29th Aug2017

„Цанковите камъни” на българската енергетика

by Черно и Бяло

В края на август новото сдружение  „Енергийно бъдеще за България” събра журналисти на пресконференция в  х-л  Хилтън, София. Метафорично формулирана, основната тема беше,че „Цанковите камъни” в българската енергетика са много и тежат на българското общество. Такива са: АЕЦ „Белене”, т.нар. амерекански ТЕЦ-ове, позабравеният ТЕЦ „Варна, Тец „Русе”, ТЕЦ „Бобов дол”, газопровода „Южен поток”, газохранилището в с. Чирен и др.

„Дано не звучи спекулативно, но истинският „Цанков камък” е лошото управление на българската енергетика от много години насам” – заяви председателят на „Енергийно бъдеще за България” Александър Николов, който продължи с факти и цифри да разяснява големия потенциал на българската енергетика, базирайки се на оповестените от АЕЦ „Козлодуй” приходи от 96 млн. лв. от продажба на електрическа енергия по регулирани и свободни цени за  м. юли 2017г. – „За 10 месеца и половина съвместна годишна работа на двата блока се получават над 1милиард лв. приходи за година. Управлявал съм АЕЦ „Козлодуй” и знам, че това е гарантирана печалба от 300 милиона лв. годишно. Българската енергетика може да се самовъзпроизвежда… Ето от къде могат да дойдат средствата за нова ядрена мощност, и то чисто българска и изцяло държавна”, акцентира г-н Николов.

Альоша Първанов, експерт от сдружението с 28-годишен стаж в сектора, обърна внимание, че ангажиментите, които страната ни е поела с Парижкото споразумение за изменение на климата, относно изключването на българските въглищни централи и заместването им от възобновяеми източници, изискват след 2030г. тези централи да бъдат изключени на 100 процента. От друга страна, общата мощност на ВЕЦ и ПАВЕЦ в състава на НЕК ЕАД е 2713 МВт, а КИИМ за 2016г. е изключително нисък – 12,89 процента. Това означава, че на ВЕЦ в България може да се разчита единствено ката върхово мощност и причината е обективна – малко валежи у нас и нисък воден отток. „ Като енергетик и председател на КНСБ в АЕЦ „Козлодуй”приветствам усилията на министъра на енергетиката за дерогация в максимално дълъг срок, но за съжаление съм експерт и изразявам съмнение, че това е възможно.” заяви г-н Първанов. Александър Николов допълни, че „терминът за безсрочна дерогация  на практика не съществува в правния мир”. Всички тези факти налагат спешно взимане на мерки за изграждане на нова енергийна мощност…

За стабилно и устойчиво развитие на енергетиката експертите от сдружение „Енергийно бъдеще за България” имат своя концепция и посочват нуждата от преструктуриране, нови мощности и нов тип управление. Необходимо е спешно да се разработи и приеме нова „Комплексна стратегия за развитието на енергетиката и енергийната ефективност, а ние експертите от сдружението сме готови да се включим в подготовката на такъв документ”, продължи Владимир Владимиров, енергетик с 30-годишен стаж в АЕЦ „Козлодуй”.

Важна цел на новото сдружение е подпомагане на българското правителство и официалните власти на България за вземане на правилно решение. „А, под правилно решение, ние смятаме, че то е едно единствено – държавна ядрена енергетика, 100% собственост на България”, заяви Николов. Според него, ако в най-близко време се вземат правилните решения, реалната първа копка, може да стане в края 2019г. или може би по-реалистичен срок е пролетта на 2020г. Според Николов въпросът къде да бъде разположена новата мощност е сложен. „Аз като радетел за ядрената енергетика, смятам, че в България в момента има две подходящи площадки, на които може да се започне изграждането на нова ядрена мощност. Това е площадка „Белене“, за която говорим от 1981 г., на която вече са направени три първи копки. Може да се започне на площадка „Белене“, може да се започне и площадка Козлодуй. Нека експертите – такива, към които се причислявам и аз колкото и нескромно да звучи, определят коя площадка е по-перспективна от гледна точка на бързото започване. Иначе като перспектива и двете площадки са подходящи. Коя площадка е по-перспективна от гледна точка съхраняване на държавността в тази ядрена енергетика….експертът смята, че е безалтернативно бъдещият оператор и собственик на новата ядрена мощност да бъде АЕЦ Козлодуй, независимо дали ще е на площадка „Белене“ или на площадка „Козлодуй“, важното е да има „Държавна ядрена енергетика с оператор АЕЦ Козлодуй. В Козлодуй понастоящем работят над 1 000 инженери, които са топ-инженери в областта на ядрената енергетика”.
„Енергетиката има нужда от престурктуриране. Трябва час по-скоро да се разработи комплексна стратегия за сектора“, заяви от своя страна Владимир Владимиров, енергетик с дългогодишен стаж в АЕЦ „Козлодуй“. Според него е нужна национална политика за популяризирането на електромобилите. „Ако притежателите на електромобили станат привилегировани клиенти на АЕЦ и заплащат за зареждането им енергия по цена на себестойност от 5 ст./кВтч, то 100 км пробег би излизал по 1 лв.“, изчисли той.

Станислава Пекова

28th Jun2017

София ще отпразнува Петровден с Фестивал на занаятите, 29.06–02.07.2017 г.

by Черно и Бяло

За празника на българските занаятчии – Петровден (29 юни) Национална занаятчийска камара и Регионална занаятчийска камара – София организират Фестивал на занаятите.

В центъра на София – Градската градина (на мястото на бившия Мавзолей) от 29 юни до 02 юли майстори от страната ще представят своите занаяти. В многообразната палитра ще могат да се видят такива занаяти като, изработване на художествена керамика, кожарство, художествена обработка на дърво, шапкарство, изработване на накити с използване на естествени камъни, бижутерство, традиционна керамика, изработване на накити (полимерна глина), художествено плетиво, шекерджийство (производство на изделия от захарен сироп), изработване на народни носии и сувенири, изработване на художествени тъкани и национални костюми, ножарство, изработване на изделия от кожа – чанти, плъстене.

Официалното откриване на събитието е на 29 юни 2017 г. от 11:00 часа. За създаването на празнично настроение е предвидена музикална програма.

В дните от 29 юни до 02 юли  участниците във Фестивала ще предлагат своята продукция от 10 часа сутринта до 20 часа вечерта, така ще има  достатъчно време посетителите, ако си харесат, и да закупят някои от уникалните продукти на българските занаятчии.

23rd Jun2017

Резултатите от членството ни в ЕС, според икономистите от БАН и Центъра за либерални стратегии

by Черно и Бяло

Проф. Иван АнгеловИнститутът за икономически изследвания на БАН всяка година публикува Научен доклад за икономическото развитие на  България. Ключовата тема в тазгодишния ни доклад е Пътят на България към Европейския съюз и равносметката от първите 10 години. Обхващаме годините от асоциирането ни към ЕС след 1993 г. и присъединяването ни от началото на 2007 г. Под резултати разбираме ползите и загубите (разходите) ни през този период. Всички данни в анализа са от официални статистически източници, посочени под таблиците и графиките и всеки може да ги провери. Не сме добавили от себе си нито една цифра. Работим главно с натурални показатели, защото сравненията със стойностни показатели за дълъг период са условни, поради влиянието на фактора „време”, на валутните курсове и на инфлацията. Всеки специалист по икономическа статистика знае това.

През последните дни Даниел Смилов от Центъра за либерални стратегии се е заел да ни атакува в медиите с либерална ориентация. Фокусът на неговите атаки са резултатите от членството ни в ЕС. Познавам г-н Смилов като юрист по образование, без юридическа практика, подвизаващ се като политолог и съм изненадан от странния му коментар. В него няма нищо вярно. Нещо повече, заел се е да поучава икономистите от БАН по теми, които не познава и заблуждава читателите за положението в Икономическия институт и в БАН като цяло. Злостният му коментар създава невярното впечатление, че в БАН работят полуграмотни и дори неграмотни хора. Някои от неговите съмишленици дори искат закриване на БАН, без изобщо да познават работата на Академията. Към това преди години се стремеше и Симеон Дянков.

Под моето достойнство е да коментирам такъв примитивен и недобросъвестен „анализ”, но съм принуден да го направя, за да покажа, че истината за БАН е различна от фабрикуваната от него карикатура. Ще се спра накратко само на някои от най-некомпетентните му оценки и най-грубите клевети и лъжи,  използвани от десните „анализатори” у нас, които превишават всички граници за благоприличие. Аз не обвинявам този господин, а го съжалявам, че е паднал на толкова ниско площадно пропагандистко ниво. Без да е икономист (завършил е конституционно право)  се опитва да поучава най-добрите икономисти от БАН. Това може да предизвика само снизходителни усмивки по негов адрес.

Световните правила за демократичните медии предвиждат на засегнатите в някои публикации да  се дава право на отговор в същите медии. Направих опит да се възползвам от това си право, като изпратих настоящия текст преди няколко дни до някои от тях, тапример до Media pool.bg. Получих обаче пълно мълчание, т.е. отказ. Изглежда, че световните правила за морал в демократичните медии не важат за България.  Ако се замислим и потърсим причините за това мълчание, стигаме до извода, че се страхуват от публична дискусия с изслушване на двете страни, по злободневни за нашата страна въпроси, каквито са резултатите от членството ни в ЕС. А признават, че това е злободневна тема. Във в-к Капитал дори пишат, „Докладът на БАН за ЕС не е безопасен”.

Твърдя категорично, че нашият доклад не е опасен за България. Напротив, той е много полезен, защото довежда до знанието на българските граждани някои критични истини. Той наистина е опасен, но само за тези, които искат да скрият тези истини от гражданите на България. А ги крият, защото са с гузни съвести. Ако всичко в областта на евроинтеграцията беше наред, нямаше причини да се скрива. Напротив, щеше да се разгласява с фанфари!

Критиката на г-н Смилов започва с таблицата за износа (на стр. 150 от нашия доклад), където сочим официалните данни за 22 продукта в натура: електромотори, електрокари, мотокари, трактори, стругове, радиотелефони, пишещи машини, азотни торове, обувки, домати, грозде и т.н. За повечето от тях в десетки или стотици хиляди броя, а за други в  десетки или стотици хиляди тона. Господинът обаче избира да цитира само пишещите машини, като „по-комичен детайл”, както той се изразява, за да ни иронизира и да окарикатури мащабите и структурата на нашия износ през 1988 г. С това той окарикатурява себе си, а не нас. Така обикновено постъпват заядливите скандални личности, които нямат нищо общо с науката. Те подменят професионалните аргументи с омраза и лъжи. Десните пропагандисти са най-силни в тази област, защото нямат аргументи.

Господинът ни обвинява, че сочим „спорни ползи” от ЕС. Има се предвид, че уж ние ги смятаме за спорни. Това е чистопробна лъжа. От наша страна няма дори намек, че ползите от членството ни в ЕС са спорни. Изброяваме подробно придобивките ни по линията на свободното пътуване, работа и учение в Европа, получаваните милиардни безвъзмездни помощи от предприсъединителните и структурните еврофондове, трансферите на много милиони евро от работещите в чужбина българи на свои близки в България, по-доброто снабдяване на нашите магазини с качествени и разнообразни стоки и т. н. (стр. 144–146). За това, обаче няма и дума в неговия коментар. Икономистите от БАН са представени като заядливи, злобни, голословни отрицатели на всичко, което идва от ЕС. Това е долнопробна лъжа.

Ние не отричаме ползите от членството в ЕС, а за разлика от блюдолизния по адрес на ЕС доклад по същата тема, представен преди два месеца, на който господинът е съавтор, за първи път показваме несъразмерно високата цена, която България плати и продължава да плаща за тях. Това се изразява с преждевременното закриване на реакторите в Козлодуй (от което губим поне 10–12 млрд. щатски долара), забраната от ЕС да строим АЕЦ Белене, забраната от ЕС да допуснем транзитния газопровод „Южен поток” през България. На България бяха причинени огромни загуби от разрухата в икономиката (която ни струва между 130 и 150 млрд. долара, а може би и повече). Огромни са загубите ни от  демографското ограбване чрез изтичането на хиляди специалисти с висше и средно специално образование (за чието отглеждане и образование бедната българска държава е платила през годините много десятки милиарда долара). Не по-малки са загубите ни поради  отнемането на огромен генетичен потенциал – млади хора, които ще създават семейства в чужбина и ще отглеждат хиляди деца, които никога няма да се завърнат в България. От това нашето общество губи много десятки милиарди долари и ако продължава така България рискува да се върне към края на този век с 200 години назад по броя на населението си – около 3 млн. души, главно от циганската и турската етническа общност. От име на държава и народ, България може да се превърне само в име на географска територия. Като член на ЕС плащаме годишен членски внос, който вече достигна един милиард лева, и т. н.

До сега у нас грижливо се премълчаваше истината за ползите и „платената”  за тях цена. Криеше се, че по количествено измеримите ползи и загуби, изравняване между тях се очаква към 2040–2050 г. България, най-бедният член на ЕС ще продължава да е нетен платец в общността. Ако включим и количествено неизмеримите или трудно измерими ползи и загуби, изравняване между тях не се очаква дори в по-далечното бъдеще. Трябва ли да мълчим за всичко това, както господин Смилов очевидно  ни препоръчва?

Нашият народ трябва да знае тази истина, за да се вземат мерки за намаляване на огромната цена, която плащаме. Това не означава, че призоваваме за напускане на ЕС, защото нямаме друга разумна алтернатива. В нашия доклад няма дори и намек за това! Призоваваме за повишаване ефективността във функционирането на ЕС и за по-добра защита на националните интереси на България. Това може да не се нрави на някои сервилно послушни блюдолизци у нас, но ние ще продължаваме да се придържаме към истината. Защото, за разлика от някои десни пропагандисти, сме истински учени и милеем за нашата родина! Въпреки че съчетаването на професионализма с гражданската съвест никак не е лесно в днешна България!

По-нататък господинът пише: „Общата картина, която докладът рисува е на срив на производството, износа и потреблението в България в сравнение с 1988 г.”  Той поставя в нашите уста думите „ЕС ни е отнел светлото индустриално бъдеще и ни е превърнал в колония”. Такива думи в нашия доклад няма. Нито в нашите мисли! Тази мрачна за Смилов картина не е нарисувана от нас, а се съдържа в официалните данни на българската статистика за 1988 и следващите години до 2015 г. в три таблици: за производството на 34 най-важни продукта, за износа на 22 също важни продукта и за потреблението на член от домакинствата по 9 важни продукта. Под всяка от тези таблици са посочени източниците и читателите могат да ги проверят (виж стр. 146–153).

Навсякъде в доклада подчертаваме, че неблагополучията у нас и несбъднатите очаквания на българите от присъединяването към ЕС, се дължат не само на погрешната политика на ЕС, но и на некомпетентна, много често дори престъпна или полупрестъпна политика на българските власти през последните 28 години. Господинът изглежда предпочита да се мълчи за престъпните безобразия на неговите политически приятели през тези години. Нищо чудно, защото той работи в Центъра за либерални стратегии, финансиран от фондацията  „Америка за България” и други западни източници. Нали знаете мъдрата поговорка, че „който плаща той поръчва музиката”. Господин Смилов навярно говори така, както му е поръчано от тези, които му плащат. От медиите научихме, че преди няколко месеца, те дори имаха инструктаж на тези теми в сградата на Американското посолство в София.

По укриването на неприятните факти около истината тези хора много си приличат с онези, които ни управляваха до 1989 г. И нищо чудно, защото много от сегашните ни управници са деца и внуци на управниците ни до 10 ноември 1989 г. Техните семейства ни управляваха и тогава, и сега.

Г-н Смилов пише по-нататък: „Докладът представлява научен провал, защото между основните му тези и приведените аргументи няма връзка”. Господинът – юрист – явно не разбира, че именно тази дълбока връзка е едно от достоинствата на нашия доклад. Това е недобросъвестно и примитивно тълкуване на нашия доклад от некомпетентен по икономическа теория и практика човек. Нека читателят ни бъде съдник. Препоръчвам на по-любознателните да прочетат доклада и да преценят кой ги лъже! Защото лъжата е едно от най-грозните масови престъпления на които сме свидетели през последните „демократични” десетилетия. Лъжата стана главен инструмент на десните пропагандисти. Липсата на истински аргументи се подмени с лъжи.

По-нататък господинът пише: „Картината за поизводствено-износните успехи на България през 1988 г. е неверна”. Както вече посочих в началото, всички данни в нашия доклад са ползвани от официалните български статистически публикации. А господинът твърди, че те са неверни. Трябва човек да е доста арогантен, без да е специалист в тази област, за да твърди това с такова самочувствие и категоричност. Или пък да е силно раздразнен, защото не желае сегашните читатели, особено младите, затрупани с чернилка за онези времена, да научат нещо добро за тези години, сътворено от техните бащи и дядовци.

И понеже не смее да признае открито, че не вярва в официалната българска статистика, господинът ни внушава, че изнасяните от нас тогава продукти са били едва ли не боклуци. Нека Смилов, който очевидно не разбира нищо от икономика, ни докаже, как около 30% от общия ни износ, насочван към развитите и развиващите се страни, т. е. за страните извън СИВ, е купуван на техните пазари! Кой е плащал с долари за боклуци?

Господинът продължава: че с износа на тези боклуци на загуба, България е трупала външни дългове, които изплащаме дори до сега. Първо, този човек съвсем се е объркал. През дългите години, когато са изнасяни „боклуците на загуба” България нямаше съществен външен дълг. Той се натрупа, и то по съвсем други причини, едва през 1986–1989 г.  Второ, през най-тежките години – 1988–89 г. нашият брутен външен дълг беше около 10 млрд щатски долара. Към днешна дата (23 юни 2017 г.) брутният външен дълг на България е 38,10 млрд щатски долара (34,18 млрд. евро). Господинът и тук използва изхабените клишета на махленската  пропаганда. Така постъпват само най-елементарните персони, които нямат аргументи. А изглежда, че изпитват и дефицит от морал.

По-нататък г-н Смилов пише: „Сривът на производството през 1989 г. не е свързан с ЕС, а с разпадането на СИВ и отказа на СССР да приема некачествената ни продукция”. Очевидно, изкривеното мислене, овладяло мозъците на някои хора, ги държи в хипноза с години. И ги лишава от способността да разсъждават по логиката на здравия разум. Това претенциозно заключение на господина също не е вярно. Той „пропуска” дребния факт, че сривът в нашата икономика започна през 1989 г., а разпадането на СИВ и на Съветския съюз – няколко години по-късно.

В нашия доклад навсякъде се подчертава, че сривът се дължи на наложеното ни преждевременно откриване на едва прохождащата, неконкурентна българска икономика за европейската и световната конкуренция, оставена без протекция. Защото протекцията на прохождащите икономики беше забранена от икономическата философия на „Вашингтонския консенсус”. Навсякъде в доклада повтаряме, че всички сегашни богати държави, на времето, когато са били на нашето положение с прохождаща, неукрепнала и неконкурентна икономика, масово са прилагали протекцията в продължение на десетилетия и дори столетия. Това важи за Америка, Канада, Западна Европа, Великобритания, Япония, Австралия и т.н. Япония, например, нямаше да е това, което е сега, ако не беше масираната следвоенна протекция на вътрешното производство, продължила 40–50 години. Посочете ми дори една от богатите държави, която да не е прилагала протекцията по силата на Infant Industry Argument, в началото на модерното си икономическо развитие. Няма такава държава на нашата планета.

Правителствата на същите тези държави не позволяват сега на нас да защитаваме неконкурентното си производство и измислят разни залъгалки за неосведомените. Като тази, че от политиката на свободната световна търговия печелят всички – и богатитте и бедните. Нищо подобно! В такава свободна търговия печелят силните и губят слабите. Колко „печелят” слабите вижте таблици 15., 16. и 17. за производството, износа и потреблението в България през последните десетилетия (стр. 146–153 от нашия доклад). Подобно е положението и в Източноевропейските държави, в Русия, Украйна и другите страни, част от които са кандидати за присъединяване към ЕС.

Освен това, ние многократно подчертаваме в доклада, че изследваме целия път на движение на България към ЕС – както предприсъединителния период (от 1993 г. насам), така и след присъединяването (от януари 2007 г.). Всеки средно грамотен икономист знае, че макроикономическите процеси са силно инерционни и че днешната добра икономическа политика дава плодове след години, а не от следващия ден. Същото важи и за погрешната политика. Само неграмотният анализатор може да си позволи да ни препоръчва да започнем анализа на резултатите от членството ни в ЕС от 1 януари 2007 г. и да забравим за целия 10-годишен предприсъединителен период. Икономическата политика на България е сходна,  почти еднаква в повечето нейни елементи през целия период на асоциирането и  присъединяването. Новото след присъединяването е правото да гласуваме. Но и в това нашите правителства не са свободни да гласуват  по своя воля.

Както посочих в началото, известни са условностите при сравняването на стойностни величини за дълъг период. Най-меродавни при такива сравнения са натуралните и условно-натуралните показатели. Всеки грамотен икономист познава и условностите на БВП, за които не е тук мястото да отделям време. Не случайно през последните десетилетия се правят толкова опити за замяната му с по-надежден показател за оперативни цели. Между тях е и оглавяваната от Джоузеф Стиглиц група по инициатива на ООН, след кризата от 2008–2009 г. Засега безуспешно. Аз вярвам повече на натуралните показатели, където са приложими, отколкото на БВП, изчисляван по сегашната методология. Може би само юристите, които никога не са практикували дори правото, като нашия господин, приемат безусловно  и вярват сляпо на сегашния БВП.

Неговата икономическа некомпетентност личи и от произволното съпоставяне на нашето равнище по БВП на човек от населението към средното равнище в ЕС, преди асоциирането  и сега. Той явно не разбира, че средният показател за ЕС преди 20 години е един (относително висок поради тогавашния състав на ЕС от група високо развити страни), а сега е друг (относително по-нисък, поради междувременното присъединяване на 13 по-бедни страни с ниски национални показатели). Понижаването на средния показател общо за ЕС създава лъжливо впечатление за нашия и на другите нови страни членки, голям прогрес. Наистина, това е твърде елементарно, но елементарни икономисти, като г-н Смилов, не го разбират.

Господин Смилов ни упреква, че нямало добра дума за правителството на Иван Костов (1997–2001 г.). Тук вече се прекалява твърде много. Това са годините на най-мащабната, най-форсирана и най-престъпна приватизация в България, която, продължи и след това със затихващи темпове. И господинът иска добри думи от нас за този ррестъпен период! Това вече наистина минава всички граници!  Само спечелилите от тази  престъпна приватизация, а преди това и от реституцията, могат да кажат добра дума за това време. Не ми се иска да мисля, че г-н Смилов е от тях.

Господинът твърди, че бедността у нас спадала напоследък и качеството на живота се подобрявало. Това твърдение също ме учудва. Първо, защото не е вярно! Нека излезе извън София, особено в селата, в малките и средни градчета и да прецени как живеят 75-80% от хората. Нека каже и на близо 2 млн. пенсионери, че живеят по-добре, въпреки че средната им месечна пенсия е 330 лв. и че средногодишното ѝ повишение през последните години е 1,2%, т. е. с 4–5 лв. месечно на средногодишна база. Средната месечна нетна заплата в ЕС през 2016 г. е била 1508 евро, в България – 406 евро, в Румъния – 524 евро, в Литва – 618 евро, в Словакия 692 евро, в Хърватия 750 евро, в затъналата в дълбока криза Гърция 947 евро и т.н. Второ, защото расте социалната поляризация. Бедните продължават да обедняват, а богатите да богатеят. България е най-бедната и една от най-поляризираните страни в ЕС. Съветвам го да прочете и последното съобщение на НСИ от преди 2–3 дни по бедността в България. Този господин и неговите политически приятели наистина са тръгнали, както се казва, „през просото”!

Господинът ни сравнява по доходно разслоение с Америка, Мексико и други страни, но странно защо «пропуска» да ни сравни по Джини коефициент с близки нам страни. Този коефициент показва степента на доходно разслоение. Колкото по-висок е коефициентът, толкова по-голямо е разслоението и по-остра социалната несправедливост в съответната страна, и обратно – ниският коефициент е доказателство за по-малка разлика между най-богати и най-бедни, за повече социална справедливост. При среден коефициент за ЕС 31,0, в България, Румъния и Литва е 37,0 и повече. В 2015 г. коефициентът Джини у нас е бил 37,0, а през 2016 г. е 38,3, т.е. доходното разслоение расте. В близките до нас с икономическото си развитие през последните десетилетия страни като Словакия коефициентът е 23,7; в Словения – 24,5; в Чехия 25,0; в Унгария 28,2 и т.н.

Господинът прилага странен селективен подход при избора на страните, с които ни сравнява. Сочи тези, с които му е изгодно и премълчава другите, с които му е неудобно да се сравняваме. Той, с претенциите си за виден политолог, би трябвало да се срамува от такъв примитивизъм – да се злоупотребява с доверието на неосведомените. Господинът може да заблуди неосведомените, но прекалено арогантно е да натрапва изкривеното си мислене и примитивните си повърхностни знания по икономика на най-изтъкнатите български икономисти – тези от Икономическия институт на БАН.

Господинът ни обвинява в „гигантско неразбиране на това, какво е ЕС”. Обвинява ни, че „БАН всъщност иска възстановяване на СИВ”. Пише, че предложенията на БАН са носталгия и целят възстановяване на планово регулирано стопанство, в което ЕК определя коя страна какви защитени производства да развива и фиксира квоти за мотокари, компоти и т.н. Това вече преминава всички граници на елементарно благоприличие и добросъвестно поведение. За този човек изглежда няма нравствени граници. Няма мярка в какво може да бъде обвинен опонентът и къде са границите на допустимото лъжене!

Такива идеи изобщо няма в нашия доклад. Те са изцяло измислени от господина. Това са най-цинични, дори комични лъжи, които този човек приписва на нас. До сега смятах, че дори между нашите псевдоинтелектуалци няма такива екземпляри. Явно, не съм бил достатъчно осведомен за стандартите в Центъра за либерални стратегии, които са дежурни гости на сервилните медии в България. Широкият им достъп до всички медии им позволява да разпространяват лъжите си всред зрители, слушатели и читатели. Добре, че за такива като нас все още има някакъв контакт с хората чрез интернет, за тези, които могат да го ползват. Ще си позволя да препоръчам на теб, уважаеми читателю, след като си прочел „бисерите” на този господин, да прочетеш нашия доклад (например стр. 182–192) и да прецениш сам кой те заблуждава – икономистите от БАН или господинът.

Що се отнася до „гигантското неразбиране” на характера на ЕС, упреците следва да се отправят в друга посока – към господин Смилов. Според него, ЕС е изключително или главно политически съюз. Това не е вярно. По своето съдържание до скоро, той беше главно икономически съюз и остава такъв до сега. Негова сърцевина беше и остава Общият Европейски пазар и Еврозоната, а също и други важни икономически дейности. През последните години, особено след Маастрихт, се засилва интеграцията и в политическата област, а сега започва интеграция във военната област, в сигурността, съдебната система, прокуратурата и т.н. На този фон е абсурдно да се обвиняват учените от Икономическия институт на БАН в „гигантско неразбиране”. По-скоро господинът е склонен към по-ограничено, тесногръдо мислене. Това може да се обясни с пълното му невежество в областта на икономиката.

Коментарът на господина съдържа и много други недомислия и груби лъжи, но такъв „анализатор” не заслужава да му се отделя повече внимание. Дори отделеното тук е премного.

В последния си параграф господинът преминава всички граници за нормално поведение, като ни обвинява, че сме за „Булекзит”, т. е. за напускане на ЕС от България. Такава дума в нашия доклад няма. Нито пък намек да препоръчаме излизане на България от ЕС. Тук господинът поставя рекорда си по производство на лъжи. Изричам тези тежки думи, защото  подвизаващите се в медиите на българска територия лъжци (съзнателно не ги наричам български медии, защото не служат на България) трябва да знаят, че за всичко има граници, включително и за лъженето. Че ние ще разобличаваме тези, които безсъвестно лъжат неосведомените наши сънародници. Защото най-ефикасното средство за ограничаване на лъжата е разобличаването на лъжците.

Освен това, зная какво пише в заключителната част на нашия доклад на стр. 190 – за да улесня читателя ще го цитирам.

„Европейските народи се нуждаят от възраждането на съвременен демократичен Европейски съюз, който ще служи на техните интереси. Историческо престъпление ще бъде пропускането на шанса за запазването на Европейския съюз – най-мощната интеграционна общност, каквато светът познава. И най-великото обединение на европейските народи, от което те се нуждаят”.

Такава е позицията на Научния съвет на Института за икономически изследвания на БАН. България няма разумна алтернатива на членството си в Европейския съюз. С тази позиция ние сме убедени, че служим на България, а не на корпоративни или чуждестранни интереси!

Проф. Иван Ангелов
член-кор на БАН

24th Feb2017

„Сенсата Технолоджис България“ ЕООД е „Инвеститор на годината“ 2016

by Черно и Бяло

За единадесети път Българската агенция за инвестиции (БАИ)  връчи наградите „Инвеститор на годината“ и отличи най-значимите инвестиционни проекти, реализирани в България през изминалата година. Тържествената церемония се проведе на 23 февруари 2017 г. в зала 6 на НДК.

На събитието присъстваха проф. Огнян Герджиков – министър-председател на Република България, вицепремиера Деница Златева, министрите Теодор Седларски, Ирина Костова, Пламен Узунов, зам. министрите Любомир Ганчев, Лъчезар Борисов, Михаил Михайлов, проф. Иван Димов, Румен Брусарски, както и много представители на бизнеса в България. Сред гостите бяха извънредните и пълномощни посланици, както и представители на посолствата на САЩ, Австрия, Южна Африка, Кипър, Украйна, Казахстан, Унгария, Сърбия, Словакия, Република Южна Корея, много търговски представители, председатели на двустранни търговско-индустриални камари и журналисти.

„Искам да благодаря на всички Вас затова ,че ни  уважихте  тази вечер. На инвеститорите, на екипа на БАИ, на всички които са съпричастни  по отношение на инвестиционния процес. Благодаря Ви много за това,че имате куража и смелостта да превърнете  България  в едно  по-добро място за  бизнес, за живот и за бъдещето поколение. За мен лидерството минава  през иновации и инвестиции. Всъщност виждам Вас, като една визуализирана дефиниция на лидерство. Лидерство на България в ЕС по отношение на иновациите и искрено се радвам, че Вие продължавате да инвестирате в България“, с тези думи изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев приветства присъстващите гости на официалната церемония.

В срока за номинации  бяха получени  над  60 кандидатури от компании във всички сфери на икономиката, информационните технологии, здравеопазването, изпратени от министерства, областни администрации и общини.  След дискусии и оценка по обективна методика до финала на конкурса достигнаха 16 компании, реализирали инвестиционни проекти през 2016 година.

Премиерът проф. Огнян Герджиков връчи голямата награда за „Инвеститор на годината“ 2016 на “Сенсата Технолоджис България”  ЕООД на Николае-Даниел Виашу,оперативен мениджър на компанията.

 

Статуетката „Златен бик“, изработена от скулптора Сейфетин Шекеров, получиха още:

„ОСРАМ“ ЕООД, “Интегрейтид микроелектроникс България ЕООД, Луфтханза Техник София“ ООД и „България Ер Меинтананс“ ЕАД и „Теклас-България“ ЕАД.

НАГРАДИ

I. Златен бик, статуетка, изработена от скулптора Сейфетин Шекеров  и Грамота
Инвеститор на годината за 2016 г. – Сенсата Технолоджис България  ЕООД

Град София и Ботевград. През 2016 година открива и завод край с. Царацово, област Пловдив.
На българския пазар е от 2011 година.
Общ размер на инвестицията над 50 млн. длр.
Нови работни места: над 600 за 2016 г.
Компанията е иноватор в решенията за сензорна техника, електрозащита и контрол и доставя за водещи световни компании в автомобилната индустрия. Новата производствена база  в гр. Пловдив, е трета по големина в света. Реализира продукция в цял свят.

Връчващ наградата: проф. Огнян Герджиков – Министър-председател на Република България заяви при връчването на наградата: „Знам колко е важна икономиката за просперитета за всяка държава. А икономика без инвестиции не може. Щастлив съм, че бяха представени толкова силни номинации във всички категории.“

Получил наградата: Николае-Даниел Виашу,оперативен мениджър в Сенсата Технолоджис България заяви при получаването на наградата:За мен е огромна чест и удоволствие да получа днес наградата „Инвеститор на годината“ от името на „Сенсата Технолоджис България“. Бих искал да ви благодаря за тази привилегия, като бих желал да изкажа благодарността си на Българска агенция за инвестиции и на журито за това голямо признание. Важно е да се спомене, че за нас това е не само признание, но също така и огромна отговорност. Отговорност, която ние трябва да спазваме занапред и ще продължим да създаваме добавена стойност в българската икономика. Тази година „Сенсата България“ създаде повече от 3000 работни места и поради тази причина ние сме горди да бъдем тук с вас. Също така бих искал да кажа, че е мит, че България не разполага с високо-технологични предприятия, защото ние сме живото доказателство, че това не е така. По-рано споменах за разработването на нови технологии и мисля, че това е, което ще ни държи конкурентноспособни на пазара и всички ще продължават да се развиват. Бих желал да посветя тази награда на нашите служители“.

II. Инвестиция на зелено: „ОСРАМ“ ЕООД

В с. Труд, област Пловдив- първото производствено звено на германската компания в Източна Европа.
На българския пазар е от 1998 година.
Общ размер на инвестицията 45 мил. лева.
Нови работни места: 900
Производство на електронни компоненти за осветителни и контролни системи за дигитално осветление в отговор на нарастващата глобална нужда от “интелигентни” решения за домашното и градско осветление.
Реализира продукция на международни пазари.

Връчващ наградата: Ирина Костова, Министър на околната среда и водите. Получил наградата: Елвис Георгиев, управител.

III. Инвестиция в човешки капитал – “Интегрейтид микроелектроникс България ЕООД

Град Ботевград. През 2016 г. разширява и оптимизира технологичните и логистични мощности на завода си.
На българския пазар е от 1997 година.
Общ размер на инвестицията 7.6 млн. лева.
Нови работни места: 400
Производство на електронни компоненти за автомобилния, индустриален и битов сектор. В автомобилния сектор продуктите на компанията обслужват концерните:  “Фолксваген”, “Даймлер”, “Волво”, “Фиат” и “Дженерал Мотърс”
Основни клиенти на компанията са доставчици за автомобилната индустрия като: Valeo, Magna, Magnetti Marreli и Schneider.

Връчващ наградата: г-н Пламен Нанков, вицепрезидент на Конфедерацията на независимите синдикати. Получил наградата: Ерик Де Кандидо, управляващ директор.

IV. Инвестиция в разширяване на бизнес: „Луфтханза Техник София“ ООД и „България Ер Меинтананс“ ЕАД.

Град София
На българския пазар е от 2007 година.
Общ размер на инвестицията 70 мил. лева.
Нови работни места: 165
Линейно обслужване, основен ремонт и поддръжка на тясно корпусни пътнически самолети. С инвестицията си ще изгради ново модерно съоръжение за ремонтно-техническо обслужване на широко корпусни самолети от фамилията Airbus -330/ 340, както и най-големия самолет в употреба за гражданската авиация- А380.
Реализира продукция в цял свят.)

Връчващ наградата: доц. Теодор Седларски, Министър на икономиката. Получаващ наградата:  Даниел Хофман, Изпълнителен директор.

V. Инвестиция в иновативен бизнес – „Теклас-България“ ЕАД

В гр. Кърджали, открива трети пореден завод.
На българския пазар е от 2006 година.
Общ размер на инвестицията над 20 млн лв. През 2017 година предстоят нови инвестиции в Кърджали и Крумовград.
Нови работни места: над 800
Производство на каучукови водни съединения и пластмасови изделия за гигантите в автомобилната индустрия- General Motors, Volkswagen, Volvo, Bmw, Mercedes,Renault
Реализира продукция в цял свят.

Връчващ наградата: Деница Златева, Зам.- министър председател по подготовката на българското председателство на ЕС. Получаващ наградата: Георги Георгиев, пълномощник на изпълнителния директор.

VI. Кристални плакети на Българската агенция за инвестиции

1. Успешен стартъп:

„Корс Дот“ ООД – Връчващ наградата: Зам.министър на икономиката Любомир Ганчев.Получаващ наградата: Теодор Панайотов, основател.

2. Община в България с най-много инвестиции:

– Община Марица – Връчващ наградата: Георги Стоев от “Индъстри Уоч Груп. Получил наградата: Димитър Иванов, Кмет на община Марица.

– Община Димитровград – Връчващ наградата: Стамен Янев, Изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции. Получил наградата: Иво Димов, Кмет на Димитровград.

– Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции (СОАПИ) – Връчващ наградата: Стамен Янев, Изпълнителен директор на Българска агенция за инвестиции. Получил наградата: Владимир Данаилов, Изпълнителен директор на СОАПИ.

3. Награда на вестник „24 часа” за социална инвестиция:

Победител: „Асарел-Медет“ АД – Връчващ наградата: Венелина Гочева, Издател на в-к „24  часа“. Получаващ наградата: инж. Делчо Николов – изпълнителен директор и член на Управителния съвет.

За Българската агенция за инвестиции
Мисията на БАИ е да насърчава инвестициите в България, да съдейства на българските и чуждестранни инвеститори във всички етапи при реализация на инвестиционните им проекти. Освен да прави проактивен маркетинг за привличане на нови инвеститори, Агенцията има за цел да подпомага вече стартирали проекти, за да се гарантира успешното им развитие. Отличията се връчват на фирми, направили значима стъпка в развитието си чрез устойчиви и ефективни инвестиции, разкрили нови работни места, заложили на внедряването на високи технологии, което е в съответствие със стремежа за интелигентен и устойчив икономически растеж. Тази година при оценяването се отчита и дали компаниите са инвестирали в мерки за опазване на околната среда.
15th Dec2016

АИКБ иска по-лесен внос на специалисти от страни извън ЕС

by Черно и Бяло

В България на практика няма внос на работна ръка. Процедурата за наемане на висококвалифицирани специалисти от трети страни чрез издаване на т.нар. Синя карта поставя много ограничения и това е причината у нас да има издадени едва няколко десетки  такива карти“. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев на среща с евродепутата и ръководител на българската делегация в групата на ЕНП в Европейския парламент Мария Габриел. Тя бе поканена от ръководството на АИКБ на разговор по повод представеното от Европейската комисия през юни 2016 г.  законодателно предложение за реформиране на директивата за Синята карта на ЕС с цел този механизъм за привличане на висококвалифицирани мигранти да заработи по-ефективно. През януари 2017 г. предстои в ресорната комисия по Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент да бъде представен проекта на доклада на парламента по реформирането на директивата, посочи Мария Габриел.  Г-жа Габриел е докладчик по темата от страна на групата на ЕНП. „Затова за мен е важна всяка информация и препоръка по реформиране на тази директива“, посочи тя.

На срещата присъстваха още главният секретар на АИКБ и вицепрезидент на СЕЕР Милена Ангелова, както и изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов.

Като съществено препятствие за прилагането на Синята карта у нас АИКБ посочи определения минимален праг на заплащането, който е 1.5 пъти средната заплата за страната. Към момента европейската директива позволява този праг да бъде 1.2 пъти средната заплата за съответната страна. „Това изкуствено завишаване възпрепятства трудовата имиграция. Да не забравяме, че работодателят трябва да осигури за своя сметка жилището и пътуването на специалиста и неговото семейство“, заяви Васил Велев. Той изрази и разочарованието на работодателските организации от приетия преди година списък с професии, допустими за издаване на Синя карта, които са единствено от сектора на информационните технологии и приветства идеята, лансирана от г-жа Габриел всяка страна-членка да определя списъка с професии, след консултации с бизнеса и „ след задължителен тест на пазара на труда, който да доказва, че този сектор няма да бъде дисбалансиран вследствие на приема на чуждестранни специалисти“. Г-н Велев подчерта, че има потребност от опростяване на достъпа до пазара на труда в България и от страна на специалисти със средно образование, а не само на висшисти. „Критерият „висше образование“ е много рестриктивен. Не образованието, а квалификацията трябва да е водеща“, допълни Милена Ангелова.  Така страната ни ще може да попълни липсата на технически специалисти като оператори на машини, заварчици, стругари, шлосери, както и кадри за туризма, смята АИКБ. Българските фирми търсят работници от страните, където има българска диаспора като Украйна, Молдова, Македония, Сърбия, но има интерес за внос на работна ръка и от страни като Виетнам.

Евродепутатът Мария Габриел очерта няколко ключови въпроса, които се дискутират като обект на промяна в директивата за Синята карта. Един от тях е минималният праг на заплатата, която специалистите със Синя карта ще може да получават в съответната страна. „От предварителната информация, с която разполагаме, се очертава даването на свобода всяка страна-членка да дефинира сама този минимален праг, като 1.5 пъти спрямо средната заплата е таванът“, посочи Мария Габриел.

Дискутира се още продължителността на трудовите договори на специалистите от трети страни да бъдат намалени от сегашните 12 месеца на 6 месеца. Обсъжда се да се даде възможност членовете на семейството на наетия висококвалифициран специалист да развиват бизнес дейности в съответната страна. Според АИКБ тези две евентуални промени по прилагането на Синята карта на ЕС са в положителна посока.

Друга обсъждана промяна е разширяване на обхвата на хората, които ще имат достъп до Синя карта, като се включат и чужденците от трети страни с международна закрила и статут на бежанци.

За нас е важно след като работодателят намери съответния специалист и той пристигне в страната,  да остане да работи тук, а не да замине някъде в Европа. Т.е. да е ангажиран с конкретно работно място при конкретен работодател“, посочи председателят на АИКБ Васил Велев. АИКБ настоява също да се предприемат мерки за улесняване администрирането на процедурата по издаване на Синя карта, като се въведе принципа на едно гише. „В момента работодателите трябва да ходят до МВР, МВнР и Агенцията по заетостта и въпреки, че има бърза писта за издаване на картата, в крайна сметка това се оказва ходене по мъките“, посочи Васил Велев.

Парламентарният процес, по време на който евродепутатите трябва да направят своите поправки по проекта на доклад за ревизия на директивата за Синята карта, ще бъде кратък и до два-три месеца новата схема ще бъде гласувана в пленарна зала“, заяви евродепутатът Мария Габриел.

11th Dec2016

Заговорът между властите и капитала срещу трудовите хора в България

by Черно и Бяло

През последните 20 години 80-85 милиарда лева са трансформирани от заплати в печалби

Проф. Иван АнгеловИзвестно е колко труден е животът на хората в България през последните 27 години. Има само някои подобрения на битово равнище: по-добро снабдяване на магазините с вносни стоки за тези, които могат да плащат и по-големи възможности да се пътува за екскурзии, образование или работа в други страни. По останалите показатели за качеството на живота влошаването продължава или има стагнация на бедността, наричана от властите за благозвучие – финансова стабилност.

Ако съпоставим получените облаги във връзка с присъединяването ни към ЕС, Световната търговска организация, МВФ, Световната банка и други западни институции, с понесените от нас загуби, платен членски внос и направени в тази връзка разходи, изравняване между тях очаквам да постигнем към 2050 г. Ако добавим тоталната разруха на производствения ни потенциал в индустрията и земеделието, загубените позиции в експорта и демографското ограбване чрез мащабно извличане на мозъци и на генетичен потенциал, изравняването между загуби и облаги се отлага за още по-далечното бъдеще.

Най-страшното е в наближаващата демографска катастрофа. През тези 27 години загубихме почти 2 млн. души и по брой на населението се върнахме 70 години назад. Ако се топим със сегашните темпове към края на това столетие, по броя на населението си ще се върнем към 1900 година, т. е. с 200 години назад. Най-голямата етническа група тогава ще са циганите, следвани от турците и последни – българите. Това говори за тотална катастрофа на България. По фактите за тази катастрофа не се говори и не се пише, защото все още са на власт хората, които я причиниха. Подробностите по тези ужасяващи резултати не са известни на нашия народ. Той ги чувства само периферно по утънелите си домакински бюджети, по празните си домашни хладилници и по обезлюдяването на все повече селища и на цели региони. Дори аз бях шокиран след като приключих анализа!

Някои оспорват заключенията за бедността в България с аргумента, че ресторантите били пълни с клиенти или многото хора, пътуващи с автомобилите си за почивка до Гърция. Да, това е вярно, но колко са тези в ресторантите или на почивка с 10-15-20 годишните си автомобили в Гърция и Турция? Нека да са 1 милион. Това са 14% от населението на България. А как живеят останалите 86%, нека да са 75-80%, които не могат да си позволят нито ресторантите, нито екскурзиите до Гърция?  От пътуващите в чужбина българи през 2015 г. само 32% са за екскурзия и почивка за своя сметка. Останалите са служебни и други пътувания. Може ли на тази основа да се правят заключения за нормален живот на повечето българи? Очевидно не може!

България беше и остава най-бедната страна в ЕС. Други държави в Европа и извън нея, дори и след пълно разорение от войни, постигат по-бързо и по-видимо съживяване. В България няма такова, въпреки че не е имало военни действия и разрушения на наша територия, като изключим безмислените от военна гледна точка, американски бомбардировки на граждански обекти в София през Втората световна война. Причините за трайното ни пребиваване в социално-икономическото тресавище са много: вътрешни и външни, икономически, политически, психологически и други. Тук няма да се занимавам с тях.

Сега по-важно е да мислим как да се измъкнем от това тресавище? Има две възможности:

ПЪРВАТА най-надеждна възможност е чрез съживяване на икономиката и ускорен догонващ растеж на БВП с 8-9% в продължение на 15-20 години и със 6-7% през следващите 10-15 години. Чудя се на акъла на нашите политици, които сега се радват на 1,5-2,5% растеж и то в една-две изолирани години. С такъв хилав растеж никога няма да догоним средните показатели на ЕС и ще си останем най-бедната страна в общността. Нужно е бързо повишение на производителността на труда с 8-9% средно годишно и на конкурентоспособността на икономиката. Защото по конкурентоспособност нашите фирми са между последните в Европа и в света. Ежегодно трябва да инвестираме 40-45 млрд. лева (2,6 пъти повече от сегашните), рязко да увеличим експорта с намален дял на суровините и първично преработените продукти и повишен дял на високотехнологичните стоки поне до 10-12% (3,5% сега). При 45% БВП на човек от населението сега в сравнение със средното в ЕС, трябва да достигнем 60-65% към 2040 г. и 75-80% към 2060 г.

По този път обаче се върви трудно и бавно. Що годе забележими подобрения в живота на хората могат да се постигнат не по-рано от 10 години.

Започналото напоследък по заповед на НАТО чувствително увеличение на разходите за въоръжаване с покупка на венни кораби и самолети и превъоръжаване на сухопътните войски,  в стремежа си към 2% военни разходи в бюджета и растящият миграционен натиск, могат да забавят нашето развитие и да ускорят и изострят социалните конфликти. Наред с психологическите, религиозните, културните, санитарно-хигиенните и други напрежения, миграционните потоци ни налагат и допълнителни разходи. По официални оценки месечната издръжка на един мигрант варира между 660 и 1000 лева, а минималната месечна пенсия у нас е 160 лв., а средната 330 лв. Около 1,5 млн. пенсионери живеят с по-малко от 297 лв. месечно, което е границата на бедността.

Може ли някой да обясни тази аномалия на 2,1 млн. български пенсионери, на стотици хиляди безработни и 600-700 хил. работещи бедни!. И в същото време искат от нас да се грижим за приютяването и интегрирането на десятки хиляди икономически имигранти. В този случай ни помага бедността, защото мигрантите не искат да останат у нас. Още повече, че България не е виновна за предизвиканото масово преселение от Африка и Азия към Европа. Това направиха правителствата на САЩ и няколко техни европейски съюзници. Те излъгаха и света за наличието на оръжия за масово поразяване в Ирак, като претекст за нападението срещу тази страна, от където сега идват десетки хиляди мигранти към Европа. Те съсипаха и Либия, от където също идват мигрантски потоци.

Ако трябва да обобщим, качеството на живота у нас е лошо! И няма признаци за подобряване. Живеещите в оскотяваща мизерия около 1,5-2,0 млн. българи не могат да чакат още десетина години докато започнат да се чувстват началните скромни ефекти от икономическия растеж. Тези хора се нуждаят от незабавно скромно подобрение. Те трябва да почувстват макар и символично облекчение, най-късно през първата половина на 2018 г.

ВТОРИ ВАРИАНТ. За да стане това по-скоро трябва да се приложат спешни методи, които да задействат към средата на 2017 г. Тези методи ще дадат по-скорошен, но по-скромен резултат. Той не може да бъде равностоен по мащаби на това, което бихме постигнали чрез ускорен икономически растеж. Тяхното предимство е в бързината на резултата, а не в мащабите на подобрението. Защото облекчението по този път няма да дойде от създаване на нови блага, а от разпределение и преразпределение на наличните.

Такива са промените в механизмите на разпределението (нова политика по доходите) и на преразпределението (нова данъчна политика). За радикалната реформа в данъчната политика предлагах неколкократно комплексни мерки в мои публикации през последните години, а също и през тази година. Те са валидни и сега. В следващите редове ще се спра на политиката по доходите.

Необходима е по-гъвкава и главното – по-справедлива политика по доходите. През последните 27 години у нас доминира пазарният фундаментализъм. В областта на доходите той се изрази в своеобразен заговор между крупния капитал и властите за потискане на доходите (главно заплати и пенсии) на трудовите хора, на интелигенцията и на пенсионерите и увеличаване печалбите на крупния капитал. Това явление е познато във всички източноевропейски страни. Най- безогледен беше натискът върху доходите в България. Защо твърдя това?

А. Според официалната отчетност нашият БВП в съпоставими цени през 2015 г.е 130,4% при база 100,0 в 1990 г. Дъното му е било в 1999 г. със 73,5%. При същата база 100,0 в 1990 г. средната заплата в съпоставими цени достигна 99,6% в 2015 г. и е била най-ниска в 1997 г. с 37,1% от изходното базисно равнище (виж фигурата). Средната пенсия е следвала същата посока, но с десетина процентни пункта по-ниско. Тя още не е възстановила равнището си от 1990 г. През всички години заплатата е изоставала от БВП с 30-35-40 процентни пункта, а в отделни години с 50 и повече процентни пункта.

Динамика на БВП и на работната заплата.
(Пояснение: Фигурата е построена въз основа на официални данни от проф. Васил Цанов, по моя молба.)

Дори просто наблюдение на фигурата с невъоръжено око показва, че разстоянието между двете криви с годините нараства. На икономически език това означава прогресивно изоставане на равнището на средната заплата спрямо равнището на производителността на труда, измерени с отношението на двете величини към броя на заетите лица. На политикономически език то означава засилване на експлоатацията на труда от капитала. Това са толкова безспорни динамични показатели, че няма място за дискусия по тях.

Още по-точно числово измерение на изобразените в графиката процеси през този период можем да намерим в таблица 1. Таблицата съдържа информацията въз основа на която е построена графиката. Те се допълват взаимно. Фокусът на таблицата е в последната колона. Тя показва размерите на отклонението от нормалността. А нормалност е еднаквото или поне сходно изменение на производителността на труда (изразена тук с динамиката на БВП на заето лице – четвърта колона) и динамиката на средните заплати (пета колона). Това отклонение от нормалността през всички години е в изгода на бизнеса (печалбата) и във вреда на наемния труд (заплатата). То расте непрекъснато до 2006-2008 г., когато достига 54-56 процентни пункта. След това започва бавно да намалява и достига 31-32 процентни пункта в 2014-2015 г.

Таблица 1. Сравнителни динамики на БВП и на заплатите в %.
(Източник:
НСИ. Статистически справочници за съответните години. Пояснение: Знакът (-) означава намаление, влошаване, а знакът (+) – повишение.)

Години/пока-затели БВП Заплати Изменение на БВП Изменение на заплатите Изоставане на заплатите от БВП
1990 100,0 100,0 1,0 1,0
1991 91,6 60,6 -8,4 -39,4 31,0
1992 84,9 72,1 -15,1 -27,9 12,8
1993 83,6 72,9 -16,4 -27,1 10,7
1994 85,2 59,8 -14,8 -40,2 25,3
1995 87,6 56,5 –12,4 -43,5 31,1
1996 79,4 44,5 -20,6 -55,5 34,9
1997 74,9 37,1 -25,1 -62,9 37,8
1998 77,9 44,7 -22,1 -55,3 33,1
1999 73,5 47,8 -26,5 -52,2 25,7
2000 77,2 48,4 -22,8 -51,6 28,7
2001 80,5 48,2 -19,5 -51,8 32,3
2002 85,3 48,9 -14,7 -51,1 36,4
2003 89,7 50,7 -10,3 -49,3 38,9
2004 95,6 51,1 -4,4 -48,9 44,5
2005 102,5 53,9 +2,5 -46,1 48,6
2006 109,4 55,9 +9,4 -44,1 53,5
2007 117,9 61,6 +17,9 -38,4 56,2
2008 124,6 69,4 +24,6 -30,6 55,2
2009 119,3 75,4 +19,3 -24,6 44,0
2010 120,9 78,4 +20,9 -21,6 42,5
2011 123,2 79,7 +23,2 -20,3 43,5
2012 123,2 82,4 +23,2 -17,6 40,7
2013 124,3 86,6 +24,3 -13,3 37,7
2014 125,9 93,2 +25,9 -6,8 32,7
2015 130,4 99,6 +30,4 -0,4 30,8

Правени са също анализи на сравнителните динамики на реалния БВП на човек от населението (т. е. на обществената производителност на труда) и на реалната работна заплата за първите 20 години след 1989 г. (виж таблица 2.). В началото на периода производителността на труда намалява, но след това се възстановява постепенно, за да достигне 133,5% в 2009 г. в сравнение с базисната 1989 г. Реалната заплата се срина драматично – със 62,9% в 1997 г., при спад на производителността на труда – само с 26,2% в 1999 г. Дъното до което пада реалната заплата е 2,4 пъти по-дълбоко от дъното до което пада производителността на труда. След това производителността на труда се възстановяваше със силно изпреварващи темпове пред работната заплата. От таблицата личи, че през 2006-2008 г. заплатата изостава със 70,2%, 73,2% и 77,9% от производителността на труда. Големи са изоставанията и през много други години (виж графиката). Това е недопустимо, като имаме предвид фундаменталните изисквания за съразмерност в сравнителната динамика на двата показателя. То е социално-икономическо предизвикателство на капитала спрямо труда.

Таблица 2. Сравнителна динамика на производителността на труда и на работната заплата.
(Източник:
Димитър Нинов. Социални аспекти на подоходната и данъчната политика в България през последните 20 години. София, 2010 г. Пояснение: Процентите са изчислени спрямо базисната 1989 г. Ред 3. е изчислен като отношение между ред 2. и ред 1.)

1989 г. 1997 г. 2000 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г.
Реална работна заплата, %
100,00 35,76 44,51 52,04 57,53 61,93 67.95
Реален БВП на човек от населението, %
100,00 73,80 84,2 122,26 130,70 139,85 133,55
Съотношение между производителността на труда и работната заплата, в пъти
1,00 2,06 1,89 2,35 2,27 2,26 1,97

Тази несъразмерна динамика на двата показателя се колебаеше по години. Тя достигна отново своя максимум през 2006 г., когато растежът на производителността на труда превишаваше 2,35 пъти растежа на работната заплата. Подобна разлика се запази и през следващите две години. През годините на този период изпреварването на прираста на производителността на труда (измерена с БВП на човек от населението), над прираста на заплатата беше двукратно. Същото се потвърждаваше и при измерване на обществената производителност на труда с БВП на заето лице, който е още по-точен показател. Това беше израз на брутална експлоатация на труда от капитала, изразяваща се в трансформиране на много  десятки милиарди лева заплата, полагаща се на наемния труд, в печалба, присвоявана от капитала.

Правейки настоящия анализ си задавах въпроса колко много са тези десятки милиарди лева, отнети от работещите. Оценката на такива дълги статистически редове е сложно занимание. През този период има инфлация, чието влияние елиминирам с използването на съпоставими цени. Има промени в мащаба на цените с отстраняването на трите нули в края на 1990-те, което също може да се отстрани .лесно. Има промени и в данъчното облагане и осигурителните вноски, които по-трудно могат да се елиминират. Оказва влияние и сложността на съизмерването на разновременни величини при много дълги статистически редове, и т. н.

Държейки сметка за тези условности  ограничих анализа за периода 1999 – 2015 г. с официални данни по сегашния мащаб на цените. През този период чрез грубо погазване на европейските правила за разпределение на новата стойност, от заплатите на работещите са отнети и превърнати в печалби на капитала между 85 и 90 млрд. лева. Въпреки направените корекции, това число може да съдържа някои условности, но не се отклонява много от действителността. То изразява жестоката картина на средновековната експлоатация на трудовите хора в България, осъществена съвместно от властите и крупния капитал през тези години.

Вместо производителността на труда и работната заплата да растат съразмерно, както е в нормални условия, нашите работодатели наложиха повече от двукратно изоставане на динамиката на средната заплата от динамиката на производителността за 27 години и ни върнаха към равнище на експлоатация на труда, типично за колониалните империи през XVIII-XIX век.

Чрез налагането на това ненормално съотношение между 1999 и 2015 г. те са отнели от трудовите хора в България между 85 и 90 млрд. лева в своя полза. Точният размер на отнетите от капитала средства от 1990 до 2015 г. подлежи на още по-прецизен бъдещ анализ, поради допълнителните условности, които съдържа този по-дълъг статистически ред. Огромна маса нова стойност, която е трябвало да бъде получена от наемния труд под формата на заплати, при нормално съотношение между прираста на производителността и на трудовото възнаграждение и при спазване на европейските правила, е присвоена от капитала като печалба, чрез брутално нарушение на това съотношение и на правилата. Това не може да бъде забравено и простено с лека ръка! Защото е гигантско посегателство върху доходите на милиони хора в продължение на много години!

Още преди да се направи точното изчисление за целия 27-годишен период, което препоръчвам, може да се каже, че ограбването на трудовите хора е във фантастични размери. Съвременната история на България не познава такова ограбване на трудови доходи.

За пенсиите динамиката е още по-неблагоприятна – към 2009 г., те са се възстановили спрямо базисната 1989 г. между 55 и 60% когато възстановяването на заплатите тогава е било 75%. А към 2015 г. още не са възстановили равнището си от базисната година в съпоставими цени. Това е невиждано в съвременната ни история ограбване на работещите и на пенсионерите в България.

Нашият бизнес дълги години мълчеше за това несъразмерно изпреварващо изменение на производителността пред заплатите, понеже беше в негов интерес. Нещо повече, бизнесът беше инициатор на такъв модел на развитие и го налагаше съзнателно. Властите също знаеха, но не само мълчаха, но го толерираха и дори насърчаваха. Бизнесът започна да споменава за нормално съотношение между прираста на производителността на труда и на заплатите едва напоследък, когато прецени, че е свършил работата си в тази област в свой интерес, че е все по-трудно и рисковано да се поддържа предишното брутално равнище на експлоатация и подсказа, че вече е заинтересован от по-нормално съотношение между прирастите на производителността и доходите. А нормалното съотношение в конкретната ситуация може да служи като ефикасно средство за ограничаване растежа на заплатите, особено ако работниците поискат изпреварващо повишение на своите доходи пред производителността, като компенсация за понесените огромни загуби в миналото поради описаните до тук, а и в следващите редове, причини.

Това е умно замислено и е доста убедително за масовото съзнание. В нормални условия на съразмерно повишение на производителността и доходите, при очаквана нарастваща производителност с 4-5-6% средногодишно, заплатите не следва да нарастват с по-високи от тези проценти. А за истинска компенсация на огромното ограбване през изминалите 27 години те трябва да нарастват продължително време с 2-3 пъти по-високи темпове. Това няма да е изгодно за бизнеса. И той ще направи всичко възможно, за да го предотврати. Евентуалното му обвързване с прираста на производителността на труда може да бъде ефикасна мярка.

Б. В структурата на БВП по елементи на доходите, компенсацията на заетите лица през 1989 г. е била 51,3%, а в 2015 г. е 40,8%. В страните членки на ЕС сега е между 60 и 70% от БВП. А в някои от тях и повече. Както личи, нашият сегашен дял е по-нисък от този в условията на централно планиране през 1989 г. Той изостава и далеч зад настоящия дял в другите страни от ЕС. Това се дължи на дългогодишното потискане на трудовите възнаграждения на работещите в полза на по-високите печалби на бизнеса. То е безспорно доказателство за грубо подценяване на труда, изразяващо се в силно изоставане на растежа на заплатите от растежа на печалбите. По този метод също се доказва, как посочените по-горе 85-90 млрд. лева, полагащи се на работещите като заплати, са трансформирани в печалби на бизнеса. Това е втори метод за доказване на установеното по-горе в т. А. грубо нарушение във вреда на работещите.

За този показател у нас почти не се говори, дори в по-широките икономически среди, макар че официалната статистика ежегодно публикува структурата на БВП по елементи на доходите. Понятно е, че бизнесът мълчеше, защото беше в негов интерес. Но защо мълчаха и продължават да мълчат държавните институции, които са длъжни да бъдат безпристрастни арбитри в социалните отношения? Защо мълчат и уж обективните български медии? Защо синдикатите надават глас срещу тази несправедливост главно в свои публикации и прес конференции, вместо да се борят енергично срещу жестоката експлоатация на трудовите хора и да ги поведат на активни протести.

В. Известно е, че БВП на човек от населението у нас сега е 45% от средното в ЕС. В същото време нивото на средните доходи у нас е под 20% от нивото им в ЕС. Както вече подчертах, при нормални условия производителността на труда и заплатите трябва да нарастват съразмерно. С оглед на това, средните доходи у нас би трябвало сега да са поне 42-44% от средното им ниво в ЕС. Вместо да са с около 55 процентни пункта по-ниски от европейските, при сегашната производителност на труда у нас, те са пет пъти по-ниски. С други думи, нашата производителност на труда е около два пъти по-ниска от европейската, а нашите реални доходи – пет пъти по-ниски. То е друго безспорно доказателство за грубо подценяване на труда у нас през последните 27 години.

Това е брутално ограбване на труда от капитала. Няма друга такава държава в ЕС! Очудващото е, че нашият народ мълчи и търпи! Други европейски народи отдавна биха се разбунтували. Те го правят при подценяване на техния труд само с няколко процентни пункта. Най-нов пример за това е стачката в германската Луфтханза, където синдикатите искат повишение на заплатите с 4%. А ние кротуваме при няколкократно подценяване на нашите заплати!

В това разминаване на интереси няма нищо ново. Така е от векове в Европа и в другите региони на света. Лошото е, че в края на 20-ти и началото на 21-ви век то се превърна в държавна политика в България. Все едно, че сме във Великобритания през XVIII-XIX-ти век. Без съгласието на държавата това не би могло да се прилага дори една година. А у нас се налага вече 27 години. Държавните власти са съучастник в това социално-икономическо унижение на трудовите хора, вместо да се намесва за предотвратяването му.

И ще продължава да е така, ако работниците и техните синдикални организации не започнат да защитават по-ефикасно своите интереси. Желателно е това да стане чрез спокойни дискусии с размяна на аргументи в управленските кабинети. Ако не стане там, алтернативата е спорът да се пренесе на улиците. Синдикатите знаят това по-добре от мен. Така ни учи и световната история за взаимоотношенията между труда и капитала. Но явно е, че така повече не може!

Очудва ме и поведението на българския бизнес! Там също има умни и разумни хора, които познават логиката на обществените отношения. Те сигурно си дават сметка, че в съвременното общество не може да има социален мир без елементарна социална справедливост. Че грубото нарушение на фундаменталните правила на разпределение на новосъздаваната стойност, не може да продължава безкрайно. Защото то поражда недоволство у наемния труд. Недоволството прераства в съпротива и социални бунтове. Разрушава се социалният мир. А без социален мир не е възможно нормално функциониране на икономиката, от което бизнесът е жизнено заинтересован. И всичко потъва в хаос и безредици.

От това работодателите губят не по-малко от наемния труд. Защо с налаганото трайно, при това, флагрантно нарушение на социалната справедливост българският бизнес работи против собствените си стратегически интереси? Не чувства ли той, че у нас няма по-голям дефицит от дефицита на социална справедливост! И че това не може да продължава безкрайно и безнаказано!

Тази трайна политика на властите и на едрия капитал в България не може да се квалифицира като грешка. Грешка е неволното допускане на краткотрайно отклонение от правилните решения и поведение. В случая имаме трайно, целенасочено, брутално ограбване в гигантски мащаби на трудовите хора от едрия капитал, с активното съдействие на държавната върхушка.

С настоящия анализ доказвам по три различни метода как капиталът експлоатира труда в България чрез злоупотреби в разпределителните отношения. Аз не драматизирам различията между интересите на труда и капитала в разпределителните отношения. Такива различия има по целия свят. Всяка от двете страни има право да защитава своите интереси.

От векове съществуват конфликти между интересите на труда и капитала в тази област. Разпределението на новата стойност е най-чувствителната и най-конфликтна зона в техните взаимоотношения. Всяка от двете страни използва различни средства в защита на своите интереси. До сега в повечето случаи е надделявал капиталът. Често са постигани разумни компромиси и е установяван относителен социален мир. Този мир е бил траен докато и доколкото е бил спояван със социална справедливост или нещо близко до нея. Държавата е играела много важна роля като обективен арбитър в установяването и поддържането на такава справедливост, за да се избегват най-острите социални конфликти.

Една от най-важните задачи на държавата и на социалните партньори у нас сега е да не се стига до най-остри социални конфликти. Те могат да се избегнат ако капиталът не злоупотребява с по-силните си преговорни позиции и ако държавата се намесва своевременно като социален арбитър за постигане на разумни компромиси в разпределителните отношения. От настоящия анализ личи, че през изминалите 27 години е натрупано огромно конфликтно напрежение в разпределението на доходите, ощетяващо много силно интересите на труда, на границата на поносимостта. Тази граница може скоро да бъде премината.

С договаряне между социалните партньори трябва да се постигне споразумение за намиране на социален отдушник чрез постепенно изпускане на това напрежение. То може да стане чрез изпреварващо нарастване на заплатите пред растежа на производителността на труда през следващите 10-15 или повече години до възстановяване на нормалното съотношение между производителност и доходи на труда.

Размерът и продължителността на изпреварването, както и всички технически подробности трябва да се установят чрез професионални анализи от независими експерти  и договореност в рамките на тристранното партньорство. Реалните разполагаеми доходи в България трябва да нарастват в обозримото бъдеще с 10-15% средно годишно. Решение по този фундаментален проблем трябва да се вземе до средата или най-късно до края на 2017 г. Всяко по-нататъшно отлагане може да доведе до социални конфликти от които ще загубят всички: работници, работодатели, цялото българско общество.

При произвеждания сега у нас БВП на заето лице, който е още по-прецизен показател за обществената производителност на труда, от БВП на човек от населението, при спазване на европейските правила за разпределение, работните заплати би трябвало да се увеличат постепенно до 2,2-2,4 пъти над настоящите им размери. За още по-точно измерване на производителността на труда може да се използва и показателят Брутна добавена стойност (БДС) на заето лице.

Ако предлаганите мерки не се предприемат до края на 2017 г. и продължи досегашната политика на ограбване на трудовите хора, проявилите се вече негативни последствия ще се изострят:

  • Ниските доходи ще ограничават възможностите за биологично и квалификационно възпроизводство на домакинствата и на работната сила, с много неблагоприятни последствия;
  • Ще се изостря демографският упадък: висока смъртност, ниска раждаемост, опасно намаляване на броя, на квалификацията и предприемчивостта на работната сила и на населението и влошаване на възрастовата и икономическата им структура;
  • Ще настъпи още по-масова нетна емиграция, все по-големи и трудно възстановими загуби на генетичен потенциал, на човешки капитал, все по-остър дефицит на високо- и средно квалифицирана работна сила, какъвто вече се чувства у нас. Преобладаващата част от студентите по медицина още преди завършване на образованието си тук заявяват, че след дипломирането си ще заминат на работа в чужбина. Същото важи за инженерните и всички други специалисти;
  • И в крайна сметка – ще се засили социалното напрежение и ще нарастне опасността от социални конфликти с непредвидими последици.

През настоящата година много се говори, че едва ли не най-големият и спешен проблем за отключване на блокажа в социално-икономическото ни развитие, е съдебната реформа. Без да подценявам важността на съдебната система като един от трите вида власти, смятам че радикалната реформа в политиката по доходите и данъчната система, а също и по ролята на държавата, по собствеността и по демографската криза, са по-важни и по-спешни.

Противниците на предлаганата промяна наверно ще възразят, че моето предложение за ускорено изпреварващо повишаване на заплатите и пенсиите, ще развихри инфлацията. Първо, икономическата обстановка в Европа и у нас е такава, че то не е възможно в близкото бъдеще. В Европа и у нас има дефлация в резултат и на провежданата от много години прекалено рестриктивна политика, която потиска потребителското търсене и то е силно ограничено. Второ, с предлаганото постепенно увеличение на доходите ще настъпи постепенно повишение на потребителското търсене на най-бедните, но в ограничени мащаби, което не може да предизвика дестабилизиращо превишение на търсенето над предлагането. Трето, може да има възражения, че това повишение на доходите ще предизвика повече търсене на вносни стоки, което ще увеличи вноса, без да стимулира вътрешното производство. Това не може да се очаква, защото потребителската кошница на най-бедните включва предимно, произвеждани у нас насъщни и по-евтини хранителни стоки. В резултат на това ще има положителен ефект върху вътрешното производство. То ще създаде условия за постепенно стопанско оживление, увеличение на БВП, на заетостта, на доходите и на постъпленията в бюджета. Увеличените доходи ще бъдат предпоставка за по-нататъшно повишение на вътрешното търсене от тези бедни хора, със съответните положителни верижни ефекти върху растежа, заетостта и доходите.

Дано българските власти разберат, че трябва да се действа бързо и да се бърка дълбоко!

Проф. Иван Ангелов, член-кор. на БАН

05th Dec2016

АИКБ чества 20-годишен юбилей от своето учредяване

by Черно и Бяло

Бизнесът предпазлив в очакванията си за 2017 г.

logocuttedНа днешната дата, преди 20 години е създадена Асоциация на индустриалния капитал в България и днес с гордост можем да заявим, че е най-динамично развиващата  се работодателска организация, призната на национално ниво. По два от общо трите законови критерии АИКБ заема първо място по представителност сред останалите работодателски организации“. Това отбеляза на тържествена пресконференция председателят на Управителния съвет на АИКБ Васил Велев.

От първото признаване на Асоциацията за представителна организация на работодателите на национално равнище през 2004 г. до днес, броят на членовете й се е увеличил близо 12 пъти. Така по настоящем тя обединява над 10 000 компании и предприятия, в които се трудят повече от половин милион души. Асоциацията представлява браншови организации от 65 икономически дейности, като по този показател е най-представителната работодателска организация в България. Водена от принципа да бъде в помощ на бизнеса от цялата страна, през годините АИКБ изгради мрежа от регионални камари, които към момента обхващат 171 общини – критерий, по който отново АИКБ е най-представителна на национално ниво.2016-dec5-20gaikb_pressconf-860x280

Г-н Велев представи в резюме постиженията и развитието на АИКБ през годините. „АИКБ се утвърди като желан партньор в системата за социален диалог на национално и международно ниво и авторитет при социално-икономическите отношения и отстояването на интересите на българския бизнес“, посочи той. Градивните предложения и инициативи на АИКБ изпреварват събитията, предвиждат проблемите, дават конкретен принос за тяхното решаване – факти, превърнали АИКБ в съществен фактор за постигане на консенсус, както по неотложни действия и политики, така и по дългосрочни перспективи.2016-dec5-20gaikb_pressconf-close

Асоциацията отпразнува 20-годишния си юбилей със своите членове и партньори с театралното представление „Хъшове“ в Народния театър „Иван Вазов“.

В пресконференцията участие взеха и заместник-председателите на УС на АИКБ Кънчо Стойчев, Никола Зикатанов, Румен Радев и членове на УС на АИКБ, както и главният секретар на АИКБ и вицепрезидент на CEEP д-р Милена Ангелова.

По време на пресконференцията  бяха обявени и резултатите от традиционната анкета, проведена сред фирмите – членове на Асоциацията, които показват, че бизнесът е предпазлив в очакванията си за 2017 г. Основен фактор за несигурността в прогнозите са сложната вътрешнополитическа обстановка, предстоящите предсрочни избори, външните рискове, както и задълбочаващият се проблем с липсата на работна ръка. „Бизнесът очаква умерен ръст на продажбите средно от 3-4% през следващата година, като допълнително произведената добавена стойност ще се използва в по-голяма степен за повишение на възнагражденията средно с 5-7%, както и за подобряване на финансовите резултати“, посочи председателят на АИКБ Васил Велев. Преобладаващата част от износителите не очакват промяна в експорта си през 2017 г., а половината от управителите и мениджърите правят планове за увеличаване на инвестициите си през новата година. „Тези нагласи може да не се сбъднат предвид очакваната политическа нестабилност в държавата и ако се приеме промяната в Кодекса на труда, която ще намали работните дни с 3 дни през годината“, коментира Васил Велев. Половината от анкетираните работодатели дават заявка за повишение на възнагражденията на работниците и служителите през новата година. В същото време, всеки втори работодател смята, че размерът на минималната работна заплата през 2017 г. трябва да остане на нивото от 420 лв.

По време на пресконференцията бе коментирана и изминаващата 2016 г. от гледна точка на бизнеса. При създадените условия на политическа и макроикономическа стабилност българската икономика реализира в голяма степен потенциала си за растеж – повиши се БВП, заетостта и доходите с темп, отреждащ на страната ни челни места в Европейския съюз. Бяха отчетени и частичните успехи в реформирането на сектор „Енергетика“, предприети под натиска на бизнеса. Членовете на АИКБ са недоволни от половинчатите мерки за подобряване на образователната, здравната и съдебната системи, както и от отказа за реформиране на държавната администрация, сектор „Сигурност“ и медицинската и трудовата експертиза.

Фирмите-членове на АИКБ очакват през новата година да се предприемат спешни мерки за решаване на проблемите в следните сектори:

  • Осигуряване на човешки ресурси с необходимите компетенции в професии, търсени от приоритетни индустриални сектори;
  • Ограничаване на намесата на държавата на пазара на труда чрез определяне на МРЗ, МОД и добавки за натрупан стаж;
  • Въвеждане на принципа «Замърсителят плаща» при определянето на такса «Битови отпадъци»;
  • Мораториум за нови ВЕИ-централи и др. производители на електрическа енергия с преференциални цени, промяна на договорите с „американските централи“ и развитие на енергийната борса;
  • Развитие на капиталовия пазар чрез листване на държавни дружества и ограничаване на свръхрегулациите и др.

 

30th Nov2016

Истината за ниските „плоски” данъци

by Черно и Бяло

„Плоските” данъци товарят бедните и средните слоеве и облекчават богатите

Проф. Иван АнгеловИзвестно е, че данъците се делят на преки и косвени. Преките (върху печалбата и върху доходите на физическите лица) се плащат предимно от богатите и заможните. В ЕС те осигуряват 33,4% от бюджетните приходи, а в България едва 16,02%. Косвените данъци (главно ДДС и акцизите) се плащат от всички, които потребяват продукти и услуги, независимо дали са бедни или богати. Всички хора се нуждаят от храна, облекло, обувки, жилище, отопление, осветление, транспорт, здравно обслужване, лекарства, образование и т.н., чиито цени включват 20% ДДС. Много хора пушат, пият алкохолни напитки, карат автомобили и така плащат още по-големи проценти акцизи, които се съдържат в цените на тютюна, алкохола и горивата. Косвените данъци са много по-високи от преките и се превръщат в още по-голямо бреме за най-бедните социални групи, кито участват в тяхното плащане. В ЕС те осигуряват 33,4% от бюджетните приходи, а в България 43,5%. Колкото по-голям е делът на косвените данъци в бюджетните приходи, толкова по-несправедлива е данъчната система. И обратното. От тези числа личи, че нашата данъчна система е несправедлива и дори антиевропейска. Тя обслужва богатите и товари бедните.

Вече 10 години у нас се води дискусия по така наречените „плоски” данъци. Названието им идва от английската дума „flat” (равен, плосък). Точното им професионално название е пропорционални данъци. Става дума главно за данъка върху печалбата и данъка върху доходите на физическите лица. Първият се плаща от стопанските предприятия (юридически лица), а вторият .от отделните граждани (физически лица). Първият беше въведен у нас в последния му 10 процентов вариант в началото на 2007 г., а вторият в началото на 2008 г.

Това беше направено от така наречената Тройна коалиция (БСП, НДСВ и ДПС). Политическа отговорност за въвеждането му носят трите партии, но в обществото и особено в политическите среди тя се стоварва главно върху мандатоносителя – БСП. От БСП твърдят, че не са били ентусиасти за въвеждането им, но либерално настроените ръководства на НДСВ и ДПС са настоявали за това. А ръководството на БСП очевидно не се е съпротивлявало достатъчно. Макар че през последните години БСП все повече се дистанцира от тези данъци, някои нейни дейци продължават да твърдят, че за времето си те били необходими и полезни, но сега вече не са. И затова настояват за отмяната им.

От икономическа и социална гледна точка, като имам предвид тяхната същност и съвременната европейска и световна практика, те не са необходими и полезни, а са вредни – и тогава, и сега. Ако бяха полезни щяха отдавна да се прилагат масово в Европа и по света. А няма нито една развита страна, която прилага такива ниски плоски данъци. Това говори само за себе си. То сигурно не е случаен пропуск! Дори само от това може да се съди какви хора управляват България през последните 27 години и кого обслужват. Те вредят на народа, а той продължава да ги търпи! Мърмори, но търпи!

Твърденията, че тези ниски пропорционални данъци били необходими и полезни се основават на общоизвестния факт, че плащането на данъци не доставя никому удоволствие, но данъкоплатците го правят с по-малка съпротива, ако данъците са ниски. Колкото по-високи са те, толкова повече расте изкушението да се укриват доходите, за да  не се плащат големи данъци. В професионалните среди за тази цел се използва известната Крива на Лафер – на името на американския икономист Артур Лафер.

В това има много истина. Никой не се радва да плаща данък. Мнозинството обаче разбира, че това е неизбежна необходимост. Всеки плаща с по-малко неудоволствие данък от 10-15-20%. Ако обаче данъкът стане 50-60-70% неудоволствието се засилва и расте изкушението да се укриват доходи, за да не се плащат прекомерно големи данъци. Освен това, хората са по-малко заинтересовани да се трудят и да получават по-високи доходи, ако преобладаващата част от тях се отнема от държавата под формата на данък. Ако данъкът е 100% никой няма да работи и да печели. Защото това би било равностойно на конфискация на доходите. Няма такава държава по света!

Неплащането на данъци би било безотговорно във всяко съвременно общество, което разчита на много публични услуги от държавата: здравеопазване, образование, развитие на науката и културата, развитие на инфраструктурата, важни социални услуги, грижи за децата, за възрастните и болните, за демографска политика, за опазване на околната среда, за вътрешната сигурност, за отбраната и т.н. А всичко това струва пари, много пари. Данъчната система е най-ефикасният инструмент за мобилизиране на част от създадената нова стойност за финансиране на публичните услуги. Всяка съвременна държава прави това, като прилага съответна данъчна система. За финансиране на публичните услуги се използват приходи както от преките, така и от косвените данъци.

В сложната система от данъци тук се спирам само на два, така наречени преки данъци: върху доходите на физическите лица и върху печалбата (корпоративния данък). Никое цивилизовано общество не възразява срещу прилагането на такива данъци. И всеки нормален човек, който живее в такива общества, разбира, че подобни данъци са нужни. Големият въпрос е какви да са те? Темите на споровете у нас през последните 10-15 години са дали да са високи или ниски, пропорционални (плоски) или прогресивни.

Либералните политици и икономисти са за ниски и плоски данъци. Социално ориентираните политици и икономисти са за умерено високи и умерено прогресивни данъци. Аз принадлежа към вторите. Главният ми аргумент за умерено високи и умерено прогресивни данъци е, че нашата държава трябва да осигурява изброените по-горе публични услуги и за това са й нужни ресурси. Набирането на тези ресурси неизбежно засяга икономически интереси, поражда финансово бреме. Това бреме трябва да се разпределя справедливо между труда и капитала, за да се приеме и подкрепя от различните социални групи. Всяка несправедливост поражда негодувание, което рано или късно прераства в отчуждение и съпротива. Това дестабилизира обществото, създава и изостря комплекс от противоречия, затруднява социално-икономическото развитие. Само авантюристите могат да си позволят да пренебрегват тези сложни последствия от толерирането на несправедливостта.

Преките данъци (върху доходите и печалбата) трябва да се плащат според възможностите на различните данъкоплатци. Най-бедните следва да се освобождават напълно от преки данъци, средните доходни групи да плащат умерени, а богатите – по-високи данъци. Това е икономически оправдано и социално справедливо – данъчното бреме да се разпределя в обществото според възможностите на различните социални групи да понасят финансов товар.

Десните политици и икономисти казват, че плоският данък бил най-справедлив! Това не е вярно! Защото едно е данъчното бреме ако на човек с 400 лева месечен доход, недостатъчен дори за да оцелее биологично неговото семейство, се отнемат 40 лв. при среден 10 процентен данък. Съвсем друго е бремето за човек с 40000 лева, комуто отнемат 4000 лева при 10 процентен данък. С останалите 36000 лева той и семейството му не само ще живеят добре, но и ще чувстват удовлетворението от по-високата си квалификация, производителност и предприемчивост, направили възможен високия нетен доход, след плащането на данъка. И ще се стремят да работят още по-добре и да печелят повече.

Ако средната данъчна ставка е 20% този човек ще плати 8000 лв. Ще му останат 32000 лева, с които не само ще продължава да живее добре със семейството си, но и ще чувства ползата от високото си образование, производителност и предприемчивост. И ще продължава да се труди и да печели повече.

Ако за момент допуснем авантюристичен подход – средна данъчна ставка 60% този данъкоплатец ще трябва да плати 24000 лв. данък върху дохода. Ще му останат 16000 лв. Той би могъл да живее със семейството си що годе нормално с тези средства и да посреща най-належащите си нужди по своя стандарт, но няма да може да издържа образованието на двете си деца в престижни училища и университети, да си построи удобно жилище и вила, да си купи и поддържа хубава кола, да отива на почивка със семейството си на интересни места по света, да спестява и т.н. Този човек ще се замисли дали си струва и в бъдеще да се труди така всеотдайно и да проявява предприемчивост и наверно ще стигне да заключението, че не си струва. От това ще загуби и той, и обществото. Следователно, такова високо облагане не е рационално!

Едно е да се говори за 10 или 20% среден данъчен процент и друго – за 20 или 25% максимален данъчен процент при прогресивното облагане. Максималният процент не се прилага за целия размер на дохода, а само за съответния данъчен „етаж”. Средната ставка ще бъде доста по-ниска от максималната, защото ще има необлагаем минимум от 460 лв., колкото е минималната работна заплата. Следващият етаж, примерно от 461 до 5000 лв. ще се облага с 10%; следващият от 5001 до 10000 с 15% ; от 10001 до 20000 лв с 20% и над 20001 лв с 25%. Това са само примерни величини, за да се покаже начинът на прилагането им при прогресивното облагане.

Умерено високият прогресивен данък не потиска стимулите за труд и предприемчивост, както казват неговите противници. Така говорят само некомпетентните или недобросъвестните му критици. Неслучайно  всички развити страни в Европа, Америка, Япония, Австралия и други региони на света прилагат умерено прогресивно облагане и се развиват успешно. Световният опит го потвърждава. И го правят от десетилетия, дори от векове. Във Великобритания прилагат за първи път прогресивно облагане в XIV-ти век, а в САЩ в 1861 г.

Данъчната система обаче не трябва да прекалява с много високи данъци, защото ще потиска предприемчивите хора, които ще загубят интерес към новаторството ако им се отнемат 60-70 и повече процента от общия размер на доходите. Илюстрирах това по-горе със 60% средно облагане. Трябва да се търси здравословен компромис между заделянето на средства за финансиране на публичните услуги и запазването на стимулите за предприемчивост. Защото без предприемчивост и новаторство не е възможно ускорено догонващо икономическо развитие, от което така много се нуждаем.

Неслучайно във всички развити страни с активни функции на държавата в регулирането на стопанската дейност и в предоставянето на публични услуги, с нормално гражданско общество, с грижа за справедливост и солидарност, а също и с грижа за стимулиране на предприемчивостта, прилагат умерено високи и прогресивни преки данъци. Така е и в Европейския съюз към който ние принадлежим, а също и в други европейски държави. То може да се види от Таблица 1., където са показани данъчните проценти за трите основни данъка: върху печалбата, върху доходите на физическите лица и ДДС.

Таблица 1. Данъци в европейските страни в %.
(Източник: Wikipedia. Tax rates of Europe. Пояснение: Посочването на няколко числа показва, че се прилагат няколко данъчни ставки. България е една от малкото страни с единна ставка за ДДС и преките данъци. Възможно е междувременно някои от данъчните ставки в отделни страни да са леко променени, но това не изменя показаната тук обща картина на данъците в Европа.)

Страни Максимални ставки за корпоративен данък Максимални ставки за данъка в/у доходите Стандартен ДДС
Австрия 25 50 20
Белгия 33,99 70 21;12
България 10 10 20
Хърватска 20 40 25;13
Кипър 12,5 35 19;8;5
Чехия 21 15 21
Дания 22 55,56 25;0
Естония 20 20 20;9
Финландия 20 56,05-62,05 24;14;10
Франция 33,3;36,6 45;49 20;10;5,5;2,1
Германия 30,18-33,33 13,5-45;0 19;7
Гърция 26 42;46 23;13
Унгария 10;19 16 27
Ирландия 12,50 41 23
Италия 31,4 45 22
Латвия 15 23 21;12;0
Литва 15 42 21
Люксембург 29,22 40 17
Малта 35 35 18
Холандия 20;25 52 21;6;0
Норвегия 27 47,2;53,7 25;15
Полша 19 32 23
Португалия 21 46,5 23;13;6
Румъния 16 16 24;9;4
Словакия 22 19 20;10
Словения 17 50 22;9,5
Испания 28;25 42 21;10;4
Швеция 22 56,6 25;12;6
Швейцария 25 45,5 8
Турция 20 35 18;8;1;0
Великобритания 18 17 20
Русия 20 13 18;10;0
Украйна 18 17 20

Показаната в таблица 1. данъчна картина на Европа е изстраданият опит на много страни в продължение на десетилетия, а за някои от тях и столетия. Повечето от тези страни имат далеч по-голям опит от нас в данъчната политика. Възниква въпросът: ако толкова много най-развити европейски държави с демократични традиции, с многовековен опит в развитието на техните икономики и общества, са стигнали до заключението, че трябва да прилагат умерено високи прогресивни преки данъци, на какво основание България отказва да се възползва от техния опит и упорито, на инат, прилага данъци, които облагодетелстват заможните и най-богатите и натоварват с данъчното бреме бедните и средните слоеве. У нас се прилагат най-ниските данъци върху доходите и печалбата и то без необлагаем минимум. В Европа има само още една държава без необлагаем минимум. Тази допотопна данъчна политика на българските политици е повече от странна!

Десните български политици и икономисти – поддръжници на ниските плоски данъци не може да не разбират тази очевидна истина! Те ни поучават постоянно, че трябва да се придържаме към евроатлантическите ценности.  Но за тях изглежда има други, по-важни ценности, за които не е прието да се говори публично. Корените на тези други ценности са в защитата на собствените им високи доходи и доходите на едрия български капитал от нормално европейско, дори по-ниско от европейското, облагане с преки данъци, което аз предлагам. Те се възползват от положението си на автори на данъчните закони и се грижат за егоистичните свои и на поръчителите им интереси. Ето това е голата истина за голямата привързаност на досегашните български управници към ниските данъци.

И все пак, нашите поддръжници на ниските плоски данъци не са голословни. Те се опитват да използват някакви „аргументи” за привързаността си към тези данъци, с които смятат че са ощастливили българския народ. В резултат на това, сега у нас пръщи от „социална справедливост”, защото, както вече посочих, те считат плоските данъци за най-справедливи. Нека разгледаме тези „аргументи”.

Десните политици и икономисти твърдят, че с ниските „плоски” данъци се извеждат на „светло” доходите и печалбите и се плащат добросъвестно определените от държавата данъци. В резултат на това, казват те, въпреки ниските данъчни ставки, в бюджета постъпвали по-големи приходи, защото намалявали изкушенията за укриване на доходи и печалби. Позовават се отново на логиката на кривата на Лафер, за която стана дума по-горе. Вече близо 10 години повтарят пред неосведомените хора, че постъпленията в бюджета растат, благодарение на ниските плоски данъци. Правят го и до ден днешен.

Истината обаче е съвсем друга. И десните политици и икономисти я знаят, защото и те имат достъп до официалните данни, на които се позовавам аз. А данните на Министерството на финансите потвърждават, че бюджетните приходи не само не растат, а стагнират и в някои случаи дори намаляват. Данъкът върху печалбата (10”%) беше въведен на 1 януари 2007 г. През тази година постъпленията в бюджета от този данък са били  1676,6 млн. лева, а през 2014 г. са 1679,3 млн. лева. Голямо „осветляване” на печалбата нали! Цели 2,7 млн. лв. прираст в сравнение с 2007 г., т. е.за 8 години през които действа плоският данък върху печалбата.

Случило се е някакво друго събитие през 2015 г., което е увеличило приходите от данъка върху печалбата на 1860,4 млн. лева. През този период има бавен растеж на производството. Има подобрения в работата на предприятията. Направени са технологични, организационни, управленски и други нововъведения, водещи до по-големи печалби. Би трябвало да се повишава и ефикасността на данъчната администрация, осигуряваща по-добра събираемост, дори при неизменна данъчна система. Би трябвало постепенно да се подобрява и дисциплината на данъкоплатците от по-високо съзнание или от страх за наказания и т. н. Всичко това би следвало да води до далеч по-големи постъпления и без въвеждането на този, считан за „вълшебен” данък.

Убедителен прираст на приходите през тези 10 години обаче няма. Символичните подобрения през отделни години се дължат очевидно на други фактори. Тогава къде са резултатите от въвеждането на този данък, с които неговите привърженици ни заблуждават? Няма такива резултати! Няма „осветляване” на печалбата в предприятията.

Таблица 2. Постъпления в републиканския бюджет в млн. лева.
(Източник: Сайт на Министерство на финансите, раздел Статистика. Пояснения: Прирастът на постъпленията е спрямо предходната година.)

Години Корпоративен данък-постъпления Корпоративен данък-прираст Данък в/у доходите-постъпления Данък в/у доходите-прираст
2005 932,4 1248,6
2006 1206,4 +274,0 1324,6 +76,0
2007 1676,6 +470,2 1808,7 +484,1
2008 2059,6 +383,0 1950,6 +141,9
2009 1617,4 -442,2 2029,8 +79,2
2010 1242,5 -374,9 2012,7 -17,1
2011 1495,9 +253,4 2179,6 +166,9
2012 1478,1 -17,8 2297,7 +118,1
2013 1553,0 +74,9 2348,5 +50,8
2014 1679,3 +126,3 2596,6 +248,1
2015 1860,4 +181,1 2731,2 +134,6

Ако се обърнем към данъка върху доходите на физическите лица, въведен от 1 януари 2008 г. ще установим, че абсолютният прираст на постъпленията през предходната 2007 година, при по-висок и прогресивен данък, е бил 484,1 млн. лева. През 2008 – първата година от действието на новия данък е бил 141,9 млн. лева, които се дължат на премахването на необлагаемия минимум, а не на „осветляване” на доходите. През следващите няколко години има сериозни намаления на размера на постъпленията, последвани от подозрително големи колебания на прирастите до 2015 г.

Ако сравним първата (2008 г.) и последната (2015 г.) от действието на този данък, установяваме известно увеличение на годишните постъпления, което е доста скромно за такъв продължителен период. Това увеличение обаче се дължи на действието на голяма група фактори, за част от които споменах по-горе при данъка върху печалбата. Много е трудно да се докаже каква част от това увеличение се дължи на осветляване на доходите и изобщо има ли такова. Значителните годишни колебания пораждат допълнителни съмнения.

След като през всички разглеждани години действа факторът „нисък данък” и ако влиянието му е съществено, то би трябвало да доминира и да гарантира стабилно увеличение на постъпленията и по двата данъка. От данните личи, че има много големи колебания по години, а при данъка върху печалбата постъпленията през 2007 и 2014 г. са еднакви. От това следва, че ниските плоски данъци не въздействат осезателно за трайно и стабилно увеличение на постъпленияята, за да се почувства тяхното присъствие. През годините с появата на други фактори настъпват колебания в постъпленията. От това пък следва, че няма влияние на ниските данъци или ако го има, то е символично и се размива между въздействието на другите фактори.

Сигурно е едно. Ако изобщо има някакво подобрение в постъпленията, то не е в резултат на ниските данъци, а на съвместното действие на много фактори. Няма убедителни доказателства, че „осветляването” на доходите е между тях. Дори ако допуснем, че има някакво „осветляване”, то е слабо и не е между главните причини за увеличение на бюджетните приходи. Любителите на ниските плоски данъци произволно приписват на тях резултатите от въздействието на всички други фактори, за да докажат това, което им се иска да бъде доказано. В този си стремеж не се спират пред фалшификации и лъжи.

За доказване на зависимостта между нивото на данъчните проценти и размера на данъчните постъпления в бюджета либералните икономисти винаги се позовават на „кривата на Лафер”. Преобладаващата част от световните автори по тази тема се съмняват, че тя е доказала себе си. Дори самият Артур Лафер се въздържа от категоричното обвързване на неговото име с тази крива. Защото един и същ процент на данъчно облагане има различен ефект върху данъчните постъпления в различните страни. Намесват се множество икономически и неикономически причини. Тук не е времето и мястото да се спирам на тях.

Смея да твърдя, че „кривата на Лафер” не работи в България. Защото у нас има поговорка: „Законът е врата у поле. Глупците минават през нея, а умните я заобикалят”. Казват, че в Америка, Германия, Швеция и други страни много хора се гордеят, че плащат редовно данъците си. У нас се гордеят, когато не ги плащат или лъжат държавата. У нас е широко разпространен изразът: „И нулев да е данъкът, пак няма да го плащам”. Или вземете такъв дребен на пръв поглед факт: много пътници с трамваите в София на слизане оставят използвания си билет на седалката, за да бъде ползван от други, без да плащат. Има много икономически, психологически, исторически и текущи причини, за да е така. Не трябва да обвиняваме за това само народа си! Защото обикновените хора се отнасят към държавата така, както тя се отнася към тях. Дано настъпят промени при следващите поколения.

И по други поводи съм се убеждавал, че не всички правила и икономически инструменти по управлението на стопанството, които работят в Германия, Дания, Норвегия и други страни, работят и в България. Затова трябва да внимаваме при механичното копиране на техния опит. Опитите на един колега да доказва увеличението на постъпленията в резултат на ниското плоско облагане, с повишаването на броя на милионерите у нас, е несериозен като аргумент и не заслужава внимание. Няма по-пряко и по-надеждно доказателство за причинно-следствената връзка между новите данъчни ставки и постъпленията в бюджета, от данните в таблиза 2. А те не потвърждават наличието на такава положителна причинно-следствена връзка.

С най-ниските плоски преки данъци властите целят да оставят по-голямата част от новата стойност на бизнеса, за да я използва за инвестиции с които да осигурява по-висок растеж на БВП, по-голяма заетост, по-високи доходи. Защото, казват десните политици и икономисти, държавата била лош управленец и прахосник, а частникът – по-добър управленец и с по-рационално стопанско поведение. Съветниците на Президента Рейгън на времето бяха поставили в устата му благозвучния като езикова конструкция, но глупов израз: „Държавата не може да решава проблеми, защото тя самата е проблем”. Чудесни аргументи (с изключение на думите на Рейгън) ако бяха верни! Таблица 3. ще ни помогне да проверим:

Таблица 3. Разходи за инвестиции.
(Източник: НСИ. Статистически справочник за съответните години. Пояснение:  Не соча данни за 2008 и 2009 г., понеже са кризисни и не са показателни за инвестиционната активност.)

Години Инвестиции-млрд. лв
2007 21,9
2008
2009
2010 16,2
2011 17,9
2012 19,1
2013 18,1
2014 15,7
2015 18,2

Нашата практика не потвърждава наличието на повишена инвестиционна активност след въвеждането на ниските плоски данъци. През предкризисната 2007 г., т. е. преди тяхното въвеждане, инвестициите у нас са били 21935,0 млн. лева. През 2010 и следващите години, въпреки официалните твърдения за икономически растеж, има рязък спад на инвестициите, който не е преодолян и до сега в условията на ниски плоски данъци. При това, част от инвестициите през последните години са от оперативните програми на ЕС, които нямат нищо общо с данъчното облагане. Ако не бяха тези допълнителни източници инвестициите щяха да са още по-малки.

При рязкото намаление на данъците върху доходите и печалбата след 2007-2008 г., на разположение на бизнеса остават ежегодно поне по 4-5 млрд. лева допълнителен ресурс. Като изхождаме от предкризисната 2007 г. ако съществена част от този ресурс се насочваше за инвестиции, през последните години те би трябвало да са около 25-26 млрд. лева. А са 16-18 млрд. лева.

Къде са 30-те млрд. лева, получени от българския бизнес през последните шест години в резултат на по-ниските данъци, след като не ги намираме между инвестициите? Къде, освен да са използвани за паразитно потребление, за финансиране на корупция и престъпност, за трансфери в чужбина, за ограничени спестявания в банки или в ценни книжа и т. н. За всичко друго, но не и за инвестиции, растеж и заетост в България. Класацията на Световния Икономически Форум по конкурентоспособност, която поставя нашите фирми между последните в света, е доказателство за това. Който се интересува за подробности може да отвори сайта на Световния Икономически Форум – Глобален доклад по конкурентоспособност, раздела за България, сс.130-131 (WEForum, Global Competitiveness Report 2016-2017).

Привържениците на ниските плоски данъци ни внушават от години, че те ни правят по-привлекателни за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Техният приток щял да се увеличи, щели да растат производствените инвестиции, да се ускорява растежът на БВП, да расте заетостта, доходите, да се повишава техническото равнище на нашата икономика, да се засилва производственото коопериране на наши фирми с реномирани западни компании. И това би могло да е добре в някои случаи, ако беше вярно. Казвам «в някои случаи», защото опитът на нашата и на други страни с ПЧИ е доста противоречив.

Между въвеждането на ниските плоски данъци и потока от ПЧИ обикновено има лаг във времето. Необходими са 2-3 години докато чуждестранните инвеститори научат за нашите привлекателни данъци, докато проучат надеждността и стабилността на правната ни система, наличието на инфраструктура, на квалифициран персонал, защитеността от престъпност и корупция, докато намерят подходящи проекти за инвестиране и т. н. Поради това представям тук притока на ПЧИ от 2010 г. насам (виж таблица 4.)

Таблица 4. Приток на ПЧИ в България.
(Източник: сайт на БНБ, раздел Статистика.)

години млрд. евро
2010 1,17
2011 1,48
2012 1,32
2013 1,38
2014 1,16
2015 1,69

Няма доказателства, че ниските преки данъци в нашата страна са подействали за привличане на повече ПЧИ. С най-ниските ни преки данъци в ЕС, би трябвало да се очаква възходящ тренд в инвестиционния поток към нас. Такива признаци през последните 6 години няма. Всеки икономист знае, че привлекателността на една страна за що годе надеждни по качество ПЧИ се предопределя от много фактори. Ниските данъци са само един от тях, при това не най-важният. Защото дори те да излъчват някакви позитивни сигнали към чуждестранните инвеститори, достатъчно е в съответната страна да действа така нареченият «данък корупция», за да се неутрализира всичко положително и сериозните чужди инвеститори да заобикалят тази страна. Нещо подобно се случва и с нас. Това показва, че ниските данъци сами, без наличието и на другите условия не могат да играят важна роля за привличане на ПЧИ.

Въз основа на изложеното до тук безспорният извод е, че ниските плоски данъци до сега не допринасят за развитието на българската икономика. По-скоро обратното, защото я лишават от ресурси. «Аргументите» на техните привърженици не се потвърждават. Освен че са антисоциални, тези данъци са и антиевропейски. Ненормално е в една страна член на ЕС като нашата, данъкът върху печалбата да е 10%, при среден за общността около 30-32%. Ненормално е данъкът върху доходите на физическите лица у нас да е 10% и без необлагаем минимум, докато във всички други страни членки има необлагаем минимум, а средният данък е около 40%. При такива различия и в условията на общ Европейски пазар, даваме основания на другите страни членки да ни обвиняват в нелоялна данъчна конкуренция и дори в данъчен дъмпинг.

Други европейски страни вече оказват натиск върху нас за повишаване на преките ни данъци. Нашите управници и медиите си мълчат за това, но Бойко Борисов го призна  публично в началото на ноември тази година. Това произтича и от самата логика на интеграционните процеси, особено в Еврозоната, към която някои сънародници ни съветват да бързаме, при положение, че нейното бъдеще не е сигурно. В Еврозоната, която е икономическото ядро на Европейския съюз, са недопустими такива големи различия в данъчната политика.

В ЕС протичат всеобхватни интеграционни процеси в икономиката и извън нея. Това важи и за интеграцията в данъчната политика. Твърденията на нашия министър на финансите преди десетина дни, че и другите страни членки на ЕС вече се ориентират към плоски данъци, не отговарят на истината. Той знае, че това не е вярно, но заблуждава българските граждани. То би било наистина странно – новите членки на ЕС от Източна Европа, които прилагат такива данъци, да диктуват данъчната политика на целия ЕС, при положение че произвеждат нищожен дял от БВП на общността,. Това звучи несериозно.

Плоски данъци в Европа има само в източно-европейските страни, където е присъствал МВФ в миналото. С изключение на Албания и Черна гора , те са далеч по-високи от нашите 10%. За данъка върху доходите варират между 13 и 22%, а за данъка върху печалбата между 12 и 25%.

Разтревожени от нарастващото неравенство по света, цивилизованите държави се ориентират към мерки за овладяване на този опасен процес. Наред с новата по-гъвкава политика по доходите, прогресивното облагане е един от ефикасните инструменти за смекчаване на растящото неравенство. Бъдещето в данъчната политика е към умерено прогресивно облагане, а не към ниските плоски данъци от 10%, нито към прекалено високите прогресивни данъци от 50-60 и повече процента.

Проф. Иван Ангелов, член-кор. на БАН, източник: в-к „Дума”

30th Nov2016

Словашкият опит в дуалното образование: бавен, но стабилен спад на младежката безработица

by Черно и Бяло

Словашкият опит в дуалното образование бе обсъждан днес в София на заседанието на Форума за дуално образование в рамките на проекта ДОМИНО, швейцарска подкрепа за навлизането в България на дуалното образование от модерен тип.

12195906_1636094489998703_3648557904171022554_nКакто и България, Словакия използва опита на Швейцария, Австрия и Германия за реформирането на професионалното си образование чрез навлизане на дуалната система. През 2011 година Словакия страната е четвърта по младежка безработица в ЕС (30 процента), а бизнесът се оплаква от липсата на квалифицирани кадри. „Осъзнахме, че ако искаме да намалим младежката безработица, трябват подготвени кадри и то в сфери, които се търсят от бизнеса“, посочи Карел Якубик от Министерството на образованието, науката, изследователската дейност и спорта на Словакия. Същата година страната започва петгодишен проект с швейцарско финансиране на обща стойност близо 4,5 милиона швейцарски франка, който подпомага разработката на методика за квалифицирани преподаватели по професионално обучение и наставници във фирмите, създаването на нови учебни програми, популяризиране на дуалното образование, проучването на икономическия му ефект като основа за законодателни промени.

Днес младежката безработица в Словакия е около 24 процента, спада бавно, но стабилно. В дуалното образование участват 55 училища и 463 предприятия. Бизнесът предлага близо 3000 работни места за учениците с професионално образование, докато миналата година са били два пъти по-малко. Все повече ученици се насочват към професионалното обучение, защото го намират за по-привлекателно и перспективно от университетската диплома, но то не им затваря вратите за висше образование.

Учениците в Словакия имат минумум 1400 часа професионално обучение под надзора на учител в професионалното училище или наставник във фирмата. Учениците, които вече работят във фирмите, получават от 50 до 100 процента от възнаграждението на работниците. По преценка работадателите предоставят и месечна бизнес стипендия, която може да достигне четирикратния размер на минималната издръжка за живота.

Словакия предвижда стимули за бизнеса за участие чрез данъчни облекчения, които се изчисляват според броя на учениците или обучението им в реална работна среда. 3 200 евро е намалението на данъчната основа за всеки ученик, има годишно между 200 и 400 часа обучение в работна среда или 1 600 евро, когато обучението е по-малко от 200 часа.

Проектът ДОМИНО

Проектът ДОМИНО („Дуално образование за модерните изисквания и нужди на обществото”)  се изпълнява с финансовата подкрепа на Конфедерация Швейцария по Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Целта на проекта е не само навлизането на дуалното образование в България по швейцарски модел, а и подкрепа за страната да изработи свой собствен модел, съобразен с историческите и културните традиции.  Общата му стойност е 3 530 000 швейцарски франка, като 15 процента е съфинансирането от българското Министерство на образованието и науката.

Специален Форум за дуално образование координира участието на всички заинтересовани страни – държавни институции, частни фирми, браншови и бизнес организации, местни институции и неправителствения сектор, за навлизането на дуалната система в българското образование, използвайки традициите на страната и най-доброто от чуждия опит.  В рамките на проекта се разработват нови учебни планове и  програми, обучават се учители и наставници, както и експерти по дуално образование.

От учебната 2016/2017 година близо 40 ученика в 16 училища в цялата страна се обучават по общо пет професии (машинен техник, техник-технолог в хранително-вкусовата промишленост, електротехник, техник по газови системи и готвач). 60 водещи български и чуждестранни фирми са партньори в проекта, осигурявайки на учениците практика за добиване на конкретни професионални умения, наставници и реална работа срещу заплащане, както и перспектива за пълноценна работа сред завършването на училището.

През май 2017 година ще завършат първите ученици по ДОМИНО – паралелката в Професионална гимназия „Иван Хаджиенов” – Казанлък, където учат  за професията машинен техник, специалност „Машини и системи с цифрово-програмно управление”. Те вече имат два дни в училище и три дни в местни предприятия като пълноценни работници, съчетавайки знанията от класната стая и уменията, придобити в реална работна среда.

За повече информация за ДОМИНО следете фейсбук-страницата на проекта: https://www.facebook.com/swissdualeducationbulgaria/

08th Nov2016

Д-р Памела Мюлман от агенция TINA Vienna разказва за стратегията „Виена – интелигентен град“

by Черно и Бяло

Виена – интелигентен град

goreОт години австрийската столица се смята за едно от най-добрите места за живеене в света. Какво повече? „Защитата на нашите ресурси и укрепването на нашата икономика като основа за социална справедливост са големите предизвикателства за градовете през 21 век“ – смята кметът на Виена д-р Михаел Хьопл. И през март 2011 г. обявява инициативата Smart City Wien или „Виена – интелигентен град“. През 2014 г. вече е приета и дългосрочната Рамкова стратегия Smart City Wien за развитието на града до 2050 г. Определени са три области на действие: ресурси – качество на живот – иновации. А ключовата цел за 2050 г. е постигането на „най-доброто качество на живот за всички жители на Виена, като същевременно се намали консумацията на ресурси. Това ще се осъществи чрез иновации във всички сфери.“ Стратегията обхваща всичко – от инфраструктура, енергетика и мобилност до най-малките аспекти на градското развитие. Обединява всички области на знанието и усилията на всички заинтересовани страни.

Д-р Памела Мюлман е експерт в агенция TINA Vienna – част от Виена холдинг /структура, която обединява фирмите към общината/. Срещнахме се с нея, за да ни разкаже повече за стратегията Smart City Wien и работата, която се извършва по нея.

Г-жо Мюлман, каква е ролята на вашата агенция в инициативата „Виена – интелигентен град“?

ПМ: TINA Vienna е частна фирма, тя не е част от общинската администрация на Виена. Ние обаче осъществяваме помощна дейност, оказваме подкрепа за реализирането на нейния проект за интелигентен град. Фирмата ни се състои от два отдела – агенция Smart City (за интелигентни решения) и енергиен център (за енергийна ефективност). Има общо 17 служители. Една от нашите задачи е да помогнем за осъществяването на стратегията Smart City Wien, която дава рамката за реализиране на всички други проекти на общината за интелигентен град. Тази стратегия започнахме да създаваме през 2011 г. на базата на вече течащи проекти в града. През 2014 г. Общинският съвет на Виена я одобри и прие. Тя бе подкрепена и от кмета д-р Михаел Хьопл и от заместник-кмета г-жа Мария Василаку.

Някои от целите, залегнали в стратегията, са заложени и в други програми на общината, като например в тази за развитие на транспорта. При осъществяването на Smart City Wien обаче се развиват нови форми на сътрудничество между различните участници в проектите. Например, между тези в транпорта, в озеленяването и други. Както казва общинският директор по градоустройство доброто е, че тя не е някаква съвсем нова отделна стратегия, тя е залегнала във вече съществуващите стратегии за развитие: на мобилността, на енергетиката, на оформлението на свободните пространства… Като при всички тези задачи във Виена вече няма такива, които да се осъществяват без интелигентни решения, което е работа на нашата фирма.

Проектите са от най-различен размер – от много големи до съвсем малки. Но може би най-известният в градоустройството като интелигентно решение е Асперн Виена.

Говорите за градчето Асперн Виена ли? Разкажете ни повече за него.

Това е нещо като град в града, съвсем нов квартал, в който ще се създаде жизнено пространство за 20 000 жители заедно с работни места за тях. Към момента в него живеят някъде между 6 и 8 000 души. Изгражда се на празно място, някога на полето там е имало летище. Финансира се както от общината, така и от строителни фирми. Осъществява се на фази. Едно от интелигентните решения е, че се опитваме от всяка, осъществената вече фаза, да направим изводи и да научим нещо, което да приложим в следващата. Ще ви дам един пример за такова пренасяне на идеи. Сред жителите на градчето, които вече са се нанесли там, направихме анкети, в които те да кажат какво биха искали още да се направи, какво не им харесва, какво не им достига. Резултатите от тях вече се прилагат в следващата фаза.

В новия квартал се предлагат различни форми на жилища: собствени, под наем, субсидирани. Желанието ни е колкото се може повече различни хора да живеят там. Моето лично мнение е, че те трябва да бъдат от различни възрастови групи. Но понеже жилищата във Виена са много скъпи, а в Асперн цените са по-ниски, към него проявяват интерес предимно млади хора.

Модерен квартал значи ли и модерни технологии в него?

Що се отнася до технологичните решения, в Асперн Виена има всякакви новости: сензори, мониторинг за всякакви данни, например за времето. А отоплението на сградите е различно – при някои е от възобноваеми източници, при други – от соларни съоръжения… Трети изцяло сами си произвеждат енергията. Повечето жилища там са от 4 до 6-етажни. Интересно е, че сега в Асперн почва изграждането на най-високата сграда от дърво. Това ще е експеримент, който ще покаже дали дървото е подходящо за такива строежи. Сградата ще е административна.

Интелигентните решения означават и предварително планиране. Когато проектът стартира, първо построихме метрото дотам, после започна изграждането на градчето. Асперн Виена трябва да се финализира през 2030 г.

Стратегията „Виена – интелигентен град“ е ориентирана към модерните технологии. Но в най-важното в нея е човекът, виенчанинът, и качеството на неговия живот. Затова целта ни е хората да се включат в интелигентните решения. Това означава, от една страна, идеите им да влязат в планирането, а от друга, да им се даде възможност да ползват новите технологии, които внедряваме благодарение и на тях.

А какво се прави за стара Виена?

Едната страна на интелигентните решения е възникването на квартали в нищото, а другата – реновирането на старите сгради. Сега започнахме работа по Европейски фар проект, който свързваме с реновирането на квартал Симеринг /11 общински район/. За него получаваме около 7 милиона евро, които се връщат от Европейския съюз във Виена. С тях ще се обновят две общински сгради. Този проект се провежда в три европейски града – Виена, Мюнхен и Лион. За Виена ръководството му се осъществява от Отдел 25 /за строителство, включително жилищно/. Ние сме им партньор. Цялостният проект за квартал Симеринг обаче включва и мобилността, и образованието, и качеството на живот в него. Казва се „Интелигентни заедно“ и в интернет под това име гражданите могат да дават своите идеи.

Какви са вашите предложения за енергийната ефективност?

Много важна тема за община Виена е парното отопление. Част от енергията за него се доставя от инсталацията за изгаряне на отпадъци в центъра на града. Но един проблем обикновено няма само едно решение. Винаги има няколко идеи. Едната е енергията, която се продоставя, да бъде екологична, другата засяга икономията на енергия, а третата – нейната ефективност. Например, интелигентно решение е разясняването на гражданите как да променят своето поведение, за да спестяват енергия. Самата общинска администрация на Виена се старае да бъде пример за това – в използването на енергията за сградите ѝ, при автомобилите ѝ и т.н. Например Отдел 48, който отговаря за обработката на отпадъците, първи изгради зелена стена на своята сграда, тоест, озелени фасадата си. Друго решение за постигане на енергийна ефективност е сътрудничеството с големите фирми, компании в града. Нашата задача е да им даваме съвети, да ги консултираме: как да избират източниците и доставчиците на енергията си, как да организират логистиката си в града, как да транспортират стоките си. Стига се дори дотам, че те оценяват дори това как може всеки от техните служители да даде своя екопринос. В момента, например, наши колеги са и в румънския град Галац за консултации и интелигентни решения по нов проект в областта на мобилността и стопанисването на паркинги.

Какви интелигентни решения прилагате в сферата на мобилността?

Във Виена се отдава много голямо значение на обществения транспорт. От една страна се разширяват линиите на метрото, на трамваите, а от друга, се опитваме да накараме гражданите по-често да пътуват с тях, за да се намаляват вредните емисии. Не знам дали ви е известно, но във Виена годишната карта за градски транспорт струва 361 евро, тоест, горе-долу по едно евро на ден.

Наред с градския транспорт, акцент във Виена е и лекият транспорт – придвижването с велосипеди, ходенето пеша. На пръв поглед това не изглежда кой знае колко интелигентно решение – има го отдавна. Но  новото, което се опитва да прави община Виена, е да обвърже един с друг различните начини на транспорт. В момента има една фирма към общината, която планира маршрутите на всеки. За целта тя е включила в програма данните за всички участници в движението – обществен транспорт, коли, коли под наем, таксита, ходене пеша и други. Потребителят вкарва желанията си и получава идеи, предложения. Например този, който кара автомобил в определена посока, да вземе и други да пътуват с него, като се комбинират. Целта е да се отговори на потребностите на клиента, да намери той най-доброто решение за себе си, като се избягва движението с автомобил.

Тук има и стимули за това. Например, в сайта на нашия хотел пишеше, че ще има 10% отстъпка от цената за клиентите му, които изберат да се придвижват из града с велосипед.

Възможно е. Трябва да се намери такава форма, която може да заинтересува хората. А какво може да е интересно за тях? Да спестят пари, да им се даде някаква награда и… те се въодушевяват. Но за да се стимулират тези решения е, трябва да има изградена инфраструктура за тяхното осъществяване. Например, да има вело алеи.

Ще остави ли колата си днешният виенчанин, за да се качи в метрото?

О, трябва още много да се направи за това. Виенчани обичат да си карат колите. И не са чак толкова много тези, които карат велосипеди. Но е факт, че все повече млади хора се отказват от колите. Има един интересен показател за сравнение в това отношение – през 2015 г. за първи път са купени повече годишни карти за градски транспорт, отколкото са регистрирани коли. Но като цяло хората тук ползват всякакви възможности за движение. Те имат своята кола, но си купуват и карта, ползват и велосипед.

А как стои въпросът с електромобилите?

Тенденцията е към покачване на техния брой не само във Виена, но и в цяла Австрия. Сега в общинската администрация се дискутира много активно въпроса къде да се поставят още станции за зареждането им. Община Виена и организацията за обществения транспорт стартираха един проект за електротаксита. И точно при него се установи, че станциите за зареждане не са достатъчно и не са разположени на най-подходящите места. Затова сега се обмисля този въпрос. Но трябва да кажем, че нашият град не е хълмист, и този факт предразполага много за ходене пеша или каране на велосипед.

Екатерина Павлова


Материалът е реализиран с подкрепата на Eurocomm – PR Wien.
Снимки: „Дипломатически спектър“ и
www.wien.info

13th Sep2016

Второ издание на SwiSSSoirée в София

by Черно и Бяло

Готард, най-дългият в света железопътен тунел, дойде в България

Символична жп линия ни води през Готард, най-дългия в света железопътен тунел, по първото му представяне в България, малко след официалното му откриване в Швейцария. „Готард в снимки и факти“ е със свободен достъп за посетители до 16 септември във фоайето на хотел „Хилтън“ в София.

Изложбата бе официално открита снощи и бе акцент на второто издание на SwiSSSoirée (Вечер на Швейцария), най-голямото събитие на алпийската страна в България.

Най-дългият и най-дълбокият в света железопътен тунел Готард е триумф на швейцарската инженерна мисъл и умение: дълъг е 57 км, минава 2,3 километра през скали под планината, построен е за 17 години от работили денонощно 2 400 души от 15 страни, изкопани са 28,2 милиона тона пръст и камъни, капацитетът му е до 260 товарни и 65 пътнически влака на ден. Скоростната жп връзка между северна и южна Европа под швейцарските Алпи ще е революционна за товарния трафик на континента, когато започне да действа по-късно през декември.

“Със SwiSSSoirée бихме искали да представим днешна Швейцария, в която се преплитат високи технологии и вековни традиции“, казва посланикът на Швейцария Денис Кнобел, инициатор на Швейцарската вечер. И второто ѝ издание бе организирано от Посолството на Швейцария и Българо-швейцарската търговска камара с подкрепата на частни партньори. “Надяваме се, че със събитието, което вече се превръща в добра традиция, показваме отблизо Швейцария с пъстротата и разнообразието й“.

„Билети“ за влак през тунела Готард бяха фишовете на традиционната томбола на Швейцарската вечер. Модерната представа за Швейцария бе допълвана от традиционна фолклорна музика, изпълнена на швицоргели (Schwyzerörgeli), типичен швейцарски акордеон. Името на инструмента идва от кантона Швиц, където е бил направен през късния 19-ти век. Макар и немного познат извън пределите на Швейцария, акордеонът има уникално звучене, наричано „швицки тон“.

SwiSSSoirée предложи на близо 250-те гости приготвено на място сирене раклет, кулинарен символ и гордост на Швейцария. Наред с други типични швейцарски специалитети и вина Вечерта популяризира и разнообразие на български фермерски сирена, кисело мляко, мед и сладка от защитени природни зони в Западен и Централен Балкан. Производството им е подкрепено от проекта „За Балкана и хората“ в рамките на Българо-швейцарската програма за сътрудничество.

02nd Jun2016

Стажантската програма на Карол с фокус върху IT сектора

by Черно и Бяло

Карол семестър, стажантската програма на финансова група Карол тази година освен конкретна тема има и специфичен фокус – IT сектора. Отново участниците ще бъдат студенти по бизнес и финанси и обучението ще е за инвестиционен и финансов анализ, но акцент ще бъде поставен върху високотехнологичната индустрия с участието на гост-лектори от България и чужбина. Секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в България е постигнал повече от петкратен ръст за последните 10 години, трикратно увеличение на дела от БВП и е създал 35 000 работни места, които се очаква да се удвоят през следващите години. Освен програмисти, реализация в него ще намерят и много финансисти. За първи път студентите от програмата ще посеят извън Карол компания не от финансовата, а от компютърната индустрия. Студентите за първи път ще изучават и как се прави оценка на start-up компании, а гост-лектор по темата ще е Ирина Димитрова, CFO на LAUNCHub. Предвидени са уъркшопи и реални казуси, а участниците ще работят и по индивидуален проект за оценка на компания.

DSC01463През 2015г. Bulgarian City Club в Лондон и Българска фондова борса – София станаха партньори по проекта. Като гост-лектор тази година от Лондон ще пристигне Георги Балджиев, инвестиционен банкер в Nomura International, Лондон. Ще бъде продължена добрата практика на кариерно ориентиране и освен за основните сертификати и професии във финансовата сфера, участниците ще получат и практически съвети как да се подготвят и кандидатстват за стажове и работа. Александър Горанов от Loughborough University, Великобритания ще разкаже личния си опит и ще даде конкретни напътствия.

Eкатерина Атанасов, инвестиционен мениджър от Neumann Capital Management, LLC ще дойде за втора година от Съединените щати, за да се срещне със студентите в Карол семестър. Този път темата ѝ ще бъде за инвестициите и оценката на компании в IT сектора.

Eдин бивш служител и настоящ консултант на Apple – Румен Попов, ще коментира двата тренда в инвестирането – големи инвестиции от VC фондове и crowd funding и ще разкаже за възвръщаемостта в няколко стартъпи в Англия. Той ще представи и тенденциите в технологичния сектор – от изкуствен интелект и виртуална реалност до автономни и електрически автомобили.

По традиция лектори и ментори са и водещите мениджъри и изпълнителните директори на компаниите в групата на Карол. Участниците ще имат възможност в рамките на програмата да посетят и БФБ-София и да видят как работи българският капиталов пазар, да получат практически знания и умения чрез индивидуални и групови инвестиционни задачи и казуси.

Още за програмата, сроковете и как да кандидатствате: тук

За програмата:
Карол семестър е без аналог, емблематична програма на Корпоративен университет Карол, създадена за студенти, които учат бизнес и финанси. Провежда се всяка година от 1 до 31 юли. С различни номинации у нас като част от проекта Корпоративен университет Карол – за иновативност, инвестиция в знанието, а през 2014г. класира Карол в топ 10 сред 100 финалисти в категория Международна компания на Leadership Excellence 500 Awards.
10th May2016

Предложение за икономическата политика на БСП

by Черно и Бяло

Открито писмо до делегатите на 49-тия конгрес на БСП

Проф. Иван АнгеловУважаеми делегати,
БСП загуби доверието на стотици хиляди хора през последните 15-20 години.
Най-ефикасно то можеше да бъде възстановено с действията ѝ през 2013-2014г., когато беше на власт. (more…)

07th Apr2016

Чартърни полети свързват България и Мароко

by Черно и Бяло

Очаква се двукратно увеличение на посещенията на българи в африканската държава

Интересът на марокански туристи и бизнесмени към България също ще се повиши

(more…)

24th Mar2016

Поглед към „Tретия свят“

by Черно и Бяло

На 17 март в столичния Салон „Журналист“ в СБЖ се състоя Презентация – Дискусия на проект за проблемите пораждащи масовото преселване на народи от Близкия Изток към Европа (more…)

16th Mar2016

Студенти организираха единственото българско кариерно изложение в чужбина

by Черно и Бяло

Четвъртото издание на единствения по рода си кариерен форум за българи в чужбина BG Careers Fair срещна над 160 български студенти с топ работодатели.

Pic1Събитието се състоя на 12 март в българското посолство в Лондон. Организира се изцяло на доброволни начала от сдружение „Български кариерен форум“.

Целта на изложението е да запознае студентите в чужбина с възможностите за работа и стаж в България и да предостави възможност на работодателите да намерят квалифицирани кадри за своите екипи. Мисията на организаторите е да вдъхновят повече студенти да се завърнат в България, като им покажат опциите за кариерно развитие, свързвайки ги с най-желаните работодатели.

Повече от 20 работодатели се включиха в събитието като преобладаващата част от тях са от сферата на IT, банковата и хранителна индустрия като Melexis, PPD, Винпром Пещера, Sutherland Global Services, VMWare, VP Brands International и Unicredit Bulbank.

“Интересуваме се от възможностите, които имаме в България. Ако решим да се върнем, искаме избора ни да е информиран”, споделиха участничките Симона и Мирослава по време на форума.

„Определено има какво да се прави в България и определено има нужда от млади хора, които да се върнат,’’ каза Юлия Прухтович, ръководител отдел Човешки ресурси на ПроКредит Банк.

Pic2В предишните три издания са се включили над 650 български студенти и над 45 компании.

Събитието се организира с помощта на българското посолство в Лондон, Тук-там, Заедно в час и българските общества във Великобритания и Германия.

Pages:123456»