11th May2017

Сърбия поздравява София

by Черно и Бяло

Под това мото протече Денят на сръбската култура и спорт, организиран от посолството на Република Сърбия на 9 май в столицата. Негов партньор в тази инициатива бе „Сити марк арт център“.

Първата част от деня протече като шахматен турнир в посолството. Участваха сръбски и български шахматисти, на ниво кандидат-майстори на спорта. Създаден бе и шахматен клуб на дипломатите. В него могат да се запишат както всички представители на дипломатическия корпус у нас и служители на Министерството на външните работи на Република България, така и членовете на техните семейства.

Втората част бе истински празник на народната музика. Той се проведе вечерта в залата на „Сити марк арт център“. Във фоайето на това прекрасно културно пространство бе разположена изложбата „Лесковац поздравява София“. Но истинският поздрав от сръбския град бе прекрасната концертна програма. В нея участваха сръбски и български фолклорни състави, певци, музиканти, актьори.

Публиката бе впечатлена от изпълненията на Професионална танцова формация „Гераци“ от София и на Танцов ансамбъл за песни и танци „Абрашевич“ към Културния център на гр. Лесковац, които бяха довели тук и детската си трупа. Присъстващите на концерта възторжено аплодираха песните на етно групата на момичетата от Музикално училище „Станислав Бинички“. А артистите Мая и Иван Янкович от Народния театър на гр. Лесковац развеселиха всички с откъси от хумористични произведения на сръбски автори.

И за да бъде вечерта наистина от Лесковац, накрая – на коктейла, домакините ни зарадваха с известната на всички българи сръбска скара. Насладихме ѝ се благодарение на представителите на Висшето кулинарно училище в града.

Снимки: „Дипломатически спектър“ и сръбско посолство.

09th May2017

Народни очаквания, парламентарни решения

by Черно и Бяло

Четиресет и четвъртото Народно събрание събира надеждите на мнозина българи, които искат да останат в България и да се възползват от благата в родината си, така както им се полагат. Управляващите днес имат невероятният шанс да съдействат на обществото ни в борбата му за по-нормален материален и духовен живот. Властта днес има възможност да прави всеки ден малки, но забележими крачки в полза на народа си. Ще следим всяко действие на депутатите и ще информираме нашите читатели, с искрената вяра да се измъкнем от блатото на разрухата…

В първите дни на 44-я парламент омбудсманът Мая Манолова реши да тества депутатите към внесените от нея предложения за промени в законите, касаещи Частните съдебни изпълнители (ЧСИ). „Народните представители трябва да покажат на кого са слуги – на народа, или на икономически интереси. Това е вододелът”, поясни Манолова по БНТ и допълни, че шикалкавения няма да приеме. „А защо е важно това? Ами защото българите са подложени на стрес и ужас когато трябва да плащат своите сметки за ток, парно и студена вода. Частните съдебни изпълнители могат да опишат имуществото, да запорират, да изхвърлят семейства от домовете им. Жалбите на бедните хора са хиляди, а ситуацията е нетърпима”, каза Манолова.

Въпреки противоречията между политическите сили в това народно събрание ние прогнозираме, че ще станем свидетели на разумни решения и смели вотове, водени от невъзможността да продължаваме да сме на дъното на Европа. Във всяко едно отношение. Като започнеш от демографската катастрофа, социалните и икономическите проблеми, минеш през бедността и ужасната корупция. Не напразно политиците сякаш се стремят да имат общи каузи и да постигат нещата заедно.

Нашите читатели се интересуват и от проектите на сегашното Министерство на културата. Боил Банов е министърът на културата в третото правителство на Бойко Борисов. Неговите колеги, хората на перото и четката, издателите, читалищните колективи и служители, всички хора на духа очакват от него да спре напрежението и да въведе справедливост в редиците. Все пак, обидно е културата да е най-слабо спонсорираният ресор на държавата. Нашата България има хилядолетна история и не заслужава да я напускат млади таланти само заради финансови проблеми. И така.
Боил Банов не е ново лице в Министерството на културата. Бил е заместник на Мартин Иванов в служебното правителство на Георги Близнашки – назначен на 14 август 2014 г. В ресора му бяха училищата по изкуствата, киното и сценичните изкуства, където е и главната му експертиза.
По-късно, при поемането на втория си мандат, Вежди Рашидов остави Банов на същия пост. Той бе запазен и от Рашко Младенов, ръководил служебно ведомството в последните три месеца.
Боил Банов бе 14 години директор на Драматично-кукления театър в Хасково.
Роден е в София в семейството на театралния актьор Васил Банов. От 1978 г. учи в Седмо СОУ “Свети Седмочисленици”, а после завършва “Режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” със степен магистър. Следвал е и “Културология” в Софийския университет “Св.св. Климент Охридски. Като режисьор Банов поставя в Народния и Сатиричния театър, “Сълза и смях” и театър “Иван Димов”, където става директор след обединяването на драматичната и куклената сцена през 2000 г.

Миглена Китанова

27th Apr2017

Започнаха юбилейните чествания по повод 140 години от Руско-турската война

by Черно и Бяло

С тържествена среща в топла приятелска атмосфера Посолството на Руската Федерация и Координационният съвет „България-Русия“ поставиха началото на юбилейните чествания на 140-годишнината от Освобождението на България с представянето на книгата на Л.Чичагов – „Дневник Царя-Освободителя по освобождението на България“. В събитието участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, заместник-председателят на Народното събрание Явор Нотев, посланикът на Руската Федерация Н.пр. Анатолий А.Макаров, посланици, ръководители и представители на обществени и политически организации, общественици. Във встъпителните думи Станка Шопова – председател на фондация „Устойчиво развитие за България“ подчерта, че датата 24 април 1877 г. остава завинаги паметна за нас българите, за България. Това е денят, когато преди 140 години руският император Александър ІІ оповестява Манифеста за обявяване на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.), която остава в българската история и за българите като Освободителна и началото на възстановяването на българската държава.

Негово превъходителство посланик Анатолий А.Макаров припомни, че Руско-турската война (1877–1878г.) има всенародна подкрепа в Русия и че тя се превръща в опорна ценност на славянските народи, на Русия и България, обединени от общия генетичен код и общата вяра. Той представи автора Л. Чичагов и съдържанието на книгата, която отразява шестмесечния престой на император Александър ІІ по време на Руско-турската война на българска земя и неговата съпричастност и дейност в главната квартира на руските войски, както и приноса на най-висшето военно командване в хода на военните действия. С особен интерес се прие и анализа на нашата съвременност, в която Русия остава една от ключовите сили в света, способна да противостои на международни предизвикателства и да оказва помощ на братски народи.

Вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта, че Руско-турската освободителна война е изключително популярна в руското общество, като война за освобождението на братята славяни  и за възстановяването на справедливостта. Войната започва година след Априлското въстание и след думите на Георги Бенковски: „В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, от която той никога не ще оздравее. А Русия – нека тя заповяда!“ С думи на благодарност към освободителите и утвърждаване на историческата истина за българското освобождение, говори и заместник- председятелят на Народното събрание Явор Нотев.

С огромен интерес и аплодисменти се посрещна словото на проф.д-р Андрей Пантев. С много факти и обилна историческа информация, ученият изясни уникалния характер на Руско-турската освободителна война, благородството на целите, славянският и православният дух на стратегията на руската държава, на всеки воин, офицер и генерал; война различна от тези, които се водят в тази епоха. Проф. Пантев се спря и на съвременния контекст на героичните събития и призова да бъдем благодарни и с признателност да не забравяме освободителката Русия, като во веки свеждаме чела пред подвига и всеотдайността за нашата свобода.

След тържествената среща, участниците поднесоха венци и цветя пред паметника на Цар Освободител, сред които: г-жа Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, г-н Явор Нотев – заместник-председател на 44-то Народно събрание, от парламентарна група Обединени патриоти,  от г-н Стефан Янев – министър на отбраната, от генерал-лейтенант Андрей Боцев – началник на отбраната, от Н.Пр. Анатолий Макаров – извънреден и пълномощен посланик на Руската Федерация в България и десетки други дипломатически мисии, от ГС на БСП София, от ветеранските организации, от творческите съюзи, от представителството на Россотрудничество в България, от Координационен съвет на руските съотечественици и много други.

18th Mar2017

Поискай промяната! Необходимост от планиране за години напред и нови модерни пазари

by Черно и Бяло

Димитър Данчев: „България може да бъде фактор на световната научна сцена”

Зала „Европа” на хотел „Принцес” се оказа твърде тясна за представителите на бизнеса, стопанските ръководители , кандидатите за народни представители от БСП.  Събитието бе организирано  от ГС на БСП в столицата и кандидатът от за депутат от 24 МИР в София Димитър Данчев. В продължение на 4 минути публиката се върна в годините на възход  на родното машиностроене и електроника. Документалната лента припомни,че България е заемала челни позиции в света по отношение не само на икономиката и селсктото стопанство, но и в областта на технологиите и компютърните системи.

Водещият на форума и председател  на ГС на БСП Калоян Паргов даде думата на лидерът на БСП Корнелия Нинова, която говори по предизборната платформа „Поискай промяната”!

Тя се спря на нуждите от нова политика на стратегическо прогнозиране и програмиране на държавно равнище. Подчерта ,че е важно прилагането на активна държавна политика за подкрепа на българските производители, решителни мерки за създаване на български високотехнологичен икономически модел с висока довбавена стойност. Нинова каза още,че е необходимо планиране за години напред, за създаване на  съвременни модерни пазари, за нов модел на финансиране на родните предприятия и създаването на фонд”Индустрия” с начален капитал от 500млнлв. Кандидатът за народен представител от „БСП за България” от 24 столичен МИР Димитър Данчев спря вниманието на присъстващите с редица нови предложения, свързани с родната икономика и бизнес.Ето какво каза той специално за читателите на сп.”Черно и бяло”.

МК: Господин Данчев, в процеса на кампанията в качеството си на  кандидат за народен представител от „БСП за България” разяснявате платформата на БСП, която открива нови хоризонти за нашата икономика, доколкото я има. Говорите за промяна на бизнессредата. Какво предлагате?

ДД: Разбирам колко е трудно да убедиш някой, който всеки ден се сблъсква с липсата на средства, с административния натиск, с нелоялната конкуренция, с натиска на големите, че предлагаш нещо, което може да сработи и да промени средата, в която се развива неговия бизнес. Истината е, че когато за пръв път се запознах с икономическите мерки от платформата си помислих,че  добре  звучат, ама какво мога да кажа на предприемачи, за да бъдат разбрани тези мерки и  да ми повярват, че тези мерки водят до положителна промяна.

Наясно съм, че няма мярка в икономиката, която да е панацея за всички проблеми, но е важно да се разбере, че мерките в платформата на БСП за България не са независими една от друга, а представляват съвкупност от взаимосвързани и допълващи се такива, които имат за цел да покажат, че ролята на държавното прогнозиране и планиране в икономиката не е безпредметна, а напротив тя е гарант за доброто развитие на бизнес средата. И понеже нямам претенции да откривам топлата вода реших да потърся примери от други страни, в които подобни мерки намират добра реализация. Имах  щастието да работя и в Германия и видях какво прави федералното правителство  за иновациите, прави ли изобщо нещо или както ни убеждават някои изявени неолиберали  всичко се оставя на невидимата ръка на пазара. И така какво предлагаме ние – увеличаване на капитала на фонд Иновации със 150 млн. лв. с акцент подкрепа за идеите на млади български инженери и специалисти. Едва ли е необходимо провеждането на мащабни проучвания, за да установим, че подобни мерки се използват и в редица други европейски страни, в т.ч. и във ФР Германия, където Централната програма за иновации в малки и средни предприятия/ZIM/ с бюджет от 548 млн. евро за 2017 г. представлява най-голямата програма за насърчаване на иновативни малки и средни предприятия/МСП/. Разбира се идеята е чрез сътрудничество с изследователските институти  МСП да получат достъп до най-новите открития на науката. Сътрудничеството между изследователски институти и бизнеса спомага за свързването в една мрежа на стопанство и наука. С директния трансфер на знания новите технологични открития се превръщат в готови за пазара продукти, методи и услуги.  За да се случи обаче това, за да се подобри иновативното предприемаческо мислене е необходима подкрепата на държавата, защото именно за много малки и средни предприятия /МСП/  насърчителните мерки представляват важна подкрепа по пътя към иновацията. Ясно е, че едно МСП с добра идея, но без капитал няма шанс да реализира само тази идея, защото, както знаем без пари една идея си остава само идея.  От друга страна следва да се има предвид, че повечето финансови институции се въздържат да финансират иновативни идеи, поради обичайно високорисковия характер на тези инвестиции. Именно тук идва мястото и на друга от икономическите мерки в платформата на БСП – създаването на отделен сегмент за малките и средните предприятия на Българската фондова борса, чрез които малки, бързоразвиващи се фирми, без дълга финансова история да набират капитал чрез опростена процедура, без проспект за публично предлагане и без да имат статут на публични дружества. Истината е, че и тук България изостава, защото тази мярка се прилага много успешно в съседна Румъния от началото на 2015г., когато бе създаден отделен сегмент на фондовата борса в Букурещ /AeRO /, чрез който МСП могат да финансират своя растеж. Освен, че осигурява възможност за алтернативно финансиране на МСП и Старт-ъпи, този пазарен сегмент дава възможност на потенциални инвеститори да открият фирми с висок потенциал за растеж в техния ранен стадий на развитие. Наред с наличието на бизнес план като най-важно условие за допускане на дадено МСП до този финансов пазар е и друг важен въпрос – намирането на инвеститори, които да повярват в потенциала за пазарен успех на предприятието и които да бъдат привлечени като акционери в съответното предприятие. Едва след като тези две важни условия, доказващи пазарния потенциал на фирмата са изпълнени, тя може да бъде допусната до борсата. Дадените реални примери могат и трябва да бъдат реализирани несъмнено успешно и у нас, но за това, разбира се, са необходими и някои законодателни промени, които няма как да се случат без работещо Народно събрание.

МК: Защо научните изследвания и иновациите са някак забравени и управляващите не правят необходимото за тяхното развитие?

ДД: Иновациите  носят ползи за гражданите в ролята им както на потребители, така и на работещи. Те ускоряват и подобряват проектирането, разработването, производството и използването на нови продукти, индустриални процеси и услуги. Те са съществени за създаване на по-добри работни места, за изграждане на по-екологично общество и за подобряване на качеството на нашия живот, но така също и за поддържане на конкурентоспособността на нашата икономика. Политиката в областта на иновациите е връзката между политиката за научни изследвания и технологично развитие и индустриалната политика и цели да създаде рамка, благоприятстваща пазарната реализация на идеите. За съжаление трябва да кажем, че политиката в областта на иновациите в България е на грешен път. И тук резултатите от тази политика са очевидни – изтичане на мозъци зад граница и следващата от това липса на специалисти с необходимата квалификация особено на работници за високотехнологично производство. Над 60% от свободните и регистрирани безработни нямат подходяща образователна професионална подготовка. Страната ни изостава значително в разработването и прилагането на иновации. В рамките на над десет години, от 2001 до 2014 г., в България са издадени общо 15 954 патента, 92% от които (14 678) принадлежат на чуждестранни фирми. Едва 1276, или по-малко от една десета, са на български фирми. В същото време само една американска компания като IBM само през 2016 г. е регистрирала 8088 патента. Но още по-страшното е, че в страната липсва иновационна култура, липсват като цяло и предприемачески умения. Затова трябва ясно да кажем, че е необходима промяна, необходима е намеса на държавата като регулатор на пазарните неуспехи. Необходима е политика, която да върне страната ни като фактор на европейската и световната научна сцена, да спомогне за преодоляването на пречките пред иновациите, да промени коренно начина, по който публичният и частният сектор работят съвместно. Необходимо е стратегическо прогнозиране и планиране на държавно равнище. Големият въпрос, който седи пред нас, е от какво се нуждае един предприемач, за да превърне своята идея в успех на пазара. Държавата следва да осигури необходимата подкрепа, така че всяко малко или средно предприятие, независимо от своя бранш, независимо от своя стадий на развитие, независимо от това дали е стартъп или наложило се предприятие, дали е от ИТ сектора или от сектор “Машиностроене”, дали е във фаза на разработване на своята идея, или търси развитие за излизане на пазара, да получи помощта, от която се нуждае.

Освен специалист и експерт в областта на икономиката и администрацията Димитър Данчев дълбоко цени и уважава културата и науката. Стреми се да бъде съпричастен към проблемите на медиите, на издателите и читалищата. Твърди, че при едно стабилно държавно планиране , културата у нас би имала възможност за повече изяви и развитие.

Данчев не обича да се хвали, но пък за сметка на това е отдаден на благородни каузи, на безвъзмездна подкрепа на хора в беда. За това е и непреклонен към подлостта, двуличието и домогването в наше време. Пожелава на читателите здраве, самочувствие и повече радост в ежедневието.

Визитка
Димитър Данчев е кандидат за народен представител от „БСП за България”. Той е възпитаник на 91-ва Немска езикова гимназия „проф.Констаттин Гълъбов” в столицата. Завършил е Икономически университет във Виена и е магистър по бизнес администрация. Неговият втори увиреситет е УНСС със специалност международни икономически отношения. Данчев е бил съветник на министъра на икономиката и енергетиката през 2013-2014г, ръководител-служба по търговско-икономически въпроси при ГК Мюнхен, Германия, втори секретар; Работи като управител на частна фирма. Семеен с едно дете.

* Платена публикация. Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Миглена Китанова

02nd Mar2017

Този път лявата вълна може да тръгне от България

by Черно и Бяло

Този път лявата вълна може да тръгне от България. И да достигне до нашите приятели в целия континент. И извън него. В резултат от изборите.

Федерация Наука и Висше образование (ФНВО). Знаковата дата 10 ноември 1989 се явява важен исторически репер за България. В започналия световен преход от двуполюсен към много полюсен свят. В края на двадеседи век. С подкрепа на партийния комитет на БКП в Българската академия на науките през 1988 е създаден първият клуб по интереси – на лявата радикална промяна.  Този клуб става предвестник и основно ядро на Федерация Наука и Висше Образование (ФНВО). На учередителното събрание на федерацията в зала Христо Ботев – студентски град, участват над 2000 души. Тук са член кореспондентите и академиците на България, професори, доценти, главни асистенти, докторанти, магистри. Лявата интелигенция. Федерацията е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и по същество представлява един от експертните съвети на БСП.  Организационно федерацията е хоризонтална структура в Градския съвет на БСП в столицата.

Вторник, 17 януари 2017.  Заседателната зала на вестник Дума, 17:30 часа вечерта. Навън вали ситен сняг, а в топлата зала на вестника започва среща на федерация „Наука и Висше Образование“ (ФНВО) към градския съвет на БСП и знакови фигури от комисията за промяна на устава на БСП на 49 конгрес на партията. Учените от федерацията са много напористи в своите изказвания и влагат силни емоции, свързани с процеса на преоценка и промяна на устава. Цялата аудитория е категорична, че се налагат кардинални промени във философията и практическото приложение на устава. Членовете на комисията също влагат емоции в разгорещената дискусия и отстояват умерен, но категорично енергичен стил на работата на комисията за промна на устава. Учените излагат позицията, че ФНВО трябва да получи официален статут на един от експертните съвети на БСП. Учените трябва да получат възможност за участие в листите на партията на квотен принцип. Прави се обзор на подобни структури като ФНВО в редица известни леви партии в Европа от: Испания, Франция, Австрия. В тези партии подобни научни структури имат статут на експертни съвети, гарантиран от уставите на споменатите европейски партии. Поставят се остро въпроси от идеен, организационен и кадрови характер на БСП в периода преди изборите. Години наред ФНВО извършва  активна експертна дейност в помощ на партийното ръководство и парламентарната група на БСП, без при това да получава инстуционална подкрепа от тези ръководни структури на най-старата в страната и най – значима политическа сила. Набляга се на историческите корени и характера на БСП при формирането на нейната съвременна политика. Отбелязва се наличие на голям експертен, политически и научен потенциал на федерацията. В същото време се отбелязва неадекватното участие на учените в органите на управление на БСП. Въпреки големите усилия на членовете на ФНВО за реализиране на знаково експертно участие при формиране на успешни политики, практиеските резултати са твърде скромни. Два часа продължава срещата. Въпросите са многопланови, сложни, но общото мото на срещата е, че БСП върви към изборана победа на предстоящите извънредни парламентарни избори през пролетта на 2017. Членовете на комисията за промяна на устава на 49 конгрес на БСП обещават да поставят исканията и предложенията на учените от федерацията за инстуционално осигуряване чрез устава на партията на подобни експертни структури в БСП. Срещата е предпоставка за решаване на острите идейни, експертни и кадрови проблеми на партията в навечерието на изборите.

Промените в устава. В резултат от работа на комисиатя за промяна на Устава на БСП, конгресът одобри изменението на чл. 37 и чл. 38.

Алинея 1 на чл.37 регулира създа¬ването на идейно-политически и професионално-творчески партийни структури – дискусионни клубове, обединения и федерации. Алинея 2 на чл.37 очертава основната цел на тези структури: изработването, прилагането и защитата на партийната политика и нейните възможни алтернативи в различни сфери на обществения и политическия живот. Алинея 3 на чл.37 посочва, че обединяването на идейно-политическите и професионално-творческите партийни структури става на местно и национално ниво на федеративен принцип. Алинея 4 на чл. 37 обяснява, че структурите нямат задължително представителство в  органите на партията. По искане на федерациите районните, общинските и градските конференции могат да вземат решения, с които да определят норма на делегиране и утвърдят техни представители в своя състав и в състава на съответния им районен, общински и градски съвет. Конгресът на БСП по искане на национална федерация може да вземе решение за включване на техни делегирани представители в състава си в състава на НС на БСП. Алинея 5 на чл. 37 определя, че в дейността на федерациите могат да участват социалисти и симпатизанти по ред и начин, определен в правилника за изграждането им.

Чл. 38 определя, че редът за издаване на членска карта в БСП, за регистрация на основни партийни организации, идейно-политически и професионално-творческите партийни структури, механизмът за създаването и закриването им, движението на членовете и други се регулират с „Правилник за регистрацията в БСП и осъ-ществяване дейността на идейно-политическите и професионално-творческите партийни структури”. Този правилник е приет от Националния съвет. Тези промени и ново въведения в Устава на БСП са изключително важни за създаването и успешното функциониране на идейно-политически и професионално-творческите партийни структури. Каквато е ФНВО. Позитивите от споменатите промени и ново въведения могат да се материализарат още на 26 март 2017.

Новата лява вълна. Този път лявата вълна може да тръгне от България. В началото на 2017 в страната е натрупан голям политически потенциал. В лявото политическо пространство.  Създадени са условия за образуване на мощна лява вълна. Тя може да достигне до нашите приятели в целия континент. И извън него. В резултат от изборите на 26 март 2017.

доц. д-р Филип Филипов,
Василена Красимирова, магистър по икономика

15th Feb2017

Емануел Макрон и глобалисткия проект във Франция

by Черно и Бяло

На предстоящите през април първи тур на президентските избори във Франция със сигурност първо место ще заеме Марин Льо Пен. На първичните избори на „Републиканците“, най-голямата дясна партия, с огромно мнозинство от гласовете (66,5%) спечели Франсоа Фийон, голист-традиционалист, винаги в опозиция на глобалистките проекти и в добри отношения с Русия. Социалистите пък, слуги на глобализма, тотално са загубили доверието на обществото. При тази ситуация изглеждаше, че задкулисието ще загуби битката във Франция, а с нея на европейския континет и в световен план. За това подсказваше успехът и готовността за борба на Доналд Тръмп в САЩ, утвърждаването позициите на Вишеградската четворка в Европа и възходът на национално-консервативните сили по целия свят. Кой честен човек не изръкопляска на думите и действията на филипинския президент Родриго Дутерте! Усещайки, че съществуването му е поставено на карта, Световното задкулисие предприе решителна контраатака с целия си потенциал. А той не е малък – пари, медии, обиграни управленски и ПР екипи, платени НПО-та и сервилни политически елити, подкупени прокурори и съдии.

Какво измислиха глобалистите във Франция? Тъй като в опитите си да компрометират Марин Льо Пен, вече се бяха провалили, насочиха удара срещу Франсоа Фийон. Като дългогодишен парламентарист той е използвал правото да наеме свой сътрудник за парламентарната си дейност. Първоначално това е била съпругата му, а след това неговите синове, студенти. Нищо по-естествено. Негово е правото да прецени и никаква правна разпоредба не е била нарушена. Но тези, които са отговорни за корупцията в света, които ограбват народите с милиарди долари, раздухаха невероятна медийна кампания със случая. Наемането било „фиктивно“, единствено с цел да се приберат парите в семейния бюджет… Без никакво основание е намесена Върховната прокуратура на Франция, мълчала си при толкова сериозни престъпления (напр. съмнителното „самоубийство“ на полицая, разследващ по горещи следи атентата срещу редакцията на Шарли ебдо, или съдебното оневиняване на бившия посланик на Франция в България, който раздаваше визи на мафиоти и проститутки срещу заплащане). Тази „безкомпромисна“ прокуратура сега привиква на разпит синовете на Фийон. Никаква правна последица от това няма да произтече, но, както в случая с бившия глава на Международния валутен фонд, Доминик Строс Кан, и „изнасилената“ от него прислужница непосредствено преди предишните президентски избори във Франция или скорошно „разкритите“ авантюри на Тръмп с руски проститутки, целта е да се даде храна на медиите на Задкулисието, които да компрометират Франсоа Фийон. В услуга влязоха услужливите „социологически“ агенции, които смъкнаха рейтинга му на 17,5%, както и съмнителни депутати от „Републиканците“, започнали веднага да предлагат неговата замяна непосредствено преди изборите. Със сигурност всичко това ще окаже някакво влияние на избирателите. Над две столетия вече ги манипулират по този начин, защо да не го направят и сега.

Все пак на Задкулисието се налага да излъчи и свой кандидат. Социалистите, винаги с богат резервоар от предатели, са напълно компрометирани. Видя се от първичните избори на „Републиканците“, че напълно кампрометирани са и старите глобалистки слуги – Никола Саркози и Ален Жупе, последният осъден за корупция, съответно нямат никакъв шанс срещу Марин Льо Пен. Трябваше да се намери някой „нов“, „неопетнен“ кандидат. За такъв се спират на Емануел Макрон, министър от правителството на социалистите, който ще се явява от името на скоро създадена собствена „лява“ партия. Кой е Макрон? Достатъчно е да кажем, че е служител в банката на Ротшилд, това е достатъчно. А е предложен там от глобалистите Жак Атали, директор на Европейската банка, и Серж Вейнберг, дългогодишен член на Трилатералната комисия. И това е достатъчно. По-късно го придърпват до марионетката Франсоа Оланд (става ген. секретар на президентството) и в кабинета на Валс, където е министър на икономиката. Така градят облика му на „политик“. Целта е на първия тур на президентските избори Макрон да се класира на второ място след Льо Пен, а след това на втория, в условията на варварска медийна кампания срещу нея, да привлече гласовете на различните „леви“ партии, либералите и Републиканците. Операция, успешно проведена през 2002 г., когато социалистите бяха убедени да гласуват, макар и с ръкавици (за да не се изцапат), за Жак Ширак срещу безкомпромисния председател на Националния фронт, Жан-Мари Льо Пен. И този Макрон ще е алтернативата за Франция…?! Искрено се надявам французите да не се окажат толкова глупави, колкото ги мислят, и да гласуват за един от двата достойни кандидата на десницата – Марин Льо Пен или Франсоа Фийон. Аз лично съм за Льо Пен, но не мога да подмина маниполациите, засягащи другата също уважавана кандидатура – Франсоа Фийон.

Задкулисието трябва да бъде изритано отвсякъде, а нашата задача е да го изхвърлим от България. За съжаление у нас няма политическа алтернатива, която да подкрепим. С БСП, ГЕРБ и „сините“ (разните седесари, костовисти, „рефорамтори“, „зелени“, „Дай, България“ и пр.), трябва да се изметат и псевдонационалистите, доказани байганьовци. Време е да работим за нова политическа алтернатива, обединила съхранилия се национален елит! Това е единственият ни шанс!

Румен Дечев

12th Feb2017

Н. П. Наргиз Гурбанова: „България и Азербайджан си приличат много, връзките между тях се развиват динамично и ползотворно”

by Черно и Бяло

Разговор на Розалина Евдокимова с Н.П. Наргиз Гурбанова, посланик на Р Азербайджан в България

Нейно Превъзходителство Наргиз Гурбанова е посланик на Азербайджан у нас. За нея с чиста съвест може да се каже, че е изключително отворен към всичко и всички човек, който много бързо премахва преградите между себе си и събеседниците. На пръв поглед веднага съзираш източна красавица, а като се разговориш, усещаш и мъдростта на Изтока. Така че всеки, който е бил на среща с нея, винаги си тръгва с топлото усещане, че се е сдобил с нов приятел.
Но предпочитам тя самата да разкаже за себе си в своето специално интервю, което даде за сп. „Черно и Бяло“.

Н. П. Наргиз Гурбанова

Ваше Превъзходителство, нека започнем нашия разговор с молбата да се представите на нашите читатели, а също и да споделите вашите впечатления от България. Какво знаете за нашата страна и тя харесва ли Ви?

Често ме питат за това и да си призная, приятно е да отговаряш на такъв въпрос и да изразиш своите положителни впечатления за страната ви. Скоро ще стане една година, откакто съм в България и за това време успях да се запозная с нея отблизо и то не само със София, но и посетих редица други места.

България е моето първо дипломатическо назначение в качеството ми на посланик. През годините на моята служба като дипломат работих в посолствата на Азербайджан в САЩ и Австрия и посетих много страни, но никога не бях идвала в България. Преди пристигането ми в София, за да се запозная със страната ви, почерпих знания от различни писмени и устни източници, в това число и общувайки с колеги, преди всичко работили в България, които много топло се изказаха за нея. И поради това пристигнах в София заредена с много положителни емоции и много радостна, че моите най-добри очаквания за вашата страна се оправдаха. Безспорно, България е много красива страна с гостоприемни и приятелски настроени хора, с богата история и култура и прекрасна природа. Много ми харесва да живея и работя тук и се надявам, че с всяка следваща година тези чувства ще се засилват.

Ще ми се да Ви върна малко назад. През септември миналата година първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева откри музея на открито във Велико Търново, намиращ се на хълма Трапезица, реставриран благодарение на финансовата подкрепа на Фонда „Гейдар Алиев“. Как във Фонда разбраха за тази наша историческа светиня и защо решиха да отпуснат средства специално за нейното възстановяване?

Успешното реализиране на реставрирането на архитектурно-музейния резерват „Трапезица“ с подкрепата на Фонда „Гейдар Алиев“ е важно събитие в историята на нашите двустранни отношения. По време на церемонията за откриването на 22 септември 2016 г. във Велико Търново участие взеха и първата дама на Азербайджан и президент на Фонд „Гейдар Алиев“, Мехрибан Алиева и вицепрезидентът на Фонда Лейла Алиева, както и премиерът Бойко Борисов, кметът на Велико Търново Даниел Панов и други. Този проект беше иницииран от българска страна по време на официалното посещение на президента на Азербайджан Илхам Алиев в София от 3 до 5 март 2015 година. Тогава на срещата между президента на Азербайджан и българския премиер присъства и кметът на Велико Търново Даниел Панов. През последните 25 години между нашите страни се установиха приятелски отношения и ние винаги с внимание се отнасяме към предложенията на нашите български партньори, адресирани към развитието на двустранните връзки.

Инициативата, отнасяща се до хълма Трапезица, беше приета с интерес от Фонда „Гейдар Алиев“ и договорът беше подписан на 27 май 2015 г. в София в присъствието на високопоставени лица от двете страни. Както е известно, град Велико Търново през ХII–ХIV в. е бил един от водещите културни, исторически, обществено-политически центрове в Европа. А Фондът „Гейдар Алиев“ активно участва в реализирането на проекти за запазването и реставрирането на исторически и културни обекти в различни страни по света и вземайки решение за участието в този проект, Фондът се е ръководил именно от този факт, че бивайки национално достояние на целия български народ, хълмът Трапезица едновременно е и общоевропейско културно наследство. По време на откриването в изказването си първата дама на Азербайджан и президент на Фонда „Гейдар Алиев“ Мехрибан Алиева подчерта, че ръководената от нея организация е много горда с приноса си за реставрирането на това световно историческо наследство.

По време на церемонията за откриването на музея на открито „Трапезица“ се състоя и валидиране на съвместна пощенска марка, посветена на успешното реализиране на проекта.

Откриването на музея на открито на хълма Трапезица във Велико Търново. първата дама на Азебрайджан и президент на Фонда „Гейдар Алиев“ Мехрибан Алиева (втората в дясно)

Ще Ви помоля да разкажете за дейността на Фонда „Гейдар Алиев“.

Фондът е неправителствена организация и е създаден през май 2004 г. в памет и продължаване на идеите за национална държавност на националния лидер на азербайджанския народ Гейдар Алиев. Внасяйки своя осезаем принос в реализирането на програми и проекти в областта на социално-икономическото и хуманитарно развитие на Азербайджан, както и в чужбина, за 12 години откакто съществува Фондът „Гейдар Алиев“ изигра важна роля в успешното развитие на нашата страна, в това число в такива области като образованието, здравеопазването, културата, спорта, науката и технологиите, екологията.

В рамките на многостранната дейност на Фонда бяха осъществени голям брой проекти, в това число строителство и реконструкция на образователни и лечебни заведения, грижа и лечение на диабет и таласемия, възстановяване на историко-културни и религиозни паметници, строителство на културни и спортни обекти, подкрепа и пропагандиране на изкуството, съдействие и защита на околната среда. Без да се ограничава само в рамките на Азербайджан, Фондът „Гейдар Алиев“ активно си сътрудничи с международни организации и спомага за реализирането на определени проекти в други страни, в това число и в България. Президентът на Фонда и първа дама на Азербайджан, Мехрибан Алиева е посланик на добра воля на ЮНЕСКО и ИСЕСКО (Ислямска организация по въпросите на образованието, науката и културата).

Между нашите две страни вече са установени добри двустранни връзки. В последно време се активизираха срещите. Бихте ли споделили какво досега е направено и какво предстои?

Както отбелязахте, отношенията между нашите страни са много тесни и са на основата на непоколебима дългогодишна дружба и взаимно уважение. Логичен резултат на съвместните ни усилия е, че от март 2015-а те са вече на равнището на стратегическо партньорство, което даде нов импулс за тяхното разширение и задълбочаване. С удовлетворение искам да отбележа, че 2016 г., както и предишните години, беше твърде плодотворна в активизирането на сътрудничеството между нашите страни, като отчитаме и интензитет на двустранните визити. През годината висши официални лица на България, а именно президентът Росен Плевнелиев, вицепрезидентът Маргарита Попова и министърът на външните работи Даниел Митов посетиха Баку. По време на тези визити бяха проведени срещи с висшето ръководство на Азербайджан, на които бяха обсъдени перспективите за по-нататъшното развитие на азербайджано-българските отношения. Визитата на първата дама на Азербайджан и президент на Фонда „Гейдар Алиев“ Мехрибан Алиева беше от важно значение за развитието на двустранните връзки. Други азербайджански официални лица, в това число правосъдният министър Фикрет Мамедов, министърът на екологията и природните ресурси Гусейн Багиров, председателят на Държавния статистически комитет Тахир Будагов, зам.-министърът на външните работи Мамед Мамед-Кулиев, зам.-министърът на културата и туризма Назим Самедов също посетиха България през 2016 година.

Друго важно постижение беше успешно проведеното след 8-годишно прекъсване на 29 септември м. г. IV заседание на Съвместната междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. В Баку пристигна внушителна българска делегация начело с министъра на икономиката Борислав Лукарски, в която влизаха както представители на правителствените структури, така и на деловите кръгове. На тази среща бяха обсъдени и набелязани редица съвместни мерки, касаещи развитието на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество между нашите страни. В рамките на визитата в Баку беше също проведеният азербайджано-български бизнес-форум, беше подписан меморандум за сътрудничество между деловите кръгове на страните ни.

Наричат Баку перлата на Кавказ и града на огньовете.

Обобщавайки, ми се ще да отбележа, че през 2016 г. беше извършена сериозна работа за консолидирането на двустранното сътрудничество и всичко това ни дава сигурност за тази 2017 г., която е важна за азербайджано-българските отношения. Тази година се навършват 25 години от установяването на дипломатически отношения между нашите две независими държави. Несъмнено това е много важна дата и ние имаме намерение да проведем цял комплекс от мероприятия през годината, с които да отбележим този радостен юбилей.

Културният център „Гейдар Алиев“ е един от най-големите и модерни в Европа.

Момината кула и до сега е загадка. В нейна чест се провежда фестивал на изкуствата.

А как виждате перспективите за сътрудничество и партньорство между нашите две страни? В какви области и кои наши компании имат възможност да се появят на азербайджанския пазар?

Между нашите страни се осъществява успешно сътрудничество в енергийната сфера, което има важно значение не само в регионален формат, но и в общоевропейски мащаб. Но според наше дълбоко убеждение има и други области на икономиката, криещи съществен потенциал за развитие на взаимно изгодното двустранно икономическо сътрудничество. Основен приоритет в икономиката за азербайджанското правителство е придвижването на развитието на нефтения сектор, селското стопанство, транспорта, туризма, информационно-комуникационните технологии и други перспективни сфери. През последните години интензивно се развива нефтеният сектор в Азербайджан и се превръща във важен сегмент на националната икономика, където особено силни са позициите на частния сектор. Нашата страна е отворена за международно сътрудничество, у нас има всички условия за ефективното функциониране на чуждестранни компании. Азербайджанските бизнесмени се стараят активно да сътрудничат с партньори от други страни и да излизат на международния пазар. В Азербайджан ще сме радостни да приветстваме български компании в нефтения сектор, на които вярвам ще им е интересно да работят с нашите бизнесмени. За това ние ще продължим усилията ни за разширяването на контактите между деловите кръгове в нашите страни.

Неведнъж Вие сте казвали, че нашата страна има стратегическо положение, както и Азербайджан. През България Вашата страна може да получи достъп до европейския пазар и обратното – нашата страна през Азербайджан може да има достъп до азиатския пазар.

Искам да подчертая, че отчитайки стратегическото географско разположение на България и Азербайджан, то сътрудничеството в областта на транспорта има важно значение за развитието на двустранните икономически връзки. Бивайки морски държави, нашите страни имат важно значение за международния превоз на товари и разполагат с необходимата транзитно-транспортна инфраструктура. България е врата към Европа, Азербайджан – мост между Европа и Азия, това е вратата към Централна Азия. През последните години Азербайджан извършва необходимите реформи и развива своята транзитно-транспортна инфраструктура. В нашата страна продължава строителството на новия комплекс Бакинско международно морско търговско пристанище, модернизира се жп-инфраструктурата. В резултат на всички тези последователни мерки, ролята на Азербайджан като незаменим възел в транзитно-транспортната верига между Европа и Азия значително нарасна. Страната ни вече е важен участник в международните транспортни коридори Изток-Запад и Север-Юг.

Ще се радваме ако стремежът за сътрудничество в областта на транспорта се споделя и от нашите български партньори. През юли миналата година азербайджанска делегация, в която влизаха представители на Министерството на транспорта и Азербайджанските железници, участва в многостранни преговори на равнище експерти по развитието на международния транспортен коридор „Черно море – Персийски залив“. Освен това по наша инициатива генералният директор на българската компания „Пристанищни инфраструктури“ Ангел Забуров посети Азербайджан в състава на официална делегация за участие в заседанието на междуправителствената комисия. В рамките на този форум беше подписан меморандум между ЗАО „Бакинско международно морско търговско пристанище“ (Бакинско пристанище) и българската компания „Пристанищни инфраструктури“, който документ ще позволи да се разшири сътрудничеството между нашите предприятия, а също и да се осъществява обмяна на опит.

България се утвърди като привлекателна дестинация за туризъм и почивка. Какво трябва да се направи, за да привлечем вниманието на азербайджанските туристи?

Несъмнено, България е с големи възможности както за летен, така и за зимен туризъм. Вашата страна, особено черноморските плажове, са прекрасни и известни в Азербайджан, тъй като още по съветско време нашите сънародници посещаваха България. Но трябва да се отбележи, че през последните десетилетия в резултат от нарастването на общественото благосъстояние азербайджанците започнаха активно да пътуват по целия свят и в сравнение със съветския период сега те вече имат огромен избор къде да почиват. Сигурна съм обаче, че българските центрове за почивка и туризъм могат също да представляват голям интерес за тях. Вярно, че няма пряка връзка между Баку и София, но според мен това не е сериозна пречка за привличането на азербайджански туристи в България при една дългосрочна работа на местните туристически компании. Потенциалът за сътрудничество е голям и просто трябва да се ориентира към дългосрочна перспектива. Смятам, че е необходимо активно да бъдат рекламирани в нашата страна туристическите възможности на България, да се разшири сътрудничеството с азербайджанските туристически компании и съвместно да се разработват пакети за туристически услуги, които да заинтересуват азербайджанските туристи. От своя страна посолството е готово да окаже съдействие на българските туристически компании за осъществяване на контакти с необходимите държавни и частни структури в Азербайджан.

Като журналист не бих пропуснала възможността да Ви помоля да споделите каква е ситуацията с медиите в Азербайджан. Колко от тях са държавни и колко частни? Имат ли възможност свободно да пишат и говорят за това, което се случва в страната Ви?

Азербайджанският народ има богати традиции в областта на пресата. Нашият национален печат, чиято основа е положил през 1875 г. просветителят и публицист Гасан бек Зардаби, е бил за онази епоха първият образец на национален печат в мюсюлманския Изток. Но след това в течение на 70 години Азербайджан е бил в състава на Съветския съюз, където има само една официална политика и една идеология и гражданите не са имали достъп до широка информация. Затова след като възстановихме своята държавна независимост, приоритет на нашето правителство стана всестранната подкрепа за формирането на независими медии, отговарящи на световните стандарти, които да са авторитетна институция на азербайджанското общество. За тази цел държавата създаде условия за свободното развитие на медиите, в това число по пътя на отстраняването на всички изкуствени препятствия, пречещи на свободата на медиите и словото. През 1998 г. беше официално отменена цензурата  в медиите. Като страна-член на ОССЕ и на Съвета на Европа, Азербайджан се явява участник в международните юридически инструменти в сферата на свободата на словото. Това беше много важен и последователен процес и днес ние с увереност можем да заявим, че той беше много успешен и на Азербайджан се даде възможност да осигури свободата и всички условия за ефективната работа на медиите. Журналистите в нашата страна имат пълната свобода на действие, за да информират обществеността за събитията и фактите в страната и чужбина, а също така и за налагане на своето мнение, при условия на съблюдаване на правовите и етични норми.

У нас в страната излизат около 40 всекидневника, над 200 седмичника и месечни вестници. Работят десет национални, един спътников, 13 регионални и 17 кабелни тв-канала. Интернетът в Азербайджан е абсолютно свободен. Над 75% от нашето население е активен потребител на мрежата. Два милиона души от нашето 10-милионно население се възползват от социалните медии.

Вярвам ще съгласите с мен, че фактите говорят сами по себе си.

И в края на разговора ни, Наргиз, какви са личните планове на посланика на Азербайджан – какво искате да видите и какво още да направите?

За мен, както и за всеки друг посланик, е важно да дам своя принос отношенията между нашите страни да се развиват по възходяща линия. За година от моето пребиваване в България посолството свърши голяма работа, но пред нас има още толкова неизпълнени идеи и планове. В този контекст отбелязването на 25-годишнината от установяването на дипломатическите отношения за мен е един от важните приоритети през 2017 г. Освен това, макар по територия България да не е голяма, една година е много малко време да се запозная с вашата гостоприемна страна, с нейните отзивчиви граждани и да опозная българския национален дух. В плановете ми важно място заема да посетя различни райони на България, за да мога по-добре да опозная вашата страна и култура.

интервюто взе Розалина Евдокимова

13th Jan2017

Декларация на Координационен съвет „България–Русия“

by Черно и Бяло

Вестник „Washington Post” публикува писмо от 17 европейски политици, които се обръщат към новоизбрания американски президент Доналд Тръмп с искане да не подобрява отношенията на САЩ с Русия. Сред тях е българският държавен глава Росен Плевнелиев – единственият все още действащ държавен глава, подписал писмото. В него  се настоява Тръмп да не премахва антируските санкции и се поставя под съмнение възможността да има приятелски отношения с Москва.

Жалко е „президентът на всички българи” да прави подобни изявления. Огромното болшинство от българския народ открито изразява своето желание за развитие на отношенията с Русия и за активизиране на българо-руското сътрудничество, което отговаря на нашите национални интереси.

От името на организациите, членове на КС „България-Русия” изразяваме своето възмущение и несъгласие с позицията на Росен Плевнелиев и се надяваме, че новоизбраният президент ген. Румен Радев в своята дейност ще бъде изразител на волята на българския народ.

  1. Проф. д-р Валентина Аврамова, председател на Дружеството на русистите в България
  2. Георги Минчев, председател на УС на Българо-руската търговско-промишлена палата
  3. Проф. д-р Захари Захариев, председател на Федерацията за дружба с народите на Русия и ОНД
  4. Любомир Коларов, председател на Софийското сдружение на приятелите на Русия „Александър Невски“
  5. Николай Малинов, председател на Национално движение Русофили
  6. Д-р Светлана Шаренкова, председател на Форум „България-Русия“
  7. Снежана Тодорова, председател на Дружество „Найден Геров“ на училите и специализирали в Русия и ОНД
  8. Станка Шопова, председател на Фондация „Устойчиво развитие на България“
  9. Симеон Симеонов,  председател на Отечествения съюз
  10. Стоил Фердов, председател на Славянското дружество в България

Снежана Тодорова,
председател на Координационния съвет „България–Русия“

23rd Jul2016

Декларация на УС на СБЖ

by Черно и Бяло

sbjУС  на Съюза на българските журналисти изразява дълбокото си възмущение от извършеното жестоко престъпление – убийството на известния журналист Павел Шеремет в центъра на украинската столица Киев.
Това е опит за сплашване на хората на перото, микрофона и камерата, които в своята професионална работа отстояват най-важния принцип в журналистиката: истината, истината и само истината!!!
Това е проява на безсилие на управляващите пред силата на Словото.
Павел Шеремет плати с живота си своята вярност към истината!
Поклон пред светлата му памет!
Неговият светъл лик остава завинаги в нашите сърца!

Снежана Тодорова,
Председател на УС на СБЖ

10th May2016

Предложение за икономическата политика на БСП

by Черно и Бяло

Открито писмо до делегатите на 49-тия конгрес на БСП

Проф. Иван АнгеловУважаеми делегати,
БСП загуби доверието на стотици хиляди хора през последните 15-20 години.
Най-ефикасно то можеше да бъде възстановено с действията ѝ през 2013-2014г., когато беше на власт. (more…)

07th Apr2016

Чартърни полети свързват България и Мароко

by Черно и Бяло

Очаква се двукратно увеличение на посещенията на българи в африканската държава

Интересът на марокански туристи и бизнесмени към България също ще се повиши

(more…)

24th Mar2016

Поглед към „Tретия свят“

by Черно и Бяло

На 17 март в столичния Салон „Журналист“ в СБЖ се състоя Презентация – Дискусия на проект за проблемите пораждащи масовото преселване на народи от Близкия Изток към Европа (more…)

06th Mar2016

АИКБ и АДВИБ представят пред ЕК позицията на българските публични дружества по Зелената книга за финансовите услуги на дребно

by Черно и Бяло

Повече продукти, по-голям избор и по-добри възможности за потребителите и предприятията

Главният секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и заместник – председател на групата на работодателите в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) д-р Милена Ангелова и председателят на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите (АДВИБ) г-жа Даниела Пеева участваха в организираното на 2 март 2016г. от Европейската комисия (ЕК) публично изслушване, в рамките на което заинтересовани страни от цяла Европа споделиха своите позиции по Зелената книга за финансовите услуги на дребно с представители на водещите европейски институции. На изслушването присъства и комисар Джонатан Хил.

image-7a02e805f27cc08557adfa635d091dd8a0f4768ae78acb6d0d7100680285c4a7-V (002)Зелената книга за финансовите услуги на дребно „Повече продукти, по-голям избор и по-добри възможности за потребителите и предприятията“ цели развиването на единен европейски пазар за дейности като застраховане, заеми, плащания, текущи и спестовни сметки и други инвестиционни продукти на дребно. Тя е част от изпълнението на Плана за действие за постигане на единен европейски капиталов пазар – тема, в чието обсъждане на европейско и на национално равнище АИКБ и АДВИБ участват активно. Европейската комисия отбеляза качествените експертни мнения, предоставяни от двете организации и поиска допълнителни разяснения от експерти на АИКБ в областта на зелените облигации, както и за прецизиране на обхвата на зададените в Зелената книга въпроси по отношение на застраховането.

В рамките на изслушването, д-р Ангелова и г-жа Пеева застъпиха тезата, че, въпреки известния напредък, постигнат с публикуването на Директивата за ипотечните кредити и Директивата за разплащанията, много от проблемните области, идентифицирани на основа на публикуваната през 2007г. Зелена книга за финансовите услуги на дребно, остават нерешени. Ето защо, те призоваха Комисията за по-амбициозни и решителни действия, които да доведат до разрешаване на предизвикателствата, които:

  • От страна на предлагането са свързани с: различията между националните законодателства и данъчни системи; идентифицирането на клиентите и произхода на средства; затруднения при оценка на активите и на обезпеченията;
  • От страна на търсенето са свързани с: нееднаква ефективност на прилагане на европейското право в страните – членки; езикови бариери; нееднакво разпространение на механизмите за извънсъдебно уреждане на споровете.

Зелената книга дава възможност да се обсъдят на национално и общоевропейско ниво начините пазарът на финансовите услуги на дребно да стане по-отворен и да се осигурят по-добри резултати, както за потребителите, така и за фирмите, предлагащи такива услуги като им се гарантира достъп до информация и защита. Целта е да се улеснят доставчиците да предлагат финансови услуги на дребно извън рамките на държавата, в която е седалището им, всеки потребител да може да купува такива услуги във всяка една от държавите в ЕС, а гражданите да могат да прехвърлят закупените вече финансови продукти от една страна в друга, когато се преместват поради смяна на работа, пенсиониране или други причини

25th Feb2016

Демографската катастрофа на България все още може да бъде избегната

by Черно и Бяло

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие.

България е в тежка демографска криза. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението ни се топи. Това личи от преброяванията от 1887 година до сега и особено през последните 30 години (виж таблица 1.)

Таблица 1. Население на България според преброяванията

Година на преброя-

ването

Брой на населението –

хил. души

31.12.1887 г. 3154
31,12.1892 г. 3341
31.12 1900 г. 3744
31.12.1905 г. 4036
31.12 1910 г. 4338
31.12 1920 г. 4847
31.12 1926 г. 5479
31,12 1934 г. 6078
31,12.1946 г. 7029
1,12 1956 г. 7614
1.12.1965 г. 8228
2,12.1975 г. 8728
4.12.1985 г. 8949
4.12.1992 г. 8487
1.03 2001 г. 7929
1.02 2011 г. 7365

Източник: НСИ

Според оперативната отченост на НСИ максимумът 8992 хил. души беше достигнат в 1989 г. В края на декември 2015 г., пак според НСИ, сме около 7160 хил. души. Напоследък намаляваме с 40-44 хил. души годишно. Като се има предвид високата инерционност на този показател, влиянието на други трайни неикономически фактори и при запазване на сегашните тежки условия на живот, темпът на стопяване на населението ще се запази през следващите 10-15 години. А при евентуално влошаване на условията – ще се ускори и задълбочи.

Главните фактори за намаляването на населението са два: отрицателният естествен прираст поради високата смъртност и ниската раждаемост (виж таблица 2.), и голямата емиграция. Отрицателният естествен прираст определя около две трети от намалението на населението. Тук ще се спра само на него. Засега приемам условно, че през следващите десетилетия балансът между емиграция и имиграция ще е нулев. А той едва ли ще остане такъв и това може да влоши още повече нашето положение.

Ако сегашната разлика между умирания и раждания (41367 повече умирания в 2014 г.) и спадане на населението в 2014 г. с 43479 души в сравнение с 2013 г. се запази ще намалеем до около 3.5 млн. души в края на века. При неблагоприятния възрастов състав (виж таблица 4. за България) и ако продължават дълго лошите условия на живот, може да се свием още повече. Очаква се ромите да станат тогава най-голямата етническа група, турците – втора, а българите – трета. През последните 26 години по броя на населението вече се върнахме на равнището на 1946-1947 г., т. е. с около 70 години. В края на настоящото столетие ще се върнем 200 години назад по броя на населението, а по качеството му – още по-назад, като имам предвид някои структурни аспекти на текущата демографска ситуация.

 

Таблица 2. Раждаемост, смъртност и естествен прираст на населението в България

Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
1990 12,1 12,5 -0,4
1995 8,6 13,6 -5,0
2001 8,6 14,2 -5,6
2005 9,2 14,6 -5,4
2006 9,6 14,7 -5,1
2007 9,8 14,8 -5,0
2008 10,2 14,5 -4,6
2009 10,7 14,2 -3,5
2010 10,0 14,6 -4,6
2011 9,6 14,7 -5,1
2012 9,5 15,0 -5,5
2013 9,2 14,4 -5,2
2014 9,4 15,1 -5,7

Източник: НСИ
Пояснения: Раждаемостта и смъртността са в промили (на 1000 души от населението), а естественият прираст е разликата между смъртност и раждаемост. Отрицателният знак в последната колона означава, че умрелите са повече от новородените и населението намалява.

 

През 2013 г. средната продължителност на живота в ЕС е била 80,6 години, а у нас 74,9 години. По-висока е била тя в Испания – 83,2 години, Швейцария – 83, Франция – 82,4, Швеция – 82, Гърция – 81,4, Германия 80,9 и т.н. По-ниска от нашата е била само в Литва – 74,1 години и в Латвия – 74,3. В съседните ни страни картината е пъстра, но по-добра от нашата: в Турция – 78,2 години, Унгария – 75,8, Македония – 75,5, Сърбия – 75,3, Румъния – 75,2.

Средният коефициент на раждаемост в ЕС е бил 10,0 промила, а у нас 9,2. По-висока е била раждаемостта в Ирландия – 15,0 промила, Франция – 12,2, Великобритания – 12,1, Швеция – 11,8, Норвегия – 11,6, Белгия – 11,2, Финландия – 10,7, Холандия – 10,2 и т.н. По-ниска от нашата е била само в Португалия – 7,9 промила, Германия – 8,4 и Италия – 8,5. В съседните страни има големи различия: Турция – 16,8 промила, Македония – 11,2, Сърбия – 9,2, Румъния – 9,1, Гърция – 8,6. Близко сме до средния коефициент на раждаемост в ЕС, но той не е добър ориентир, понеже те самите са в предкризисно състояние.

Важен показател за демографската ситуация във всяка страна е броят на живо родените деца от една жена (виж таблица 3.).

Таблица 3. Плодовитост на жените в Европа
табл.3
Източник: Eurostat
Пояснение: Числата в таблицата показват колко живо родени деца се падат на една жена по години. Знакът „:” означава, че няма данни за съответната година.

 

Тази таблица заслужава внимание по няколко причини:

Първо, за да се види, че демографските процеси в България са свързани със същите процеси в другите европейски страни. Общите европейски тенденции на намаление на плодовитостта и раждаемостта влияят върху формирането на българските демографски тенденции. Те притежават свои национални български особености, но общите тенденции, като например влошаването на раждаемостта и плодовитостта на жените, съвпадат с тези в другите европейски страни. Интензивността им е различна, но посоката на изменение е еднаква. Таблицата показва, че плодовитостта на българските жени намалява значително (с 0,83 деца) през последните 53 години, но спадът в други европейски страни е още по-голям: Португалия – с 1,95 деца, Ирландия – с 1,82, Словакия – с 1,70, Холандия – с 1,54, Австрия – с 1,25, Румъния – с 1,02 и т.н. Нашата обща демографска ситуация обаче е по-неблагоприятна от тази в много други европейски страни не само и не толкова поради ниската раждаемост и плодовитост на жените, колкото вследствие на рекордно високата смъртност, както посочих по-горе.

Второ, за да се разбере, че различните измерения на демографските процеси, в това число коефициентите на раждаемост и плодовитостта на жените, са интегриран резултат от едновременното влияние на много фактори. Кризата в икономиката, масовата бедност, растящото социално неравенство, лошото здравеопазване, постоянният психологически стрес, престъпността и корупцията и т.н. са само част от тях. Те обаче се проявяват с различна сила в различните страни. В България, например, те са най-важни, макар че все повече се чувства и действието на други фактори, вкусове, на нови елементи в ценностната ни система. През последните 50 години плодовитостта на българската жена е намаляла почти с едно дете. У нас е очевидна причинно-следствената връзка между тежките икономически условия на живот, от една страна, и намаляващата раждаемост и плодовитост, от друга. В богатите европейски страни въздействието на икономическите причини се чувства по-слабо. По-доброто качество на тяхното здравеопазване вероятно оказва решаващо влияние за ограничаване на смъртността.

Има обаче и други, неикономически фактори, които също влияят за намаление на раждаемостта и на плодовитостта. Това се чувства най-силно в най-богатите европейски страни, като Германия, Белгия, Дания, Ирландия, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария. В тези страни се множат заможните и богати семейства само с едно дете и дори без деца. През последните десетилетия и особено през последните години, протича форсирано налагане с претенции за модерност, на съмнителни стереотипи, които противопоставят кариерното развитие и гонитбата за материално благополучие, на майчинството и семейството. Разширява се съжителството на семейни начала, без сключване на граждански брак. Полагат се усилия за принизяване ролята на семейството като основна клетка на обществото. Семейството с едно дете и дори без деца, става признак за „модерност”, а семейството с 2-3 и повече деца – за „старомодност”.

Да не говорим за демонстративното публично натрапване на еднополовите бракове, което е безотговорно, дори налудничаво от всяка гледна точка. Ако за момент си представим немислимото, невъзможното и недопустимото – че всички бракове през следващите 85 години са еднополови и под никаква форма не се раждат деца, човечеството е обречено на изчезване към края на века. Дават ли си сметка хората, които ни натрапват тези абсурдни „новости” къде ни водят!. Това са част от уродливите „прелести” на западната демокрация, които ни се натрапват настойчиво. А нашето общество и държавата пасивно ги наблюдават, негласно ги насърчават и дори им се възхищават, вместо да ги обявят за противообществени деяния, застрашаващи националната сигурност, когато се демонстрират и натрапват публично. В семейна среда всеки е свободен да прави каквото желае. Но не трябва да е свободен да натрапва публично перверзните си вкусове или наследеното по генетични причини (за което той не е виновен), на другите чрез шумни улични шествия или плакати и да обявява за „старомодни” тези, които не го следват.

Трето, в голяма група европейски страни негативното влияние на икономическите фактори се съчетава с това на неикономическите и резултатите са рязко намаление на раждаемостта. Такива са България, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Кипър, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия. Прави впечатление, че повечето от тези страни са известни с продължителното присъствие у тях на МВФ и на Световната банка, а също и на други западни институции през последните 26 години, налагащи им рестриктивната политика на пазарния фундаментализъм. Трудно е да се установи каква част от влошаването в тези случаи се дължи на догматичната икономическа политика и каква на натрапваната ни „модерност”. Но като че ли не е трудно да се установи връзката между тях, като две страни на една и съща антихуманна неолиберална политика, която Западът щедро ни предлага и дори налага.

Четвърто, Франция е по-специален случай. Преди години раждаемостта там беше спаднала застрашително, но те взеха мерки и постигнаха обрат. Въпреки последвалото влияние на страничните негативни фактори на „модерността”, плодовитостта и сега се задържа на относително добро равнище. Сходно е положението и във Великобритания.

Пето, за няколко страни има данни само за последните години. Статистическите редове не са достатъчно дълги, за да се правят надеждни заключения за динамиката на плодовитостта. Това са Хърватия, Латвия, Македония и Сърбия. Макар и с ограничени данни,Турция е известна с традиционно високата и стабилна плодовитост на жените си.

Общият коефициент на смъртност в ЕС е бил 9,9 промила, а у нас 14,4. В ЕС няма държава с по-висока обща смъртност от нашата. Висока, но все пак по-ниска от нашата е в Литва – 13,6 промила, Естония – 13,4, Унгария – 12,9 и т.н. Доста по-ниска от нашата е смъртността в Ирландия – 7,7 промила, Норвегия – 8, Франция – 8,6, Испания – 9, Словакия – 10, Дания – 10 и т.н. В съседните страни също е висока, но доста по-ниска от нашата: Сърбия – 13,9 промила, Румъния – 11,9, Гърция – 10,5, а в Македония е 8,8.

Детската смъртност в ЕС е 4,2 на 1000 живо родени, а у нас е 9,4. Само Румъния има по-висока детска смъртност (9,8) от нашата. Във Финландия тя е 2,3, в Португалия – 2,5, Словения – 2,5, Полша – 5, Унгария – 5,3 и т.н.

В резултат на взаимодействието на разгледаните до тук, а и на много други фактори, се формира възрастовата структура на населението в Европа (виж таблица 4.).

Таблица 4. Възрастова структура на населението в 2014 г. – %

Държави/Възрастови групи 0-14години 15-64 години над 65 години
ЕС-28 15,6 65,8 18,5
България 13,7 66,7 19,6
Белгия 17,0 65,2 17,8
Чехия 15,0 67,6 17,4
Дания 17,2 64,5 18,2
Германия 13,1 66,1 20,8
Ирландия 22,0 65,4 12,6
Гърция 14,7 64,9 20,5
Испания 15,2 66,6 18,1
Франция 18,6 63,5 18,0
Хърватия 14,8 64,7 18,4
Италия 13,9 64,7 21,4
Латвия 14,7 66,3 19,1
Литва 14,6 67,0 18,4
Унгария 14,4 68,0 17,5
Австрия 14,3 67,4 18,3
Полша 15,0 70,1 14,9
Португалия 14,6 65,6 19,9
Румъния 15,5 67,9 16,5
Словения 14,6 67,9 17,5
Словакия 15,3 71,2 13,5
Финландия 16,4 64,2 19,4
Швеция 17,1 63,5 19,4
Великобритания 17,6 64,8 17,5
Швейцария 14,9 67,6 17,6
Македония 16,9 70,7 12,4
Албания 19,2 68,8 12,0
Сърбия 14,3 67,7 18,0
Турция 24,6 67,8 7,7

Източник: Eurostat.
Пояснение: В някои страни сумата от трите колони не е 100,0, а с една десета под или над, поради съкращенията в десетичните знаци.

 

На основата на данните в тази таблица могат да се правят важни изводи за кратко-, средно- и дългосрочните тенденции в икономическото и социалното развитие, за тенденциите в раждаемостта и смъртността, за очакваните разходи на обществото по образованието, здравеопазването и разходите по издръжката на различните поколения, за количеството и качеството на работната сила, за миграционните процеси и т.н. за всяка страна и за Европа като цяло. Това е важно, но е извън обсега на моята задача в настоящия анализ. Тук ще се огранича само до някои аспекти, свързани с демографската ситуация в България.

Много интересна е първата колона, която е наситена с цифров материал за комплексни стратегически анализи. Тя показва какви са демографските резерви на страните и Европа, като цяло, за следващите 50-70 и повече години.

Демографските резерви на България са силно ограничени, защото намаляват децата и младите хора. Те са едва 13,7% от населението, при 15,6% средно за ЕС и 22,0% в Ирландия или 24,6% в Турция. Заедно с Германия и Италия, ние сме в най-неизгодна позиция, поради ниския дял на най-младото поколение. Почти еднаквият относителен дял на най-младото поколение в България, Германия и Италия се дължи на различни причини, на които се спрях по-горе. С това се подкопава потенциала на тези страни за икономическо и социално развитие, а също и за демографски растеж през следващите десетилетия. Залага се все по-опасно бъдещо потъване. Но докато Германия и Италия имат голям потенциал за маневриране и търсене на подходящи решения, това не може да се каже за малката и бедна България. Нашата страна ще бъде изправена пред още по-големи демографски и свързани с тях други предизвикателства през следващите 30-50-70 и повече години, ако не вземе незабавни радикални мерки. Още от сега трябва да се мисли как предизвикателствата да бъдат предварително установени и своевременно смекчени.

Източниците на България за млада, предприемчива, енергична работна сила и за генетичен потенциал, са силно ограничени, със всичките негативни последствия. А да разчитаме на имигранти от Северна Африка и Близкия изток е рисковано, между другото и поради сегашния етнически състав (роми и турци) на нашето население, който е близък до критични стойности. Ако към него се добавят още големи маси арабски и други имигранти-мюсюлмани от горните региони, ситуацията у нас може да стане сериозна. Младите поколения на компактните български общности в чужбина също са скромни и едва ли може да се разчита на тяхното привличане в значими мащаби при не особено атрактивните настоящи и бъдещи условия за работа и живот у нас. Нямаме друг избор, освен да си създаваме сами млад човешки потенциал чрез бързо повишение на раждаемостта през следващите години и десетилетия.

От данните за Германия (13,1% деца и младежи от 0 до 14 години) можем да си обясним отчасти и по-голямата склонност на нейното правителство да приема сега млади имигранти от чужбина, поради недостига на собствено младо поколение. Положението в много други европейски страни обаче е различно и това поражда естествен и трудно разрешим сблъсък на национални интереси. От тази гледна точка, на другия полюс са Албания, Ирландия и особено Турция, с голямо младо поколение. Европа и особено съседите на Турция тепърва ще се сблъскват през следващите години и десетилетия с последствията от настоящата демографска ситуация в тази страна. Сегашните европейски лидери като че ли не си дават сметка за това! Да не говорим за българските политици!

От гледна точка на краткосрочния хоризонт много показателни са данните в последната колона на таблицата. Заедно с Италия, Германия, Гърция, Португалия, Финландия, Швеция и Латвия, ние сме с най-висок дял на най-възрастното поколение. Но сме в най-трудна ситуация, защото разполагаме с най-ограничен потенциал, за да се справяме с произтичащите от това бъдещи проблеми. Делът на поколението над 65 години превишава дела на поколението от 0 до 14 години почти със 6 процентни пункта. За малка и бедна страна като нашата, това е сериозен проблем.

Задълженията на нашето общество да помага на най-възрастното поколение през следващите 10-15 и повече години, са големи. Държавата трябва да прави това при силно ограничените й текущи материални и финансови възможности. Тя трябва да им осигурява подходящи пенсии, достъп до здравни грижи и лекарства, почивка, подходяща домашна среда, особено когато останат самотни, старчески домове при крайна нужда и всичко от което се нуждаят за достойни старини, за да не ровят в кофите за отпадъци. И най-вече – уважение за техния принос за развитието на България в миналото и молба за прошка заради допуснатите спрямо тях огромни несправедливости, особено през последните 26 години. На тези грижи не трябва да се гледа като на бреме, а като изпълнение на синовен дълг към нашите родители и деди. Недопустимо е противопоставяне на поколенията, каквото някои хора у нас си позволяват да правят.

На другия полюс, с по-малък дял на най-възрастното поколение, са Ирландия, Албания, Македония, Словакия, Полша и най-вече Турция. Те го дължат на собствените си усилия да поддържат по-висока раждаемост в продължение на десетилетия и да полагат много други грижи, за да имат сега солидни демографски ешалони от най-младо, младо и средно по възраст поколения и по-малък дял на най-възрастното.

Този подход е много по-здравословен от ориентацията на някои богати европейски държави да попълват недостигащото им младо поколение чрез привличане на имигранти. Това не е достоен за уважение подход. Защото най-често той води до оголване на други страни от тяхното младо поколение, какъвто е нашият случай сега. Поради голямата емиграция на най-квалифицирани хора ние изпитваме все по-големи трудности да намерим подходящ квалифициран персонал за нашата икономика. Този подход е паразитен, защото лишава други държави от мозъци, от работна сила и от генетичен потенциал. Той е по-лош от най-лошата кражба. Истинското название на този подход е демографско ограбване. Той е опасен и за нашата национална сигурност в средно- и дългосрочен хоризонт.

Всяка цивилизована държава трябва да осигурява балансирана възрастова структура на населението си със собствената си демографска политика, а не да разчита на „вноса” на млади поколения, чрез демографско ограбване на други страни. Това означава самостоятелно разширено възпроизводство или поне поддържане на стабилно население, при все по-добро качество на живота на хората.

Настоящият анализ показва, че България е в най-тежка демографска ситуация между всички страни в ЕС. Сериозно е и положението на Гърция. В трудна ситуация е и Унгария, особено поради ниския дял на най-младото поколение, но не така трудна като нашата. И въпреки това, унгарският министър председател г-н Орбан отдавна говори публично с тревога за надвисналата опасност и се опитва да противодейства с активна държавна политика, включително и на семейно равнище – той има 4 деца. Същото не може да се каже за нашия премиер, чийто управленски хоризонт се изчерпва с магистралите. И чиято загриженост за демографското бъдеще на България ние не чувстваме.

Освен негативното влияние на някои дългогодишни обективни процеси в цяла Европа, от 26 години у нас се провежда държавна политика, която изостря допълнително демографската криза. Това е едно от деструктивните последствия на рестриктивната политика на десния пазарен догматизъм. То е висша степен на престъпна безотговорност!

Демографската криза не може да бъде овладяна бързо. Нещо повече, когато конструктивните мерки се отлагат, тя се превръща в демографска катастрофа и предотвратяването й става още по-трудно. Чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, регионалната, миграционната и пенсионната политика кризата може да се смекчи и да се овладее постепенно през следващите десетилетия. Може – ако има политическа воля. Резултатите и от най-правилните решения в тази област, обаче не идват бързо. Затова трябва да се вземат и прилагат без отлагане. Като правило, активните мерки в демографската политика дават осезаем резултат след 20-25 години.

Основна стратегическа цел на България трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението с оглед стабилизиране към 2050-2060 година и поврат към бавно повишение до края на столетието, при едновременно осигуряване на все по-високо качество на живота на хората. В демографското развитие е важно не само количеството, но и качеството. Стремежът трябва да бъде нормален размер на бъдещото българско семейство с 2-3 деца. Сега е около 1,5, а необходимият минимум е 2,1. Постигането на преобладаващ модел на българското семейство от 2-3 деца е доказателство, че сме на прав път.

Известни са ми две стратегии за демографското развитие на България през последните 10-15 години, но те остават на книга. Веднаж направени, биват бързо забравени. И никой не си спомня за тях при текущото управление на държавните дела, за да ги конкретизира и приложи Така повече не може!

От началото на 2017 г. трябва да се задейства голям пакет от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа, чиито контури вече се очертават на далечния стратегически хоризонт. Разработката на този пакет от мерки трябва да започне незабавно.

Наред с много други, за тази цел могат да бъдат използвани и икономически мерки, като:

  • платен отпуск по майчинство с 90% от основната заплата преди излизане в отпуска – 8 месеца за първо дете; – 12 месеца за второ дете; – 24 месеца за трето дете; – до 3 месеца за всяко следващо. По желание на майката отпускът да може да се удължава с още до 12 месеца до трето дете при 70% възнаграждение;
  • предоставяне на еднократна държавна помощ при раждане на първо дете – 3000 лв.; на второ дете – 5000 лв.; на трето дете – 10000 лв. и на всяко следващо – по 500 лв;
  • повишаване на детските надбавки: – 150 лв. месечно за първо дете; 250 лв. за второ дете; 350 лв. за трето дете; 80 лв. за всяко следващо;
  • по-голямо и продължително допълнително финансиране при отглеждане на деца с увреждания;
  • по желание на майките да се използва схемата „отново на работа” по време на полагащия се отпуск по майчинство, чрез наемане на детегледачка, чието възнаграждение да се заплаща от държавата или общината;
  • бременни жени и майки да могат да ползват с предимство гъвкави форми на заетост: непълно работно време, работа на половин длъжност, надомна работа и други подобни;
  • да се правят облекчения при изпълнение на трудовите задължения от бременни жени и майки: ограничения за полагане на извънреден, нощен и тежък физически труд, забрана да работят при вредни условия, ограничения за труд в празнични и почивни дни и т. н.;
  • да се ускори строителството на детски ясли и градини, като до към 2020 г. се осигурят необходимите места в тях за всички деца във всички населени места;
  • от 1 януари 2017 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските детски ясли и градини, а до края на 2018 г. да бъдат отменени изцяло. Те да се издържат изцяло от държавата и общините;
  • от началото на 2017 г. да започне намаление на учебните такси във всички общински и държавни училища, което да бъде завършено до края ня 2019 г. От началото на 2020 г. да се въведе в тях безплатно средно и висше образование;
  • да се дава еднократна помощ от 500 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 300 лв. в началото на следващите учебни години до завършване на основно образование;
  • От началото на 2018 г. всеки ученик в общинско и държавно основно училище да получава месечна стипендия от 70 лв.; в средно училище – 150 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система. Всеки студент в държавен университет да получава месечна стипендия от 300 лв. при успех минимум 4,50;
  • да се осигурят общежития за поне 50% от учениците в общинските и държавните средни училища и за студентите в държавните висши училища при минимално заплащане;
  • за всички деца, младежи и девойки до пълнолетна възраст да се осигурява безплатна здравна помощ и безплатни лекарства, без да са здравно осигурени;
  • от 1 януари 2017 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества. Тяхната работа да се оценява по качеството на лечението, а не по финансовите им баланси;
  • да се повиши чувствително заплащането на медицинския персонал в държавните и общинските болници, да се увеличат доставките на модерна диагностична апаратура за държавните и общинките болници и да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина;
  • да се осигури реален общ достъп до здравни услуги на всички български граждани. Да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини. Да се осигури нормална здравна помощ и подходящо снабдяване с лекарства за живеещите в малките и отдалечени махали, села и за малките градчета, независимо от финансовите показатели, като при нужда се осигурява държавно финансиране;
  • да се повиши процентът на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства, до средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места;
  • да се увеличи съществено делът на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса. Разходите за зъболечение на бедни възрастни хора да се поемат от държавата;
  • от началото на 2017 г. да започне ускорено повишение на пенсиите, така че през 2019 г. средната пенсия да достигне 800 лв, без

ограничения за максимума, при около 320 лв. сега. Допълнителното финансиране на Пенсионния фонд да се осигури от бюджета;

  • за неосигурените по уважителни причини възрастни хора над 65 години държавата да плаща пълното финансиране на здравната им помощ и лекарствата;
  • да се изработи специална програма за комплексни грижи за възрастните хора, с оглед намаляване коефициента на смъртност до 11,0-11,5 промила. и повишаване продължителността на живота у нас до 77,5-78,0 години към 2030 г.;
  • държавата да заплаща 10% от стойността на ново жилище на младо семейство с едно дете; 20% на младо семейство с две деца и 30% с три и повече деца, ако нямат друго жилище;
  • всички парични помощи за раждане и отглеждане на деца да се освобождават от подоходен данък, а помощите в натура – от ДДС. Паричните помощи да се индексират ежегодно с инфлацията;
  • да се намали ДДС на 5% за лекарствата, учебните помагала и за всички детски стоки до 15 годишна възраст, като за компенсация на бюджета да се увеличи на 27% за хазарта и за екстравагантните луксозни стоки;
  • Да се правят данъчни облекчения на млади семейства при изплащане на лихви по ипотечни и други жилищни заеми;
  • държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища.

 

Пазарните фундаменталисти – политици и икономисти веднага ще възразят, че няма пари за осъществяване на такава спасителна програма в България. Това не е вярно!

Финансовите ресурси за изпълнението на настоящата програма могат да се осигурят още през следващите години чрез провеждане на предлаганата от мен цялостна данъчна реформа. България е член на ЕС и е длъжна да изпълнява писаните и неписани закони и правила на тази общност. Ако се прилагат данъчните принципи и правила на преобладаващата част от страните в ЕС само от двата преки данъка – подоходният данък и данъка върху печалбата могат да се събират допълнително около 3 млрд. лева годишно. Заедно с другите данъчни реформи, които предлагам многократно през последните 6-7 години и при добра данъчна дисциплина, общият размер на данъчните постъпления може да нарастне с около 4,0-4,5 млрд. лева годишно.

Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Защото става дума за съдбата на България. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения. Тя не може да се съизмерва с бюджетен дефицит, с публичен дълг, с платежен баланс, с инфлация и други подобни.

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие, ако не се вземат бързи мерки. Бъдните поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната ако започнем да ѝ противодействаме веднага!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

25th Feb2016

Откъси от интервюто, проведено от агенция „Франс Прес (AFP)”, със сирийския президент д-р Башар Ал-Асад

by Черно и Бяло

По отношение на въпроса дали Алепо ще бъде контролиран отново от властите в Сирия, Башар Ал-Асад посочи, че битката в Алепо не е за възвръщане на контрола над Алепо, а за прекъсване на пътя между Алепо и Турция, която продължава да бъде основният доставчик на терористите.

Във връзка с въпроса кога ще бъде постигнат мир в Сирия, Президентът Ал-Асад отговори, че въпросът е докога Турция и Саудитска Арабия ще продължат да подкрепят тероризма и кога Западът ще притисне тези две държави да спрат да оказват подобна подкрепа на терористите.

башар-ал-асад-415x260Запитан относно това кой е основният враг: т.нар. умерената опозиция, ислямистите или ИДИЛ, Президентът коментира, че нито във Франция, нито в която да е държава може да се говори за „въоръжена опозиция“. Той добави, че опозицията е политическа, следователно, ако предположим, че имате предвид „умерени терористи“, които не принадлежат на ИДИЛ, „Фронта ал-Нусра“ или други радикални групировки, тогава говорим за друг термин. Обама заяви, че умерената опозиция е илюзия, същото казва и Байдън. Но по-важна е реалността, която показва, че такава опозиция не съществува в действителност. Повечето бойци принадлежат на радикалните групировки, като ИДИЛ, „Фронта ал-Нусра“, „Ахрар аш-Шам” и други. Всеки терорист е враг. Ние уважаваме всяка политическа опозиция, а в Сирия има вътрешна политическа опозиция, която критикува остро правителството, без да е налице каквато и да е агресивна реакция срещу нейните членове от страна на правителството.

По отношение на въпроса как преценява грпупировките „Джейш ал-Ислам” и „Ахрар аш-Шам”, след като правителството прие да разговаря в Женева с техни представители, Президентът посочи, че те са част от опозицията, образувана от Саудитска Арабия, и тъй като Саудитска Арабия подкрепя тероризма в световен мащаб, то естествено е саудитските представители да бъдат терористи, а не политици. Ние не преговаряме там със сирийци, а със Саудитска Арабия, Франция, Великобритания и други представители, така че не става въпрос за диалог между сирийци в Женева. Диалогът между сирийци се провежда в Сирия с политическата сирийска опозиция, която има поддръжници в страната. А личност, която претендира да е сирийска опозиция, но всъщност принадлежи на чужда страна или чуждо разузнаване, не може да представлява сирийците в преговорите, дори не я смятаме за сирийска опозиция.

Във връзка с последните турски и саудитски заплахи за военна намеса в Сирия Президентът не смята, че подобна намеса е възможна, но понякога реалността е в противоречие с логиката, особено, когато има хора които не проявяват разум в управлението на една страна. Той не изключва такъв риск, тъй като Ердоган е фанатик, подкрепя движението „Мюсюлмански братя“ и мечтае за възтановяване на Османската империя. Ердоган приема провалите на ислямистите в Тунис, Либия, Египет и Сирия като свой личен провал. Това заплашва политическото му бъдеще на първо място, както и неговите радикални ислямски стремежи в региона. По подобен начин за Саудитска Арабия провалът на терористите в Сирия означава провал на тяхната политика и техните стремежи.

25th Feb2016

Мохамед Ал Кик – 87 дни гладна стачка

by Черно и Бяло

Израелски правозащитници с писмо до Нетаняху

(more…)

14th Jan2016

БТПП подкрепя кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН

by Черно и Бяло

Irina-Bokova_unesco.org_На свое редовно заседание на 12 януари 2016г. Изпълнителният съвет на БТПП разгледа информация за кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на Организацията на обединените нации.
БТПП счита, че тя е сериозен кандидат, с подходящите качества, опит и международен престиж. Доказа се  като успешен генерален директор на световната Организация на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) и вече втори мандат ръководи организацията, при това в един много сложен период.
България има уникалната възможност да излъчи първата жена генерален секретар на организацията.
БТПП изказва подкрепата си за кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН  и е убедена, че е крайно време тя да бъде издигната от компетентните държавни органи, да бъде представена по официален път,  да се търси подкрепа и да се положат всички усилия този изключителен шанс за България да бъде реализиран.

14th Jan2016

ЕС – Съюз на самостоятелни национални държави или Европейски съединени щати

by Черно и Бяло

Европейският съюз трябва да се развива главно като гъвкава икономическа конфедерация, а не като монолитна политико-икономическа федерация

Проф. Иван АнгеловНа 28-29 януари 2012г. в. ДУМА публикува моя статия, където между другото писах:
„ЕС е изправен пред голям проблем при съчетаването на фундаментални интереси в общността. От икономическа гледна точка е необходима интеграция на националните икономически, социални и други политики. Това обаче, няма да е лесно поне по две причини:
Първо, бързо сближаване и уеднаквяване, например на бюджетните политики, между най-богатите и най-бедните страни-членки ще е много трудно. Данъчна основа или проценти на преките данъци, подходящи за най-богатите страни едва ли са такива и за най-бедните.
Второ, много е важно каква философия на икономическата политика ще преобладава. Страните, управлявани от десни партии ще предпочитат консервативна икономическа политика с предоверяване на пазара, по-малко държавни регулации, поголовни рестрикции, ниски данъци за богатите, поставяне на финансовата стабилност във фокуса на държавната политика, силно подценяване на социалната стабилност. Страните, управлявани от леви партии ще предпочитат регулирана пазарна икономика, стимулиране на растежа и заетостта чрез увеличение на съвокупното търсене, активни държавни инвестиции, гъвкава бюджетна политика, умерено прогресивни данъци, балансирано третиране на труда и капитала, подпомагане на дребния бизнес, повече конкуренция отколкото приватизация, категорично поставяне на човека във фокуса на икономическата политика.

Ако ръководството на ЕС е дясно ориентирано (както е сега) и използва високата степен на интеграция за налагане на своята консервативна политика може да се стигне до пренебрегване волята на суверена – народите на странитечленки. Техните граждани трудно ще се примирят всички важни решения по икономическата и социалната политика да се вземат и налагат от десни пазарно-фундаменталистки ръководства в Брюксел. Това ще изпразни от политическо съдържание и смисъл парламентарните и другите избори в страните-членки. Гражданите на тези страни едва ли ще се откажат от изконните си права да определят чрез свои избранници икономическата и социалната политика в собствените си държави! Ще бъде много трудно да се намерят компромисни решения, които съчетават безспорната нужда от икономическа интеграция със също така неоспоримата воля на суверена да решава съдбата си. Възможен ли е компромис между тях?” (виж „2012 – трудна година за Европа”, публикация №195 в моя сайт в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ).

Изминаха 4 години. Времето показа, че моите тревоги са били основателни. Тогава не бях готов с отговор на въпроса – дали е възможен компромис между тях? През тези години се натрупаха допълнителни факти, чийто анализ улеснява търсенето на отговор на този архисложен въпрос. Какви са тези факти?

  1. Рестриктивната политика на върховете на ЕС в Брюксел продължи и натрапването й на страните-членки се задълбочи. Свидетели сме на десен икономически догматизъм, който потиска развитието на икономиката в името на балансираните бюджети. Това забави излизането на Европа от кризата (2008-2009). Европейската икономика вече 6 години е в стагнация или мека рецесия. Америка отдавна излезе от кризата, благодарение на по-гъвкавата си икономическа политика, включително и с така наречените «количествени улеснения», въведени от Председателя на федералния резерв Бен Бернанке преди няколко години. Европейската централна банка пристъпи към тяхното прилагане с нейния председател Марио Драги в по-скромни мащаби, едва от началото на 2015 г.

В своя статия от 4 януари 2016г. Джоузеф Стиглиц пише: «Единственото лекарство за преодоляване неразположението на световната икономика е в увеличението на съвокупното търсене… Трудностите пред които е изправена световната икономика не се коренят в икономиката, а в политиката и идеологиите. Частният сектор създаде неравенството и екологичната деградация, с които сега трябва да се справяме. Пазарите не могат да разрешат тези и други критични проблеми, които създадоха, или да възстановят сами просперитета. Необходими са активни правителствени политики. Това изисква преодоляване фетишизирането на дефицитите. То е целесъобразно за страни като Америка и Германия, които могат да вземат заеми при отрицателна реална лихва за необходимите им инвестиции. В повечето други страни доходността на публичните инвестиции превишава чувствително кредитните лихви… За съжаление, много страни, включително и Франция, се занимават с ограничения за постигане на балансиран бюджет». Виж “Why The Great Malaise of the World Economy Continues in 2016”. Project Syndicate.

При сегашния централизъм и десен догматизъм в EС, рестриктивната политика, която Стиглиц отдавна осъжда, се натрапва и в страните-членки, независимо дали техните правителства и народи го желаят. Те нямат избор, защото ако не изпълняват инструкциите от Брюксел ги наказват със съд, лишаване от глас и финансови глоби. Макар и номинално, гражданите са представени пряко само в Европейския парламент (ЕП), но то е символично и без реално съдържание.

Какво могат да направят 17-те български депутати в ЕП при общо 751 депутати от 28те страни членки? Нищо! Няма гаранции, че решенията в Брюксел ще съвпадат с волята на мнозинството от българските и дори на европейските избиратели. По-скоро обратното. Няма и механизми, с които волята на народите на страните-членки да се налага при гласуването в Европейския парламент. Двете най-големи фракции – християн-демократическата и социал-демократическата вече не представляват интересите на европейските народи. Те са се откъснали от тях и са загубили до голяма степен доверието им. Мнението на милионите граждани се изразява още по-слабо в решенията на Европейския съвет, а в Европейската комисия е нулево. Прилаганите механизми за вземане на решения гарантират само доминацията на правителствата на няколко най-големи държави и на корпорациите – чрез технократите. Гласът на малките страни-членки може да се чуе само ако се обединят. Това обаче се постига много трудно и е съвсем рядко и краткотрайно.

  1. ЕС все повече се отдалечава от принципите на основополагащите договори: Римския договор от 1958г. и Договора от Маастрихт в 1992г. Колкото и да е странно, на практика общността се управлява от ръководителите на Германия и Франция, които предварително се договарят за решенията на Европейския съвет и ги налагат под една или друга форма на другите страни-членки. Само премиерът на Великобритания от време на време възразява по отделни въпроси. Понякога го прави и премиерът на Унгария. Другите, и особено нашият премиер, се съгласяват покорно с «началниците». А «началниците» се грижат преди всичко за интересите на своите страни и корпорации.
  2. Ръководството на ЕС се оказа безпомощно пред предизвикателствата и се движи след събитията, вместо да ги изпреварва и дори направлява. Много остро се чувства липсата на големи политически лидери със стратегическо въображение, каквито бяха Де Гол, Аденауер и Де Гаспери. Сегашното ръководство на общността се лута между две крайности: пасивност или брутална намеса в някои кризисни ситуации в отделни страни-членки: Гърция, Португалия, Испания, Кипър и други. Това поражда растящо недоволство на правителствата и народите на по-малките страни-членки от управленския диктат на големите. Недоволството достигна своя връх с назначения референдум във Великобритания през 2017г. по членството на страната в ЕС, а също и в избуяващото напрежение в южна и източна Европа. Расте отчуждението и пропастта между управляващата група в Брюксел и народите на страните-членки.
  3. Въвеждането на обща парична политика и обща валута, без обща бюджетна политика, сляпото налагане на Общия европейски пазар в икономически и социално разнородна общност, липсата на симетрия между участието при вземане на решения и носенето на отговорност за последствията, егоистичната политика на най-големите държави, двойните стандарти в отношенията към поведението на големите и малките страни-членки, а и други причини повишиха напрежението между най-богатите и най-бедните страни-членки, между старите и новите членки, между северните, централните и южноевропейските членки.

Германия трупаше все по-големи излишъци в търговския и платежния си баланс, за сметка на нарастващите платежни дефицити в южно- и източноевропейските членки. В същото време Германия, чийто главен източник на растежа беше и е високата конкурентоспособност и големият експортен излишък, и в по-малка степен – вътрешното потребление, налагаше рестриктивна политика върху вътрешното потребление на другите страни-членки, което беше и ще продължава да бъде техният главен източник на БВП. Това потиска техния растеж и задълбочава още повече конфликта на интереси. Този тип макроикономическа политика облагодетелства богатите и ощетява бедните страни-членки. Това отлага икономическото им сближаване за още по-далечното бъдеще.

  1. Тази погрешна политика, наред с други фактори, доведе до голяма задлъжнялост на някои страни-членки: Гърция, Италия, Португалия, Испания, Белгия, Франция, Кипър, Ирландия и др. Средната задлъжнялост на ЕС превишава значително установената от самия него максимална граница до 60% от БВП. Ръководството на ЕС и на еврозоната наложи брутални рестриктивни мерки на някои страни със задлъжнялост между 100 и 150 и дори повече процента от БВП и особено на Гърция, Кипър, Португалия и Испания, в съответствие с неолибералната теория и практика. Това предизвика голяма безработица, срив на доходите, засилване на доходното неравенство, съкращения в социалните програми. То беше направено против волята на правителствата и народите на тези страни, които имаха свои по-малко болезнени и по-ефикасни програми за излизане от дълговата криза. От Брюксел обаче не им позволиха да приложат своите програми.

Особено драматични бяха събитията в Гърция през последните години. Народът избра правителство на СИРИЗА с програма за излизане от дълговата криза, одобрявана и от най-видни световни икономисти – Нобелови лауреати, но ръководството на прословутата «тройка» наложи по най-брутален и унизителен начин друга, очевидно погрешна рестриктивна програма и принуди правителството да изпълнява натрапената от вън, а не своята, с която е дошло на власт. Това го постави в изключително конфузно положение пред своите избиратели.

След оповестяването на резултата от референдума (61% против исканията на «тройката») на 5 юли 2015г. и в разгара на мъчителните преговори с нея Ципрас заяви: «Те могат да пренебрегнат волята на едно правителство, но не могат да пренебрегнат волята на един народ!» Уви! Оказа се, че въоръжени с «евроатлантическите ценности», могат и това. Цинизмът на финансовия капитал нямаше граници.

Този акт беше национално унижение за правителството и народа на Гърция. Изоставено в международна изолация, след безуспешни опити за помощ от някои страни, то нямаше друг избор, освен подчинение на диктата на Меркел и Шойбле или невъобразим хаос и още по-големи страдания за гръцкия народ, тъй като гръцките банкови и небанкови финансови институции бяха блокирани с външна намеса, а достъпът до международните финансови пазари затворен за Гърция. Ципрас избра по неволя по-малкото зло – унизителното подчинение. И това беше преценено в Брюксел като голяма тяхна победа, макар че дори МВФ бе на особено мнение, като настояваше и за едновременно чувствително опрощаване на гръцкия дълг. Ръководствата на Еврозоната и на Европейската Централна Банка и Германия, обаче не се съгласиха. Да, наистина победа на бруталния диктат на европейския финансов капитал над здравия разум, над икономическата логика и над гръцките граждани.

Унижението на Гърция беше насочено не само срещу гръцкия народ и неговото правителство. То беше замислено и като предупреждение към всички други европейски народи с леви намерения и с повече независима национална политика. Особено в навечерието на парламентарните избори в Португалия и Испания – да не си губят времето да гласуват за леви или патриотични партии, които си позволяват да отхвърлят пазарно-фундаменталисткия десен догматизъм на ръководството на ЕС. Защото «началниците» в Брюксел няма да го допуснат! И въпреки това не успяха да изплашат до край избирателите на Португалия и Испания.

Тази груба намеса от Брюксел дава сега възможност на консервативния президент на Португалия – Анибал Кавако Силва, противно на принципите на съвременната демокрация, да не възлага съставянето на правителство на обединената левица, въпреки че тя има мнозинство в парламента. Неговият официален аргумент е, че не желае да утвърди правителство, което нямало да изпълнява исканията от Брюксел за рестриктивна политика. Оказва се, че нарежданията от Брюксел са по-важни от волята на португалския народ, избрал такова правителство. Подобен прикрит натиск сега се упражнява и върху Испания, където десните партии получиха около 10 млн. гласове на изборите на 20 декември 2015г., а обединената левица 11 млн., но тя е блокирана в усилията да състави правителство, под косвения прикрит натиск от Брюксел и управленски маневри в Мадрид.

Консервативното дясно ръководство на Европейския съвет и на Европейската комисия използва всяка възможност да налага волята си над народите на страните-членки. Това противоречи на фундаменталните принципи на демокрацията, но е важен елемент на «евроатлантическите ценности» и на десния догматизъм. Все повече се убеждавам, че сегашните десни западни правителства са демократи на думи и диктатори в действията си. Така е и в България.

На 4 януари 2016г. Янис Варуфакис, бивш министър на финансите в първото правителство на Ципрас, съобщи, че като продължение на събитията в Гърция през 2015г. създава «Движение демокрация в Европа 2025», което ще бъде учредено официално на 9 февруари 2016г. в Берлин. По думите на инициатора това ще бъде ляв паневропейски съюз, който си поставя за цел да демократизира Европа и да спре растящата ѝ фрагментация. Според Варуфакис това ще е «трета алтернатива между фалшивата стратегия за капсулиране в пашкула на националните държави» и неправилния курс «на подчинение на антидемократичните институции на ЕС». За разлика от общото правило, Движението ще бъде създадено първо на европейско ниво и след това ще навлиза в националните политически системи.

  1. Ръководството на ЕС не провежда самостоятелна политика, а изпълнява волята на американските власти. Някои европейски ръководители участваха, заедно с тях, в дестабилизацията на Ирак, Афганистан, Либия, Йемен, Египет, Тунис, Судан, Сомалия, Еритрея, Сирия, под прикритието на така наречената «Арабска пролет», «износа на демокрация»,»защита на правата на човека» и други подобни клишета. Важна роля в подкрепа на ислямския фундаментализъм играят също Турция, Саудитска Арабия, Катар и някои страни от Залива.

В резултат на техните деструктивни действия и военни интервенции се стигна до разрушаване на държавните институции, целенасочено провокиране на много опасна изкуствена конфронтация между шиити и сунити и тотален хаос в тези държави, което породи масовите миграционни потоци от дестабилизираните райони към Европа. През 2014 г. имигрантите в Европа са били около 250 хил. души, а през 2015 г. над 1 милион. През следващите години се очакват около 8-10 млн. имигранти в Европа, подгонени от бедността и хаоса. Не е изключено техният брой да бъде и по-голям.

Ръководителите на ЕС се оказаха неподготвени да се справят с миграционната криза. Граничните страни на ЕС: Гърция, Италия и Испания бяха изоставени в началото да поемат сами натиска на миграционните потоци и да се грижат за пристигащите мигранти, съгласно решенията от Дъблин – III от 2013г. Макар че тези решения бяха нереализуема недомислица. Ниското качество на живота у нас ни направи непривлекателни дори за мигрантите и ни спести доста неприятности. След това се опитаха да прилагат «квотния принцип» за разпределяне на имигрантите по страни-членки, уж в името на солидарността, без те да са виновни за причиняването на миграцията. Тези опити също пропаднаха. Америка и някои западноевропейски страни подпалиха миграционния пожар, а наложиха на другите членки на ЕС да го гасят. Дори бедните страни от Източна Европа сега са принудени да плащат част от цената за потушаването на миграционната криза, без да са участвали в нейното провокиране. Без дори да са питани за това. То ще продължи през тази и през следващите години, когато пристигнат новите миграционни колони.

Опитни политици като бившият президент на Чехия Вацлав Клаус дори смятат, че миграционните потоци към Европа се насърчават и организират от добре известни среди, за да се разводни силният многонационален характер на Европа, с подчертаната ярка национална идентичност на народите от страните-членки. Целта е «да се уеднакви Европа», да намалее подкрепата за националните държави, да се отслабят, а в по-далечна перспектива да се ликвидират настоящите уникални вековни национални характеристики, национални традиции и влиятелната християнска религия в Европа. За да не стане това, тези дни Клаус препоръча «миграционните вълни да се спират на границите на Европа».

Надеждата на организаторите на масовата миграция е, че европейската по дух и национална по съдържание модерна идентичност ще се разводни и избледнее в резултат на масирана имиграция през следващите години и десетилетия на много милиони пришелци с по-агресивна религия и коренно различни от нашите духовни ценности. Имигрантите искат да ползват наготово социалните облаги на високо развитите европейски страни, постигнати с труда и предприемчивостта на много поколения европейски граждани, без те – мигрантите, да са допринесли с нищо за тях, и «ще се стремят да ни диктуват как да живеем в нашия дом през следващите десетилетия», както се изрази напоследък министър-председателят на Бавария Хорст Зеехофер.

Новогодишните изстъпления на мигранти над жени в Германия (Кьолн, Хамбург, Берлин, Франкфурт на Майн, Щутгарт и други градове), в Австрия, Швейцария, Франция и други европейски държави, са сериозно предупреждение за това, което можем да очакваме през следващите години и десетилетия, ако не се вземат контрамерки. Още по-голямо очудване поражда фактът, че след като на германските медии е било наложено от най-високо място да мълчат три дни за изстъпленията на мигранти през новогодишната нощ в Кьолн и други градове, днес 9 януари, позовавайки се на новини от германския в. Билд, световните медии съобщиха, че «на полицейските управления в няколко области на Германия е наредено да не съобщават за престъпления, с участието на мигранти, за да не се създават обществени настроения срещу тях».

Помнете също, че религията на мигрантите ги учи да не се страхуват от смъртта. Дори да я желаят по волята на техния бог. Много ще е трудно да си имаме работа при конфликти с такива хора, особено с най-фанатичните между тях. Така, под покривалото на «мултикултурализма» американските стратези целят да изтощят и елиминират Европа като свой конкурент на световната сцена. От това ще пострадат милиони граждани на Европа.

  1. В ЕС напоследък се вземат нови нелогични решения и се прилагат двойни стандарти. Всички знаят, че Турция отдавна помага на Ислямска държава с оръжия, рекрутиране, обучение и транзитиране на терористи, изкупуване на крадения петрол от окупираните от ислямистите иракски и сирийски находища, активна дестабилизация на Сирия и Ирак, а следователно и в създаването на миграционните потоци към Европа. А Европа мълчеше и се преструваше, че не забелязва нищо. Дори включваше Турция в антиислямистката коалиция. Стигна се обаче до там, ЕС да моли Турция да ограничи мигрантските потоци и в замяна й обеща 3 млрд. евро. Малка част (0,5 млрд.) ще бъдат осигурени от бюджета на ЕС, а останалите 2,5 млрд. евро ще бъдат събрани от вноски на страните-членки. Следователно и България, която емитира голям външен държавен дълг за решаване на своите проблеми, ще плаща на Турция със своя дял за мигрантската „услуга”. Странно нали!

Масираният натиск на мигранти, предизвикан частично и поради непремерени изказвания на г-жа Меркел, сега принуждава все повече страни-членки да възстановяват граничния контрол. Казва се, че това ще е временно, но временните решения често се оказват най-трайни. Системата на Шенген вече се пропуква и може би е пред разпадане, а българските власти, със забавените си рефлекси напират да влизат в нея. Защо ли?

Обсъжда се и въвеждането на външни граници на общността, които ще бъдат охранявани от европейската гранична полиция Фронтекс. Те обаче обхващат само страните от еврозоната. България, Румъния и Хърватия, които не са членки на еврозоната, остават извън охраняваните граници. Това ще създаде сериозни проблеми на тези страни. То, освен че е недопустимо пренебрежение към нас, дава основание и за някои въпроси, на които трябва да се отговори веднага. Един от тези въпроси е: след като се ограничава свободното движение на хора, какво става със свободното движение на стоки? Не трябва ли и то да бъде ограничавано? А ако това стане, каква ще е съдбата на Общия Европейски пазар?

  1. Някои европейски ръководители разчитат на притока на бежанци за компенсиране на ниската раждаемост, намаляващото население, застаряването и намаляващата работна сила. Така те признават демографската си безпомощност да осигурят нормално възпроизводство на населението и на работната си сила. Такива страни са осъдени на рязко свиване, а някои от тях дори на изчезване към края на столетието. Освен това, при наличната вече висока безработица в повечето европейски страни, те не могат да осигурят нормална заетост на очакваните милиони имигранти, огромната част от които са без образование и са професионално неквалифицирани. Голямата част от имигрантите ще тежат изцяло на социалните програми на европейските страни, за сметка на техните граждани. И ще изтласкват от пазара на труда местната работна сила. Всичко това ще поражда нови социални, етнически и политически конфликти за които трябва да се мисли отсега.

Над тези проблеми трябва да се замислим и ние българите, особено като се има предвид високата ни обща и структурна безработица и настоящият етнически състав на населението у нас – с относително висок дял на турската и ромската етническа група (виж моята статия «Миграционния пожар трябва да гасят тези, които го запалиха», от септември 2015г., публикация №272 в сайта ми в интернет на посочения по-горе адрес).

Тези две етнически групи сега са около 15% от населението в България. При евентуални бъдещи имиграционни потоци след 15-20 години те могат да достигнат 25-30% и дори повече предимно неквалифицирани хора. Дават ли си сметка българските политици какви могат да бъдат последствията за икономиката, за социалните програми и дори за вътрешния мир в страната! И не забравяйте също, че издръжката на един имигрант сега ни струва повече от издръжката на един наш пенсионер. Това също ще е източник на сериозни конфликти. И ще е много трудно да се оправдае пред нашите хора.

Политиката на ЕС и на страните-членки трябва да бъде поддържане на раждаемост и смъртност, гарантиращи нормален естествен прираст или поне стабилност на населението. Масовият приток на бежанци от Африка, Близкия Изток и Азия не трябва да е главният източник за решаване на демографската стагнация и дори на демографската криза в някои европейски страни. Масовата имиграция съдържа някои плюсове, но притежава още повече икономически, социални, етнически, религиозни, нравствени и други негативи за приемащите страни. Особено за имигранти с коренно различни религии, традиции и духовни ценности. И за по-бедните страни-членки, които трудно осигуряват заетост и социални помощи за собствените си граждани. Това, разбира се, не означава, че Европа трябва да се огради с телени мрежи срещу всякаква нормална умерена миграция, каквато винаги е съществувала през вековете и ще я има и в бъдеще.

  1. Властите на САЩ и на няколко европейски страни участваха в подготовката и извършването на въоръжения преврат в Украйна на 22 февруари 2014 г. Така започна Украинската криза, която не беше нужна на Русия. Напротив, Русия пострада и ще продължава да страда от нея. Въпреки това, действителният агресор – САЩ и НАТО обявиха Русия за агресор и, заедно с ръководството на ЕС, й наложиха икономически и други санкции, в които бяха принудени да участват всички страни-членки. От това сега страдат и всички страни – участници в санкциите. Недоволството между гражданите, бизнеса и дори политиците в Европа срещу санкциите расте. Да не говорим, че то противоречи на всички съвременни световни норми за търговия, икономически и финансов обмен между държавите.

Отново, едни предизвикаха кризата, а сега всички плащат цената за последствията. Това е поредна проява на стила на управление на ЕС от Брюксел. Един от многото задкулисни елементи на «евроатлантическите ценности». За това плаща и нашият народ, въпреки че, първо, понасяме загуби от участието ни в санкциите и, второ – мнозинството от българите е против санкциите и за приятелски отношения с Русия. Нашето правителство оправдава послушното си участие в санкциите срещу Русия с членството ни в ЕС и в НАТО. Няколко други европейски страни със същия статут обаче се държат по-достойно.

  1. Както посочих по-горе, в сегашния си вид ЕС е общност в която най-важните решения вземат правителствата на най-големите държави, а последствията понасят всички останали. България също е принудена, като член на ЕС, да плаща астрономически цени за последствията от натрапените ни решения. Така стана с преждевременното закриване на трети и четвърти блокове в АЕЦ Козлодуй; с прекратеното изпълнение на проектите за нефтопровода Бургас – Александрупулис, с АЕЦ Белене и с газопровода «Южен поток». Тези решения бяха взети, за да се отстранят руските и да се разчистят терени за американски и западноевропейски компании – производители на ядрени блокове. Същото важи и за «Южен поток», където освен руските, пострадаха интересите на България и на група страни в Югоизточна и Централна Европа – настоящи и бъдещи членки на ЕС. Нима това не противоречи тотално но световните пазарни принципи и на нормалните междудържавни отношения! И това ни се натрапва от правителствата на страни, които ни препоръчаха преди 26 години въвеждането на пазарно стопанство и спазването на пазарен морал!

Загубите на България от блокирането на изброените проекти възлизат на много десетки милиарди долари, което ще чувстваме болезнено през следващите десетилетия. Помощите от европейските фондове компенсират нищожна част от нашите загуби (Виж моята статия «България плати най-скъп входен билет за ЕС», юни 2015г., публикация №268 в моя сайт в интернет). Решенията за това бяха взети във Вашингтон, Брюксел и Берлин и сведени за изпълнение от българските власти при очевидни вреди за нашите национални интереси. И тук оправданието беше членството ни в ЕС. Отново, едни вземат решенията, а други плащат сметката. Такъв е стилът на управление в ЕС.

  1. Едно от най-важните решения в рамките на ЕС беше създаването на Общия европейски пазар. Ползата от такъв общ пазар е безспорна ако ЕС бе икономически еднородна високо развита интеграционна общност, каквато беше докато в него членуваха 12 държави до 1980г., преди присъединяването на Гърция, Испания и Португалия. Той обаче не е такава общност, особено след приемането на десетте страни от Източна Европа, Малта и Кипър. ЕС ще стане още по-разнороден ако бъдат приети скоро и по-бедните държави от Западните балкани. Това ще бъде поредната грешка в политиката по разширяването. Казвам – поредна, защото разширението с приемането на десетте страни от Източна Европа, Кипър и Малта през Май 2004г. и януари 2007г. беше погрешно от гледна точка на критериите от Копенхаген.

Дори е неточно да се нарече «грешка». Защото действителното състояние на неподготвеност на страните-кандидати се познаваше добре от тогавашните ръководители на ЕС и на най-големите страни-членки. Това разширение беше продиктувано главно по добре известни стратегически геополитически съображения с антируска насоченост. Решението от 2014 г. за временно замразяване на разширението на ЕС за няколко години е правилно.

Общият европейски пазар е полезен за високо конкурентните развити икономики и е вреден за неконкурентните, каквато е нашата. Внушенията, че търговската политика на «отворени врати» е полезна за всички участващи страни, са предназначени за неинформирани или наивни хора. Само един поглед върху състоянието на нашата икономика в 1988 и 2012 или 2015 г. показва разрушителните последствия от присъединяването ни към СТО, ЕС и либерализацията на нашата външна търговия (виж моята статия «Разгромът на българската икономика», май 2015 г., публикация № 267 в моя сайт). България понесе до сега и ще продължава да понася през следващите години (а може би и десетилетия) големи загуби от участието си в този Общ пазар, правилата за който се пишеха от други, а деструктивните последствия понасяме пак ние.

 

  1. Над България и другите страни от ЕС е надвиснала нова опасност със Споразумението между САЩ и ЕС за свободна търговия и инвестиции (ТТИП). Вече минаха 10 секретни преговорни кръга и обществеността продължава да не знае почти нищо за неговото съдържание. Дори евродепутати срещат трудности докато се доберат до текста, като им се забранява да фотографират или да си водят бележки. Със самия акт на пълна секретност по време на преговорите, инициаторите на споразумението неволно демострират, че в него има нещо за «криене» от широката общественост. То ще постави в още по-тежко положение по-ниско конкурентните икономики на повечето страни от ЕС, в това число и нашата. Споразумението съдържа клаузи, които допускат по-широко използване на генно-модифицирани организми в Европа, прилагане на спорни методи в проучванията за шистов газ и т.н.

Проектът съдържа и клаузи, позволяващи на големите международни корпорации да съдят правителствата на европейски държави за нанесени им щети (например намаление на печалбите или повишение на разходите) с промени в своята икономическа, социална, енергийна, екологична, санитарно-хигиенна и друга политика и стандарти. Това споразумение легитимира властта на корпорациите над правителствата. Постиженията на трудовото законодателство на държавите, плод на вековна борба за правата на трудовите хора, сега се превръщат в търговска бариера, която може да бъде лесно елиминирана.

След приключването на преговорите проектът ще се внасе в Европейския парламент за гласуване само с «да» или «не». Корекции в текста по време на обсъждането в парламента не могат да се правят. При последващата ратификация от националните парламенти се прилага същия принцип – «да» или «не», без право на корекции.

Показателни в това отношение са резултатите от подобно споразумение между САЩ и Канада от преди няколко години, причинило големи вреди на канадската икономика. Последствията наверно ще са същите и за европейската икономика.

 

  1. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле напоследък предложи да се създаде обща армия на ЕС, която да замени сегашните 28 национални армии. Това щяло да спести много средства на ЕС. Надявам се, че тази идея ще бъде отхвърлена от правителствата и народите на страните-членки. Наличието на национална армия е един от най-важните атрибути на държавността от векове, оправдал съществуването си по безспорен начин. То не се решава само или главно от финансови съображения. Трудно ми е, например, да си представя как ще се чувстват българите в един средно голям наш град, където ще има казарма на бъдещата обща армия, с команден състав и редови войници частично, предимно или изцяло с чужденци – от Турция, Гърция, Сърбия, Македония, Албания. Та дори и от другите страни-членки.

Националните армии може да бъдат ликвидирани само ако изчезнат националните държави в Европа. Между пазарните фундаменталисти и най-десните консервативни политици може да се намерят хора с такива налудничави идеи. А настоящата политика на ръководството на ЕС води постепенно и тихо до такъв краен резултат. Тази идея навежда на тревожни мисли и много въпроси. Особено при настоящите, а и бъдещите обществени настроения у нас и в Европа през следващите няколко десетилетия!

От 1993 г.започна работа по създаването на дипломатическа служба на ЕС. Тя беше активизирана с Лисабонския договор през 2009г. и най-вече след декември 2011г. със създаването на Дипломатически корпус на ЕС. Там сега има голям брой служители – в центъра и в дипломатическите представителства в страните извън общността. Съзнателно не употребявам израза «там работят». Защото ползата от такъв корпус, според мен, е повече от съмнителна.

Напоследък все по-често се говори за създаване на обща прокуратура, като средство за преодоляване недостатъците на сегашната ни прокуратура. В някои глави може да се роди идеята и за обща съдебна система. След създаването на обща армия и обща съдебна система може да се появи идея и за общо разузнаване. При тази инфлация от нови идеи някой може скоро да предложи създаването на общи футболни, баскетболни, волейболни, атлетически, гимнастични и други спортни отбори. Тръпки ме побиват при тези мисли! Правителствата и народите на европейските страни трябва да спрат нашествието на тези недомислия от Брюксел. Поне засега!

Този списък от факти за последствията от нашето членство в ЕС в сегашния му вид, може да бъде продължен, но и изброените са достатъчни за някои предварителни изводи.

През последните десетилетия бяхме свидетели, а и през следващите няколко десетилетия в Европа наверно ще преобладават силни дезинтеграционни процеси в многонационалните държави. Някои от тях се разпаднаха: СССР, Чехословакия, Югославия. В други зреят силни дезинтеграционни процеси: Белгия, Великобритания, Испания, Румъния, Украйна, Македония, Сърбия, Молдова. Държавите в Европа се множат.

През последните години намалява влиянието на традиционните дясноцентристки и лявоцентристки партии и расте влиянието на новите националистически и патриотични формации, които възприемат много от хуманните принципи за ограничаване на бедността, на доходната поляризация, на престъпността и корупцията, за възстановяване на социалната справедливост. Масираната имиграция от Африка и Азия през 2015 и следващите години и поведението на стотиците хиляди и дори милиони имигранти в Европа, ще засилва националистичните и патриотични движения в европейските страни.

В такава обстановка не може да се очаква насилствено налагане или дори меко поощряване на общоевропейски интеграционен процес – превръщане на многонационална Европа с традиционно силни от векове национални държави с ярка национална идентичност и народопсихология в единна монолитна федерална държава с доминираща консервативна философия, като продължение на настоящия ЕС през следващите години и десетилетия. По-скоро можем да очакваме обратното. Това, което започва да се случва сега в Полша наверно е само прелюдия на онова, което можем да очакваме през следващите години, ако не се пристъпи към радикални промени в ЕС.

КАКВО Е ВЪЗМОЖНОТО РЕШЕНИЕ?

А/ Европа трябва да е икономически обединена с помощта на гъвкави, доброволно възприети, а не наложени на страните-членки механизми, за да бъде конкурентоспособна спрямо настоящите и бъдещите световни икономически гиганти: САЩ, Китай, Япония, Индия, Бразилия и други. Разпокъсана Европа има ограничени шансове за успех в бъдещата конкуренция в многополюсния свят с неговия мощен конкурентен пазар.

Обединението в рамките на ЕС следва да е главно в икономиката, без да ограничава прекомерно суверенитета на страните членки в тази област и без да засяга сериозно управленските им компетенциии в другите области, извън икономиката. Кои сегашни функции на националните държави могат да се делегират на единния наднационален ръководен център на ЕС и къде да бъде червената линия, зад която не бива да се допуска посегателство върху националния суверенитет на страните-членки, е въпрос на специални проучвания с участието на експерти от различните области на знанието и управленската практика.

Б/ Най-общият контур на препоръчвания статут на националните държави-членки на ЕС е превръщането на общността в гъвкав съюз на самостоятелни национални държави, а не в монолитни европейски съединени щати. Националните парламенти трябва да запазят много силни правомощия, включително и право на вето за своята държава по конкретни решения на централните ръководни институции в Брюксел, които увреждат силно съответните национални интереси. Действащият сега принцип за върховенство на нормативните актове на ЕС над националните нормативни актове, трябва да отпадне и да се определят конкретно границите за управленска компетентност между централните и националните институции в различните области. Когато се определят тези граници също трябва да има червена линия, зад която е недопустимо да се навлиза в компетенциите на националните институции.

Това е зоната на най-важните решения, където най-компетентен трябва да е СУВЕРЕНЪТ – народите на страните членки. Правомощията на суверена трябва да се увеличават, а не да се ограничават. Само народът на съответната държава – член на ЕС трябва да има ненакърнимото право да решава кой и какви политически формации да го управляват, с каква програма и каква икономическа, социална и всякаква друга политика да провеждат в тяхната държава. Правата на суверена не подлежат на ограничения, освен при извънредно положение, когато е застрашено бъдещето на държавата.

В/ Първостепенните и най-важни решения трябва да вземат гражданите на съответната държава, като например: членството в ЕС, НАТО, СТО, Евроазиатски съюз, Споразумението за международна търговия и инвестиции между ЕС и САЩ и т.н. Националните референдуми да се превърнат в инструмент за вземане на най-важните национални решения. Всякакви опити за прилагане на принципите на организация и вертикално разпределение на управленски компетенции на САЩ – с федерално управление и щати, са неприемливи за Европа по силата на много исторически и съвременни причини, на които не е възможно да се спирам тук.

Ако «Движението за демокрация в Европа 2025» на Варуфакис се окаже успешна инициатива и то се разпространи широко в европейските държави към 2025-2030г., демократизирането и хуманизирането на Европейския съюз ще се улесни и ускори. Ако европейските народи го подкрепят то ще обхване не само националните, но и централните институции на общността.

Г/ Фундаментален принцип на бъдещия ЕС трябва да бъде симетрията между участието във вземането на важните решения и отговорността за техните последствия. Само правителствата, участващи пряко във вземането на важно решение на наднационално равнище ще носят отговорност за последствията. А по най-важните наднационални решения, преди да изработят своя позиция националните правителства трябва да се допитват до своя суверен. Трябва да се сложи категоричен край на сегашната практика, когато едни вземат решенията, а други плащат цената за последствията.

Д/ ЕС следва да поддържа тесни икономически връзки с Русия на основата на взаимната им допълнимост – да се съчетаят модерните технологии на Европа с неограничените суровинно-енергийни ресурси на Русия. Това би направило Европа и Русия най-мощния икономически гигант в света, наред с Китай. ЕС, разбира се, трябва да може да поддържа активни търговско-икономически връзки със САЩ и другите региони на света.

***

Европейският съюз в сегашния му вид е изхабен и дискредитиран модел. Той е изиграл някаква полезна роля до сега, но е с изчерпан потенциал и вече затруднява развитието на общността. Това признават и някои от най-високопоставените личности по върховете на съюза. При поемането на поста председател на Европейската комисия на 1 ноември 2014г. Жан-Клод Юнкер заяви, че това е последният ни шанс да спасим съюза. Той изрази публично тази си загриженост още няколко пъти през 2015г. Такива тревожни изказвания направи през 2015г. и председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Подобни тревожни гласове за съдбата на ЕС чухме през изтеклата година и от други комисари.

ЕС може да оцелее и да допринася за развитието на Европа само ако бъде реформиран из основи. Ако това не се направи той ще продължи да стагнира и ще се срине сам в не много далечното бъдеще. Историята ни предлага много примери на отживели времето си и саморазпаднали се политически и други конструкции. Това ще се случи и с ЕС ако той замръзне в сегашния си вид или продължи да се променя по досегашния начин и в сегашната посока към все по-голяма централизация и десен догматизъм, въпреки волята на европейските народи.

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

26th Nov2015

Откъси от интервю с президента Башар ал-Асад пред италианския канал РАИ 1

by Черно и Бяло
По отношение на случилото се в Париж президентът Асад заяви, че това е ужасно престъпление, същевременно е тъжно, когато чуваме за безпричинното избиване на невинни хора, а ние в Сирия знаем значението на това да изгубиш скъп член на твоето семейство или скъп приятел, или просто познат, в такова ужасно престъпление. Ние страдаме от това през последните пет години. Съчувстваме на французите така, както съчувствахме на ливанците няколко дни преди това, на руснаците във връзка със сваления над Синай самолет, както и на йеменците; а дали светът и по-специално Западът съчувства на тези хора или само на французите? Съчувстват ли на сирийците, които през последните пет години страдат от същия вид тероризъм? Не можем да политизираме съчувствието, то не е свързано с националност, а с човека като цяло.

Във връзка с разпространяваните спекулации в Запада, че президентът Асад е подкрепял ИДИЛ в началото на кризата, за да раздели опозицията, президентът отговори следното: „Всъщност, по думите на някои американски отговорни лица, включително Хилъри Клинтън, Ал-Каида е създадена от американците с помощта на саудитските уахабитски пари и идеология. ИДИЛ и Фронтът ал-Нусра са издънки на Ал-Каида. Що се отнася до ИДИЛ, тя възниква в Ирак през 2006г., който тогава е под американски контрол. Сегашният ѝ лидер Абу Бакр ал-Багдади е бил в американските затвори и е бил освободен от тях. Така че тя не е основана в Сирия, а в Ирак. Наскоро Тони Блеър призна, че иракската война е допринесла за създаването на ИДИЛ.

По отношение на проведените през изминалия уикенд срещи във Виена и Анталия относно ситуацията в Сирия, на които са изразени различни позиции, но в които повечето държави се обединяват около идеята за провеждане на избори в Сирия след 18 месеца и междувременно напускане на президента Асад, той отговори, че в тяхното изявление не се казва нищо за президента. По същество във Виена се заключава, че всичко, което ще се случи по отношение на политическия процес, е свързано с това какво ще се договорят сирийците, така че тук става дума преди всичко за конституцията. Всеки президент идва или си отива от власт съгласно конституционните процедури, а не според мнението на дадена западна сила или държава. Що се отнася до графика, той зависи от споразумението, което ние като сирийци можем да постигнем. Ако не го постигнем в рамките на 18 месеца, тогава какво? Най-важната част е да седнем заедно, да очертаем нашия график и нашия план като сирийци.

А този график ще започне да тече, след като започнем да побеждаваме терористите. Преди това да се случи, няма смисъл да определяме график, тъй като не можеш да постигнеш нещо политическо, докато много райони от Сирия се контролират от терористи – те са основната пречка пред всеки политически напредък. След това ще ни бъдат достатъчни година и половина – две като преходен период. Първо, трябва ни нова конституция, след това референдум, парламентарни избори, след това други процедури – президентски или други, няма значение. Това няма да отнеме повече от две години.

По отношение на опозицията и по-специално коментара на президента, че не може да счита за опозиция тези, които се бият, президентът Асад отговори, че никоя държава не може да счита за опозиция хора, които държат картечници. Всеки, който държи картечница, тероризира хората, унищожава частна или държавна собственост, избива невинни и изобщо всеки, който е терорист, не е опозиция. Опозиция е политически термин. Опозицията се определя като такава единствено чрез избори, чрез изборната урна. Ако сирийците ги изберат, тогава те ще бъдат истинска опозиция. Ако ме питате за моето мнение, опозиция може да бъдат само тези, които имат сирийски корени и принадлежат само на собствената си държава. Не може да бъдеш опозиция, ако си формиран като човек или субект в чуждо министерство на друга държава или в разузнавателните служби на други държави. Опозицията не може може да се състои от марионетки, сурогатни наемници, а само от истински сирийци.

Запитан относно това какво би искал да каже на сирийските бежанци, президентът отговори, че всеки, който напуска страната, е загуба за Сирия. Тъжни сме, усещаме страданието, защото всеки сирийски бежанец е изстрадал много в Сирия. Но трябва да си зададем въпроса „Защо напуснаха”? Поради ред причини. Първо, пряката заплаха от терористите. Втората причина е разрушаването на инфраструктурата от терористите, с което оказват влияние върху живота на тези хора. А третата причина, която е също толкова важна, колкото влиянието на терористите, е западното ембарго над Сирия. Ако ги запитате дали искат да се върнат обратно в Сирия, мнозина ще поискат да го направят веднага, но как да се върнат, когато животът им е драматично засегнат и няма как да останат. Западното ембарго и влиянието на терористите поставиха тези хора между дявола и дълбокото синьо море.

Във връзка с визитата си до Москва президентът Асад отговори, че нейната цел е била да се обсъди военната ситуация, тъй като тя се осъществи почти две седмици след началото на руските въздушни удари, както и да се обсъди политическият процес няколко дни преди Виена 1. То беше много ползотворно, защото руснаците разбират региона много добре, имат исторически отношения, посолства, разполагат с всички необходими връзки и средства, за да играят роля там. Така че мога да опиша визитата като ползотворна.

На въпроса дали тази война действително е религиозна президентът отговори, че това не е религиозна война. Тя се води от хора, отклонили се от истинската религия – главно исляма, в посока към екстремизъм, който не считаме за част от нашата религия. Това е война между истинските мюсюлмани и другите екстремисти. Разбира се, наричат я с много имена: война срещу християните, война срещу други вероизповедания. Това са само заглавията, използвани от терористите, за да промотират своята война, но в действителност това е война между тях и останалите мюсюлмани, мнозинството от които са умерени. Те използват свещени думи или фрази, за да убедят хората в региона, че се бият за Аллах, за Бог, което не е вярно. Някои знаят, че това не е вярно, но има и други, които са невежи и вярват, че това е война за Бог. Заради това и го нарекох отклонение – тези хора са се отклонили от истинския ислям, независимо дали го осъзнават или не.

По отношение на бъдещето на християните в Сирия президентът отговори, че както повечето италианци и мнозина на Запад знаят, това е умерен регион, умерено общество, и по-специално Сирия, в политическо, социално и културно отношение. Тази умереност се дължи главно на разнообразието от вероизповедания и етноси. Един от най-важните фактори в историята на Сирия е християнският фактор, особено след като ислямът дойде в региона преди 14 века. Без тях този регион ще поеме в посоката на екстремизма. Така че тяхното бъдеще е важно, не можем да ги отделим от бъдещото на сирийците. Едно добро бъдеще за Сирия ще означава добро бъдеще за всеки компонент от нашето общество и обратно. Всъщност броят убити мюсюлмани в Сирия е много по-голям от този на убитите християни, така че те не са основна цел. Това са само думи, използвани от екстремистите, за да промотират своята война – че е срещу „атеистите”, че е за Бог и т.н.

26th Nov2015

Откъси от писмо от американския сенатор на Вирджиния Ричард Блек, адресирано до президента Башар ал-Асад

by Черно и Бяло

Във вторник президентът Башар ал-Асад получи писмо от американския сенатор на Вирджиния Ричард Блек, в което се казва „Доволен съм от руската интервенция срещу армиите, навлезли в Сирия. С тяхна помощ сирийската армия направи драматични крачки срещу терористите”.

Възхищавам се на решителната победа на Сирия над ИДИЛ в летище „Куейрис”. Поздравявам всички, които геройски спасиха 1000 смели сирийски войници от сигурна смърт. Убеден съм, че ви очакват още много такива победи,” добави Блек.

Сенаторът подчерта, че войната срещу Сирия не е причинена от вътрешни размирици, а от незаконна военна агресия от външни сили, решени да наложат марионетен режим в Сирия. Главнокомандващият на силите на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк разкри, че до 2001г. западните сили са разработили планове да свалят сирийското правителство. Въпреки това след цели петнадесет години на военна подривна дейност НАТО, Саудитска Арабия и Катар все още не могат да посочат лидер, който да се ползва с подкрепата на сирийския народ”.

„Чуждите сили нямат право да отхвърлят законни избори и да налагат своята воля на сирийския народ. Сирийците трябва сами да определят своята съдба без чужда намеса. Разочарован съм от това, че ООН пренебрегна незаконната намеса във вътрешните работи на Сирия”, допълни той.

След това отбеляза, че „преди началото на войната в Сирия е имало най-голяма религиозна свобода и равнопоставеност на жените сред всички арабски народи. Много американци с изненада научават, че сирийската конституция предвижда свободни избори, религиозна свобода, права на жените и върховенство на закона. Преди да критикуват Сирия, САЩ може първо да настояват нашите съюзници Йордания, Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт да дадат подобни свободи на собствените си народи”.

Блек изрази разочарование от това, че Съединените щати са отговорили на руската помощ за Сирия, като са изпратили противотанкови ракети TOW на терористите, критикувайки безразсъдното въоръжаване на „добрите терористи” и спиране на оръжията на „лошите терористи”, като добави, че безотговорното разполагане на ракети TOW заплашва авиацията по целия свят, тъй като противотанковите оръжия има голям обхват и могат да се прицелят и унищожат излитащи пътнически самолети.

Той каза, че като сенатор на Вирджиния, изпитва тревога, тъй като тези ракети може да достигнат до отдалечени райони край летища, като Националното летище „Рейгън”, Международното летище на Далас, и добави, че е изразил своето безпокойство пред американския президент.

Блек отбеляза, че терористичната организация „Джейш ал-Фатех”, което в превод означава „Армията на завоеванието”, е получила повече военна помощ от САЩ, и посочи, че тази терористична организация включва „Джабхат ал-Нусра”, заклела се в преданост към Ал-Каида, което означава, че Съединените щати въоръжават същата терористична организация, отговорна за убийството на 3000 американци на 11 септември, а това е предателство към тези жертви.

Сенаторът каза още, че на хората им става ясно, че терористите в Сирия получават военна помощ от Турция, Саудитска Арабия и Катар, които са съюзници на САЩ, и че Турция е най-верният поддръжник на ИДИЛ, тъй като представлява главен канал за потока от джихадисти, оръжия и търговия. Той допълни, че освен това Турция не е предложила нищо съществено към работата на предложената коалиция срещу ИДИЛ, макар и да е неин член.

Той каза, че Турция и Саудитска Арабия целят да наложат религиозна диктатура над сирийския народ и че ако успеят, тогава християните и другите малцинства ще бъдат убити или продадени в робство, а заедно с тях ще паднат в жертва и много добронамерени сунити и шиити.

Но сенаторът отбеляза, че световното мнение се насочва срещу тероризма и техните поддръжници, като добави: „Жестокото отношение към заловените сирийски войници от страна на въоръжените групировки е отвратително. Много американци считат поведението на тези т.нар. „умерени” за морално отблъскващо”.

„Пролях кръвта си, когато се биех в защита на честта на тази нация. Ще се противопоставя на американската подкрепа за терористи като Армията на завоеванието и ИДИЛ, които заплашват Сирия. Много жители на Вирджиния се молят сирийската арабска армия и нейните съюзници да победят силите на злото и мирът в Сирия скоро да се възстанови”, каза той и в края на писмото добави: Благодаря ви за това, че защитавате живота на християните и всички добри хора в Сирия”.

15th Oct2015

Миграционния пожар трябва да гасят тези, които го запалиха!, част 2

by Черно и Бяло

Американските власти са главният виновник за сегашното масирано преселение от Африка и Азия към Европа

Проф. Иван АнгеловНа 6 септември тази година Pogled.Info публикува мой анализ за миграционната криза. Междувременно продължих да работя по темата: обособих анализа в шест раздела, допълних го с още много аргументи и най-вече – раздел 6. – с още седем важни препоръки за ограничаване на организираното масово преселение от Африка, Близкия и Средния изток, което застрашава бъдещето на Европа и на християнската цивилизация. Тук предлагам на читателите разширения вариант на анализа с новите препоръки за ограничаване на миграционните потоци, който е почти три пъти по-голям от първата му част.

Правя го, за да опровергая масовите лъжи на Запад и у нас, с които се цели оневиняване на САЩ и на нейните съюзници за настоящата миграционна криза. А САЩ и най-близките й съюзници продължават гузно да мълчат.

Правя го още и защото миграционната криза е много сериозна и бързо се усложнява. Тя е на път да се превърне в европейска катастрофа и с напиращите все повече нелегални имигранти през турската сухопътна граница, застрашава пряко и България:

От историята знаем за поредица от велики преселения на народите през вековете. Стотици милиони хора сега живеят извън страните в които са родени те и техните родители. В своя статия през август 2015г. в списание Social Europe, бившият министър на външните работи на Германия Йошка Фишер писа: «В продължение на много години Европа беше сполетяна от войни, глад и бедност. Милиони европейци бяха принудени да емигрират по икономически и социални причини към Северна и Южна Америка и далечна Австралия, търсейки по-добър живот за себе си и своите деца. Те бяха считани за «икономически мигранти»…Днес Европа е един от най-богатите световни региони. В продължение на десетилетия повечето европейци живеят в демократични държави, които уважават фундаменталните човешки права. Европейската собствена мизерия и миграция се превърнаха в далечен (дори почти забравен) спомен».

Причини за нарастващите миграционни потоци

През последните десетилетия също сме свидетели на преселения на милиони хора от бедните към богатите страни по различни причини. Основните причини сега са икономически и политически. Докато има два световни полюса между бедни и богати, или както се казва в глобален план – между Севера и Юга, ще има и световна икономическа миграция. Засилването на бедността и изострянето на неравенството в световен мащаб ще поражда все по-голяма икономическа миграция: от бедните към богатите континенти, от бедните към богатите държави в континентите и от бедните към богатите райони вътре в държавите. Икономическата миграция може да бъде ограничена значително само ако се постигне относително изравняване, или поне намаляване на пропастта между качеството на живота в различните континенти, държави и региони вътре в държавите. Това обаче не се очертава като реална възможност през близките десетилетия. По-скоро обратното – бедността ще се разширява, а неравенството ще се задълбочава.

Политическите причини се изразяват във външни военни интервенции в по-малки и слаби държави, провокиране на граждански войни в други страни, заговори за сваляне на легитимни правителства на други държави, насърчаване на тлеещи етнически, религиозни и други конфликти в други страни, поддържане на добре платена и активна пета колона в чужди държави. Неслучайно напоследък все по-често се говори: „ако има война ще има емиграция, ако няма война няма да има емиграция”. Разбира се, тук става дума главно за военно-политическата емиграция. В следващото изложение за краткост ще боравя с понятието „политическа миграция”.

Главните икономически и политически миграционни потоци сега са от Африка, Южна и Югоизточна Азия, Близкия Изток, Латинска и Централна Америка към Западна Европа, Северна Америка и Австралия. В периоди на икономически, социални, политически, военни, религиозни и други кризи тези потоци се засилват, но никога не стихват напълно. Напоследък се очертава тенденция затишията да са все по-редки и по-кратки, а последствията – все по-дълбоки и сложни. Това ще затруднява все повече бъдещето на човечеството.

Намесата на САЩ във вътрешните работи на други държави

 През последните десетилетия, зачести намесата на световния хегемон Америка във вътрешните дела на други държави, което я превърна в мощен източник на миграция. Външните интервенции пораждат вътрешно политическо, икономическо, социално, етническо, културно и религиозно напрежение в тези страни и все по-често прерастват в тотален хаос, диктатури и граждански войни. Те пък правят невъзможен нормалния живот на хората в тези държави, застрашават личната и имуществената им сигурност и ги принуждават да емигрират. Най-грубо се намесват в чужди дела правителствата на САЩ и техни най-близки европейски съюзници, под знамето на натрапчивия „износ на демокрация” и „защита на гражданските права”.

Преди време Съветският съюз си беше присвоил правото да „изнася революция”. Америка сега се специализира в „износ на демокрация”. И едното, и другото са недопустими в отношенията между народите и държавите! Известна е многократната брутална намеса на САЩ преди и след Втората световна война в Централно- и Южноамериканските държави, в Африка, в Азия и в Европа. Създаването на еднополярен свят с доминация на САЩ през последните десетилетия увеличи апетитите за такава намеса и те зачестиха. Превърнаха се в нормална практика. Прилага се поголовно принципът „каквото е добро за Америка е добро за света”. Напомнено беше отново в речта на президента Обама на Годишната сесия на Общото събрание на ООН в края на септември 2015 г.

САЩ прилагат масово „двойните стандарти в своята политика. По принцип са против диктатурата, но за тях има „добри” и „лоши” диктатори, в зависимост от послушанието им. На думи са за демокрация, но на практика са по-доволни от диктатурата и диктаторите, ако им служат добре. На думи са за строго спазване на международното право, а на практика бомбардират сирийската територия (уж срещу Ислямска държава, но засега, изглежда безрезултатно), без разрешение на Съвета за Сигурност на ООН или искане от официалните сирийски власти. Прилагат масово икономически и други санкции срещу Югославия и много други страни (преди години) или срещу Русия (сега), но си затварят очите пред държавите и компаниите, които нарушават международното право и изрични решения на Съвета за Сигурност срещу Ислямска държава от тази година, като изкупуват и препродават крадения от Ислямска държава петрол от окупираните територии на Сирия и Ирак, превеждат им стотици милиони долари, снабдяват ги с най-модерни въоръжения, обучават и финансират десетки хиляди наемници от различни страни, за да воюват срещу Сирия и Ирак. Женевските конвенции и регулациите от Хага определят как трябва да се третират военнопленниците. Варварите от Ислямска държава обаче ги обезглавяват публично, а уж цивилизованият Запад, заедно със Саудитска Арабия и някои техни приятелски „демократични” арабски и мюсюлмански държави не само си затварят очите, а продължават да ги подпомагат. Има многобройни международни споразумения и предписания на ЮНЕСКО по опазването на античните и други културни паметници в мирно и военно време, но варварите от Ислямска държава ги разрушават, ограбват и разпродават, а правителствата на САЩ и техните западни съюзници, които са ратифицирали тези международни документи, си затварят очите и мълчат.

Политическите причини, които породиха последните масови миграционни потоци към Европа, са намесите под флага на „Арабската пролет” (Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Йемен, Сирия), а преди това за „износ на демокрация” в Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан, Еритрея, Етиопия, Сомалия и други африкански страни, та чак до Нигерия и някои държави от Западна Африка. Така „Арабската пролет” се превърна в „Арабска зима”, която сега обхваща и Европа.

В повечето от тези държави и преди това имаше диктаторски режими, но те с нищо не бяха по-лоши от съществуващите и до сега проамерикански диктатури в Саудитска Арабия, в нейните по-малки съседи от Арабския (Персийския) залив, в Африка и други региони на света. Разликата е само в това, че едните бяха неутрални или антиамерикански, а другите – послушни и проамерикански. Положението в Ирак, Афганистан, Либия и други страни беше наистина лошо, но след бруталната намеса на Америка и някои западноевропейски страни, стана още по-лошо. По-рано, по време на диктатурите бяха избивани много хора заради техните политически, религиозни и други убеждения, но сега, с породените от тези интервенции граждански войни и пълен хаос, избиват още повече хора.

По времето на Садам Хусеин Ирак беше относително стабилна държава с брутална диктатура. Може би някаква доза „Близкоизточна диктатура” е била необходима, за да се поддържа стабилността в сложната обстановка в страната и региона. Ние европейците по-трудно можем да разберем това. Правителствата на САЩ отначало сътрудничеха с този и предшестващите го диктаторски режими в Ирак, доставяха му военна техника и му помогнаха в края на 1980 и следващите години да воюва срещу Иран (съседна също толкова лоша диктатура), защото това беше изгодно за САЩ, за да накажат новите ирански власти, които преди това свалиха Шаха Реза Пехлеви с държавен преврат. Войната завърши без победител. Впоследствие, когато Садам прояви признаци на независимост и непослушание, го обявиха за престъпен. Наложиха му строги икономически и други санкции, закриха самоволно части от иракското небе за полети на иракската авиация. Особено след войната му срещу Кувейт през август 1990г.

Правителствата на САЩ, Великобритания и други техни съюзници безцеремонно излъгаха света и Съвета за Сигурност на ООН, че Ирак притежава оръжия за масово поразяване и на това основание на 19 март 2003г. започнаха мащабна война срещу него, без разрешение от Съвета за Сигурност на ООН. Оръжия за масово поразяване не бяха намерени, но за това сега не е прието да се говори. „Обективните” и „независими” западни медии, като че ли по някакъв всеобщ сигнал от всевишния, замлъкнаха и координирано избягват да говорят, показват и пишат на тази тема. А така наречената „световна общност” се преструва, че е забравила за престъпната лъжа.

А лъжата е престъпна, защото струва живота на стотици хиляди (според някои източници – над един милион) иракски военни и мирни граждани и няколко хиляди убити американски войници, около един трилион долари за водене на военните действия от САЩ и други страни. Да не говорим за физически и психически увредените стотици хиляди военни и цивилни с тежки последствия за целия им живот. Там загинаха за чужди интереси и 13 български войници, изпратени от сервилно послушното българско правителство, а още повече бяха ранени. Бяха унищожени или ограбени безценни хилядолетни паметници на световната материална и духовна култура. Особено тежко пострада Месопотамия – люлката на човешката цивилизация, известния античен град Вавилон. Разграбени бяха световно известните музеи в Багдад, Мосул и други градове на Ирак. Тези факти дават основание войната срещу Ирак с нейните продължения през годините в целия арабски регион, а сега и тъмната сянка над Европа, наред с авантюрата на Хитлер, да се счита за едно от най-големите престъпления в съвременната човешка история! То не може и не трябва да бъде забравено!

Гражданската война в Ирак продължава и сега. Не минава месец без кървави бомбени атентати между шиити, сунити и кюрди. Ирак е пред разпад на две или три по-малки държави. Умират нови невинни хора, а хиляди други търсят спасение в емиграция. Политическите лъжци от най-висок калибър обаче не са наказани. Дори имат наглостта да ни съветват сега как да се ограничат миграционните потоци, как да се разпределят имигрантите в европейските страни, как да се проявява солидарност, да се разширява демокрацията и да се спазват човешките права. Даже се опитват да прехвърлят своята вина на други.

Американските власти отгледаха саудитския богаташ Бен Ладен като оръдие за борба срещу авантюристичната и дори престъпна съветска окупация на Афганистан (от декември 1979г. до февруари 1989г.). През 1980-те, с помощта на ЦРУ и на Саудитска Арабия, той създаде Ал Кайда, за борба срещу съветските окупационни войски в Афганистан, като обедини няколко по-малки терористични групи. След напускането на съветските войски той се обърна срещу своите създатели. През 1990-те се появиха талибаните и в Афганистан започна гражданска война. Разрушаването на двата небостъргача на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001г. послужи като претекст за пряка военна намеса на САЩ и техни съюзници в Афганистан. Българските власти и тук не изостанаха със сервилното си послушание, като изпратиха свой военен контингент, за разлика от някои други страни членки на НАТО, които отказаха.

Създаването и разрастването на Ал Кайда и организираните от САЩ и европейските им съюзници интервенции в Близкия и Средния изток, в Северна и Западна Африка, впоследствие прерастнаха в още по-уродливата „Ислямска държава”, която тепърва ще създава проблеми на Европа и на народите в тези региони. Ислямска държава е рожба на властите на САЩ и на техните най-близки европейски и арабски съюзници, която те и до сега продължават да обгрижват. Много са фактите, които го потвърждават.

Достатъчно е да запитаме: Ислямска държава окупира важни петролни източници в Ирак и Сирия и добива значителни количества нефт. Но суровият нефт става ценност едва когато бъде продаден и преработен. Въпросът е: на кого го продават, кой го купува и препродава и от кого получават стотици милиони долари за финансиране на военните си операции и за заплащане на изпращаните там с тяхно съдействие десетки хиляди наемници от много страни? Защо световната общност мълчи за това, въпреки че добре знае истинските адресати? Каква е ролята на Турция и на някои американски и западноевропейски компании в тези сделки? Ако това беше Русия щяха отдавна да проглушат света!

Либия също беше относително стабилна държава с важни социални придобивки за нейните граждани, финансирани с приходите от петрола. С диктаторската си практика Кадафи не се различаваше съществено от арабските си колеги, освен с оригиналните си „реформаторски” наклонности в Либия, усилията му за обединяване на арабските страни в една държава още по времето на египетския президент Гамал Абдел Насър, за създаване на Африкански съюз с единна валута, по подобие на Европейския съюз, пропагандирането на Арабския социализъм, национализацията на частната икономика в Либия, писането на учебник за Либийската джамахирия. Той поддържаше добри отношения със Съветския съюз, срещаше се често с нашия Тодор Живков и експериментираше нови, привидно демократични, дори леви социални и политически модели.

Кадафи беше приеман радушно и от европейските лидери, които му позволяваха да разпъва прословутата си шатра по негов избор, за да получават повече петролни концесии в Либия. Той помагаше на Европа, като не допускаше емиграция от Либия към бреговете на Италия. В апогея на своята власт Кадафи предупреждаваше публично италианския премиер Берлускони и други европейски ръководители, че ако той не спира бежанците от арабските и други африкански страни, те „ще нахлуят в Европа и ще я опустошат като варварите”. Сега това е на път да стане.

Правителствата на САЩ, Франция, Великобритания и други европейски страни обявиха едностранно и там зона за забранени полети на либийската военна авиация в собственото й въздушно пространство. Зачестиха въздушните бомбардировки над Либия през 2011 г., които бяха започнали над резиденцията на Кадафи години преди това, с убийството на някои от децата му. Изпращаха там свои предрешени командоси за създаване на безредици и организираха въоръжения преврат срещу Кадафи, който беше убит по зверски начин. В свалянето на Кадафи особено активна роля изигра Франция с президента Саркози, въпреки широко разпространените слухове, че Кадафи е финансирал преди това президентската му кампания.

На някогашната либийска територия сега няма държава с централно правителство, а пълен хаос и въоръжени междуплеменни сблъсъци. Либийските брегове се превърнаха в стартове за мащабна емиграция към Италия. Тръгвайки от либийските брегове, към началото на септември 2015 г. по официални данни около 2900 араби и африканци намериха смъртта си във водите на Средиземно море, а не бленуваното европейско щастие. Действителният брой на удавниците може да е по-голям.

Сирия беше относително мирна мюсюлманско-светска държава. Може би между най-цивилизованите арабски страни, със задоволително качество на живота за мнозинството от своето население. Тя поддържаше и поддържа приятелски връзки със Съветския съюз и Русия, което не се харесва на правителствата на САЩ и на някои западноевропейски държави. Те смятат, че притежават монополното право да господстват в този регион, както навсякъде по света. И са убедени, че всеки, който възнамерява да посети този район, трябва първо да поиска разрешение от тях. И затова сега са толкова силно изненадани и дори смутени от руската военна въздушна подкрепа на Сирия. Някои високопоставени западноевропейски политици дори заявиха публично на 30 септември, че Русия не трябвало да прави това, защото било „извън нейната сфера на влияние”.

Като част от общия кръстоносен поход срещу Русия, правителствата на САЩ и на няколко европейски страни решиха, че президентът Башар Асад трябва да бъде свален, защото не стана тяхна марионетка, макар че беше преизбиран няколко пъти в относително свободни (по арабски стандарти) избори. Във всеки случай по-свободни от тези в приятелските на САЩ диктатури в други страни. За това обаче американските и другите власти мълчат.

Правителството на САЩ си е присвоило правото да решава кой президент е добър и кой не е. Присвоило си е правото да подкрепя с позволени и непозволени средства „добрите” и да организира преврати срещу „лошите”, без да се интересува от мнението на народа, който ги е избрал. Никое правителство няма право да назначава или уволнява пряко или косвено президентите на други държави! Това могат да правят само народите на тези страни чрез наистина свободни и честни избори.Помислете си, до къде ще стигне човечеството, ако президентите на всички държави се назначават пряко или косвено от Вашингтон! Светът ще се превърне в механичен сбор от протекторати на Америка. И не след дълго ще загние и загине!

Още по-малко е работа на сегашния български президент Плевнелиев да решава кой може и кой не може да е президент на Сирия. На 29 септември тази година той отправи в Ню Йорк необуздан порой от лъжи и клевети по адрес на Президента на Сирия, заимствани от свои западни политически господари, и настоя за неговата смяна.

Отстраняването на президента Асад се оказа по-трудно отколкото американците очакваха. Наложи се да организират гражданска война срещу законното правителство с масирано участие на хиляди чуждестранни наемници от над 50 страни, в нарушение на всякакви норми на международното право. Сирийската армия сега воюва срещу мощна армия от около 30 хиляди добре обучени, високо платени и фанатизирани чуждестранни наемници, а не толкова срещу сирийската политическа опозиция. И Западът счита това за нормално! Но се „безпокоят” когато Русия оказва помощ на законното сирийско правителство да защити своите граждани и държавата от външна агресия и разруха, в съответствие с международните норми. Оказва се, че на САЩ е позволено всичко в Сирия и региона, а на Русия – нищо! Че Русия трябва да пита САЩ за всяка своя стъпка в региона!

Обективните анализатори твърдят, че евентуалното отстраняване на сегашното правителство на Сирия начело с Башар Асад би означавало превръщане на тази страна във втора Либия и втори Ирак. Тоталният хаос и произволът би заменил държавността и налагащата се светска диктатура на Асад. Дори нещо по-лошо! Известно е, че Франция изигра авангардна роля за елиминирането на Кадафи. С това помогна да се стигне до сегашния тотален хаос в Либия и допринесе за създаването на големите миграционни потоци от нейните брегове към Италия. Сега френското правителство настоява да се постъпи по същия начин с Башар Асад, защото бил „главен виновник за сегашната криза в Сирия”. Първо, това не е вярно! То се опровергава от стотици факти. Срещу сирийското правителство сега воюва главно Ислямската държава с помощта на чуждестранни наемници, а не така наречената „умерена сирийска опозиция”. Второ, Германия, Великобритания, Италия и други европейски страни признават сега публично, че без Асад не е възможно решение на сирийската криза. Той се ползва и с подкрепата на Русия и Китай.

Каква е тази нова американска логика в международните отношения? Счита се, че на Америка е позволено да сваля чуждестранни легитимни правителства, защото не й харесват; да разрушава чужди държави, защото не й допадат; да жертва стотици хиляди техни граждани и да прокужда милиони други по света, като демонстративно заобикаля Съвета за сигурност на ООН, защото й е изгодно. И в същото време обвинява Русия, защото помага на легитимното Сирийско правителство в усилията му да стабилизира държавата и да защити живота на своите граждани!

Държавният секретар на САЩ Джон Кери наскоро изрази „безпокойство”, че Русия изпраща в Сирия военен персонал и доставя военна техника. Ако това е вярно, заявил Кери, то ще допринесе за разширяване на насилието и увеличаване на бежанците от Сирия. Странно безпокойство! Като че ли в Сирия сега няма хаос и насилие, фабрикувано от тях и прокудило от няколко години милиони сирийци от родните им огнища.

Единствената военна сила в Сирия, която сега реално се сражава на терена срещу наемниците на Ислямската държава, са войските на президента Асад, сирийските кюрди в североизточната част на страната и отрядите на Хизбула. А правителството на САЩ иска да елиминира именно тях! Каква по-добра услуга за Ислямска държава от тази! Така наречената „умерена сирийска опозиция”, официално организирана, обучавана и финансирана от правителството на САЩ, Турция, Саудитска Арабия и Катар е разбита и безпомощна. Напоследък това признаха и американските власти. Част от нея дори премина на страната на Ислямска държава. Не е ли това американско „безпокойство”, меко казано, твърде подозрително!

Всяко ограничаване на военните възможности на сирийското правителство улеснява Ислямската държава, с всички трагични последствия. Американското безпокойство от по-активното участие на Русия в подкрепа на Асад във войната му срещу Ислямска държава е израз на загриженост за съдбата на свидната им рожба, а не за сирийския народ. Те се страхуват не от увеличение на емиграцията, а от вероятността Ислямска държава да бъде разгромена от сирийските правителствени войски с руска помощ. За обективните анализатори се натрапва убеждението, че Америка цели точно това – да помогне на Ислямската държава, т.е. на съвременните варвари, които режат публично главите на своите пленници и разрушават безценни хилядолетни паметници на световната култура в Ирак и Сирия. Варварството на ръководителите на Ислямската държава изглежда не смущава американските власти и техните чуждестранни съюзници. Можете ли да си представите как биха реагирали те ако нещо подобно се извършваше в Русия или в Китай!

Наред със споменатите по-горе погроми над хилядолетни културни паметници в Ирак, сега се ограбва и разрушава световно известната Палмира, района на север и на юг от р.Ефрат в североизточна Сирия, антични паметници в други региони на страната. Не е ли това съучастие на уж културния и интелигентен Запад в разрушителната дейност на ислямското „културно варварство”! Един ден биха го правили и в Европа, ако им се отдаде.

Преди няколко години обвиниха Сирия, че притежава химически оръжия, но и след като тя ги унищожи през 2013г., по договореност с Америка и Русия, заплахите от открита интервенция и ултиматуми за сваляне на президента Асад затихнаха временно, но се подновиха напоследък, а прикритата външна намеса не е преставала. След масираната намеса на САЩ, Саудитска Арабия, Катар, Турция, Израел и други държави, Сирия е вече почти съсипана държава. От около 22-23 милионното ѝ население преди интервенцията, половината търсят спасение в емиграция, Само в Турция има над два милиона имигранти. В писмото на турския премиер Ахмет Даутоглу от преди няколко дни се казва, че чакат още 7-8 милиона души, които да се отправят през Турция към Гърция и България. Йордания и Ливан са поели общо около 3 млн. сирийски бежанци. Има стотици хиляди и в Египет. Огромна е и вътрешната сирийска миграция. Сирийският народ преживява невиждана трагедия!

В този контекст буди недоумение и поведението на българското правителство. То отказа въздушен коридор на руски самолети с хуманитарна помощ за Сирия, под претекста, че те може да носят военна техника. Първо, това не е доказано, а само предположение, въз основа на което не могат да се вземат такива важни решения. Второ, нормалният износ на военна техника за легитимното сирийско правителство никога не е забраняван от Съвета за Сигурност на ООН, който единствен има такова право. Трето, дори и да носят въоръжения, те са за действия срещу Ислямската държава. Какво лошо има в това от гледна точка на здравия разум и на международното право? На кого помага българското правителство с тези си странни действия, на фона на категоричните решения на Съвета за Сигурност на ООН, че Ислямската държава е престъпно създание и решението на Гърция (член на НАТО) и на Иран и Ирак да разрешат прелитането на самолетите!

А искането на българските власти да проверяват съдържанието на руския самолетен товар на наша територия е цинично предизвикателство за унижаване на една велика държава, направила толкова много за освобождаването ни от турско робство и за цялостното развитие на България през последните 150 и повече години. Това е поведение на дребен политически лакей, когото никой не уважава. Дори и неговите господари ще го захвърлят, когато им стане непотребен. Любопитен съм да видя как българското правителство ще поиска такива проверки на прелитащи над нас американски самолети.

Войните в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия, предизвикани с прякото участие на САЩ сега са главните източници на емигранти към Европа, следвани от Еритрея, Етиопия, Пакистан, Тунис, Алжир, Йемен, Сомалия, Судан и други страни на юг от Сахара. А не само от Сирия, както някои се опитват сега да внушават у нас. Сирийските мигранти едва ли превишават 20-25% от общия им брой.

Ролята на Америка за дестабилизирането на споменатите страни сега се премълчава от западните политици и сервилните им медии. Дори напълно се отрича. Като главна причина за масовата миграция напоследък се сочи разрастването на Ислямска държава с овладяването на големи територии в Ирак и Сирия, а също и влиянието ѝ в Либия и други африкански държави. Това не е вярно! Първо, мащабна миграция от Африка към Европа имаше отдавна, но, както споменах по-горе, тя до голяма степен се блокираше от правителството на Кадафи. Войната и последвалия хаос в Ирак (т.е. преди създаването на Ислямска държава) принуди милиони иракчани да напуснат страната си и да търсят спасение в съседни арабски държави: Сирия, Йордания, Ливан, Египет и други. Това са всеизвестни факти за всеки обективен анализатор на събитията в този регион по онова време. Второ, дори ако допуснем за момент, че Ислямска държава е породила настоящата миграция, да се върнем 15-16 години назад и да проследим нейното зараждане и развитие.

Началото на групата е поставено в 1999 г., която обяви вярност в Ал Кайда в 2004г. През януари 2006г. се обединява с други сунитски групи и образува Mujahideen Shura Council, който през октомври 2006г. обяви създаването на Ислямска държава на Ирак. През 2011г. те завзеха големи територии от Сирия и от Ирак. През април 2013г. беше обявено обединяването на няколко групи в района, които образуваха Islamic State of Iraq and the Levant (ISIL). Въпреки някои вътрешни борби, впоследствие, с помощта и на десетки хиляди чуждестранни наемници, те овладяха още по-големи територии в Ирак и Сирия. Всичко това ставаше под грижовния поглед на американското правителство и в присъствието на многохилядна американска армия в Ирак, а след това, което продължава и сега, на хиляди американски военни и други съветници в Ирак. И въпреки всички тези неоспорими факти, сега внушават на наивниците, че Америка нямала нищо общо с Ислямска държава и че воювала срещу нея. Каква цинична лъжа!

Мигрантите сега се превръщат от САЩ в политически горещ картоф, който може да се използва в стратегически и демографски план като оръдие срещу интересите на ЕС. Многохилядните мигрантски потоци могат да послужат за безпрепятствено прехвърляне на ислямски терористи – джихадисти в Европа. Европейски специалисти по сигурността правят предпазливи допускания, че ако само един процент от мигрантите са джихадисти, при дошли до сега само през тази година около 500 хил. души, това означава, че вече са прехвърлени около 5000 терористи, които при нужда, по решение на техния център в Ислямска държава, могат да изправят Европа или отделни европейски държави пред голяма опасност през близките години, с непредвидими последствия. Нима ръководителите на Европа не мислят за това!

От телевизионните предавания личи, че голямата част (около 80%) от мигрантите са млади здрави мъже на възраст между 20 и 40 години. Това не е типична полова и възрастова структура за спасяващи се от преследвания отчаяни възрастни хора и майки с децата си! Повечето от тях са икономически имигранти, които търсят по-добри условия за живот. Част от тези млади хора могат да бъдат завербовани, обучени в Европа и изпратени през следващите години обратно в техните родни страни за борба срещу евентуално „непослушни” бъдещи правителства. Така сегашният тероризъм ще ражда обратен тероризъм, който обаче ще е „добър тероризъм” по западните стандарти, понеже ще обслужва интересите на Америка и техните най-близки европейски съюзници.

Защо мигрантите не се насочват към Саудитска Арабия и нейните по-малки съседи от Залива?

Милионите хора, принудени от военните действия и невъобразимия хаос, да напуснат Ирак, Афганистан, Либия и Сирия, трябваше да изберат страните, където да търсят спасение. Те са мюсюлмани в огромното си мнозинство и в преобладаващата си част говорят арабски език, с изключение на афганците и до известна степен – еритрейците. Би било логично мигрантите да се насочат към най-близките арабски мюсюлмански страни. Част от тях наистина го сториха, като се отправиха към съседните по-бедни мюсюлмански държави: Турция, Йордания и Ливан. Малка част се насочиха към Египет, може би поради все още нестабилното положение там.

Няма обаче миграционни потоци към най-богатите арабски страни от Залива: Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Обединените Арабски Емирати и Оман. По данни на Световната банка БВП на човек от населението в текущи цени в Катар е 103900 щатски долара, в Кувейт – 85660 дол., в ОАЕ – 29900 дол., в Оман – 29600 дол., в Бахрейн – 29200 дол., в Саудитска Арабия – 26200 дол. Тези страни не оказват и финансова помощ на официалните власти в Ирак, Либия и Сирия, поради обтегнатите отношения между техните правителства в миналото, а и сега. Обратното, помагат с финансови средства на групировките в Сирия, които воюват срещу президента Асад. На Саудитска територия се обучават терористи на Ислямска държава. Тези богати държави са част от регионалната политико-икономическа общност The Gulf Cooperation Council.

Всички арабски страни членуват в Арабската лига. Отношенията между тях често са били помрачавани от малки или по-големи противоречия, но все пак повече са чертите, които ги обединяват: обща религия, общи духовни ценности, обща или близка култура, общ език (между другото и поради обединяващата езикова роля на Корана). Има и някои нюанси на религиозни различия: шиити, сунити и други. Не бива също да се забравя, че преобладаващият ислям в Сирия е по-умерен и по-толерантен от този в Саудитска Арабия. Между тях обаче има много повече общи черти, отколкото с европейските народи. Освен това, Европа е много по-далече и достигането й е по-трудно, сложно и рисковано. Европейският климат със студени зимни месеци е доста по-труден за тях. И въпреки това емигрантите от Ирак, Либия и Сирия се насочват към Европа, а не към братските си богати арабски държави на изток.

Трябва също да се знае, че ръководствата на Саудитска Арабия и на страните от Залива никога не са заявявали публично, че желаят да приемат своите страдащи братя. По-скоро обратното. Изразявам се така, защото в официални и неформални разговори арабите от различните арабски страни, винаги взаимно се наричат братя. За отношението на Саудитска Арабия към потенциалните мигранти от Сирия и Ирак има значение и това, дали са шиити, сунити или от други етническо-религиозни общности в региона. Това усложнява обстановката допълнително. Нещо повече, Саудитска Арабия изкопа дълъг дълбок ров по западната и северо-западната си граница, за да затрудни проникването на неканени гости на нейна територия.

Важно е също да се знае, че Саудитска Арабия и страните от Залива поддържат от десетилетия много близки отношения със САЩ. Те координират тясно външната си политика и политиката си по сигурността. Техните армии са въоръжени предимно с американска военна техника. В много свои вътрешни държавни порядки, в бизнеса, дори в архитектурата подражават на Америка. Логично е да се предполага, че това необичайно дистанцирано поведение към милиони техни арабски братя – мигранти, в настоящата драматична обстановка, е избрано не без участието или поне приятелския съвет на американските власти. Разбира се, подобни неща не се разгласяват чрез медиите. Такива деликатни договорености обикновено се премълчават и най-често се отричат.

Насочването на милиони мигранти от засегнатите от военни действия страни към Саудитска Арабия и страните от Залива би ги дестабилизирало, въпреки голямото им финансово богатство, защото нямат нужната материална инфраструктура. Независимо от това, с помощта на чуждестранни специалисти, те могат лесно да създадат и поддържат големи и удобни палаткови бежански лагери на своите територии, със съответна инфраструктура, в които да приютят стотици хиляди имигранти. То би било по-лесно и поради по-благоприятния климат там в сравнение с Европа, особено през наближаващите зимни месеци.

Много е вероятно американските власти да са ги посъветвали да не поемат такова тежко бреме и да насочат мигрантите към Европа. Като имаме предвид стратегическата цел на Америка – постепенно да изтощават Европа, много е вероятно да го правят нарочно. Сега сме свидетели как това се върши с голям размах, докато арабските братя от Саудитска Арабия и страните от Залива наблюдават от разстояние и декларират солидарност. Тази нелогична насоченост на мигрантските потоци – на запад към далечната непозната Европа, а не към по-близките им и по-добре познати братски арабски страни на изток, не може да не прави впечатление на европейските ръководители, но до сега нито един не е споделил публично своите тревоги. Между тях има умни хора, които не може да не се тревожат. Това мълчание едва ли е случайно!

Защо световната общност си затваря очите?

Така наречената „Световна общност” знае всичко това. И дори много повече от мен, защото заедно с Америка участва в дестабилизирането на тези региони на Африка и Азия и в организирането на настоящите миграционни потоци към Европа. Но остава сляпа и безмълвна за истинските причини на масовото преселение към Европа. Вместо да разкрива същността и причините и да търси отговорност от причинителите на настоящата миграционна трагедия, Световната общност мълчи, а Европа разходва милиарди евро и се занимава само с последствията от тези процеси. Повтарям, с последствията, а не с фундаменталните причини за масовото преселение. Според някои оценки само Германия се очаква да изразходва тази година между 5 и 10 млрд. евро за посрещане на стотиците хиляди имигранти. Тези дни има съобщения, че властите в такъв голям град, като Мюнхен, изнемогват с посрещането на хиляди имигранти ежедневно. Над 2900 души са се удавили в Средиземно море. Може би хиляди други са загинали в Егейско море и по пътищата през Турция и балканските страни. Милиони хора страдат в Африка, Близкия и Средния Изток и в Европа.

През това време ръководителите на ЕС умуват по задължителните или доброволни квоти за разпределение на имигрантите по страни и статута им като бежанци, по „горещите точки”, по регистрацията на мигрантите, по пръстовите отпечатъци, по въвеждането на нов граничен контрол, включително и граничните заграждения, въпреки Шенгенските правила, по финансирането на тяхното пребиваване, по правото им на избор на страна за пребиваване и т.н. Президентът Саркози препоръча неотдавна създаването на някакви центрове за предварителен подбор на мигрантите извън Еврозоната – в Северна Африка и в гранични държави на Шенгенската зона (България и Сърбия). Това би било много опасно за България и нашето правителство не трябва да го допуска. В същото време САЩ и Световната общност гузно мълчат! И продължават да живеят със самочувствието, че всичко им е позволено.

По този начин обаче не може да се решат тежките проблеми, свързани с мащабното преселение към Европа. Като служител на ООН дълги години съм работил с част от тези страни, познавам манталитета на тези народи и на техните управници. Сега там се разпространяват легенди за щастливия живот, който мигрантите намират в Европейския рай, особено в Германия. За същото допринасят и световните медии. Това насърчава все повече хора да се присъединяват към миграционните потоци. Оскотяващата масова бедност и крещящото неравенство, гражданските войни, липсата на елементарна лична сигурност, полицейският произвол и нападенията на въоръжени банди над беззащитни хора в тези страни ще тласкат все повече нещастници да търсят спасение в Европа.

А обещанията на г-жа Меркел, че ще приемат едва ли не всички пристигнали мигранти и новините за оказвания им засега радушен прием, се разпространяват мигновено от световните медии дори в най-затънтените кътчета на най-изостаналите африкански, арабски и азиатски страни. Това окуражава бедстващите хора да поемат трудния и рискован път към лелеяната земя. И стотици хиляди, дори милиони вече си стягат скромния багаж за дългото и опасно пътуване към Европа.

На много хора у нас и в Европа правят впечатление някои външни признаци на участниците в миграционните потоци: много от пристигащите разполагат с големи суми долари или евро; захвърлят предлаганата им от местните хора храна; не проявяват интерес и дори презрително подритват предлаганите им дрехи и обувки втора употреба; демонстративно гледат на България, Гърция, Македония, Сърбия, Унгария, Хърватска и т.н. като на незаслужаващи внимание транзитни територии и се интересуват главно от Германия и няколко други най-богати европейски страни. Прави впечатление възрастовата и половата структура на мигрантските тълпи – предимно млади мъже, нищожен брой жени и деца, липса на възрастни хора. В мигрантските потоци присъстват много признаци на организираност, съгласуваност, единомислие, единодействие, а често и организирана агресивност спрямо граничните власти в някои съседни страни по пътя им. Изброените признаци не са типични за изплашени и отчаяни хора, подгонени от неволята и бягащи панически, за да си спасят живота. При това, много от тях не идват направо от размирните страни (Ирак, Сирия, Афганистан, Либия и други), а след като са прекарали доста месеци в Турция и Ливан.

Тези процеси се организират и от безогледни трафиканти, които вземат по няколко хиляди долара на човек за включване в миграционните групи към Европа. Властите в Европа и в съседните й страни не вземат достатъчно енергични мерки срещу тях. Някои българи също се заеха с този неморален, но доходен бизнес, а българските власти също не са достатъчно строги в тяхното преследване.

Напоследък се появиха съобщения в Австрия, че американските власти участват косвено във финансирането на миграционните потоци чрез така наречените „неправителствени организации”. Ако тези съобщения се потвърдят, може да се окаже, че американските тайни служби отправят безпрецедентно предизвикателство срещу народите на Европа и цялото човечество. А действията на американските секретни служби в такъв свръхделикатен бизнес едва ли се предприемат без разрешението на най-високото политическо ръководство. Говори се, че получават по организиран начин големи суми налични пари от Саудитска Арабия и съседни нейни страни от Залива.

Получава се и странен дисбаланс: американците бомбардират тези страни, изпращат там десетки хиляди наемници, настояват за смяна на легитимни правителства и стимулират граждански войни, които в крайна сметка пораждат масовата миграция, а европейските народи плащат цената! Едни бомбардират и прогонват милиони хора от родните им места, а други ще плащат за тяхната одисея! Европейските ръководители мълчат и не смеят да назоват истинските виновници за миграционната трагедия, макар че ги знаят. Нещо повече, настояват за общоевропейска солидарност при плащането на тази цена.

Възможни деструктивни последствия от масовата имиграция в Европа

Миграционните процеси създават много тежки проблеми на европейските правителства и на техните народи. Високото качество на живота в Европа се дължи главно на труда и предприемчивостта на много поколения хора в тези страни през последните 150-200 години. В известна степен то се дължи и на дългогодишната експлоатация на африканските, азиатските, арабските и други страни чрез механизмите на колониалната система, неравноправната световна търговия, кредитната система, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и други методи.

Милиони бедни хора от тези страни без образование, квалификация, навици за труд, ред и дисциплина, или хора от средната класа в Африка и Азия сега се стремят към Европа, за да ползват наготово създадените от европейските народи в продължение на много десетилетия, високи жизнени стандарти. Много често ги чуваме да казват: „Имаме роднини в Германия, Норвегия, Швеция, Холандия, Дания и т.н., (но не споменават България, Румъния, Унгария, Хърватска или прибалтийските страни) и искаме да отидем да живеем при тях”. Нима това е аргумент, за да настояваш да те приемат като имигрант в Европа, преследван в родната му страна! То по-скоро е доказателство, че преобладаващата част от пристигналите са икономически имигранти. При това става дума за стотици хиляди хора през тази година. А догодина наверно ще бъдат над един милион с такива „аргументи”.

През първата половина на септември никой високопоставен политик не казваше справедливо ли е това или не. Аз смятах и смятам, че не е справедливо, особено за икономическите имигранти. Бедността в Африка и Азия е толкова масова, че поне 400-500 милиона души, които живеят в мизерия и си недояждат системно, биха желали да се преселят веднага в Европа. Това обаче е немислимо! То е абсурдно! Допускането дори на 10% от тези 500 млн. души ще има трудно предвидими разрушителни последствия за Европа и за световната икономическа и политическа стабилност. Масовият наплив на десетки милиони такива хора към нашия регион през следващите години може да върне Европа с десетилетия назад. Драматичните последствия от такова нашествие са трудно предвидими! А много европейски политици все още не си дават сметка за това, макар че някои започнаха да го правят с половин уста едва напоследък!

Това ще поражда все по-мащабно преразпределение на наличните блага за издръжка на имигрантите. Наивно е да се очаква, че те всички ще са полезни за европейската икономика в настоящата сложна икономическа и социална обстановка. Мнозинството са без образование и квалификация, без системни трудови навици и трудова дисциплина. По частични данни за пристигащите у нас само 3% се представят, че имат някакво висше образование, 25-30% са без образование, останалите са били няколко години в някакво училище. Те ще вършат най-мръсната работа в Европа, ще имат най-ниска производителност на труда, най-ниски доходи, но ще конкурират местните хора на пазара на труда, ще извършват престъпления, ще враждуват с местните хора и дори помежду си, както правят у дома си. Известна е тяхната емоционалност, невъздържаност, лесно избухване на скандали помежду им. Имат агресивно поведение с граничните охрани и официалните власти на европейските страни по пътя им към мечтаната Германия.

Те ще нажежават и без това наличните остри икономически, социални, етнически, религиозни и културни проблеми в приелите ги страни. Това може да улесни някои среди на европейския корпоративен капитал с евтина и непретенциозна работна сила, но ще закове последните пирони в ковчега на Социална Европа, за която са се борили в продължение на дестилетия много поколения хора на континента.

Известно е колко трудно имигрантите, дори тези от второ и трето поколение, възприемат ценностните системи, законите, порядките, дори езика на приелите ги европейски страни. Много от тях продължават да приемат Корана като върховна конституция и думите на ходжата като върховен съдник, а не конституциите, законите, институциите и нормите за поведение на съответните демократични страни, които са ги приютили. Те не се интегрират в местните европейски общности, а се обособяват в имигрантски анклави, създават свои затворени гета. Някои дори участват в организирани убийства на местни хора – известни са примерите във Великобритания, Франция и други европейски страни.

Европейските народи наверно ще реагират на това. Първоначалните симпатии към бежанците ще прерастват постепенно в антипатии и дори във враждебност. Така се случи преди години и с косоварите. Това ще засилва ксенофобските десни настроения в европейските страни. Ще възникват остри конфликти между местните хора и пристигащите от юг и югоизток потоци от отчаяни хора, спасявайки се от смъртта и търсещи своето щастие.

По всеобщо признание политиката на ЕС по бежанците до сега е пълен провал. Защото европейските ръководители се занимават само с последствията от масовото преселение, а не с фундаменталните му причини и с бъдещите предизвикателства. Защото се страхуват да признаят и огласят истината за мигрантската трагедия и за нейните автори – задокеанските им приятели.

Откакто възникна тази миграционна криза чух изказвания на много европейски политици, но нито един от тях, с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, не спомена причините и причинителите на бедствието и бъдещите опасности за Европа. Не се съмнявам, че те добре ги знаят, но не смеят да произнесат дори най-мек упрек по адрес на американските си съюзници. Дори председателят на ПЕС Сергей Станишев заяви, че централният проблем на ЕС бил „справедливото разпределение на бежанците” по държави. Нима той не разбира, че дори и най-справедливото им разпределение по квоти между европейските държави, по някакви измислени от Брюкселските бюрократи критерии, не решава проблема, ако причините остават и мащабите на миграционните потоци се запазват или растат. Дори и той не смее да назове американските власти като причинител и най-голям виновник за миграционната вълна, която залива Европа като цунами.

Отделен въпрос е дали така нареченото „справедливо разпределение по квоти” е наистина справедливо, защото почивало на принципа за солидарността. Справедливо ли е България да участва в това квотно разпределение и да плаща съответна цена по някакви общоприети критерии, след като решенията за нападения над Ирак, Афганистан, Либия, Йемен, Судан и Сирия, тяхното бомбардиране и разрушаване, обслужващо чужди интереси, е взето от други правителства и по чужда воля! Какво общо имаше България със ставащото на времето в Камбоджа, Косово, Босна и Херцеговина, а по-късно в Ирак, Либия и Афганистан, за да изпраща там военни контингенти и да понася жертви в Камбоджа и Ирак! Само щастливата случайност ни е спасила до сега от жертви в Афганистан. Дори нашето символично участие в Ирак, Афганистан, Либия и другите страни ни е наложено от тези, които командват в НАТО и нашият народ няма нищо общо с него. Нито нашите национални интереси! Но цената трябва да плащаме ние в името на някаква солидарност. Това няма нищо общо със справедливостта. Такава солидарност е неприемлива, защото няма реципрочност между участието във вземането на решенията и носенето на отговорност за последствията!

Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Жан-Клод Юнкер, Мартин Шулц и Сергей Станишев изглежда не разбират основния замисъл на американската стратегия: постепенно обезкръвяване и отслабване на Европа, за да се предотврати нейното успешно развитие, евентуален съюз с Русия и сътрудничество с Китай, което би ги направило непобедими на бъдещата световна икономическа, политическа и военна сцена. Ако пък го разбират, както аз предполагам, се страхуват да го назоват на глас. Това показва, че начело на ЕС, а и на Партията на европейските социалисти не стоят достойни политически мъже и жени, които могат и желаят да защитават интересите на 500 милионното население на общността.

С омерзение си спомням за препоръките на Кристалина Георгиева преди година-две, че трябвало да сме доволни от идването на чужденци от Азия и Африка, което щяло да обогати генетичния ни фонд чрез създаването на семейства между наши граждани и имигранти, и да облекчи демографската ни криза. Тежко й на тази Европейска общност, а и на България ако се надяват главно по такъв начин да решат демографската си криза, без да търсят собствени решения чрез увеличаване на раждаемостта и намаляване на смъртността! Тежко й и на тази социалистическа партия с такива безлики ръководители, послушни изпълнители на американския диктат! Съдбата на европейските народи изглежда е последна грижа за тези ръководители!

Върхушката в Брюксел сега моли страните членки на ЕС за солидарност при разпределението на миграционното управленско и финансовото бреме. А правителствата на САЩ, Великобритания и Франция питаха ли европейските народи (дори своите народи), когато предприемаха авантюрите в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, в някои африкански и други държави, които причиниха сегашната миграционна криза. Те бяха подпомагани само от няколко най-послушни европейски правителства. Поради това е съвсем логично цената на миграционната криза в Европа да поемат само тези, които я причиниха. Неслучайно някои остроумци казват: заплащането да се определя според бомбите, ракетите, жертвите и разрушенията в посочените по-горе страни. Който е хвърлил повече бомби, изстрелял повече ракети и причинил повече жертви – да плаща повече!

На практика се получава обратното. В свое изявление на 22 септември 2015 г. г-жа Меркел съобщи, че правителството на САЩ е обещало да приеме 10 хиляди сирийски бежанци през новата бюджетна година (1 октомври 2015 г. – 30 септември 2016 г.). „Щедростта” на Америка при поемането на имигрантското бреме личи от едно сравнение с Ливан. При население от 5,8 млн. души сега в Ливан има над 1 милион сирийски имигранти. При население над 320 млн. души САЩ ще приемат 10 хил. сирийски бежанци. Според изявления на държавния секретар Джон Кери САЩ обещават да приемат общо 85 хиляди имигранти. Каква щедрост, нали!

В същото изявление г-жа Меркел казва: „Европа трябва да си подели отговорността за справянето с масовата миграция… Европа трябва да действа заедно и да поеме отговорността. Германия не може да се нагърби с тази задача сама”. А само преди седмица беше обявила, че ще приемат едва ли не всички, които дойдат. По принцип, аз съм също за солидарност между народите и държавите, при определени условия. Според мен няма основания за такава солидарна отговорност на страните членки при плащането на цената, защото не е имало солидарно тяхно участие при вземането на решенията за нападения над тези страни. Солидарността и отговорността за последствията трябва да е реципрочна на участието при вземането на решенията за едно или друго събитие. Не може да има абстрактна солидарност и отговорност!

В Европейския съюз е настъпил управленски хаос. Все повече страни членки вече търсят собствени национални решения на мигрантските проблеми, понеже не разчитат на Брюксел. Правителствата на много страни членки основателно възразяват срещу задължителното квотно разпределение на имигрантите. Възразяват дори и срещу доброволното квотно разпределение. Появяват се все повече признаци за опасно разцепление в Европа при първото най-голямо изпитание на общността след Втората световна война.

Трудно ми е да си представя как ще изглежда Европа и какви конфликти ще възникват след 20-30-50 години ако настоящите миграционни потоци продължават. А те наверно ще нарастват. По данни на Генералния секретар на ООН , изнесени на последната сесия на Общото събрание, след Втората световна война 60 млн. души са напуснали своите домове поради военни действия.

Сега се утвърждават квоти за разпределението на 160 хил. имигранти между страните членки на ЕС. А какво ще се прави в края на тази година, когато броят им наверно ще достигне един милион? А идущата година, когато може би ще са 2-3 милиона? А след няколко години, когато достигнат 10-15 и повече милиона души, ако не настъпи рязко подобрение на обстановката в размирните страни, настоящи източници на имигранти?

Президентът на Турция г-н Ердоган заяви преди няколко дни, че има много просто решение на миграционната криза – да се прекрати насилието в страните от които те идват. Точно така! Колкото повече насилие има по света и конкретно – в Северна Африка, Близкия и Средния Изток, толкова повече мигранти ще поемат трудния път към Европа. Такива оценки обаче почти не чуваме от ръководителите на най-големите европейски държави и на Европейския съюз. Още по-малко от българските ръководители. Нима те не знаят, че това зависи главно от правителството на САЩ! Убеден съм, че го знаят, но се страхуват да не засегнат могъщия си американски съюзник! Насилието в тези страни могат да прекратят само държавите, които го започнаха: САЩ и няколко техни най-близки европейски съюзници.

Грубо тенденциозно и неверно е прибавянето на Русия към причинителите на насилие, с едва ли не същата отговорност! Русия има само две военни бази на чужда територия и то в страни от ОНД ( в Армения и в Средна Азия), а Америка има военни бази и сходни военни инсталации в 150 страни с активен военен персонал над 156 хил. души (по данни от Wikipedia). Преценете кой е разпрострял пипалата си над целия свят и се стреми да му диктува поведение! По оценки на американски секретни служби сега в Африка и Азия около 17 млн. души са настроени да поемат рискованото пътуване към мечтаната Европа през следващите няколко години. По оценки на турските ръководители потенциалните имигранти в Европа само от Сирия са около 7- 8 млн. души.

Има и още една причинно-следствена зависимост: Колкото по-добре биват посрещани имигрантите в Европа през тази и следващите години, толкова по-масови ще са бъдещите имигрантски потоци и по-голям делът на икономическите имигранти в тях.

Най-важна е третата зависимост: между световното неравенство в качеството на живота и миграционните процеси. Те са като скачени съдове. Тя е и най-трудно решима. Ако не се вземат мащабни мерки на дело, а не само в декларации на ООН за облекчаване на оскотяващата бедност и растящата доходна поляризация за стотиците милиони хора в Африка и Азия; за ограничаване на военните, религиозните, етническите и други конфликти в тези региони, миграционните процеси ще се активизират и може да се стигне до катастрофални последствия за европейската и световната цивилизация. Дават ли си сметка за това настоящите световни и европейски ръководители?

Европа сега е преобладаващо християнска общност. Дали след 50-70 години няма да се превърне в преобладаващо мюсюлманска общност! Даваме ли си сметка какво ще се случва в Европа дори само с 40-45-50% фанатично религиозно, емоционално и агресивно мюсюлманско население? Тази агресивност дори сега личи в поведението на мигрантските групи, в които, както вече споменах, преобладават млади и здрави мъже (а не жени и деца). Нападат и дори раняват служебни лица от граничните охрани. Захвърлят демонстративно предлаганите им храни и дрехи втора употреба. Плащат хиляди долари на трафикантите и ултимативно си избират страните в които искат да живеят. От къде вземат хилядите долари? А уж бягат от насилието и бедността в техните страни. Както вече подчертах, това е необичайно поведение за действително прогонени от домовете им хора от смъртни заплахи. А как ли ще се държат тези хора, веднаж установили се в Европа, почувствали своята сила и придобили самочувствие след 20-30-40 години!

Дали сегашните граждани на Европа ще допуснат такава катастрофална социална и ценностна демографска трансформация в полиетническо общество, към което ни тласкат американските власти и някои техни теоретици по етнология, позовавайки се на американския исторически опит! И дали разрушаването на ценностните фундаменти и на преобладаващия християнски характер на най-проспериращия в материално и духовно отношение континент – Европа, ще бъде добра услуга на европейската и на световната цивилизация!

Европейската общност и европейските правителства като че ли не се замислят по наближаващите предизвикателства. Това поне не личи от публичното им поведение. От мудността и нерешителността с която вземат предпазни мерки. От неумението или нежеланието им да видят и обявят публично дълбоките причини за миграционната криза и да заработят веднага за тяхното отстраняване. Различните европейски държави провеждат различна миграционна политика – от най-либерална, през умерена, до най-рестриктивна. Това личи от следната таблица за някои скандинавски страни, които са между най-либералните спрямо имигрантите:

Имигранти и деца на двамата родители имигранти, като процент от общото население на страните

Страни / Години 2000 2010 2015
Швеция 14,5 19,1 21,5
Норвегия 6,3 11,4 15,6
Дания 7,1 9,8 11,6
Исландия 3,2 8,9 9,5
Финландия 2,1 4,1 5,5

Източник: Wikipedia. Immigration to Europe. The Nordic countries as an example (2000-2015).

Според Евростат на 1 януари 2014 г. живеещите в ЕС-28, родени извън ЕС са били 33,5 млн. души или около 6,7% от населението на общността. Най-много са били те в Кипър – 22,3% от населението, в Австрия – 16,6%, Ирландия – 16,1%, Швеция – 15,9%, Белгия – 15,8%, Испания – 12,8%, Великобритания – 12,5%, Германия – 12,2%, Франция – 11,6% и т.н. Най-малко са били имигрантите в Румъния – 1,1% от населението, в България – 1,5%, Полша – 1,6%, Словакия – 3,2%, Унгария – 4,5% и т.н. По други данни през 2014 г. около 20% (16,3 млн. души) от населението в Германия имат имигрантско минало. Горните числа са повишени чувствително от януари 2014 г. до сега. А този процес се ускорява. Според официални източници Германия очаква около 800 хил. нови бежанци тази година. През следващите години наверно ще са още повече.

Всичко това ще дестабилизира европейските държави и ще влошава живота на европейските граждани, От прилива на млади и ограничен брой квалифицирани имигранти ще печелят главно корпорациите. Европа ще става все по-малко социална, все повече пазарно-корпоративна, все по-разнородна и все по-безпомощна във взаимоотношенията си с Америка, с Китай и с другите световни икономически и политически гиганти.

Как да се ограничи масовото преселение към Европа?

Как могат да се овладеят нарастващите миграционни потоци от Африка, Близкия и Средния Изток към Европа, а също и в самата Европа? Според сериозните прогнози през следващите десетина години поне 10-15 млн. души ще напуснат страните си и ще се отправят към Европа. Не е изключено тези прогнози да бъдат превишени.

Казано най-общо, решението трябва да се търси в дълбоките причини за настоящото масово преселение. С други думи, да се търсят средства за ограничаване появата на миграционни потоци, а не в разпределението на вече пристигналите имигранти по европейски страни:

  1. Решението с най-бързи резултати зависи от поведението на САЩ и техните най-близки европейски и други съюзници. Ако Америка прекрати или бъде принудена да преустанови високомерното си конфронтационно поведение с подклаждани от вън граждански войни, с изпращане и финансиране на чуждестранни наемници, с дейности за сваляне на легитимни правителства, миграционните потоци от тези страни към Европа ще затихнат сравнително бързо. Крайно време е да се преустанови „износът на демокрация”, „грижата за човешките права” и други подобни цинични клишета за груба намеса във вътрешните работи на тези страни, които нямат нищо общо с истинската демокрация и човешкото достоинство.. Народите на тези държави трябва да се оставят да развиват свои форми на демокрация и свои разбирания за обществени отношения в съответствие с техните национални традиции, ценностни системи и култури. Освен най-бързото, това е и най-доброто и най-евтино решение на настоящата миграционна криза, която е на път да прерастне в трагедия – ликвидиране на причините за преселението.
  1. В най-близко време да се проведе среща на най-високо равнище на САЩ, Русия, Европейски съюз, Китай и Арабската лига и Турция за вземане на бързи и радикални колективни решения за овладяване на миграционната криза в Африка, Близкия и Средния Изток, която е на път да се превърне в катастрофа за Европа.
    Арабската лига трябва да бъде ангажирана активно в решаване на нейната собствена криза. Тя не може и не трябва повече да стои като страничен наблюдател! Още повече, че има политически, финансов, религиозен, духовен, езиков и институционален потенциал за по-активна конструктивна роля. Арабската лига е създадена през Март 1945 г. и в нея членуват 22 страни. Традициите и институционалната инфраструктура за сътрудничество между арабските страни съществуват от 70 години. А сега е в процес на създаване и на свои въоръжени сили.
    Турция също трябва да участва в такава конференция, поради ключовото си гео-политическо положение между разбунения Близък Изток и Европа. При конструктивна политика Турция може да помогне за ускоряване решението на разгарящата се миграционна криза. При деструктивна политика, тя може да я усложни още повече. Турция държи един от ключовете за спасяването на Европа от нарастващото преселение на милиони хора през следващите години и десетилетия.
  1. Да се пристъпи веднага към създаване на ефикасна система за предварителен подбор на кандидатите за имигранти, преди да са навлезли на територията на ЕС т.е. – разграничаване на политическите от икономическите кандидат имигранти.
    ЕС следва да приема само политически имигранти, т.е. от държави, където се водят войни; доминира вътрешен хаос и тотална несигурност за живота на хората със слаба централна власт; брутални диктаторски режими, които преследват своите граждани заради политически, етнически, религиозни и други подобни убеждения.
    ЕС не трябва да приема икономически имигранти на своя територия, освен в отделни случаи чрез подбор на квалифициран персонал от отделни компании и в умерени количества. Кандидатите за икономически имигранти при сегашната оскотяваща масова бедност и все по-остро неравенство, хора, които постоянно си недояждат, само в Африка, Близкия и Средния Изток са около 500 млн. души. Дори и да го желае, Европа не може да приеме толкова много бедстващи хора. Това би било самоубийствено деяние!
    Трябва да се създаде подходяща инфраструктура за подбор на кандидатите за политически имигранти по строги и обективни критерии. Подборът да се прави от представители на Европейската комисия, в подборни центрове в самите бедстващи страни (ако е възможно) или в съседни на тях държави, извън Европейския съюз, примерно в Турция, Ливан, Йордания, Египет, Тунис, Алжир, Мароко. Желателно е още тогава да се определя кои политически имигранти ще останат в лагери в техния регион (виж точки 4. и 5.) и кои ще се допуснат в страни от ЕС.
    Пребиваването на политическите имигранти в ЕС следва да е временно: за кратко- и средносрочен период. И това да им се казва в самото начало. След нормализиране на положението в съответната страна политическите имигранти да се връщат обратно в родината им или в съседна на нея страна в региона.
    Въз основа на извършения подбор политическите имигранти да се разпределят по европейски страни членки на ЕС според желанията и възможностите на приемащите страни, а не според желанията на имигрантите. Издръжката на тези имигранти през началния период (примерно 1-2 години), докато научат езика и си намерят работа в приютилата ги страна, да става със средства от централния бюджет на Европейската комисия. След това то да се прекратява и съответният имигрант да си поема издръжката.
  1. Да се създадат лагери за политически имигранти в държави, съседни на родните им рискови страни, които те са напуснали: в Турция, Ливан, Йордания, Египет, Тунис, Алжир, Мароко. Инвестициите за създаване на тези лагери и текущата им издръжка по пребиваването на имигрантите там да се осигуряват главно от ЕС, а частично и от страните домакини, ако това е възможно. Продължителността на пребиваването на имигранти в тези лагери ще зависи от нормализацията на обстановката в техните родни страни. При нормализация те да се завръщат у дома си. Както посочих по-горе, само част от политическите имигранти да се изпращат временно в страните членки на ЕС.
    Министър председателят на Турция Ахмет Давутоглу в писмо до нашия премиер Бойко Борисов преди няколко дни, препоръча създаването на „зона за безопасност в северната част на Сирия”, където да се приютят избягалите от другите райони на страната, без да напускат територията на Сирия. Тази зона очевидно ще бъде забранена за официалните сирийски власти, а въздушното й пространство затворено за полети на сирийски самолети. За голямо мое очудване Бойко Борисов е приел тази идея и я представя в Брюксел на 24 септември, но за щастие, Съветът на Европа я отклонява. Това не означава, че тя е отпаднала като идея.
    Създаването на такава зона би било груба политическа грешка. Освен че предвижда произволно разпореждане с територията на суверенна държава, без да се пита нейния народ и правителство или с разрешение на Съвета за Сигурност на ООН, то цели отнемането й от суверенитета на сирийското правителство, а Турция на практика да окупира тази част на Сирия, населена предимно с кюрди, които сега воюват, заедно със сирийските правителствени войски, срещу Ислямска държава. Не е трудно да се предвиди, че тази „зона за безопасност” ще се контролира по суша и въздух от войски на Турция, САЩ и други западни държави, ще преследва местното сирийско кюрдско население, пряко и косвено ще помага на Ислямска държава. Това би означавало повторение на забраната на част от въздушното пространство, прилагана преди години срещу Ирак и Либия за полети на техни самолети, преди започването на открита война срещу тях. Това е хитра уловка на Турция и нейните съюзници от НАТО, на която Сирия едва ли ще се поддаде. А и Съветът за сигурност на ООН едва ли ще го допусне!
  1. Европейският съюз да се обърне с настойчива молба към правителствата на Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Обединени Арабски Емирати и Оман да създадат на своя територия подходящи лагери за политически имигранти от други арабски страни и от Афганистан и Еритрея. Саудитска Арабия и страните от Залива могат да предложат благоприятни условия за настаняване в лагерите на няколкостотин хиляди имигранти: общ език (без авганците и частично – еритрейците), обща религия, обща или сходна култура, общи духовни ценности, благоприятен целогодишен климат. Продължителността на пребиваването на политически имигранти в тези лагери ще зависи от нормализацията на обстановката в техните родни страни. При нормализация те да се завръщат у дома си. Инвестициите за създаването на такива лагери и текущата им издръжка по време на пребиваването на имигрантите там да се осигуряват от страните домакини, защото имат голям финансов потенциал.
    При нужда, ЕС да потърси посредническо съдействие от правителството на САЩ за договаряне със Саудитска Арабия и другите страни от Залива.
  1. Радикално дългосрочно решение може да се постигне чрез мащабни глобални програми за подпомагане на икономическото и социалното развитие на най-бедните африкански, близко- и средноизточни страни; ограничаване експлоатацията на тези страни чрез неравноправна световна търговия, неизгодно кредитиране, неизгодни преки чуждестранни инвестиции. Чрез оказване на по-големи помощи за ограничаване на растящото икономическо неравенство, на престъпността и корупцията; за подобряване на здравеопазването и образованието; развитие на инфраструктурата; създаване на нови работни места с достойно заплащане; за преодоляване на вътрешните икономически, социални, етнически, религиозни и други конфликти.
    При оказване на такава помощ не трябва да се натрапват американски или европейски политически, социални, културни и други модели, които противоречат на вековните традиции, духовните ценности и националните култури на тези народи. Разбиранията за демокрация, човешки права, справедливост и други нравствени и културни измерения на съвременните ислямски и други религии, се различават съществено от американските и европейските религии.
    Досегашните действия на световната общност чрез ООН, Световната банка, МВФ, СТО, ЕС и други подобни не помагат ефикасно на тези народи. Сериозни глобални икономически и финансови анализи на независими научни колективи показват, че това, което се отнема от тях чрез неравноправна търговия, кредитни отношения, ПЧИ и други подобни механизми, превишава онова, което им се дава като международна помощ. В резултат на това световната бедност и неравенството растат тревожно. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц напоследък с голяма тревога бие камбаната за тези проблеми. През последните години те присъстват все повече и се обсъждат с все по-голяма загриженост и на дискусионния форум в Давос.
    Ако се постигне действително НОВ СПРАВЕДЛИВ СВЕТОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН РЕД, който подобрява реално живота на тези хора, те няма да се стремят отчаяно към Европа или Америка, а ще предпочитат да живеят и работят със семействата и близките си в своите страни.
  1. Масирани миграционни потоци към Западна Европа се очакват скоро и от страните от Западните Балкани, от Украйна, Молдова, Грузия, а също и от ромските общности в Източна Европа и близките страни. ЕС не е готов да се справи с това предизвикателство. Той е изправен пред решаване и на собствените си демографски проблеми – ниска раждаемост, намаляване на населението и на работната сила. Това може да наложи „внос на население и работна сила”. Как тази потребност от работна сила като количество и качество ще се съчетава с бъдещия натиск на имигранти, който наверно ще се разминава с нуждите и абсорбционния потенциал на Западна Европа? ЕС не може да направи много за успокояване на напреженията в Африка, в Близкия и Средния Изток. Това е само по силите на САЩ, а в Сирия – съвместно на САЩ и Русия. ЕС обаче може и трябва да направи много повече за успокояване на обстановката в Украйна, в Западните Балкани, за ромските общности в Източна Европа. Той обаче не го прави. И не личи, че осъзнава неотложната потребност да го прави.
    Лансираната напоследък идея от някои европейски либерални партии за ускорено присъединяване на Албания, Македония, Черна гора и Сърбия към Европейския съюз ще бъде груба грешка. Защото икономическата, финансовата и социалната разнородност на ЕС и сега е много голяма и затруднява нормалното развитие на общността в условията на Общ европейски пазар. Разнородността ще се изостри при преждевременно разширение с неподготвени страни – кандидатки и ще оказва още по-неблагоприятно влияние с непредвидими последици дори за нейната съдба. Наложеното преди година замразяване на приемането на нови членове в ЕС следва да продължи до пълната стабилизация на ЕС и на Еврозоната, което не се очаква много скоро.
  1. Българското правителство да вземе незабавни мерки за опазване на сухопътната граница с Турция и на морската ни граница, срещу нахлуване на нелегални мигранти. Засега сухопътната ни граница не е охранявана надеждно и незаконното й преминаване от чужденци е почти масово. Подобряването на охраната включва: Ускорено завършване на загражденията по границата ни с Турция. Ако отчуждителните процедури забавят строителството, да се приемат бързо промени в закона за въвеждане на ускорен режим на отчуждаване, поради важността и спешността на строежа. Да се осигури необходимото допълнително финансиране, материали, транспорт, работна сила за ускорено завършване на загражденията; 2. Увеличаване броя на въоръжената охрана от граничната полиция, жандармерията и армията за опазване на границата. Засега все още се пропускат немалък брой нелегално проникващи групи. Нашите власти и сега не знаят колко имигранти пребивават незаконно в България. Специалистите смятат, че те са много повече от официално обявявяните от властите.
  2. Да не се допускат на наша територия икономически имигранти, а също и други имигранти, превишаващи нашия потенциал за тяхното устройване. Това може да ни създаде още повече проблеми в бъдеще ако вземем предвид и настоящия етнически състав на нашето население. По данни от преброяването през 2011 г. въз основа на доброволното самоопределение на преброяваните 5,665 хил. (84,8% от населението) принадлежат към българската етническа общност; 588 хил. души (8,8%) към турската и 325 хил. (4,9%) към ромската. По данни на НСИ 63,7% от турската общност живее в района на Кърджали и в Североизточна България. Почти всички хора от тази общност са мюсюлмани. Силно изразена е и връзката между етническото самоопределение и самоопределението по майчин език. По данни на НСИ 96,6% от турската общност счита турския език за майчин, а 85% от ромската общност приема за майчин ромския език, 7,5% българския и 6,7% турския. Има тенденция към турчеене на нарастваща част от ромската общност, стимулирано и от някои политици. При този етнически състав на нашето население, с доста по-ниска раждаемост от турската и ромската общност и по-активна емиграция на хората от българската общност, ако през близките 15-20 години се прибавят 10-15-20% имигранти предимно от арабските страни, аз се тревожа за възможните последствия за моята родина.
    Българските граждани от християнската и мюсюлманската религиозна общност от много десетилетия живеят в мир и добросъседство. Като познавам от близо поведението на доста мюсюлмани от арабските страни, а имам предвид и проникващите заедно с мирните имигранти и на потенциални терористи – джихадисти, се тревожа за възможното въздействие на тези пришелци върху коренното мирно българско мюсюлманско население. Призовавам и другите българи да се замислят!
  1. Желателно е имигрантите, и особено тези с неуреден статут, да се настаняват в помещения (бивши казарми, училища и други подобни) в покрайнините или извън селищата и във всеки случай извън големите градове. Недопустимо е настаняването на незнайно какъв (но очевидно голям) брой незаконни и други имигранти в центъра на София. С поведението си те създават много тревоги на българските граждани, които живеят в района зад централните хали, наричан сега популярно „Малкият Бейрут”. Някои софиянци дори започват да си продават жилищата в този район и да се преместват в други райони на София. Препоръчвам тези имигранти да се изведат от центъра на столицата във възможно най-кратко време!
  2. Търсене на отговорност от правителствата и най-високопоставените политици на Америка и на техни европейски съюзници, които със своите действия през последните десетилетия причиниха настоящите имиграционни потоци към Европа и други региони. Те са виновни пряко за преждевременната смърт на стотици хиляди хора, за растящия хаос и страданията на милиони други хора, особено за настоящото масово преселение към Европа. Бъдещето на Европа е заплашено сериозно ако не се вземат бързи мерки и ако този политически произвол на американските и други власти продължава.
    Макар че това може да звучи наивно, особено за някои фанатично сервилни проамерикански мозъци, препоръчвам да се създаде СВЕТОВЕН ТРИБУНАЛ, пред който да бъдат изправени най-висшите ръководители на САЩ и техните съюзни държави, допринесли пряко с действията си за сегашното опасно преселение на народите към Европа. За тази цел може да се доразвият функциите на Международния наказателен съд, създаден с Римския статут от 1998 г. за наказателно преследване на престъплението „агресия”.
    Нима ще остане ненаказана световната лъжа на американския президент Буш-младши и на британския министър председател Тони Блеър за наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак, довела до нападението срещу тази страна на 19 март 2003 г. и смъртта на стотици хиляди хора, страданията на милиони други хора и прахосването на около един трилион долари за военни и други свързани цели? Войната срещу Ирак доведе до разбунването на целия Близък Изток и до възникването на най-новото политическо чудовище – ”Ислямската държава”, с много опасни потенциални последици за Европа през следващите години и десетилетия.
    Този трибунал трябва също да разкрие кой купува сега и на кого препродава суровия и преработения петрол от Ислямската държава и кой им превежда стотици милиони долари за финансиране на военните действия срещу Ирак и Сирия, за набиране на десятки хиляди наемници и за ограбване и разрушаване на хилядолетни паметници на световната култура, особено в Ирак и Сирия. Какво участие има Турция в тази съвместна престъпна дейност със съвременните варвари от „Ислямска държава”? Какво участие имат западни политици и ръководители на американски и западноевропейски петролни компании? Към тези престъпления могат да се прибавят и други престъпления срещу човечеството на най-високопоставени политици и бизнесмени, независимо от коя страна са те.

В XXI век такива престъпления срещу човечеството не могат да се прощават! Защото ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления. Тези хора напоследък все по-често предприемат произволни военни действия, икономически и други санкции, като нарушават най-безцеремонно устава на ООН, пренебрегват Съвета за сигурност на ООН и правилата на Световната търговска организаця. Нямаме право да мълчим! Мълчанието сега е равностойно на съучастие!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

03rd Oct2015

Миграционния пожар трябва да гасят тези, които го запалиха!

by Черно и Бяло

Американските власти са главният виновник за сегашното масирано преселение от Африка и Азия към Европа

Съдържание

  1. Причини за нарастващите миграционни процеси.
  2. Намесата на Америка във вътрешните работи на други държави.
  3. Защо мигрантите не се насочват към Саудитска Арабия и нейните по-малки съседи от Залива?
  4. Защо световната общност си затваря очите?
  5. Възможни деструктивни последствия от масовата имиграция в Европа.
  6. Как да се ограничи масовото преселение към Европа?

Проф. Иван АнгеловНа 6 септември тази година Pogled.Info публикува мой анализ за миграционната криза. Междувременно продължих да работя по темата: обособих анализа в шест раздела, допълних го с още много аргументи и най-вече – раздел 6. – с още седем важни препоръки за ограничаване на организираното масово преселение от Африка, Близкия и Средния изток, което застрашава бъдещето на Европа и на християнската цивилизация. Тук предлагам на читателите разширения вариант на анализа с новите препоръки за ограничаване на миграционните потоци, който е почти три пъти по-голям от първата му част. Правя го, за да опровергая масовите лъжи у нас и на Запад, с които се цели оневиняване на САЩ и на нейните съюзници за настоящата миграционна криза. А САЩ и най-близките ѝ съюзници продължават гузно да мълчат.
Правя го още и защото миграционната криза е много сериозна и бързо се усложнява. Тя е на път да се превърне в европейска катастрофа и с напиращите все повече нелегални имигранти през турската сухопътна граница, застрашава пряко България:

От историята знаем за поредица от велики преселения на народите през вековете. Стотици милиони хора сега живеят извън страните в които са родени те и техните родители. В своя статия през август 2015г. в списание Social Europe, бившият министър на външните работи на Германия Йошка Фишер писа: „В продължение на много години Европа беше сполетяна от войни, глад и бедност. Милиони европейци бяха принудени да емигрират по икономически и социални причини към Северна и Южна Америка и далечна Австралия, търсейки по-добър живот за себе си и своите деца. Те бяха считани за „икономически мигранти”…Днес Европа е един от най-богатите световни региони. В продължение на десетилетия повечето европейци живеят в демократични държави, които уважават фундаменталните човешки права. Европейската собствена мизерия и миграция се превърнаха в далечен (дори почти забравен) спомен”.

Причини за нарастващите миграционни потоци

През последните десетилетия също сме свидетели на преселения на милиони хора от бедните към богатите страни по различни причини. Основните причини сега са икономически и политически. Докато има два световни полюса между бедни и богати, или както се казва в глобален план – между Севера и Юга, ще има и световна икономическа миграция. Засилването на бедността и изострянето на неравенството в световен мащаб ще поражда нарастваща икономическа миграция: от бедните към богатите континенти, от бедните към богатите държави в континентите и от бедните към богатите райони вътре в държавите. Икономическата миграция може да бъде ограничена значително само ако се постигне относително изравняване, или поне намаляване на пропастта между качеството на живота в различните континенти, държави и региони вътре в държавите. Това обаче не се очертава като реална възможност през близките десетилетия. По-скоро обратното – бедността ще се разширява, а неравенството ще се задълбочава.

Политическите причини се изразяват във външни военни интервенции в по-малки и слаби държави, провокиране на граждански войни в други страни, заговори за сваляне на легитимни правителства на други държави, насърчаване на тлеещи етнически, религиозни и други конфликти в други страни, поддържане на добре платена и активна пета колона в чужди държави. Неслучайно напоследък все по-често се говори: „ако има война ще има емиграция, ако няма война няма да има емиграция”. Разбира се, тук става дума главно за военно-политическата емиграция. В следващото изложение за краткост ще боравя с понятието „политическа миграция”.

Главните икономически и политически миграционни потоци сега са от Африка, Южна и Югоизточна Азия, Латинска и Централна Америка към Западна Европа, Северна Америка и Австралия. В периоди на икономически, социални, политически, военни, религиозни и други кризи тези потоци се засилват, но никога не стихват напълно. Напоследък се очертава тенденция затишията да са все по-редки и по-кратки. Това ще затруднява бъдещето на човечеството.

Намесата на САЩ във вътрешните работи на други държави

През последните десетилетия, зачести намесата на световния хегемон Америка във вътрешните дела на други държави, което я превърна в мощен източник на миграция. Външните интервенции пораждат вътрешно политическо, икономическо, социално, етническо, културно и религиозно напрежение в тези страни и все по-често прерастват в тотален хаос, диктатури и граждански войни. Те пък правят невъзможен нормалния живот на хората в тези държави, застрашават личната и имуществената им сигурност и ги принуждават да емигрират. Най-грубо се намесват правителствата на САЩ и техни най-близки европейски съюзници, под знамето на натрапчивия „износ на демокрация” и „защита на гражданските права”. Известна е многократната брутална намеса на САЩ преди и след Втората световна война в Централно и Южноамериканските държави, в Африка, в Азия и в Европа. Създаването на еднополярен свят с доминация на САЩ през последните десетилетия увеличи апетитите за такава намеса и те зачестиха. Превърнаха се в нормална практика.

Политическите причини, които породиха последните масови миграционни потоци към Европа, са намесите под флага на „Арабската пролет” (Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Йемен, Сирия), а преди това за „износ на демокрация” в Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан, Еритрея, Етиопия, Сомалия и други африкански страни, та чак до Нигерия и някои страни от Западна Африка. Така „Арабската пролет” се превърна в „Арабска зима”, която сега обхваща и Европа.

В повечето от тези държави и преди това имаше диктаторски режими, но те с нищо не бяха по-лоши от съществуващите и до сега проамерикански диктатури в Саудитска Арабия, в нейните по-малки съседи от Арабския (Персийския) залив, а също и в Африка. Разликата е само в това, че едните бяха неутрални или антиамерикански, а другите – послушни и проамерикански. Положението в Ирак, Афганистан, Либия и други страни беше наистина лошо, но след бруталната намеса на Америка и някои западноевропейски страни, стана още по-лошо. По-рано, по време на диктатурите бяха избивани много хора заради техните политически, религиозни и други убеждения, но сега, с породените от тези интервенции граждански войни и пълен хаос, избиват още повече хора.

По времето на Садам Хусеин Ирак беше относително стабилна държава с брутална диктатура. Може би някаква доза „Близкоизточна диктатура” е била необходима, за да се поддържа стабилността в сложната обстановка в страната и региона. Ние европейците по-трудно можем да разберем това. Правителствата на САЩ отначало сътрудничеха с този и предшестващите го диктаторски режими в Ирак, доставяха му военна техника и му помогнаха в края на 1980 и следващите години да воюва срещу Иран, защото това беше изгодно за САЩ. Войната завърши без победител. Впоследствие, когато Садам прояви признаци на независимост и непослушание, го обявиха за престъпен. Наложиха му строги икономически и други санкции, обявиха самоволно части от иракското небе за зона за забранени полети на иракската авиация. Особено след войната му срещу Кувейт през август 1990г.

Правителствата на САЩ, Великобритания и други техни съюзници безцеремонно излъгаха света и Съвета за Сигурност на ООН, че Ирак притежава оръжия за масово поразяване и на това основание на 19 март 2003г. започнаха мащабна война срещу него, без разрешение от Съвета за сигурност на ООН. Оръжия за масово поразяване не бяха намерени, но за това сега не е прието да се говори. „Обективните” и „независими” западни медии, като че ли по някакъв всеобщ сигнал от всевишния, замлъкнаха и координирано избягват да пишат на тази тема. А така наречената „световна общност” се преструва, че е забравила за престъпната лъжа.

А лъжата е престъпна, защото струва живота на стотици хиляди (според някои източници – над един милион) иракски военни и мирни граждани и няколко хиляди убити американски войници, около един трилион долари за водене на военните действия от САЩ и други страни. Да не говорим за физически и психически увредените стотици хиляди военни и цивилни с тежки последствия за целия им живот. Там загинаха за чужди интереси и 13 български войници, изпратени от сервилно послушното българско правителство, а още повече бяха ранени. Бяха унищожени или ограбени безценни хилядолетни паметници на световната материална и духовна култура. Особено тежко пострада Месопотамия – люлката на човешката цивилизация, известния античен град Вавилон. Разграбени бяха световно известните музеи в Багдад, Мосул и други градове на Ирак. Тези факти дават основание войната срещу Ирак с нейните продължения през годините в целия арабски регион, а сега и сянката над Европа, наред с авантюрата на Хитлер, да се счита за едно от най-големите престъпления в съвременната човешка история! То не може и не трябва да бъде забравено!

Гражданската война в Ирак продължава и сега. Не минава месец без кървави бомбени атентати между шиити, сунити и кюрди. Ирак е пред разпад на две или три по-малки държави. Умират нови невинни хора, а хиляди други търсят спасение в емиграция. Политическите лъжци от най-висок калибър обаче не са наказани. И дори имат наглостта да ни съветват сега как да се ограничат миграционните потоци, как да се разпределят имигрантите в европейските страни, как да се проявява солидарност, да се разширява демокрацията и да се спазват човешките права.

Американските власти отгледаха саудитския богаташ Бен Ладен като оръдие за борба срещу престъпната съветска окупация на Афганистан (от декември 1979г. до февруари 1989г.), но впоследствие той създаде Ал Кайда и се обърна срещу тях. Появиха се талибаните и в Афганистан започна гражданска война. Разрушаването на двата небостъргача на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. послужи като претекст за пряка военна намеса на САЩ и техни съюзници в Афганистан. Българските власти и тук не изостанаха със сервилното си послушание, като изпратиха свой военен контингент, за разлика от някои други страни членки на НАТО, които отказаха.

Тези събития и организираните от САЩ и европейските им съюзници интервенции в Близкия и Средния изток, в Северна и Западна Африка, впоследствие прерастнаха в още по-уродливата „Ислямска държава”, която тепърва ще създава проблеми на Европа и на народите в тези региони. Ислямска държава е рожба на властите на САЩ и на техните най-близки европейски и арабски съюзници, която те и до сега продължават да обгрижват. Много са фактите, които го потвърждават.

Достатъчно е да запитаме: Ислямска държава окупира важни петролни източници в Ирак и Сирия и добива значителни количества нефт. Но суровият нефт става ценност едва когато бъде продаден и преработен. Въпросът е: на кого го продават, кой го купува и препродава и от кого получават стотици милиони долари за финансиране на военните си операции и за заплащане на изпращаните там с тяхно активно и пасивно съдействие десетки хиляди наемници от много страни? Защо световната общност мълчи за това, въпреки че добре знае истинските адресати? Каква е ролята на Турция и на някои американски и западноевропейски компании в тези сделки? Ако това беше Русия щяха отдавна да проглушат света!

Либия също беше относително стабилна държава с важни социални придобивки за нейните граждани, финансирани с приходите от петрола. С диктаторската си практика Кадафи не се различаваше съществено от другите му арабски колеги, освен с оригиналните си „реформаторски” наклонности в Либия, усилията му за обединяване на арабските страни в една държава още по времето на египетския президент Гамал Абдел Насър, за създаване на Африкански съюз с единна валута, по подобие на Европейския съюз, пропагандирането на Арабския социализъм, национализацията на частната икономика в Либия, писането на учебник за Либийската джамахирия. Той поддържаше добри отношения със Съветския съюз, срещаше се често с нашия Тодор Живков и експериментираше нови, привидно демократични, дори леви социални и политически модели.

Кадафи беше приеман радушно и от европейските лидери, които му позволяваха да разпъва прословутата си шатра по негов избор, за да получават повече петролни концесии в Либия. Той помагаше на Европа, като не допускаше емиграция от Либия към бреговете на Италия. В апогея на своята власт Кадафи предупреждаваше публично италианския премиер Берлускони и други европейски ръководители, че ако той не спира бежанците от арабските и други африкански страни, те „ще нахлуят в Европа и ще я опустошат като варварите”. Сега това е на път да стане. Правителствата на САЩ, Франция, Великобритания и други европейски страни обявиха едностранно и там зона за забранени полети на либийската военна авиация в собственото й въздушно пространство. Зачестиха въздушните бомбардировки над Либия през 2011 г., които бяха започнали над резиденцията на Кадафи години преди това, с убийството на някои от децата му. Изпращаха там свои предрешени командоси за създаване на безредици и организираха въоръжения преврат срещу Кадафи, който беше убит по зверски начин. В свалянето на Кадафи особено активна роля изигра Франция с президента Саркози, въпреки широко разпространените слухове, че Кадафи е финансирал преди това президентската му кампания.

На някогашната либийска територия сега няма държава с централно правителство, а пълен хаос и въоръжени междуплеменни сблъсъци. Либийските брегове се превърнаха в стартове за мащабна емиграция към Италия. Тръгвайки от либийските брегове, към началото на септември 2015г. по официални данни около 2900 араби и африканци намериха смъртта си във водите на Средиземно море, а не бленуваното европейско щастие. Действителният брой на удавниците вероятно е по-голям.

Сирия беше относително мирна мюсюлманско-светска държава. Може би между най-цивилизованите арабски страни, със задоволително качество на живота за мнозинството от своето население. Тя поддържаше и поддържа приятелски връзки със Съветския съюз и Русия, което не се харесва на правителствата на САЩ и на някои западноевропейски държави. Те смятат, че притежават монополното право да господстват в този регион, както навсякъде по света.

Като част от общия кръстоносен поход срещу Русия, правителството на САЩ реши, че президентът Башар Асад трябва да бъде свален, защото не стана тяхна марионетка, макар че беше преизбиран няколко пъти в относително свободни (по арабски стандарти) избори. Във всеки случай далеч по-свободни от тези в приятелските на САЩ диктатури в други арабски страни и в различни региони на света. За това обаче американските власти мълчат. Защото за тях има „добри” и „лоши” диктатори, в зависимост от послушанието им. Пригласят им и уж обективните големи световни медии.

Отстраняването на президента Асад се оказа по-трудно отколкото американците очакваха. Наложи се да организират гражданска война срещу законното правителство с масирано участие на хиляди чуждестранни наемници от над 50 страни, в нарушение на всякакви норми на международното право. Сирийската армия сега воюва срещу мощна армия от около 30 хиляди високо платени и фанатизирани чуждестранни наемници, а не толкова срещу сирийска политическа опозиция. А се „безпокоят” когато Русия оказва помощ на същото законно сирийско правителство да защити своите граждани и своята държава от външна агресия и пълна разруха, в съответствие с международните норми. Оказва се, че на САЩ е позволено всичко в Сирия и района, а на Русия – нищо!

Обективните анализатори твърдят, че евентуалното отстраняване на сегашното правителство на Сирия начело с Башар Асад би означавало превръщане на тази страна във втора Либия и втори Ирак. Тоталният хаос и произволът би заменил държавността и налагащата се светска диктатура на Асад. Дори нещо по-лошо! Известно е, че Франция изигра авангардна роля за елиминирането на Кадафи. С това помогна да се достигне до сегашния тотален хаос в Либия и допринесе за създаването на големите миграционни потоци от нейните брегове към Италия. Странно е, че сега френското правителство настоява най-упорито за отстраняване на Башар Асад, защото бил „главен виновник за сегашната криза в Сирия”. Първо, това не е вярно! То се опровергава от стотици факти. Срещу сирийското правителство сега воюват главно чуждестранните наемници от така наречената „умерена опозиция” и Ислямската държава, пак с чуждестранни наемници. Второ, дори САЩ, Великобритания и Германия признават сега публично, че без Асад не е възможно решение на сирийската криза.

Каква е тази нова американска логика в международните отношения? Счита се, че на Америка е позволено да сваля чуждестранни легитимни правителства, защото не ѝ харесват; да разрушава чужди държави, защото не ѝ допадат; да жертва стотици хиляди техни граждани и да прокужда милиони други по света, като демонстративно заобикаля Съвета за сигурност на ООН, защото ѝ е изгодно. И в същото време обвинява Русия, защото помага на легитимното Сирийско правителство в усилията му да стабилизира държавата и да защити живота на своите граждани по правилата на международното право!

Държавният секретар на САЩ Джон Кери наскоро изрази „безпокойство”, че Русия изпраща в Сирия военен персонал и доставя военна техника. Ако това е вярно, заявил Кери, то ще допринесе за разширяване на насилието и увеличаване на бежанците от Сирия. Странно безпокойство! Като че ли в Сирия сега няма хаос и насилие, фабрикувано от тях и прокудило от няколко години милиони сирийци от родните им огнища.

Единствената военна сила в Сирия, която сега реално се сражава на терена срещу наемниците на Ислямската държава, са войските на президента Асад, сирийските кюрди в североизточната част на страната и отрядите на Хизбула. А правителството на САЩ иска да елиминира именно тях! Каква по-добра услуга за Ислямска държава от тази! Така наречената „умерена сирийска опозиция”, официално организирана, обучавана и финансирана от правителството на САЩ, Турция, Саудитска Арабия и Катар е разбита и безпомощна. Напоследък това признаха и американските власти. Част от нея дори премина на страната на Ислямска държава. Не е ли това американско „безпокойство”, меко казано, твърде подозрително!

Всяко ограничаване на военните възможности на сирийското правителство улеснява Ислямската държава, с всички трагични последствия. Американското безпокойство от по-активното участие на Русия в подкрепа на Асад във войната му срещу Ислямска държава е израз на загриженост за съдбата на свидната им рожба, а не за сирийския народ. Те се страхуват не от увеличение на емиграцията, а от вероятността Ислямска държава да бъде разгромена от сирийските правителствени войски с руска помощ. За обективните анализатори се натрапва убеждението, че Америка цели точно това – да помогне на Ислямската държава, т.е. на съвременните варвари, които режат публично главите на своите пленници и разрушават безценни хилядолетни паметници на световната култура в Ирак и Сирия. Варварството на ръководителите на Ислямската държава изглежда не смущава американските власти и техните чуждестранни съюзници. Можете ли да си представите как биха реагирали те ако нещо подобно се извършваше в Русия или в Китай!

Наред със споменатите по-горе погроми над хилядолетни културни паметници по време на американската агресия в Ирак, сега се ограбва и разрушава световно известната Палмира, района на север и на юг от р.Ефрат в североизточна Сирия, антични паметници в други региони на страната. Не е ли това съучастие на уж културния и интелигентен Запад в разрушителната дейност на ислямското „културно варварство”! Един ден биха го правили и в Европа, ако им се отдаде.

Преди няколко години обвиниха Сирия, че притежава химически оръжия, но и след като тя ги унищожи през 2013г., по договореност с Америка и Русия, заплахите от открита интервенция и ултиматуми за сваляне на президента Асад затихнаха временно, но се подновиха напоследък, а прикритата външна намеса не е преставала. След масираната намеса на САЩ, Саудитска Арабия, Катар, Турция, Израел и други държави, Сирия е вече почти съсипана държава. От около 22-23 милионното ѝ население преди интервенцията, половината търсят спасение в емиграция, Само в Турция има над два милиона имигранти. В писмото на турския премиер Ахмет Даутоглу от преди няколко дни се казва, че чакат още 7-8 милиона души, които да се отправят през Турция към Гърция и България. Йордания и Ливан са поели общо около 3 млн. сирийски бежанци. Има стотици хиляди и в Египет. Огромна е и вътрешната сирийска миграция. Сирийският народ преживява невиждана трагедия!

В този контекст буди недоумение и поведението на българското правителство. То отказа въздушен коридор на руски самолети с хуманитарна помощ за Сирия, под претекста, че те може да носят военна техника. Първо, това не е доказано, а само предположение, въз основа на което не могат да се вземат такива важни решения. Второ, нормалният износ на военна техника за легитимното сирийско правителство никога не е забраняван от Съвета за Сигурност на ООН, който единствен има такова право. Трето, дори и да носят въоръжения, те са за действия срещу Ислямската държава. Какво лошо има в това от гледна точка на здравия разум и на международното право? На кого помага българското правителство с тези си странни действия, на фона на категоричните решения на Съвета за Сигурност на ООН, че Ислямската държава е престъпно създание и решението на Гърция (член на НАТО) и на Иран да разрешат прелитането на самолетите!

А искането на българските власти да проверяват съдържанието на руския самолетен товар на наша територия е цинично предизвикателство за унижаване на една велика държава, направила толкова много за освобождаването ни от турско робство и за цялостното развитие на България през последните 150 и повече години. Това е поведение на дребен политически лакей, когото никой не уважава. Дори и неговите господари ще го захвърлят, когато им стане непотребен. Любопитен съм да видя как българското правителство ще поиска такива проверки на прелитащи над нас американски самолети.

Войните в Ирак, Афганистан, Либия и Сирия, предизвикани с прякото участие на САЩ сега са главните източници на емигранти към Европа, следвани от Еритрея, Етиопия, Пакистан, Тунис, Алжир, Йемен, Сомалия, Судан и други страни на юг от Сахара. А не само от Сирия, както някои се опитват сега да внушават у нас. Сирийските мигранти едва ли превишават 20-25% от общия им брой.

Деструктивната роля на Америка за дестабилизирането на споменатите страни сега се премълчава от западните политици и сервилните им медии. Дори напълно се отрича. Като главна причина за масовата миграция напоследък се сочи разрастването на Ислямска държава с овладяването на големи територии в Ирак и Сирия, а също и влиянието ѝ в Либия и други африкански държави. Това не е вярно! Първо, мащабна миграция от Африка към Европа имаше отдавна, но, както споменах по-горе, тя до голяма степен се блокираше от правителството на Кадафи. Войната и последвалия хаос в Ирак (т.е. преди създаването на Ислямска държава) принуди милиони иракчани да напуснат страната си и да търсят спасение в съседни арабски държави: Сирия, Йордания, Ливан, Египет и други. Това са всеизвестни факти за всеки обективен анализатор на събитията в този регион по онова време. Второ, дори ако допуснем за момент, че Ислямска държава е породила настоящата миграция, да се върнем 15-16 години назад и да проследим нейното зараждане и развитие.

Началото на групата е поставено в 1999г., която обяви вярност в Ал Кайда в 2004г. През януари 2006г. се обединява с други сунитски групи и образува Mujahideen Shura Council, който през октомври 2006г. обяви създаването на Ислямска държава на Ирак. През 2011г. те завзеха големи територии от Сирия и от Ирак. През април 2013г. беше обявено обединяването на няколко групи в района, които образуваха Islamic State of Iraq and the Levant (ISIL). Въпреки някои вътрешни борби, впоследствие, с помощта и на десетки хиляди чуждестранни наемници, те овладяха още по-големи територии в Ирак и Сирия. Всичко това ставаше под грижовния поглед на американското правителство и в присъствието на многохилядна американска армия в Ирак, а след това, което продължава и сега, на хиляди американски военни и други съветници в Ирак. И въпреки всички тези неоспорими факти, сега внушават на наивниците, че Америка нямала нищо общо с Ислямска държава и че воювала срещу нея. Каква цинична лъжа!

Мигрантите сега се превръщат от САЩ в политически горещ картоф, който може да се използва в стратегически и демографски план като оръдие срещу интересите на ЕС. Многохилядните мигрантски потоци могат да послужат за безпрепятствено прехвърляне на ислямски терористи – джихадисти от Ислямска държава в Европа. Европейски специалисти по сигурността правят консервативни предположения, че ако само един процент от мигрантите са джихадисти, при дошли до сега само през тази година около 500 хил. души, това означава, че вече са прехвърлени около 5000 терористи, които при нужда, по решение на техния център в Ислямска държава, могат да изправят Европа или отделни европейски държави пред голяма опасност през близките години, с непредвидими последствия. Нима ръководителите на Европа не мислят за това!

От телевизионните предавания личи, че голямата част (около 80%) от мигрантите са млади здрави мъже на възраст между 20 и 40 години. Това съвсем не е типична полова и възрастова структура за спасяващи се от преследвания отчаяни възрастни хора и майки с децата си! Повечето от тях са икономически имигранти, които търсят по-добри условия за живот. Част от тези хора могат да бъдат завербовани, обучени в Европа и изпратени през следващите години обратно в техните родни страни за борба срещу евентуално „непослушни” правителства. Така сегашният тероризъм ще ражда още тероризъм, който обаче ще е „добър тероризъм” по западните стандарти, понеже ще обслужва интересите на Америка и техните най-близки европейски съюзници.

Защо мигрантите не се насочват към Саудитска Арабия и нейните по-малки съседи от Залива?

Милионите хора, принудени от военните действия и невъобразимия хаос, да напуснат Ирак, Афганистан, Либия и Сирия, трябваше да изберат страните, където да търсят спасение. Те са мюсюлмани в огромното си мнозинство и в преобладаващата си част говорят арабски език, с изключение на афганците и до известна степен – еритрейците. Би било логично мигрантите да се насочат към най-близките и най-богати арабски мюсюлмански страни. Част от тях наистина го сториха, като се отправиха към съседните по-бедни мюсюлмански държави: Турция, Йордания и Ливан. Малка част се насочиха към Египет, може би поради все още нестабилното положение там.

Няма обаче миграционни потоци към най-богатите арабски страни от Залива: Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Обединените Арабски Емирати и Оман. По данни на Световната банка БВП на човек от населението в текущи цени в Катар е 103900 щатски долара, в Кувейт – 85660 дол., в ОАЕ – 29900 дол., в Оман – 29600 дол., в Бахрейн – 29200 дол., в Саудитска Арабия – 26200 дол. Те не оказват и финансова помощ на официалните власти в Ирак, Либия и Сирия, поради обтегнатите отношения между техните правителства в миналото, а и сега. Обратното, помагат с финансови средства на групировките в Сирия, които воюват срещу президента Асад. На Саудитска територия се обучават терористи на Ислямска държава. Тези богати държави са част от регионалната политико-икономическа общност The Gulf Cooperation Council.

Всички арабски страни членуват в Арабската лига. Отношенията между тях често са били помрачавани от малки или по-големи противоречия, но все пак повече са чертите, които ги обединяват: обща религия, общи духовни ценности, обща или близка култура, общ език (между другото и поради обединяващата езикова роля на Корана). Има и някои нюанси на религиозни различия. Не бива също да се забравя, че преобладаващият ислям в Сирия е по-умерен и по-толерантен от този в Саудитска Арабия. Между тях обаче има много повече общи черти, отколкото с европейските народи. Освен това, Европа е много по-далече и достигането й е по-трудно, сложно и рисковано. Европейският климат със студени зимни месеци е доста по-труден за тях. И въпреки това емигрантите от Ирак, Либия и Сирия се насочват към Европа, а не към братските си арабски държави на изток.

Трябва също да се знае, че ръководствата на Саудитска Арабия и на страните от Залива никога не са заявявали публично, че желаят да приемат своите страдащи братя. По-скоро обратното. Изразявам се така, защото в официални и неформални разговори арабите от различните арабски страни, винаги взаимно се наричат братя. За отношението на Саудитска Арабия към потенциалните мигранти от Сирия и Ирак има значение и това, дали са шиити, сунити или от други етническо-религиозни общности в региона. Това усложнява обстановката допълнително. Нещо повече, Саудитска Арабия изкопа дълъг дълбок ров по западната и северо-западната си граница, за да затрудни проникването на неканени гости на нейна територия.

Важно е също да се знае, че Саудитска Арабия и страните от Залива поддържат от десетилетия много близки отношения със САЩ. Те координират тясно външната си политика. Техните армии са въоръжени предимно с американска военна техника. В много свои вътрешни държавни порядки, в бизнеса, дори в архитектурата подражават на Америка. Логично е да се предполага, че това необичайно дистанцирано поведение към милиони техни арабски братя – емигранти, в настоящата драматична обстановка, е избрано не без участието на американските власти. Разбира се, подобни неща не се разгласяват чрез медиите. Такива деликатни договорености обикновено се премълчават и най-често се отричат.

Насочването на милиони мигранти от засегнатите от военни действия страни към Саудитска Арабия и страните от Залива би ги дестабилизирало, въпреки огромното им финансово богатство, защото нямат нужната материална инфраструктура. Независимо от това, с помощта на чуждестранни специалисти, те могат лесно да създадат и поддържат големи и удобни палаткови бежански лагери на своите територии, със съответна инфраструктура, в които да приютят стотици хиляди имигранти. То би било по-лесно и поради по-благоприятния климат там в сравнение с Европа, особено през наближаващите зимни месеци.

Много е вероятно американските власти да са ги посъветвали да не поемат такова тежко бреме и да насочат мигрантите към Европа. Като имаме предвид стратегическата цел на Америка – постепенно да изтощават Европа, много е вероятно да го правят нарочно. Сега сме свидетели как това се върши с голям размах, докато арабските братя от Саудитска Арабия и страните от Залива наблюдават от разстояние и декларират солидарност. Тази нелогична насоченост на мигрантските потоци – на запад към далечната непозната Европа, а не към по-близките им братски арабски страни на изток, не може да не прави впечатление на европейските ръководители, но до сега нито един от тях не е споделил публично своите тревоги. Между тях има умни хора, които не може да не се тревожат. Това мълчание едва ли е случайно!

Защо световната общност си затваря очите?

Така наречената „Световна общност” знае всичко това. И дори много повече от мен, защото заедно с Америка участва в дестабилизирането на тези региони на Африка и Азия и в организирането на настоящите миграционни потоци към Европа. Но остава сляпа и безмълвна за истинските причини на масовото преселение към Европа. Вместо да разкрива същността и причините и да търси отговорност от причинителите на настоящата миграционна трагедия, Европа разходва милиарди евро и се занимава само с последствията от тези процеси. Повтарям, с последствията, а не с фундаменталните причини за масовото преселение. Според някои оценки само Германия се очаква да изразходва тази година между 5 и 10 млрд. евро за посрещане на стотиците хиляди бежанци. Тези дни има съобщения, че властите в такъв голям град, като Мюнхен, изнемогват с посрещането на хиляди имигранти ежедневно. Над 2900 души са се удавили в Средиземно море. Може би хиляди други са загинали в Егейско море и по пътищата през Турция и балканските страни. Милиони хора страдат в Африка, Близкия и Средния Изток и в Европа.

През това време ръководителите на ЕС умуват по задължителните или доброволни квоти за разпределение на имигрантите по страни и статута им като бежанци, по „горещите точки”, по регистрацията на мигрантите, по пръстовите отпечатъци, по въвеждането на нов граничен контрол, включително и граничните заграждения, въпреки Шенгенските правила, по финансирането на тяхното пребиваване, по правото им на избор на страна за пребиваване и т.н. Президентът Саркози препоръча неотдавна създаването на някакви центрове за предварителен подбор на мигрантите извън Еврозоната – в Северна Африка и в гранични държави на Шенгенската зона (България и Сърбия). Това би било много опасно за България и нашето правителство не трябва да го допуска. В същото време САЩ и Световната общност гузно мълчат! И продължават да живеят със самочувствието, че всичко им е позволено.

По този начин обаче не може да се решат тежките проблеми, свързани с мащабното преселение към Европа. Като служител на ООН дълги години съм работил с част от тези страни, познавам манталитета на тези народи и на техните управници. Сега там се разпространяват легенди за щастливия живот, който мигрантите намират в Европейския рай, особено в Германия. За същото допринасят и световните медии. Това насърчава все повече хора да се присъединяват към миграционните потоци. Оскотяващата масова бедност и крещящото неравенство, гражданските войни, липсата на елементарна лична сигурност, полицейският произвол и нападенията на въоръжени банди над беззащитни хора в тези страни ще тласкат все повече нещастници да търсят спасение в Европа.

А обещанията на г-жа Меркел, че ще приемат едва ли не всички пристигнали мигранти и новините за оказвания им засега радушен прием, се разпространяват мигновено от световните медии дори в най-затънтените кътчета на най-изостаналите африкански, арабски и азиатски страни. Това окуражава бедстващите хора да поемат трудния и рискован път към лелеяната земя. И стотици хиляди, дори милиони вече си стягат скромния багаж за дългото и опасно пътуване към Европа.

Тези процеси се организират и от безогледни трафиканти, които вземат по няколко хиляди долара на човек за включване в миграционните групи към Европа. Властите в Европа и в съседните ѝ страни не вземат достатъчно енергични мерки срещу тях. Някои българи също се заеха с този неморален, но доходен бизнес, а българските власти също не са достатъчно строги в тяхното преследване.

Напоследък се появиха съобщения в Австрия, че американските власти участват косвено във финансирането на миграционните потоци чрез така наречените „неправителствени организации”. Ако тези съобщения се потвърдят, може да се окаже, че американските тайни служби отправят безпрецедентно предизвикателство срещу народите на Европа и цялото човечество. А действията на американските секретни служби в такъв свръхделикатен бизнес едва ли се предприемат без разрешението на най-високото политическо ръководство.

Получава се странен дисбаланс: американците бомбардират тези страни, изпращат там десетки хиляди наемници, настояват за смяна на легитимни правителства и стимулират граждански войни, които в крайна сметка пораждат масовата миграция, а европейските народи плащат цената! Едни бомбардират и прогонват милиони хора от родните им места, а други ще плащат за тяхната одисея! Европейските ръководители мълчат и не смеят да назоват истинските виновници за миграционната трагедия, макар че ги знаят. Нещо повече, настояват за общоевропейска солидарност при плащането на тази цена.

Възможни деструктивни последствия от масовата имиграция в Европа

Миграционните процеси създават много тежки проблеми на европейските правителства и на техните народи. Високото качество на живота в Европа се дължи главно на труда и предприемчивостта на много поколения хора в тези страни през последните 150-200 години. В известна степен то се дължи и на дългогодишната експлоатация на африканските, азиатските, арабските и други страни чрез механизмите на колониалната система, неравноправната световна търговия, кредитната система, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и други методи.

Милиони бедни хора от тези страни без образование, квалификация, навици за труд, ред и дисциплина, или хора от средната класа в Африка и Азия сега се стремят към Европа, за да ползват наготово създадените от европейските народи в продължение на много десетилетия, високи жизнени стандарти. Все по-често ги чуваме да казват: „Имаме роднини в Германия, Норвегия, Швеция, Холандия, Дания и т.н., (но не споменават България, Румъния, Унгария, Хърватска или прибалтийските страни) и искаме да отидем да живеем при тях”. Нима това е аргумент, за да настояваш да те приемат като имигрант в Европа, преследван в родната му страна! То по-скоро е доказателство, че преобладаващата част от пристигналите са икономически имигранти. При това става дума за стотици хиляди хора през тази година. А догодина наверно ще бъдат над един милион с такива „аргументи”.

През първата половина на септември никой високопоставен политик не казваше справедливо ли е това или не. Аз смятах и смятам, че не е справедливо, особено за икономическите имигранти. Бедността в Африка и Азия е толкова масова, че поне 400-500 милиона души, които живеят в мизерия и си недояждат системно, биха желали да се преселят веднага в Европа. Това обаче е немислимо! То е абсурдно! Допускането дори на 10% от тези 500 млн. ще има трудно предвидими разрушителни последствия за Европа и за световната икономическа и политическа стабилност. Масовият наплив на десетки милиони такива хора към нашия регион през следващите години може да върне Европа с десетилетия назад. Драматичните последствия от такова нашествие са трудно предвидими! А много европейски политици все още не си дават сметка за това, макар че някои започнаха да го правят с половин уста едва напоследък!

Това ще поражда все по-мащабно преразпределение на наличните блага за издръжка на имигрантите. Наивно е да се очаква, че те всички ще са полезни за европейската икономика в настоящата сложна икономическа и социална обстановка. Мнозинството са без образование и квалификация, без системни трудови навици и трудова дисциплина. Те ще вършат най-мръсната работа в Западна Европа, ще имат най-ниска производителност на труда, най-ниски доходи, но ще конкурират местните хора на пазара на труда, ще извършват престъпления, ще враждуват с местните хора и дори помежду си, както правят у дома си. Прави впечатление тяхната емоционалност, невъздържаност и агресивното им поведение с граничните охрани и официалните власти на европейските страни по пътя им към мечтаната Германия.

Те ще нажежават и без това наличните остри икономически, социални, етнически, религиозни и културни проблеми в приелите ги страни. Това може да улесни някои среди на европейския корпоративен капитал с евтина и непретенциозна работна сила, но ще закове последните пирони в ковчега на Социална Европа, за която са се борили в продължение на деситилетия много поколения хора на континента.

Известно е колко трудно имигрантите, дори тези от второ и трето поколение, възприемат ценностните системи, законите, порядките, дори езика на приелите ги европейски страни. Много от тях продължават да приемат Корана като върховна конституция и думите на ходжата като върховен съдник, а не конституциите, законите, институциите и нормите за поведение на съответните демократични страни, които са ги приютили. Те не се интегрират в местните европейски общности, а се обособяват в имигрантски анклави, създават свои затворени гета. Някои дори участват в организирани убийства на местни хора – известни са примерите във Великобритания, Франция и други европейски страни.

Европейските народи навярно ще реагират на това. Първоначалните симпатии към бежанците ще прерастват постепенно в антипатии и дори във враждебност. Така се случи преди години и с косоварите. Това ще засилва ксенофобските десни настроения в тези страни. Ще възникват остри конфликти между местните хора и пристигащите от юг и югоизток потоци от отчаяни хора, спасявайки се от смъртта и търсещи своето щастие.

По всеобщо признание политиката на ЕС по бежанците до сега е пълен провал. Защото европейските ръководители се занимават само с последствията от масовото преселение, а не с фундаменталните му причини и с бъдещите предизвикателства. Защото се страхуват да признаят и огласят истината за мигрантската трагедия и за нейните автори – задокеанските им приятели.

Откакто възникна тази миграционна криза чух изказвания на много европейски политици, но нито един от тях, с изключение на унгарския премиер Виктор Орбан, не спомена причините и причинителите на бедствието и бъдещите опасности за Европа. Не се съмнявам, че те добре ги знаят, но не смеят да произнесат дори най-мек упрек по адрес на американските си съюзници. Дори председателят на ПЕС Сергей Станишев заяви, че централният проблем на ЕС бил „справедливото разпределение на бежанците” по държави. Нима той не разбира, че дори и най-справедливото им разпределение по квоти между европейските държави, по някакви измислени от Брюкселските бюрократи критерии, не решава проблема, ако причините остават и мащабите на миграционните потоци се запазват или растат. Дори и той не смее да назове американските власти като причинител и най-голям виновник за миграционната катастрофа, която заплашва Европа.

Отделен въпрос е дали така нареченото „справедливо разпределение по квоти” е наистина справедливо, защото почивало на принципа за солидарността. Справедливо ли е България да участва в това квотно разпределение и да плаща съответна цена по някакви общоприети критерии, след като решенията за нападения над Ирак, Афганистан, Либия, Йемен, Судан и Сирия, тяхното бомбардиране и разрушаване, обслужващо чужди интереси, е взето от други правителства и по чужда воля! Какво общо имаше България със ставащото на времето в Камбоджа, Косово, Босна и Херцеговина, а по-късно в Ирак, Либия и Афганистан, за да изпраща там военни контингенти и да понася жертви в Камбоджа и Ирак! Само щастливата случайност ни е спасила до сега от жертви в Афганистан. Дори нашето символично участие в Ирак, Афганистан, Либия и другите страни ни е наложено от тези, които командват в НАТО и нашият народ няма нищо общо с него. Нито нашите национални интереси! Но цената трябва да плащаме ние. Това няма нищо общо със справедливостта. Такава солидарност е неприемлива, защото няма реципрочност между участието във вземането на решенията и носенето на отговорност за последствията!

Ангела Меркел, Франсоа Оланд, Жан-Клод Юнкер, Мартин Шулц и Сергей Станишев изглежда не разбират основния замисъл на американската стратегия: постепенно обезкръвяване и отслабване на Европа, за да се предотврати нейното успешно развитие, евентуален съюз с Русия и сътрудничество с Китай, което би ги направило непобедими на бъдещата световна икономическа, политическа и военна сцена. Ако пък го разбират, както аз предполагам, се страхуват да го назоват на глас. Това показва, че начело на ЕС, а и на Партията на европейските социалисти не стоят достойни политически мъже и жени, които могат и желаят да защитават интересите на 500 милионното население на общността.

С омерзение си спомням за препоръките на Кристалина Георгиева преди година-две, че трябвало да сме доволни от идването на чужденци от Азия и Африка, което щяло да обогати генетичния ни фонд чрез създаването на семейства между наши граждани и имигранти, и да облекчи демографската ни криза. Тежко ѝ на тази Европейска общност, а и на България ако се надяват главно по такъв начин да решат своята задълбочаваща се демографска криза, без да търсят собствени решения чрез увеличаване на раждаемостта и намаляване на смъртността! Тежко й и на тази социалистическа партия с такива безлики ръководители, послушни изпълнители на американския диктат! Съдбата на европейските народи е последна грижа за тези ръководители!

Върхушката в Брюксел сега моли страните членки на ЕС за солидарност при разпределението на миграционното управленско и финансовото бреме. А правителствата на САЩ, Великобритания и Франция питаха ли европейските народи (дори своите народи), когато предприемаха авантюрите в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия, в някои африкански и други страни, които причиниха сегашната миграционна криза. Те бяха подпомагани само от няколко най-послушни европейски правителства. Поради това е съвсем логично цената на миграционната криза в Европа да поемат само тези, които я причиниха. Неслучайно някои остроумци казват: заплащането да се определя според бомбите, ракетите, жертвите и разрушенията в посочените по-горе страни. Който е хвърлил повече бомби, изстрелял повече ракети и причинил повече жертви – да плаща повече!

На практика се получава обратното. В свое изявление на 22 септември 2015г. г-жа Меркел съобщи, че правителството на САЩ е обещало да приеме 10 хиляди сирийски бежанци през новата бюджетна година (1 октомври 2015г. – 30 септември 2016г.). „Щедростта” на Америка при поемането на имигрантското бреме личи от едно сравнение с Ливан. При население от 5,8 млн. души сега в Ливан има над 1 милион сирийски имигранти. САЩ при население над 320 млн. души ще приеме 10 хил. сирийски бежанци. Според изявления на държавния секретар Джон Кери САЩ обещават да приемат общо 85 хиляди имигранти. Каква щедрост, нали!

В същото изявление г-жа Меркел казва: „Европа трябва да си подели отговорността за справянето с масовата миграция… Европа трябва да действа заедно и да поеме отговорността. Германия не може да се нагърби с тази задача сама”. Според мен няма основания за такава солидарна отговорност на страните членки при плащането на цената, защото не е имало солидарно тяхно участие при вземането на решенията за нападения над тези страни.

В Европейския съюз е настъпил пълен управленски хаос. Все повече страни членки вече търсят собствени национални решения на мигрантските проблеми, понеже не разчитат на Брюксел. Правителствата на много страни членки основателно възразяват срещу задължителното квотно разпределение на имигрантите. Дори и срещу доброволното квотно разпределение. Появяват се все повече признаци за опасно разцепление в Европа при първото най-голямо изпитание на общността след Втората световна война.

Трудно ми е да си представя как ще изглежда Европа и какви конфликти ще възникват след 20-30-50 години ако настоящите миграционни потоци продължават. А те наверно ще нарастват. Сега се утвърждават квоти за разпределението на 160 хил. имигранти между страните членки на ЕС. А какво ще се прави в края на тази година, когато броят им навярно ще достигне един милион? А идущата година, когато може би ще са 2-3 милиона? А след няколко години, когато достигнат 10-15 и повече милиона души, ако не настъпи рязко подобрение на обстановката в размирните страни, настоящи източници на имигранти?

Президентът на Турция г-н Ердоган заяви преди няколко дни, че има много просто решение на миграционната криза – да се прекрати насилието в страните от които те идват. Точно така! Такива оценки обаче почти не чуваме от ръководителите на най-големите европейски държави и на Европейския съюз. Още по-малко от българските ръководители, с изключение на премиера през последните дни! Нима те не знаят, че това зависи главно от правителството на САЩ! Убеден съм, че го знаят, но се страхуват да не засегнат могъщия си американски съюзник! Насилието в тези страни могат да прекратят само държавите, които го започнаха: САЩ и няколко техни най-близки европейски съюзници.

Грубо тенденциозно и неверно е прибавянето към тях и на Русия с едва ли не същата отговорност! Русия има само една или две бази на чужда територия и то в страни от ОНД, а Америка над 100, а по някои данни 135. Сравнете кой е разпрострял пипалата си над целия свят и се стреми да му диктува поведение! По оценки на американски секретни служби сега в Африка и Азия около 17 млн. души са настроени да поемат рискованото пътуване към мечтаната Европа през следващите няколко години. По оценки на турските ръководители потенциалните имигранти в Европа само от Сирия са около 7-8 млн. души.

Колкото по-добре биват посрещани имигрантите в Европа през тази и следващите години, толкова по-масови ще са бъдещите имигрантски потоци и по-голям делът на икономическите имигранти в тях. Ако не се вземат мащабни мерки за облекчаване на оскотяващата бедност и растящата социална поляризация за стотиците милиони хора в Африка и Азия; за ограничаване на военните, религиозните, етническите и други конфликти в тези региони и много строги мерки за недопускане на икономически имигранти в Европа, може да се стигне до катастрофални последствия за европейската и световната цивилизация. Дават ли си сметка за това настоящите европейски ръководители?

Европа сега е преобладаващо християнска общност. Дали след 50-70 години тя няма да се превърне в преобладаващо мюсюлманска общност! Даваме ли си сметка какво ще се случва в Европа дори само с 40-45-50% фанатично религиозно, емоционално и агресивно мюсюлманско население? Тази агресивност дори сега личи в поведението на мигрантските групи, в които преобладават млади и здрави мъже (а не жени и деца). Нападат и дори раняват служебни лица от граничните охрани. Захвърлят демонстративно предлаганите им храни и дрехи втора употреба. Плащат хиляди долари на трафикантите и ултимативно си избират страните в които искат да живеят. От къде вземат хилядите долари? А уж бягат от насилието в техните страни. Това е необичайно поведение за действително прогонени от домовете им хора от смъртни заплахи. А как ли ще се държат тези хора, веднаж установили се в Европа, почувствали своята сила и придобили самочувствие след 20-30-40 години!

Дали сегашните граждани на Европа ще допуснат такава катастрофална социална и ценностна демографска трансформация в полиетническо общество, към което ни тласкат американските власти и някои техни теоретици по етнология, позовавайки се на американския исторически опит! И дали разрушаването на ценностните фундаменти и на преобладаващия християнски характер на най-проспериращия в материално и духовно отношение континент – Европа, ще бъде добра услуга на европейската и на световната цивилизация!

Европейската общност и европейските правителства като че ли не се замислят по наближаващите предизвикателства. Това поне не личи от публичното им поведение. От мудността и нерешителността с която вземат предпазни мерки. От неумението или нежеланието им да видят и обявят публично дълбоките причини за миграционната криза. Да заработят веднага за тяхното отстраняване. Различните европейски държави провеждат различна миграционна политика – от най-либерална, през умерена, до най-рестриктивна. Това личи от следната таблица за някои скандинавски страни, които са между най-либералните спрямо имигрантите:

Имигранти и деца на двамата родители имигранти, като процент от общото население на страните

Страни / Години 2000 2010 2015
Швеция 14,5 19,1 21,5
Норвегия 6,3 11,4 15,6
Дания 7,1 9,8 11,6
Исландия 3,2 8,9 9,5
Финландия 2,1 4,1 5,5

Източник: Wikipedia. Immigration to Europe. The Nordic countries as an example (2000-2015).

Според Евростат на 1 януари 2014г. живеещите в ЕС-28, родени извън ЕС са били 33,5 млн. души или около 6,7% от населението на общността. Най-много са били те в Кипър – 22,3% от населението, в Австрия – 16,6%, Ирландия – 16,1%, Швеция – 15,9%, Белгия – 15,8%, Испания – 12,8%, Великобритания – 12,5%, Германия – 12,2%, Франция – 11,6% и т.н. Най-малко са били имигрантите в Румъния – 1,1% от населението, в България – 1,5%, Полша – 1,6%, Словакия – 3,2%, Унгария – 4,5% и т.н. По други данни през 2014г. около 20% (16,3 млн. души) от населението в Германия имат имигрантско минало. Горните числа са повишени чувствително от януари 2014г. до сега. А този процес се ускорява. Според официални източници Германия очаква около 800 хил. нови бежанци тази година. През следващите години навярно ще са още повече.

Всичко това ще дестабилизира европейските държави и ще влошава живота на европейските граждани, От прилива на млади и ограничен брой квалифицирани имигранти ще печелят главно корпорациите. Европа ще става все по-малко социална и все по-безпомощна във взаимоотношенията си с Америка и с другите световни икономически и политически гиганти.

Как да се ограничи масовото преселение към Европа?

Как могат да се овладеят нарастващите миграционни потоци от Африка, Близкия и Средния Изток към Европа, а също и в самата Европа? Според сериозните прогнози през следващите десетина години поне 10-15 млн. души ще напуснат страните си и ще се отправят към Европа. Не е изключено тези прогнози да бъдат превишени.

Казано най-общо, решението трябва да се търси в дълбоките причини за настоящото масово преселение. С други думи, да се търсят средства за ограничаване появата на миграционни потоци, а не в разпределението на имигрантите по европейски страни:

  1. Решението с най-бързи резултати зависи от поведението на САЩ и техните най-близки европейски и други съюзници. Цитираните по-горе думи на турския президент г-н Ердоган го потвърждават. Ако Америка прекрати високомерното си конфронтационно поведение с подклаждани от вън граждански войни, с изпращане и финансиране на хиляди чуждестранни наемници, с дейности за сваляне на легитимни правителства, миграционните потоци от тези страни към Европа ще затихнат сравнително бързо. Крайно време е да се преустанови „износът на демокрация”, „грижата за човешките права” и други подобни цинични клишета за груба намеса във вътрешните работи на тези страни, които нямат нищо общо с истинската демокрация и човешкото достоинство.. Народите на тези държави трябва да се оставят да развиват свои форми на демокрация и свои разбирания за обществени отношения в съответствие с техните национални традиции, ценностни системи и култури. Освен най-бързото, това е и най-доброто и най-евтино решение на настоящата миграционна криза, която е на път да прерастне в трагедия – ликвидиране на причините за преселението.
  1. В най-близко време да се проведе среща на най-високо равнище на САЩ, Русия, Европейски съюз, Китай и Арабската лига, а може би и Турция за вземане на бързи и радикални колективни решения за овладяване на миграционната криза в Африка, Близкия и Средния Изток, която е на път да се превърне в катастрофа за Европа.
    Арабската лига трябва да бъде ангажирана активно в решаване на нейната собствена криза. Тя не може и не трябва повече да стои като страничен наблюдател! Още повече, че има политически, финансов, религиозен, духовен и езиков и институционален потенциал за по-активна конструктивна роля. Традициите и институционалната инфраструктура за сътрудничество между арабските страни съществуват от 70 години. Арабската лига е създадена през март 1945г. и в нея членуват 22 страни. А сега е в процес на създаване и на свои въоръжени сили.
    Турция също трябва да участва в такава конференция, поради ключовото си гео-политическо положение между разбунения Близък Изток и Европа. При конструктивна политика Турция може да помогне за ускоряване решението на разгарящата се миграционна криза. При деструктивна политика, тя може да я усложни още повече. Турция държи един от ключовете за спасяването на Европа от нарастващото преселение на милиони хора през следващите години и десетилетия.
  1. Да се пристъпи веднага към създаване на ефикасна система за предварителен подбор на кандидатите за имигранти, преди да са навлезли на територията на ЕС т.е. – разграничаване на политическите от икономическите кандидат имигранти.
    ЕС следва да приема само политически имигранти, т.е. от държави, където се водят войни; доминира вътрешен хаос и тотална несигурност за живота на хората със слаба централна власт; брутални диктаторски режими, които преследват своите граждани заради политически, етнически, религиозни и други подобни убеждения.
    ЕС не трябва да приема икономически имигранти на своя територия, освен в отделни случаи чрез подбор на квалифициран персонал от отделни компании и в умерени количества. Кандидатите за икономически имигранти при сегашната оскотяваща масова бедност и все по-остро неравенство, хора, които постоянно си недояждат, само в Африка, Близкия и Средния Изток са около 500 млн. души. Дори и да го желае, Европа не може да приеме толкова много бедстващи хора. Това би било самоубийствено за Европа!
    Трябва да се създаде подходяща инфраструктура за подбор на кандидатите за политически имигранти по строги и обективни критерии. Подборът да се прави от представители на Европейската комисия, в подборни центрове в самите бедстващи страни (ако е възможно) или в съседни на тях държави, извън Европейския съюз, примерно в Турция, Ливан, Йордания, Египет, Тунис, Алжир, Мароко. Желателно е още тогава да се определя кои политически емигранти ще останат в лагери в техния регион (виж точки 4. и 5.) и кои ще се допуснат в страни от ЕС.
    Пребиваването им в имиграция в ЕС следва да е временно: за кратко- и средносрочен период. И това да им се казва в самото начало. След нормализиране на положението в съответната страна политическите имигранти да се връщат обратно в родината им или в съседна на нея страна в региона.
    Въз основа на извършения подбор политическите имигранти да се разпределят по европейски страни членки на ЕС според желанията и възможностите на приемащите страни, а не според желанията на имигрантите. Издръжката на тези имигранти през началния период (примерно 1-2 години), докато научат езика и си намерят работа в приютилата ги страна, да става със средства от централния бюджет на Европейската комисия. След това да се прекратява и съответният имигрант да си поема издръжката.
  1. Да се създадат лагери за политически имигранти в държави, съседни на родните им рискови страни, които те са напуснали: в Турция, Ливан, Йордания, Египет, Тунис, Алжир, Мароко. Инвестициите за създаване на тези лагери и текущата им издръжка по пребиваването на имигрантите там да се осигуряват главно от ЕС, а частично и от страните домакини, ако това е възможно. Продължителността на пребиваването на имигранти в тези лагери ще зависи от нормализацията на обстановката в техните родни страни. При нормализация те да се завръщат у дома си. Както посочих по-горе, само част от политическите имигранти да се изпращат временно в страните членки на ЕС.
    Министър председателят на Турция Ахмет Давутоглу в писмо до нашия премиер Бойко Борисов преди няколко дни, препоръча създаването на „зона за безопасност в северната част на Сирия”, където да се приютят избягалите от другите райони на страната, без да напускат територията на Сирия. Тази зона очевидно ще бъде забранена за официалните сирийски власти, а въздушното ѝ пространство затворено за полети на сирийски самолети. За голямо мое учудване Бойко Борисов е приел тази идея и я представя в Брюксел на 24 септември, но за щастие, Съветът на Европа я отклонява. Създаването на такава зона би било груба политическа грешка. Освен че предполага произволно разпореждане с територията на суверенна държава, без да се пита нейния народ и правителство или с разрешение на Съвета за Сигурност на ООН, то цели отнемането ѝ от суверенитета на сирийското правителство, а Турция на практика да окупира тази част на Сирия, населена предимно с кюрди, които сега воюват, заедно със сирийските правителствени войски, срещу Ислямска държава. Не е трудно да се предвиди, че тази „зона за безопасност” ще се контролира по суша и от въздуха от войски на Турция, САЩ и други западни държави, ще преследва местното сирийско кюрдско население, пряко и косвено ще помага на Ислямска държава. Това би означавало повторение на забраната на част от въздушното пространство, прилагана преди години срещу Ирак и Либия за полети на техни самолети, преди започването на открита война срещу тях. Това е хитра уловка на Турция и нейните съюзници от НАТО, на която Сирия едва ли ще се поддаде.
  1. Европейският съюз да се обърне с настойчива молба към правителствата на Саудитска Арабия, Кувейт, Бахрейн, Катар, Обединени Арабски Емирати и Оман да създадат на своя територия подходящи лагери за политически имигранти от други арабски страни и от Афганистан и Еритрея. Саудитска Арабия и страните от Залива предлагат благоприятни условия за настаняване в лагерите на няколкостотин хиляди имигранти: общ език (без авганците и частично – еритрейците), обща религия, обща или сходна култура, общи духовни ценности, благоприятен целогодишен климат. Продължителността на пребиваването на политически имигранти в тези лагери ще зависи от нормализацията на обстановката в техните родни страни. При нормализация те да се завръщат у дома си. Инвестициите за създаването на такива лагери и текущата им издръжка по време на пребиваването на имигрантите там да се осигуряват от страните домакини, защото имат голям финансов потенциал.
    При нужда, ЕС да потърси посредническо съдействие от правителството на САЩ за договаряне със Саудитска Арабия и другите страни от Залива.
  1. Радикално дългосрочно решение може да се постигне чрез мащабни глобални програми за подпомагане на икономическото и социалното развитие на най-бедните африкански, близко- и средноизточни страни; ограничаване експлоатацията на тези страни чрез неравноправна световна търговия, неизгодно кредитиране, неизгодни преки чуждестранни инвестиции. Чрез оказване на по-големи помощи за ограничаване на растящото икономическо неравенство, на престъпността и корупцията; за подобряване на здравеопазването и образованието; развитие на инфраструктурата; създаване на нови работни места с достойно заплащане; за преодоляване на вътрешните икономически, социални, етнически, религиозни и други конфликти.
    При оказване на такава помощ не трябва да се натрапват американски или европейски политически, социални, културни и други модели, които противоречат на вековните традиции, духовните ценности и националните култури на тези народи. Разбиранията за демокрация, човешки права, справедливост и други нравствени и културни измерения на съвременните ислямски и други религии, се различават съществено от американските и европейските религии.
    Досегашните действия на световната общност чрез ООН, Световната банка, МВФ, СТО, ЕС и други подобни не помагат ефикасно на тези народи. Сериозни глобални икономически и финансови анализи на независими колективи показват, че това, което се отнема от тях чрез неравноправна търговия, кредитни отношения, ПЧИ и други подобни механизми, превишава онова, което им се дава като международна помощ. В резултат на това световната бедност и неравенството растат тревожно. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц напоследък с голяма тревога бие камбаната за тези проблеми. През последните години те присъстват все повече и се обсъждат с все по-голяма загриженост и на дискусионния форум в Давос.
    Ако се постигне действително НОВ СПРАВЕДЛИВ СВЕТОВЕН ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН РЕД, който подобрява реално живота на тези хора, те няма да се стремят отчаяно към Европа или Америка, а ще предпочитат да живеят и работят със семействата и близките си в своите страни.
  1. Масирани миграционни потоци към Западна Европа се очакват скоро и от страните от Западните Балкани, от Украйна, Молдова, Грузия, а също и от ромските общности в Източна Европа и близките страни. ЕС не е готов да се справи с това предизвикателство. Той е изправен пред решаване и на собствените си демографски проблеми – ниска раждаемост, намаляване на населението и на работната сила. Това може да наложи „внос на население и работна сила”. Как тази потребност от работна сила като количество и качество ще се съчетава с бъдещия натиск на имигранти, който наверно ще се разминава с нуждите и абсорбционния потенциал на Западна Европа? ЕС не може да направи много за успокояване на напреженията в Африка, в Близкия и Средния Изток. Това е само по силите на САЩ, а в Сирия – съвместно на САЩ и Русия. ЕС обаче може и трябва да направи много повече за успокояване на обстановката в Украйна, в Западните Балкани, за ромските общности в Източна Европа. Той обаче не го прави. И не личи, че осъзнава неотложната потребност да го прави.
    Лансираната напоследък идея от някои европейски либерални партии за ускорено присъединяване на Албания, Македония, Черна гора и Сърбия към Европейския съюз ще бъде груба грешка. Защото икономическата, финансовата и социалната разнородност на ЕС и сега е много голяма и затруднява нормалното развитие на общността в условията на Общ европейски пазар. Разнородността ще се изостри при преждевременно разширение с неподготвени страни-кандидатки и ще оказва още по-неблагоприятно влияние с непредвидими последици дори за нейната съдба. Наложеното преди година замразяване на приемането на нови членове в ЕС следва да продължи до пълната стабилизация на ЕС и на Еврозоната, което не се очаква много скоро.
  1. Българското правителство да вземе незабавни мерки за опазване на сухопътната граница с Турция и на морската ни граница, срещу нахлуване на нелегални мигранти. Засега сухопътната ни граница не е охранявана надеждно и незаконното ѝ преминаване от чужденци е почти масово. Подобряването на охраната включва: Ускорено завършване на загражденията по границата ни с Турция. Ако отчуждителните процедури забавят строителството, да се приемат бързо промени в закона за въвеждане на ускорен режим на отчуждаване, поради важността и спешността на строежа. Да се осигури необходимото допълнително финансиране, материали, транспорт, работна сила за ускорено завършване на загражденията; 2. Увеличаване броя на въоръжената охрана от граничната полиция, жандармерията и армията за опазване на границата. Засега все още се пропускат немалък брой нелегално проникващи групи. Нашите власти и сега не знаят колко имигранти пребивават незаконно в България. Специалистите смятат, че те са много повече от официално обявяваните от властите.
  2. Да не се допускат на наша територия икономически имигранти, а също и други имигранти, превишаващи нашия потенциал за тяхното устройване. Това може да ни създаде още повече проблеми в бъдеще ако вземем предвид и настоящия етнически състав на нашето население. По данни от преброяването през 2011г. въз основа на доброволното самоопределение на преброяваните 5,665 хил. (84,8% от населението) принадлежат към българската етническа общност; 588 хил. души (8,8%) към турската и 325 хил. (4,9%) към ромската. По данни на НСИ 63,7% от турската общност живее в района на Кърджали и в Североизточна България. Почти всички хора от тази общност са мюсюлмани. Силно изразена е и връзката между етническото самоопределение и самоопределението по майчин език. 96,6% от турската общност счита турския език за майчин, а 85% от ромската общност приема за майчин ромския език, 7,5% българския и 6,7% турския. Има тенденция към турчеене на нарастваща част от ромската общност, стимулирано и от някои политици. При този етнически състав на нашето население, с доста по-ниска раждаемост от турската и ромската общност и по-активна емиграция на хората от българската общност, ако през близките 15-20 години се прибавят 10-15-20% имигранти предимно от арабските страни, аз се тревожа за възможните последствия за моята родина.
    Българските граждани от християнската и мюсюлманската религиозна общност от много десетилетия живеят в мир и добросъседство. Като познавам от близо поведението на доста мюсюлмани от арабските страни, а имам предвид и проникващите заедно с мирните имигранти и на потенциални терористи – джихадисти, се тревожа за възможното въздействие на тези пришелци върху коренното мирно българско мюсюлманско население. Призовавам и другите българи да се замислят!
  1. Желателно е имигрантите, и особено тези с неуреден статут, да се настаняват в помещения (бивши казарми, училища и други подобни) в покрайнините или извън селищата и във всеки случай извън големите градове. Недопустимо е настаняването на незнайно какъв (но очевидно голям) брой незаконни и други имигранти в центъра на София. С поведението си те създават много тревоги на българските граждани, които живеят в района зад централните хали, наричан сега популярно „Малкият Бейрут”. Някои софиянци дори започват да си продават жилищата в този район и да се преместват в други райони на София. Препоръчвам тези имигранти да се изведат от центъра на столицата във възможно най-кратко време!
  2. Търсене на отговорност от правителствата и най-високопоставените политици на Америка и на техни европейски съюзници, които със своите действия през последните десетилетия причиниха настоящите имиграционни потоци към Европа и други региони. Те са виновни пряко за преждевременната смърт на стотици хиляди хора, за растящия хаос и страданията на милиони други хора, особено за настоящото масово преселение към Европа. Бъдещето на Европа е заплашено сериозно ако не се вземат бързи мерки и ако този политически произвол на американските и други власти продължава.

Макар че това може да звучи наивно, особено за някои фанатично сервилни проамерикански мозъци, препоръчвам да се създаде СВЕТОВЕН ТРИБУНАЛ, пред който да бъдат изправени най-висшите ръководители на САЩ и техните съюзни държави, допринесли пряко с действията си за сегашното опасно преселение на народите към Европа. За тази цел може да се доразвият функциите на Международния наказателен съд, създаден с Римския статут от 1998 г. за наказателно преследване на престъплението „агресия”.

Нима ще остане ненаказана световната лъжа на американския президент Буш-младши и на британския министър председател Тони Блеър за наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак, довела до нападението срещу тази страна на 19 март 2003г. и смъртта на стотици хиляди хора, страданията на милиони други хора и прахосването на около един трилион долари за военни и други свързани цели? Войната срещу Ирак доведе до разбунването на целия Близък Изток и до възникването на най-новото политическо чудовище – ”Ислямската държава”, с много опасни потенциални последици за Европа през следващите години и десетилетия.

Този трибунал трябва също да разкрие кой купува сега и на кого препродава суровия и преработения петрол от Ислямската държава и кой им превежда стотици милиони долари за финансиране на военните действия срещу Ирак и Сирия, за набиране на десятки хиляди наемници и за ограбване и разрушаване на хилядолетни паметници на световната култура, особено в Ирак и Сирия. Какво участие има Турция в тази съвместна престъпна дейност със съвременните варвари от „Ислямска държава”? Какво участие имат западни политици и ръководители на американски и западноевропейски петролни компании? Към тези престъпления могат да се прибавят и други престъпления срещу човечеството на най-високопоставени политици и бизнесмени, независимо от коя страна са те.

В XXI век такива престъпления срещу човечеството не могат да се прощават! Защото ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления. Тези хора напоследък все по-често предприемат произволни военни действия, икономически и други санкции, като нарушават най-безцеремонно устава на ООН, пренебрегват Съвета за сигурност на ООН и правилата на Световната търговска организация. Нямаме право да мълчим! Мълчанието сега е равностойно на съучастие!


2-28 септември 2015г.
(Основната част (около 80-85%) от статията беше написана и публикувана до 6 септември. Впоследствие беше частично допълвана).

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

 

16th Sep2015

В Астана честваха 550 години от създаването на Казахското ханство

by Черно и Бяло

550-logoНа 11 септември в Астана с участието на президента на Казахстан и многобройни чуждестранни гости се проведоха празнични мероприятия по случай 550-та годишнината на Казахското ханство. Състоя се международна научна конференция, събрала учени от цял свят, които изучават въпроси, свързани с Казахското ханство. Същият ден вечерта се проведе театрализирано представление в новия Зимен дворец на Астана. Тържествата продължиха и на 12 и 13 септември.
Следващият месец в южната част на страната, в древния град Тараз – столица на региона, станал арена на събития, свързани със създаването на Казахското ханство, ще се проведе голям празник под открито небе, с възстановка на историческите събития отпреди 550 години.


Създаването на Казахското ханство преди 550 години бе предшествано от ред исторически събития: Казахското ханство унаследило великите империи на Степта – Тюркския каганат (VI-VIII век) и Еке Монгол-Улуса (Великата държава на Чингис хан).

По-рано на територията на съвременен Казахстан е имало племенни образувания на скитите, усуните, хуните.

Водейки войни, установявайки дипломатически връзки, сключвайки търговски споразумения, политически и военни съюзи, етносите, населяващи степта, постоянно са разширявали територията на бъдещата Казахска държава.

Още през втората половина на V век древногръцкият историк Херодот, автор на първия пълномащабен трактат „Историята“, описва голяма източна държава Скития, която влиза в историята като „държава на скитите“. Скитите населявали Великата степ на север от реките Амударя и Сърдаря. Именно в епохата на скитите започва да се създава Великият път на коприната, за първи път свързал Запада и Изтока.

Съвременните историци смятат, че голяма роля в развитието на езика, културата, мирогледа на племената, населяващи територията на Казахстан в средата на VI век, има Тюркският каганат. Политиката на управниците на Каганата съответствала на интересите на всички тюркски племена, така че държавата разширила своите граници на изток до Великата китайска стена, а на запад – до Черно море. Тюрките, свързвайки постиженията на западните и източните народи, са създали своя култура и своя писменост. Различни религии – тенгризъм, християнство, будизъм – имаха голяма роля в последващото развитие на тюрките.

Коренна трансформация на културния, икономически и политически живот настъпва след обединението, състояло се по време на Върховния курултай през 1206 година, на всички номади от Централна Азия в единна Монголска орда под командването на Чингис хан.

Империята на Чингис хан била разделена на групи държави, сред които особено място заема Златната орда, управлявана от потомците на старшия син на Чингис хан – Джучи.

През средните векове степната цивилизация на номадите от Евразия оказва голямо влияние на много гранични държави – Иран, Китай, Индия, Византия, Русия, държави от Източна Европа.

Именно на основата на номадската цивилизация възниква първото държавно образувание на казахите като етнос, който използвал постиженията в политическия, икономическия, културния живот и най-добрите традиции на племената и народите, населяващи Казахстан.

Според писмените източници от онова време, Казахското ханство възниква в юго-източната част на съвременния Казахстан през есента на 1465 година, когато тук пристигат номадските племена, водени от султаните Керей и Жанибек. През последващите 250 години Казахското ханство преминавало различни етапи от своето развитие и към XVII век приключва процеса на изграждане на единна народност. Като резултат,казахи наричат всички тюркски и нетюркски племена от Централна Азия, които влязоха в състава на Казахското ханство. Към това време приключва изграждането на етническите традиции, обичаите, единната религия, езика и културата.

Заедно с това, многобройните отбранителни войни от XVII-XVIII век, водени срещу джунгарите и новата доминираща сила на Евразийското пространство – Руската империя – са ослабили страната. Земите на Казахското ханство са ставали част от Руската империя къде доброволно, къде с борба, в течение на ок. 130 години – от 1731 до 1865 година. Последва период в състава на царска Русия.

А в началото на ХХ век, когато в Русия премина нова революционна вълна, в Казахстан за независимостта на страната започва да се бори обединението на казахската интелигенция – „Алаш орда“.

На Втория общоказахски конгрес, състоял се в Оренбург през 1917 година бе взето решение в ред области и региони с казахско население да се създаде териториална автономия „Алаш“. Цялата изпълнителна власт на автономията се предава на „Временен народен съвет на Алаш орда“ състоящ от от 25 човека, ръководен от изтъкнатия патриот и държавник – Алихан Букейханов.

През 1920 година е създадена автономната Казахска съветска република, а през 1936 година – Казахска съветска социалистическа република. В условията на Съветския съюз автономната казахска държавност има ограничен суверенитет и пряка зависимост от Руската федеративна република, а по-късно от ръководството на СССР.

През 1991 година Казахстан придоби независимост и започна своя динамичен, но вече самостоятелен процес на политическо, икономическо, социално и културно развитие.

Много държави в света познават постиженията на Казахстан – това е и преносът на столицата, Срещата на върха на ОССЕ в Астана, конгресите на лидерите на световните и традиционните религии, предстоящото провеждане на световното изложение EXPO в Астана през 2017 година и много други.

28th Aug2015

Обърни се с гняв назад, част 2

by Черно и Бяло

Едно интервю на Величко Хинов с поета Георги Джагаров

Георги Джагаров, снимка: monitor.bg

Георги Джагаров, снимка: monitor.bg

Георги Джагаров: „Знам, че Луканов извърта и хитрува”…
ВХ: Изглежда, че отново настъпи време разделно?
ГД:
Настъпи и то по-лошо, защото преди бяхме се научили да заобикаляме така наречения класово-партиен критерий, за нас той беше повече обща фраза, отколкото практика. Сега отново се връщаме към него, но в разделителната му, антикултурната му същност. Враждуваме помежду си, за да доказваме кой е бил по-близо до предишната власт и в зависимост от това да му теглим ножа.
ВХ: Според вас какви ще бъдат резултатите?
ГД:
Много просто – политическо разчистване на сметки. До вчера вие бяхте талантите, от днес нататък сме ние. Но въпросът е там, че талантът не се дава с политика, той е дар от природата и ако една политика не се съобразява с този факт, както сега това става у нас, тя рано или късно се проваля.

ВХ: В този смисъл предишният режим подкрепяше ли талантите?

ГД: Безспорно! Това може да се види по отношението към Илия Бешков, Елин Пелин, Багряна, Панчо Владигеров и много други. Режимът им прощаваше политическите увлечения, за да ги привлича на своя страна и да укрепва положението си. Не забравям, че са били извършени и престъпления, но тях ли ще използваме сега като примери?

ВХ: Като вземем предвид само талантливи хора, може ли един талант да се замени с друг?

ГД: Талантът е изключение и той не може да се замени дори с по-голям талант. Не може с Христо Ботев да замениш Димчо Дебелянов или Николай Лилиев. За обратното да не говорим. Такава замяна била една варварска реституция, при която вместо да възстановим някаква ценност, ще съсипваме и унищожаваме други ценности. А като вземем предвид и покровителството, което бившият режим отдаваше на социалните, патриотичните и революционните мотиви в нашата литература, нищо няма да ни попречи да посегнем и върху имената на Ботев и Вазов.

ВХ: Вие бяхте приятел на Пеньо Пенев. Неотдавна в „Демокрация” излезе една бележка срещу вас, в която се цитираха думите на Пеньовия брат, защо не излязохте с опровержение?

ГД: Такива бележки не се опровергават. По-добре е да запушиш нос и да отминеш, и да не се обръщаш назад, дори и с гняв. За мен паметта на Пеньо е свята. Аз съм му посветил стихотворение още когато беше жив. Той също ми е посветил. Завещал ми е тетрадките си, нарекъл ме е и в живота, и в смъртта си свой брат. Повече какво бих могъл да кажа, освен да спомена за трийсетте сребърника? И кой, и защо ги дава?

ВХ: Не виждам да сядате сега с Дамян Дамянов, Любомир Левчев, Константин Павлов и някои други поети, за които някога така решително се застъпвахте?

ГД: С Дамян Дамянов не сядам по понятни причини, но продължавам да обичам неговите талантливи и силни стихове. Същото бих могъл да кажа и за Любомир Левчев. Не съм се отказал и от Константин Павлов, въпреки че върху нашите отношения отдавна е легнала студена сянка. Не мога да се откажа, защото не аз, а той някога написа, че няма нищо по-противно от затлъстял поет, както и онзи страшен стих за пепелянките, които изпраща за дребни услуги при свои приятели. Не съм се отказал от нито един автор, за когото някога съм си мислил, че ни носи предчувствие за пролет в нашето общество.

ВХ: Изобщо вие редовно се застъпвахте за млади автори. На какво се дължи тази ваша слабост? Или това беше някаква роля, която ви се диктуваше отгоре?

ГД: На мен никой никога не ми е диктувал, някаква роля. Не е възможно да ми се диктува. Ролята, за която ме питате, се наложи естествено. Тогава аз публично се бунтувах срещу сталинизма във всичките му модификации. Наоколо се създаваше електромагнитно поле, което привличаше и моите връстници, и по-младите от нас. След унгарските събития през 1956 година срещу по-младите започна масирана атака в печата, но целта беше да бъде изолиран от тях, да им бъда противопоставен като човек, който им оказва лошо влияние. Ние решихме да отстояваме правата си заедно. Това стана на едно обсъждане през 1957 година. Така продължавахме по своя път, докато през 1963 година Тодор Живков произнесе известната си реч за литературата.

ВХ: Как я възприехте, като нападка или като грижа за вас?

ГД: Имаше и едното, и другото. Но същественото беше, че се отричаха нашите опити да пишем така, както изискваха нашите преживявания. На предварително съвещание в ЦК е било цитирано стихотворение от Велин Георгиев, след което е било прочетено и едно мое. Разгневени гласове са викали по мой адрес – мястото на този е в затвора, да се изключи от партията, той е тарторът и др.п. Всичко това бързо го научихме, но струва ми се, че не се уплашихме.

ВХ: Това личи и от редица ваши статии.

ГД: Знаете ли, аз съм израснал в страшно бедно семейство, не съм имал нито културна среда, нито вуйчо владика да ми подаде ръка. Забелязаха ме мои учители, а по-късно и редакторът на „Българска реч” Малчо Николов, появи се една вечер и Радой Ралин. Когато през 1945 година получих от Христо Радевски едно насърчително писмо, три пъти съм обиколил Сливен от вълнение. Знам какво е да ти се каже навреме добра дума. Това изби у мене като вътрешен подтик. Освен това вярвах и на усета си за таланта и на радостта, която ми доставяше неговото появяване. Като си мисля сега за тази роля, разбирам, че общо взето правилно съм се насочвал.

ВХ: Блага Димитрова, с която заедно сте следвали в Ленинградския и Московския университет и заедно сте завършили Литературния институт „Максим Горки”, как се отнасяше към вас?

ГД: Да, тя беше аспирантка, подготвяше кандидатска дисертация за Маяковски, аз бях студент. Помагала ми е, разбира се. Тогава тя плуваше по гребена на вълната и оттам понякога ми помахваше с ръка да опитам и аз по-нависоко, но не успявах, не ми вървеше, обърквах се сред другите вълни на живота, които бушуваха около мене.

ВХ: Защо отношенията ви сега не са добри?

ГД: Не сега, а отпреди двайсетина години. Защо? Ще ви разкажа за един случай от началото на месец септември 1989 година. Повика ме в ЦК Тодор Живок, сложи две тъмнозелени папки на масата, седна.

АЗ: (все още прав): Добър ден, другарю Живков!
ЖИВКОВ: (разсеяно): А-а! Сядай, сядай!
АЗ: (сядам): Някаква задача ли има?
ЖИВКОВ: (изведнъж грубо): Слушай, ти докога ще се занимаваш с тази Блага Димитрова?
АЗ: (стреснато): Как докога?…
ЖИВКОВ: Търсиш връзки с нея и мъжа й, Йордан Василев ли беше? Опитваш се да хвърляш мостове! (Гледа ме строго). Джагаров, тя те мрази! Разбираш ли какво ти говоря? Мрази те повече от мене! Като чуе името ти – побеснява, змии и гурещи бълва!…
АЗ: Това са наши лични отношения!
ЖИВКОВ: Лични! Каквито и да са, няма да ги оправиш! Знаеш ли коя е тя?
АЗ: Заедно сме учили. Знам какво ще ми кажете.
ЖИВКОВ: (отваря горната папка): А това на кое разузнаване служи, знаеш ли? На КГБ или на ЦРУ? Или и на двете едновременно? Или и на трето? Знаеш ли!…
АЗ: Другарю Живков, не ме поставяйте в неудобно положение!
ЖИВКОВ: (прелиства папката): Виж тук, виж! Ако искаш, сам чети! Това са достоверни сведения! Не съм ги събирал аз, за това си има специални органи. Сто пъти съм ги предупреждавал да не измислят! Ето – виж, виж!
АЗ: Нищо не искам!…
ЖИВКОВ: А мъжът ѝ знаеш ли кой е?
АЗ: Беше състудент на жена ми. През 1955 година му помогнах да бъде назначен в списание „Септември”. Но Тодор Павлов го уволни без мое знание. Оттогава…
ЖИВКОВ: (прекъсва ме): Бачо Тодор имаше верен усет за хората!
АЗ: Верен – неверен, поводът беше, че Блага и съпругът ѝ са изтъквали на преден план в нашата критика Владимир Василев.
ЖИВКОВ: Не това, Джагаров! Ние към Владимир Василев си оправихме отношението. Не това е поводът! (Затваря едната папка, отваря другата, прелиства я.) Баща му на този, как беше, Йордан, Йордан Василев, е умъртвявал ранени партизани! Ти представяш ли си? Не ги е лекувал, а ги е умъртвявал, тровил ги е! Какъв лекар? Убиец! Затуй е пострадал след Девети! Затуй сега синът му мрази всичко! Другите мрази! Себе си мрази! Може би е развил някоя болест…
АЗ: Не ми се вярва.
ЖИВКОВ: (рязко, натъртено): Не ти се вярва! (Гледа ме остро). Не ти се вярва и предложи Блага Димитрова за Димитровска награда!
АЗ: Блага Димитрова е факт в нашата литература. Написала е хиляди страници стихове, поеми, проза…
ЖИВКОВ: (прекъсва ме): Възхваляваше вождовете! Стихове за вожда! Червенков на мавзолея! Литература! Опитвал съм да чета, не може да се чете, а ти!…
АЗ: Тя заслужаваше признание. Безпартийна е, но винаги се е вдъхновявала от борбата за социализъм, от успехите в нашето общество.
ЖИВКОВ: Заслужавала е според тебе, но Политбюро мисли иначе. (Прелиства ту едната папка, ту другата.) Ето – виж!…
АЗ: Може да е допускала грешки…
ЖИВКОВ: (затваря папките): Джагаров, това не са грешки, а престъпления! Къде, в коя страна се търпи такова нещо? Ние не сме отмъстителни. След Априлския пленум крачка по крачка вървим към демокрация. Разбира се, наша си демокрация, социалистическа. Подаваме ръка на всеки. Но тези хора са тръгнали против Конституцията и законите! Какво искат? Да кажат поне какво искат! (Мисли). Искат власт, това е! Власт, власт! А ти им пригласяш!
АЗ: Моля ви, другарю Живков, не вярвам, че…
ЖИВКОВ: (тупва с лявата длан по масата): Е, като не вярваш, троши си главата! (Става). Хайде, че имам работа! А ние ще видим…

ВХ: Потвърди ли се това, което ви е казал Живков?

ГД: За папките не знам, но другото – за властолюбието и двуличието, се потвърди. Бях потресен, когато една жена, една поетеса, каза – да изсъхне ръката, която!… Блага проклинаше, а Данчо размахваше бич из коридорите на научните институти. Потресен беше и Петър Динеков. А той не може да бъде обвинен в пристрастие.

ВХ: Значи ли, че Младенов не случайно я покани да го придружава до Париж през май 1989 година?

ГД: Много преди това аз сам ходих в Министерството на външните работи да убеждавам Младенов, че Блага е човек, който заслужава доверие, че на нея могат да се възлагат по-специални и престижни задачи.

ВХ: Умеете ли да забравяте лошото, което някои хора са Ви сторили в живота?

ГД: Мисля – да.

ВХ: Тогава защо на няколко пъти споменахте в лош смисъл Младенов и Луканов?

ГД: А вие не знаете ли какво направиха те срещу мене? Нямам ли право на самоотбрана? Моята самоотбрана е да казвам истината и ако тя е неприятна, аз ли съм виновен?

ВХ: Откога се познавате с Петър Младенов?

ГД: От времето на Световния младежки фестивал в София. Младежки деец, който до такава степен превъзнасяше Живков, че ми дотегна и се скарахме. Предполагах, че прави това, за да се похвали на Живков и не се излъгах. Оттогава все съм си мислил, че този човек е груб и безпощаден кариерист, но съм допускал, че като министър на външните работи ще се поотрака, ще стане по-внимателен към хората, ще се промени за хубаво. Допусках това до самия десети ноември 1989 година, затуй и гласувах за него. Допусках това и до 14 ноември, когато изведнъж възстанових старото си впечатление и реших – дотук, другарю Младенов!

ВХ: А с Андрей Луканов?

ГД: Познавам го от по-рано. Андрей беше умното, способното момче на мама и тате, на целия род Луканови. Така растеше той. Да расте, да порасте, да управлява България! Няма да си кривя душата, изпитвал съм симпатии към него, радвал съм се на стремителното му издигане към върховете на властта. Безспорно умен, безспорно културен, безспорно способен и обигран в политиката. По едно време Живков го гласеше или за министър-председател, или за генерален секретар, беше му открил дори някаква роднинска връзка с Левски. После замлъкна, не споменаваше вече името на Луканов, питаше се защо, а то било, защото Луканов наляво и надясно уреждал хора от родата си, провалял валунтите баланси на страната и други подобни.

ВХ: Изпитвате ли неприязнени чувства към Луканов?

ГД: По-скоро противоречиви. Не може той, ако е човек с култура и съвест, да събере Комисията за вината на БКП и да й нареди да включи името на един поет въ всички списъци. Такава постъпка може да си позволи само един потаен и опасен демагог. Бях на негова страна, когато незаконно го арестуваха, но съм против него, когато го слушам да говори от трибуната на парламента или по телевизията и радиото, защото знам, че извърта и хитрува. А сега, кажете ми, с кого още искате да ме сблъскате?

ВХ: За някои лидери на крайно сините няма да Ви питам.

ГД: Някои от тях бяха някога мои близки по работа и на чашка, разбирахме се, много неща сме си казвали за съдбата на България, а те, изглежда, са забравили това, но Бог вижда, както се казва в един старобългарски надпис.

ВХ: Може ли за малко да се върнем към началото на нашия разговор. Хората имат превратна представа за Вас като държавник. Той ли пречеше на поета или поетът пречеше на държавника?

ГД: И двамата си пречеха, а това беше за добро и на гражданите, и на читателите. Казвал съм го и друг път. Държавната работа е по задължение, работата на поета е по призвание.

ВХ: Пиесата ви „Прокурорът” се игра по много сцени на света, тълкуваха я като първи художествен удар срещу механизмите на сталинската система у нас, режисьорът Любомир Шарланджиев направи филм с великолепни актьори, но филмът повече от двайсет години беше забранен, а вие бяхте на такъв отговорен пост, как да си обясним този факт?

ГД: А вие как си мислите, че всичко ми е било разрешено? А как си обяснявате, че престанах да пиша? Живков е казвал за мене – не пише, защото знае, че партийната критика отново ще го погне, но този път ние няма да го защитим! Казвал съм му – другарю Живков, пуснете поне филма! Отговарял ми е, че отново ще го види, но ми е казвал и друго – че съветските другари били против, някакъв Романов! Веднъж с Венчето, Невена Коканова, се бяхме разбрали и тя да говори с Живков, и аз да говоря, говорихме, но нищо не се получи.

ВХ: Ако сега трябваше да напишете пиесата, какви щяха да бъдат героите ѝ?

ГД: Същите, както и пиесата! Със същия патос, със същата болка и надежда.

ВХ: Живков по този начин не е ли държал поета за гърлото?

ГД: Днес всичко може да се каже. Но на Живков аз съм признателен, че ме е спасявал от моите противници, които не бяха малко, а не затуй, че ме е държал за гърлото, ако изобщо е правил това.

ВХ: Всъщност може ли да се твърди, че всичко е започвало и завършвало с Живков?

ГД: Всичко това е системата. Живков ли я започна? Не, разбира се! Макар че той най-дълго стоя начело. Но пред нашите очи той все повече откриваше нейната негодност, а през последните години направо я отричаше, и то в спорове с Гобрачов. Ще мине време и ако не ние, нашите деца ще разберат какъв държавник сме имали.

ВХ: Казахте ми, че не умеете да лъжете и че това Ви е струвало твърде скъпо както по време на борбата срещу фашизма, така и по-късно – в условията на тоталитаризма. Какво ще кажете за тези ваши другари, които писаха срещу вас?

ГД: Случайно се срещнах с един от тях, смее се, върви към мене, протяга ръка, казвам му – Не ви ли е срам! – а той ми казва – Ти защо напусна партията?

ВХ: Наистина – защо?

ГД: Сто пъти ли да обяснявам? Каквото е имало да казвам, казал съм го в писмото до партийната организация. Вижте там, в „литературен фронт” от януари 1990 година. А може и да прочетете някои неща, които съм публикувал преди пет или преди двайсет години. Слушали сте предаването по телевизията за посещението на една група писатели в САЩ през 1980 година. Помните ли, че тогава повече от половин час говорих срещу партийната пропаганда, че тя ни лъже за американския начин на живот? Помните, нали? Не съм от онези, които бързо си сменят възгледите, бързо се приспособяват към новата обстановка.

ВХ: Разочарован ли сте от днешната политика?

ГД: Не разочарован, а ужасен! Търсим път към Европа – на запад или на изток, на север или на юг, но не и към себе си, а може би този път към самите нас е най-верният, защото Европа е в нас, и то много по-рано, отколкото за някои други народи. И какво постигнахме досега, освен приказки за свобода и демокрация? Стопанска разруха, грабежи и спекулации, престъпност, проституция, СПИН, безработица, глад и мизерия за по-голямата част от народа! Съсипахме държавата си, объркахме отношенията си със съседите, отново затваряме всички изходи, за да си оставим само един, от който най-сигурно ще влезем в клопката.

ВХ: Вярвате ли на нашите днешни политици?

ГД: Има умни и гъвкави политици, на които вярвам, без да ме интересува от какъв цвят са. Вярвам например на Беров, че той и неговият екип ще овладеят хаоса, ще сложат спирачки на инфлацията, ще въведат поне малко ред и законност в нашите обществени отношения.

ВХ: Смятате ли, че за българина е характерно да бяга от себе си и да търси спасение навън?

ГД: Не мисля, че това е черта на българина. Изобщо не мисля, че за българина трябва да се говори така на едро, ту да го изхвърляме на сметището, ту да го въздигаме до небесата. Той е и такъв и онакъв, каквито сме и ние, и ако някой от нас е подлец и разбойник, това не означава, че всички сме подлеци и разбойници, както не означава, че ако някой от нас е гении, то и всички ние сме гении. Защо едни остават тук да носят заедно кръста на родината ни, а други бягат към чужбина? Накъде бягат? Не съм Албания или към Бангладеш, а към Германия, Франция, Съединените американски щати, защото се надяват, че там наготово ще получат това, което не са успели да постигнат с труда си в България. Бягат, за да грабят от богатствата на други страни и народи. Но това не е спасение, а пълно нравствено падение. За тях се отнася приказката, че ние сме племе талантливо, ученолюбиво, работливо, горделиво и най-вече – крадливо! Това ли е българинът? Не, това са някои българи!

ВХ: За какво най-много съжалявате в живота си?

ГД: Съжалявам, че разпилях много от силите си и не успях да дам на хората всичко онова, което те очакваха от мене.

ВХ: Какво би могло да ви пречисти от угризения на съвестта?

ГД: Съзнанието, че мога да поправя грешките си, че мога да изгарям в творческите си мъки и, разбира се – да обичам с най-чистите пориви на душата си.

ВХ: Вашият бивш шофьор имал няколко мерцедеса, това може и да не е вярно, вие вече не се возите на служебен мерцедес, липсва ли Ви?

ГД: От служебния мерцедес слязох в въздишка на облекчение, наблизо нетърпеливо потропваше с крак моят млад и силен Пегас, хванах го за гривата и сега той ме носи навсякъде, където си наумя.

ВХ: Благодаря Ви за този разговор.

Pages:«12345»