19th Apr2017

Сидхарта. Споделима ли е несподелимата мъдрост

by Черно и Бяло

„Мъдростта е несподелима“

Знаете ли какво се прави в пространство, изпълненено единствено и само с положителна енергия? Kогато усещането е за пречистване, тръгващо от съзнанието и завършващо с осъзната хармония. Когато духът ти ликува, защото мисълта ти е изцяло в плен на преживяване, което, уви, е неповторимо!
В залата съм…
Според мен да присъстваш на репетиция в театър от такъв ранг е истинска привилегия!
Сигурна съм, че артистите, както и цялата колегия от репетитори, корепетитори, режисьори, художници и хореографи си дават сметка за това, но тяхното поведение е толкова непарадиращо и да го кажем – някак незвездно, че е най-добре да се превърнеш в невидим за определено време (ако можеш). Това е единственият начин да засвидетелстваш отношението си.

Интересът ми към спектакъла е повече от разбираем. Предстоеше трето представление и предоставената възможност ми даваше шанс за поглед от вътре, както върху работния процес, така и за свободни разговори по време на репетицията.

До мен е Олеся Пантикина, но още по-близо до мен е Мила Искренова. Олеся е репетиторът и впечатлението ми, че тя владее присъстващите в залата, остана до финала. А Мила е водещата фигура, защото без нейната „Сидхарта“ и внушенията на Х. Хесе спектакълът  нямаше да го има.

„Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни – вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина – разбойникът.“
Херман Хесе

Смисълът от горенаписаното е всичко,към което неземната Мила Искренова се стреми в работата си. И ако за Х. Хесе „Сидхарта“ е транскрипция на преживян,осмислен и споделен опит, то за Мила Искренова спектакълът е най-изисканият начин да изведе героите на поемата му до кулминация…

Присъствието на автора, както и времето, в което е живял и творил е очивидно. В действието той е контрапунктът, чрез който Искренова превръща повестта в разказ от първо лице. В ролята на Херман Хесе наблюдаваме впечатляващото превъплащение на Стефан Вучов.

В спектакълът участват още Васил Дипчинов (Сидхарта), Чан Тхе Чунг (Буда), Ангелина Гаврилова в множественият образ на Камала, представен още от шест изпълнителки, а така също – Реката,  символизираща живота, образите на саманите и Лодкаря.

Влиянието на Х. Хесе върху философските прозрения на М. Искренова е впечатляващо.

Авторът изпитва необходимост не само да изследва различията на мистичния Изток с егоцентризма на цивилизования Запад. Той се впуска в задълбочена аналитичност, стигаща до абсолютната крайност. Читателите му, обаче са благословени, защото са получили една от най-поетичните покани за пътешествие по пътя към съвършенството.

Получена от Мила, тази възможност се превръща в задълбочена, облагородяваща и извисяваща задача, може би, защото самата тя притежава в достатъчна степен от светлата енергия на това познание.

Танцовото действие сюблимира творбата по един нов неоромантичен начин и ни изпраща в 20-е и 30-е години на миналия век. Въвлича ни в гибелни събития, преживяни от човечеството и в същото време се превръща в крещящо предупреждение. Единственият възможен път за спасение е в проявата на духовната извисеност… Такова е посланието!

„Мисля, че разбирам защо хората харесаха „Сидхарта – защото в този спектакъл има всичко, което липсва в реалността ни: наивност, доброта, изисканост, красота, нежност, извисеност, лекота и лек хумор. Това действа като инжекция от  приятни емоции. Един спектакъл за „другата реалност“. – Това са думи на авторката на балетната творба по време на репетицията, изречени с благодарна и осмислена озареност.

Свила Величкова е автор на  сценографията и костюмите. Видеопрожекциите са дело на Никола Налбантов. Музикалният си избор Мила прави с помоща на Весела Цанкова и това сътрудничество се оказва изключително важно за основата на драматургичната структура.

В началото е Рихард Вагнер с „Тристан и Изолда“, следват шлагери от 30-е години на немски език, срещата на Сидхарта с Хесе – „Танхойзер“, дуетите на Камала в продължението на „Тристан и Изолда“, женски танц във френската версия на j’attendrai, ambient music, видението на Сидхарта – увертюра от „Лоенгрин“ и за финал звучи рага на Лед Цепелин.

Първите спектакли се състояха на 16-и и 23-и февруари на сцената на музикалния театър. Репетицията, с която започна описанието ми на спектакъла, се състоя преди 5-и април ,а на 4-и май ще имаме още една възможност да споделим несподелимото – мъдростта на М. Искренова и балет „Арабеск“.

Излизайки от балетната зала се усещах докосната от мощната енергия на танцуващите и се опитвах да си представя участието на Мила Искренова в интелектуалният кръг, създаден в началото на миналия век в малкото швейцарско градче Монте де Верита, сред Айседора Дънкан, Мари Вигман, Макс Вебер, Ремарк, Юнг и… Хесе.

Наранени интелектуалци, разочаровани, боледуващи за истина и стремящи се към съвършенство. Едно общество, създадено, за да опази духовната сила на цивилизацията. Представих си в това общество и Мила Искренова. А след това реших, че мястото и е тъкмо тук и сега, в условията на размествания и бурни промени, силна, одухотворена, създаваща и вдъхновяваща!

Даниела Владимирова Христова
снимки: Костадин Чернев

05th Apr2017

Копривщица събра талантите на България по случай 130 години от рождението на Димчо Дебелянов

by Черно и Бяло

Вицепрезидентът Илияна Йотова и интелектуалният ни елит се поклониха пред паметта и творчеството на поета

Копривщица чества 130 години от рождението на ненадминатият лирик и световно известен поет Димчо Дебелянов. Родният град на твореца прие интелектуалния елит на България. Ученици, поети и писатели, родолюбци, които отдават сърцето си  за въздигане на духовността и запазване на традициите. Под надслов „Обреченият на ранна смърт и вечен живот” Дирекция на музеите – Коприщица бе организатор на голямото събитие. Директорът  Искра Шипева не забрави нито един от  новодошлите. С внимание и нужните обяснения тя караше хората да  да се чувстват спокойно и като у дома си. С фотоапарат и голяма усмивки посреща и уредникът на къща-музей „Димчо Дебелянов” Дойчо Иванов. Гостоприемен е и градът. Слънцето огрява площада, цъфналите дървета, красивите къщи, дворовете…

Богатата двудневна програма включваше творчески срещи, представяне на книги, разговори с уредници, работили в къща-музей „Димчо Дебелянов”, рецитали, дискусии на тема: „Моят патрон-моето училишще”, презентации, публикации, представяне на нови книги, поздравления от всички градове и паланки на България. Посещение на къщата-мезей на Дебелянов, поднасяне на венци и цвета на гроба на поета.

Още през първия ден от честването  голямата зала на старото училище „Св.св.Кирил и Методий-1837”  прие  настоящи и бивши музейни работници, изследвали и обогатявали музейната експозиция в родната къща на поета, както и организатори на Димчовите празници и учредители на националната награда за поезия, посветена на Димчо Дебелянов.  Възпитаници на училища с името на поета представиха своите дейности в областта на културата, изкуствата, новите технологии, иновативните игри, европейските програми. Пред многолюдната публика младите хора изнесоха рецитали по стихове на Дебелянов. С артистичност и преклонение към поета младежите предизвикаха овации и неспирни аплодисменти.  В залата прозвуча и стихотворението на Георги Н.Киров „Копривщица” в изпълнение на второксласничката Мария Николова от столичното НЧ „Димчо Дебелянов-1960”.

Малко преди обяд на следващия ден дворът в  родната къща на Дебелянов се изпълни от хора, дошли да почетат рождения ден на поета. Вълнуващо бе за всички, които успяха да се докоснат до къщата, двора, цветята, до всичко, което бе свързано с младостта на Димчо Дебелянов. Официален гост на събитието бе вицепрезидентът на Република България Илиана Йотова. В поздравлението си тя подчерта,че  наш дълг е да учим децата си да почитат героите и талантите на България. „В днешния ден гласът на Копривщица отеква у всички българи, защото тук се говори за изкуство, родолюбие, любов – всички онези ценности, за които казваме, че са част от нашата национална идентичност”, каза  Илияна Йотова. Тя поздрави организаторите за тяхната всеотдайност и отговорност в мисията им да превърнат в традиция честванията, свързани с великия поет на Копривщица и България – Димчо Дебелянов и пожела на всички да предават думите, мечтите, родолюбието на един голям българин на следващите поколения. Йотова получи портрет на Димчо Дебелянов и обеща той да заеме достойно място в президенството. Портрет получи и председателят на Сметната палата Цветан Цветков, който сподели, че се  подготвя експозиция за Дебелянов в сметната палата, чийто служител е бил поета. Бяха връчени портрети и на спомоществователи  на Дирекция на музеите. Вълнуващо, патриотично, поетично и артистично  изпълнен бе рецитал от младежи, поканени специално за 130-годишниниата от рождението на  Дебелянов. През цялото време кметът на Копривщица Генчо Герданов, директорът на дирекция-музеи „Копривщица” Искра Шипева, уредникът на къща-музей „Димчо Дебелянов” Дойчо Иванов, всички музейни работници бяха потопени в изпълненията,  бяха огледали всеки детайл на събитието. Сред родолюбивите ни сънародници бяха дошли ген.-лейт. Стоян Топалов-председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, приятел на Копривщица и постоянен участник в  честванията, посветени на поета.  Празникът уважи и председателят на Стенографите и мошинописците в България и компютърните оператори инж. Карамфил Матев, директорът на издателство „Захарий Стоянов” Иван Гранитски, Димитър Христов от СБП – носител на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов” за 2014г, поет, драматург и преводач. Сред гостите бе големият познавач на дебеляновото творчество  поета Георги Н.Киров-първият носител на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов” от 2004г., Славомир Генчев-поет, журналист, бивш уредник на къща-музей Д.Дебелянов, възпитаници и представители на училища, носещи името на поета и от местни училища. Поздравления  към организаторите и гостите бяха  поднесени и от името на НЧ „Димчо Дебелянов-1960”, връчен бе юбилеен плакет и поздравителни адреси.  Носителят   на националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2008 г., поета Атанас Капралов поздрави многолюдната публика с няколко свои ненадминати стихотворения.

Малко след това  всички се отправиха за поклонение пред   гроба на Дебелянов в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица”. Прочувствено  слово произнесе проф. Михаил Неделчев. Под звуците на духовия оркестър на местното  СОУ „Любен Каравелов” бяха поднесени венци и цветя от институции,организации, училища и граждани.

Тръгнахме си с малко носталгия и сълзи. Държахме в ръцете си книги за Димчо Дебелянов. Дар за нашето читалище. Отсехоме любовта на Копривщица, духа на къщите и хората, които продължават да имат в сърцата си прекрасния Дебелянов.

Благодарим на кмета Генчо Герданов, на Искра  Шипева, на Дойчо Иванов, на поетите и творците от различни поколения! Ще помним топлия прием,  невероятната организация на събитието и желанието ви да запазим традициите!

Миглена Китанова
снимки: Росена Иванова

27th Mar2017

„Покажи традицията!“ в Етнографския музей

by Черно и Бяло

На 22 март Сдружение „Спектър 21 век“, Съюзът на българските журналисти и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, под медийното партньорство на онлайн изданието „Дипломатически спектър“, организираха тържество под мотото „Покажи традицията! Подари празник!“. В залите на музея бяха представени обичаите, свързани с Новруз – празникът на новото начало, и пролетните празници на българите. Сред многобройните гости на събитието бяха посланиците на Бразилия, Индонезия, Мароко, Молдова, Сирия, дипломати от десетки чуждестранни мисии у нас.

На празничната трапеза за Новруз в Иран присъстват задължително 7 ястия, започващи с буквата „С“

С приветствия към присъстващите се обърнаха: г-жа Екатерина Павлова, съпредседател на Сдружение за културни продукти и международен културен обмен  „Спектър 21 век“; г-жа Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ;  доц. д-р Петко Христов, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.

Новруз (Навруз, Ноуруз) се празнува в деня на пролетното равноденствие и има специално място в културата на човешката цивилизация. Смята се, че това е най-старото честване на Новата година на земята. Празнува се по различни начини от различните източни народи, като важен елемент в него е огънят. Новруз е ден за семейството и приятелите, за празнични ястия, за танци и пеене. През 2009 г. Новруз е вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, а през 2010 г. Общото събрание на ООН обявява 21 март за Международен ден на Новруз. С възраждането на природата са свързани и всички пролетни празници на българите – от Баба Марта до Великден. Затова казашката Гулмира Бакирова и гл. ас. Евгения Грънчарова от БАН ни разкриха някои общи елементи от обредите, свързани с тези празници.

В тържеството специално участие взеха гостуващите в София изключителни музиканти от иранската фолклорна група „Ава“, под ръководството на г-жа Сайде Багери Фард. Поетът Набиолах Масуми прочете свои стихове, свързани с празника. Програмата от Иран се осъществи благодарение на съдействието на Културното представителство към посолството на Ислямска република Иран.

Студенти от Центъра за азербайджански език и култура на Софийския университет с директор София Шигаева-Митреска ни показаха специфичните особености на празника в Азербайджан и направиха съпоставка с пролетните традиции в България. Те изпълниха азербайджанската поема „Султанът на празника“.

Представители на казахската диаспора у нас пък ни разкриха елементи от традицията в Казахстан. Г-жа Гулмира Бакирова изпълни откъс от песента „Атанекен“.

С български танци, свързани с пролетните празници, ни зарадваха танцьорите от Танцов клуб „Българско хоро“ при Народно читалище „Бачо Киро“, а елементи от лазаруването бяха представени от фолклорната група при Народно читалище „Мироско Райчев“, с. Горни Богров. Пролетни песни изпя Момчил Чалъков от с. Алино.

Гостите се насладиха на прекрасните източни ястия, свързани с Новруз и предоставени от посолството на Азербайджанската република, Културното представителство към посолството на Ислямска република Иран и казахската диаспора в София.

Гостите на тържеството се включиха в благотворителната кампания на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“. Събраните средства ще отидат за създаването на модерен образователен център към него.

Събитието се осъществява благодарение на съдействието на посолството на Азербайджанската република, Културното представителство към посолството на Ислямска република Иран и казахската диаспора в София.
За инициативата на сдружение „Спектър 21 век“ „Покажи традицията! Подари празник!“. Тя води началото си от 2013 г. и целта ѝ е да покаже красотата и разнообразието на българските празници и традиции пред представителите на чуждите мисии у нас, както и обратното – на чуждите празници и традиции пред българската аудитория. Вече са проведени редица тържества под това мото. На тях са представени различни празници или традиционни занаяти: Коледуване, Баба Марта, Лазаруване, Великден, грънчарството… По-ярките са осъществени под патронажа на посолствата на Република Беларус, на Руската федерация, на Френската република, на Кралство Мароко и др.

Екатерина Павлова

25th Mar2017

„Аполония“ 2017 започва на 26 август

by Черно и Бяло

Тридесет и третите Празници на изкуствата с дългоочакван майсторски клас на оперната прима Красимира Стоянова

Тазгодишното издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ ще се проведе от 26 август до 5 септември в Созопол. Специален акцент в програмата на Фестивала е майсторският клас на оперната певица Красимира Стоянова. Той ще се състои от 2 до 6 септември във ваканционно селище „Санта Марина“ в Созопол и ще завърши с официален концерт. Оперни изпълнители от страната и чужбина на възраст от 18 до 35 години могат да участват в майсторския клас. Условията за кандидатстване са налични на www.apollonia.bg

„Още от сега има много кандидатури и това ме радва, защото наистина обичам да преподавам. Надявам се да помогна на тези деца да подобрят техниката си и пеенето си и заедно да създадем нещо красиво. Поканила съм Пламен Карталов да присъства на майсторския клас, защото смятам, че ще чуе истински добри гласове“, коментира Красимира Стоянова.

През 2017 г. на оперната прима ѝ предстоят участия в Метрополитън Опера в Ню Йорк, Ковънт Гардън в Лондон, както и на сцени в Цюрих, Кьолн, Залцбург, Мюнхен и Виена.

Тази година Празниците на изкуствата „Аполония“ отбелязват своето 33-ото издание. Пълната програма на Фестивала ще бъде обявена в края на май.

За Красимира Стоянова:
Красимира Стоянова прави своя професионален дебют с ролята на Джилда в „Риголето“ от Верди през 1995 г. в Софийската национална опера. През следващите четири години участва в постановки на оперите „Сватбата на Фигаро“, „Идоменей“, „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, „Еврейката“ от Халеви, „Гуарани“ и „Фоска“ от Гомес.
През 1998 г. започва международната ѝ кариера като солистка във Виенската държавна опера, където за заслуги към оперното изкуство е удостоена със званието Kammersaengerin.
Постоянен гост е на най-престижните оперни театри и концертни зали по света – Метрополитън Опера и Карнеги Хол в Ню Йорк, Кралската опера „Ковънт Гардън“ и Роял Албърт Хол в Лондон, миланската Ла Скала, Дойче Опер, Щаатсопер и Концертхаус  в Берлин, Музиферайн и Концертхаус във Виена, Залцбургски фестивал, Номори опера – Токио, Театро Колон – Буенос Айрес, Баварската опера в Мюнхен и др.
Работила е с диригентите Рикардо Мути, Зубин Мета, Жорж Претр, сър Колин Дейвис, Бернард Хайтинг, Марис Янсонс, Сейджи Озава, Мюнг-Вунг Чунг, Франц Велзер-Мьост, Фабио Луизи, Даниеле Гати и др.

За „Аполония“:
Празниците на изкуствата „Аполония“ са най-големият, дългогодишен и мащабен арт фестивал в България. Негов организатор е Фондация Аполония, създадена през 1991 г. Първото издание на Фестивала се провежда през 1984 г. Всяка година в рамките на 10 дни сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани традицията и да подкрепи новите идеи, експерименталните и нестандартните решения в областта на всички изкуства.
24th Mar2017

Кулинарно състезание и традиции събра поколенията в НЧ „Д.Дебелянов-1960”

by Черно и Бяло

Малко преди  дългоочакваната първа пролет традиционната кулинарна надпревара в НЧ „Димчо Дебелянов-1960” събра майсторите в кухнята, донесе много изненади и радост за търсещите забавления.

Преди обяд масите в салона на читалището бяха отрупани с разнообразни  кулинарни предложения- ухаещи, красиви и достойни за едно кулинарно състезание. Любителите на хубавата храна бяха дошли с настроение и желание да бъдат победители в  тематичните раздели- предястия, тестени и блюда и сладкиши.

Темата бе „Кулинарната надпревара и здравословната храна, като начин за провокация на мисленето на хората”. „Идеята ни е  да акцентираме върху: „Качеството на живота – чиста природа, здравословна храна. Кулинарното състезание между поколенията има дълга история, а с участието на възпитаници на читалището, техните родители, съкварталци и преподаватели, се събужда творческото начало в приготовленията на гозбите, предизвиква естетически вкус и усет към красивото. Като инициатори сме убедени, че състезателният  елемент кара кулинарите да представят най-доброто от себе си и да внесат новаторство в приготовленията на храната, каза в словото си организатърт на събитието Миглена Китанова. Тя подчерта, че пролетта носи ново начало и нови надежди и припомни, че НЧ „Д.Дебелянов” винаги е било малкото огнище на българщината, любовта и красотата, където талантливите хора развиват уменията си, изнасят концерти у нас и в чужбина, печелят награди. Г-жа Китанова благодари на ръководството на читалището, на преподавателите и работещите, на присъстващите и на хората на изкуството и творците, на децата, които със сърце и устрем поглъщат знания. Поднесени бяха поздравления от председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, от главния редактор на сп. „Черно и Бяло” Станислава Пекова, от сродни творчески съюзи и организации. Бе изказана благодарност на ръководството на в. „Дума” и на Вилиана Семерджиева – ръководител на отдел „Култура” на вестника, за професионалното ѝ отношение към творчеството и традициите.

Миглена Китанова представи гостуващите самодейни групи от НЧ „Св.св. Кирил и Методий-1927”, Долни Богров, водени от председателят на читалището Цецка Кочкова – дългогодишен приятел и творчески помощник на НД „Д.Дебелянов-1960”. С много аплодисменти бе прието представянето на Димитър Данчев – кандидат за народен представител от „БСП Лява България” от 24 МИР в столицата, който осигури наградите и подправките за кулинарната изложба. С него бяха дошли кандидатите от същата листа Десислава Андонова, Елеонора Петрова и Венцислава Каменова.

Данчев не скри, че храната сближава хората и ги кара да мислят креативно. Пред всички той разказа за своето най-топло отношение към читалищата, към културата и обеща в бъдеще да подпомага всичко свързано с дейността на тези огнища на българщината.

Веднага след това безпристрастното жури в състав: председател Йордан Богатинов – юрист, Цецка Кочкова – педагог, Надежда Корчева – арт фотограф се зае с нелеката задача да окачестви приготовленията и справедливо да награди най-добрите.

През това време кукерите от Долни Богров разгониха злите сили, лошите мисли, студената зима. Двама младежи, предрешени като бабугери с кожуси, с чанове на пояса, с маски и специфични украси, внесоха възхита и радост. Дрънкаха звънци и шареха бузите на хората с червено за здраве и берекет. Децата не можаха да скрият емоцията си и побързаха да се снимат с необикновените носители на традициите. Младите кукери имат опит зад гърба си, защото от години обикалят домовете с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, а после на мегдана играят бурни танци.

Публиката се възхити на артистичната програма на леля Мария и две прекрасни девойки от читалището в Долни Богров, които представиха традицията Бабинден, въпреки че почитането на „бабите” бе на 21-и януари. Всички видяха ритуала на „бабуване” на родилката, поливането на бабата да се измие и избърше, както и нареждания за децата да са бели и червени, тънки и високи. Леля Мария върза мартен конец  на децата.

Кулинарната викторина бе съчетание на въпроси от българската и световна модерна кулинария, а и здравословното хранене. За всеки верен отговор щастливците получиха семена за засаждане на разнообразни подправки през настъпващия сезон на годината.

Журито досущ като в Мастър Шеф подреди деветте награди за отделните раздели в състезанието. Бяха връчени още тематични подаръци за естетичен вид и вкус, за професионално ястие, за вкусови качества, за млади кулинари. Първите награди грабнаха Мария от Долни Богров за питка „Богров”, невероятната торта „Милица” изваяна от Милица Николаева и Росена Иванова за засуканото предястие „Мартенски кошнички”. Овации спечели гозбата „Тикви от Банкя” на малката Мария Николова, възпитаник на школата по балет към читалището, Христина Алаксандрова с вкусните „Мини кроасани с вишни”, зашеметяващия ябълков пай на Рени Богатинова. Както винаги приготовленията на Наталия Калъпова и Параскева Праматарска носеха своя специфичен вкус. Плодовата торта с вишни на Наталия и предястието на Паша събра одобренията на дегустаторите. Тази година изненадата дойде от изобретателни  кулинари, които за пръв път участваха на състезанието в читалището. „Мидичките” на Олга Манова грабнаха претенциозното жури с вкус и външен вид. Славянка Пенева представи „Питка Слънце”, която разнесе своите аромати на топъл хляб, масло и много любов. Съкварталката ни Лилия участва със сладкиш „Лили” и това ѝ донесе заслужената трета награда.

Кандидатите за народни представители Деси, Венци и Ели почерпиха с банички със сирене и месце и въпреки внушителните количества, накрая съдовете се оказаха празни. Димитър Данчев, кулинари, гости и всички от събитието говориха, смяха се и си пожелаха светли Великденски празници и успехи!

Росена Иванова

21st Mar2017

СФФ 21: Наградите

by Черно и Бяло

XXI Международен филмов фестивал София Филм Фест представи 170 филма от 55 държави. Над 280 бе броят на международните гости през 2017 година, между които режисьори, продуценти, актьори, фестивални директори, медийни и киноексперти.

На 18 март в Зала 1 на НДК се състоя Церемонията по връчване на наградите на фестивала.

МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ ИГРАЛНИ ФИЛМИ в състав:

  • Кристи Пую (Румъния) – режисьор, прдседател на журито
  • Манфред Шмид (Германия) – филмов експерт
  • Дебора Кара Ънгър (Канада) – актриса
  • Анжела Недялкова (България) – актриса
  • Елица Петкова (България-Германия) – режисьор

РЕШИ:

ГОЛЯМАТА НАГРАДА „СОФИЯ – ГРАД НА КИНОТО” ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ в Международния конкурс за първи и втори игрални филми, в размер на 7 000 евро, осигурени от Столична община, се присъди на филма „Безбог” (България-Дания-Франция) на режисьора Ралица Петрова.

LIDL НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА беше определена от вота на зрителите! Българската публика гласуваше за филми от специалната селекция в програмата на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ – и победител е Sing Street (Ирландия-Великобритания-САЩ) на режисьора Джон Карни.

За първи път LIDL НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА за най-добър български филм беше връчена на „Асансьор за пациенти” (България) на режисьора Иглика Трифонова.

СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА ЖУРИТО беше присъдена на филма „Последното семейство” (Полша) на режисьора Ян П. Матушински.

НАГРАДАТА ЗА РЕЖИСУРА се присъди на Нана Еквтимишвили и Симон Грос за филма „Моето щастливо семейство” (Германия-Грузия-Франция).

ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ на журито (Special Mention) беше присъден на Миа Петричевич за ролята й във филма „Стига си ми гледал в чинията” (Хърватия-Дания).

НАГРАДАТА JAMESON ЗА БЪЛГАРСКИ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ в размер на 6 000 евро, беше присъдена на филма „Дрехи” (България) на режисьора Веселин Бойдев.

ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ (Special Mention) на журито в конкурса за Наградата Jameson бе присъден на филма „Пътуваща страна” (България) на режисьорите Весела Данчева и Иван Богданов.

НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ДОБЪР ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ беше присъдена от международно жури с председател Тонислав Христов (режисьор, България-Финландия) и членове Евгений Гиндилис (продуцент, Русия) и Андрей Танасеску (програматор на фестивала в Торонто и режисьор, Румъния) на филма „Буря” (Мексико) на режисьора Татяна Хуезо.

Документалното жури присъди и един ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ (Special Mention) – на филма „Пустиняци” (България) на режисьора Цветан Драгнев.

НАГРАДАТА „ДОМЕЙН БОЙАР” ЗА НАЙ-ДОБЪР БАЛКАНСКИ ФИЛМ се присъди от международно жури с председател Стефан Лаудин (фестивален директор, Полша) и членове Стефан Ухрик (фестивален директор, Словения) и Стефан Вълдобрев (актьор, композитор и режисьор, България), на филма „Слава” (България-Гърция) на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов.

Балканското жури присъди и ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ (Special Mention) на филма „Тъмносветло” (Турция-Германия-Полша-Франция) на режисьора Йешим Устаоглу.

НАГРАДАТА НА ГИЛДИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КИНОКРИТИЦИ за балкански филм се присъди на филма „Слава” (България-Гърция) на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов.

НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ, определена от жури в състав Кирил Разлогов (програмен директор на Московския международен кинофестивал), Елма Татараджич (програматор на международния конкурс на кинофестивала в Сараево, Босна и Херцеговина) и Роберто Куето (селекционер от филмовия фестивал Сан Себастиан), се присъди на филма „Безбог” (България-Дания-Франция) с режисьор Ралица Петрова.

Журито на ФИПРЕССИ в състав Кристина Стоянова (Канада), Масимо Леки (Италия) и Боряна Матеева (България) присъди НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ на филма „Реквием за госпожа Й.” (Сърбия-България-Македония) с режисьора Боян Вулетич.

НАГРАДАТА на МЛАДЕЖКОТО ЖУРИ на фестивала определи за най-добър филм от Международния конкурс „Блокът на младоженците” (Турция) на режисьора Илкер Савашкурт.

На 21-ото издание на международния София Филм Фест бе връчена НАГРАДАТА НА СОФИЯ на Столичната община за цялостен принос към световното кино на:

  • СТОЯНКА МУТАФОВА, актриса (България)
  • АГНЕШКА ХОЛАНД, режисьор (Полша)
  • ДЖОН САВИДЖ, актьор (САЩ)
  • АДЕЛА ПЕЕВА, режисьор (България)

На 14-ото издание на СОФИЯ МИЙТИНГС бяха присъдени следните НАГРАДИ:

За втори път филмовото студио „Ню Бояна” връчи Голямата награда „Дани Лърнър” на София Мийтингс за най-добър проект в основните секции. Най-голямото киностудио в Източна Европа подкрепи един от проектите с награда в размер на 50 000 евро в услуги и чек за 5 000 евро. Наградата се присъди на проекта THE TENTMASTER’S DAUGHTER (Великобритания), представен от режисьора Изабел Андертън и продуцента Кристин Хартланд.

За първи път през 2017 година генералният спонсор на София Филм Фест LIDL България връчва награда на стойност 3 000 лева на най-добрия български проект, който беше избран от професионално жури в състав Раймонд Гьобел (продуцент, Пандора Филмс), Зейнеп Атакан (продуцент, Зейно Филм) и Габриеле Бруненмайер (сценарен консултант). Наградата се присъжда на JANUARY (България), представен от режисьора Андрей Паунов и продуцента Ваня Райнова.

Наградата на Focusfox Studio (Унгария) в размер на 10 000 евро в услуги за пост-продукция се присъди на проекта LOVE YOUR NEIGHBOUR (Израел), представен от режисьора Шарон Бар Зив и продуцента Марек Розенбаум.

Наградата на EastWest Filmdistribution – консултиране на сценарий със Стивън Голдсмит, сценарист и „скрипт-доктор” (Ирландия-САЩ) на стойност 5000 евро се присъди на проекта ONE AND A HALF PRINCE (Румъния) представен от режисьора Ана Лингу и продуцента Ралуца Падурару.

Наградата за млад продуцент от YAPIMLAB (Турция) – 5 000 евро за едноседмични консултации на филмов проект в Истанбул или Анталия и възможност за представяне пред турски продуценти получи проекта DUST (България), представен от режисьора Ралица Петрова и продуцента Поли Ангелова.

14th Mar2017

Пореден успешен концерт на симфоничния оркестър на БНР

by Черно и Бяло

На 24 февруари 2017 г., в зала „България“ симфоничният оркестър на БНР предложи на многобройните си почитатели изискана и разнообразна концертна програма. Почитателите на радио-оркестъра бяха заинтригувани от предстоящото участие на музиканти с европейска известност, като Радослав Шулц, един от водещите цигулари, концертмайстори на Европа, с заслужена амбиция за диригентска кариера и младия изкрящ талант на българската музикална култура, пианиста Евгени Божанов. Особено съм щастлив, да отбележа, че престижът и възходът на оркестъра е неоспорим факт и с всеки следващ концерт, отзивите и топлата оценка на софийската публика доказват това. С гордост споделям това, че цялия ми скромен  оркестров живот на виолончелист е преминал в редиците на радио-оркестъра и претендирам да познавам духа на високия професионализъм, който цари всред този първокласен състав.

Евгени Божанов е роден през 1984 в Русе. Започва уроци по пиано на 6-годишна възраст. На 12 прави и своя дебют на сцена в родния си град.

Международната му кариера започва, след като той печели награди на едни от най-престижните международни конкурси, сред които са „Святослав Рихтер“ (Русия), „Кралица Елизабет“ (Белгия) и „Ван Клайбърн“ (Тексас, САЩ).  Пианистът има зад гърба си четири турнета в Япония и редица самостоятелни рецитали и концерти с водещи световни оркестри, сред които BR Kammerorchester München, Orchestra Nazionale della RAI, Deutsches Symphonie – Orchester Berlin. Програмата с предстоящите му изяви през 2017 включва концерти с Лондоска филхармония, Симфоничния оркестър на Малмьо (Швеция), Ливърпулска филхармония, Камерния оркестър на Баварското радио и други

Радослав Шулц е известен като един от водещите цигулари, концертмайстори на Европа, който към настоящия момент гради име и като диригент. Артистичен директор е на Камерния оркестър на Баварското радио (Германия) и на Camerata Europeana оркестър в Щутгарт (Германия)

Започва да се занимава с музика от 8-годишен. Първоначално взима уроци по цигулка при майка си, а на 16 години печели международния конкурс „Виенявски“ в родната му Полша. В следващите години той печели редица престижни награди, една от които е конкурсът „Сибелиус“ (Финландия). Работи с диригенти като Волфганг Савалиш, Марис Янсонс и Рикардо Мути, от които се вдъхновява в собствената си диригентска кариера по-късно. През 2002 сър Колин Дейвис го препоръчва в престижната Виенска музикална академия, където учи в класа по дирижиране на Леополд Хагер. Две години по-късно прави своя диригентски дебют с Osaka Philharmonic Orchestra (Япония).

Шулц има зад гърба си турнета с Камерния оркестър на Баварското радио в Италия, Швейцария и Испания заедно със солистите Ланг Ланг, Миша Майски, Сабине Майер и други.  Със същия оркестър през 2011 записва концертите за пиано на Моцарт за Дойче Грамофон със солист Елен Гримо. Дискът достига първа позиция в класацията за класическа музика на iTunes за САЩ.

Концертът започна със световната премиера на композицията „Приказка за дните от седмицата“ от Радослав Лазаров, странна музика с духовно, философска нагласа, вдъхновена от българска народна приказка и композирана с изразните средства на музикалния ни фолклор. Ето как авторът коментира творбата си: „Произведението се състои от четири части. Започва с Andante, Allegro molto – български танц. В шестте такта от встъплението медни духови инструменти представят в стъпаловидно секундово движение седемте дни на седмицата. Битоналният акорд в края символизира недоволството на героя от живота му.“ Във втората част, Moderato – „Жетварска песен“ героят среща старец, работещ на нивата и решава да му помогне и така обладан от християнското чувство за подкрепа към немощния, нуждаещия се, момъкът  осъзнава мистичното присъствие на Господ. И както става в приказките, Бог възнаграждава нашия герой и го дари с имот и благоденствие, при условие никога да не изрича: „Всичко това е мое!“ В заключение възтържествува идеята за висшия христянски морал за милосърдие и отрицание на греховната алчност! Нека се върнем в концертната зала и да се опитам да пресъздам атмосферата, изпълнението на оркестър и диригент. На фона на неотменно отмервания ритъм 9/8 на голямия барабан , се редуват пасторални картини, изпъстрени с народни интонации и ритми, изненадващо последвани от „див българси танц“ и отново отнесени мистични хармонии. Приятно бяхме сюрпризирани от способността на диригента Радослав Шулц, да усети спецификата на неравнодените ни ритми и убедително да изгради произведението!

Връх на емоционалните преживявания на публиката беше блестящото изпълнение на Концерт №3 в до-минор оп.37 от Лудвик ван Бетовен от пианиста Евгени Божанов. Това величественно произведение е написано по времето на прочутото Хайлигенщадско завещание, с което композиторът разкрива безмерното си страдание от обзелата го глухота! В свое писмо Бетовен споделя с болка: „Ако не бях така отдаден във вярата си към Тебе Господи, бих поставил край на живота си!“ Въпреки тази изпепеляваща душевна драма, на 5-и април 1803 г. се състои премиерата на Третия клавирен концерт в „Theater an der Wien”, като солист е композиторът. Твърди се, че Бетовен не бил фиксирал изцяло солистичната партия в партитурата, а каденцата в края на първа част импровизирал на сцената.

Още с излизането си на концертния подиум, с представителната си осанка и овладяното си държание пианистът Евгени Божанов развълнува притихналата в очакване многобройна публика.

След оркестровото въведение, солистът с внушителен замах изсвири встъпителните акорди на клавирната партия. Заредиха се брилянтно изпълнените пасажи на пианото, в съвършен синхрон със съпровождащата партия на оркестъра. Впечатляващи бяха изваяните завършъци на музикалните фрази, постигнати разбирасе с вещото партньорство на диригента Шулц. Звуковият баланс между солист и оркестър беше завиден. Слушайки с удивление този белязан от съдбата млад талантлив пианист, се върнах в спомените си за изпълнението на този концерт от великия руски пианист Емил Гилелс преди много години в София. Втората част Largo, започна със соло-пиано, като артистът с нежната си, лирична кантилена докосваше най-съкровенните струни на душата ни! В изпълнението на Финалното Rondo, Alegro, оркестърът демонстрира високата класа на щрайха и по специално на виолончелите, които перфектно, с красив, изразителен звук изсвириха солото си, с последвалата го фуга.

След възторжените аплодисменти, Евгени Божанов изпълни вдъхновено Chopin – Grand Valse op.42 и Liszt – Consolation №3.

В края на концерта, беше изпълнена Втора симфония в ми-минор оп.27 на Сергей Рахманинов.

Рахманинов принадлежи към числото на големите композитори в класическата и в частност руската музика в периода XIX–XX век. Композиторът се явява естествен преход към модернизма в класическата руска музика, най-яркият представител на който е Дмитрий Шостакович. За формирането на Сергей Рахманинов влияние оказва Пьотр Илич Чайковски, който приема голямо участие в съдбата на младия музикант. Той черпи вдъхновение от руския фолклор и дори от църковно-славянската музика. В творчеството на композитора заедно съществуват страстни, бурни пориви и упойващо поетическо съзерцание, волева решимост и трепетна чувствителност, мрачен трагизъм и възторжена патетичност! Така може да се синтезира същността  на тази величествена музика.

Творческото наследство на Рахманинов включва различни жанрове, централно място в него обаче принадлежи на клавирните му произведения.

Връх в творчеството на композитора може би заемат симфониите и симфоничните му произведения, които разтърсват със своята динамичност и екпресивност. Премиерата на Втора симфония е на 8 февруари 1908 г. в Санкт Петербург под диригентството на Рахманинов. Успехът ѝ е следван от възторжени рецензии в пресата: „Той е новото лице в руското изкуство, артист с удивителен мелодичен дар, благородство на вкуса, с изтънчено въображение. Симфонията грабва вниманието от началото до края със своята поетичност и художествен блясък!“ Композиторът е награден със престижната Първа премия „Глинка“ за тази творба, посветена на Сергей Танеев, един от учителите му по композиция в Московската консерватория.

Дойде моментът, Радослав Шулц да разгърне диригентския си талант и на крилете на творческото си въображение да пресъздаде величието на тази безсмъртна творба. И наистина той успя посредством съвършения музикален инструмент – Симфоничния оркестър на БНР и неговите първокласни солисти. Въодушевен, диригентът градеше прочувственото, елегично звучене на щрайха, красиво изсвиреното соло на английския рог и внезапният мощен, емоционално зареден порив на цялия оркестър, който беше последван от диалози между щрайх и дървени духови инструменти.

На фона на щрайха, пеещите виолончели, обои, кларинети изразяваха нестихваща емоция и обагряха пъстрата музикална картина, будейки образни възприятия. Отново смяна на настроенията – в залата прозвучават  поредица от мрачни дисонантни акорди, внушаващи безнадеждност, но неукротимия, търсещ  дух на твореца възкръсва и финалното Presto, пропито с оптимизъм, ни отнесе във висините на  гениалната музика на  композитора Сергей Рахманинов…

Светослав Дерменджиев

14th Mar2017

Именитият виолончелист Миша Майски завладя сърцата на софийската публика

by Черно и Бяло

Великият майстор на виолончелото Миша Майски беше солист на концерта на Симфоничния оркестър на БНР на 27 януари 2017 г. в зала „България”. На диригентския пулт застана Александър Земцов, познат на българската публика като виртуозен виолист, с амбицията за успешна диригентска кариера. През дългия си живот на професионален виолончелист съм имал шанса да чуя на живо най-голeмите светила на съвремието, включително и М. Разтропович, Д. Шафран, А. Навара гостували в България и с право мога да кажа, че Миша Майски застава достойно и наравно с тях! С яркото си присъствие като солист на концертния подиум, пълна артистична освободеност, съвършеното владеене на любимото си виолончело, той хипнотизира слушателя, без да го остави за миг безучастен! Ето, как маестрото изказва музикантското си „кредо“: „Инструментът е само средство, помагащо на музиканта да достигне главната цел – изразителността на музиката!“ И за това той смята, че много млади музиканти губят много сили за техниката си, за да покажат, как хубаво свирят, забравяйки че инструментът е само инструмент!

Друга изповед на маестро Майски е всеотдайната му любов към любимото му виолончело, сътворено през 1720 г. във Венеция, именувано „Доменико Монтаняно“и на 29 ноември 2016 г. се навършиха 40 години от както той неотклонно свири на този инструмент! На състоялата се пресконференция в Българското Национално Радио имах възможността да науча интересни факти от богатата му творческа биография, перипетиите през нелекия му жизнен път. Той е роден през 1948 г. в Рига, Латвия, като родителите му са украйинци от еврейски произход и по повод изселването на сестра му, Лина Якобсон за Израел, спрямо Миша Майски са приложени репресии, които по късно, през 1972 г. завършват с окончателното му репатриране в Израел. От 1962 г. учи в Ленинградската консерватория (днешна Петербургска), а три години по-късно прави своя дебют с тогавашната Ленинградска филхармония. През 1966 г. печели престижния международен конкурс „Чайковски” в Москва и става ученик на известния виолончелист и диригент Мстислав Ростропович в Московската консерватория по лична покана на маестрото. През 1973 г. на музикален фестивал в Израел, великият Пабло Казалс е впечатлен от таланта на Миша Майски и посвещава няколко лекции, да го запознае с принципите си! През1974 г., по препоръка на Исак Щерн, Майски става стипендиант на фонда за култура (Америка – Израел) и заминава за САЩ, където участва в камерния фестивал „Рудолф Серкин“, последван от четири безценни месеци, прекарани в занимания с другия велик виолончелист на нашето време Григори Пятигорски в Лос Анджелис.Следват редица музикални отличия, сред които е и първа награда на международния конкурс за виолончело „Гаспар Касадо“ във Флоренция през 1975 г. От тогава започва световната музикална кариера на виртуоза. Това са солови концерти и записи по цял свят, в това число в Лондон, Париж, Берлин, Ню-Йорк, Венеция, Амстердам, Токио и др.

Музикантът има множество записи за компанията „Дойче Грамофон” (Германия). От 2000 г. Майски посвещава концертна си дейност на Йохан Себастиан Бах, като изнася над сто Бахови концерта по света. Интересен факт е че, виолончелистът изпълнява всичките творби за виолончело на немския композитор в Цюрих, в три концерта за един ден. Миша Майкси е свирил редом с едни от най-известните имена на класическата музикална сцена, сред които са Юрий Башмет, Марта Аргерих, Гидон Кремер, Масим Венгеров, диригентите Ленърд Бърнстейн, Зубин Мета, Владимир Ашкенази, Даниел Баренбойм и др.
Уважаемите читатели ще разберат смисъла на това, да се запознаят с тази обстойна информация, разкриваща богатството и красотата на музицирането на този велик артист!

А сега да се върнем в действителността и да се опитам да пресъздам атмосферата на този изключителен концерт! Програмата на концерта включваше известните Вариации „Рококо” за виолончело от Пьотр Илич Чайковски, „Музикална шега”, увертюра от операта „Дон Жуан” и Симфония №40 от Волфганг Амадеус Моцарт. Концертът беше посветен на Моцарт, защото точно на този ден преди 261 години е бил роден гениалният виенски композитор. Любопитен коментар на маестро Майски беше изразеното от него съжаление, че Моцарт не е написал творба за виолончело!
След успешната и интригуваща пресконференция, която организира Ръководството на БНР, бяхме приятно изненадани от препълнена зала с фенове на музиката, нетърпеливи, да се потопят в това вълнуващо музикално преживяване. В първата част на концерта, диригент и оркестър ни пренесоха във вълшебния мир на Моцартовата музика,като лекотата и финеса в изпълнението на оркестъра бяха на голяма висота и заслужено топло аплодирани! И нека не се очудваме, оркестъра, в който съм преживял моята оркестрова кариера, е изграден и поддържан по традиция на европейско професионално ниво и не можем да си представим отстъпление от тази заслужено висока позиция! В изблик на лирично отклонение, предвещавам, че в ръцете на младия талантлив и доказал се по света Маестро Росен Гергов, Радиооркестъра го очаква бляскаво бъдеще!


Настана дългоочакваният момент. На сцената, с бърза, енергична походка се появи маестро Майски, атрактивно облечен в светлосиня, копринена риза и засвири с елегантен, стилов щрих на лъка встъпителната тема на Вариации „Рококо“ за виолончело и оркестър от П. И. Чайковски. Редуваха се технични, виртуозно изпълнени епизоди, изсвирени в пълен синхрон на ритъм и баланс с акомпаниращите духови инструменти и оставащи усещането за пълно преливане между виолончелото и оркестъра! Маестрото, до такава степен владееше партитурата, че с всеки свой жест господстваше, пресъздавайки изпълняваната музика. Можем ли да забравим прочувственото му изпълнение на бавната вариация с епизода: „Очи,чьорние“, каква красота на темброво обагреното звученение на виолончелото му, будещо въображението на слушателя, провокиращо образи, асоциации, зрителни картини! А финалната виртуозна вариация, изсвирена от маестрото в „мълниеносно“ темпо и „зашеметяваща“ техника на лъка от най- висш клас, предизвика експлозия на възторг в публиката и нестихващи овации! Маестро Майски, щедър на бисове ни подари изпълнението на „Ноктюрно“, в аранжимент за виолончело и оркестър от Чайковски и прочутата ария на Ленски из операта „Евгений Онегин“, майсторски изпята от виолончелото на великия Миша Майски! Ощастливени и облагородени слушателите напуснаха Зала България, в очакване на нови, значими музикални събития!

Светослав Дерменджиев,
специално за „Музикални хоризонти

14th Mar2017

Сама Китка и медените им гласове

by Черно и Бяло

Медените гласове с игрив фолклорен синтез

Сама Китка са готови да Ви запознаят с уникалната палитра от фолклорна музика, с която са отраснали, неразделна част от културата и бита на Североизточна България, събрана в албума им – Медените гласове. Песните представляват уникално съчетание на две култури, рядкост в така различните, но определени, фолклорни региони на страната, като резултатът е богата, пълна с живот и ритъм, но така лесна и приятна за слушане, музика. Включващ песни, пренесени през времето до настоящето, от Сама Китка, от 13 март, „Медените гласове“ ще бъде намерен за дигитално изтегляне http://apple.co/2lSkRcf Стрийм http://spoti.fi/2mRm9DO и за закупуване на компакт диск!

Този първи албум едва докосва изобилието от автентичните песни на балканджиите, които са намерили нов дом в плодородните земи на северните равнини. Необуздани и ритмични, мелодиите на „Медените гласове“ са били съчетани с мотивите на живота сред богатите полета, превръщайки този уникален синтез в единствен по рода си фолклор. Силните, но нежни вокални изпълнения са подчертани от майсторски, но закачливо придружаващия ги акордеон.

Песните са оживени и забавни, като закачливите балканджии, но и меки и нежни, като топлите и плодородни земи, които сега обитават, тези песни са достойни за похвала, като лесно пленяват публиката по време на фестивали и концерти, за което Сама Китка са спечелили множество награди и признания в различни национални и международни фестивали и са вземали участия в редица представяния в националния ефир.


Сега тези песни могат да забавляват и радват целия свят с помощта на Zvooka Рекърдс и изкусното дело на изпълнителите от Сама Китка: Божанка Узунова, Николина Иванова, Диляна Стефанова, Пенка Иванова, Велика Демирева, Румяна Балева, Георги Рачев Иванов.

Сама Китка – Долно Абланово, България
Произход и култура
Село Долно Абланово се е зародило през 18ти век, като към средата на следващия, е наброявало около 300 души, придошли предимно от балкана, със своя свободолюбив дух и борческо настроение. И затова се наричат балканджии. Преселниците, са заварили културата и творчеството на Дунава, като са създали един уникален синтез, представящ се в пеенето с отпяване на балкана, песните от равнината и балканджийските носии.
История на групата
Уменията в областта на автентичния фолклор в селото се прилагат от началото на 60-те години на 20ти век. Тогава ”Певческа група” и е изпълнявала песни от цяла България. От 1980 година, групата се преименува и започва да изпълнява песни и обичаи от местния фолклор. Черти, присъщи за традициите на двата региона са забележими в стила и в тематиките на песните и обредите, на които те са изпълнявани, като подобни мотиви са намерили място и в техните традиционни носии включващи тъмни елеци, зелени или кафяви кърпи, но и снежно бели, ръчно изработени ризи и ярки червени престилки, типични за Северна България.
Сама Китка – изворът на Долно Абланово
През 2004 г. под името „Сама Китка“, групата продължи да радва местната общност с абланъшките песни, доказвайки устойчивостта на традицията, наложила се в местната култура. Името произлиза от символа на българския фолклор и е свързано с техния богат автентичен репертоар, обогатен от опитните гласове на групата и традиционно звучащият акордеон, който ги придружава в техните разкази. Тези произведения на фолклора са ритмични, пълни с живот, весели и лесни за слушане. Песните са оживени и забавни, като закачливите балканджии, но и меки и нежни, като топлите и плодородни земи, които сега обитават.

Илиян Кацарски

14th Mar2017

За младите таланти: Дженифер Артемис Фард

by Черно и Бяло

Когато една страна е богата на таланти и култура, но бедна на презентирането им, ние медиите трябва да сме упорити и дейни в работата си – да представяме и възпитаваме морал, култура и естетика у зрителя. За никого не е тайна колко плодородна е земята ни и колко висок е процентър на талантливите деца в България. Държавата няма устойчива политика за насърчаване и популяризиране на културата и изкуството, но независимо от това младите се развиват и творят. Днес сме се спряли на една девойка родена през 2005 г., за да рисува!

Още на крехката двегодишна възраст Дженифер Артемис Фард започва да рисува в школа „Точица” към Народно читалище „Цанко Церковски 1946”, като първата ѝ изложба е в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. През 2010 г. получава сребърен медал от посланика на Канада в България за картината, която рисува на тема „Зимни спортове“ и посветена на Двадесет и първите зимни олимпийски игри, които  се провеждат във Ванкувър през 2010 г.

През 2015 г. картината ѝ „С очите си видях бедата“ е на първо място от проведения конкурс на  ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”.

Британският съвет в София, поставя нейна картина в календари си за 2017г.

Дженифер Артемис от  2012 г. работи върху илюстрирането на книга с детски приказки, базирани върху националната поема на един от най-именитите и велики поети на Персия – Фирдуоси – „Шах-наме“. Интересът и към древната персийска култура е породен, от  това че баща и е иранец и приказките му за „лека нощ“ винаги са били от старо-персийските епоси.

Тя се проявява като млад художник и във филма  „Бесарабски мечти“ от 2012 г. (27 мин.), където нейна картина образува творческия финал на документалната лента.

Малката художничка е жизнерадостно дете, което пее и танцува народни и бални танци и е възпитаничка в пети клас на Националният учебен комплекс по култура с лицей с изучаване на италиански език и култура, асоцииран в ЮНЕСКО.

Целия екип на списанието ѝ желае покоряване на много бъдещи творчески върхове.

10th Mar2017

Психология на творческия успех в Арт семестър 2017

by Черно и Бяло

Единственото по рода си обучение по финанси за хора на изкуството тази година ще бъде през април в Карол. Кандидатстването за участие в Арт семестър 2017 вече започна. Безплатно е, но местата са ограничени.

Участниците ще научат защо е важно да управляват собствения си бюджет, как да го правят, какво трябва да знаят, за да инвестират, какви фондове и защо избират хората на изкуството, ще разберат колективните схеми на инвестиране и техните предимства. Основните лектори по финансовите теми са изпълнителни директори във финансова група Карол, а гост-лектор е Стойне Василев, създател на сайта за лични финанси и собствен бизнес SmartMoney.bg. Той е и председател на УС на Българска асоциация на личните финансови консултанти.

За личния бранд на твореца, за това как да бъде изграждана комуникацията с медиите и галериите, как да продават чрез интернет, как да регистрират фирма или как да се справят като фрилансъри, защо да се включват в проекти, пленери и конкурси, как да изграждат сами възможности и да осъществяват идеите си, ще научат от художници и творци, участници в досегашните издания на Арт семестър. Онлайн с конкретни препоръки и полезни съвети се включват български творци, които работят успешно в чужбина.

Темата за авторските права тази година е разширена с въпросите за патентоването, а лекторите са юрист-музикант и актьор, и експерт от Патентното ведомство-художник.

За първи път в програмата е включена темата за психологията на творчеството и успеха. Защо сме програмирани и как можем да се препрограмираме, за да сме успешни и в изкуството, и в личния живот, и в управлението на финансите? На тези въпроси ще отговори Георги Ангелов, който в Карол води авторска програма за седемдневна трансформация. Трейдър, лекар, с докторат по имунология от един от най-престижните университети във Франция – Ecole Normale Superieure. В Арт семестър ще провокира абстрактното мислене на творците с концепцията за квантовото мислене.

Както досега, Арт семестър включва две седмици с лекции и артшопи, и една творческа седмица, в която ще всеки създава своя творба, вдъхновена от новите знания. Обучението завършва с обща изложба, а по традиция след това в арт пространството на Карол се подреждат индивидуални изложби на участниците.

Уникалното като формат и съдържание обучение е насочено към всички модерно мислещи творци, без ограничения във възрастта и опита. Участниците го определят като прекрасно преживяване и повечето казват, че искат да им се случи отново. В библиотеката на Карол по време на Арт семестър се случват неща, напълно несъвместими с представите за обучение по финанси – танци, рисуване във вода (с техниката ебру), правене на лампи, упражнения за креативност, IPO (първично публично предлагане на акции от инсталация – фабрика, работеща само на печалба) по време на изложба и още цветни и необичайни събития като самите участници.

Още подробности и как да се запишете, вижте тук.

21st Feb2017

СФФ 21: Анжела Недялкова e в международното жури на тазгодишното издание на София Филм Фест

by Черно и Бяло

Актрисата ще представи на специална прожекция продължението на „Трейнспотинг” – „Т 2” на Дани Бойл

Младата българска звезда, извоювала световна популярност с много труд и талант, ще се включи в сериозния екип на международното жури, което ще бъде натоварено с отговорната задача да оцени творбите от Международния конкурс за първи и втори филми на 21-вия София Филм Фест. Само преди пет години филмът с нейно участие „Аве” беше включен в конкурсната програма и различни фестивални журита му присъдиха четири отличия, а преди няколко дни най-новият филм на Дани Бойл беше показан премиерно в програмата на Берлинале и в продължението на „Трейнспотинг” – „Т2” Анжела участва редом до познатите персонажи от епохалния бунтарски филм на 90-те, оживели на екран благодарение на Юън Макгрегър, Джони Лий Милър, Юън Бремнър, Робърт Карлайл…

„София Филм Фест винаги е карал сърцето ми да трепва и за мен е един голям празник, когато настъпи времето за поредното издание. Вълнувам се много – когато получих поканата да участвам в журито през 2017 година, просълзих се от радост, защото това означава страшно много за мен и е едно от най-големите признания, които съм получавала!” – споделя актрисата. 

Анжела Недялкова завършва Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука” със специалност „Детски играчки”; след това следва телевизионно и операторско майсторство в НАТФИЗ; появява се за първи път на големия екран в пълнометражния дебют на режисьора Камен Калев „Източни пиеси” през 2009 година. Следва ролята ѝ в партньорство с Ованес Торосян във филма на Константин Божанов „Аве” от 2011. Анжела участва също и във филмите „Шестият ден” на Владислав Радев, „Българска рапсодия” („Пътят към Коста дел Маресме”) на Иван Ничев, който бе българското предложение за „Оскар” през 2014 година, „Досието Петров” на режисьора Георги Балабанов, в телевизионния сериал „Връзки”. През 2015 г. е реализирана холандско-шведско-българската копродукция „Райската стая”, заснета в Амстердам и режисирана от Йоост ван Хинкел, в която на Анжела е поверена ролята на българката Женя, а за своето изпълнение актрисата получи Почетен диплом от журито на 20-ия София Филм Фест. „Райската стая” беше холандското предложение за „Оскар” за чуждоезичен филм за 2016 година. За ролята на Вероника в „Т2” на Дани Бойл са си мечтали стотици млади актриси, но я спечели… именно Анжела!

„Работата ми по „Трейнспотинг 2” бе голямо преживяване за мен и все още осмислям всичко случило се, връщам се към различни ситуации и често откривам по нещо ново за себе си, обогатявам мирогледа си. Тъй като цялата еуфория и срещите ми с тези хора продължават, бих казала, че може би е рано да обобщя какво ми е донесло всичко това. Все още се случва, все още го осмислям… След време ще мога да имам по-ясна и категорична идея относно плода, който се е родил след всичко случило се. На този етап просто ме преследва един ураган от силни, смесени емоции и мисли. Чувствам се по-спокойна, по-уверена и търпелива, по-целенасочена. Сякаш всичко започна да си идва на мястото след дълги години вътрешна борба и преобладаващ хаос – типично за един млад, търсещ себе си и прогреса, човек…” – Анжела Недялкова

„Врагове” на Светослав Овчаров с премиера на 21-вия София Филм Фест!

„На война като на война!”

Светослав Овчаров разказва увлекателно и завладяващо, с умението на добър познавач на миналото и българската история. Най-новият му филм „Врагове” ще върне зрителите с век назад във времето на Балканската война, в една среща на български войници с техните турски противници. И големият въпрос не закъснява: могат ли противоречията между българите да се окажат по-силни от омразата към враговете?

„Всичко беше трудно във „Врагове – споделя режисьорът. – Може би защото във филма се разказва за загубена битка. Или пък може би, защото всички роли във филма са мъжки и няма една жена, та да облагороди отношенията. Трудно се снима филм, който би трябвало да струва три милиона, с три пъти по-малко пари.

По време на снимките ни удари ураган, който отвя декора в морето. Валя ни дъжд, който щеше да ни удави. Това не е хипербола. Цялата област беше под вода: всички реки бяха придошли. Газихме кал, в която си загубвахме ботушите. Прибирахме се след снимки и подире ни оставаха следи, като че са минали стадо глигани. Нали знаете, че след като стреляш по глигана, той винаги тръгва по посока на изстрела. В поведението на мнозина имаше такъв „глигански инстинкт” – срещу огъня, срещу природата, срещу съдбата. Нито един актьор не каза и дума, въпреки, че момчетата прекараха един месец потопени в ледената вода. Де да знам, може би у всички се беше събудил някакав прастар инстинкт за оцеляване. Никой не се разболя, нямаше даже някоя банална настинка. Видях как хората, обеденени от желание за победа, могат да надминат себе си.
На война като на война!” – Светослав Овчаров.

Оператор е един от най-добрите майстори на кинообрази в България – Рали Ралчев, а в ролите са Асен Блатечки, Иван Бърнев, Валентин Ганев, Христо Ушев, Стефан Мавродиев, Леарт Докле, Димитър Овчаров. Във филмографията на Светослав Овчаров има 26 документални и шест игрални филма. Повечето от тях са участвали в престижни международни фестивали като Бусан, Москва, Кайро, Варшава, Солун, Сао Пауло, Хайфа и др. Сред филмите му е и „Зад кадър”, спечелил наградата за най-добра режисура и наградата FIPRESCI на МФФ в Кайро през 2010 г. Сценарист е и на дебютния филм „Жажда” с режисьор Светла Цоцоркова, който спечели редица награди и беше представен на над 60 фестивала по целия свят.
Премиерата на „Врагове” е на 17 март в кино „Люмиер”.

17th Feb2017

СФФ 21: Премиерите през тази година

by Черно и Бяло

Преди главната пресконференция на 23 февруари от организаторите на XXI СФФ, ще ви разкажем за част от специалните филмови премиери и гостите на фестивала.

„Императорът” на Люк Жаке със специална премиера на София Филм Фест

Филмът е продължение на прочутия документален епос „Походът на императорите”

Люк Жаке покори света с епоса „Походът на императорите”, носител на Оскар за 2005 година, превърнал се в една от най-успешните документални продукции на всички времена и в боксофис хит с приходи над 127 милиона долара. Най-новата творба на режисьора отново е посветена на императорските пингвини в Антарктида. Само след месец неговият нов филм ще бъде показан за първи път във Франция, а в програмата на София Филм Фест 2017 ще бъде представен на специална гала-прожекция „Природата говори”.
Заснет в Антарктида миналата зима в хода на дълго подготвяна експедиция,  „Императорът” („Lempereur) предлага на зрителите уникални кадри от дебрите на световния океан, благодарение на екипировката на специална подводница и безкрайно красиви кадри от въздуха, уловени с дрон. Разказът е за един млад пингвин, на прага на първото си пътуване, който чува мистериозен зов, каращ го да напусне дома си и да поеме към все още неизвестното приключение през ледовете на континента. Негов другар в пътешествието е опитен, възрастен пингвин (на 45 години!), чрез чиито образ Жаке умело извиква спомени, съмнения и страхове, които вероятно са част от познатия път на всички поколения пингвини – към единствената възлюбена, към инстинкта за създаване на поколение, към зова на природата…

Сигурно човекът ще си остане единственото живо същество на тази планета, което притежава разум и въпреки него продължава да разрушава безогледно собствения си естествен дом. Природата говори, но никой от нас не си прави труда да се вслуша в нея…

Джон Савидж ще бъде специален гост на 21-вия София Филм Фест

Американският актьор ще получи Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното

„Where do I go? Follow my heartbeat Where do I go? Follow my hand Where do they lead me? And will I ever discover why I live and die?…”
Няколко поколения помнят този рефрен, изпълнен от Клод Хупър Буковски в епохалния мюзикъл „Коса”. През 1979 година творбата на Голт Макдермот, Джеръм Рагни и Джеймс Радо е увековечена във филма на Милош Форман, а ролята на чистата, наивна душа Клод е поверена на Джон Савидж.

Прочутият американски актьор е роден на 25 август 1949 година в Лонг Айлънд, Ню Йорк, САЩ. Той учи в Американската академия за сценични изкуства. Дебютира на Бродуей с участието си в мюзикъла „Цигулар на покрива”; при все че е дубльор на един от главните герои, получава шанс за изява. В годините между 1972 и 1975 участава в редица филми, прави телевизионно шоу и играе три години на театрална сцена в Чикаго, където печели Drama Circle Awards за сценично си изпълнение на Били Бибит в пиесата „Полет на кукувиче гнездо”. Впоследствие се премества в Лос Анджелис – играе в пиесата „Ерик” с Марк Хамил и Патриша Нийл, а след това е избран за ролята на Боби в продукцията на Дейвид Мамет „American Buffalo”, режисирана от Улу Гросбард.

Големият пробив в киното за Джон Савидж идва с участието му в „Ловецът на елени” (1978) – в ролята на американския войник Стивън, завърнал се от войната във Виетнам без краката си, измъчван от жестоки морални и психологически травми. Филмът на режисьора Майкъл Чимино е големият победител на 51-вите награди „Оскар” с номинации в 9 категории и спечелени 5 статуетки, между които за най-добър филм и за най-добър режисьор на Майкъл Чимино, който получава и „Златен глобус” за „Ловецът на елени” – безспорно един от най-великите филми в историята на американското кино.

Следващата година – 1979 е още по-успешна за актьорската кариера на Джон Савидж – Милош Форман му поверява незбравимата роля на Клод Хупър Буковски в хитовия мюзикъл „Коса”. Савидж участва и в адаптацията на режисьора Харолд Бекер „The Onion Field” по романа на Джоузеф Уамбо. Следват много различни предизвикателства – героите му са оцелял след опит за самоубийство във филма на Ричард Донър „Inside Moves” (1980), отмъстител за смъртта на съпругата си в източния блок преди падане на Берлинската стена в „Аматьорът” (1981), верен на ученическата си любов бивш военнопленник в „Любовниците на Мария” (1984) на режисьора Андрей Кончаловски, където си партнира с Настася Кински. Следват звездните изяви в „Салвадор” (1986) на Оливър Стоун и в „Кръстникът 3” (1990) на Франсис Форд Копола.

В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, Джон Савидж демонстрира своята политическа и гражданска позиция като активно се включва и работи заедно с Нелсън Мандела в анти-апартейд движението в Южна Африка. Но това не му пречи да продължава работата си като актьор и да изгради много успешни филмови и телевизионни роли; включва се и в продуцентския екип на „Малкълм Х” на Спайк Лий. Незабравими са и персонажите му в „Тънка червена линия” (1998) на Терънс Малик, в „Писмо в бутилка” (1999) на Луис Мандоки, в „Красавецът Хари” (2009) на Бети Гордън и „Прикритието” (2008) на Брайън Джун. Повече от запомнящи се са героите му в сериала „Тъмният ангел” (2000) на Джеймс Камерън и в успешната HBO поредица, създадена през 2003 година – „Карнавал”.

Извън многобройните си (над 200!) филмови, театрални и телевизионни роли, Джон Савидж се изявява също като продуцент и композитор.

На предстоящото издание на 21-вия Международен София Филм Фест, Джон Савидж ще представи на българските зрители филма с негово участие „Завръщане” (2017) на сръбския режисьор Предраг Якшич – една история за човек, който намира обратно пътя към родния си град след 40 години отсъствие, за да разбере, че е останал сам. Американските му приятели го следват, за да го върнат обратно, и така едно малко селце във Войводина се изпълва с живот и хора, както никога досега.

* * *

Фестивалната публика ще има удоволствието да види отново и култовите филми „Ловецът на елени” и „Коса”, представени лично от ДЖОН САВИДЖ на 11 март, събота. Предвидена е и специална среща със звездата в съботния ден, в Дома на киното – превърналото се в традиция със запазена марка „София – Град на киното” ИНТЕРВЮ с АВТОГРАФ!

Най-новият филм на Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти” – с премиера на 21-вия София Филм Фест!

„Актьорите са не само интерпретатори, а и обекти на изследване – същински герои!”

В най-новата творба на един от най-талантливите български режисьори Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти” (2017), който ще има своята премиера по време на 21-вия София Филм Фест, е представена историята на двама пациенти, чиято кратка среща в един болничен асансьор може да се окаже съдбоносна…

 След работата по предишния си филм „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”, където никой от актьорите не играе на собствения си език, Иглика Трифонова разказва: „Това налагаше педантично придържане към текста и стремеж да изглежда сякаш репликите се раждат в момента, без възможност за каквато и да е импровизация. Докато в „Асансьор за пациенти” си позволих работа с актьорите в изцяло импровизационен режим. Работихме в голяма възбуда и решихме да отидем още по-далеч – всеки от актьорите вложи в ролята си нещо лично. Получи се особено, интимно вграждане в драматургията на филма. Актьорите са не само интерпретатори, а и обекти на изследване – същински герои…” И добавя: „Когато гледам тези моменти, аз се вълнувам. Винаги ще съм дълбоко благодарна на актьорите си за това доверие и съучастие. И винаги се питам – ще открие ли публиката личните моменти? Щастлива бях да работя с известни творци като Христо Гърбов, Светлана Янчева, Бойка Велкова, Ангелина Славова, Йордан Биков и с младите актьори Слава Дойчева, Мак Маринов, Александър Бенев и Тихомир Паунов. Нямам търпение да споделя с публиката актьорското присъствие на тези талантливи хора…

Дългогодишният продуцент на филмите на Иглика Трифонова – Росица Вълканова, която участва на София Филм Фест и с „Безбог”, пълнометражният дебют на Ралица Петрова, спечелил голямата награда на фестивала в Локарно, за пореден път застава безусловно зад сценария на Иглика Трифонова. Оператор е Крум Родригес, а музиката е дело на Васил Гюров.

Премиерата на „Асансьор за пациенти” е на 10 март в кино „Люмиер”.

15th Feb2017

Дни на Виена в София 2017 г.: Ретроспекцията

by Черно и Бяло

Романтични преживявания за столичани и стратегии и иновации за експерти

На 5 февруари в един от столичните търговски комплекси се проведе флашмоб с трийсет и двама балетисти от Националната опера и балет и десет музиканти от Софийската филхармония под звуците на емблематичния виенски валс „На хубавия син Дунав“. С него публиката беше предизвестена за предстоящите Дни на Виена в София. Те се проведоха между 8 и 14 февруари и завършиха с вечер на виното, произведено от лозята на община Виена във Военния клуб.

Да започнем с началото: Флашмобът бе посветен на 150-годишнината от изпълнението на сцена на произведението на Йохан Щраус-син, което се е състояло в началото на февруари 1867 г. във Виена. „На хубавия син Дунав“ е възприеман в известна степен за неофициален химн на Австрия и традиционно се изпълнява на бис по време на Новогодишния концерт на Виенската филхармония в зала „Музикферайн“, Виена, излъчван всяка година на живо по БНТ на 1 януари.

Прекрасната музика от концерта звучеше и в романтичния ретро трамвай, който се движеше по разписание от 12:00 до 14:00 часа през изминалата седмица.два часа всеки денще потегли на 8 февруари и ще се движи до 14 февруари всеки ден по 2 часа в центъра на София. По време на пътуването те ще се запознаят и с интересни факти за Виена и нейните световно известни забележителности. По време на обиколката на центъра на София, пътниците можеха да се запознаят с интересни факти както за Виена, така и за връзките между двете столици. Те започват още през XIX век. В началото на XX век столицата на Австро-Унгария е проводник на европейското политическо и културно влияние на Балканите и в България. Още преди Възраждането във Виена се установяват български търговски колонии, а будни и по-заможни българи получават образованието си там. В онези години връзката е повече търговска и се осъществява по река Дунав.

След Освобождението новата българска столица е повлияна най-силно от „виенския“ стил в бита и културата – от облеклото до архитектурата и декорациите на сградите. Градът започва усилено да се застроява, прокарват се пътища, мостове, изграждат се жп гари, трамвайни линии. Бурното развитие на града привлича множество австрийски архитекти, инженери и декоратори. Те се установяват за дълъг период в София и проектират и осъществяват едни от най-красивите сгради – така че днес центърът на града очевидно има „виенско излъчване“. Сред най-известните сгради, построени от австрийски архитекти, са Народният театър, Военният клуб, Държавната печатница – сега Квадрат 500 и Синагогата.

Децата от 6 столични училища, които взеха участие в конкурса за рисунка „Как си представям виенския Пратер“, участваха в специално събитие, а десетима от тях бяха наградени от представители на официалната делегация от Виена, която пристигна за участие в Дните на Виена в София.

На 13 и 14 февруари се проведоха форум и дискусия в галерия „Квадрат 500“ с австрийски експерти от голямо значение за България и столицата ни. Там се разискваха опита на Виена за консервиране на паметници на културата и иновативните начини на управление на културните центрове, а също така се представиха практики от Австрия за интелигентна мобилност и планиране на зелени пространства.

Повече за културния форум Повече за форум „Градове на бъдещето”

Форумът бе открит от председателят на Общинския съвет на Виена Томас Райндл и от кмета на София Йорданка Фандъкова. Виена се гордее с културно-историческото си наследство и в същото време винаги е готова да го сподели с други градове. Сред темите, представени и дискутирани на форума, беше опазването и съхраняването на историческия център на градовете и опита на Виена с обекти, включени в Списъка на светоното културно наследство на ЮНЕСКО. През 2001 г. и историческият център на Виена става част от този списък, а  в него се намират катедралата „Св. Стефан”, дворецът „Хофбург”, сградата на виенската Щатсопера, бароковата църква „Карлскирхе”, сградата на кметството и още много други паметници и музеи, които си заслужават да бъдат видени. В близост до операта е паркът „Фолксгартен” с паметника на великия Моцарт, парламентът със статуята на гръцката богиня  Атина Палада и може би най-известният немскоезичен театър – Бургтеатър.

Виенският музей за история на града и Домът на музиката показаха иновативни начини и форми за управление на музеите. Директорът на виенския Дом на музиката, Симон Пош, представи необичайния интерактивен музей, който той ръководи вече близо 15 години. Домът е създаден през 2000 г. и е напълно уникален по форма и съдържание за времето си. Това не е традиционният музей, където посетителят е само наблюдател. Там всеки може да подбере сам нещата, които го интересуват или които будят любопитството му, да експериментира със звуците или даже да дирижира Виенската филхармония. Онова, което го отличава от традиционните музеи, е експерименталното начало и това че в него всичко може да се пробва.

Със своите художествени и исторически сбирки музеят на град Виена показва развитието на града през вековете. Основната сграда на „Карлсплац” е съпътствана от много филиали, най–важните от които са вила „Хермес” и домовете на известни музиканти, живели и работили във Виена. Единствено тук може да се види очарователната смесица от изкуство и история, разположена на три етажа, от новокаменната епоха до средата на XX век. Сензационните археологически находки от римския военен лагер „Виндобона”, оригинално запазени витражи и значими пластики от „Щефансдом”, между които и прочутите княжески статуи са сред най–ценните експонати. Оръжия и други военни съоръжения от Виенския арсенал, както и артефакти от турско–австрийските войни, са свидетели на многобройните стълкновения през вековете. Най–старите планове на Виена и картини с изгледи от града говорят за неговото развитие от обикновен средновековен град до столица и резиденция на императори. Музеят разполага с възхитителни примери на барокова живопис. Сред атракциите на музея са два големи модела на града преди и след разрушаването на крепостните стени на града и построяването на улица „Рингщрасе” на тяхно място. Периодът около 1900 г. е представен с картините на Густав Климт, Егон Шиле и произведенията на прочутите Виенски ателиета.

На форума „Градове на бъдещето” виенски експерти представиха иновативни концепции и решения за планиране на зелените пространства. Целта е  създаването на зелени площи в близост до жилищните райони и на големи зони за отдих в покрайнините на града.

От няколко години във Виена действа рамковата стратегия „Смарт сити Виена”.  Целта на стратегията, която е разработена до 2050 г. е осигуряването на най-добро качество на живот за всички виенчани при възможно най-щадящо използване на ресурсите. Климатичната промяна и драстичният недостиг на природни ресурси, особено на изкопаеми горива, са най-големите глобални предизвикателства за следващите десетилетия. Най-голямото предизвикателство пред Виена през следващите години със сигурност ще бъде динамичното увеличаване на жителите на града с около 25 000 души годишно. През следващото десетилетие тя ще се превърне в двумилионен мегаполис, а през следващите 25 години се очаква в нея да живеят три милиона души. Това ще доведе до увеличаване на търсенето на енергия, ще повиши необходимостта от изгодни и едновременно с това подходящи жилища, както и потребността от надеждни транспортни концепции. Заедно с модернизирането на града австрийската столица продължава да се гордее със зелените си площи, които с право я нареждат сред най-зелените градове в света.

В  момента в австрийската столица има 280 големи парка и общо над 2000 паркови пространства. Статистиката показва, че на всеки живеещ се падат 120 кв. м зелени площи. Градът има 18 защитени зони на площ около 15 000 хектара.

Общо около 31% от общата площ на Виена са защитени. Най-голямата защитена зона е зоологическа градина „Лайнц“, почти толкова голям е делът на Виена в Националния парк „Донауауен“ – около 5,5% от общата част. Най-известната защитена зона на Виена, защото е и част от все по-популярния в международен аспект градски маратон, е Пратерът. Намира се в средата на града и е част от 7500 хектара гори, с които градът разполага и където има около 80 ендемични животни и растения, споменати в „Програма за защита на видовете и жизнените пространства“.

Зеленината във Виена е навсякъде – даже по сградите. Тези зелени оазиси в градската среда са подходящо място за живот на пойни птички и полезни насекоми и така приближават живота в града до природата. Един от пилотните проекти по озеленяване в австрийската столица е фасадата на отдела по „Чистота”, осъществен преди няколко години. На площ от 850 кв.м. са окачени метални кашпи с обща дължина 2850 м, където са засадени повече от 17 000 многогодишни тревисти растения.

14th Feb2017

СФФ 21: Музикалната кутия на София филм фест

by Черно и Бяло

Класиката изкушава и задължава

Легендарният британски режисьор ТОНИ ПАЛМЪР ще бъде специален гост в София!

БИЙТЪЛС, ЛЕНАРД КОЕН, РОЛИНГ СТОУНС избираш всичко, тези филми са задължителни!

Два музикални филмови шедьовъра на големия британски режисьор Тони Палмър вкючва специалната рублика „Музикална кутия” на XXI София Филм Фест. Филмографията на Палмър наброява над 100 заглавия – от ранните му творби за Бийтълс, Крийм, Джими Хендрикс, Ленард Коен и Франк Запа до известните му портрети на Уолтън, Бритън, Стравински, Мария Калас. Тони Палмър е един от водещите кинорежисьори на музикални документални и исторически игрални филми. Той е носител на повече от четиридесет международни награди, сред които 12 златни медала от Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк, многобройни номинации и награди за БАФТА и „Еми”. Той е единственият двукратен носител на престижната Държавна награда на Италия. През 2010 г. Тони Палмър беше удостоен с Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство.

Визитата на ТОНИ ПАЛМЪР в България се осъществява с любезната подкрепа на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА.

През март фестивалната публика ще има шанса да види едно уникално съчетание на музика и кино. „Вземете някои от най-известните соло изпълнители от 1970-те години – Елтън Джон, Тина Търнър, Бий Джийс, Питър Гейбриъл, Брайън Фери, Род Стюарт, Дейвид Есекс, Лио Сейер, Хелън Реди и Франки Вали. Предложете им да изпеят кавър-версии на някои от най-популярните песни на „Бийтълс”. Прибавете документални кадри от Втората световна война, разказвайки историята на този епичен сблъсък. И ще се получи „Бийтълс и Втората световна война”. Звучи невероятно, нали?”

В далечната 1976 година 20th Century Fox канят Сюзън Уинслоу да режисира музикалния документален филм „All This and World War II”, в който, освен кавъри на Бийтълс, са използвани и кадри от филми на компанията, създавани през 40-те години на ХХ век, както и документален материал, свързан с Втората световна война. При все че филмът е представен извън конкурсната програма в Кан, той претърпява тотален провал – и в очите на критиката, и според малобройните му зрители; разпространителската компания го изтегля от кината след втората седмица на екран и самото му съществуване е поставено под въпрос, тъй като голяма част от копията са унищожени. След като става толкова трудно откриваем (но не само по тази причина), „All This and World War II” придобива култов статус.

Ето какво споделя самият Тони Палмър: „Въпреки факта, че оригиналният филм от 1976 година беше (почти) унищожен, благодарение на безразличието и глупостта на първоначалния му дистрибутор, аз инстинктивно бях усетил, че основната идея, визуалният материал и – разбира се – музиката са прекалено добри, за да изчезнат завинаги!” И ето как една осъвременена версия на идеята, наречена „Бийтълс и Втората световна война II („The Beatles and World War II”, 2016), ще бъде представена пред публиката в София лично от човека, влюбен в музиката на „великолепната четворка”, който приема реализирането на този проект за своя мисия. В този филм Тони Палмър представя „някои от оригиналните записи на кевър-версии на Бийтълс с добавени много нови, непоказвани до момента кадри, както и напълно различна музика”. Той посочва, че филмът съдържа откъси от информационни бюлетини с участието на Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил, Невил Чембърлейн, Джо Кенеди и Адолф Хитлер и поставя акцент върху съвременни събития и теми като войната в Сирия и бежанската криза. Палмър остава верен на стила си – и на вечния стремеж към провокация!

***

Ленард Коен: Bird on a Wireе филм-ода и реверанс към спомена за уникалния поет, писател и музикант, който приключи земния си път в края на 2016 година. Филмът представя важни детайли от европейското турне на великия бард през 1972 г. – заснети, съхранени и пресъздадени от Тони Палмър, въпреки неговия прочутия спор с продуцентите на филма. Филмът въвежда публиката зад сцената, където Ленард Коен просто не забелязва камерата. Тони Палмър получава не само безпрецедентен достъп навсякъде, но и свобода да интерпретира заснетото, както намери за добре… Кинотворбата представя 17 от най-великите парчета на Коен, изпълнени по времето, когато бардът е във върхова форма, и разкрива трудностите и бъркотията, които съпътстват всяко турне. И въпреки несъвършенствата на тогавашната аудио- и звукозаписна технология, според Палмър се е запазило най-важното – духа на времето…

***

Ролинг Стоунс: Оле, Оле, Оле – Пътуване през Латинска Америка” („The Rolling Stones: Ole, Ole, Ole – A Trip Across Latin America”) на Пол Дъгдейл е документален филм, проследяващ турнето на групата в десет града на Латинска Америка през 2016 година. Творбата съчетава изключителни изпълнения на живо с интимния поглед към света на Ролинг Стоунс, като не пропуска да акцентира върху историческия концерт в Хавана, където се оказва, че легендарните ветерани са първата рок група, появила се пред публика, която наброява милион и двеста хиляди души! Филмът е разказ за революционната сила на рокендрола, проследява турнето на бандата, местната култура и уникалната връзка на хората от Латинска Америка и Ролинг Стоунс. Феновете ще видят Мик Джагър, Кийт Ричардс, Чарли Уотс и Рони Ууд и техните хипнотизиращи изпълнения на хитовете, превърнали се в безспорни класики „(I Can’t Get No) Satisfaction”, „It’s Only Rock ‘n Roll”, „Wild Horses”, „Honky Tonk Women”, „Sympathy For The Devil”, „Paint It Black”, „Miss You”…

It’s only Rock ‘n Roll but WE like it”!

Пропуснеш ли тези филми – със сигурност ще съжаляваш!

10th Feb2017

Посещения на деца и младежи във филиалите на Националната галерия през изминалата седмица

by Черно и Бяло

Младежи от Центъра за социална рехабилитация и интеграция „Благовещение“ в столицата посетиха Квадрат 500 на 8 февруари. Посрещнати от уредници от образователния център на Националната галерия, те разгледаха част от експозицията и рисуваха в залата с произведения на Владимир Димитров-Майстора. В книгата за впечатления един от тях написа от името на групата: „Благодарим Ви и до нови срещи!“ Подготвя се късометражен филм за този център, който предстои да бъде излъчен по БНТ 1 на 15 март от 22:30 ч. в предаването „В кадър“.

Сградата на Квадрат 500 е приспособена за хора с физически увреждания и улеснява включването им в културния живот. Националната галерия и Фондация „Графия“ откриха през октомври миналата година специална експозиция за посетители с нарушено зрение, наречена „Докосни галерията“. В зала до книжарницата тактилни карти с аудио описания на български и английски език представят живописните шедьоври от националната колекция: „Автопортрет“ на Захари Зограф, „Ръченица“ на Иван Мърквичка, „Река Ерма край Трън“ на Никола Петров, „Жътва в Чепинско“ на Иван Ангелов. След броени дни там ще бъдат поставени и тактилни карти по индийски илюстрации от началото на ХІХ век и две бронзови фигури на Буда и Вишну. Към тази специфична галерия са още скулптурите: „Майка“ на Иван Лазаров – в централно фоайе, „Майка с дете“ на Кирил Шиваров – в зала 11, „В отпуск“ на Ангел Спасов – в зала 12, „Дух и материя“ на Андрей Николов – в зала 13.

Филиалите на Националната галерия в междусрочната ваканция се изпълниха с малки ученици. Деца от Образователния център „Лекси“ имаха възможността да се запознаят с експозициите в Двореца. Особено внимание те обърнаха на „НЕ/ПОЗНАТИ от Златния фонд на колекцията на ОББ“, като участваха в игратата „Детектив в изложбата“.

На 9 и  10 февруари ученици от Средното художествено училище за приложни изкуства „Св. Лука“ посетиха ретроспективната изложба в Двореца по повод на 110 години от рождението на българската дама на модерното изкуство Вера Недкова. Мащабното представяне на нейното творчество продължава до 26 февруари 2017 година.

10th Feb2017

СФФ 21: Март е пролет, март е кино!

by Черно и Бяло

Всяка година стартира с мисъл за нещо ново, амбиция да откриеш нови посоки, нови места, нови измерения… За екипа на София филм фест всяка година стартира с мисълта за новата програма – и всички онези страхотни, премиерни, важни и интригуващи филми, които имаме шанса да споделим с публиката. Март е месецът на „творческия град на киното” София, когато зрителите празнуват своите срещи с филмите на София Филм Фест. През 2017 това ще се случи за 21-ви път!

Международният филмов фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ (Sofia International Film Festival), извоювал с годините признанието на световната кинообщност, акредитиран от FIAPF и включен в класацията на сп. „Variety” с 50-те световни топ-фестивала като значим кинофорум в Централна и Източна Европа, ще се срещне за 21-ва поредна година с вярната си публика и многобройните международни гости – в София през МАРТ ще бъдат представени най-актуалните творби от световното и българското кино.
Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община, в партньорство с Министерство на културата, Националния филмов център и Националния дворец на културата, с подкрепата на програмата Творческа Европа (Creative Europe) на Европейския съюз, национални и чуждестранни културни институти, спонсори, партньори и приятели.
Официалното откриване на 21-ия София Филм Фест е на 9 март. Церемонията по награждаването ще се състои на 18 март. Програмата на фестивала, заедно с традиционните издания в Бургас, Пловдив и Варна, ще продължи до 31 март. Специална програма в Дома на киното, свързана с ретроспективи и други събития, ще „подгрее” фестивала от 1 март. Програмата съдържа повече от 150 пълнометражни игрални и документални заглавия, както и над 20 късометражни филма.

Билети

Знаете как да стигнете до всички творби в програмата ни – БИЛЕТ в КЕН е Вашият сигурен пропуск за Света на киното през Март! За четвърта година той ще е отново навсякъде около Вас – седмици преди началото на фестивала! Ще откриете своя БИЛЕТ за КИНО на местата, на които пазарувате, в магазини за подаръци, книжарници, барове и още много локации, където дори не предполагате…

За ВТОРА, поредна година Лидл България е ГЕНЕРАЛЕН СПОНСОР на София Филм Фест. Партньорството е отражение на цялостната политика на компанията да подкрепя българската култура и изкуство.

 За 14-и път ще се проведе конкурсът за Наградата Джеймисън за български късометражен филм (JAMESON SHORT FILM AWARD). Победителят ще бъде определен от Международното жури на фестивала. Тази награда традиционно провокира много млади кинематографисти в България да представят своите филми и специално да създадат творби за участие. От 2003 г. носители на наградата са били Иван Русев, Светла Цоцоркова, Драгомир Шолев, Андрей Цветков, Николай Тодоров, Петър Вълчанов, Борис Десподов и Андрей Паунов, Николай Василев, Павел Веснаков, Неда Морфова, Кольо Карамфилов, Антония Милчева, Тома Вашаров. Много от наградените и номинираните режисьори впоследствие създадоха филми, взели участие на престижни международни кинофоруми.

През 2017 година селекционната комисия е в състав Кристина Грозева – режисьор, Иван Бърнев – актьор, Александър Станишев – оператор, Анастас Пунев – киноспециалист, Тома Вашаров – режисьор, носител на наградата JAMESON за 2015 година. Те определят 12-те финалисти от кандидатствалите над 60 филма. Наградата е на стойност 6 000 евро, осигурена за поредна година от Jameson Irish Whiskey, и ще бъде връчена на режисьора на филма-победител.

Представяме на вашето внимание някои от акцентите на СФФ 2017:

За 15-и път международно жури ще определи фаворита за Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община.

Сред конкурсните филма са:

  • „Безбог” („Godless”, 2016) – България-Дания-Франция, режисьор Ралица Петрова
  • „И после светлина” („Light Thereafter”, 2017) – България-Белгия, режисьор Константин Божанов
  • „Христо” („Hristo”, 2016) – България-Италия, режисьори Григор Лефтеров и Тодор Мацанов
  • „Сняг” („Snow”, 2017) – Турция, режисьор Емре Ердогду
  • Moon Dogs” (2016) – Великобритания, режисьор Филип Джон
  • „Къща без покрив” („Haus Ohne Dach”, 2016) – Германия-Ирак-Катар, режисьор Солин Юсеф
  • „Реквием за госпожа Й.” („Requiem for Mrs.J”, 2017) – Сърбия, режисьор Боян Вулетич

В трите български филма нашата страна е копродуцент- дава възможността на българския креатив да има голям принос. Така се създават връзки и контакти с професионалисти. Известният наш режисьор Стефан Командарев, продуцент на „Кучета” – на режисьора Богдан Мирика, с участието на Франция, Румъния, България, Катар, сподели за новия си филм- разказ на шестима таксиджии: „…стана възможен, копродукция България, Германия, Македония. Даваме, но и на нас ни дават.”

София Филм Фест се открива на 9 март в Зала 1 на НДК с официалната премиера на най-новия игрален филм на творческия тандем Петер Бросенс и Джесика Удуърт – „Белгийският крал”. Мащабната копродукция между Холандия, Белгия и България имаше своята премиера в конкурсната програма „Хоризонти” на най-стария филмов фестивал в света – Венецианският. Филмът почти изцяло е заснет в нашата страна, като български продуценти са Арт Фест – Мира Сталева и Стефан Китанов. Българското финансиране на „Белгийският крал” е осигурено от ИА „Национален филмов център”. Проектът е подкрепен от филмовите фондове на Белгия и Холандия, Евроимаж и Програма МЕДИА на Европейския съюз. „Белгийският крал” всъщност е пародия на документален роуд муви, разказващ за своенравен монарх, който предприема авантюристично пътешествие през Балканите на път към своето разпадащо се кралство. В главната роля е актьорът Петер Ван ден Бегин („Петият сезон”). Останалите роли се изпълняват от Брюно Жорис („Петият сезон”), Титус де Воогт („Steve + Sky”) и Люси Дебе („Melody”). Нина Николина играе българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е зам. шефът на турските тайни служби. В „Белгийският крал” участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и други.

Изминалата 2016 година доказа за пореден път от какво голямо значение за развитие на родната киноиндустрия е участието на България в международни копродукции – това е прекрасна възможност за страната ни да бъде представена на филмови фестивали от световна величина. Пример за такъв филм, представен в конкурсната програма „Особен поглед” в Кан, е „Кучета” на румънския режисьор Богдан Мирика, „обещаващ дебют, който умело смесва криминалния жанр с елементи от уестърна, представяйки конфликти в съвременна Румъния”. Творбата е копродукция между Фpанция, Рyмъния, Бългаpия и Катар, като продуценти от българска страна са Стефан Командарев и Катя Тричкова („Арго филм”), а продукцията е осъществена с подкрепата на ИА „Национален филмов център”.

Един от основоположниците на Новата вълна в румънското кино Кристи Пую ще бъде президент на Международното жури, което ще определи носителя на Голямата награда „София – град на киното”. Режисьорът лично ще представи пред българската публика най-новия си филм „Сиераневада”, както и още две свои творби – „Аврора” и легендарният „Смъртта на господин Лазареску”, стартирал от София Мийтингс и привлякъл вниманието на световната кинообщност върху румънското кино.

В рубриката „Големите награди” традиционно включваме филми, спечелили най-важните призове от водещите кинофестивали в света. Сред заглавията в програмата са „Аз, Даниел Блейк” на Кен Лоуч („Златна палма”, специалната награда на Екуменическото жури, „Кучешка палма” – Кан ’16, Локарно ’16 – Наградата на публиката); „Тони Ердман” на Марен Аде (с номинация за чуждоезичен „Оскар”, Наградата LUX на Европейския парламент за 2016 година, с пет награди на Европейската филмова академия, сред които и приза за най-добър филм); The Woman Who Left на Лав Диаз („Златен лъв” от Венеция ’16); Its Not The Time of My Life на Саболч Хайду („Кристален глобус” от Карлови Вари ’16), който ще бъде представен лично от неговия режисьор, актрисата Оршоя Тьорок-Илеш и продуцента Андраш Мухи; „Най-щастливият ден в живота на Оли Маки” на Юхо Куосманен (Голямата награда в конкурса „Особен поглед” в Кан, наградата на FIPRESCI за Европейско откритие на Европейската филмова академия) и още много други.

Сред гала-премиерите на 21-вия София Филм Фест ще бъдат още и най-новия филм на Паоло Вирдзи „Лудетини” („Like Crazy”), както и продължението на прочутия документален епос „Походът на императорите” – „Императорът” („L’empereur”) на Люк Жаке.

В „Киното днес – големите майстори” отново ще предложим на публиката най-новите филми на утвърдени имена от световното кино, повечето от тях отличени с престижни международни награди. В програмата присъстват заглавия като „Рай” на Андрей Кончаловски (с награда за най-добър режисьор от фестивала във Венеция’16); „Франц” (Frantz) на френския майстор Франсоа Озон, под чиято режисура Паула Беер спечели наградата за най-добра млада актриса във Венеция ’16; „Другата страна на надеждата” (The Other Side of Hope) – най-новият филм на легедарния финландски режисьор Аки Каурисмаки ще бъде представен в България непосредствено след премиерата му в програмата на Берлинале ’17; „Сладки сънища” (Sweet Dreams) на Марко Белокио, „Непознатото момиче” (The Unknown Girl) на братя Дарден, „Земя на боговете” (Dev Bhoomi) на Горан Паскалевич, също ще се срещнат с публиката у нас след като привлякоха вниманието на зрители и киноспециалисти в Кан, Торонто и други престижни фестивали по света. Прочутият сръбски режисьор ще бъде един от специалните гости на София Филм Фест 2017.

Разбира се, това не е всичко – ще има още много детайли по филмите и програмата, които да споделяме с Вас и през февруари!

По традиция в рубриката „Ново българското кино” ще бъдат представени игралните филми, завършени след март 2016, и документални премиери. Очаквайте рекордно количество български филми на фестивала, повечето от които премиерни! Българската програма е с подкрепата на Обединена българска банка.

Балканският конкурс ще включва топ-заглавия от региона, а в партньорство с „Домейн Бойар” за шеста поредна година ще представим кино-гурме програма.

Ето и ВАЖНАТА НОВИНА в днешния ден – София Филм Фест ще отдаде почит към ролята и значимостта на жената творец в киноизкуството. Няколко знаменити жени на българското и световното кино ще получат Наградата на София на Столична община. Сред тях е световно признатата българска документалистка Адела Пеева, която тази година празнува 70-годишен юбилей и 45 години творческа работа. Адела е носител на многобройни престижни национални и международни награди и е единственият режисьор в българското кино с две номинации за Наградата на Европейската филмова академия за документален филм за „Чия е тази песен” и „Развод по албански”.

На XXI София Филм Фест се очакват над 250 чуждестранни гости. Голяма част от тях ще дойдат специално за 14-ото издание на София Мийтингс, което по традиция ще събере европейския елит във филмовата индустрия. Проектите за първи, втори и трети игрални филми ще бъдат представени пред професионална публика – представители на филмови фондове и институции, продуценти, дистрибутори, разпространители, журналисти. Родните и регионалните филми ще бъдат прожектирани пред фестивални селекционери и сейлс компании. Партньори на София Мийтингс са: Producers Network, Cannes Market, Crossroads, Mediterranean Coproduction Market, Mediterranean Film Institute, Moscow Business Square, EAVE, Hungarian Filmlab, Focusfox Studio (Унгария), Synchro Film, Video & Audio (Виена), Yapimlab (Турция), Medienboard Berlin-Brandenburg, MDM, FilmFestival Cottbus, Connecting Cottbus, Фондация Робърт Бош, Ню Бояна, Europa Distribution, Europa Cinemas.

За поредна година фестивалните прожекции са предвидени в НДК-Зала 1, Кино Люмиер, Дома на киното, кино Одеон, Euro Cinema, културен център „G8”, Зала „Славейков“ на Френския културен институт, Културен център на Софийския университет „Св.Климент Охридски”, кино „Влайкова”, CINEMA CITY Mall of Sofiа, CINE GRAND City Center Sofia, ARENA Deluxe Bulgaria Mall и.

Основните цени на билетите са 8,00 / 6,00 лв. 

  • Кои ще бъдат филмите в международните конкурси?
  • Кои ще бъдат 12-те претендента за Наградата Jameson?
  • Кои режисьори ще представят лично филмите си в София?
  • Кои ще бъдат членовете на международните журита?
  • Какви извънредни музикални събития сме предвидили?
  • Коя държава ще бъде на фокус тази година?
  • Какви съвместни събития с Гьоте-институт да очаквате?

36 са дните, които остават до 9 март – бъдете сигурни, че ще научите отговорите на тези и още много други въпроси!

Адела Пеева ще получи Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното

Преди броени дни Адела Пеева отбеляза своя 70-годишен юбилей. 45 години от житейския й път са посветени на киното.

Нейните документални творби „Чия е тази песен?” (2003) и „Развод по албански” (2007) и до днес са единствените български филми с номинации от Европейската филмова академия (EFA) за най-добър документален филм.

Адела Пеева е от онези смели творци, които успяват да претворят човешката история в кинодокумент на времето, да открият уникални съдби и да ги претворят в увлекателен разказ, който да трогне зрителите… Сред многобройните си документални филми, Адела Пеева има и игрален филм – „Съседката” (1988), избиран на два пъти от зрителите на БНТ за един от 50-те любими български филми в класация 50 години БНТ, както и един от стоте любими български филма в класацията по повод 100-годишнината на българското кино.

Адела Пеева е родена в Разград. Завършва кино- и телевизионна режисура в Академията за театър, филм, радио и телевизия в Белград през 1970 г. Работи  за телевизионни програми като режисьор в бивша Югославия. След завръщането си в България, тя е ангажирана с проекти като режисьор в Студия за документални филми „Време” и реализира над 50 филма. „Майки” (1981), удостоен с награда „Сребърен Ритон”, и „В името на спорта” (1983), носител на Наградата на критиката на Националния фестивал за неигрални филми „Златен Ритон” в Пловдив, са забранени от властите и излизат на екран едва след промените през 1989 година, когато са показавани многкратно у нас и в чужбина.

(Бележки на редактора Мариана Енева.По онова време на забранените филма се роди и действа родолюбивата програма „Кино и училище”. Тогава работех като киноспециалист във Второ ЕСПУ „акад. Емилиян Станев. , където учениците от първи до 11 клас гледаха умно и стойностно кино , участваха в кръжоци и притежаваха първата видео система „Уматик”. С горен курс организирах вълнуваща среща с Адела Пеева и децата с удоволствие и интерес изгледаха забранените й филми „Майки”, „За хората и платната”,  „В името на спорта”. След прожекцията дълго разговаряха с режисьорката и задаваха въпроси… Колкото до игралния филм „Съседката”, направих репортаж, още когато се снимаше  в Кюстендил- имах късмета да интервюирам Велко Кънев, светла му памет, Калин Арсов и самата Адела Пеева. Радвам се за наградата и за признанието на талантливия творец. Тя отдавна заслужава тази почест!)

„Правенето на самия филм и това, че даваш думата на хора, на които никой не им я е давал преди, действа като катарзис. И за мен, и за тях. Така че след това аз се чувствам добре. Изпълнила съм нещо, което е трябвало да направя.”

След 1991 година режисьорката създава продуцентска къща „Адела Медия”, която реализира над 30 документални филма в сътрудничество с партньори от Германия, Холандия, Швейцария, Финландия, Дания, Белгия, Швеция и Турция и телевизионните канали ZDF/ARTE, RBB/ARTE, RTBF, WDR, YLE/TV1, TV-Facta, Synevizion Film. Адела Пеева не спира да работи активно по различни идеи за филми, които получават подкрепа от програмите Eurimages, Media Plus Programme, Програма МЕДИЯ, Фондацията KulturKontakt Austria, от фонда Jan Vrijman, фонда за документално кино СОРОС.

Сред документалните проекти, реализирани от „Адела Медия”, са „Къща върху камък, къща върху пясък” (1998), „Излишните” (1999), създадени с финансовата подкрепа на Национален филмов център и в партньорство с чужди компании.

Със сигурност едно от най-емблематичните заглавия с авторския подпис на Адела Пеева е филмът „Чия е тази песен?” (2003) – копродукция на България, Германия, Белгия, Финландия, Дания и Холандия, получил номинация на Европейската филмова академия за най-добър документален филм за 2003 година. „Чия е тази песен?” е представен в програмите на 50 международни филмови фестивали, между които „Трайбека” в САЩ и IDFA в Холандия, отличен е със 17 национални и международни награди. Голям е успехът и на следващия филм на режисьорката – „Развод по албански” (2007), с над 30 фестивални участия у нас и в чужбина, удостоен с 12 награди.

Всеки филм, всеки проект е съдба за себе си. Когато започвам да правя документален филм, аз се ръководя от максимата, която научих още в Академията в Белград – „ако направиш един лош филм, след това няма да има друг!” Принципът беше такъв – всеки филм трябва да стане добър, защото струва пари, ако не шансът ти да продължиш със следващ проект, е малък! С тази философия се върнах в България. И наистина всеки филм, който започвам, се оказва предизвикателство, което ме води по пътя

През 2010 година Адела Пеева завършва филма „Кметът”, показан с голям успех на София Филм Фест (носител на Наградата на град София за ярко постижение в областта на киното, Награда за режисура на фестивала „Златен ритон”, Наградата за най-добър документален филм на Българската филмова академия), а през 2013 година е готов „В търсене на Списаревски”.

През 2011 година Адела Пеева е специален гост на Фестивала в Кан, като един от 20-те изтъкнати европейски режисьори, поканени за честването „20 години програма МЕДИА”. Българската документалистка е член на Европейската филмова академия (EFA) и на Изпълнителния комитет на Федерацията на Европейските режисьори (FERA). Била е член на журита на фестивали в Кан, Берлин, Локарно, Сараево, Мумбай и Европейската филмова академия за документално кино. През 2009 година е председател на журито за документално кино на София Филм Фест. Адела Пеева е участвала в много срещи, конференции и семинари във Финландия, САЩ, Ирландия и Италия, била е гост преподавател е в Университетите на Оклахома и Лойола, Ню Орлеанс, САЩ през 2009 година.

През 2012 г. Адела Пеева е удостоена с орден „Златен век” за цялостен принос към българското кино и култура.

През 2015 г. Адела Пеева създава сайт, посветен на жените режисьори в българското игрално кино (http://jeni-bg-kino.com/).

„За мен в документалното кино човекът е в основата на всичко – съдбата му, неговата история, неговият разказ. Има толкова хора, които като че ли са ме чакали или са чакали някого другиго, но съм отишла аз… Аз нямам отрицателни герои. Ако някой не ми харесва, дори да е много положителен човек, не мога да го направя герой на свой филм. Но, дори да е негативен, ако е Характер, с главно Х, образ, така му се е стекъл животът, така Господ го е създал – тогава да. И той усеща, че въпреки че е „лошият”, аз го уважавам, поставям го наравно с другите и с мен.”

„Сладки сънища” на Марко Белокио в програмата на София Филм Фест 2017

Според критиката „Сладки сънища” е най-емоционалният филм на Марко Белокио. Италианският майстор на киното адаптира популярния биографичен роман на Масимо Грамелини за журналист, завладян от спомените за майка си, която умира, докато той е още дете. Спомените са ключов елемент в „Сладки сънища” и Белокио постепенно съживява тези моменти, гравирани в съзнанието на Масимо (Валерио Мастандреа) – спомените за майката, която внезапно и жестоко му е отнета. Тази загуба, предадена като разказ далеч от евтината мелодрама, оставя незаличим отпечатък в цялостното развитие на журналиста. Работата му като репортер го води на различни места по света, работи по различни теми – спорт, войната в Босна. Връзките идват и си отиват – до появата на жената, която може да замести майка му…

Забележителната кариера на Марко Белокио като режисьор на внушителен брой игрални, документални, късометражни и телевизонни филми минава през различни теми и жанрове. Кинотворбите му го нареждат сред най-важните италиански режисьори, заедно с Бернардо Бертолучи и Пиер Паоло Пазолини.

Роден през 1939 година в Пиаченца, Италия, през 1959 Марко Белокио прекъсва следването си по философия и се записва в Експерименталния център по кино в Рим. През 1961 и 1962 година продуцира три късометражни филма, след което се мести в Лондон, където посещава Училището по изящни изкуства „Слейд”. Става известен още с първия си филм – „Юмруци в джобовете”, показан през 1965 година на фестивала в Локарно. За филма си „Китай е близо” („La Cina è vicina”, 1967) получава специалната награда на журито на Фестивала във Венеция, а през 2011 година е награден отново там със „Златен лъв” за цялостно творчество.

Още шест впечатляващи кинозаглавия влизат в Международния конкурс на 21-ия София Филм Фест

Дванадесет първи или втори филма ще се състезават за Голямата награда „София – Град на киното”, осигурена от Столичната община. Преди десет дни представихме шест от филмите, сред които фигурират – за първи път в конкурсната програма на София Филм Фест! – три български заглавия, а днес идва ред на останалите шест.

  1. „Моето щастливо семейство” („My Happy Family”, Германия-Грузия-Франция) е вторият филм на режисьорите Нана Евктимишвили и Симон Грос след впечатляващия им дебют „В разцвет“ („In Bloom”).
    Това е история, заснета изцяло от ръка, която се случва в патриархално общество – три поколения от едно обикновено грузинско семейство съжителстват дълги години под един покрив. Но  всички са шокирани, когато 52-годишната Манана решава да напусне къщата на родителите си и да заживее сама. Без семейство и съпруг, нейното пътуване към неизвестното започва въпреки предразсъдъците на околните…
    „Един прост, донякъде светски сцанарий, който в ръцете на двама талантливи режисьори и страхотен актьорски състав, оживява подобно на малка, гръцка трагикомедия” („The Hollywood Reporter”).
  2. „Реквием за г-жа Й.” („Requiem for Mrs. J., Сърбия-България-Македония) по думите на режисьора Боян Вулетич е „черна комедия за жена, която иска да се самоубие, но заради корупцията и бюрокрацията в Сърбия, не може да направи дори това. Филмът също така е семейна драма, изпълнена с много емоция и любов. В известен смисъл, докато в даден момент не стигнем до смъртта, не можем да започнем да живеем отначало.”
    На кинофестивала в Карлови Вари проектът спечели наградата в селекцията „Works in Progress”. Български копродуцент на филма е Павлина Желева („Геополи”).
  3. „Стига си ми гледал в чинията” („Quit Staring at My Plate”, Хърватия-Дания) е дебютът на младата хърватска режисьорка Хана Юшич.
    „До известна степен това е приказка за една млада жена, живяла заедно с безразличната си майка, умствено изостаналия си по-голям брат и тираничния си баща, който цял живот е управлявал всичко у дома, – пише The Hollywood Reporter.  – Когато авторитарният глава на семейството получава инсулт, 24-годишната дъщеря (дебют на актрисата Миа Петричевич) излиза от черупката си, за да се приспособи към новата роля на единствената, която отговаря и се грижи за прехраната на семейството.
    Въпреки че историята е заснета с много потенциал и възможности, Хана Юшич не спира да търси правилният тон и посока за нейната кинотворба, смесвайки добре набелязани сцени с по-карикатуристичното представяне на семейните взаимоотношения.”
  4. С „Лошо влияние” („Bad Influence”, Чили) режисьорката Клаудиа Хуайкимила хвърля светлина върху проблемите на индианския народ Мапуче, част от който е и самата тя, като се опитва да представи историята отвън. Дебютът й в пълнометражното кино изследва живота и невероятното приятелство на двама тийнейджъри – единият е непокорен младеж, а другият е Мапуче, който не може да бъде приет от народа си, защото е различен.
    „Когато започнете да съдите тийнейджърите от „Лошо влияние”, – споделя пред „Variety” Хуайкимила. – Затваряте много врати и възможности, които могат да им помогнат да променят обстоятелствата, в които се намират. Мапуче често са възприемани и представяни, даже и от медиите, като терористи, което кара местните да се страхуват и да отхвърлят собственото си наследство. Като представител на народа Мапуче често съм се сблъсквала с това. Вярвам, че именно изолирането и чувството на безсилие и неудовлетвореност, насъбрани през годините, имат своите последствия. Точно това недоволство ръководи действията на тийнейджърите и хората Мапуче, които виждат родителите си и правителството на Чили да затварят недоволната младеж в поправителни центрове. Във филма исках да се поставя едновременно на мястото и на обезпокоения тийнейджър, и на Мапуче и да видя как те търсят своето място в света, когато обществото ги е отритнало.”
  5. „Последното семейство” („The Last Family”, Полша) на режисьора Ян Матушински проследява историята на известното арт-семейство Бекшински. Филмът ги „следва” повече от 30 години, през успехи и неуспехи, опити за самоубийство и поредица от смъртни случаи, докато те се опитват да направят възможно най-доброто за всеки един член на семейството, въпреки някои наистина неблагоприятни обстоятелства.
    „Последното семейство” е честен  опит за документален портрет с голяма доза художествени елементи. „Ян Матушински е направил безспорно тъжен филм, но семейната любов и горчивият хумор му пречат да бъде депресиращ”, пише критиката. „Последното семейство” е забележителна история!”, възкликват медиите.
  6. „Отвъд тишината” („Beneath the Silence”, Израел) на режисьорите Ерез Мизрахи и Сахар Шавит разказва за това как един войник, участвал в шестдневната война в Израел през 1973 година, трябва да живее с посттравматичния стрес. Младата му жена и 10-годишният им син страдат заради неговото дистанцирано мълчание и опитват всичко, за да го върнат към нормалния живот.
    „Филмът не е автобиографичен, но е много личен. Разказ за белезите от всичко онова, което сме преживели в нашето детство”, споделят Ерез Мизрахи и Сахар Шавит.

Международен конкурс за първи и втори игрални филми на 21-ия София Филм Фест

  • „Безбог” („Godless”) – България-Дания-Франция, режисьор Ралица Петрова
  • „И после светлина” („Light Thereafter”) – България-Белгия, режисьор Константин Божанов
  • „Къща без покрив” („Haus Ohne Dach”) – Германия-Ирак-Катар, режисьор Солин Юсеф
  • „Лошо влияние” („Bad Influence) – Чили, режисьор Клаудиа Хуайкимила
  • „Моето щастливо семейство” („My Happy Family”) – Германия-Грузия-Франция, режисьори Нана Евктимишвили и Симон Грос
  • „Отвъд тишината” („Beneath the Silence”) – Израел, режисьори Ерез Мизрахи и Сахар Шавит
  • „Последното семейство” („The Last Family”) – Полша, режисьор Ян Матушински
  • „Реквием за г-жа Й.” („Requiem for Mrs. J.) – Сърбия-България-Македония, режисьор Боян Вулетич
  • „Сняг” („Snow”) – Турция, режисьор Емре Ердогду
  • „Стига си ми гледал в чинията” („Quit Staring at My Plate) – Хърватия-Дания, режисьор Хана Юшич
  • „Христо” („Hristo”) – България-Италия, режисьори Григор Лефтеров и Тодор Мацанов
  • Moon Dogs– Великобритания, режисьор Филип Джон

Мариана Енева

05th Feb2017

Очакваме първите кокичета и XXI София филм фест

by Черно и Бяло

„Белгийският крал” открива XXI СФФ

Копродукцията на Белгия, Холандия и България – с премиера в Зала 1 на НДК на 9 март

„Белгийският крал” е четвъртият игрален филм на Джесика Удуърт и Петер Бросенс („Хадак/Khadak” – Венеция 2006, „Златен лъв на бъдещето”; „Алтиплано/Altiplano” – Кан 2009, Седмица на критиката; „Петият сезон/The Fifth Season” – Венеция 2012, Международен конкурс, наградите Green Drop и Young Cinema Award).

Създаването на кинотворбата е провокирано от статия във в. „Таймс”, описваща преживяванията на президента на Естония, който при изригването на вулкана Ейяфятлайокутъл се придвижва с лека кола от Истанбул до Талин.

Един вулкан в Исландия изригна и се роди една идея – да пратим белгийския крал в Истанбул, да развихрим природно бедствие, да разпалим политическа криза и да го натирим на сухопътно пътешествие инкогнито към дома, което включва сблъсъци, премеждия и велики моменти. Иначе казано, същността на комедията е в попадането на неочаквани места”, – споделят двамата режисьори. – Трудното беше как точно да разкажем тази приказка… За да подсилим автентичността и спонтанността, често карахме актьорите да импровизират и освен това снимахме всичко в хронологичен ред. Ситуациите във филма стават все по-скандални, но същевременно остават възхитително правдоподобни. Резултатът е Белгийският крал” – пародия на документален роуд муви, разказващ за своенравен монарх, изгубен на Балканите.

В ролята на краля е белгийският актьор Петер Ван ден Бегин („Петият сезон”). Останалите главни роли се изпълняват от Брюно Жорис („Петият сезон”), Титус де Воогт („Steve + Sky”) и Люси Дебе („Melody”). Нина Николина влиза в ролята на българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е зам. шефът на турските тайни служби. Холандският режисьор Питер ван дер Хауен е в ролята на документалиста Дънкан Лойд, а сръбският актьор Горан Радакович („Ягода в супермаркета”) е бивш шампион по стрелба, снайперист от Сараево и любител на птиците. Филмът е заснет почти изцяло в България, в него участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и други.

Продуценти от българска страна са Мира Сталева и Стефан Китанов. „Участието на България в копродукции е шанс страната ни да бъде представена на най-високо ниво на международните кинофоруми. „Белгийският крал” е потвърждение на това – България е във Венеция.” – това каза Стефан Китанов по повод представянето на филма на най-стария кинофестивал в света в основната конкурсна програма „Orizzonti”.
„Този филм е класически „mockumentary” (псевдо-документален филм), който съчетава умело сатирата в изказа с по-дълбоки послания, – пише за него сп. „Варайъти. – „Белгийският крал” е възхитителен – изненадващо уважителна закачка към несъвместимостта на монархията със съвремието, с Белгия и с Балканите. „Белгийският крал” попада в жанра „роуд муви”, разчита се на камера от ръка (но само изглежда така), нестандартно кадриране и откриване на абсолютно нетрадиционни места и декори за снимки. Трудно е да си представим зрители, които не биха прегърнали с удоволствие този внимателен и шеговит киноразказ.“

„Белгийският крал” е продукция на Bo Films (Белгия – Фландрия) в копродукция с Entre Chien et Loup (Белгия – Валония), Topkapi Films (Холандия) и Арт Фест (България). Оператор на филма е Тон Петерс, художник е Сабина Христова, художник по костюмите – Ека Бичинашвили, гримът е дело на Петя Симеонова, а изпълнителни продуценти са Светла Цоцоркова и Надежда Косева („Фронт филм”).

Българското финансиране на „Белгийският крал” е осигурено от ИА „Национален филмов център”. Проектът е подкрепен от филмовите фондове на Белгия и Холандия, Евроимаж и Програма МЕДИА на Европейския съюз.

Световната премиера на филма бе на 73-ия кинофестивал във Венеция. Оттогава досега филмът е участвал с успех в програмите почти 20 фестивала по целия свят, сред които Бусан, Палм Спрингс, Сао Пауло, Солун, Дубай, Талин.

Българската премиера ще бъде на официалното откриване на XXI София Филм Фест на 9 март в Зала 1 на НДК.

Носителят на Златна палма „Аз, Даниел Блейк” на XXI София Филм Фест!

Най-новият филм на майстора на социалното кино Кен Лоуч ще бъде представен на публиката в България през март.

Кен Лоуч отново беше удостоен с престижната „Златна палма” в Кан – десет години след „Вятърът в ечемичените ниви”. „Аз, Даниел Блейк” има в актива си още десетки награди от различни филмови форуми и предава историята на един възрастен дърводелец, чийто живот се разпада на парчета в огромното море на бюрокрацията. Създаден с хумор, топлина и отчаяние, филмът е безкомпромисен – пленява с естествената простота на разказа, близка до минимилизъм, запазена марка за филмите на Кен Лоуч и неговото социално кино. Малко след успешното представяне на филма в Кан, британският вестник „Гардиън” публикува дълга статия, в която хора от различни сфери на живота споделят мнения за филма. Упрекаван от едни, че е прекалено дидактичен, хвален от други зрители за своята чиста автентичност, „Аз, Даниел Блейк” не остава никого безразличен. Израз на загриженост към все по-обедняващите обикновени хора, историята се превърна в полемичен разказ за сблъсъка със системата на един обикновен човек – Даниел Блейк (в ролята Дейв Джоунс). Сред абсурдната джунгла от сиви офиси и досадни чиновнци, осигуряващи помощи за безработни и хора в неравностойно положение, Даниел се сприятелява с Кейти (Хейли Скуайърс), самотна майка на две деца в подобна ситуация. Двамата решават, че е по-честно да не се играе по правилата на бюрократичния свят и да не бъдат фалшиви…

 „Често си припомням една стара фраза: „Агитирайте, образовайте, организирайте”. Сигурен съм, че не може да образовате толкова много, колкото би ни се искало, но пък може да задавате въпроси; като цяло е трудно да организирате чрез филмите си, но със сигурност може да агитирате. Аз мисля, че да агитираш е голяма цел, защото да бъдеш самодоволен за неща, които са нетърпими, е просто неприемливо. Герои в капан от ситуации, на които се налага да разрешат сложни конфликти – това е същността на драмата. И ако ти можеш да откриеш драма в нещата, които са не само универсални, но също така имат отношение към случващото се в момента в света, толкова по-добре. Мисля, че гневът може да бъде много конструктивен – гневът, който оставя публиката с усещането за нещо неразрешено като проблем, с някакво предизвикателство, той може да свърши добра работа.” Кен Лоуч

Най-новият филм на Аки Каурисмаки „Другата страна на надеждата” пристига директно след Берлинале на XXI София Филм Фест

Премиерата на най-новия филм на прочутия финландски режисьор е на 67-ото издание на Берлинале (9-19 февруари 2017) – в конкурсната програма той ще се състезава за престижната „Златна мечка”.

„Другата страна на надеждата” е вторият от замислената трилогия филми, посветени на пристанищни градове, която Аки Каурисмаки започва през 2011 година с „Хавър”. Историята е за един пътуващ търговец, чиито път се пресича с този на сирийски бежанци. Филмът беше заснет през есента на 2016 година във финландската столица Хелзинки. Аки Каурисмаки е най-известният съвременен финландски режисьор, добре познат и на българските зрители със своя автентичен авторски стил – той прави филмите си по собствени сценарии и ги продуцира със създадената от него самия компания Sputnik Oy.

Аз правя простички филми – целта е да са толкова ясни и гъвкави, че да бъдат разбираеми и без превод, дори от бабите в китайската провинция. Това е моята стратегия – оставям образите да говорят. Бихте искали вашите послания да бъдат разбрани в света? Тогава опитайте да създадете филм за международната публика – това е най-добрият начин всеки да види през очите ви света, в който живеем.

Както е казал Достоески – „Наблюдвайте хората. Така ще ги опознаете и разберете по-добре. Аз съм просто нравствен човек, не съм моралист, и не намирам никакъв смисъл да снимам филми без нравствено послание... Почитател съм на Бресон… за мен той е Бог! Неговият начин да разказва истории е уникално прост и в същото време гениален.

Филмът на двукратните носители на „Златна Палма” Жан-Пиер и Люк Дарден „Непознатото момиче” – със специална премиера на XXI София Филм Фест

„Непознатото момиче” на Жан-Пиер и Люк Дарден („Детето”, „Розета”, „Два дни, една нощ”), който беше представен с голям успех в Кан преди броени месеци, може и да прилича на алегория за европейската криза с мигрантите, но режисьорите отричат да отправят послание. Почитатели на социално-реалистичните сюжети за аустайдери в белгийското общество, те предлагат на зрителите смел разказ, изпълнен с мистерии и загадки.

Историята проследява д-р Джени Дейвин (Адел Хенел), работеща в малка клиника, която се включва в разследването на смъртта на една непозната девойка, но осъзнава, че е единствената, която се интересува от истината. Както във всеки филм на братята Дарден, и тук животът се оказва свещен…

Люк Дарден: Започването на нов проект винаги е различно, особено когато си на възраст. Вече има доста неща, които сме изоставили или от които се отказваме – този процес напредва все повече с възрастта. Когато започваме нов проект, ние говорим отново за всичко, което сме оставили след себе си като вече създадени филми. Говорим много, а понякога и го преоткриваме. „Непознатото момиче” е проект, който беше изоставян на два пъти. Но когато срещнахме Адел Хенел решихме, че именно тя може да изиграе младия лекар, и се отказахме да търсим по-възрастен актьор, каквато беше идеята в пръвоначалния сценарий.

Жан-Пиер Дарден: По време на репетиция актьорите никога не играят изцяло според поставената им задача, само маркират. Това е техният начин да се „укроти” текста, героите, но и да се отърват от изкуствените проблеми и първоначалния страх, за да бъдат по-истински по време на снимките. Това е малко като пречистване. В общи линии, репетициите служат за премахване на всичко неподходящо – обикновено разбираме, че това, което сме си представяли, е твърде сложно и че трябва да се премине към нещо по-просто.

Мариана Енева

05th Feb2017

SoCONCERT: The Chamber Sessions – Арнау Гарофе и Александър Логозаров

by Черно и Бяло

SoCONCERT, така се нарича поредицата джаз концерти, която ще е част от програмата на SOHO и през тази година.

Ето ги – Арнау Гарофе –саксофон и Александър Логозаров –китара. Срещат се в Холандия. Работят заедно. Правят джаз и се допълват точно като музиканти, между които има тънка и невидима, но необходима жизнена нишка, наречена възторг от случващото се. Александър се връща в България, а не след дълго се появява и Арнау. За него фразата „Шерше ла фам” е свързана с българска девойка, от което печели не само Алекс, но и цялото джаз-съсловие в България.

През есента на изтеклата година правят малко турне из България и така създават джаз-проект, в който се оформя намерението да се определят като дуо.

Арноу е от Каталуния, но в Холандия, където получава образованието си, свири с Филип Харбър от групата на „Джаз Месенджърс”, Ерик Инеке, Крис Хусенс и др. Свирил е на легендарния „Норд Сии Джаз фестивал” в Холандия. В България е познат с участията си в проекта на Христо Йоцов „Jazz Cats” и концертите „Jazztory”.

Александър Логозаров завършва джаз-китара в Холандия. Там свири с Анди Брекър, Майкъл Мур, Кенди Дълфър и др. Печели награда в Браила за най-добра джаз-формация през 2015 г. В България става известен с участието си в „Лилия Илиева и Минимум квартет”, „Браз Асоциация Биг Бенд” и коцертните серии „Jazztory”.

Не е тайна, че у нас местата, в които можеш да чуеш качествен джаз вече са повечко, но за феновете на този одухотворяващ жанр има едно място в центъра на София, където да слушаш любимата си музика на живо е наистина удоволствие.

На 2-и февруари в СОХО беше уютно, топло и някак особено… На 3-ия етаж, от 20:00 до 21:30 часа музиката се оказа всичко, от което се нуждаеш в една мразовита февруарска вечер.

Талониас Мънг, Дюк Елингтън, Джон Колтрейн, Хорас Силвър – джаз стандарти, превърнали се във вечни хитове, чрез които младите музиканти демонстрираха възможностите на точната интерпретация, както и импровизаторски умения, превръщайки вечерта в своеобразен джемсешън.

 Да, майсторлъкът в тази музика е да накараш присъстващите да се обърнат изцяло към себе си. Защото джазът е като поезията – завладяващ до крайност и… отвъд нея!

Даниела Владимирова Христова

04th Jan2017

НЧ „Димчо Дебелянов-1960” посрещна Коледа в РКИЦ

by Черно и Бяло

Класически балет и песни превзеха голямата зала

Коледният концерт на Народно читалище „Димчо Дебелянов-1960” по традиция събра приятели, гости, преподаватели, родители и талантливите възпитаници на читалището в голямата зала на  Руския  културно-информационен център. Поздравления бяха получени от председателят на СБЖ Снежана Тодорова, от главния редактор на сп.Черно и бяло Станослава Пекова и различни  институции.

Ко-водещ на концерта бе Марио Кръстев, който над  10 години овладява вокалното майсторство в студио „Музика” към читалище „Димчо Дебелянов” при вокалния педагог Роси Йорданова. Носител е на десетки престижни награди у нас и в чужбина, има изяви в киното и операта, участвал е в телевизионното шоу по Нова тв „Големите надежди” и на десетки престижни музикални формати и форуми.

Коледната песен „В тази смълчана нощ” в изпълнение на най-малките от Артучилище Студио „Музика” прикова вниманието на публиката, особено след изпълнението на песента „Коледен сън” от Марио Кръстев.

Бе поднесено приветствие и връчване на грамота на художника Сава Цоновски, който благородно дари половината от сумата от продадените картини в читалището.

В началото на празничната вечер малките балерини  от танцово студио „Класик“ с балетен педагог Славея Стойчева впечатлиха  публиката с танца „Валс на цветята” по музика на Чайковски. С бурни аплодисменти публиката възнагради и децата от НЧ „Хр.Смирненски”-Овча купел за изпълнението им на валс по музика на Шопен с педагог Силвина Владова.

Младите  и талантливи певици Симона Пеева и Ивана Иванова показаха истинско майсторство и умение на сцената. Изпълненията на  Ния, Лора, Фани и Цвети не за първи път  изправиха  публиката на крака. Ани Тричкова и Ивана Джамджиева от школата по пиано на дългогодшиния музикален педагог Светла Янъкова показаха, че и на невръстна възраст можеш да вдъхновиш и да се потопиш в изкуството.

Прелестните костюми на балерините и фееричните им изпълнения накараха присъстващите да аплодират и снимат за спомен. На сцената в РКИЦ бяха изпълнени вариация от балета „Лебедово езеро” по музика на Чайковски от Ирина Софронова  и вариация от балета „Копелия” по музика на Делиб от Яна Цанева, танц от балета „Корсар” .

Освен уменията си на  балерина, малката Виолета Кънчева показа и  способности като цугуларка. Пред публиката тя представи „Гайдарче” по музика на Панайот Хаджиев и „Легрето”  по музика на Моцарт.

Артистични и пъргави, но и магнетични бяха децата от Си Ди Ес балет  като представиха модерен танц по музика на Шаги.

По време на концерта Марио Крътев успя да изпее и два дуета с партньорките си Симона и Ния.

В края на концерта певците от читалището с музикални педагози Натали Ангелова, Гергана Калоянова, Златка Кантарджиева и Роси Йорданова вдигнаха публиката с една назабравима Коледна песен.

Водещите пожелаха светли и честити Коледни и Новогодишни празници, мир и любов между хората. Пожелаха следващи срещи и съвместна работа с РКИЦ и с културата на България!

Миглена Китанова

Pages:«123456789...23»