11th Nov2018

В търсене на формата, Илиян Иванов, The Art Foundation, 19.11–02.12.2018 г.

by Черно и Бяло

Тази есен екипа на „Черно и Бяло“ с радост може да Ви предложи едно различно мероприятие – изложба дърворезба в центъра на столицата. Авторът Илиян Иванов, наскоро завършил Академията, специалност „Резба“, вече има зад гърба си участия в няколко скулптурни симпозиума, награди и изграден иконостас. Той представя първата си самостоятелна изложба следващия понеделник.

„В търсене на формата“ не е стандартната изложба, с предварително изградена концепция. Авторът захваща произволна форма и я трансформира свободно при всяка следваща пластика. Така всеки един компонент е част от следващия, плавно преливащ един в друг, не преднамерено, а естествено. „В търсене на формата“ ни показва съвременния облик на българската дърворезба през очите на младия автор. Той остава дървото да го води по пътя му на изследване, провокиран от естествените деформации на материала и възможностите на съвременния инструментариум. Той не експлоатира добре познатите класически форми, а задълбава в чистата абстракция. Изложбата е опит да се привлече зрителя към новата визия на резбата, да се избяга от статуквото и познатото.

Идеята за проекта е породена от мотивацията да се открият и разпространят възможностите на дърворезбата да се вплете в съвременния начин на живот, да привлече вниманието на аудитория от различни възрасти и да доближи младото поколение към това изкуство.

„В търсене на форма – съвременна българска дърворезба” е авторски проект на Илиян Иванов за програма „Дебюти” на Национален фонд „Култура” и включва две изложби дърворезба, които ще се реализират в гр. София през 2018г. и гр. Пловдив – 2019 г.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура”.

Партньори по проекта са: Сдружение „Алтернативен свят Оренда”, The Art Foundation – гр. София, „Черно и Бяло” – списание за култура и свободна журналистика, Дружество на пловдивските художници.

Откриване: 19.11.2018 г., 19:00 часа, The Art Foundation, ул. „Дякон Игнатий” 19

08th Nov2018

Киномания 2018: Омайното „Видение“ на Наоми Кавасе

by Черно и Бяло

Да се запознаем със сценариста и режисьора на филма. Професионален фотограф, сценарист, писател и автор на над 25 филма – документални, късометражни, игрални, част от омнибуси, работеща на 8, 16, 35 мм и видео, Наоми Кавасе, (родена на 30 май 1969 г.), е сред водещите режисьорски имена в Япония. Заради характерния ѝ минималистичен стил и тематичните ареали около отсъствието, очакването и паметта, доста често я поставят редом до известни режисьори, които образуват неформален стилистичен кръг в съвременното японско арт кино. Западната критика среща известни затруднения в разчитането на Наоми Кавасе и сложните ѝ, смислово натоварени образи, затова най-лесно я припознава чрез съпоставки на спиритуализма, идващ от лентите на Андрей Тарковски, Терънс Малик и Карлос Рейгадас.

Наоми Кавасе по време на снимки

Наградите от различни и важни филмови фестивали, предимно клас А, в колекцията на Кавасе не са малко, ако погледнем творческата ѝ биография. И определено са заслужени. Няма да е преувеличено, ако кажем, че тя е един от най-фините и интелигентни автори от съвременното японско кино, абсолютно в течението на арт хауса. Киното на Наоми е некомерсиално, далеч от масовия вкус на широката публика, далеч и от претенциозните снобски залитания – и на двете групи ще им се види скучна с небъбривите си образи, плавният темпоритъм и тоталната липса на лоши имитации. Различна, категорично, и не е препоръчителна за всички, най-вече за любителите на екшъни.

Наоми Кавасе притежава особена деликатност, която оставя дълготраен и силен кинопослевкус. Може би именно заради това тя е малко позната  на българската публика. Като автор  е съзерцателна до медитативност, топла, не агресивна, мислеща, споделяща, сензитивна, бавна, тиха, наблюдателна, духовна, изпълнена с много вътрешен живот, рисуваща едва видими състояния, поетична. Асоциираме я на моменти с най-доброто от литературния свят на Мураками, определено има допирателни между двамата – и като менталност на персонажите, и като умение за изграждане на атмосфера. Харесва се заради ерудирания й неотрадиционализъм, който не е натрапен дидактично, а се приплъзва някак темелно и гладко в дълбоките слоеве на визиите ѝ. Кавасе показва по брилянтен начин във филмите си националната идентичност, посредством естетиката и философията на шинтоизма – никога няма да сбъркате неин филм, винаги ще го припознаете за японски.

Без значение дали прави документално или игрално кино, тя винаги съчетава в наративите си елементи от собствената си биография, както и биографията на префектура Нара и традициите на региона. Много характерно – нейните тихи, мълчаливи персонажи носят изключителен заряд от скрита емоционалност, а природата (горите, вятърът, птиците, тревите…) дава глас и израз на тези притаени чувства. Нещо повече – природата диша с персонажите, тя е единеното дихание в кадрите на японската режисьорка. Вид магически реализъм по източноазиатски, който стои съвсем естествено на екрана. Всъщност не, успява да прескочи културологичните лимеси и в някакъв момент започваме да го припознаваме като свой. Защото и ние все някога сме усещали нещо подобно някъде там, във времепространството на натурата, когато сме много насаме със себе си.

Героите на Наоми Кавасе са самотни по много специфичен начин. Те страдат главно от отсъстващи структури от всевъзможен порядък (човек, любов, пространство, разбиране, поглед, храна, милувка, дума, усмивка и тн.), които да запълнят съществото им и преподредят вътрешния им мир до степен на хармония. Животът им се плъзга като недосънуван сън. Недовършен, непълен, неплътен, недостатъчен, недоизказан, несподелен, недовидян, недоосмислен. Странното е, че те са го приели такъв, какъвто е, въпреки липсите – или поне така изглежда на пръв поглед. За момента. Всъщност персонажите на японската режисьорка не са инертни – напротив, те се борят, невидимо, стоически, по различен от общоприетия начин. Конфликтуват много навътре в себе си, много. Накрая Наоми Кавасе успява да ни убеди, че те никога не са спирали да се надяват и вярват във възможното изчезване на собствените им празнини.  Защото са съхранили нещо особено: умеят да се наслаждават, дори само за миг, на всяко състояние – било то пусто, или пък не. Умеят и да чакат. А може би източните им инстинкти им подсказват, че все някога сънищата им ще бъдат досънувани… Така или иначе светът е мимолетен.

Да припомня някои от значимите, наградени филми: „Судзуку”, „Гората на скръбта”, „Тихи води”(представен 2015 г. на нашия София Филм Фест, бях в залата и сякаш медитирах…), „Сияние”, „Ан” и магическото „ВИДЕНИЕ”!

Кавасе е от тази рядка порода кинематографисти, които могат да преведат духовните теми на езика на киното с благоговение и въображение. Ситуиран в магическите планини Йошино в родния регион на Кавасе – Нара, „Видение е най-личният ѝ филм до момента.

Жан e френска писателка, дошла в Япония в търсене на „видение” – специална билка, която може да бъде намерена веднъж на 997 години. За нея се знае, че потиска слабостта и агонията у консумиралите я. С пристигането си Жан среща необщителния Томо и менторката му Аки – харизматична пророчица и пазителка на горите, за която се твърди че е на поне 1000 години. Скоро след като Томо се съгласява Жан да остане с него, Аки изчезва, а на нейно място се появява млад мъж. Когато настъпва съкровеният момент с появата на билката „видение”, времето сякаш се изплъзва от обичайното си протичане, предлагайки нови възможности пред човешкото съществуване.
„Видение” изглежда безплътен, но Кавасе се грижи да го приземи чрез осезаеми, чувствени неща – като дървета, храна, човешки докосвания. Големите актьори Жулиет Бинош и Масатоши Нагасе даряват филма със сърцати изпълнения, наситени с усещане за желание, чудо и безсъние. Това е история за нещо, което повечето от нас пренебрегват в ежедневието, а то е сред най-важните неща, които можем да изпитаме в този живот: единодушието. Народопсихология, която емоцшонално омайва и се запомня…

Мариана Енева

06th Nov2018

В очакване на „Баядерка“

by Черно и Бяло

Само преди месеци, в началото на май, публиката на София и нейните гости аплодираха нестихващо спектакъла „Аморе“ в „Зала 1“ на НДК. На сцената блестеше като диамант Светлана Захарова в партньорство с Денис Родкин, Денис Савин и Михаил Лобухин. Почитателите ѝ най-добре биха оценили предстоящото ѝ гостуване на софийска сцена.

След участието на Захарова в „Жизел“ и „Аморе“, този път зрителите ще я разпознаят в ролята на Никия от балета „Баядерка“ по музика на Л.Минкус. Примата на Болшой театър ще танцува с Денис Родкин, в ролята на Солор. Диригент ще бъде Павел Клиничев.

Балетът „Баядерка“ е създаден в далечната 1877 година. Сюжетът е повлиян от творбата на Гьоте „Богът и баядерката“, както и баладата „В знак на признателност към Шакунтала“ от индийският поет Калидаса. Мариус Петипа е автор на оригиналният хореографски текст, непроменен и до ден днешен. В спектакъла съществува картина, считана за един от най-големите шедьоври в класическото наследие – „Царството на сенките”.

В афиша на софийска опера „Баядерка“ присъства от 2012 г. Преди тази дата на българска сцена са поставяни само отделни фрагменти.
В това представление ще видим и тринадесетгодишната българка Ивана Харизанова, обучаваща се трета година в Московската държавна академия по хореография (МГАХ), но вече носителка на много награди от престижни конкурси за деца, както и ученици от НУТИ, София.

В очакване сме на датата 10-и ноември, събота, 19:00 часа.

Даниела Владимирова Христова

27th Oct2018

So Independent 2018: Официална церемония в кино „Люмиер“ откри деветото издание на фестивала

by Черно и Бяло

Минути преди началните надписи на биографичния филм McQueen в кино „Люмиер“ официално бе дадено началото на деветия SOFIA INDEPENDENT FILM FESTIVAL. Стотици киномани дойдоха, за да се насладят на първия от поредицата независими филми от цял свят, които предстои да видим в рамките на фестивала.

Създателят на фестивала Жана Караиванова предаде щафетата на новия творчески директор Станислава Коцева и благодари на спонсорите, журито и на вярната дръзка публика, която превърна през годините това събитие в легенда.

Във втория фестивален ден киноманите ще бъдат зарадвани с няколко заглавия, които със сигурност си заслужават гледането.

Българският филм „8 минути и 19 секунди“ по творба на Георги Господинов гледаме днес след среща – разговор с него от 19:45 часа в кино Г8, а веднага след това стартира панелът „Късометражно кино“, включено в програмата на фестивала. Филмите „Писмо“, „Непознати“, „Глас“ и „Безкраен ден: Истории от Севера“ ще бъдат излъчени отново в неделя в 21:30 часа в кино Г8.

Останалите ленти в съботния ден са: „Милост“ в 19:00 часа в кино „Люмиер“, пак в същия час,  в „Дом на киното“ ще гледаме носителят на „Оскар“ за чуждоезичен филм за 2018 г. „Фантастична жена“. Веднага след това в 21:00 часа започва „The Whiskey Robber”. В кино „Одеон“ в 18:15 гледаме „Пеперуда“, а в 20:45 – „За всичко е виновен енотът“.

В неделя киноманите могат да продължат с втора и трета част на “Късометражно кино” от 16:30 часа в “Евро Синема” и от 18:00 часа в кино “Г8”. В 18:30 часа – отново „Милост“ в кино „Одеон“, а веднага след него, в 20:45 ще се завърти лентата „Фантастична жена“. В 20:00 гледаме българския филм „Режисьорката“ в Кино “Г8”. А в същия час в “Дом на киното” ще се излъчи „Арктика“. Кулминацията е неделната вечер, посветена на Боян Петров с „Лятото свършва през юни“. Специални гости на прожекцията ще бъдат жената до алпиниста, както и негови приятели и колеги. Веднага след това в 20:00 часа ще видим „Хотел „Артемида“.

Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г.

снимки: Орлин Огнянов

26th Oct2018

Киномания 2018: Уилям Дефо е Ван Гог в нов филм за големия художник

by Черно и Бяло

Безспорно талантливият актьор Уилям Дефо, като прочутия художник Ван Гог, ще имат възможност да видят зрителите на Киномания в новия филм на режисьора Джулиън Шнабел „Ван Гог: Пред портите на вечността”. Филмът, чиято официална премиера беше във Венеция тази година, ще може да бъде видян на единствена прожекция в рамките на кинопанорамата на 24 ноември от 20:30 часа в зала 1 (а по-рано същата вечер, отново в зала 1, ще бъде показан и новия филм на Вим Вендерс – „Папа Франциск: Човек на думата си).

За „Ван Гог: Пред портите на вечността” самият режисьор казва: „Този филм е за един художник и неговото рисуване, както и за тяхната връзка с вечността.”

След като миналата година Киномания показа интригуващия изцяло рисуван „Да обичаш Винсент”, този път акцентът е върху брилянтното изпълнение на Уилям Дефо (с награда „Купа Волпи” от Венеция за най-добър актьор за превъплъщението си и вероятен претендент за „Оскар”), който по впечатляващ начин изразява вътрешната светлина на великия художник, неговите лудост, гений, безпомощност, отчаяние и триумф.

 

Режисьорът Джулиън Шнабел твърди, че филмът „Ван Гог: Пред портите на вечността“ не е биографичен – още повече, че вече са създадени поне тридесет други такива продукции. Разкрива обаче, че е рисувал част от картините, които се виждат пред камерата, което вероятно се дължи на факта, че Шнабел се развива и като артист, който рисува върху парчета порцеланови съдове.

Режисьорът представя различна гледна точка за последните часове на художника, която предизвика множество дискусии след премиерата.

Във филма участват още: Рупърт Френд, Оскар Айзък (Пол Гоген), Мадс Микелсен, Матийо Амалрик, Еманюел Сение, Нилс Ареструп и др.

Премиерата за България ще бъде на Киномания с единствена прожекция в зала 1

26th Oct2018

CineLibri 2018: Наградите

by Черно и Бяло

На изискана церемония в зала 1 на НДК снощи филмът „Ще се видим там горе” на реж. Албер Дюпонтел беше удостоен с почетната статуетка „Синелибри” за върхово постижение на литературната адаптация! Зрителите присъстваха на видео обръщение от страна на автора на едноименния роман Пиер Льометр, който изтъкна качествата на екранизацията и благодари за оказаната чест.

Френско-канадската приключенска драма, която има в актива си 5 награди „Сезар” и още 8 номинации, беше предпочетена от жури в състав Мартичка Божилова (председател), Херман Кох, Давид Фоенкинос, Майкъл Маккел и Анди Делиана с мотива, че е разтърсваща адаптация на също толкова завладяващ роман, удостоен с най-високата литературна награда на Франция – „Гонкур”: Филмът е амбициозна амалгама от жанрове и безспорно произведение на изкуството, което пленява с кинематографична мощ, с антивоенен плам, със социална критика, с поетичен език – и с уникалната способност да разсмива през сълзи и да държи зрителя в напрежение до самия финал.

Наградата връчи заместник-кметът на Столична община, доц. д-р Тодор Чобанов. От името на режисьора наградата прие г-н Фабиен Флори, съветник на посланика на Франция по сътрудничество и културна дейност, директор на Френския институт в България.

Второ място беше отредено на копродукцията „Съпругата” на режисьора Бьорн Рунге, „защото третира по особено оригинален начин актуалната тема за равнопоставеността на половете, както и заради невероятно експресивната, безкомпромисна работа на актьорите, които дават плът и кръв на литературните персонажи и пренасят смисловия заряд на текста на големия екран.”

Третата награда беше присъдена на българското заглавие в конкурсната програма „8 минути и 19 секунди” „заради нестандартния, находчив подход на създателите на филма, обединили шест кратки новели в своеобразен филмов омнибус, но преди всичко заради социалната проблематика и болезнения реализъм, който в съчетание с метафоричната сила на образите генерира внушение, отекващо много по-дълго от 8 минути и 19 секунди.”

Фестивалът продължава до 24 октомври, като у нас се очаква да пристигне прочутият френски кинорежисьор и сценарист Беноа Жако, който  лично ще открие премиерните прожекции на „Ева” с Изабел Юпер и Гаспар Юлиел (19 октомври, Люмиер Лидл), „Сбогом, кралице моя” (20 октомври, Френски институт) и „Вила Амалия” (21 октомври, Френски институт).

Другият специален гост, с когото софийската и пловдивската публика ще се срещне, е нашумелият израелски писател Дрор Мишани, автор на бестселъра „Липсващото досие”, чиято екранизация също е част от програмата на фестивала. Освен че е майстор на психологическия трилър, Мишани е университетски преподавател, преводач, специалист в областта на детективската литература. Срещата в София е на 18 октомври от 19:00 ч. в Дома на киното и ще бъде последвана от прожекция на филма, в който блестят Венсан Касел и Ромен Дюри. Мишани ще посети и Града под тепетата на 19 октомври – срещата е от 18:00 ч. в Лъки Дом на киното.

Билетите за всички фестивални събития в София и страната са в продажба през системата на epay и на касите на кината. Подробна информация за предстоящите срещи и прожекции можете да откриете на www.cinеlibri.com и във фейсбук страницата https://www.facebook.com/CineLibri/.
Фестивалът се осъществява с любезната подкрепа на Столична програма КУЛТУРА, Виваком, Джеймисън, УниКредит Булбанк, Катаржина Естейт, Нескафе, М Кар София, България Еър и множество партньорски институции, които са обявени тук  www.cinelibri.com

26th Oct2018

Киномания 2018: За новия филм на Вим Вендерс „Папа Франциск: Човек на думата си”

by Черно и Бяло

Новият документален филм на трикратно номинирания за Оскар Вим Вендерс – „Папа Франциск: Човек на думата си” е сред хитовите заглавия на тазгодишната Киномания. Прожекцията в зала 1 е на 24 ноември в 18:00 часа.

Продукцията включва интервюта с духовния водач и кадри от негови пътувания, а премиерата му беше по време на фестивала в Кан. По време на филма папата отговаря на многобройни въпроси на хора с различна възраст и професия, обръщайки се директно и искрено към зрителите.

„Папа Франциск има подобно присъствие на екрана като някои от най-големите филмови звезди, с които ме е свързвала работата ми. Но при него то идва отвътре, от неговите убеждения и вяра, както и от желанието му да говори с всички нас.“, споделя за главата на римокатолическата църква Вендерс.

Идеите на папата и неговите послания са в основата на филма, където той коментира проблеми, свързани с бедността, семейството, опазването на природата, социалната справедливост, имиграцията и материализма. Филмът е нещо повече от биографичен, а по-скоро представлява своеобразно пътешествие с папа Франциск.

А неговият апел за мир в конфликтните зони по света, както и за мира и диалога между различните религии имат силата да обединят хората от цял свят. Това е една от причините популярния германски режисьор да смята, че филмът ще представлява интерес и за хора от всички религии, а не само от християнската. Той споделя също, че Папа Франциск е ярък пример за човек, който  държи на думата си и е абсолютно директен и спонтанен в искреноста си.

Прожекцията в зала 1 е на 24 ноември от 18:00 часа

Следете програмата на Киномания за информация за останалите прожекции на филма! Билетите са в продажба на касите на НДК, както и онлайн на tickets.ndk.bg.
Гледайте селекцията на Киномания 2018, за да видите големите филми преди големите награди!
Киномания е част от Календара на културни събития на Столична община за 2018 г.

17th Oct2018

Киномания 2017: „Безкрайната градина“

by Черно и Бяло

Красотата и крехкостта на любовта

Златната есен ни донесе богатите плодове на любимата  КИНОМАНИЯ. Трийсет и първото издание  отново привлече ценителите на седмото изкуство  в салоните. Празничният форум беше открит с премиера на български филм, традиция от няколко години да стартираме с родна продукция. В препълнената зала 1 на НДК зрителите се насладиха на магическата разходка из „БЕЗКРАЙНАТА ГРАДИНА”

Легендата на унгарското кино Бела Тар твърди, че думата „история“ трябва да бъде забравена, когато се снима филм, защото изразното средство на това изкуство е картината.

Изящно заснет, с обич и отношение към столицата, публиката видя един различен град- красив и вълнуващ… Доказвали себе си многократно майсторите-оператори Георги Богданов и Борис Мисирков ни разкриват потънала в зеленина София, обаятелна и непозната, която се превръща в градина. Омайна и прекрасна, тя участва наравно като  герой в сюжета!

Настроението на авторите отеква у зрителите, не само със съдбата на младите герои, а и с реалния живот в София, понякога не толкова красив-наплескания  паметник на Съветската армия, вонящия боклук, знайните и незнайни механизми в кметството…

Съвременна градска драма, под чиято повърхност се крият невидими светове и се раждат неочаквани чувства. Нарекоха го най-нежният български филм, добавям-  елегичен и очарователен с „Безкрайната градина” на мечти и видения.

На пръв поглед Филип има всичко: успешна кариера, луксозен дом и красива приятелка. Той продължава да се грижи за брат си Виктор години след смъртта на родителите им в нелепа катастрофа. Виктор е чувствителен и уязвим и прекарва времето си, помагайки на Ема в нейния цветарски магазин.
От много време Ема е прекъснала връзката си с външния свят и изцяло се е посветила на създаването на макет на мистична градина. Срещайки я, Филип интуитивно усеща, че Ема обитава духовни пространства, които са му непознати и недостъпни. Той се влюбва в нея и осъзнава, че никога досега не се е чувствал толкова жив и истински. Неусетно животът му започва да се променя – до момента, в който Виктор не му признава, че е лудо влюбен в същата тази Ема. Изправен пред неумолимостта на избора, Филип ще се сблъска с една отдавна забравена болка.

Дебютът та прочутия у нас и в Европа театрал Галин Стоев в игралното кино,  тържествено откри  Киномания- 2017. Режисьорът споделя за различния подход – красотата и крехкостта на любовта в „Безкрайната градина”: „Исках да направя филм, който излиза от основната тенденция днес, свързана с прекрачване на границите на допустимото- и в която всичко е безнадеждно и провалено. Тя се поддържа в официалния дискурс на всички нива в обществото ни. Затова си казах, че е време да инжектираме нежност в тази конвенция, да плетем въжени мостове със зрителите и да атакуваме тяхното усещане за нежност или уязвимост. В този смисъл се получи любовен филм с любовен четириъгълник- като амбицията ми беше в началото и в края на филма той да остане той да остане непроменен, но под повърхността му да се срутват едни светове и да се създават други. Цялата история показва процеса на емоционално пробуждане в свят, анестезиран откъм чувстване. Много се надявам този нежен и поетичен жест да докосне зрителите.”

Има много светлина в мълчанието, в погледите – във всичко, което може да си кажем без думи. Беше специален полет, който не беше ми се случвал досега.”- признава  Димитър Николов, в образа на романтичния Виктор.

В ролята на диригента на мъжкия хор видяхме за последен път пред камерите обичания от няколко поколения голям и непрежалим Никола Анастасов.  Вълнуващо и извисено!

Дочух не съвсем приятни изявления за „Безкрайната градина”; ако има необходимите сетива, зрителят ще усети и съпреживее филма. Ласкава тръпка, импулс за искреност и доброта. А както  показва с киноезика, режисьорът е искал  да „предизвика емоционално пробуждане в свят, анестезиран откъм чувстване”.

„Безкрайната градина“ може да гледате отново на Cinelibri 2018.

Мариана Енева

16th Oct2018

Киномания 2017: Наблюдатели на магията. Триумфът на руското и френското кино

by Черно и Бяло

В пъстроцветната палитра на Киномания скъп подарък за очите и сърцето е руското кино. Дълбоко ценя и обичам филмите на необятната Рус, които наследиха мощните традиции на хуманното съветско кино, обновиха и съхраниха завещаните здрави основи и смело тръгнаха напред към модерните жанрове. С нетърпение чаках всяка една прожекция и радостно бях изненадана от пълните салони с интелигентна и чувствителна публика.  Най-вече от спонтанната реакция на „Pro любов. Само за възрастни”. Наскоро тръгва на големия екран, от 19 януари, ето защо започвам с тази комедийна антология с главен герой Любовта. А продуцентът с  умелото си дарование обединява пластичния замисъл и осмисленото екранно време. Това е режисьорът, когото не можем да забравим – Анна Меликян – коя е всъщност тя и с какво ни завладя и покори някога… С удоволствие припомням моето интервю, взето  преди време за БНР.

На показания в Международната конкурсна програма „Русалка” на 12 София филм Фест бе присъдена Голямата награда за най-добър филм. Призът се дава на Анна Меликян за постижения в режисьорското майсторство, кинематографията, разкадровката, актьорската игра и заиграването с енергията и измислицата.

Около Анна Меликян нямаше навалица от журналисти и фоторепортери. Беше минала само първата прожекция на филма ѝ, след пресконференцията някак си  беше се усамотила, скромно и с желание прие поканата да разговаряме на руски. Независимо, че това е вторият ѝ игрален филм, „Русалка” притежава всички качества на истински доброто кино: изключителен сценарий, уверена режисура и превъзходен визуален стил. Преди интервюто Анна Меликян сподели: “Не знам защо го заснех, нямах мотиви, сама  написах сценария, при мен идеите идват някак си непонятно, изведнъж – така се роди тази история.”

Режисьорът създава атмосфера… Живяла някога край морето Русалка на име Алиса. Тя оставяла живота да минава край нея, без да се бори, по своему протестирала, но се примирявала с променящите се условия и исторически събития. Единственото необикновено нещо при нея била дарбата да сбъдва желания. Когато се озовала не в страната на чудесата, а в метрополиса Москва, късметът ѝ се усмихнал. Сред асфалтовата “джунгла”, сред огромните реклами и  билбордове, сред пробляскващите разноцветни светлини, тя срещнала човек с кръст на гърдите, на който пишело спаси и закриляй”. Алиса погледнала младия мъж и животът й се променил завинаги… Изгубилата се Русалка искала да открие любовта и да помогне на всички да я намерят. Тази романтична история показва мечтите на героинята. Майсторски замислена и брилянтно заснета, това е модерна вълшебна приказка за въображението на едно момиче, изпълнена със сюрреалистичен хумор.

МЕ: Да започнем с получените вече награди досега?

АМ: Да, наистина не са толкова много, но за мен са значими. Навярно за мен изключително важен е призът от Сънданс- 2008 година за режисура- това е професионално признание, за първи път получих такова високо отличие. Има награда за на най-добра актриса на Маша Шалаева на Кинотавър-2007 в Сочи;  ние бяхме отбелязани от критиката, на Берлинския фестивал ни беше присъдена наградата на ФИПРЕСИ. И това също е много приятно.

Защо направихте “Русалка” – и коя всъщност е тя, героинята на филма? Наблюдавам женските съдби на този София Филм Фест.

Тогава- направо по темата. В действителност имаме женско кино, главната героиня е младо момиче. Защо направих  филма, това е сложно- аз просто избрах в огромния мегаполис една девойка и разказах нейната история. По принцип всеки човек може да разкаже всякаква история, тъй като мегаполисът е огромен, той е интересен  с това,че в него съществуват различни планети, различен начин на живот; можеш да разкажеш  ето тази история, можеш и друга. И не знам по каква причина, не ми е ясно защо това момиче ми беше интересно, съдбата на крехката необикновена девойка, дошла от малкия град. Попаднала в мегаполиса- лудия град, с друг ритъм на живот и съвсем различни ценности. Всичко е толкова несходно с нейната чиста и романтична душа, как тя оцелява в тази обстановка. Това ме вълнуваше и разказах нейната история.

Алиса някак си ми напомня  френското момиче Амели Пулен на Одри Тоту- тя беше възторжена и успя да оцелее. Вашата Русалка щастлива ли е, намери ли това, което търсеше?

Това е сложен въпрос, тъй като за хората, които не са гледали още филма, не искам да разкривам финала. Затова пък ще кажа, че краят на този филм е  много неочакван. И ще добавя, че тя е изпълнила своята мисия, това, за което е била родена въобще на този земя.

Ето го и глобалното космополитно осмисляне на “Русалка”- защо сме дошли на този свят и изпълняваме ли своята задача тук, на земята.Въобще за женските съдби в киното, как върви този кинопроцес в Русия?

Струва ми се, че в Русия напоследък се появиха много жени режисьори и така се повиши вниманието към женските образи в киното. Защото режисьорът винаги разказва това, което му е близко , разбираемо; жените повече разказват като всеки режисьор за себе си- това е егоистична професия. Дали ще разказваш за космонавти или американци,  винаги разказваш за себе си. Вече има много филми, в които главните герои са жени и ето на вашия фестивал беше показан  “Пътешествие с домашни животни” на Вера Сторожева, “Александра” на Александър Сокуров. Така че интересът към съдбите на жените е голям.

Нека завършим с финала на “Русалка”, той е изненадващ, неочакван и все пак…тъжен ли е ?

Зрителите, които гледат кино, споделят такова едно мнение, че това е тъжен край, но емоционално той е светъл и хората не излизат тъжни, а напротив просветлени. Последният кадър от филма това е момичето, а то се смее.

Да, Алиса, русалката, се смее от огромен билборд с надпис “Луната е на всички”. Ще добавя – а любовта?!

После идва „Звезда”, вторият филм от замислената трилогия след „Русалка”, за третия- „Фея” ще стане дума накрая.

И моят обичан филм „За любовта”, представен на МФФ „Любовта е лудост”- Варна през 2016 г. и в Дома на киното по време на Седмица на руското кино. Подход към любовта на режисьор, който работи със зрителското подсъзнание, режисьор на неговото възприятие. За мъжете, за жените, за най-съществените неща в техните взаимоотношения в бляскаво изглеждаща Москва. Филмът е лекция за любовта, разглеждана от гледна точка на психологията и химията на взаимното привличане. Всичко това е разказано чрез няколко любовни истории за двойки, които са убедени, че отношенията им са по-специални и изключителни. Но най-стойностните са думите, казани от първата двойка: ” Да се прибираме вкъщи. Да си живеем живота.” А тези думи означават край на любовта. Но и начало на същото време.

Припомних важните ленти на Анна Меликян с множество награди,  за да проследя нейното творческо оптимизиране към модерното, динамичното кино.! В това своеобразно градивно развитие се появява „ Pro любов. Само за възрастни”. Филмът, продължение на споменатия касов „За любовта”, вече преминава извън границите на Русия и се превръща в универсално „обяснение в любов” . Колектив от талантливи режисьори, обединени от идеята,  създават оригинална комедийна атмосфера, стигаща до язвителен сарказъм и дори абсурд. Сега Анна е съсценарист и продуцент, а като режисьор е признато явление на руския кинонебосклон.

Шест новели разказват различни кратки истории за любовта – този път с фокус не как да я открием, а как да задържим любовта. Дали с добрина, дали с готвене, дали чрез сексуални практики или размяна на партньорите…

В ролята на водещ, коментиращ философски събитията, е знаменитият американски актьор Джон Малкович; в другите главни роли участват известни имена като Фьодор Бондарчук, Анна Михалкова, Ингеборга Дапкунайте, Гоша Куценко, Виктория Исакова, Равшана Куркова, Максим Матвеев. Не мога да забравя героинята на Анна Михалкова (знаем коя е, щерката на неповторимия Никита Михалков ); изумителна, с големите чисти очи, с прилежността и наивността си тя смайва зрителя, доверил се на проникновените й актьорски превъплъщения.

През 2017 г. Анна стана победителка на първия в историята конкурс да приза на кмета на руската столица „ За претворяване образа на Москва в киноизкуството”. Наградата на стойност 50 млн. долара й донесе филмът „Pro любов”.

Както обещах- новини за филма „Фея”, последният от трилогията; първите два са „Русалка” и „Звезда”. Въпреки нюансираната религиозна тема, сюжетът е съвременен. Действието се развива в наши дни, главният герой  е собственик на империя компютърни игри, създател на играта „Коловрат” (за прототип е послужил „Вещера”). Магическите елементи на играта ще бъдат вплетени като регресия- пътешествия в минали животи, които героят осъществява под хипноза. „Аз два пъти преминах това състояние по време написването на сценария”- уточнява Анна Меликян. В главната роля ще видим любимеца на  нежната половина Константин Хабенский. Неговият герой влиза в храма и вижда себе си в лика на Христос, нарисуван от великия Андрей Рубльов; и той започва да усеща духовна връзка с иконописеца. Бюджетът предвижда нетипичните за режисьорката 124 млн. рубли.

И още за талантливото явление Анна Меликян. Всяко нейно творение като режисьор, сценарист или продуцент изненадва, предизвиква и доказва, че киното забавлява и обогатява. Докоснала се до славата с повече от 40 филма, самобитната  кинематографистка ни убеждава, „че всяко кино- това е търсене на отговори, които е невъзможно да се намерят някога…”

Вече тръгна по екраните филмът на Валерий Тодоровски „Болшой”. Режисьорът изгражда персонажите си(изиграни от истински балерини ) с деликатната психологическа нюансираност, изследвайки в дълбочина  отношенията между Юлка(главната героиня), приятелката й и съперница Карина и тяхната безцеремонна учителка Белецка.

Самият режисьор описва идеята така: „Това е история за това как обикновен човек от дъното открива за себе си красотата. Това е сага, която започва в средата на 90-те години в малък провинциален град и завършва на сцената на Болшой театър, за който самите театрални работници казват: тази сграда не се нуждае от никого, а тя е нужна на всички“.

Преди зрителят да види и се възхити на безпределния мечтан скок на Юлия, понесена от вихъра на танца, младата балерина  преминава през саможертви, унижения, лишения. Филмовата изразност следва несломимата мечта на момичето, превърнало се в съзряваща  жена. Актрисата Маргарита Симонова извайва сложния емоционален образ на Юлка на фона на величествената прекрасна музика на П. И. Чайковски. Неслучайно филмът има 7 номинации за „Златен орел”.

Ежедневието на балерини, балетисти и въобще танцьори е сурово, трудът им къртовски. Желязна воля и още по- желязна палцова техника! Руснаците отколе се славят с безусловната си, неповторима, прочута в цял свят балетна школа. А тя се създава с времето и традициите на учители като Белецка. Истински се насладих на великолепното разгръщане на образа от голямата, отдавна известна Алиса Фрейндлих (моето поколение я запомни с вдъхновените роли в „Служебен роман”, „Анна и Командорът”, „Сталкер” ). И още една талантлива представителка на отминали години- Валентина Теличкина в ролята на Унтилова (Ех, каква секретарка направи в „Журналист” на Сергай Герасимов и как „кълвеше” буквите на пишещата машина…). Мили млади хора, жалко е, ако не сте успели да гледате някога или сега тези две перли на съветското и руско кино.

Завършвам с оценката и мнението на Саймън Фостър от „ Sereen Space”: „Едновременно забавен, тъжен, вдъхновяващ и сърцераздирателен, „Болшой” е безценно съкровище.”

Отново балерина…Различните филми на Андрей Учител винаги предизвикват спорове. Този път е заложил на непозволената любов в смутно време. „Матилда” се нарича новата лента на режисьора, в която има всичко- и балет, и дворцови интриги и прелом на епохата. Освен талант се изисква и дързост да посегнеш към такава историческа фигура- цар Николай II. „Матилда” разбуни духовете в Русия и доведе до множество забрани и актове на насилие от редица православни активисти, твърдящи, че филмът петни името на монарха, който е свален от власт по времето на Октомврийската революция от 1917 и убит от болшевиките, а после канонизиран за светец от Руската православна църква. Николай е наследник на руския трон, а Матилда Кшешинская- красива световноизвестна балерина от полски произход. Двамата изживяват краткотрайно приключение, която се превръща в страстна любов, посрещната от двора на владетеля с пълно неодобрение Когато бащата на Николай – император Александър III умира, синът му осъзнава, че свободата да обича когото иска, е приключила. Официалният период на траур още не е отминал, когато вдовицата на императора урежда брака на цар Николай с принцеса Аликс фон Хесен-Дармщад. Сред пищния разкош на смайващите естествени декори на Санкт Петербург, тази историческа драма показва една истинска любовна история, превърнала се в легенда. В главните роли видяхме германския актьор Ларс Айдингер и  надеждата на полското кино Михалина Олшанска(киноманите навярно я помнят от „Дъщерите на дансинга”- награда на Младежкото жури на 20-ия СФФ).  Била е избрана сред 300 кандидатки за образа  на Матилда. Очарователна и обаятелна, тя споделя, че доста трудно се е справила с танцуването „ Независимо, че това вече е трети филм, където играя танцьорка, този път ми беше трудно повече от всякога. Някак си бях уверена, че добре се престорвам, защото умея да танцувам, но в дадения случай това не сработи. Наложи се да правя всичко истински, в действителност. Все пак Кшешинская е била велика балерина и просто да имитираш танците не беше достатъчно. Нужно беше да извлека  всичките сто процента. Повечето па аз изпълнявах самостоятелно  и се надявам зрителят да оцени този артистичен труд.” Филмът е силно съпреживяване с героите и най-вече с великолепната Матилда!

Седма година се наслаждаваме и възторгваме на Фестивала на френския филм. Следовниците на Братя Люмиер остават верни на своя шармантен маниер и покоряват зрителя с изискан подход към любовта, страстта, историята и други приключения…

Във филмите досега по един или друг начин стана дума за жени. Моят избор продължава с две ленти- отново за целеустремени и силни дами! С голямо очакване отидох да гледам „Далида”- останах развълнувана и възхитена. На екрана оживя идолът на нашите майки и моята младост! Режисьорът и  тук е жена- Лиса Асуелос, която с чувственост и замах ни въвлича  в съдбата и музикалните възходи на френската звезда. И точното попадение за достоверност-  моделът и актриса Звева Алвити поразително прилича на магнетичната Далида с несравним кадифен глас, галещ ухото и душата… Откровено за един величествен талант, посветил се на песента и публиката. От 50-те до 80-те години бумът на диското я превръща в легенда.  От първия си концерт в „Олимпия” през 1956 г., от сватбата си с Люсиен Морис, директор на новото радио „Европа n 1”, от поклоненията в Индия, до световния успех на познатата ни „Gigi L’Amoroso” през 1974 г.  „Далида” представя интимен портрет на една свободолюбива, многолика и лъчезарна жена. Стилен биографичен филм, сътворен с любов. Мелодраматизмът и обичаните, вечни песни докосват и носят тъга по кумира Далида, която продължава и днес да сияе…

Изпълнен с ексцентричен комизъм трилър, така определят „Мадам Хайд”. Филмът е свободна импровизация върху популярния сюжет за д-р Джекил и  г-н Хайд, но със загадки. Преди всичко от главната героиня, блестящо изиграна от неповторимата Изабел Юпер (моята „Плетачка на дантели”, още тогава видяхме самородния талант на актрисата). Сюжетът смесва в причудливи отношения измислици и реалност по нетрадиционен начин. Госпожа Жекил е плаха и особена, учителка по физика, която преподава в техническа гимназия в предградията. Тя води обикновен и кротък семеен живот със своя мил съпруг домошар. Подигравана е и презирана от почти всички около нея- директора, колегите и учениците. И е безсилна да се пребори с тях! Докато в една мрачна и бурна нощ по време на опит в лабораторията, учителката е ударена то гръм и се събужда като съвсем различна личност…Властната мадам Хайд е обладана от  тайнствена енергия и неконтролируема сила. Тя се превръща в загадъчна и опасна жена. Под перфектната режисура на Серж Бозон удивителната актриса със зряла маниерност вае образа на мадам Хайд чрез сложна метаморфоза и причудливи контрасти. Талантът трябва да се тренира и усъвършенства, ярък показателен пример  е Изабел Юпер-  избраница на съдбата и господарка на екрана.

А ние зрителите сме наблюдатели и свидетели на магията на голямото Кино!

Очаквайте Киномания 2018 през ноември!

Мариана Енева

11th Oct2018

„История и реалност”: непоколебимите промени в китайската действителност

by Черно и Бяло

В рамките на инициативата „Един пояс, един път”, в частта за културен обмен, пътуваща изложба на съвременни китайски творци ще се открие в столицата.

Първата спирка на изложбата „История и действителност”  ще бъде София, след това тя ще бъде представена и в столиците на останалите страни от Централна и Източна  Европа. 13 от най-известните китайски съвременни художници от различни провинции ще покажат над 40 свои творби.. Събитието е в рамките на проекта „Един пояс, един път”.

По повод откриването на изложбата, директорът на Китайския културен център в София  г-н Ту Сюесон казва:

„Като  една от първите държави, установили дипломатически отношения с  Китай, нашите две страни са свързани с дълбоко традиционно приятелство, а двустранните отношения поддържат стабилно развитие. От създаването на механизма за сътрудничество с държавите от Централна и Източна Европа през 2012 т. отношенията между нашите две странинепрекъснато се  задълбочават в рамката 16+1. Министър-председателят на КНР Ли Къцян, участва в срещата на върха 16+1 в София. След неговото посещение всестранното приятелско партньорство и сътрудничество се  изкачи на ново, още по-високо ниво.”

Въпреки голямото разстояние между Китай и България, двете държави поддържат интензивен културен обмен. През 50-те години обменът в областта на културата и изкуствата между Китай и България навлизат в добър исторически етап на развитие, и след повече от 60 години на приятелски обмен, диалогът в областта на културата и изкуствата успяват да постигнат кулминация подчертава Ту Сюесон и добавя, че през последните няколко години нарастваинтересът на китайската страна към  културния обмен със страните от  Централна и Източна Европа.

От своя страна  г-жа Джан Лили, зам.директор по организация на събитията в Културния център  представя някои подробности за изложбата „История и реалност”.

„Изложбата е показателна за  активното интегриране на млади китайски творци в международната културна атмосфера, което им дава възможност  да разкрият уникалните специфики на творчеството си. Срещата на историята с настоящата действителност, на различните гледни точки, изразени чрез начините на пресъздаването им в различните школи от китайските провинции, показват размишленията и идеите на младите съвременни творци върху историческите традиции, съчетани с настоящата ситуация на Китай.”

„Надяваме се, че като първа спирка от турнето на съвременните китайски творци в столиците на страните от Централна и Източна Европа по проекта “Един пояс, един път”, изложбата, която представя  43 творби на 13 известни художници,  ще бъде увенчана с успех и ще покаже част от постиженията на китайското съвременно изобразително изкуство”,  убеден е  Ту Сюесон.

Ивета Балевска

25th Sep2018

За предизвикателството да режисираш „Парижкия бал“

by Черно и Бяло

В момент, в който съществува огромен културен вакуум и държавата не може да подкрепи развитието на младите музикални таланти, „Юнион клуб“ отново ще организира своя „Парижки бал“. Събитието ще се състои на 13 октомври 2018 г. в залите на софийския хотел „Маринела“ под ръководството на председателя г-н Христо Куртев и моята особа, като член на инициативния комитет и режисьор на спектакъла. Целта ни тази година е да подпомогнем Фондацията за млади музикални таланти „Йордан Камджилов“, като очакванията ни са сумата събрано по време на бала да достигне до 20–30 хиляди лева. До този момент „Парижки бал“ е събрал 50 000 лв. за различни благотворителни каузи. Специфичното в събирането на парични суми при провеждането на нашето събитие е прозрачността и достъпа на бенефициента. Балът се провежда ежегодно под патронажа на френския посланик в Р България Ерик Льобедел и на Негово Величество  цар Симеон II.

Моята задача, като режисьор на спектакъла, към която подхождам с много любов, е да представя програма, която да изпълва гостите на бала с щастие и удоволствие, като задържам и повдигам интереса им през цялото време. И това няма как да не се случи, с оркестъра на диригента Йордан Камджалов, певци като Краси Аврамов, Васко Василев, Марио Кръстев, форматите по бални и народни танци на „Национален учебен комплекс по култура с лицей за изучаване на италиански език и култура“. Балът ще се проведе и под мотото „Деца помагат на деца чрез изкуство“. Почетен гост е вицепрезидента на Р България, г-жа Илиана Йотова.

Благотворителността изпълнява своята функция, когато средствата събрани от нея се използват именно за съответната кауза, а не да бъдат отклонявани „някъде“. Една от причините, заради която хората се дистанцират и поставят знак минус на благотворителността е именно съмнението, че полученото финансиране не се използва за посочената кауза, а тя е само претекст. Затова особено важен момент е да се разсъждава за благотворителността не със съмнение, а напротив – с подкрепа и особено, когато каузата е толкова възвишена и благородна – подкрепата на младите музикални таланти на България – тези, които утре ще я прославят по света!

Да бъде научено обществото да изпитва удоволствие от акта на даването, е начин това общество да става все по-хуманно. В този ред на мисли, с провеждането на събития като „Парижки бал“, ще бъде голям успех да се заразяват гостите с емпатия и съпричастност с благородни каузи за развитие и популяризиране на българската култура.

За повече информация:

За резервации на тел: +359 887 935 500
или e-mail: lebaldeparis@abv.bg

Ефемия Фард

15th Sep2018

CineLibri 2018: Любов между редовете

by Черно и Бяло

46 филма и много любов на CineLibri 2018. Сред специалните гости на фестивала са режисьорът Беноа Жако и писателят Дрор Мишани, автор на „Липсващото досие”

Творческият екип на първото международно издание на кино-литературния фестивал CineLibri, което се състоя през 2017 година, беше отличен с Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата! Вече се задава четвъртото издание на фестивала (10-24 октомври), което ще представи над 300 прожекции на 46 филма с национални премиери,  много специални гости, събития и емоции!

Тематичен фокус тази година е любовта във всичките ѝ измерения, което обяснява и мотото на фестивала: Любов между редовете.

По традиция част от филмите в програмата на CineLibri се излъчват и извън столицата.  Тази година каузата на фестивала приобщава градовете Пловдив, Варна, Габрово, Търговище, Стара Загора, Велико Търново, Благоевград, Каварна и Враца.

Британският писател, киносценарист и общественик Иън Макюън ще открие CineLibri 2018 с една от най-интригуващите литературни адаптации, създавани някога  – „На плажа Чезъл“. Събитието ще се състои на 10 октомври от 19:00 часа в зала 1 на НДК с  тържествена церемония. Освен че е специален гост на фестивала, Макюън ще бъде удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Престижното фестивално жури е съставено от петима професионалисти с безспорно международно признание. Председател е Мартичка Божилова от АГИТПРОП, изтъкнат продуцент, носител на множество награди, в т.ч. „Златна мечка” от Берлинале 2018. Сред останалите арбитри са големият френски романист, режисьор и сценарист Давид Фоенкинос и популярният холандски писател и продуцент Херман Кох. Актьорската гилдия е представена от британската звезда Майкъл Маккел. Петият член на журито е Анди Делиана – продуцент и преподавател по режисура в New York Film Academy.

Конкурсната програма на CineLibri включва 9 филма, в т.ч. филма омнибус „8 минути и 19 секунди“, който се състои от шест късометражни новели, вдъхновени от сборника „И всичко стана луна“ на Георги Господинов. Това е първата българска продукция в историята на фестивала, която ще се състезава за наградата за най-добра екранизация.

Останалите филми в конкурса са отбрани продукции, които вече привлякоха вниманието на световната критика и спечелиха адмирациите на публиката, а някои от тях са удостоени с награди на едни от най-големите международни кинофоруми:  френско-канадската криминална драма „Ще се видим там горе“ на режисьора Албер Дюпонтел –  удостоена с пет награди „Сезар“ екранизация на едноименния шедьовър на Пиер Льометр, носител на „Гонкур”; френско-белгийската продукция „Корнелиус, виещият мелничар“ на режисьора Ян Льо Кьолек (екранизация по романа „Мелничарят, който виеше срещу луната” на Арто Паасилина), интелигентната мистерия „Чудноватият дом“ на режисьора Жил Паке-Брене, адаптация по романа на Агата Кристи; френско-белгийският трилър „Липсващото досие“ на режисьора Ерик Зонка, адаптация по бестселъра на Дрор Мишани; комедийният романс „Джулиет гола“ на Джеси Перец по романа на Ник Хорнби; пленителната френска драма „Обещанието на зората“ на Ерик Барбие, адаптация по автобиографичния роман на Ромен Гари, с Пиер Нине и Шарлот Генсбург; амбициозната американска продукция „Чайка“ по пиесата на А. П. Чехов, адаптация на режисьора Майкъл Мейер с участието на Сърша Ронан и Анет Бенинг; копродукцията „Съпругата“ на режисьора Бьорн Рунге (екранизация по романа на Мег Уолицър с участието на забележителната Глен Клоуз).

За първи път тази година програмата на CineLibri предвижда единайсет български филмa! Част от тях са литературни адаптации, други са вдъхновени от постиженията на бележити артисти, а две от продукциите стават повод за написването на книги, които ще се появят на пазара през 2019 г.

По покана на CineLibri 2018 българската публика ще се срещне с прочутия френски кинорежисьор и сценарист Беноа Жако, една от легендите във френското кино! Той има над 40 филма като режисьор и над 25 като сценарист, в т.ч. заглавия като „Сбогом моя кралице”, „Дневникът на една камериерка”, „Вила Амалия”, „Три сърца”, „До скоро виждане”. Зрителите на CineLibri ще имат възможност да видят най-новия филм на Жако, „Ева”, адаптация по романа на Джеймс Хадли Чейс, с Изабел Юпер и Гаспар Юлиел. В качеството си на специален гост на фестивала у нас пристига и нашумелият израелски писател Дрор Мишани, придобил известност с поредицата романи с инспектор Авраам. Успехът на първия от тях, Липсващото досие”, е толкова голям, че режисьорът Ерик Зонка решава да го пренесе на екрана, а за главните роли се доверява на две от най-ярките звезди на френското кино – Венсан Касел и Ромен Дюри.

Акцент в паралелната програма на фестивала са петте галавечери в чест на националните култури на Аржентина, Финландия, Ирландия, Бразилия и Япония (в рамките на Дните на японската култура в България). Събитията предвиждат прожекции на отличени литературни адаптации, съпровождащи ги дискусии и множество празнични изненади, и се организират със специалното съдействие на съответните културни институти и посолствата на изброените страни, на които екипът на CineLibri изказва своята благодарност.

Билетите за всички киносъбития вече са в продажба.
Събитието се осъществява с любезната подкрепа на Виваком, Джеймисън, УниКредит Булбанк, Катаржина, Нескафе, М Кар София, България Еър и множество партньорски институции, които са обявени тук www.cinelibri.com

03rd Sep2018

Аполония 2018: XXXIV издание на фестивала бе открито с концерт на Младежка филхармония „София“ и награда за Греди Асса

by Черно и Бяло

Любимият фестивал на поколения българи Празници на изкуствата Аполония бе открит вчера в Созопол с тържествен концерт на Младежка филхармония „София“ с диригент Георги Патриков и солист талантливия цигулар Кай Орлинов. Тази година емблематичното културно събитие се провежда от 31 август до 8 септември.

На 34-ото издание на Фестивала световноизвестният български художник-живописец Греди Асса бе удостоен с почетния приз „Аполония Токсофорос“. С над 80 самостоятелни изложби в цял свят талантливият творец е един от най-големите вдъхновители в българското съвременно изкуство. Греди Асса е 20-ият почетен носител на специалния приз, който се връчва за изключителен принос в развитието на българската култура и представянето ѝ зад граница. По традиция наградата бе връчен от Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на Фондация Аполония.

Тази година, в рамките на девет дни,  Аполония ще представи над 70 културни събития. На сцената на Амфитеатъра в Созопол ще излязат изпълнители като Белослава, Стенли, Jeremy, Милица Гладнишка, Хилда Казасян и други. Гвоздей в програмата ще бъде закриващият концерт на Фестивала на 8 септември, на който легендите от ФСБ ще отпразнуват своя 40-годишен юбилей на сцената.

Любителите на театралното изкуство пък ще могат да се насладят на постановки като „Чамкория“, „Пияните“, „Зимата на нашето недоволство“ и „Лисичета“. А художествената галерия в Созопол ще се превърне в сцена за изявата на най-новите творби на редица български писатели като Георги Господинов с „Всички наши тела“, Иван Теофилов с „Гласът на тишината“, Михаил Вешим с „Оксиморон (Нечовешки роман)“ и много други.

„Щастливи сме, че тази година Созопол отново ще събере най-добрите български изпълнители и творци в над 20 литературни събития, 30 концерта, 10 театрални спектакъла и 4 фантастични изложби. Това е доказателство, че българската култура е във възход и че любовта на публиката е най-вдъхновяващият стимул“, коментира Маргарита Димитрова, изпълнителен директор на Фондация „Аполония“.

 

За Аполония:
Празниците на изкуствата Аполония са най-големият, дългогодишен и мащабен арт фестивал в България. Негов организатор е Фондация Аполония, създадена през 1991 г. Първото издание на Фестивала се провежда през 1984 г. Ежегодно сцените на Аполония в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на всякакъв вид изкуства.

Повече информация за програмата на Аполония можете да намерите на: www.apollonia.bg
на Facebook страницата на Фестивала: facebook.com/ApolloniaFestival
Златен билет можете да закупите от тук: eventim.bg

 

29th Aug2018

VI Международен кинофестивал „Славянска приказка“

by Черно и Бяло

Шестото издание на Международния кино и телевизионен фестивал „Славянска приказка“,  ще се проведе отново в София. Събитието носи името на един от най-големите руски учени и изследователи на руската и славянска култура – академик Дмитрий Сергеевич Лихачов и е посветено т.г. на 140-ата годишнина от Освобождението на България от турско робство. По традиция форумът е ежегоден.

В този контекст от 6-ти до 11-ти септември 2018 г., в България ще се проведе фестивалът под патронажа на Президента на Република България Румен Радев. В събитието ще вземат участие световно известни сценаристи, режисьори, актьори, продуценти, журналисти, дипломати и културни дейци.

Оглавяван от неговия създател – акад. Проф. Димитър Димитров, фестивалът ще бъде официално открит на 7 септември от 19:00 часа в Руския културен център в столицата. На него ще бъде представен филмът на българската режисьорка Ефемия Фард „Мръсни сънища“ с участието на Йоана Буковска и Румен Угрински. Една история, изпреварила времето си, представена чрез уникален аудиовизуален език, популяризираща генералния проблем на обществото – насилието над жените и борбата срещу него.

Международното жури тази година е с председател Ю Сяоганг – режисьор, продуцент, ръководител на китайската академия за кино и телевизионни сериали Пекин, Китай. Негови съпредседатели ще са Йордан Камджалов – композитор и диригент и Иван Тонев, продуцент. Членове на журито ще бъдат Христо Бойчев – писател, сценарист, режисьор, продуцент, Патрик Бокаба – актьор, Южна Африка, Ким Сун Хунг – режисьор, продуцент, Южна Корея, Александър Долгорурки – режисьор, продуцент, Франция, Йордан Плелев – филмов сценарист, телевизионен журналист, продуцент, президент на Балканската евроазиатска академия (Б.Е.А.) Македония, Валентин Мсливи, режисьор, оператор, сценарист и продуцент, президент на Детския и младежки фестивал „Златен цикъл“, Киев, Украйна, Валери Жереги – режисьор, председател на Съюза на кинематографистите в Молдова и Филип Кондовски – режисьор на филми от Македония.

Международният кинофестивал „Славянска приказка“ е преди всичко трамплин за диалог и обмен на мнения в рамките на професионални и творчески дискусии, взаимно – морално, етично и културно обогатяване, което е гаранция за високото професионално майсторство на участниците. Той е истинска творческа лаборатория. Колективното и индивидуално творчество, представени в конкурса са интересен материал за откровени разговори, за формиране на вкусове и интереси на конкуренти, което дава възможност за обсъждане с автори, с цел защита на ракурси. Целта е резултат от субективната обективност, която ще се превърне в триумф на кино изкуството.

Елена Табанова-Димитрова

29th Jun2018

Ту Сюесон: „Еднаквост и различност в симбиоза” е изложбата на съвременното изкуство на Китай и държавите от ЦИЕ в навечерието на срещата „16+1”

by Черно и Бяло

Директорът на новооткрития в края на миналата година Китайски културен център в София, който е единствен на територията на страните от Централна и Източна Европа, пояснява, че изложбата ще покаже творбите на 27 известни автори от Китай и 16-те европейски страни. Освен нея посетителите на културния център ще могат да разгледат и закупят най-новите продукти на китайската културна индустрия, да послушат китайска музика или да се запишат в курсове по калиграфия, бойно изкуство и китайски език. Откриване на събитието – 2 юли, 19:00 часа в сградата на Културния център, бул. „Раковски” №77

 

Г-н Ту, какви културни събития е предвидил Китайският културен център във връзка с визитата на китайския премиер Ли Къциян в България, както и провеждането на срещата „16+1” ?

Дни преди началото на срещата Китайският културен център в София е планирал четири основни събития, които трябва да се случат: две изложби и два курса.
Първата изложба е под надслов „Еднаквост и различност в симбиоза” и е с избрани художествени творби от 16-те държави от Централна и Източна Европа, както и, разбира се, от Китай. Ще участват произведения на общо 27 творци, сред които художници, скулптори, автори на художествени инсталации, на късометражни филми… общо над 100 оригинални творби. Тези творци са доста известни в държавите, в които живеят и работят. Има седем автора от българска страна и четирима от Китай. Ще има и специализирана лекция при откриването на изложението.
По време на втората изложба ще бъде показани продукти, свързани с културната индустрия и главно – с работата на художниците. Посетителите ще се запознаят с продукцията на 7 големи китайски фирми от град Нинбо. Идеята ни е да представим както произведения на изкуството, така и продукти, с помощта на които те се създават. Фирмите ще представят свои мостри и каталози, за да запознаят българската общественост с дейността си. Така че – очакваме проявата да е интересна и за хората, които се интересуват от култура, така и за бизнеса.

Изложбите ще бъдат отворени за посетители до края на м. юли.

Освен изложбите какви са курсовете, които центърът предвижда да организира, бихте ли разказали нещо повече и за тях?

Двата курса ще бъдат съответно по калиграфия и традиционна китайска живопис. Ще ги водят двама китайски преподаватели от град Нинбо, които имат сериозен опит в представянето на традиционната китайска култура, особено сред чужденци. „Изкуство с мастило и вода”, така наричат още китайската живопис, която е традиционна форма на изобразителното изкуство в нашата страна. Нужни са само калиграфска четка, боя и мастило – и, разбира се, някои други специфични за китайската живопис умения – и започвате да рисувате върху фина хартия или върху коприна…Участниците ще се научат да рисуват с калиграфска четка различни предмети, да изписват калиграфски йероглифи. Не е необходимо да се знае китайски език, за да рисувате. Китайски педагози ще ви научат само за два часа да рисувате… божури… Калиграфията, от своя страна представлява традиционно китайско изкуство, което разкрива уникалната красота на китайските йероглифи”

Ще има и курс за деца до 14 години, както и курс за възрастни. Курсовете ще започнат на 25 юни и ще продължат до 15 юли.

Преди дни започнахме и друг курс, който ще продължи и през следващите месеци, макар и с малки прекъсвания – по традиционно китайско бойно изкуство Тай дзи. Той стартира от съвсем базово ниво, за начинаещи и продължава да се развива. Курсове по това бойно изкуство също ще има в края на м. юни и в началото на юли.

Какви са перспективите на проекта „Един пояс един път“, по-специално в контекста на културното сътрудничество между България и Китай?

И в двете ни важни инициативи – „Един пояс, един път” и „16+1” – това, което Китай се опитва да изрази пред света е, че няма малки и големи държави, че всички имат еднаква важност, че няма етноси, които доминират над други – всички са равнопоставени. Позицията на китайското правителство по тези инициативи е положителна и подкрепяща останалия свят в неговото многообразие. През последните две години българското правителство също изразява силна подкрепа за тези инициативи. Стъпвайки върху благоприятната основа, смятам че могат да бъдат постигнати много неща, хоризонтите пред нас са наистина безкрайни.

Радостен е фактът, че китайското и българското правителство работят много добре по културното сътрудничество. Пример за това са създаването на културните центрове на двете страни. Китайският културен център заработи преди няколко месеца в София. Стартът на Българския културен център в Пекин също е в подготвителен процес и съвсем скоро ще бъде открит в сградата на посолството ви там.

Отделно от това е много важен и социалният момент – с развитието на различните интернет платформи, както и с усъвършенстването на самолетните полети и на пътната инфраструктура – разстоянието между Китай и България се смалява и контактите ни стават още по-интензивни. Българите опознават все по-добре Китай, а китайците идват по-лесно в България.

Една от притегателните сили на Китай е пазарът – желанието на български фирми за контакти там е напълно възможно и се реализира много по-лесно отпреди.

Другият момент е туристическият – Китай също има богата култура, древна история, множество интересни артефакти, които предизвикват интереса на българите. От друга страна, България също става все по-интересна като туристическа дестинация за китайските граждани. Смятам, че тенденциите са доста положителни.

Бихте ли ни запознали с някои от предстоящите инициативи, които Културно-информационният център на Китай предвижда в следващите месеци?

През август ще дойдат около 30 музиканти от Китай, за които ще организираме съвместни изпълнения с музиканти от България. Все още не сме се спрели на конкретното място, но предполагаме, че ще е някоя от големите музикални зали на столицата. Сътрудничеството в областта на музиката между Китай и България датира от много години, постоянно има български и китайски делегации, които пътуват в двете посоки. Така че това е вече утвърдена традиция между нашите страни и очакваме да се получи доста интересно за българската публика събитие.

През септември също планираме две музикални събития, които са посветени на празника „Средата на есента” по Китайския лунен календар и се характеризира със събирането на семейството в дома. Тъй като точно тогава ще има пълнолуние и представленията ще бъдат вечер, акцентът ще е върху медитативното съзерцанието на луната.

Пак през септември планираме прожекции на китайски филми – на открито и закрито, както и представяне на китайска храна – това е един от най-непосредствените начини за опознаване на китайската култура.

За октомври се подготвяме да направим съвместна изложба с Националната художествена галерия. Тя ще бъде на съвременното китайско изкуство. Експонатите ще могат да се видят в залата на галерията. Ще бъдат представени творбите на Пекинската академия за изкуства на общо 3 поколения – най-младите, на средна възраст и по-възрастните – преподаватели, дипломирали се студенти и др. Техните творби са много интересни и очакваме българската публика да остане доволна.

Ще имаме обща инициатива и с Националната библиотека, където ще направим изложба, свързана с китайските книги. Въпреки удобствата на четенето в интернет на множеството електронни книги, печатните издания продължават да са актуални. Уникален остава допирът до хартията, уникалните истории, които се крият зад издаването на всяка книга – всичко това не спира да буди интерес. Китай, страната, в която е изобретена хартията, има много дълга история и традиции в тази област.

И накрая – през октомври ще имаме и спортно събитие под логото „Опознай София”. Участниците ще бъдат разпределени вв групи от по пет човека, като единият от тях задължително трябва да бъде различен от другите по пол, по националност или други критерии – например – един чужденец – българин сред четирима китайци, както и обратното. Задачата им ще бъде да се разхождат из София и да намират определени обекти, предварително зададени от организаторите и свързани с Китай, като се придвижват задължително пеш или само с градски транспорт. Смятаме, че ще се получи доста интересно.

Предвиждате ли курсове по китайски език, както беше обещано при откриването на Китайския културен център?

Курсовете по китайски ще започнат в края на ноември и началото на декември. За целта в центъра имаме пет учебни зали. В момента се подготвят материалите, учителите и останалата логистика, дооборудва се и самият културен център.

Китайският културен център има удоволствието да Ви покани на официалното откриване
на изложбата „Еднаквост и различност в симбиоза“ на 02.07.2018 г. от 19:00 часа.
Експозицията ще можете да разгледате до 05.08.2018 г.

Интервюто взе Ивета Балевска

10th Jun2018

Фестивал на италианското кино в България 2018

by Черно и Бяло

За трета поредна година Италианската търговска камара в България организира Фестивала на италианското кино в България от 11 до 16 юни 2018 г. в София.

От 11 до 16 юни 2018 г. в София ще бъдат представени десет киноленти, подбрани съвместно с фондация Apulia Film Commission, които ще бъдат прожектирани от 11 до 13 юни във филмотечно кино „Люмиер Лидл“, а от 14 до 16 юни включително – в „Дом на киното“, където скоро ще бъдат пуснати в продажба съответните билети. Голяма част от тези филми са носители на едни от най-престижните кинематографични награди в Италия.

Филмите

Quo Vado?
Кеко е почти на 40, живее с родителите си, няма никакво намерение да се жени за приятелката си, а работата му е да бие печати в областната централа по лов и риболов. Всичко обаче се обръща, когато нов закон го задължава да напусне „доброволно“ бюрото си.

Без покритие
Учителката Лаура организира пътуване до селце в Пулия с класа си, но щом пристигат, хлапетата разбират, че нямат обхват. Една седмица в технологично затъмнение успява да предизвика безброй непредвидени и комични ситуации.

Била ли си на луната?
30-годишната Гуя работи в модно списание, кара луксозна кола и живее между Милано и Париж. Смъртта на баща ѝ обаче я връща в родното село, където срещата с фермера Ренцо повдига въпроса постижимо ли е истинското щастие.

Вечерята на Коледа
След като Киара и Дамяно се пребориха за връзката си в Само теб обичам, налице е ново предизвикателство: Коледа със семейството, която ги подлага на куп изпитания в стил изчезнали змиорки, тестове за бременност и заседнали асансьори.

Войната на неудачниците
В Торемата всяко лято се води война между синовете на заможните (господарите) и децата на земята (неудачниците). Кой ще победи, когато богаташките символи за власт са взети на прицел, а последната битка носи и поезията на една изчезваща епоха.

Кой ме е видял
Талантливият музикант Мартино Пичоне не успява да попадне пред прожекторите, затова заедно с каубоя Пепино организира собственото си изчезване. Дали обаче това ще привлече вниманието върху него, или ще доведе до съвсем други последици?

Коледа на юг
Карабинер от Милано и цветар от Неапол празнуват заедно Коледа със семействата си, но откриват, че синовете им си имат онлайн приятелки. За да ги изкарат от мрежата, двамата мъже убеждават децата да участват в събитието за срещи Купидон 2.0.

Руди Валентино
Разказ за завръщането на актьора Рудолфо Валентино в родната му Кастеланета чрез „комедия на недоразуменията“, която с магически елементи показва семейството и болките на човека зад образа на „звездата на звездите“.

Сватба на юг
Север и юг се сблъскват шумно в тази комедия по италиански, в която две напълно различни семейства ще трябва да преодолеят предразсъдъците си в името на любовта между децата им и техния най-щастлив (и комичен) ден.

Те кои?
Единствената амбиция на Давид е да получи повишение, но за една нощ измамникът Марчело му отнема всичко. Търсенето на възмездие обаче се превръща в смяна на професията и двамата предприемат удар, който да ги направи богати завинаги.

Билети – 6/8 лв. от касите на кината.

30th May2018

Дхрупад (нада-йога) и Братя Гундеча в България, 19–24.06.2018 г.

by Черно и Бяло

Какво е дхрупад

Дхрупад е най-древната форма на индийската класическа музика, достигнала до наши дни в нейния оригинален вид. Корените й могат да бъдат проследени няколко хилядолетия назад – още от епохата на Ведическите химни. С течение на времето този стил се развива, като постепенно се трансформира в независимо музикално изкуство и през 11 век се оформя във вида, който се е запазил и до днес. Първоначално дхрупад се е изпълнявал публично главно в храмовете, но по-късно е въведен в двора на кралските династии на могхулите и раджпутите. Запазил се е и до днес благодарение на хилядолетната и животворна традиционна образователна система на полуостров Индостан, известна като гуру-шишя парампара, т.е. традицията учител-ученик.

Инструментите, които се използват в стила дхрупад, са основно танпура и пакхавадж. Танпура е древен струнен инструмент, чието звучене, вибрации и хармония са най-близки до тези на човешкия глас и на енергийните центрове на човешкото тяло. С медитативно-вибрационния си резонанс той акомпанира и поддържа изпълнението през цялото време, като по този начин създава звуковата основа и звуковата рамката на музикалната интерпретация. Пакхавадж е също така древен ударен инструмент, уникален с възможността да възпроизвежда дълбок, резониращ звук, който съответства на природата и функционалността на стила дхрупад. Има и редица други инструменти, които могат да бъдат използвани в стила дхрупад: почти всички струнни инструменти, флейта и дори саксофон. Така популярният индийски инструмент хармониум е изключен от този списък, тъй като е с фиксирани тонове и е несъвместим с импровизирането върху микротоновете при пеенето на дхрупад.

Дхрупад и представянето му пред публика

Всеки дхрупад концерт започва с алаап, което е бавно и постепенно разгръщане на рага, т.е. на тоналността в която певецът интерпретира. В този процес се използват мелодични модели, които плавно и свободно се леят. За алаап се използват срички от определен мантричен текст.

При изпълнението на алаап музикалните фрази са много бавни и медитативни в началото. Постепенно темпото се ускорява и в бързите пасажи ритъмът е изпълнен с енергични и радостни орнаменти. Алаап пресъздава дълбока гама от човешки емоции като покой, състрадание, чувственост, патос, учудване, гняв и героизъм. Алаап завършва с композиция (песен), съпроводена с импровизирани ритми на пакхавадж.

Дхрупад и нада йога

Стилът дхрупад е форма на нада йога – йога на звука. Чрез него певецът усилва вътрешния резонанс на тялото и придобива способността да създава вибриращи тонове, насочвайки свободно звука в зоните между пъпа и темето. По този начин изпълнителят пресъздава богата палитра от фини тонове и микротонове, които от своя страна водят до медитативно състояние и вътрешен покой, и хармонизират емоционално-психическото и физическо тяло както на изпълнителя, така и на слушателите.

Основна цел в дхрупад е постигане на певческо съзвучие с инструмента танпура. Сливането на пеенето със звука на танпура осъществява самвад – уникален диалог, чиято честота на вибрациите води до изчистване на енергийните потоци в тялото и съзнанието. Правилно практикуващият дхрупад изпълнител може да пее с часове, при което не само че не се изморява, а напротив, получава мощен прилив на енергия, като включително има и случаи на постигане на целебен ефект.

Едно от уникалните качества на дхрупад е, че всеки, чийто глас няма отклонение вследствие на някакъв физически проблем, може да го практикува. Това изкуство може да бъде пригодено както за най-изтънчения и задълбочен музикален изпълнител, така и за любителя на музиката, желаещ да се потопи в хармонията на звука като медитативна или допълваща практика. Дори и само слушането на дхрупад внася баланс и психическо (вътрешно) умиротворение, така необходими за всеки в забързания ритъм на всекидневието.

Съществува разлика между техниката на пеене в западната класическа музика и в дхрупад. При западния стил на пеене са активирани горните певчески центрове – гърло и назална част. При пеенето на дхрупад са активни всички певчески центрове – коремната част около пъпа, гръдната част с горните дихателни пътища, ларинкса, назалната част и церебрума (теменната част). Една от задължителните техники е да се постигне мощно движение на въздуха по трахеята нагоре, което да държи ларинкса постоянно активен. Именно по този начин единствено може да се постигне сливането на звука от пеенето с това на танпурата. При това сливане вибрациите в гръдната клетка се увеличават до степен, която създава усещането за превръщане на цялото тяло в мощна стерео система! Дхрупад усилва звука във всяка една от физическите кухини на тялото – коремна, гръдна, назална и теменна. Така именно се постига не само изключително красив и чист вибриращ звук, но и медитативно състояние, и дори преодоляване на някои психически и физически проблеми.

Специално за професионалните певци във всеки стил и студентите във вокалните факултети дхрупад може да бъде от изключителна полза за подготовката за репетиция и представление. Той активира енергийните центрове на цялото тяло и го подготвя за оптимално пеене. Освен това спомага за концентрация и баланс на звука, като дава възможност за максимално използване на физическия и звуков потенциал на певеца и за по-дълга времева издържливост на пеене. В този смисъл дхрупад е безценна практика, повишаваща качеството на певческия процес във всеки един негов аспект.

Братя Гундеча са видни представители на стила дхрупад. Те са продължители на школата на Дагар, в която вече 19 поколения учители предават свещеното познание за дхрупад и до наши дни посредством класическата традицията учител-ученик. Освен интензивното обучение, което провеждат в техния Гурукул в Бхопал, Индия, братя Гундеча организират и международни семинари в Европа, САЩ, Австралия, Япония, Египет, Сингапур, Бангладеш, О.А.Е., Хонконг. Образователните им семинари са фокусирани върху:

  • същността на нада йога и дхрупад;
  • връзката между тях;
  • техниката на пеене;
  • изучаването на композиции.

Те са сред най-активните изпълнители на тази музика както в Индия, така и на международните сцени. През 2012 г. правителството на Индия ги удостоява със званието „Падмашри“ (“Padmashri” ) за техния изключителен принос в областта на дхрупад и на индийската класическа музика.

Програмата на уникалните Гундеча Брадърс в България включва три концерта и два семинара както следва: 

Организатор на събитията е Индологическа фондация „Изток-Запад”, с любезното съдействие на посолството на Република Индия в София и на ученичките по дхрупад Ваня Трифонова и Галина Дойнова от Монреал.
Концертите и семинарите на Братя Гундеча в България са част от честванията на Международния ден на йога в страната.
Заповядайте да се насладите на изключителните гласове и певчески интерпретации в стил дхрупад на изумителните Гундеча Брадърс – билети за концертите може да закупите на касите на залите и онлайн на ticketsbg.com, участието в семинарите е безплатно.

17th May2018

Светлана Захарова преформулира физичните закони

by Черно и Бяло

Да, човешките възможности са неограничени! Те са тайните, които природата му крие и само сложната му и понякога извънмерна сила ги извежда до изумителни предели.

С възторг, който трае повече от очакванията във времето, изпращаме сърдечната си благодарност към абсолютната Светлана Захарова! Ако има физически предел при танцувалната лексика, тя го е надскочила! Светлана Захарова ни доказа, че танцът е поезия! Самата тя е поезия! Елегантност, шлифовани до калиграфско съвършенство фрази и… магична драматичност. Денис Родкин, Денис Савин и Михаил Лобухин са танцьорите, които ѝ партнираха на сцената.

„Аморе” е завладяващо преживяване, от което се нуждаем не само, за да променим нещо в себе си, но и за да повярваме, че съществуват величини, които са истинска реалност в нашият свят и живот. Юрий Посохов, Патрик Де Бана, Маргьорит Донлон са авторите, хореографи на трите блестящи едноактни балета, представени на софийска сцена. „Francesca da Rimini“ по музика на П.И.Чайковски „Rain before it fells” – музика Респиги, Бах и Карлос Пина-Куинтана „Strokes Through the Tail”, с музика на Моцарт и неговата „Симфония N:40”.

Дни след състоялото се представление на 10-и май в Зала 1 на НДК, от Eventim получихме информация, че ще имаме щастието още веднъж да се срещнем със Светлана Захарова в България през тази година.

Даниела Владимирова Христова

14th May2018

Ентропия, Анита Атанасова, галерия „Дебют“, 15.05.2018 г.

by Черно и Бяло

Във физиката ентропията е термодинамична величина, функция на топлинното състояние и изменение му в материална система, характеризираща неподреденост. Думата идва от гръцки (εν — ;τρέπω —) и означава вътре, пренасям. Темата на изложбата е подчинена на преносното значение на думата- неопределеност, хаос, преподреждане, разпад и стремеж към цялото – от които в случая се поражда, извлича поле за размисъл.

Остатъци от човешко присъствие

„Търсенията на смисъла на живота, минаването през множество емоционални състояния се явяват препятствия по пътя на преосмислянето на това: коя всъщност съм аз. Този основен екзистенциален въпрос е присъщ на всеки, независимо от възрастта. 
Дуалността на живота се очертава между разпад и обединение. В търсенето на правилна посока, човек се сблъсква с балансирането на тази проблематика. Пресичането и неопределеността на границите на вътрешно и външно, реално и илюзорно, раздробяване и съединение създават чувство за ентропия и хаос.“

Откриване: 15 май (вторник), 18:00 часа
Мястото: галерия Дебют, бул. „В. Левски” №62

За Анита Атанасова
Анита Анастасова е ученичка в 12ти клас, специалност „Графика”, НУИИ „Илия Петров”.
Участия в изложби и проекти:
2014: Втора награда в раздел „анималистичен” – „Изложба-конкурс за артистична рисунка”; Участие в „Изложба на възпитаниците на художествената гимназия”, Съдебната палата; Национална изложба на художествените училища НДК.
2015: Първа награда в раздел „анималистична рисунка” и втора награда в раздел „актова рисунка” в „XI конкурс за артистична рисунка”; Участие в ”II изложба на учениците от НУИИ в Съдебната палата”; Участие в проект „Еко Антарктика“, изложба в Софийския университет „Св. Климент Охридски”; творческата работилница „Галерията“, в Пунта Аренас (Чили); Българската полярна база “Св. Климент Охридски”, о-в Ливингстън; Участие в “Изложба на ученици от НУИИ “Илия Петров” в Българския културен институт във Вършава” , под надслов “Това сме ние”; Национална изложба на художествените училища, НДК.
2016: Първа награда в раздел “актова рисунка” в “XII конкурс за артистична рисунка”; Учатие в “Национален ученически конкурс за актова рисунка по натура”; Участие в изложба „Живопис, графика и илюстрация” галерия “Петко Чурчулиев”, Димитровград; Поощрителна награда от “1000 стипендии” за постижения в изящно изкуство; Изложба в екип с Елия Иванова и Александър Лазарков “GRphX3”; Участие в ”III изложба на учениците от НУИИ в Съдебната палата”.
2017: Първа награда в раздел “актова рисунка” в “XIII конкурс за артистична рисунка”; Поощрителна награда от “Национален ученически конкурс за актова рисунка по натура”; Участие в ”IV изложба на учениците от НУИИ в Съдебната палата”; Учатие в V-ти форум “Малки графични форми”, Галерия “Арт алея”, СБХ – Секция “Графика и илюстрация”.
2018: Втора награда в раздел “актова рисунка” в “XIV конкурс за артистична рисунка”; Учатие в “Национален ученически конкурс за актова рисунка по натура”; Участие в “XIV Национален конкурс за учебна рисунка”
10th May2018

„Соната“, Верде, Концертен комплекс „България“, 10–15.05.2018 г.

by Черно и Бяло

Галерията на зала „България” гостоприемно разтваря врати, за да покаже най-новите творби на Верде, художникът, който предпочита запознанството с него да става чрез картините му.

Този път музиката бе тема на вдъхновението му. Това особено ясно се чувства в творбите „Соната” и „Каприз”, които пресъздават образите на гениалните музиканти Бетовен и Паганини и тяхното опиянение от неистовата музика. За някои критици „картините съдържат скрити послания”, за други – „общото в художествените творби и музикалното изкуство е, че те не манипулират, а стимулират зрителите и слушателите”.

Да пожелаем успех на автора с надежда за нови вълнуващи срещи със света на изкуството!

снимки: Мари Канълян

Pages:1234567...22»