10th May2018

В столичното 125 СУ „Боян Пенев“ разнищиха темата за агресията в училищата

by Черно и Бяло

Психологът Христо Монов и народните представители Ирена Анастасова и Димитър Данчев подкрепиха каузата

„Агресията и насилието в училищата“, бe темата за дискусия, която представи фондация „Слънчеви пътеки“ в столичното 125 СУ „Боян Пенев“ пред ученици от пети клас, с водещ и лектор психологът Христо Монов. За целта организаторите предоставиха специална тематична книжка за децата, която да им послужи в училището и дома.

Идеята на хората от фондацията е да бъдат полезни на децата, родителите и техните преподаватели с образователна лекция и диалог за агресията, за нарасналата престъпност в учебните заведения. Данните сочат, че България е сред първите 10 държави с най-висок процент на тормоз в училище, според изследване на Световната здравна организация в 43 страни. Само за една година агресията в училище се е увеличила два пъти, според статистиката. Над 4500 са ситуациите с физическа и вербална агресия в образованието за 2016/2017г., според МОН. За това и подготовката около обучението срещу агресията беше една отговорна задача, която без подкрепата на народните представители от ПГ на БСП за България Ирена Анастасова (бивш директор на 125 СУ „Боян Пенев“) и Димитър Данчев нямаше да се осъществи, споделят от фондацията.

В актовата зала на училището се събраха петокласници и техните преподаватели. Въпреки учебния ден и ангажиментите си, директорката Венелина Николова  радушно прие инициативата и заедно с колегите си присъства на обучението. В залата бяха дошли зам.-директорката Жанета Рачева, учителят по физкултура и класен ръководител на V Д Атанас Стоилов, педагогическия съветник Антония Исаева, преподавателката по български език и литература и класна на V Е клас Магдалина Петрова.

С професионализъм и естествен подход Христо Монов разкри тайните на агресията  с подрастващите. Той обърна внимание на корените в агресивното поведение, вербалната агресия, прекомерното използване на интернет и таблетите. Психологът дискутира с учениците проблема с дългото прекарване с виртуалните игри, гледането на филми с насилия и убийства, както и възприемане на подобен модел на поведение. Христо Монов подчерта необходимостта от спорт и движение, което спомага за самоконтрола и овладяването. Стана дума за тежките раници и как може да се реши този проблем.

Въпросите и отговорите за агресията,  за изхода от лошите навици ще продължават да вълнуват ученици, учители и родители.  Част от нашата мисия е да помагаме за решаване на подобни проблеми, споделиха Даниела Козовска и Паола Колева от фондация „Слънчеви пътеки“.

В края на срещата преподавателите и учениците благодариха на Христо Монов и на организаторите. А ние не можехме да не забележим вложения труд, професионализъм и любов в 125 СУ „Боян Пенев“, едно от най-авторитетните училища, известно с десетките медалисти от различни състезания, с реда,  дисциплината и успехите. С невероятните си кабинети по природни науки, с двата малки музея съхранили българския дух, творчество и миналото на българските училища.

инж. Миглена Китанова,
управител на фондация „Слънчеви пътеки“

12th Apr2018

„Културна дипломация или дипломация за култура“ – лекция на Ставрос Августидис, посланик на Република Кипър в София

by Черно и Бяло

За тънкостите на дипломатическата професия разказват посланиците на Италия,  Кипър, Ирландия и Чехия

На 11 април 2018 г в Нов български университет Н. Пр. Ставрос Августидис, Посланик на Република Кипър в София, изнесе втората лекция от общоуниверситетски семинар „Дипломатът на 21 век“, който се провежда под егидата на Н. Пр. Стефано Балди, посланик на Република Италия в София, и д-р Георги Текев, Изпълнителен директор на НБУ. Представянето на посланик Августидис бе на тема „Културна дипломация или дипломация за култура“ и предизвика интереса на студенти, преподаватели, гости на Нов български университет.

„Обучавайте се, придържайте се към принципите си, обичайте семейството и културата си и бъдете креативни. Ако сте креативни, ще сте щастливи. Ако вие сте щастливи, то и хората около вас ще бъдат“, каза посланик Августидис. Акцент в изказването му бе „стремежът към качествено образование, чрез което светът може да стане по-добро място“.

Фокусът по време на последвалата дискусия бе насочен към необходимостта от фундаментална промяна и осъзнаването на личната отговорност. „Всеки един от вас в тази стая, включително и аз, трябва да погледне в душата си и да започне да мисли различно за света, за да бъде креативен, за да създава. Вие трябва да се гордеете, че държавата и семейството ви са ви осигурили образование, чрез което можете да промените този свят. Трябва да вярвате, че можете да промените живота. Не оставяйте това право на друг, защото често чуждите решения не са добри за вас. Променете себе си, променете приятелите си, образованието си, общността си, държавата си, и тогава ще можете да промените света, за да стане той едно по-добро място за живеене.“, сподели посланик Августидис.

Официални гости на събитието бяха Н. Пр. Стефано Балди, посланик на Република Италия, г-жа Таня Михайлова, директор на Дипломатически институт към Министерство на външните работи, членове на Настоятелството на НБУ, Н. Пр. Майкъл Форбс, Посланик на Република Ирландия в София, както и представители на посолствата на Гърция и Палестина в София. Посланик Форбс е един от участниците в общоуниверситетски семинар „Дипломатът на 21 век“ и на 30 май 2018 г. в Нов български университет ще изнесе лекция на тема „Политическите анализи и международните отношения в ролята на посланика“.

Основната идея на общоуниверситетски семинар „Дипломатът на 21 век“ е по-доброто познаване и разбиране на международните отношения, както и уменията за задълбочаването и стабилизирането им. Целите пред инициативата са обогатяване на теоретичните познания на студентите чрез разговори с чуждестранни представители и поставяне на отправна точка при формирането на възгледи относно ролята на дипломацията през 21 век.

Петя Петкова
снимки: Венцислав Петров

03rd Apr2018

Кръгла маса в УНСС подкрепи споразумението за свободна търговия ЕС-Виетнам

by Черно и Бяло

Форумът с участието на Н. Пр. Нгуен Тхи Хонг Оан, проф. Стати Статев, Маргарита Попова, Пламен Орешарски и др. очерта плюсовете и за България при падане на митата, както и ролята на страната ни като председател на Съвета на ЕС за ускоряване на процеса. Бе представена и публикация на сп. „Черно и Бяло” за Виетнам.

Бързоразриващ се Виетнам, който през последните три десетилетия има средно 7-процентен годишен растеж, е желан и търсен международен партньор, сключил досега около 90 двустранни и многостранни договори за свободна търговия. Във финалната фаза на ратификация е и готовото вече споразумение за свободна търговия между Виетнам и ЕС, което се очаква да бъде официално подписано до края на 2018 г.

Посланичката на Виетнам Н. Пр. Нгун Тхи Хонг Оан (в средата) по време на откриването на кръглата маса.

На това споразумение и на ролята му включително за България бе посветена състоялата се в УНСС кръгла маса с авторитетното участие на посланичката на Виетнам Н. Пр. Нгуен Тхи Хонг Оан, на ректора на УНСС проф. д. ик. н. Стати Статев, на бившата вицепрезидента Маргарита Попова, която днес е зам.-председател и главен секретар на Българската стопанска камара, на бившия премиер Пламен Орешарски, който сега е преподавател в УНСС, и много други.

Изтъкната бе ролята на България като председател на Съвета на ЕС за ускоряване на процеса по влизане в сила на договора за свободна търговия ЕС-Виетнам. Припомнени бяха традициите на добрите и ползотворни българо-виетнамски отношения, като бе посочено, че актуалното състояние в деловото сътрудничество все още изостава от богатите възможности. Набелязани бяха конкретни предложения, които да спомогнат за активизиране и разширяване на двустранните ни връзки.

С приветствено слово към участниците в кръглата маса се обърна проф. Стати Статев, който изрази задоволството си от осъществяването на тази съвместна инициатива на УНСС и на посолството на Виетнам в България, припомняйки също така колко много виетнамски възпитаници има този университет и колко много от тях днес са на отговорни позиции в родината си.

В своята презентация Н. Пр. Нгуен Тхи Хонг Оан направи обзор на успехите на Виетнам и на бързите темпове в развитието му, разказа за активния му принос в либерализирането на международната търговия, посочи конкретни данни за чуждестранните инвестиции в страната и за търговския ѝ обмен с нейните партньори и по-специално с ЕС.

За търговския обмен между Виетнам и България посланичката посочи, че между 2006 и 2016 г. той се е увеличил 11 пъти – от 18,5 млн. долара до 216,2 млн. долара, като българският износ за Виетнам е 170 млн. долара, а вносът оттам е 46,2 млн. долара. През 2017 г. обаче е регистриран спад – двустранният ни обмен слиза на 110,2 млн. долара, като българският износ е свален до 70,8 млн. долара, а виетнамският внос е у нас е 34,4 млн. долара. Обяснено бе, че причината за това намаление е пониженият български експорт на пшенично брашно.

Посланик Нгуен Тхи Хонг Оан запозна аудиторията и с начертаните от виетнамското ръководство перспективи за развитието на страната през следващите пет години Тя изтъкна следните 5 групи мерки за икономическото развитие и подобряване на инвестиционната среда във Виетнам:

  1. Насърчаване на икономическото преструктуриране заедно с обновяване на модела на растеж, повишаване на производителността, ефективността и конкурентоспособността.
  2. Изграждане на благоприятна и прозрачна инвестиционна и бизнес среда.
  3. Синхронно развитие на инфраструктура, особено на транспортната, енергична и градска инфраструктура.
  4. Развитие на човешки ресурси, особено човешките ресурси с високо качество.
  5. Развитие на малки и средни предприятия и стартиращи предприятия.

„Надявам се настоящата среща да е допълнила с полезна информация вашия интерес и да допринесе за стимулиране на сътрудничеството между Виетнам и България, особено в областите на икономиката, търговията и инвестициите,” обобщи Нейно Превъзходителство.

В своето изказване заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов изтъкна, че България винаги е подкрепяла споразумението за свободна търговия между Виетнам и ЕС и че ще продължи да способства за официалното му подписване до края на 2018 г. Той се спря също на стратегията на ЕС за развитие на електронната търговия.

Маргарита Попова разказа емоционално за възхищението си от развитието на Виетнам, с което е могла лично да се запознае по време на посещението си в тази страна през 2015 г. като вицепрезидент на България. Тя изтъкна също традиционно добрите връзки между нашите две страни, които обаче още по-активно трябва да бъдат уплътнени откъм делово партньорство и сътрудничество в образованието.

„Има много повече възможности, отколкото сме реализирали. Без връзката между бизнес и образование сътрудничеството ни няма да има необходимата перспектива,” подчерта Маргарита Попова, припомняйки колко много български възпитаници от по-стари времена днес са на високи позиции във Виетнам. Тя посочи още, че чрез Виетнам България излиза и на динамичния пазар на АСЕАН, а Виетнам чрез България излиза на пазара на ЕС.

Пламен Орешарски също спомена в изказването си свое посещение във Виетнам – като министър-председател той гостува там през 2014 г. Изтъквайки важността на правителствените визити за развитието на двустранните връзки, той отбеляза, че разширяването на сътрудничеството с Виетнам носи голям потенциал, който трябва да се изпълва с повече конкретно съдържание.

Подробна презентация за възможностите и предизвикателствата на споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам направи търговският съветник в посолството на Виетнам Нгуен Тхай Хоа.

От презентацията стана ясно, че след влизане в сила на споразумението ЕС ще премахне вносните мита за 85,6% от данъчните линии, което се равнява на 70,3% от експортния оборот на Виетнам към ЕС. А след още 7 години ще бъдат премахнати вносните мита за 99,2% от данъчните линии, което се равнява на 99,7% от експортния оборот на Виетнам. За останалите 0,3 % от експортния оборот ЕС предоставя на Виетнам митническа квота заедно с вносните мита, равна на 0 %.

Нгуен Тхай Хоа обърна внимание и на конкретните ползи за българските износители на стоки за Виетнам от влизането в сила на споразумението, защото така ще се премахне сегашното ненужно оскъпяване на търсени във Виетнам български продукти и те много по-лесно и интензивно ще навлязат на виетнамския пазар. Като пример бяха посочени качествените български плодови сокове и вина, чието търсене ще нараства успоредно с все по-широко развиващия се туризъм във Виетнам.

Голям интерес предизвика и презентацията „Споразумения за свободна търговия на ЕС със страните от Азия” на проф. к. ик. н. Димитър Хаджиниколов от УНСС, който е и председател на Българската асоциация за европейски изследвания. Той посочи, че 27% от експорта и 37% от импорта на ЕС е свързан с 12 азиатски страни. Сред тях е и Виетнам, който има 26 млрд. долара положително салдо от този търговски обмен.

Итересни данни посочи в своята презентация „Външноикономическите отношения на България с Виетнам през последното десетилетие” и доц. д-р Паскал Желев от УНСС.

Оживление предизвика изказването на отговорния редактор на сайта на СБЖ Къдринка Къдринова, чиято работа като журналист от години е свързана с публикации за развитието на съвременен Виетнам. Тя разказа за впечатленията си от своето пето пътуване до тази страна през ноември м.г., осъществено с помощта на посолството на Виетнам и свързано с отразяване на годишната среща на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество, състояла се във виетнамския град Да Нанг.

Подробен репортаж за това пътуване е публикуван в последния брой на списание „Черно и Бяло”, който бе раздаден на присъстващите и породи голям интерес.

Къдринова подчерта: „Големите успехи на съвременен Виетнам се дължат преди всичко на неговия работлив, предприемчив и неуниващ народ, съумял да възроди родината си след съсипващата Виетнамска война и да я тласне напред, във впечатляващия ѝ скок към бъдещето. Разбира се, много е важна и държавната визия и стратегия за развитие на страната, изграждана за десетилетия напред, както и рационалното инвестиране на приходите в перспективни отрасли и производства”.

Отговорният редактор на сайта на СБЖ отбеляза още, че България все още не е съумяла досега да оцени и да развие потенциала, който има, благодарение на над 30-те хиляди български възпитаници във Виетнам, много от които са на ключови позиции в тази ухажвана днес от всички свърхсили динамична страна.

„Крайно късогледо е България да държи на сегашното ниво споразумението си за сътрудничество в образованието с Виетнам, което дава възможност за обмена само на по един-единствен студент годишно. Докато в същото време Унгария осигурява по 100 стипендии за виетнамски студенти на година,” каза Къдринова, подчертавайки необходимостта България по-дейно да оползотворява богатите възможности пред българо-виетнамското сътрудничество.

Подобни мнения бяха изразени и от други изказали се, като бе отправено и конкретно предложение за практическо запознаване на български бизнесмени с особеностите на виетнамското законодателство с цел улесняване на съвместни делови проекти.

Маргарита Попова веднага откликна с покана от името на Българската стопанска камара за провеждане на поредица от срещи, на които да бъдат обсъдени именно такъв тип конкретни теми от българо-виетнамското сътрудничество.

Проф. Стати Статев обобщи на финала на кръглата маса безспорната подкрепа за споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам и подчерта, че вратите на УНСС винаги са отворени за подобни плодотворни обсъждания, а и за разширяване на двустранното сътрудничество в областта на образованието.

Къдринка Къдринова
снимки: Красимир Петков

20th Mar2018

Новруз – Нов ден, празник на равенството на хората

by Черно и Бяло

Събитието се състоя в Централния военен клуб, организирано от Посолството на Азербайджан в България и Центъра за азербайджански език и култура към СУ „Св. Климент Охридски“

„Пролетта е много хубаво годишно време, време, когато всичко се събужда, разцъфтява, това е време за нещо ново…“ – така започна речта си г-жа София Шигаева-Митреска, водеща на програмата по случай празника Новруз и директор на Центъра за азербайджански език и култура към СУ „Св. Климент Охридски”. Новруз в превод означава „нов ден“, това е празникът, който се отбелязва в деня на пролетното равноденствие и поставя началото на Новата година при тюрските и иранските народи. Древният празник Новруз е обявен като международен празник и е внесен в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Днес празникът Новруз се развива с традициите на прародителите и се посреща в атмосфера на единство и сплотеност, щастие и веселба, с демонстрация на нематериалната култура на азербайджанския народ – неговите традиции, обичаи и празненство.

Слово произнесе и Извънредния и пълномощен посланик на Р Азербайджан в Р България Н Пр. г-жа Наргиз Гурбанова:

„За трети път ние се събираме да празнуваме Новруз, началото на пролетта.
Бих искала да благодаря на всички, че се присъединихте тази вечер за да споделите нашата радост от този празник. Бих искала също така да изкажа благодарност на Негово превъзходителство, министъра на отбраната на Република България, г-н Красимир Каракачанов за подкрепата за провеждането на събитието в тази зала. Също така на министъра на външните работи на Република България, г-жа Екатерина Захариева, на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова за поздравителните и слова.

Новруз е скъп празник за много нации, които наброяват повече от триста милиона души. Когато споменаваме думата Новруз, много хора могат да кажат – „Това е нашият празник”. Това е доказателство за основната философия на Навруз – неговата мисия и способност да се превърне в мост между народите и да създава диалог. Изтъкнатият владетел и поет, основателят на Азербайджанската държава на Сефевидите Шах Исмаил Хатаи, ясно формулира философията на Новруз в известната си поема „Дахнаме. Той смята, че Новруз не е само триумфът на цъфтежа на цветята и събуждането на природата, но и преди всичко е символ на съживяването на любовта и страстта като огън вътре в хората. Това, което прави Новруз, универсален е чувството на любов и филантропия, които никога не избледняват.

Най-древното графично доказателство за празнуването на Новруз вероятно е в Азербайджан и това доказателство е хилядолетно. То се намира в древното селище Гобустан, което е на 60 километра от столицата на Азербайджан Баку. Скалните рисунки (петроглифи) в Гобустан са на 40 000 години и показват древните корени на азербайджанския Новруз.

Великият азербайджански поет Низами Гянджеви през XII век в своето произведение „Искандер-наме“, (посветено на Александър Велики) казва, че азербайджанците празнуват Новруз като национален празник още преди Христа. Той описва произхода на Новруз и го възхвалява чрез литературната форма на лиричния стих, присъщ на азербайджанската поезия – бахария (за пролетта).

Азербайджанците обичат Новруз заради неговата демократична философия. Това не е просто празник, с който се отбелязва пролетното равноденствие; това е празникът на равенството на хората. Той обединява хора с различно социално положение, засилва взаимното разбирателство и социалното сближаване.

Всяка година азербайджанци празнуват последните четири вторника на зимата преди Новруза. Вторниците олицетворяват елементите на живота – земята, въздуха, огъня и водата.  Създадени са много поеми, песни, има много ритуали и вярвания, свързани с всеки един от тези Вторници. Всяка година в навечерието на Новруз се приготвят традиционни сладкиши: шекербура, шоргогал, баклава, фесели, кюлче, семени халва. Отглеждането на семени – зелена покълнала пшеница – е най-свещената церемония на Новруз. Покълналото семени символизира сеитбата и богатата реколта, изобилието.“

Н.Пр. д-р Наргиз Гурбанова припомни думите на бившия генерален секретар на ООН Бан Ки-мун. На 10 март 2010 г., когато Общото събрание на ООН призна 21 март за Международния ден на Новруз, той заяви: „Новруз ни напомня за ценностите и стремежите, които всички споделяме за мира чрез толерантност, уважение и взаимно разбирателство“.

„Позволете ми да поздравя всички вас тук по случай Новруз – празникът на равенството, солидарността, разбирателството, приятелството, толерантността, благодарността, мира и благосъстоянието, и да ви пожелая добро здраве, щастие и по-нататъшни успехи.“ – завърши словото си посланичката на Азербайджан.

Тържеството продължи с музикална програма. Прозвучаха азербайджански джаз композиции в изпълнение на Минко Ламбов – квартет, както и негови собствени произведения.

След концерта тържеството продължи с малък коктейл, където гостите опитаха традиционни азербайджански сладкиши, които се приготвят за Новруз байрам.

текст и снимки: Красимир Пеков

20th Mar2018

Да работим заедно за създаването на един по-добър свят

by Черно и Бяло

Речта на Си Дзинпин, Генерален секретар на Централния комитет на Китайската комунистическа партия и Президент на Китайската народна република
на Диалога на високо равнище между ККП и световните политически партии, Пекин, 01 декември 2017 г.

Лидери на политически партии от целия свят,
Дами и Господа,
Скъпи приятели,

Добър ден! Днес се радвам,че Вие, лидери на политически партии и организации от други страни, сте с Нас на Диалога на високо равнище между ККП и Световните Политически партии. Всички сме заети с настъпването на края на годината. Въпреки това сме се събрали в Пекин на тази важна среща, за да задълбочим нашето взаимно съдействие, и това напълно показва, че споделяме общ интерес към развитието на човешкия род и бъдещето на света.

От името на ККП и от мое лично име, бих желал да приветствам всички Вас, които сте пътували дълго разстояние до Китай.Също бих желал да използвам тази възможност да благодаря на всички политически партии и организации, и на техните лидери за поздравителните писма и съобщения, по времето когато 19-тият Национален конгрес на ККП беше свикан.

На 19-тия си Национален конгрес, Китайската народна република изготви план за развитието на Китай от сега до средата на този век и потвърди искреното желание на Китай да работи заедно с останалата част от света за изграждането на общество със споделено бъдеще за човечеството.

Политическите партии играят важна роля в политическия живот на нашите страни и прогреса на човешката цивилизация.Тук, бих искал да споделя нашата гледна точка по този въпрос с Вас, лидери, представящи почти 300 политически партии и организации на различни страни.

 

Дами и Господа,
Скъпи приятели,

През вековете, човечеството винаги е копнеело по това да живее по-добър живот. Човечеството е създало удивителни цивилизации през изминалите няколко хиляди години. Въпреки това, войните и конфликтите никога не са спирали. Те, заедно с различни природни бедствия, болести и зарази са причинили нечувани страдания на нас хората и ни е струвало много. Днес благодарение на бързото развитие на интернет , големите данни, изчислителните облаци, квантовия сателит и изкуствения интелект, ние , хората сме във връзка един с друг,  както никога преди. От друга страна, изправяме се пред глобални предизвикателства нечувани по брой,размери и степен. Съдбите и бъдещето на всички нас по целия свят все повече се преплитат.

Това предоставя на човешкия род два избора. Единият е порочно състезание или дори въоръжен конфликт за власт и личен интерес, което може да доведе до опустошителна криза. Другият избор пред нас е да се движим с приливите на времето и да се изправяме пред предизвикателствата посредством глобално сътрудничество. Това от своя страна ще доведе до създаването на благоприятни условия за построяването на общество със споделено бъдеще за човечеството. Трябва да грабнем тази историческа възможност и да направим правилния избор за да дадем еднакво по-светло бъдеще на всички хора.

Китайската нация има дългогодишна история и удивителна цивилизация, която е била опустошавана от размирици, кървави и огнени конфликти, до настъпването на модерните времена. Но ние, китайците, никога не преклонихме глава пред съдбата. Ние се надигнахме и си проправихме път с постоянство и непрестанни борби, ние поехме по широкия път към национално обновление.

Историята показва, че именно културните гени в нашата кръв са поддържали растежа на тази древна нация до днес и непрекъснатото развитие на тази цивилизация над 5000 години. От древни времена, ние китайците, винаги сме вярвали, че: „Всички хора под небето са едно семейство”, „всички хора са мои братя и аз споделям живота на всички същества” и „всички нации трябва да живеят в хармония”. Винаги сме се стремяли да създадем по-добър свят, в който „преследването на справедлива кауза е за общото благо”.

Държавите може да имат различия и дори да срещат проблеми помежду си, което е нещо очаквано. Но ние не трябва да забравяме, че живеем под едно небе, споделяме една планета и принадлежим към едно семейство. Хората по света трябва да бъдат наставлявани от виждането , че всички хора под небето са от едно семейство, прегръщат се едни други с отворени ръце, засилват взаимното разбирателство, и търсят общото помежду си докато запазват различията. Заедно може да се борим за построяването на общество със споделено бъдеще за човечеството.

През 2013 г., аз пръв отправих зов да построим общество със споделено бъдеще за човечеството. Удоволствие е за мен да видя,че благодарение на продължително нарастване на приятелството и съдружието между Китай с другите държави, този зов получи нарастваща подкрепа и повече стъпки бяха предприети за преследване на тази инициатива.

Всъщност, инициативата „Един пояс, един път“, която аз предложих, има за цел точно да доведе до общество със споделено бъдеще за човечеството. В продължение на четири години инициативата „Един пояс, един път“ прерасна в основна платформа за сдружение между страните загрижени за общото развитие. Многобройни малки поточета се събират за да образуват огромен океан, и безбройни сияещи звезди осветяват Галактиката. Убеден съм, че докато споделяме тази цел, планираме заедно, работим заедно, движим се заедно стъпка по стъпка, ден след ден, ние със сигурност ще успеем да построим общество със споделено бъдеще за човечеството.

 

Дами и Господа,
Скъпи приятели,

Както предполага термина общество със споделено бъдеще за човечеството означава, че съдбата и бъдещето на всеки един и всяка нация и страна за взаимносвързани. Така че ние трябва да сме единни и да полагаме общи усилия да изградим от нашата планета едно голямо  хармонично семейство и да реализираме копнежа на  човечеството по по-добър живот.

Трябва да положим усилия да изградим един свят на универсална сигурност, лишена от страх.Еволюцията на човешката цивилизация показва , че въпреки копнежа ни за траен мир от години наред, войната никога не се е махала надалеч и винаги ни е преследвала. След като всички ние , хората живеем на една планета, никоя страна не трябва да поддържа собствената си безопасност на гърба на безопасността на другите страни. Заплахата, надвиснала над друга страна може да се окаже предизвикателство на собствената страна. Едностранните действия или сляпото вярване в използването на власт не могат да се справят с нарастващите сложни многостранни заплахи над  безопасността.

Вместо това, ние трябва да приемем ново мислене за общата, комплексна, кооперативна и устойчива сигурност и нашата цел трябва да бъде да изградим заедно нова структура на безопасността, която да е справедлива и в услуга на всички. Трябва с общи усилия да премахнем корена на войната, да достигнем до тези, които воюват и да защитим жените и децата от набезите на войната така че светлината на мира да освети земята и всеки да живее в безопасност и хармония.

Ние трябва да се стремим да изградим свят на общ просперитет, лишен от мизерия. Въпреки нивото на материално и технологично развитие, постигнато в днешния свят, което е било невъобразимо за нашите предци, небалансираното и неадекватно развитие все още представлява главен проблем. Има голяма разлика в развитието на Севера и Юга, мизерията и гладът остават широко разпространени, ново дигитално разделение се появява и хората в много страни живеят в сурови условия. Ако някои все още се придържа към логиката на играта, в която един печели всичко, а другият не взима нищо, или прибягва до практики като машинации или прехвърляне на трудностите към другия, той ще завърши блокирайки собствения си път напред и затваряйки вратата за останалите.Подобни практики могат само да подрият основите за развитието му и да застрашат бъдещето на човечеството.

Трябва да работим върху това да донасяме полза на всички и да поощряваме  печеливша икономическа глобализация, която е по-отворена и балансирана, като по този начин ще създадем условия за общото развитие на човечеството. Това ще ни помогне да постигнем общ просперитет за всички страни, да отстраним бедността и изостаналостта на хората от много страни и да сме сигурни, че нашите деца ще бъдат подсигурени. Това ще помогне на всички страни да извлекат полза и на всички хора да водят нормален живот.

Ние трябва да се стремим да построим един отворен свят, в който липсва изолация. Както се казва в една древна китайска поговорка, „Всички живи същества трябва да процъфтяват без да се нараняват едно друго, всички начини на живот трябва да процъфтяват без да се възпрепятстват един друг“. Просперитетът на цивилизацията и човешкият прогрес не биха били възможни без укрепване на общата основа, откритост и приобщаване, също и обмен и взаимстване между цивилизациите, запазвайки разликите помежду им.

Различните цивилизации трябва да процъфтяват и да съществуват заедно в хармония, да черпят от силата на другите, да вдъхновяват и подхранват човешкото развитие: такъв е призивът на историята. Винаги трябва да имаме наум , че светът е цветно място и цивилизациите са разнообразни, и трябва да видим, че различните цивилизации се обогатяват една друга и допринасят за красотата на нашия свят. Ние трябва да работим заедно върху премахването на културните бариери, отхвърлянето на предразсъдъците, които пречат на човешките взаимодействия, и премахването на културната пристрастност , която пречи на хората да общуват помежду си. Ние трябва да виждаме, че всички цивилизации съществуват заедно в хармония и всички хора се радват на културен разцвет.

Ние трябва да положим усилия да построим един зелен, чист и красив свят. Земята е единственият дом за нас, хората, който ние споделяме. Въпреки усилията , направени от някои хора, намирането на нов дом за човечеството в космоса остава далечна мечта. Факт е , че човечеството все още има нужда да живее на тази планета в предвидимото бъдеще. Ние трябва с общи сили да защитим нашата планета, не само за нас , но и за бъдещите поколения. Ние трябва да осигурим хармония между човек и природа, и да обичаме околната среда толкова силно, колкото обичаме собствения си живот.. Ние трябва да почитаме природата, да я уважаваме, да следваме нейните пътища и да я защитаваме. Ние трябва да защитаваме Земята, нашият незаменим дом, да изцерим раните, нанесени върху екосистемата и околната среда и да изградим хармоничен дом за човечеството, в който да може да се живее. Това ще позволи на естествената екосистема да се възстанови и да се регенерира и всеки да живее в добра околна среда с бистри води и тучни планини.

 

Дами и Господа,
Скъпи приятели,

Днес, светът претърпява промени, също както и начинът, по който преследваме развитие. Всички политически партии трябва да се движат с прилива на времената, да получат силна оценка на основната тенденция на човешкия прогрес, да срещнат общите копнежи на хората и да се развиваме като поощряваме развитието на нашите страни , на нашите народи и на човечеството. Ние трябва да се целим нависоко и да гледаме напред, да изпълняваме нашите отговорности, и посредством това, да се основаваме на реалността в нашите държави и в света.

Ние трябва да имаме наум цялостните и дългосрочните интереси и да поемем мисията, поставена ни от времето. Ние трябва да имаме наум копнежите на хората и да ги превърнем във водещи мисли, цели на нашите политически партии и съответно да приемем конкретно и практическо изпълнение на плановете.

Изграждането на общество със споделено бъдеще за човечеството изисква участието на хората от различните държави. Ние трябва да обединим силите си посредством постигането на консенсус между хората от различните народи, с различна вяра и култура, и от различни региони, за да благоприятстваме тази велика кауза.

За да се осъществи тази мечта е наложително да се възползваме от вижданията и силата на тези, които са замесени.Ние трябва да го постигнем като се доближим до неща от различни измерения и различни гледни точки, да използваме най-добрите практики, да изследваме нови начини и мислене, и да изграждаме движеща сила. Ние, политическите партии в различните държави трябва да засилим взаимното доверие, диалог и съгласуване. На базата на ново формиране на международните отношения, ние трябва да открием изграждането на нов вид междупартийни отношения, който да разшири общото, като се запазят различията и се разшири взаимното уважение и желанието да се учим едни от други, ние трябва да изградим мултиформална, многостепенна, международна мрежа за международен обмен и взаимосъдействие. С тези усилия, бихме могли да създадем огромна мощ за изграждането на общество със споделено бъдеще за човечеството.

Само с предприемането на стъпки можем да оставим следа, и само с предприемането на действия можем да постигнем успех. Очевидно, като исторически процес, усилията да бъде изградено общество със споделено бъдеще за човечеството не би могло да се постигне изведнъж, нито пък обещава да бъде лесен процес. Ще има нужда от постоянни усилия и усърдие. За да изградим такова общество, ние трябва да работим дълъг период от време. Ние не бива да се отказваме от мечтата си, дори когато реалността около нас е твърде усложнена, нито пък трябва да спираме да преследваме идеалите си , когато те изглеждат недостижими.

 

Дами и Господа
Скъпи приятели,

ККП се бори за добруването на китайския народ и за човешкия прогрес. ККП е най-голямата партия в света. Както веднъж отбелязах, ККП трябва да действа по начин, по който всяка голяма политическа партия трябва да действа. Всичко, което ние, китайските комунисти правим е да подобрим живота на китайския народ, да обновим китайската нация, и да поощрим мира и развитието на човечеството. Трябва да се грижим добре за нашия дом , което само по себе си допринася за изграждането на общество със споделено бъдеще за човечеството. Ние трябва да видим също така, че развитието на Китай ще създаде повече възможности за света. Ние ще използваме собствените си практики, за да проучим закона, ръководещ еволюцията на човешкото общество, и ще споделим с другите държави това, което сме научили.. Ние не искаме да „внасяме“ модели от други държави, нито пък искаме да „изнасяме“ китайския модел, най-малко бихме искали да помолим другите страни да копират китайските практики. Ние, китайските комунисти ще останем верни на следните поверявания:

Първо ние ще продължим да поддържаме глобалния мир и спокойствие.

Преди почти сто години, ККП се роди, докато страната беше опустошена от силни катаклизми. Една от основните мисии на ККП беше да сложи край на мизерията, причинена от размирици и войни и изстрадана от китайския народ до средата на 19-ти век. От 1921 до 1949г., за да реализира мира и стабилността на Китай, и да осигури по-добър живот на своите хора, ККП събра китайския народ и го поведе на въоръжена борба за 28 години, правейки огромна саможертва.

Преминали през такова изпитание, само ние, китайските комунисти знаем твърде добре колко ценен е мирът, оттук сме решени да поддържаме мира. Китай остава посветен на това да насърчава мира, развитието,сътрудничеството и доставянето на печеливши резултати. Ние ще продължим да преследваме мирно развитие, да изграждаме глобални партньорства и да взимаме участие в стремежа към политическо разрешаване на належащите международни проблеми.

Китай е страната, която главно допринася с войска, а също и финансово за мироопазващите операции на ООН, изпратили сме над 36 000 миротворци на купулативна база. Както ви казвам, повече от 2500 Китайски миротвотци , са на активна служба в осем мисионерски района , изправяйки се пред трудности и опасности, за да пазят мира и сигурността.

Китай ще продължи активно да участва в реформата и развитието на глобалната управленска система , за да утвърди по-справедлив и безпристрастен международен политически и икономически ред. До какъвто и етап на развитие да е, Китай никога не ще търси хегемония или да се включи в разширяване. Ние призоваваме политическите партии от другите страни да работят заедно с нас за напредването на световния мир, за допринасянето на глобалното развитие  и за поддържането на международния ред.

Второ, ние ще продължихме да насърчаваме общото развитие за всички.

Китайската партия, която произлиза от народа и е израснала благодарение на подкрепата на народа, ККП винаги се е интересувала дълбоко от хората в Китай и в света. Ние сме посветени на това да подобрим живота на хората в Китай и на хората от всички други националности.

През годините, Китай предостави на другите развиващи се страни огромни безвъзмездни суми и заеми за концесии, както и техническо, интелектуално съдействие и съдействие от персонал. Китай започна многобройни проекти в тези страни , за да подкрепи тяхното икономическо и социално развитие и да подобри живота на техните народи. В тези страни, хиляди китайски учени, инженери, предприемачи, техници, доктори и сестри, учители, работници и доброволци работят ръка за ръка и рамо до рамо с местните хора, помагайки им да променят техния живот към по-добро.

Както е предвидено от ККП на нейния 19-ти Нациоанален Конгрес, едно умерено просперирало във всички аспекти  общество ще се оформи в Китай до 2020 г. . Социалистическата модернизация ще бъде основно реализирана в Китай до 2035 г. .и до средата на 21-ви век, Китай ще се превърне в една огромна модерна социалистическа държава , просперирала, силна, демократична, културно напреднала, хармонична и красива. Това ще донесе по-добър живот не само на нас , китайците, но и на хората от другите страни. Ние призоваваме политическите партии в другите държави да работят с нас за създаването на повече възможности за съдружие за света и за насърчаването на общо  развитие и просперитет за всички.

Трето, ние ще продължим да насърчаваме взаимното обогатяване на цивилизациите.

Както казва една китайска поговорка, ”Камък, взет от друга планина, може да служи като инструмент за полиране на местния нефрит.”. ККП оценява значението на разработването на глобална перспектива за себе си. Ние се стремим да се възползваме от постиженията на други култури и да ги прилагаме в китайския контекст. Всъщност, Марксизмът е научна истина, която сме научили от други държави. Ние адаптирахме Марксизма към условията в Китай, актуализирахме го и засилихме популярната му привлекателност. В резултат на това, Марксизмът стана научна теория, направляваща ККП,тъй като води китайския народ в поход напред.

ККП ще обхване и достигне постиженията на другите култури с отворен ум и широка перспектива. Ние оставаме посветени на диалога, обмена и сътрудничеството с хората и политическите партии от другите държави и подкрепяме културния и човешкия обмен между държавите.

В следващите пет години, ККП ще покани политически партии от цял свят да изпратят в Китай посетитители на обмен за повече взаимодействия, чийто брой възлиза на 15,000. Ние предлагаме този диалог на високо равнище между ККП и Световните Политически Партии да бъде институционализиран като платформа за политически диалог на високо равнище с широко представителство и международно влияние.

 

Дами и Господа,
Скъпи приятели,

Преди около две хиляди години, древният китайски философ Кофуций забелязал, че трябва да се сприятеляваме с хора, които са добросъвестни, искрени и добре-информирани. ККП е готова да завързва повече приятелства по света.. През годините, ние сме поддържали постоянен контакт с повеюе от 400 политически партии и организации в над 160 страни и региони и нашият кръг от приятели продължава да расте.

Продължавайки напред, ККП ще увеличи обмена с политическите партии от другите държави, за да сподели практики от построяването на партии и повишаването на държавното ръководство, и ще ръководи повече обмени и диалог между цивилизациите, за да подобрим нашето взаимно стратегическо доверие. Нека всички ние, хора от различните държави с общи усилия да изградим общество със споделено бъдеще за човечеството и да изградим един по-добър свят.

В заключение, пожелавам много успех на Диалога на високо равнище между ККП и Световните Политически Партии !

Благодаря на всички!

05th Mar2018

Детска градина и здравна служба в Община Шумен, обновени по Българо-швейцарската програма за сътрудничество

by Черно и Бяло

Детската градина „Пролетна дъга“ в Шумен и здравната служба в съседното село Ивански са обновени по Програма ЗОВ (Здраве и образование за всички), която подпомага социалното включване на роми и други уязвими групи в рамките на Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Ремонтираните сгради дават възможност за по-добър достъп на представители на ромската и турската общности до образование и здравеопазване.

Швейцарска делегация ще участва в събитията по официалното им откриване на 7 март 2018 (сряда). В делегацията са представители на Държавния секретариат по икономически въпроси и на Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество, които са в България за редовната годишна среща на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

Нови 18 деца вече посещават ремонтираната и обзаведена по Програма ЗОВ детска градина и филиала ѝ в Шумен. Групата е възстановена след близо 17-годишно прекъсване поради липса на средства за ремонт на сградата. В нея има деца от различни етнически групи – роми, турци и българи, които посещават градината с желание заради приятната обстановка и интересните занимания, водени от наети по проекта учители.

Обновената здравна служба в с. Ивански ще отговори на належащи нужди на местните жители от гинеколог и педиатър. Специално внимание се обръща на здравно неосигурени представители на общността, за които се организират безплатни медицински прегледи от наети по ЗОВ лекари. Това е единствената им възможност да получат първична здравна и гинекологична помощ.

Швейцарската делегация ще присъства на детски ателиета за „празници и обичаи” и „сръчни ръце” в открития наскоро по ЗОВ образователен център в с. Ивански – пристройка към Начално училище „Христо Ботев“. В Центъра вече започнаха обучения чрез игри, изкуство и занаяти, както и съвместни занимания за родители и деца, „наваксващи училища“, „уикенд училища“ и „училища за родители“.

„Конкретните резултатите от досегашната работа на местния екип са окуражаващи“,  посочва Ирина Файон, ръководител на Програма ЗОВ. „Макар и да действа само от година и половина, проектът създаде няколко добри модели за извънкласни занимания и работа с родителите. Община Шумен има амбицията да превърне тези практики в устойчиви“.

Община Шумен и партньорите по проекта си сътрудничат много добре и полагат всички усилия да осигурят добро качество на изпълняваните програми. Те са наясно, че устойчивостта е ключов принцип на Програма ЗОВ. Градината и филиалът ѝ вече са одобрени за делегиран бюджет (държавно финансиране) от пролетта на тази година. ЗОВ ще продължи да подкрепя допълнителни дейности с родители и деца до декември 2018. Устойчивостта в сферата на здравеопазването ще дойде по линия на Националния осигурителен фонд, като неосигурените роми ще бъдат мотивирани да внасят здравни осигуровки – цел на здравните кампании и медиаторите по ЗОВ.

Освен в Шумен интегрирани проекти по ЗОВ се изпълняват в пет други големи общински центрове (Пловдив, Монтана, Сливен, Русе и Бургас) в периода 2013 – 2019 година. Освен с общините Програма ЗОВ работи и е създала работни групи с Министерството на образованието и науката и Министерството на здравеопазването по въпросите на предотвратяване на отпадането на деца училище, медиация и подобряване качеството на преподаване; както и на семейното планиране и репродуктивното здраве.

Постиженията на Програма ЗОВ досега са: 377 деца на възраст 0-10 години са записани за ясла, детска градина и училище; 3970 деца имат възможност да посещават допълнителни учебни занимания, водени от 47 наети по ЗОВ учители; 23 нови образователни медиатори и 14 нови учители бяха назначени и обучени по Програмата и заедно с други 461 учители в начални училища и детски градини обучени в иновативни методи на преподаване и работа за отпадане на децата от училище. Програма ЗОВ подкрепи изграждането на 4 нови детски градини/предучилищни в Сливен, Монтана, Бургас и Звездец (Област Бургас) и изцяло обнови 5 ясли и детски градини, както и 2 училища.

В ремонтираните 8 и в 2 новопостроени здравни центъра в районите на Програмата в страната новоназначени по ЗОВ 30 лекари и 16 здравни медиатори са ангажирани с медицински прегледи и консултации за над 4 000 млади майки, бременни жени и деца. Здравни кампании, здравни клубове и дискусии, посветени на семейното планиране, репродуктивното здраве и здравната профилактика са обхванали близо 6 500 млади родители от ромски произход.

Общата стойност на Програма ЗОВ е 8 088 500 швейцарски франка, като швейцарският принос е 6 920 000 шв. франка. От българска страна основен партньор е Министерството на труда и социалната политика. Министерствата на здравеопазването, както и на образованието и науката, също имат финансов и програмен принос.

Освен с проекта на Община Шумен по Програма ЗОВ, делегацията от Швейцария ще се запознае на място с напредъка по друг проект в Общината, изпълняван с швейцарско съфинансиране – въвеждането на система за разделно събиране и изхвърляне на опасни битови отпадъци. Пет общини, включително Шумен, трябва да изградят центрове за събиране и временно съхраняване на опасни битови отпадъци.

За Българо-швейцарската програма за сътрудничество
Българо-швейцарската програма за сътрудничество цели намаляването на икономическите и социалните различия в разширения Европейски съюз, както и в слаборазвитите райони в България. По силата на Рамково споразумение между двете страни на България са предоставени 76 млн. швейцарски франка в периода 2010-2019 г.

Швейцария оказва помощ на България в сфери, в които страната е заявила, че има да наваксва в развитието си: сигурност и правосъдие; подкрепа за гражданското общество; социално включване на малцинствата и уязвимите групи; околна среда и инфраструктура; подкрепа на частния сектор; изследвания и образование (включително дуално образование); подкрепа за двустранни партньорства.

Повече на: www.swiss-contribution.bg

Ива Тончева

09th Jan2018

Боливарското правителство отхвърля санкциите, наложени от САЩ срещу венецуелски държавни служители

by Черно и Бяло

КОМЮНИКЕ

Боливарска република Венецуела категорично отхвърля поредното настояване  на правителството на САЩ за налагане на незаконни, едностранни санкции срещу висши служители на венецуелското правителство, в нарушение на международното право, както и на целите и принципите, залегнали в Хартата на ООН.

Боливарска република Венецуела изпраща предупреждение към  международната общност за тези нови враждебни и недружелюбни действия от страна на режима на САЩ срещу Родината на Боливар, които са част от нова вълна на агресия, започнала в началото на новата година, в която ще се проведат президентски избори в нашата страна.
С това ново действие става ясно, че правителството на САЩ се опитва да запълни празнината, оставена от венецуелската опозиция, след трите ѝ изборни поражения през 2017 г. и възнамерява да смаже венецуелския народ чрез санкции и саботаж, насочени към подкопаване на държавните ни  институции и подклаждане на насилие,  което венецуелския народ категорично и ясно отхвърли чрез гласа си на последните избори.
Същевременно, Боливарска република Венецуела категорично отхвърля  дестабилизиращите планове, които Посолството на Съединените американски щати в Каракас възнамерява да предприеме като се стреми да  унищожи  демокрацията в страната ни по насилствен начин, както и да всее  социален хаос.

Боливарска република Венецуела подчертава пред свободните народи по света, че всякакъв тип санкции, каквито и да са те, оказват безспорно и директно влияние върху всички венецуелски граждани, защото вредят на суверенното ни право да преговаряме дълга и вноса на основни потребителски стоки като храни и лекарства. Ето защо, считаме, че това е престъпна и враждебна дейност срещу един достоен народ.

Боливарска република Венецуела отново приканва правителството на Съединените американски щати да се съсредоточи, наред с други важни въпроси, как да реши дълбоките социални и политически различия, които измъчват 99% от нейното население, да проучи търговията за влияние на президентския екип и расовото насилие срещу хора от африкански произход, вместо да се представя за световен морален стожер- роля, която нито един народ не ѝ е присъдил.

Боливарска република Венецуела, потвърждавайки, че е независима, свободна и суверенна страна декларира, че нито народа ѝ, нито държавните ѝ институции биха се подчинили на каквато и да е  чужда власт и затова ще  продължим да отхвърляме всеки опит, който застрашава мира, демокрацията и социалната стабилност на страната.

Каракас, 5 януари 2018 г.

05th Jan2018

В Европа, но никога срещу Русия

by Черно и Бяло

Никоя велика държава не е помогнала на България толкова, колкото е направила Русия

Проф. Иван АнгеловОтношенията между България и Русия ме занимават отдавна и съм ги споделял многократно в мои публикации през последните 20–25 години (виж моя сайт на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm ). Тревогите ми обаче се засилиха с Украинската трагедия от февруари 2014 г., режисирана във Вашингтон и подпомагана от някои европейски политици. Те нарастнаха през последните години и особено през настоящата с обявяването на Русия от НАТО за главен враг на Европа и Америка, по-опасен дори от международния тероризъм.

Безпокои ме все по-агресивната американска политика срещу Русия и войнствените изказвания на сервилните български русофоби, които ни заблуждават, че Русия е главна заплаха за България. Бойко Борисов наскоро заяви, че ако има война между НАТО и Русия, ще сме на страната на НАТО, защото сме негов член. Добре е да се напомни, че през Втората Световна война България беше член на Тристранния пакт (Германия, Италия, Япония) с договор, подписан на 1 Март 1941 г. от българския министър председател Богдан Филов в двореца Белведере във Виена, но Цар Борис не изпрати български войски на Източния фронт, въпреки натиска на Хитлер. Това показва какъв държавник е бил той, какви политически нищожества управляват България сега и пред какви опасности ни изправят. Това е класическо слугинско поведение на безотговорни хора, попаднали случайно на високи държавни постове.Тези дни празнувахме 109 годишнината от обявяването на независимостта. Към днешния момент твърде малко е останало от тази национална независимост на България. Всички важни решения за България сега се вземат в чужди столици и обслужват чужди интереси.

И то се прави по адрес не на коя да е държава, а на Русия, благодарение на която съществува съвременната българска държава. Ако не беше освободителната за нас Руско – турска война от 1887-1888 г. ние и сега може би щяхме да сме турски вилает. Защото никоя западноевропейска държава не би рискувала собствените си интереси и добрите си отношения с далеч по-голямата и по-важна за тях Турция и да воюва срещу нея за нашето освобождение. По-скоро обратното. Те бяха противници на тази война на Русия и го показаха с Берлинския договор, като ревизираха Сан-Стефанския мирен договор. В сложни ситуации Западът, воден от своите интереси, винаги е симпатизирал на Турция, разположена между двете световни цвилизации и на прага на Русия. Това важи също за възстановяването на Гърция, Сърбия и другите балкански държави през XIX-XX век. Така ще е и в бъдеще, въпреки сложните сегашни отношения между ЕС и Турция.

Би било връх на наивността да разчитаме за освобождението си от турско робство със собствени сили. Колкото и да се гордеем с приноса на нашите опълченци на Шипка, няколкото хиляди военно необучени и слабо въоръжени доброволци щяха да бъдат разгромени за няколко дни от мощната турска армия. Щеше да ги сполети трагичната съдба на участниците в Априлското въстание и на многобройните чети, изпращани в поробена България през десетилетията преди войната.

Русия е наш двоен освободител, като ни освободи от германска окупация и ни защити на мирните преговори след войната. На мирните преговори в Париж след Втората световна война, България беше третирана като победена, заедно с Германия. На масовия български гражданин е слабо известно, че Съветският съюз ни спаси от ново териториално разпокъсване. Гърция настояваше за голяма част от Родопите, близо до Пловдив и за по-големи репарации. С помощта на Чърчил, Турция имаше териториални претенции от югоизточна България. Югославия настояваше както за територии, така и за по-големи репарации от България. Всичко това ни беше спестено, благодарение на твърдата позиция на съветската делегация вв Париж.

Неоценима е ролята на Съветския съюз и за разгрома на фашистка Германия. Техният принос за победата е решаващ. Без него дори Европа нямаше да е същата днес. Може би щеше да е обединена, но на основите на фашистката идеология. Руският принос сега се пренебрегва от западните русофоби, като празникът на победата 9 май се подменя с ден на Европа. В умразата си към Русия те забравят, че без деня на победата нямаше да има ден на Европа. Това е толкова елементарно да се разбере.

У нас силно се преувеличава ролята на така нареченото безкръвно възстание на 9 септември 1944 г. и за прогонването на намиращите се тогава у нас и около нас германски войски. Това стана възможно благодарение на присъствието на съветската армия, на брега на Дунав. Нейното присъствие парализира немските войски у нас и на все още силните български привърженици на Хитлеристка Германия. Въоръжената антифашистка съпротива у нас беше далеч по-слаба, отколкото в Гърция и Югославия.

У нас нямаше съпротива срещу навлизащите от север съветски войски, не защото всички обичаха Съветския съюз, а понеже това беше самоубийствено срещу могъщата съветска армия. Би било наивно да се мисли, че ограниченият брой слабо въоръжени наши партизани можеха сами да освободят страната ни от влиянието на фашистка Германия, ако съветските войски не бяха на брега на Дунав. Със самото си присъствие те парализираха всякаква съпротива.

В този контекст е полезно да се напомни, че който предава, и то не еднократно, най-добрите си приятели, губи за дълго всичките си истински приятели. И в тежки ситуации попада в положението на лъжливото овчарче. Помислете си само ако България сега изпадне в сложна военно-политическа ситуация, на кого можем да разчитаме. На никого! Член 5. от договора на НАТО е една куха фраза, без реално покритие. НАТО ще ни помогне толкова, колкото помогна в 1974 г. на Гърция при турското нахлуване в Кипър.

България предава лекомислено своя икономически, политически и военен суверенитет като член на НАТО и ЕС. Други страни членки на тези организации провеждат по-достойна национална политика в защита на своите интереси. Напоследък това пролича особено тревожно в отношението на НАТО и ЕС към Русия. Българските правителства се подчиняват сервилно послушно на тези организации, като пренебрегват фундаменталните причини за сегашния конфликт и обвиняват Русия в агресия, позовавайки се на връщането на Крим към майката Русия чрез напълно демократичен референдум и в съответствие с общопризнатите принципи на ООН за самоопределение на народите.

Темата за Крим като вековна исконна руска територия е безспорна. След многобройните войни през вековете, Крим е присъединен към Руската империя през 1783 г. С нея се злоупотребява сега тенденциозно чрез позоваване на произволното ѝ вътрешно-държавно (в рамките на тогавашния Съветски съюз) административно прехвърляне към съветската република Украйна през 1954 г. по времето на Хрушчов, без да се допитат до живеещите там. Това е само формалното основание за заблуда на наивниците. Истинската причина е, че бяха провалени плановете на САЩ за създаване на тяхна военно-морска база в Севастопол на мястото на съществуващата там от 1783 г. руска военно-морска база. Това беше предвидено да стане след овладяването на Украйна от НАТО с въоръжения преврат през февруари 2014 г. и предварително замисленото последващо предсрочно едностранно прекратяване от украинска страна на договора им с Русия за използване на базата до 2030 г.

Овладяването на базата в Севастопол от американците би било зашеметяващ политически, военен и психологически удар върху Русия като държава, създала и използвала тази военно-морска база преди 234 години, в чието укрепване през началните години и десетилетия са участвали Александър Суворов, Григорий Потьомкин, Фьодор Ушаков и много други най-видни руски военноначалници. Да напомням ли за Кримската война през 1854-55 г. и многобройните руско-турски войни през миналите столетия за Крим. Севастопол винаги е бил свещен символ за Русия.

Това щеше да бъде много силен удар и върху самочувствието на руското общество, имайки предвид историята на базата и на целия полуостров, а също и доказаните напоследък големи петролни богатства в Черно море. Като наблюдавам необузданото реваншистко анти-руско поведение на новите украински власти през изтеклите години, това сигурно щеше да се случи веднага след преврата през 2014 г., под измислени предлози. Тези планове бяха пресечени с блестящия ход на руското ръководство по връщането на Крим към Русия при огромното одобрение на проведения референдум. Американските власти, естествено много съжаляват за пропуснатия златен военно-политически шанс.

През последните години сме свидетели на цинична злоупотреба с понятието „агресия”, чието съдържание е известно на всеки средно грамотен човек. Американските власти пристъпиха след 1990 г. към светкавично разширение на НАТО на изток до самите граници на сегашна Русия, без да се допитват до народите на източноевропейските страни. Така постъпиха и с България. Нас никой не ни е запитал дали искаме да членуваме в НАТО. И го направиха нарочно, защото знаеха, че мнозинството щеше да е против членството в тази агресивна военна организация.

Въпреки дадените през 1990 г. обещания от държавния секретар на САЩ пред Горбачов, че разширение на НАТО на изток няма да се прави, като едно от условията за изтегляне на съветските войски от Източна Германия и за обединението на страната? От американска страна беше заявено тогава, че „границата на НАТО няма да се премести на изток нито на инч”. И те изпълниха обещанието си. НАТО се разшири и премести на изток не на инч, а на 1500-2000 км. до самата граница на Русия. След разпадането на Съветския съюз на 25 декември 1991 г. безпомощната Руска федерация не можеше да го предотврати и направи под натиск много отстъпки на Америка по времето на Елцин. Затова те с умиление си спомнят за него като „голям демократ”. Поради това мразят Путин и им се иска в Русия да има нов Елцин.

При това положение връх на политическия цинизъм е Русия да бъде обвинявана в агресия, както проглушиха света, американските и западноевропейските политици и западните медии. Пригласят им и сервилните български русофоби. Накъде още можеше да отстъпва Русия, за да не бъде обвинена в агресия? По-нататък беше Москва – на около 500 км. от границата с Украйна на североизток в района на Чернигов. При р. Нарва в Естония войските на НАТО са на 120-130 км. от Санкт Петербург. Оставаше да им се поднесат на тепсия и тези два свещени руски града. Нима и това трябваше да се допусне! Има ли руски ръководител, който би могъл да си го позволи?

Кой подготви, организира и финансира въоръжения преврат в Киев на 22 февруари 2014 г.? На тази дата вечерта в резиденцията на тогавашния украински президент Янукович и в присъствието на външните министри на Германия, Франция и Полша, беше подписано споразумението за прекратяване на въоръжения бунт на Киевския майдан. На другия ден сутринта, т.е. само след няколко часа, беше извършен въоръжения преврат, подготвен дълго преди това. За него, разбира се, знаеха и министрите на споменатите три държави.  До сега не съм чул нито една осъдителна дума от правителствата на споменатите три страни по адрес на превратаджиите. И как да я чуем, след като те самите участваха в неговата подготовка и изпълнение!

Кой си затваря очите и дори насърчава агресивните и дори фашизоидни действия на превратаджиите в Киев, в това число и първия им закон след преврата за отнемане правото на рускоезичните украинци да използват майчиния си руски език? Кой продължава да мълчи по организираните от превратаджиите престъпления на снайперисти с убийствата на повече от 100 души на Майдана в центъра на Киев през февруари 2014 г., малко преди преврата? Кой мълчи за изгарянето на повече от 100 живи хора в профсъюзния дом в Одеса на 2 май 2014 г.? Кой организира подозрителното бавене на изясняването на причините за свалянето на малоазийския самолет над Източна Украйна през лятото на 2014 г.? Представяте ли си колко бързо щеше да бъде обявен резултата, ако той показваше вина на опълченците и на руската страна. Кой мълчи по кървавите изстъпления в Мариопол по същото време? Кой премълчава системните артилерийски обстрели от украинските военни на граждански квартали в Донецк, Луганск и други градове и села в югоизточна Украйна, като използва и забранените фосфорни и касетъчни бомби?

Кой лишава възрастните хора в Донецката и Луганската народна република от пенсии, след като те през целия си трудов живот са правели осигурителни вноски в Украинската пенсионно-осигурителна система? Кой премълчава и оставя без реакция налудничавите изказвания на Яценюк за агресията на Съветския съюз срещу Украйна и Германия през последната фаза на Втората световна война и на полския министър на външните работи по освобождаването на концлагера в Освиенцим от „украинските” (а не съветските) войски? Кой мълчи за съботирането на Минските споразумения от украинските власти и стоварва цялата вина върху Русия? Кой прилага масираните икономически санкции срещу Русия, пренебрегвайки Съвета за сигурност на ООН и фундаменталните правила за свободна световна търговия?

Кой струпва сега бойна техника и войски за „бързо реагиране” до самите граници на Русия на много хиляди километри от Америка и обявява шест граничещи с Русия страни за фронтови държави, включително и нашата? Кой отрича законното право на Русия да се интересува какво става до нейните граници в съседните й държави от така нареченото близко зарубежие, както правят всички държави по света, особено големите и най-вече САЩ?

Прави го САЩ с НАТО, а не Русия. Представяте ли си как би реагирала сега Америка ако Русия струпваше войски на нейните граници, например с Мексико или Канада? Впрочем, не е нужно да си представяте. Достатъчно е да си спомните, че светът беше на прага на атомна война през октомври 1962 г., когато Съветският съюз по времето на Хрушчов инсталира балистични ракети в Куба. След като американското разузнаване информира президента Кенеди за това, реакцията му беше светкавична заплаха за война, като разпореди откриването на силозите за американските стратегически ракети с атомни заряди, за да са готови за изстрелване. Напрежението спадна едва след като Хрушчов обеща незабавното демонтиране на руските ракети. Следователно, за Русия е забранено всичко, което за Америка е позволено!

Според западните политици и световните медии Русия наистина е виновна за всичко: за това че се грижи за собствената си отбрана на собствените си граници, за провеждането на военни учения на своя територия, за предаванията на своите медии в защита на националните й интереси, за своята териториална огромност и неограничени природни богатства. Опитват се дори да оспорват суверенитета й над северните арктически територии. Русия е виновна, че я има и че се грижи да я има във вековете. На Америка е позволено да обявява всеки ъгъл на света за зона на националните й интереси и да изпраща там войски, а Русия няма право да се интересува какво става на няколко километра до нейните граници. Америка има много стотици военни бази по всички ъгли на света, а Русия е виновна, че има само 4 бази в бивши съветски републики и две в Сирия.

Ако трябва да сме точни, агресорът е САЩ, а не Русия. Само болни мозъци или хора, мразещи Русия до умопомрачение, могат да твърдят обратното. Русия е жертва на масирана агресия и е принудена да се отбранява. Всяка нормална държава би постъпила така. Руското ръководство нямаше друг избор. Защото Русия беше притисната до стената през 2014 и следващите години. Ако президентът Путин не беше предприел известните контрамерки за възстановяване мощта на руската армия, щеше да бъде линчуван от руските граждани като национален предател. Неслучайно той има сега най-високия рейтинг (около 77–80%) от всички световни лидери, въпреки трудните условия в които живеят руските хора. А тези условия са трудни, между другото, и защото трябва да отделят от скромния си залък, за да поддържат респектираща потенциалните агресори военна мощ.

Животът на руските граждани е затруднен още повече от сриналите се цени на петрола и природния газ, обезценката на рублата, масовият неограничен износ на капитали (около един трилион щатски долара), икономическите санкции и новата натрапена им надпревара за въоръжаване, за да се поддържа жизнено важния военен баланс. Русия е принудена да прави това, въпреки далеч по-слабия си икономически потенциал. Годишният БВП на Русия е около 3 трилиона щатски долара, при 18 трилиона за САЩ и около 25 трилиона долара общо за страните от НАТО. Това се е случвало на Русия многократно през вековете. И въпреки всичко, тя продължава да съществува.

Стратегическата политика на Запада от векове е унищожаването или раздробяването на Русия. Такива планове за раздробяването ѝ до 10–15 малки държавици има и сега. И това не се крие от американските военни стратези. Огромността на Русия с нейната територия и неограничени природни богатства ги плаши от векове. Така беше през столетията на царизма, през десетилетията на така наречения социализъм и строящия се комунизъм и сега – след разпадането на Съветския съюз и превръщането на Русия в по-консервативна и икономически по-либерална капиталистическа държава от най-капиталистическите, каквито съвременният свят познава. По времето на Елцин руските олигарси са били дори освободени от данъци. Сега положението се променя, но това става много бавно и нерешително по много причини. Сегашната органична умраза на Запада спрямо Русия не се дължи на различия в идеологиите. Те просто не желаят Русия да я има. И така е от векове. Наверно така ще е и в бъдеще.

През последните години у нас се говори за нов цивилизационен избор на България. Някои полуграмотни хора и политически фанатици наричат подписването на договорите за членство на България в НАТО и в Европейския съюз, за нов цивилизационен избор, без дори да се пита дали българският народ желаеше това, особено членството в НАТО. Тези хора не знаят или се преструват, че не знаят какво означава цивилизационен избор. Този избор не се състои в подписването на някакъв важен договор. В продължение на 70–80 години една държава може да подпише 2–3 или повече особено важни междудържавни договора с различна насоченост. Това не означава, че тя прави 2–3 или повече различни цивилизационни избора. Цивилизационният избор се оценява с дългосрочното многовековно поведение и взаимоотношения между държавите и народите, поредиците от съвместни възходи и падения, съвместни тържества и страдания. Цивилизационният избор се изгражда и споява с многовековно съвместно проливане на кръв, сълзи и пот от много поколения.

Настоящите наши правителства забравят за вековните политически, икономически, социални, културни, езикови, религиозни, психологически и други връзки между народите на България и Русия. Кой ни освободи от турско робство с цената на стотици хиляди загубени свои синове – Русия или Америка? Кой започна да изгражда администрацията и армията на току що възстановената нова българска държава – Русия или Америка? Кои страни и народи имат обща азбука, общ език, обща религия, общи дълголетни традиции с България – Русия или Америка? Българската земя е осеяна с руски паметници, а улиците и площадите с руски имена, в знак на благодарност от нашия народ, а не с американски паметници. Да, пропуснах нещо важно. Намериха се безгръбначни български политици, които разрешиха построяването на българска земя на паметник на загиналите американски летци, бомбардирали София и други български градове през Втората световна война, погубили хиляди българи, разрушили стотици сгради и инфраструктурни обекти. В София няма паметници на великите български царе, но има паметник на американските летци – убийци. Не ми е известен друг подобен случай на самоунижение в цивилизована самоуважаваща се европейска държава!

Други страни нямат история, но я измислят и я увековечават с паметници, а ние имаме хилядолетна история, но я пренебрегваме, самоунижаваме се и не издигаме паметници, което е наш морален дълг. За разлика от други народи и държави, дори прибегваме до варварското им разрушаване. Граденото от столетия и напоено с кръв и сълзи в отношенията между Русия и България не може да се руши така безразсъдно за няколко години от случайно попаднали на важни постове политици еднодневки! А тези, които го рушат, трябва да знаят, че това няма да се забрави! И един ден ще им бъде потърсена сметка. А този ден не е много далече! Достойно за съжаление е, че нашият покорен народ го допуска!

През последните 150-200 години никоя друга велика държава не е направила за България толкова добрини, колкото е направила Русия. Въпреки това нашите правителства с лекота допуснаха създаването на военни бази на САЩ на наша територия, наричани цинично „съоръжения за съвместно ползване”, на чиято територия не важат българските закони. Договорът за тези бази беше подписан на 28 април 2006 г. в София от държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс и министъра на външните работи на България Ивайло Калфин при правителството на Сергей Станишев. Те бяха замислени и насочени реално срещу Русия, а на наивниците казваха, че са насочени срещу Иран. Сегашните български власти участват с безотговорна лекота в приемането и прилагат икономически санкции срещу Русия, от които ние губим много повече. Нашият президент Плевнелиев– бивш активен комсомолски секретар, се оказа най-големият ястреб между колегите си в Европа, в стремежа си да изкупува комплекси от своето безгръбначно минало.

Г-жа Нюлънд ни обяви публично за „фронтова” държава срещу Русия и съобщи за създаването на командно-контролен щабен център у нас. Ние го научихме от нея, а не от нашите власти. В медиите се съобщава за подготовка на участие на наши военни в натовски формирования в Украйна срещу Русия. Питал ли е някой за това българския парламент и нашия народ? Това, което не допусна на времето Цар Борис III – изпращане на наши войски на Източния фронт, въпреки натиска на Хитлер, с недопустима лекота се готвят да направят сегашните ни управници. На Цар Борис се приписват думите, изречени по онова жестоко време: „Винаги с Германия, но никога срещу Русия”. И за това може би плати със живота си. Така постъпват мъдрите държавници, каквито засега у нас, уви няма. Кой сегашен български управник смее да изрече такива думи? Настоящите ни управници само чакат д им се намигне и с лекота биха изпратили наши войски да воюват срещу Русия, позовавайки се на членството ни в НАТО. Бойко Борисов дори го заяви публично преди няколко дни. Ако някои български политици русофоби посмеят да го направят нека знаят, че за тях един ден ще има нов Народен съд. Нека го знаят и техните деца!

Не ме изненадва пещерната омраза към всичко руско на десните американски, европейски и наши политици, но ме тревожи позицията на уж леви европейски и наши политици. Потресен съм от сравнението на Сергей Станишев преди две години на „популизма на левия Ципрас с популизма на десния Бойко Борисов”. Това е кощунство. В свое интервю Станишев констатира тогава, че „санкциите срещу Русия не дават ефекти”. Забележете, той не ги осъждаше, а само констатираше, че не дават резултати. В други изказвания той сочи, че и двете страни (Русия и Украйна) са виновни за изострянето на конфликта. Аз не разбирам в какво е „вината” на Русия!

Посещението на Вигенин в Киев при превратаджиите в края на февруари или началото на март 2014 г., не е било възможно без одобрението на Станишев. Възмутителни бяха думите на Вигенин, отправени тогава към Русия: „От сега нататък нашите отношения няма да бъдат същите!”. Да напомням ли за негови изказвания, че „американските бази у нас били полезни”.

Двусмислената политика на ръководителите на БСП по адрес на Русия продължава и сега. Наскоро, по повод искането на 50-60 души ултрадесни персони за премахване на паметника на съветската армия, Кирил Добрев заяви, че положението на този паметник сега не било в приоритетите на БСП. Нима той не разбира, че този паметник не е обикновено архитектурно създание от цимент и желязо.Той е вечен символ на уважение и благодарност на българите към Съветския съюз за освобождението ни от фашистката диктатура! Нима това не е един от приоритетите на БСП!

Напоследък ръководството на БСП мълча няколко дни във връзка с обявяването на Русия в правителствен документ за главна опасност за националната ни сигурност. Казват, че Корнелия е болна. Но в ръководтвото на БСП има и други хора, чийто дълг беше да реагират незабавно с категорична контрадекларация от името на БСП. Нинова изрази личната си позиция в своя блог в интернет няколко дни по-късно. Но това е лично мнение, а не официална категорична осъдителна позиция на БСП. Такава все още няма.

Чудовищно е поведението на европейските ръководители в прилагането на двойни стандарти. Те се събраха в Париж в знак на солидарност с Франция по повод убийството на 17 души от редакцията на едно хумористично списание, от ислямски терористи, но запазиха почти пълно мълчание за свалянето по това време на руския граждански самолет над Синай с десетократно повече жертви. За тях руснаците изглежда са хора от по-ниско качество и не заслужават внимание. Западът продължава да мълчи за зверствата на Киевската хунта, като се солидаризират изцяло с нея и автоматично, без да се интересуват от фактите, обвиняват Русия за всички злини. Превратаджиите са преки виновници за около 10 000 загинали в Югоизточна Украйна, два-три пъти повече ранени, 1,5-2,0 милиона прокудени от техните домове, хиляди разрушени жилища, стотици сринати църкви, училища, болници, детски градини, трафопостове, отоплителни, газоснабдителни и водоснабдителни мрежи, мостове, летища, ж.п. гари и други съоръжения в Донецка и Луганска област, но до сега не сме чули нито дума на упрек от западните политици и от сервилните им медии. Не осъдиха дори употребата на фосфорни и касетъчни снаряди. Жалки със своята антируска сервилност са и нашите политици и медии.

Ако бяха убити и ранени десет пъти по-малко кучета европейските политици и медии навярно щяха да надигнат протестен глас отдавна. Но за пострадалите руснаци от съзнателно методично обстрелване с артилерия и ракети на жилищни райони, обитавани от възрастни и болни жени и мъже, невръстни деца, не проронват нито един осъдителен звук. Това пренебрежително поведение към всичко руско не е новост. То е от векове.

Моля читателите да ме разберат. Всеки който ме познава знае, че това не е моят обичаен език. Принуден съм да прибегна към него, защото безразсъдни американски и европейски политици тласкат света към война. Не става дума за недоразумение или дребен скандал, а за световна война. И то за война с употреба на ядрено оръжие. Отговорността за която след това, най-цинично ще бъде стоварена върху „агресивната Русия” и „демона Путин”. Даваш ли си сметка читателю, пред каква опасност сме изправени? А нашите местни политици-еднодневки ги следват сервилно послушно. Медиите пък им пригласят. В умразата си дори настояват за по-решителни действия против Русия. Европейски шампион в това отношение беше Росен Плевнелиев. Какъв срам за България!

Това ни принуждава да говорим на висок глас, да протестираме, дори да крещим, за да ни чуят тези човекоподобни, които си играят със съдбата на милиони хора! Те разчитат на нашето мълчание, равнодушие и овчедушие. Възползвайки се от липсата на мъдри европейски политици от типа на генерал Де Гол,  канцлера Конрад Аденауер и канцлера Вили Бранд, ръководителите на Америка тласкат Европа към мащабна война срещу неукрепналата още Русия и ще я водят до последния европеец. Това не е печатна грешка, уважаеми читателю – не до последния американец, а до последния европеец и в конкретния случай – до последния украинец. Горките наши славянски братя – руснаци и украинци! Как си играят с тях! Като пионки на шахматна дъска, ако си припомним писанията преди години на покойния Збигнев Бжежински.

Някои политически наблюдатели казват, че светът е изправен пред нова студена война. Това не е вярно. САЩ и присъдружната им до сега Европа натрапиха на Русия Трета световна война, която вече започна. Русия не е инициатор на тази война. По простата причина, че тя сега е по-слабо подготвена в сравнение с общата военна мощ на НАТО и не е готова за такава война. Руското ръководство си дава сметка за това и полага усилия за продължаване на мирното сътрудничество, в това число и за повишаване на икономическия и военния си потенциал. Времето работи за Русия, а не за Америка. Американските стратези също го знаят и не желаят да дадат време на Русия за по-нататъшно икономиическо и военно укрепване. Затова ще се стремят да въвлекат Русия преждевременно в нежелана от нея война.

Същевременно американските стратези ще се стремят да вбият клин в отношенията между Русия и Китай, да отслабят техния съюз, дори да ги противопоставят една на друга. Известна е сложната история в отношенията между Русия и Китай през последните векове. Настоящите добросъседски и приятелски отношения между тях все още не ги правят твърди стратегически съюзници. Монолитният съюз между Китай и Русия ще ги направи непобедими в евентуален бъдещ конфликт с Америка. Този съюз обаче все още не е достатъчно солиден. Русия и Китай се нуждаят от поне няколко десетилетия, за да го направят стратегически монолитен, на базата на общи стратегически интереси. Американските стратези – обратно, ще се стараят да не се дава време на Русия и Китай за такова военно-политическо стратегическо интегриране и ще работят за по-скорошно охлаждане между Китай и Русия. Защото след няколко десетилетия шансовете на Америка в евентуален конфликт срещу обединените Китай и Русия ще намалеят.

Като изключим Украйна, в този глобализиран свят настоящата война не се води с прякото участие на милионни армии, хиляди самолети, ракети, танкове и други подобни средства, познати ни от предишните войни. Сега те са подменени с мащабна глобална медийна дезинформация; демонизираща Русия и нейния президент; с масирани икономически санкции и блокади; с ангажиране на рейтингови и одиторски агенции; с кредитиращи банки; с манипулирани цени на петрола; с манипулирани валутни курсове; с демографско ограбване; с „цветни” революции; със създаване на платена пета колона от вътрешни прозападни опозиционни групи в непослушните страни като Русия; с разпалване на тлеещи от векове, полузабравени междудържавни, междуетнически, междурелигиозни и междукултурни напрежения и конфликти. Най-общо казано, борбата ще се води за умовете на хората.

Достатъчно е да хвърлим поглед върху промените в цените на петрола. Само наивни хора или фанатични пазарни фундаменталисти-либертарианци могат да твърдят, че пазарните фактори са основна причина за срива в цената на петрола от 107-112 дол. за барел през юли 2014 г. до 55-60 долара през декември и до 35-40 долара след това.

На цената на петрола влияят и някои обективни фактори, като спад на търсенето от Китай, Индия, Бразилия и други страни и увеличеното производство на шистов петрол и газ в САЩ. Но тези процеси не са нови. Те не започнаха през втората половина на 2014 г. и още по-малко през декември 2014 г. Средната цена за барел в 2011 г. е била 87,04 дол.; в 2012 г. – 86,46 дол.; в 2013 г. – 91,17 дол. и за 2014 г. 89,08 дол. В световната икономика не са се случили никакви кардинални изменения през втората половина на 2014 г., които да предизвикат такъв срив в цените на петрола през декември. Още повече, че това е в навечерието на зимата, когато търсенето на горива обикновено расте по понятни причини, а с него и цената. Така беше през всички предишни години в продължение на десетилетия.

САЩ обаче са решили да използват този инструмент, едновременно със създадената от тях „Украинска криза”, за да накажат Русия и още някои „непослушни” държави, като Венецуела и Иран. За тази цел са се договорили със свои приятели да не съкращават производството, въпреки съпротивата на няколко членове на ОПЕК и въпреки засягането, дори фалита на някои американски фирми, производители на шистов петрол и газ.

***

България не трябва да участва под никаква форма във война или други враждебни действия срещу Русия. Нашият железен закон трябва да бъде: „В Европа, но никога срещу Русия”.

Ако върху нас упражняват натиск от НАТО или ЕС за задължително участие във враждебни военни действия срещу Русия, България трябва да откаже, да напусне тези организации и да обяви неутралитет.

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

22nd Dec2017

Демографската катастрофа на България все още може да бъде избегната

by Черно и Бяло

I. Икономически мерки за смекчаване на демографската криза.

Проф. Иван АнгеловДемографската криза не може да бъде овладяна бързо. Нещо повече, когато конструктивните мерки се отлагат, тя се превръща в демографска катастрофа и смекчаването ѝ става още по-трудно, а овладяването – невъзможно. Чрез доходната, данъчната, здравната, образователната, пенсионната, регионалната и миграционната политика кризата все още може да се смекчи и да се овладее постепенно през следващите десетилетия. Може – ако има политическа воля. Резултатите и от най-правилните решения в тази област, обаче не идват бързо. Затова трябва да се вземат и прилагат без отлагане. Като правило, активните мерки в демографската политика дават осезаем резултат поне след 15-20 години.

Стратегическа цел на България през следващите две-три десетилетия трябва да бъде забавяне темповете на намаление на населението с оглед стабилизиране към 2050–2060 година и поврат към бавно повишение през втората половина и до края на столетието, за постигане на около 8,5–9,0 млн. души, при преобладаващ дял на българския етнос и при осигуряване на все по-високо качество на живота на хората. Защото в демографското развитие е важно не само количеството, но и качеството.

Стремежът трябва да бъде нормален размер на бъдещото българско семейство около 2,5 деца (при необходим минимум за просто възпроизводство на населението 2,1 деца), с близка до нулата неграмотност; средно ниво на масовото образование – завършен 12ти клас и достигане на средното европейско ниво на висше образование. Сега средното българско семейство е с около 1,5 деца, при тревожно нарастваща неграмотност, намаляващо средно ниво на образование, с все по-ниско качество.

Известни са ми две стратегии за демографското развитие на България през последните 10-15 години, но те остават на книга. Веднаж написани, биват бързо забравени. И никой не си спомня за тях при текущото управление на държавните дела, за да ги конкретизира и приложи в оперативните държавни документи. Освен това, икономическите мерки в тези стратегии са слабо застъпени. Преобладава пожелателният лозунгов характер на мерките. Така повече не може!

От началото на 2017 г. трябва да се задейства голям пакет от комплексни мерки за смекчаване на демографската криза и предотвратяване на демографската катастрофа, чиито контури вече се очертават на далечния стратегически хоризонт към края на столетието. Разработката на този пакет от мерки трябва да започне незабавно, като се използва всичко полезно от наличните стратегии.

Наред с много други, за тази цел могат да бъдат използвани и икономически мерки, като:

  • въвеждане от 1 януари 2017 г. на платен отпуск по майчинство с 90% от основната заплата преди излизането в отпуска – 8 месеца за първо дете; – 12 месеца за второ дете; – 18 месеца за трето; – до 3 месеца за всяко следващо. По желание на майката отпускът да може да се удължава с още до 12 месеца за трето дете при 70% възнаграждение;
  • предоставяне от 1 януари 2018 г. на еднократна държавна помощ при раждане на първо дете – 3000 лв.; на второ дете – 5000 лв.; на трето дете – 10000 лв. и на всяко следващо – по 500 лв;
  • повишаване от 1 януари 2017 г. на детските надбавки: – 150 лв. месечно за първо дете; 200 лв. за второ; 250 лв. за трето; 50 лв. за всяко следващо;
  • да се въведе задължение на родителите да прилагат семейно планиране, като предварително се извърши образователна работа с потенциалните родители в тази посока. Основно изискване да бъде: всяко семейство да си позволява толкова деца, колкото може да издържа, като им осигурява нормално качество на живота. От нарушителите на това изискване да се търси отговорност;
  • от 1 януари 2017 г. да се предоставя по-голямо и продължително допълнително финансиране при отглеждане на деца с увреждания;
  • от януари 2017 г. по желание на майките да се използва схемата „отново на работа” по време на полагащия се отпуск по майчинство, чрез наемане на детегледачка, чието възнаграждение да се заплаща от държавата или общината;
  • бременни жени и майки да могат да ползват с предимство гъвкави форми на заетост: непълно работно време, работа на половин длъжност, надомна работа и други подобни;
  • да се правят облекчения при изпълнение на трудовите задължения от бременни жени и майки: ограничения за полагане на извънреден, нощен и тежък физически труд, забрана да работят при вредни условия, ограничения за труд в празнични и почивни дни и т. н.;
  • да се ускори строителството на детски ясли и градини, като до към 2020-2025 г. се осигурят необходимите места в тях за всички деца във всички населени места;
  • от 1 януари 2017 г. да започне намаление на таксите в държавните и общинските детски ясли и градини, а до края на 2018 г. да бъдат отменени. От началото на 2019 г. те да се издържат изцяло от държавата и общините;
  • от есента на 2017 г. да започне намаление на учебните такси във всички общински и държавни училища, което да бъде завършено до края ня 2019 г. От началото на 2020 г. да се въведе в тях безплатно средно и висше образование;
  • от 2018 г. да се дава еднократна помощ от 500 лв. за първолаците в началото на първата им учебна година и по 400 лв. в началото на следващите учебни години до завършване на основно образование;
  • от 2018 г. всеки ученик в общинско и държавно основно училище да получава месечна стипендия от 50 лв.; в средно училище – 100 лв. при успех минимум 4,50 по шестобалната система. Всеки студент в държавен университет да получава месечна стипендия от 300 лв. при успех минимум 4,50;
  • от 2019 г. да се осигурят общежития за поне 50% от учениците в общинските и държавните средни училища и за студентите в държавните висши училища при минимално заплащане;
  • от началото на 2019 г. за всички деца, младежи и девойки до пълнолетна възраст да се предоставя безплатна здравна помощ и безплатни лекарства, без да се изисква да са здравно осигурени;
  • от 1 януари 2017 г. да се отмени статутът на болниците като търговски дружества. Тяхната работа да се оценява по качеството на лечението, а не по финансовите им баланси;
  • от началото на 2017 г. да започне чувствително повишение на заплащането на медицинския персонал в държавните и общинските болници. Да се увеличат значително доставките на модерна диагностична апаратура за държавните и общинските болници и да се подобрят условията за работа и професионално развитие на медиците, за да се смекчи масовото изтичане на медицински персонал към чужбина;
  • да се осигури реален общ достъп до здравни услуги на всички български граждани. Да се прекрати закриването на общински болници по финансови причини. Да се осигури нормална здравна помощ и снабдяване с лекарства за живеещите в малките и отдалечени махали, села и за малките градчета, като разходите се покриват от държавата или общините;
  • от началото на 2017 г. да започне повишение на процента на възстановяване (реимбурсиране) от Здравната каса на разходите на пациентите за лекарства, като до 2020 г. се достигне средното равнище в ЕС. Засега сме на едно от последните места;
  • от януари 2017 г. да започне съществено увеличение на дела на здравното осигуряване за зъболечение в общия бюджет на Здравната каса, като до 2020 г. достигне средното равнище в ЕС. От началото на 2018 г. разходите за зъболечение на бедни възрастни хора над 60 години да се поемат от държавата;
  • от началото на 2017 г. да започне ускорено повишение на пенсиите, така че през 2019 г. средната месечна пенсия да достигне 800 лв, без ограничения за максимума, при около 320 лв. сега. Да не се въвежда облагане на пенсиите с данък върху доходите. Необходимото допълнително финансиране на Пенсионния фонд да се осигурява от бюджета. Допълнителното бюджетно финансиране на Пенсионния фонд ще продължава още много години;
  • от началото на 2017 г. за неосигурените по уважителни причини (бедност) възрастни хора над 60 години държавата да заплаща изцяло здравната им помощ и лекарствата;
  • до края на 2016 г. да се изработи специална програма за комплексни грижи за възрастните хора, с оглед намаляване коефициента на смъртност до 11,0-11,5 промила, при 15,3 промила сега и повишаване продължителността на живота у нас до 77,5-78,0 години към 2030 г., при 74,9 години сега;
  • от началото на 2020 г. държавата да заплаща 30% от лихвата по заема за ново жилище на младо семейство с едно дете; 50% от лихвата по заема на младо семейство с две деца и 100% с три и повече деца, ако нямат друго жилище и ако поемат предварително задължението да си родят поне три деца;
  • от началото на 2017 г. всички парични помощи за раждане и отглеждане на деца да се освобождават от подоходен данък, а помощите в натура – от ДДС. Паричните помощи да се индексират ежегодно с инфлацията;
  • от началото на 2018 г. ДДС да се намали на 5% за лекарствата, учебните помагала и за всички детски стоки до 15 годишна възраст, като се увеличи на 27% ДДС за хазарта и за екстравагантните луксозни стоки;
  • от началото на 2020 г. да се правят данъчни облекчения на млади семейства при изплащане на лихви по ипотечни и други жилищни заеми;
  • всички български граждани, завършили държавни висши училища и използвали настоящите допълнителни помощи, могат да заминават на работа в чужбина само след като са работили у нас преди отпътуването поне пет (или седем) години;
  • от началото на 2017 г. държавна субсидия да се предоставя само на държавните и общинските основни, средни и висши училища;
  • от 2017 г. в доклада на правителството пред Народното събрание при приемането на бюджета за следващата година, да се отчита кои мерки по смекчаване на демографската криза са отразени в проекта и кои не са.

II. Финансиране на антикризисната демографска програма

Пазарните фундаменталисти – политици и икономисти веднага ще възразят, че няма пари за финансиране на такава спасителна демографска програма в България. Това обаче не е вярно!

Финансовите ресурси за изпълнението на настоящата програма могат да се осигурят още през следващите години чрез провеждане на отдавна предлаганата от мен и от други български икономисти цялостна  данъчна реформа. България е член на ЕС и е длъжна да изпълнява писаните и неписани закони и правила на тази общност. Ако се прилагат данъчните принципи и правила на преобладаващата част от страните в ЕС само от двата преки данъка – подоходният данък и данъка върху печалбата могат да се събират допълнително около 3 млрд. лева годишно.

Заедно с другите данъчни реформи, които предлагам многократно през последните 6-7 години, при по-висока ефективност на данъчната администрация и по-добра данъчна дисциплина, общият размер на данъчните постъпления може да нарастне с около 4,0-4,5 млрд. лева годишно още през следващите години. Получените по този начин допълнителни ресурси могат да се използват само за подобряване на демографската ситуация, т. е. за инвестиции за човешки капитал. За България няма по-ефикасни инвестиции от тези.

От КТБ са ограбени около 4 млрд. лева, които българските граждани сега ще изплащат. От това следват поне два въпроса: Първо, кой е виновен за този грабеж и кога виновниците ще бъдат принудени да възстановят ограбеното? Кой ще е отговорен за това? Второ, къде е гаранцията, че нещо подобно не става от години и в други търговски банки, за които ще научим след време и ще бъдем пак принудени да изплащаме? След като престъпленията в банковата система преди 15-20 години, а и сега в КТБ не се наказват, това окуражава извършването на подобни престъпления и в други банки? Логиката на живота е: ненаказаното престъпление е покана за нови престъпления! Управляващите най-после трябва да въведат ред в тази държава! Ако те не желаят народът трябва да ги принуди. И то още сега – чрез силен обществен натиск!

Държавата може да получи допълнително и много милиарди лева ако ограничи злоупотребите с монополно положение. Нещо, което тя също не прави. От това нашата държава губи ежегодно по няколко милиарда лева.

Още по-големи ресурси за спасяването на България от демографската катастрофа може да се намерят чрез предприемане на истинска борба на живот и смърт срещу престъпността и корупцията, обхванала българските политически и бизнес среди през последните десетилетия. Това обаче изисква наличието на група хора на кормилото на държавата със силна политическа воля, голям кураж и непоклатима готовност да служат на България, каквото и да им се случи в предстоящата тежка борба.

В продължение на 10-15 години могат да се върнат на България няколко десетки милиарди лева, заграбени от престъпниците през изминалите 25-30 години. Този ресурс е предостатъчен за финансиране на предлаганите икономически мерки за предотвратяване на демографската катастрофа. Престъпността и корупцията е много силна, но истинската държава с нейния силов апарат и подкрепата на милионите честни хора, е по-силна от всички. Само да пожелае да използва силата си! Покорно кроткият, търпелив и послушен български народ трябва най-сетне да се събуди от летаргичния си сън!

Зная че това е много, много трудно. Но то е много важно, защото България постепенно умира, оплетена в мрежата на престъпността и корупцията и замаяна от всеобща апатия, плъзгаща се към демографската катастрофа.

На младини четох интересната книга „Заговорът на равнодушните” на полския автор Домбровски. В паметта ми се е запечатала една страхотна мисъл: „Не се страхувайте от приятелите си! В най-лошия случай те могат да ви предадат. Не се страхувайте и от враговете си! В най-лошия случай те могат да ви убият. Страхувайте се от равнодушните. Те няма нито да ви предадат, нито да ви убият, но благодарение на тях на света съществуват и предателствата и убийствата!” Някои приписват тази крилата мисъл на големия италиански мислител и общественик – Антонио Грамши.

Най-големият враг на България сега е масовата апатия. Ако се събудим можем да спасим България. Ако продължаваме да спим и да се надяваме да ни спасява някакъв месия, ще потънем всички заедно! България ще изчезне като име на държава и ще остане само като име на територия, както е сега с Тракия, Мизия и други подобни.

Демографската политика трябва да се превърне в приоритет над приоритетите. Защото става дума за съдбата на България. Няма цена, която не може да бъде платена, когато се касае за спасяването на България. Съдбата на България няма парични измерения. Тя не може да се съизмерва с бюджетен дефицит, с публичен дълг, с платежен баланс, с инфлация и други подобни икономически и финансови категории.

България е пред изчезване като народ и държава към края на настоящото и началото на следващото столетие, ако не се вземат бързи мерки още сега за нейното спасяване! Бъдните поколения няма да ни простят бездействието! Катастрофата все още може да бъде избегната ако се събудим навреме!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

11th Dec2017

Лява ли е БСП?

by Черно и Бяло

БСП губи подкрепа не защото е лява партия, а защото не е достатъчно лява!

Проф. Иван АнгеловЩе засегна само някои аспекти от моите виждания за БСП като лява партия. Ще се спра главно на нейната икономическа политика. Поради ограниченото време изложението ми ще бъде кратко и схематично, без да навлизам в подробна аргументация.
БСП е партия на лявата фразеология, когато е в опозиция и на дясната икономическа политика, когато беше на власт през част от последните 28 години. Сега е партия на острите разобличителни речи, които подкрепям, и на бледите, неизбистрени и несистематизирани леви идеи за алтернативна икономическа политика, която би провеждала, ако дойде на власт. Бедата е, че с такива неубедителни и неясни идеи, не се идва на власт. Гражданите на България очакват по-ясна, по-конкретна, по-категорична и по-убедителна алтернативна лява икономическа политика.

БСП е партия, която не умее да използва най-добрите си собствени кадри за лява икономическа политика. Ръководството на БСП се огражда с бледи, недостатъчно компетентни личности, а когато партията е на власт се предоверява на кадри с по-скоро десни или дясно-центристки разбирания и изолира способни професионалисти с леви убеждения. Често се доверява на хора, които са й изменяли в миналото и са прескачали от партия в партия, отколкото на лоялните си почтени професионалисти.

Икономическата платформа на БСП за последния конгрес и особено за последните избори беше адресирана главно към бизнеса, а не към трудовите хора. Това беше изрично подчертано при представянето на платформата от член на Изпълнителното бюро на Националния съвет. В платформата нямаше конкретни ангажименти за съществени промени в политиката по заплатите, пенсиите, за възстановяване на необлагаемия минимум, за отмяна на „плоските” преки данъци, за диференциран ДДС, за данъците върху имоти и наследство и т.н., които да привлекат вниманието на левите и средни слоеве от избирателите. Някои десни партии имаха по-категорични леви обещания.

БСП има противоречива, разкрачена политика по „плоските” данъци. Първоначално допусна грешка като ги въведе. По-късно обяви че ще ги отмени, а след това се отказа от намерението си да ги замени с умерено прогресивни. Напоследък отново се ориентира към умерено прогресивен данък върху доходите с необлагаем минимум. Продължава обаче да мълчи по „плоския” данък върху печалбата. В партийното ръководство има влиятелни заможни хора, заинтересовани от запазване на „плоските” данъци, защото са облагодетелствани от ниското облагане на собствените им доходи. И нищо чудно. Философите отдавна са доказали, че битието определя съзнанието. А световната практика го е потвърдила категорично.

Още от началото на 1990-те БСП прие наложената ни отвън идея за форсирана поголовна приватизация и я прилагаше усърдно, когато беше на власт. По това тя не се различаваше от десните български партии. А трябваше и можеше да се застъпи за запазване и равнопоставено пред закона състезание под икономическото слънце между държавна, частна и кооперативна собственост. Нека преуспяват тези, които работят по-добре, задоволяват по-успешно обществените потребности и са рентабилни. Известно е, че двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не формата на собственост.

На българския и чуждестранния капитал можеше да се предостави възможност да изгражда собствени частни предприятия, а не да му се подаряват нормално действащи рентабилни държавни предприятия, чиято продукция се приемаше на нашия и чуждестранния пазар. Можеше да има някаква логика за приватизация само на лошо функциониращи губещи предприятия, за да бъдат оздравени и използвани от новите собственици. Нали казваха, че частникът е добър стопанин, а държавата е прахосник. Оказа се, че новите частни собственици съсипаха дори и рентабилните преди това, държавни предприятия. В годините на свое управление ръководството на БСП си затваряше очите пред тези безобразия, както правеха и десните партии. Избирателите трудно можеха да разграничат програмата на БСП от тези на десните и центристките партии.Това беше недопустимо за лява партия.
БСП и сега не предлага реални мерки за възстановяване на поне част от ограбеното с приватизацията. Предложението „всичко на масата” по приватизацията, концесиите, държавните поръчки и т.н. е привлекателно и красиво, но е неизпълнимо. Дори цялата съдебна система да се занимава само с това, не е възможно да се ревизират над 7500 приватизационни сделки, с многобройни последващи анекси, голям брой концесии, хиляди държавни поръчки. Първоначалните собственици на много от тях са починали, а наследниците им едва ли могат да бъдат държани отговорни. Много от тях са препродадени, т.е. препрани и новите честни купувачи не могат да бъдат наказвани и т.н.
Такъв свръхамбициозен подход осъжда предварително на провал добрата идея за ревизия на престъпните приватизационни, концесионни и други сделки, дори да отпадне давността върху тях. А след като не може да се осъществи такава свръхамбициозна програма, все едно че не се прави нищо или почти нищо! В мои публикации предлагам по-сромни, но реалистични подходи: преглед на законосъобразността и целесъобразността на приватизацията на 80–100 най-големи и съмнителни обекти и пълна ревизия на имотите и доходите на 1000-1500 най-големи нови богаташи.

Известно е бедственото положение в здравеопазването. Причините за това са много. Една от главните е превръщането на болниците в търговски дружества. Тяхната работа сега се оценява не по лечебната дейност, а по финансовите им баланси. Това е безобразие! Напоследък БСП правилно критикува тези безобразия и внесе конкретни предложения за законодателни промени. Питам се, обаче, защо БСП не отмени този странен статут на лечебните заведения през годините, когато беше на власт? Защо допусна то да се бави толкова години? Това говори за неубедителна за лява партия политика в здравеопазването. Подобно е положението в образованието, в науката. И не само там.

Съществено подобрение в живота на хората е възможно само чрез ускорен догонващ растеж на производството с 8-10% средногодишно. Това обаче изисква многомилиардни инвестиции, повече и по-квалифицирани човешки ресурси, нови технологии и много време – 10–15 и повече години. Бедстващите милиони българи, лъгани до сега за щастливото бъдеще, обаче не могат да чакат толкова дълго. Ако през близките години не настъпят благоприятни промени, дори пословично търпеливият и робски покорен български народ може да сервира неприятни изненади на потъналите в охолство олигарси и самозабравили се управници.

Скромно, но бързо начало на подобрение може да се постигне чрез нова доходна и данъчна политика. Най.общо казано, чрез разпределение и преразпределение на част от благата от най-богатите към бедните и средните слоеве от населението. Защото сегашното съотношение е крайно несправедливо и вече непоносимо. Ръководителите на БСП произнасят прочувствени речи за бедността, но на практика не вникват дълбоко в тази елементарна истина и когато са на власт не предприемат необходимите радикални мерки за промени. Това граничи с демагогия, която народът разбира и наказва. Недопустимо е лява партия да постъпва така! А БСП го прави от много години с фалшивото оправдание че „няма пари”. Повтарям отново – не е вярно че няма пари! Доказвал съм го в специални публикации през тази и предишните години.

Казано накратко, нова политика по доходите означава промяна в съотношението между печалба и заплати в новосъздадената стойност – намаление на дела на печалбата на капитала и повишение на дела на заплатите на наемния труд. Това не е проста работа. То засяга дълбоки интереси. Но е наложителна!

Политиката на БСП по доходите е противоречива и бледа. От много години тя прави прекалено много реверанси на крупния капитал за сметка на трудовите хора: работници, специалисти, интелигенция, младо поколение, дребен и среден капитал, пенсионели.. Това приляга повече на десните партии. Имам предвид, че България е страната с най-ниските минимални и средни заплати, с най-ниските пенсии, с най-масова бедност, с най-голямото доходно разслоение в ЕС. Налагат се бързи радикални промени, но БСП не ги правеше, когато беше на власт. Преди последните избори дори ГЕРБ обеща по-голямо от БСП увеличение на средната заплата в края на мандата – до 1500 лв. Същото важи за заплатите на учителите.

Ръководителите на БСП произнасят вълнуващи речи за потъналата в бедност България, но когато са на власт, а и в платформата си за последните избори, поеха съвсем скромни ангажименти по заплатите и пенсиите, оплаквайки се с недостига на пари. За пореден път казвам – това не е вярно! В България има пари, но държавата не желае или не може да ги мобилизира за повишаване на доходите. В това отношение, когато е на власт, БСП не се различава съществено от десните партии.

Новата данъчна политика означава промяна в съотношението между печалба или доход на работодателя и това, което държавата отнема за финансиране на важни национални програми чрез бюджета. Сегашната държавна политика фаворизира работодателя за сметка на обществените интереси, чрез орязване на постъпленията в бюджета. Държавните разходи в бюджетите на страните от ЕС са между 45 и 50%, а у нас – 35–36% с тенденция към намаление. Данъчните и осигурителните приходи в бюджетите на страните от ЕС са 40% от БВП (а в някои страни до 48%), а у нас – едва 29%. Разумен компромис би било повишението на държавните разходи в бюджета през следващите години до около 45–47%.
Данъчната политика на БСП не се различава съществено от политиката на десните партии. Имам предвид общото равнище на данъците, съотношението между преки и косвени данъци, „плоските” преки данъци, единния ДДС, данъчно-осигурителните приходи в бюджета, данъците върху имоти и наследства и т.н.

Позорно за БСП е, че въведе най-ниските в ЕС „плоски” преки данъци, без необлагаем минимум и още не е признала грешката си за това деяние. Продължават да твърдят, че за онова време то било необходимо и полезно. Нищо подобно! Тези антисоциални и антиевропейски данъци не са били необходими и полезни за България! И никоя развита икономика в Европа не ги прилага. Те бяха полезни само за капитала и за заможните хора в ръководството на БСП. Известно е също мекушавото поведение на БСП спрямо ДПС по „плоските” данъци, когато управляваха заедно. БСП се подчиняваше на диктата на либерални икономисти от ДПС, а не на ангажиментите си пред своите избиратели.
Погрешната политика личи още по-релефно от преглед по отделните данъци:

  • „Плосък” данък върху доходите – въведен от 2008 г. с най-ниския в ЕС – 10% и без необлагаем минимум. В ЕС данъкът е около 40% с необлагаем минимум. Спомнете си циничния лозунг на Станишев: с десни средства постигаме леви цели. Нищо подобно! Обещаните по-големи постъпления в бюджета не се случиха. Годишните инвестиции спаднаха от 29 млрд. лв. преди въвеждането им, до 17 млрд. лв. в 2016 г. Провалът с притока на преки чуждестранни инвестиции е пълен. БСП не отмени този „плосък” данък, когато БСП беше на власт, с Фалшивите оправдания с ДПС. И до сега политиката на БСП по този данък е противоречива. Ту обещава да го отмени, ту се отказва. Ръководството на БСП не смее да посегне на него. Може би защото се грижи повече за интересите на богатите и пази интересите на някои заможни хора от висшето си ръководство…
  • Семейно данъчно облагане. Неговите предимства са безспорни и известни. Той оставя повече средства на домакинствата и помага за повишаване на тяхното потребление. По него БСП дава някои обещания сега, но не го въведе, когато беше на власт. Къде е гаранцията, че сега ще изпълни обещанието си!
  • „Плосък” корпоративен данък – въведен от 2007 г. с 10%, при средно 30-32% в ЕС. И до сега БСП не признава грешката си с въвеждането му, нито поема ангажимент за отмяната му. Доказано беше, че ниският корпоративен данък не привлича повече преки чуждестранни инвестиции. Може би и тук БСП пази интересите на свои заможни високопоставени личности. И се грижи за интересите на крупния български бизнес.
  • ДДС – погрешно беше избрана единна ставка от 20%, докато в почти всички европейски страни тя е диференцирана, с едно или две изключения в най-рзвити страни. Ръководството на БСП не обръща никакво внимание на предложенията за запазване на основната ставка от 20%, съчетана с 5% за лекарствата, детските стоки и учебните помагала и 25-27% за екстравагантните стоки, купувани от най-богатите. По този начин ще бъде стимулирана раждаемостта, ще се улесни отглеждането и образованието на децата и ще се подпомагат възрастните хора, които са главни потребители на лекарства.
  • Имотни данъци и данъците върху големи наследства. У нас те са 2,0-2,5 пъти по-ниски от същите данъци в Европа. Бюджетните приходи от тези данъци у нас са много по-ниски, отколкото в Европа. БСП не промени и тази несправедливост, когато управляваше. И тук ръководството на БСП може би се грижеше за собствените си интереси и за най-богатите слоеве в нашето общество.

БСП няма ясна политика по стратегията за догонващо икономическо, социално и научно-техническо развитие на България, поне до 2030 година. За това дори не се говори. Няма и идеи. . Не се обръща внимание на предложенията на някои български икономисти. Дългосрочната стратегия е като дългите фарове на всяка икономика. Държава, която се движи на къси фарове с дистанция от един 4-годишен мандат, рискува да се спъва често с тежки икономически, социални и други последствия. Левите политически формации по света държат да имат дългосрочен поглед. Така правят и всички големи и средни корпорации.

Най-голямата опасност над България е демографската криза, която прераства в катастрофа. В 1988 г. бяхме достигнали почти 9 млн. души. Сега сме около 7 млн и сме се върнали до равнището на 1946 г., т.е. със 70 години назад. Към края на това столетие се очаква да спаднем до около 3,0–3,5 млн. души, т.е. до равнището на 1890 г. – с 200 години назад. Най-остра и най-опасна е кризата в българската етническа група, докато сред циганите такава криза няма – техният брой расте.

В БСП напоследък има най-обща тревожна демографска фразеология, но няма конкретни идеи как да се смекчи кризата. А това ще бъде много сложно и трудно. Под въпрос е оцеляването на България като народ и държава. Обявените от ръководството на БСП идеи са толкова бледи и символични, че не решават нищо важно. А когато беше на власт БСП не се отличаваше от другите партии с демографското си бездействие.

Навършиха се 11 години от присъединяването ни към ЕС. Членството ни в ЕС има както положителни, така и отрицателни резултати. Българите сега могат да пътуват свободно из Европа, да работят и да се учат там. Получаваме значителни безвъзмездни средства от европейските фондове. Работещите в чужбина българи могат да превеждат част от доходите си на близки в родината, което им помага да оцеляват. Нашите магазини са много по-добре снабдени с вносни стоки.

България обаче плати много висока цена за тези резултати. Бяхме принудени да отворим границите си за свободен внос на конкурентни стоки, далеч преди присъединяването, които смазаха неконкурентните ни производители в индустрията и земеделието. Българската икономика беше буквално разгромена. Наложиха ни да закрием преждевременно, при съмнителни обстоятелства, няколко ядрени блока, въпреки подкрепата на Международната агенция за атомна енергия във Виена. Два милиона българи бяха принудени да емигрират. Пропиляна беше квалификацията на стотици хиляди хора с висше и средно специално образование, за които държавата беше изразходвала над 100 млрд. лева. Настъпи масово изтичане на най-динамични млади мозъци и на изключително ценен генетичен потенциал. Тези млади хора създават там семейства, отглеждат деца, повечето от които никога няма да се завърнат в България. От Западна Европа ни налагат да живеем и мислим непременно като тях. Предизвикаха масово преселение на милиони мигранти от Африка и Азия, а сега ги разпределят със задължителни квоти по страните членки. В този случай не сме привлекателни за тех, защото сме бедни. Лишихме се от голяма част от нашия национален суверенитет.

Като цяло, резултатите от присъединяването са противоречиви. По най-нови оценки на видни германски, полски, чешки, унгарски, австрийски и други автори „ентусиазмът на Източна Европа за Европейския съюз се заменя от разочарование”. Но ние нямахме друга разумна алтернатива в 2007 г. Такава нямаме и сега. Тревожно е, че изравняване между ползите и вредите (загубите) от членството ще се постигне някъде през втората половина на това столетие, ако въобще се постигне. Десните политици и икономисти твърдят, че членството ни е донесло само ползи и никакви негативи, във всички сектори. Това не е вярно. Суровите факти го опровергават.

До сега не сме чули цялостна и обективна оценка на БСП за резултатите от досегашното ни членство и за бъдещето на ЕС. Пасивното поведение на БСП по такъв кардинален за България проблем е трудно обяснимо. Разбира се, БСП трябва да настоява не за напускане на ЕС, а за по-добра защита на националните ни интереси там, за извличане на по-голяма полза от членството ни и за превръщане на ЕС в демократично обединение на народите, а не на корпорациите, каквото е сега.

Вместо това, се хиперболизира предстоящото ни ротационно председателство на ЕС и се представя така, като че ли ние ще управляваме Европа през следващите 6 месеца. А това е много далече от истината. С риска да опростя малко нещата, смея да кажа, че през следващото полугодие България ще предостави за използване помещенията на НДК. Добре че на времето беше построена тази прекрасна сграда. Българи ще председателстват заседанията на различните комисии и ще дават думата на желаещите да се изказват. Както и до сега, решенията ще вземат ръководителите на няколко най-големи страни членки, с помощта на опитния и обигран персонал на Европейската комисия. Не знам с какво това ще стопли живеещите в бедност българи. Освен, че малко ще ги охлади, защото ще похарчим може би 100 или повече милиона лева и някакви милиони в евро.

БСП няма ясна позиция по такъв фундаментален проблем, като цивилизационния избор на България. Цивилизационният избор на държавите се прави и проверява от правителствата и народите при много сурови обстоятелства, а не с подписването на договор за членство, примерно в НАТО. Членството в НАТО, както беше направено бързо, без да се пита нашия народ, така бързо може и да се развали. И дано се развали по-скоро!

България направи своя цивилизационен избор като част от Славянската и Православната цивилизация преди векове и го затвърди през последните 150 години.
Традиционните ни приятелски отношения с Русия са сърцевината на тази цивилизация и на този избор. Русия изигра решаваща роля за възстановяването на българската държава през 1878 г., въпреки откритата или прикрита съпротива на тогавашните западни цивилизации и техните държави. Всички големи европейски държави към 1875-76 г. са били за натиск върху Турция, но никоя не е пожелала да изпрати войски. Само Русия се е съгласила да го направи, като пожертва стотици хиляди свои синове. Добре е това да се знае от сегашните фанатични български русофоби. И от любителите на пренаписване на историята.

Съветският съюз ни помогна след Втората световна война на Парижките мирни преговори в 1946–47 г. България, като една (заедно с Германия) от победените държави, да се запази в предвоенните си граници. Въпреки териториалните претенции на Гърция за 10% от нашата територия (Родопите и Пирин), с подкрепата на Великобритания, САЩ, Франция, Австралия, Индия и други. Нашите граници останаха непокътнати, благодарение на твърдата подкрепа на Съветската делегация, начело с Молотов.

Съветският съюз ни помогна между 1944 и 1989 г. за превръщането на България от изостанала земеделска в средно развита индустриално-аграрна страна
Без активната роля на Русия през последните 150 години България сега едва ли щеше да я има в настоящия ѝ вид, на картата на Европа.

На този фон ми е трудно да разбера двояката, витиевата, на моменти противоречива позиция на ръководството на БСП спрямо Русия, през последните 20–25 години, въпреки желанието на над 75–80% от българите за приятелски отношения с тази страна. Срамно беше поведението на българското (уж социалистическо) правителство през 2014 г. по конфликта в Украйна, а също и прекратяването на строителството на АЕЦ Белене под американски и европейски диктат!

Отделните бледи, дори половинчати положителни стъпки спрямо Русия напоследък, не могат да изтрият натрупаните съмнения. Трудно ми е да забравя посещението на Вигенин в Киев няколко дни след въоръжения преврат или изказванията на нашия министър на отбраната (социалист) за „провокационните” полети на руски самолети над международни води в Черно море. Още повече, след публичното изявление на Бойко Борисов, че ако има война ние ще воюваме срещу Русия на страната на НАТО. С други думи, да направи това, което Цар Борис III не посмя на извърши през Втората световна война.

За част от изброените грешки в икономическата политика на БСП е виновно нейното ръководство. По редица елементи на тази политика то няма избистрени леви концепции. Има обаче направления, където то би желало да провежда по-категорична лява политика, но за това му пречат различията с коалиционния партньор, който има други схващания. При по-категорично настояване, в някои случаи ръководството на БСП би могло да убеди коалиционния си партньор в своята правота, но в други случаи не умее да го прави или коалиционният партньор е непреклонен. При коалиционно управление, особено със силен партньор, сериозни компромиси са неизбежни. А възможностите на БСП за маневриране при избора на коалиционен партньор на БСП у нас са силно ограничени. Достатъчно е да се прегледа списъкът на сегашните парламентарни партии.

Избистрено категорично ляво управление е възможно само при самостоятелно управление. Това обаче в нашите настоящи условия е много трудно постижимо. То предполага постигане на около 125 депутатски места от БСП. Това е възможно, и то трудно, само ако ръководството на БСП предложи на избирателите категорична лява, социално ориентирана предизборна платформа. И то ако ги убеди, че програмата е реално осъществима и спечели тяхното доверие, че предизборните ангажименти ще бъдат безусловно изпълнени. Че никога вече няма да допуска лява предизборна фразеология в опозиция и дясна реална политика, когато е на власт. Няколкото отклонения в миналото се помнят и лесно няма да се забравят. А и политическите противници на БСП ще ги напомнят на избирателите.

Едно от важните условия за успешна лява социална политика са тесните връзки на БСП със синдикатите. За съжаление, през последните 28 години БСП не успя да установи такива връзки. Дори не могат да се договорят за съвместно честване на 1 Май. А камо ли за общи акции в защита на наемния труд! И двата големи синдиката държат да поддържат дистанцирани независими отношения с БСП. Вместо да са топли, отношенията на БСП със синдикатите са леко хладни. Нужни са усилия да се позатоплят!

Много е важно идеите на БСП да достигат до избирателите в оригиналния им вид. Дори и брилянтните платформи, формулирани в кабинетите, не струват нищо, ако не достигнат до ушите и мозъците на избирателите. За това може да помогне създаването на собствена интелигентна телевизия на БСП. Ръководствата на БСП все още не са убедени в това.

Към БСП има недоверие в обществото. Тя загуби голяма част от електоралната си подкрепа. Това стана не защото е лява партия, а понеже не е достатъчно лява! БСП също носи част от отговорността за престъпната реставрация на дивия балкански капитализъм у нас. Ръководството на БСП не провеждаше твърда политика в защита на трудовите хора, на младото поколение, на интелигенцията, на малкия и средния бизнес, на пенсионерите. Вместо това то правеше твърде много реверанси пред крупния капитал. Няколко пъти излъга избирателите си – обеща едно в опозиция, а правеше друго, когато беше на власт.

БСП се нуждае от радикално ляво избистряне в най-висшето си ръководство. Тя трябва да се отличава категорично от другите партии с по-големите си грижи за трудовите хора. Засега не го прави. И да има пълно единство между думи и дела!

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

06th Nov2017

Ниска безработица, църковни храмове, еко туризъм, спечелени европейски проекти и много всеотдайност към хората

by Черно и Бяло

Лидия Банкова, зам.-кмет на Драгоман: „Нека подрастващите опознаят нашата природа и продължат родните традиции”

Град Драгоман и местността Бурел са все още „terra incognita”. Малко се знае за събитията, които са ставали в района през вековете. Данни за съществуването на цивилизовано население по тези земи има от III В. пр. н. е., когато са се заселили медите — племе, вероятно от келтски произход. Останки от тракийска култура се срещат и до днес в селата Чуковезер, Бахалин, Габер, Несла, Владиславци, Големо Малово, Мало Малово и Драгоил.

Община Драгоман често  е наричана „Малката Света гора на Балканския полуостров”, поради многото манастири около р. Нишава, Годечко, Димитровград, Пирот. Заради десетките храмове, оброчища и култови обекти, някои от които датират от времето на Иван Асен II. Градът е с 48-годишна история, а днес кметът на Драгоман Андрей Иванов отчита просперитет и развитие през последните 5-6 години.

Общинската сграда в центъра на Драгоман е масивна и видимо добре поддържана. Посреща ме заместник-кметът Лидия Банкова, усмихната и приветлива ме кани   в кабинета си и гостоприемно предлга кафе. Работата явно тук не спира. Банкова следи важните новини   от  компютъра, телефонът звъни почти непрекъснато, колегите ѝ се консултират с нея за важни  мероприятия.  Желанието ѝ да помага на хората е част от стилът й на работа. Бързам да задам въпросите си, защото задачите в общината сякаш чакат на опашка  пред този кабинет.

Госпожо Банкова, вие се занимавате със социалната дейност, с  културно-историческото наследство, туризма. Всичко свързано  с обществото,  в помощ на хората…

Да, това е моята работа. Ще допълня и развитието на екологичния туризъм, който има огромно значение за нашия регион.  През 2012 година Драгоманското блато бе обявено за влажна зона от световно значение по Рамсарската конвенция, 11-ти Рамсарски обект в България. В града съществува  Център за опазване на влажните зони. При нас се намират над 45 манастира, църкви, свети места и оброчища, което развива поклоническия туризъм. Има пещери, наличие на редки растения и птици.

Възстановяваме Петропавловския манастир на Чепън планина , ще възвърнем славата на Петровския кръст, за който има свидетелства във Ватикана. Изцяло реновирахме и обновихме Неделишкия манастир „Св. Атанасий Велики“, който съществува от Х–ХI век и има интересна история. Разрушен във време на турското робство, през 1846 г. църквата на този манастир е възстановена със  средствата на турски бей и български първенци. Лечебният извор в манастира помогнал на дъщерята на бея да се  изцери  от нелечима болест и той направил дарение в знак на благодарност.

В  община Драгоман се намира и местност, наречена „Мала  Света гора“,  в която има каменен кръст на над 200 години. На Архангелов ден пет фамилии се редуват всяка година да служат   на кръста, правят  курбан за здраве и дълголетие. Да не забравя да отбележа, че общината изобилства от  туристически обекти и природни забележителности, които са повод за гордост на съгражданите ни.

Виждам, че през настоящата година имате интересни събития, вероятно и печеливши проекти?

Празниците са организирани от  общината и града като представяме  културни и туристически  мероприятия, изложби.

Най-свежото, забавно и усмихнато състезание за планинско бягане и колоездене край Драгоман проведе 6-ото си издание! През 2017 г. „Байк и Рън за Чепън” се състоя навръх Деня на Земята на  22 април, за да ни напомни, че грижата за нашата планета е наша отговорност и радост.Състезанието се провежда ежегодно  в красивата местност на Чепън планина и Драгоманското блато по предварително уточнено и маркирано трасе в две категории – малко – 21 км. и голямо – 42 км.

Миналата година паралелно с велосъстезанието и маратона се осъществи  и форум за устойчив туризъм, отговорен бизнес и зелени идеи „Зелени дни”, сред организаторите на който е и Българската асоциация за алтернативен туризъм. Министерството на туризма отличи събитието, превърнало се в международно, като „Туристическо събитие на годината”.  

Един от реализираните  ни  добри проекти е  „Непознатата България – Откритието – Западните покрайнини”. В проекта участваха общините Трън, Сливница, Брезник и Драгоман, финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Р. България и чрез разработените туристически пакети за всяка община и общите пакети – „Културен туризъм”, „Комбинирана програма”, „Поклоннически туризъм” и „Екологичен туризъм” бяха постигнати завидни успехи в рекламирането на регионите по време на международни и национални туристически борси.

Създали сте  Туристически информационен център и Посетителски информационен център. Доста предприемчиво начинание…

Центровете  привличат  туристи и посетители от местен и национален мащаб. Изградихме ги отново благодарение на реализирани успешно европейски проекти на ДФ „Земеделие“.

Туристическият информационен център разполага с изложбена зала с рекламни материали, брошури, туристически карти, които имат за цел да дадат по-ясна информация на туристите за всички природни забележителности в Малката Света гора на Балканите. В залата има и компютърни конфигурации, които дават възможност на посетителите да се запознаят със специално създадените филми по програмата на проекта.

Посетителският информационен център  цели да възобнови интереса на всички гости и туристи към позабравените български народни традиции, бит, фолклор, занаяти и местна кухня. Затова центърът разполага със специално създадено помещение за местна кухня, където посетителите с помощта на местните жители могат да приготвят множество традиционни местни гозби, характерни за региона. Има  музейна експозиция, която включва множество предмети, носии, старинни уреди за домакинството и бита, както и уникални предмети, характерни само за Драгоманския край. В конферентната зала на центъра посетителите могат да използват посетителските станции, които дават информация за културно-историческото наследство, заснети  в 4 филма на 4 езика през лятото на 2015 година. Целта на поклонническия туризъм в община Драгоман е да представи по забележителен начин богатото духовно наследство на региона ни. Приоритет на Туристическия информационен център е именно провеждането на екскурзии за малки и големи групи от всякакви възрасти, да се запознаят с всички свети места, църкви и оброчища в Малката Света гора на Балканите.

Прави впечатление, че  безработицата  е между 7 и 9 процента? Нисък процент в сравнение с други региони на  страната ни…

При нас има немски предприятия, които предлагат работа за тукашните жители, но ниският процент се дължи и на факта,че доста хора работят в София. Обобщено, ниската безработица е функция на развитието на промишлеността, хлебопроизводството, земеделие и животновъдство, работа по значими европейски проекти, чужди инвестиции, уникални природни забележителности, църковни храмове, успешен селски и еко туризъм.

Искам да подчертая  обаче, че  ние сме външна граница не само на България, а и на Европа и заслужаваме  по-значимо внимание  от определени ресорни министерства, както и от МС.

Добрата новина е, че община Драгоман  беше отличена като екообщина в категория „Добро управление на водите” и получи приз от посланика на Франция,  в присъствието на министъра за регионалното развитие и водите. От  265 общини само 8  бяха отличени.

Наскоро по покана на министърът на туризма Николина Ангелкова участвахме в  българо-руски форум във Варна  за поклонически туризъм и  се представихме с една добра презентация.

Какво ще споделите с читателите на сп. „Черно и Бяло”?

Бих искала нашите съграждани и всички българи да се гордеят с природната ни даденост, с историческите  забележителности, с нашата вековна култура. Нека подрастващите да опознаят тези места и да продължат родните традиции. Поздравления за ръководството и авторския колектив на сп. „Черно и бяло”, за техния талант и всеотдайност в  кулутурата и творчеството, в духовното и традициите.

Визитка
Лидия Банкова е зам.-кмет на Драгоман от 2011г. Завършила е Университета по библиотекознание и информационни технологии в София и е магистър по защита на културното наследство на Р. България към УНИБИТ. Банкова ръководи няколко сектора към община Драгоман – социални дейности, културно-историческо наследство, култура, туризъм, спорт и вероизповедание. Семейна е, баба на две внучета.

инж.Миглена Китанова

06th Nov2017

Да запазим огнищата на българщината и родните традиции

by Черно и Бяло

Петър Витанов: „Промените в законодателството биха спрели  безогледната и безпрепятствена  регистрация на читалища”

Петър Витанов е член на две изключително важни комисии към НС. Комисията по отбрана и Комисията по международна политика. Въпреки отговорностите му  на народен представител, от  месеци се е заел  да изучава читалищната дейност, да се среща с читалищни дейци и хора от различни сродни институции. Неговата загриженост и изучаване на законодателството в областта на читалищната работа имат своите корени.

Младият българин  е бивш читалищен възпитаник, посещавал е  кръжоци и е изучавал английски език. За Витанов читалищата са огнища на българщината,  уникални културни средища със собствен облик, които имат вековна история и са забележителна ценност за българи и  чужденци.

За това и милее за съхраняване на тази стара институция,  за съхраняване на традициите и духа. Не е съгласен с виждането на някои, че читалищата са архаично понятие. Витанов смята, че има тенденция да се омаловажат и след време  напълно да изчезнат  работещите читалища, и то не без „помощта” на съществуващата нормативна база.

Господин Витанов, с какво се сблъскахте по време на вашите специални срещи по въпросите на читалищата в страната? Има ли единно разбиране по отношение бъдещето на читалищата?

През последните 5-6 години не са правени промени в Закона за народните читалища. Не мога да се съглася, че сегашната функция на читалищата е принизена, до нивото на НПО. Така се създава възможност за  безогледно регистриране на нови читалища. На практика регистрацията става по закона за юридическите лица с нестопанска цел. Наблюдава се бум на регистрации, чиято цел е дадени хора да придобият сграда от общината, както  и държавна субсидия от Министерство на културата; т.е. режимът на регистрация е изключително облекчен, няма възможност за отказ, а новооткрити читалища може да видите в  апартаменти, без необходимата база и библиотечен фонд.

Вторият проблем е, че липсва обективна оценка върху дейността на читалищата и няма кой да контролира това. Съзнавам,че по закон те имат самостоятелен статут, но същевременно с това  държавата отпуска средства и трябва да има яснота серозен  къде и как се разходват те.

С една дума държавата е абдикирала от контрола, а това създава предпоставки за злоупотреби.

Как приемате унизителното заплащане на работещите  в читалищата?

Заради някои новорегистрирани субекти наречени читалища, които нямат дейност, страдат  работещите читалища, за които остават минимални средства и са  изправени  пред тежки финансови проблеми.

В рамките на  два месеца се срещнах с представители от  над 50 читалища, с председателя на Съюза на българските читалища /СБЧ/, със специалисти от Министерство на културата, с хора които са писали по темата. Всички са на мнение, че трябва да се завишат критериите при регистрация, така че да се  преустанови порочната практика на безогледна регистрация.

Редно е отпусканите субсидии за читалищата  да бъдат обвързани с минималната работна заплата и работещите там  да получават заслужено възнаграждение. Болно е, че сградите на някои читалища се рушат, а общините не отпускат средства за ремонт. Все пак 95 на сто от читалищата са общинска собственост и при недостиг на финансиране общината е длъжна да запазва и подпомага материалната база, която е преотдала.

Народният представител от БСП смята, че никой не бива да се притеснява от промени в законодателството.  Целта е всички заети с читалищна работа да се обединят, за да се гарантира бъдещето на тези традиционни огнища на образованието.

Визитка
Петър Витанов е народен представител от ПГ на БСП за България. Избран е от 25 МИР в столицата. Завършил е Първа английска гимназия, магистър е по международни отношения, и международни финанси. През последните четири години е работил в дирекция „Международни връзки и протокол” в Народното събрание. Занимавал се е с институционалното обезпечаване на международната дейност на парламента, в качеството си на секретар на Българската делегация на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. В този парламент Витанов е член на Комисията по международна политика и Комисията по отбрана към НС. Витанов е 35 годишен с две деца.

Миглена Китанова

06th Nov2017

Как видяха агресията специалистите в клуба на жените?

by Черно и Бяло

Христо Монов: „За да излезем от агресивната ситуация, е нужно да изравним стандартите и оценките. Медиите да са отговорни за поднесената информация”

  Мариана Божкова: „Агресията идва от неравенството в обществото,  бедността, липсата на сигурност за утрешния ден, безработицата, липсата на справедливост, чувството за безнаказаност.”

Агресията през очите на жените и агресията в обществото, бе темата за дискусия на жените социалистки в столичния район Слатина, с участието на преподаватели, психолози, представители на образаванието и науката. Психологът, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски” Христо Монов даде своите професионални обяснения защо хората в началото на този век са толкова агресивни.  И обясни, че новите технологии и еманципацията не са в услуга на обществото откъм  толерантност. „Окзва се, че агресията е базисна в нашата психика и  все по-базисна в обществото. Човечеството става все по-мощно от към възможности да се справя с материалната среда и все по-агресивно”.  Като пример Христо Монов даде изобретяването на атомната бомба, която е използвана за избиване на хора, а после за добиване на атомна енергия за  ползата и благата на човечеството.

Монов съобщи пред аудиторията, че от началото на XXI век жертвите на регионални конфликти по света  са повече от загиналите през Втората световна война сред цивилното население. И допълни, че  агресията е част от нашата психика и това, което  виждаме, чуваме, четем, веднага  задейства мозъчната активност. Монов отговори на многобройните въпроси в дискусията и твърдо заяви,че децата са все по-неспособни да се справят с агресията и я използват по-често. Ако не се бият по улиците,  то те демонстрират  агресията си  в социалните мрежи в дигиталния свят. Стига се дотам,че  деца биват принудени от деца да извършват самоубийства. Според психолога   подрастващите смятат за реалност това,  което  се случва  на  екрана и таблета. За това трябва да се внимава с децата и да се обяснява,че виртуалният свят не е истина, казва Монов. Неговите съвети са да се обръща внимание на образците на поведение. За да излезем от агресивната ситуация, е нужно да изравним стандартите и оценките,  медиите да са по-отговорни, с всичко което поднасят на публиката.

Директорът на 59-то ОУ „Васил Левски” Мариана Божкова не скри дългогодишните си професионалните   наблюдения върху подрастващите.  Тя е убедена, че децата проявяват агресия по редица причини. Младежите не виждали добър пример за поведение  от страна на  държавните институции, дори от представителите в парламента. Омразата е част от мисленето на обществото, каза Божкова. И допълни, че училището не е остров , за да предпази младите от всички злини. В резултата на какво е аграсията? Според директорката  тя идва  от съществуващите неравенства в обществото, от подмяната на ценностната система. „Семейството вече не се възприема като ценност. Причина за агресията е бедността, липсата на сигурност за утрешния ден, безработицата, липсата на справедливост, чувството за безнаказаност. Всичко това води до насилие и агресия. Неравенствата между хората, са резултат от неравенствата в обществото. В различни условия се обучават децата по отношение състоянието на материално-техническата база в училищата. Някъде тя е добра, но на много места не е така”, казва Божкова. Давайки отговор на питанията по време на дискусията, стана ясно,че за агресивното поведение силно  допринася   семейната среда. През последните години  родителите  работят в чужбина, а децата им се отглеждат от баби и дядовци. Контактите между родители и деца са кратки, а понякога само по скайп.

Малинка Левакова – директор на столично училище бе категорична,че ценностната ситема в училищата е тотално обезличена. Вместо да преподават и да котролират, директорите са принудени да раздават храна на децата по време на междучасията и да изпълняват ред неща, които нямат общо с професията. Младата директорка направи сериозни предложения за подрастващите, давайки примери с международни  образователни системи. Като психолог и майка на третокласничка Ралица Луканова подчерта,че системата трябва да се дисциплинира, да се увеличат извънкласните занимания на децата, да се възобновят кръжоците. Тя допълни,че днешните детски филми са изпълнени с агресия, а за това допринасят  интернет и медиите.

По време на срещата бяха изнесени данни за голямото разслоение в обществото по отношение на имуществени, етнически, образователни признаци, които  са  фоктор за агресията. Мариана Божкова сподели, че в класовете трудно се създавало чувство за екипност и общност, по-скоро се налагал принципа „всеки за себе си”. Не само качеството на образование е важно, а равенството и справедливостта в цялата образователна система, казва тя. Специалистите и обществото очакват промени от   Закона за предучилищното и училищното образование. Предлагат да се поставя оценка за поведение, която да има последващи въздействия. Въвеждането на униформи във всички училища, субсидии за подпомагане на семействата, са част от новите-стари практики.

Един от изводите на дискусията е усъвършенстване на делегираните бюджети, така че делегираният бюджет да се превърне в инструмент за равнопоставено развитие на училището, да се  разкрие щат за психолог в училищата и засилване  възпитателната роля на училището.

инж. Миглена Китанова
председател на ОЖС р-н Слатина, член на НС на ОЖС

26th Jul2017

Ирена Анастасова: „С това учебно съдържание отказахме децата от училище”

by Черно и Бяло

За нас, народните представители от „БСП за България”,  решаването на проблемите на образованието и културата е приоритет

МК: Госпожо Анастасова, какво се случи след влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование и въведените промени? Свидетели сме на недоволства и възникнали проблеми в училищата и обществото.

ИА: През август 2016 г. влезе в сила новият Закон за предучилищното и училищното образование, много чакан и разработван от няколко правителства. Надявахме се, той да помогне на системата, защото за всички е видно, че качеството на образование у нас пада с всяка година, благодарение на съзнателни или несъзнателни действия през годините назад. Стигнахме до сериозен проблем с грамотостта на децата, до сериозен проблем с учителите, защото над 50% от тях са над 55 години, а това означава, че до 7 години повече от половината от учителите ще бъдат в пенсионна възраст. Учителската професия е непристижна, непривлекателна за младите. И проблемът не са само унизително ниските в годините назад, учителски заплати. Основният проблем е друг. От доста години насам учителите са оставени сами, без подкрепа от обществото, по който и да било въпрос, без подкрепа от институции, които са овластени да правят това. Ежедневният стрес, огромната отговорност за здравето и живота на децата, ежечасните усилия по обучението и възпитанието им от една страна и от друга – устойчивото разбиране в обществото, че учителят има само задължения, но не и права, доведе до отлив от нашата професия.

За жалост този Закон не реши трите основни проблема в системата – отпадането на учениците от училище, застаряващото учителство и тежките учебни програми, несъобразени с възрастта на учениците като учебно съдържание. За сметка на това, пък беше решено финансирането на частните училища, даде се право на всякакви обучителни организации извън висшите училища и научните организации да поемат квалификацията на учителите. Законът даде възможност да се издават неограничен брой учебници по всяка учебна дисциплина – т.е. уредени бяха редица частни интереси. Поради тези причини ПГ на „БСП за България” внесе през април жалба в Конституционния съд, в която атакува над 30 члена от Закона. Основно обжалваме факта,че по смисъла на новия Закон уреждането на важни обществени отношения става с подзаконови нормативни актове. В чл.22 от Закона например са изброени държавните образователни стандарти, които детайлизират негови разпоредби. Тези стандарти се приемат с наредби, било то на министъра на образованието, било то на МС. Тезата ни е че не може важни обществени отношения да уреждаме с подзаконови нормативни актове и резултатът от това вече се вижда.

Звучи доста неразбираемо като материя…

Да. Учебната 2016–17 година започна само с четири от стандартите. А те са общо 19 и до края на календарната 2016-та година продължаваха да излизат останалите. В крайна сметка се видя, че наредбата за приобщаващо образование например, предизвика много повече хаос в системата, отколкото преди появяването ѝ.

Учителските колективи бяха подложени на жестоко натоварване от гледна точка на административни процедури, в изготвяне на протоколи, справки и пр. Затова когато разчитаме  Министерството на образованието да регламентира важни дейности в системата на образованието, не сме сигурни вече дали ще има добър резултат.

Подобно е положението с държавния образователен стандарт за учебните планове. Образованието е държавна политика. Тези дейности е редно да са уредени от Народното събрание със силата на закон, а не с подзаконов нормативен акт.

Госпожо Анастасова, какви са неуредиците с финансирането на училищата? Има добри европейски практики в тази посока. В Англия например.

Точно този въпрос обжалваме пред КС. Смятаме, че държавата не е направила достатъчно за държавните и общинските училища, за да финансира частните. Ако родителите са предпочели за детето си частно училище, значи имат достатъчен финансов ресурс. Частните училища са търговски дружества и е недопустимо държавата да обслужва частната собственост и частния интерес.

В частните училища децата не са ощетени от страна на държавата. Там получават безплатни учебници, стипендии за талантливите деца, както във всички държавни и общински училища. В някои страни има  т.нар. „ваучерна система” за държавни и частни училища. Няма проблем и тук да се финансират частните училища, но ако не са търговски дружества. Разбира се, че у нас има свобода на частната инициатива, но тогава да не се търси държавно финансиране. Иначе рискуваме да повторим ситуацията в здравеопазването. Частните болници изсмукват ресурса на НЗОК.

След като ПГ на „БСП за България” пусна жалбата до КС, Вие и колегите Ви внесохте в НС законопроект за допълнение и изменение на сега действащия закон.

Да, това се налага, за да можем да променим най-проблемните неща, свързани с образованието. Смятаме, че всички ученици трябва да учат от един учебник за определен клас по всеки учебен предмет. Различните учебници на издателствата са списвани по различен начин и ние се сблъскваме с проблеми. Децата често отиват на изпит неподготвени по определени теми, които липсват в учебниците на някои издателства. Всичко това изпитват на гърба си онези, които отиват на олимпиади, при национално външно оценяване, по време на състезания и пр.

В законопроекта предлагаме да отпадне държавното финансиране на частните училища, по-ефективна система за квалификация и кариерно развитие на педагогическите кадри.  Тезата ни е че продължаващата квалификация на учителите трябва да става във висше училище или научна организация, където се придобива базисната педагогическа специалност. А не просто във всякакви видове НПО, които взимат лиценз от Министерството на образаванието, без да осъществяват качествено обучение на колегите.

Нашето допълнение към Закона е да се въведе минимален праг от 4% от БВП за финансиране на образованието и това да се запише в закона.

Г-жо Анастасова, като директор на училище доскоро, няма как да не сте запозната с проблемите на т.нар. „военно обучение” в училище. Сега се правят нови предложения в тази посока. Вашето мнение?

До момента в българското училище т.нар. „военно обучение” се осъществяваше в рамките на 5 часа за една учебна година, в рамките на Часовете на класа в 9-ти и 10-ти клас. Това са общи теми, чрез които учениците от гимназиален етап се запознават с основни неща за българската армия. Няма усвояване на никакви практически умения. Учебната форма е лекционна. Обучението се извършва от представители на военните. Мисля, че не можем да говорим за никаква ефективност. Ако искаме да променим нещата трябва друга методика, трябват специално подготвени лектори, трябва по-голям брой часове. Никой не иска да се готвим за военни действия, но е факт, че на децата ни им липсват елементарни умения за действие в критични ситуации. Това не може да бъде ангажимент на класните ръководители. Надявам се промените да са в тази посока. Ако е така – ще ги подкрепим.

Всичките Ви тъжни констатации и огорчения идват навярно от практиката Ви на учител и директор на 125 СУ „Боян Пенев” в столицата. Сега като народен представител чувате ли колегите си?

Нашето училище дава изключително добра подготовка на децата. Качеството на преподаване е високо и това не зависи само от директора, но и от екипа. Благодарна съм на всички за цялостната ни съвместна работа. 125-то СУ „Боян Пенев” има 60-годишна история. То се е помещавало в сградата на 133-то СУ „А.С.Пушкин”. Преди 1989 г. е носило името на д-р Иван Пашов, който отговарял за изграждане на сградата на това училище. Задно с колегите създадохме едно страхотно училище. Естествено е, те да са хората, с които се срещам най-често и с които обсъждам проблеми, идеи, решения. Държа много и на мнението на други колеги – директори. Считам, че това е много важно, защото законите се правят за хората, а не срещу тях.

***

Ирена Анастасова споделя, че негативните промени в образованието се засилват особено след 1999 година, когато са въведени нови учебни планове, програми и съдържание. Тогава по редица основни учебни предмети съдържанието „слиза” с две до три години надолу. Така то става твърде абстрактно и несъобразено с възраста на децата. Същевременно, броят на учебните часове по различни дисциплини е намален, което довело до своеобразно „препускане по материала”. „С това учебно съдържание и с това поднасяне на материала, ние отказахме децата от училище”, казва Анастасова. Признава, че всичко се отразило на психиката на децата.

Анастасова подчерта, че и до сега има сериозни проблеми с т.нар. „междупредметни връзки”. – „Няма как по биология да се преподава генетика, ако преди това по химия не е изучавана органична химия. Това води до наизустяване на материала, до хаос и незнание.”

„За нас, народните представители от „БСП за България”, решаването на проблемите на образованието и културата е приоритет и ние сме последователни в това”, споделя Анастасова. И допълва, че ще продължава да се бори за създаването на адекватна нормативна база в сферата на образованието, в името на децата и учителите!

Ирена Анастасова поздравява екипа на сп. „Черно и Бяло”, както и СБЖ за усърдията и безкрайната им грижа за културата на България.

Визитка
Ирена Анастасова е народен представител в 44-то НС, член на Комисията по образованието и науката и на Комисията по взаимодействието  с неправителствените организации и жалбите на гражданите.
За кратко е била депутат и в 42-то НС и общински съветник в СОС до март тази година.
Завършила е в философия в Софийския университет, със специализация по социология. От 27 години работи в 125-то СУ ”Боян Пенев” като учител, а от 13 години е директор на престижното столично училище.
Омъжена, има дъщеря и внуци.
Ирена Анастасова е сред вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в РБ, Законопроект за допълнение на Кодекса за социално осигуряване, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за младежта, Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование.

Миглена Китанова

14th Jul2017

Кръгла маса в НС обсъди насилието в медиите и влиянието му върху детската агресия

by Черно и Бяло

В дискусията се включиха представители на Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето, неправителствени организации като Асоциация „Родители” и Съюз на бащите, детски психолози

„Насилието в медиите и как това влияе върху детската агресия”. Това беше темата на кръглата маса, организирана от парламентарната група на ПП „Воля” в зала „Изток” на Народното събрание.

Дискусията за насилието в медиите и влиянието му върху детската психика се състоя в зала “Изток” на Народното събрание.

В горещия следобед на 11 юли 2017 г. още по-горещи бяха дебатите между присъстващите представители на държавни институции като  Съвета за електронни медии, Държавната агенция за закрила на детето, на неправителствени организации като СБЖ, Асоциация „Родители”,  Съюз на бащите, списание „Черно и бяло”, детски психолози  и др. Любопитно защо, но представители на учителското съсловие не присъстваха…

В своето кратко въведение по темата Стефан Августинов, член на Изпълнителното бюро на „Воля” и отговарящ за комуникациите, очерта наболелия въпрос за все по-честите прояви на агресия сред децата в среда, формирана от медиите и от неконтролируемия и особено опасен за подрастващите  интернет.

Депутатката от „Воля” Боряна Георгиева, по чиято инициатива бе олганизирана кръглата маса, подчерта в експозето си, че е загрижена за нарастващата агресия сред децата. По данни на Министерство на образованието за 2016 г. са регистрирани над 2 200  случая на физическо насилие и над 2700 на вербално насилие, а над 1400 са случаите на хипертормоз. „Това трябва да се промени!”, подчерта Георгиева.

Депутатката отбеляза още, че психолозите са безсилни, защото децата следват модела на възрастните. Бедността и безизходицата си казват тежката дума, а от много години не се взимат адекватни мерки. За да се промени това положение, трябва да се намерят решения, да се намерят варианти за излизане от кризата в ценностната ни система и да ограничим  агресията у децата.

Сериозна „заслуга” за този негативизъм имат медиите – лошата новина обременява детската психика, медиите станаха проводник на агресията, а продуценти и сценаристи също предлагат филми, изпълнени с насилие, каза още Георгиева. Идеята е всеки да даде мнение и предложения как можем заедно, обединени да направим промените. „Ние сме малка група от 12 души, но искрено се надяваме, че не сме единствени, които искаме тази промяна” – с тези думи Боряна Георгива откри последвалата дискусия.

В своето изказване членът на СЕМ Мария Стоянова изтъкна, че регулаторният орган в никакъв случай няма да наруши свободата на словото в българските медии. „Темата, която инициирате, е изключително важна и тя е актуална не само за нашето българско общество, тя е валидна за всяко едно общество на тази земя, защото новините за кризи, новините за тероризъм, новините за военни стълкновения ни заливат отвсякъде”, заяви Мария Стоянова.

Тя продължи, че тази тема е валидна и за дилемата, която се поражда между запазване на етични правила, запазване на човешкото достойнство при излъчване на лошите новини, и конституционното право на свобода на словото в медиите. Тази дилема трябва да намери своето разрешаване, за да се постигне баланс. Редакциите и новинарските екипи би следвало да намерят начин да отразяват „лошите” новини по такъв начин, че да се гарантира излъчването на съдържание, което да не уврежда най-малките, подрастващите, да не се застраши тяхното развитие по-нататък, отбеляза Стоянова.

Тя припомни случай от 2006 година, при отразяването на който зрителят е атакуван от агресивно поднесена детайлна информация за способите на извършване на престъпление, принизяваща жертвата,  малко дете, до „предмет”.” По идеята за обновяване на регламентацията Европейската комисия заедно с представители на държвите-членки работят вече от три години. В края на тази година се очаква окончателно да бъде приет текстът на обновената Директива за аудиовизуалните медийни услуги и да започне въвеждането му в националните законодателства.

Според обновения текст на Директивата зрителите и слушателите, и по-специално непълнолетната аудитория, се преместват от традиционните медии към интернет-пространството, а в същото време регулаторната тежест, надзорът, контролът остава и дори се увеличава. Новата Директива иска да въведе гъвкавост, когато ограниченията, предвидими само за телевизиите, вече не са оправдани.

Същевременно тя гарантира, че потребителрите ще бъдат достатъчно защитени в он-лайн пространството, без това да включва социалните мрежи, с гаранции, че иновациите няма да бъдат застрашени. Идеята е да се постигне баланс между цената, конкурентноспособността и защититата на потребителите, в това число и най-малката аудитория.

Предложените изменения имат за цел да изяснят задълженията по защитата на непълнолетните от вредно съдържание.

Държавите-членки на ЕС ще бъздат задължени да гарантират, че доставчиците на аудио-визуални медийни услуги предоставят на зрителите и слушателите достатъчно информация относно вредното съдържание за малолетните и непълнолетните.Става въпрос вече за медийна грамотност. За тази цел държавите могат да използват система от дескриптори, или пиктограми, или още по-простичко – „точки”, която система да посочва сестеството на съдържанието в съответната аудио-визуална медийна услуга.

Мария Стоянова, която до неотдавна оглавяваше СЕМ, посочи: „Въпреки, че този текст все още не е залегнал  в българското законодателство, Съветът за електронни медии под мое председателство разработи съвместно с представители на Асоциацията на радио-и телевизионните оператори в България система за означаване на вредното съдържание, която да се отнася до цялата телевизионна програма. В момента продължаваме заедно с колегите от Държавната агенция за закрила на детето да обсъждаме тази система”.

Тази система е част от обновените критерии към доставчиците. От европейския опит, който се изучава подробно, може да се направи изводът, че най-големите телевизионни оператори в Европа са склонни да разчитат на собствения си капацитет повече, отколкото на рамки за външни стандарти, когато става въпрос за избор на мерки за защита на непълнолетните. Те се чувстват уверени, че могат най-добре да преценят нуждите на аудиторията, включително и на децата, въпреки че работата на надзора, на регулаторите започва след като съдържанието е вече произведено и пуснато в ефир.

„Задачата по предпазване и превенция, както по отношение на аудиторията, така и по адрес на доставчиците, остава наша основна задача”, продължи Мария Стоянова от СЕМ. „В този смисъл и в духа на най-добрите европейски практики, използвам възможността да вдъхна нов живот на идеята си, която беше част от концепцията ми при кандидатстване за член на Съвета за електронни медии, а именно – адекватни детски предавания и най-вече детски новини. Децата имат право да научават за всичко, което се случва, но на разбираем и достъпен език.

Когато извънредни събития достигат до света на възрастните и дори ги шокират, те не подминават и подрастващите. За тях са необходими специални емисии, в които описателно да се поднасят важните вести от деня, за да не се остави необходимост от „наваксване” на инфромация от социалните мрежи, която се разпространява без контрол и надзор.”

С изказване в дискусията се включи и д-р Валентин Димитров, зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето, който заяви, че е детски лекар и темата го вълнува изключително много. Според него България има специфични проблеми, различни, а не еднакви „по цялата земя” – както се изрази г-жа Стоянова, защото сме малка страна, с малко на брой население, имаме специфична взаимовръзка между поколенията, хората се познават и трябва да се подхожда адекватно.

Д-р Димитров каза: „Каква трябва да е медийната среда? Ясно е, че вербална агресия проявяват  дори изтъкнати журналисти. Липсва позитивизъм, такъв, че детето да е повлияно в положителна посока. Децата подражават на възрастните и това не трябва да бъде само в негативен аспект. Същото е и в училище – ако учителят не уважава детето, не спазва неговите права, как може да се очаква добра микросреда и ученикът да му отвърне с уважение?”

Представителят на Държавната агенция за закрила ва детето продължи: „Ние, възрастните, абдикирахме от децата си, заровихме се дори и държавните институции да правим норматини уредби,  нормативна база, но като цяло сме абдикирали от поведението на нашите деца и ефектът от това е агресията.” Д-р Димитров призова да погледнем вътре в ебе си, за да си помогнем и нормативната база да се осъзнава и да се прилага.

Цвета Брезнишка, председател на Асоциация „Родители”, заяви, че България е една от малкото страни, която няма детски омбудсман и че Асоциацията работи за разрешаването на този проблем.

Според нея проблемите се делят на две групи. В първата група са проблемите, свързани със средата – как да се промени така, че да не нанася вреди. Предлагат се промени в часовите пояси. СЕМ да изрази отношението си в тази връзка и да следи за нарушения относно маркиране на неприемливи предавания за малолетни.

Втората група проблеми е свързана с това, как да направим децата си резистентни към такива предавания, как да получат дигитално-медийна грамотност не само те, но и техните родители. „Нашето желание е в училище да има обучение за такава грамотност относно интернет и медии”, подчерта Цвета Брезнишка.

Оттук-нататък в залата се усети емоционален подем, изказванията заваляха едно през друго, без участниците да изчакват да им бъде дадена думата. Основно се коментираха причините за детската агресия.

Председателят на Съюза на бащите Светослав Стефанов настоя да се коментира ролята на родителите, които трябва да контролират децата. Той се спря и на болезнената тема за развода на родителите и за децата, поставени в риск поради ожесточените войни между майката и бащата, водени с години. Съюзът на бащите е готов с план, който да се прилага в училищата и който да предложат на законодателя.

Кръстина Таскова от „Воля” се обърна към форума с благодарност за единодушието по въпроса, че проблем има и той е обществено значим. Тя помоли по най-бързия начин заедно да изградим система от мерки,  за да постигнем промяната. „Нека не се притесняваме да говорим за отговорността на медиите. Ролята на продуценти, редактори и сценаристи е изключителна. Вярвам, че медиите могат да възпитават вкуса на аудиторията, опирайки се на нашите вековни традиции.

„Изчезнаха редица детски предавания”, каза Цветелина Узунова от БНТ. „Когато ми се е налагало да прочитам черни, кървави новини, съм го правила с  вътрешно притеснение, но няма как. Това, което се случва, трябва да се знае”. Тя съжали, че няма училище за родители, но сега предстои избор на нов генерален директор на БНТ и би могло при оценка на концепциите да се заложи като критерий и въвеждането на различни семейни предавания, разглеждащи проблемите в комуникациите родител – дете, учител – ученик, но предлагащи и позитивни модели за подражание.

В своите изказвания психолозите засегнаха болезнени теми, свързани с невъзможността да реализират своя професионализъм заради подценяване на работата им от страна на ръководствата на училищата и детските градини. Тяхната дейност е от голямо значение за подпомагане разбирателството между деца –родители  и учители, а също и в конфликтите между родители и учители.

Специалистите психолози са тези, които могат да говорят с децата, но и дейността им трябва да е регламентирана. Не би било лошо при следваща кръгла маса да присъстват и ученици, за да кажат своето мнение, относно медиите и агресията между децата.

Станислава Пекова
снимки: Красимир Петков

26th Jun2017

Честността е най-добрата политика. Няма нищо по-ценно от академичната политика

by Черно и Бяло

Проф. Иво Христов: „За мащабното оглупяване на нацията невинни няма”

МИ: Проф. Христов, благодаря че се съгласихте да говорим, малко след като прочетохте декларацията от името на ПГ на „БСП за България” по повод защита свободата на словото и неподустимото поведение на член на СЕМ спрямо български журналист. СБЖ също осъди тази проява. Поздравления за позицията, която заявихте от трибуната на НС.

ИХ: Въпросът е принципен. Член на регулаторен орган, който има за основна задача да защитава свободата на словото, си позволява поведение, което противоречи на основните функции на СЕМ и потъпква по възможно най-арогантен начин свободата на словото. В случая представителят на СЕМ  показва лично нарушение, а  това е основание да освободи мястото в регулаторния орган.

Зад Вас стои дългогодишна преподавателска университетска работа, бил сте експертен сътрудник в няколко НС, но днес като народен представител сте поставен в друга роля. Какво е усещането сега, когато сте пред по-различна аудитория?

Това са различни роли. Ролята на политик и депутат е политическа роля, която носи своите плюсове, но и големите си ограничения. Не винаги това което искаш или  желаеш да кажеш в лично качество, можеш да го направиш, тъй като носиш политическа отговорност. В края на краищата политиката е колективен спорт и трябва да се съобразяваш с общите параметри на този ангажимент. От друга страна  политическата трибуна дава възможност за по-голяма чуваемост и тежест по  теми, които иначе биха били подминати.

Не съм наивник на средни години, за да знам че сегашният парламент не е институцията, която е в състояние да отмести земното притегляне, но това което мога да правя като човек на думите е да ги използвам, доколкото това има значение в едно безидейно общество като българското. В качеството си на преподавател и акедемичен човек мога да кажа, че няма нищо по-ценно от академичната свобода. Тя е нещо към  което човек винаги трябва да се стреми.

И вероятно заради това получавате подкрепата и от академичната младеж?

Да, ще споделя нещо, което не съм споменавал. По време на предизборната кампания моите студенти ми оказаха огромна подкрепа, а това означава за мен, че  говоренето по време на лекции не е било напразно и е имало значение за тях. Нашият диалог не е спирал и  благодарение на младежия интерес,  подготвяме съвместни  семинари, лекции, конференции. Това ме радва особено много. Като имате предвид, моята критичност към тях…

Но и откровение?

Аз съм последният човек, който може да бъде обвинен в лицемерие и  тук напълно споделям англо-саксонският принцип, че честността е най-добрата политика.

Да поговорим за бъдещето на държавите. Има ли днес тенденция за нова лява вълна в световен мащаб?

Трудно е да се каже. Защото лявото и дясното в началото на този век е съвършено различно от това в началото на XX или XIX век. Има различни разбирания за ляво в района на Югоизточна Европа,напр. в България и това, което се смята за автентично ляво във Франция и Англия. Предполагам, че контекста на въпроса ви е свързан с фактическата победа на Джереми Корбин във Великобритания, където като прочетете неговата програма и изказвания, цялата стилистика на сегашната лейбаристка партия под негово ръководство, ще видите че тя е толкова лява, че в България веднага биха го обявили за путинист. У нас лявото и дясното са абсолютни етикети, които нямат  никакво значение. Забележете стилистиката на  бивши членове на БКП с дебело червено минало и цялата управляваща върхушка без изключение, и тяхната медийна прислуга. Битката с комунизма се води от комунистите и това е смешно, ако не беше гротескно. Което паказва, че тези хора не са имали никога и никакви убеждения.

За съжаление идеите в нашето бездуховно общество нямат никакво значение.

По повод на 2-ри юни Вие казахте,че „България изтича” с болка и нескрита емоция…

Това беше казано емоционално. Разбира се мога да го потвърдя със суховат академичен анализ за проблемите в демографски, икономически, социален, културен аспект. Това обаче се приема за негативно говорене и  забележете, че  не се занимаваме с това какво казваме, а как го казваме. Не със съдържанието, а с формата. Защото това, което казвам е в грубо и ярко противоречие с целия медиен и обществен дискурс, което обяснява че ние всъщност живеем в „най-хубавия” от всички възможни светове. Страната ни е докарана да изтича в буквалния и физическия смисъл на думата. Излезте на улицата пред парламента  и се огледайте дали има надпис на български? Табелите  са на английски, което показва тежки национални комплекси , културен упадък и началото на края. И това са знаците, които не всеки може да прочете. Моето изказване на 2-ри юни, е че ние не се чувстваме общност. Вижте народи като  гърците и сърбите, които са преминали през перипети, но те отстояват своята заедност и общност преди всичко като национална и културна идентичност, като православна идентичност и т.н.

Забележете с какво се занимават нашите представители в Европа. На момите основната им цел е да си сложат чужда фамилия и да се спасят от тази страна по този начин.

Ако утре една богата държава обяви, че ще приеме всички българи, които искат да напуснат, тук ще останат само тези, които не могат да се движат физически.

Впечатляващо е Вашето откровение към събитията в Русия и Украйна. Не смятата ли, че е достойно да честваме и празнуваме 140-годишнината от Руско-турската освободителна война в присъствието на Владимир Путин?

Вие знаете, че основният дискурс особено на обслужващия персонал и т.нар.интелектуалстваща прислуга е да се случи точно обратното. На нас ни се обяснява,че сега като сме в другия геополитически лагер, Русия е източник на всички беди. Че тя е основният ни противник и в този смисъл поканата на Путин и всякакъв опит за икономически и културни връзки се счита за вражеско, а тези които са съгласни на такъв тип политика, те са предатели на атлантическите ценности. Слугинажът у нас е едно от константните неща  характерно за тази нация. Казвам го със съжаление. Уважаваният от мен Проф.Пантев казва, че със същият ентусиазъм, с който посрещнахме  германската армия през април 1941г  бяхме кръстили един от бул. „Адолф Хитлер”, след 5 години го прекръстихме на „Сталин”, след това на „Брежнев”. Това показва освен лилипутски ръст на морала и на собственото ни достойнство, а и  много сериозни национални комплекси.Това е резултът от изтичането на България. Когато имате скършен гръбнак, разпаденето  на националното тяло е видимо и  спасяването е  поединично.

От Украйна се опитват да направят една голяма Македония. Майка ми е украинка, а от страна на  баща ми са бежанци от Егейска Македония и имам отношение към двата района. Само мащаба е различен. Както от Македония бяха откъснати 2 млн. българи и беше прекодиран техният психоментален код, по същия начин това се извършва с над 45 млн. руснаци т.нар. украинци, малоруси. А целта е Украйна да бъде насочена срещу Русия, а самите украинци да бъдат използвани като пушечно месо в настоящата битка с Русия. Както казва иронично един известен руски анализатор: „Америка ще се бие с Русия до последния украинец”.

Каква е Вашата оценка за развитието на родната социология още когато е създадена първата изследователска група към БАН под ръководството на проф. дфн  Живко Ошавков, който е и пръв директор на Института по социология към БАН?

Живко Ошавков е един от основателите на българската социология. България имаше много сериозни постижения в областта на социологията и това беше в края на социализма. Тодор Живков имаше това ценно качество, бидейки простоват човек, да се обгражда с умни хора. И една от причините е, че беше държавник и милееше за отечеството. Имаше компетентни хора, които да дават компетентни съвети, а това бе и шансът на българската социология да се намести като резервоар за даване на компетентна информация за управление на обществото в широк порядък.

Днешното мащабно оглупяване на населението и неговата дерационализация е факт, който не подлежи на коментар. За жалост аз съм като емигрант в собственото си отечество, поради просташкото опошляване на медийната среда, на цялостното сриване и разпадането на българската цивилизационна същност. Такова нещо не може да видите в Сърбия, Гърция, Турция. Излезте на улицата и вижте какво е движението по пътищата на нашите съотечественици, целият този хаос събира като в капка вода уродството на съвременното ни общество. Засичанията по пътищата, грубото отношение, наглото неспазване на каквито и да било правила, е свързано със самата същност на управление на страната. И това не се отнася само за т.нар. управляващи. Огромна част от населението има същия манталитет. Тук невинни няма. Причините за това са много. Една от тях е, че българите никога не са били религиозни, да имат страх от Бога. Аз съм атеист, но това не озночава, че не гледам на религията като мощно културно и социализиращо средство за утвърждението на една общност. Това означава  да имаш срам от хората, както казваше баба ми. Този срам изчезна от България преди 30-тина години. Сега вече са паднали бентовете на задръжките. И това не се дължи само на вътрешни причини. Тук се изпуска важният геополитически  контекст. Страната беше изкарана от условията от бившия социалистически лагер, от който извличаше икономически, политически и всякакви други ползи. За разлика от страни като ГДР, Полша и Чехословакия ние имахме повече плюсове, от колкото минуси от тази система. Вкарването ни в един нов геополитически ред, едно ново разпределение на труда, отрежда на България статута на периферна територия. Другото е примитивна пропаганда и е ясно защо.

Проф. Иво Христов е от малцината българи, които носят своята обаятелност като професионалисти и харизматични личности. Казва, че не харесва глупавото безразличие към собственото ни битие. Списание „Черно и Бяло” като медиен партньор на СБЖ, благодари на проф. Христов за неговите неподправени речи, за това че образова младите хора в дух на сомокритичност, за това че увлича с искреност и точен анализ!

Визитка
Проф. Иво Христов е роден в гр. Киев, Украйна през 1966 г. Народен представител от „БСП за България” в настоящото 44-то НС. Магистър по право и доктор по социология на правото на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, преподавател е в катедра „Приложна и институционална социология“ във философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
Специализирал е в Международния институт по право във Вашингтон, САЩ (2000), Московската школа за политически изследвания – Съвет на Европа: Москва–Стокхолм-Страсбург (2002), Университета „Карло Бо“ в Урбино, Италия (2005), Нойвалдег институт във Виена (2007).
Експертен сътрудник на Комисията по правни въпроси към 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. Като депутат в 44-ото НС проф. Христов участва в работата на Комисията по външна политика и Комисията по образование и наука.
Семеен с едно дете.

Миглена Китанова

19th May2017

Мароко осъжда агресията към един от нейните дипломати от алжирски служител

by Черно и Бяло

Мароко осъди извършената в четвъртък, 18 май, 2017 „физическа агресия” към един от неговите дипломати от алжирски служител по  време на среща на Комитета на ООН в Карибско море, „сериозен” инцидент, който е насочен „срещу всички дипломатически практики”, заяви ръководителят на мароканската дипломация.

„Специалният комитет от 24-те, комисията на ООН по деколонизацията, която се проведе в четвъртък  на остров Сейнт Лусия”, съобщии пред Агенция Франс Прес високопоставен марокански служител. „През последните години, на  всяка една от тези срещи  проблемът е за представителството на нашите южни провинции (Западна Сахара), където нашите избрани представители оспорват присъствието  на фронта Полисарио”, каза длъжностното лице. „По време на срещата, Soufiane Mimouni, главен изпълнителен директор в алжирското Министерство на външните  нападна физически заместник-посланика на Мароко в Сейнт Лусия”, обвини източника. „Нашият дипломат трябваше да отиде в болница, срещата бе прекъсната, подадена бе жалба”, казва още същото лице, подкрепено от снимка. В тези снимки, можем да видим един мъж в тъмен костюм, лежящ на земята на когото оказват помощ.

Запитан от Агенция Франс Прес, мароканският външен министър Насер Бурита потвърди инцидента: „Стана така, че всички дипломатически обичаи, бяха прекъснати от висш дипломат, трети по ранг в алжирското Министерството на външните работи, нещо много сериозно. Този екстремен акт на физическа агресия е уникален в историята”.

„Това отразява изключителната нервност на алжирската дипломация. Един алжирски представител пътува до Сейнт Лусия и изнервен от искането  на нашите представители. Това е особено uзненадващо от страна (Алжир), която просто е „наблюдател” в Сахара, отбеляза той, приканвайки Алжир” да  допринесе за решението и да поеме своята отговорност по този въпрос.”

Бившата испанска колония Западна Сахара, от 1975 г. е  до голяма степен под контрола на Кралството, което се счита за част от нейната територия. Фронтът Полисарио, подкрепян от Алжир, иска независимост.

С връщането на Мароко в Африканския съюз в началото 2017 г., съперничеството между Рабат и Алжир се изостри по въпроса за Сахара и води до по-тиха битка за влияние в организациите и международните срещи.

телеграма: Агенция Франс Прес

11th May2017

Сърбия поздравява София

by Черно и Бяло

Под това мото протече Денят на сръбската култура и спорт, организиран от посолството на Република Сърбия на 9 май в столицата. Негов партньор в тази инициатива бе „Сити марк арт център“.

Първата част от деня протече като шахматен турнир в посолството. Участваха сръбски и български шахматисти, на ниво кандидат-майстори на спорта. Създаден бе и шахматен клуб на дипломатите. В него могат да се запишат както всички представители на дипломатическия корпус у нас и служители на Министерството на външните работи на Република България, така и членовете на техните семейства.

Втората част бе истински празник на народната музика. Той се проведе вечерта в залата на „Сити марк арт център“. Във фоайето на това прекрасно културно пространство бе разположена изложбата „Лесковац поздравява София“. Но истинският поздрав от сръбския град бе прекрасната концертна програма. В нея участваха сръбски и български фолклорни състави, певци, музиканти, актьори.

Публиката бе впечатлена от изпълненията на Професионална танцова формация „Гераци“ от София и на Танцов ансамбъл за песни и танци „Абрашевич“ към Културния център на гр. Лесковац, които бяха довели тук и детската си трупа. Присъстващите на концерта възторжено аплодираха песните на етно групата на момичетата от Музикално училище „Станислав Бинички“. А артистите Мая и Иван Янкович от Народния театър на гр. Лесковац развеселиха всички с откъси от хумористични произведения на сръбски автори.

И за да бъде вечерта наистина от Лесковац, накрая – на коктейла, домакините ни зарадваха с известната на всички българи сръбска скара. Насладихме ѝ се благодарение на представителите на Висшето кулинарно училище в града.

Снимки: „Дипломатически спектър“ и сръбско посолство.

09th May2017

Народни очаквания, парламентарни решения

by Черно и Бяло

Четиресет и четвъртото Народно събрание събира надеждите на мнозина българи, които искат да останат в България и да се възползват от благата в родината си, така както им се полагат. Управляващите днес имат невероятният шанс да съдействат на обществото ни в борбата му за по-нормален материален и духовен живот. Властта днес има възможност да прави всеки ден малки, но забележими крачки в полза на народа си. Ще следим всяко действие на депутатите и ще информираме нашите читатели, с искрената вяра да се измъкнем от блатото на разрухата…

В първите дни на 44-я парламент омбудсманът Мая Манолова реши да тества депутатите към внесените от нея предложения за промени в законите, касаещи Частните съдебни изпълнители (ЧСИ). „Народните представители трябва да покажат на кого са слуги – на народа, или на икономически интереси. Това е вододелът”, поясни Манолова по БНТ и допълни, че шикалкавения няма да приеме. „А защо е важно това? Ами защото българите са подложени на стрес и ужас когато трябва да плащат своите сметки за ток, парно и студена вода. Частните съдебни изпълнители могат да опишат имуществото, да запорират, да изхвърлят семейства от домовете им. Жалбите на бедните хора са хиляди, а ситуацията е нетърпима”, каза Манолова.

Въпреки противоречията между политическите сили в това народно събрание ние прогнозираме, че ще станем свидетели на разумни решения и смели вотове, водени от невъзможността да продължаваме да сме на дъното на Европа. Във всяко едно отношение. Като започнеш от демографската катастрофа, социалните и икономическите проблеми, минеш през бедността и ужасната корупция. Не напразно политиците сякаш се стремят да имат общи каузи и да постигат нещата заедно.

Нашите читатели се интересуват и от проектите на сегашното Министерство на културата. Боил Банов е министърът на културата в третото правителство на Бойко Борисов. Неговите колеги, хората на перото и четката, издателите, читалищните колективи и служители, всички хора на духа очакват от него да спре напрежението и да въведе справедливост в редиците. Все пак, обидно е културата да е най-слабо спонсорираният ресор на държавата. Нашата България има хилядолетна история и не заслужава да я напускат млади таланти само заради финансови проблеми. И така.
Боил Банов не е ново лице в Министерството на културата. Бил е заместник на Мартин Иванов в служебното правителство на Георги Близнашки – назначен на 14 август 2014 г. В ресора му бяха училищата по изкуствата, киното и сценичните изкуства, където е и главната му експертиза.
По-късно, при поемането на втория си мандат, Вежди Рашидов остави Банов на същия пост. Той бе запазен и от Рашко Младенов, ръководил служебно ведомството в последните три месеца.
Боил Банов бе 14 години директор на Драматично-кукления театър в Хасково.
Роден е в София в семейството на театралния актьор Васил Банов. От 1978 г. учи в Седмо СОУ “Свети Седмочисленици”, а после завършва “Режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” със степен магистър. Следвал е и “Културология” в Софийския университет “Св.св. Климент Охридски. Като режисьор Банов поставя в Народния и Сатиричния театър, “Сълза и смях” и театър “Иван Димов”, където става директор след обединяването на драматичната и куклената сцена през 2000 г.

Миглена Китанова

27th Apr2017

Започнаха юбилейните чествания по повод 140 години от Руско-турската война

by Черно и Бяло

С тържествена среща в топла приятелска атмосфера Посолството на Руската Федерация и Координационният съвет „България-Русия“ поставиха началото на юбилейните чествания на 140-годишнината от Освобождението на България с представянето на книгата на Л.Чичагов – „Дневник Царя-Освободителя по освобождението на България“. В събитието участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, заместник-председателят на Народното събрание Явор Нотев, посланикът на Руската Федерация Н.пр. Анатолий А.Макаров, посланици, ръководители и представители на обществени и политически организации, общественици. Във встъпителните думи Станка Шопова – председател на фондация „Устойчиво развитие за България“ подчерта, че датата 24 април 1877 г. остава завинаги паметна за нас българите, за България. Това е денят, когато преди 140 години руският император Александър ІІ оповестява Манифеста за обявяване на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.), която остава в българската история и за българите като Освободителна и началото на възстановяването на българската държава.

Негово превъходителство посланик Анатолий А.Макаров припомни, че Руско-турската война (1877–1878г.) има всенародна подкрепа в Русия и че тя се превръща в опорна ценност на славянските народи, на Русия и България, обединени от общия генетичен код и общата вяра. Той представи автора Л. Чичагов и съдържанието на книгата, която отразява шестмесечния престой на император Александър ІІ по време на Руско-турската война на българска земя и неговата съпричастност и дейност в главната квартира на руските войски, както и приноса на най-висшето военно командване в хода на военните действия. С особен интерес се прие и анализа на нашата съвременност, в която Русия остава една от ключовите сили в света, способна да противостои на международни предизвикателства и да оказва помощ на братски народи.

Вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта, че Руско-турската освободителна война е изключително популярна в руското общество, като война за освобождението на братята славяни  и за възстановяването на справедливостта. Войната започва година след Априлското въстание и след думите на Георги Бенковски: „В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, от която той никога не ще оздравее. А Русия – нека тя заповяда!“ С думи на благодарност към освободителите и утвърждаване на историческата истина за българското освобождение, говори и заместник- председятелят на Народното събрание Явор Нотев.

С огромен интерес и аплодисменти се посрещна словото на проф.д-р Андрей Пантев. С много факти и обилна историческа информация, ученият изясни уникалния характер на Руско-турската освободителна война, благородството на целите, славянският и православният дух на стратегията на руската държава, на всеки воин, офицер и генерал; война различна от тези, които се водят в тази епоха. Проф. Пантев се спря и на съвременния контекст на героичните събития и призова да бъдем благодарни и с признателност да не забравяме освободителката Русия, като во веки свеждаме чела пред подвига и всеотдайността за нашата свобода.

След тържествената среща, участниците поднесоха венци и цветя пред паметника на Цар Освободител, сред които: г-жа Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, г-н Явор Нотев – заместник-председател на 44-то Народно събрание, от парламентарна група Обединени патриоти,  от г-н Стефан Янев – министър на отбраната, от генерал-лейтенант Андрей Боцев – началник на отбраната, от Н.Пр. Анатолий Макаров – извънреден и пълномощен посланик на Руската Федерация в България и десетки други дипломатически мисии, от ГС на БСП София, от ветеранските организации, от творческите съюзи, от представителството на Россотрудничество в България, от Координационен съвет на руските съотечественици и много други.

Pages:12345»