландия – с 1,82, Словакия – с 1,70, Холандия – с 1,54, Австрия – с 1,25, Румъния – с 1,02 и т.н. Нашата обща демографска ситуация обаче е по-неблагоприятна от тази в много други европейски страни не само и не толкова поради ниската раждаемост и плодовитост на жените, колкото вследствие на рекордно високата смъртност, както посочих по-горе.

Второ, за да се разбере, че различните измерения на демографските процеси, в това число коефициентите на раждаемост и плодовитостта на жените, са интегриран резултат от едновременното влияние на много фактори. Кризата в икономиката, масовата бедност, растящото социално неравенство, лошото здравеопазване, постоянният психологически стрес, престъпността и корупцията и т.н. са само част от тях. Те обаче се проявяват с различна сила в различните страни. В България, например, те са най-важни, макар че все повече се чувства и действието на други фактори, вкусове, на нови елементи в ценностната ни система. През последните 50 години плодовитостта на българската жена е намаляла почти с едно дете. У нас е очевидна причинно-следствената връзка между тежките икономически условия на живот, от една страна, и намаляващата раждаемост и плодовитост, от друга. В богатите европейски страни въздействието на икономическите причини се чувства по-слабо. По-доброто качество на тяхното здравеопазване вероятно оказва решаващо влияние за ограничаване на смъртността.

Има обаче и други, неикономически фактори, които също влияят за намаление на раждаемостта и на плодовитостта. Това се чувства най-силно в най-богатите европейски страни, като Германия, Белгия, Дания, Ирландия, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария. В тези страни се множат заможните и богати семейства само с едно дете и дори без деца. През последните десетилетия и особено през последните години, протича форсирано налагане с претенции за модерност, на съмнителни стереотипи, които противопоставят кариерното развитие и гонитбата за материално благополучие, на майчинството и семейството. Разширява се съжителството на семейни начала, без сключване на граждански брак. Полагат се усилия за принизяване ролята на семейството като основна клетка на обществото. Семейството с едно дете и дори без деца, става признак за „модерност”, а семейството с 2-3 и повече деца – за „старомодност”.

Да не говорим за демонстративното публично натрапване на еднополовите бракове, което е безотговорно, дори налудничаво от всяка гледна точка. Ако за момент си представим немислимото, невъзможното и недопустимото – че всички бракове през следващите 85 години са еднополови и под никаква форма не се раждат деца, човечеството е обречено на изчезване към края на века. Дават ли си сметка хората, които ни натрапват тези абсурдни „новости” къде ни водят!. Това са част от уродливите „прелести” на западната демокрация, които ни се натрапват настойчиво. А нашето общество и държавата пасивно ги наблюдават, негласно ги насърчават и дори им се възхищават, вместо да ги обявят за противообществени деяния, застрашаващи националната сигурност, когато се демонстрират и натрапват публично. В семейна среда всеки е свободен да прави каквото желае. Но не трябва да е свободен да натрапва публично перверзните си вкусове или наследеното по генетични причини (за което той не е виновен), на другите чрез шумни улични шествия или плакати и да обявява за „старомодни” тези, които не го следват.

Трето, в голяма група европейски страни негативното влияние на икономическите фактори се съчетава с това на неикономическите и резултатите са рязко намаление на раждаемостта. Такива са България, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Кипър, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия. Прави впечатление, че повечето от тези страни са известни с продължителното присъствие у тях на МВФ и на Световната банка, а също и на други западни институции през последните 26 години, налагащи им рестриктивната политика на пазарния фундаментализъм. Трудно е да се установи каква част от влошаването в тези случаи се дължи на догматичната икономическа политика и каква на натрапваната ни „модерност”. Но като че ли не е трудно да се установи връзката между тях, като две страни на една и съща антихуманна неолиберална политика, която Западът щедро ни предлага и дори налага.

Четвърто, Франция е по-специален случай. Преди години раждаемостта там беше спаднала застрашително, но те взеха мерки и постигнаха обрат. Въпреки последвалото влияние на страничните негативни фактори на „модерността”, плодовитостта и сега се задържа на относително добро равнище. Сходно е положението и във Великобритания.

Пето, за няколко страни има данни само за последните години. Статистическите редове не са достатъчно дълги, за да се правят надеждни заключения за динамиката на плодовитостта. Това са Хърватия, Латвия, Македония и Сърбия. Макар и с ограничени данни,Турция е известна с традиционно високата и стабилна плодовитост на жените си.

Общият коефициент на смъртност в ЕС е бил 9,9 промила, а у нас 14,4. В ЕС няма държава с по-висока обща смъртност от нашата. Висока, но все пак по-ниска от нашата е в Литва – 13,6 промила, Естония – 13,4, Унгария – 12,9 и т.н. Доста по-ниска от нашата е смъртността в Ирландия – 7,7 промила, Норвегия – 8, Франция – 8,6, Испания – 9, Словакия – 10, Дания – 10 и т.н. В съседните страни също е висока, но доста по-ниска от нашата: Сърбия – 13,9 промила, Румъния – 11,9, Гърция – 10,5, а в Македония е 8,8.

Детската смъртност в ЕС е 4,2 на 1000 живо родени, а у нас е 9,4. Само Румъния има по-висока детска смъртност (9,8) от нашата. Във Финландия тя е 2,3, в Португалия – 2,5, Словения – 2,5, Полша – 5, Унгария – 5,3 и т.н.

В резултат на взаимодействието на разгледаните до тук, а и на много други фактори, се формира възрастовата структура на населението в Европа (виж таблица 4.).

Таблица 4. Възрастова структура на населението в 2014 г. – %

Държави/Възрастови групи 0-14години 15-64 години над 65 години
ЕС-28 15,6 65,8 18,5
България 13,7 66,7 19,6
Белгия 17,0 65,2 17,8
Чехия 15,0 67,6 17,4
Дания 17,2 64,5 18,2
Германия 13,1 66,1 20,8
Ирландия 22,0 65,4 12,6
Гърция 14,7 64,9 20,5
Испания 15,2 66,6 18,1
Франция 18,6 63,5 18,0
Хърватия 14,8 64,7 18,4
Италия 13,9 64,7 21,4
Латвия 14,7 66,3 19,1
Литва 14,6 67,0 18,4
Унгария 14,4 68,0 17,5
Австрия 14,3 67,4 18,3
Полша 15,0 70,1 14,9
Португалия 14,6 65,6 19,9
Румъния 15,5 67,9 16,5
Словения 14,6 67,9 17,5
Словакия 15,3 71,2 13,5
Финландия 16,4 64,2 19,4
Швеция 17,1 63,5 19,4
Великобритания 17,6 64,8 17,5
Швейцария 14,9 67,6 17,6
Македония 16,9 70,7 12,4
Албания 19,2 68,8 12,0
Сърбия 14,3 67,7 18,0
Турция 24,6 67,8 7,7

Източник: Eurostat.
Пояснение: В някои страни сумата от трите колони не е 100,0, а с една десета под или над, поради съкращенията в десетичните знаци.

 

На основата на данните в тази таблица могат да се правят важни изводи за кратко-, средно- и дългосрочните тенденции в икономическото и социалното развитие, за тенденциите в раждаемостта и смъртността, за очакваните разходи на обществото по образованието, здравеопазването и разходите по издръжката на различните поколения, за количеството и качеството на работната сила, за миграционните процеси и т.н. за всяка страна и за Европа като цяло. Това е важно, но е извън обсега на моята задача в настоящия анализ. Тук ще се огранича само до някои аспекти, свързани с демографската ситуация в България.

Много интересна е първата колона, която е наситена с цифров материал за комплексни стратегически анализи. Тя показва какви са демографските резерви на страните и Европа, като цяло, за следващите 50-70 и повече години.

Демографските резерви на България са силно ограничени, защото намаляват децата и младите хора. Те са едва 13,7% от населението, при 15,6% средно за ЕС и 22,0% в Ирландия или 24,6% в Турция. Заедно с Германия и Италия, ние сме в най-неизгодна позиция, поради ниския дял на най-младото поколение. Почти еднаквият относителен дял на най-младото поколение в България, Германия и Италия се дължи на различни причини, на които се спрях по-горе. С това се подкопава потенциала на тези страни за икономическо и социално развитие, а също и за демографски растеж през следващите десетилетия. Залага се все по-опасно бъдещо потъване. Но докато Германия и Италия имат голям потенциал за маневриране и търсене на подходящи решения, това не може да се каже за малката и бедна България. Нашата страна ще бъде изправена пред още по-големи демографски и свързани с тях други предизвикателства през следващите 30-50-70 и повече години, ако не вземе незабавни радикални мерки. Още от сега трябва да се мисли как предизвикателствата да бъдат предварително установени и своевременно смекчени.

Източниците на България за млада, предприемчива, енергична работна сила и за генетичен потенциал, са силно ограничени, със всичките негативни последствия. А да разчитаме на имигранти от Северна Африка и Близкия изток е рисковано, между другото и поради сегашния етнически състав (роми и турци) на нашето население, който е близък до критични стойности. Ако към него се добавят още големи маси арабски и други имигранти-мюсюлмани от горните региони, ситуацията у нас може да стане сериозна. Младите поколения на компактните български общности в чужбина също са скромни и едва ли може да се разчита на тяхното привличане в значими мащаби при не особено атрактивните настоящи и бъдещи условия за работа и живот у нас. Нямаме друг избор, освен да си създаваме сами млад човешки потенциал чрез бързо повишение на раждаемостта през следващите години и десетилетия.

От данните за Германия (13,1% деца и младежи от 0 до 14 години) можем да си обясним отчасти и по-голямата склонност на нейното правителство да приема сега млади имигранти от чужбина, поради недостига на собствено младо поколение. Положението в много други европейски страни обаче е различно и това поражда естествен и трудно разрешим сблъсък на национални интереси. От тази гледна точка, на другия полюс са Албания, Ирландия и особено Турция, с голямо младо поколение. Европа и особено съседите на Турция тепърва ще се сблъскват през следващите години и десетилетия с последствията от настоящата демографска ситуация в тази страна. Сегашните европейски лидери като че ли не си дават сметка за това! Да не говорим за българските политици!

От гледна точка на краткосрочния хоризонт много показателни са данните в последната колона на таблицата. Заедно с Италия, Германия, Гърция, Португалия, Финландия, Швеция и Латвия, ние сме с най-висок дял на най-възрастното поколение. Но сме в най-трудна ситуация, защото разполагаме с най-ограничен потенциал, за да се справяме с произтичащите от това бъдещи проблеми. Делът на поколението над 65 години превишава дела на поколението от 0 до 14 години почти със 6 процентни пункта. За малка и бедна страна като нашата, това е сериозен проблем.

Задълженията на нашето общество да помага на най-възрастното поколение през следващите 10-15 и повече години, са големи. Държавата трябва да прави това при силно ограничените й текущи материални и финансови възможности. Тя трябва да им осигурява подходящи пенсии, достъп до здравни грижи и лекарства, почивка, подходяща домашна среда, особено когато останат самотни, старчески домове при крайна нужда и всичко от което се нуждаят за достойни старини, за да не ровят в кофите за отпадъци. И най-вече – уважение за техния принос за развитието на България в миналото и молба за прошка заради допуснатите спрямо тях огромни несправедливости, особено през последните 26 години. На тези грижи не трябва да се гледа като на бреме, а като изпълнение на синовен дълг към нашите родители и деди. Недопустимо е противопоставяне на поколенията, каквото някои хора у нас си позволяват да правят.

На другия полюс, с по-малък дял на най-възрастното поколение, са Ирландия, Албания, Македония, Словакия, Полша и най-вече Турция. Те го дължат на собствените си усилия да поддържат по-висока раждаемост в продължение на десетилетия и да полагат много други грижи, за да имат сега солидни демографски ешалони от най-младо, младо и средно по възраст поколения и по-малък дял на най-възрастното.

Този подход е много по-здравословен от ориентацията на някои богати европейски държави да попълват недостигащото им младо поколение чрез привличане на имигранти. Това не е достоен за уважение подход. Защото най-често той води до оголване на други страни от тяхното младо поколение, какъвто е нашият случай сега. Поради голямата емиграция на най-квалифицирани хора ние изпитваме все по-големи трудности да намерим подходящ квалифициран персонал за нашата икономика. Този подход е паразитен, защото лишава други държави от мозъци, от работна сила и от генетичен потенциал. Той е по-лош от най-лошата кражба. Истинското название на този подход е демографско ограбване. Той е опасен и за нашата национална сигурност в средно- и дългосрочен хоризонт.

Всяка цивилизована държава трябва да осигурява балансирана възрастова структура на населението си със собствената си демографска политика, а не да разчита на „вноса” на млади поколения, чрез демографско ограбване на други страни. Това означава самостоятелно разширено възпроизводство или поне поддържане на стабилно население, при все по-добро качество на живота на хората.

Настоящият анализ показва, че България е в най-тежка демографска ситуация между всички страни в ЕС. Сериозно е и положението на Гърция. В трудна ситуация е и Унгария, особено поради ниския дял на най-младото поколение, но не така трудна като нашата. И въпреки това, унгарският министър председател г-н Орбан отдавна говори публично с тревога за надвисналата опасност и се опитва да противодейства с активна държавна политика, включително и на семейно равнище – той има 4 деца. Същото не може да се каже за нашия премиер, чийто управленски хоризонт се изчерпва с магистралите. И чиято загриженост за демографското бъдеще на България ние не чувстваме.

Освен негативното влияние на някои дългогодишни обективни процеси в цяла Европа, от 26 години у нас се провежда държавна политика, която изостря допълнително демографската криза. Това е едно от деструктивните последствия на рестриктивната политика на десния пазарен догматизъм. То е висша степен на престъпна безотговорност!

Демографската криза не може да бъде овладяна бързо. Нещо повече, когато конструктивните мерки се отлагат, тя се превръща в демографска катастрофа и предотвратяването й става още по-трудно. Чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, регионалната, миграционната и пенсионната политика кризата може да се смекчи и да се овладее постепенно през следващите десетилетия. Може – ако има политическа воля. Резултатите и от най-правилните решения в тази област, обаче не идват бързо. Затова трябва да се вземат и прилагат без отлагане. Като правило, активните мерки в демографската политика дават осезаем резултат след 20-25 години.

Основна стратегическа цел на България трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението с оглед стабилизиране към 2050-2060 година и поврат към бавно повишение до края на столетието, при едновременно осигуряване на все по-високо качество на живота на хората. В демографското развитие е важно не само количеството, но и качеството. Стремежът трябва да бъде нормален размер на бъдещото българско семейство с 2-3 деца. Сега е около 1,5, а необходимият минимум е 2,1. Постигането на преобладаващ модел на българското семейство от 2-3 деца е доказателство, че сме на прав път.

Известни са ми две стратегии за демографското развитие на България през последните 10-15 години, но те остават на книга. Веднаж направени, биват бързо забравени. И никой не си спомня за тях при текущото управление на държавните дела, за да ги конкретизира и приложи Така повече не може!

От началото на 2017 г. трябва да се задейства голям пакет от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа, чиито контури вече се очертават на далечния стратегически хоризонт. Разработката на този пакет от мерки трябва да започне незабавно.

Наред с много други, за тази цел могат да бъдат използвани и икономически мерки, като:

  • платен отпуск по майчинство с 90% от основната заплата преди излизане в отпуска – 8 месеца за първо дете; – 12 месеца за второ дете; – 24 месеца за трето дете; – до 3 месеца за всяко следващо. По желание на майката отпускът да може да се удължава с още до 12 месеца до трето дете при 70% възнаграждение;
  • предоставяне на еднократна държавна помощ при раждане на първо дете – 3000 лв.; на второ дете – 5000 лв.; на трето дете – 10000 лв. и на всяко следващо – по 500 лв;
  • повишаване на детските надбавки: – 150 лв. месечно за първо дете; 250 лв. за второ дете; 350 лв. за трето дете; 80 лв. за всяко следващо;
  • по-голямо и продължително допълнително финансиране при отглеждане на деца с увреждания;
  • по желание на майките да се използва схемата „отново на работа” по време на полагащия се отпуск по майчинство, чрез наемане на детегледачка, чието възнаграждение да се заплаща от държавата или общината;
  • бременни жени и майки да могат да ползват с предимство гъвкави форми на заетост: непълно работно време, работа на половин длъжност, надомна работа и други подобни;
  • да се правят облекчения при изпълнение на трудовите задължения от бременни жени и майки: ограничения за полагане на извънреден, нощен и тежък физически труд, забрана да работят при вредни условия, ограничения за труд в празнични и почивни дни и т. н.;
  • да се ускори строителството на детски ясли и градини, като до към 2020 г. се осигурят необходимите места в тях за всички деца във всички населени места;
  • от 1 януари 2017 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските детски ясли и градини, а до края на 2018 г. да бъдат отменени изцяло. Те да се издържат изцяло от държавата и общините;
  • от началото на 2017 г. да започне намаление на учебните такси във всички общински и държавни училища, което да бъде завършено до края ня 2019 г. От началото на 2020 г. да се въведе в тях безплатно средно и висше образование;
  • да се дава еднократна помощ от 500 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 300 лв. в началото на следващите учебни години до завършване на основно образование;
  • От началото на 2018 г. всеки ученик в общинско и държавно основно училище да получава месечна стипендия от 70 лв.; в средно училище – 150 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система. Всеки студент в държавен университет да получава месечна стипендия от 300 лв. при успех минимум 4,50;
  • да се осигурят общежития за поне 50% от учениците в общинските и държавните средни училища и за студентите в държавните висши училища при минимално заплащане;
  • за всички деца, младежи и девойки до пълнолетна възраст да се осигурява безплатна здравна помощ и безплатни лекарства, без да са здравно осигурени;
  • от 1 януари 2017 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества. Тяхната работа да се оценява по качеството на лечението, а не по финансовите им баланси;
  • да се повиши чувствително заплащането на медицинския персонал в държавните и общинските болници, да се увеличат доставките на модерна диагностична апаратура за държавните и общинките болници и да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина;
  • да се осигури реален общ достъп до здравни услуги на всички български граждани. Да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини. Да се осигури нормална здравна помощ и подходящо снабдяване с лекарства за живеещите в малките и отдалечени махали, села и за малките градчета, независимо от финансовите показатели, като при нужда се осигурява държавно финансиране;
  • да се повиши процентът на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства, до средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места;
  • да се увеличи съществено делът на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса. Разходите за зъболечение на бедни възрастни хора да се поемат от държавата;
  • от началото на 2017 г. да започне ускорено повишение на пенсиите, така че през 2019 г. средната пенсия да достигне 800 лв, без

ограничения за максимума, при около 320 лв. сега. Допълнителното финансиране на Пенсионния фонд да се осигури от бюджета;

  • за неосигурените по уважителни причини възрастни хора над 65 години държавата да плаща пълното финансиране на здравната им помощ и лекарствата;
  • да се изработи специална програма за комплексни грижи за възрастните хора, с оглед намаляване коефициента на смъртност до 11,0-11,5 промила. и повишаване продължителността на живота у нас до 77,5-78,0 години към 2030 г.;
  • държавата да заплаща 10% от стойността на ново жилище на младо семейство с едно дете; 20% на младо семейство с две деца и 30% с три и повече деца, ако нямат друго жилище;
  • всички парични помощи за раждане и отглеждане на деца да се освобождават от подоходен данък, а помощите в натура – от ДДС. Паричните помощи да се индексират ежегодно с инфлацията;
  • да се намали ДДС на 5% за лекарствата, учебните помагала и за всички детски стоки до 15 годишна възраст, като за компенсация на бюджета да се увеличи на 27% за хазарта и за екстравагантните луксозни стоки;
  • Да се правят данъчни облекчения на млади семейства при изплащане на лихви по ипотечни и други жилищни заеми;
  • държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища.

 

Пазарните фундаменталисти – политици и икономисти веднага ще възразят, че няма пари за осъществяване на такава спасителна програма в България. Това не е вярно!

Финансовите ресурси за изпълнението на настоящата програма могат да се осигурят още през следващите години чрез провеждане на предлаганата от мен цялостна данъчна реформа. България е член на ЕС и е длъжна да изпълнява писаните и неписани закони и правила на тази общност. Ако се прилагат данъчните принципи и правила на преобладаващата част от страните в ЕС само от двата преки данъка – подоходният данък и данъка върху печалбата могат да се събират допълнително около 3 млрд. лева годишно. Заедно с другите данъчни реформи, които предлагам многократно през последните 6-7 години и при добра данъчна дисциплина, общият размер на данъчните постъпления може да нарастне с около 4,0-4,5 млрд. лева годишно.

Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Защото става дума за съдбата на България. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения. Тя не може да се съизмерва с бюджетен дефицит, с публичен дълг, с платежен баланс, с инфлация и други подобни.

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие, ако не се вземат бързи мерки. Бъдните поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната ако започнем да ѝ противодействаме веднага!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

20th Jul2015

„Морски слънчогледи“ зареждат безплатно електронни устройства на централния плаж във Варна

by Черно и Бяло

Официалното откриване на соларните зарядни станции ще се състои на 22.07 (сряда) от 10:00 ч. в клуб „Ментол“, Алея Първа, в присъствието на представители на община Варна.

Централният варненски плаж може да се похвали с нова придобивка – 7 плажни чадъра, които освен традиционната си функция да предпазват от лятното слънце, от тази седмица изпълняват и нова функция – предоставят безплатни соларни зарядни станции за електронни устройства.

Sea Sunflowers_Poster

Проектът „Морски слънчогледи“ на неформална група „Кашалот“ преобрази седем плажни чадъра като ги превърна в соларни зарядни станции, където посетителите на плажа безплатно ще могат да зареждат своите мобилни телефони и таблети с енергия, директно от слънцето. Проектът се реализира с финансиране по програма „Младежки проекти 2015“ на Дирекция „Спорт, образование и младежки дейности“ към Община Варна.

В рамките на проекта 7 доброволци от неформална група „Кашалот“ и „Грийнпийс“ – България преминаха през няколко обучения за провеждане на кампания и работа със системи за възобновяема енергия (основно соларна енергия). В резултат от проведените обучения младежите-доброволците взеха участие в самото модифициране на плажните чадъри и инсталирането на соларните панели и системите за зареждане заедно с местната фирма за ВЕИ решения „3К“ – технически партньор по проекта. Всеки от 7-те чадъра е оборудван с гъвкав соларен панел с размери 45см x 18см x 1,2см и има мощност от 10 вата, както и накрайник с два USB изхода за зарядни устройства. Станциите ще имат капацитет да зареждат мобилни телефони и таблети напълно безплатно.

През следващите летни месеци доброволците, заедно с „Грийнпийс“ – България ще проведат информационна кампания за популяризиране на зарядните станции, като фокусът ще бъде върху ползите от използването на възобновяема енергия и нейната достъпност в ежедневието. „Радваме се, че подобни проекти се случват и будят интереса на младежите във Варна. България, и Варна в частност, има потенциала да ползва енергия не само по-ефективно, но и по начин, който няма да замърсява околната среда. Време е възобновяемата енергия да стане част от нашето ежедневие”, каза Деница Петрова от „Грийнпийс“ – България.

Благодарение на тези инсталации жителите и гостите на града ще имат възможност да се възползват от преимуществата на възобновяемата енергия. По този начин всеки, който използва соларните станции, допринася за опазването на околната среда и популяризирането на град Варна като център за иновативни, предприемачески и високотехнологични решения и идеи.

Освен на Община Варна и „Грийнпийс“ – България, проектът получи широка подкрепа и партньорство от представители на местния бизнес в лицето на фирмата за ВЕИ решения „3К“ и клуб „Ментол“, както и на българския офис на рекламна агенция „Saatchi & Saatchi”.

Теодора Стоянова
Неформална група „Кашалот“

02nd Jul2015

Гърция през очите на един турист

by Черно и Бяло

Проф. Иван АнгеловПрез последните месеци вниманието на европейската общественост е насочено към преговорите между правителството на Гърция и „тройката” (Еврозоната, Европейската централна банка и МВФ). (more…)

25th Jun2015

Престъпленията против човечеството и тяхното отражение в 21век

by Черно и Бяло

Научна конференция с международно участие: „Престъпленията против човечеството и тяхното отражение в 21век”, посветена на 100-годишнината от Геноцида над арменците, и проведена под почетния патронаж на акад.Стефан Воденичаров, председател на БАН

DSC_2488В началото на юни в БАН се проведе научна конференция, посветена на престъпленията срещу човечеството заедно с представители на българската научна мисъл. Присъсваха повече от стотина души, за да станат съпричастни към един двудневен научен форум, който бе пръв по рода си у нас. Конференцията се организира от Координационния съвет на арменските организации в София със съдействието на БАН. Сред официалните гости на научната среща бяха такива фигури като румънския сенатор д-р Варужан Восканян, историкът от САЩ проф. Ричард Хованисян, председателят на адвокатската колегия на Ереван д-р Ара Зорабян, акад. Антон Дончев, председателят на дружество „България-Армения” Васко Бояджиев, д-р Константин Пеев от Руския културно-информационен център, проф. Пламен Павлов от ВТУ „СВ.Климент Охридски”, проф.Анелия Клисарова от Медицинския университет във Варна, Красимир Каракачанов, председателката на СБЖ – Снежана Тодорова, Н.Пр. Арсен Схоян, Рупен Крикорян – председател на Националния съвет на религиозната общност в България, отец Кусан Хадавян, духовен водач на арменците в столицата, Еожени Сакъз – гл.асистент в СУ „Климент Охридски”, Агоп Орманджиян от СУ, доц.Делчо Балабанов и др.

След като откри научното събитие, проф.Гаро Мардиросян – зам.-председател на Организационния комитет и председател на САКПО „Ереван” даде думата на гостите, които лично пожелаха да изразят своята съпричастност към темата. Във встъпителното си слово акад.Георги Марков в качеството си на председател на конференцията, започна с изстъпленията над тракийците, извършени още през 1913г. като „генерална репетиция”, към онова което е последвало две години по-късно с арменците. Извънредният и пълномощен посланик на Армения у нас Арсен Схоян в обръщението си към организаторите и гостите заяви, че е необходимо да се говори за геноцидите, за причините и последиците, че трябва да се правят анализи на случилото се, за да няма повторение на подобни варварски деяния. Дипломатът припомни опитите на съседна Турция да прикрие истината, като през 2014г. Ердоган уж изпрати послание за прошка, но постави жертвата и престъпника на едно ниво, а тази година измисли как да попречи на отбелязването на 100-годишнината от Геноцида, като организира тържества за столетието от битката при Галиполи, които се отбелязаха на самия 24 април и „така съчини още един 24 април за себе си”. Говорейки за политиката на отричане от турска страна, г-н Схоян още веднъж подчерта, че ще се води борба за справедливост с едно единствено намерение: да няма повторение на подобни престъпления.

Издателят Иван Гранитски – един от подписалите петицията на българските интелектуалци до парламента, ясно изрази недоволството си от приетия от нашите депутати документ и гласно заяви, че борбата няма да спре дотук, докато не се кажат нещата с истинските им имена. Впечатляващи по своето съдържание и яснота бяха изказванията и на представителите на отделните университети. В този дух прозвучаха изказванията и на проф. Орлин Борисов от СУ „Св Климент Охридски” и на проф.Борис Колев от ЮЗУ „Св Н.Рилски” и на доц. Атанас Бояджиев от Нов български университет, както и на Анелия Клисарова от Медицински университет във Варна, която оказа неоценимо съдействие за провеждането на конференцията. Изказаха се още: д-р Рупен Крикорян от името на Националния съвет на религиозните общности в България, Председателят на европейския Хай-тад Бедрос Халаджян от Гърция, Ст.н.с. д-р Агоп Гарабедян. Не по-малко категорични бяха словата на Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийците в България, а и на Снежана Тодорова – председател на СБЖ, която не само изрази своята безрезервна подкрепа към каузата ни, но и връчи Златния плакет на СБЖ, който по решение на Управителния съвет на организацията, бе връчен на Координационния съвет на арменските организации за неговата успешна работа. Получавайки плакета настоящият председател на КС г-жа Вартануш Задикян благодари за вниманието.

Пленарен доклад бе прочетен от ст.н.с.д-р Агоп Гарабедян. Акцентът в казаното от учения бе ориентиран към периода на предгеноцида, като се чуха изключително много факти, че изстъпленията срещу арменците не започват от 1915г., дори не и от времето на управлението на султан Абдул Хамид II, а доста преди това… Проф. Мирослава Кортенска, след като прочувствено рецитира елегията на Яворов, говори не само поетично, но и вдъхновяващо за връзките на твореца с арменците, които го подкрепят до последния му ден.

Конференцията завърши с рецитала на композитора Хайгашод Агасян, прозвучаха познати и обичани негови песни по стихове на големи български поети като Ваня Петкова, Недялко Йорданов, Михаил Белчев и др. Накрая всички имаха възможността да разгледат фотоизложбата „От двете страни на Арарат” – любезно предоставените фотоси от почетния консул на Армения в Пловдив Ехиазар Узунян, разкриващи една реална картина как днес изглеждат нашите светини в Армения. Д-р Ахавни Кеворкян говори прочувствено за срещите с тези арменски светини, които днес са в руини, и подари един прекрасен албум на Държавния архив у нас като спомен със събраните в него арменски ценности. Събитието завърши с коктейл.

Текст и снимки: Мари Къналян

22nd May2015

Юристи от Сан Франциско проведоха обучения по медиация за български съдии

by Черно и Бяло

На 11 и 13 май в сградата на Националния институт на правосъдието, с подкрепата на Висшия съдебен съвет, се проведе семинар на тема „Медиация в полза на съда. Техники за препращане към медиация”. Той бе организиран от работната група за разработване на Концепция за насърчаване на медиацията като метод за алтернативно решаване на спорове към ВСС, Центъра по спогодби и медиация към Софийски районен съд и Софийски градски съд и Националния институт на правосъдието. Гост лекторите – Виктор Шахтер и Джон Копел, са юристи и опитни медиатори от Сан Франциско, САЩ.

Виктор Шахтер е работил над 40 години като медиатор и е участвал като адвокат в медиации и арбитражни дела. Основател и президент на Фондацията за инициативи за устойчиво развитие на правораздаването, той има значителен принос за развиването на медиацията в страни като Бразилия, Турция, Малайзия и Индия. За неговата международна работа през 2008г. е избран за адвокат на годината в Калифорния.

Джон Копел е работил като медиатор и арбитър с клиенти в щатски и федерален съд през последните 20 години. Участвал е в проекта на Фондация за инициативи за устойчиво развитие на правораздаването в Индия, работил е с организации за защита на правата на децата в Камбоджа и за защита на гражданските права в Индия.

На 11 май гост лекторите проведоха две обучения за препращане към медиация – за младши съдии и за съдии. В тях те наблегнаха на същността на медиацията като метод за алтернативно решаване на спорове, прилагането ѝ при гражданските дела, трудови дела, тези за интелектуална собственост и др., подчертаха ползите от нея. Уместните препращания помагат да се намали броят на делата, увеличават успеха на медиацията и повишат удовлетворението на страните от правосъдието.

На 13 май се проведоха две обучения по темите: медиационни техники за напреднали медиатори и съдебни центрове по медиация – цели, организация, статистика. Българските медиатори показаха силен интерес и активност по въпросите за подходите при започване на медиацията, оценката на случая, поддържането на неутралност, ефективната комуникация, емоционалните и психологическите фактори, интегративните преговори, справянето с безизходицата, техниката на „скобите”.

Текст и снимки:
Люба Христова

06th May2015

Научна конференция в РКИЦ

by Черно и Бяло

В чест на 70-годишнината от Победата над фашизма в Руския културно-информационен център на 5 май 2015г. се проведе традиционната научна конференция, организирана от Фондация „Устойчиво развитие за България”, Представителството на Россотрудничество и Националния обществен комитет „70 години от Победата” на тема „70 години от Победата над фашизма и съвременният свят”. Гости на конференцията бяха Сергей Смитюшенко заместник директор на РКИЦ и Станка Шопова – Председател на Фондация „Устойчиво развитие за България”. При откриването на форума Сергей Смитюшенко очерта съвременните измерения и поуки от Победата за съвременния свят за глобалните процеси днес, за опасностите от надигащия се фашизъм в Украйна.

Константин Пеев – заместник-председател на Фондация „Устойчиво развитие за България“ и модератор на научната конференция подчерта, че „главната цел на организаторите е да се разкрие историческата истина за решаващата роля на Съветския съюз и на съветския народ за Победата над фашизма и поуките и предизвикателствата днес за развитието на един мирен и справедлив свят”.

В конференцията взеха участие водещи историци, политолози, международници, представители на медиите, студенти, дипломати, военнослужещи, ветерани, културни дейци, представители на творчески съюзи и организации. Проф. Евгени Гиндев и проф. Борис Бонев, ген. от запаса се върнаха към историческите събития и личностите, свързани с Великата Отечествена война и Победата. Проф. Евгения Калинова анализира процеса на дипломатическите преговори и дипломатически натиск над България и огромния принос на СССР за съхраняване на границите на страната, както и за мирното следвоенно регулиране на Европа по време на Парижката мирна конференция.

Проф. Минчо Минчев подчерта и социалното значение и измерения на Победата, като Победа на справедливия социално-обществен модел на СССР в страните на Югоизточна Европа. Проф. Витка Тошкова очерта обществено-политическите процеси и събития през 1944г., като решаващи за радикалния поврат в българската политическа система. Българското участие и принос в заключителната фаза на Втората световна война, съвместно и под ръководството на Съветската армия и трети Украински фронт бе в центъра на вниманието на проф. Марин Калонкин.

Мнозина от участниците: доц. Иво Христов, проф. Румяна Михнева, Минчо Минчев – гл. редактор на в. „Нова Зора, проф. Нина Дюлгерова, доц. Емилия Лазарова, Симеон Симеонов – председател на НС на Отечествения съюз, Лъчезар Еленков – гл. редактор на в Жарава, и други потърсиха съвременните измерения и значение на Победата в редица области на международните отношения и дипломацията, геополитиката, нравствеността и съвременната политическа действителност, културата и др.

Конференцията има важно значение за утвърждаване на историческата истина, за съхраняване и предаване на поколенията на паметта на тези важни събития за съдбата и бъдещето на човечеството и за отхвърляне на историческите фалшификации и манипулации на общественото мнение.

09th Feb2015

Столични съветници от БСП ще настояват за устойчива програма за финансиране за двойки с репродуктивни проблеми

by Черно и Бяло

Милка Христова и Анна Славова се надяват на подкрепа от СОС (more…)

22nd Sep2013

#хаштаг в подкрепа на донорството в България

by Черно и Бяло

Радомир Славчов е асистент във Факултета по химия и фармация към Софийски университет. (more…)

17th Jul2013

Пясъчната магия помага на децата с увреждания и прави хората благородни

by Черно и Бяло

Семейство Заркови се обръща към обществеността за едно добро и хуманно начинание

(more…)

13th Jun2013

Мартин Йорданов от България спечели златен медал на Олимпиадата по турски език

by Черно и Бяло

Снощи в Истанбул се състоя грандиозния финал на 11-ата Олимпиада по турски език. (more…)

09th May2013

За произхода и еволюцията на яйцеклетката

by Черно и Бяло

За произхода и еволюцията на яйцеклетката” е заглавието на лекцията на проф. Масимо Мацини (more…)

Pages:12»