27th Aug2015

Обърни се с гняв назад, част 1

by Черно и Бяло

Едно интервю на Величко Хинов с поета Георги Джагаров

Георги Джагаров, снимка: monitor.bg

Георги Джагаров, снимка: monitor.bg

Георги Джагаров: „Знам какво са говорили в политбюро – да ме унищожат!”
ВХ: Господин Джагаров, нашите читатели са предимно млади хора, не ви познават, а доколкото научават нещо за вас, това е по-скоро докосване до едно ехо, отколкото среща с вашата личност. Това смущава ли ви?
ГД:
За никого не е приятно да се откъсва от младите хора. Ако те не търсят и не четат един автор, той е загубен. Но аз не мисля да произнасям подобна присъда над себе си. Сега всичко е объркано, още не се знае кое какво е. Моите връзки с младите хора се прекъснаха изкуствено. Едва когато се възстановят, ще мога да отговоря на вашия въпрос. Тогава се разбера нужни ли сме си с младите хора един на друг, заедно ли ще вървим към бъдещето или ще се разделим. Но при всички случаи не искам младите да губят. Досега винаги съм бил с тях, пък и те са били с мен. По-нататък животът ще решава.

ВХ: Младите хора и да ви търсят, не могат да ви намерят по книжарниците, от десет години насам вие не сте се появявали с нова книга, нито преиздавате някоя от старите.

ГД: Така е, защото аз не съм професионалист. Писал съм от време на време, когато ми дойде и както ми дойде. Това е лошо, но какво да правя? Не можах да се преборя с характера си. Оправдавал съм се с една или друга заетост, както и с това, че не е важно колко си писал, а как си го написал. Късно разбрах, че вдъхновението не идва на готово, че то е едно постоянно състояние, което се поддържа с труд и постоянство. Само тогава авторът може по-често да се среща с читателите си и да си сверява часовника с тях. Съжалявам, че пропуснах тази възможност и сега ми се налага да се разплащам с лихвите. Не че не съм правил опити да се затворя някъде и да се отдам на писане, но не съм успявал. Надявал съм се да успея поне през тези няколко години, но както виждате, отново котка ми мина път.

ВХ: Имате предвид атмосферата около вас?

ГД: Това малко ли е? Цял живот да се блъскаш с убеждението, че създаваш някакви ценности за народа си и накрая да дойде някакъв политически или литературен мошеник и да разруши всичко, което е било смисъл на живота ти, това как ви се струва? Не, не мисля, че всичко ще бъде разрушено, стъпкано и оплюто, но ме измъчва самото това явление, самият този стремеж да се руши, да се тъпче и оплюва. Някога ние цитирахме Кавафис за варварите, които още дойдат, а се оказа, че те са били тук, при нас и сред нас.

ВХ: Вие бяхте заместник-председател на Държавния съвет, това може би…

ГД: Един от заместник-председателите!

ВХ: За другите не се говори, кои бяха те?

ГД: Митко Григоров, Пеко Таков, Ярослав Радев. Имаше и двама първи заместник-председатели – Кръстьо Тричков и Петър Танчев. Общо шест души.

ВХ: Как си обяснявате това пристрастие към вас?

ГД: Да оставим читателите са ми да си отговорят.

ВХ: Може би защото след ноември 1989г. вие пръв напуснахте БКП, подадохте си оставката отвсякъде, отказахте се от всички звания и отличия на бившия режим, обявихте се за независим народен представител, обърнахте гръб на новите партийни и държавни ръководители?…

ГД: А нямах ли това право, когато се провъзгласяват принципите на свободата и демокрацията? Беше ми дотегнало да завися от една партийна върхушка, тя да ми определя как да живея и какво да правя. Новите властници бяха от същата тази върхушка, познавах ги много добре с тяхната страхливост и непочтеност, с тяхното грубиянство и властолюбие, само че сега искаха да се представят в друга светлина, да си измият ръцете и да излеят помията върху главата на Тодор Живков, пък и на всеки, който им беше неудобен. Аз не им бях удобен, защото рано или късно щях да ги разоблича. Въпросът беше – къде? В партията или извън партията? Предпочетох това да стане извън партията, за да не й усложнявам положението отвътре. Но тези хора не разбраха за какво става дума. Знам какво са говорили в заседание на Политбюро – да ме унищожат! Затуй надигнаха срещу мен цялата си сбирщина от лъжци и клеветници. Мислеха че лесно ще се справят, като пуснат в ход понятията живковизъм, живковисти, както е постъпвал и техният учител Сталин с троцкизма и троцкистите, с бухаринщината и бухаринци. При това аз бях уязвим, защото Живков наистина ме е защитавал, но от кого – от такива като тях! Бях сам, а тълпата ревеше, искаше да разкъса някого и те я насочваха срещу мен. Това са същите, които преди три години заповядаха да бъде арестуван Живков, а сега го оплакват без дори да се засрамят, че те са виновни.

ВХ: Бихте ли казали с какво по-конкретно сте се занимавали в Държавния съвет?

ГД: Това не е тайна за никого, ако сериозно се интересува. През първите няколко години бях председател на Съвета за развитие на духовните ценности на обществото, помощен орган, който имаше за задача да подготвя стратегически разработки. По-късно този съвет беше прехвърлен към Министерския съвет. Отговарях и за работата на две комисии, едната – по националните и международните награди, другите – по наименуването и пренаименуването на обекти с национално и местно значение – села, реки, върхове, местности, параходи и др.

ВХ: Неотдавна един народен представител каза, че сте възглавявал и комисия по възродителния процес?

ГД: Излъгал е горкият, но може би не от злонамереност, а от незнание. Ако е имало такава комисия и аз съм я възглавявал, сега бих намерил основание да се похваля с нещо полезно и исторически необходимо. Защото аз не бих се занимавал с насилствена и кампанийна смяна на мюсюлманските с християнски имена, а бих се заловил с механизмите на нашето национално съзнание, с националното възпитание и образование. Всеки народ има право на това, нашият – също. Така че възродителният процес не може да се отхвърля и осъжда, без да се накърнят интересите ни като нация. Друг е въпросът, че в него са взели участие и престъпници, но аз питам – а в кое благородно дело не са участвали и престъпници?

ВХ: Одобрявате ли асимилацията по принцип?

ГД: Дали я одобрявам или не, това няма значение. По-важно е, че тя се е вършила и се върши навсякъде по света. Ако един чужденец, който живее в България, е решил да се срасне с нашия народ и възпитава децата си да бъдат българи, аз не виждам в това нищо осъдително. Друго е, ако това го прави под натиск на държава, на партия или на някаква друга институция. По този начин – насилствено или с различен род съблазни, са били асимилирани по време на робството милиони българи. В националната си политика ние не можем да не държим сметка за този факт. Затуй ми се струва странно, че някои политици говорят за две национални общности у нас. Ние сме се изградили исторически като една национална общност. Това съвсем се означава, че се пренебрегват интересите, своеобразието на различните етнически групи, напротив! При това нито една от тях не е териториално обособена от българския народ и да се представят сега претенции към териториално обособяване по села и градове, не е нищо друго освен проява на антибългарски национализъм, на насилствена асимилация, която ни е позната от далечното минало.

ВХ: Работата на Комисията по наименованието и пренаименованието на различни обекти не е ли била свързана и с личните имена на гражданите?

ГД: Не, разбира се! Но когато комисията се преустрои в Комисия по езиковата политика, някъде след 1986 година, ние настоявахме нашите учени да подготвят и да издадат пълен Именник на българските граждани, за да бъдат улеснени родителите в избора на имена за децата си. В този смисъл особено настойчив беше проф. Заимов, а ние успяхме да издадем кратък препоръчителен именник, в който наред с християнските, бяха включени и редица мюсюлмански имена. Не забравяйте, че в именната си практика ние се сблъскваме с какви ли не щуротии, например с имена като Проститутка, Телефонка, Язовир, Пръцко и др. п. Ще се съгласите, че държавата не бива да позволява на своите граждани да заклеймяват децата си със срамни и позорни имена. Иначе съм бил за пълно равноправие между именните системи на различните религиозни общности.

ВХ: Според вас езикът може ли да управлява?

ГД: Това е все едно да ме питате дали могат да се управляват земетресенията или ветровете. Не, езикът не може да се управлява, той се движи по свои вътрешни закони, почти равнозначни на природните. Но ако тези закони не могат да се управляват, може да се управлява отношението на човека към тях. Затуй ги изучаваме и когато ги формулираме ясно и точно, те ни служат като норми за поведение, повишават езиковата ни култура, подпомагат езиковото ни общуване. На тази основа възникват азбуката, правописът, стилистиката, литературният език.

ВХ: Наближава най-българският от всички български празници – 24 май, денят на светите братя Кирил и Методий. Разказахте ми как сте го посрещали като дете. Имате ли да споделите нещо извън детските си и ученически спомени?

ГД: Този най-български от всички български празници е преминал през много изпитания, но – слава Богу! – винаги е побеждавал, а с него е побеждавал и българският дух, съзнанието ни, че „и ний сме дали нещо на светът!”. Може би тъкмо поради тази сила, която носи в себе си, той почти беше забранен по времето, когато България беше управлявана от такъв интелигентен сатрап като Вълко Червенков. Празникът беше сведен до просветните, научните и културните организации. Изчезнаха трицветните знаменца, шумните орляци на деца по улиците, песента „Върви, народе възродени!”. Груба и тежка ръка удари българина по душата.

ВХ: Кога празникът беше възстановен?

ГД: След 1956 година и тук не мога да не подчертая заслугата на Тодор Живков. Празникът отново се превърна в общонароден, стари и млади, жени и деца, ученици, студенти, писатели, учени, инженери, лекари, работници и селяни, уки и неуки – всички ликувахме! Слушал съм какво си говорят чужденци – такъв народ, който може да чества азбуката и словото си, е велик народ, народ със светло бъдеще! Но системата не би била тоталитарна, ако не беше се възползвала и от този празник, за да възвеличава себе си. Потоците от народ се насочваха към трибуните, от където партийни и държавни ръководители трябваше да приветстват хората, а хората да приветстват ръководителите си. Застанал съм за малко на мавзолея, до Стоян Михайлов, гледам манифестацията и тръпна от възмущение. Стояне, казвам, виж, виж как наред с образите на нашите първоучители, на Климент Охридски и Черноризец Храбър, на Патриарх Евтимий, Отец Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Вазов над главите на хората се мандахерцат и физиономиите на Пенчо, на Гришата, на Пешо! Идиотщина, казва Стоян, трябва нещо да се направи, не може така! Внеси предложение!

ВХ: Внесохте ли?

ГД: Много пъти съм занимавал Живков с този въпрос, подкрепяха ме Балевски и Зарев и представете си, че Живков се съгласяваше, но не смееше да постави този въпрос в Политбюро, за да не обиди другарите, с които работеше. През 1989 година направих и писмено предложение как да преминава празникът, но от ЦК не получих никакъв отзвук.

ВХ: Знам, че се водеха спорове как да се нарича езикът, за който светите братя са съставили нашата азбука?

ГД: Дълги и неприятни, преднамерени спорове. Нашите учени, повечето от тях не отстъпваха от научната истина. Тя се оспорваше от наши славянски братя, които твърдяха, че езикът бил общославянски. Но по онова време славянските езици са били достатъчно разграничени един от друг, всеки си има своите характерни и речникови, и фонетични, и структурни белези, така че Константин- Кирил Философ и брат му Методий не са се заели да правят азбука за някакво славянско есперанто, а за езика, който им е бил майчин, тоест – езика на българските славяни. За това има достатъчно доказателства. Но се намери един руски специалист, който аргументира отрицателното си становище с това, че в ХІ век българите още не били славяни, следователно и езикът на двамата братя, първият книжовен език на славяните не можел да се нарича български. Негова милост се правеше на разсеян, занимаваше се с научна демагогия. Защото българите на Аспарух вече втори век са общували със славяните от своята държава на техния славянски език и защото славяните в тази българска държава няма как другояче да бъдат наричани освен както се наричат и днес – българи. Не искам тук да продължавам един научен спор, а само да изкажа мнението, което съм поддържал тогава. Понятието славянски, старославянски е много услужливо, много удобно, ако трябва по равно да се разпределят богатствата на една велика езикова култура, но то е абсолютно неприемливо, ако трябва да се отстоява истината. А тя е в това, че езикът, на който е съставена азбуката, е език на българските славяни, повтарям – български език, сега старобългарски.

ВХ: Водеха се спорове и за азбуката. Вашето мнение тогава и днес?

ГД: Няма спор, че солунските двама братя са съставили глаголицата. Спорът е кой и къде е съставил кирилицата. Повечето специалисти приемат, че тя е съставена от Климент Охридски в чест на неговия учител. Но ако това е вярно, тя още през девети век би могла да се нарече кирилица. Такова нещо няма. Думата е образувана по-късно. Никой от учениците, които са се клели пред Христовия кръст да бъдат верни последователи на своите учители, никой никога не би си позволил да отстъпи тази клетва, да се отклони от свещените букви на глаголицата. Това би могъл да си позволи друг учен мъж на тогавашна България, царският син Симеон, човекът, който е завършил образованието си в Цариград и предполага се, до съвършенство е владеел гръцките писмена, само той и кръгът от просветени люде около него. Преписването на свещените книги в Плиска и Преслав, вече преведени на български от двамата братя и техните ученици, е ставало под диктовката на Климент, Наум и другите, но с кирилица, а не с глаголица, защото глаголицата е била по-трудна за усвояване и приложение. Такова си беше моето мнение тогава, такова си остава и досега. А да се нарича нашата азбука славянска, за мен е също неприемливо, защото половината славянски народи си служат с латиница. Еднакво приемливо за всички би било да наричаме нашата азбука кирилица, както би трябвало да я наричат и сърби, и руснаци, и украинци, и белоруси, че и десетки други народи и народности, ако толкова се дразнят от името българска.

ВХ: Какъв смисъл влагате в понятието майчин език?

ГД: Зависи от повода. Ако ме попитате кой е моят майчин език, аз естествено ще ви отговоря – езикът на майка ми. На този език не се говори никъде извън семейството. Ние с братята и сестрите ми, с нашите близки и познати си имаме свои думи, свои интонации, това беше моят майчин език. Вие също имате свой майчин език. Но ако някой ме попита, ето, както сме си заедно, кой е вашият майчин език, ние и двамата ще отговорим – българският, защото и вашата, и моята майка говорят български. Това вече е друго равнище на майчин език. Има и по-високо равнище, това е майчиният език на всички ни, езикът на нашата земя, езикът на нашата държава и на нашето общество, езикът на който се разбираме в производството, в културата, в управлението, майчиният език на родината. Докато моят семеен или групов майчин език е равнопоставен на вашия семеен или групов майчин език, езикът на майка България е равнопоставен на други национални езици по света. В този смисъл в семейството или групата всеки от нас може да общува на какъвто език иска – немски, руски, английски, турски, цигански, това е негово право и тук никакви фактори не могат да му се бъркат в избора, стига да не пречи на другите, стига да не подменя със своя си семеен или групов майчин език, майчиният език на нацията, езика, на който общуваме всички. Извинете, че усложних отговора си, а исках да кажа нещо съвсем кратко и просто – че на общонационално равнище може да има само един майчин език и той е българският.

ВХ: Но турците в България не признават българския за свой майчин език.

ГД: Не турците, а турските националисти. Те се противопоставят на българския език, те искат да обособят и да затворят българските турци в семейния им майчин език, защото знаят, че езиковото обособяване води до териториално обособяване. Досега това се вършеше на равнище село, оттук нататък ще се върши по райони, ще се върши с наше участие, както се вършеше десетилетия подред по указание на Коминтерна. Сега указанията идват от другаде. Ние сме пречка за много чужди интереси тук, на Балканите. Затуй и много сили се опитват да ни изтърбушат отвътре. Ето в момента на българска земя се вдигат седем или десет телевизионни ретланслатора, които ще излъчват програми на турски език. Това са седем или десет ковчега, приготвени за още една част от българската езикова общност. Не съм чул някаква държавна институция да е възразила. Всички мълчим, примиряваме се. Кажете ми, къде другаде по света може да се случи подобно нещо? Никъде. Ние сме като разграден двор, всеки може да влезе и да прави каквото си иска. Няма да му се разсърдим, няма да го поканим да си отиде, откъдето е дошъл. При това ще ни поучава как трябва да се отнасяме към българските турци, като че ли той е живял с тях, а не ние. Той дори не знае, че съдбата им е да бъдат двуезични, да общуват помежду си на своя си майчин език, а с народа си – на български. Иначе как ще се развиват, как ще получават професии, как ще се осъществяват в живота? Тогава защо е това масирано настъпление срещу тяхната езикова самобитност? Техният език, както твърдят изтъкнати тюрколози, не е езикът на Радио Анкара, а по-друг език. Или всеки може да чете европейските документи както си иска? Ако се прилага една мярка, защо не се възстанови етническото своеобразие на българските татари, на казълбашите, на черкезите? Може би защото те вече са потурчени, а от потурчване все още никой не се е върнал у дома си? Но стига сме говорили по този въпрос, вече започвам да се обърквам!

ВХ: А как мислите, има ли македонски език?

ГД: Знаете ли какво си мисля – че както вървим от въпрос на въпрос, още малко и вие ще ме представите пред читателите като върл националист. А аз не съм такъв, ей Богу, не съм и не искам да бъда. Национализъм ли е да обичаш отечеството си с най-чистата обич, за която си способен? Национализъм ли е да отстояваш интересите на своя народ и не да го нареждаш пред другите народи, а да държиш за честта и достойнството му направо с тях? Ако това е национализъм, включете ме тогава в черния списък. Ето, вие ме питате има ли македонски език и знаете, че аз ще ви отговоря – не! Това, което се нарича македонски език, са българските говори в Македония. Виж друго нещо е там книжният език. Той до голяма степен е посърбен вариант на народните говори, изработен по всичките правила, които Сталин изискваше да се спазват от неговите верни и неверни ученици като другаря Тито. Този книжовен език е един от най-ярките примери, а може би и най-яркият пример за това как от една нация могат да се правят две, стига това да е в интерес на класовата борба, на пролетарската революция, а още по-точно – на една великодържавна политика тук, на Балканите. Емилиян Станев, иначе човек възпитан и сдържан, псуваше със седмици, когато му се споменеше за този титовско-македонски език. Но както и да е, реалностите са си реалности, на този език се пишат стихове, пиеси, романи, изучава се от децата, използват го техните родители. Въпреки това аз не мисля, че изходът е затворен веднъж завинаги. Сега се създават условия за добросъседство с Македония, за открити граници и открито общуване, така че въпросът ще се реши само по себе си, естествено и свободно. Нужно ни е само по-често да си гостуваме, да си разменяме книги и вестници, да си пишем като роднини и близки, и ние тук да се освободим от езиковата си надменност, от самочувствието си, че българският език е само този, на който ние пишем и говорим.

ВХ: Ще имаме ли един ден общ правопис?

ГД: Щом сме имали в миналото, ще имаме и в бъдещето. Това ще го решат нашите деца и внуци. Трябва да им вярваме.

ВХ: На 24 май как ще празнувате?

ГД: Над буквите, от които се правят думи, а от думите – изречения. Искам да видя внучката си Деница и внука си Младен как весело размахват знаменцата на нашата надежда. Искам още веднъж мислено да целуна ръка на моите учители, които са ме учили да правя добро в живота си.

ВХ: Достатъчна ли ви е сега тази „земя като една човешка длан”?

ГД: Тя винаги ми е била достатъчна – за радост и за мъка. И за любов, и за разочарования. И за приятели, и за врагове. И за смърт, и за безсмъртие. Какво повече?

ВХ: Тази година ще получим ли книга от вас?

ГД: Е, на толкова въпроси ви отговорих, позволете ми на този да не ви отговарям. Привършихме, нали? Затворили сме се тук, вие питате и дълго мълчите, аз пуша и дълго отговарям, сякаш двамата решаваме някакви съдбовни въпроси, а навън – погледнете само – слънце, слънце! Там от ъгъла на „Солунска” някой ме вика. Ще му се обадя. Казах ли ви, че и аз имам приятели!

19th Aug2015

Храни куче да те лае[i]

by Черно и Бяло

Magphil-Konstantin-Bradvarov-S3170-159x240Много се говори и пише за кризата в Гърция, която междувременно тежи като воденичен камък на врата на всички граждани от Евросъюза. Излишно е и аз да се изказвам по въпроса за който са отговорни финансовите експерти, защото програмите за спасяване на страна, която не заслужава да бъде спасена, надминават своята хуманна същност и могат да бъдат класифицирани като пълна глупост. Поводът да „хвана перото“ на тази тема са типичните за гърците безгранична наглост и неблагодарност с които те отговориха на протегнатата им за помощ ръка. И още по-точно: имам един приятел грък, когото уважавам за неговата смелост и отзивчивост да вкарва тайно по комунистическо време в България емигрантска литература и когото смятах за разумен и интелигентен човек, който е в състояние да различава черното от бялото. Но когато и той започна да говори разпалено за това, как Европа ръководена от новата неонацистка Германия се стремяла да унищожи невинната Гърция, се вбесих доста от това изказване и се постарах да потърся макар и вече установената, очевидна истина по въпроса. Или както каза наскоро една журналистка: „крадецът вика – дръжте крадеца“.

Накратко фактите: правят си гърците държава, в която живеят без големи усилия и поддържат висок жизнен стандарт полакомени от ниските лихви на многобройни кредити взети от френски, италиански и немски банки. Страната прави едва 2% от икономиката на Еврозоната и то само благодарение на селскостопански продукти, но създава огромен държавно-административен апарат, който има чисто паразитни функции. За събирането на данъците никой не го е грижа (сивата икономика надвишава 22%), но се плащат огромни добавки към държавните заплати, които един американски икономически вестник окачестви наскоро като „балкански екстри“. Такива са например допълнителните (мисля че бяха 800 евро) за частната библиотека на учителите по домовете им и същата сума за тролейните шофьори за това, че след работа трябва да смъкват лирите на возилото си от уличните жици! И още много подобни случаи. Затова държавната работа в Гърция става най – мечтаната професия за получаването на която се плащат огромни рушвети. А пропо рушвети: Гърция дели по корупция позорното 69 световно място заедно със Сенегал и България. Да, но Сенегал е африканска държава, а България е деформирана от 70 години комунизъм. Така, че ако навремето Чърчил не беше едва успял да изтегли Гърция от кървавите ръце на Сталин и на гръцкия комунистически „народен фронт“, сега тази страна щеше да е нещо като Чад без да искам да обиждам африканската страна с това сравнение. Други примери: край Атина се намира малко езеро в което плували 2-3 патици и затова било обявено официално за резерват. За него се грижат на щатна длъжност 40 (!) държавни служители. И сега най – интересното – блатото е пресъхнало вече преди 20 години, но държавните служители продължават да си получават заплатите. Друг пример: един мой приятел притежаваше къща на Халкидическите полуострови, която успя за късмет да продаде преди избухването на акутната криза в страната. В селото живеели около 2000 жители, а през летния сезон заедно с туристите ставали към 10 000. Той ходел на почивка през октомври, след сезона. Веднъж бил поканен в таверната на някакво частно парти от кмета на селото и започнал „смоул ток“ със седящия срещу него началник на пощата. Казал, че познава много добре и тримата служители на малката селска поща – началника, момичето на гишето и пощенския раздавач на писма, на което директорът на пощата му отговорил: „ ние сме 7 служители, но другите четирима само си получават заплатите и не идват на работа – аз дори не ги познавам лично“. Да не забравяме, че тези примери се отнасят само за „дейността“ на дребни чиновници и представляват само „върха но айсберга“.

Преди десетина години президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише предупреди Съвета на министрите на ЕС за обезпокоително високия дълг на Гърция. Това негово предупреждение не само, че беше пренебрегнато, но и държавният дълг бе прехвърлен върху европейския данъкоплатец. Иначе само щяха да фалират няколко банки и Гърция щеше да напусне Еврозоната, където така или иначе не и е мястото. Тя влезе там с измама, като гръцките политици фалшифицираха документи, че уж дефицитът спрямо Брутния вътрешен продукт бил 3,7%, а всъщност се оказа, че бил 15,6%! Държавният дълг на Гърция надхвърлял допустимите 60% над Брутния вътрешен продукт с цели 130%. След приемането в Еврозоната Гърция беше хваната многократно във фалшификации и измами чрез които прибра от ЕС милиарди. За такива крупни престъпления частно лице не би напуснало вече затворите, на страната Гърция и се размина само с мъмрене.

Неотдавна гръцкият посланик в България се опита да защити родината си като подчерта в интервю „всеотдайната“ подкрепа на Гърция за приемането на България в ЕС, гръцките инвестиции в България, които създали много работни места и множеството гръцки студенти следващи в българските университети. Г-н посланикът забрави обаче да спомене, че застъпването на Гърция за членството на България стана не по любовни причини,а поради формулата от статута на ЕС, че приемайки съседна страна, процентът на помощите за инфраструктури се увеличава многократно в полза на Гърция. Освен това България беше принудена да гарантира писмено, че няма да строи язовири в Родопите за да могат българските реки да напояват Северна Гърция. Също не бе спомената експлоатацията на гръцките работодатели, които често и не плащат мизерните надници на българските работници. А що се отнася до гръцките студенти, на тях образованието в България им излиза много по-евтино да не говорим за факта, че масово си взимат изпитите и дипломите посредством рушвети, защото повечето от тях не могат до края на следването си да се научат да говорят свястно български.

Когато критикуваме определена държава винаги прехвърляме цялата вина на политиците и правителството и правим от народа изкупителна жертва. В Гърция това не е точно така, защото целият народ участва живо в правителствените мошеничества. Освен държавните служители в страната „живеят“ над 7000 столетници, които отдавна не са между живите, но роднините им продължават да получават пенсиите. Има и цели острови заселени от мними слепци и недъгави, които получават незаслужено инвалидни ренти. Според статистиката на здравната каса през миналата година цялото гръцко население е минало през лекари и е получило рецепти за лекарства от аптеките. Неотдавна един гръцки политик каза, че ако се прилагат и спазват законите, 2/3 от гръцкото население трябва да отиде в затворите. Като пътувах из Гърция виждах често паролите „ККЕ“ на тяхната комунистическа партия написани по стените, и мислех, че това са единични акции на малцина глупаци. Един мой приятел ми каза, че не познавал грък, който да не е комунист. Започвам да се убеждавам, че това е така. За политиците вече е доказано. Датски журналист сподели, че по време на интервюта с гръцки политици забелязал в кабинетите им портрети на Ленин, Енгелс и Че Гевара. Също като гледам само лисичата физиономия на комсомолчето Ципрас, веднага се сещам какво политическо верую го е подтикнало към правителствената кариера. Изглежда, че идеалът на цялото гръцко население е симбиозата на мързеливо комунистическо съществувание (но с право на пътуване), което да е финансирано от декадентския Запад за да може да се поддържа висок жизнен стандарт. Така и беше до сега, но гръцкия комунистически рай го няма вече. Затова и воплите и плачовете обвинявайки ЕС по следния начин: имало едно време една идеална страна населявана от работливо и примерно население управлявана от безкористни политици-идеалисти. Завидяла им Европа и решила да ги унищожи като ги затрупала с милиарди евра за да ги задуши. Но гърците се защитавали смело като премахнали милиардите така бързо и умело, че вече никой не можел да каже къде са изчезнали. Европа пак ги атакувала с нови милиарди, но гърците и с тях се справили бързо, та борбата с узурпаторите от ЕС продължава и до днес…

През 1982г. посетих за пръв път Солун. Бях с един моряк от Бургас, който след подробно наблюдение ми каза: „погледни им очите – лукава им е семката ти казвам!“ Абстрахирайки се от тази констатация забелязах в ленивите движения на тумбестите им фигури една подчертана средиземноморска гордост (която може би вече е започнала да поизчезва), докато под разкопчаните ризи се виждаха златни кръстове носени на космати гърди. На фона на другото им ориенталско поведение неволно се сещам за българската дефиниция – що е грък? – турчин, който се прави на италианец.

Особено нахално намирам твърдението на гърците, че Западна Европа била длъжна да им помага и да толерира мошеничествата им, защото били люлката на цивилизацията и демокрация била гръцка дума. Между данайското племе, което населява в момента тази страна и древните гърци има толкова общо, колкото и между днешните египтяни и фараоните – сиреч нищо. А на тези от тях, които рисуват знака на еврото със знак за равенство със свастиката по стените на банките, трябва да се каже, че първият концлагер в света и създаден от гърците на безлюдния остров Трикери, в залива на Волос, на 19 юни 1913г. Там са убити при нечовешки условия хиляди пленени български офицери и войници. Няма да се ровим в срамната роля на Гърция през Балканската и Междусъюзническата война. За да илюстрирам думите „Демокрация“ и „Ксенофобия“ (все от гръцки произход), ще разкажа една по-нова случка на която бях очевидец. Някъде в средата на 80-те години прекарвах почивка на полуостров „Касандра“. Намерих едно приятно ресторантче в гората далеч от бреговата линия и селото в което бях отседнал. Собствениците бяха гръцки македонци от Серес. Една вечер готвачът извади китара и започнахме да пеем македонски и други народни песни от българския край. По едно време той внезапно спря да свири и ми посочи с уплашен поглед двойка гръцки туристи, които се разхождаха по пътя. „В Гърция е забранено не само да се преподава български и македонски в училищата, но и да се пее и говори на този език. Мога да си навлека сериозни проблеми с властите ако ме чуят“. Стори ми се, че не чух и разбрах добре казаното. До този момент мислех, че се намирам в западна страна управлявана демократично и член на НАТО. Интересно какви са били рапортите на комисиите за човешки права към ЕС по време на приемането на Гърция в Съюза. Явно, че думи като „демокрация“ и „толерантност“ не са имали никога каквото и да е значение в тази държава-недоразумение. И това се случи години преди смешните масови протести в Гърция по повод на основаването на Скопска Македония след разпадането на Югославия.

Ще приключа тази неприятна тема с два цитата. Първият е от „Дневник“: „Темпераментната привързаност на населението към комунизма прогони всички работливи гърци в чужбина в търсене на възможности. Гърция не е военна заплаха за съседите си и има всички слабости на западните държави, което я превърна в изпитателен полигон за марксистки теории. Само ги изхвърлете от ЕС, спрете им безплатните евра и им върнете печатните преси за драхми. След което стойте и гледайте какво става в продължение на едно поколение.”

Вторият цитат е от направеното още преди пет години интервю в списанието „Форбс“ на американския гражданин от гръцки произход Бил Фреца: “Веднъж на много, много години се появява възможност народите да получат това, което наистина заслужават и този път удря часът на Гърция”.

[i] (актуална балканска поговорка)

Константин Брадваров

31st Jul2015

Декларация на УС на СБЖ по повод спирането на в-к „Преса“ и сп. „Тема“

by Черно и Бяло

sbjУС на Съюза на българските журналисти изразява дълбоката си тревога от спирането на вестник „Преса“ и списание „Тема“ – различните и коректни авторитетни издания с огромна читателска аудитория. Закриването им е пореден израз на дълбоката криза на медийната среда и на журналистическата професия в България.

135 колеги са освободени в последния работен ден!

Спирането на „Преса“ и „Тема“ е част от процес, който вероятно ще продължи, защото и други печатни издания, и то с утвърдени имена, са също в много тежко положение. Обедняването на медийната среда обаче очевидно не тревожи управляващите, които го смятат за естествено и нормално. Това е късогледа политика, зад която стоят определени политически и икономически интереси, но тя е дълбоко порочна и вредна за България.

В българските медии тече уродлив процес на монополизация и концентрация в ръцете на зависими от властта лица, пред който редуващите се правителства си затварят очите. Налице е крещяща нужда от прозрачност и осветляване на медийната собственост, на каналите за финансиране, на рекламната и разпространителската мрежа, за да стане ясно кой на кого и с какви пари служи. Не се предприемат никакви стъпки в тази насока, защото сегашното положение очевидно е изгодно на политическия елит и яростно се защитава от явни и скрити лобисти.

Всичко това прави изключително трудно упражняването на журналистическата професия днес. Нарушават се социалните и трудови права на журналистите. Деформацията на пазара размива границата между информация и реклама, между обективна, независима и поръчкова журналистика. Това принизява авторитета на журналистиката и не позволява на журналистите да изпълняват мисията си – да служат на обществения интерес.

Съюзът на българските журналисти от дълго време с тревога предупреждава за тези пагубни явления и процеси в медийната среда у нас, които станаха предмет на сериозни критики и от европейските институции и които сериозно накърняват образа на България. Но те са и заплаха за нейното развитие като демократична и правова държава. Сривът на България на незавидното 106-о място в годишния Индекс на свободата на пресата за 2015г. на базираната в Париж международна организация “Репортери без граници” (на последно място сред страните от ЕС и след много африкански, азиатски и латиноамерикански държави от Третия свят) е само следствие от натрупаните абсурди в българските медии и в българското общество като цяло през последните години.

УС на СБЖ смята, че с оглед на неблагоприятната икономическа, политическа и социална обстановка у нас най-доброто разрешение на тези въпроси е приемането от Народното събрание на нормативни документи за професионалната журналистика и защитата на журналистическия труд.

  • Ако в българската медийна среда беше утвърден процесът на колективно трудово договаряне днес десетките наши колеги, които остават на улицата, щяха да бъдат защитени.
  • УС на СБЖ счита, че само законовата принуда може да предпази журналистите от произвола на задкулисни издатели и работодатели и да гарантира не само техните права, но и наличието на демократична, високо професионална, обективна и здравословна медийна среда, от каквато България има крещяща нужда, ако иска да бъде наистина европейска държава.
  • СБЖ е готов за задълбочен диалог със съответните държавни институции и с медийните издатели и собственици с цел да бъдат намерени практически стъпки и решения за създаване на нормална медийна среда.

Ние смятаме, че такъв диалог не търпи отлагане!

31st Jul2015

39 младши съдии и 31 младши прокурори ще постъпят в органите на съдебната власт през 2016г.

by Черно и Бяло

На 29 юли, в зала „Тържествена” на Съдебната палата, се проведе процедура по заявяване на желания от одобрените предварително след тежки конкурси кандидати, за назначаване на длъжностите „младши съдия” и „младши прокурор” в българските съдилища и прокуратури. (more…)

25th Jun2015

Престъпленията против човечеството и тяхното отражение в 21век

by Черно и Бяло

Научна конференция с международно участие: „Престъпленията против човечеството и тяхното отражение в 21век”, посветена на 100-годишнината от Геноцида над арменците, и проведена под почетния патронаж на акад.Стефан Воденичаров, председател на БАН

DSC_2488В началото на юни в БАН се проведе научна конференция, посветена на престъпленията срещу човечеството заедно с представители на българската научна мисъл. Присъсваха повече от стотина души, за да станат съпричастни към един двудневен научен форум, който бе пръв по рода си у нас. Конференцията се организира от Координационния съвет на арменските организации в София със съдействието на БАН. Сред официалните гости на научната среща бяха такива фигури като румънския сенатор д-р Варужан Восканян, историкът от САЩ проф. Ричард Хованисян, председателят на адвокатската колегия на Ереван д-р Ара Зорабян, акад. Антон Дончев, председателят на дружество „България-Армения” Васко Бояджиев, д-р Константин Пеев от Руския културно-информационен център, проф. Пламен Павлов от ВТУ „СВ.Климент Охридски”, проф.Анелия Клисарова от Медицинския университет във Варна, Красимир Каракачанов, председателката на СБЖ – Снежана Тодорова, Н.Пр. Арсен Схоян, Рупен Крикорян – председател на Националния съвет на религиозната общност в България, отец Кусан Хадавян, духовен водач на арменците в столицата, Еожени Сакъз – гл.асистент в СУ „Климент Охридски”, Агоп Орманджиян от СУ, доц.Делчо Балабанов и др.

След като откри научното събитие, проф.Гаро Мардиросян – зам.-председател на Организационния комитет и председател на САКПО „Ереван” даде думата на гостите, които лично пожелаха да изразят своята съпричастност към темата. Във встъпителното си слово акад.Георги Марков в качеството си на председател на конференцията, започна с изстъпленията над тракийците, извършени още през 1913г. като „генерална репетиция”, към онова което е последвало две години по-късно с арменците. Извънредният и пълномощен посланик на Армения у нас Арсен Схоян в обръщението си към организаторите и гостите заяви, че е необходимо да се говори за геноцидите, за причините и последиците, че трябва да се правят анализи на случилото се, за да няма повторение на подобни варварски деяния. Дипломатът припомни опитите на съседна Турция да прикрие истината, като през 2014г. Ердоган уж изпрати послание за прошка, но постави жертвата и престъпника на едно ниво, а тази година измисли как да попречи на отбелязването на 100-годишнината от Геноцида, като организира тържества за столетието от битката при Галиполи, които се отбелязаха на самия 24 април и „така съчини още един 24 април за себе си”. Говорейки за политиката на отричане от турска страна, г-н Схоян още веднъж подчерта, че ще се води борба за справедливост с едно единствено намерение: да няма повторение на подобни престъпления.

Издателят Иван Гранитски – един от подписалите петицията на българските интелектуалци до парламента, ясно изрази недоволството си от приетия от нашите депутати документ и гласно заяви, че борбата няма да спре дотук, докато не се кажат нещата с истинските им имена. Впечатляващи по своето съдържание и яснота бяха изказванията и на представителите на отделните университети. В този дух прозвучаха изказванията и на проф. Орлин Борисов от СУ „Св Климент Охридски” и на проф.Борис Колев от ЮЗУ „Св Н.Рилски” и на доц. Атанас Бояджиев от Нов български университет, както и на Анелия Клисарова от Медицински университет във Варна, която оказа неоценимо съдействие за провеждането на конференцията. Изказаха се още: д-р Рупен Крикорян от името на Националния съвет на религиозните общности в България, Председателят на европейския Хай-тад Бедрос Халаджян от Гърция, Ст.н.с. д-р Агоп Гарабедян. Не по-малко категорични бяха словата на Красимир Премянов, председател на Съюза на тракийците в България, а и на Снежана Тодорова – председател на СБЖ, която не само изрази своята безрезервна подкрепа към каузата ни, но и връчи Златния плакет на СБЖ, който по решение на Управителния съвет на организацията, бе връчен на Координационния съвет на арменските организации за неговата успешна работа. Получавайки плакета настоящият председател на КС г-жа Вартануш Задикян благодари за вниманието.

Пленарен доклад бе прочетен от ст.н.с.д-р Агоп Гарабедян. Акцентът в казаното от учения бе ориентиран към периода на предгеноцида, като се чуха изключително много факти, че изстъпленията срещу арменците не започват от 1915г., дори не и от времето на управлението на султан Абдул Хамид II, а доста преди това… Проф. Мирослава Кортенска, след като прочувствено рецитира елегията на Яворов, говори не само поетично, но и вдъхновяващо за връзките на твореца с арменците, които го подкрепят до последния му ден.

Конференцията завърши с рецитала на композитора Хайгашод Агасян, прозвучаха познати и обичани негови песни по стихове на големи български поети като Ваня Петкова, Недялко Йорданов, Михаил Белчев и др. Накрая всички имаха възможността да разгледат фотоизложбата „От двете страни на Арарат” – любезно предоставените фотоси от почетния консул на Армения в Пловдив Ехиазар Узунян, разкриващи една реална картина как днес изглеждат нашите светини в Армения. Д-р Ахавни Кеворкян говори прочувствено за срещите с тези арменски светини, които днес са в руини, и подари един прекрасен албум на Държавния архив у нас като спомен със събраните в него арменски ценности. Събитието завърши с коктейл.

Текст и снимки: Мари Къналян

14th Apr2015

Скок от централно директивно планиране в СССР към неолиберализъм в Русия[i]

by Черно и Бяло

На 12 февруари тази година получих писмо, в което директорът на Икономическия институт на Руската Академия на Науките (РАН) и съпредседател на Московския Икономически Форум, Член-кор. на РАН Руслан Гринберг пише: (more…)

10th Mar2015

Башар ал-Асад пред португалски телевизионен канал за ситуацията в Сирия

by Черно и Бяло

Откъси от интервюто на Президента на Сирийската Арабска Република д-р Башар ал-Асад, дадено за португалския телевизионен канал RTP на 04.03.2015г

(more…)

11th Feb2015

Националната сигурност не е футбол, за да може всеки да се изказва и да взима думата

by Черно и Бяло

Валенто Василев: „Един бивш разузнавач сее, копае, пише, дава интервюта…..”

8aad670fe9382d57d500fa80af309c67Представяме ви авторът на „Купи ме” Валенто Василев, с псевдоним Сава Севън: „Без да внушавам аналогия с действителността, в книгата прокарвам тезата, че всъщност, главната причина, която създава задкулисието е алчността. Че трябва да си дадеш сметка, че ако се предложиш: „Купи ме”, се превръщаш в стока. В стока за многократна употреба, примерно проституцията – сексуална, политическа, интелектуална… Но може да се превърнеш и в стока за еднократна употреба… Затова е добре да помислиш какво може да ти се случи, преди да кажеш: „Купи ме”. Какво продаваш и на каква цена?…

ЧиБ: Защо написахте книгата, господин Василев и с какво ще изненадате читателите?

От нямане какво да правя… Сериозно. Не се шегувам. В началото на 2010 година изпаднах в “безтегловност”. Никой не искаше да сключва с мен консултантски договор. Вероятно, защото преди това заемах длъжности в търговски структури, свързани с Алексей Петров… Книгата ми помогна да оживея… В психологически план. Сега, след като ми публикуваха досието, вече мога да призная, че доста от описаните епизоди в книгите, са преживени лично от мен…

ЧиБ: Господин Василев, впечатляваща партийна и професионална кариера стои зад вас. На кого искате да благодарите днес за успехите, които сте имал през годините?

На много хора. На дядовците и бабите ми, на баща ми и майка ми, на първата ми любима и незабравима учителка, на училищата в Плевен, на духа и традициите на родното ми село Тотлебен, на приятелите и другарите, с които животът ме срещна…

ЧиБ: Бил сте комунист, социалист, а днес и от политическа формация „АБВ”. Различни партии, но все леви по своята същност. Така ли е?

Така е. Тежка генно определена наследственост…

ЧиБ: Твърдите,че държавата е „бременна с Възраждане”. Ново българско Възраждане. Какво отроче очаквате да се роди по нашите ширини?

Читаво! Не може да е друго. Раждането му ще предизвика необходимия за всички ни катарзис.

ЧиБ: Изкушавам се да ви питам за вашето участие в Съюза на българските командоси. Разкажете за вашето участие и привързаност към съюза. Там ли е мястото на един   съвършен антитерорист като вас?

Е, “съвършен антитерорист” сте го взели от авторската ми колонка н сайта Поглед Инфо… А за Съюза на българските командоси, какво накратко бих могъл да Ви кажа… Невероятен съюз, създаден по идея на един невероятен човек, може да се каже, че той е първият съвременен български командос… На него природата е изсипала без да се щади… Енергия, талант, сила и огромна човечност. Хуманността е отликата на командоса от убиеца. Да, командосите се обучават да убиват, но не са убийци. По Ботевски: “Добрия доброто, лошия с ножа по главата”…

Говоря за Юлий Абаджиев. Военните му звания няма да ги изброявам. Те са логични за професията. Ще подчертая, че той е избран за Доктор хонорис кауза на НАТФИЗ, а научното му звание е “доктор по изкуствознание”… Харизматичната му личност привлече в съюза най-доброто не само от специалните служби на МО, МВР и Министерство на правосъдието, от резерва и действуващи, но и изявени личности на изкуството и културата, на науката…

ЧиБ: Как ви звучи днес девизът на командосите:”Слава и чест”?

Актуално! Иначе няма да има и България, няма да има и командоси…

ЧиБ: Много ми се ще да поговорим за геополитическата политика на България, за стратегията ни за национална сигурност. Вашето становище?

На този въпрос няма да Ви отговоря. Националната сигурност не е футбол, за да се изказва всеки по нея… Мнение би трябвало да имат само личности, заемащи съответните държавни длъжности за които са избрани или на които са назначени и носят отговорност за нейното осъществяване… При това, без да нарушават Закона за класифицираната информация.

ЧиБ: Какво прави днес един български разузнавач? Вие например не се ли чувствате леко встрани от политическите бури на ежедневието?

Няма как да съм встрани. Човекът е обществено животно… А какво прави един бивш разузнавач? Ами копае, сади, сее, бере, ремонтира, пише и публикува, и понякога отговаря на въпроси за интервюта… А като разузнавач съм убит. Благодарение на закона… Мир на праха им и на Аленто, и на Васкес… Все пак, успях да направя така, че до публикуването на досието ми няма живи свидетели на дейностите ми… В смисъл, доколкото зависеше от мен, отложих разкриването му… Е, има резултати, за които и днес не се срамувам…

NOVA GODINA 2015

ЧиБ: Научих,че помагате на вашите съграждани в Тотлебен. Имате ли принос или това са само слухове?

Толебенските ми съселяни са великолепни хора. Достойни! Е всеки с човешките си слабости… Не случайно в песента, която написах за родното си село, честно и убедено съм казал:”Хора мъдри и добри, в горест и щастливи дни…”. Помагам, с каквото мога. На този му се развалил бойлера или пералнята, на друг печката или котлона, друг иска нов водопровод и прочие… Е, помагам и духовно, член съм на читалището, вековното, което и мене ме е възпитавало в невръстните ми години…

ЧиБ: Кажате г-н Василев, няколко важни стъпки за излизане от духовната и материална безпътица? Само,че те да бъдат напълно изпълними, днес и сега…..

Стъпки има разни… Но каквито и да са стъпките, те ще бъдат безуспешни, ако няма любов, ако няма обич, към ближния, към родината… Омразата съсипва България не само сега, през прехода. Омразата е в основата на всичките ни несгоди през хилядолетията откакто сме държава… Омразата, която ни е водила до робства, до безпътица… Омразата, която противопоставя брат срещу брата, която уби и Апостола… Лозунгът над официалния вход на Народното събрание “Съединението прави силата” е взаимстван от белгийската конституция целево. Там, единството на Фландрия и Валония, тук, единството (при това като цел, бъдещо…) на Княжество България и Източна Румелия… Друг трябва да бъде лозунгът. Нашият, изстраданият лозунг “Свобода или смърт!” В свободата е закодирана обичта, любовта, в смъртта – злобата, бездушието, омразата… Под този лозунг по други критерии ще избираме народните представители, те вече избрани, по друг начин ще работят… И Великите сили биха се постреснали от този лозунг…

ЧиБ: Как искате да ви запомни обществото? Като патриот, професионален борец за свобода, личност с много интереси и постижения….

Просто като човек. Живял, работил, създавал, грешил, любил и разлюбвал, но никога не рушил, не предавал… Нито хора, нито родината.

ЧиБ: Защо не преподавате в някое военно училище и защо през тези 25 години забравихме и унищожихме родното разузнаване и контраразузнаване?

Бил съм и преподавател, и то във военно училище… Вече съм стар (според Кодекса на труда…). А и какво да преподавам? Патриотизъм? Кому е нужен?… С риск да си противореча с друго мое становище от преди, смея да Ви опровергая: Слава Богу, все още родните разузнаване и контраразузнаване не са разрушени! Но опитите продължават…

ЧиБ: Свидетели сме на тотално абдикиране от държавността. Отваряне на досиетата на ДС, осветляване на нашите разузнавачи и хвърлянето им на кучетата…Какво е това?

Безобразие! Това стига ли, като отговор?

ЧиБ: Валенто, ще ви върна към руската държава и вашите спомени когато сте живял там. Разкажете на нашите читатели и най-вече за младите българи, които искат да бъдат информирани…

Ще Ви поправя. Не съм живял, а само съм пребивавал от време на време. И то не в руската, а в съветската… Командировки… Ако започна да разказвам, ще се получи сценарий за телевизионен сериал, по-дълъг от всички сегашни популярни сериали, взети заедно… Пожелавам на всеки млад човек да има късмета да посети и Русия, и всяка от бившите съветски републики, днес самостоятелни държави. От река Бук до река Амур и от Карелия до връх Арарат (е, малко и в Турция…). Навсякъде ще го посрещнат радушно, дружелюбно, като човек. А когато им каже, че е българин, тогава започва “страшното”… Кой знае защо, всички ни смятат за братя… Може би древният ген проговаря…

ЧиБ: Прочетох,че страхотно сте привързан към конете. Защо?

Вероятно от древният ген ще е…

ЧиБ: Пеете, танцувате, пишете книги и какво още?

Обичам…

ЧиБ: Оптимист или песимист е Валенто Василев?

И двете. Има от какво да съм песимист, има и за какво да съм оптимист. Но, признавам, оптимизмът преобладава…

ЧиБ: Да завършим с ваше послание, весела случка от живота ви и пожелание към читателите…

Трудна задача. Весели случки съм имал какви ли не… От най ранни спомени започваха с името ми. Наричали са ме как ли не, докато улучат правилното… Че и документите ми винаги ги издавах сгрешени, та се налагаше да ги поправят… Сериозно. Като първи секретар на комсомола в Плевен, получих писмо от едн поп, който беше адресирал плика: “За господин Викентий Василев”… Ако се замонаша някой ден, ето, имам си готово име…

Послание, пожелание, какво да пожелая на читателите? Първо да са живи и здрави! Второ да бъдат българи по дух! Независимо от етноса им… Полезно е, честна дума!

Валенто Василев е от малцината информирани и знаещи българи, които не търсят прожекторите за да придобият известност, но в същото време са притегателен център за мнозина хора. Съгражданите му в Тотлебен направо го обожават. Заради дейностите, които е поел на плещите си. Самодейност, социални и културни дейности. Преди година, бившият професионален разузнавач съдейства за откриване на зъболекарски кабинет в Тотлебен. Естествено, на този повик откликва веднага неговата сестра, известната стоматоложка д-р Михова. Днес Василев общува и се радва на приятелството на известни и смели мъже от редица държави по света. Доволен е, че благодарение на социалните мрежи, контактите са по-лесни и връзката между хората е мигновена.
Валенто не крие своята привързаност към хубавата музика и природата. Обича живота и е щастлив, когато и другите са щастливи!

Миглена Иванова

01st Feb2015

Среща на българския посланик с председателя на ТПП на Русия

by Черно и Бяло

Посланикът на Република България в Руската федерация г-н Бойко Коцев се срещна с председателя на Търговско-промишлената палата на РФ г-н Сергей Катирин. Двамата обсъдиха възможностите за продължаване и разширяване на търговско-икономическото сътрудничество и партньорските отношения между руски и български компании и деловите организации от двете страни.

IMG_89711

Посланикът на България в РФ г-н Бойко Коцев обсъди възможностите за разширяване на деловото сътрудничество с ръководителя на ТПП на Русия г-н Сергей Катирин.

Като особено важен беше подчертан информационният обмен между деловите институции, организации и компании от България и Русия. И двете страни подкрепиха идеята за организиране в посолството на Р България в Москва на среща на български бизнес-организации и компании с ръководителите на регионални търговски палати на РФ.

И двете страни изразиха желание за активизиране на деловите контакти на регионално ниво. Българският посланик подчерта възможността от организиране на Дни на България в Москва и други региони на РФ тази година.

01st Feb2015

Залезът на турската демокрация

by Черно и Бяло

Ако хората в една страна се събуждат с мисълта – да видим днес колко журналисти ще бъдат арестувани, това показва състоянието, до което е сведена демокрацията в нея. В Турция на 14 декември 2014г (неделя), беше извършен преврат срещу свободното слово. Арестувани бяха общо трийсет и един журналисти, сценаристи, режисьори, колумнисти, сред които и главния редактор на най-влиятелния вестник с най-висок тираж „Заман” Екрем Думанлъ, както и генералният директор на една от водещите телевизии „Саманйолу” Хидайет Караджа. Тази дата ще остане в историята на републиканска Турция с епитета „черната неделя” на турската демокрация. Анализаторите са единодушни, че акцията е извършена с цел отклоняване на вниманието навръх годишнината от гръмналия на 17 декември 2013 г. корупционен скандал, в резултат на който четирима министри бяха принудени да подадат оставки, а в дома на шефа на Халкбанк полицията откри стотици хиляди долари в кутии за обувки.

Осемдесет часа след задържането им съдът постанови генералният директор на телевизия „Саманйолу” Хидайет Караджа да остане в ареста, а главният редактор на в. „Заман” Екрем Думанлъ бе освободен, но със забрана за напускане на страната. Обвиненията срещу Екрем Думанлъ и Хидайет Караджа са просто смехотворни. Докато прокуратурата повдига обвинение срещу първия, че е допуснал публикуването във вестника на две аналитични статии и една публикация, които уж го „уличават” в „създаване на терористична организация, с цел нарушаване на държавния суверенитет”, вторият е обвинен в същото, само че заради прилика с действителни лица в един от сериалите, излъчени в управляваната от него телевизия! Според турския политолог и колумнист в „Заман” Шахин Алпай, професор в университета „Бахчешехир, Истанбул, атаката срещу в. „Заман” и телевизия „Саманйолу” не е случайна. „Истината, която ни разкрива операцията срещу свободата на словото от 14 декември е, че „Заман” и „Саманйолу” са най-силните крепости на свободното слово в Турция. Никой не може да отрече, че в Турция „Заман” и „Саманйолу” заемаха категорична позиция както срещу доминиращата роля на военните в обществено-политическия живот, така сега го правят и срещу авторитарната власт на един управленец. Фактът че „Заман” и „Саманйолу” са двете крепости на свободното слово се дължи на това, че те получават подкрепа от Движение „Хизмет” (служене), което е най-силното звено на гражданското общество в Турция.”, заявява Шахин Алпай и допълва: „След тази акция срещу вестника и телевизията стана ясно поне едно нещо – че журналистите и колумнистите на „Заман” и „Саманйолу” не пишат, нито публикуват материалите си под диктовката на Фетхуллах Гюлен, който се смята за вдъхновител на движението. Както журналистите от двете медии, така и членовете на Движението споделят само общата ценностна система на Гюлен. Разбирането, което те споделят е, че всеки човек трябва да се приеме такъв, какъвто е, те уважават демократичните принципи, секуларизма като свободно изповядване на убежденията, правовата държава, универсалните човешки ценности и различията. „Заман” и „Саманйолу” не са рупор на Движението, както някои твърдят. Тези две медийни групи винаги са били отворени за всички гледни точки, защитаващи демокрацията, човешките права и свободи.”

Какво се крие зад акцията срещу независимите медии?

Един поглед отвън позволява да се видят няколко важни пункта.

Първо, единодушно е мнението, че Турция върви към едноличен режим на управление. В близкоизточен мащаб формата на едноличните режими е автокрация. Ето какво споделя по темата турския социолог и колумнист в „Заман” Али Булач: „Преди утвърждаването на автократичен режим, властниците, които са решени на това, твърдят, че срещу тях се готви преврат. И когато се потушава този измислен преврат, пречките пред установяването на автократичната власт се отстраняват една по една. Гамал Абдел Насър установи автократичната си власт като твърдеше, че Мюсюлмански братя готвят заговор срещу него. Оттогава насам Египет не можа да се избави от авторитарните режими. Когато един режим добие авторитарен или автократичен характер, той не се задоволява само с това да подчини своите противници, но поставя под свой контрол цялата опозиция и не се отчита за действията си пред никого. Турция върви в същата посока.”

Второ, поляризацията в Турция достигна застрашителни размери. Имайки предвид хетерогенната структура на обществото, това увеличава вероятността от сблъсък между потенциалните рискови полета.

Трето, процесът за търсене на решение на кюрдския проблем достигна най-критичната си фаза. Засега обаче не е ясно докъде са стигнали преговорите и консултациите, които текат между властите и кюрдския лидер Абдуллах Йоджалан. По този въпрос Али Булач твърди следното: „Разбира се, че правата на кюрдите трябва да се дадат незабавно, без това да служи като средство за пазарлъци.”

Четвърто, измина точно една година откакто гръмна най-грандиозния в историята на републиканска Турция корупционен скандал в правителството, след полицейската акция на 17 декември 2013 г. Сега властите се опитват да потулят случая, но в общественото мнение витаят сериозни съмнениея, че наистина е имало корупционни схеми по най-високите етажи на властта. Това се подсилва и от факта, че делата по този процес не се задвижват. „Ако наистина акциите срещу в. „Заман” и телевизия „Саманйолу” нарочно са били стартирани точно навръх годишнината от големия корупционен скндал и целта е била отклоняване на вниманието от него, то това без съмнение е много аматьорско изпълнение. Напротив, хората ще говорят още повече за корупцията и злоупотребите във властта, а подозренията ще нараснат. Това, което ме тревожи най-много е, че тези събития се случват по време на управлението на „набожни” хора.”, заявява Али Булач.

Но същественият въпрос е – как Турция стигна до това дередже?

От демократизъм към авторитаризъм. Преображенията на един лидер

Партията на настоящия президент на Турция Реджеб Тайип Ердоган дойде на власт на 3 ноември 2002 г. с 34 на сто от гласовете на турците. Тогава Ердоган обещаваше да се бори срещу корупцията, бедността и забраните. Но как Ердоган, който искаше турците да гласуват за него, обещавайки им по-демократична държава, стигна до това дередже след дванайсет години начело на изпълнителната власт?

През 2013-та в своя реч в град Афйон Ердоган заяви: „Ако се налага, ние ще излезем и на лов за вещици!”, което шокира мнозина. Защото в една демократична и правова държава „ловът на вещици” е недопустимо нещо. В Турция лов на вещици е имало само по време на военните преврати. Когато се яви за пръв път на парламентарни избори през 2002-ра, основен акцент в предизборните речи на Ердоган бяха демократичните ценности, човешките права и свободи. Основният му призив бе: „От бюрокрация към демокрация!” Сред обещанията му фигурираше и написването на нова конституция. Ердоган се показа като лидер, готов на диалог с всички слоеве на обществото. А борбата с корупцията, бедността и забраните бяха основните акценти в програмата на неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). На 3 ноември 2002г ПСР получи подкрепа от най-различни обществени слоеве и успя да състави самостоятелно правителство. Отначало кормилото на държавното управление пое Абдуллах Гюл, тъй като Ердоган имаше забрана за участие в политиката, която по-късно отпадна и той застана начело на управлението на страната. Партията успяваше да се пребори с всички пречки по пътя си, защото се ползваше с подкрепата на преобладаващата част от обществото, както и на Запада. Турците подкрепяха главно идеите на правителството за демократични промени в Конституцията, инициативите за възстановяване правата на малцинствата, политиката на нулеви проблеми със съседите, властта твърдеше, че ако се наложи критериите от Копенхаген ще станат критериите на Анкара. Полицейските служители, които днес са разследвани или арестувани, защото са участвали в разкриването на корупционните схеми, по онова време водеха битка срещу военните хунти.

На 22 юли 2007г ПСР отново спечели парламентарните избори с 47 на сто. Но дали Ердоган щеше да си остане същият?

На 12 септември 2010г 58 на сто от турците подкрепиха референдума за промени в Конституцията, защото тази от 1982-ра беше следствие от военния преврат на 12 септември 1980г, а хората искаха по-демократични закони. Окуражена от резултатите на референдума, ПСР отново се яви на избори и пожъна успех. Ердоган окачестви третия си мандат с фразата „майсторски период” – алюзия за степените на израстване в занаятчийството (чирак, калфа, майстор). Но оттук нататък последва серия от обрати. Ердоган развали сделката с демократичните фактори. Отношенията с Евросъюза силно се обтегнаха. А след започналите на 27 май 2013г протести в парка „Гези”, Ердогановата политика започна да генерира напрежение и неразбирателство в обществото. След събитията в „Гези” той започна да използва твърда и поляризираща реторика. С изключение на неговия електорат, всички останали бяха обявени за „други”.

На 17 декември 2013г стартира най-мащабното в историята на републиканска Турция разследване срещу корупция и злоупотреби по най-високите етажи на властта, в резултат на което четирима министри подадоха оставки. Втората вълна на разследването е било планирано на 25 декември и било насочено директно към сина на Ердоган, но операцията беше осуетена. Ердоган окачестви тези операции като опит за преврат срещу правителството (за оправдание той измисли т. нар. „паралелна държава”), впоследствие висшите магистрати и полицейските началници, които стояха в основата на разследването, или бяха освободени от длъжност или назначени в други области на страната.

По време на „майсторския период” някои от съратниците на Ердоган разделиха пътищата си с ПСР. А бившият президент Абдулах Гюл беше изолиран. Един от основателите на партията Денгир Мир Мехмед Фърат също подаде оставка, като заяви, че не вярва в твърденията за „паралелна държава”, която уж иска да бори управлението и, че управниците са отровени с власт.

По този повод известният турски журналист Идрис Гюрсой заявява: „Авторитарният облик на Ердоган пролича след корупционния скандал във властта от 17 декември 2013 г. Той искаше да управлява страната с едно управленско ядро, приближено на него, с финансов кръг, който се обогатява от държавни търгове, както и чрез медиите. След като бе избран за президент през 2014-та, той заговори за президентска държава именно в този смисъл на думата. Направи първи стъпки към авторитаризъм. Постигна съгласие с представителите на стария режим. Правомощията на МИТ (турското разузнаване) бяха увеличени. „Нова Турция” започна да си служи с всички методи и средства на старите режими. Единствената разлика се състои в това, че референциите, налагани на обществото имат „ислямски„ облик.”

Ердоган успя да стане президент, но не успя да си остане същият – човекът от народа, който проливаше сълзи, четейки хилядите писма на хвърлените в затворите граждани след преврата през 1980г! Истинското намерение на ПСР, която през 2002-ра тръгна с обещанието за повече демокрация и членство в Евросъюза пролича от законопроектите, предложени от нея на 14 октомври 2014г в меджлиса. Съгласно новите законови предложения, за издаване на разрешение за обиск, вече няма да е необходимо конкретно доказателство, достатъчно е само наличието на т. нар. „обосновано предположение”. В случаите на „престъпление срещу Конституцията и държавния строй”, ще се издават разрешения за арест, подслушване и конфискация на имуществото. А новите съдилища, създадени в противоречие с Конституцията, ще получат повече правомощия.

Отражението на вътрешната върху външната политика

Противоречията и несъответствията в изказванията на турския президент все повече добиват очевиден характер. Това намира отражение и във външната политика на страната.

Например, при всяка възможност Ердоган поставя акцент върху трагичната обстановка в Сирия и отправя язвителни критики към Башар Асад, когото той държи отговорен за случващото се. Но точно Ердоган навремето демонстрираше близостта си с Асад! От друга страна, той е в много близки отношения и с поддръжниците на режима на Асад. По този въпрос политологът Шахин Алпай отбелязва: „При посещението си в Техеран в началото на 2014-та, Ердоган заяви: „Тук се чувстваме сякаш във втория си дом…” Прави впечатление и искрената му близост с руския президент Владимир Путин, когото той явно е избрал като модел за подражание. Той не оронва и дума срещу анексирането на Крим от Русия, както и срещу намесата ѝ в Украйна. Ердоган не се присъединява към санкциите на САЩ и ЕС срещу Русия. Главната причина затова е, че близо 60 процента от енергийните източници на Турция се доставят от Русия.”

От друга страна, след протестите в „Гези” реториката на турския президент срещу САЩ и главно срещу Запада се изостри чувствително. В едно от изказванията си той заяви: „Нашите проблеми можем да решим само ние. Казвам ви най-откровено: онези, които идват отвън обичат само петрола, златото, диамантите, евтината работна ръка на ислямския свят, както и конфликтите, кавгите, неразбирателствата. Повярвайте, те не обичат нас…” Очевидно е, че Западът проявява търпение спрямо тези критики и антизападно говорене, не заради самия Ердоган, а защото отдава значение на съюзничеството с Турция. Но е ясно, че както във Вашингтон, така и в Брюксел въпросителните около Ердоган стават много. В заключение ще цитираме думите на Шахин Алпай, който във връзка с това казва: „Курсът, по който се развиват връзките на Турция с Русия е тревожен. Няма съмнение, че управлението на Ердоган, който се отдалечава от Запада, ще добие по-произволен и по-авторитарен характер.”

Мехмед Юмер, главен редактор на в. „Заман – България”
Статията е публикувана в сп. “Клуб Z, януари 2015г, брой 1 (11), стр. 93-97, под същото заглавие.

01st Feb2015

Президентът Башар ал-Асад за преговорите и войната

by Черно и Бяло

Президентът Башар ал-Асад потвърди в интервю пред американското списание Foreign Affairs, което се проведе в понеделник, 26.01.2015г, че войната ще приключи чрез политическо решение, тъй като самата война не е решение, а един от инструментите на политиката. И допълни, че всяко решение, до което достигнем по пътя на преговорите, ще бъде подложено на волята на народа чрез референдум, защото това ще бъде свързано с конституцията и промяна в политическия режим.

На въпроса относно провелите се преговори между правителството и представители на опозицията в Москва президентът посочи, че не вижда пречки да се водят преговори с което и да е лице и без условия, макар да знаем, че в действителност те не представляват никого и че оптималният начин за постигане на съгласие между страните в Сирия се състои в пряко взаимодействие с въоръжените сили. Президентът подчерта, че има два вида въоръжени сили – повечето от тях са привърженици на Ал-Каида, влели са се в редиците на ИДИЛ и Ан-Нусра, както и малки сходни групировки, принадлежащи към Ал-Каида, а има и такива, които Обама нарече „умерена опозиция”, но те всъщност не са опозиция, а въоръжени групировки, голяма част от които се присъединиха към Ал-Каида.

Президентът потвърди също необходимостта от изпълнение на Решение 2170 на Съвета за сигурност за въздържане от подпомагане, финансиране и въоръжаване на ИДИЛ, което беше издадено преди няколко месеца. Това решение ясно забранява на всеки да подпомага тези групировки военно, финансово и логистично, но Турция, Саудитска Арабия и Катар продължават да правят това и до днес. Президентът подчерта, че докато не бъде изпълнено това решение, не може да се говори за реално разрешаване на кризата.

По отношение на израелското нападение срещу сили на Хизбула в гр. Кунайтра на територията на Сирия президентът Ал-Асад поясни, че от спирането на огъня през 1974г не са се извършвали операции срещу Израел от Голанските възвишения, поради това твърденията на Израел, че има план за провеждане на операция срещу него от Голанските възвишения, са далеч от истината и това е просто претекст, защото искат да ликвидират определени хора от Хизбула.

На въпроса за това, че Израел е нанесъл този удар, тъй като се е почувствал заплашен, президентът отговори, че това изобщо не е вярно, защото Израел от две години извършва нападения над Сирия без никакво основание, а наред с това израелците оказват подкрепа на въоръжените групировки в Сирия. Израел нанася удари и върху обекти на сирийската армия всеки път, когато последната постигне напредък в дадено място, за да окаже влияние върху нейната ефективност.

В отговор на въпроса относно грешките, извършени от сирийското правителство по време на кризата, Президентът посочи, че всяко правителство допуска грешки и всеки човек допуска грешки, но сирийското правителство на е допуснало политически грешки, тъй като е взело три основни решения: първо, отваряне за всякакъв диалог; второ, конституцията и законите бяха променени въз основа на исканията на опозицията; трето, защита на страната и борба с тероризма.

Що се отнася до въпроса за възможностите за сътрудничество между Сирия и САЩ в борбата срещу ИДИЛ Президентът Ал-Асад посочи, че възможност винаги съществува, но Сирия първа поиска международно сътрудничество за борба срещу тероризма преди 30 години. Той подчерта, че тази възможност има нужда от воля и че въпросът е дали САЩ имат волята да водят борба с тероризма на терен, особено предвид липсата на конкретни действия, освен нападенията срещу ИДИЛ в Северна Сирия, а от началото на тези нападения ИДИЛ установи контрол над по-големи територии в Сирия и Ирак. Президентът Ал-Асад добави, че Сирия, въпреки всички обстоятелства, може да си сътрудничи със САЩ, ако последните демонстрират усърдие в борбата срещу тероризма.

На въпроса във връзка с обучението, провеждано от американските сили, на сили, които да бъдат изпращани в Сирия за борба срещу ИДИЛ, Президентът Ал-Асад бе категоричен, че всички сили, които не работят в сътрудничество със сирийската армия, ще се считат за незаконни и срещу тях трябва да се води борба.

 

28th Jan2015

Откъси от интервюто на Н.Пр. Президента Башар ал-Асад с чешкия вестник “Literarni Noviny”

by Черно и Бяло

(more…)

15th Jan2015

Позиция на Сирия относно терористичното нападение в Париж

by Черно и Бяло

Посолството на Сирийската арабска република в София поднася своите почитания на УС на СБЖ и има честта тук приложено с настоящата нота да предостави позицията на Сирийската Арабска Република, относно терористичното нападение срещу сатиричния вестник „ Шарли Ебдо“, извършено в Париж.

„Сирийската арабска република остро осъжда терористичното нападение срещу   в-к „Шарли Ебдо” в Париж, причинило много жертви, и поднася своите най-искрени съболезнования на близките и колегите на жертвите.

Този терористичен акт категорично разкрива опасностите от разпространението на явлението уахабитски тероризъм, което представлява заплаха за стабилността и сигурността по целия свят. Той също така отново потвърждава необходимостта от воденето на сериозна политика за консолидиране на всички усилия за унищожаване на бича на тероризма.      Сирия многократно отправяше предупреждения относно опасностите от подкрепата на тероризма, особено този, който имаше за цел Сирия и региона, и алармираше, че този тероризъм ще отговори на своите поддръжници и че събитията и заплахите срещу не един европейски град потвърждават късогледството на европейската политика, нейната отговорност за тези събития и за кръвополитията в Сирия

Сирия, която непрекъснато се бори срещу радикалния потиснически тероризъм и която за благоденствието на своя народ даде жертви в резултат от тероризма, навлизащ от чужбина, отново приканва към поправяне на грешната политика и повеждане на борба срещу тероризма във всички негови форми в съответствие с международното право и последните две решения на Съвета за сигурност 2170 и 2178 и търсене на отговорност от държавите, които са предоставяли и продължават да предоставят всякакъв вид подкрепа за терористичните групировки.“

Посолството на Сирийската арабска република в София се възползва от случая, за да поднесе отново уверенията в своята най-висока почит към УС на СБЖ.

03rd Jan2015

България навлезе в дефлация. Дефлацията, а не инфлацията е най-голямата опасност сега

by Черно и Бяло

(more…)

06th Dec2014

25 години – преход или реставрация на капитализма в България

by Черно и Бяло

Вече 25 години България преживява реставрация от авторитарен социализъм към примитивен див балкански капитализъм (more…)

27th Oct2014

Обръщение на НПО на работниците и служителите и на работодателите към 43-то Народно събрание и Министерския съвет на Р България

by Черно и Бяло

(more…)

14th Oct2014

Русия и Китай сключиха 40 споразумения

by Черно и Бяло

В резултат от срещата на китайския премиер  и министър-председателя на Русия Дмитрий Медведев, двете страни сключиха 40 споразумения, предаде ТАСС. (more…)

14th Oct2014

Виетнам и Европа се прегръщат

by Черно и Бяло

Бързото развитие на Виетнам, връзките му с България и започващата европейска обиколка на виетнамския премиер Нгуен Тан Зунг бяха във фокуса на срещата в СБЖ с посланика на Ханой у нас Ле Дък Лиу (more…)

09th Oct2014

Немският магистрат Петер Верндл сподели своя опит с българските си колеги в Пловдив

by Черно и Бяло

Семинар на тема „Атестиране и конкурси за магистрати“, организиран от фондация „Ханс Зайдел” (more…)

09th Jul2014

Бойко Борисов да престане да ни поучава по финансови теми

by Черно и Бяло

България не се нуждае от нов заем от МВФ

Напоследък сме свидетели на организирани атаки срещу банковата ни система, (more…)

03rd Jul2014

Среща – разговор с посланика на Палестина у нас

by Черно и Бяло

С почетен плакет наградиха Снежана Тодорова

(more…)

31st May2014

Какво би казал Александър Лилов днес ако беше жив?

by Черно и Бяло

Какво заръча Ал. Лилов на Янаки Стоилов ден преди да издъхне?

На 21 октомври 2013г направих следното изказване на честването на 80-та годишнина от рождението на Александър Лилов:

Проф. Иван АнгеловПреди около година, почти по едно и също време, без да сме разговаряли по тази тема с него, той публикува статия в списание “Понеделник”, а аз в ДУМА, че това, което се нарича у нас преход, не е никакъв преход, а реставрация на дивия балкански капитализъм. Изпитвам удоволствие, че и по такъв фундаментален въпрос сме разсъждавали еднакво.

Всички чухме от Янаки Стоилов за завещанието на Сашо към ръководството на БСП на срещата им един ден преди да издъхне: ВСЛУШВАЙТЕ СЕ В ГЛАСА НА ХОРАТА! За съжаление, ръководството на БСП не прави това. В следващите минути ще ви го докажа.

Премиерът Орешарски лансира през септември важни структурни реформи, които могат да дадат резултати най.рано след 3-4-5 години. У нас около 1,5 милиона души сега живеят в оскотяваща бедност.Тези мизерстващи хора обаче не могат да чакат резултатите от структурните реформи и възобновяването на растежа от 4-5%. Те се надяват на някакво, макар и скромно подобрение до края на тази и през идущата година. И са прави.

Тук бяха изказани съмнения дали са възможни практически мерки за по-лява икономическа политика. Някои хора смятат, че това не е възможно. То наистина е много трудно, но е възможно, ако има политическа воля, действителна, а не лицемерна загриженост за трудовите хора и стратегическо въображение в ръководството на БСП и в правителството. Бедните хора у нас знаят, че чудеса не са възможни, но ще бъдат доволни ако почувстват поне малко подобрение в качеството на своя живот сега и тук, а не след 5-10 или повече години, когато много от тях няма да са живи. Така постъпват в тежки времена и правителствата на цивилизованите държави, които споделят принципите на солидарността. Така трябва да постъпи и БСП като мандатоносител на сегашното правителство.

Хората настояват за повече социално ориентирана икономическа политика. Контурите на такава политика се съдържат в поредица от мои статии, публикувани във вестник ДУМА, в моя сайт в интернет и в социалните мрежи през последните години и особено през последните 6-7 месеца с многобройни конкретни предложения. В основата на тази преориентация е радикалната данъчна реформа за отказ от „плоските” данъци и преход към умерено прогресивно облагане. Главното в реформата е облекчаване на данъчното бреме на бедните и средните слоеве и пренасянето му върху заможните и богатите, т.е. в преразпределението, защото те по-лесно могат да го понесат в това трудно време. Така постъпват цивилизованите държави в Европа и извън нея. Предприетите до сега от правителството и планираните за 2014 г. социални мерки са полезни, но са далеч под необходимия критичен минимум и значението им не бива да се преувеличава. Те са много на брой, но бледи като обем на предоставените облекчения и обхванатите хора, поради липса на данъчна реформа. Разбира се, съществено подобрение в качеството на живота е възможно само чрез траен и висок икономически растеж, но то изисква огромни инвестиции и много години. И трудовите хора знаят това.

Ползвам се от присъствието тук на другаря Малинов, за да му благодаря, че ДУМА публикува моите, често пъти може би неприятни за ръководството на БСП статии, но убеден съм – полезни за трудовите хора, за нашата партия и за България.

Данъчната реформа трябва да бъде в основата на социалната преориентация на икономическата политика, защото данъците са най-ефикасният инструмент на преразпределителната политика и резултатите чрез тях се постигат по-бързо. Такава реформа се предвиждаше в решенията на конгреса на БСП през февруари 2013г и в предизборната платформа, но беше бързо забравена от партийното ръководство. Реформата можеше да започне от началото на 2014г, но съзнателно не беше предприета никаква подготовка. Дори и сега тя може да започне от 1 януари 2014г с възстановяване на необлагаемия минимум в данъка върху доходите на физическите лица и да се извърши за 2-3 години. Анализите ми показват, че в едно 3-членно семейство ако работи един човек, при 800 лева средна брутна заплата, при 340 лв. необлагаем минимум и 10% данъчна ставка, от възстановяването на необлагаемия минимум в семейството ще остават 408 лева годишно. Ако работят двама – 816 лева. Това не променя съществено живота на хората, но все пак е нещо, което те ще почувстват като добро начало и ще подкрепят бъдещите действия на БСП. Повтарям отново, България се нуждае от радикална данъчна реформа, защото, освен казаното до тук, сегашната ни данъчна система е антисоциална и антиевропейска.

Във фразеологията за лява политика партийното ни ръководство е доста активно, особено през последната година. За съжаление, в реалната политика не е така. В някои от направените тук изказвания беше посочено, че БСП се е освободила от неолиберализма. Това не е вярно!

Какво друго, освен крайно десен неолиберализъм беше въвеждането на „плоските данъци” от Тройната коалиция при водещата роля на БСП и нежеланието да се отменят или поне да започне отмяната им с актуализацията на бюджета преди няколко месеца от новото правителство с мандата на БСП. Такава консервативна данъчна система без необлагаем минимум не смеят да прилагат дори най-десните партии в Европа и в другите цивилизовани страни. Ръководството на БСП като че ли не вижда в каква мизерия живеят над един милион българи, не чувства растящия тътен на недоволство от дълбините на нашето общество поради масовата бедност и острата социална поляризация.

Какво друго, освен краен неолиберализъм е запазването на 2%-ния максимален ограничител за бюджетен дефицит, наложен преди две години от Симеон Дянков, при положение, че ЕС допуска дефицит до 3% от БВП, който масово се нарушава от другите страни членки. Нещо повече, в нашия проектобюджет за 2014г е предвиден още по-нисък дефицит – 1,8%, а след две-три години – пълно балансиране, което, освен че е изпълнение на крайно консервативните намерения на Дянков, е икономическо самоубийство за бедна страна, като нашата в условия на криза. Ако правителството се придържаше плътно към дефицит от 3%, щеше да разполага с допълнителен ресурс от около един милиард лева през всяка от следващите години, с които можеше да реши някои най-остри социални проблеми и да отдели повече средства за здравеопазване, наука и образование. Фискалното мислене на правителството засенчва решаването на далеч по-важни икономически и социални проблеми, засягащи живота на милиони хора.

Какво друго, освен краен неолиберализъм е поддържането на рекордно нисък държавен дълг. Казват, че допускането на бюджетен дефицит щяло да увеличи държавния дълг. Но нашият дълг е толкова нисък, че неговото предпазливо умерено увеличение не създава никакви проблеми за финансовата ни стабилност. Със своите 17-18% от БВП държавен дълг България, заедно с Естония, е рекордьор в ЕС, където тази година се очакват средно 87% държавен дълг. Питам: кого искаме да впечатлим с тази ултра дясна политика, измъчвайки допълнително изстрадалия наш народ? И това се прави от правителство с мандата на партия, която се нарича социалистическа!

Какво друго, освен краен неолиберализъм е намерението минималната пенсия да се увеличи с 5 лева в началото на 2014г, а всички пенсии да се повишат с 3% в средата на годината, при положение че се очаква инфлация от 1,8%? Това означава реално повишение на пенсиите с около 1% или 3 лева месечно след 1 юли, а на средногодишна база – 1,5 лв. месечно, при подготвяно увеличение на депутатските заплати с около 350 лв. месечно през 2014г. Българските пенсионери ще посрещнат този жест като социална подигравка. Той дори не заслужава да бъде наречен социални трохи. Как не се срамуват дори да съобщят за такова „повишение” на пенсиите! Това е недопустима постъпка за правителство с мандата на БСП спрямо пенсионерите – тези мъченици на реставрацията на дивия балкански капитализъм в България!

Какво друго, освен краен неолиберализъм са многобройните реверанси към капитала в продължение на двадесетина години, продължаващи и до сега, за сметка на трудовите хора, интелигенцията, на малкия и среден бизнес. Трудът в България е масово и драстично подценен. Трудовите възнаграждения у нас са около 40% от БВП по елементи на доходите, докато средно в ЕС са около 80%. По БВП на човек от населението сме 47% от средното в ЕС, а по средни заплати 25%. На фона на масовата бедност расте доходната и имуществена поляризация, увеличава се делът на хората, живеещи под линията за бедност. В риск от бедност и социално изключване живеят над 50% (около 3,6 млн. души), а за домакинствата с едно лице – 73%. Около 45% от населението живее в остри материални лишения, при 9,9% средно за ЕС. При най-бедните 20% от населението 80% живеят в тежки материални лишения. Шокираща със своята контрастност е структурата на спестителите по средния размер на депозитите в спестяванията на домакинствата: от общо 11,5 млн. депозита в търговски банки в България, 7,4 млн. депозита са до 1000 лв. всеки, а 749 депозита са над 1 млн. лева всеки.

Ръководството на БСП е активно в лявата фразеология, но в реалната политика на правителството мигачът продължава да мига на дясно. То не провежда балансирана политика спрямо труда и капитала, което е фундаментална политическа грешка. Особено сега, когато всички десни партии имат яростно конфронтационно поведение срещу БСП и нейното правителство, без да подбират средствата и в нарушение на законите. Вместо да печели приятели всред трудовите хора и най-бедните социални групи в тази изключително напрегната ситуация, БСП ги отблъсква с икономическата и социалната си политика, в името на ниския бюджетен дефицит и малкия държавен дълг. За това правителство балансирането на бюджета е по-важно от качеството на живота на хората.Аз се опитвам да разбера подобно поведение на ултра десния Симеон Дянков, но не го проумявам за ръководството на уж лявата БСП.

Наскоро премиерът Орешарски заяви, че може да си позволи непопулярни икономически и социални мерки, защото няма да се кандидатира на следващи избори. Това е недалновидно изказване. Той може да напусне политиката и да се върне в УНСС, но БСП – мандатоносителят на неговото правителство ще остане на политическата сцена и ще носи цялата отговорност за управлението на настоящото правителство.

Моля ви, предайте на Сергей Станишев следното от мое име: Действайте бързо за повече социална ориентация в икономическата политика, докато не е станало късно. Със сегашната политика нищо добро не чака БСП, но и България. При такава политика БСП ще отблъсне от себе си трудовите хора, интелигенцията, малкия и средния бизнес и ще претърпи тежко поражение на следващите избори. Хората могат да простят капиталните грешки на ръководството на БСП по време на Тройната коалиция, но нова капитална грешка сега като мандатоносител едва ли ще простят!”


Миналата година не предложих този текст за публикуване в ДУМА, защото не исках да създавам проблеми на главния редактор. Публикувах го в интернет в сайта Pogled.info и я разпространих широко по електронната поща. Надявах се, че Станишев или някой от най-близкото му обкръжение ще я прочете, ще разбере моята и на милиони други хора загриженост и ще предприемат незабавни мерки за по-силна социална ориентация на икономическата политика на правителството. Тази политика обаче се правеше главно от ДПС, а ръководството на БСП отстъпваше мекушаво в нарушение на собствените си конгресни решения от февруари 2013г.

Нормално за всяка коалиция е участниците да правят взаимни отстъпки, за да се стигне до общо решение. Един от големите проблеми на настоящата коалиция е, че отстъпки по фундаменталните въпроси на икономическата и социалната политика правеше само ръководството на БСП, без да има равностойни по значение отстъпки в тази област от страна на ДПС. Един от най-фрапиращите примери за това е данъчната политика и по-специално „плоското” или прогресивното облагане. Двете най-важни постоянни комисии в Народното събрание – по икономическата и по финансовата политика се ръководят от представители на ДПС. Министърът на труда и социалната политика също е от ДПС.

Надеждите ми останаха напразни. Принудителното въвеждане под натиска на синдикатите на отложено възстановяване през 2015 г. на данъка върху дохода под 340 лв., вместо да се приспада при изплащането на заплатата за съответния месец на 2014г е дребна залъгалка, която превръща тези бедни хора в безлихвени кредитори на държавата. С тази мярка те ще почувстват някакво облекчение едва след 17-18 месеца, защото срокът за подаване на данъчните декларации за 2014г е до 30 април 2015г и надвзетите от държавата суми ще се възстановят към средата или през втората половина на 2015 г. Всеки, който познава теорията и практиката на фактора „време”, а и всеки средно грамотен човек е наясно, че един лев сега по реална стойност е по-ценен от един лев след година и още повече след 17-18 месеца. Това обаче се натрапва и представя пред неосведомените като жест, макар че с тази мярка се отнемат около 6-8% от полагащия се доход от работещите. Стотици хиляди неопитни хора ще трябва да попълват сложните данъчни декларации през пролетта на 2015г, за да си получат надвзетите от държавата пари. Това е административен трик за усложняване на елементарни неща, за задоволяване на фискални нужди. Така текущите интереси на бюджета (товарът за 2014г се пренася в 2015г) се поставят над всичко останало. И това се представя като жест на правителството към бедните. Тази мярка е нещо, което е по-добро от нищото, но създава илюзии, без да смекчава бедността. Така не бива да се управлява в Европа през 21. век!

За съжаление, моите опасения, споделени през октомври 2013г се оправдаха. Резултатите от изборите на 25 май 2014г са поредното тежко поражение на БСП. Главните причини за поражението са три: погрешната икономическа и социална политика, погрешната позиция на БСП и Правителството спрямо Русия и Украйна, деструктивната роля на АБВ. Най-важна обаче е първата, макар че не подценявам и другите две.

Да припомням ли достойното поведение на Цар Борис III през Втората световна война. При ужасно сложните условия на 1941-1943г той устоя на натиска на Хитлер, за разлика от Румъния, Унгария и Финландия не изпрати наши войски на Източния фронт и не допусна изтреблението на българските евреи. Остана верен на принципа: „Винаги с Германия, но никога срещу Русия”. На този фон преценете сами колко жалко е сегашното поведение на ръководството на БСП и на Правителството спрямо Русия при далеч по-малко сложни условия. Ако не се вземат незабавни мерки за преориентация към по-категорична и честна социално-икономическа политика и по-достойно поведение като член на ЕС, БСП ще претърпи разгромно поражение на следващите парламентарни избори.

Познавах много добре Сашо Лилов в продължение на 30 години. Вярвам, че ако днес беше жив с още по-голяма убеденост щеше да повтори поръчаното на Янаки Стоилов.И навярно би добавил загрижено: НАРОДЪТ ПОКАЗА ЖЪЛТ ПОЛИТИЧЕСКИ КАРТОН НА БСП. СЛЕДВАЩИЯТ ЩЕ БЪДЕ ЧЕРВЕН!

За да се предотврати задаващата се катастрофа за БСП, а и за България, според мен трябва да се направи следното:

Първо. Незабавен категоричен обрат на ляво в социално-икономическата политика на БСП, осигуряващ постепенно смекчаване на масовата бедност, на доходната поляризация и възстановяване на социалната справедливост в обществото. Крайно време е БСП да стане наистина лява социалистическа партия, служеща на трудовите хора, интелигенцията, малкия и среден бизнес, а не на едрия капитал.

Второ. Крайно време е Сергей Станишев и най-близкото му обкръжение да поемат политическата отговорност за дългата поредица от изборни поражения на БСП под тяхно ръководство. Тази отговорност се нарича незабавна оставка, без каквито и да е уговорки и апаратни интриги. Така вече постъпиха ръководителите на испанската и ирландската социалистическа партия, а и някои ръководители на десни партии в Западна Европа, поради слабото им представяне на европейските избори. Така се прави във всички цивилизовани държави.

Трето. Пламен Орешарски показа вече една година, че не може и не желае да провежда социално ориентирана икономическа и финансова политика, освен да продължава без Дянков, но по дянковски! Преди изборите той обеща, че ще въведе умерено прогресивен данък върху доходите на физическите лица, но като стана премиер „забрави” за това.Орешарски също трябва да подаде оставка като премиер и да се формира ново правителство с категорична социално ориентирана икономическа програма, в рамките на този парламент.

Четвърто. Ако ДПС не подкрепи обрата в икономическата и социалната политика, БСП да прекрати коалиционното си сътрудничество с тях и да се ориентира към предсрочни избори за Народно събрание. Успешното развитие на България, запазването на БСП и превръщането ѝ в истинска лява партия е далеч по-важно от оцеляването на сегашната и без това противоречива и крехка коалиция.

Предлаганият обрат в държавната политика включва: отмяна на „плоските” преки данъци върху доходите и печалбата и замяната им с умерено прогресивно облагане с необлагаем минимум; въвеждане на семейно данъчно облагане; придържане към 3% бюджетен дефицит през следващите години; крути мерки за подобряване събираемостта на данъците; постепенно повишение на държавния дълг до към 28-30% от БВП през следващите няколко години; повишение на реалните заплати и пенсиите средногодишно с 8-10% през следващите години; активни мерки за стимулиране на раждаемостта, подпомагане на младите семейства и смекчаване на демографската криза; по-активна политика за защита на местното производство (особено в земеделието) от нелегален внос и прилагане на подходящи съвременни форми за протекция на българските производители; по-добро финансиране и реформи в здравеопазването, образованието, науката и иновациите; ускоряване на реформите в пенсионното дело; по-активно подпомагане на малкия и среден бизнес; по-активна политика за реиндустриализация с помощта на съвременна индустриална политика; изграждане на високотехнологични и експортно ориентирани производства чрез държавно-частно партньорство; ограничаване злоупотребата с монополно положение; ограничаване на незаконния трансфер на печалби и други нарушения на законите от работещи у нас чуждестранни компании; прекратяване приватизацията на естествени монополи и на силно социално ориентирани дейности, запазване на БДЖ като държавна компания; активни мерки за ограничаване на корупцията и т.н. Подробно описание на предлаганите мерки се намира в статиите ми в моя сайт в интернет през последните две години – виж www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm публикации № 206-252.

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

27th Feb2014

Изявление на временно управляващия посолството на Сирийската арабска република в България, г-н Башар Сафие

by Черно и Бяло

125СБЖ  получи следното  изявление от Временно управляващия посолството на Сирийската арабска република в България, г-н Башар Сафие

Българо-сирийските отношения  при  правителството на премиера г-н  Пламен Орешарски

На 01.03.2013г. заминах за София, за да поема ръководството на дипломатическата мисия на Сирийската арабска република в България. Бяха ми възложени разрешаването на две  основни задачи:

  1. Да работя за възстановяването на старите отношения между двете страни отпреди 2011 г.
  2. Да приобщя всички сирийци, живеещи в България, независимо от тяхната принадлежност и позиция (за или против правителството на Сирия) във войната срещу тероризма.

Кратка история на  двустранните отношения

Отношенията между двете страни датират от 1954 г., Тогава България е била в челните редици на страните, приятелски настроени към Сирия. Тази линия на искрена дружба е продължила до разпадането на социалистическия блок в Източна Европа през 1989 год., когато вниманието на България е било насочено към присъединяване в Европейския съюз и както цяло към възприемане на  западния модел.

През 2007 г. на проведената среща между министрите на външните работи на двете страни сирийската страна прeцени, че според България нейното членство в Европейския съюз, ще допринесе пред западните форуми,  изясняването на близкоизточните проблеми, поради източното разбиране на ситуацията, близостта й до събитията и би могла да изиграе роля в активизирането на диалога между Европейския съюз и страните от Близкия Изток.

На 29 – 30.4.2010 г. тогавашният премиер, г-н Бойко Борисов, посети Дамаск начело на официална българска  делегация. По време на визитата се подписаха редица споразумения, включително и това за финализирането на сирийския дълг към България, за икономическо сътрудничество и обмяна на опит.
На 28 -29.7.2010 г., по време на визитата си в Дамаск, министърът на външните работи г-н Николай Младенов по поръчение на президента г-н Георги Първанов предаде покана на сирийския президент Башар Асад да посети България.

На 9-10.11.2010 г. се състоя официалното посещение на  президента Асад в България. Постигнато бе съгласие по редица въпроси от взаимен интерес. Двамата държавни глави обсъдиха възможността за съвместни проекти в областта на енергетиката, транспорта и туризма. Премиерът на България, г-н Бойко Борисов, заяви: „България може да бъде мост за Сирия към Европа“.

Г-н  Борисов и г-н Младенов  обявиха, че от голяма важност са възстановяването на  традиционните отношения между двете страни. От казаното от г-н Младенов следва, че  „връзката с Дамаск е един от приоритетите на българската политика в Близкия изток и трябва да се работи за засилване на приятелството между двете страни независимо от санкциите, наложени на Дамаск от Европейския съюз.“

На 11.03.2011 г.  в гр. Дераа (провинция в Южна Сирия), бе подпалена искрата на конфликта, който   сирийското правителство успява да контролира. Но враговете на Сирия чакаха този момент. Впоследствие се стигна до намесата на международната общност, която започна да изпраща свои муджахидини в Сирия с цел да я унищожат. Няма да навлизам в подробностите на кризата, но ние търсим отношенията между двете страни в тази светлина.

Сирийско – българските отношения в светлината на кризата в Сирия от 2011 до 2013 и охлаждането на отношенията между двете страни

– Юни 2012 г. Mинистърът на външните работи на България г-н Николай Младенов се срещна с катарския си колега Хамад бин Ясим в София. Към тази среща се присъедини и Реджеп Тайип Ердоган. Всички ние знаем тайните позиции на тези страни относно събитията в Сирия.

– В края на юни 2012 г. България бе домакин на конференция на т. нар. “Приятели на Сирия”.

– Съгласно политическата си визия и в съответствие с единната европейска позиция, българското правителство затвори посолството си в Дамаск и набързо експулсира ръководителя на сирийската дипломатическа мисия в София.

– Впоследствие бяха замразени всички споразумения, подписани между двете страни.

– В началото на 2013 г., българското правителство прецени  негативните резултати от затварянето на  двете посолства, по отношение на обслужването на гражданите, пребиваващи в двете страни и реши посолството на Сирийската Арабска Република в София да продължи своята работа,  да обслужва сирийските граждани, живущи в България, които наброяват над 10 000 души и по-голяма част от които са от смесени бракове. Също така обяви, че изпраща двама свои дипломати в Дамаск, които от съображения за сигурност да останат да изпълняват служебните си ангажименти от Бейрут.

Признаци на пробив в отношенията между двете страни

След съставянето на коалиционното правителството на премиера г-н Пламен Орешарски през май миналата година, при първото си изявление министърът на външните работи на България, г-н Кристиан Вигенин, изрази по-задълбочено разбиране на сирийската криза от гледна точка на интересите и вътрешната сигурност на България. Запознахме се внимателно с това изявление, в което се казва:… “България трябва да промени отношението си към кризата и да действа според възможностите си, а не да ги надвишава. Трябва да се вземе под внимание националната сигурност на България и сигурността на нейните  граждани, но това не означава, че България ще се откаже от политическите си ангажименти в региона като държава-членка на Европейския съюз”.

Що се отнася до сирийската опозиция в България, г-н Вигенин допълни: “Не е възможно България да организира сирийската опозиция срещу Асад и да бъде авангард в този случай, тъй като не разполага с такъв капацитет и такава ситуация би разклатила сигурността на България… Политиката на България ще бъде по-съществена, особено по сирийския въпрос. Тази политика не означава, че българската страна няма позиция, но означава, че ние трябва да заемем позиции, съответстващи на  възможностите на България”.

Изявлението на министъра на външните работи говори за пълна преоценка на позицията на България по отношение на сирийската криза от гледна точка на националната сигурност на България. То показва държавническо умение и задълбочен прочит на реалността, на способностите и нагласите на другите страни в кризата, особено след като тя навлезе в опасен етап, застрашаващ света като цяло, с отчитане на заплахата от тероризма, който започна да чука на вратата на всяка държава. Сирийската криза вече не е вътрешен въпрос, нито дори регионален. Тя се превърна в глобална криза, която започна да се прехвърля в близки и далечни страни. Това принуди много от страните да преразгледат своите позиции и понякога да  действат самостоятелно в интерес на националната си сигурност. Изказването на г-н Вигенин се нуждае от внимателен прочит.

България, както и много страни прецениха рисковете и последствията от сирийската кризата, която надхвърли рамките на ЕС и САЩ, а ООН не успя да намери решение, за  нейното разрешаване, удовлетворяваща всички страни. Затова много страни, включително и България, побързаха да подкрепят връщането на терористите муджахидини в родните им места, както и затварянето на границите срещу  радикалното им поведение. Някои от тях приеха нови закони от гледна точка на интересите си, националната си сигурност, или такива за криминализиране на завърналите се, занимаващи с терористична идеология, засягаща религии и култури.

Лично аз смятам изказването на г-н министъра на външните работи като създаващо печеливша ситуация за мен като дипломат, който се стреми да постигне целта за укрепване на отношенията между своята и приемащата страна, в която е акредитиран. Бях наясно с трудностите, препястващи всякакъв политически контакт с българската страна, поради това, че България като държава членка на Европейския съюз е свързана с единната европейска политика.

Не срещнах никакви трудности в  контактите  си с българската общественост. Не бях изненадан и от това, че  много българи са приятелски настроени и подкрепят надеждите и стремежите на сирийците. Тяхното участие в националните събития, организирани от сирийската общност в България, надхвърлиха очакванията ми. Няма да преувелича, ако кажа, че присъствието им в някои случаи беше по-внушително от това  на сирийците и всичко това не е изненада за мен, защото традиционните отношения между двата народа са силни и са защитени от дълбоко вкоренените социални и семейни връзки.

Сирийските бежанци

Турция прояви „щедрост“ към България, като откри северната си граница за притока на всякакви хора. Така се започна с потока на бежанци към България, като станция и първична база за прехвърлянето им към Германия и Швеция, в съответствие с договорки, подписани от бежанците със сирийски и турски  каналджии и търговци, в противоречие с европейските решения, с международните конвенции и с интересите за сигурността на всички страни.

Оттук България възприе две политики. Първата – съобразяване с единната европейската външна политика. Втората касаеше сигурността и социалните последици, които произтичат от „щедростта“ на Турция –  над 10 000 сирийски бежанци и по-малък брой от африкански и азиатски страни, които не могат да се настанят в приемателните центрове в България, която трябва да отделя средства от държавния бюджет, за да им се осигурят приемливи условия на живот. Така се смесиха имигранти, бягащи от тероризма с тези от Африка и Азия, които по икономически причини напускат родните си места, за да постигнат мечтите си за нов живот.

Отчитайки своето географско разположение и по хуманитарни причини България започна работа с бежанците. В изпълнение на своите ангажименти и задължения към международната общност, наложени от членството й в Европейския съюз, България изигра ролята на пазител на южната граница на Европейския съюз и в замяна получи някои помощи от някои страни,  а други не.

Политиците от Европейския съюз все още не осъзнават, че всяка държава има свои мотиви за вътрешната си сигурност. Защо страните, които подкрепиха борбата срещу сирийската държава и имаха голям принос в предоставянето на оръжие на муджахедините, не приемат бежанци на своя територия?

На 21.10.2013 г. сирийското правителство   инструктира посолствата си в страните, които приемат бежанци, за готовността си да гарантира завръщането в Родината на всички желаещи. Лично по дипломатически път поех контактите с българските институции за прилагането на инструкциите на сирийското правителство. Получих съдействие от страна на българските държавни институции и истинско желание за съвместна работа, за намиране на законни начини за оказване на  съдействие на  сирийските бежанци, желаещи да се завърнат в Родината.

На 17-21.01.2014г. българска делегация, включваща представител на  парламента, общественици, партии и медии посети Сирия и стана свидетел на това, което не е очаквала – желанието на Сирия да възстанови двустранните отношения, за включване на България като приятелска страна в нов етап от реконструкцията на Сирия, както и готовността на Сирия да отвори нова страница на взаимно уважение и загриженост за суверенитета и стабилността при спазване на международния принцип за ненамеса във вътрешните работи.

Резултатите от посещението на делегацията ще проличат през следващите седмици или през следващите няколко месеца. Ще бъде обявено решение по въпроса със сирийските бежанци в България, гарантиращо безопасното им завръщане в Родината.
В следващите дни ще станем свидетели на активизиране на споразуменията, отнасящи се до съдебни дела и сигурността между двете страни, включително предпазването на България от някои рискови елементи, с които се злоупотребява в отношенията между двете страни.

Двустранните отношения бележат напредък, макар и  бавен. Както и при карането на автомобил, от нас понякога се изисква да забавим скоростта при препятствие или склон. Необходимо е търпение и благоразумие, без прибързани решения, за да не се съди от гледна точка на едностранния интерес. Връзките между две държави изискват взаимно уважение за благото на двете страни и народи.

Напълно наясно сме с чувствителността на политическата ситуация на европейска България, но повече осъзнаваме съображенията за нейната сигурност и стабилност  – на България, която е получила обичта от страните от Близкия изток и тяхното признание.

21st Jan2014

Президентa на Сирия Башар Асад в интервю пред АФП

by Черно и Бяло

siriiskiqt-prezident-bashar-asad-e-pokanen-v-iran_8360„Ние се движим напред в битката с тероризма, която битка е много  сложна  и продължителна , постигнат e  напредък, но  за сега не може да се говори  че е постигната  победа“. (more…)

Pages:«12345»