27th Sep2016

100 години от гибелта на Димчо Дебелянов, патрон на НЧ „Димчо Дебелянов – 1960”

by Черно и Бяло

Пресконференция на тема „100 години от гибелта на Димчо Дебелянов, 10.10.2016 г., 11:00 часа, пресклуб „Журналист”, СБЖ

untitled-1През настоящата 2016г. отбелязваме 100-годишнината от гибелта на големия български поет Димчо Дебелянов, в рамките на честванията на Първата световна война. Подпоручик Дебелянов е деен участник във военните действия и пада убит на 2-ри октомври 1916г.  Световноизвестният  и обичан поет е патрон на софийското читалище „Димчо Дебелянов-1960”, намиращо се в ж.к. „Яворов”.

В тази връзка, ръководството и възпитаниците на читалището подеха инициатива да отбележат юбилея, като организират тематични събития. Целта е да се обогати културната памет на столицата и нейните граждани чрез активното им участие в мероприятията. Съорганизатор на събитията по повод 100 години от гибелта на Димчо Дебелянов е централното ръководство на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва /СОСЗР/ под ръководството и с голямата подкрепа на ген.-лейтенант от резерва Стоян Топалов. Партньор по случай юбилея е ръководството Военна академия „Г.С.Раковски”.  За честванията са поканени  историци, писатели, учени, хора на изкуството, заявили желанието си да бъдат част от честванията.

Популяризирането на събитията ще се осъществи чрез участието на медии, културни институции и разпространение на информационни материали сред гражданите. В реализацията ще бъде включена уникална изложба от архивни материали и фотографии за Димчо Дебелянов.

Честване на 100 години от гибелта на световно известния поет – подпоручик Димчо Дебелянов, 11.10.2016 г.,  17:30 часа, Концертна зала, Централен военен клуб

  • Изпълнения на „Представителния ансамбъл на Въоръжените сили;
  • Мултимедийна презентация за житейския път и творбите на Дебелянов. Съвременно виждане и международен отзвук – Паола Колева, Тодор Пенев, историк;
  • Генчо Герданов, кмет на гр. Копривщица – рецитал по творби на Димчо Дебелянов;
  • Искра Шипева, директор на Дирекция „Музеи” – гр.Копривщица;
  • Лектория с историци, поети и писатели, хора на изкуството, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Военна академия „Г.С.Раковски”, Национално сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори и др. организации и партньори по проекта – Джумалиев;
  • Полк.д-р Петър Ненков – литературно есе да Д. Дебелянов;
  • Полк.Кирил Парапанов-изпълнение на стихове от творбите на Д. Дебелянов;
  • Музикална програма с участието на възпитаници на НЧ „Димчо Дебелянов-1960;
  • Боян Ангелов –председател на СБП;
  • Димитър Христов-поет и драматург, СБП;
  • Георги Н.Киров – пъpвият нocитeл нa Haциoнaлнaтa литepaтypнa нaгpaдa „Димчo Дeбeлянoв” oт 2004 г. Oпpeдeлян e ĸaтo нaй-Димчoвия пoeт!;
  • Карамфил Матев-председател на Националното сдружение на стенографите,машинописците и компютърните оператори;
  • Представяне на копия от архивни материали и фотографии с историческа стойност, юбилейни платна;
  • Връчване на награди и плакети по повод на юбилея от председателя на НЧ „Димчо Дебелянов-1960”.

Миглена Китанова


Партньори на проекта: СОСЗР, Военна академия „Г.С.Раковски”, СБЖ, Отечествен съюз, Национална Асоцияция сигурност/НАС/, Национално сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори,  Съюз на народните читалища, Национална библиотека Св.св. „Кирил и Методий”, БАН. Дирекция на музеите гр. Копривщица, Музей „Димчо Дебелянов” – Копривщица, Община Копривщица , Съюз на българските писатели и др.  

Медийни партньори: СБЖ, БНТ, Радио „Хоризонт” сп. „Черно и Бяло”, други електронни и печатни медии.

27th Sep2016

Сърдечна среща под знака на Конфуций – ежегодната делегация от Общокитайската асоциация на журналистите на гости на СБЖ

by Черно и Бяло

На посещение в България е делегация на ОАЖ, водена от главния редактор на ежедневника „Чайна Риформ Дейли“ Гао Фуюен.

dscn0007_1000pxlСред гостите, които представи председателят на СБЖ Снежана Тодорова, са председателят на „Чайна Спейс Нюз“ Фън Чунпин, председателят на „Циндао Медиа Груп“ Цун Пей, зам.-главният редактор на радио-телевизионната мрежа „Хейлунцзян“ Ян Хъшам, зам.-главният редактор на „The paper.cn“ Хуан Ян и зам.-директорът на департамента за международни връзки на Общокитайската асоциация на журналистите Жун Чанхай.

В програмата на китайските журналисти, освен посещение и участие в тържествата по повод Деня на независимостта на България във Велико Търново, среща разговор с колеги журналисти в Международния дом на журналистите във Варна и гостуване в гр. Русе, беше включена и среща с екипа на сп. „Черно и Бяло“, която се състоя в салон „Журналист“ в СБЖ.

Главният редактор на изданието Станислава Пекова запозна китайските колеги с нещо, което никое друго издание у нас до този момент не е правило, а именно с представянето на китайската тема в списанието, което ръководи. Станислава е от малкото журналисти и издатели, която с упоритост и много труд почти прави чудеса, за да докара Китай при нас. Тя е от онези, които, отваряйки една след друга малките вратички към една вселена, каквато е Китай, наистина помага да разберем и обикнем древната Поднебесна, а и уроците, които ни дава, биха били полезни за нас българите как да направим така, че и с нашата древна страна, макар и малка по територия, да се съобразяват по широкия свят. „Скъпи приятели, Китай е земята, където оставих половината си сърце през 2009 г., когато за първи път посетих Пекин, Шанхай и още няколко градове – се обърна развълнувана към китайските гости Станислава Пекова. – От тогава темата Китай – известен, но непознат – присъства на страниците на сп. „Черно и Бяло“. И аз като всички европейци, попаднали в Китай, изпитах културен шок не само в историко-географски мащаби, но и от хората и затова с всичките ни статии се стремим страната ви да бъде разбрана от читателите ни.“

Тя разказа как с много усилия през всичките тези години са се стремили Поднебесната да стане близка на всички българи чрез увлекателните разкази и статии не само на китайски автори, но и на български журналисти, които са посещавали страната на Конфуций и Лао Дзъ.“ Станислава Пекова сподели, че от 2012 г. стартира съвместният българо-китайски проект в списанието, където има постоянна рубрика за Китай, съвместна с посолството на страната у нас. В нея непрекъснато се публикуват материали на икономическа и политическа тема, като особено място се отделя на статии на историческа и културна тематика. Една от първите публикации била „Китай, известен и непознат“, чието заглавие става мото на постоянната рубрика.

На страниците на „Черно и Бяло“ намират място и интересните и завладяващи материали на български журналисти, посетили Поднебесната, което е предпоставка за опознаването на китайската нация. Главният редактор на списанието разказа с колко голям интерес са посрещани и книгите, които са издавани от тях и посветени на Китай. Сред тях са „Здравей, Китай!“ и „Енциклопедия Китай“.

Интерес предизвика сред гостите новината, че делегацията от СБЖ са първите европейски журналисти, посетили Цинхайското плато в Тибет.

У тях любопитство предизвика и изложбата на Христо Христов, в която той разказва своята приказка за Китай. Фотожурналистът подари на делегацията своя фотография на едно от най-красивите езера в Тибет – Цинхай.

В отговор на увлекателния разказ на Станислава Пекова и сърдечното посрещане от страна на Снежана Тодорова, към присъстващите на срещата се обърна ръководителят на делегацията Гао Фуюен. „С интерес разгледах изложбата и с голямо любопитство изслушах разказа на Станислава – каза той. – Да си призная, изпитах изненада и приятно напрежение. Изненада за мен бе да видя каква голяма работа е извършена от българските колеги, за да могат българите да има пълна представа за нас. А приятното напрежение, което усетих преди малко, е поради това, че си дадох сметка, че и ние в Китай трябва по един такъв начин да представим България. Длъжни сме да го направим, за да научат всички за вашата красива страна.“

Изненада за гостите беше и заснетото но видео интервю, което Христо Христов е направил по време на посещението на делегацията на СБЖ в Китай със студентката Валя. Едно китайско момиче, влюбено в българския език, който вече две години учи и говори прекрасно, и в страната ни. Тя е студентка в пекинския университет и си е обещала поне още две години да изучава български. Всички посрещнаха с аплодисменти нейното изпълнение на „Върви народе, възродени“. „Вълнуващата изповед на това китайско момиче показва, че в Китай познават България, нейната история и култура“ – каза Снежана Тодорова.

Развълнуван към гостите се обърна и членът на УС на СБЖ Борислав Костурков, който беше ръководител на българската делегация в Китай. Той започна, цитирайки мъдростта на Конфуций: „Когато пътищата ви не съвпадат, не правете общи планове“ – но която не важи за българските  и китайските журналистически организации, защото техните пътища съвпадат, което показват и 29-те години приятелство и сътрудничество, които не са прекъсвани нито за миг. Борислав Костурков върна лентата назад към пътешествието в Китай и срещите, които са имали българските журналисти там. Той акцентира преди всичко на посещението в Тибет, защото то е уникално, тъй като за първи път там посрещат европейски журналисти. И накрая той отново се върна към мъдреца Конфуций, който е казал: „Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах“. С нея той пожела на китайските гости да видят много  и да преживеят много в България.

След срещата в СБЖ китайската делегация участва в тържеството на монумента „Знаме на мира“, където отбелязаха Международния ден на мира. Там заедно с тях бяха и представители на Армения, които подариха своя камбана и по този начин отбелязаха 25-годишнината от обявяването на независимостта на страната.

Какво по-хубаво от това в този ден, когато народите по света отбелязват Деня на мира, посланици на приятелството от България, Китай и Армения да се съберат и покажат, че няма нищо по-хубаво от това да живееш без заплаха от война.

Розалина Евдокимова
Снимки: Иван Василев

13th Sep2016

Новата учебна година започва „По вода”

by Черно и Бяло

С „пускане по вода“ на кораб във фонтана пред Доходното здание ще стартира учебната година в Русе. Събитието ще започне на 14 септември 2016 г. в 18:30 часа.

Хепънинг на учениците от Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов” включва художествени инсталации „Чайка в полет“, „Звучащи вълни“ и „ОХ‘топод“, около които ще се развият акции с участието на ученици и публика.

niu-instalaciaИнсталациите са създадени по време на учебната практика на учениците от НУИ „Проф. Веселин Стоянов” и уъркшопи водени от арт-педагози на Център Алос и преподаватели от училището. През изминалата седмица младите художници излязоха от традиционната рамка на обучение и сега ще представят модерна интерпретация на артистични практики и ново общуване с публиката. В градска среда и в реално време учениците, заедно с професионалисти, ще покажат синтеза на отделните видове музикални и изобразителни изкуства по атрактивен и нетрадиционен за зрителите начин.

След това ще има и музикален пърформанс, който „в крак” със съвременните дигитални технологии ще превърне водата, растенията, инсталациите и човешките тела в музикални инструменти. Освен учениците, в него ще се включи и общинския оркестър „Биг Бенд Русе“.

Едно от интересните събития ще бъде представяне на създадените мащабни художествени обекти. По ръководството на арт педагози от Център Алос и НУИ  „Проф. Веселин Стоянов” учениците ще бъдат запознати с основни принципи на художествени намеси в градското пространство чрез изграждане на художествени конструкции и инсталации, съобразени със спецификата на средата и тематиката на акцията.

„По вода” се изпълнява от НУИ „Проф. Веселин Стоянов”– Русе в партньорство с Център за неформално образование и културна дейност  Алос – София с подкрепата на общинска фондация „Град на свободния дух“. Уъркшопите за създаване на художествени инсталации са част от учебната програма „Паралелни стъпки, паралелни пространства“ на Център Алос, реализирана с подкрепата на Фондация „Америка за България“.

През септември предстоят още няколко събития в рамките на „Паралелни стъпки, паралелни пространства“. Сред тях са провеждане на уъркшоп за Художествени инсталации и конструкции по повод Български фестивал на сливата в Троян, участие в Нощта на музеите и галериите Пловдив 2016, ателие „Рисуване със светлина“ по време на Нощта на изкуствата в Стара Загора. За тях очаквайте допълнителни подробности.

Добрин Атанасов, Център Алос

12th Aug2016

Изкуство?! За актуалното и вечната красота

by Черно и Бяло

За  първия кино фестивал на документални филми за изкуствата Master of Art в България и за Балканите

В царството на Хадес Сизиф е наказан за проявената хитрост поради желанието му за живот. Прекратил тежката си, безплодна работа, седнал на камъка, който изкачвал по планината. Дълбоко, дълбоко се замислил като чул песента на Орфей за любовта му към Евредика, за щастливия му живот през светлите, ясни дни през пролетта…

Статуетката, скулптура от проф. В.Минеков изобразяваща Сизиф, който изкачва филмова лента е за Голямата награда на Първия кино фестивал за документални филми посветени на изкуствата и хората на изкуството Master of Art в България и за Балканите. Първият кино фестивал за документиални филми посветени на изкуствата е в Канада и е на 30 години…. От въпросите със заряд от легендите кога и дали сме в царството на Хадес, кой е последовател на Сизиф и на Орфей, каква е ролята на изкуството, на „богоизбраните”, на митовете, днес ни пленяват и въздействат, вдъхновяват документалните филми и най-вече посветените и разкриващи изкуството и хората създаващи изкуство…

website5-В луксозните кино Люмиер, НДК и кино Одеон удобно се настаниха 31 документални филми с награди от Venice Film Festival, International Emmy Award, German Film Award, IDFA, Sundance Film Festival и др., премиерни за България. Артистичният директор на фестивала, журналист и създател на филми Найо Тицин подбира от подалите заявки за 3 месеца 130 документални филми от 30 страни от цял свят прожектирани от 15 до 28 април.  В конкурсната програма с шест категории от 15 до 22 април с висока конкуренция се съревноваваха 21 филми от 11 страни. Фестивалът организира НДК, продуцентска компания „Спотлайт” и Фондация Master of Art с медийни партньори БНТ, бТВ, Дарик радио, в. Дневник и др., подкрепя се от фондация „Америка за България”, Еър Франс, Столична програма „Култура”,  Гьоте институт,  Институт Сервантес, Master Card предостави за членовете си за един закупен билет, един безплатен, UniCredit Bulbank и др. Три поредни години Найо Тицин радва публиката  и зрителите като присъстват на постановки на заснети опери от световните сцени на създадения от него фестивал в Дома на киното. Трупа организационен опит, посещава и участва, негови филми са наградени на международни фестивали.

Два документални филма на участници в журито бяха прожектирани от извънконкурсната програма. „Loving Carmen” на Спотлайт, Найо Тицин – с някои от най-блестящите арии на непокорната, горда и смела Кармен, от най-страстната в музикалната история опера „Кармен” от Ж.Бизе.

Страст, а любов?!

Loving Carmen” – световна премиера с дивата прима Александрина Пендачанска на  Първия кино фестивал за документални филми за изкуство „Master of Art” в България и на Балканите

– Бизе го няма, Проспер Мериме го няма, много от големите изпълнители на Кармен  ги няма, но Кармен е жива и винаги ще е жива… Безсмъртието в изкуството се създава от смъртните – споделя Александрина Пендачанска в края на филма „Loving Carmen” с режисьор Найо Тицин, копродукция между Националния дворец на културата и продуцентска компания „Спотлайт“,  като част от стратегията на Двореца да подкрепя българското кино. В кино „Люмиер” / 16.април/ публиката на кино фестивала за документални филми за изкуство „Master of Art” с продължителни ръкопляскания, възторжено посрещна режисьора Найо Тицин и филма му, разговаря развълнувано с него и филмови критици,  за отлика от премиерата / 3 март 1875г., Париж/ на операта ”Кармен” от Ж.Бизе, провал, след който оперният шедьовър с изключителен успех не слиза от световните сцени. Жизнерадост от искрящи свежи чувтва, живописна звучност от испанския национален колорит, от цигански и кубински, от музикалния гений на Бизе изразил  женската красота в шедьовъра си недостигнат и до днес с естетическите възгледи към реалистична и национално самобитна музика от 50-60г. на ХІХ в., от френската музика.  Страстта на Ескамилио открива  тютюневата работничка Кармен, но дали свободолюбивия ѝ, непокорен, волен и независим дух, темперамент изменчив в настроенията си, Кармен – единствената в оперната история героиня, силна в изживяванията си, горда и смела. Дали  парижката публиката с префинено от лиричните опери ухо и образованост не е приела  на премиерата на операта изявата на страстта на Ескамилио, която убива физически Кармен, за да я постигне „сляти в смъртта”!?А семейство, а деца? Творчеството и музикалния дар с изявата на страстта или чувствата на селяни, работници, с гения на музикалния си дар доказва непреходността си… В България премиерната постановка е през 1912г. Човешките чувства и страсти, даже и „възпитани” вълнуват и въздействат, защото водят към вечността.

За основа на филма „Loving Carmen” е постановката на операта „Кармен“ на италианския режисьор  Никола Берлофа в Театър Сен Гален в Швейцария и търсенията на сопраното Александрина Пендачанска, мецосопрано в главната роля със страстни, кадифени, изваяни дълбочини.  Уникално съвременно изпълнение със свой стил и на превъплъщението, тракторвката. Този филм на Найо Тицин не разказва за постановката, а загатва за музикалните постижения в претворяването и музикалния гласов израз на Александрина Пендачавска и по време на репетиции. По-добре посетете постановката!

Още се играе, вече три години! – възкликва Найо Тицин – Тази година на Тенерифе ще ходи, островите Тенерифе, ще се играе в театъра.

Филмът е плавен, елегантен в стила на Найо Тицин, със съ-сценаристка Валери Тицин, дъщеря, вдъхновено, топло и развълнувано разказан от британския актьор Бен Крос за щастието да имаме възможност да чуем днес първите записани изпълнения  на  легендата Кармен и въздействието с нейното място в  развитието на звукозаписната индустрия и киното от началото на ХХв.

БС: С какво Ви заинтересува звукозаписната история на операта  „Кармен”?

Винаги ми е било интересно да науча неизвестни неща за известни неща. Това е голямо предизвикателство.

БС: От архива на кои грамофонни фирми са матриците- цилиндри с първите записи на изпълнения на тази роля от началото на ХХ век?

На „Берлинен грамофон”, „Одеон” – първите грамофонни фирми. Заснех плакат от 1896г. от постановка на пиесата на Теодор Кремер „Кармен”. Тази пиеса е написана по новелата на Мериме, а на плаката е  Роза Дел Морисън, американска театрална актриса, която е изпълнявала ролята на Кармен в тази постановка.

БС: За всяка роля на Александрина ли създавате филм?

Този образ и тази тема ми бяха интересни именно с това, че е най-известната и най-поставяна опера.  Беше „Добре дошло”за моя не от сега интерес към образа легенда – Алекснадрина  играе Кармен…

ххх

„В търсене на Моцарт”, втори филм от извънконкурсната програма на член на журито- Фил Грабски и увлекателни и незабележими два часа и половина  с изтъкнати изпълнители претворяващи след като разбират от екрана с публиката в киносалона творби от детето-чудо, написало първата си музикална творба петгодишен, а първата си опера на 11 години с живот приказка на музикален гений и ум на нормален човек. За да разберем  някои от митовете за него,  за да ни озари светлата радост, оптимизма, сърдечността на неговите недостигнати и до днес творби, привлекателни за всички и за изтънчения естет. За да знаем, че ямата с гасена вар, в която е оставен с много други хора 35 годишен по човешки радостен и като грижовен и любящ съпруг и баща и гений със стотици творби прозвучали в дворцови зали и в театрите пред градската публика, успял да извоюва самостоятелност и живял в отделен апартамент със семейството си, е не поради негова бедност, а  по тогавашния обичай.

Английският документалист и режисьор, продуцент Фил Грабски, член на журито: Велика идея е този фестивал! По някакъв начин е специализиран в изкуства, което не стеснява, а позволява за участие на  много теми и филми с различни форми като има български премиери, позволява участието на по-големи форми. С много добър подбор на филмите е и е чест за мен да съм част от този  Мол, от този подбор.

БС: Подходящи ли са  за телевизионно излъчване или за голям екран или youtube?

Повечето от представените документални филми са създадени за голям екран със звук, който доближава качеството на КД. Имат проницание с имидж и звук. Мисля, че трябва да се покажат по телевизите. Проблемът на телевизиите е, че са изпъстрени с риалита и шоута за готвене или ток шоута. Телевизиите трябва да показват много повече от тези филми посветени на изкуството и хората творящи изкуство.

БС: Дали са характерни повече за Европейските телевизии?

Има силни филми в Канада, излъчвани по канадските телевизии, в Северна Америка. Има документални филми от Азия, от цял свят. За някои райони може би е въпрос на средства, на структура на програмата или финансиране. Документалните филми са от голямо значение, могат да са забавни и провокативни, в голяма помощ по целия свят.

БС: Финансирането ли е слабата точка за да се правят документални филми?

По целия свят е борба създаването на документални филми, нещо много изпълващо, но от което нещо няма да станеш богат човек.

БС: Вид забавление ли е тази борба да се намери финансиране, след това да се направи филма?

Не бих го нарекъл забавление, а бих го нарекъл вид изпълнение или дразнене или даже провокативен спор когато откриеш нови неща за себе си и ги даваш на света. Наистина е нещо много красиво за праване.

БС: Помага ли тази борба или може да се направи по друг начин?

Мисля, че борбата е повече част от съзидателната борба. Разбира се възможно е и трябва да е по другия начин – като се има пред вид финансирането, по-специално общественото излъчване трябва да инвестира много повече в този вид. Трябва да има някакво подобрение във финансиращата част. И в излъчването! Правя различни по тематика филми: за музика, за слонове, сега редактираме филм за Конго, за стара шведска двойка  Важното е да има добра история за музика или за слон или

БС: А за Вашия филм бихте ли казал нещо?

Намирам за интересно да покажа моя филм в различни страни. Навсякъде хората имат различно възприемане. Да не забравяме историята на г-н Белтрачи! Харесах протагониста, интресен е показан от двете му страни на фалшификатор и творец художник.  Хората имат различни идеи какво е изкуство, какво е оригинал, фалшификат, подправяне на оригинал, какво мислиш за пазара на изкуството, какво е скъпо когато е много скъпо.. Винаги е трепет да покажа този мой  филм, посветен на Моцарт.

ххх

Документалинят филм „Белтрачи – изкуството на фалшификацията” с реж. Арне Биркенщок  и продукция с Хелмут Вебер и Томас Шпрингер спечели Награда за най-добър документален филм в категорията  „Изобразително Изкуство и Фотография” в много силна конкуренция. „Човекът, който спаси Лувъра”, документален филм за вдъхновяващата конспирация на професионалист, успял да организира изнасянето и съхранението през ІІ световна война на повечето картини от Лувъра с помощта на много свои съмишленици. „Последният шедьовър на Дали”, вълнуващи документални филмирани събития  с участието на  ексцентричния Салвадор Дали и неговата съпруга, негови мисли, от работата в създадения от него театър-музей в родния му испански град Фигерес. Над 25 години е заснемането на работата по обновяването на Националната галерия на  Холандия по различни причини, даже финансиране, но нервите издържат и  завършва успешно – „Новият Рейксмузеум” отново отваря врати. Българските документални филми  на Георги Тошев и бТВ за уникалните по замисъл и майсторство колажи на фотографа „Давид Лашапел – Революция” и негови мисли и за трудностите в театралната кариера след като е бил порно звезда в „Историята на Себастиан Барио”. „Кадър по кадър”- талантливо семейство на афганистански фотографи загива, за което разказва друго афганистанско талантливо семейство от фотографи – тъжна история за таланта, който би могъл да даде много повече, ако животът му е по-дълъг… През 2012г. медиите съобщиха за Белтрачи, човекът заблуждавал близо 40 години света със своите умели фалшификати на картини на майстори от началото на 20 век, с които влиза в света на колекционерите за да ги продават от 5 млн. до 15 млн. едната. Създава истории на тези картини, търси рамки с оригинален печат от началото на ХХ век, обработва картините, които рисува като „остарява” боите, постига миризмата на картина от началото на ХХв, за да живее съпругата му в три вили, а децата му да не знаят какво работи баща им. Строгите критици и експерти са на друго мнение и дават възможност на Белтрачи да нарисува своя картина, да я оцени…

„Започнах да правя този фестивал, защото си давам сметка, че българската публика не бива да бъде подценявана. По този начин фестивалът се стреми да приобщи максимално българската публика към съвременните световни тенденции в тези сфери. Тя не е нищо по-малко от публиката в Канада, Франция, Италия, Русия, Израел, Ливан и други страни, в които се провеждат подобни събития. Правенето на документални филми за изкуството набира все по-голяма скорост и неслучайно все повече подобни филми печелят големите награди”, казва Найо Тицин, член на журито.

От извънконкурсната програма интригуващият документален филм „Написано от г-жа Бах” откри фестивала. Със средства на криминалистиката за изследване на хартия, различията в подписите на Й.С.Бах през различните години и др. се открива, че Ана –Магдалена, съпругата на гениалния композитор е автор на някои от стотиците композиции, в епоха, когато жена не е могло да се мисли, че е творец, след като е изписвала красиво нотите на произведенията му. Компютър възстановява главата на великия композитор Й.С.Бах. С „Дамата в номер 6”, документален филм с награда „Оскар”, официално беше открит фестивала.  109 годишната Алис Херц свири всеки ден по 4 часа на пиано. Удивителна история на Алис Херц,  която към датата на заснемането на филма е не само най-възрастния жител на Лондон, но и най-стария оцелял от Холокоста, от ада на концлагера Терезиенщат – образцово гето с оркестър от професионални музиканти,  най-възрастната пианистка в света. Дълголетието и вярата си в доброто Алис Херц, еврейска пианистка, отдава на любовта си към музиката. От конкурсната програма „Какво би направил Бетховен?”/ 2016 г /- как да възприемаме творбите на Бетховен, когато знаем малко или почти нищо за него, живота и творчеството му? Филм с въпрос- защо създаваме изкуство, вгледани в разпокъсания и боледуващ свят на класическата музика. „Майко – танцуващото дете” проследил няколко години от солистичната кариера на известната балерина, когато тя ражда сина си. Награда за най-добър документален филм в категорията „Музика и Танц”: „Живи отвътре” за живителната сила на музиката.

БС: Разчуствахте се от този филм за силната мощна животворна сила на музиката,  избрахте го и връчихте наградата… (разговарям с канадската продуцентка, член на журито Мари-Одил Демей)

Да, мисля за „Живи отвътре”. Вие говорите за този красив документален филм и за лечебната сила на музиката. Излязох от този филм като плачех. В същност „Живи отвътре” е история на един учен изследовател, не асоцииран към някоя голяма корпорация, който открива, че само трябва да подадат любимата им музика към ушите на  по-стари хора във вид старчески домове в Америка за да се върнат от тяхната деменция към живота. Започват да си спомнят и започват да говорят, да мислят, даже да танцуват и са щастливи отново.

БС: И е истина!

И е истина и може да видити всичко това! И другото нещо, което виждаме е, че режисьорът е направил видео по време на снимането на филма, което е супер важно. Това видео със заснет мъж, който се връща към живота, пуска по youtube. За един месец  след като 85 млн. хора гледат  дълбоко  развълнувани, млади хора посещават в старческия дом тяхната баба, тяхната пралеля. Трябва да го има този филм и силата на музиката! Филм, който докосва хората за да ги доведе до решение, да доведе всеки човек до действие.

БС: Може би за това харесвате изкуството. Харесвате ли изкуството?

Обичам изкуството. Това е единственото, което мога да правя. Аз съм дистрибутор, канадтски дистрибутор на филми за изкуството. Моята компания е единствено посветена на арт филми. Опитвам с други филми за да направя повече пари, но не мога да разпространявам нещо, което не ме е развълнувало. Изкуството ме вълнува от малко дете и това е избора ми.

БС: Дали има полза, не само в търговския смисъл и значение, добре ли е за хора и от други страни, да дойдат и да видят такива филми на фестивала Master of Art?

Мисля, че този фестивал е изключително добре организиран от Найо Тицин. Той се справи, менажира  отличен подбор на филми с международен обхват,  с международно жури. Което е важно и аз съм абсолютно сигурна, че следващото издание ще разрасне обхвата си. Харесах идеята от далечна Канада и мисля, че е важна за страна като България. Харесах този фестивал, защото показва колко рафинирани са българите и как са чувствителни за красотата и за изкуството, което можахме да видим  от българска продукция. „Фланьорът” е филм от най-добрите, които съм гледала.

БС: Много труден, защото е и за философия, но и участваха в конкурсната програма филми с философското изразяване когато в Европа имаше западни и източни страни.

Оригиналното е, че свързва в едно философията – изкуството на мислене и фотографията – изкуството на момента, на образа. Те си подхождат много добре заедно и режисьорът е могъл да ги направи заедно, което също е изкуство. Не знаех много за България, трябва да кажа, жалко е. За мен е голямо, голямо удоволствие да се срещна с хора тук. Голямо откритие е, трябва да кажа. Едно от най-хубавите ми пътувания е, а аз пътувам много по света.

ххх

Награда на фондация “Америка за България“ за най-добър български документален филм на фестивала – статуетка и парична награда от € 1000 – „Фланьорът”- реж. Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов VIP Media, БНТ. С право да гласуват само чуждестранните членове на журито избраха документалния филм „Фланьорът”/ 2016г/, посветен на проф. Цочо Бояджиев за тайната на живота чрез образ, с преводите му на над 10 000 страници философска литература от старогръцки и латински.

БС: Журито имаше много работа…

Наслаждавах се на моето време. Никога не бях яла толкова много добра храна в ресторант! Днес отидохме до планината Витоша. Беше красиво с тишината, с чистия въздух. Отидохме също и до Рилския манастир. Оставих монета за да се върна!

БС: Има ли място, пространство,  част от времето в телевизията за тези филми?

Работя с някои големи режисьори в Канада като Лари Уайнстийн, един от най-големите в арт филмите. Някои от тях са предназначени за телевизия. Проблем е, голям проблем е! По-лошо и по-лошо е! Режат много от арт филми форматите. Вие имате много повече отколкото имаме ние. Има пространство в телевизията, но мисля, че също трябва да прибавим продуценти и режисьори, да приспособим формати, слот/slot -с двете значения – намирам място и процепа, където поставяме монетата/, които да го направят повече забавно. Ние трябва да достигнем до зрителите. Имаше филм, от селекцията, „Какво би направил Бетховен”, който говореше за важността на класическата музиката и как да достигне до хората, които неслушат класическа музика, която може да е cool, спокойна, внимателна с тях, да ги развълнува, да отразява тяхните личностни ситуация. Каквото искам да кажа е, че  ние харесваме класическата музика и арт филми за нея, но трябва да намерим начини да достигнем до хората и да ги приспособим  към нашия език. За да може действително да разберат за какво говорим.  Говоря също за формата, за интернет, за мултиплатформата, за новата медия.  Може би се нуждаем  да скъсим времетраенето на филмите. Нуждаем се  да ги представим, да представим нашия предмет с нови средства.

БС: Зрителите си стоят в къщи и гледат телевизия…

Отговорност е повече за обществените телевизии. Благодаря на Господа имаме Arte, Mezzo, в Германия, във Франция

БС: Би могло да не е само с професионална насоченост към изкуството, но и телевизии с общо съдържание.

Всички телевизии, но знаем, че има и комерсиални телевизи и какво можем да направим!

ххх

Наградата  за най-добър видеоарт филм на фестивала Master of Video Art, 500€  е за  „Въздействие” – Жан-Чарлс Гранжон, /2015г./ Франция . Камерата заснема с времетраене 5 мин. всяко движение на мъж, който скача от висока скала в море или океан…

„Master of Short Art“ – Награда на UniCredit Bulbank за най-добър късометражен филм на фестивала – статуетка и парична награда от € 500 – „Мигриращи тела”,/2015г./, Канада. Главният герой на филма откри за себе си след 7 години живот в друга държава, че е „експатриот” – нова дума.

„Фелини срещу Висконти – дуел”, отличен в категорията „Театър и кино”. До като италианските режисьори Фелини и Висконти  достигнат до статута на колоси в киното, нямат нищо общо помежду си. Искрено се презират, като си крадат актьори, музиканти, техници. За съперничеството между двамата мъже през погледа на тези, които са работили с тях,  от филмовите им екипи със своето мнение, поставени в тази ситуация.

Музей на киното – една прекрасна идея на един от най-забележителните днес руски интелектуалци Наум Клейман. За да я реализира, неговият свят  е в дуел по руски с големия режисьор С. Михалков. „Носталгия” – обяснява Наум Клейман е неразбиране на миналото ни, поради което тряба да има музей на киното. „Киното – социален феномен” /2015г. /, филм на Татяна Брандруп завършва с призива „Не се страхувайте!”

Силно кино за словото: Награда за най-добър документален филм в категорията „Литература” „Невинността на спомените”/ 2015г./, реж. Грант Джий, Англия. С майсторството и въздействието  на английската школа по режисура поетично се разкрива невидимото присъствие, защото е загинала подобно на Грейс Кели, на жена от любовна история, създадена от големия турски писател Орхан Памук, а истанбулският музей на невинността е приютил реални обекти. / В България съществува тази идея за разказ за невидимото присъствие на жена, творец, но вече три години липсва финансиране…/

Награда на публиката /„Master of Pop Art”,  награда на bTV/ статуетка, на „Габо – създаването на Габриел Гарсия Маркес” / 2015г./, реж. Джъстин Уебстър, Испания. Две години след като големият писател и човек остави творбите си на читателите оживява на екрана от документалните кадри на срещите му като човек и творец с политически ръководители като Фидел Кастро и за неговото влияние на мненията му…за да сме под въздействието,  щастливи от този изключително душевно богат човек.

Невероятно красив документален филм „Птица в стаята” /2015 г./,  филм на Ари Давидович за мистериозния живот, не знаем и защо рано загубва живота си на тази Земя  прелестната Тирца Атар (1941-1977) – дъщеря на поета Натан Алтерман, един от класиците на израелската поезия.

В категорията “Архитектура и Дизайн” участва красивият разказ „Да отвоюваш пространство – 5 жени, които промениха лицето на архитектурата” за различните съдби и борбата на някои от тях в професия, предназначена за мъже, за техните възгледи, идеи и сградите, които създават.

Награда от тази категория за документалния полският филм „Неон”– реж. Ерик Беднарски, за неоновите реклами във Варшава преди ІІ световна война, за ориентиращи неонови светлини през социализма и загубената им красота днес. Жители на Варшава, дизайнери и работници от фабриката за неонови реклами споделят мнение и спомени….

С въздействащо и поетично слово за светлината  Програмният директор на Шведската национална телевизия Хенрих Фон Сюдов, член на журито,  връчи наградата на филма „Неон”.

БС: Харесахте филма „Неон” защото Вие сте правил снимки на неонови реклами ли?

Снимките ми са на аматьорско ниво. Почуствах, че трябва да ги направя, защото забелязах, че оставят по улиците- на тротоарите предишните арт неонови реклами и ги заместват с грозни нови над пазарните центрове.  Необходимо беше, като вид сафари.

БС: Като носталгия?

Разбира се е носталгия, но и нещо още, което ще Ви кажа:  чувството на  топография от самите неонови  графики, от толкова майсторски изделия на неоновото изкуство, беше много по-добро през миналите дни. Като произведение на изкуството са и е толкова майсторски направено за да можете да почуствате, че любов струи от всяка неонова творба, знак. Щастлив съм, че отово се появява изкуство, но предпочитам предишното. Наречете го носталгия, ако искате.

БС: Харесвате изкуството, а каква беше причината да приемете да сте в журито на фестивала?

Приех за няколко различни причини. Това е нов фестивал и Найо направи такъв брилятен избор на филми. Освен това да се видим с няколко приятели от журито. Имах и един скрит мотив – да видя Найо отново. Ние се срещахме доста често и сега беше минало известно време. Дойдох заради изкуството. Аз съм купувач на изкуство. Трябваше да преосмисля предишните си решения за някои от тези филми. Сега мисля да ги купя, след като ги видях на голям екран, защото не го направих миналия път.

БС: Имате ли намерение да ги купите за телевизионно излъчване.

Имам намерение….има толкова стъпки зад този израз! Първо трябва да погледна бюджета ми, да видя колко творби имам вече закупени, и др., какво харесват другите хора. За мен реших, да опитам и да купя филми за телевизията, след като работя само за телевизия.

БС: Трябва ли в програмата на телевизията повече изкуство?

Трябва несъмнено да се увеличи за шведската телевизия продукцията на изкуство, даже до нивото на България. По БНТ имате сутрешно шоу всеки ден за изкуство „Денят започва с изкуство”. Ние имаме малко, само няколко програми с изкуство. Винаги е битка за изкуството. Това ми дава, вдъхновява ме, даже да се боря повече  да запазя позициите, които имаме, а не само да излъчваме шоу с игри и др. Това ме насърчи да продължа битката, борбата, да се боря.

Проблемът с фестивалните филми сравнени с телевизията е, че тези филми са обиновено по-дълги от един час. Моите формати не са толкова продължителни, може би до един час. И тогава възниква този въпрос дали продуцентите ще направят телевизионен вариант, дали ще е толкова добра като телевизионна версия и др. Вярвам в изкуството.

БС: Разделяте ли на европейско възприятие на света, разбиране на света и израз като средство на изкуството или би могло да е в света на други страни и континенти?

Ние често правим избори, които може би са извън навиците ни, не разширяваме нашето търсене на арт филми към Азия и например Африка – имаме ги по-рядко. Малко етноцентрично е към и за европоцентричното. По този начин, причина винаги е предизвикателство да мислим вън от кутията и да намерим неща от други места по света, също така.

БС: Но хората пътуват много и могат да видят  тези филми там. Вие живеете в страна, която има отделно възприятие поради различния  начин на живот.

Различията не са само в отделни различни части на света. Даже разстоянието между Швеция, моята страна и Франция определя различния начин, по който се правят нещата. Франция и ние не винаги сме съвместни, годни за съвместно съществуване по начина, по който описваме например  историята на художник или актьор. Понякога тази възможност работи и тогава  купуваме филма, а понякога просто не работи.

БС: Мислите ли, че има малък бюджетен проблем по повод правене и продуциране на арт филми?

Голям бюджетен проблем е, а има толкова малко, което мога да направя. Защото моите пари трябва да се разпрострат над поне 150 продукции всяка година. И така мога да платя много малко, което е проблема. Единственият начин е например когато пиша писмо до Франция  и си позволя да купя филм по-късно. Аз мога да поръчам и те могат да кандидатстват чрез френските власти и да получат  парите там. Правим каквото можем, но плащането е винаги с битка.

БС: Може да е с по-професионални правила, не само битка

Регулациите са със сигурност важни. Като страна Швеция най-вече поддържа шведски филми, което е много сложно и усложнено. Моята задача е много лесна. Купувам филми от разпространителите. Те са завършени или почти завършени. Разпространителите са изчистили всичките права. Не трябва да работя с издаване на права като плащане на актьори, и др. Аз не правя филми, не ги продуцирам. Аз ги репродуцирам. Може би мога да направя филм, но докато го харесат  ще завърша в нервна клиника преди да го завърша. Знам го като факт. Никога няма да съм във възможност,  състояние да го завърша. Ще съм като Ал Пачино, който във филма крачещ напред назад казва:„Ще завърша в пустиня”. Не, няма да правя филми определено. Наслаждавам им се, купувам ги понякога, но няма да правя филм.

ххх

Извън състезателната програма официално приключи конкурсната част на фестивала „Master of Art” с филма  режисиран от Ал Пачино „Саломе на Уайлд”/Wilde Salome/. Заснетите репетиции на пиесата на О.Уайлд разкриват изключителния дар на Ал Пачино за превъплъщение и съвременно разбиране на тетрарха Ирод, нерви и получаване на дофинансиране, епизоди от живота на О.Уайлд свързани с написването на творбата…

Голямата награда, статуетка и 5 000 евро на “Азбуката на страха”. Забележителната поетеса Херта Мюлер разказва за страха от смъртта и жаждата за живот на твореца, когато не пише поезия, за „незаслужения ѝ късмет, защото късметът не се заслужава”, за да живее след Румъния в Германия от 1989г. Режисьорът на филма Джон Албърт Дженсън е живял 2 години в Берлин, за да почувства живота на Херта Мюлер. Родителите ѝ са етнически германци. Баща ѝ служи в частите на SS по време на Втората световна война, а майка ѝ е депортирана в съветски трудов лагер след войната. Целият ѝ съзнателен живот е белязан от репресивния режим на Чаушеску.

ххх

БС: Тези филми къде може да се прожектират? – попитах  програмния директор на БНТ Севда Шишманова, член на журито:

Вчера когато имахме представяне на журито и на неговите решения, благодаря на „Денят започва с култура” на БНТ, аз предложих на Найо, когато направи селекция на филмите, да преговаря и за телевизионните права. И нещо, което ние вече правим с другите фестивали, които имат телевизионни права, излъчваме или победителят на фестивала или победителите в отделните категории. Така че, ако тези филми притежават телевизионни права, ние бихме могли да ги излъчим след обявяване на наградите и би могла да ги види по-широка аудитория.

БС: Има един вече награден филм, излъчен по БНТ, Канал1 „Фланьорът”. Дали разчитате повече на ко-продукции или външни продукции или може би БНТ ще предприеме продуцирането на повече такива филми?

Ние продуцираме такива филми. Не знам дали сте проследили, но ние снимаме на година по няколко опери. И ги представяме. Започваме през м. май излъчването на цикъл с опери, които са най-добрите опери от последните няколко години от световната сцена – всяка събота и неделя и ще продължи през цялото лято. Такъв тип проекти, които представят изкуството в неговия сценичен вид БНТ прави и излъчва.

БС: Излъчихте наскоро портрет на Ал.Йосифов, композитор, ръководител на грамофонната фабрика „Балкантон”, за записите от международния фестивал „Златният Орфей”, на великолепните записи на Борис Христов в храма „АЛ.Невски”, в БНТ, по повод неговия юбилей.

Знаете ли, излъчваме портрети на български творци, обявявали сме сесии за документални филми за български творци, имената на ХХвек, така че това е част от нашата политика.

БС: Какво е мнението Ви за фестивала?

Според мен за тази година това е най-същественото нещо, което се случва в културната сфера. Такъв фестивал за документални филми свързани с изкуството е уникална идея, която много страни от години реализират, на Балканите за първи път и може да поздравим Найо Тицин за това. Не само идеята е добра, но и начинът по който тя се реализира. Селекцията на филмите беше на много високо ниво. Беше много важно за българската аудитория. Мисля, че фестивалът ще има следващите години невероятен успех.

ххх

„Пътуването на Уесли”, един по-стар черно-бял филм, посветен на големия американски актьор, от Холивуд завладял милиони публика, която го обича и даже боготвори, но по политически причини, след ІІ Световна война,  самолетът, в който звездата лети над океана е потопен, по грешка, по неверни сведения, че лети друг човек – политически враг, който трябва да убият…

Награда на журито: „Да спасиш Мес Айнак”, реж. Брент Хъфман и прод. с Ксяоли Джоу и Зак Пайпър. Една от най-големите археологически находки е намерена в Северен Афганистан. Археолозите се борят със зъби и нокти, защото са в менгеме между талибани, корумпирана местна власт и интересите на китайска рудодобивна компания. Къде са едни 10 млн., които Свеотвната банка е заделила за археологическите разкопки на селище на 5 000 години? Колко струват намерените и още неоткрити артефакти, запазени 50 века непокътнати? Как ще узнаем за пътя на човечеството ако ги загубим или рудодобивната компания започне да копае под селището?!

Извън конкурсната програма филм за Марин Големинов – един от основоположниците звукотворец на българската национална композиторска школа „Една отсечка време”, филм на Петър Одаджиев (2009) България.

Една от най-ивестните пианистки Марта Аргерич на сцената със запазени заснети изпълнения от световния ѝ триумф от 1968 година до днес преди да излезе на сцената, на празници с трите си дъщери и семейството си, как похапва зелена салата от прозрачна купа, моли за позволение да види току-що родения си внук… „Кървавата/bloody – проклета/ дъщеря”, (2012) Франция, от дъщеря ѝ Стефани.

Трима музиканти, приятели от деца до сега, публиката им и днес си спомня за тях, запява песните им, за най-успешното трио преди години в цяла Америка и Испания с концерти почти всеки ден, години наред „Румба трез – до там и обратно”.

В живописна местност в Канада  шестима от най-известните барабанисти в света Денис Чембърс, Кенууд Денард, Хорацио „Ел Негро” Eрнандес, Джовани Идалго, Майк Манджини и Раул Реков се срещат на майсторски клас по „Мечтата на един барабанист”(2011) Насър Абдул Ал-Хабийр, във филма на Джон Уокър със зашеметяваща виртуозност, чувство за хумор и музикалност.

ххх

След прожекциите срещи Q&A на развълнуваната или въодушевена публиката с режисьорите, водени от кино критичката Геновева Дмитрова бяха съществена част от настроението, предимно празнично на фестивала. Защо фестивалът е с название на чужд език, както и заглавията на повечето филми… се питаха зрителите. Преди години слушателите на програма „Христо Ботев” на Българското национално радио, с трепет очакваха Магистър на изкуствата да завърти калейдоскопа на изукствата…Преди години СДФ „Екран”, отделно звено на БНТ създаваше много документални филми и за изкуството. И днес към БНТ е СТФ „Екран”, но парите, парите за филми още не са предназначени за изкуство и голяма част от днешните творци и творчеството им  не достигат до душите на днешните зрителите и следващите поколения…

Боряна Статкова

01st Aug2016

Антъни Мидълтън – поглед към Лятната академия Варна 2016

by Черно и Бяло
Ето какво е модерният танц: той изпраща намигване, нещо повече – изразява абсолютен непукизъм спрямо реалността. Така демонстрира безразличието си към останалите стилове в танца, но в същото време отключва всички енергии в изразяване на идеите си като не пропуска да включи и стилът на класическия балет, да се конфронтира с него и по този начин да спечели въображаемата надпревара.

IMG_7801Да се направи подобен извод не е трудно, особено ако си в работната зала с Антъни Мидълтън и вярваш в тезата, че човешката емоционалност е способна да те промени само ако си в движение. Какви са инструментите в този процес и как те моделира модерната техника е темата на разговора ми с него:

– Непрекъснато съм в движение. Вярвам, че енергията, която изпращам на аудиторията се връща удвоена. От пет години преподавам и съм на ясно, че това е ключът към успеха. Щастлив съм да работя в Лятната академия във Варна и съм много впечатлен от нивото на тазгодишното издание на Международният балетен конкурс. В България съм работил с балет Арабеск и ще се радвам отново да имам повод за среща.

Антъни Мидълтън завършва Northern School of Contemporery Dance в Лийдс, Великобритания и започва професионалната си кариера като член на трупата BalletBoyz, а после се присъединява към Motionhouse. Впечатлява с широкия си диапазон на емоционално присъствие, а също така е видно, че работата му е повлияна от източната естетика, скулптура и философия.

Даниела Владимирова Христова

30th Jul2016

В СОК Камчия се провежда VІІІ творческа среща и фестивал „Заедно в ХХІ век“

by Черно и Бяло

С вечер на България беше открита VІІІ Лятна творческа среща и фестивал „Заедно в 21 век“, организирани от Фондация „Устойчиво развитие за България“ и Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“. Народните ритми и фолклор завладяха сърцата на гостите от Русия, Молдова, Украйна, Беларус, Грузия, Армения, Полша и Израел.

13754406_1748098405478982_39823307459405940_nФестивалът „Заедно в 21 век“ се превърна в движение на хората, които искат да живеят в мир. Това движение разширява все повече кръга на приятелството, на идеите, на творчеството. То стана и обществена трибуна за нашата гражданска позиция да отстояваме мира и приятелството, за ролята на твореца и творчеството, за отговорността на таланта“, каза при откриването Станка Шопова – председател на Фондация „Устойчиво развитие за България“. Тя допълни, че все повече творчески и обществени организации подкрепят дългосрочния проект на Фондацията.

8 встреча вместе ПРОГРАМА 2016_

Приветствия до участниците в Срещата изпрати Министерството на образованието и науката на България, председателят на Националния съвет на БСП Корнелия Нинова, Управителния съвет на Българския антифашистки съюз и Координационният съвет на Руските съотечественици в България, Съюза на българските писатели, Съюза на музикалните и танцовите дейци, Съюза на българските журналисти и много други.

Специален гост на откриването на Фестивала бе директорът на Руския културно-информационен център в София и представител на Россътрудничество за България Павел Журавлев. „Щастливи сме, че това събитие се организира от нашия дългосрочен партньор Фондация „Устойчиво развитие за България“, а мисията на Россътрудничество е именно устойчивото сътрудничество, за да бъдем заедно в 21 век“, каза той.

Приветствие от името на Генералния консул на Руската федерация във Варна Сергей Лукянчук поднесе секретаря на консулската служба Александра Дергачева. Участниците и гостите бяха поздравени и от председателя на руската общност в Молдова Марина Лашинова.

Изключително богата и красива бе вечерта на България, която постави началото на фестивалните дни. На сцената в Атриума на хотел „Лонгоз“ страната ни бе представена с прекрасни изпълнения на народни танци от децата от танцова формация „Аксаково“, от фолклорна формация „Боалии“ и от професионалните танцьори от „Арт Денс“. Космическата народна песен „Излел е Дельо хайдутин“ и изпълнението на гайда завладя участниците. Публиката дълго аплодира известният естраден певец Теди Генев и младежите от вокалната формация на Икономическия университет. Специален акцент на вечерта бе изпълнението на Грета Ганчева на песента „Вместе“, посветена именно на проекта „Заедно в 21 век“, която завърши с кръшно българско хоро, в което се включиха всички гости и участници.

В Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“ среща си дават повече от 200 творци от девет държави. За събитието пристигат световно известните хорове „Мдзлевари“ (Грузия) с ръководител Кахабер Онашвили и „Рапсодия“ (Молдова) на Наталия Барабанщикова, „Русский квас“ (Русия) и певицата Алла Бикулова. Именно Наталия Барабанщикова и Кахабер Онашвили са художествени директори на фестивала „Заедно в ХХI век“.

Дългосрочният проект «Заедно в 21 век» е творческа площадка, на която хора на изкуството и културата обменят идеи и опит, творят и създават красота, за която няма граници. Проектът се реализира с различните форми и средства, характерни за славянската духовност – литература, музика, танц, изобразително изкуство, образование, научни изследвания, инициативност за реализиране на новите идеи в духовния живот. Той обхваща хора във всички възрасти – деца и възрастни, които искат да постигнат духовно общуване.

Утре програмата продължава с откриване на изложба на картини и произведения на народното творчество на Анатолий Лабунский от Молдова, презентация на рускоезични писатели, прожекция на филма „Андрей Рубльов“ от колекцията на Международния кинофорум „Золотой Витязь“ и концерт, посветен на духовното единство. От 20:00 ч. в Атриума на хотел „Лонгоз“ ще се проведе концерт на участниците „Родина моя милая“.

30th Jul2016

Може и да не сме единствени от Вселената, които слушат апотеозът на красотата в музиката

by Черно и Бяло

dazb8gzmudm2g0_scale1000x1000.pngТурне през юли от 10 дни с 4 концерта вече с блестящи и възторжени отзиви за оркестъра София Симфоникс и диригент и създател по своя идея Любка Биаджиони: „ За първи път в новия театър на фестивала Tiroier Festspiele-EU, в Австрия, в Германия на нашия, с моя мъж, фестивал „Herrenchiemsee, в Байройт, с даровити  деца, от класическа гимназия, на които преподавам цяла година и на фестивала Open air Plassenburg Kolmbach, пред двореца, от който произхожда семейството на съпруга ми, близо до двореца, където живеем.”
Постери с приказната Любка Биаджони, баронеса и диригент, солист звездния Георги Черкин обявяват по улиците на София концерта „Апотеоз на красотата” с оркестъра София Симфоникс  от фестивала „Салон на изкуствата” в НДК. След като учи философия в Италия, завършва със специалностите оркестрово и хорово дирижиране НМА „П.Владигеров”, специализира при изтъкнати със световна слава диригенти, маестра Биаджони от 2000 до 2015 година работи като щатен диригент на Софийската филхармония. През 2013г. създава „София Симфоникс”. През този  сезон 2015/16г. е софийския дебют на оркестъра от най-изтъкнатите  български музиканти с концерт в зала „България”,  солист първата виола на Миланската „La Scala” Симониде Бракони. От биографията на „София симфоникс”  са следващите концертизапомнящо въздействащи  на 3 декември в НДК със знаменития тенор  Хосе Карерас, Коледен  концерт в Германия, на 14 февруари изключително успешната постановка на Любка Биаджони  на операта „Травиата” в зала1 на НДК. Георги Черкин е от семейство на музиканти, като носи името на своя известен дядо композитор и педагог Георги Златев – Черкин. 7 години след концертните му изяви в големи зали в НДК и зала „България”, се дипломира в НМА „П.Владигеров”,  с диплом от Академия Санта Чечилия в Рим,  специализира в Залцбург, изнася концерти в прочути зали в Брюксел, Сеул, Окинава,  Хамбург, Ню Йорк и др. , с награди от конкурси и отличия като „Кристална лира”, „Златен век”, „Златна муза” и др.

С неудържима и волна творческа фантазия, безбрежност, едно от забележителните явления е Втория концерт за пиано и оркестър / започнат през 1898 и завършен през 1901г/ от пианиста и композитор Рахманинов. Покорява и завладява мелодията с израз на чувства, лирична наситеност и красота, а ритъмът е израз на мъжественото и волево начало по възгледите на твореца. Чехов е оказал дълбоко въздействие за формирането на творческата личност на Рахманинов с търсенето на прекрасното у човека и заобикалящата го действителност, с проницателния лиризъм, топлота и хуманност.

След триумфалното изпълнение, деликатно и ненатрапчиво искрено, с въздействие на мощта от богатство на чувствата, хленил със съвременно звучене, след нестихващите възторжени аплодисменти, попитах Георги Черкин:

Защо избрахте творба с израз на красота от преди век?

– Винаги може да се види нещо красиво във всяка сфера на живота. В този концерт е съвкупност. В днешно време изпълнението ми е по-задълбочено към концепцията. Преди 20 години ме влечеше целостта, повече като общо въздействие и човек. Целта като свиря е да изразя и покажа тази красота на творчеството, на изживяването, на музиката. Причината да свиря Концерт за пиано №2 е, че от малък ме влече оркестровата звучност. За това направих оркестрация на Лунната соната от Бетховен, като възхвала, обожествяване. Даже съм измислил и дума „симфонизация” на творби – взимам оригинала, който не променям, а добавям симфоничен акомпанимент изпънен с цветове, колорит, нюанси на чувства. Имам списък от произведения от различни стилове, на които ще направя „симфонизация”: Брамс-  Вариации на тема от Паганини, Дебюси- Лунна светлина.

Публиката сякаш навлиза със силата на самостоятелното специфично артистично очарование на Георги Черкин в света на богатите и многозвучни, винаги красиви различни чувства, но и с усещането за свои с влъбеното, като е доближена до звучността на оркестъра, с разбирането за синхрон с диригентските живителни енергични жестове за претворяване на израза.

– Първоначално идеята беше да се направи 3-я концерт от Бетховен – разказва Георги Черкин – но аз предложих този концерт като юбилейно изпълнение. С него започнах моята кариера преди 20 години със Софийската филхармония и Емил Табаков. Преди 10 години го изпълних с оркестъра на Класик FM и диригент Георги Димитров. Оказал е много силно влияние върху живота ми и на пианист. Близък е до моята душевност. Любимият ми жанр е концерт за пиано и оркестър. Виждал съм красотата, но на този концерт най-много пасва логото „Апотеоз на красотата”.

От значение ли е, че свирихте с диригентството на жена?

– До сега 99.9% съм свирил с мъже диригенти и за първи път с жена. С Любка имахме общи усещания за музиката, взаимни, едни и се получи синергия.

Публиката имаше щастието от възприятието на изпълнение с невидимо ръководство на сложните взаимовръзки при музицирането, отделно във взаимното цяло  на три различни компонента солист, оркестър и диригент.

С какво Ви привлича класическата музика?

– И след 1000 и след 10 000 години ще се слуша.

Не дърпате ли чергата към себе си?

– Класическата музика е основоположник на професионалнтата музика и на всички други жанрове. Класическата музика ежедневно пленява нови и нови сърца. Всеки ден някой за първи път чува, много хора за първи път чуват Лунната соната.

По-различно ли е изпълнението когато снима телевизия, на този концерт БНТ?

– Всеки един фактор прави повече отговорности. Събитието е на още по-високо ниво. В залата има 1000 човека, 3 хиляди човека, а от телевизията ще го чуят повече хора. Събитието е минало, а като като е снимано може да се чуе и през следващата година, запазва се в историята, даже като докумет.

Защо превозното Ви средство е мотор?

– Дава ми усещане на мощ, свобода, независимост, по- експедитивно е, но и опасно. Дава ми чувство за адреналин, както когато съм на сцената, на концертите, но не съм на концерт. Имам хобита като снимане, шах, от значение е разнообразието в живота, човек да изпитва различни емоции,  които могат  в последствие да се предадат в музиката.

Красотата като т.н. гръбнак на естетиката, често се покрива с прекрасното още от наименованието на Ева- красива, Европа- красива, еврика- откривам, от древните народи от Източното Средиземноморие…

В някакво настроение ли се проявява красотата?   

– Апотеоз на красотата – възкликва Любка Биаджиони – е стремеж към бога, а Бог е красота. Апотеоз, обожестяване, прослава на възвишеното, на героичното, величественото в подвига на отделна личност или на народа, завършек на крупно национално-историческо събитие. Красотата като философски поглед към изкуството, имам пред вид в немската култура от ХVІІІв., Кант, предизвествява автономността на изкуството, трудното и сложно il sublime- превъзходно, прекрасното като харесвано без всякакъв интерес, без помощта на понятие като разсъдък и като целесъобразност без цел,  в стремежа на човечеството и още по-невиждано и нечувано в изкуството. Това  ме накара да избера творбите Половецки танци от операта „Княз Игор” на Бородин, Дебюси- Следобедът на един фавн и Рахманинов.  Трите пиеси са символи на тази красота. Обожавам тези пиеси – символ на една ера. Написани са в рамките на 30 години. Те са един подарък за човешката култура защото показват дълбокото развитие на музикалното изкуство. Върховният пункт в осъзнаването на красотата не е само обективен, а от значение е как човек възприема музиката. Тези три произведения са в човешкото съзнание и  възприемане на тази красота.

Бородин, колега и близък приятел на Менделеев, безвъзмезден лектор в първия и единствен в Русия висш учебен институт Женски курсове за лекари, където жени могат да получат висше образование, е известен като най-добрият лекар, химик сред музикантите и най-добрият музикант сред химиците. За него казват, че „ е със своя неповторима, прекрасна човешка  индивидуалност  на човек, педагог, учен…” „. „Тегли ме песента”- обичал да казва, а разговорите с него приличали на игра на шах. Половецките танци от  второ действие на една от най-известните опери „Княз Игор” разкрива красотата на мелодиите, които пеят селските девойки, отношението в тези красиви мелодии ни въвежда в събитията от ХІІв.

На този концерт, а и на постановката на операта „Травиата” от Пучини на Любка Биаджиони и София симфоникс голямата зала №1 е превърната в салон. Публиката от първите редове е необичайно близко до музикантите от оркестъра и хора, наслаждава се на майсторството им, когато разкриват и обгръщат, насищат с красиви изживявания на композиторите и със своето им претворяване – своите творчески артистични чувства, образи, вълнуват музикалната естетика.

– Много е важна работата с този оркестър – работата е начин за ясни взаимоотношения с хората, работата респектира, има доверие.Така се ражда приятелството. Отношението диригент – оркестър, е че са музиканти, а не някакви си хора. Тогава се ражда една различна музика.  Една част  от моята мисия е да показвам тази музика в чужбина. Богатството на израза на чувства и идеи – високото изкуство, творчество не се ражда просто от ноти, след което се  ражда високото изпълнителско изкуство.

Дебюси – Следобедът на един фавн (1892)  –  веднага харесано от публиката на премиерата с претворяването си на концерта създаде комфорт на публиката със сякаш забавено чувство и звучене, с много красота на изживяването, състояние на удоволствие, човечност, чувство от ръководителя на младото направление във Франция, импресионизъм „новата освободена красота на звученето.” „Аз се опитвам да намеря нови реалности”- казва Дебюси с „пътешествия в креслото”, с насочване на историческия слухов кръгозор към Изток.

– От значение е – споделя Любка Биаджиони – че прелюдът  „Следобедът на един фавн” от Дебюси е вдъхновен от поезията, от Маларме. Дебюси казва: „Музиката започва там, където свършват думите”. Неговата музика не пояснява като поезия с думи, а прави крачка напред с израза на чувството.

Какво е значението на красотата?

– Заглавието на концерта беше „Проявява на апотеоз на музиката, танца и красота”, но моя ПР реши, че е прекалено дълго за заглавие. Имам пред вид красотата като символ на хармония на душата. Облъчени сме от различен вид красота от медиите. Истинската красота се крие само в изкуството. Можем да кажем, че една сграда, жена е красива. Но хармонията, към която се стреми човека е в природата и в изкуството. В днешно време се мъчим да разваляме  Природата с голям успех. Важно е поне да я съхраним в изкуството. Хармонията е между природата, която вече е „на кино”  и изкуството.

Любка Биаджиони с жест отривист живителен за темпото или с прелест плавно увличащ музикантите и публиката, която ръкопляскаше, до като не получи бис. Концерт, на който приказната елфа от афиша се превърна във фея!

Боряна Статкова

30th Jul2016

Скрито изпълнение

by Черно и Бяло

В Академията за изкуства в Созопол от 13 до 31 юли за 11-a година „изкуството се ражда от слънце, въздух, свобода и творчески устрем. Един ден сред безкрая на лятното море непоколебимата последователност на нашият екип е Академията на изкуствата да обединява всички музи и да дава път в творческото развитие на младите таланти” проф. Георги Спасов, един от най-изтъкнатите български  флейтисти и артистичен директор на Академията на изкуствата. Пред преподаватели и ученици, пред любители след като релаксират край морето на концерт с разкоша на романтизма,  неусетно водени от Антонина Бонева и Рада Чомакова. На морския бряг умело пренасят  света на фантазията с творби от Шопен, Шуман и Равел от преобразената зала 9 на НДК на фестивала „Салон на изкуствата”.  Възнаградили очакванията на  публиката с въздействието си, Антонина Бонева и Рада Чомакова доближиха  до красотата с  различния благороден, приказен и близък, съвременен свят на чувствата…

Със собствена светлина и свят от музикалност, звезда, вече е галактика от музика, за Антонина Бонева световната преса години на ред не пести суперлативи: „от голяма класа”, „дълбочина, устрем, с един дързък и блестящ стил”, „изящната гъвкавост на звука…”, „получи горещи овации от публиката”, „притежава трансцендентални качества”.

13501695_651017145050560_9018928067467478145_nБС: Какво означава за Вас да изнесете концерт на фестивал?

– Всеки концерт има важно значение – Антонина Бонева – независимо дали е част от фестивал или не. Като музикант първата моя отговорност е пред изпълнявания композитор, след това пред публиката, после пред самата мен и така нататък. Разбира се, когато концертът е включен в определен фестивал, се усеща и малко по-голяма празничност, но и  по-голяма отговорност за престижа на фестивала, както и пред организаторите му. Много се радвам, че участвах за втори път във Фестивала ,,Салон на изкуствата’’, а след това на Академията за изкуства в Созопол.

Наградата ,,Ланчано’’ отвежда Антонина Бонева в Рим, като солистка на Интернационален оркестър под егидата на ЮНЕСКО. Възхитителни турнета в Белгия, Италия, Франция, Австрия, Англия, Швеция, Гърция, Турция, на фестивалите, за които е предпочитана ,,Радио Франс’’, ,,Музкално лято Френтана’’, ,,Аполония’’, ,,Среща на клавиатурата’’, ,,Салон на изкуствата’’, ,,Варненско лято’’, на сцената на известни концертни зали в Интернационален  културен център и Кралската опера – Антверпен, Театър ,,Шатле’’ и зала ,,Гаво’’, в първия покрит Театро Олимпико и Театър ,,Екселсиор’’ – Италия, Зала Бьозендорфер в Музикферайн – Виена, Концертхюсет – Стокхолм, „Кемал Режит Хол’’ – Истанбул, зала „България”, НДК и мн. др. с най-известните оркести. Музицира камерна музика със световноизвестните оперни прими Валерй Попова и Александрина Пендачанска, с именитите цигуларки Дина Шнайдерман и Елмира Дърварова, с известните медзосопрани Олга Гюрковска и Вяра Тренда. Българската национална телевизия реализира филм-портрет за концертната й и педагогическа  в ДМУ „Л.Пипков” дейности. Нейни възпитаници са лауреати на множество клавирни конкурси, изтъкнати изпълнители, звезди, концертират успешно по света. Нейни записи се излъчват от БНТ, БНР, Радио Франс и италиански телевизии. Записва за фирмата ,,Старс Рекордс’’ Бах, Бетовен и Брамс.

От семейство на изтъкнати музиканти, с голяма любов към музиката, общуването с едни от най-известните музиканти е в семейството с техни приятели, с учителите ѝ и

различни големи изпълнителски школи на Николай Евров, Федерик Геверс в Брюксел, Ивон Лефебюр в Париж, Алдо Чиколини в Италия, Серджо  Пертикароли, Владо Перлемутер, Родолфо Капорали.

Този концерт от  фестивала „Салон на изкуствата”, а всеки концерт на Антонина Бонева с нещо ново е незабравимо вълнуващо богатство от изживявания на публиката, тя посвети на 100 годишнината на своя баща Бончо Бонев (р. на 16 юни).

БС: Каква беше причината да посветите изпълнението си на изтъкнатия с претворяванията си музикант Бончо Бонев?

– Татко беше и една истинска енциклопедия в областта на музиката. Какъвто и въпрос да му се зададе, той отговаряше подробно и с абсолютна точност. Прекрасен музикант и инструменталист той е бил поканен от Саша Попов още като младеж за помощник чело-концертмайстор на Царския Оркестър, създаден от Саша Попов и моята майка Вера Попова. Неслучайно най-големият ни композитор Панчо Владигеров избира него за свой партньор, заедно с цигуларя и голям диригент Васил Стефанов, при изпълнението и записа на Първото българско трио написано от самия него.

Направихме и един запис за БНР на Мадагаскарските песни от Равел. Племенничката ми Александрина Пендачанска ги изпълняваше, человата партия – баща ми и неин любим дядо – Бончо Бонев, флейта – Христо Христов и аз на пианото. За съжаление това е единственото ни съвместно музициране!

Известен сред музикантите и публиката с кадифения си, топъл тон, музикалността си, с деликатното отстояване на музикалните високи ценности, с конкурс Бончо Бонев две години е виолончелист в Симфоничния оркестър в Техеран /Иран/, а от 1977 до 1983 г. е концертмайстор на оркестъра на Кралската Фламандска опера в Антверпен /Белгия/. Бончо Бонев на концерти и записи е солист на симфонични оркестри като Софийската филхармония,  Симфоничния оркестър на Българското радио и др. Партньори в камерните му изяви са величини музиканти като Панчо Владигеров, Васил  Стефанов, JIюба Енчева, Недялка Симеонова, Величка Савова, Тодор Въжаров, съпругата му Вера Попова, неговия зет Петко Дреников.

Единствен от професионалните музиканти изпълнители от началото на ХХ в. Бончо Бонев е с първо висше образование икономика, завършено в Търговската академия в гр. Варна. Но традиционната любов към музиката на родителите му и музикалният му дар, след щастието да учи при големия виолончелист, професор във Виенската консерватория Славко Попов, го насочват по това време да учи при големия полски полски виолончелист Мечислав Хоерман, пребиваващ в България. С по-големият му брат Атанас Бонев, дългогодишен водач на виолите в оркестъра на Софийската опера, многократно се изявяват в различни камерни формации, насочва се към второ висше образование – музика, в класа на известния Константин Попов. Специализира частно при големия румънски виолончелист Раду Алдулеску (1950). През 1952 г. Бончо Бонев след конкурс е избран за  виолончелист- концертмайстор и работи 36 години в Софийската опера. Награждаван с три златни ордена и „Златна лира” на Съюза на музикалните дейци в България.

Дали понякога не се лъжем за богатството на живота, като не забелязваме значението на красотата и творчеството на  чувствата изразени с музика, за домашното и любителско любителско музициране, за личните ни чувства, за възпитанието на усета ни за красота?! Все още и по света е недостатъчно оценено майсторството на музикантите ”под” сцената, повечето от тях и със солистични изяви и техните водачи- концертмайстори,  предимно от солисти, майсторството и дарованието за вникване в спецификата и интерепретиране на оперната и балетна „тъкан”. От значение са техните концертни изяви, когато им остава време от седмичната програма на спектаклите пред публиката. Още по-неизследвано е значението на преживяването на публиката, чувствата и въздействието на концерт за ползите след това когато публиката е на работното си място, в семейството си.

Предимно диригентите, някои от звездните певци и специалисти знаят и разбират значението за цялостното изпълнение и въздействие на  оперния оркестър, за пълноценната изява на дарбата и изпълнителското майсторство на гласовете, на балетистите. От развитието на българското професионално изпълнителско изкуство през миналия ХХ век в България с отделянето на опрени и симфонични оркестри, днес все още се запазиха няколко от оркестрите изпълняващи оперни творби и отделно симфоничните оркестри. Специфичното претворяване на сценичното оперно изкуство е значително, както и на другия компонент от синтетичното оперно изкуство – хора, за цялостното претворяване на многостранния сценичен жанр. Но и днес Виенската филхармония съвместява двата жанра!

БС: Има ли причина, за да изберете творби от един от любимите Ви композитори – Шопен?

– Освен, че Фредерик Шопен – споделя Антонина Бонева –  е най-често изпълняваният от мен композитор, когато с голямата българска пианистка Рада Чомакокова взехме решение да направим съвместен концерт, избрах неговите произведения и заради нейното изпълнение на изключително красивото произведение от Роберт Шуман ,,Крайслериана’’. Шуман е посветил това произведение от Роберт Шуман ,,Крайслериана’’. Шуман е посветил това произведение на творчеството на Шопен, и дори четох някъде, че пиесата му е вдъхновена по-специално от втората Балада на полско-френския ,,поет на пианото’’. Затова и специално научих тази Балада и я включих в останалата Шопенова програма. Посветих изпълнението си на Шопеновите творби на баща ми, защото той винаги ми казваше, че ако би бил пианист, то би свирил само музика от Шопен! Толкова много обичаше този композитор!

През юбилейната година на Шопен Антонина Бонева е поканена в Почетния комитет за честванията и е член на журито на конкурса ,,Шопен ин меориум’’. От 2011 г. е заместник-председател на дружеството ,,Шопен’’ в България,  Председател на жури в международния конкурс ,,Евтерпа’’- Италия, в журито на конкурсите ,,Д. Ненов’’,  ,,В. Стоянов’’, ,,Албер Русел’’. ,,Лист – Барток’’, на Международния конкурс за млади оперни певци ,, Европейска общност – 2011’’ и др. Репертоарът ѝ съдържа и произведения от Моцарт, Шуман, Лист, Франк, Григ, Дебюси, Турина, Кабалевски, Владигеров, Пипков, Кзанджиев и др., но най често изпълняваният от нея автор е Шопен.

След като за една година  от пристигането му, вниманието на светския Париж е обърнато към Шопен с няколко пиеси в духа на модните за забава пианисти,  композиторът – пианист създава Мазурка оп. 17 / от 60 мазурки/ и др. творби. Великият полският поет Адам Мицкевич вече го е упрекнал, че прекарва прекалено много време в салоните. Елегантна звучност с много цветове рисуваше Антонина Бонева с ясен тон и свойственото си уравновесено сценично присъствие… Характерната „шопенова интонация” достигна до душите на  публиката в градацията предопределена от  изпълнените творби създадени от 1832 до 1842г. в Париж. От вътрешния свят на „кипяща емоционалност”, от израза на интимност като лирична поема,  съзъдржаща се в танцувалността от душевността на полския фолклор,  от общ танц с изтънчения си музикален дар Шопен създава индивидуален душевен израз. Привлякоха вниманието на публиката поемите от музика – „Балада №2 и Балада №4 на  Шопен с инструменталното им пианистично възраждане от епохата на Ренесанса, като изразител на всенародните патриотични настроения. Антонина Бонева разкри и въведе публиката като рисуваше звукови образи на  емоционално наситено индивидуално изживяване с израза на музикална фантазия.  И още един танц от изтънчения, наситен с чувства и отгласи от барикадите и революцията викове, гениално претворени във Валс оп. 64. С финно излъчена  танцувалност и творческа интерпретация, със специфично богат и свеж звук,  въздействащо или живописно пианистично достигнато забележигелно майсторство на Антонина Бонева  насити възприемащите сетива на публиката.

Рада Чомакова (от класа по пиано на проф. Люба Обретенова) концертира с произведения от всички музикални стилове и епохи, с 40 клавирни концерта е солистка на всички български оркестри, със солови и камерни творби на концерти в Германия, Франция, Белгия, Русия, Чехия, Унгария, записи в БНР, БНТ и радио Стара Загора. Удостоена е със Златна и Кристална лира на СМДТ – България, Золотая муза, многократно е получавала наградата за култура на Община Бургас и Областна управа Бургас. Инициатор и главен организатор на уникалния фестивал вече 10 години „Дни на руската класическа музика в Бургас” с участие на над 100 изпълнители от България и чужбина. Нейните ученици от Музикалното училище в гр. Бургас са носители на повече от 200 награди на български и международни конкурси, успешно се реализират като пeдaгози и концертанти в България и чужбина. За своите заслуги като музикант, педагог и обществен деятел, на Рада Чомакова е присъдено званието Почетен гражданин е на Бургас.

Страхувах се да посегна към тази толкова сложна и същевременно изключително интимна музика. – Рада Чомакова – В „Крайслериана” цялата неистова любов на Шуман към бъдещата му съпруга и голяма пианистка и композитор Клара, с големите контрасти, полифоничността, това редуване на бърза с бавна части си беше провокация. Реших да я изпълня на този концерт в София, за всички мои приятели, ученици и колеги, които дойдоха на този концерт. А защо пиесата се свири рядко? Вероятно защото иска доста време за подготовка.

Въпреки, че Шуман композира музика от 7 годишна възраст, а баща му книгоиздател е насърчанал творческите способности на по-малкия си син, под влиянието на своята майка, след кончината на бащата, завършва  юридическия факултет на Лайпцигския университет. В Лайпциг започва занимания с музика при Фридрих Вик, бъдещия си тъст, баща на детето-чудо Клара Вик. Автор на някои от най- гениалните си творби, през 1834 т. със свои приятели Шуман основава „Ново списание за музика”, като осъществява мечтата си за създаване на Съюз на прогресивните художници, наречени от него „Давидов съюз”/Давидсбунд/, по  старинните национални традиции на средновековните цехове Давидови братства в Германия.  Като критик Шуман навлиза в съдържанието на великото наследство от миналото, „чистия извор”, с естетическа  преценка, гради съкрушителна критика, под влияние на стремежите стремежите на Бетховен, с ирония спрямо някои тогавашни композитори от развлекателната музика, които нарича „търговци на изкуство”. Той безпогрешно разпознава музикалния дар като е известен със знаменитото” „Шапки долу, господа, пред Вас е гений” в първата си статия за Шопен. Шуман е мечтаел за създаването на изкуство в класически дух – уравновесено, стройно, хармонично, но творческата му индивидуалност се проявява като гениално съчетава, като разгръща в музикалното си творчество с фантазия порива, вълнението, мечтата.

Рада Чомакова вглъбена в творбата с лек тон, със специфичната си музикалност изискваща аналитичност и превес на сякаш строга, но завладяваща и чаровна артистичност, майсторски вълнува публиката. Литературните образи в „Крайслериана” са подсказани от роман на Жан Пол. С емоциите си, с бушуваща страст, чувства на художника романтик, сложният музикален образ с многоцветни чувства изразени от гения на композитора, възможно най-голямо богатство от пианото, понякога звучащо като симфоничен оркестър плениха публиката с фино претворяване.

БС: На този по-необичаен концерт какво определи реда на произведенията за да  изберете творбата  „Майка ми гъската” от Равел и я изпълните на 4 ръце?

– Редът на изпълнение се определи от самите автори! – Антонина Бонева – Обикновено се изпълнява първо музиката на Шуман, след това на Шопен. Искахме да изсвирим и нещо в различен от романтизма стил. Избрахме да изпълним  „Майка ми гъската” от Равел, заради самото ни съвместно музициране. Освен това, произведението е красиво, с приказен сюжет, а и забавно! Първата пиеса е за ,,Спящата красавица’’, втората за ,,Палечко’’, третата  ,,Императрицата на Пагодите’’ най-веселата пиеса, четвъртата ,,Красавицата и звяра’’ и последната е  ,, Вълшебната градина’’.Така и с  Рада Чомакова осъществихме творческото си сътрудничество!

– Мечти? – Рада Чомакова – На моята възраст искам само да бъда повече години здрава и работоспособна, защото моите планове винаги са грандиозни, а за тяхното реализиране ми трябват енергия и най- вече добро здраве. Другото го имам в изобилие : амбицията, желанието, копегите, които искат да музицираме заедно и разбира се, моята огромна любов към музиката и инструмента, което е белязало целия ми живот.

Щастие и детска радост заструи от  звуковите музикални приказки, от творбата, която Равел посвещава на малките си начинаещи ученици по пиано със сюитата по френски приказки от ХVІІ и ХVІІІв. „Майка ми гъската”.  Музикалността и пианизмът на Антонина Бонева и Рада Чомакова обединиха различното им разбиране на отделни личности към литературния текст и музикалната композиция за пиано, към различния в своите творби и загадъчен Равел и неговия „затворен свят”. Любовта им към мелодическия контур на Равел, вдъхновен от Шопен, към мелодическата линия и въвеждане към звученето, характерно за импресионистите към други звучащи на пианото светове и посоки вдъхнови публиката. Бащата на Равел, изобретател, роден в Швейцария  с познания за изкуството музика от ранни години развива музикалните му наклонностии. Неговата майка от старинно баскско семейство запознава малкото дете с Испания с приспивни песни. Гравитацията на свършенството на гения на Равел, пресъздадено от музикантките остави публиката с приятно, красиво  и елегантно изживяване.

Боряна Статкова

16th Jul2016

За православните ценности и бъдещето

by Черно и Бяло

От години Санаторно-оздравителният комплекс „Камчия“  е любимо и уважавано място за детски оздравителен отдих на деца от България, Русия и редица европейски страни. Авторитетът и престижът на комплекса, изграден с руски инвестиции, се определя не само от прекрасните природни дадености на района, но и от отличните условия за отдих, почивка,  занимания, допълнително обучение и образование на децата, в условията на културна и защитена обстановка – далеч от опасностите на съвременното общество – от агресия, насилие, наркотици и др.

21В дните на форума на Славянската култура „Золотой Витязь“, Фондация „Устойчиво развитие за България“ и СОК „Камчия“ създадоха условия и на 1 юли 2016г. се постави началото на Детски Православен лагер за духовно-нравствени ценности за деца от 10 до 15 годишна възраст от България и Русия. Тържественото откриване се състоя в Славянския център на територията на комплекса, където звучеше православна музика и стихове, слова за православните ценности и традиции, които както твърдят светли умове, „ще спасят днес човечеството“.

Специално приветствие от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан поднесе протосингелът на Митрополията отец Димитър Стоев.

Благословия на Детския Православен лагер даде Видинският митрополит Дометиан, който високо оцени благородната инициатива на организаторите и припомни, че „На този ден Православната църква почита завръщането на мощите на Св.Йоан Рилски в Рилския манастир. Неговата свята десница се намира в Русия. Да го помолим да благослови нашите народи да живеят в мир, в славянско единство и да предадат своята миролюлбива култура на света.“, каза  Митрополит Доментиан и подкрепи намерението на територията на СОК „Камчия“ да бъде изграден „златокуполен православен храм“.

Председателят на Отдела за външни църковни въпроси на Московския Патриархат Митрополит Иларион в специално писмо изразява своята морална подкрепа за провеждането на първия Детски Православен лагер и изграждането на православен храм на територията на СОК „Камчия“, съгласувано с Варненската митрополия.

Програмата на Детския Православен лагер за духовно-нравствени ценности е насочена към разкриване и утвърждаване на православните ценности и послания сред участниците чрез разнообразните форми и средства – близки и достъпни до детската природа и облагородяващи и възвисяващи духа. Децата ще имат възможност да посетят забележителните храмове и Духовния център „Св. Архангел Михаил“ във  Варна, да участват в литургия, да общуват и беседват с  духовни лица; да изслушат беседата на иконом Василий Шаган – „Азбучната истина“  и на  н.а. на Русия Николай Бурляев – „За доброто, прекрасното и православните ценности“; да се докоснат до изкуството, отразяващо православната тематика.

Децата от Православния лагер ще се запознаят и със забележителностите на СОК „Камчия“ – ще посетят Авиокосмическия център и Планетариума, уникалните изложби на икони, на кристали и др. Достатъчно време ще има и за тяхното физическо укрепване и забавления – плажни и спортни игри, екскурзия с лодки по р. Камчия, спортни състезания, лагерен огън и др. В края на смяната участниците в Детския Православен лагер ще представят пред всички своите таланти и творчески възможности.

15th Jul2016

Как изглежда Варна през юли и защо блясъкът на морската ни перла е толкова ослепителен?

by Черно и Бяло

7Изключително, великолепно, уникално, неповторимо… – така се говори между гостите на града, които успяват да съпреживеят събитията, отразяващи звездното небе на Варна. През тази година представители от 35 страни ще се присъединят към фестивалното настроение на най-вълнуващата проява – Варненската балетна олимпиада.
И така – как ще изглежда конкурсът? Кой е Емил Димитров и защо се оформя проект за изграждане на негов паметник? Ще има ли изненади в тазгодишното издание и какво ще представлява заключителният гала-концерт? Много са въпросите обсъдени на пресконференцията, състояла се на 14-и юли в Зала 1 на гранд-хотел Черно море” – Варна, непосредствено преди официалното откриване на конкурса.

Ето ги имената на тези, които ще оценяват младите таланти през трите етапа на състезанието: Проф. Владимир Василиев – председател на журито и членовете му: Аурора Бош –Куба, Проф. Едгар Алиев – САЩ, Ерик Вю-Ан – Франция, Ин Фън – Китай, Максимилиано Гера – Аржентина, Проф. Петър Луканов – България, Сара-Нора Кръстева – България, Проф. д-р Сън-Хи Джанг – Корея, Хироаки Имамура – Япония, Доц. д-р Мария (Маша) Илиева – България и Раду Поклитару – Украйна.

За всички, които искат да разберат подробности от пресконференцията, представяме запис:

Даниела Владимирова Христова

28th Jun2016

Страни от цял свят проявяват интерес към българския опит за навлизането на дуалното образование

by Черно и Бяло

Към проекта ДОМИНО за навлизането на дуалното образование в България, осъществяван с финансовата подкрепа на Българо-швейцарската програма за сътрудничество, проявяват интерес редица страни от цял свят. Проектът получи наскоро световно признание на Международния конгрес за професионално образование и обучение в гр. Винтертур, Швейцария.

1ДОМИНО беше посочен от швейцарски държавни представители и експерти като един от най-успешните проекти за сътрудничество, базиран на швейцарския опит в дуалното образование. Основната тема на форума, в който участваха над 450 делегати от 80 страни, бе ролята на професионалното образование като ключов ресурс за икономическо развитие и ниска безработица.

„Към проекта проявиха значителен интерес страни, които обмислят или са в началото на въвеждане на дуалната форма на образование. Над 150 участници в конгреса – от Канада, Южна Африка, Южна Корея, Франция, Хонг Конг, Сингапур, Индия, Мексико,  Грузия, Сърбия, Косово, Румъния и др., избраха да видят българската презентация“, казва Петя Евтимова, ръководител на проекта. Участниците в конгреса са проявили интерес към елементите на швейцарската система за дуално образование, които са приложими в България, както и как проектът е решил въпроса с онези, които не са приложими в българските условия. Друг интерес у участниците е предизвикал Форумът за дуално образование по ДОМИНО като форма за постигане на съгласие между всички заинтересовани страни в сферата на професионалното образование и обучение. ДОМИНО бе представен и нагледно с кратък филм, в който ученици, учители и наставници от първите училища и фирми в проекта, говориха за предимствата на дуалното образование и за първите му постижения.

ДОМИНО бе поканен да направи представяне на Международния конгрес за професионално образование и обучение заради силното си начало преди по-малко от година, както и заради мултисекторния подход, който успешно прилага с поетапно въвеждане на нови професии. Форумът бе открит от федералния президент и министър на икономиката, образованието и изследванията Йохан Шнайдер-Аман и в него участваха еврокомисарят по  заетост, социална политика, квалификации и трудова мобилност Мариане Тисен и министри на образованието, след които и българският вицепремиер и министър на образованието и науката Меглена Кунева. Международният конгрес за професионално образование и обучение се провежда на всеки две години, като обхваща не само средното, но и висшето образование. Представят се добри практики и идеи от цял свят за по-качествена подготовка на младите хора. Освен България опита си представиха Белгия, Швеция, Дания, Германия, Австрия, Швейцария, Сърбия, Габон.

2ДОМИНО („Дуално образование за модерните изисквания и нужди на обществото“) подкрепя реформите в системата на професионалното образование чрез въвеждане на съвременни дуални методи на базата на българските традиции и най-добрите швейцарски и международни практики. Петгодишният проект започна през есента на 2015 година с общ бюджет от 3,5 милиона швейцарски франка, от които 15 процента са българско съфинансиране.  В момента в две професионални гимназии – в София и Казанлък, са обучават общо 81 ученика по дуалната система на проекта ДОМИНО в две професии („техник-технолог в производството на мляко и млечни продукти“ и „техник за машини и системи с цифрово програмно управление“). От новата учебна година 2016-2017 проектът ще обхване 14 училища, три нови професии („електротехник“, „техник по газови системи“ и „готвач“) и над 20 фирми-партньори. Досега градовете с дуално образование са София, Плевен, Бургас, Стара Загора, Търговище, Русе, Ямбол, Бургас,  Добрич, Перник, Банкя, Сливен и Пловдив. До приключването на проекта през 2019 година  в ДОМИНО се предвижда да бъдат обхванати минимум 1 200 ученици в 15 професионални училища, както и поне десет професии.  Успешния му опит ще бъде надграждан с ДОМИНО- 2, нови проекти за дуално образование по Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.

22nd Jun2016

Славянски форум на изкуствата „Золотой Витязь“ 2016

by Черно и Бяло

Международната конференция „Славянската култура вчера – днес – утре“ се проведе днес в Санаторно-оздравителния комплекс „Камчия“ в рамките на Славянския форум на изкуствата „Золотой Витязь“. Престижното събитие е организирано от Фондация „Устойчиво развитие за България“, СОК „Камчия“ и Славянския форум на изкуствата „Золотой Витязь“, с президент народният артист на Руската федерация Николай Бурляев – писател, поет, драматург, член на Президиума на Обществения съвет на Министерството на културата на РФ, на Патриаршеския съвет по култура и на ръководството на Съюза на кинематографистите в Русия.  Тази година Форумът протича под знака на Министерството на културата на Руската федерация.

В конференцията взеха участие Николай Бурляев, председателят на Фондация „Устойчиво развитие за България“ и изпълнителен директор на СОК „Камчия“ Станка Шопова, художник-аниматорът и носител на наградата „Оскар“ Александър Петров, народният артист на Русия Леонид Мозговой, Видинският митрополит Дометиан, отец Василий Шаган, Боян Ангелов – председател на Съюза на българските писатели, режисьорът Георги Стоянов, Елка Няголова – председател на Славянската литературна и артистична академия, Стоил Фердов – ръководител на Славянското дружество в България, Маргарит Николов – вицепрезидент на „Золотой Витязь“, Минчо Минчев – главен редактор и председател на политическа партия  „Нова зора“, Любомир Коларов, Видинският митрополит Дометиан, Владимир Ястреба – РКИЦ  и много др.

„Камчия“ е крепост на славянската култура, каза в обръщението си пред форума Николай Бурляев. Той припомни, че в световен мащаб се води война за човешката душа. „Целта на „Золотой Витязь“ е да събере най-ценното, което е създала културата на славянския свят и да го предаде на поколенията. Трябва да казваме истината без страх. С любов и единение ще се спаси света и човечеството – подчерта Н.Бурляев.

В изказванията бе изразена голямата загриженост към настоящето и бъдещето на славянските народи и културата им, а също и тревога от нарастващата криза в духовността, културата и нравствеността.

Световноизвестният художник-аниматор Александър Петров сподели, че с творчеството си се стреми да разтърси човешката душа, но не от ужас, а от състрадание.

„Всеки народ трябва да обича собствената си култура! Липсата на общуване, липсата на истината, водят до нихилизма на младите хора, които не намират смисъл в живота. Ако живее в истина, човек е свободен. Поетите, които творят в истина, са пророци, а пророците дават надежда“, коментира в словото си отец Василий Шаган.

Поетесата Елка Няголова съобщи, че повече от 40 славянски автори ще се превеждат ежегодно на различни славянски езици. Доц. Емилия Лазарова – представител на Фондация „Устойчиво развитие за България“ свърза резултатите и изключително високия интерес към международния ученически конкурс „Заедно в 21 век“ с нагласите на българите и на българските учители и семейства с обичта и вярата на народа ни към Русия.

Участниците в конференцията подготвиха призив към славянските народи за  славянско единство.

Вечерта продължава с моноспектакъла „Пушкин“ с участието на н.а. Леонид Мозговой.

В богатата програма на форума до 12 юли са включени изложби, мастър-класове, дискусии, прожекции и кино лектории. В комплекса ще бъде открит Клуб на изкуствата, на който „Золотой Витязь“ ще дари повече от 50 игрални, документални и анимационни филма.

Варненската публика ще има възможност да види още „Гоголь. Ближайший“ с участието на Николай Бурляев и Инга Шатова, „Излечить страх“ на режисьора Александър Пархоменко, шедьовъра „Анна от 6 до 18“ на Никита Михалков, „Остров“ ще бъде представен от Народната актриса на русия Нина Усатова и 77-минутна колекция от руски анимационни филми.

Емилия Лазарова

22nd Jun2016

Празник на младите таланти и дружбата

by Черно и Бяло

Повече от хилядолетие България и Русия, българи и руси  ни обединява общият славянски корен и писменост, близките езици, духовност и култура, исторически, хуманитарни, икономически и социални връзки. Историята и бъдещето на България е неразривно и завинаги  свързано с Русия. Преди столетие един достоен българин, учен и общественик изрича: „Има Русия – има България! Няма Русия – няма България!“.

Фондация „Устойчиво Развитие за България“, вярна на тези идеи и традиции, вече повече от 10 години организира Международният ученически конкурс „Заедно в ХХІ век“ под патронажа на Посолството на Руската федерация и който влиза в календара на проявите на извънкласната дейност на Министерството на образованието и науката на Република България. В конкурса ежегодно участват хиляди ученици от България, Русия, Казахстан, Украйна, Белорус, Приднестровието, Молдова, Украйна, Сърбия и др. страни.  И тази година участниците от България бяха от всички 28 области на страната и от над 60 градове и села. Компетентното жури от авторитетни писатели, художници и учени бе затруднено да оцени необикновено многото и с високо качество работи на участниците – реферати, есета, стихове, рисунки, медийни презентации и в двата Международни конкурса „Заедно в 21 век“ и „Зелената планета“.

DSC06183В голямата зала на Руския културно-информационен център на 17.06.2016г. бяха поканени всички наградени участници, техните учители-консултанти и родители. Гости на тържеството бяха: Първият секретар на Посолството на Руската Федерация и представител на Министерството на образованието на Русия – Роберт Шестаков, директорът на Руския културно-информационен център и представител на Россътрудничество Павел Журавлев, депутатът от парламентарната група на БСП – Лява България – Таско Ерменков, членове на журито, представители на обществени организации. С топли думи към аудиторията се обърнаха Роберт Шестаков и Павел Журавлев. В приветствието на Извънредния и пълномощен посланик на Русия  Юрий Исаков се дава изключително висока оценка за ролята и значението на Международния ученически конкус „Заедно в 21 век“ и благодарност към Фондация „Устойчиво развитие за България“ за усилията за сближаване на младежите на нашите страни. Таско Ерменков в обръщението си към участниците заяви, че естествено темата за Русия се обединява с темата за мира, тъй като и днес Русия за разумната част от човечеството е символ и гарант за мира и бъдещето.

DSC06227

Председателят на Фондация „Устойчиво развитие за България“ – Станка Шопова връчи първите награди на отличените, поздрави ги за успехите и обяви, че и тази година наградените с първо  място ще посетят и ще запознаят с историческите и културни паметници на Москва. Мъдри напътствия за творческата работа и пожелания отправиха и писателите-членове на журито Лъчезар Еленков и Атанас Звездинов. Много радост предизвика и награждаването на победителите в в конкурса „Зелената планета“, който е част от едноименното международното екологично движение в Москва. Тържеството премина в топла, сърдечна обстановка, която се обогатяваше и от български и  руски песни и танци – поздрав от учениците от 144 СОУ „Народни будители“, Руския лицей, вокалната формация „Сладки пуканки“ и др.

22nd Jun2016

„Колело за смет, за дете велосипед“ зарадва над 200 деца от 6 града

by Черно и Бяло

Инициативата по дарение и ремонтиране на стари велосипеди приключи

236 дарени и ремонтирани велосипеди раздадоха в продължение на 5 дни инициаторите на благотворителната инициатива „Колело за смет, за дете велосипед“ – 1bike.bg. Детските празници се осъществиха от 1 до 5 юни в Етрополе, Лом, Кнежа, Попово, Кубрат и Нова Загора.

DSC_0248Безкрайно щастливи сме, че успяхме да надминем първоначалната цел от 200 велосипеда, което ни позволи и да включим в последния момент град Етрополе. Направихме пет, вместо първоначално планираните четири доброволчески уикенда и се срещнахме с десетки прекрасни хора. Натрупахме красиви истории, които дълго ще ни държат топло. Също така успяхме и да надскочим регионалния елемент и да превърнем кампанията в национална.“, споделят организаторите и доброволците, които се включиха в инициативата.

В „Колело за смет, за дете велосипед“ се включиха и тази година стотици дарители, които подариха старите си велосипеди за тази кауза. Доброволци от цялата страна се събраха в Дряново – сърцето на инициативата и 1bike.bg – където съвместно ремонтираха и подготвяха велосипедите за децата.

Кампанията се осъществи за втора поредна година и с подкрепата на Drag Bicycles, които предоставиха нови части за старите велосипеди и магазините си за приемни пунктове; DHL, които изпълниха логистиката на велосипедите; Imaginarium, които подкрепиха цялата организация и също предоставиха търговската си мрежа за приемане на дарени велосипеди; Институт Сервантес, Дюкян Меломан и МОГА Дряново.

Кампанията приключи, но не и работата. Предстои още 50 велосипеда да бъдат дарени, които търсят своите нови собственици.

 

 

10th Jun2016

РКИЦ вдигна завесата на голямата зала за годишния концерт на НЧ „Димчо Дебелянов-1860”

by Черно и Бяло
Годишният концерт на НЧ „Димчо  Дебелянов-1960” събра в Руския културно-информационен център ценителите  на изкуството и културата, а възпитаниците на читалището бяха поздравени  от настоятелството, преподавателите, от председателя на СБЖ Снежана Тодорова, от главния редактор на сп. „Черно и Бяло” Станислава Пекова. Бе изказана благодарност към ръководството и работещите в РКИЦ за дългогодишното сътрудничество и съвместна дейност.

От дясно на ляво: Водещия Марио Кръстев с Миглена Китанова и един от участниците в концерта

От дясно на ляво: Водещия Марио Кръстев с Миглена Китанова и един от участниците в концерта

Радостните изненади започнаха още в началото  с „Валс на цветята”– танц от балета „Лешникотрошачката” по музика на Чайковски  в изпълнение на студио „Класик” с  балетен педагог Славея Стойчева.

Чаровните водещи Марио Кръстев и Виолета Павлова представиха младите таланти от школата по пиано на дългогодишния музикален педагог Светла Янъкова.  Те изненадаха публиката с  класическа продукция по музика на Сергей Прокофиев, Беркович, Фридрих Кулау, Красимир Милетков.

С бурни аплодисменти публиката   дари Марио Кръстев за невероятно   артистичното му изпълнение „Големи огнени топки”. Носителят на Гран При на руския фестивал „Лейся, песня” свири на пиано, танцува и пя едновременно.

Публиката не остана безразлична и аплодира певците от Трио Артвойс  с вокални педагози Росица Йорданова, Моника Митрева и Златка Кандарджиева. Невръстните изпълнители ескалираха доброто настроение с таланта и закачливите песнички „Мойта малка дъщеря” , „Мария” и „Латино фиеста”.

И пак малките балерини с „Марш” от „Лешникотрошачката” по музика на Чайковски предизвикаха истинско оживление. Възпитаниците на ТС „Класик” показаха истинска класа с изпълненията  на  две вариации „Ноктюрно“ по музика на Шопен и от балета „Спящата красавица” по музика на  Чайковски.

Публиката оцени с аплодисментите си представянето на танца „Принцеси” от балета Лебедово езеро  по музика на Чайковски и „Приятелки” от балета „Жизел” по музика на Адам. Гласовитите певци от НЧ „Димчо Дебелянов-1960” впечатлиха присъстващите с песните „Либета”, „Вода”, „Повей ветре” и  „Милион алых роз”.

Чаровно и вдъхновяващо  бе изпълнението на танца „Кармен” от едноименния балет по музика на Бизе, както и „Турски танц” от балета „Зорба гъркът” по музика Микис Теодоракис.
Веднага след това Марио Кръстев изпълни песните „Позови меня” и „Historia de un amor”, което буквално взриви публиката. Годишният читалищен концерт завърши с кръшните хора на фолклорен ансамбъл при НЧ „Георги Победоносец” с ръководител Даниела Йорданова. Водещите на празничното събитие поздравиха духовните сподвижници на читалището от РКИЦ с настъпващия празник – Денят на Русия, като им пожелаха светли и радостни дни!

В края на концерта  балерините от ТС „Класик” получиха своите дипломи за вложения труд и любов към танца, направиха много снимки и дариха своя преподавател с  цветя. Пожелаха си и  щастлива ваканция!

Миглена Китанова

10th Jun2016

Кинофестивалът „Златната липа“ 2016 приключи с бляскава церемония по награждаването на филмите-победители

by Черно и Бяло

Наградата за най-добър филм замина за Дания, спечели я политическият трилър „Идеалистът“

1Със стилна церемония в присъствието на едни от най-известните български актьори на 1 юни беше закрит IV Фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ – Стара Загора

2

Международното жури с председател режисьора Костадин Бонев обяви от сцената на Държавна опера Стара Загора победителите в петте категории от конкурсната филмова програма. Наградата „Златна липа“ за най-добра главна женска роля беше присъдена на руската актриса Агрипина Стеклова за изпълнението и във филма „Инсайт/Сляпа любов“. Статуетката за най-добра мъжка роля замина за Австрия при актьора Мануел Рубай, за играта му в „Грубер си отива“. Наградата за режисура получи Ивайло Христов за филма си „Каръци“. Съюзът на филмовите дейци в България присъди наградата си на естонската военна лента „1944“. Специалната статуетка на тази награда отново е изработена от известния склуптор Спас Киричев, автор и на статуетката „Златна липа“. Съюзът на филмовите дейци връчи наградата си и на миналогодишния и носител – турския режисьор Каан Муждеджъ, който тогава не успя да присъства на церемонията, а сега беше член на международното жури.

Аплодисментите за най-добър филм събраха авторите на датския политически трилър „Идеалистът“ с режисьор Кристина Розендал. Филмът представя журналистическо разследване за инцидент с потулването на катастрофа с американски бомбардировач с ядрени бойни глави в района на Гренландия през 60-те години на миналия век. „Това е филм, който спокойно може да конкурира получилия „Оскар“ за най-добър филм тази година „Спотлайт“, в който също се разказва за журналистическо разследване“, каза при връчването на наградата председателя на журито Костадин Бонев.

Владо Пенев, Алекс Сърчаджиева, Мартина Вачкова, Иван Ласкин, Любен Чаталов, Мария Статулова, Васил Михайлов, Димо Алексиев и още много от звездните актьори на България бяха част от церемонията по закриване на фестивала „Златна липа“`2016, по време на който специалната награда за цялостен принос в киното получи голямата актриса Татяна Лолова.

Пълната зала аплодира организатора на фестивала – режисьора Магдалена Ралчева, която изрази благодарността си към всички, които са помогнали за неговото осъществяване, и на публиката за съпричасността и интереса към филмовата програма през петте фестивални дни и съпътстващите я културни събития.

Изпълненията на военния духов Биг бенд на Стара Загора и на попзвездата Дичо успешно допълниха звездния блясък на „Златната липа“`2016, която вече е част от историята.

3Това е актьорът Владо Пенев, а отзад е журито-председателят Костадин Бонев с белите коси, до него- грузинската режсьорка, сценарист  и художник Нана Джорджадзе, руската актриса Елена Игоревна Захарова, Боян Вулетич- режисьор и сценарист от Сърбия и турският режисьор Каан Муждеджъ- миналогодишният носител на Наградата на Съюза на филмовите дейци за филма му „Сивас”.

12th May2016

НЧ „Димчо Дебелянов-1960” чества 100-годишнината от гибелта на патрона си

by Черно и Бяло

Видни интелектуалци, политици, патриотични организации и хора на перото станаха партньори на читалището

СБЖ, сп. „Черно и Бяло” и Сергей Станишев са сред радетелите на българщината

През 2016г. отбелязваме 100-годишнината от гибелта на големия български поет Димчо Дебелянов, патрон на софийското читалище „Димчо Дебелянов-1960”.  С много ентусиазъм и любов председателят на читалището доц. д-р Иван Митев, настоятелството и работещите в него  подеха инициатива да отбележат юбилея, като организират през настоящата година  тематични събития в столицата. Поканени са поети, преподаватели, историци, писатели, учени, хора на изкуството, патриотични организации,  заявили желанието си да бъдат част от честванията.

На специална пресконференция в Съюза на българските журналисти бе дадено началото на честванията на автора на шедьовъра „Да се завърнеш…”

IMG_0274Благодарим на нашите партньори за подкрепата от Съюза на българските журналисти в лицето на председателя Снежана Тодорова, на главния редактор Станислава Пекова и Красимир Пеков от  сп. „Черно и Бяло”, на приятелите от в. „Дума”, на главния редактор и председател на в. „Нова Зора” Минчо Минчев, на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори в лицето на председателя Карамфил Матев, на Национална библиотека Св.св. „Кирил и Методий” на директора проф. Боряна Христова, на работещите в Парламентарната библиотека, на ръководството на Дирекция на музеите – гр.Копривщица в лицето на Искра Шипева и уредника на къщата-музей Дойчо Иванов, на председателя на Отечествения съюз Симеон Симеонов, на председателя на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в лицето на председателя ген.-лейт. Стоян Топалов и на неговия заместник Чавдар Петров, на председателя на  Съюза на народните читалища Николай Дойнов.

Към  честванията се отзоваха институции и личности, които заявиха  съпричастност към делото и творчеството на Дебелянов. Благодарим на председателя на ПЕС Сергей Станишев за неговата готовност към нашата инициатива, на народния представител Валери Жаблянов,  благодарим на председателя на Комисията по образованието и науката в 43-то НС Милена Дамянова, на д-р Валери Кацунов-директор на Научния архив към БАН, на директора на Студентско радио „Алма Матер” Таня Симеонова, на читалищата, обществениците и отдадените на родните ценности. От името на настоятелството на читалището изказваме благодарност на преподавателят с голямо сърце от 31-во СУЧЕМ „Ив.Вазов” Паола Колева и на колегата ѝ историка Тодор Пенев, който предостави за юбилейната изложба сп. „Златорог” и „Съвременна мисъл” от началото на XIX век. Сърдечни благодарности от името на читалището и обществеността към Маргарите Добрева – собственик на хлебозавод „Елиаз“ за вкусните козунаци, които дари благотворително. За щедростта и нейната отзивчивост.

НЧ „Д.Дебелянов-1960” отвори широко врати  за честване на своя патрон с представяне на мултимедийна презентация за житейския път, творчеството и подвига на поета. В отделен кът на залата бяха представени копия от издания,  архивни материали, уникални  документи от началото на миналия век, богата фотографска изложба, предоставена ни  от къщата-музей на Дебелянов от Копривщица, писма и кореспонденция, отразяващи творческия път на Дебелянов. Присъстващите можаха да се докоснат до издания с историческа стойност, които разкриват съвършенството и човешката величавост на поручик Дебелянов. В  читалището бяха представени  юбилейни табла, посветени на поета.

Специално слово за поета изнесе литературния изследовател, журналист и автор на редица текстове, собственика на издателство „Персей” Пламен Тотев. Той отвори страницата на личната драма и любовта на Дебелянов към близко до сърцето му любими. Съвършено непознати, любопитни факти и случки от живота на Дебелянов като парламентарен стенограф, публиката научи от председателя на Националното сдружение на стенографите, машинописците и компютърните оператори Карамфил Матев.

Веднага след това възпитаниците на читалището поднесоха литературно-музикална програма. Бурните аплодисменти бяха за младите пианисти от школата по пиано с ръководител Светла Янъкова, за талантливите певци от школата по поп и рок пеене с ръководител Росица Йорданова, както и за вълнуващия рецитал посветен на Дебелянов.

Юбилейната програма продължи с интересни случки, разказани от Дойчо Иванов за гибелта и саможертвата на Дебелянов на 2-ри октомври 1916г, въпреки хуманизма и омразата на поета към войната. Той подчерта високата образованост, интелект и познание на Дебелянов, както и респектиращото му присъствие в писателските среди.

Димчо намира своята среда и приятели сред т.нар. „бохеми” – млади интелектуалци, за които служенето на „чистото изкуство”, на поезията и музите е смисъл и съдържание на живота им, тяхна свещена мисия. Димчови другари са Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Николай Лилиев, Константин Константинов, Людмил Стоянов, Йордан Мечкаров, Георги Машев, Тихомир Геров, Георги Михайлов, Коста Кнауер, Йордан Йовков, Николай Райнов, Гьончо Белев, Теодор Траянов, Гео Милев и други още видни интелектуалци – поети, журналисти, преводачи, художници, артисти.

Дойчо Иванов информира,че родната къща на Димчо Дебелянов е възстановена през 1957–1958г. и е открита за музей на 5 октомври 1958г.

Всяка година в средата на август Димчовите приятели и почитатели се събират в тихия двор за Дебеляновите поетични вечери, на които се връчва и Национална литературна награда „Димчо Дебелянов”. Тук се провеждат и открити уроци, изнасят се концерти и премиери на книги, срещи на поети и литератори, семинари и други литературни и културни мероприятия.

Гост на честването в НЧ „Д.Дебелянов” бе и Георги Н.Киров, който е първият носител на Националната литературна награда „Д.Дебелянов”, автор на редица стихотворения посветени на поета. С искреност и любов той подчерта, че е създадено общество на Дебеляновите поети, с автори дори от Англия и САЩ. Георги Киров похвали организаторите на мероприятието, които според думите му „отсрамили” културните институции у нас.

С много плам и талант Владимир Илиев от клуб „Пегас” рецитира и изпя любими произведения на Христо Ботев и Дебелянов, което приповдигна духа и усещането за гордост.

Сред скъпите гости и приятели на читалището ни бе поета с китара Славомир Генчев – журналист, преподавател и автор на текстове посветени на български творци. Със страст и вдъхновение Генчев представи своя  песен в памет на Дебелянов.

Дългогодишният ръководител на Български исторически архив към Националната библиотека „Св.Св.Кирил и Методий” д-р Милкана Бошнакова запозна присъстващите с исторически факти свързващи живота и творчеството на Яворов и Дебелянов.

В последните години от живота на Пейо Яворов те са близки познати и иначе скъпият на похвали чирпанлия дава своята висока оценка и насърчение за стиховете на младия копривщенец: „Това момче от Копривщица ще надмине всинца ни. Напоследък ми чете едни прелестни стихотворения!…“.

В края на вечерта, посветена на Дебелянов гостите продължиха да обсъждат за миналото, но и за настоящето. За това как ще продължат паметните чествания на велики наши сънародници.

А нашите събития в памет на Дебелянов не спират до тук. Предстои гостуване на възпитаници на читалището в къщата-музей на поета в Копривщица и участие на Дебеляновите празници. През октомври в Централния военен клуб се предвижда богата програма.

Лектория с историци, поети и писатели, хора на изкуството, рецитал-спектакъл и музикални изпълнения с участието на възпитаници на читалището, ученици, артисти, представяне на копия от архивни материали и фотографии с историческа стойност, връчване на награди  и плакети по повод на юбилея.

Миглена Китанова
Организатор на честванията

12th May2016

„Хартиена улица” събра минувачи в първия ден на Салона на изкуствата в НДК

by Черно и Бяло

Столичани се разходиха по „Хартиена улица” в Националния дворец на културата (НДК). Тя беше заключителният акцент от провеждащия се СОФИЯ ХАРТИЕН АРТ ФЕСТ (СХАФ) – част от предшестващата програма на XXI САЛОН НА ИЗКУСТВАТА.

Улицата предложи на почитателите на хартиеното изкуство възможност за среща с много творци и техните творения. По време на разходката всеки имаше възможност да участва в процеса на създаване на произведения от хартия.

На място бяха демонстрирани различни техники, а темата за градските пространства и техните обитатели беше разгърната от изложбата на младия фотограф Владимир Добрев – „Площадите в мен”. Специално за събитието дойдоха и малчугани от няколко столични училища, които създадоха богата хартиена флора и фауна.

ПОВЕЧЕ ЗА СОФИЯ ХАРТИЕН АРТ ФЕСТ
За първи път тази година СОФИЯ ХАРТИЕН АРТ ФЕСТ (СХАФ) гостува на НДК с голяма експозиция, представяща концепцията на тазгодишното издание – „Трансформации с хартия”. До 17 май в рамките на фестивала български и световни автори са създали произведения специално за пространствата на НДК. Беше представена и изложбата на членовете на Световната асоциация за хартиено изкуство, която след София ще гостува в още 15 града по света. В програмата до 13 юни влизат и множество интересни събития (куклени постановки, работилници, индийска рага и др.) Събитието е част от Календара на културните събития на Столична община за 2016г.

НДК Salon Na Izkustvata FB_Banner2

11th May2016

Общественото жури за избор на ново туристическо лого на България не излъчи финален победител в конкурса

by Черно и Бяло

Общественото жури за избор на ново туристическо лого на България не излъчи финален победител в конкурса. Заседанието, в което участваха общо 15 членове, сред които представители на медиите, туристическия бранш, маркетолози и ПР експерти се състоя на 28 април.

1_23Тайното гласуване премина през два етапа. При първия вот бяха получени седем гласа „въздържал се“, седем гласа за Вариант 1, който е изцяло типографски и залага на шрифтовата символика в изписването на името България, и един глас за шестия предложен логотип с изображение на лъв. Това наложи втори тур на гласуване, при което шест от членовете на журито подкрепиха първото предложение, а останалите деветима се въздържаха от гласуване. Така мнозинството от представители на широкото жури не излъчи финален победител в конкурса за нов туристически символ на страната. По време на обсъжданията на вниманието на журито бяха представени и резултатите от публичното гласуване на сайта на министерството, според което над 751 от гласувалите също подкрепят Вариант 1.

Членовете на широкото жури за избор на лого са представители на медиите, бизнеса, маркетинг и комуникационни специалисти, като част от тях бяха избрани чрез жребий в присъствието на нотариус. От подадените общо 21 кандидатури от представители на туристически сдружения и организации бяха изтеглени имената на трима души – Жени Славова от Феста Холдинг, Христо Янев от Българска асоциация за алтернативен туризъм и Валентина Лулева от Асоциацията на българските авиокомпании. В широкото жури взеха участие и представители на четирите типа медии. В жребия бяха изтеглени имената на Дамян Петров от БНТ, Кирил Вълчев от Дарик Радио, Лора Горавска от сп. „Икономика“ и Зорка Милева от Портал „България“.

Сред поканените за участие в широкото жури бяха и Даниела Константинова от Българската асоциация на ПР агенциите, проф. д-р Стоян Маринов преподавател по туризъм в Икономическия университет във Варна, двама представители на Българската асоциация по маркетинг – проф. Веселин Благоев, председател на асоциацията и проф. Боян Дуранкев неин член, както и двама представители на Българската асоциация на комуникационните агенции – Велина Маврудиева и Десислава Олованова. Председател на журито бе директорът на дирекция „Маркетинг, реклама и информация в туризма“ на Министерството на туризма Албена Методиева, а сред членовете на журито бе и експертът от същата дирекция Златка Илкова.

Съгласно одобрената конкурсна програма, този резултат показва, че няма избран победител на този етап, което няма да доведе и до изразходване на средства от страна на Министерството на туризма. Припомняме, че се предвиждаше избраният победител да бъде поканен да изработи brand book за използване на логото на стойност 10 хил. лв. Участниците в журито поздравиха екипа на Министерството на туризма за публичния подход при организацията на конкурса като заявиха готовност да участват с идеи и предложения за негово бъдещо надграждане или ново обявяване.

Нашият екип очакваше много повече от този конкурс, но уви – не ни показаха всички участници, не излъчиха и победител. Ще продължим да следим темата и се надяваме скоро да има развитие и удовлетворителен край.

(more…)

10th May2016

Национален занаятчийски форум в Троян

by Черно и Бяло
„Нека вашата кауза стане държавна политика“ беше пожеланието на председателя на общинския съвет на Троян – Николай Тодоров.
Национален занаятчийски форум, състоял се в края на м.април в с.Орешак, община Троян, прие методически наръчник за въвеждане на занаятчийско обучение за младежи от социално уязвими групи и обедини усилията за тяхната професионална квалификация. В двудневния форум участваха представители на различни институции от национално и местно ниво и повече от 70 занаятчии от цялата страна. (more…)

06th May2016

Откровения за балета

by Черно и Бяло

Дъжд, утро, капки, чадър, темпо, пулс, задъхване, усмивка, ведрост, посока, импулс, ритъм….

6 имг1Тя е момиче като всяко друго. Не всеки си има куче, но тя си има… Прекрасно куче! Харесва є да се облича в дънки, да се разхожда под дъжда без чадър, да посещава театри, понякога да яде вредни храни, да съзерцава изгрева и залеза, пърхането на пчелите и разпъпването на цветята. Въобще, все нормални неща, които понякога ни убягват заради припряността или може би монотонността в ежедневието ни… А тя – да, успява да забележи усмивки, жестове, знаци…

SoClassic Ballet classes е във Facebook. Запишете се при нас.
Да кажа, че е различна ще бъде вярно. Но няма да е достатъчно. Тук е момента да спомена за едно нейно любимо занимание, носещо както самата тя се изразява многопластови ползи. Става дума за специалното ѝ отношение към стиловете на изразяване, като форма и начин на поведение. Да, става дума за балет.
Срещал съм я забързана и замислена. Срещал съм я невиждаща и нечуваща никого и нищо да тича разсеяно.
Виждал съм я няколко пъти да танцува, а после яхнала велосипед да се надбягва с времето. Коя е тя? Ами една от всички нас, която или по-скоро, от името, на която ще продължа писането си.
И така, да танцуваш е наистина приятно…

6 имг11

ПонделникЧетвъртъкСъботаКъде?Как?Защо?
За деца – 17:30–18:30
За пораснали начинаещи – 19:00–20:00
За пораснали напреднали – 19:00–20:00
За пораснали начинаещи – 17:00–18:00
За пораснали напреднали – 18:00–19:00
София, ул. Искър №4, Сохо
(В близост до метро станция Сердика)
SoClassic
С помощта на балетен педагог и хореограф Даниела Христова.
Цена за еднократно посещение: 12 лв.
Месечна карта за 4 посещения: 44 лв.
Месечна карта за 8 посещения: 80 лв.
Откровение!
Всичко, което се случва в курса по класически балет в SOHO, може да се определи с тази дума – откровение. Защото, когато човек танцува той е най-близо до „себе си”. И ако не постигне хармония с вътрешното си „Аз”, думата няма да е същата. Ето защо танцуването не е просто движение, а е единение с безбрежието в самия човек. Затова твърдим,че емоцията не означава непременно адреналин. Най-общо казано е състояние, вдъхновено и изразено по определен начин, при което отключваме целия потенциал от възможности.
И още нещо!
Да се изразяваш в стила на класиката, изживявайки пълноценно модерните дни на 21 век е истинско предизвикателство! Динамиката на новото време изисква подчертана деловитост, а маниерът на изящност е истински анахронизъм… В курса ще преодолеете натиска на външното съпротивление с вашите намерения и ще изградите собствения си стил на поведение.

Правилното чуване на музиката, синхронизирането с ритъма, вдишването на ауфтак-та, издишването на дългото време, улавянето на пластичните акценти, стигането до етапа на овладяност.
После долавяш свободата да се изразяваш импровизирайки. Състоянието е наистина магично! Чрез него или в него мисълта ти напълно изчезва, а тялото ти се превръща в абсолютен транслатор чрез движение в движение. И още по-точно, усещането е за подчертана липса на действителност вън от пространството на физическото ти присъствие.
Разбира се, това са изводи, до които се стига само след продължителни опити, в които една от основните цели е да се придържаш към собствения си индивидуален център, запазвайки усещането си за пространственост.

6 имг2Да, опитвам се да обясня, че изучаването на пластични изкуства е възможно и в по-зряла възраст, когато човек съвсем съзнателно пристъпва към подобни ангажименти. Нещо повече, отношението му към движенческата култура се е превърнало в целенасочен интерес, а да се стигне до методологията на движението е неотложна необходимост. Разбира се, че съществува въпросът какъв по стил да е танца и кои да са смисловите етапи в процеса на обучението. Да, безусловно става дума за смисъл.

– Смисълът е в самото танцуване! – казва моята героиня, но погледнал от страни, аз откривам много повече значения, както и ползи от тези изискващи физическо усилие дейности. Нека уточня, ако стилът е класически, иде реч за поведение, което в днешно време е истински анахронизъм, а докосването до него е носталгиране по отдавна забравени времена. Неусетно стигаме до въпроса в каква степен се поддаваме на внушенията и дали тази нова пластичност ни прави по-изразителни. Всъщност, един зрял човек е наясно от ползите на така наречената класическа изразност в ежедневието. Нещо повече, той подчертаващо борави с придобитите си знания, за да покаже виталност, т.е. да се изрази по-убедително.
– Не разбрах, къде да се изрази по-еди как си?
Ами в проектантското ателие, в съда, в мениджърския офис, на снимачната площадка, в редакцията, въобще на местата, към които е социално ангажиран и ги нарича „свое работно пространство”.
– А не е ли това опит за маниерничане или още по-зле, откровен снобизъм?
Опасност от такива влияния не се очертават, а да се осмисли причината не е никак трудно. Вгледай се в неподправеното си „Аз“, така ще се подложиш на точна самопреценка и мотивиран от собствените си намерения ще отключиш постепенно потенциала си. Целта е да постигнеш единение с безбрежието на собствените си възможности, а това без съмнение не е маловажна цел. И понеже в целия този процес смисълът на понятията „състезание”, „конкуренция”, „съревнование“ изцяло липсва, затова е толкова важно да се работи в група.
– Чували сме да казват, че споменът за движението се съхранява под формата на математическа формула, а тялото възприема и помни всеки жест. Задачата ни е да разберем на какво ниво разумът ни кодира информацията и я складира, за да бъде отново възпроизведена. Ето защо е необходимо да обмисляме всяка фраза в нейната динамична завършеност, а после и като мисловен извод.
В този момент моята героиня погледна към прозореца. На перваза беше кацнало врабче, което може би се чудеше на къде да продължи. После трепна с криле и се изгуби от погледа ни.
– Безбрежие! – каза тя и направи плавно движение с ръката си в посока към излитащата птица. До нас достигаше едва доловим звук на китара. Момичето ми даде знак, че е по-добре да не казваме нищо и внезапно се завъртя в кръг около себе си, показвайки липса на всякакво съпротивление.
Времето като че ли беше спряло.
Имаше я само хармонията от движенията и музиката.
Разделихме се безмълвно. Когато погледнах към двора, видях, че колелото ѝ го няма. Представих си как пори с тялото си мокрия въздух, а косите є се развяват от бързината, с която се отдалечаваше.

Щяхме да се срещнем отново след седмица.
Погледнах към морето. Няколко птици кръжаха над вълните. Те също танцуваха.

Даниела Владимирова Христова
снимки: Кирил Кръстев, Иван Пейков

22nd Apr2016

Занаятчийско обучение дава втори шанс на безработни младежи

by Черно и Бяло

Проектът „Занаятчийското обучение като втори шанс – Chance it!“ предлага един от начините за разрешаване на проблема с непрекъснато растящата младежка безработица. Това съобщи днес на пресконференция в София Мая Кръстева, ръководител на проекта. (more…)

20th Apr2016

46-та Европейска бригада „Хосе Марти” 2016г.

by Черно и Бяло

Кубинският институт за приятелство с народите – ИКАП – има удоволствието да покани приятелите от Европа да участват в 46-та международна бригада „Хосе Марти”, която ще се състои от 4 до 22 юли 2016г. в Международния лагер „Хулио Антонио Меля”. (more…)

19th Apr2016

Роженският събор с награда от Международно изложение „Културен туризъм“ 2016

by Черно и Бяло
Роженският събор получи признание и престижно отличие от Международно изложение „Културен туризъм“ 2016 във Велико Търново. (more…)