14th Jul2017

Кръгла маса в НС обсъди насилието в медиите и влиянието му върху детската агресия

by Черно и Бяло

В дискусията се включиха представители на Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето, неправителствени организации като Асоциация „Родители” и Съюз на бащите, детски психолози

„Насилието в медиите и как това влияе върху детската агресия”. Това беше темата на кръглата маса, организирана от парламентарната група на ПП „Воля” в зала „Изток” на Народното събрание.

Дискусията за насилието в медиите и влиянието му върху детската психика се състоя в зала “Изток” на Народното събрание.

В горещия следобед на 11 юли 2017 г. още по-горещи бяха дебатите между присъстващите представители на държавни институции като  Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето, на неправителствени организации като СБЖ, Асоциация „Родители”,  Съюз на бащите, списание „Черно и бяло”, детски психолози  и др. Любопитно защо, но представители на учителското съсловие не присъстваха…

В своето кратко въведение по темата Стефан Августинов, член на Изпълнителното бюро на „Воля” и отговарящ за комуникациите, очерта наболелия въпрос за все по-честите прояви на агресия сред децата в среда, формирана от медиите и от неконтролируемия и особено опасен за подрастващите  интернет.

Депутатката от „Воля” Боряна Георгиева, по чиято инициатива бе олганизирана кръглата маса, подчерта в експозето си, че е загрижена за нарастващата агресия сред децата. По данни на Министерство на образованието за 2016 г. са регистрирани над 2 200  случая на физическо насилие и над 2700 на вербално насилие, а над 1400 са случаите на хипертормоз. „Това трябва да се промени!”, подчерта Георгиева.

Депутатката отбеляза още, че психолозите са безсилни, защото децата следват модела на възрастните. Бедността и безизходицата си казват тежката дума, а от много години не се взимат адекватни мерки. За да се промени това положение, трябва да се намерят решения, да се намерят варианти за излизане от кризата в ценностната ни система и да ограничим  агресията у децата.

Сериозна „заслуга” за този негативизъм имат медиите – лошата новина обременява детската психика, медиите станаха проводник на агресията, а продуценти и сценаристи също предлагат филми, изпълнени с насилие, каза още Георгиева. Идеята е всеки да даде мнение и предложения как можем заедно, обединени да направим промените. „Ние сме малка група от 12 души, но искрено се надяваме, че не сме единствени, които искаме тази промяна” – с тези думи Боряна Георгива откри последвалата дискусия.

В своето изказване членът на СЕМ Мария Стоянова изтъкна, че регулаторният орган в никакъв случай няма да наруши свободата на словото в българските медии. „Темата, която инициирате, е изключително важна и тя е актуална не само за нашето българско общество, тя е валидна за всяко едно общество на тази земя, защото новините за кризи, новините за тероризъм, новините за военни стълкновения ни заливат отвсякъде”, заяви Мария Стоянова.

Тя продължи, че тази тема е валидна и за дилемата, която се поражда между запазване на етични правила, запазване на човешкото достойнство при излъчване на лошите новини, и конституционното право на свобода на словото в медиите. Тази дилема трябва да намери своето разрешаване, за да се постигне баланс. Редакциите и новинарските екипи би следвало да намерят начин да отразяват „лошите” новини по такъв начин, че да се гарантира излъчването на съдържание, което да не уврежда най-малките, подрастващите, да не се застраши тяхното развитие по-нататък, отбеляза Стоянова.

Тя припомни случай от 2006 година, при отразяването на който зрителят е атакуван от агресивно поднесена детайлна информация за способите на извършване на престъпление, принизяваща жертвата,  малко дете, до „предмет”.” По идеята за обновяване на регламентацията Европейската комисия заедно с представители на държвите-членки работят вече от три години. В края на тази година се очаква окончателно да бъде приет текстът на обновената Директива за аудиовизуалните медийни услуги и да започне въвеждането му в националните законодателства.

Според обновения текст на Директивата зрителите и слушателите, и по-специално непълнолетната аудитория, се преместват от традиционните медии към интернет-пространството, а в същото време регулаторната тежест, надзорът, контролът остава и дори се увеличава. Новата Директива иска да въведе гъвкавост, когато ограниченията, предвидими само за телевизиите, вече не са оправдани.

Същевременно тя гарантира, че потребителрите ще бъдат достатъчно защитени в он-лайн пространството, без това да включва социалните мрежи, с гаранции, че иновациите няма да бъдат застрашени. Идеята е да се постигне баланс между цената, конкурентноспособността и защититата на потребителите, в това число и най-малката аудитория.

Предложените изменения имат за цел да изяснят задълженията по защитата на непълнолетните от вредно съдържание.

Държавите-членки на ЕС ще бъздат задължени да гарантират, че доставчиците на аудио-визуални медийни услуги предоставят на зрителите и слушателите достатъчно информация относно вредното съдържание за малолетните и непълнолетните.Става въпрос вече за медийна грамотност. За тази цел държавите могат да използват система от дескриптори, или пиктограми, или още по-простичко – „точки”, която система да посочва сестеството на съдържанието в съответната аудио-визуална медийна услуга.

Мария Стоянова, която до неотдавна оглавяваше СЕМ, посочи: „Въпреки, че този текст все още не е залегнал  в българското законодателство, Съветът за електронни медии под мое председателство разработи съвместно с представители на Асоциацията на радио-и телевизионните оператори в България система за означаване на вредното съдържание, която да се отнася до цялата телевизионна програма. В момента продължаваме заедно с колегите от Държавната агенция за закрила на детето да обсъждаме тази система”.

Тази система е част от обновените критерии към доставчиците. От европейския опит, който се изучава подробно, може да се направи изводът, че най-големите телевизионни оператори в Европа са склонни да разчитат на собствения си капацитет повече, отколкото на рамки за външни стандарти, когато става въпрос за избор на мерки за защита на непълнолетните. Те се чувстват уверени, че могат най-добре да преценят нуждите на аудиторията, включително и на децата, въпреки че работата на надзора, на регулаторите започва след като съдържанието е вече произведено и пуснато в ефир.

„Задачата по предпазване и превенция, както по отношение на аудиторията, така и по адрес на доставчиците, остава наша основна задача”, продължи Мария Стоянова от СЕМ. „В този смисъл и в духа на най-добрите европейски практики, използвам възможността да вдъхна нов живот на идеята си, която беше част от концепцията ми при кандидатстване за член на Съвета за електронни медии, а именно – адекватни детски предавания и най-вече детски новини. Децата имат право да научават за всичко, което се случва, но на разбираем и достъпен език.

Когато извънредни събития достигат до света на възрастните и дори ги шокират, те не подминават и подрастващите. За тях са необходими специални емисии, в които описателно да се поднасят важните вести от деня, за да не се остави необходимост от „наваксване” на инфромация от социалните мрежи, която се разпространява без контрол и надзор.”

С изказване в дискусията се включи и д-р Валентин Димитров, зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето, който заяви, че е детски лекар и темата го вълнува изключително много. Според него България има специфични проблеми, различни, а не еднакви „по цялата земя” – както се изрази г-жа Стоянова, защото сме малка страна, с малко на брой население, имаме специфична взаимовръзка между поколенията, хората се познават и трябва да се подхожда адекватно.

Д-р Димитров каза: „Каква трябва да е медийната среда? Ясно е, че вербална агресия проявяват  дори изтъкнати журналисти. Липсва позитивизъм, такъв, че детето да е повлияно в положителна посока. Децата подражават на възрастните и това не трябва да бъде само в негативен аспект. Същото е и в училище – ако учителят не уважава детето, не спазва неговите права, как може да се очаква добра микросреда и ученикът да му отвърне с уважение?”

Представителят на Държавната агенция за закрила ва детето продължи: „Ние, възрастните, абдикирахме от децата си, заровихме се дори и държавните институции да правим норматини уредби,  нормативна база, но като цяло сме абдикирали от поведението на нашите деца и ефектът от това е агресията.” Д-р Димитров призова да погледнем вътре в ебе си, за да си помогнем и нормативната база да се осъзнава и да се прилага.

Цвета Брезнишка, председател на Асоциация „Родители”, заяви, че България е една от малкото страни, която няма детски омбудсман и че Асоциацията работи за разрешаването на този проблем.

Според нея проблемите се делят на две групи. В първата група са проблемите, свързани със средата – как да се промени така, че да не нанася вреди. Предлагат се промени в часовите пояси. СЕМ да изрази отношението си в тази връзка и да следи за нарушения относно маркиране на неприемливи предавания за малолетни.

Втората група проблеми е свързана с това, как да направим децата си резистентни към такива предавания, как да получат дигитално-медийна грамотност не само те, но и техните родители. „Нашето желание е в училище да има обучение за такава грамотност относно интернет и медии”, подчерта Цвета Брезнишка.

Оттук-нататък в залата се усети емоционален подем, изказванията заваляха едно през друго, без участниците да изчакват да им бъде дадена думата. Основно се коментираха причините за детската агресия.

Председателят на Съюза на бащите Светослав Стефанов настоя да се коментира ролята на родителите, които трябва да контролират децата. Той се спря и на болезнената тема за развода на родителите и за децата, поставени в риск поради ожесточените войни между майката и бащата, водени с години. Съюзът на бащите е готов с план, който да се прилага в училищата и който да предложат на законодателя.

Кръстина Таскова от „Воля” се обърна към форума с благодарност за единодушието по въпроса, че проблем има и той е обществено значим. Тя помоли по най-бързия начин заедно да изградим система от мерки,  за да постигнем промяната. „Нека не се притесняваме да говорим за отговорността на медиите. Ролята на продуценти, редактори и сценаристи е изключителна. Вярвам, че медиите могат да възпитават вкуса на аудиторията, опирайки се на нашите вековни традиции.

„Изчезнаха редица детски предавания”, каза Цветелина Узунова от БНТ. „Когато ми се е налагало да прочитам черни, кървави новини, съм го правила с  вътрешно притеснение, но няма как. Това, което се случва, трябва да се знае”. Тя съжали, че няма училище за родители, но сега предстои избор на нов генерален директор на БНТ и би могло при оценка на концепциите да се заложи като критерий и въвеждането на различни семейни предавания, разглеждащи проблемите в комуникациите родител – дете, учител – ученик, но предлагащи и позитивни модели за подражание.

В своите изказвания психолозите засегнаха болезнени теми, свързани с невъзможността да реализират своя професионализъм заради подценяване на работата им от страна на ръководствата на училищата и детските градини. Тяхната дейност е от голямо значение за подпомагане разбирателството между деца –родители  и учители, а също и в конфликтите между родители и учители.

Специалистите психолози са тези, които могат да говорят с децата, но и дейността им трябва да е регламентирана. Не би било лошо при следваща кръгла маса да присъстват и ученици, за да кажат своето мнение, относно медиите и агресията между децата.

Станислава Пекова
снимки: Красимир Петков

26th Jun2017

Честността е най-добрата политика. Няма нищо по-ценно от академичната политика

by Черно и Бяло

Проф. Иво Христов: „За мащабното оглупяване на нацията невинни няма”

МИ: Проф. Христов, благодаря че се съгласихте да говорим, малко след като прочетохте декларацията от името на ПГ на „БСП за България” по повод защита свободата на словото и неподустимото поведение на член на СЕМ спрямо български журналист. СБЖ също осъди тази проява. Поздравления за позицията, която заявихте от трибуната на НС.

ИХ: Въпросът е принципен. Член на регулаторен орган, който има за основна задача да защитава свободата на словото, си позволява поведение, което противоречи на основните функции на СЕМ и потъпква по възможно най-арогантен начин свободата на словото. В случая представителят на СЕМ  показва лично нарушение, а  това е основание да освободи мястото в регулаторния орган.

Зад Вас стои дългогодишна преподавателска университетска работа, бил сте експертен сътрудник в няколко НС, но днес като народен представител сте поставен в друга роля. Какво е усещането сега, когато сте пред по-различна аудитория?

Това са различни роли. Ролята на политик и депутат е политическа роля, която носи своите плюсове, но и големите си ограничения. Не винаги това което искаш или  желаеш да кажеш в лично качество, можеш да го направиш, тъй като носиш политическа отговорност. В края на краищата политиката е колективен спорт и трябва да се съобразяваш с общите параметри на този ангажимент. От друга страна  политическата трибуна дава възможност за по-голяма чуваемост и тежест по  теми, които иначе биха били подминати.

Не съм наивник на средни години, за да знам че сегашният парламент не е институцията, която е в състояние да отмести земното притегляне, но това което мога да правя като човек на думите е да ги използвам, доколкото това има значение в едно безидейно общество като българското. В качеството си на преподавател и акедемичен човек мога да кажа, че няма нищо по-ценно от академичната свобода. Тя е нещо към  което човек винаги трябва да се стреми.

И вероятно заради това получавате подкрепата и от академичната младеж?

Да, ще споделя нещо, което не съм споменавал. По време на предизборната кампания моите студенти ми оказаха огромна подкрепа, а това означава за мен, че  говоренето по време на лекции не е било напразно и е имало значение за тях. Нашият диалог не е спирал и  благодарение на младежия интерес,  подготвяме съвместни  семинари, лекции, конференции. Това ме радва особено много. Като имате предвид, моята критичност към тях…

Но и откровение?

Аз съм последният човек, който може да бъде обвинен в лицемерие и  тук напълно споделям англо-саксонският принцип, че честността е най-добрата политика.

Да поговорим за бъдещето на държавите. Има ли днес тенденция за нова лява вълна в световен мащаб?

Трудно е да се каже. Защото лявото и дясното в началото на този век е съвършено различно от това в началото на XX или XIX век. Има различни разбирания за ляво в района на Югоизточна Европа,напр. в България и това, което се смята за автентично ляво във Франция и Англия. Предполагам, че контекста на въпроса ви е свързан с фактическата победа на Джереми Корбин във Великобритания, където като прочетете неговата програма и изказвания, цялата стилистика на сегашната лейбаристка партия под негово ръководство, ще видите че тя е толкова лява, че в България веднага биха го обявили за путинист. У нас лявото и дясното са абсолютни етикети, които нямат  никакво значение. Забележете стилистиката на  бивши членове на БКП с дебело червено минало и цялата управляваща върхушка без изключение, и тяхната медийна прислуга. Битката с комунизма се води от комунистите и това е смешно, ако не беше гротескно. Което паказва, че тези хора не са имали никога и никакви убеждения.

За съжаление идеите в нашето бездуховно общество нямат никакво значение.

По повод на 2-ри юни Вие казахте,че „България изтича” с болка и нескрита емоция…

Това беше казано емоционално. Разбира се мога да го потвърдя със суховат академичен анализ за проблемите в демографски, икономически, социален, културен аспект. Това обаче се приема за негативно говорене и  забележете, че  не се занимаваме с това какво казваме, а как го казваме. Не със съдържанието, а с формата. Защото това, което казвам е в грубо и ярко противоречие с целия медиен и обществен дискурс, което обяснява че ние всъщност живеем в „най-хубавия” от всички възможни светове. Страната ни е докарана да изтича в буквалния и физическия смисъл на думата. Излезте на улицата пред парламента  и се огледайте дали има надпис на български? Табелите  са на английски, което показва тежки национални комплекси , културен упадък и началото на края. И това са знаците, които не всеки може да прочете. Моето изказване на 2-ри юни, е че ние не се чувстваме общност. Вижте народи като  гърците и сърбите, които са преминали през перипети, но те отстояват своята заедност и общност преди всичко като национална и културна идентичност, като православна идентичност и т.н.

Забележете с какво се занимават нашите представители в Европа. На момите основната им цел е да си сложат чужда фамилия и да се спасят от тази страна по този начин.

Ако утре една богата държава обяви, че ще приеме всички българи, които искат да напуснат, тук ще останат само тези, които не могат да се движат физически.

Впечатляващо е Вашето откровение към събитията в Русия и Украйна. Не смятата ли, че е достойно да честваме и празнуваме 140-годишнината от Руско-турската освободителна война в присъствието на Владимир Путин?

Вие знаете, че основният дискурс особено на обслужващия персонал и т.нар.интелектуалстваща прислуга е да се случи точно обратното. На нас ни се обяснява,че сега като сме в другия геополитически лагер, Русия е източник на всички беди. Че тя е основният ни противник и в този смисъл поканата на Путин и всякакъв опит за икономически и културни връзки се счита за вражеско, а тези които са съгласни на такъв тип политика, те са предатели на атлантическите ценности. Слугинажът у нас е едно от константните неща  характерно за тази нация. Казвам го със съжаление. Уважаваният от мен Проф.Пантев казва, че със същият ентусиазъм, с който посрещнахме  германската армия през април 1941г  бяхме кръстили един от бул. „Адолф Хитлер”, след 5 години го прекръстихме на „Сталин”, след това на „Брежнев”. Това показва освен лилипутски ръст на морала и на собственото ни достойнство, а и  много сериозни национални комплекси.Това е резултът от изтичането на България. Когато имате скършен гръбнак, разпаденето  на националното тяло е видимо и  спасяването е  поединично.

От Украйна се опитват да направят една голяма Македония. Майка ми е украинка, а от страна на  баща ми са бежанци от Егейска Македония и имам отношение към двата района. Само мащаба е различен. Както от Македония бяха откъснати 2 млн. българи и беше прекодиран техният психоментален код, по същия начин това се извършва с над 45 млн. руснаци т.нар. украинци, малоруси. А целта е Украйна да бъде насочена срещу Русия, а самите украинци да бъдат използвани като пушечно месо в настоящата битка с Русия. Както казва иронично един известен руски анализатор: „Америка ще се бие с Русия до последния украинец”.

Каква е Вашата оценка за развитието на родната социология още когато е създадена първата изследователска група към БАН под ръководството на проф. дфн  Живко Ошавков, който е и пръв директор на Института по социология към БАН?

Живко Ошавков е един от основателите на българската социология. България имаше много сериозни постижения в областта на социологията и това беше в края на социализма. Тодор Живков имаше това ценно качество, бидейки простоват човек, да се обгражда с умни хора. И една от причините е, че беше държавник и милееше за отечеството. Имаше компетентни хора, които да дават компетентни съвети, а това бе и шансът на българската социология да се намести като резервоар за даване на компетентна информация за управление на обществото в широк порядък.

Днешното мащабно оглупяване на населението и неговата дерационализация е факт, който не подлежи на коментар. За жалост аз съм като емигрант в собственото си отечество, поради просташкото опошляване на медийната среда, на цялостното сриване и разпадането на българската цивилизационна същност. Такова нещо не може да видите в Сърбия, Гърция, Турция. Излезте на улицата и вижте какво е движението по пътищата на нашите съотечественици, целият този хаос събира като в капка вода уродството на съвременното ни общество. Засичанията по пътищата, грубото отношение, наглото неспазване на каквито и да било правила, е свързано със самата същност на управление на страната. И това не се отнася само за т.нар. управляващи. Огромна част от населението има същия манталитет. Тук невинни няма. Причините за това са много. Една от тях е, че българите никога не са били религиозни, да имат страх от Бога. Аз съм атеист, но това не озночава, че не гледам на религията като мощно културно и социализиращо средство за утвърждението на една общност. Това означава  да имаш срам от хората, както казваше баба ми. Този срам изчезна от България преди 30-тина години. Сега вече са паднали бентовете на задръжките. И това не се дължи само на вътрешни причини. Тук се изпуска важният геополитически  контекст. Страната беше изкарана от условията от бившия социалистически лагер, от който извличаше икономически, политически и всякакви други ползи. За разлика от страни като ГДР, Полша и Чехословакия ние имахме повече плюсове, от колкото минуси от тази система. Вкарването ни в един нов геополитически ред, едно ново разпределение на труда, отрежда на България статута на периферна територия. Другото е примитивна пропаганда и е ясно защо.

Проф. Иво Христов е от малцината българи, които носят своята обаятелност като професионалисти и харизматични личности. Казва, че не харесва глупавото безразличие към собственото ни битие. Списание „Черно и Бяло” като медиен партньор на СБЖ, благодари на проф. Христов за неговите неподправени речи, за това че образова младите хора в дух на сомокритичност, за това че увлича с искреност и точен анализ!

Визитка
Проф. Иво Христов е роден в гр. Киев, Украйна през 1966 г. Народен представител от „БСП за България” в настоящото 44-то НС. Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподавател е в катедра „Приложна и институционална социология“ във философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Специализирал е в Международния институт по право във Вашингтон, САЩ (2000), Московската школа за политически изследвания – Съвет на Европа: Москва–Стокхолм-Страсбург (2002), Университета „Карло Бо“ в Урбино, Италия (2005), Нойвалдег институт във Виена (2007).
Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. Като депутат в 44-ото НС проф. Христов участва в работата на Комисията по външна политика и Комисията по образование и наука.
Семеен с едно дете.

Миглена Китанова

19th May2017

Мароко осъжда агресията към един от нейните дипломати от алжирски служител

by Черно и Бяло

Мароко осъди извършената в четвъртък, 18 май, 2017 „физическа агресия” към един от неговите дипломати от алжирски служител по  време на среща на Комитета на ООН в Карибско море, „сериозен” инцидент, който е насочен „срещу всички дипломатически практики”, заяви ръководителят на мароканската дипломация.

„Специалният комитет от 24-те, комисията на ООН по деколонизацията, която се проведе в четвъртък  на остров Сейнт Лусия”, съобщии пред Агенция Франс Прес високопоставен марокански служител. „През последните години, на  всяка една от тези срещи  проблемът е за представителството на нашите южни провинции (Западна Сахара), където нашите избрани представители оспорват присъствието  на фронта Полисарио”, каза длъжностното лице. „По време на срещата, Soufiane Mimouni, главен изпълнителен директор в алжирското Министерство на външните  нападна физически заместник-посланика на Мароко в Сейнт Лусия”, обвини източника. „Нашият дипломат трябваше да отиде в болница, срещата бе прекъсната, подадена бе жалба”, казва още същото лице, подкрепено от снимка. В тези снимки, можем да видим един мъж в тъмен костюм, лежящ на земята на когото оказват помощ.

Запитан от Агенция Франс Прес, мароканският външен министър Насер Бурита потвърди инцидента: „Стана така, че всички дипломатически обичаи, бяха прекъснати от висш дипломат, трети по ранг в алжирското Министерството на външните работи, нещо много сериозно. Този екстремен акт на физическа агресия е уникален в историята”.

„Това отразява изключителната нервност на алжирската дипломация. Един алжирски представител пътува до Сейнт Лусия и изнервен от искането  на нашите представители. Това е особено uзненадващо от страна (Алжир), която просто е „наблюдател” в Сахара, отбеляза той, приканвайки Алжир” да  допринесе за решението и да поеме своята отговорност по този въпрос.”

Бившата испанска колония Западна Сахара, от 1975 г. е  до голяма степен под контрола на Кралството, което се счита за част от нейната територия. Фронтът Полисарио, подкрепян от Алжир, иска независимост.

С връщането на Мароко в Африканския съюз в началото 2017 г., съперничеството между Рабат и Алжир се изостри по въпроса за Сахара и води до по-тиха битка за влияние в организациите и международните срещи.

телеграма: Агенция Франс Прес

11th May2017

Сърбия поздравява София

by Черно и Бяло

Под това мото протече Денят на сръбската култура и спорт, организиран от посолството на Република Сърбия на 9 май в столицата. Негов партньор в тази инициатива бе „Сити марк арт център“.

Първата част от деня протече като шахматен турнир в посолството. Участваха сръбски и български шахматисти, на ниво кандидат-майстори на спорта. Създаден бе и шахматен клуб на дипломатите. В него могат да се запишат както всички представители на дипломатическия корпус у нас и служители на Министерството на външните работи на Република България, така и членовете на техните семейства.

Втората част бе истински празник на народната музика. Той се проведе вечерта в залата на „Сити марк арт център“. Във фоайето на това прекрасно културно пространство бе разположена изложбата „Лесковац поздравява София“. Но истинският поздрав от сръбския град бе прекрасната концертна програма. В нея участваха сръбски и български фолклорни състави, певци, музиканти, актьори.

Публиката бе впечатлена от изпълненията на Професионална танцова формация „Гераци“ от София и на Танцов ансамбъл за песни и танци „Абрашевич“ към Културния център на гр. Лесковац, които бяха довели тук и детската си трупа. Присъстващите на концерта възторжено аплодираха песните на етно групата на момичетата от Музикално училище „Станислав Бинички“. А артистите Мая и Иван Янкович от Народния театър на гр. Лесковац развеселиха всички с откъси от хумористични произведения на сръбски автори.

И за да бъде вечерта наистина от Лесковац, накрая – на коктейла, домакините ни зарадваха с известната на всички българи сръбска скара. Насладихме ѝ се благодарение на представителите на Висшето кулинарно училище в града.

Снимки: „Дипломатически спектър“ и сръбско посолство.

09th May2017

Народни очаквания, парламентарни решения

by Черно и Бяло

Четиресет и четвъртото Народно събрание събира надеждите на мнозина българи, които искат да останат в България и да се възползват от благата в родината си, така както им се полагат. Управляващите днес имат невероятният шанс да съдействат на обществото ни в борбата му за по-нормален материален и духовен живот. Властта днес има възможност да прави всеки ден малки, но забележими крачки в полза на народа си. Ще следим всяко действие на депутатите и ще информираме нашите читатели, с искрената вяра да се измъкнем от блатото на разрухата…

В първите дни на 44-я парламент омбудсманът Мая Манолова реши да тества депутатите към внесените от нея предложения за промени в законите, касаещи Частните съдебни изпълнители (ЧСИ). „Народните представители трябва да покажат на кого са слуги – на народа, или на икономически интереси. Това е вододелът”, поясни Манолова по БНТ и допълни, че шикалкавения няма да приеме. „А защо е важно това? Ами защото българите са подложени на стрес и ужас когато трябва да плащат своите сметки за ток, парно и студена вода. Частните съдебни изпълнители могат да опишат имуществото, да запорират, да изхвърлят семейства от домовете им. Жалбите на бедните хора са хиляди, а ситуацията е нетърпима”, каза Манолова.

Въпреки противоречията между политическите сили в това народно събрание ние прогнозираме, че ще станем свидетели на разумни решения и смели вотове, водени от невъзможността да продължаваме да сме на дъното на Европа. Във всяко едно отношение. Като започнеш от демографската катастрофа, социалните и икономическите проблеми, минеш през бедността и ужасната корупция. Не напразно политиците сякаш се стремят да имат общи каузи и да постигат нещата заедно.

Нашите читатели се интересуват и от проектите на сегашното Министерство на културата. Боил Банов е министърът на културата в третото правителство на Бойко Борисов. Неговите колеги, хората на перото и четката, издателите, читалищните колективи и служители, всички хора на духа очакват от него да спре напрежението и да въведе справедливост в редиците. Все пак, обидно е културата да е най-слабо спонсорираният ресор на държавата. Нашата България има хилядолетна история и не заслужава да я напускат млади таланти само заради финансови проблеми. И така.
Боил Банов не е ново лице в Министерството на културата. Бил е заместник на Мартин Иванов в служебното правителство на Георги Близнашки – назначен на 14 август 2014 г. В ресора му бяха училищата по изкуствата, киното и сценичните изкуства, където е и главната му експертиза.
По-късно, при поемането на втория си мандат, Вежди Рашидов остави Банов на същия пост. Той бе запазен и от Рашко Младенов, ръководил служебно ведомството в последните три месеца.
Боил Банов бе 14 години директор на Драматично-кукления театър в Хасково.
Роден е в София в семейството на театралния актьор Васил Банов. От 1978 г. учи в Седмо СОУ “Свети Седмочисленици”, а после завършва “Режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” със степен магистър. Следвал е и “Културология” в Софийския университет “Св.св. Климент Охридски. Като режисьор Банов поставя в Народния и Сатиричния театър, “Сълза и смях” и театър “Иван Димов”, където става директор след обединяването на драматичната и куклената сцена през 2000 г.

Миглена Китанова

27th Apr2017

Започнаха юбилейните чествания по повод 140 години от Руско-турската война

by Черно и Бяло

С тържествена среща в топла приятелска атмосфера Посолството на Руската Федерация и Координационният съвет „България-Русия“ поставиха началото на юбилейните чествания на 140-годишнината от Освобождението на България с представянето на книгата на Л.Чичагов – „Дневник Царя-Освободителя по освобождението на България“. В събитието участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, заместник-председателят на Народното събрание Явор Нотев, посланикът на Руската Федерация Н.пр. Анатолий А.Макаров, посланици, ръководители и представители на обществени и политически организации, общественици. Във встъпителните думи Станка Шопова – председател на фондация „Устойчиво развитие за България“ подчерта, че датата 24 април 1877 г. остава завинаги паметна за нас българите, за България. Това е денят, когато преди 140 години руският император Александър ІІ оповестява Манифеста за обявяване на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.), която остава в българската история и за българите като Освободителна и началото на възстановяването на българската държава.

Негово превъходителство посланик Анатолий А.Макаров припомни, че Руско-турската война (1877–1878г.) има всенародна подкрепа в Русия и че тя се превръща в опорна ценност на славянските народи, на Русия и България, обединени от общия генетичен код и общата вяра. Той представи автора Л. Чичагов и съдържанието на книгата, която отразява шестмесечния престой на император Александър ІІ по време на Руско-турската война на българска земя и неговата съпричастност и дейност в главната квартира на руските войски, както и приноса на най-висшето военно командване в хода на военните действия. С особен интерес се прие и анализа на нашата съвременност, в която Русия остава една от ключовите сили в света, способна да противостои на международни предизвикателства и да оказва помощ на братски народи.

Вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта, че Руско-турската освободителна война е изключително популярна в руското общество, като война за освобождението на братята славяни  и за възстановяването на справедливостта. Войната започва година след Априлското въстание и след думите на Георги Бенковски: „В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, от която той никога не ще оздравее. А Русия – нека тя заповяда!“ С думи на благодарност към освободителите и утвърждаване на историческата истина за българското освобождение, говори и заместник- председятелят на Народното събрание Явор Нотев.

С огромен интерес и аплодисменти се посрещна словото на проф.д-р Андрей Пантев. С много факти и обилна историческа информация, ученият изясни уникалния характер на Руско-турската освободителна война, благородството на целите, славянският и православният дух на стратегията на руската държава, на всеки воин, офицер и генерал; война различна от тези, които се водят в тази епоха. Проф. Пантев се спря и на съвременния контекст на героичните събития и призова да бъдем благодарни и с признателност да не забравяме освободителката Русия, като во веки свеждаме чела пред подвига и всеотдайността за нашата свобода.

След тържествената среща, участниците поднесоха венци и цветя пред паметника на Цар Освободител, сред които: г-жа Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, г-н Явор Нотев – заместник-председател на 44-то Народно събрание, от парламентарна група Обединени патриоти,  от г-н Стефан Янев – министър на отбраната, от генерал-лейтенант Андрей Боцев – началник на отбраната, от Н.Пр. Анатолий Макаров – извънреден и пълномощен посланик на Руската Федерация в България и десетки други дипломатически мисии, от ГС на БСП София, от ветеранските организации, от творческите съюзи, от представителството на Россотрудничество в България, от Координационен съвет на руските съотечественици и много други.

18th Mar2017

Поискай промяната! Необходимост от планиране за години напред и нови модерни пазари

by Черно и Бяло

Димитър Данчев: „България може да бъде фактор на световната научна сцена”

Зала „Европа” на хотел „Принцес” се оказа твърде тясна за представителите на бизнеса, стопанските ръководители , кандидатите за народни представители от БСП.  Събитието бе организирано  от ГС на БСП в столицата и кандидатът от за депутат от 24 МИР в София Димитър Данчев. В продължение на 4 минути публиката се върна в годините на възход  на родното машиностроене и електроника. Документалната лента припомни,че България е заемала челни позиции в света по отношение не само на икономиката и селсктото стопанство, но и в областта на технологиите и компютърните системи.

Водещият на форума и председател  на ГС на БСП Калоян Паргов даде думата на лидерът на БСП Корнелия Нинова, която говори по предизборната платформа „Поискай промяната”!

Тя се спря на нуждите от нова политика на стратегическо прогнозиране и програмиране на държавно равнище. Подчерта ,че е важно прилагането на активна държавна политика за подкрепа на българските производители, решителни мерки за създаване на български високотехнологичен икономически модел с висока довбавена стойност. Нинова каза още,че е необходимо планиране за години напред, за създаване на  съвременни модерни пазари, за нов модел на финансиране на родните предприятия и създаването на фонд”Индустрия” с начален капитал от 500млнлв. Кандидатът за народен представител от „БСП за България” от 24 столичен МИР Димитър Данчев спря вниманието на присъстващите с редица нови предложения, свързани с родната икономика и бизнес.Ето какво каза той специално за читателите на сп.”Черно и бяло”.

МК: Господин Данчев, в процеса на кампанията в качеството си на  кандидат за народен представител от „БСП за България” разяснявате платформата на БСП, която открива нови хоризонти за нашата икономика, доколкото я има. Говорите за промяна на бизнессредата. Какво предлагате?

ДД: Разбирам колко е трудно да убедиш някой, който всеки ден се сблъсква с липсата на средства, с административния натиск, с нелоялната конкуренция, с натиска на големите, че предлагаш нещо, което може да сработи и да промени средата, в която се развива неговия бизнес. Истината е, че когато за пръв път се запознах с икономическите мерки от платформата си помислих,че  добре  звучат, ама какво мога да кажа на предприемачи, за да бъдат разбрани тези мерки и  да ми повярват, че тези мерки водят до положителна промяна.

Наясно съм, че няма мярка в икономиката, която да е панацея за всички проблеми, но е важно да се разбере, че мерките в платформата на БСП за България не са независими една от друга, а представляват съвкупност от взаимосвързани и допълващи се такива, които имат за цел да покажат, че ролята на държавното прогнозиране и планиране в икономиката не е безпредметна, а напротив тя е гарант за доброто развитие на бизнес средата. И понеже нямам претенции да откривам топлата вода реших да потърся примери от други страни, в които подобни мерки намират добра реализация. Имах  щастието да работя и в Германия и видях какво прави федералното правителство  за иновациите, прави ли изобщо нещо или както ни убеждават някои изявени неолиберали  всичко се оставя на невидимата ръка на пазара. И така какво предлагаме ние – увеличаване на капитала на фонд Иновации със 150 млн. лв. с акцент подкрепа за идеите на млади български инженери и специалисти. Едва ли е необходимо провеждането на мащабни проучвания, за да установим, че подобни мерки се използват и в редица други европейски страни, в т.ч. и във ФР Германия, където Централната програма за иновации в малки и средни предприятия/ZIM/ с бюджет от 548 млн. евро за 2017 г. представлява най-голямата програма за насърчаване на иновативни малки и средни предприятия/МСП/. Разбира се идеята е чрез сътрудничество с изследователските институти  МСП да получат достъп до най-новите открития на науката. Сътрудничеството между изследователски институти и бизнеса спомага за свързването в една мрежа на стопанство и наука. С директния трансфер на знания новите технологични открития се превръщат в готови за пазара продукти, методи и услуги.  За да се случи обаче това, за да се подобри иновативното предприемаческо мислене е необходима подкрепата на държавата, защото именно за много малки и средни предприятия /МСП/  насърчителните мерки представляват важна подкрепа по пътя към иновацията. Ясно е, че едно МСП с добра идея, но без капитал няма шанс да реализира само тази идея, защото, както знаем без пари една идея си остава само идея.  От друга страна следва да се има предвид, че повечето финансови институции се въздържат да финансират иновативни идеи, поради обичайно високорисковия характер на тези инвестиции. Именно тук идва мястото и на друга от икономическите мерки в платформата на БСП – създаването на отделен сегмент за малките и средните предприятия на Българската фондова борса, чрез които малки, бързоразвиващи се фирми, без дълга финансова история да набират капитал чрез опростена процедура, без проспект за публично предлагане и без да имат статут на публични дружества. Истината е, че и тук България изостава, защото тази мярка се прилага много успешно в съседна Румъния от началото на 2015г., когато бе създаден отделен сегмент на фондовата борса в Букурещ /AeRO /, чрез който МСП могат да финансират своя растеж. Освен, че осигурява възможност за алтернативно финансиране на МСП и Старт-ъпи, този пазарен сегмент дава възможност на потенциални инвеститори да открият фирми с висок потенциал за растеж в техния ранен стадий на развитие. Наред с наличието на бизнес план като най-важно условие за допускане на дадено МСП до този финансов пазар е и друг важен въпрос – намирането на инвеститори, които да повярват в потенциала за пазарен успех на предприятието и които да бъдат привлечени като акционери в съответното предприятие. Едва след като тези две важни условия, доказващи пазарния потенциал на фирмата са изпълнени, тя може да бъде допусната до борсата. Дадените реални примери могат и трябва да бъдат реализирани несъмнено успешно и у нас, но за това, разбира се, са необходими и някои законодателни промени, които няма как да се случат без работещо Народно събрание.

МК: Защо научните изследвания и иновациите са някак забравени и управляващите не правят необходимото за тяхното развитие?

ДД: Иновациите  носят ползи за гражданите в ролята им както на потребители, така и на работещи. Те ускоряват и подобряват проектирането, разработването, производството и използването на нови продукти, индустриални процеси и услуги. Те са съществени за създаване на по-добри работни места, за изграждане на по-екологично общество и за подобряване на качеството на нашия живот, но така също и за поддържане на конкурентоспособността на нашата икономика. Политиката в областта на иновациите е връзката между политиката за научни изследвания и технологично развитие и индустриалната политика и цели да създаде рамка, благоприятстваща пазарната реализация на идеите. За съжаление трябва да кажем, че политиката в областта на иновациите в България е на грешен път. И тук резултатите от тази политика са очевидни – изтичане на мозъци зад граница и следващата от това липса на специалисти с необходимата квалификация особено на работници за високотехнологично производство. Над 60% от свободните и регистрирани безработни нямат подходяща образователна професионална подготовка. Страната ни изостава значително в разработването и прилагането на иновации. В рамките на над десет години, от 2001 до 2014 г., в България са издадени общо 15 954 патента, 92% от които (14 678) принадлежат на чуждестранни фирми. Едва 1276, или по-малко от една десета, са на български фирми. В същото време само една американска компания като IBM само през 2016 г. е регистрирала 8088 патента. Но още по-страшното е, че в страната липсва иновационна култура, липсват като цяло и предприемачески умения. Затова трябва ясно да кажем, че е необходима промяна, необходима е намеса на държавата като регулатор на пазарните неуспехи. Необходима е политика, която да върне страната ни като фактор на европейската и световната научна сцена, да спомогне за преодоляването на пречките пред иновациите, да промени коренно начина, по който публичният и частният сектор работят съвместно. Необходимо е стратегическо прогнозиране и планиране на държавно равнище. Големият въпрос, който седи пред нас, е от какво се нуждае един предприемач, за да превърне своята идея в успех на пазара. Държавата следва да осигури необходимата подкрепа, така че всяко малко или средно предприятие, независимо от своя бранш, независимо от своя стадий на развитие, независимо от това дали е стартъп или наложило се предприятие, дали е от ИТ сектора или от сектор “Машиностроене”, дали е във фаза на разработване на своята идея, или търси развитие за излизане на пазара, да получи помощта, от която се нуждае.

Освен специалист и експерт в областта на икономиката и администрацията Димитър Данчев дълбоко цени и уважава културата и науката. Стреми се да бъде съпричастен към проблемите на медиите, на издателите и читалищата. Твърди, че при едно стабилно държавно планиране , културата у нас би имала възможност за повече изяви и развитие.

Данчев не обича да се хвали, но пък за сметка на това е отдаден на благородни каузи, на безвъзмездна подкрепа на хора в беда. За това е и непреклонен към подлостта, двуличието и домогването в наше време. Пожелава на читателите здраве, самочувствие и повече радост в ежедневието.

Визитка
Димитър Данчев е кандидат за народен представител от „БСП за България”. Той е възпитаник на 91-ва Немска езикова гимназия „проф.Констаттин Гълъбов” в столицата. Завършил е Икономически университет във Виена и е магистър по бизнес администрация. Неговият втори увиреситет е УНСС със специалност международни икономически отношения. Данчев е бил съветник на министъра на икономиката и енергетиката през 2013-2014г, ръководител-служба по търговско-икономически въпроси при ГК Мюнхен, Германия, втори секретар; Работи като управител на частна фирма. Семеен с едно дете.

* Платена публикация. Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Миглена Китанова

02nd Mar2017

Този път лявата вълна може да тръгне от България

by Черно и Бяло

Този път лявата вълна може да тръгне от България. И да достигне до нашите приятели в целия континент. И извън него. В резултат от изборите.

Федерация Наука и Висше образование (ФНВО). Знаковата дата 10 ноември 1989 се явява важен исторически репер за България. В започналия световен преход от двуполюсен към много полюсен свят. В края на двадеседи век. С подкрепа на партийния комитет на БКП в Българската академия на науките през 1988 е създаден първият клуб по интереси – на лявата радикална промяна.  Този клуб става предвестник и основно ядро на Федерация Наука и Висше Образование (ФНВО). На учередителното събрание на федерацията в зала Христо Ботев – студентски град, участват над 2000 души. Тук са член кореспондентите и академиците на България, професори, доценти, главни асистенти, докторанти, магистри. Лявата интелигенция. Федерацията е регистрирана по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и по същество представлява един от експертните съвети на БСП.  Организационно федерацията е хоризонтална структура в Градския съвет на БСП в столицата.

Вторник, 17 януари 2017.  Заседателната зала на вестник Дума, 17:30 часа вечерта. Навън вали ситен сняг, а в топлата зала на вестника започва среща на федерация „Наука и Висше Образование“ (ФНВО) към градския съвет на БСП и знакови фигури от комисията за промяна на устава на БСП на 49 конгрес на партията. Учените от федерацията са много напористи в своите изказвания и влагат силни емоции, свързани с процеса на преоценка и промяна на устава. Цялата аудитория е категорична, че се налагат кардинални промени във философията и практическото приложение на устава. Членовете на комисията също влагат емоции в разгорещената дискусия и отстояват умерен, но категорично енергичен стил на работата на комисията за промна на устава. Учените излагат позицията, че ФНВО трябва да получи официален статут на един от експертните съвети на БСП. Учените трябва да получат възможност за участие в листите на партията на квотен принцип. Прави се обзор на подобни структури като ФНВО в редица известни леви партии в Европа от: Испания, Франция, Австрия. В тези партии подобни научни структури имат статут на експертни съвети, гарантиран от уставите на споменатите европейски партии. Поставят се остро въпроси от идеен, организационен и кадрови характер на БСП в периода преди изборите. Години наред ФНВО извършва  активна експертна дейност в помощ на партийното ръководство и парламентарната група на БСП, без при това да получава инстуционална подкрепа от тези ръководни структури на най-старата в страната и най – значима политическа сила. Набляга се на историческите корени и характера на БСП при формирането на нейната съвременна политика. Отбелязва се наличие на голям експертен, политически и научен потенциал на федерацията. В същото време се отбелязва неадекватното участие на учените в органите на управление на БСП. Въпреки големите усилия на членовете на ФНВО за реализиране на знаково експертно участие при формиране на успешни политики, практиеските резултати са твърде скромни. Два часа продължава срещата. Въпросите са многопланови, сложни, но общото мото на срещата е, че БСП върви към изборана победа на предстоящите извънредни парламентарни избори през пролетта на 2017. Членовете на комисията за промяна на устава на 49 конгрес на БСП обещават да поставят исканията и предложенията на учените от федерацията за инстуционално осигуряване чрез устава на партията на подобни експертни структури в БСП. Срещата е предпоставка за решаване на острите идейни, експертни и кадрови проблеми на партията в навечерието на изборите.

Промените в устава. В резултат от работа на комисиатя за промяна на Устава на БСП, конгресът одобри изменението на чл. 37 и чл. 38.

Алинея 1 на чл.37 регулира създа¬ването на идейно-политически и професионално-творчески партийни структури – дискусионни клубове, обединения и федерации. Алинея 2 на чл.37 очертава основната цел на тези структури: изработването, прилагането и защитата на партийната политика и нейните възможни алтернативи в различни сфери на обществения и политическия живот. Алинея 3 на чл.37 посочва, че обединяването на идейно-политическите и професионално-творческите партийни структури става на местно и национално ниво на федеративен принцип. Алинея 4 на чл. 37 обяснява, че структурите нямат задължително представителство в  органите на партията. По искане на федерациите районните, общинските и градските конференции могат да вземат решения, с които да определят норма на делегиране и утвърдят техни представители в своя състав и в състава на съответния им районен, общински и градски съвет. Конгресът на БСП по искане на национална федерация може да вземе решение за включване на техни делегирани представители в състава си в състава на НС на БСП. Алинея 5 на чл. 37 определя, че в дейността на федерациите могат да участват социалисти и симпатизанти по ред и начин, определен в правилника за изграждането им.

Чл. 38 определя, че редът за издаване на членска карта в БСП, за регистрация на основни партийни организации, идейно-политически и професионално-творческите партийни структури, механизмът за създаването и закриването им, движението на членовете и други се регулират с „Правилник за регистрацията в БСП и осъ-ществяване дейността на идейно-политическите и професионално-творческите партийни структури”. Този правилник е приет от Националния съвет. Тези промени и ново въведения в Устава на БСП са изключително важни за създаването и успешното функциониране на идейно-политически и професионално-творческите партийни структури. Каквато е ФНВО. Позитивите от споменатите промени и ново въведения могат да се материализарат още на 26 март 2017.

Новата лява вълна. Този път лявата вълна може да тръгне от България. В началото на 2017 в страната е натрупан голям политически потенциал. В лявото политическо пространство.  Създадени са условия за образуване на мощна лява вълна. Тя може да достигне до нашите приятели в целия континент. И извън него. В резултат от изборите на 26 март 2017.

доц. д-р Филип Филипов,
Василена Красимирова, магистър по икономика

15th Feb2017

Емануел Макрон и глобалисткия проект във Франция

by Черно и Бяло

На предстоящите през април първи тур на президентските избори във Франция със сигурност първо место ще заеме Марин Льо Пен. На първичните избори на „Републиканците“, най-голямата дясна партия, с огромно мнозинство от гласовете (66,5%) спечели Франсоа Фийон, голист-традиционалист, винаги в опозиция на глобалистките проекти и в добри отношения с Русия. Социалистите пък, слуги на глобализма, тотално са загубили доверието на обществото. При тази ситуация изглеждаше, че задкулисието ще загуби битката във Франция, а с нея на европейския континет и в световен план. За това подсказваше успехът и готовността за борба на Доналд Тръмп в САЩ, утвърждаването позициите на Вишеградската четворка в Европа и възходът на национално-консервативните сили по целия свят. Кой честен човек не изръкопляска на думите и действията на филипинския президент Родриго Дутерте! Усещайки, че съществуването му е поставено на карта, Световното задкулисие предприе решителна контраатака с целия си потенциал. А той не е малък – пари, медии, обиграни управленски и ПР екипи, платени НПО-та и сервилни политически елити, подкупени прокурори и съдии.

Какво измислиха глобалистите във Франция? Тъй като в опитите си да компрометират Марин Льо Пен, вече се бяха провалили, насочиха удара срещу Франсоа Фийон. Като дългогодишен парламентарист той е използвал правото да наеме свой сътрудник за парламентарната си дейност. Първоначално това е била съпругата му, а след това неговите синове, студенти. Нищо по-естествено. Негово е правото да прецени и никаква правна разпоредба не е била нарушена. Но тези, които са отговорни за корупцията в света, които ограбват народите с милиарди долари, раздухаха невероятна медийна кампания със случая. Наемането било „фиктивно“, единствено с цел да се приберат парите в семейния бюджет… Без никакво основание е намесена Върховната прокуратура на Франция, мълчала си при толкова сериозни престъпления (напр. съмнителното „самоубийство“ на полицая, разследващ по горещи следи атентата срещу редакцията на Шарли ебдо, или съдебното оневиняване на бившия посланик на Франция в България, който раздаваше визи на мафиоти и проститутки срещу заплащане). Тази „безкомпромисна“ прокуратура сега привиква на разпит синовете на Фийон. Никаква правна последица от това няма да произтече, но, както в случая с бившия глава на Международния валутен фонд, Доминик Строс Кан, и „изнасилената“ от него прислужница непосредствено преди предишните президентски избори във Франция или скорошно „разкритите“ авантюри на Тръмп с руски проститутки, целта е да се даде храна на медиите на Задкулисието, които да компрометират Франсоа Фийон. В услуга влязоха услужливите „социологически“ агенции, които смъкнаха рейтинга му на 17,5%, както и съмнителни депутати от „Републиканците“, започнали веднага да предлагат неговата замяна непосредствено преди изборите. Със сигурност всичко това ще окаже някакво влияние на избирателите. Над две столетия вече ги манипулират по този начин, защо да не го направят и сега.

Все пак на Задкулисието се налага да излъчи и свой кандидат. Социалистите, винаги с богат резервоар от предатели, са напълно компрометирани. Видя се от първичните избори на „Републиканците“, че напълно кампрометирани са и старите глобалистки слуги – Никола Саркози и Ален Жупе, последният осъден за корупция, съответно нямат никакъв шанс срещу Марин Льо Пен. Трябваше да се намери някой „нов“, „неопетнен“ кандидат. За такъв се спират на Емануел Макрон, министър от правителството на социалистите, който ще се явява от името на скоро създадена собствена „лява“ партия. Кой е Макрон? Достатъчно е да кажем, че е служител в банката на Ротшилд, това е достатъчно. А е предложен там от глобалистите Жак Атали, директор на Европейската банка, и Серж Вейнберг, дългогодишен член на Трилатералната комисия. И това е достатъчно. По-късно го придърпват до марионетката Франсоа Оланд (става ген. секретар на президентството) и в кабинета на Валс, където е министър на икономиката. Така градят облика му на „политик“. Целта е на първия тур на президентските избори Макрон да се класира на второ място след Льо Пен, а след това на втория, в условията на варварска медийна кампания срещу нея, да привлече гласовете на различните „леви“ партии, либералите и Републиканците. Операция, успешно проведена през 2002 г., когато социалистите бяха убедени да гласуват, макар и с ръкавици (за да не се изцапат), за Жак Ширак срещу безкомпромисния председател на Националния фронт, Жан-Мари Льо Пен. И този Макрон ще е алтернативата за Франция…?! Искрено се надявам французите да не се окажат толкова глупави, колкото ги мислят, и да гласуват за един от двата достойни кандидата на десницата – Марин Льо Пен или Франсоа Фийон. Аз лично съм за Льо Пен, но не мога да подмина маниполациите, засягащи другата също уважавана кандидатура – Франсоа Фийон.

Задкулисието трябва да бъде изритано отвсякъде, а нашата задача е да го изхвърлим от България. За съжаление у нас няма политическа алтернатива, която да подкрепим. С БСП, ГЕРБ и „сините“ (разните седесари, костовисти, „рефорамтори“, „зелени“, „Дай, България“ и пр.), трябва да се изметат и псевдонационалистите, доказани байганьовци. Време е да работим за нова политическа алтернатива, обединила съхранилия се национален елит! Това е единственият ни шанс!

Румен Дечев

12th Feb2017

Н. П. Наргиз Гурбанова: „България и Азербайджан си приличат много, връзките между тях се развиват динамично и ползотворно”

by Черно и Бяло

Разговор на Розалина Евдокимова с Н.П. Наргиз Гурбанова, посланик на Р Азербайджан в България

Нейно Превъзходителство Наргиз Гурбанова е посланик на Азербайджан у нас. За нея с чиста съвест може да се каже, че е изключително отворен към всичко и всички човек, който много бързо премахва преградите между себе си и събеседниците. На пръв поглед веднага съзираш източна красавица, а като се разговориш, усещаш и мъдростта на Изтока. Така че всеки, който е бил на среща с нея, винаги си тръгва с топлото усещане, че се е сдобил с нов приятел.
Но предпочитам тя самата да разкаже за себе си в своето специално интервю, което даде за сп. „Черно и Бяло“.

Н. П. Наргиз Гурбанова

Ваше Превъзходителство, нека започнем нашия разговор с молбата да се представите на нашите читатели, а също и да споделите вашите впечатления от България. Какво знаете за нашата страна и тя харесва ли Ви?

Често ме питат за това и да си призная, приятно е да отговаряш на такъв въпрос и да изразиш своите положителни впечатления за страната ви. Скоро ще стане една година, откакто съм в България и за това време успях да се запозная с нея отблизо и то не само със София, но и посетих редица други места.

България е моето първо дипломатическо назначение в качеството ми на посланик. През годините на моята служба като дипломат работих в посолствата на Азербайджан в САЩ и Австрия и посетих много страни, но никога не бях идвала в България. Преди пристигането ми в София, за да се запозная със страната ви, почерпих знания от различни писмени и устни източници, в това число и общувайки с колеги, преди всичко работили в България, които много топло се изказаха за нея. И поради това пристигнах в София заредена с много положителни емоции и много радостна, че моите най-добри очаквания за вашата страна се оправдаха. Безспорно, България е много красива страна с гостоприемни и приятелски настроени хора, с богата история и култура и прекрасна природа. Много ми харесва да живея и работя тук и се надявам, че с всяка следваща година тези чувства ще се засилват.

Ще ми се да Ви върна малко назад. През септември миналата година първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева откри музея на открито във Велико Търново, намиращ се на хълма Трапезица, реставриран благодарение на финансовата подкрепа на Фонда „Гейдар Алиев“. Как във Фонда разбраха за тази наша историческа светиня и защо решиха да отпуснат средства специално за нейното възстановяване?

Успешното реализиране на реставрирането на архитектурно-музейния резерват „Трапезица“ с подкрепата на Фонда „Гейдар Алиев“ е важно събитие в историята на нашите двустранни отношения. По време на церемонията за откриването на 22 септември 2016 г. във Велико Търново участие взеха и първата дама на Азербайджан и президент на Фонд „Гейдар Алиев“, Мехрибан Алиева и вицепрезидентът на Фонда Лейла Алиева, както и премиерът Бойко Борисов, кметът на Велико Търново Даниел Панов и други. Този проект беше иницииран от българска страна по време на официалното посещение на президента на Азербайджан Илхам Алиев в София от 3 до 5 март 2015 година. Тогава на срещата между президента на Азербайджан и българския премиер присъства и кметът на Велико Търново Даниел Панов. През последните 25 години между нашите страни се установиха приятелски отношения и ние винаги с внимание се отнасяме към предложенията на нашите български партньори, адресирани към развитието на двустранните връзки.

Инициативата, отнасяща се до хълма Трапезица, беше приета с интерес от Фонда „Гейдар Алиев“ и договорът беше подписан на 27 май 2015 г. в София в присъствието на високопоставени лица от двете страни. Както е известно, град Велико Търново през ХII–ХIV в. е бил един от водещите културни, исторически, обществено-политически центрове в Европа. А Фондът „Гейдар Алиев“ активно участва в реализирането на проекти за запазването и реставрирането на исторически и културни обекти в различни страни по света и вземайки решение за участието в този проект, Фондът се е ръководил именно от този факт, че бивайки национално достояние на целия български народ, хълмът Трапезица едновременно е и общоевропейско културно наследство. По време на откриването в изказването си първата дама на Азербайджан и президент на Фонда „Гейдар Алиев“ Мехрибан Алиева подчерта, че ръководената от нея организация е много горда с приноса си за реставрирането на това световно историческо наследство.

По време на церемонията за откриването на музея на открито „Трапезица“ се състоя и валидиране на съвместна пощенска марка, посветена на успешното реализиране на проекта.

Откриването на музея на открито на хълма Трапезица във Велико Търново. първата дама на Азебрайджан и президент на Фонда „Гейдар Алиев“ Мехрибан Алиева (втората в дясно)

Ще Ви помоля да разкажете за дейността на Фонда „Гейдар Алиев“.

Фондът е неправителствена организация и е създаден през май 2004 г. в памет и продължаване на идеите за национална държавност на националния лидер на азербайджанския народ Гейдар Алиев. Внасяйки своя осезаем принос в реализирането на програми и проекти в областта на социално-икономическото и хуманитарно развитие на Азербайджан, както и в чужбина, за 12 години откакто съществува Фондът „Гейдар Алиев“ изигра важна роля в успешното развитие на нашата страна, в това число в такива области като образованието, здравеопазването, културата, спорта, науката и технологиите, екологията.

В рамките на многостранната дейност на Фонда бяха осъществени голям брой проекти, в това число строителство и реконструкция на образователни и лечебни заведения, грижа и лечение на диабет и таласемия, възстановяване на историко-културни и религиозни паметници, строителство на културни и спортни обекти, подкрепа и пропагандиране на изкуството, съдействие и защита на околната среда. Без да се ограничава само в рамките на Азербайджан, Фондът „Гейдар Алиев“ активно си сътрудничи с международни организации и спомага за реализирането на определени проекти в други страни, в това число и в България. Президентът на Фонда и първа дама на Азербайджан, Мехрибан Алиева е посланик на добра воля на ЮНЕСКО и ИСЕСКО (Ислямска организация по въпросите на образованието, науката и културата).

Между нашите две страни вече са установени добри двустранни връзки. В последно време се активизираха срещите. Бихте ли споделили какво досега е направено и какво предстои?

Както отбелязахте, отношенията между нашите страни са много тесни и са на основата на непоколебима дългогодишна дружба и взаимно уважение. Логичен резултат на съвместните ни усилия е, че от март 2015-а те са вече на равнището на стратегическо партньорство, което даде нов импулс за тяхното разширение и задълбочаване. С удовлетворение искам да отбележа, че 2016 г., както и предишните години, беше твърде плодотворна в активизирането на сътрудничеството между нашите страни, като отчитаме и интензитет на двустранните визити. През годината висши официални лица на България, а именно президентът Росен Плевнелиев, вицепрезидентът Маргарита Попова и министърът на външните работи Даниел Митов посетиха Баку. По време на тези визити бяха проведени срещи с висшето ръководство на Азербайджан, на които бяха обсъдени перспективите за по-нататъшното развитие на азербайджано-българските отношения. Визитата на първата дама на Азербайджан и президент на Фонда „Гейдар Алиев“ Мехрибан Алиева беше от важно значение за развитието на двустранните връзки. Други азербайджански официални лица, в това число правосъдният министър Фикрет Мамедов, министърът на екологията и природните ресурси Гусейн Багиров, председателят на Държавния статистически комитет Тахир Будагов, зам.-министърът на външните работи Мамед Мамед-Кулиев, зам.-министърът на културата и туризма Назим Самедов също посетиха България през 2016 година.

Друго важно постижение беше успешно проведеното след 8-годишно прекъсване на 29 септември м. г. IV заседание на Съвместната междуправителствена комисия за търговско-икономическо и научно-техническо сътрудничество. В Баку пристигна внушителна българска делегация начело с министъра на икономиката Борислав Лукарски, в която влизаха както представители на правителствените структури, така и на деловите кръгове. На тази среща бяха обсъдени и набелязани редица съвместни мерки, касаещи развитието на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество между нашите страни. В рамките на визитата в Баку беше също проведеният азербайджано-български бизнес-форум, беше подписан меморандум за сътрудничество между деловите кръгове на страните ни.

Наричат Баку перлата на Кавказ и града на огньовете.

Обобщавайки, ми се ще да отбележа, че през 2016 г. беше извършена сериозна работа за консолидирането на двустранното сътрудничество и всичко това ни дава сигурност за тази 2017 г., която е важна за азербайджано-българските отношения. Тази година се навършват 25 години от установяването на дипломатически отношения между нашите две независими държави. Несъмнено това е много важна дата и ние имаме намерение да проведем цял комплекс от мероприятия през годината, с които да отбележим този радостен юбилей.

Културният център „Гейдар Алиев“ е един от най-големите и модерни в Европа.

Момината кула и до сега е загадка. В нейна чест се провежда фестивал на изкуствата.

А как виждате перспективите за сътрудничество и партньорство между нашите две страни? В какви области и кои наши компании имат възможност да се появят на азербайджанския пазар?

Между нашите страни се осъществява успешно сътрудничество в енергийната сфера, което има важно значение не само в регионален формат, но и в общоевропейски мащаб. Но според наше дълбоко убеждение има и други области на икономиката, криещи съществен потенциал за развитие на взаимно изгодното двустранно икономическо сътрудничество. Основен приоритет в икономиката за азербайджанското правителство е придвижването на развитието на нефтения сектор, селското стопанство, транспорта, туризма, информационно-комуникационните технологии и други перспективни сфери. През последните години интензивно се развива нефтеният сектор в Азербайджан и се превръща във важен сегмент на националната икономика, където особено силни са позициите на частния сектор. Нашата страна е отворена за международно сътрудничество, у нас има всички условия за ефективното функциониране на чуждестранни компании. Азербайджанските бизнесмени се стараят активно да сътрудничат с партньори от други страни и да излизат на международния пазар. В Азербайджан ще сме радостни да приветстваме български компании в нефтения сектор, на които вярвам ще им е интересно да работят с нашите бизнесмени. За това ние ще продължим усилията ни за разширяването на контактите между деловите кръгове в нашите страни.

Неведнъж Вие сте казвали, че нашата страна има стратегическо положение, както и Азербайджан. През България Вашата страна може да получи достъп до европейския пазар и обратното – нашата страна през Азербайджан може да има достъп до азиатския пазар.

Искам да подчертая, че отчитайки стратегическото географско разположение на България и Азербайджан, то сътрудничеството в областта на транспорта има важно значение за развитието на двустранните икономически връзки. Бивайки морски държави, нашите страни имат важно значение за международния превоз на товари и разполагат с необходимата транзитно-транспортна инфраструктура. България е врата към Европа, Азербайджан – мост между Европа и Азия, това е вратата към Централна Азия. През последните години Азербайджан извършва необходимите реформи и развива своята транзитно-транспортна инфраструктура. В нашата страна продължава строителството на новия комплекс Бакинско международно морско търговско пристанище, модернизира се жп-инфраструктурата. В резултат на всички тези последователни мерки, ролята на Азербайджан като незаменим възел в транзитно-транспортната верига между Европа и Азия значително нарасна. Страната ни вече е важен участник в международните транспортни коридори Изток-Запад и Север-Юг.

Ще се радваме ако стремежът за сътрудничество в областта на транспорта се споделя и от нашите български партньори. През юли миналата година азербайджанска делегация, в която влизаха представители на Министерството на транспорта и Азербайджанските железници, участва в многостранни преговори на равнище експерти по развитието на международния транспортен коридор „Черно море – Персийски залив“. Освен това по наша инициатива генералният директор на българската компания „Пристанищни инфраструктури“ Ангел Забуров посети Азербайджан в състава на официална делегация за участие в заседанието на междуправителствената комисия. В рамките на този форум беше подписан меморандум между ЗАО „Бакинско международно морско търговско пристанище“ (Бакинско пристанище) и българската компания „Пристанищни инфраструктури“, който документ ще позволи да се разшири сътрудничеството между нашите предприятия, а също и да се осъществява обмяна на опит.

България се утвърди като привлекателна дестинация за туризъм и почивка. Какво трябва да се направи, за да привлечем вниманието на азербайджанските туристи?

Несъмнено, България е с големи възможности както за летен, така и за зимен туризъм. Вашата страна, особено черноморските плажове, са прекрасни и известни в Азербайджан, тъй като още по съветско време нашите сънародници посещаваха България. Но трябва да се отбележи, че през последните десетилетия в резултат от нарастването на общественото благосъстояние азербайджанците започнаха активно да пътуват по целия свят и в сравнение със съветския период сега те вече имат огромен избор къде да почиват. Сигурна съм обаче, че българските центрове за почивка и туризъм могат също да представляват голям интерес за тях. Вярно, че няма пряка връзка между Баку и София, но според мен това не е сериозна пречка за привличането на азербайджански туристи в България при една дългосрочна работа на местните туристически компании. Потенциалът за сътрудничество е голям и просто трябва да се ориентира към дългосрочна перспектива. Смятам, че е необходимо активно да бъдат рекламирани в нашата страна туристическите възможности на България, да се разшири сътрудничеството с азербайджанските туристически компании и съвместно да се разработват пакети за туристически услуги, които да заинтересуват азербайджанските туристи. От своя страна посолството е готово да окаже съдействие на българските туристически компании за осъществяване на контакти с необходимите държавни и частни структури в Азербайджан.

Като журналист не бих пропуснала възможността да Ви помоля да споделите каква е ситуацията с медиите в Азербайджан. Колко от тях са държавни и колко частни? Имат ли възможност свободно да пишат и говорят за това, което се случва в страната Ви?

Азербайджанският народ има богати традиции в областта на пресата. Нашият национален печат, чиято основа е положил през 1875 г. просветителят и публицист Гасан бек Зардаби, е бил за онази епоха първият образец на национален печат в мюсюлманския Изток. Но след това в течение на 70 години Азербайджан е бил в състава на Съветския съюз, където има само една официална политика и една идеология и гражданите не са имали достъп до широка информация. Затова след като възстановихме своята държавна независимост, приоритет на нашето правителство стана всестранната подкрепа за формирането на независими медии, отговарящи на световните стандарти, които да са авторитетна институция на азербайджанското общество. За тази цел държавата създаде условия за свободното развитие на медиите, в това число по пътя на отстраняването на всички изкуствени препятствия, пречещи на свободата на медиите и словото. През 1998 г. беше официално отменена цензурата  в медиите. Като страна-член на ОССЕ и на Съвета на Европа, Азербайджан се явява участник в международните юридически инструменти в сферата на свободата на словото. Това беше много важен и последователен процес и днес ние с увереност можем да заявим, че той беше много успешен и на Азербайджан се даде възможност да осигури свободата и всички условия за ефективната работа на медиите. Журналистите в нашата страна имат пълната свобода на действие, за да информират обществеността за събитията и фактите в страната и чужбина, а също така и за налагане на своето мнение, при условия на съблюдаване на правовите и етични норми.

У нас в страната излизат около 40 всекидневника, над 200 седмичника и месечни вестници. Работят десет национални, един спътников, 13 регионални и 17 кабелни тв-канала. Интернетът в Азербайджан е абсолютно свободен. Над 75% от нашето население е активен потребител на мрежата. Два милиона души от нашето 10-милионно население се възползват от социалните медии.

Вярвам ще съгласите с мен, че фактите говорят сами по себе си.

И в края на разговора ни, Наргиз, какви са личните планове на посланика на Азербайджан – какво искате да видите и какво още да направите?

За мен, както и за всеки друг посланик, е важно да дам своя принос отношенията между нашите страни да се развиват по възходяща линия. За година от моето пребиваване в България посолството свърши голяма работа, но пред нас има още толкова неизпълнени идеи и планове. В този контекст отбелязването на 25-годишнината от установяването на дипломатическите отношения за мен е един от важните приоритети през 2017 г. Освен това, макар по територия България да не е голяма, една година е много малко време да се запозная с вашата гостоприемна страна, с нейните отзивчиви граждани и да опозная българския национален дух. В плановете ми важно място заема да посетя различни райони на България, за да мога по-добре да опозная вашата страна и култура.

интервюто взе Розалина Евдокимова

13th Jan2017

Декларация на Координационен съвет „България–Русия“

by Черно и Бяло

Вестник „Washington Post” публикува писмо от 17 европейски политици, които се обръщат към новоизбрания американски президент Доналд Тръмп с искане да не подобрява отношенията на САЩ с Русия. Сред тях е българският държавен глава Росен Плевнелиев – единственият все още действащ държавен глава, подписал писмото. В него  се настоява Тръмп да не премахва антируските санкции и се поставя под съмнение възможността да има приятелски отношения с Москва.

Жалко е „президентът на всички българи” да прави подобни изявления. Огромното болшинство от българския народ открито изразява своето желание за развитие на отношенията с Русия и за активизиране на българо-руското сътрудничество, което отговаря на нашите национални интереси.

От името на организациите, членове на КС „България-Русия” изразяваме своето възмущение и несъгласие с позицията на Росен Плевнелиев и се надяваме, че новоизбраният президент ген. Румен Радев в своята дейност ще бъде изразител на волята на българския народ.

  1. Проф. д-р Валентина Аврамова, председател на Дружеството на русистите в България
  2. Георги Минчев, председател на УС на Българо-руската търговско-промишлена палата
  3. Проф. д-р Захари Захариев, председател на Федерацията за дружба с народите на Русия и ОНД
  4. Любомир Коларов, председател на Софийското сдружение на приятелите на Русия „Александър Невски“
  5. Николай Малинов, председател на Национално движение Русофили
  6. Д-р Светлана Шаренкова, председател на Форум „България-Русия“
  7. Снежана Тодорова, председател на Дружество „Найден Геров“ на училите и специализирали в Русия и ОНД
  8. Станка Шопова, председател на Фондация „Устойчиво развитие на България“
  9. Симеон Симеонов,  председател на Отечествения съюз
  10. Стоил Фердов, председател на Славянското дружество в България

Снежана Тодорова,
председател на Координационния съвет „България–Русия“

23rd Jul2016

Декларация на УС на СБЖ

by Черно и Бяло

sbjУС  на Съюза на българските журналисти изразява дълбокото си възмущение от извършеното жестоко престъпление – убийството на известния журналист Павел Шеремет в центъра на украинската столица Киев.
Това е опит за сплашване на хората на перото, микрофона и камерата, които в своята професионална работа отстояват най-важния принцип в журналистиката: истината, истината и само истината!!!
Това е проява на безсилие на управляващите пред силата на Словото.
Павел Шеремет плати с живота си своята вярност към истината!
Поклон пред светлата му памет!
Неговият светъл лик остава завинаги в нашите сърца!

Снежана Тодорова,
Председател на УС на СБЖ

10th May2016

Предложение за икономическата политика на БСП

by Черно и Бяло

Открито писмо до делегатите на 49-тия конгрес на БСП

Проф. Иван АнгеловУважаеми делегати,
БСП загуби доверието на стотици хиляди хора през последните 15-20 години.
Най-ефикасно то можеше да бъде възстановено с действията ѝ през 2013-2014г., когато беше на власт. (more…)

07th Apr2016

Чартърни полети свързват България и Мароко

by Черно и Бяло

Очаква се двукратно увеличение на посещенията на българи в африканската държава

Интересът на марокански туристи и бизнесмени към България също ще се повиши

(more…)

24th Mar2016

Поглед към „Tретия свят“

by Черно и Бяло

На 17 март в столичния Салон „Журналист“ в СБЖ се състоя Презентация – Дискусия на проект за проблемите пораждащи масовото преселване на народи от Близкия Изток към Европа (more…)

06th Mar2016

АИКБ и АДВИБ представят пред ЕК позицията на българските публични дружества по Зелената книга за финансовите услуги на дребно

by Черно и Бяло

Повече продукти, по-голям избор и по-добри възможности за потребителите и предприятията

Главният секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и заместник – председател на групата на работодателите в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) д-р Милена Ангелова и председателят на Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите (АДВИБ) г-жа Даниела Пеева участваха в организираното на 2 март 2016г. от Европейската комисия (ЕК) публично изслушване, в рамките на което заинтересовани страни от цяла Европа споделиха своите позиции по Зелената книга за финансовите услуги на дребно с представители на водещите европейски институции. На изслушването присъства и комисар Джонатан Хил.

image-7a02e805f27cc08557adfa635d091dd8a0f4768ae78acb6d0d7100680285c4a7-V (002)Зелената книга за финансовите услуги на дребно „Повече продукти, по-голям избор и по-добри възможности за потребителите и предприятията“ цели развиването на единен европейски пазар за дейности като застраховане, заеми, плащания, текущи и спестовни сметки и други инвестиционни продукти на дребно. Тя е част от изпълнението на Плана за действие за постигане на единен европейски капиталов пазар – тема, в чието обсъждане на европейско и на национално равнище АИКБ и АДВИБ участват активно. Европейската комисия отбеляза качествените експертни мнения, предоставяни от двете организации и поиска допълнителни разяснения от експерти на АИКБ в областта на зелените облигации, както и за прецизиране на обхвата на зададените в Зелената книга въпроси по отношение на застраховането.

В рамките на изслушването, д-р Ангелова и г-жа Пеева застъпиха тезата, че, въпреки известния напредък, постигнат с публикуването на Директивата за ипотечните кредити и Директивата за разплащанията, много от проблемните области, идентифицирани на основа на публикуваната през 2007г. Зелена книга за финансовите услуги на дребно, остават нерешени. Ето защо, те призоваха Комисията за по-амбициозни и решителни действия, които да доведат до разрешаване на предизвикателствата, които:

  • От страна на предлагането са свързани с: различията между националните законодателства и данъчни системи; идентифицирането на клиентите и произхода на средства; затруднения при оценка на активите и на обезпеченията;
  • От страна на търсенето са свързани с: нееднаква ефективност на прилагане на европейското право в страните – членки; езикови бариери; нееднакво разпространение на механизмите за извънсъдебно уреждане на споровете.

Зелената книга дава възможност да се обсъдят на национално и общоевропейско ниво начините пазарът на финансовите услуги на дребно да стане по-отворен и да се осигурят по-добри резултати, както за потребителите, така и за фирмите, предлагащи такива услуги като им се гарантира достъп до информация и защита. Целта е да се улеснят доставчиците да предлагат финансови услуги на дребно извън рамките на държавата, в която е седалището им, всеки потребител да може да купува такива услуги във всяка една от държавите в ЕС, а гражданите да могат да прехвърлят закупените вече финансови продукти от една страна в друга, когато се преместват поради смяна на работа, пенсиониране или други причини

25th Feb2016

Демографската катастрофа на България все още може да бъде избегната

by Черно и Бяло

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие.

България е в тежка демографска криза. Някои специалисти не без основание твърдят, че сме в демографска катастрофа. Населението ни се топи. Това личи от преброяванията от 1887 година до сега и особено през последните 30 години (виж таблица 1.)

Таблица 1. Население на България според преброяванията

Година на преброя-

ването

Брой на населението –

хил. души

31.12.1887 г. 3154
31,12.1892 г. 3341
31.12 1900 г. 3744
31.12.1905 г. 4036
31.12 1910 г. 4338
31.12 1920 г. 4847
31.12 1926 г. 5479
31,12 1934 г. 6078
31,12.1946 г. 7029
1,12 1956 г. 7614
1.12.1965 г. 8228
2,12.1975 г. 8728
4.12.1985 г. 8949
4.12.1992 г. 8487
1.03 2001 г. 7929
1.02 2011 г. 7365

Източник: НСИ

Според оперативната отченост на НСИ максимумът 8992 хил. души беше достигнат в 1989 г. В края на декември 2015 г., пак според НСИ, сме около 7160 хил. души. Напоследък намаляваме с 40-44 хил. души годишно. Като се има предвид високата инерционност на този показател, влиянието на други трайни неикономически фактори и при запазване на сегашните тежки условия на живот, темпът на стопяване на населението ще се запази през следващите 10-15 години. А при евентуално влошаване на условията – ще се ускори и задълбочи.

Главните фактори за намаляването на населението са два: отрицателният естествен прираст поради високата смъртност и ниската раждаемост (виж таблица 2.), и голямата емиграция. Отрицателният естествен прираст определя около две трети от намалението на населението. Тук ще се спра само на него. Засега приемам условно, че през следващите десетилетия балансът между емиграция и имиграция ще е нулев. А той едва ли ще остане такъв и това може да влоши още повече нашето положение.

Ако сегашната разлика между умирания и раждания (41367 повече умирания в 2014 г.) и спадане на населението в 2014 г. с 43479 души в сравнение с 2013 г. се запази ще намалеем до около 3.5 млн. души в края на века. При неблагоприятния възрастов състав (виж таблица 4. за България) и ако продължават дълго лошите условия на живот, може да се свием още повече. Очаква се ромите да станат тогава най-голямата етническа група, турците – втора, а българите – трета. През последните 26 години по броя на населението вече се върнахме на равнището на 1946-1947 г., т. е. с около 70 години. В края на настоящото столетие ще се върнем 200 години назад по броя на населението, а по качеството му – още по-назад, като имам предвид някои структурни аспекти на текущата демографска ситуация.

 

Таблица 2. Раждаемост, смъртност и естествен прираст на населението в България

Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
1990 12,1 12,5 -0,4
1995 8,6 13,6 -5,0
2001 8,6 14,2 -5,6
2005 9,2 14,6 -5,4
2006 9,6 14,7 -5,1
2007 9,8 14,8 -5,0
2008 10,2 14,5 -4,6
2009 10,7 14,2 -3,5
2010 10,0 14,6 -4,6
2011 9,6 14,7 -5,1
2012 9,5 15,0 -5,5
2013 9,2 14,4 -5,2
2014 9,4 15,1 -5,7

Източник: НСИ
Пояснения: Раждаемостта и смъртността са в промили (на 1000 души от населението), а естественият прираст е разликата между смъртност и раждаемост. Отрицателният знак в последната колона означава, че умрелите са повече от новородените и населението намалява.

 

През 2013 г. средната продължителност на живота в ЕС е била 80,6 години, а у нас 74,9 години. По-висока е била тя в Испания – 83,2 години, Швейцария – 83, Франция – 82,4, Швеция – 82, Гърция – 81,4, Германия 80,9 и т.н. По-ниска от нашата е била само в Литва – 74,1 години и в Латвия – 74,3. В съседните ни страни картината е пъстра, но по-добра от нашата: в Турция – 78,2 години, Унгария – 75,8, Македония – 75,5, Сърбия – 75,3, Румъния – 75,2.

Средният коефициент на раждаемост в ЕС е бил 10,0 промила, а у нас 9,2. По-висока е била раждаемостта в Ирландия – 15,0 промила, Франция – 12,2, Великобритания – 12,1, Швеция – 11,8, Норвегия – 11,6, Белгия – 11,2, Финландия – 10,7, Холандия – 10,2 и т.н. По-ниска от нашата е била само в Португалия – 7,9 промила, Германия – 8,4 и Италия – 8,5. В съседните страни има големи различия: Турция – 16,8 промила, Македония – 11,2, Сърбия – 9,2, Румъния – 9,1, Гърция – 8,6. Близко сме до средния коефициент на раждаемост в ЕС, но той не е добър ориентир, понеже те самите са в предкризисно състояние.

Важен показател за демографската ситуация във всяка страна е броят на живо родените деца от една жена (виж таблица 3.).

Таблица 3. Плодовитост на жените в Европа
табл.3
Източник: Eurostat
Пояснение: Числата в таблицата показват колко живо родени деца се падат на една жена по години. Знакът „:” означава, че няма данни за съответната година.

 

Тази таблица заслужава внимание по няколко причини:

Първо, за да се види, че демографските процеси в България са свързани със същите процеси в другите европейски страни. Общите европейски тенденции на намаление на плодовитостта и раждаемостта влияят върху формирането на българските демографски тенденции. Те притежават свои национални български особености, но общите тенденции, като например влошаването на раждаемостта и плодовитостта на жените, съвпадат с тези в другите европейски страни. Интензивността им е различна, но посоката на изменение е еднаква. Таблицата показва, че плодовитостта на българските жени намалява значително (с 0,83 деца) през последните 53 години, но спадът в други европейски страни е още по-голям: Португалия – с 1,95 деца, Ирландия – с 1,82, Словакия – с 1,70, Холандия – с 1,54, Австрия – с 1,25, Румъния – с 1,02 и т.н. Нашата обща демографска ситуация обаче е по-неблагоприятна от тази в много други европейски страни не само и не толкова поради ниската раждаемост и плодовитост на жените, колкото вследствие на рекордно високата смъртност, както посочих по-горе.

Второ, за да се разбере, че различните измерения на демографските процеси, в това число коефициентите на раждаемост и плодовитостта на жените, са интегриран резултат от едновременното влияние на много фактори. Кризата в икономиката, масовата бедност, растящото социално неравенство, лошото здравеопазване, постоянният психологически стрес, престъпността и корупцията и т.н. са само част от тях. Те обаче се проявяват с различна сила в различните страни. В България, например, те са най-важни, макар че все повече се чувства и действието на други фактори, вкусове, на нови елементи в ценностната ни система. През последните 50 години плодовитостта на българската жена е намаляла почти с едно дете. У нас е очевидна причинно-следствената връзка между тежките икономически условия на живот, от една страна, и намаляващата раждаемост и плодовитост, от друга. В богатите европейски страни въздействието на икономическите причини се чувства по-слабо. По-доброто качество на тяхното здравеопазване вероятно оказва решаващо влияние за ограничаване на смъртността.

Има обаче и други, неикономически фактори, които също влияят за намаление на раждаемостта и на плодовитостта. Това се чувства най-силно в най-богатите европейски страни, като Германия, Белгия, Дания, Ирландия, Италия, Холандия, Австрия, Финландия, Швеция, Норвегия, Швейцария. В тези страни се множат заможните и богати семейства само с едно дете и дори без деца. През последните десетилетия и особено през последните години, протича форсирано налагане с претенции за модерност, на съмнителни стереотипи, които противопоставят кариерното развитие и гонитбата за материално благополучие, на майчинството и семейството. Разширява се съжителството на семейни начала, без сключване на граждански брак. Полагат се усилия за принизяване ролята на семейството като основна клетка на обществото. Семейството с едно дете и дори без деца, става признак за „модерност”, а семейството с 2-3 и повече деца – за „старомодност”.

Да не говорим за демонстративното публично натрапване на еднополовите бракове, което е безотговорно, дори налудничаво от всяка гледна точка. Ако за момент си представим немислимото, невъзможното и недопустимото – че всички бракове през следващите 85 години са еднополови и под никаква форма не се раждат деца, човечеството е обречено на изчезване към края на века. Дават ли си сметка хората, които ни натрапват тези абсурдни „новости” къде ни водят!. Това са част от уродливите „прелести” на западната демокрация, които ни се натрапват настойчиво. А нашето общество и държавата пасивно ги наблюдават, негласно ги насърчават и дори им се възхищават, вместо да ги обявят за противообществени деяния, застрашаващи националната сигурност, когато се демонстрират и натрапват публично. В семейна среда всеки е свободен да прави каквото желае. Но не трябва да е свободен да натрапва публично перверзните си вкусове или наследеното по генетични причини (за което той не е виновен), на другите чрез шумни улични шествия или плакати и да обявява за „старомодни” тези, които не го следват.

Трето, в голяма група европейски страни негативното влияние на икономическите фактори се съчетава с това на неикономическите и резултатите са рязко намаление на раждаемостта. Такива са България, Чехия, Естония, Гърция, Испания, Кипър, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словакия. Прави впечатление, че повечето от тези страни са известни с продължителното присъствие у тях на МВФ и на Световната банка, а също и на други западни институции през последните 26 години, налагащи им рестриктивната политика на пазарния фундаментализъм. Трудно е да се установи каква част от влошаването в тези случаи се дължи на догматичната икономическа политика и каква на натрапваната ни „модерност”. Но като че ли не е трудно да се установи връзката между тях, като две страни на една и съща антихуманна неолиберална политика, която Западът щедро ни предлага и дори налага.

Четвърто, Франция е по-специален случай. Преди години раждаемостта там беше спаднала застрашително, но те взеха мерки и постигнаха обрат. Въпреки последвалото влияние на страничните негативни фактори на „модерността”, плодовитостта и сега се задържа на относително добро равнище. Сходно е положението и във Великобритания.

Пето, за няколко страни има данни само за последните години. Статистическите редове не са достатъчно дълги, за да се правят надеждни заключения за динамиката на плодовитостта. Това са Хърватия, Латвия, Македония и Сърбия. Макар и с ограничени данни,Турция е известна с традиционно високата и стабилна плодовитост на жените си.

Общият коефициент на смъртност в ЕС е бил 9,9 промила, а у нас 14,4. В ЕС няма държава с по-висока обща смъртност от нашата. Висока, но все пак по-ниска от нашата е в Литва – 13,6 промила, Естония – 13,4, Унгария – 12,9 и т.н. Доста по-ниска от нашата е смъртността в Ирландия – 7,7 промила, Норвегия – 8, Франция – 8,6, Испания – 9, Словакия – 10, Дания – 10 и т.н. В съседните страни също е висока, но доста по-ниска от нашата: Сърбия – 13,9 промила, Румъния – 11,9, Гърция – 10,5, а в Македония е 8,8.

Детската смъртност в ЕС е 4,2 на 1000 живо родени, а у нас е 9,4. Само Румъния има по-висока детска смъртност (9,8) от нашата. Във Финландия тя е 2,3, в Португалия – 2,5, Словения – 2,5, Полша – 5, Унгария – 5,3 и т.н.

В резултат на взаимодействието на разгледаните до тук, а и на много други фактори, се формира възрастовата структура на населението в Европа (виж таблица 4.).

Таблица 4. Възрастова структура на населението в 2014 г. – %

Държави/Възрастови групи 0-14години 15-64 години над 65 години
ЕС-28 15,6 65,8 18,5
България 13,7 66,7 19,6
Белгия 17,0 65,2 17,8
Чехия 15,0 67,6 17,4
Дания 17,2 64,5 18,2
Германия 13,1 66,1 20,8
Ирландия 22,0 65,4 12,6
Гърция 14,7 64,9 20,5
Испания 15,2 66,6 18,1
Франция 18,6 63,5 18,0
Хърватия 14,8 64,7 18,4
Италия 13,9 64,7 21,4
Латвия 14,7 66,3 19,1
Литва 14,6 67,0 18,4
Унгария 14,4 68,0 17,5
Австрия 14,3 67,4 18,3
Полша 15,0 70,1 14,9
Португалия 14,6 65,6 19,9
Румъния 15,5 67,9 16,5
Словения 14,6 67,9 17,5
Словакия 15,3 71,2 13,5
Финландия 16,4 64,2 19,4
Швеция 17,1 63,5 19,4
Великобритания 17,6 64,8 17,5
Швейцария 14,9 67,6 17,6
Македония 16,9 70,7 12,4
Албания 19,2 68,8 12,0
Сърбия 14,3 67,7 18,0
Турция 24,6 67,8 7,7

Източник: Eurostat.
Пояснение: В някои страни сумата от трите колони не е 100,0, а с една десета под или над, поради съкращенията в десетичните знаци.

 

На основата на данните в тази таблица могат да се правят важни изводи за кратко-, средно- и дългосрочните тенденции в икономическото и социалното развитие, за тенденциите в раждаемостта и смъртността, за очакваните разходи на обществото по образованието, здравеопазването и разходите по издръжката на различните поколения, за количеството и качеството на работната сила, за миграционните процеси и т.н. за всяка страна и за Европа като цяло. Това е важно, но е извън обсега на моята задача в настоящия анализ. Тук ще се огранича само до някои аспекти, свързани с демографската ситуация в България.

Много интересна е първата колона, която е наситена с цифров материал за комплексни стратегически анализи. Тя показва какви са демографските резерви на страните и Европа, като цяло, за следващите 50-70 и повече години.

Демографските резерви на България са силно ограничени, защото намаляват децата и младите хора. Те са едва 13,7% от населението, при 15,6% средно за ЕС и 22,0% в Ирландия или 24,6% в Турция. Заедно с Германия и Италия, ние сме в най-неизгодна позиция, поради ниския дял на най-младото поколение. Почти еднаквият относителен дял на най-младото поколение в България, Германия и Италия се дължи на различни причини, на които се спрях по-горе. С това се подкопава потенциала на тези страни за икономическо и социално развитие, а също и за демографски растеж през следващите десетилетия. Залага се все по-опасно бъдещо потъване. Но докато Германия и Италия имат голям потенциал за маневриране и търсене на подходящи решения, това не може да се каже за малката и бедна България. Нашата страна ще бъде изправена пред още по-големи демографски и свързани с тях други предизвикателства през следващите 30-50-70 и повече години, ако не вземе незабавни радикални мерки. Още от сега трябва да се мисли как предизвикателствата да бъдат предварително установени и своевременно смекчени.

Източниците на България за млада, предприемчива, енергична работна сила и за генетичен потенциал, са силно ограничени, със всичките негативни последствия. А да разчитаме на имигранти от Северна Африка и Близкия изток е рисковано, между другото и поради сегашния етнически състав (роми и турци) на нашето население, който е близък до критични стойности. Ако към него се добавят още големи маси арабски и други имигранти-мюсюлмани от горните региони, ситуацията у нас може да стане сериозна. Младите поколения на компактните български общности в чужбина също са скромни и едва ли може да се разчита на тяхното привличане в значими мащаби при не особено атрактивните настоящи и бъдещи условия за работа и живот у нас. Нямаме друг избор, освен да си създаваме сами млад човешки потенциал чрез бързо повишение на раждаемостта през следващите години и десетилетия.

От данните за Германия (13,1% деца и младежи от 0 до 14 години) можем да си обясним отчасти и по-голямата склонност на нейното правителство да приема сега млади имигранти от чужбина, поради недостига на собствено младо поколение. Положението в много други европейски страни обаче е различно и това поражда естествен и трудно разрешим сблъсък на национални интереси. От тази гледна точка, на другия полюс са Албания, Ирландия и особено Турция, с голямо младо поколение. Европа и особено съседите на Турция тепърва ще се сблъскват през следващите години и десетилетия с последствията от настоящата демографска ситуация в тази страна. Сегашните европейски лидери като че ли не си дават сметка за това! Да не говорим за българските политици!

От гледна точка на краткосрочния хоризонт много показателни са данните в последната колона на таблицата. Заедно с Италия, Германия, Гърция, Португалия, Финландия, Швеция и Латвия, ние сме с най-висок дял на най-възрастното поколение. Но сме в най-трудна ситуация, защото разполагаме с най-ограничен потенциал, за да се справяме с произтичащите от това бъдещи проблеми. Делът на поколението над 65 години превишава дела на поколението от 0 до 14 години почти със 6 процентни пункта. За малка и бедна страна като нашата, това е сериозен проблем.

Задълженията на нашето общество да помага на най-възрастното поколение през следващите 10-15 и повече години, са големи. Държавата трябва да прави това при силно ограничените й текущи материални и финансови възможности. Тя трябва да им осигурява подходящи пенсии, достъп до здравни грижи и лекарства, почивка, подходяща домашна среда, особено когато останат самотни, старчески домове при крайна нужда и всичко от което се нуждаят за достойни старини, за да не ровят в кофите за отпадъци. И най-вече – уважение за техния принос за развитието на България в миналото и молба за прошка заради допуснатите спрямо тях огромни несправедливости, особено през последните 26 години. На тези грижи не трябва да се гледа като на бреме, а като изпълнение на синовен дълг към нашите родители и деди. Недопустимо е противопоставяне на поколенията, каквото някои хора у нас си позволяват да правят.

На другия полюс, с по-малък дял на най-възрастното поколение, са Ирландия, Албания, Македония, Словакия, Полша и най-вече Турция. Те го дължат на собствените си усилия да поддържат по-висока раждаемост в продължение на десетилетия и да полагат много други грижи, за да имат сега солидни демографски ешалони от най-младо, младо и средно по възраст поколения и по-малък дял на най-възрастното.

Този подход е много по-здравословен от ориентацията на някои богати европейски държави да попълват недостигащото им младо поколение чрез привличане на имигранти. Това не е достоен за уважение подход. Защото най-често той води до оголване на други страни от тяхното младо поколение, какъвто е нашият случай сега. Поради голямата емиграция на най-квалифицирани хора ние изпитваме все по-големи трудности да намерим подходящ квалифициран персонал за нашата икономика. Този подход е паразитен, защото лишава други държави от мозъци, от работна сила и от генетичен потенциал. Той е по-лош от най-лошата кражба. Истинското название на този подход е демографско ограбване. Той е опасен и за нашата национална сигурност в средно- и дългосрочен хоризонт.

Всяка цивилизована държава трябва да осигурява балансирана възрастова структура на населението си със собствената си демографска политика, а не да разчита на „вноса” на млади поколения, чрез демографско ограбване на други страни. Това означава самостоятелно разширено възпроизводство или поне поддържане на стабилно население, при все по-добро качество на живота на хората.

Настоящият анализ показва, че България е в най-тежка демографска ситуация между всички страни в ЕС. Сериозно е и положението на Гърция. В трудна ситуация е и Унгария, особено поради ниския дял на най-младото поколение, но не така трудна като нашата. И въпреки това, унгарският министър председател г-н Орбан отдавна говори публично с тревога за надвисналата опасност и се опитва да противодейства с активна държавна политика, включително и на семейно равнище – той има 4 деца. Същото не може да се каже за нашия премиер, чийто управленски хоризонт се изчерпва с магистралите. И чиято загриженост за демографското бъдеще на България ние не чувстваме.

Освен негативното влияние на някои дългогодишни обективни процеси в цяла Европа, от 26 години у нас се провежда държавна политика, която изостря допълнително демографската криза. Това е едно от деструктивните последствия на рестриктивната политика на десния пазарен догматизъм. То е висша степен на престъпна безотговорност!

Демографската криза не може да бъде овладяна бързо. Нещо повече, когато конструктивните мерки се отлагат, тя се превръща в демографска катастрофа и предотвратяването й става още по-трудно. Чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, регионалната, миграционната и пенсионната политика кризата може да се смекчи и да се овладее постепенно през следващите десетилетия. Може – ако има политическа воля. Резултатите и от най-правилните решения в тази област, обаче не идват бързо. Затова трябва да се вземат и прилагат без отлагане. Като правило, активните мерки в демографската политика дават осезаем резултат след 20-25 години.

Основна стратегическа цел на България трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението с оглед стабилизиране към 2050-2060 година и поврат към бавно повишение до края на столетието, при едновременно осигуряване на все по-високо качество на живота на хората. В демографското развитие е важно не само количеството, но и качеството. Стремежът трябва да бъде нормален размер на бъдещото българско семейство с 2-3 деца. Сега е около 1,5, а необходимият минимум е 2,1. Постигането на преобладаващ модел на българското семейство от 2-3 деца е доказателство, че сме на прав път.

Известни са ми две стратегии за демографското развитие на България през последните 10-15 години, но те остават на книга. Веднаж направени, биват бързо забравени. И никой не си спомня за тях при текущото управление на държавните дела, за да ги конкретизира и приложи Така повече не може!

От началото на 2017 г. трябва да се задейства голям пакет от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа, чиито контури вече се очертават на далечния стратегически хоризонт. Разработката на този пакет от мерки трябва да започне незабавно.

Наред с много други, за тази цел могат да бъдат използвани и икономически мерки, като:

  • платен отпуск по майчинство с 90% от основната заплата преди излизане в отпуска – 8 месеца за първо дете; – 12 месеца за второ дете; – 24 месеца за трето дете; – до 3 месеца за всяко следващо. По желание на майката отпускът да може да се удължава с още до 12 месеца до трето дете при 70% възнаграждение;
  • предоставяне на еднократна държавна помощ при раждане на първо дете – 3000 лв.; на второ дете – 5000 лв.; на трето дете – 10000 лв. и на всяко следващо – по 500 лв;
  • повишаване на детските надбавки: – 150 лв. месечно за първо дете; 250 лв. за второ дете; 350 лв. за трето дете; 80 лв. за всяко следващо;
  • по-голямо и продължително допълнително финансиране при отглеждане на деца с увреждания;
  • по желание на майките да се използва схемата „отново на работа” по време на полагащия се отпуск по майчинство, чрез наемане на детегледачка, чието възнаграждение да се заплаща от държавата или общината;
  • бременни жени и майки да могат да ползват с предимство гъвкави форми на заетост: непълно работно време, работа на половин длъжност, надомна работа и други подобни;
  • да се правят облекчения при изпълнение на трудовите задължения от бременни жени и майки: ограничения за полагане на извънреден, нощен и тежък физически труд, забрана да работят при вредни условия, ограничения за труд в празнични и почивни дни и т. н.;
  • да се ускори строителството на детски ясли и градини, като до към 2020 г. се осигурят необходимите места в тях за всички деца във всички населени места;
  • от 1 януари 2017 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските детски ясли и градини, а до края на 2018 г. да бъдат отменени изцяло. Те да се издържат изцяло от държавата и общините;
  • от началото на 2017 г. да започне намаление на учебните такси във всички общински и държавни училища, което да бъде завършено до края ня 2019 г. От началото на 2020 г. да се въведе в тях безплатно средно и висше образование;
  • да се дава еднократна помощ от 500 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 300 лв. в началото на следващите учебни години до завършване на основно образование;
  • От началото на 2018 г. всеки ученик в общинско и държавно основно училище да получава месечна стипендия от 70 лв.; в средно училище – 150 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система. Всеки студент в държавен университет да получава месечна стипендия от 300 лв. при успех минимум 4,50;
  • да се осигурят общежития за поне 50% от учениците в общинските и държавните средни училища и за студентите в държавните висши училища при минимално заплащане;
  • за всички деца, младежи и девойки до пълнолетна възраст да се осигурява безплатна здравна помощ и безплатни лекарства, без да са здравно осигурени;
  • от 1 януари 2017 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества. Тяхната работа да се оценява по качеството на лечението, а не по финансовите им баланси;
  • да се повиши чувствително заплащането на медицинския персонал в държавните и общинските болници, да се увеличат доставките на модерна диагностична апаратура за държавните и общинките болници и да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина;
  • да се осигури реален общ достъп до здравни услуги на всички български граждани. Да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини. Да се осигури нормална здравна помощ и подходящо снабдяване с лекарства за живеещите в малките и отдалечени махали, села и за малките градчета, независимо от финансовите показатели, като при нужда се осигурява държавно финансиране;
  • да се повиши процентът на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства, до средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места;
  • да се увеличи съществено делът на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса. Разходите за зъболечение на бедни възрастни хора да се поемат от държавата;
  • от началото на 2017 г. да започне ускорено повишение на пенсиите, така че през 2019 г. средната пенсия да достигне 800 лв, без

ограничения за максимума, при около 320 лв. сега. Допълнителното финансиране на Пенсионния фонд да се осигури от бюджета;

  • за неосигурените по уважителни причини възрастни хора над 65 години държавата да плаща пълното финансиране на здравната им помощ и лекарствата;
  • да се изработи специална програма за комплексни грижи за възрастните хора, с оглед намаляване коефициента на смъртност до 11,0-11,5 промила. и повишаване продължителността на живота у нас до 77,5-78,0 години към 2030 г.;
  • държавата да заплаща 10% от стойността на ново жилище на младо семейство с едно дете; 20% на младо семейство с две деца и 30% с три и повече деца, ако нямат друго жилище;
  • всички парични помощи за раждане и отглеждане на деца да се освобождават от подоходен данък, а помощите в натура – от ДДС. Паричните помощи да се индексират ежегодно с инфлацията;
  • да се намали ДДС на 5% за лекарствата, учебните помагала и за всички детски стоки до 15 годишна възраст, като за компенсация на бюджета да се увеличи на 27% за хазарта и за екстравагантните луксозни стоки;
  • Да се правят данъчни облекчения на млади семейства при изплащане на лихви по ипотечни и други жилищни заеми;
  • държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища.

 

Пазарните фундаменталисти – политици и икономисти веднага ще възразят, че няма пари за осъществяване на такава спасителна програма в България. Това не е вярно!

Финансовите ресурси за изпълнението на настоящата програма могат да се осигурят още през следващите години чрез провеждане на предлаганата от мен цялостна данъчна реформа. България е член на ЕС и е длъжна да изпълнява писаните и неписани закони и правила на тази общност. Ако се прилагат данъчните принципи и правила на преобладаващата част от страните в ЕС само от двата преки данъка – подоходният данък и данъка върху печалбата могат да се събират допълнително около 3 млрд. лева годишно. Заедно с другите данъчни реформи, които предлагам многократно през последните 6-7 години и при добра данъчна дисциплина, общият размер на данъчните постъпления може да нарастне с около 4,0-4,5 млрд. лева годишно.

Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Защото става дума за съдбата на България. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения. Тя не може да се съизмерва с бюджетен дефицит, с публичен дълг, с платежен баланс, с инфлация и други подобни.

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие, ако не се вземат бързи мерки. Бъдните поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната ако започнем да ѝ противодействаме веднага!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

25th Feb2016

Откъси от интервюто, проведено от агенция „Франс Прес (AFP)”, със сирийския президент д-р Башар Ал-Асад

by Черно и Бяло

По отношение на въпроса дали Алепо ще бъде контролиран отново от властите в Сирия, Башар Ал-Асад посочи, че битката в Алепо не е за възвръщане на контрола над Алепо, а за прекъсване на пътя между Алепо и Турция, която продължава да бъде основният доставчик на терористите.

Във връзка с въпроса кога ще бъде постигнат мир в Сирия, Президентът Ал-Асад отговори, че въпросът е докога Турция и Саудитска Арабия ще продължат да подкрепят тероризма и кога Западът ще притисне тези две държави да спрат да оказват подобна подкрепа на терористите.

башар-ал-асад-415x260Запитан относно това кой е основният враг: т.нар. умерената опозиция, ислямистите или ИДИЛ, Президентът коментира, че нито във Франция, нито в която да е държава може да се говори за „въоръжена опозиция“. Той добави, че опозицията е политическа, следователно, ако предположим, че имате предвид „умерени терористи“, които не принадлежат на ИДИЛ, „Фронта ал-Нусра“ или други радикални групировки, тогава говорим за друг термин. Обама заяви, че умерената опозиция е илюзия, същото казва и Байдън. Но по-важна е реалността, която показва, че такава опозиция не съществува в действителност. Повечето бойци принадлежат на радикалните групировки, като ИДИЛ, „Фронта ал-Нусра“, „Ахрар аш-Шам” и други. Всеки терорист е враг. Ние уважаваме всяка политическа опозиция, а в Сирия има вътрешна политическа опозиция, която критикува остро правителството, без да е налице каквато и да е агресивна реакция срещу нейните членове от страна на правителството.

По отношение на въпроса как преценява грпупировките „Джейш ал-Ислам” и „Ахрар аш-Шам”, след като правителството прие да разговаря в Женева с техни представители, Президентът посочи, че те са част от опозицията, образувана от Саудитска Арабия, и тъй като Саудитска Арабия подкрепя тероризма в световен мащаб, то естествено е саудитските представители да бъдат терористи, а не политици. Ние не преговаряме там със сирийци, а със Саудитска Арабия, Франция, Великобритания и други представители, така че не става въпрос за диалог между сирийци в Женева. Диалогът между сирийци се провежда в Сирия с политическата сирийска опозиция, която има поддръжници в страната. А личност, която претендира да е сирийска опозиция, но всъщност принадлежи на чужда страна или чуждо разузнаване, не може да представлява сирийците в преговорите, дори не я смятаме за сирийска опозиция.

Във връзка с последните турски и саудитски заплахи за военна намеса в Сирия Президентът не смята, че подобна намеса е възможна, но понякога реалността е в противоречие с логиката, особено, когато има хора които не проявяват разум в управлението на една страна. Той не изключва такъв риск, тъй като Ердоган е фанатик, подкрепя движението „Мюсюлмански братя“ и мечтае за възтановяване на Османската империя. Ердоган приема провалите на ислямистите в Тунис, Либия, Египет и Сирия като свой личен провал. Това заплашва политическото му бъдеще на първо място, както и неговите радикални ислямски стремежи в региона. По подобен начин за Саудитска Арабия провалът на терористите в Сирия означава провал на тяхната политика и техните стремежи.

25th Feb2016

Мохамед Ал Кик – 87 дни гладна стачка

by Черно и Бяло

Израелски правозащитници с писмо до Нетаняху

(more…)

14th Jan2016

БТПП подкрепя кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН

by Черно и Бяло

Irina-Bokova_unesco.org_На свое редовно заседание на 12 януари 2016г. Изпълнителният съвет на БТПП разгледа информация за кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на Организацията на обединените нации.
БТПП счита, че тя е сериозен кандидат, с подходящите качества, опит и международен престиж. Доказа се  като успешен генерален директор на световната Организация на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) и вече втори мандат ръководи организацията, при това в един много сложен период.
България има уникалната възможност да излъчи първата жена генерален секретар на организацията.
БТПП изказва подкрепата си за кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН  и е убедена, че е крайно време тя да бъде издигната от компетентните държавни органи, да бъде представена по официален път,  да се търси подкрепа и да се положат всички усилия този изключителен шанс за България да бъде реализиран.

Pages:«12345»