03rd Sep2018

Аполония 2018: XXXIV издание на фестивала бе открито с концерт на Младежка филхармония „София“ и награда за Греди Асса

by Черно и Бяло

Любимият фестивал на поколения българи Празници на изкуствата Аполония бе открит вчера в Созопол с тържествен концерт на Младежка филхармония „София“ с диригент Георги Патриков и солист талантливия цигулар Кай Орлинов. Тази година емблематичното културно събитие се провежда от 31 август до 8 септември.

На 34-ото издание на Фестивала световноизвестният български художник-живописец Греди Асса бе удостоен с почетния приз „Аполония Токсофорос“. С над 80 самостоятелни изложби в цял свят талантливият творец е един от най-големите вдъхновители в българското съвременно изкуство. Греди Асса е 20-ият почетен носител на специалния приз, който се връчва за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето ѝ зад граница. По традиция наградата бе връчен от Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на Фондация Аполония.

Тази година, в рамките на девет дни,  Аполония ще представи над 70 културни събития. На сцената на Амфитеатъра в Созопол ще излязат изпълнители като Белослава, Стенли, Jeremy, Милица Гладнишка, Хилда Казасян и други. Гвоздей в програмата ще бъде закриващият концерт на Фестивала на 8 септември, на който легендите от ФСБ ще отпразнуват своя 40-годишен юбилей на сцената.

Любителите на театралното изкуство пък ще могат да се насладят на постановки като „Чамкория“, „Пияните“, „Зимата на нашето недоволство“ и „Лисичета“. А художествената галерия в Созопол ще се превърне в сцена за изявата на най-новите творби на редица български писатели като Георги Господинов с „Всички наши тела“, Иван Теофилов с „Гласът на тишината“, Михаил Вешим с „Оксиморон (Нечовешки роман)“ и много други.

„Щастливи сме, че тази година Созопол отново ще събере най-добрите български изпълнители и творци в над 20 литературни събития, 30 концерта, 10 театрални спектакъла и 4 фантастични изложби. Това е доказателство, че българската култура е във възход и че любовта на публиката е най-вдъхновяващият стимул“, коментира Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на Фондация „Аполония“.

 

За Аполония:
Празниците на изкуствата Аполония са най-големият, дългогодишен и мащабен арт фестивал в България. Негов организатор е Фондация Аполония, създадена през 1991 г. Първото издание на Фестивала се провежда през 1984 г. Ежегодно сцените на Аполония в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на всякакъв вид изкуства.

Повече информация за програмата на Аполония можете да намерите на: www.apollonia.bg
на Facebook страницата на Фестивала: facebook.com/ApolloniaFestival
Златен билет можете да закупите от тук: eventim.bg

 

29th Aug2018

VI Международен кинофестивал „Славянска приказка“

by Черно и Бяло

Шестото издание на Международния кино и телевизионен фестивал „Славянска приказка“,  ще се проведе отново в София. Събитието носи името на един от най-големите руски учени и изследователи на руската и славянска култура – академик Дмитрий Сергеевич Лихачов и е посветено т.г. на 140-ата годишнина от Освобождението на България от турско робство. По традиция форумът е ежегоден.

В този контекст от 6-ти до 11-ти септември 2018 г., в България ще се проведе фестивалът под патронажа на Президента на Република България Румен Радев. В събитието ще вземат участие световно известни сценаристи, режисьори, актьори, продуценти, журналисти, дипломати и културни дейци.

Оглавяван от неговия създател – акад. Проф. Димитър Димитров, фестивалът ще бъде официално открит на 7 септември от 19:00 часа в Руския културен център в столицата. На него ще бъде представен филмът на българската режисьорка Ефемия Фард „Мръсни сънища“ с участието на Йоана Буковска и Румен Угрински. Една история, изпреварила времето си, представена чрез уникален аудиовизуален език, популяризираща генералния проблем на обществото – насилието над жените и борбата срещу него.

Международното жури тази година е с председател Ю Сяоганг – режисьор, продуцент, ръководител на китайската академия за кино и телевизионни сериали Пекин, Китай. Негови съпредседатели ще са Йордан Камджалов – композитор и диригент и Иван Тонев, продуцент. Членове на журито ще бъдат Христо Бойчев – писател, сценарист, режисьор, продуцент, Патрик Бокаба – актьор, Южна Африка, Ким Сун Хунг – режисьор, продуцент, Южна Корея, Александър Долгорурки – режисьор, продуцент, Франция, Йордан Плелев – филмов сценарист, телевизионен журналист, продуцент, президент на Балканската евроазиатска академия (Б.Е.А.) Македония, Валентин Мсливи, режисьор, оператор, сценарист и продуцент, президент на Детския и младежки фестивал „Златен цикъл“, Киев, Украйна, Валери Жереги – режисьор, председател на Съюза на кинематографистите в Молдова и Филип Кондовски – режисьор на филми от Македония.

Международният кинофестивал „Славянска приказка“ е преди всичко трамплин за диалог и обмен на мнения в рамките на професионални и творчески дискусии, взаимно – морално, етично и културно обогатяване, което е гаранция за високото професионално майсторство на участниците. Той е истинска творческа лаборатория. Колективното и индивидуално творчество, представени в конкурса са интересен материал за откровени разговори, за формиране на вкусове и интереси на конкуренти, което дава възможност за обсъждане с автори, с цел защита на ракурси. Целта е резултат от субективната обективност, която ще се превърне в триумф на кино изкуството.

Елена Табанова-Димитрова

29th Jun2018

Ту Сюесон: „Еднаквост и различност в симбиоза” е изложбата на съвременното изкуство на Китай и държавите от ЦИЕ в навечерието на срещата „16+1”

by Черно и Бяло

Директорът на новооткрития в края на миналата година Китайски културен център в София, който е единствен на територията на страните от Централна и Източна Европа, пояснява, че изложбата ще покаже творбите на 27 известни автори от Китай и 16-те европейски страни. Освен нея посетителите на културния център ще могат да разгледат и закупят най-новите продукти на китайската културна индустрия, да послушат китайска музика или да се запишат в курсове по калиграфия, бойно изкуство и китайски език. Откриване на събитието – 2 юли, 19:00 часа в сградата на Културния център, бул. „Раковски” №77

 

Г-н Ту, какви културни събития е предвидил Китайският културен център във връзка с визитата на китайския премиер Ли Къциян в България, както и провеждането на срещата „16+1” ?

Дни преди началото на срещата Китайският културен център в София е планирал четири основни събития, които трябва да се случат: две изложби и два курса.
Първата изложба е под надслов „Еднаквост и различност в симбиоза” и е с избрани художествени творби от 16-те държави от Централна и Източна Европа, както и, разбира се, от Китай. Ще участват произведения на общо 27 творци, сред които художници, скулптори, автори на художествени инсталации, на късометражни филми… общо над 100 оригинални творби. Тези творци са доста известни в държавите, в които живеят и работят. Има седем автора от българска страна и четирима от Китай. Ще има и специализирана лекция при откриването на изложението.
По време на втората изложба ще бъде показани продукти, свързани с културната индустрия и главно – с работата на художниците. Посетителите ще се запознаят с продукцията на 7 големи китайски фирми от град Нинбо. Идеята ни е да представим както произведения на изкуството, така и продукти, с помощта на които те се създават. Фирмите ще представят свои мостри и каталози, за да запознаят българската общественост с дейността си. Така че – очакваме проявата да е интересна и за хората, които се интересуват от култура, така и за бизнеса.

Изложбите ще бъдат отворени за посетители до края на м. юли.

Освен изложбите какви са курсовете, които центърът предвижда да организира, бихте ли разказали нещо повече и за тях?

Двата курса ще бъдат съответно по калиграфия и традиционна китайска живопис. Ще ги водят двама китайски преподаватели от град Нинбо, които имат сериозен опит в представянето на традиционната китайска култура, особено сред чужденци. „Изкуство с мастило и вода”, така наричат още китайската живопис, която е традиционна форма на изобразителното изкуство в нашата страна. Нужни са само калиграфска четка, боя и мастило – и, разбира се, някои други специфични за китайската живопис умения – и започвате да рисувате върху фина хартия или върху коприна…Участниците ще се научат да рисуват с калиграфска четка различни предмети, да изписват калиграфски йероглифи. Не е необходимо да се знае китайски език, за да рисувате. Китайски педагози ще ви научат само за два часа да рисувате… божури… Калиграфията, от своя страна представлява традиционно китайско изкуство, което разкрива уникалната красота на китайските йероглифи”

Ще има и курс за деца до 14 години, както и курс за възрастни. Курсовете ще започнат на 25 юни и ще продължат до 15 юли.

Преди дни започнахме и друг курс, който ще продължи и през следващите месеци, макар и с малки прекъсвания – по традиционно китайско бойно изкуство Тай дзи. Той стартира от съвсем базово ниво, за начинаещи и продължава да се развива. Курсове по това бойно изкуство също ще има в края на м. юни и в началото на юли.

Какви са перспективите на проекта „Един пояс един път“, по-специално в контекста на културното сътрудничество между България и Китай?

И в двете ни важни инициативи – „Един пояс, един път” и „16+1” – това, което Китай се опитва да изрази пред света е, че няма малки и големи държави, че всички имат еднаква важност, че няма етноси, които доминират над други – всички са равнопоставени. Позицията на китайското правителство по тези инициативи е положителна и подкрепяща останалия свят в неговото многообразие. През последните две години българското правителство също изразява силна подкрепа за тези инициативи. Стъпвайки върху благоприятната основа, смятам че могат да бъдат постигнати много неща, хоризонтите пред нас са наистина безкрайни.

Радостен е фактът, че китайското и българското правителство работят много добре по културното сътрудничество. Пример за това са създаването на културните центрове на двете страни. Китайският културен център заработи преди няколко месеца в София. Стартът на Българския културен център в Пекин също е в подготвителен процес и съвсем скоро ще бъде открит в сградата на посолството ви там.

Отделно от това е много важен и социалният момент – с развитието на различните интернет платформи, както и с усъвършенстването на самолетните полети и на пътната инфраструктура – разстоянието между Китай и България се смалява и контактите ни стават още по-интензивни. Българите опознават все по-добре Китай, а китайците идват по-лесно в България.

Една от притегателните сили на Китай е пазарът – желанието на български фирми за контакти там е напълно възможно и се реализира много по-лесно отпреди.

Другият момент е туристическият – Китай също има богата култура, древна история, множество интересни артефакти, които предизвикват интереса на българите. От друга страна, България също става все по-интересна като туристическа дестинация за китайските граждани. Смятам, че тенденциите са доста положителни.

Бихте ли ни запознали с някои от предстоящите инициативи, които Културно-информационният център на Китай предвижда в следващите месеци?

През август ще дойдат около 30 музиканти от Китай, за които ще организираме съвместни изпълнения с музиканти от България. Все още не сме се спрели на конкретното място, но предполагаме, че ще е някоя от големите музикални зали на столицата. Сътрудничеството в областта на музиката между Китай и България датира от много години, постоянно има български и китайски делегации, които пътуват в двете посоки. Така че това е вече утвърдена традиция между нашите страни и очакваме да се получи доста интересно за българската публика събитие.

През септември също планираме две музикални събития, които са посветени на празника „Средата на есента” по Китайския лунен календар и се характеризира със събирането на семейството в дома. Тъй като точно тогава ще има пълнолуние и представленията ще бъдат вечер, акцентът ще е върху медитативното съзерцанието на луната.

Пак през септември планираме прожекции на китайски филми – на открито и закрито, както и представяне на китайска храна – това е един от най-непосредствените начини за опознаване на китайската култура.

За октомври се подготвяме да направим съвместна изложба с Националната художествена галерия. Тя ще бъде на съвременното китайско изкуство. Експонатите ще могат да се видят в залата на галерията. Ще бъдат представени творбите на Пекинската академия за изкуства на общо 3 поколения – най-младите, на средна възраст и по-възрастните – преподаватели, дипломирали се студенти и др. Техните творби са много интересни и очакваме българската публика да остане доволна.

Ще имаме обща инициатива и с Националната библиотека, където ще направим изложба, свързана с китайските книги. Въпреки удобствата на четенето в интернет на множеството електронни книги, печатните издания продължават да са актуални. Уникален остава допирът до хартията, уникалните истории, които се крият зад издаването на всяка книга – всичко това не спира да буди интерес. Китай, страната, в която е изобретена хартията, има много дълга история и традиции в тази област.

И накрая – през октомври ще имаме и спортно събитие под логото „Опознай София”. Участниците ще бъдат разпределени вв групи от по пет човека, като единият от тях задължително трябва да бъде различен от другите по пол, по националност или други критерии – например – един чужденец – българин сред четирима китайци, както и обратното. Задачата им ще бъде да се разхождат из София и да намират определени обекти, предварително зададени от организаторите и свързани с Китай, като се придвижват задължително пеш или само с градски транспорт. Смятаме, че ще се получи доста интересно.

Предвиждате ли курсове по китайски език, както беше обещано при откриването на Китайския културен център?

Курсовете по китайски ще започнат в края на ноември и началото на декември. За целта в центъра имаме пет учебни зали. В момента се подготвят материалите, учителите и останалата логистика, дооборудва се и самият културен център.

Китайският културен център има удоволствието да Ви покани на официалното откриване
на изложбата „Еднаквост и различност в симбиоза“ на 02.07.2018 г. от 19:00 часа.
Експозицията ще можете да разгледате до 05.08.2018 г.

Интервюто взе Ивета Балевска

10th Jun2018

Фестивал на италианското кино в България 2018

by Черно и Бяло

За трета поредна година Италианската търговска камара в България организира Фестивала на италианското кино в България от 11 до 16 юни 2018 г. в София.

От 11 до 16 юни 2018 г. в София ще бъдат представени десет киноленти, подбрани съвместно с фондация Apulia Film Commission, които ще бъдат прожектирани от 11 до 13 юни във филмотечно кино „Люмиер Лидл“, а от 14 до 16 юни включително – в „Дом на киното“, където скоро ще бъдат пуснати в продажба съответните билети. Голяма част от тези филми са носители на едни от най-престижните кинематографични награди в Италия.

Филмите

Quo Vado?
Кеко е почти на 40, живее с родителите си, няма никакво намерение да се жени за приятелката си, а работата му е да бие печати в областната централа по лов и риболов. Всичко обаче се обръща, когато нов закон го задължава да напусне „доброволно“ бюрото си.

Без покритие
Учителката Лаура организира пътуване до селце в Пулия с класа си, но щом пристигат, хлапетата разбират, че нямат обхват. Една седмица в технологично затъмнение успява да предизвика безброй непредвидени и комични ситуации.

Била ли си на луната?
30-годишната Гуя работи в модно списание, кара луксозна кола и живее между Милано и Париж. Смъртта на баща ѝ обаче я връща в родното село, където срещата с фермера Ренцо повдига въпроса постижимо ли е истинското щастие.

Вечерята на Коледа
След като Киара и Дамяно се пребориха за връзката си в Само теб обичам, налице е ново предизвикателство: Коледа със семейството, която ги подлага на куп изпитания в стил изчезнали змиорки, тестове за бременност и заседнали асансьори.

Войната на неудачниците
В Торемата всяко лято се води война между синовете на заможните (господарите) и децата на земята (неудачниците). Кой ще победи, когато богаташките символи за власт са взети на прицел, а последната битка носи и поезията на една изчезваща епоха.

Кой ме е видял
Талантливият музикант Мартино Пичоне не успява да попадне пред прожекторите, затова заедно с каубоя Пепино организира собственото си изчезване. Дали обаче това ще привлече вниманието върху него, или ще доведе до съвсем други последици?

Коледа на юг
Карабинер от Милано и цветар от Неапол празнуват заедно Коледа със семействата си, но откриват, че синовете им си имат онлайн приятелки. За да ги изкарат от мрежата, двамата мъже убеждават децата да участват в събитието за срещи Купидон 2.0.

Руди Валентино
Разказ за завръщането на актьора Рудолфо Валентино в родната му Кастеланета чрез „комедия на недоразуменията“, която с магически елементи показва семейството и болките на човека зад образа на „звездата на звездите“.

Сватба на юг
Север и юг се сблъскват шумно в тази комедия по италиански, в която две напълно различни семейства ще трябва да преодолеят предразсъдъците си в името на любовта между децата им и техния най-щастлив (и комичен) ден.

Те кои?
Единствената амбиция на Давид е да получи повишение, но за една нощ измамникът Марчело му отнема всичко. Търсенето на възмездие обаче се превръща в смяна на професията и двамата предприемат удар, който да ги направи богати завинаги.

Билети – 6/8 лв. от касите на кината.

30th May2018

Дхрупад (нада-йога) и Братя Гундеча в България, 19–24.06.2018 г.

by Черно и Бяло

Какво е дхрупад

Дхрупад е най-древната форма на индийската класическа музика, достигнала до наши дни в нейния оригинален вид. Корените й могат да бъдат проследени няколко хилядолетия назад – още от епохата на Ведическите химни. С течение на времето този стил се развива, като постепенно се трансформира в независимо музикално изкуство и през 11 век се оформя във вида, който се е запазил и до днес. Първоначално дхрупад се е изпълнявал публично главно в храмовете, но по-късно е въведен в двора на кралските династии на могхулите и раджпутите. Запазил се е и до днес благодарение на хилядолетната и животворна традиционна образователна система на полуостров Индостан, известна като гуру-шишя парампара, т.е. традицията учител-ученик.

Инструментите, които се използват в стила дхрупад, са основно танпура и пакхавадж. Танпура е древен струнен инструмент, чието звучене, вибрации и хармония са най-близки до тези на човешкия глас и на енергийните центрове на човешкото тяло. С медитативно-вибрационния си резонанс той акомпанира и поддържа изпълнението през цялото време, като по този начин създава звуковата основа и звуковата рамката на музикалната интерпретация. Пакхавадж е също така древен ударен инструмент, уникален с възможността да възпроизвежда дълбок, резониращ звук, който съответства на природата и функционалността на стила дхрупад. Има и редица други инструменти, които могат да бъдат използвани в стила дхрупад: почти всички струнни инструменти, флейта и дори саксофон. Така популярният индийски инструмент хармониум е изключен от този списък, тъй като е с фиксирани тонове и е несъвместим с импровизирането върху микротоновете при пеенето на дхрупад.

Дхрупад и представянето му пред публика

Всеки дхрупад концерт започва с алаап, което е бавно и постепенно разгръщане на рага, т.е. на тоналността в която певецът интерпретира. В този процес се използват мелодични модели, които плавно и свободно се леят. За алаап се използват срички от определен мантричен текст.

При изпълнението на алаап музикалните фрази са много бавни и медитативни в началото. Постепенно темпото се ускорява и в бързите пасажи ритъмът е изпълнен с енергични и радостни орнаменти. Алаап пресъздава дълбока гама от човешки емоции като покой, състрадание, чувственост, патос, учудване, гняв и героизъм. Алаап завършва с композиция (песен), съпроводена с импровизирани ритми на пакхавадж.

Дхрупад и нада йога

Стилът дхрупад е форма на нада йога – йога на звука. Чрез него певецът усилва вътрешния резонанс на тялото и придобива способността да създава вибриращи тонове, насочвайки свободно звука в зоните между пъпа и темето. По този начин изпълнителят пресъздава богата палитра от фини тонове и микротонове, които от своя страна водят до медитативно състояние и вътрешен покой, и хармонизират емоционално-психическото и физическо тяло както на изпълнителя, така и на слушателите.

Основна цел в дхрупад е постигане на певческо съзвучие с инструмента танпура. Сливането на пеенето със звука на танпура осъществява самвад – уникален диалог, чиято честота на вибрациите води до изчистване на енергийните потоци в тялото и съзнанието. Правилно практикуващият дхрупад изпълнител може да пее с часове, при което не само че не се изморява, а напротив, получава мощен прилив на енергия, като включително има и случаи на постигане на целебен ефект.

Едно от уникалните качества на дхрупад е, че всеки, чийто глас няма отклонение вследствие на някакъв физически проблем, може да го практикува. Това изкуство може да бъде пригодено както за най-изтънчения и задълбочен музикален изпълнител, така и за любителя на музиката, желаещ да се потопи в хармонията на звука като медитативна или допълваща практика. Дори и само слушането на дхрупад внася баланс и психическо (вътрешно) умиротворение, така необходими за всеки в забързания ритъм на всекидневието.

Съществува разлика между техниката на пеене в западната класическа музика и в дхрупад. При западния стил на пеене са активирани горните певчески центрове – гърло и назална част. При пеенето на дхрупад са активни всички певчески центрове – коремната част около пъпа, гръдната част с горните дихателни пътища, ларинкса, назалната част и церебрума (теменната част). Една от задължителните техники е да се постигне мощно движение на въздуха по трахеята нагоре, което да държи ларинкса постоянно активен. Именно по този начин единствено може да се постигне сливането на звука от пеенето с това на танпурата. При това сливане вибрациите в гръдната клетка се увеличават до степен, която създава усещането за превръщане на цялото тяло в мощна стерео система! Дхрупад усилва звука във всяка една от физическите кухини на тялото – коремна, гръдна, назална и теменна. Така именно се постига не само изключително красив и чист вибриращ звук, но и медитативно състояние, и дори преодоляване на някои психически и физически проблеми.

Специално за професионалните певци във всеки стил и студентите във вокалните факултети дхрупад може да бъде от изключителна полза за подготовката за репетиция и представление. Той активира енергийните центрове на цялото тяло и го подготвя за оптимално пеене. Освен това спомага за концентрация и баланс на звука, като дава възможност за максимално използване на физическия и звуков потенциал на певеца и за по-дълга времева издържливост на пеене. В този смисъл дхрупад е безценна практика, повишаваща качеството на певческия процес във всеки един негов аспект.

Братя Гундеча са видни представители на стила дхрупад. Те са продължители на школата на Дагар, в която вече 19 поколения учители предават свещеното познание за дхрупад и до наши дни посредством класическата традицията учител-ученик. Освен интензивното обучение, което провеждат в техния Гурукул в Бхопал, Индия, братя Гундеча организират и международни семинари в Европа, САЩ, Австралия, Япония, Египет, Сингапур, Бангладеш, О.А.Е., Хонконг. Образователните им семинари са фокусирани върху:

  • същността на нада йога и дхрупад;
  • връзката между тях;
  • техниката на пеене;
  • изучаването на композиции.

Те са сред най-активните изпълнители на тази музика както в Индия, така и на международните сцени. През 2012 г. правителството на Индия ги удостоява със званието „Падмашри“ (“Padmashri” ) за техния изключителен принос в областта на дхрупад и на индийската класическа музика.

Програмата на уникалните Гундеча Брадърс в България включва три концерта и два семинара както следва: 

Организатор на събитията е Индологическа фондация „Изток-Запад”, с любезното съдействие на посолството на Република Индия в София и на ученичките по дхрупад Ваня Трифонова и Галина Дойнова от Монреал.
Концертите и семинарите на Братя Гундеча в България са част от честванията на Международния ден на йога в страната.
Заповядайте да се насладите на изключителните гласове и певчески интерпретации в стил дхрупад на изумителните Гундеча Брадърс – билети за концертите може да закупите на касите на залите и онлайн на ticketsbg.com, участието в семинарите е безплатно.

17th May2018

Светлана Захарова преформулира физичните закони

by Черно и Бяло

Да, човешките възможности са неограничени! Те са тайните, които природата му крие и само сложната му и понякога извънмерна сила ги извежда до изумителни предели.

С възторг, който трае повече от очакванията във времето, изпращаме сърдечната си благодарност към абсолютната Светлана Захарова! Ако има физически предел при танцувалната лексика, тя го е надскочила! Светлана Захарова ни доказа, че танцът е поезия! Самата тя е поезия! Елегантност, шлифовани до калиграфско съвършенство фрази и… магична драматичност. Денис Родкин, Денис Савин и Михаил Лобухин са танцьорите, които ѝ партнираха на сцената.

„Аморе” е завладяващо преживяване, от което се нуждаем не само, за да променим нещо в себе си, но и за да повярваме, че съществуват величини, които са истинска реалност в нашият свят и живот. Юрий Посохов, Патрик Де Бана, Маргьорит Донлон са авторите, хореографи на трите блестящи едноактни балета, представени на софийска сцена. „Francesca da Rimini“ по музика на П.И.Чайковски „Rain before it fells” – музика Респиги, Бах и Карлос Пина-Куинтана „Strokes Through the Tail”, с музика на Моцарт и неговата „Симфония N:40”.

Дни след състоялото се представление на 10-и май в Зала 1 на НДК, от Eventim получихме информация, че ще имаме щастието още веднъж да се срещнем със Светлана Захарова в България през тази година.

Даниела Владимирова Христова

14th May2018

Ентропия, Анита Атанасова, галерия „Дебют“, 15.05.2018 г.

by Черно и Бяло

Във физиката ентропията е термодинамична величина, функция на топлинното състояние и изменение му в материална система, характеризираща неподреденост. Думата идва от гръцки (εν — ;τρέπω —) и означава вътре, пренасям. Темата на изложбата е подчинена на преносното значение на думата- неопределеност, хаос, преподреждане, разпад и стремеж към цялото – от които в случая се поражда, извлича поле за размисъл.

Остатъци от човешко присъствие

„Търсенията на смисъла на живота, минаването през множество емоционални състояния се явяват препятствия по пътя на преосмислянето на това: коя всъщност съм аз. Този основен екзистенциален въпрос е присъщ на всеки, независимо от възрастта. 
Дуалността на живота се очертава между разпад и обединение. В търсенето на правилна посока, човек се сблъсква с балансирането на тази проблематика. Пресичането и неопределеността на границите на вътрешно и външно, реално и илюзорно, раздробяване и съединение създават чувство за ентропия и хаос.“

Откриване: 15 май (вторник), 18:00 часа
Мястото: галерия Дебют, бул. „В. Левски” №62

За Анита Атанасова
Анита Анастасова е ученичка в 12ти клас, специалност „Графика”, НУИИ „Илия Петров”.
Участия в изложби и проекти:
2014: Втора награда в раздел „анималистичен” – „Изложба-конкурс за артистична рисунка”; Участие в „Изложба на възпитаниците на художествената гимназия”, Съдебната палата; Национална изложба на художествените училища НДК.
2015: Първа награда в раздел „анималистична рисунка” и втора награда в раздел „актова рисунка” в „XI конкурс за артистична рисунка”; Участие в ”II изложба на учениците от НУИИ в Съдебната палата”; Участие в проект „Еко Антарктика“, изложба в Софийския университет „Св. Климент Охридски”; творческата работилница „Галерията“, в Пунта Аренас (Чили); Българската полярна база “Св. Климент Охридски”, о-в Ливингстън; Участие в “Изложба на ученици от НУИИ “Илия Петров” в Българския културен институт във Вършава” , под надслов “Това сме ние”; Национална изложба на художествените училища, НДК.
2016: Първа награда в раздел “актова рисунка” в “XII конкурс за артистична рисунка”; Учатие в “Национален ученически конкурс за актова рисунка по натура”; Участие в изложба „Живопис, графика и илюстрация” галерия “Петко Чурчулиев”, Димитровград; Поощрителна награда от “1000 стипендии” за постижения в изящно изкуство; Изложба в екип с Елия Иванова и Александър Лазарков “GRphX3”; Участие в ”III изложба на учениците от НУИИ в Съдебната палата”.
2017: Първа награда в раздел “актова рисунка” в “XIII конкурс за артистична рисунка”; Поощрителна награда от “Национален ученически конкурс за актова рисунка по натура”; Участие в ”IV изложба на учениците от НУИИ в Съдебната палата”; Учатие в V-ти форум “Малки графични форми”, Галерия “Арт алея”, СБХ – Секция “Графика и илюстрация”.
2018: Втора награда в раздел “актова рисунка” в “XIV конкурс за артистична рисунка”; Учатие в “Национален ученически конкурс за актова рисунка по натура”; Участие в “XIV Национален конкурс за учебна рисунка”
10th May2018

„Соната“, Верде, Концертен комплекс „България“, 10–15.05.2018 г.

by Черно и Бяло

Галерията на зала „България” гостоприемно разтваря врати, за да покаже най-новите творби на Верде, художникът, който предпочита запознанството с него да става чрез картините му.

Този път музиката бе тема на вдъхновението му. Това особено ясно се чувства в творбите „Соната” и „Каприз”, които пресъздават образите на гениалните музиканти Бетовен и Паганини и тяхното опиянение от неистовата музика. За някои критици „картините съдържат скрити послания”, за други – „общото в художествените творби и музикалното изкуство е, че те не манипулират, а стимулират зрителите и слушателите”.

Да пожелаем успех на автора с надежда за нови вълнуващи срещи със света на изкуството!

снимки: Мари Канълян

06th May2018

Бернини и римския барок, творби от двореца Киджи в Арича, Национална галерия, 15.05–15.07.2018 г.

by Черно и Бяло

Шедьоврите на римския Барок пристигат в София

Италианският културен институт в София има удоволствието да представи изложбата „Бернини и римският Барок: модерният начин на изразяване. Творби от двореца Киджи в Арича“, организирана съвместно с Националната Галерия. От 15 май до 15 юли в Двореца ще бъдат изложени 58 произведения на изкуството, свързани с видни личности от римския Барок, от Бернини до Кавалер д’Арпино и Матия Прети.

Изложбата, която се организира под патронажа на Столична община, ще ни пренесе в Италия през XVII век, за да опознаем наситения и завладяващ начин на изразяване, характерен за този период. За първи път в България ще бъде представена толкова разнообразна колекция от жанрове и теми, предпочитани от поръчителите на изкуство по онова време: от портрет и автопортрет, пейзажи и алегории с изискан класически вкус, до това, което определяме като Триумфален Барок, с неговите религиозни изображения между съзерцателния интимизъм и силата на Христовата драма.

Благодарение на изложените произведения ще можем да се запознаем и с гения на Джан Лоренцо Бернини, смятан за най-великия представител на изкуството за неговото време. Изключително талантлив художник, скулптор, сценограф, драматург и архитект, той е изследвал много нови области в търсене на своя собствен начин на изразяване, който по-късно се превръща в универсален език на Барока. Изложбата ще представи една по-малко известна на широката публика страна на Бернини, акцентирайки върху образа му на художник и проектант. До неговите творби ще застанат шедьоври на много от художниците, събрали се в Рим именно благодарение на творческия магнетизъм на Бернини, поощрител на различните енергии и гениални идеи. Благодарение на колекцията, съхранявана в двореца Киджи в Арича, ще можем да се възхитим на произведения на Момпер, Бачичо, Кавалер д’Арпино, Джачинто Джиминяни, Боргоньоне и много други.

Посветена на Семестъра на българското европредседателство, изложбата ще ни накара да помислим върху значението на комуникацията – център на бароковото изкуство, което, благодарение на изцяло нови конотации за времето си, прави революция в естетиката и разпространението на изкуството. Изложената колекция предлага на посетителите възможността да оценят този стил в неговата очарователна сложност и неоспорима оригиналност.

Поредица от събития и срещи с експерти ще послужи за паралел между обществото през XVII век и обществото днес, разкривайки един изключително модерен и проницателен език на общуване.

На вернисажа, който ще се състои на 15 май 2018 г. от 18:00ч., ще присъства Н.Пр. посланикът на Италия в България Стефано Балди, заедно с директора на Италианския културен институт – г-жа Луиджина Педди, които официално ще открият изложбата, заедно с домакина на събитието – директора на Националната Галерия, г-жа Слава Иванова и куратора проф. Франческо Петручи.

За изложбата, Бернини и комуникацията

Комуникацията във всичките ѝ аспекти е несъмнено основна съставна част на ежедневния ни живот. Красноречив пример за това са тези шест месеца на българско председателство на Европейския съвет. Благодарение на ефикасната комуникация присъствахме на редица инициативи, които ни ангажираха активно в редица направления. Тази изложба отдава дължимото на ролята на комуникацията в изкуството и на изкуството в комуникацията и същевременно изтъква богатството на европейското културно наследство, значимостта на неговото съдържание и важността на неговата история.

В този смисъл Джан Лоренцо Бернини е най-видният представител на изкуството на комуникацията. Той е съумял да интерпретира една културна революция, преобразувала цяла епоха. Непосредствено след Трентския събор църквата му е възложила трудната задача да възстанови нейния авторитет и да утвърди отново върховенството на посланието ѝ именно чрез изкуството. Неговите творби, които подчертават присъствието на Папската държава в живота на обикновения гражданин и будят у него гордост, че ѝ принадлежи, са предизвиквали възхищение и престиж в чужбина.

Бернини не е схващал изкуството в отделните му прояви, както е било през Ренесанса, а като една цялостна, завършена форма на художествено въздействие. В разнообразните си изяви – художник, скулптор, архитект, комедиограф, сценограф и дори предвестник на дизайна – е съумял да съчетае тези многобройни естетични аспекти в едно свързано комуникативно послание. От този му похват са се учили първоначално в Рим, а после в чужбина.

Барокът, както се нарича този период на творчески иновации, съпътстващи икономическото и социално развитие през XVII век, е и един точен ориентир в изкуството на комуникацията. Нашата епоха, наричана „Визуална цивилизация“, със своите многобройни университетски специалности по комуникационни технологии и с все по-честите „фалшиви новини“, свидетелства за важността на внимателния подход към този елемент.

Комуникативните стратегии и инструменти, използвани от Бернини и от творците, които са му помагали, подражавали или просто са доразвили естетическите аспекти на неговото творчество, са изключително актуални.

Изложбата „Бернини и римският Барок: модерният начин на изразяване. Творби от двореца Киджи в Арича“ предлага не само цялостен поглед върху естетичната и комуникативна революция през един значим исторически период, но е и източник за размишление върху днешните техники за комуникация, целящо да се насърчи критичното умение на всеки един от нас и да се изтъкне добавената стойност на нашето културно наследство.

Подборката от 58-те изложени творби отговаря на потребността да се покажат различните аспекти на това движение в изкуството, към което са се присъединили редица талантливи творци. Цел на барока е умението да влезе в диалог с всички главни действащи лица в обществото, за да се постигне споделен избор не само на морални или духовни ценности, но и на такива от обективно и материално естество.

От осъзнатата собствена роля и новия език, предаден чрез творбите на Бернини, до политическите портрети, пейзажите, алегоричните картини, предварителните скици за големи стенописи, декоративните елементи и архитектурните чертежи – подбраните творби, съпроводени от анотации и изкуствоведски бележки, свидетелстват за различните теми, третирани от римския барок.

Тъй като този проект е издържан в духа на желанието за споделяне, с оглед на пълнотата на информацията беше невъзможно да се абстрахираме от неговия физически контекст. Бернини – опитен сценограф и автор на близо 70 комедии – е изградил основния театър на тази своя естетична философия в Арича, пред вратите на Рим. Изцяло преработените градска среда и пейзаж на Арича са идеалната рамка на двореца Киджи, от който идват изложените творби. Той и до днес е един от редките примери за исторически резиденции, чиято архитектура и обзавеждане са останали непроменени.

Накрая, изразявам най-голямата си благодарност на директорката на Националната галерия Слава Иванова, която с присъщите ѝ комуникативни умения и чувствителност към изкуството, възприе ентусиазирано концептуалния проект на изложбата и направи възможно нейното осъществяване.

Луиджина Педди

06th May2018

СФФ 22: Любов – магическа реалност

by Черно и Бяло

От XXII МСФФ избрах моя калейдоскоп „Любов – магическа реалност”. С респект и благодарност към богатата панорама от всякакви жанрове и видове, пожелах да представя филми с любовни трепети за душата и порив за духа. Моят ориентир е ясен. На върха сияе унгарският шедьовър „За тялото и душата” на Илдико Енеди – вече написах впечатлението, което не ме напуска. И филмите, които запомних…

Днешното поколение има да се чуди какво е това, може пък да го припознае по Интернет?! Калейдоскопът е простичка детска играчка; вземаш я в ръце, нагласяш окото на прозорчето и започваш да въртиш- пред теб се редят причудливи картини от безброй цветни стъкълца. Красиво, вълшебно, пленително! Кинокалейдоскоп „Любов – магическа реалност фокусира безценни бляскави фигури на многоликото седмо изкуство. Обаятелно и вълнуващо!

Една от неустоимите картини с цялото ѝ великолепие е „Невидима нишка” – извезана изискано, причудливо и с дискретна ирония от режисьора Пол Томас Андерсън. Модата и жените са вдъхновение в живота на известния шивач с отличителен стил Рейнолдс Уудкок. През 50-те години, в центъра на британската мода, майсторът и сестра му обличат кралски особи, филмови звезди, бохеми и достолепни дами. Докато перфектно планираното и контролирано ежедневие на заклетия ерген (в удивителното изпълнение на Даниел Дей Луис) не е преобърнато от любовта. Младата и напориста Алма от муза и любовница се превръща в негова вярна спътница. Промяната на строгия педантичен шивач под въздействието на любовта е смайващо,особено когато персонажът е мощният талант на Дей Люис.

Определящо е мнението на The Hollywood Reporter: „Tематично по-умерен от големите кинотворби на Вендерс, „Потапяне”е просто филм за любовта, за смисъла на живота, увеличаващия се недостиг на природни ресурси и конфликта между Изтока и Запада и радикалния ислямски тероризъм.”
Ангел, посветен на киното… Това е за мен легендарният творец на независимото кино Вим Вендерс. Прекрасен и благороден, той е една отделна вселена, съвкупност от таланти-  сценарист, режисьор, фотограф и художник с несравним визуален усет и блестящи истории. За пореден път, обичаният от няколко поколения киномани режисьор, гостува на XXII София Филм Фест с най-новия си филм „Потапяне”. Зрителят ще се потопи с вълнение в изумителния свят на Вендерс, който споделя: „Може би най-голямата човешка тема е за любовта, а това не се удава лесно на всеки от нас. С течение на времето се осмелих да правя истински любовни филми. Днес бих казал, че това е единствената тема, която ме интересува… красотата на любовта е в това, че може да расте.”

Според самият режисьор  „Потапяне” е любовна история, която се разиграва на място, където има толкова омраза, колкото и любов и отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Фландърс (Алисия Викандер) и Джеймс Мор (Джеймс Макавой). Влюбват се внезапно и се противопоставят на чувствата, но скоро разбират, че са срещнали любовта на живота си…

В стая без прозорци на африканското крайбрежие, англичанинът Джеймс Мор е пленник на джихадисти. Представяйки се за експерт по състоянието на водните запаси, той отразява активността на Ал-Кайда в околността. След залавянето му е инсценирана екзекуция и Джеймс е отведен в Сомалия. На хиляди километри от там, в морето край Гренландия, Даниел Фландърс се подготвя за потапяне в морските дълбини. Тя е биоматематик, с френско-австралийски произход, обсебена от живота в най-голямата морска дълбочина.  Всеотдайно работи по проект, чиято цел е да докаже теорията й за произхода на нашата планета. Киноразказът връща зрителя във времето до предишната Коледа, когато двамата герои се срещат случайно във френски хотел в Нормандия, на атлантическото крайбрежие, където се подготвят за своите опасни мисии.След раздялата всеки поема по своя път и „потапяне” – Джеймс е взет за заложник от джихадисти и не може да се свърже с Дани, а тя се гмурка рисково до дъното на океана, без да знае дали любимият е жив и дали ще успее да излезе на повърхността…

Операторската творческа визия е великолепна с емоционалното си и естетическо въздействие – пейзажите от крайбрежието на Нормандия, изсъхналите пясъци на Сомалия и подводните гмуркания. Внезапният,  а понякога плавен монтаж създава предчувствието за обреченост на „една болезнена любовна история, която се сблъска с неконтролируеми сили” и завършва с безвъзвратно „потапяне”.

Последната изява на италианеца Паоло Вирдзи е малък филм с големи актьори-  силно обаяние и изискана изтънченост излъчва Хелън Мирън (нека припомня, че тя Елена Миронова, от руски произход) и Донълд Съдърланд с неговата импулсивна духовна мощ и дискретна самоирония. „Търсач на удоволствия” е закачливият прякор на стария кемпер… Възрастна двойка, имала прекрасен съвместен живот повече от 60 години, „отвлича себе си“ от порасналите деца, докторите и ежедневието, като предприема незабравимо пътуване с надеждния си RV (кемпер, recreational vehicle – МПС за развлечения). Те наричат камиончето си The Leisure Seekerтърсача на отдих, на удоволствия – и пътешестват по шосе №66 от Бостън до къщата-музей на Ърнест Хемингуей в островното градче Кий Уест, Флорида. Двамата – Ела и Джон Спенсър,  успяват да възвърнат желанието си за живот и взаимната си любов през тази ваканция и автомобилно приключение, подтикнало ги към откровения и изненади до самия му край. Те просто искат още един безгрижен ден заедно, дори да е последен за тях. Той се бори с Алцхаймер, тя – с рака… Пътуването е по-добре от хоспис или легло в болница. С „търсача на удоволствия“ Ела и Джон са ходили на почивка с децата си през 70-те години, сега двамата ги шокират с бягството си. Мозъкът на Джон е малко размътен и мъжът често забравя, но пък е физически силен. Ела е слаба и крехка, но все още е с всичкия си. Заедно двамата едва успяват да бъдат един човек. „Филм за запазване на човешкото достойнство” според чаровната Хелън Мирън.

Смесвайки забавни с ужасяващи моменти, пътешествието преминава през една непозната за тях Америка. Това приключение обаче е техният шанс да преоткрият  брака си, който винаги са подхранвали със страст и отдаденост, но и с тайни мании, появяващи се на повърхността точно сега и предизвикват неочаквани признания.

„Търсач на удоволствия” дарява зрителя с „амурни терзания”, поднесени с гъделичкащ смях, който носи естетическа наслада и неизчерпаемо жизнелюбие. Финалът навява меланхолия и тъга, но нали „в края на човешкия живот единствено се брои достойнството” според Харолд Пинтер.

Ето и откровенията на самия Паоло Вирдзи: „Никога не съм очаквал, че ще режисирам филм изцяло в друга държава. Досега винаги съм отказвал предлаганите ми американски проекти. Но ме убедиха поне да опитам да напиша сценарий, а аз обещах на продуцентите, че ако Хелън Мирън и Доналд Съдърланд се съгласят да играят Ела и Джон, ще направя филма. Опитвах да се застраховам, като искам твърде много. Но съдбата ме изненада – Мирън и Съдърланд се съгласиха. Няколко седмици по-късно вече опаковах багажа си, за да прелетя над океана, защото нямаше как да не се включа в подобно изживяване, и то с такива легендарни актьори. Но не съм имал никакво намерение да ставам „американски режисьор“; чувствам се като син на италианското кино, въпреки че в наши дни глобалното споделяне на истории и изображения разми всякакви териториални граници. Дори и на Източния бряг се опитвах да не се отказвам от навиците си на режисьор, роден в Италия (и по-точно в Ливорно), и да използвам всички съставки, които обичам: истина, човечност, ирония, микс от комедия и трагедия, забавни проблеми и моменти на чисто щастие. Струва ми се, че онова, което се получи, е road-movie за свободата да избираш всеки един миг от живота си – всичко това, разказано с лекотата на песен. Една забавна и тъжна балада, малко неразумна и луда, но жива и щастлива.“

Мариана Енева

19th Apr2018

Театър София през месец май 2018

by Черно и Бяло

Проектът на театър „София“ и Проект Арт за детстки работилници „Как работи театърът?“ продължава и през месеците април и май. Ето над какво ще могат да работят малките творци през този период:

За проекта

„Как работи театърът?“ 2 е естествено продължение на дейността на театър „София“ в посока създаване на съвременна театрална среда, в която децата се чувстват уютно, среда, която ги предразполага.

Възпитаваме любов към изкуството у детската публиката чрез интерактивни събития, непринудена комуникация с тях, работа с разнообразни материали, поддържайки техния интерес и любопитство. Искаме да отворим вратите на всяко пространство в театъра за нова публика. Целта ни е да провокираме у децата желанието да се връщат отново в културната институция.

Билетите са в продажба на касите на Театър „София“, а местата са ограничени, за да може всяко дете да участва пълноценно.
Цена на билет за 1 дете: 6 лв.
Цена за 1 възрастен придружител: 0 лв.

Партньори: Креативна работилничка „ШиШарка“, Школа „Учи с мен“, Книжарници „Сиела“, Kornel4Kids.
Медийни партньори: Az-deteto.bg, Purvite7.bg, Bebok.eu, София играе.

Представяме Ви една от постановките за месец май „Ревизор“, а по-долу може да видите пълната програма за месеца.

Ревизор

от Николай Василиевич Гогол

Творчески екип:
режисьор Бойко Богданов
превод Христо Радевски
сценография и костюми Петя Стойкова
музика Бойко Богданов
музикален ръководител Данко Йорданов

Участват:
Мария Сапунджиева, Невена Калудова, Йорданка Любенова, Милена Живкова, Лилия Маравиля, Сава Пиперов, Калин Врачански, Пламен Манасиев, Михаил Милчев, Николай Антонов, Росен Белов, Юлиян Рачков, Николай Димитров, Николай Върбанов, Мартин Гяуров,

Анотация:

На сцената на театър „София” ще оживее вечната комедия на Гогол „Ревизор” под режисурата на Бойко Богданов, за да ни въвлече във впечатляващия свят на неговите разнолики герои и да се посмеем над техните смешни и тъжни характери. Един класически текст, който ще заживее с ритъма на днешния ни ден, за да нарисува вечното, повторяемото, смешното и тъжното в живота. „Ревизор” на Гогол днес е удивително съвременен. Нравствения упадък в налудничавия ни обществен живот е стигнал дотам, че на върха на пирамидата на всяка йерархична структура може да кацне някой фантастичен Хлестаков – пройдоха и празноглавец и безоблачно да си я управлява и дои. На тоя фон не ме тревожи толкова безочието и наглостта на един или друг престъпник, на класически самозабравили се овластени идиоти, а готовността, с която обществото им се самоподчинява, сключвайки чрез това си поведение негласен договор за взаимно безобразничене. Плаши ме мълчанието и дори инициативността, с която уж затваряйки очи легализираме, утвърждаваме, бетонираме моделите на манипулацията , на хамелеонщината, на корупцията, на раболепието и в крайна сметка безнаказаността на злото…То е наше общо дело и като не му се опълчваме няма защо да се вайкаме че животът ни е станал несправедлив и отвратителен – ние сме авторите му. Вплетени в обща паяжина, ние се създаваме взаимно. Затова: На кого се смеем? На себе си се смеем. Заради кого плачем? Заради себе си плачем… Бойко Богданов “Всички ние сме излезли изпод шинела на Гогол.” Ф.М.Достоевски Н.В. Гогол (1 април 1809 – 4 март 1852 ) Гогол написва комедията „Ревизор”по идея на Пушкин за по-малко от два месеца. Пиесата е поставена веднага на сцените на най-големите руски театри в Петербург и в Москва. Тогава авторът е на 27 години. Средата на април 1836 г. Жителите на Петербург спират пред новия афиш на Александринския театър и четат – „В неделя, 19 април, за първи път ще се представи от руските придворни артисти „Ревизор”, оригинална комедия в пет действия, съчинена от Н.Гогол….” Зрителите, присъствали на премиерата през 1836 година, едва ли си представят, че ще станат свидетели на едно от най-знаменателните театрални представления. Храповицки, инспектор на трупата, е записал : “Негово величество императорът заедно с престолонаследника внезапно благоволиха да присъстват, и той беше много доволен, смя се от сърце”. Друг летописец на петербургските театри – А.Волф, потвърждава: “Успехът е колосален. Публиката се смя до припадък и остана много доволна от изпълнението. Отивайки си, императорът каза: „Тук всички си изпатиха, но най-много аз!” …Само след десетина дни Гогол пише на своя приятел, знаменития артист М.Шчепкин (29.04.1836) – „Правете каквото искате с моята пиеса, аз няма да се занимавам с нея. Самата тя ми омръзна толкова, колкото и грижите по нея. Въздействието, което оказа, беше голямо и шумно.Всички са против мен. Ругаят , нападат пиесата и ходят да я гледат, няма билети за четвъртото представление. Ако не беше височайшето застъпничество на императора , пиесата ми нямаше за нищо на света да види сцена и вече се намериха хора, които правят необходимото за нейната забрана. Сега виждам какво значи да бъдеш комичен писател – най-малката доза истина и срещу теб се надигат, при това не един човек, а цели съсловия”… Гогол заминава за чужбина, без да подозира, че само след седмици в Москва неочаквано ще се издигне глас в негова защита – излиза статия в седмичното издание „Мълва”, която се превръща в истинско предизвикателство към официалната преса и е назована „Рупор на мнения по поръчка”…. -….” В „Ревизор” аз реших да събера на едно място всичко лошо в Русия, което познавах по онова време, всички неправди, които се вършат по онези места и в онези случаи, когато от човека се изисква най-вече справедливост и наведнъж да се надсмея над всичко. Но това, както се знае, имаше потресаващо въздействие. През смеха, който още никога не беше прозвучавал в мен с такава сила, читателят долови скръб. Самият аз почувствах, че смехът ми вече не е такъв, какъвто беше дотогава и че самата необходимост да се развличам с невинни, безгрижни сцени е свършила заедно с младостта” – споделя Гогол. „Както и да говорим – пише М.Шчепкин – страшен е не Хлестаков, а оня ревизор, който ни чака пред вратите на гроба. Този ревизор е нашата пробудила се съвест. По-добре да направим ревизията на това, което имаме у нас в началото на живота, а не в края. Печалният финал е нежелателен, че и животът, който сме свикнали по малко да смятаме за комедия, може да има същия печално-трагичен завършек….” Най-необичайният поет и прозаик от всички, които е раждала Русия – Н.В.Гогол – най-великият ревизор на мъртви души в човешката история – умира от крайно физическо изтощение в резултат на гладуване (за да надмогне дявола в себе си в пристъп на меланхолия). Напуска този свят, лекуван от двойка енергични лекари, които го възприемат като луд и се опитват да постигнат прелом в душевната му болест с кръвопускане и силни слабителни…. На българска сцена първата постановка на пиесата „Ревизор” е през 1880 година в гр. Русе, където се играе на руски език. През годините с нейни реализации свързват творческия си път режисьорите Иван Попов, Н.О.Масалитинов, Кръстьо Мирски, Хрисан Цанков, Методи Андонов, Слави Шкаров, Стоян Камбарев, Лилия Абаджиева и др.

Програма за месец май:

sofiatheatre programm 2018-05
16th Apr2018

Вместо Ренесанс: Българското възраждане в изкуството – от иконата до светския портрет, Национална галерия, 19.04–17.06.2018 г.

by Черно и Бяло

Блясъкът на Българското възраждане оживява в уникална изложба, подготвена от екипа на Националната галерия и изкуствоведа Доротея Соколова. Една от най-ярките и същевременно най-малко изследвани епохи в културата ни е представена чрез произведенията на изключителните ни зографи и първите ни светски художници. Това е епоха на икономически, социален и културен подем на българската народност в Османската империя. Началото на този процес се отнася към средата на XVIII в., ознаменува се с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през 1762 г. и завършва с революционните движения и Освобождението през 1878.

В изложбата са събрани на едно място икони и портрети на най-значителните възрожденски художници – от големите тревненци Йоаникий, папа Витан и Симеон Цонюв, през представителите на Самоковската школа, сред които се извисява творчеството на най-значителния реформатор – Захари Зограф, на Тома Вишанов и забележителните зографи от Елена, до творбите на академичните художници Николай Павлович, Станислав Доспевски, Христо Цокев, Димитър Добрович, на художника-революционер и съратник на Васил Левски реформатор – Георги Данчов.

Организатори: Национална галерия и pinks.bg
Откриване: 19 април, 18:00 часа, Двореца, пл. „Кнез Александър I“

Проектът е финансиран от Национален фонд „Култура“ в рамките на Културната програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз – 2018 и е подкрепен от Първа инвестиционна банка.

12th Apr2018

СФФ 22: „Квадратът“ вече по кината

by Черно и Бяло

Един от най-успешните европейски филми за изминалата година и акцент в програмата на XXII София филм фест – „Квадратът“ на режисьора Рубен Йостлунд тръгна по кината от 13 април.

През май миналата година шведският филм взе престижната „Златна палма“ в Кан,  където журито, начело с Педро Алмодовар, го определи като смел и дързък коментар за обществената ситуация: „Филмът е за диктатурата на това да бъдеш политически коректен. Ужасно отвратително е и попотресаващо от всяка друга диктатура“. Впоследствие филмът печели повече от 25 награди и множество номинации, включително за Оскар и Златен глобус.

Квадратът е убежище на доверие и грижа. В него всички ние споделяме равни права и задължения”, казва режисьорът Рубен Йостлунд за арт инсталацията, която прави в шведски музей, вдъхновила и създаването на филма.

Филмът се шегува с маниерите на куратори на съвременното изкуство и артистичния свят, достъпен за малцина и тотално откъснат от живота наоколо.

Имитацията на ценности, естетика и висок социален статус рухват под напора на бъркотия от неочаквани и странни събития. Всичко тръгва с главата надолу за куратора Крисчън (Клаес Банг), когато открадват неговия смартфон, той завързва връзка с журналистката Ан (Елизабет Мос), в чийто апартамент живее шимпанзе, а рекламната агенция, наета да промотира актуалната изложба в музея, създава скандал с промо видео в YouTube.

Квадратът e филм, в който абсурдът води до смях, смехът – до осъзнаване, а осъзнаването – до неудобни истини…

10th Apr2018

Наша художничка направи фурор във Франция

by Черно и Бяло

Любов Тотева е представителка на стила „Арт наив“

Художничката Любов  Тотева направи истински фурор  в китното френско градче Верньой Сюр Авре по време на международната изложба в стила „Арт Наив“, в която тя е специален гост. В изложбата участват 15 художника от цяла Европа и българката е сред поканените за 7-ма поредна година да представи свои творби там, съобщи ВИП Комюникейшън.

Тотева, която в края на м.г. откри изложба и в Европарламента в Брюксел, изложи свои картини в популярния за Франция стил „Арт Наив“, както и  икони, изографисани по православните ни канони.

Любов Тотева завършва Художествената академия през 1976 г., специалност „Монументална живопис“. Има множество реализирани проекти „Стенопис и мозайка“ в цяла България, търсена е също за изрисуване на църкви и параклиси. След 1980 г. се впечатлява от „Арт наив“ в живописта и започва да създава картини в този стил. Има множество предложения за участия с изложби в чужбина и постоянно пътува. Реализирала е успешно над 20 самостоятелни изложби в Италия, Франция, Сърбия, Румъния, Чехия, САЩ и др.


04th Apr2018

Аскеер 2018: Фондация „Академия Аскеер“ обяви номинираните в категория „Съвременна българска драматургия“

by Черно и Бяло

На 03.04.2018 г. от 10:30 часа в сцена-клуб „МаксиМ” на театър „Българска армия” се състоя прескоференцията на фондация „А’Аскеер“ за обявяване на номинациите на тазгодишното издание на престижните театрални награди. Ето какво сподели председателя на фондацията Милен Миланов пред журналисти:

Уважаеми журналисти и скъпи колеги,
В 28-то издание на националните награди за постижения в театралното изкуство „Аскеер” призът за най-младата ни категория – Съвременна българска драматургия, се присъжда за четиринадесети път. Само по себе си това събитие е знаменателно, тъй като Фондация Академия „Аскеер” поддържа постоянно Жури за неговото осъществяване. Както вече е широко известно, ежегодно издаваме и том от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”. Неведнъж съм казвал, тази категория е най-скъпото – и в пряк, и в преносен смисъл – начинание на Академия „Аскеер”. През 14-те години наличието на наградата донесе радост и удовлетворение, за което сме благодарни преди всичко на Журито, изградено от забележителни културолози, режисьори, писатели драматурзи и театроведи, определящо номинираните пиеси и присъждащо на 24 май наградата „Аскеер”. За разлика от всички останали награди Академия „Аскеер” разчита на 20-членно Жури с широка и висококомпетентна представителност на драматургичното оценяване.
Неговият тазгодишен състав (по азбучен ред) е:
Георги Господинов, проф. дфн Георги Каприев, доц. д-р Георги Лозанов, проф. дфн Ивайло Знеполски, проф. Иван Добчев, Иван Кулеков, Иван Теофилов, проф. д-р Калина Стефанова, проф. дфн Кирил Топалов, Красимира Филипова, д-р Митко Новков, Никола Вандов, Панчо Панчев, Петър Маринков, доц. дфн Пламен Дойнов, Теодора Димова, Федя Филкова, доц. Юрий Дачев и Яна Добрева.

В гласуването не участват членове на Журито, които си оспорват отличието. Тази година това е Елин Рахнев.
Академията приема за валиден текста, изпратен от автора в писмен вид, а не сценичния вариант, по който той е поднесен пред публика, защото присъщо за спектакловото осъществяване е да надгражда и разгражда първообраза безгранично.

В конкурса за „Аскеер 2018” участват пиеси, поставени за първи път на професионална сцена в периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г.
На номиниране според Правилника на Академия “Аскеер” подлежаха следните драматургични текстове:

  1. „Брачни безумия“ от Алексей Кожухаров – (Независим проект на Театър „Криле“, постановка Алексей Кожухаров, 4 април 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)
  2. „Сам и” от Боряна Пенева и Милко Йовчев – (Независим проект на Театър „Реплика”, постановка Милко Йовчев и Боряна Пенева, 22 ноември 2017 г. в Център за култура и дебат „Червената къща“)
  3. „Застреляй идиотите!“, Комедия в едно действие от Емил Йотовски – (Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Рада Абрашева, 5 октомври 2017 г.)
  4. „Няма места“, Комедия от Емил Йотовски – (Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Гълъб Бочуков, 14 февруари 2018 г.)
  5. „Късметът на кукувицата” от Здрава Каменова и Мариана Гайан – (Независим проект, постановка Милко Йовчев, 1 февруари 2018 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)
  6. „Приятно ми е, Ива!” от Ива Тодорова – (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Стоян Радев, 3 февруари 2018 г.)
  7. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева – (Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)
  8. „Ако Роналдо беше Чехов“ от Кенан Тополян – (Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, постановка Елин Рахнев, 12 април 2017 г.)
  9. „Сблъсък“ от Магда Борисова – (Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, постановка Орлин Дяков, 1 март 2018 г.)
  10. „Ана от другата страна“ от Надя Асенова – (Драматичен театър – Търговище, постановка Надя Асенова, 5 септември 2017 г.)
  11. „Закачане“ от Неда Соколовска – (Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)
  12. „На тЯтър съм!“ от Никола Стоянов – (Театрална работилница „Сфумато“, постановка Никола Стоянов, 20 октомври 2017 г.)
  13. „Хористи“ от Николай Гундеров и Димитър Събов – (Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен, постановка Николай Гундеров, 20 септември 2017 г.)
  14. „Жените от портокаловите градини“ от Оля Стоянова – (Държавен куклен театър – Ст. Загора, постановка Любомир Колаксъзов, 23 октомври 2017 г.)
  15. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова – (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)
  16. „Сеансът“ от Пламен Глогов – (Независим проект на Театър „Виа Верде“, постановка Пламен Глогов, 19 декември 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)
  17. „Не е това, което виждаш“, Комедия от Стефан Стоянов – (Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Анна Петрова, 16 януари 2018 г.)
  18. „Harlem shake“ от Ованес Торосян – (Независим проект на Театър „Реплика“, постановка Ованес Торосян, 4 ноември 2017 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“)

И тази година броят на премиерните спектакли по български текстове остава значителен, което затвърждава тенденцията, регистрирана от „Аскеер” през последните години – все по-решително създаване и поставяне на професионална сцена на нови драматургични творби. Броят на премиерните пиеси през разглеждания период е 18! 10 от заглавията са осъществени в столицата, 8 – в извънстолични театри. Четири от пиесите са реализирани като независими проекти. През сегашния награден период театрите, поставили на сцената си нови български заглавия, са шестнадесет – Народен театър „Иван Вазов“, Театър 199 „Валентин Стойчев“, Театър „София“, Театрална работилница „Сфумато“, Център за култура и дебат „Червената къща“, Университетски театър – НБУ, Театър „Реплика“, Театър „Виа Верде“, Театър „Криле“, Театър „Сълза и смях“, Театрално-музикален център – Кърджали, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, Драматичен театър – Търговище, Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен и Куклен театър – Ст. Загора.

Относно художествените и естетическите достойнства на тазгодишната „реколта” днес ще се произнесат членове на драматургичното Жури.
От името на Журито и  излъчената Комисия по преброяване на гласовете от тайното гласуване, в състав:
доц. д-р Георги Лозанов (председател на Комисията), Никола Вандов, доц. д-р Пламен Дойнов, Федя Филкова,  Милен Миланов (председател на Фондация „А`Аскеер”)
обявявам  следните номинации в категория Съвременна българска драматургия АСКЕЕР 2018 (по азбучен ред на имената на авторите):

  1. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева – (Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)
  2. „Закачане“ от Неда Соколовска – (Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)
  3. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова – (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)

Както казах по-горе,  и през 2018 г.  фондацията подготвя публикуването на поредната книга от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”. Нека припомним, че отделните томове съдържат трите номинирани пиеси, както и студии дело на именити творчески личности от състава на Журито, оценяващи драматургичната продукция в контекста на българския и европейския културен и исторически процес. Тези изследователски текстове поддържат връзка с богатия справочен блок, представящ летописа на наградните категории „Аскеер”, и са несъмнено единствен по рода си принос в областта на академичното проучване, описване и класифициране на уловените явления или очертаващи се тенденции в развитието на съвременната българска драматургия.  На 24 май, в рамките на Галаспектакъла АСКЕЕР 2018, четиринадесетият том от Библиотеката ще има своята премиера на сцената на Театър „Българска армия”.

За десета поредна година основен спонсор на наградите “Аскеер” е ЕВРОБЕТ – компанията, която се утвърждава като меценат в областта на културата и просветата. Изказваме благодарност в лицето на г-н Милен Стаматов. Радваме се да приветстваме за пети път, като основен спонсор на наградите „Аскеер”, СИНЕРГОН ХОЛДИНГ, който инвестира и в българската култура. Изказваме благодарност в лицето на г-н Бедо Доганян, оказвал винаги съпричастност към проблемите на българския театър и Академия „Аскеер“. На всички тях благодарим за безценната подкрепа от името на театралната общност.

Благодарим и на Българската национална телевизия за осъществяваното двайсет и осем години коректно, паметно партньорство. Приветстваме и благодарим за медийното партньорство на Българското национално радио и Българска телеграфна агенция.
По традиция „Аскеер 2018” е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната.
Благодарим и на добър час!


снимки: Иван Дончев

15th Mar2018

„Идентичност между символика и цветове“, галерия „Академия“, 20.03–14.04.2018 г.

by Черно и Бяло

На 20 март 2018 г. от 18:00 часа в галерия „Академия“ на Националната художествена академия – ул. „Шипка“ №1, ще бъде открита колективна изложбата с творби на български и италиански художници, ангажирани в разработването на концепцията за национална идентичност чрез цветовете на трибагреника. Галерията ще бъде домакин на творбите на 30 художници от Академията за изящни изкуства в Брера (Милано) и тези на 22 преподаватели и студенти на Националната художествена академия в София, събрани под наслов „Идентичност между символика и цветове“, от 20 март до 14 април 2018 г.

В началото на XXI век, характеризиращ се с разгорещени дебати по темата за културното разнообразие, изложбата потвърждава значението на споделеното наследство, запазено в културата на всяка една страна по света, и на сравнението и диалога, които ни обединяват. От литографии до фотографии, минавайки през дигиталната графика и най-класическата рисунка, творците възстановят огромната художествена вселена, която преодолява териториалните граници в диалог между традиции и възприятия. Тази деконструкция на символа, в който националното знаме се е въплътил през последните векове и което изразява гордостта на собствената ни история, е дело на творческия гений, който остава отворен за света, но запазва идентичността си.

На събитието ще присъства Н.Пр. посланикът на Италия в България Стефано Балди, заедно с директора на Италианския културен институт г-жа Луиджина Педди и ректора на НХА, проф. д-р Николай Драчев, които официално ще открият изложбата.

09th Mar2018

Grand Chocolate Festival 2018: Невиждана комбинация от шоколад и високи технологии завладява София

by Черно и Бяло

Шоколад и високи технологии се сливат в едно за първи път в България на Grand Chocolate Festival 2018. На 10 и 11 март т.г. в Интер Експо Център ще може да се видят първите в България 3D принтер, работещ с шоколад и шоколадова виртуална реалност. Благодарение на принтера, вече ограничения във формите на шоколада няма, а чрез виртуалната реалност ще има възможност да се потопите в уникална шоколадова атмосфера.

Но изненадите на тазгодишния фестивал не приключват с това. Истински шоколадов цирк ще издигне куполите си под покрива на фестивала. Тигри, слонове, музикален шоколад, вълшебен шоколадов фонтан и галактически сладолед са само част от изненадите, които се крият там.

 Grand Chocolate Festival отново ще зарадва посетителите си с богата програма, изложба и разнообразие от ексцентрични вкусови комбинации – пралина с ганаш солен карамел и с ганаш от авокадо, веган суров шоколад с пуканки от киноа, топъл лют шоколад, трюфели с пипер и със сицилиански лимон.

Участниците във фестивала ще се представят в категориите ръчен, фабричен, био, веган шоколад, торти и сладкиши, сладоледи, шоколадови ликьори, високоалкохолни напитки, вина и бира, чай, кафе, шоколадова козметика и СПА терапии, тематични бижута и свещи. Посетителите на фестивала ще могат да се насладят на изкушения от Италия, Германия, Белгия, Швейцария, България, Испания, Украйна, Турция, САЩ и Франция.

Все по-стремглаво доближаващ се до световните стандарти, тази година фестивалът ще бъде на близо 3000 кв.м площ, с повече от 100 щанда. Вратите на Grand Chocolate Festival 2018 ще бъдат отворени за посетители и двата дни от 10:00 до 18:00 часа, а билети за фестивала могат да бъдат закупени онлайн, през сайта на Epay, от касите на EasyPay, както и на място. Цената на индивидуален билет е 5 лв, а семейният за двама възрастни и до две деца до 14-годишна възраст е 15 лв. Децата под 7-годишна възраст ще влизат безплатно.


www.grandchocolatefestival.com
Facebook: Grand Chocolate Festival Grand Chocolate Festival 2017

06th Mar2018

„Поздрави от… Италия и България“, Италиански културен институт, 06.03–06.06.2018 г.

by Черно и Бяло

На 6 март 2018 г. в 18.00ч. в залите на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН ще бъде официално открита изложбата „Поздрави от… Италия и България“. Едно пътуване „по пощата“, продължило цял век, е разказано чрез пощенски картички и ръчно оцветени снимки, монети и пощенски марки от Архива Колориди в Рим и от народописния архив на Етнографския музей в София. Тези безценни документи ще придружат посетителя в разглеждането на най-важните моменти от италианската и българската история, анализирайки успоредно еволюцията на двете нации от края на XIX век до наши дни.

На събитието ще присъства Н.Пр. посланикът на Италия в България Стефано Балди, заедно с директора на Италианския културен институт г-жа Луиджина Педди, която в случая е и куратор на италианката част от изложбата. Домакин на събитието ще бъде директорът на Института за етнология и фолклористика доц. д-р Петко Христов, заедно с куратора от българска страна гл. ас. д-р Иглика Мишкова и етнолога Елка Минчева.

Изложбата ще остане отворена за посетители до 6 юни 2018 г. и ще съблюдава следното работно време: от вторник до неделя от 10:00ч. до 17:00, почивен ден – понеделник.

Италиански културен институт
ул. Париж, 2Б – София 1000
тел. +359 2 817 04 84
www.iicsofia.esteri.it

27th Feb2018

Гледахте ли „Спящата красавица“?

by Черно и Бяло

Ако светът е пръстен, ний там
сме бисерът, заслужил вдъхновение
О.Хаям

Да, и в класическият балет съществува краен праг на техническите възможности. Той се наблюдава при артисти, чиято степен на подготовка и развитие ги е шлифовала максимално. Много често отчитаме, че движенията им са механични или че са просто само съвършени. Но когато тази крайна прецизност е съчетана с таланта да извайваш драматургично образ, възторгът от видяното е забележителен. Така си доказваме, че в класическото танцуване няма място за преекспониране на движението заради самото движение…

24 и 25 февруари 2018 г.
Вечерно и дневно представление
Гледахте ли „Спящата красавица“ на сцената на Софийска опера и балет?

  • Музика – П.И.Чайковски
  • Хореографски текст – М.Петипа
  • Гост солисти – Дария Хохлова и Артемий Беляков
  • Участват Диляна Никифорова, Боряна Петкова, Александър Александров, Дарина Бедева и ученици от НУТИ.
  • Диригент – Григор Паликаров

Има спектакли, в които шедьовърът са музиката, хореографският текст, сценографията и… разбира се артистите! Дария Хохлова и Артемий Беляков ще бъдат запомнени! Изящество, точност на фразата, лекота и онова опиянение от мекотата, с която тялото се приземява на сцената след всеки скок!

Даниела Владимирова Христова

22nd Feb2018

Мая Цанкова показва експресивна и чувствена живопис, галерия „Новел“, от 13.02.2018 г.

by Черно и Бяло

Ретроспективна изложба „14/41“ представя избрани творби на художничката

Част от най-новите картини на Мая Цанкова.

Галерия „Новел“ в хотел „Хилтън“ е домакин на ретроспективната изложба живопис „14/41“ с избрани творби на Мая Цанкова. Експозицията включва общо 72 картини от трите самостоятелни изложби на художничката: „Синя фантазия” (2013 г.), „Уловени пориви” (2015 г.) и „Тъмна светлина“ (2017). Ретроспективната изложба, която ще продължи два месеца, беше открита официално на 13 февруари 2018 г. във фоайето на хотел „Хилтън“, София, от проф. Любомир Стойков, преподавател в Националната художествена академия. Той представи основните акценти в изложбата и характеризира творчеството на художничката по следния начин: „Мая Цанкова създава нежна и чувствена живопис, която по красив начин съчетава мечтателност и модерност. За нейните творби, направени както с традиционни, така и с експериментални техники, са характерни специфичният подход към цветовете и впечатляващата игра на формите. Картините ѝ всъщност са малки естетически оазиси, които изпращат оригинални послания и са плод на богато въображение.“
Цвета Попова, интериорен дизайнер и собственик на галерия „Новел“ сподели: „Удивена съм от високото ниво и завидно богато творчество на Мая Цанкова. Когато Пол Елюар пита най-големия живописец на XX век – Алберто Модилиани: „Какво е живописта за Вас?“, той отговаря: „Една чиста и красива линия“. В картините на Мая има точно такава „чиста и красива линия“. Творбите ѝ могат да бъдат украса и ценно допълнение за всеки интериор.“

Сред гостите, които уважиха откриването на изложбата бяха: Любен Дилов-син и Мира Цанева, д-р Ходор Факих, Валентин Михов, Йордана Димитрова, Капка Амзина и Явор Цаков, Жорж Ганчев и Валентина Танева Шишкова – Шуши, Дони Чачова, Росица Стойчева, Мадлена Иванова, Стела Йорданова и други.

Въпреки ретроспективния характер на изложбата, в нея са включени и нови творби на Мая Цанкова. Те са продължение на нейната последна изложба „Тъмна светлина“, за която е ключова идеята за събиране на светлина и тъмнина в една картина. В своите най-нови творби художничката залага на контраста и на подбрана палитра в цветовете: синьо, златно, малиново, „топло“ сиво, капучино и черно като основа. Последните картини на художничката включват абстрактни, фигурални и декоративни рисунки, сред които се различават силуети на човешки фигури, ангели и животни – коне, колибри, водни кончета и др. Картините излъчват експресивност, смело движение и динамика, но също така нежност, чувственост и поетичност. В ретроспективната изложба присъстват също осветени рисунки, отпечатани върху коприна, т.нар. „светеща живопис“ – оригинален творчески експеримент на художничката, при който изпъква съчетанието на цветовете.

Втората изложба на Мая Цанкова я утвърждава като колорист с фино усещане за движение. В “Уловени пориви” тя изследва състояния на човешката фигура, породени от различни преживявания в динамиката на заобикалящата ни среда. Акцент в тази изложба са мотиви от Куба – танцьорки от „Тропикана“, фламинго и др. като техниката е предимно акрилна. От този междинен етап в творческото развитие на художничката, в настоящата експозиция са включени малки реалистични картини на птици, рисувани с „туш в перо“, фигурални композиции и няколко черно-бели работи с техника „кредов картон“.

Ретроспективната изложба живопис на Мая Цанкова включва също така избрани пейзажи от нейния ранен период до 2013-та година, представен с изложбата „Синя фантазия“. За него са характерни повече живописност и експресия на цвета, постигнати с акварелна техника. Основната техника, с която художничката работи през годините е “мокро в мокро”, като комбинира по-ранните си предпочитания към акварела с по-новата творческа изразност чрез акрила. Мая Цанкова съчетава успешно рисуването с творческата работа в сферата на интериорния дизайн.

За автора
Мая Цанкова е завършила Националната художествена гимназия за изящни изкуства „Илия Петров” с ръководител Димитър Стефанов през 1996 г. През 2002 г. придобива специалност „Изкуство на книгата” при проф. Румен Скорчев във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Сред художниците, на които се възхищава и едновременно са й повлияли са: Микеланджело, Гоген, Кандински, Егон Шиле и Иван Милев. Трите самостоятелни изложби на Мая Цанкова са предствени последователно в галерия „Финес“ през 2013, 2015 и 2017 година.

Фото: © Евгения Германова / MG Design Studio: 1, 3, 5, 6, 7, 9 и 10
Фото: © Антонио Георгиев – Хаджихристов: 4
Фото: © От игла до конец: 2 и 8
Фото: © Личен архив на Мая Цанкова: от 11 до 25

Pages:1234567...21»