11th Dec2016

Мароко в повест

by Черно и Бяло

Желанието ѝ да опише престоя си в Мароко я спохождаше все по-често. Искаше да разкаже преживявянията си, но в съзнанието ѝ нахлуваха непрекъснато спомени от времето от преди. Сега беше друго… Тя не беше същата, обстоятелствата и хората също. Разполагаше с достатъчно време, ето защо си позволяваше да не бърза. С всеки изминал ден отчиташе, че това, което се случва в ежедневието не притежава силата да заличава спомени, събития, факти, история. Нещо повече – то се превръщаше в нейн приятел. Знаеше, че моментът за написването на материала сам ще си дойде, а съдържанието на текста беше почти конструирано. Сега трябваше да реши дали да назове героинята си така както я знаеше в живота или да търси по-подходящото име. Но защо ли да търси ново име?!

maarakesh

Ана стоеше неподвижна. Очите ѝ изразяваха учудване, но лицето ѝ не показваше никаква емоция. Изправеното ѝ тяло не помръдваше, а това вече означаваше, че изненадата е наистина голяма. Дали всичко ѝ се нравеше или първите впечатления ѝ донесоха разочарование? Все още беше рано да се каже… Онова, което предстоеше носеше усещането за обещаващо преживяване, в което липсата на сценарий засилваше като че ли многократно нетърпението.

Трябваше да се сети разбира се, че времето беше внесло промяна във всичко наоколо – от вида на аерогарата, ширината на улиците, сградите, бляскавите хотели, та чак до облеклото на жените – богатство от стилове, в които тукашна девойка предпочела късата пола пред бурка, изглеждаше не само нелепо, но и твърде скандално. Да ,Ана отчиташе промените и в себе си, но беше сигурна, че суетата никога нямаше да победи чувството ѝ за естетика и тънкия усет към изящество и стил. В Мароко беше преживяла най-вълнуващите години от живота си и за нея това място щеше да се запази в съзнанието ѝ като земята на най-топлото слънце, уханията на младостта, смехът в градините на Мажорел и да, може би органичното усещане за близост с пустинята…

Движеше се бавно към таксито, което щеше да я закара в хотела, а умът ѝ чертаеше вече планове за дните напред. Само след час време тялото ѝ се наслаждаваше на спокойствието и премерения лукс в хотела, а след още броени минути – и на отпускащ мускулите, неочаквано топъл басейн.

Водата изми умората от пътуването и я настрои за работа. В този момент се случи нещо извън всякакви очаквания. Стоеше като омагьосана и не помръдваше. Шумът от силно  бръмчене я накара да се загледа. Точно над нея два самолета извършваха необичайни маневри, а само след миг се появи най-романтичното послание – огромно бяло сърце беше изрисувано в небето над Маракеш, а двете машини като по чудо бяха изчезнали. След секунди далеч по-мощен звук изостри любопитството ѝ. Това, което се случи през следващите минути беше истински спектакъл, в който да наблюдаваш танца на самолетите беше най-неочакваното и необичайно преживяване. Висш пилотаж! Продължи може би час и се повтаряше абсолютно всеки ден до края на престоя ѝ. Какво беше?

image-1Истинска случайност, съвпадение, знак или кой знае още какво? Можеше да го изтълкува даже като лично отправен поздрав към нея, но разбира се, беше доста самонадеяно и твърде абсурдно, за да е вярно. По-важно в случая оставаше усещането за преживяване, заради което след време щеше да сподели, че този път Мароко остана наистина в сърцето ѝ.

Случилото се през следващите дни можеше да бъде описано по много начини, даже да се повтори, но въздушните картини бяха сравними единствено с природно явление, за което се чака понякога с години, дори векове. За този спектакъл небето се беше превърнало в най-необикновената сцена или още по-точно – в мащабно художествено платно, върху което имаше рисунък, имаше пластичност и динамика, но и един твърде основен и необходим елемент – този на абсолютната изненада.

image-2Сега това, което трябваше да направи е просто да излезе на улицата, да вдиша нагорещения въздух и да се изгуби сред хората. Да, нуждаеше се от анонимност. Само така щеше да проникне в кутията на спомените си и да подреди парченцата от миналото до впечатленията от настоящето.

Избра най-прекият път към площада. Знаеше, че маршрутът ѝ включва и поляната с камилите. Толкова се радваше! Отново ще срещне хората, носещи традиционните дълги туники джелаба, онези същите ярки и контрастиращи на пясъците и измазаните в розово къщи и огради. Да, хората на Магреба. Каква мистичност!

Какво има в тях? Като че ли вятърът от планините на Алтай, пясъците на пустинята, както и африканското слънце. Без тези три природни елемента, както и още много наследствени дадености, интересът към тях би бил единствено повърхностно любопитсво, касаещо стил, поведение или мимолетно впечатление на фона на всичко останало.

Отдалече изглеждаха като поставени нарочно в определена конфигуралност. Да бъдат описвани е излишно. Стояха точно като за кадър, подканващ и без друго намеренията на Ана да търси сред преживяванията си най-вълнуващите фрагменти за своя разказ.

Следващите няколко часа изтекоха точно като пясък между пръстите ѝ. Толкова неусетно и толкова неочаквано.

– Вие търсите аптека, нали? – тя го погледна и продължи да се движи, пресичайки улицата. Мъжът не беше досаден. Не беше и случаен. Появи се, когато полицаят, стоящ пред внушителната порта го извика на име и посочвайки Ана обясни, че е добре да я придружи до площад Джемаа ел Фна.

image-4– Намира се до Кутубия, нали знаете, известната джамия, съвсем близо е… – усмихва се!

– Ще ви покажа и аптека. Ще се движим по тесните улици на Месината.

Тя стоеше точно под огромната тежка порта (Баб Агнау), а очите ѝ се свиваха в усмивката на човек, който беше видял току-що кавказкият снежнен човек. Но не, поводът за разсейването дойде от всичките накацали или стоящи прави перести щъркели, за които Мароко се превръщаше в най-топлото място за тяхната зима. Ана се радваше. Щъркелите бяха застанали като в засада. И освен това бяха толкова много.

image-5

Разходката ѝ продължи не според очакванията, но за сметка на това, изненадите бяха само приятни. Посети берберска аптека, пи кафе, разбира се, направи много снимки, а после се озова и на площада. Най-после! Но докато се движеше по криволичещите улички и разговаряше с придружителя си, направи извода, че всъщност промяната беше настъпила само във външния вид на хората. Иначе почти всичко запазено в спомените ѝ, се оглеждаше наоколо като в огледало, което я караше да се вълнува двойно.

– Инш Аллах – каза той, протегна ръка, докосвайки нейната и се сля в потока от разноликото множество.

Нямаше съмнение, мюсюлманската култура тук е фактор и то какъв!

Мъжът, отделил ѝ поне четиридесет минути време показа джентълменско отношение, а английският му беше достатъчно добър. От него Ана научи, че жените в Мароко си стоят по домовете, че мъжете им са доста или по-скоро, достатъчно богати и още нещо, казано не съвсем директно, но с подразбиране – че колкото една жена е по-корпулентна, толкова по-заможен е съпругът ѝ. Е добре, в този момент Ана нямаше как да не се усмихне. Все пак нейните 59 килограма не се вписваха в стандартите за мароканска естетика, но този факт не беше трудно да се преглътне.

image-7Когато навлезе в пределите на площада, веднага забеляза насядалите жени, доволно загърнати в черни роби и шалове, в стил хиджаб. На около десетина метра по-навътре почти се препъна в кошници, до които отново седяха жени. Едната от тях протегна изящно ръка и посочи четките си. Ето я и следващата емоция. Десет минути творчество и още пет за разговор. Огледа изрисуваната си с къна хенна ръка и доволна от резултата даде всичките си монети в знак на благодарност. В съзнанието ѝ изплуваха спомени за времето, в което боядисването с хенна се превръщаше в ритуал за нея. Сега усещането беше трогателно.

image-8

Слънцето грееше особено ослепително. Никога не разбра защо в тази жега по улиците се появяваха хора, облечени като за най-люта зима. От някъде се носеше особено остра и твърде неприятна миризма. Хора, дошли за първи път на това място биха се учудили ,но Ана имаше отговор. Знаеше, че навътре в лабиринтите на сука човек можеше буквално да се изгуби. А за документ като показания по-долу можеш да си изпатиш съвсем изневиделица. (молещи се мюсюлмани – б.а.)

image-9

В галериите човек попадаше в съвършено неочаквана обстановка сред всевъзможни предмети, а можеше и да се упои от смесените аромати на десетки екзотични подправки. Тук крайностите са доста шокиращи, но в това тя откриваше очарованието на предишни спомени и нищо не можеше да я смути.

Мракът, надвиснал над площада даваше знаци, че е по-добре да се насочи към хотела, да подреди мислите си и да планира следващите си маршрути в оставащото време от престоя ѝ.

image-10

В следващите дни програмата ѝ се подреди като по часовник. Разходки и пазар ,приятни моменти с момичетата от екипажа на самолета и особено с едно, две от тях, чиито усмивки внасяха европейско поведение в топлите пролетни вечери, прекарани край басейна.

В тяхна компания направи и онази разходка до известните градини на Мажорел. Избраха един от най-горещите следобеди. Но да се движиш пеша под парещото слънце се оказа твърде рисковано. Спасението се появи с наемането на файтон. Така разходката се превърна и в преживяване. Не, в приключение!

Ако на берберски Маракеш означава земя на бога, то мястото, в което попаднаха в този късен следобед можеше да се нарече просто оазис.

Ето я ботаническата градина! Толкова невероятна, че чак дъхът ти спира. Разположена е на площ от един хектар, а растителността е събирана от цял свят. Палмови дървета, храсти, гигантски кактуси, бугенвелии, лотоси, папрати – колекция от 350 вида растения, които са съчетани по най-причудливият начин. Синият цвят (мажорел блу) е доминиращ, но  контрастите от наситени багри в жълто, червено и оранжево, заедно с основния зелен цвят (този на растителността) създават уникалната комбинация в тази великолепна градина. Оазисът носи името на своя създател – Жак Мажорел. Художникът е гледал на творбата си като творец, създаващ шедьовърът на мечтите си и е успял. Далеч, по-късно, до неговото име се записва още едно – това на Ив Сен Лоран. Разбира се, известният дизайнер доизпипва детайлите, създава музей на берберското изкуство и допълва колекцията от екзотични растения, сред които човек наистина губи представата за време и пространство. Всеки би могъл да открие своето кътче в тази градина, но умът на Ана завинаги ще остане в плен от хармонията на ултарамаринът с бяло, розово и червено, тази буквално шокираща игра с цветове, в унеса, на която можеш да сътвориш и най-непресказуемите си проекти. Толкова магична, толкова зареждаща е атмосферата тук.

majorelle-garden-area-view-morocco-65Ана не се питаше кога започва деня в Маракеш? Понякога успяваше в зори да чуе провикващите се гласове от минаретата. A кога завършва един кратък престой в древната столица на Мароко? Когато си омаян и изморен от впечатления, но правиш извода, че не си посетил и една трета от забележителните, омагьосващи места на тази мистична страна.

Трябваше да отиде отново до Медресе Бен Юсеф, а също и в музея Дар Си Саид. Дворецът Бади, както и дворецът Бахия. Но това не беше всичко, разбира се. За Ана беше важно, че имаше шанса да се изгуби отново в царството на спомените си. В бъдеще я чакаше работа, в която новите преживявания осмислиха всичко необходимо, за което щеше да пише.

В хотела я чакаше нейният съпруг, командирът на самолета, който щеше да я върне на родна земя. Всеки път, когато се издигаше над облаците Ана извикваше възможно най-поетичните си чувства. Небе, слънце, необятност и една много тънка нишка, свързваща я с земята, наречена живот! Преземиха се точно навреме, а само три часа по-късно текстът стоеше на масата на главната ѝ редакторка.

текст и снимки: Даниела Владимирова Христова

06th Dec2016

Интернационален джаз фестивал Сардиния 2016 г.

by Черно и Бяло

В периода 10–17 юли 2016 г., в разгара на лятото, на далечния остров Сардиния се проведе „European Jazz Expo” – фестивал, популяризиращ широк спектър от забележителна джаз, поп и етно музикална култура, типична за Сардиния. Нима можем да очакваме нещо друго! Всеки от феновете на многоликата италианска музика в света, носи в сърцето си любовта, трепета и вълнението от нея!

Но да се върнем в действителността. Като представител на Международния джаз фестивал Банско, с директор уважаемия д-р Емил Илиев, имах честта и щастието да присъствам и се насладя на приказната атмосфера на това преживяване.

european_jazz_expo_sardegna_2015

И с малко предистория, бих искал да въведа читателя във творческите взаимоотношения на двата фестивала.

Преди година, по повод на майсторския клас, който организирах  на именития български виолончелист, проф. Стефан Попов със студенти от Музикалната консерватория „Пиерлуиджи да Палестрина“, гр. Каляри и който премина успешно, използвах шанса да бъда представен на артистичния директор на джаз-феста „Jazzine” Сардиния г-н Микеле Палмас. В сърдечен, непринуден разговор предложих идеята за бъдеща градивна колаборация между двата фестивала. Още тогава си дадохме сметка, че изграждането и реализацията на този проект би открила нови хоризонти за сближаване на двете ни музикални култури, тези на Сардиния и  България!

По късно, когато срещата и запознанството между директорите, г-н Микеле Палмас и д-р Емил Илиев се осъществи, проектът беше осмислен и по препоръка на д-р Илиев беше предложен „Триумвират“, с участието на популярния Ниш джаз фестивал. Така, бъдещата формация придобиваше респект и шансове за успех пред европейската общност!

На 12-и юли, с полет София-Рим-Каляри, се отзовах сред прелестната природа на автономния италиански район о-в Сардиния, желана дестинация от заможните туристи по света. Град Каляри, столицата на Сардиния, с право наричан „Перлата на Средиземноморието“ е разположен в най-южната част на острова и отстои на 300 километра от Тунис. Той е населяван от близо 150 000 италиано-говорящи жители, силно повлияни от католицизма. Всяка втора улица и площад са кръстени на почитан от тях светец! Градът датира от 7 в. пр. Хр. Основан е от картагенски колонизатори, които го наричат Каралис. През годините е бил под различни влияния – византийско, пизанско, австрийско, и други. Французите също се опитват да покорят града, но опитът им е безуспешен. Каляри се присъединява към обединена Италия едва през 1861 г.

Каляри е условно разделен на стар (исторически) и нов град, като повечето забележителности са разположени в старата част. Тя се наричана Кастело („Castello“) и е разположена на върха на хълм, от където може да се види и цялата красота на калярския залив. Старият град е обграден със древни стени и две средновековни кули, които са почти изцяло запазени. Сред основните забележителности се нареждат, базиликата Св. Сатурнин („Basilica of San Saturnino“), която е една от най-важните палео-християнски сгради в Сардиния (посветена е на патрона на града и е изградена през 5 век); Светилище на Светата дева от Бонариа („Our Lady of Bonaria“), построено от каталанци в началото на 14 век; Катедралата и разположения в близост до нея правителствен дворец на провинцията, забележителната църква Санта Еулалия, под чиито основи е съхранен уникален римски площад, руини от римски амфитеатър, аквадукт и други. В Кастело може да бъде разгледан и археологическият музей на Сардиния, както и посетителите от високо да се насладят на уникалната гледка на цялия град, простиращ се от край до край в подножието на крепостта. В далечината се  синее прелестния залив „Поето“, славещ се с кристално чистите си изумрудени води, в края на който е мистичния хълм „Седлото на Дявола“, повод за митове и романтични легенди в миналото!

Първите следи на хора на о-в Сардиния датират още от палеолита, но едва в неолитната ера човешкото присъствие става постоянно. Най-бележитият архитектурен и материален израз е този от Нурагите от бронзовата епоха. Посетителите на Сардиния днес преоткриват праисторическия Домус-де-Джанас, гробниците на Великаните и Нураги, средновековните селца в централна Сардиния и долината Кампидано.

Ден, преди официалното откриване на фестивала, бях топло посрещнат от любезните домакини, братята Массимо и Микеле Палмас, основатели и директори на Феста, които с огромна енергия, творческо въображение и ентусиазъм, вече 11 години водят успешно този изключителен музикален проект.

В тържествената зала на Консерваторията, със встъпителни слова, отправени към аудиторията и първенците на града, артистичният директор Микеле Палмас поздрави участниците във фестивала и им пожела достойно представяне.

Музикален сюрприз на вечерта беше изпълнението на световно известното джаз трио: Джон Скофиилд, американски джаз-рок китарист и композитор, Брад Мелдау, пиано и синтезатор и Марк Джулиана, ударни – всички те новатори-виртуози в джаза, изпълняващи широк спектър от стилове: джаз, фънк, блус, соул, и рок и  току-що завърнали се от триумфално световно турне, започнало от Ню Йорк, фестивала Монтрьо и Умбрия.

В следващите фестивални дни, джазовата музика завладя един тих, задушевен квартал, разположен в подножието на Крепостта, като две приветливи площадчета: „Сан Доменико“ и „Сан Джакомо“, отстоящи на стотина метра един от друг, бяха оборудвани, с красиво аранжирани подиуми, от които звучеше примамлива, разнообразна музика до късна нощ! Върволица от почитатели на джаза и попа от всички възрасти, непрекъснато сновяха между двата площада и си подбираха любимите  групи и музика. По съвест мога да кажа, че бях впечатлен от този нескончаем парад от разнообразни по стил, талант и душевност състави и солисти! Древната и загадъчна история на Сардиния е безкраен извор на странни, вълнуващи ритми, интонации, характерни за идентичнистта на Сарда и средиземноморската култура. Тука е мястото да отбележа изключителната роля на маестро Микеле Палмас, притежател на звукозаписно студио, (което имах шанса да посетя) и който в продължение на дълги години продуцира стотици записи на дискове с най- таланливите музиканти от Сардиния и Италия, както и  организира международни музикални фестивали в Италия и Европа. Това е завидна просветителска дейност! В разгара на фестивала, на един от площадите, директор Массимо Палмас организира пресконференция, на която бях представен на първенците на града, журналисти, директора на Консерваторията и елитни музиканти. След това имах честта да поздравя домакините от името на директора на джаз-фест Банско, д-р Емил Илиев и да уверя аудиторията, че нашите съвместни усилия няма да бъдат напразни и ще постигнем така желаното „побратимяване“ между нашите фестивали!

Неуспорим фаворит през първите дни на  фестивала беше очарователната, атрактивна певица Франческа Кориас, съпровождана от Мауро Лакони – китара, Филипо Мундула – бас и Джианрико Манка – ударни, като квартетът беше обявен с поетично звучащото име „Рундела“. Музиката, която артистите изпълниха с плам и въображение – смес от хип-хопи афро-американски ритми и интонации, беше топло посрещната от насъбралото се множество.

Представянето на „Árrogalla“ квартет, в състав: Франциско Меда „Arrogalla”, Мауро Палмас – мандола, Джанмарко Джими Диана – бас, Джанрико Манка – ударни, като прочувстеното им музициране ме развълнува и породи неочаквано силен, непреудолим интерес към сардмузиката, пренесе ме в един чуден, омагьосан свят с друго духовно измерение, толкова  различен и толкова примамлив! Комбинацията от звуци, мелодии, ритми на ориенталско-средиземноморската традиция съчетана с атмосферата на съвременния европейски джаз, това беше тайната на успеха на великолепните музиканти от квартета.

Дойде моментът да споделя с читателите предстоящите планове на директора Микеле Палмас за Европейски джаз фест през следващата 2017 година за Сардиния и България.

Основната цел на предстоящия музикалния мега-проект е обединяването на идеята  „Минало, настояще, бъдеще”. Елитна група, ръководена от Mayрo Палмас (мандола и мандолочело), Марчело Пегин (10-струнна класическа китара и електрическа китара) Силвано Лобина (бас), Андреа Руджери (барабани и перкусии), със солисти – легендарната певица Елена Ледда, любимка на Сардиния, още – Симонета Копо (вокал) и от българска страна – изключителния изпълнител на кавал, популярният в Европа Теодоси Спасов, акомпаниран от световно известния хор „Космически гласове“,с диригент Ваня Монева.

Възхищение буди визията на маестро Микеле Палмас, да обедини тези толкова различни, със своята специфика музикални таланти в едно органично цяло и да блесне и ощастливи  публиката с тяхното бъдещо музициране!

Плановете му за следващия юли 2017 са 3 концерта в Сардиния и 2 или 3 (включително Банско) в България август 2017.

Реализацията на това начинание би било неусъществимо без съдействието на Италианския културен институт в София, Радио България, Associazione Сардика, 3 различни сардински джаз фестивала и Банско джаз фест.

Замисълът на организаторите на Сардиния фест 2016, в лицето на Массимо и Микеле Палмас беше прекрасен и с артистично решение: финалът да се състои в древния град Тарос, излъчващ магическо очарование и притегателна сила за посетителите от цял свят.

Археологическият обект Тарос, древен римски амфитеатър е впечатляващ не само заради добре запазените останки от величествен град, но и заради живописното си разположение на полуостров Синис, откъдето се открива гледка към залива на Ористано. Тарос е древен град, процъфтявал по времето на финикийците още през 8 век пр. Хр. Възникнал е от останките на град на местното население нураги от бронзовата епоха, върху който финикийци, пуни, римляни надграждат и доразвиват. Името Тарос се среща в няколко римски източника и върху крайпътен камък. Най-значимите находки по време на разкопките са открити на хълма Су Муру Ману, където се намира цилиндрично открито светилище, типично за финикийската цивилизация. Повечето останки, които придават днешния облик на обекта са от римския период, като сред тях впечатление правят термите, основите на раннохристиянски храмове и районът с жилищни сгради и работилници. Все още продължават проучвателните работи, които изваждат на бял свят още интересни факти от богатата история на града.

След кратко пътешествие през вътрешността на острова, се отзовахме сред руините на археологическия комплекс Тарос, живописно разположен в непосредствена близост до морето. В дясната му страна, на едно възвишение се издига внушителна кула, допълваща романтичния   декор.

Броени часове преди първата концертна вечер се водеше трескава подготовка, в която очастваха отдадено всички членове на фамилиите Палмас. Импровизираната зала на открито, побираща над 1000 места, в атрактивен червен цвят, гледаше към концертна естрада, извисяваща се над морето. Прииждащите посетители, любители на джаза, постепенно запълваха салона и нетърпеливо очакваха началото на концерта. Със здрачаването, море и небе се обагриха в приказни краски, създавайки възприятието на импресионистична картина, стотици лодки осеяли морето и отразяващи се в него, далечните светлини на залива и връх на всичко, огромната луна изплувала от морето!

16 юли. В тази романтична атмосфера започна концертът на световно известния норвежки саксофонист, Ян Гарбарек.

Изявите му са в областта на джаза, класическата музика, и други музикални жанрове. Сценичната му кариера започва в началото на седемдесетте години. Свири заедно с Кийт Джарет, Мирослав Витоус, Лакшминараян Шанкар, Еберхард Вебер и др. Получава световно признание и през 1980 г. създава музикалния състав „Ян Гарбарек груп“.

Развълнуваната публика посрещна с овации популярната по света джаз група в състав: Ян Гарбарек- тенор и сопран саксофон, Райнер Брюнингхаус- пианофорте, Юри Даниел-бас(Бразилия) и легендарния Трилок Гурту от Индия-перкусии.

Вълшебните звуци на саксофона, смяна на тембрите, нежните изразителни музикални фрази съчетани с другите инструменти, импровизациите разкриващи богатото въображение на артистите, ето така мога да обрисувам неповторимата омагьосваща атмосфера на концерта!

Сюрприз, който нажежи възторга на публиката до краен предел, беше соло импровизацията на виртуоза перкусионист Трилок Гурту, когото световната музикална критика окачествява, като уникален и още че: „говори, както свири и свири, както говори, следвайки ритъма на разговора!“ В минутите на изпълнението му, ние слушателите недоумявахме, от къде идваше този фоерверк от ритми и звуци и как човешките ръце са способни да ги възпроизведат!

Романтичен Финал на  забележителния „Европейски джаз фест Expo“ Сардиния 2016 беше блестящия рецитал на италианския пианист Езио Боссо. На 16 години, той прави своя дебют като солист във Франция, който поставя началото на солистичната му кариера с партньорство на много оркестри в Европа, но срещата му с маестро Лудвиг Щрайхер бележи повратна точка в творческата му кариера, насочвайки го да учи композиция и дирижиране във Виенската академия.  През 2011 г., той открива, че  страда от нервно-дегенеративно прогресиращо заболяване, довело го до ограничение на ходенето, което благодарение на силния дух и мощния порив за артистична изява не ограничава неговата креативност. Все още много млад, Езио Боссо покорява най-престижните международни  сцени: Royal Festival Hall , Southbank Centre , операта в Сидни , Паласио де Bellas Artes в Мексико Сити , Театро Колон на Буенос Айрес , Карнеги Хол , Teatro Regio в Торино , Хюстън Symphony , Аудиториум Парко дела Musica, като в Рим са някои от най-важните международни концертни изяви, в които той е солист,  диригент, или  участник в различни камерни групи. През 2013 г., по предложение на Гидон Кремер, виолончелиста Марио Брунело отправя предложение за съвместно музициране с него. Така се поражда интензивна съвместна работа и в резултат:пиано-чело дуо между двама изключителни музиканти и близки приятели.

През 2014 г. той дебютира с негова Fantasia за цигулка и оркестър,с участието на Лондонския симфоничен оркестър  и солист, Сергей Крилов – соло цигулка.

17 юли. Отново вълнуващата юлска нощ и огряната от луната сцена, на която отдал сърцето и огнения си талант Езио Боссо омагьосва с музиката си хилядната публика и това не е казано пресилено! През дългата си професионална музикантска кариера съм акомпанирал и слушал най-голямите пианисти на съвремието и твърдя, че такъв мощен порив, вулкан на музикални чувства, противопоставен на фини, едва доловими нюанси в пианисимо е уникален и изключително въздействен за слушателя!

Впечатляващо е, че тази музика не принадлежи към определени жанр и стил, а представлява грандиозна импровизация, разкриваща необятното творческо въображение на ощастливения от Съдбата пианист, в която проблясват елементи на древни сардински мотиви, последвани от загатната класика, джаз модели и всичко това майсторски споено и предложено на публиката! Дълго след последните заключителни акорди се чуваха бурните аплодисменти, които отекваха в заобикалящите ни руини и потъваха в морската шир. В последвалата вечеря със маестро Езио Боссо, той направи едно откровение, достойно да споделя със читателите:

„Да свириш тук в Тарос, това е една безкрайна красота! Вашия остров имам в сърцето си! Обикаляйки света, намерих едно ъгълче в Сардиния, което винаги съм търсил, даващо аромат, усмивката на приятел и неповторимата кухня!“

Помечтах си да поканим този чаровен артист, на концертно турне в България!

След това незабравимо мое преживяване, преминало, като красив сън, бях поканен да присъствам на майсторски клас по „Танго Аржентино“ от очарователната прима-танцьорка – Моника Спану, последван от пищна демонстрация, продължила до късна нощ, а г-жа Спану изяви пожелание, да демонстрира изкуството си на българска сцена!

Ден преди завръщането ми в България, имах честта да бъда приет от кмета на Каляри г-н Массимо Седда, където обсъдихме нашето предложение за „побратимяване“ на Община София с Община Каляри! Тази идея е плод на съвместните усилия  на Асоциацията „Сардика“, съществуваща в София с лидери Алессандро Калия и генерал Вакка и моята дългогодишна привързаност   към народа и културата на Сардиния. Бях особено щастлив, да съм приносител на сърдечното и оптимистично писмо на кмета на Каляри, г-н Массимо Седда до кмета на София, г-жа Фандъкова с предложение за обмен в областта на културата, технологиите, археологията, градоустройството и туризма, която бъдеща реализация би сближила двата народа и създала условия за просперитета им.

Дойде момента на раздялата ми със сърдечните домакини, директорите Массимо и Микеле Палмас и с тяхните прекрасни семейства, които ме дариха с топло гостоприемство, а също и на директорът д-р Емил Илиев, който ми оказа доверието и честта да го представлявам на този престижен музикален форум „Сардиния джаз фест“ 2016 г.!

На добър час за побратимените фестивали в Сардиния и България през идната 2017 г.

Светослав Дерменджиев

06th Dec2016

Ежегодният Благотворителен базар събра 290 000 лева за един ден

by Черно и Бяло

11 000 души подкрепиха събитието в неделя

Двайсет и второто издание на ежегодния Благотворителен базар на Международен женски клуб – София посрещна 9000 посетители и 2000 доброволци и събра 290 000 лева за благотворителност. Към тези приходи ще се добавят и даренията от корпоративните спонсори на Клуба. Всички събрани средства ще се използват от Благотворителната организация на Международен женски клуб – София за финансиране на благотворителни каузи и проекти през цялата следваща година.

snimka_1

22-рият Благотворителен базар бе открит в 10 часа на 4 декември от Националния ни отбор по художествена гимнастика, а капитанът на ансамбъла – Михаела Маевска – преряза тържествено лентата.

„Голямата цел на Международен женски клуб – София тази година е да събере 500 000 лева за България – каза г-жа Анджела Бърд, президент на Клуба. – Общата сума от средствата от Благотворителния базар и от даренията, получени от нашите корпоративни спонсори, ще бъде обявена през януари. Тогава стартира и кандидатстването за финансиране от страна на благотворителни организации в нужда. За нас всеки лев е важен и приносът на всеки човек има значение, затова сърдечно благодарим на всеки един от вас, който е тук днес.“

Посетителите на тазгодишния Благотворителен базар имаха възможността да усетят духа на 60 държави от целия свят. На щандовете се предлагаше неописуемо разнообразие от плетива, екзотични подправки, вкусни печива, гозби и напитки, играчки, традиционни ръчно украсени дрехи и всичко, за което един пътешественик може да мечтае. Богатата културна програма на събитието продължи без почивка през целия ден и в нея взеха участие както едни от най-обичаните български изпълнители, така и деца със страхотни таланти и отворени за добро сърца.

Още за тазгодишното издание на базара тук: XXII Благотворителен базар на Международен женски клуб – София
Повече за Международен женски клуб – София: IWC Sofia

26th Nov2016

Киномания 2016: Слава срещу чест и достойнство

by Черно и Бяло

С вълнение, носталгия и поглед в бъдещето открихме 30-тата  Юбилейна Киномания на 17 ноември, по традиция в зала 1 на НДК. „Дълбок поклон пред публиката, заради която киното е живо!” – така ни поздрави знаменитият ерудит и талантлив режисьор акад. Людмил Стайков. Той ни подари в онези трудни времена преди 30 години безценната Световна кинопанорама – изгледала съм всички филми и съм запазила първите рекламни анонси, събрани в свитък 1987-ма.

indexВече трета година Киномания поднася на  ценителите на седмото изкуство нов български филм. Това е „слава” на доказалия се вече тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов , чийто „Урок” даде заслужен урок  и се окичи с над 35 престижни награди. Вярвам в българското кино още повече, след премиерата на двамата талантливи творци.

untitled„слава” е изписан с малки букви… Началните кадри отброяват минути и секунди точно време – героят сверява своя часовник, скъп  спомен от  баща му. Филмът е създаден по истински случай от 1981 година. Повествованието е дръзко и върви с лекота. Реалистичната история се преплита с тънки психологични нюанси и драматични детайли, които водят до размисъл и дълбочина на сюжетните линии. Самотният брадясал кантонер Цанко Петров, проверявайки релси и траверси, намира няколко разпилени банкноти  и изневиделица – един милион лев. Човекът съвестно предава парите в полицията и от тук започва неговата слава и… неволи! Шефката на PR-отдела на скандализираното Министерство на транспорта усърдно го издирва и ето възможност да се възползва от честния човек… Постъпката на героя е доблестна и  той трябва да се прослави! Следва организирано пищно тържество с всичките му познати отколешни клишета. Не липсват и комични ситуации, тъй като никой не е предполагал, че показваният по телевизията за пример, заеква сериозно. Предава своя любим часовник на Юлия Стайкова; и ведно със славата получава награда часовник „Слава”. Да, но властната и амбициозна  PR-специалистка  вече е „употребила” нашия герой и загубва някъде неговия. В търсене на скъпия спомен Цанко се среща с бездушие, лъжи, измами, корупции, злоупотреби с власт и физическо насилие. Чуваме сякаш несвойствената за него реплика „Въпрос на манталитет” и… смях в залата. Но, става тъжно, тягостно и безнадеждно. Мимолетната слава потъпква и съкрушава  честта и достойнството на скромния железничар. Невероятният силен заряд на актьорската природа на Стефан Денолюбов майсторски извайва образа и доказва твърдението- това, че си прав, не те прави щастлив! Партньорството на Маргита Гошева разгръща богатството на таланта ѝ в пресъздаването на силен дефицит от човешки качества. Етика и морал липсват на изцяло отдадената на кариерата си PR- ка, наближаваща 40-те. Опитите ѝ да стане майка се редуват с непрестанно тичане по проблемите на Министерството и най-вече- с гафа на Цанко, дал интервю. Простодушният герой откровено огласява кражбите, измамите, знайните и незнайни механизми в БДЖ. И това му коства не само достойнството, но и жесток мугренски побой.  А репродуктивният  лекар на Юлия Стайкова ѝ показва яйцеклетка – бъдещ ембрион. Това са вероятните утрешни PR-специалисти, продажни министри, корумпирани полицаи, неуки политици, бездушни чиновници, които ще са нашето правителство… Напрегнатата специалистка случайно прочита във вестник, че железничар е сложил край на живота си. Тогава сякаш се сепва и с гузната си съвест хуква да търси часовника-спомен. Намира го и го връща  на собственика му. Финалът е силният, честен удар на  Цанко Петров срещу безскрупулната Юлия, срещу измамното Министерство, срещу правителството, което нехае и  не служи на своите граждани! Едва ли ще се върне достойнството на човека и кантонера. А както е казал знаменитият драматург Харолд Пинтер „В края на човешкия живот се брои единствено достойнството!”

Мариана Енева

25th Nov2016

Сава Цоновски и внучката му Петра Цоновска представиха изложба акварелни миниатюри в НЧ „Димчо Дебелянов-1960”

by Черно и Бяло

Залата в НЧ „Димчо Дебелянов-1960” бе препълнена, но почитателите, приятелите, близките и ценителите на творчеството на Сава Цоновски и неговата внучка Петра Цоновска  продължаваха да идват и след откриването на изложбата  от миниатюрни акварели.

И има защо. Картините на големият български художник представляващи  четирите годишни сезона ни пренасят с една магнетична сила сред недокосната природа, на село, в гората, на полето, на морския бряг и небесната шир. Те излъчват  топлина, спокойствие, лека носталгия, уют и мечти.

dsc_0210Гостите на изложбата бяха нетърпеливи  да разгледат, да коментират и да си запазят предпочитана   картина. През това време  Сава Цоновски  със завидно търпение и благост отдели време на всички, които се интересуваха от  живота му   и тънкостите на  неговото творчество.  След кратко слово на водещата, Сава Цоновски  поздрави  присъстващите в читалището, което  нарече дом на знанието. „Домът, който носи името на Димчо Дебелянов – един чуден поет. Аз обичам тази институция, наречена читалище, защото тя е символ на знание, а знанието е светлина. Доволен съм, че служителите на тоя дом дадоха възможност на мен, Сава Цоновски, и на внучката ми Петра Цоновска, която също е художник и като мен обича акварела, да направим тази малка изложба от акварелни миниатюри. За изложбата няма да говоря, картините са пред вас, а ще Ви запозная накратко с моето житие: В северозападната част на хълмистата Дунавска равнина – Врачанска област, има едно селце, носещо името на великия поет и революционер Христо Ботев. В това малко, но чудно хубаво селце Ботево на 4 юли 1925 година аз съм се явил на белия свят в едно сравнително многолюдно семейство: дядо, баба, прабаба, родители и братя. Семейство, в което цареше доброта и обич. Майка ми – тиха, кротка и много работлива. От нейната работна ръка съм получавал най-нежните милувки. Баща ми, може да се каже, беше просветен човек. Той много четеше. Беше председател на читалището и новозакупените книги кацваха на рафта в читалищната библиотека, след като той ги прочетеше. Така го завари и кончината му – с книга до възглавницата. Изглежда неговият пример ми е повлиял. Аз също обичам да чета. Той обичаше историческо четиво, а аз – поезията. Сега, на стари години, обаче мога да прибавя и философията. Като настолни книги са ми „Живота на древните гръцки философи“, „Трактата на Цицерон за приятелството и старостта“, „Беседите на Конфуций“ и т.н. От поезията си имам една книжка – антология, казва се „В пещерата на съкровищата – шепа бисери“. В нея има творби на поети от цял свят. Има и от наши поети: Ботев, Вазов, Яворов, Дебелянов и др. Повечето от стихотворенията в нея аз знам наизуст. А от едно стихотворение на барон Оскар Редвиц със заглавие „Мисъл“ откраднах и девиза си, който гласи:” Докле над мен небето ясно грей, за облаците мрачни аз не ще да мисля, нито ще глава унило да увисна, макар, че косата ми веч белей”. И друго, от което се ръководя, е световната мъдрост, казана от Ницше: „Не стой все долу в низината. Не се стреми към горда висота. Най-разумно е по средата. От там най-хубаво вижда се света.” Нека, след като съм завършил Художествената академия, специалност живопис при проф. Илия Петров, да кажа нещо и за работата ми като художник. Каквото съм направил, до сега е направено. Сега искам да сбъдна една мечта още от студентските си години. Да нарисувам картини за изложба под надслов „Земята и небето на Ботево“, която да включва картини по мои идеи и картини, нарисувани от поети и писатели, но не с боички, а с думи. Например, Сирак Скитник казва: „Облаци крилати по небе летят, бисерни пернати облаци блестят.“ И още: „Плуват нежни, плуват снежни, мекоруни облаци.“ Много пъти съм се опитвал да нарисувам картина, която моят земляк и връстник, поетът Димитър Светлин, е нарисувал с думи: Слънцето главата клюмна, премрежи погледа и спре на спор с черешите край друма, сред керемидено море. Един величествен залез, който аз все се мъча да нарисувам, но все не мога да догоня оная мащабност, нарисувана от поета. Също така една мащабна картина е нарисувал и Димчо Дебелянов в стихотворението „Утро“: Път царствен царствено поел, високо плува горд орел. Такава една изложба под надслов „Земята и небето на Ботево“ ме вълнува, защото аз съм селянин по душа. Обичам много родното ми селце. Обичам полето с неговия далечен хоризонт и светлата ивица, която го свързва с небето. Обичам природата, пред която благоговея. Пред очите ми изниква такава картина: Обширно поле. Житата се вълнуват като златно море. В края на нивите макове, огрени от слънцето, греят като рубини. Над мен едно бездънно синьо небе и заспало бисерно облаче, на фона на което една черна точица, чучулигата, птичка Божия, трепти и пее, пее в захлас! Казвам си: О, Боже, каква прелест, какво величие, какъв огромен, необятен, вечен свят, а ти си една мимолетна прашинка! Прокрадва се мъничко тъга, но не остра и болезнена, а някак си мека, меланхолна. Питам се защо е такава. И отговорът, скрит в някоя гънчица на нашия малък човешки космос – мозъка, се обажда и ми казва: „Дядо Сава, тъгата е мека, а не болезнена, защото ти, макар и мимолетна прашинка, си бил свидетел, живял си в този толкова хубав, необятен и вечен свят.“ Това е. Сега нека се почерпим и си пожелаем ние, мимолетните прашинки, да бъдем по-дълготрайни”.

Петра Цоновска е истински наследник на дарованието на дядо си. Тя също е увлечена от красотата на природата, а птиците са нейните най-добри приятели. Голямата ѝ любов вдъхва живот в нарисуваните от нея птички.

Малкото пиленце, въпреки студа се радва на свободата си.

Петра със сигурност ще продължава да твори и да следва семейната традиция.  По повод 100-години от гибелта на патрона на читалището Димчо Дебелянов нейният чичо Сава Вълчев също художник подари три картини, изобразяващи поета в окопите на фронта по време на Първата световна война. Неговият дар е за поколенията, които ще споменават фамилията Цоновски с най-светли чувства.

На 91 години Сава Цоновски изглежда  жизненен, духовит, разказвач на човешки и истински истории.

Казва,че по отношение на изкуството се е ръководил от думите на   преподавателя си  в Академията проф. Борис Митов, а именно: „Изкуството няма край. За него много, много не се говори, то се прави”. А Владимир Димитров–Майстора добавял: „И кой колкото може“.

Как живее днес Сава Цоновски? Пет месеца в София  в прегръдките на Топлофикация и седем месеца на село. Казва,че там се чувствал като волна птица и работи всичко. Коси тревата, гледа   овошки, облагородява, чете,  занимава се със строителство и най-вече рисува. Води си дневник за свършеното през деня и така прогонва  склерозата.  Известният акварелист  живее и се храни простичко.

Благодарим на Сава Цоновски за благородният му жест да дари на читалището половината от сумата от  продадените картини и да  подари ценни произведения на служителите.

Да пожелаем дълголетие и неспирно творчество на Сава Цоновски!

И искрени успехи за Петра Цоновска, която крачи уверено по пътеката на дядо си!


Сава Цоновски е роден на  04.07.1925 година в с.Ботево, Врачанско.
През 1955 г. завършва НХА при проф. Илия Петров.
Тридесет и две години работи като военен художник, участва в общи и колективни изложби.
Член е  на СБХ от 1961г.
След пенсионирането се отдава предимно на акварелния пейзаж и създава картини, с които урежда редица самостоятелни изложби. Цоновски е един от най-известните наши акварелисти. Творбите му се намират както у нас, така и в чужбина.
Сава Цоновски получи медал „Златен век” от Министерството на културата за приносът му в областта на културата и изкуството.
Цоновски има двама синове – Сава и Васил. И двамата са част от гилдията на художниците. Савина, Калина, Георги и Петра са внуците на Сава Цоновски.
Петра Цоновска е родена на 24.01.1990 г. в София.
През 2015г. завършва НХА специалност „Стенопис”.
Занимава се с акварел от дете, повлияна от своя дядо Сава Цоновски, при когото отраства. Заедно с него правят общи и самостоятелни изложби.

Миглена Китанова
снимка: Цанко Наков

25th Nov2016

Киномания 2016: Людмил Стайков получи наградата на юбилейната Киномания

by Черно и Бяло

„Дълбок поклон пред публиката, заради която киното е живо!”, развълнувано сподели големият български режисьор

Акад. Людмил Стайков получи наградата на юбилейното 30-то издание на Киномания. Отличието му бе връчено на церемонията по откриване на фестивала в зала 1 на НДК от директора Мирослав Боршош. Людмил Стайков е сред основателите на престижния кинофорум през ноември 1987 г.

„Тази награда е много скъпа и ще я пазя до края на живота си. Преди 30 години започна едно кинематографично събитие, което се превърна в изключителен празник, в явление, културно събитие с национално значение. Човешкият живот е като филм – и двете започват в тъмното, и в двете има конфликти, неочаквани обрати, има самота и възторг. Кинопроизведението хвърля светлина във всеки един човек, окрилява го и го извисява. Нямам отговор само на това дали като прави по-добър отделния човек, киноизкуството може да направи по-добър целия свят и да го спаси“, каза акад. Людмил Стайков.

2016_1117_0085Големият български режисьор, който рядко дава интервюта и е пестелив на публични прояви, разказа пространни спомени от времето на фестивала преди 30 години и се обърна към зрителите в залата: „Запазих последната си благодарност за тези, които са ми донесли най-голяма радост, без които нямаше да сме на тази сцена, без които филмът остава само едно сухо заглавие в редовете на статистиката. Дълбок поклон пред публиката, заради която киното е живо!”, сподели развълнуваният Людмил Стайков.

„Да приемеш, че нещо хубаво, което е създадено може да се надгражда и развива, за да стане традиция, каквато всъщност е Киномания. Да направиш това, в момент, когато всеки започва от начало и да се лишиш от шанса да го обявиш като твое. За него се изисква не само мъдрост и любов към киното, но и кураж, морал и коректност. Благодаря на г-н Боршош и на неговия екип за тези качества.”, допълни акад. Стайков.

С обръщение към публиката откри фестивала и директорът на НДК Мирослав Боршош. „Купувайте билети за Киномания и за качественото кино, защото новият киноекран в зала 1 е купен от вас. Част от печалбата от продажба на билети ние инвестирахме в свръхмодерен нов екран, за да ви радваме с още много качествени филми“, каза Боршош.

Залата аплодира бурно и първата прожекция от 30-тата Киномания – родния филм „Слава”. „Изключително бях доволен, че Киномания ще бъде открита с чудесен български филм на талантливи съвременни творци като Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Запомнете тези имена”, призова Людмил Стайков, чийто ученик е единият от режисьорите на лентата – Петър Вълчанов.

За Киномания
Киномания стартира през 1987 г. като Световна кинопанорама. Идеята за създаването ѝ се ражда в неформален разговор между Людмил Стайков и кинокритикът и изкуствовед Атанас Свиленов. За 30 години от съществуването си фестивалът се радва на силна разпознаваемост и вярна публика. В програмата на всяко издание влизат премиерно едни от най-атрактивните и стойностни филми от световното кинопроизводство за предходните две години, които не са показвани на българския екран.

Над 80 филма ще покажа юбилейнто издание на фестивала, организирано от НДК. Киносъбитието включва детско кино, Фестивал на френския филм, ленти, посветени на музиката и велики музиканти, хитови продукции, златни класики и много други. Билети за всички филми на Киномания се продават на касите на НДК и в мрежата на Ticketportal.bg, както и на касите на кината от програмата на фестивала.

 


Киномания 2016 започна на 17 ноември и ще продължи до 1 декември. Тазгодишното издание ще отбележи своя 30-годишен юбилей с изключителна селекция от филми и много изненади за вярната си публика. Събитието е част от Културния календар на Столична община.

18th Nov2016

„Авлигите“ – В наш‘та градинка

by Черно и Бяло

Международно наградена фолклорна група от русенско  – Авлигите, с първи албум на 28 ноември

drawingcover-copyАвлигите е името на фолклорния хор на село Тетово, малка общност, в близост до река Дунав, в североизточна България. Водейки началото от 1971, състава празнува излизането на своя първи студиен мини албум, с традиционни песни и теми за любов, празници и забави, от отъпкания път на времето.

Тази невинност, увековечена в песен, въплъщава традициите, които са чезнели, с всяко следващо поколение. Тези записи са културно съкровище, както и ценна поезия.

img_3829-1

На 28-и ноември, мини албума на Авлигите ще бъде придружен и от двойно видео, което рецитира тази поезия, в контекста на днешното време, обхващайки антагонизмът с респект към патриархалните норми, вероятните значения на културното съхранение в постоянно променящата се среда на времето. Елементите и символите на народното творчество са обхванати като метафори, заложени в клипа, но значението на хорото, китката цветя, надиграването могат да добиват изкривени значения, под натиска на настоящето…

Тези традиционни фолклорни песни са изпълнени по присъщ стил, типичен за региона – изчистена, вокална песен, изпята на един глас или като наслоение, носеща обичайно звучене и хармония. Вокалните изпълнения, макар и типични за България имат различно звучене в различните ѝ краища, като този албум, по уникален начин, обхваща лекотата и непринудеността на тези красиви песни.

img_3849

Авлигите са спечелили редица международни признания, като вземат редовни участия в големите фестивали като – „Рожен“ Националния фестивал в Копривщица, Euro Folk  и World Folk, през 2016, където групата извоюва редица награди и медали.

Авлигите си сътрудничат със Zvooka, за да създадат този магически албум, давайки възможност на тяхното артистично дело да продължи и да процъфти. Изпълненията на Авлигите са продукт на гласовете на: Павлина Андреева, Маргарита Атанасова, Росица Янакиева, Славка Цанкова, Донка Фердинандова, Иванка Цекова, Стефка Русева, Петинка Тончева, Стефка Ангелова, Петранка Великова, Анка Димитрова, Димитрина Сачева и Росица Петрова.

Тези жени, родени и отраснали сред тези песни в родното им – Тетово, са ги носили със себе си по време на жътви и сватби, седенки и всичко между това. Въпреки че времето е изменило групата, техните дух и сила са все същите.

Илиян Кацарски

13th Nov2016

Сега Бетовен ми се струва най-романтичният композитор

by Черно и Бяло

Юбилеен концерт на Жени Захариева във Варна за 50-годишната ѝ творческа дейност

Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Лудвиг ван Бетовен с Каденца на Клара Шуман

Много съм щастлива, че отново свиря с Варненската филхармония, еталон за високо художествено майсторство. Тук съм имала прекрасни концерти с диригенти като Емил Главанаков, Иван Маринов, Слави Ушев, Борислав Иванов. Независимо от кризисното време, което изисква едно излизане от традиционните модели, Варненската опера запази баланс между традицията и новаторството. И сега, според мен, операта преживява един от своите звездни мигове, защото всеки един нейн експеримент, като последния успех със световната премиера на  мюзикъла „Граф Монте Кристо”, жъне овации и доказва, че артистите на Варненската опера имат огромен капацитет и могат да се справят с всички жанрове в музикалното изкуство. Пожелавам на всички здраве и успехи и нека все така Варненската опера да стои начело на музикалните институти в България.”

14917153_1326283340747689_4591155499323378157_o

Така отправи своя емоционален поздрав към екипа проф. Жени Захариева – изключителен артист, Посланик на Българската култура във Франция, носител на най-престижните награди за изпълнителско майсторство, дългогодишен председател на СБМТД, сега негов Почетен председател, една от най-ценените и уважавани личности в музикалното съсловие у нас.

В юбилейния си варненски концерт именитата пианистка представи Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Лудвиг ван Бетовен и за пръв път в България изпълни Каденца на Клара Шуман, която според нея е по-изящна от оригиналната на Бетовен. Известен щрих от биографията на Жени Захариева е, че тъкмо тя става инициатор за възстановяването на легендарното старинно пианофорте на съпругата на Шуман Клара в Браницшлос – Германия, както и първият пианист, изнесъл концерт и записал компактдиск на този инструмент. Един прекрасен артефакт, донесъл отличия и поредното световно признание за Жени Захариева.

Младият Маестро Дарио Мачелари признава, че за него e огромна чест да дирижира концерт с такава блестяща пианистка със световна слава като Жени Захариева. Освен че за пръв път има шанса да работи с творец от подобен ранг, той се вълнува и от факта, че концертът, посветен на нейната 50-годишна артистична дейност, е повече от специален и затова задължаващ. Не само като диригент, но и като пианист, той не крие изумлението и възхищението си от интерпретацията на Жени Захариева: „Красива, проникновена, зашеметяваща и много различна от всичко, което съм чувал досега. Имаше моменти, в които си казвах, боже, нима Бетовен може да се свири и по този необикновен начин!”

„Определено мога да кажа, че Дарио Мачелари е талантлив и чувствителен диригент, който веднага усеща творческото намерение на пианиста, помага му да се изяви, прави всичко възможно солистът наистина да се чувства солист. Направи ми приятно впечатление, че в работата си с оркестъра той търси мек звук и акцентира върху фразирането в детайли”, споделя от своя страна оценката си за диригента Жени Захариева.

Как всъщност гледа Жени Захариева на Бетовен сега, от позицията на своята зрялост: „Бетовен е мисионер, изпратен от космоса, за да променя със своята музика хората, да ги прави благородни и истински, да им помага да намират пътя към себе. Всеки един музикант с възрастта открива все повече черти в емоционалния облик на този титан на музиката. Когато е млад, пианистът е поразен по-скоро от качества като воля, сила на духа, новаторство, смелост, също лирика. Но на моята възраст Бетовен ми се струва най-романтичният композитор. След като съм изсвирила всичките му концерти, сонати и камерни произведения, съм убедена, че той е един много голям романтик с нежна и ранима душа. В детайлите, които можем да доловим в лиричните страни на неговата музика, се крият емоционално напрежение, болка и огромна любов. Това са вибрации, които личността на Бетовен също излъчва, една друга част от неговата душа, която остава не съвсем дооценена.”

Що се отнася до програмата на концерта, в която освен Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор от Лудвиг ван Бетовен, бяха включени и Концерт за обой и оркестър в ре мажор от Рихард Щраус и Симфония №9 от Дмитрий Шостакович, Жени Захариева и Дарио Мачелари са категорични, че общото в трите пиеси е новаторството. То прехвърля интересен мост между трима толкова различни композитори. „В своя Концерт за пиано и оркестър №3 в до минор Бетовен внася нови моменти в стила на композиране. Дотогава темата на клавирния концерт обикновено се е фокусирала върху красотата, блясъка и подобни светли чувства, докато за пръв път точно в Третия си концерт за пиано и оркестър Бетовен вкарва силен драматизъм, неслучайно той използва и тоналността до минор”, подчертава Жени Захариева.

Според Дарио Мачелари Концертът за обой и оркестър в ре мажор от Рихард Щраус е едно от най-хубавите произведения в литературата за обой и оркестър. След първата си съвместна изява преди време във Варна двамата с Надежда Гушерова, завършила впрочем с отличие Парижката консерватория, единодушно избрали точно това произведение отново да ги събере на сцената. „В този концерт Рихард Щраус е не просто композиор, а алхимик, който сътворява оригинални и невероятно красиви хармонии, до каквито друг композитор не е достигнал”, смята диригентът.

Не по-малко новаторски е подходът в Деветата симфония на Дмитрий Шостакович. От него се е очаквало да напише химн за победата на Съветската армия над нацистка Германия във Втората световна война, оттам и №9 като препратка към Деветата симфония на Бетовен. Както е известно, Шостакович започнал да композира в началото на януари 1945 г., прекъснал за 3 месеца и завършил работа чак през август. Слушателите на симфонията с партиен слух обаче не намерили в нея нито величие, нито патос, настроението ѝ е по-скоро приповдигнато-безгрижно, като една „въздишка на облекчение” и „надежда за бъдещето”, по думите на самия композитор. Своеобразен израз на несвободата на твореца в тоталитарната държава, Деветата симфония на Шостакович е била забранена чак до 1955 г. и едва след смъртта на Сталин получава правото отново да бъде изпълнявана.

Варненските филхармоници с концертмайстор Анна Фурнаджиева подходиха с изключителна отговорност към всяка една от творбите в този наистина труден концерт и техните усилия определено си струваха. От една страна заради удовлетворението, което самите те изпитаха – всички категорично окачествиха концерта като едно от най-добрите си постижения през годината. От друга страна, заради препълнената зала и реакцията на зрителите от различни възрасти, чиито високи очаквания несъмнено бяха оправдани, ако съдим по възторжените, продължили повече от 20 минути аплодисменти. Жени Захариева благодари с два биса, разбира се, от Бетовен.

В края на изключителното музикално събитие прочувствени думи на признание и благодарност към твореца и човека Жени Захариева, по повод нейната лична и творческа годишнина, отправи, от името на целия екип на Държавна опера Варна, Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна.

Виолета Тончева

10th Nov2016

Киномания 2016: Честит юбилей, моя Киномания!

by Черно и Бяло

Млада и зряла, мъдра и винаги нова – ти идваш всяка есен със своето богато плодородие – моята, нашата любима Киномания!

Да, моя и на всички, които някога гледахме първата СВЕТОВНА КИНОПАНОРАМА. Разлиствам с трепет програмата за предстоящия щастлив форум и виждам всички филми, чакани с копнеж, превърнали се в обичани незабравими преживявания, скътани в паметтта на сърцето…

Някои си спомнят началото, първите стъпки през 1987 година – вълнения, радост, жажда за различно, хубаво, стойностно кино. Не мога да забравя два френски шедьовъра от това време на големите класици: Анес Варда – “Без  покрив и без закон” и на любимия ми  режисьор Луи Мал – “Сбогом,момчета”. Ще намерите тези заглавия в репертоара на НДК от 7-и ноември и в кино „Одеон” – през целия месец, посветен на Нейно величество – рожденицата Киномания! Съвсем естествено е родината на киното, Франция, следовниците на Братя Люмиер,  да присъстват  осезателно толкова години на екрана на Киномания. Защото този празник на духа, очите и душата се организира от НДК с неоценимата помощ и съдействие на партньори-единомишленици, сред които на видно място Френският културен институт. Затова започвам с шестия Фестивал на френското кино- цели десет филма в рамките на Киномания.

Тази година три от заглавията са посветени на знакови творци и артисти, оставили името си в историята. Такава лента е „Сезан и Емил Зола“, разказваща за бурния и вълнуващ живот на двамата младежи и сложната, противоречива и силна връзка между тях, когато Емил Зола става известен художник, а Пол Сезан все още е пренебрегнат от публиката. Режисьор и сценарист на филма е Даниел Томпсън, а в главните роли са Гийом Гайен, Гийом Кане и Сабин Азема.

cezanne-et-moi-2

Господин Шоколад“ на режисьора Рошди Зем пък е посветен на клоуна, носещ същото прозвище, който е първият черен цирков артист във Франция, достигнал огромна популярност в края на XIX в. Впечатляващ филм изпълнен със забавни клоунади и зашеметяващи декори. С участието на Омар Си и Джеймс Тиере.

chocolat

Третият филм за живота на ярка звезда в изкуството е „Танцьорката“, разказващ за една от законодателките на модерния балет – Лои Фулър. С оригиналните си танци тя завладява Париж, а после и целия свят. Френската певица Соко играе Фулър в партньорство с Гаспар Юлиел и Лили-Роуз Деп – дъщерята на Ванеса Паради и Джони Деп, която се изявява като нейната ученичка и бъдеща съперница – Айсидора Дънкан. Режисьор е Стефани ди Джусто.

danseuse-la-3

На друга голяма личност, този път на велик океански изследовател и пътешественик, е посветен филма „Одисеята на Жак-Ив Кусто“. Една от основните нишки на филма са отношенията със сина му, който иска да тръгне по неговите стъпки, но има различни възгледи. Филмът е на режисьора Жером Сал, а в ролите са Ламбер Уилсън, Одри Тоту и Пиер Ниней.

odyssee-l-3

Селекцията от френски филми включва и две продукции, свързани с темата за смъртта и приемането ѝ.

В „Това е само краят на света“ Луи е хронично болен писател, който се връща при семейството си след дълго отсъствие, за да им каже, че умира. Режисьор, сценарист и монтажист е Ксавие Долан, който адаптира пиеса на Жан-Люк Лагарс, признат за един от най-значимите модерни френски драматурзи след смъртта си. Сниман почти изцяло в близки планове, филмът стига до душата на героите, разкривайки всички потиснати чувства, но и дълбоката любов помежду им. Филмът взе голямата награда на фестивала в Кан, а сложните образи са изиграни от Гаспар Юлиел, Натали Бай, Марион Котийар, Венсан Касел и Леа Сейду.

Деликатният „Последният урок“ е за 92-годишната Мадлен, която е решила да избере датата и условията на своята смърт. Съобщението за избора й поражда конфликти сред близките й и единствено дъщеря й уважава решението на майка си и успява да сподели пълноценно с нея последните й мигове. Режисьор на филма е Паскал Пузаду, участват Сандрин Бонер, Март Вилялонга и др.

la-derniere-lecon-2

Не по-малко запленяващи са останалите френски заглавия от програмата като поетичният епос за природата и деликатната хармония в съжителството на животни и хора „Сезоните“, създаден от Жак Перен и Жак Клюзо, както и забавният и витален „Сент Амур“, разказващ за баща и син, тръгнали на винен тур, в който освен прекрасни вина, вкусват и от сладостите на любовта. Жерар Депардийо, Беноа Поелворд, Венсан Лакост и Селин Салет се превъплъщават в ролите, а режисьори са Беноа Делепин и Гюстав Керверн.

В „Тихият залив“ зрителите на Киномания ще могат да открият комедийния талант на обичани актьори като Жюлиет Бинош и Валерия Бруни Тедески. Режисьорът Брюно Дюмон рисува многопластов портрет на човешката природа и го насища с ексцентрични персонажи. Филмът е от конкурсната програма на Кан.

Не е за пропускане и „Зимна песен“ на режисьора и сценарист Отар Йоселиани, който брилянтното противопоставя различни епохи, показани с характерния му ироничен поглед, съчетан с комичен усет. Обществото и порядките му се осмиват с един поглед, разбулващ всички противоречия в системата. Участват: Рюфюс, Амиран Амираначвили, Пиер Етекс, Матиас Юнг, Тони Гатлиф, Матийо Амалрик.

Алмодовар, Скорсезе, Алън и Гибсън с най-новите си филми на Киномания

Най-новите филми на едни от титаните в киното ще омайват зрителите на Киномания по време на юбилейното издание тази година.

Една от големите новини на фестивала е договарянето на последния филм на Мартин Скорсезе – „Мълчание”, чиято официална световна премиера ще се състои на 23 декември, а първата прожекция в България ще е на 14 януари от 19:00 часа в зала 1 на НДК.

silence2

„Мълчание” залага на Лиъм Нийсън в главната роля, участват още Андрю Гарфийлд, Адам Драйвър, Кийрън Хайндс, Таданобу Асано, Шин’я Цукамото. Йезуитският свещеник Родригес (Андрю Гарфийлд) научава, че неговият ментор (Лиъм Нийсън), който трябва да посвещава японците в християнството, е обърнал гръб на църквата. Родригес заминава за Япония, за да намери отклонилия се от правия път свещеник. Религиозната тема не е нова за Скорсезе, който е режисьор и на емблематичния „Последното изкушение на Христос” (номиниран за „Оскар” за режисура), както и на „Кундун” (с 4 номинации за „Оскар”), които ще бъдат показани в рамките на Киномания, също през януари, по повод премиерата на „Мълчание”.

В програмата на 30-ото издание на фестивала е и последния филм на отдавна доказалият се и като актьор, и като режисьор Мел Гибсън.

„Възражение по съвест” разказва за военния лекар Дезмънд Дос, който отказва да носи оръжие и да убива. Филмът е създаден по действителни събития и пресъздава най-кървавите сражения във Втората световна война – битката при Окинава, където Дос спасява 75 души. Така той става първият в американската история отказал се по съвест военен, отличен с медал за воинска храброст. Самият Гибсън споделя, че е искал да отдаде почит на истински герой, какъвто е Дос, на фона на всички измислени супергерои, с които напоследък киното ни залива. Главните роли във филма са поверени на: Андрю Гарфийлд, Сам Уортингтън, Тереза Палмър,  Хюго Уийвинг и др.

Прожекцията e в зала 1 е на 23 ноември от 19:00 часа.

hacksaw-ridge-4

Новото произведение на един от майсторите на дълбоко интимните, деликатни и въздействащи истории – Педро Алмодовар, също е в програмата на Киномания. „Хулиета” (от конкурсната програма на Кан) е за борбата на една майка да оцелее сред несигурността относно съдбата на дъщеря си. В ролите са Ема Суарес, Адриана Угарте и Инма Куеста. Това е 20-ят филм на Алмодовар и е създаден по текстове от изящния сборник „Бягство” на канадската нобелистка Алис Мънро. Филмът гледаме в НДК на 22 ноември от 19:00 часа в зала 1.

julieta-3

По традиция Киномания ще покаже и най-новото на неповторимия Уди Алън на 26 ноември от 19:00 часа в зала 1. „Café Society” е за трансформацията на Джеси Айзънбърг от невротичен дребен чиновник в общителен бохем, чрез която Алън разказва завладяваща носталгична история за отхвърлена любов с всички свои обичани похвати: чудесна музика от епохата, перфектен диалог и неподражаеми персонажи. За обстановката допринася и работата на големия оператор Виторио Стораро, който майсторски  пресъздава епохата на златната ера на Холивуд и апогея на нюйоркската мафия през 30-те години.

cafe-society-3

Две  престижни награди  от романтичната Венеция. „Хищници в мрака” пристига с  Голямата награда на журито на Венецианския фестивал- „Сребърен лъв”. Това е едно от най- значимите заглавия на годината с участието на Ейми Адамс, Джейк Джиленхол и Майкъл Шанън. Спечелена награда в основния конкурс- и в репертора на Киномания’ 2016. Режисьор на продукцията е Том Форд. Лентата е адаптация по книгата на Остин Райт  “Tony and Susan”, публикувана през 1993 г.. Напрегнатият трилър разказва за собственичка на арт галерия, която получава ръкопис от бивщия си съпруг- роман, изпълнен с насилие, който е посветен на самата нея. Фолмът изследва границата между любовта и жестокостта, между отмъщението и изкуплението.

na_intl_dgtl_1_sht_jake_ov

Ема Стоун грабна приза за най-добра женска роля за играта ѝ в мюзикъла „Страната Ла-ла-ла“

Ема Стоун спечели купа „Волпи“ на венецианския кинофестивал за най-добра актриса заради участието си в мюзикъла “Страната Ла-ла-ла” („LA LA LAND”) на режисьора Деймиън Шазел. Филмът имаше привилегията да открие киносъбитието в италианския град, а самата награда носи името на създателя на фестивала.”Страната Ла-ла-ла” е сред основните акценти в музикалната програма на КИНОМАНИЯ 2016. Филмът отдавна е спряган за един от основните претенденти за „Оскар”, а в главните роли, освен Ема Стоун е и Райън Гослинг. Мюзикълът получи възторжени отзиви в големите световни медии, които го определят като „забележителен”, „чиста филмова магия” и „филм, в който всичко, което можеш да направиш е да потънеш в прегръдките му”. Сюжетът е семпъл, реалистичен, забавен и ироничен едновременно, но и вдъхновяващ. Историята е за Миа (Стоун) – начинаеща актриса и Себастиян (Гослинг) – всеотдаен джаз музикант, които се влюбват един в друг в град, където мечтите се разбиват на парчета. Заглавието на филма е разговорното име на Лос Анджелис и същевременно е ефемизъм за състояние, когато човек е без връзка с реалността.

lala-land

Киномания ще започне на 17 ноември и ще продължи до 1 декември, а преди това, вече отбелязах – спомени за първата световна кинопанорама от 7 ноември в НДК и кино „Одеон”! Тазгодишното издание отбелязва своя 30- годишен юбилей с изключителна селекция от филми, режисьори и актьори; и разбира се, много изненади за вярната публика. В афиша са включени премиери на едни от най0силните и стойностни филми от световното кино, излезли през последните две години, които не са показвани в България. По традиция всяка година се представят наградените ленти от престижни международни фестивали в Берлин, Кан, Венеция и д0р. Събитието е част от Културния календар на Столична община.

Мариана Енева

 

09th Nov2016

So Independent 2016: наградите

by Черно и Бяло

Киноадреналин, награди и силен финал на Седмото издание на София Индипендънт филм фестивал

За Ню Йорк и Лос Анжелис заминават наградите на Софийската на публика

Един от най-впечатляващите филми в програмата на Седмия София Индипендънт Филм Фестивал – емционалният и автентичен „Американски мед” на британката Андреа Арнолд получи наградата на публиката „Независим дух на София” и бе оценен с най-много гласове за най-добър игрален филм.  Призът  ще бъде връчен на екипа, създал филма отвъд Окена.

Наградата на публиката “Независим дух на София” за най-добър документален филм отиде при „Щастливият филм” в лицето на режисорите Хилман Къртис, Бен Наборс и Стефан Загмайстер като те ще се я получат съвсем скоро в САЩ.

Наградта „Независим дух на София”  e трофей, изработен от българския художник Стефан Николаев, който от години работи в Париж

За първи път, в рамките  на фестивала бе връчена наградата за най-добър  български късометражен филм, отсъдена от Българската Асоциация на филмовите режсьори. Наградата, определена от жури в състав: Костадин Бонев- режисьор, Галина Тонева – продуцент и Павел Веснаков – режисьор бе връчена на филма „Любов” в лицето на режисьора Боя Харизанова, сценариста Симеон Венциславов и оператора Виктор Роев.

Специален диплом получи филма на Уенди Сейб  „How You See it”, който ще бъде връчен на режисьорката в Ню Йорк след броени дни.

Наградата на първата пичинг сесия за проект в развитие бе връчена на „Прасето” в лицето на ржеисьора Драго Шолев и продуцента Елена Мошолова.

Наградата, осигурена от Nu Boyana Film Studios се изразява в 50 000 Евро в услуги и 5000 Евро в брой при затваряне на бюджета. Наградата е присъдена от комисия в състав: Ярив Лърнър, изпълнителен директор на “Ню Бояна Филм”, Милко Лазaров, режисьор и  Севда Шишманова, програмен директор на БНТ 1.

Прокетът на Драго Шолев печели и включване в шортлистата на Independent Film Week 2017, както и едногодишно онлайн членство в IFP.

Седмото издание на София Индепендънт Филм Фестивал се  осъществи в партньорство със Столична община, НДК и Зайтгайст Венчърс. Тази вечер,  имате шанс да гледате още няколко от филмите във фестивалната програма в кината: Одеон, Дом на киното и Люмиер.

Преслава Преславова

08th Nov2016

Гена Димитрова. Бог говори чрез гласа ми

by Черно и Бяло

На 21 октомври във ВИП залата на Софийската опера и балет при изключитeлен интерес се състоя премиерата на книгата „Гена Димитрова. Бог говори чрез гласа ми“. Сред многобройните гости на събитието бяха акад. Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките (БАН), представители на редица културни и обществени институции, български и чуждестранни почитатели и приятели на оперната легенда.

Акад. Пламен Карталов, авторката Магдалена Манолова и издателката Юлияна Томова

Акад. Пламен Карталов, авторката Магдалена Манолова и издателката Юлияна Томова

Академик Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, приветства присъстващите и изрази своята почит към великата, обичана и уважавана от всички ни Гена Димитрова именно днес, когато се отбелязва 75-годишнината от рождението ѝ със спектакъла „Турандот“ и с премиерата на този луксозен и богато съдържателен албум.

Проф. д-р Румяна Каракостова от БАН пък представи изданието: „Както подсказва и самото заглавие, книгата е базирана изцяло на преки впечатления от преживяното общуване с оперната звезда през последното творческо десетилетие от нейния свръхдинамичен и отдаден на сценичното изкуство живот. И в още по-голяма степен – на разкриването на огромния ѝ личен архив (аудио и видеозаписи, снимки от спектакли и критики на различни езици), приживе завещан на музиколога Магдалена Манолова. Книгата диптих, тоест, в две части: биографичната Бог говори чрез гласа ми и ретроспективно-обзорната Незабравимата Гена, в идейната си цялост се стреми да портретира мощния певческо-артистичен талант и необятната магнетична природа на явлението Гена Димитрова.

От такава гледна точка в първата, съкровено изповèдна част, своеобразна кулминация очертават трите последователни фрагмента: Гласът на Арена ди Верона; Кралица на Ла Скала; С короната на Турандот, Абигайле, лейди Макбет, както и заключителният – Няма нищо по-красиво от човешкия глас. Докато втората част минава основно под знака на философските обобщения: Животът не е привилегия, животът е мисия; Земна и възвишена; В окото на камерата; Уроци за сцената и живота; Професионален виртуоз и приятел на човешкия род.

Ще завърша експозето си по повод премиерата на книгата, като още веднъж подчертая, че емоционалният градус на разказа и в двете ѝ части разчита на живите спомени на авторката от творческите им срещи, на нестихващия патос, с който тя продължава съвместните им проекти и след преждевременната раздяла с уникалната личност Гена Димитрова, и най-вече – на спонтанно споделеното от оперната дива пред камерата или в непринуден разговор. Именно в това се изразява документалният характер и достойнството на книгата, наред с оповестяването на непубликувани до момента архивни материали и перфектния превод на пълния ѝ текст след всяка от частите, съответно на английски и на италиански, както и с отличното качество на графичния дизайн, и на цялостния изискан вид на изданието на издателство „Български бестселър“.

И още нещо. В книгата е включен и разказ за Гена Димитрова от проф. Кирил Топалов, посланик на България при Светия престол – „Едно късно, но силно приятелство“.

След представянето на изданието присъстващите имаха възможността да видят и филма „Изпитанието Турандот“, който ни връща в годините, когато певицата бе част от екипа на Софийската опера.

Юлияна Томова

05th Nov2016

Премиер гастронимически фестивал V: Експлозия от вкусове

by Черно и Бяло

С чаша червено вино и много гурме изкушения на 4 ноември вечерта бе открит петият гастрономически фестивал в град Банско. Десетки гости на хотел „Премиер“, както от България, така и от Гърция, имаха възможност да опитат от кулинарните творения на главния шеф-готвач на хотел Премиер – Алекс Алексиев. За магичната атмосфера на събитието допринесе и нежна арфова музика.

gourmet_3_3

Представители на топ мениджмънта на Ermia Hotels & Resorts, сред които Василики Каралиолиу – генерален мениджър на Ermia Hotels & Resorts, Наташа Андреоглу – мениджър по резервациите, и Панайотис Дретакис – мениджър на хотел „Премиер”, посрещаха лично всички почитатели на артистичната гурме кухнята.

Специален гост на събитието бе кметът на община Банско – Георги Икономов.

Всички гости, пристигнали специално за откриването, се насладиха на екзотични вкусове и ястия, същински произведения на изкуството.

Още по-голяма изненада очакваше ценителите на гурме културата втората вечер. Специално за фестивала директно от Барселона пристигна самият Джорди Естеве – шеф-готвач на ресторант Nectari и носител на една звезда Мишлен. Естеве приготви своите специалитети от каталунската кухня, като гостите на хотел „Премиер“ се насладиха на кулинарната прелюдия от мус от мариновани миди и татаки от сьомга с черен сусам, последвани от невероятното изпълнение на тартар от скарида Панчуда с малини и хумус и куп други морски изкушения. Вечерята завърши със специална изненада от Джорди Естеве – „Сладък бургер“.

02nd Nov2016

XXII Благотворителен базар на Международен женски клуб – София

by Черно и Бяло

Тазгодишното издание на Базара с удължено работно време, онлайн билети и рекорден брой участници

Двадесет и второто издание на ежегодния Благотворителен базар, организиран от Международен женски клуб – София, тази година ще бъде на 4 декември. Събитието ще се проведе в Интер Експо Център и ще продължи от 10:30 до 19 часа. Още едно удобство освен удълженото работно време е възможността за първи път тази година посетителите да закупят билети онлайн предварително. Така ще бъдат избегнати големите опашки, които неминуемо се образуват на входа на Базара. Паралелно на ХХII Благотворителен базар пред Интер Експо Център ще се проведе и външен коледен пазар, който ще отвори врати в 12 часа.

22nd_charity_bazaarЕжегодният Благотворителен базар на Международен женски клуб – София е едно от най-популярните събития в столицата, защото събира на едно място десетки различни култури. През 2016 г. шестдесет държави ще вземат участие в него, което е рекорден брой за събитието. На място посетителите ще могат да чуят и видят музика и танци от целия свят, да опитат традиционни храни и напитки и да намерят играчки, подаръци и бижута.
Главната цел на Благотворителния базар е да привлече вниманието на обществото към каузите, които Благотворителната фондация към Международен женски клуб – София подкрепя, както и да събере средства за тях. Всяка година Базарът дарява събраните средства на образователни програми и на фондации, които се занимават със социална интеграция и с подкрепа за възрастни хора, хора с увреждания и жени и деца в нужда.

untitled

 


Подземният паркинг пред Интер Експо Център ще бъде отворен и безплатен за всички посетители на Базара през целия ден благодарение на официалния партньор на събитието – Столична община.

Научете повече за Международен женски клуб – София, тук – http://www.iwc-sofia.org

Купете билети онлайн тук – http://www.ticketportal.bg/podujatie_search.asp?id=43948&lang=BG

Освен обикновените билети (на цена 2 лв. за ученици и пенсионери, 4 лв. за всички останали и безплатни за деца до 10-годишна възраст), вече има и специални билети дарения, които са на цена от 40 лв. и включват ранен вход за Базара в 9 часа, бърз достъп навсякъде, чаша шампанско и чанта, пълна с подаръци.

25th Oct2016

So Independent 2016: Кинопортрети 26.10–06.11.2016 г.

by Черно и Бяло

Златна есен е, тръгнаха фестивал след фестивал на различното кино.Изгледахме в Синелибри най- успешните екранизации от вчера и днес, в Дома на киното се прожектират избрани руски филми, сред които изключителният и оригинален „За любовта” на талантливата Ана Меликян. Киноманите помнят нейната поетична и вълнуваща „Русалка”,  заслужено грабнала Голямата награда на 12-ия СФФ; вълшебна приказка със сюреалистичен хумор и  много фантазия.

so independent 2016

Очаква ни Седмото издание на София Индипендънт Филм Фестивал, което включва селекция от най-смелите независими филми за 2016 г., спечелили сърцата на зрителите на големите кинофестивали, сред които Кан, Сънданс, Берлинале, Трейбека, Бостън, Единбург, Карлови Вари. Организаторите са селектирали 16 игрални и 6 документални американски, независими продукции. Освен тях ще видиш номинирания от Унгария за Оскар 2016 Чисто сърце, номинация за Оскар 2015 на Доминиканската република Пясъчни долари, както и израелския филмов разказ за палестинските рапъри Кръстопът 48. Фестивалният форум минава под стратегическото партньорство с американската организация с идеална цел IFP (Independent Filmmaker Project). Ще бъдат връчени награди за най-добър игрален, независим филм, за най-добър документален, независим филм и за най-добър български, независим филм, която се връчва за първи път.Също така за първи път в програмата на Sofia Independent Film Festival ще бъде показано актуалното от българското независимо кино – 4 нови игрални филма и два блока с хитовете от българското късометражно кино.

кадър от българския „Корабът слънчоглед”

кадър от българския „Корабът слънчоглед”

В програмата на SoIndependent 2016 влизат интересни филми, които още с първите си трейлъри заковаха вниманието на специалистите и критиката. Така например най-сетне ще видим „Швейцарско войниче”, разказва за рошавия Ханк и невероятните му приключения с Даниел Радклиф- цял филм играе труп,;сериозния шамар „Раждането на една нация”,  който е умишлен контрапункт на расисткия епос със същото име от 1915, носителят на 6 награди на публиката от различни фестивали „ Лов на диви хора”- вълнуващо авантюрно преживяване, което със сигурност не е за изпускане , „ Напълно непозната” на режисьора Джошуа Марстън с тайнствената Алис- Рейчъл Вайс

Кинофорумът ще стартира с документалната продукция на Андрю Роси „Първият понеделник на май”, с който Робърт Де Ниро лично откри и Трибека Филм Фестивал. Филмът е посветен на най-посещаваната модна изложба в нюйоркския музей Метрополитън, т.нар. The Met Gala, и разкрива какво се случва зад кулисите на бляскавото събитие, на което неизменно присъстват най-големите звезди от света на модата и шоубизнеса.

Ще видим и един от най-обсъжданите филми на тазгодишния фестивал в Кан- провокативния „Американски мед” на Андреа Арнолд (със специална награда на Екуменическото жури) и „Раждането на една нация” на Нейт Паркър. Програмата продължава с доминиканския „Пясъчни долари” с Джералдин Чаплин, интересния израелски филм „Кръстопът 48”, посветен на палестинска рап група, „Лов на диви хора” на Тайка Уейтити, унгарският кандидат за Оскар’2016 „Чисто сърце”, „Н” на Раниа Атие и Даниел Гарсия. Плюс 4 нови български игрални филми и два блока с най-добрите ни късомтеражки.

Фестивалът So Independent е част от календара на културните събития на Столична община за 2016 г., продължава до 6 ноември, а прожекциите ще се състоят в три столични кина – Люмиер, Дом на киното, Одеон.

Мариана Енева

23rd Oct2016

Приказка за класическата музика и един симфоничен оркестър с Мирослав Чакърян

by Черно и Бяло

Приказката, която разказва Мирослав Чакърян е съвременна, тя все още няма ясен край, но има начало:

2013-09-01-22-22-19Миро е син на музикант. Когато баща му е първа виола в Симфоничния оркестър на БНР, той  – 6 годишен, започва уроци по цигулка при известната българска цигуларка Райна Манолова. На 9-годишна възраст е първата му изява пред публика с концерти от Вивалди и Бах. Завършва НМУ – София „Л.Пипков”, а през съудентските си години в Националната музикална академия „проф. П.Владигеров” (от класовете на  проф. Боян Лечев и проф. Йосиф Радионов) печели и няколко награди. През 1991г., току-що завършил висшето си образование, след прослушване от над 40 явили се е единственият одобрен и заминава за Южна Африка. Там е концерт-майстор, водач на първите цигулки на Камерния оркестър в Бофутцвана, като изнасят концерти и в съседните африкански страни, солист е и на техни симфонични състави. От 1994 г. с конкурс е назначен за член в Националния симфоничен оркестър на Южна Африка, а за помощник-концертмайстор – през 1995г., като е солист на много от концертите и записите.

Жребият е хвърлен – в страна колкото известна, толкова динамична, непозната и екзотична, страна впечатляваща чужденеца със своите природни красоти и забележителности, пещери, с неизчерпаеми източници и износ на суровини от злато, диаманти и редки метали, предпоставка за изграждането не само на значителна индустрия, но и за богат културно-музикален живот. В градове като Кейп Таун, Дърбан, Претория и Йоханосбург са създадени симфонични оркести, опера и балет с музикален живот.

През 2000 г. Националното радио на Южноафриканската република спира субсидирането на Националния симфоничен оркестър NSO of South Africa и той замира. Но не напълно – повечето от разпуснатите музиканти решават да продължат делото си и основават Филхармоничен оркестър на Йоханесбург –  JPO, Мирослав е един от тях.

fb_img_1441345739497

През 2002 и 2006 г. са гости на МФ „Софийски музикални седмици” с проф. Йосиф Радионов. Получават благодарност от Южноафриканското посолство заради изпълнението от концертната програма на творби от южноафрикански композитори.

„Събрахме се около 70 човека, в зависимост от концертната програма в Симфоничния оркестър на Йоханесбург. Канихме гост-диригенти и гост-солисти – американски, европейски, от цял свят с осигурени хотел, пътни и възнаграждения, като звездите с международна известност Пламена Мангова (пиано) и Светлин Русев (цигулка) се оказа, че свириха на благотворителни начала.”

В началото – през май 2000 г. всичко изглеждало изключително трудно. Четири сезона успяват да устоят с корпоративни спонсорства, индивидуални дарения и продажба на билети. Независимо от финансовите затруднения през 2004г. Филхармоничият оркестър на Йоханесбург изпълнява световна премиераследва Концерт за цигулка на Самюел Колридж-Тейлър / Samuel Coleridge-Taylor/ „африканският Малер”, солист Мирослав Чакърян. „Възстановяват” ресурсите си със запис и излъчване, поръчват и изпълняват, записват и излъчват световната премиера на „Портрет на Мандела”, по повод 10-годишнината на демокрацията в РЮА, участие взимат и в инициативата Световен ден на СПИН.

С активното участие на Мирослав Чакърян е създадена строга организация при демократични условия. Подборът на гост-диригентите и гостуващите солисти се потвърждава чрез тайно гласуване. Ласкавите отзиви в пресата на ЮАР в изданията Star, Beeld, Citizen са за професионалните успехи на оркестъра, задълбоченото интерпретиране на музикалните творби на най-големите световни композитори.

–  Отначало Съвет от всички водачи на групи решаваха избора на концертна програма, – разказва Миро Чакърян – на солистите и диригентите, а музикантите от целия оркестър имат власт да решават кой ще продължи да работи, ще е с дейност в оркестъра.

Средствата набирахме 4 сезона от спонсори, държавна субсидия, от банки за концерти 6 седмици, с концерти в сряда, четвъртък, често събота и неделя. Средства се набираха и от абонаменти – имахме 1000 абоната. От 2007 година, с избирането на нов мениджър –  член на оркестъра, завършил Royal School of Music, Business School на Университета в Йоханесбург, а след това и арт, музикална администрация в Henley University условията се подобриха. Той успя да установи по-тесни връзки с Министъра на културата и с реч пред  Парламента успя да убеди Парламента и Министъра на културата за финансиране на Филхармоничния оркестър на Йоханесбург. Дейността на оркестъра достигна до записи и други отделни постижения, с регулярна дейност и постоянна заетост с позиции на членовете. Всеки се яви на изпит, даже и аз, същата вечер преди да замина за България, тъй като моят баща беше починал и оркестърът не можеше да чака един месец за изпита ми. Моята позиция се потвърди и възнаграждението беше постоянна заплата. Широката ни концертна дейност беше със солисти от рода на Джошуа Бел, Пинкас Цукерман, проф. Йосиф Радионов, с възторжени отзиви в авторитетната преса в ЮАР за  диригенти- гости като  Емил Табаков, Мартин Пантелеев и др., с композитори като Малер, Шостакович, Прокофиев. Паралелно с концертите участвахме в спектаклите на Балета на Йоханесбург и Опера  Африка, като те намираха субсидиране. На година бяха около 150 участия в Linder Auditorium, Йоханесбург, в the ZK Matthews Hall, UNISA, Pretoria, ЮАР.

Мирослав Чакърян посвещава голяма част от дейността си на създаването на Академия за усъвършенстване на млади оркестрови таланти, след завършване на музикалното им образование. От 2008 г. над 40 учащи са част от 4-годишния курс на The JPO Academy. В последствие често са на концерти на различни светоноизвестни музиканти, а най-успешните кандидатстват за място в JPO, за да го направят истински представител на южноафрикански оркестър!

Създадохме Академия за развитие на млади оркестрови музиканти. –  споделя Миро Чакърян – Постъпваха в този курс за добиване на оркестрово майсторство, след като завършат музикалното си образование, за да продължат кариерата като оркестранти. Целта е да влезят в този оркестър, да се развиват, за обучение на т.нар. „лишени от благата на цивилизованото общество”. Младежки оркестър беше като паралелен. Концертите им са изява на развитието на тези музиканти, които в последствие ще попълнят Симфоничния оркестър на Йоханесбург, като субсидите са от Регионалния отдел за изкуства и култура към Националния съвет за изкуства.

През 2009 г. Националната лотария – National Lottery Distribution Trust Fund обръща внимание на оркестъра JPO и го награждава за три години.

Още през 2007 г. JPO е редовен оркестър с годишни договори и постоянни музиканти. JPO изнася концерт на встъпването в длъжност на президента Якоб Зума през 2009 г., предоставя записи за откриването и закривантео на Конфедарационната купа на ФИФА, а през 2010 г. JPO е поканен отново да предостави записи за церемониите на откриването и закриването на Световата купа на ФИФА. През 2011 г. JPO сътрудничи с Die Antwoord на Южноафриканските музикални награди. Заедно със симфоничните концерти JPO участва в поп концерти, на спектаклите на Опера Африка на „Травиата”, „Бохеми”, с „Кармина Бурана” на тържеството на немското правителство на 10-годишнината на демокрацията в Южна Африка, „Реквием” от Форе, „Сватбата на Фигаро” в Националния театър в Претория, както и в телевизионни реклами на Standard Bank and Old Mutual.

Но в края на 2012 г. JPO е с нова финансова криза, която почти го довела до ликвидация. През 2013 г. оркестърът прави организационни промени и се справя за следващите два сезона с още една награда от Националната лотария. Това дава възможност на JPO да продължи с няколко хорови общества и участия на фестивали, изнася концерти през 2013 г. в Teatro at Montecasino, изпълнява световната премиера на „Credo – A Musical testament to the Freedom Charter” at UNISA, на премиерата на филма  “Long Walk To Freedom” в Йоханесбург и участва на откриването на  Nedbank Golf Challenge at Sun City. Заедно с традиционните си концерти от Симфоничните сезони през 2014 г. JPO изнася концерти в Miracle Drive event in Sandton,  Хоровият конкурс „The Melting Pot”  в Mpumalanga, акомпанира на хип-хоп артист Nas в Castle Lite Extra Cold Concert в Centurion. Оркестърът пътува на първото си турне до Азърбайджан за 6 концерта апрез м. юли с възторжени аплодисменти на Международния музикален фестивал Габала. И на 15-ата си годишнина музикантите от JPO продължават да изнасят седмичните концерти със страст и заангажираност към високото изпълнителско майсторство независимо от всички трудности.

Покрай затруднението музикантите от една година са се обърнали към своята публика за създаване на фонд:

„JPO е компания с идеална цел и се придържа към високите стандарти на корпоративно управление, действа по финансово отговорен начин. JPO и след разговорите с кредиторите за финансова задлъжнялост през 2004г. продължава да раздава обещаните снабдявания и осигуряване на публиката с музикални концерти от световна класа от южноафрикански таланти и каймака от международни солисти и диригенти.

Да се съхранят изкуствата живи винаги е било трудна задача, най-вече в днешния икономически климат, се превърна в изключителна трудност. Но заради любовта към музиката ние продължаваме. Ние бяхме късметлии, че Националната лотария и Отделът за изкуства и култура поддържат ценността на изкуствата в нашата страна. През 2015 след дружеска спогодба с кредиторите за бизнес спасяване JPO оформи стратегическо съглашение с KZN Philharmonic Orchestra. Това е стойностно отношение за развитието и продължаването на изпълнението на оркестрова музика в Южна Африка. Двата борда ще обединят сили за да осигурят дългосрочно  подкрепа на оркестрите в Gauteng и  KwaZuluNatal.

JPO е уважаван като най-добрият оркестър в Африка. Ние полагаме усилие, стремим се да продължим чрез фондове за запазим нашата музика и концертния културен климат. Ние се нуждаем да продължаваме да се грижим музиката да е „включена” – „on”, тъй като е интегрална част, съставна част от културния микс на Йоханесбург. JPO е оркестър за предихание, стремеж за свирене, изпълнение, създаващ удоволствие, образование и занятие, занимание. Ние сме нетърпеливи да доставим изключителна музика и най-отбрани симфонични концерти.”

Като доказателство за нестихващия си ентусиазъм към изпълнителското изкуство Миро Чакърян отговаря на въпросите ми:

БС: Дали като живеете и творите вече 25 години в друга страна, изучаването ѝ замества турнетата в други страни?

МЧ: Не… Но Южна Африка е доста отдалечена от Европа, Америка, Япония. Пътуването на голям оркестър е доста скъпо. Пътуваме доста в страната.

БС: От значение ли е, че съпругата Ви свири в същия оркестър, в който и Вие и то като концертмайстор?

МЧ: Не. В никакъв случай, нещо повече, тя е и водачка на челите, така че седим един срещу друг! Мисля, че това е хубав вариант, защото работата никога не се обсъжда в къщи!

БС: Какъв репертоар предпочитате?

МЧ: Всякакъв. Нямам време да мисля. Но ако ми остане време в къщи сам на тъмно – Малер симфонии, Бах Матеус Пасион, някой от реквиемите, също обичам Пучини…

БС: Свирите ли творби от композитори от ХХ век и по-съвременни и изпълнявате ли творби от български композитори?

МЧ: Свирим доста съвременна музика и от южно-африкански композитори. Има някои чудесни произведения! Включваме ги във всеки сезон. Български, за съжаление, не съм свирил от 25 години, просто няма къде…

БС: Каква е дейността Ви в камерната музика и като концерти и репертоар, а и сътрудничество?

МЧ: Свиря много камерна музика и имам участия в почти всички фестивали. Много ми харесва Дуо цигулка и арфа. (в youtube има някои изъплнения – Johannesburg Harp trio). Също и пиано-трио.

БС: Какво бихте споделил с колегите си от родната страна, а и от други страни?

МЧ: Борбата за съхранение на чистата класическа музика е безмилостно жестока и епична… Но хубавото е повече! Обичайте хубавата музика!

Боряна Статкова

20th Oct2016

Сто години безсмъртие на поета подпоручик Димчо Дебелянов

by Черно и Бяло

Централният военен клуб отвори врати за паметен концерт

Генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов връчи почетния знак на СОСЗР и грамоти на организаторите

dsc_0541Димчо Дебелянов събра десетки творци, писатели, поети, офицери, читалищни дейци, стенографи, музикални педагози,  музейни работници, преподаватели, журналисти от различни медии, учени, библеотекари, представители от различни институции, ученици и хора на духа в концертната зала на Централния военен клуб. Сто години от гибелта на подпоручик Димчо  Дебелянов бе поводът за паметния концерт, посветен на незабравимия и световно известен български поет.

Организатори на събитието бяха НД „Димчо Дебелянов-1960” – София, Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Съюзът на българските журналисти, Национална асоциация „Сигурност”, Община Копривщица, дирекция на музеите в Копривщица, Съюзът на народните читалища, сп. „Черно и Бяло”, Отечественият съюз, Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори, Съюзът на българските писатели, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, културни институции. С голямата  подкрепа на управителя на  Томбоу България ЕООД Манол Курдаланов, както и с помощта на Иван Ченчев от в-к Дума.

Във фоайето пред залата в ЦВК бе подготвена уникална изложба от фотографии, исторически и архивни материали, книги и журналистически текстове, посветана на Димчо Дебелянов.  Фотографиите на поета бяха предоставени от уредника на къща-музей „Д. Дебелянов” Дойчо Иванов, със съдействието на директор Дирекция „Музеи”- Копривщица Искра Шипева. Редките книги са  от историка Тодор Пенев и Паола Колева.

Специалният транспарант, тематичните табла, респектиращата зала на ЦВК потопи гостите в истинска творческа атмосфера, с привкус на гордост, но и скръб по загубата на един навероятно талантлив и скъп за нас творец. За житейския и творчески път на поета бе подготвена мултимедийна презентация, с подходяща мелодия и тематични изпълнения.

С много аплодисменти и ставане на крака бяха посрещнати изпълненията на  формация „Армейска песен” от Представителния ансамбъл на Въоръжените сили, с ръководител Снежина Темелкова. Невероятно респектиращо бе изпълнението на актьора Янко Лозанов на стихотворението „Да се завърнеш”… С приповдигнато настроение публиката благодари за талантливите изпълнения на възпитаниците на НД „Димчо Дебелянов”, с ръководител Росица Йорданова.

Кметът на Копривщица Генчо Герданов сподели, че с гордост ръководи  града, отгледал толкова  борчески личности. С патос и творчески заряд Герданов рецитира стихотворение на Дебелянов, което поета  написал за себе си на 25 години. Публиката в ЦВК  научи повече за най-нежния български поет от издателя Христо Ковачев, който  представи второто издание на книгата на Тихомир Геров „В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов”. И подчерта,  че   в това произведение е пресъздадено  вярното описание за гибелта на офицера поет. Публиката не остана безразлична към сърцатото изпълнение на стихотворението „Един убит” от подполковника от запаса Кирил Парапанов, който разказа любопитни моменти от краткия житейски път на Дебелянов.  Заместник-председателят на СБП Димитър Христов сподели пред многолюдната аудитория за приноса на  Димчо Дебелянов към българската литература и за изпълненият дълг към България.  За да почете 100-години от гибелта на поета, гост на мероприятието бе заместник-директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов, който подчерта че първата  книга за Дебелянов  се отпечатва  едва през 1920 г.

Първият носител на националната литературна награда „Димчо Дебелянов” от 2004г Георги Н. Киров ни върна в онези злополучни моменти, когато малко преди сражението на бойното поле  подпоручик Дебелянов дава на командира си последните оригинали на стихотворенията „Един убит” и „Сиротния”. Любопитни и неизвестни факти за живота на Дебелянов разказа  председателят на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори инж.Карамфил Матев, когато поетът  е бил парламентарен стенограф и е работил като стенограф в Общината в София.

Настоятелството на НЧ „Димчо Дебелянов-1960” поздравява ген.-лейтенант Стоян Топалов по повод неговата 75-годишнина и за връчените му  от МО плакет и грамота за принос към отбраната на страната и активна военно-патриотична дейност.

Уважаеми ген. Топалов,

Обръщаме се към Вас, за да Ви пожелаем дълги и щастливи години, да продължавате да издигате авторитета и достойнството на Българската армия!
Желаем Ви както до сега, и в бъдеще да бъдете пример за подражание на младото поколение като отговорен и смел офицер, следвайки   пътя  за един по-мирен свят!

С уважение и признателност,

Доц. д-р Иван Митев
инж. Миглена Китанова Иванова

Председателят на НЧ „Димчо Дебелянов-1960” доц. д-р Иван Митев благодари на организаторите и участниците, подчерта че  творец като  Димчо Дебелянов ще продължава да привлича интереса от всички краища на света, а това е основание за национално самочувствие.  От читалището бяха връчени благодарствени грамоти на инициаторите и участниците. Председателят на СОСЗР генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов връчи почетния знак на съюза и грамота на доц. д-р Иван Матев, на директора на дирекция „Музеи” в Копривщица Искра Шипева и на организатора на читалището Миглена Китанова, която има основна заслуга за успеха на вечерта. Ген.-лейтенант Топалов поясни, че в бъдеще ще продължи съвместната творческа работа със съорганизаторите и родолюбивите личности на страната ни. dsc_0901

През 2017 г.  се навръшват 130 години от рождението на Димчо Дебелянов. По този повод в родният град на поета се подготвят за подобаващо тържество, стана ясно от  Генчо Герданов.

Инициаторите на честванията поясниха,че по повод 100-години от гибелта на Димчо Дебелянов са проведени две пресконференции в СБЖ, с подкрепата и съдействието на председателя на организацията Снежана Тодорова. Както и творческа вечер през април т.г. с участието на съорганизаторите от концерта в ЦВК, поети, писатели, творци, с участието на Славомир Генчев, Пламен Тотев.

Меги Иванова

20th Oct2016

Отбелязваме 100 години от гибелта на поета Димчо Дебелянов

by Черно и Бяло

Председателят на СБЖ Снежана Тодорова и ръководителят на Народно читалище „Димчо Дебелянов-1960“ Миглена Китанова по време на пресконференцията. Снимка: Авторът

100-годишнината от гибелта на най-нежния български поет Димчо Дебелянов събра на специална пресконференция в СБЖ организатори на честването на юбилея, сред които е и нашият съюз. Ще бъдат представени творби, снимки и мултимедия за живота и делото на поета. 

Пресконференцията беше открита и ръководена от председателя на СБЖ Снежана Тодорова. Тя подчерта, че това е първата инициатива в столицата за отбелязване на вековната годишнина от гибелта на Дебелянов.

dsc_0317

Заедно със СБЖ инициатор е и Народно читалище „Димчо Дебелянов – 1960“, чиято ръководителка Миглена Китанова години наред полага усилия, за да не бъде забравен големият поет, който близо столетие продължава да вълнува българите от всички поколения.

На 11.10.2016 г. от 17.30 ч. в Централния военен клуб се състоя концерт в памет на подпоручик Димчо Дебелянов, дал своята велика саможертва в името на България.

Активно участие в отбелязването на тази годишнина освен СБЖ и читалище „Димчо Дебелянов-1960“ ще вземат още Съюзът на сержантите и офицерите от запаса и резерва, Военна академия „Г.С. Раковски“, Отечествен съюз, Национална асоциация сигурност, списание „Черно и Бяло“, Съюзът на народните читалища, Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърни оператори, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Дирекция на музеите в град Копривщица, кметът на община Копривщица.

На пресконференцията присъства и кметът на Копривщица Генчо Герданов. Той изрецитира едно от малко известните стихотворения на поета и допълни още, че за него е гордост да управлява родния град на Дебелянов. „Щастливи са хората от Копривщица, че имат такъв кмет, който така сърцато говори за видните копривщенци”, каза председателят на СБЖ Снежана Тодорова, и продължи: “Мисля си, че е голяма чест да бъдеш кмет на град като Копривщица, която е откърмила толкова много български герои.“

Майя Любомирска

19th Oct2016

Първият най-голям меден духов оркестър за юноши в България – любознателни и малко известни сведения

by Черно и Бяло

От  въздействието на песента и нейната магическа и сплотяваща сила през 30-те години на ХХ в. с музикалната и обществено-гражданска енергия Кирил Младжов и Мария Грънчарова създават книгата „Духовата музика – ярка музикална следа” и „Първият най-голям меден духов оркестър за юноши в България”.

pasinstruments110714a_14159429_8col

През своя мандат (1934–44 г.)  зам. кметът на град Дупница Кирил Младжов, юрист, музикант, цигулар и контрабасист в пърия младежки симфоничен оркестър в града поръчва на известната фирма Lignaton, Прага  удобни за юноши инструменти,  детско кавалерийски вариант „през рамо”. Пристигнали след дарения, с помощта на градската община и Министерството на просвещението 40 месингови духови /брас/ инструменти са зачислени от Градската община на първото училище в града ІІ Прогимназия „Евлоги Георгиев” и са достатъчни за един оркестър – Първият най-голям меден духов оркестър за юноши в България. От сведения на големия музиковед, учен проф. Венелин Кръстев, в родния му град още през 1910 г. е сформиран първия военен духов оркестър. От значение е, че в началото на ХХ век Софийската опера придобива брас инструменти от друг вид от фирмата Lignaton, чрез дарение на българи, живущи в гр. Прага, Чехия. След небивал наплив за участие в оркестъра от момичета и момчета, стигнало се до ходатайство на родителите (на което не се обръща внимание), след строго препитване е сформиран оркестър огласил площада на града на празника „Св.Св. Кирил и Методий” през 1940 г. На младия оркестър е повечерна музиката за националните празници в страната – Трети март, Гергьовден и всички училищни тържества. Добромир Младжов е избран за ІV випуск на оркестъра през 1943 г., а брат му Любомир Младжов свири във ІІІ випуск през 1942–43 г.

И днес звучат в ушите му участията. – Повлиян от тези спомени вече като пенсионер пише поема и музика за марша „Вечно живите герои”, възхваляващи героизма на българските летци защитавали небето на България през Втората световна война. Другата причина – Добромир Младжов преживява бонбандираовките над Духница, а инструментите заедно с няколко души загиват в бомбандираната сграда на училището.

Сърцето на Мария Грънчарова е свързано с Дупница, с музиката и книгите. Съавтор през 2015 г. с Драгомир Младжов, книгите ѝ „Музикална Дупница”, издание от 2005 г. на луксозна хартия с много снимки и „Вековно тържество на песента – 120 години хорово изкуство в Дупница” (изд. 2014 г.) са възхищение към музикалното дело и живот в града с 300 имена.

Мария Грънчарова участва в хора на прогимназията, на концерти, с мечтата да завърши хорово дирижиране. Приета след строг конкурс в Софийския Академичен хор с диригент вече обиколил Европа, известен Ангел Манолов, избрана е да участва в І, ІІ и ІІІ хоров фестивал в Букурещ, Будапеща и  Берлин през 50-те години на миналия век. Тя е 23 години учител по български език и литература в дупнишката гимназия „Хр.Смирненски” след като завършва Славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и 15 години в 7 СОУ „Св. Седмочисленици”. Три години преподава на български ученици във Варшава. Редактира учебни помагала за ученици и учители от VІІ до ХІ кл., базов-учител методист с литературно-методически разработки и национални четения. Потомка на възрожденски род от занаятчии, учители, юристи, цигулари, оперни певци, диригенти и художници, сроден с родовете Попшишкови, Д-р Накови, Радкови, Сикеларови, Икономови, Околийски, Гьоклемезови и Грънчарови са част от основното ядро на дупнишките първограждани. Щастливо омъжена за културния деец Евгени Грънчаров, живее с децата си Светлана и Илко (художник на книгите) Грънчарови.

Любовта към изкуството музика в семейството възпитава Добромир Младжов. Той си спомня, че баща му като зам. кмет завежда културния живот и образованието. Прадядо му по майчина линия – Николчо Антонов е първия демократично избран кмет на гр. Враца след освобождението. Завършва Висшия Минно-геоложки институт в София, постъпва в Комитета по геология, след това институтите „Минпроект” и „Енергопроект”. Автор е на 228 служебни разработки, на обобщителни доклади за язовири в България и на 11 язовири в Алжир, на 22 статии във вестници и списания, 2 публикации в изданията на ЮНЕСКО.

Надеждата: След като авторите събират историята на най-големия в България гимназиален духов оркестър „Димитър Мечев” по името на  създателя му като невероятна и амбициозна идея в гр. Велинград, Духовия оркестър на Сержантското средно военно музикално училище „Маестро Георги Атанасов”, гр. София, престижния оркестър на 1-ва Английска гимназия, гр. София и читалище „Хаджи Петър Берон”, за конните духови оркестри на представителните гвардейски кавалерийски ескадрони от различни страни в Европа, авторите се извиняват, че нямат възможност да разгледат ученическите брас-духови оркестри, създадени в много градове на страната: в Пловдив, Варна, Русе, Бургас, Ловеч, Троян, Елин-Пелин, Димитровград и др селища… Те изказват пожелание с тази мисия да се заемат и други преподватели, работещи в сферата на педагогическата, учебно-възпитателна и музикална дейност в българските училища.

Ход напред са значението на развилото се в традициите в българското образование преподаване и изкуство музика,  кръглата маса „Образование чрез култура и култура чрез образование – формула на ХХІ век” в дома на Москва (10 дек. 2015 г.) с участието на изтъкнати педагози от общообразователни училища, на световно известната проф. Жени Захариева, поясненията на  проф. д-р Адриана Благоева, худ. ръководител на  хор със световно признание „Софийски момчета”, около Коледния им концерт- празник за публиката и високо талантлива изява на децата в зала „България”, (в-к „Дума”): „Родителите са доволни, че децата им идват в нашия хор и се занимават с дейност, която им носи удовлетворение и спомага за изграждането им като личности и допринася за тяхната обща и музикална култура.
Важно е училището да стимулира творчеството и извънкласните форми на работа. По този начин ще се стимулира творческата мисъл на подрастващите, умението им за работа в екип.”

Боряна Статкова

12th Oct2016

Изложба и концерт „80 години Бистришка четворка“ в БНР

by Черно и Бяло
Тази година се навършват осем десетилетия от създаването на „Бистришката четворка” – първия оркестър за фолклорна музика у нас, основан през 1936 година. Групата е в основата на създаването на сегашния Оркестър за народна музика на Българското национално радио. Затова и в първия си концерт за сезона – на 13 октомври в Първо студио на БНР от 19 часа, виртуозите на диригента Димитър Христов ще отбележат юбилея. Освен това изложба от 10 пана, изложени във фоайето пред студиото, разказва историята на формацията.

bistrishka-4-kaДеян Матеин (тамбура), Йордан Белкин (гъдулка), Ангел Кривински (гайда) и Стоян Стоилов (кавал) дълги години изпълняват български народни песни и танци пред българска и чуждестранна публика. Всички те са родом от село Бистрица откъдето и състава получава името си. Те са и сред първите инструменталисти, застанали пред микрофоните на БНР – още на 12 април 1936 г., както става известно от книгата „Бистришката четворка” на Тодор Ковачки.

В запис от Златния фонд на БНР Деян Матеин разказва за първите трепети от досега с медията и как четиримата са изминавали пеша пътя от 15 км от селото си до радиото три пъти в седмицата.

Година по-късно Цвятко Благоев сменя кавалджията и променя облика на групата. Всички музиканти от формацията имат изключителни заслуги за развитието на българския фолклор. Деян Матеин, заедно с Филип Кутев и Иван Кавалджиев, е сред основателите на Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Четворката работи с хоровата капела „Светослав Обретенов”, с трупата на Народния театър „Иван Вазов”. Съвместно с  първия наш хореограф Борис Цонев, ръководител на първия танцов ансамбъл „Българска китка”, четворката изнася много концерти в страната и чужбина. Участва и в балета „Под нашето небе” по музика на Христо Манолов.

Четиримата музиканти оставят в наследство на съселяните си от Бистрица и фолклорен състав към читалището „Свети Цар Борис I – 1909 г.“. Самодейци от ансамбъл „Бистрица“ подготвя изложбата. Това са Здравка Джорева-Пенева, Анелия Овнарска-Милушева, инж. Александра Сайкова-Борисова и Боян Малинов.

Светла Стойкова

30th Sep2016

В годината на милосърдието Албания почита Майка Тереза

by Черно и Бяло

Папа Франциск обяви юбилейна година на християнството, посветена на милосърдието, от 8 декември 2015 до 20 ноември 2016 г. Един от нейните най-запомнящи се знаци е обявяването на Майка Тереза за светица на 4 септември. Тържествата във връзка с това продължават в целия свят.

2016-526

По това време бях в Албания. Албанската телевизия излъчи на живо вълнуващ концерт в чест на събитието от базиликата „Св. Петър“ в Рим с участието на изтъкнати албански и македонски изпълнители. След него бе показан документален филм за светицата. В интервюта по телевизията предния ден историци, музиканти, участници в подготовката на филма и концерта представиха двете прояви и други акценти в честванията.

Столицата Тирана беше украсена с флагове със стилизиран образ на Майка Тереза.

Жителите и гостите на Дуръс (много българи, поляци, сърби, италианци) можеха да разгледат фотоекспозиция за светицата в изложбената зала в центъра на града. В първата част – ,,Животът“, 22 табла показват израстването на Агнес Гондже Бояджиу от раждането ѝ на 26 август 1910 г. в албанско семейство в Скопие. На снимките тя е с папа Йоан Павел II, лейди Даяна и други известни личности. Майка Тереза казваше, че принадлежи на света,през 1979 г. той ѝ се отблагодари с Нобелова награда за мир.

Във втората част – „Смъртта“, виждаме светицата на 18 табла до края ѝ на5 септември 1997 г. Тя е сред сираците, умиращите и бедните, за които се грижеше, сред последователите на ордена „Мисионери на милосърдието“, основан от нея в Калкута.

Редом до снимките са съветите ѝ към родителите, учителите, лекарите, студентите-медици. Въпреки безнадеждното човешко страдание, на което Майка Тереза посвети дните и нощите си, в изложбата и в честванията доминират оптимистичните ѝ послания:

„Животът е мечта – осъществи я.
Животът е борба – приеми я.
Животът е приключение – изживей го.
Няма ключ за щастието. Вратата към него е винаги отворена.“

Можем да ги следваме с почит и милосърдие.

Петя Пейчева