23rd May2017

Театър „Българска армия” стартира кампания „Дари книга, ела на театър”

by Черно и Бяло

Всеки, който дари книга в периода 22–28 май получава 50% отстъпка за билет

Дарете книга заедно с театър „Българска армия” за Отделение по детска кардиология на Национална кардиологична болница и читалище „Георги Димитров”, село Ковачевци.

По време на седмицата, през която честваме Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, театър „Българска армия” ще приема книги, подходящи както за деца така и за възрастни, в запазено състояние.

При дарение от 4 до 6 книги получавате втори талон за отстъпка от цената на 1 билет.

Театър „Българска армия” ще се погрижи да отнесе събраните по време на кампанията „Дари книга, ела на театър” книги на избраните места:

Отделението на кардиологичната болница обръща специално внимание на своите малки пациенти. Там са хоспитализирани деца от 0 до 18 години, а занималнята е мястото, където могат да четата и играят и да се почувстват истински щастливи. Медицински клоуни се грижат децата да преминат по-спокойно през процесите на стресови и интензивни процедури. Отделението има нужда от книжки в добро състояние, за да може занималнята да осигурява нови и разнообразни четива на децата.

Село Ковачевци е второто място, където ще отидат част от дарените книги. Библиотеката в читалище „Георги Димитров“, която през 2016 година е с над 600 посещения, се нуждае от обновление. През лятото в нея се предоставя и възможност на деца да четат, рисуват, участват в занимателни игри. Целогодишно се оформят и кътове за отбелязване на бележити годишнини. Същевременно в сградата се помещава Клуб по дърворезвабрство и изобразително изкуство, Сурвакарска група, Група за народни танци и Фолклорна група „Веселие” с множество награди от страната и чужбина.

Зарадвайте непознат със своята дарена книга от 22 до 28 май!
С този жест получавате талон за отстъпка от цената на 1 билет за постановка по избор до края на сезона.

23rd May2017

България е там, където звучи българска реч

by Черно и Бяло

От 17 до 19 май 2017 г. в София се състоя първият Национален форум на българите от балканските страни „МИСИЯ – НАСЛЕДСТВО“ под патронажа и с участието на вицепрезидента на Република България госпожа Илиана Йотова.

В работата на форума, който се проведе в Регионалния исторически музей (Музея за история на София), изказвания направиха и представители на държавни институции, които оказаха институционална, логистична и финансова подкрепа в подготовката и провеждането на инициативата – председателят на Държавната агенция за българите в чужбина г-н Димитър Владимиров, директорът на Държавния културен институт към Министъра на външните работи г-жа Людмила Димитрова, председателят на Комисията за политики за българите в чужбина в Народното събрание г-н Андон Дончев, директорът на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“ в Министерството на образованието и науката г-жа Наталия Михалевска. Присъстваха представители на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство под егидата на ЮНЕСКО, Министерството на културата, Столична община и др. Във Форума участваха над 50 представители на българските исторически общности в балканските страни – Албания, Гърция, Косово, Македония, Сърбия и Румъния, както и студенти с български произход, които се обучават във висши учебни заведения в София. В рамките на културната програма участниците посетиха знакови места в София, свързани със съхраняването на нашето културно наследство и на българската културна идентичност. По време на Кръглата маса на 19 май 2017 г., която се проведе в партньорство с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и с участието на директора на Института доц. д-р Петко Христов, бяха обсъдени необходимите дейности, свързани със запазването на българската духовност сред нашите исторически общности в балканските страни, като гаранция за съхранението на националната ни културна идентичност. Участниците в дискусията потвърдиха необходимостта от изучаването на български език и предаването на традициите ни на младото поколение, говориха за отражението на глобализацията върху съхранението на националната културна идентичност. Обсъдени бяха и специфичните за всяка общност нерешени проблеми и решаващото съдействие от страна на българската държава. Всички се обединиха около желанието и готовността на младото поколение българи от историческата ни диаспора да се срещат, да общуват, да работят заедно за общото си бъдеще и подчертаха значимостта на инициативата на сдружение „Глобално творчество“ и нейния принос в запазването на българския дух навсякъде по света, като възложиха на гражданската организация отговорността да направи проблемите на запазването на българската духовност сред българските общности на Балканите видими за обществеността в България. Участниците във форума единодушно приеха за мото на следващите си действия посланието: „България е там, където звучи българска реч“.

Сдружение „Глобално творчество“ – София

17th May2017

Блестящата Лия Петрова, солист на радиосимфониците

by Черно и Бяло

На фона на противоречивите събития, случващи се в обществения и личен живот на българина, изкуството, музиката са „оазисът“ за нас хората с тази нагласа, които ни предпазват и окрилят в този забързан и депресиращ  свят! За наша радост, музикалният ни живот е интензивен и изпъстрен с разнообразни по жанр стойностни изяви. Безспорно, концертът на Симфоничния оркестър на БНР, с диригент Росен Гергов и солист Лия Петрова, състоял се на 10 март 2017 г., се открои на софийския концертен подиум! Преди да коментирам концерта, бих искал да предложа на читателите, кратко интервю с маестро Росен Гергов, споделено малко преди събитието.

На въпроса ми към маестро Росен Гергов, какви са бъдещите му планове, както с радиосимфониците, така и личните му изяви и ангажименти по света, маестрото сподели за прекрасните си взаимоотношения с музикалните среди в Япония следното: „В Япония нещата се развиват много добре за мен, тъй като имам прекрасен агент, който е много контактен и прави връзка с различни оркестри. Вероятно допадам на японците с начина си на работа,  като диригент и там много често ходя, по четири пет пъти на година.“

Бихте ли приел да бъдете музикален директор на някой японски симфоничен оркестър?

Това ще е трудно, защото японците имат преклонение и респект пред по-възрастните хора, разбира се, има млади главни диригенти, но те са изключение. Нещата са в динамика и рано или късно и това може да се случи.

Къде, в коя държава усещате най-благоприятна атмосфера за реализация на творческите си изяви, Австрия, Америка?

Всъщност, навсякъде, където хората са със сърца отворени за музиката! Това е много индивидуално, това зависи от самите оркестри. Всеки оркестър е различен и бих казал, няма добри и лоши оркестри  (с малки изключения) и всеки един оркестър си има своите достойнства! В Япония професионализмът е изключително висок и там много лесно се работи. Всичко е подредено, музикантите са перфектно подготвени, много висока класа на свирене, а публиката е малко сдържана. Разбира се, слушателите изживяват изпълнението, но не го показват емоционално!

Предполагам, внушителни  зали, с превъзходна акустика? Преди години сме свирили в голямата зала в гр. Сеулневероятна архитектура, фантастична акустика!

Да, наистина така е и за професионалиста е благодат да твори в подобна обстановка. Примерно, в Русия публиката е въодушевена и реагира емоционално на всеки по значим момент на изпълнението! Беше удоволствие да излезеш на сцената! Такава любов на публиката, тя просто сияе, излъчва възторг… Професионализма е на еднакво високо ниво и в Русия и в Япония, но руската публика е много по-емоционална, ентусиазирана и отдадена на музиката.

Имате ли скорошни идеи, за нещо ново, различно в програмите на радиооркестъра?

Да бих искал нови произведения да се поставят, примерно от типа на музика от Лигети, Стив Райх, Джон Адамс…

Имате ли вкус към съвременната музика?

Да, определено!

Харесвате ли алеаториката, свободната и писаната?

Зависи как е направена творбата. Ако не е абсолютно свободна през цялото време, да. Ако в дадено проиведение има отделни елементи на алеаторика и после преминава към традиционния принцип на композиция, това приемам! Защото при пресъздаване на свободната алеаторика, няма нужда от диригент.

Ако решите да се докоснете до този стил при нашите композитори, това са Васил Казанджиев, Георги Минчев, като последният има интересни произведения с този приом на композиция!

Да, сега предстои да направим концерт за пиано от Георги Минчев. В заключение, зависи как е направена творбата, ако не е самоцелна и е убедителна, е добре дошла за интерпретация.

Петнадесетгодишен Росен Гергов, още след първия си урок при маестро Михаил Ангелов  знае, че иска да стане диригент. Талантът и последователността му бързо го водят напред – през 1998 г. Росен Гергов печели специалната награда за диригентски дебют на конкурса „Млади музикални дарования”. Следващата година завършва Музикалното училище в София с пълно отличие и национална диплома за високи постижения в областта на музиката. На 18-годишна възраст заминава за Виена, за да продължи образованието си при диригентите Леополд Хагер и Сейджи Озава. При дипломирането си дирижира Симфоничния оркестър на Австрийското радио и телевизия, после става асистент-диригент във Виенския симфоничен оркестър. Кариерата му на блестящ диригент се развива бързо, канен е да свири с много знаменити оркестри и оперни театри по света. А от края на 2015 година Росен Гергов е новият главен диригент на оркестъра на БНР.

Концертната програма беше открита с изпълнението на оригиналната, впечатляваща с замисъла си българска творба, „Пасакалия и Токата” от композитора Мирослав Данев.

Мирослав Данев завършва БДК (дн. ДМА „Проф. П. Владигеров”) със специалност флейта през 1983 г. Като студент посещава курсове по композиция при проф. Марин Големинов. Участва в майсторски клас по композиция, организиран от Тон де Леув по време на Международно ателие под егидата на фондация „Gaudeamus”. От 1987 г. Мирослав Данев работи като звукорежисьор и музикален консултант в звукозаписното студио на Българското национално радио.

Сред творчеството му са предимно инструментални произведения. За симфоничен оркестър са „Еон”, „Виа долороса”, „Пасакалия и Токата”, „Рапсодия за цигулка и оркестър“, „Хореографски фрески“, „Сюита за флейта и оркестър“. В камерния жанр се открояват „Соната за флейта и пиано“, „Духов квинтет“, „Струнен квартет“, както и клавирни пиеси. Творбите му, в съзвучие с най-добрите традиции на XX век, се изпълняват многократно на национални и международни събития в България и по света – Чехия, Грузия, Германия, Франция, Япония, Русия, Великобритания и САЩ.

За да оценим достойнствата на този безспорно талантлив и зареден с творчески потенциал композитор, нека си припомним някои моменти от биографията му: Очевидно младият музикант отрано осъзнава, че любимата му флейта не е достатъчна в музикантските му търсения и решително се обръща към Композицията. Изборът му да учи при голямия български композитор, класик проф. Марин Големинов (френски възпитанник от школата на Пол Дюка, но неразривно свързан със съкровищницата на българският фолклор) формира спецификата на композиционната му техника! А факта, че Мирослав Данев е заслужил, действащ звукорежисьор в Звукозаписа на БНР ни обяснява, от къде идва познаването му на изразните средства на големия симфоничен оркестър и боравенето му с тях! А те са необятни! Пиесата започва от „нищото“! Мрак, тъма и в далечината се заражда неотклонният ритъм-неравноделни тактове изпълнен от Барабан, Тимпани и следващ изграждането на произведението до финала. Всяки нов, зародил се епизод е сюрприз, нова комбинация от тембри, които формират звуковата картина! Порив на душевно просветление обхваща слушателя с встъплението на щрайха, който ескалира, насища се със сурови, дисонантни хармонии и достига до грандиозния звуков апотеоз, символизиращ Истината, Доброто в Света!

Нарастващото вълнение на публиката, в очакване на любимата и цигуларка Лия Петрова беше осезаемо…

Творческата биография на талантливата артистка е впечатляваща, бих казал трумф! Ето някои моменти, които искам да споделя с читателя: Родена е в София в семейство на музиканти и започва да се обучава още на 4-годишна възраст. На 6 вече свири с различни оркестри. На 8 получава Моцартов медал за най-млад артист на ЮНЕСКО, на 11 е приета в Hochschule fur Musik und Theater в Рощок, на 19 става студент в „Queen Elisabeth“ Music Chapel в Брюксел. Това учебно заведение ѝ предоставя уникалната възможност да свири на оригинален италиански инструмент Matteo Goffriller, изработен през 1690 г. След Брюксел специализира в Берлин, в Hochschule für Musik „Hanns Eisler“. Има изяви с музиканти като Юри Башмет, Рено Капюсон, Марта Аргерих и Миша Майски, участва в някои от най-изтъкнатите фестивали в Европа и концертира като солист с редица изтъкнати оркестри.

Решението на маестро Гергов, да включи концерта за цигулка от Карл Нилсен в изисканата си програма е грандиозния успех на Лия Петрова, завоювала първа награда, в престижното международно музикално  състезание „Карл Нилсен“ 2016 г., заслужен повод за гордост за Българската музика!

Международният конкурс „Карл Нилсен“ е за инструменталисти до 30-годишна възраст. Провежда се под патронажа на кралицата на Дания Маргрете II в градчето Одензе, родното място на Карл Нилсен (1865–1931) – емблематичният датски композитор, диригент и цигулар. Нивото е наистина високо и пред претендентите са поставени сериозни изпълнителски  предизвикателства. В регламента е заложена идеята на победителя да бъдат дадени реални възможности да блесне пред международната публика и критика, което е силен тласък за бъдеща световна кариера – наградата винаги включва записи за реномирана звукозаписна компания, престижни изяви с водещи оркестри и прилична парична сума. От 16 до 22 април 2016 „Карл Нилсен“ се състоя за десети път. В различните години конкурсът се провежда за различни инструменти, като се редуват цигулка, флейта, кларинет и орган. Юбилейното издание бе за цигулари, а ключов компонент в последния кръг – интерпретиране на изключително трудния „Концерт за цигулка“ на самия Карл Нилсен, написан в 1911. Ето, какво споделя председателя на международното жури Николай Знайдер: Имаме удоволствието да наградим Джи Юн Лий и Лия Петрова заедно за първото място. За нас беше невъзможно да разделим тези две отлични цигуларки, еднакво заслужаващи да спечелят.

Двама са „фундаменталните представители на северната музика“ с тяхните цигулкови концерти: Ян Сибелиус  и Карл Нилсен, като вторият е носител на неокласицизма, изпреварвайки с 10 години този стил, характерен за творчеството на И. Стравински.

Музикалният език на К. Нилсен е пестелив и сдържан, а в постройката на отделните части е нетрадиционен и усложнен: Те са, или четири бърза-бавна-бърза-бавна, или две големи, обединяващи по две части, със структура напомняща на бароковите кончерти гроси.

С вълнение си спомням встъплението на солистката с внушителна, разгъната соло каденца, с която тя прикова вниманието на публиката. Тази стройна, деликатна девойка извличаше фантастичен, благороден звук от емблематичната, триста годишна цигулка „Матео Гофрилер“. С артистичен замах ваеше последвалата лирична тема, обагрена с грация и поетична красота. Усещането в слушателя беше пълен синхрон между солист и оркестър! Внезапното навлизане в основната част на концерта: Allegro cavalleresco даваше шанс на виртуозната цигуларка да разкрие достойнства, като усет към вярната фраза, благородството на звука и непоклатимо чувство за ансамбъл! След вихренното Rondo и последвалия Финал, Лия Петрова пресъздаде безпогрешно атмосферата на композицията- Ведрост, Веселие и Безметежност! С вяра и упование, очакваме бъдещите завоевания на нашата именита сънародница на световния музикален подиум!

Музикалният свят, хилядите почитатели на великия композитор Сергей Прокофиев се прекланят пред безсмъртното му творчество и изпитват мигове на духовно блаженство от досега им с тази музика! Такова беше изживяването на публиката по време на изпълнението на Седмата симфония от С. Прокофиев! Доказалият се  на световната музикална сцена талантлив и многообещаващ диригент, маестро Росен Гергов, със своята палка ни представи един съвременен прочит на гениалната музика.

Сергей Прокофиев създава Седмата си симфония през 1951 г. Идеята на композитора била, да напише творба, която да не бъде сложна и да увлича детската аудитория, съобразена и да бъде излъчвана по радиото. Но в процеса на оркестрацията, симфонията прераства в по крупна музикална форма, изразяваща израстването и големите надежди на младостта, оптимизъм, като в самият финал се появява отенък на тъга и печал.

За своята последна симфония Прокофиев е посмъртно удостоен с Ленинска награда.

Умело и убедително, диригент и оркестър подесоха Първата част на симфонията, оставяйки в аудиторията усещането за разпята и изразителна основна тема, а във втората тема проблясваха по смели, мелодични ходове, които биваха удържани от строгата, премерена ритмика и палката на Маестрото. Последва бляскава Втора част, написана в добрите традиции на валса, наследени от Чайковски и Глазунов. За отбелязване е благородното звучене на виолончелите, в диалог с духовите инструменти!

Третата част, Andante с марш, наподобяващ детска песен и финалът-скерцо, в което Маестро Гергов постигна стремителна, огнена, увличаща, изпълнена с фоерверки в оркестрацията атмосфера! В края на симфонията се появи емблематичната първа тема, носеща нотки на тиха, едва доловима печал.

Възторжени одобрения, възгласи „браво“ изразиха благодарността на публиката към оркестър и диригент!

Светослав Дерменджиев

14th May2017

Хубостта няма старост, както и народното изкуство няма старост

by Черно и Бяло

Но… пътували ли сте назад във времето? Търсили ли сте отговор на въпроса: Защо някога са носили сукмани с три реда сърма по ръкавите? Каква е символиката на българската шевица? Защо в носията от Разградско е везано „дървото на живота”? Защо престилката във Ветренско е бяла или зелена? Защо ризата от Видинско е конопена, надиплена с розови карамфили и кафяви шарки?… Сигурно много от Вас са се обръщали към книгите и от тях са черпили знания. Други са посещавали музеи, за да видят дрехите на старите българи и научат повече за тях. А ние… решихме да разкажем за богатството на българските народни носии и същевременно да ги покажем – ей така, на живо, облечени от красиви момичета, от млади жени, та дори и от баби на 84 години, които, макар и с възрастта си, сияеха в дрехите отпреди 150 години и изглеждаха като любимите ни герои от разказите на Вазов, Йовков, Елин Пелин…

Идеята за провеждане на Празник на българската носия възникна през 2016 г. и след като я споделих, тя веднага бе прегърната от директора на Регионалния исторически музей в Пловдив – г-н Стефан Шивачев, от художествения ръководител на ансамбъл „Войводинци” – г-жа Илияна Божанова, както и от целия екип на музея и ансамбъла. И както се казва в приказките: Рекохме и го сторихме.

Вечер на българската носия с ревю на автентични народни костюми от колекцията на г-жа Ваня Велкова с участието на Представителния фолклорен ансамбъл „Войводинци”

Вечерта се проведе преди месец, но казват, че за нея още се говори и ще продължава да се говори дълго. Специалистите определиха вечерта като „фолклорно събитие – единствено по рода си в България”. Гостите на празника го нарекоха „Вечерта на нашата носия”. Други го виждат като „Съхранена красота”, а трети пишат: „…багри и шевици, слънцето изгря с прелестите на още и още красоти, автентични национални носии в ритъма на сърцата – сътворили ги, дали им живот, обич, страсти, скърби и неволи… Горди от Балкана, благословени от плодородие, луди от младост, с любов заченати, щастливи от песни, пълни с живот…”

Фолклорният празник се състоя в петък, на 7 април 2017 г. в тържествената зала „Съединение” на Регионалния исторически музей в Пловдив, точно преди хубавите пролетни празници Лазаровден и Цветница. Присъстваха г-жа Велина Георгиева, представител на кабинета на вицепрезидента – г-жа Илияна Йотова; заместник-кметът на Пловдив – г-н Георги Маринов, представители на различни държавни и недържавни институции и организации, редица представители на медии, дарители, както и гости от София, Плевен, Бургас, Хисаря, Карлово, Пазарджик, Ямболско, Кюстендилско, Русенско, Асеновград, Монтана и др.

Откриването на Фоклорната вечер започна с живописно танцово изпълнение на ансамбъл „Войводинци”. То бе последвано от официално приветствие на директора на Историческия музей в Пловдив – г-н Стефан Шивачев, както и от поздравителен адрес, поднесен от г-жа Велина Георгиева, представител на кабинета на вицепрезидента. В думите към гостите г-жа Георгиева каза: „Приветствам най-сърдечно Вашата родолюбива инициатива, чрез която повече хора да се приближат към познанието за корена си, да се почувстват по-одухотворени и горди със своя произход.” В поздравителните слова от моя страна разказах за колекцията ми от носии и разнообразието на българските традиционни костюми.

На ревюто бяха представени автентични български народни носии от края на XIX до средата на XX век от различни краища на страната като носиите бяха облечени от момичета и жени на възраст от 13 до 84 години _ всички те участници в Представителния фолклорен ансамбъл „Войводинци”.

Всеки един фолклорен костюм се появяваше пред публиката на фона на музика, характерна за неговия регион. Представянето бе придружено от информация за жената, изработила и притежавала някога този народен костюм, информация за селището, от което е носията, както и информация за типичните белези на съответната традиционна дреха. В този ред бяха показани 31 носии от Странджанско, Русенско, Пловдивско, Софийско, Монтана, Враца, Разград, Кюстендил, Плевен, Стара Загора и много други. Представянето на дрехите от „секция Родопи” бе съпроводено от три значими фигури в музикалния фолклор: гайдаря Слави Кехайов, гайдаря Стефан Янев и певеца Любомир Петов. За цялостното музикално представяне на традиционните костюми се грижеше великолепният акордеонист от ансамбъл „Войводинци” – г-н Тодор Янков. Танцьорите от същия ансамбъл приповдигаха настроението ни с кръшните „Мизийски ритми”, „Варненски танц”, „Пирински танц” и слънчевото си излъчване.

Пъстрият празник продължи около два часа и половина, но публиката като че ли се сля с времето. Затаила дъх, тя изцяло се бе пренесла в онзи, в другия свят _ изпълнен с пъстрота и шевици, с орнаменти и дантели, сребро и цветя… Тя съзерцаваше в захлас грациозните манекени, наслаждаваше се на полюшкванията на дрехите и искаше да долови всеки, дори и най-малък шум, идващ от потрепването на гривни, мъниста, монети, огърлици, висулки и коприна… Гостите тържествуваха в този „друг омаен свят”. Насядали като в „Радини вълнения” от романа „Под игото”, те се удивляваха от показването на всяка една дреха, „изпитваха” я с погледите си, вживяваха се в историите, които разказвах за някогашните притежатели на дрехите… В някои случаи гостите весело се усмихваха под мустак, друг път одобрително кимаха с глава, а трети закачливо докосваха ръкав или престилка…

И действително, празникът заприлича на една стара открехната книга. Книга, изпъстрена със старинни български носии и накити, с впечатляващи истории за родове и човешки съдби, преминавали по калдъръмени улици, китни градини, сборове и спретнати къщи… Книга за живота на българите, за богатата българска душевност, за умението на българската жена да сътворява красота и претворява заобикалящия я свят във форми и цветове… Видяното бе огледало на пословичното трудолюбие на българката, на нейните златни ръце – предаващи живот с посланието да остане за идните поколения, живот за нас – защото без корени, няма издънки, а без тях не цъфти и не ухае цвят.

По време на фолклорния празник на 7 април 2017 г. в Историческия музей в Пловдив прекосихме годините. Обиколихме България надлъж и нашир. Отчупихме топла погача и вита баница, накусихме розов локум и червено вино… И танцувахме, танцувахме в захлас… И не ни се искаше да спрем. Хорото се виеше като броеница, млади и стари се веселяха… И не можехме да се наситим на това, че бяхме заедно и наредени един до друг, стиснали здраво ръцете си, очите се пълнеха с красота на носии, с море от светлина и усмивки.

Де да можеха гайдарите още и още да ни свирят! Певците още и още да пеят! Вехтите носии нашепващо да разказват, а ние да вдъхваме аромата на здравец, лале и зюмбюл, да поглъщаме неувяхваща хубост… И да танцуваме, танцуваме безспир в едно старо и ново време… Но ето, че празникът завърши, за да поемем новия ден и да искаме отново да присядаме в старите къщи, дето е тъкмено с векове наред, дето е уютно, мило, наше и родно.

Ваня Велкова

12th May2017

Безсмъртният полк

by Черно и Бяло

На 9-и май т.г. се навършиха 72 години от края на най унищожителната война в цялата история на човечеството. През последните години, най-напред в Русия, а след това и в редица други страни, се зароди инициатива, която придоби популярност с името „Безсмъртният полк”. На Деня на Победата, в различни градове на страната и по целия свят, на улиците и площадите излизат множество хора, които носят снимките на свои близки, родители и прародители, участвали във войната. По този начин техните наследници отдават почит към своите предци, жертвали живота си, за да спасят света от нацизма и фашизма, завладяли Европа в средата на миналия век. Това спасение се е случило с обединените усилия на държавите от антихитлеристката коалиция – Англия, САЩ, СССР и другите съюзници. Безспорно най-тежки жертви и най-голям принос в борбата срещу германския нацизъм има СССР и неговата Червена армия, прекосила половин Европа, за да постави знамето си на най-високата точка в Берлин, сградата на Райхстага.

По този повод в Руския културно-информационен център в София, със свой оригинален концерт, пристигна Народният артист на Русия Сергей Петрович Никоненко. Спектакълът включва рецитал на стихове от Константин Симонов, Александър Твардовский и песни от войната. Преживял макар и на младенческа възраст войната, окупацията и трудностите на следвоенния живот, Сергей Петрович Никоненко е от хората, които с неугастващ плам разказват на поколенията за този нелек период от историятa. Самият той, изявен творец, спечелил многобройни творчески награди, интелектуалец, постигнал много в своята област, с разнороден талант, можеше и да остане настрана от политическия водовъртеж на съвременния свят, но съвестта на твореца не остава равнодушна пред опитите да се преразкаже историята. Тази на неговата родина, на неговите майка и баща, неговата собствена история.

Предлагаме на вниманието на четящата публика неговите разсъждения, изказани пред група български журналисти часове преди концерта-спектакъл.

Сергей Петрович, Вие сте известен с ролите си в театъра и най вече в киното. Вие сте известен  кинорежисьор, сценарист, а сега се изявявате като концертиращ артист – тази вечер имате концерт-спектакъл. Това напомня за някогашния ренесансов човек, с много таланти и интереси. Откъде черпите вдъхновение за това? И защо концерт?

С. П. Никоненко: „По отношение на вдъхновението, то никога не ме е напускало. Още по рождение ме обзе въдхновението и до днес не ме е напускало. А защо концерт? Защото се появи това движение „Безсмъртният полк”, не толкова отдавна. Нашата литературно-музикална композиция се казва „Бесмъртният полк”. Мисля, че такова забележително движение на хората на планетата, не само в Русия, не само в Москва, но и в други градове – вижте и днес в София, толкова тържествено, толкова приповдигнато с честните хора, дошли да отдадат почит към паметта на великото поколение, което отвоюва за нас мира, свободата, влезе в борба с фашизма, който се опитваше до 6-и юли 1944 г. с помощта на Рокфелерови долари и на американците, те продължаваха да снабдяват Хитлер, да му дават пари чак докато се откри вторият фронт. Така че, ясно е откъде духа вятърът на неискреността, този гнил вятър… Днес завършвам ролята, която в списъка с ролите, които съм изиграл, се брои като 222-ра. Много от тези роли са във военни филми. Аз в киното воювах практически на всички фронтове, даже в България в българския филм „Четиримата от вагона”, преди 47 години… Беше 1970 г., режисьор беше Атанас Трайков, сценарият беше написан от българския генерал Христан Христанов, виждате, че аз всичко помня. Също така Унгария „освобождавах” в унгарски филм и така се запознах и работих с видния унгарски режисьор Миклош Янчу. В нашите филми „Курската дъга” на режисьора Озеров, „Форсирането на Днепър”, „Освобождението на Киев”– защитавах Москва, Ленинград, Сталинград в различни филми. Освобождавах Беларус във филмите на Никита Михалков, воювах в планините на Кавказ, заедно с Гурченко (Людмила) в главната роля, във филма на Станислав Говорухин „Белият взрив”, воювах на Колския полуостров, далече на Север във филма на Егор Шчукин „Местата тук са тихи”, всичко си спомням! Така, че имам богат опит, „мирисал съм праха”. Даже съм бил раняван на снимки. Така беше. Събитията все повече и повече се доближаваха до реалните, „дайте още по-реално” – искаха, молеха режисьорите и така…

Има още нещо, което аз знам лично от моята майка, с която се озовахме на територия, окупирана от фашистите. Така се получи. Аз съм роден на 16 април 1941 г., а на 21 юни татко ни изпрати в своето село на природа, на въздух, при хубавото мляко, при пресните яйчица, при хубавите продукти. Ние пристигнахме там на 22 юни. А селото до края на 1941 г. се оказа в най-чудовищното място на войната, до гр. Вязма. Има такъв град Вязма и се оказа, че той попадна в най кървавията „котел” на Великата отечествена война – Вязмя-Ржев. Това е Духовщина. Духовщина, това е селище от селски тип, но след като я освобождават, Сталин е издал заповед да се отдаде Салют. В москва е даден Салют за освобождаването на Духовщина. Само за пример ще кажа – колко е струвало това освобождение, колко хиляди и хиляди хора са останали завинаги там.

И така, когато се появи „Безсмъртният полк”, разбира се, че се включих.

Това се отнася за поколението, което е извършило този героичен подвиг. А днешното поколение какво е? Има ли място в днешно време за такъв подвиг, може ли днес да се появи „Безсмъртен полк” съставен от сегашното поколение?  

Вижте, аз доскоро бях млад баща, а вече станах дядо, внукът ми е вече на 10 години. Така се случи, получи се беда. Неговата майка почина много млада, на 29 години от рак на мозъка. Аз му показвам различни филми, вкъщи, за момчета, които се оказват на война. Има такъв забележителен филм – „Синът на полка”, или „Съдбата на барабанчика”. И той с голямо удоволснтвие гледа тези филми. Задава въпроси, може да се разговаря с него, да се беседва. Но и с него има същите неща, като с другите младежи. Има там „тези неща”,  да натиска бутоните, да „подбутва” нещо на телефона. И с него имам договорка – с тези неща от съвремието, с тези „планшети” да се занимава не повече от половин час на ден. И той го спазва, бърза да „догони някого, „ да рулира” с автомобил, а всякакви глупости, които вървят по тази „световна” мрежа, има там толкова лъжи, толкова неистини, или още повече, толкова необходими на някого лъжи, за да се втълпи в съзнанието на хората тази лъжа. Виждате ли сега се получи така, че Русия някак си леко отслабна, през 90 – те години. Това беше период на много сериозно изпитание за Русия, защото много млади хора се увлякоха по наркотиците, виждах на улиците в центъра на гр. Москва млади проститутки, на вързаст по 12–13 години. Това беше голямо нещастие. Но, вижте, без много шум започва да се поправя всичко.

Ще разкажа още малко за себе си. С две думи буквално ще разкажа. Мама е отишла в партизанския отряд заедно с мен на ръце. Прекарала е там три месеца и след това партизанският отряд я е извел на град Белий, на „голямата земя”, както ние казваме, там където вече не е имало фашисти. Мама е напуснала дома ни в Москва на 21 юни 1941 г. и се връща през декември 1944 г. Извървяла е с мен на ръце повече от хиляда километра по фронтовете на войната. Няма как – за това трябва да се говори. А основно днес ще прозвучат стиховете на Константин Симонов, Александър Твардовский и песни от войната,  в актьорско изпълнение, не във вокално. Има малка разлика. Обещавам, че ако не ви харесам – всичко може да се случи – то моите приятели са виртуози, така умеят да свирят, че няма да съжалявате.

А сега играете ли в театъра?

Аз съм преди всичко киноактьор. Вече 57 години се снимам в киното, от 1960 г. Попадайки веднъж в театъра, аз видях там някакъв „терариум”. Там някак си едните искат да „изядат” другите. Постоянно се „хапят” и на мен това не ми хареса особено. В киното това не може да се случи, защото, ако нещо не ти харесва, много добре знаеш, че в следващия филм с този режисьор ти няма да се снимаш, или с тези партньори можеш да си допаднеш, въпреки че и там може да не се получи, дали ще ти дадат или не възможност да работиш. Затова преминах към режисьорската професия и между другото заснех вече 15 пълнометражни филма, един сериал „Анушка”, който не знам по какви причини вече 8 години лежи на рафтовете на Първи канал на Телевизията, независимо, че ние даже получихме награда в Ялта на кинофестивала „Кино-телефорум”. Нещо се случва в киното, което аз не съвсем добре разбирам. Може би ще ви бъде интересно, с две думи ще се опитам да ви разкажа. В моя нов филм, аз отново взех разказите на моя незабравим приятел Василий Шукшин, с когото се снимахме, по които заснех три филма – през 1988 г. „Елхички-клонки”, в 2002 г. „А на сутринта се събудиха” – филм за алкохолици, но не само когато те пият, а по-скоро за резултата, причините и следствието, както и новият филм, който заснех пред две години „Ловен живот” – с него получих на пет всерусийски фестивала пет големи награди. Ако направя равносметка, мога да кажа,  че най-скъпата за мен награда е от фестивала на Патриарха на цяла Русия Кирил –  „Лъчезарният Ангел”, имам и „Златен Сарматски лъв”, „Златен Феникс” в Смоленск, „Златно перо в Гатчина, на фестивал на писателите, а къде е филмът, в кой кинотеатър аз бих могъл да го гледам заедно със зрителите. По-рано правех така: Купувах си тихо билет, сядах и наблюдавах как зрителите го възприемат. Това ли съм снимал или не е това? Защото моите филми не са само за мен, не са само за жена ми, не са само за приятелите, не са само за някакви специални елити. На мен повече ми харесва, когато те се харесат на хората, помагат им по някакъв начин. Когато получавах писма, в които се казва, че „Вие ме спасихте…”, „Аз вече бях решил да си отида от живота…” , „Но вие изиграхте…”, наистина за роля говореше този млад човек, на ако съм спасил дори само един човешки живот, то цялото мое творчество е оправдано. А къде е филмът. Аз даже не мога да го купя на диск. Защо се получава така – пет награди, а филмът го няма!

Нещо се случва неправилно, несправедливо в нашето кино. Да го разбера не ми възможно. Попитахте ме за театъра. Появиха се „антрепризи”. Аз вече двадесет години работя в антрепризни спектакли и мисля, че това е най-честната работа, защото ако при нас не дойде зрителят, ние няма да можем да си заплатим пътя, настаняването, храненето, наемът за залата. За всичко това ние заплащаме сами. Изкарваме си парите и си плащаме. Има хора, заради които зрителят идва и си плаща. Имаше през този месец такъв „антреприз” с Александър Абдулов, с когото сме приятели, тогава той беше съвсем млад човек. Той по-късно ми се обади и в продължение на седем години обиколихме половината свят – по два пъти в Америка и Германия, и в Израел, и в Китай, къде ли само не сме били. Вярно, само в България не сме били. Спектакълът се казваше „Всичко преминава”, това е написано на пръстена на Соломон. Всичко преминава, премина и толкова. Това беше забележителен спактакъл. Зрителителите два часа много дружно се веселяха, смееха се и след това 10 минути съвършено искрено плачеха и ридаеха. Там даже имаме и един куриозен случай. В края на спектакъла жената, която седеше близо, понеже ставаше дума за това как мъжът все пак е изневерил на жена си, изведнаж тя, без думи, такъв шамар му зашлеви по бузата, че за миг всички се стъписаха, толкова беше силен този шамар, че проглуши целия театър. Ето това е реакция, това е за „живото дело”, за „правдата”.

По-късно бях в България и през 2000-ната година пътувах заедно с Маша Шукшина, с която се снимах при баща и Василий, когато играх главната роля, а тя беше на годинка и половина. Филмът се казваше „Странни хора”. По-късно тя се снима при мен, когато беше на 6 години, а сестричката ѝ Оля на пет години. След това се снимахме още един път, а сега тя вече стана баба Маня. Стана баба. Вече дъщеря ѝ Аня ме търси по добри дела, творчески, за Шукшинските дни. Аз се влюбих в България преди цели 47 години. Такава красота, аз не знам да съм виждал другаде. Ние прекосихме цяла България, не слагаме тук Черноморския бряг. Такъв имаме и ние. Добре бях миналата година в Несебър за десет дни. Не е това впечатление, което ми наприви Рилския манастир и особено от Македония – от македонската област – планините… Живях при един кръчмар в неговата триетажна къща. На третия етаж имаше три стаи. Аз бях в средната, а в другите имаше – в едната ябълки, а в другата окачен за сушене тютюн. И като задухаше вятър се разхождаше аромат ту на ябълки, ту на тютюн. А каква мастика, каква ракия, каква бира. Отогава запомних само „Една голяма, моля!”. Запомнил съм вкуса на българското вино и особено много ми харесват българските момичета. Много са красиви. Дора Николова и особено Маша Вандова. Ако тя може да ме чуе или да прочете тези думи – „Машенка, от мен много поздрави!”, аз в нея бях много влюбен. Тя беше от Варна. Там живееше.

Тя сега живее в София.

Щом я познавате лично, моля, предайте илично моите искрени и сърдечни поздрави!

А каква е вашата житейска награда, след толкова много творчески награди?

Аз работя, това е първата награда. А житейския приз е жена ми. Това е най-голямата награда. Въпреки, че характера ѝ е доста строг. Тя сащо е актриса – Екатерина Воронина. Ние двамата не един сервиз сме счупили…

В рамките на шегата, искам да попитам наистина ли сте подправял билети като съвсем млад, за да отидете на театър?

Разбира се, а защо не? Веднага ще ви кажа. Ние нямахме много пари. Баща ми беше вече на възраст. Воювал е на фронта като шофьор на тези реактивни установки „Катюша”, същите които донесоха смърт на фашизма. Той винаги е бил шофьор. И преди войната, и по време на войната, и след войната. Винаги е бил шофьор. След раняване през 1943 г. мислеха въобще да го отпишат, но впоследствие го оставиха на служба като шофьор на пожарен автомобил в Москва, това вече го помня, бях вече на 4 години през 1945 г.

Имате ли планове за близко бъдеще, може би нещо като ретроспекция на изминалия творчески живот, или е малко рано още за това?

Ако говорим да се снимам в киното, зависи от това дали някъде ще ме искат. Някой дали ще иска да снима с мен. Що се отнася до сценариите – да имам планове, има неща, които ме вълнуват. Тоест имам планове. Имаме антрепризни спектакли, те сега са четири, има и други предложения и тук е мястото да кажа, че вече мога да си позволя да „подбирам”, вече не да работя за пари, а повече заради удоволствието. Мисля, че вече съм „заработил” за това право да играя в тези спектакли, които ми харесват и да работя с тези хора, които ми харесват. С тях ми е удобно, уютно, комфортно да работя с такива професионалисти от висока класа. Това е много добре. И ако освен това са непиещи, въздържатели, това е вече празник. Да не пият по време на работа, когато трябва да излязат на сцената. Имаше такъв спектакъл за Чапаев, и аз просто си отидох, когато ги предупредих, че ако още веднъж ги видя пияни, въобще с тях няма да играя. И ги напуснах. Видях ги отново да пият и дотук беше. Ще се срещаме по улиците, ще се поздравяваме и толкова.

Освен това, ето сключих договор с едно издателство и ето, че сега пиша книга. В края на тази година трябва да я предам. Тя може би е в някакъв смисъл автобиографична и ми се иска аз самият да проумея нещо от сорта на, както се шегувам, „Всички са умни! Но един е артистът”. Какво ме е подтикнало? С какво започна всичко? Къде са се запътили всички тук? А за това което ме попитахте. В театъра ме въведе забележителния режисьор Николай Охлопков. Веднъж бях намерил малко парченце „ватманска” хартия, на нея беше написана датата, да допуснем 9-и май, две лица, първи балкон и подпис. Веднага си помислих, ако аз се науча така да се подписвам, тогава нямаше тези типографски бланки, нямаше типографически щампи и т.н., просто беше парченце хартия. Купих си ватманска хартия. Отрязах си парченце колкото е нужно и започнах да опитвам. Натискът да бъде колкото е нужно, нали знаете, колкото по-силно натискате, толкова по-дебела става линията. Купих си синьо мастило и започнах да тренирам. Усъвършенствах се толкова, че накрая станах виртуоз. Накрая имах толкова опит, че започнах да го правя и с молив. Подправях подписа с едно движение. Не виждам да съм правил кой знае колко нещо лошо, тогава бях момче.

Извинете ме, но трябва да отида да репетирам. Ние играем този спектакъл толкова рядко, че трябва да се видя с моите приятели. Те наистина са виртуози.

Красимир Пеков

11th May2017

Сърбия поздравява София

by Черно и Бяло

Под това мото протече Денят на сръбската култура и спорт, организиран от посолството на Република Сърбия на 9 май в столицата. Негов партньор в тази инициатива бе „Сити марк арт център“.

Първата част от деня протече като шахматен турнир в посолството. Участваха сръбски и български шахматисти, на ниво кандидат-майстори на спорта. Създаден бе и шахматен клуб на дипломатите. В него могат да се запишат както всички представители на дипломатическия корпус у нас и служители на Министерството на външните работи на Република България, така и членовете на техните семейства.

Втората част бе истински празник на народната музика. Той се проведе вечерта в залата на „Сити марк арт център“. Във фоайето на това прекрасно културно пространство бе разположена изложбата „Лесковац поздравява София“. Но истинският поздрав от сръбския град бе прекрасната концертна програма. В нея участваха сръбски и български фолклорни състави, певци, музиканти, актьори.

Публиката бе впечатлена от изпълненията на Професионална танцова формация „Гераци“ от София и на Танцов ансамбъл за песни и танци „Абрашевич“ към Културния център на гр. Лесковац, които бяха довели тук и детската си трупа. Присъстващите на концерта възторжено аплодираха песните на етно групата на момичетата от Музикално училище „Станислав Бинички“. А артистите Мая и Иван Янкович от Народния театър на гр. Лесковац развеселиха всички с откъси от хумористични произведения на сръбски автори.

И за да бъде вечерта наистина от Лесковац, накрая – на коктейла, домакините ни зарадваха с известната на всички българи сръбска скара. Насладихме ѝ се благодарение на представителите на Висшето кулинарно училище в града.

Снимки: „Дипломатически спектър“ и сръбско посолство.

28th Apr2017

Пето поредно връчване на годишните награди на фондация „Васа Ганчева”

by Черно и Бяло

На вълнуваща и истински вдъхновяваща церемония на 27 април фондация „Васа Ганчева” отличи млади таланти, изявяващи се в областта на телевизионната критика и журналистика, на публицистиката и на художествения превод от скандинавски езици. За пета поредна година на този своеобразен празник се събра цветът на българската интелигенция и бохема, за да съхрани и предаде нататък завета на именитата ни журналистка, както и завидното културно наследство, което тя ни остави.

Домакин на тържеството беше Литературен клуб „Перото”, където сред книги и усмивки няколко поколения културни дейци присъстваха на първия професионален трумф на най-младите сред тях. Известният телевизионен журналист, публицист и преводач Георги Ангелов влезе в ролята на водещ, като ни преведе през всички емоционални състояние, които човешката душа е способна да изпита. Поетесата Нели Дечева прочете свои стихотворения, посветени на Васа Ганчева, с което извика сълзи в очите на гостите. Своеобразна кулминация на вечерта пък бяха думите на актьора и телевизионен водещ Петър Вучков, който призова младите таланти да обичат и да се борят за България _ тази целуната от Бога наша земя, както той я нарече.

За петгодишното си съществуване Фондация „Васа Ганчева” избра над двадесет млади творци, избрали да работят в различните направления на българската култура. Номинираните са както едва започващи профилираното си обучение, така и прохождащи специалисти, даващи заявка за обещаваща и продължителна кариера. Журито, което включва представители на академичната общност като проф. Вера Ганчева и проф. Лилия Райчева, и тази година се сблъска с предизвикателството да отсее изявилите си на толкова различни фронтове. Студентът по журналистика и главен редактор на списание „НУЛА32” Панайот Стефанов изпъкна с оригиналния подход към обществените и естетическите явления днес, докато бакалавърът по скандинавистика Любомир Гиздов впечатли с активните си изяви в областта на превода и популяризирането на произведения от шведски автори. Владислав Севов, журналист в БНТ – Пловдив, заслужи втора награда със своите многобройни и високо оценени репортажи на актуални теми от съвременната ни действителност и предимно с културна насоченост. Поощрение и предметна награда получиха и студентките по журналистика в СУ Даяна Маринова и Неда Узунколева, театроведът, театрален критик и абсолвентка в НАТФИЗ Емилия Илиева и бакалавърът по социална педагогика и магистър по онлайн журналистика Ирена Петрова. Всички те приеха поднесените им отличия с развълнуван поглед и благодариха сърдечно на Фондацията за оказаното признание. Следата на Фондация „Васа Ганчева“ ще остане в литературен клуб „Перото” под формата на отбрани енциклопедии, речници и алманаси на български и английски език – щедро дарение от страна на Управителния съвет, от което ще могат да се възползват всички.

Събитието се осъществи с любезната подкрепа на Литературен клуб „Перото”, БНТ и LoveTheater.bg

Елена Райнова

27th Apr2017

Започнаха юбилейните чествания по повод 140 години от Руско-турската война

by Черно и Бяло

С тържествена среща в топла приятелска атмосфера Посолството на Руската Федерация и Координационният съвет „България-Русия“ поставиха началото на юбилейните чествания на 140-годишнината от Освобождението на България с представянето на книгата на Л.Чичагов – „Дневник Царя-Освободителя по освобождението на България“. В събитието участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, заместник-председателят на Народното събрание Явор Нотев, посланикът на Руската Федерация Н.пр. Анатолий А.Макаров, посланици, ръководители и представители на обществени и политически организации, общественици. Във встъпителните думи Станка Шопова – председател на фондация „Устойчиво развитие за България“ подчерта, че датата 24 април 1877 г. остава завинаги паметна за нас българите, за България. Това е денят, когато преди 140 години руският император Александър ІІ оповестява Манифеста за обявяване на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.), която остава в българската история и за българите като Освободителна и началото на възстановяването на българската държава.

Негово превъходителство посланик Анатолий А.Макаров припомни, че Руско-турската война (1877–1878г.) има всенародна подкрепа в Русия и че тя се превръща в опорна ценност на славянските народи, на Русия и България, обединени от общия генетичен код и общата вяра. Той представи автора Л. Чичагов и съдържанието на книгата, която отразява шестмесечния престой на император Александър ІІ по време на Руско-турската война на българска земя и неговата съпричастност и дейност в главната квартира на руските войски, както и приноса на най-висшето военно командване в хода на военните действия. С особен интерес се прие и анализа на нашата съвременност, в която Русия остава една от ключовите сили в света, способна да противостои на международни предизвикателства и да оказва помощ на братски народи.

Вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта, че Руско-турската освободителна война е изключително популярна в руското общество, като война за освобождението на братята славяни  и за възстановяването на справедливостта. Войната започва година след Априлското въстание и след думите на Георги Бенковски: „В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, от която той никога не ще оздравее. А Русия – нека тя заповяда!“ С думи на благодарност към освободителите и утвърждаване на историческата истина за българското освобождение, говори и заместник- председятелят на Народното събрание Явор Нотев.

С огромен интерес и аплодисменти се посрещна словото на проф.д-р Андрей Пантев. С много факти и обилна историческа информация, ученият изясни уникалния характер на Руско-турската освободителна война, благородството на целите, славянският и православният дух на стратегията на руската държава, на всеки воин, офицер и генерал; война различна от тези, които се водят в тази епоха. Проф. Пантев се спря и на съвременния контекст на героичните събития и призова да бъдем благодарни и с признателност да не забравяме освободителката Русия, като во веки свеждаме чела пред подвига и всеотдайността за нашата свобода.

След тържествената среща, участниците поднесоха венци и цветя пред паметника на Цар Освободител, сред които: г-жа Илияна Йотова – вицепрезидент на Република България, г-н Явор Нотев – заместник-председател на 44-то Народно събрание, от парламентарна група Обединени патриоти,  от г-н Стефан Янев – министър на отбраната, от генерал-лейтенант Андрей Боцев – началник на отбраната, от Н.Пр. Анатолий Макаров – извънреден и пълномощен посланик на Руската Федерация в България и десетки други дипломатически мисии, от ГС на БСП София, от ветеранските организации, от творческите съюзи, от представителството на Россотрудничество в България, от Координационен съвет на руските съотечественици и много други.

19th Apr2017

Сидхарта. Споделима ли е несподелимата мъдрост

by Черно и Бяло

„Мъдростта е несподелима“

Знаете ли какво се прави в пространство, изпълненено единствено и само с положителна енергия? Kогато усещането е за пречистване, тръгващо от съзнанието и завършващо с осъзната хармония. Когато духът ти ликува, защото мисълта ти е изцяло в плен на преживяване, което, уви, е неповторимо!
В залата съм…
Според мен да присъстваш на репетиция в театър от такъв ранг е истинска привилегия!
Сигурна съм, че артистите, както и цялата колегия от репетитори, корепетитори, режисьори, художници и хореографи си дават сметка за това, но тяхното поведение е толкова непарадиращо и да го кажем – някак незвездно, че е най-добре да се превърнеш в невидим за определено време (ако можеш). Това е единственият начин да засвидетелстваш отношението си.

Интересът ми към спектакъла е повече от разбираем. Предстоеше трето представление и предоставената възможност ми даваше шанс за поглед от вътре, както върху работния процес, така и за свободни разговори по време на репетицията.

До мен е Олеся Пантикина, но още по-близо до мен е Мила Искренова. Олеся е репетиторът и впечатлението ми, че тя владее присъстващите в залата, остана до финала. А Мила е водещата фигура, защото без нейната „Сидхарта“ и внушенията на Х. Хесе спектакълът  нямаше да го има.

„Светът, приятелю Говинда, не е несъвършен, не се стреми и прекалено бавно към съвършенството: не, той е съвършен във всеки миг, самият грях носи със себе си и милостта, във всяко невръстно дете вече е стаен старецът, в кърмачетата е смълчана смъртта, а във всички смъртни – вечният живот. Никой не може да види докъде е стигнал другият по своя път, в разбойника и в зароиграча се намира Буда, а в брамина – разбойникът.“
Херман Хесе

Смисълът от горенаписаното е всичко,към което неземната Мила Искренова се стреми в работата си. И ако за Х. Хесе „Сидхарта“ е транскрипция на преживян,осмислен и споделен опит, то за Мила Искренова спектакълът е най-изисканият начин да изведе героите на поемата му до кулминация…

Присъствието на автора, както и времето, в което е живял и творил е очивидно. В действието той е контрапунктът, чрез който Искренова превръща повестта в разказ от първо лице. В ролята на Херман Хесе наблюдаваме впечатляващото превъплащение на Стефан Вучов.

В спектакълът участват още Васил Дипчинов (Сидхарта), Чан Тхе Чунг (Буда), Ангелина Гаврилова в множественият образ на Камала, представен още от шест изпълнителки, а така също – Реката,  символизираща живота, образите на саманите и Лодкаря.

Влиянието на Х. Хесе върху философските прозрения на М. Искренова е впечатляващо.

Авторът изпитва необходимост не само да изследва различията на мистичния Изток с егоцентризма на цивилизования Запад. Той се впуска в задълбочена аналитичност, стигаща до абсолютната крайност. Читателите му, обаче са благословени, защото са получили една от най-поетичните покани за пътешествие по пътя към съвършенството.

Получена от Мила, тази възможност се превръща в задълбочена, облагородяваща и извисяваща задача, може би, защото самата тя притежава в достатъчна степен от светлата енергия на това познание.

Танцовото действие сюблимира творбата по един нов неоромантичен начин и ни изпраща в 20-е и 30-е години на миналия век. Въвлича ни в гибелни събития, преживяни от човечеството и в същото време се превръща в крещящо предупреждение. Единственият възможен път за спасение е в проявата на духовната извисеност… Такова е посланието!

„Мисля, че разбирам защо хората харесаха „Сидхарта – защото в този спектакъл има всичко, което липсва в реалността ни: наивност, доброта, изисканост, красота, нежност, извисеност, лекота и лек хумор. Това действа като инжекция от  приятни емоции. Един спектакъл за „другата реалност“. – Това са думи на авторката на балетната творба по време на репетицията, изречени с благодарна и осмислена озареност.

Свила Величкова е автор на  сценографията и костюмите. Видеопрожекциите са дело на Никола Налбантов. Музикалният си избор Мила прави с помоща на Весела Цанкова и това сътрудничество се оказва изключително важно за основата на драматургичната структура.

В началото е Рихард Вагнер с „Тристан и Изолда“, следват шлагери от 30-е години на немски език, срещата на Сидхарта с Хесе – „Танхойзер“, дуетите на Камала в продължението на „Тристан и Изолда“, женски танц във френската версия на j’attendrai, ambient music, видението на Сидхарта – увертюра от „Лоенгрин“ и за финал звучи рага на Лед Цепелин.

Първите спектакли се състояха на 16-и и 23-и февруари на сцената на музикалния театър. Репетицията, с която започна описанието ми на спектакъла, се състоя преди 5-и април ,а на 4-и май ще имаме още една възможност да споделим несподелимото – мъдростта на М. Искренова и балет „Арабеск“.

Излизайки от балетната зала се усещах докосната от мощната енергия на танцуващите и се опитвах да си представя участието на Мила Искренова в интелектуалният кръг, създаден в началото на миналия век в малкото швейцарско градче Монте де Верита, сред Айседора Дънкан, Мари Вигман, Макс Вебер, Ремарк, Юнг и… Хесе.

Наранени интелектуалци, разочаровани, боледуващи за истина и стремящи се към съвършенство. Едно общество, създадено, за да опази духовната сила на цивилизацията. Представих си в това общество и Мила Искренова. А след това реших, че мястото и е тъкмо тук и сега, в условията на размествания и бурни промени, силна, одухотворена, създаваща и вдъхновяваща!

Даниела Владимирова Христова
снимки: Костадин Чернев

05th Apr2017

Копривщица събра талантите на България по случай 130 години от рождението на Димчо Дебелянов

by Черно и Бяло

Вицепрезидентът Илияна Йотова и интелектуалният ни елит се поклониха пред паметта и творчеството на поета

Копривщица чества 130 години от рождението на ненадминатият лирик и световно известен поет Димчо Дебелянов. Родният град на твореца прие интелектуалния елит на България. Ученици, поети и писатели, родолюбци, които отдават сърцето си  за въздигане на духовността и запазване на традициите. Под надслов „Обреченият на ранна смърт и вечен живот” Дирекция на музеите – Коприщица бе организатор на голямото събитие. Директорът  Искра Шипева не забрави нито един от  новодошлите. С внимание и нужните обяснения тя караше хората да  да се чувстват спокойно и като у дома си. С фотоапарат и голяма усмивки посреща и уредникът на къща-музей „Димчо Дебелянов” Дойчо Иванов. Гостоприемен е и градът. Слънцето огрява площада, цъфналите дървета, красивите къщи, дворовете…

Богатата двудневна програма включваше творчески срещи, представяне на книги, разговори с уредници, работили в къща-музей „Димчо Дебелянов”, рецитали, дискусии на тема: „Моят патрон-моето училишще”, презентации, публикации, представяне на нови книги, поздравления от всички градове и паланки на България. Посещение на къщата-мезей на Дебелянов, поднасяне на венци и цвета на гроба на поета.

Още през първия ден от честването  голямата зала на старото училище „Св.св.Кирил и Методий-1837”  прие  настоящи и бивши музейни работници, изследвали и обогатявали музейната експозиция в родната къща на поета, както и организатори на Димчовите празници и учредители на националната награда за поезия, посветена на Димчо Дебелянов.  Възпитаници на училища с името на поета представиха своите дейности в областта на културата, изкуствата, новите технологии, иновативните игри, европейските програми. Пред многолюдната публика младите хора изнесоха рецитали по стихове на Дебелянов. С артистичност и преклонение към поета младежите предизвикаха овации и неспирни аплодисменти.  В залата прозвуча и стихотворението на Георги Н.Киров „Копривщица” в изпълнение на второксласничката Мария Николова от столичното НЧ „Димчо Дебелянов-1960”.

Малко преди обяд на следващия ден дворът в  родната къща на Дебелянов се изпълни от хора, дошли да почетат рождения ден на поета. Вълнуващо бе за всички, които успяха да се докоснат до къщата, двора, цветята, до всичко, което бе свързано с младостта на Димчо Дебелянов. Официален гост на събитието бе вицепрезидентът на Република България Илиана Йотова. В поздравлението си тя подчерта,че  наш дълг е да учим децата си да почитат героите и талантите на България. „В днешния ден гласът на Копривщица отеква у всички българи, защото тук се говори за изкуство, родолюбие, любов – всички онези ценности, за които казваме, че са част от нашата национална идентичност”, каза  Илияна Йотова. Тя поздрави организаторите за тяхната всеотдайност и отговорност в мисията им да превърнат в традиция честванията, свързани с великия поет на Копривщица и България – Димчо Дебелянов и пожела на всички да предават думите, мечтите, родолюбието на един голям българин на следващите поколения. Йотова получи портрет на Димчо Дебелянов и обеща той да заеме достойно място в президенството. Портрет получи и председателят на Сметната палата Цветан Цветков, който сподели, че се  подготвя експозиция за Дебелянов в сметната палата, чийто служител е бил поета. Бяха връчени портрети и на спомоществователи  на Дирекция на музеите. Вълнуващо, патриотично, поетично и артистично  изпълнен бе рецитал от младежи, поканени специално за 130-годишниниата от рождението на  Дебелянов. През цялото време кметът на Копривщица Генчо Герданов, директорът на дирекция-музеи „Копривщица” Искра Шипева, уредникът на къща-музей „Димчо Дебелянов” Дойчо Иванов, всички музейни работници бяха потопени в изпълненията,  бяха огледали всеки детайл на събитието. Сред родолюбивите ни сънародници бяха дошли ген.-лейт. Стоян Топалов-председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, приятел на Копривщица и постоянен участник в  честванията, посветени на поета.  Празникът уважи и председателят на Стенографите и мошинописците в България и компютърните оператори инж. Карамфил Матев, директорът на издателство „Захарий Стоянов” Иван Гранитски, Димитър Христов от СБП – носител на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов” за 2014г, поет, драматург и преводач. Сред гостите бе големият познавач на дебеляновото творчество  поета Георги Н.Киров-първият носител на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов” от 2004г., Славомир Генчев-поет, журналист, бивш уредник на къща-музей Д.Дебелянов, възпитаници и представители на училища, носещи името на поета и от местни училища. Поздравления  към организаторите и гостите бяха  поднесени и от името на НЧ „Димчо Дебелянов-1960”, връчен бе юбилеен плакет и поздравителни адреси.  Носителят   на националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2008 г., поета Атанас Капралов поздрави многолюдната публика с няколко свои ненадминати стихотворения.

Малко след това  всички се отправиха за поклонение пред   гроба на Дебелянов в двора на църквата „Успение на Пресвета Богородица”. Прочувствено  слово произнесе проф. Михаил Неделчев. Под звуците на духовия оркестър на местното  СОУ „Любен Каравелов” бяха поднесени венци и цветя от институции,организации, училища и граждани.

Тръгнахме си с малко носталгия и сълзи. Държахме в ръцете си книги за Димчо Дебелянов. Дар за нашето читалище. Отсехоме любовта на Копривщица, духа на къщите и хората, които продължават да имат в сърцата си прекрасния Дебелянов.

Благодарим на кмета Генчо Герданов, на Искра  Шипева, на Дойчо Иванов, на поетите и творците от различни поколения! Ще помним топлия прием,  невероятната организация на събитието и желанието ви да запазим традициите!

Миглена Китанова
снимки: Росена Иванова

27th Mar2017

„Покажи традицията!“ в Етнографския музей

by Черно и Бяло

На 22 март Сдружение „Спектър 21 век“, Съюзът на българските журналисти и Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН, под медийното партньорство на онлайн изданието „Дипломатически спектър“, организираха тържество под мотото „Покажи традицията! Подари празник!“. В залите на музея бяха представени обичаите, свързани с Новруз – празникът на новото начало, и пролетните празници на българите. Сред многобройните гости на събитието бяха посланиците на Бразилия, Индонезия, Мароко, Молдова, Сирия, дипломати от десетки чуждестранни мисии у нас.

На празничната трапеза за Новруз в Иран присъстват задължително 7 ястия, започващи с буквата „С“

С приветствия към присъстващите се обърнаха: г-жа Екатерина Павлова, съпредседател на Сдружение за културни продукти и международен културен обмен  „Спектър 21 век“; г-жа Снежана Тодорова, председател на УС на СБЖ;  доц. д-р Петко Христов, директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН.

Новруз (Навруз, Ноуруз) се празнува в деня на пролетното равноденствие и има специално място в културата на човешката цивилизация. Смята се, че това е най-старото честване на Новата година на земята. Празнува се по различни начини от различните източни народи, като важен елемент в него е огънят. Новруз е ден за семейството и приятелите, за празнични ястия, за танци и пеене. През 2009 г. Новруз е вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО, а през 2010 г. Общото събрание на ООН обявява 21 март за Международен ден на Новруз. С възраждането на природата са свързани и всички пролетни празници на българите – от Баба Марта до Великден. Затова казашката Гулмира Бакирова и гл. ас. Евгения Грънчарова от БАН ни разкриха някои общи елементи от обредите, свързани с тези празници.

В тържеството специално участие взеха гостуващите в София изключителни музиканти от иранската фолклорна група „Ава“, под ръководството на г-жа Сайде Багери Фард. Поетът Набиолах Масуми прочете свои стихове, свързани с празника. Програмата от Иран се осъществи благодарение на съдействието на Културното представителство към посолството на Ислямска република Иран.

Студенти от Центъра за азербайджански език и култура на Софийския университет с директор София Шигаева-Митреска ни показаха специфичните особености на празника в Азербайджан и направиха съпоставка с пролетните традиции в България. Те изпълниха азербайджанската поема „Султанът на празника“.

Представители на казахската диаспора у нас пък ни разкриха елементи от традицията в Казахстан. Г-жа Гулмира Бакирова изпълни откъс от песента „Атанекен“.

С български танци, свързани с пролетните празници, ни зарадваха танцьорите от Танцов клуб „Българско хоро“ при Народно читалище „Бачо Киро“, а елементи от лазаруването бяха представени от фолклорната група при Народно читалище „Мироско Райчев“, с. Горни Богров. Пролетни песни изпя Момчил Чалъков от с. Алино.

Гостите се насладиха на прекрасните източни ястия, свързани с Новруз и предоставени от посолството на Азербайджанската република, Културното представителство към посолството на Ислямска република Иран и казахската диаспора в София.

Гостите на тържеството се включиха в благотворителната кампания на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН „Опознай традициите, за да обикнеш народа си!“. Събраните средства ще отидат за създаването на модерен образователен център към него.

Събитието се осъществява благодарение на съдействието на посолството на Азербайджанската република, Културното представителство към посолството на Ислямска република Иран и казахската диаспора в София.
За инициативата на сдружение „Спектър 21 век“ „Покажи традицията! Подари празник!“. Тя води началото си от 2013 г. и целта ѝ е да покаже красотата и разнообразието на българските празници и традиции пред представителите на чуждите мисии у нас, както и обратното – на чуждите празници и традиции пред българската аудитория. Вече са проведени редица тържества под това мото. На тях са представени различни празници или традиционни занаяти: Коледуване, Баба Марта, Лазаруване, Великден, грънчарството… По-ярките са осъществени под патронажа на посолствата на Република Беларус, на Руската федерация, на Френската република, на Кралство Мароко и др.

Екатерина Павлова

25th Mar2017

„Аполония“ 2017 започва на 26 август

by Черно и Бяло

Тридесет и третите Празници на изкуствата с дългоочакван майсторски клас на оперната прима Красимира Стоянова

Тазгодишното издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ ще се проведе от 26 август до 5 септември в Созопол. Специален акцент в програмата на Фестивала е майсторският клас на оперната певица Красимира Стоянова. Той ще се състои от 2 до 6 септември във ваканционно селище „Санта Марина“ в Созопол и ще завърши с официален концерт. Оперни изпълнители от страната и чужбина на възраст от 18 до 35 години могат да участват в майсторския клас. Условията за кандидатстване са налични на www.apollonia.bg

„Още от сега има много кандидатури и това ме радва, защото наистина обичам да преподавам. Надявам се да помогна на тези деца да подобрят техниката си и пеенето си и заедно да създадем нещо красиво. Поканила съм Пламен Карталов да присъства на майсторския клас, защото смятам, че ще чуе истински добри гласове“, коментира Красимира Стоянова.

През 2017 г. на оперната прима ѝ предстоят участия в Метрополитън Опера в Ню Йорк, Ковънт Гардън в Лондон, както и на сцени в Цюрих, Кьолн, Залцбург, Мюнхен и Виена.

Тази година Празниците на изкуствата „Аполония“ отбелязват своето 33-ото издание. Пълната програма на Фестивала ще бъде обявена в края на май.

За Красимира Стоянова:
Красимира Стоянова прави своя професионален дебют с ролята на Джилда в „Риголето“ от Верди през 1995 г. в Софийската национална опера. През следващите четири години участва в постановки на оперите „Сватбата на Фигаро“, „Идоменей“, „Милосърдието на Тит“ от Моцарт, „Еврейката“ от Халеви, „Гуарани“ и „Фоска“ от Гомес.
През 1998 г. започва международната ѝ кариера като солистка във Виенската държавна опера, където за заслуги към оперното изкуство е удостоена със званието Kammersaengerin.
Постоянен гост е на най-престижните оперни театри и концертни зали по света – Метрополитън Опера и Карнеги Хол в Ню Йорк, Кралската опера „Ковънт Гардън“ и Роял Албърт Хол в Лондон, миланската Ла Скала, Дойче Опер, Щаатсопер и Концертхаус  в Берлин, Музиферайн и Концертхаус във Виена, Залцбургски фестивал, Номори опера – Токио, Театро Колон – Буенос Айрес, Баварската опера в Мюнхен и др.
Работила е с диригентите Рикардо Мути, Зубин Мета, Жорж Претр, сър Колин Дейвис, Бернард Хайтинг, Марис Янсонс, Сейджи Озава, Мюнг-Вунг Чунг, Франц Велзер-Мьост, Фабио Луизи, Даниеле Гати и др.

За „Аполония“:
Празниците на изкуствата „Аполония“ са най-големият, дългогодишен и мащабен арт фестивал в България. Негов организатор е Фондация Аполония, създадена през 1991 г. Първото издание на Фестивала се провежда през 1984 г. Всяка година в рамките на 10 дни сцените на „Аполония“ в Созопол привличат стотици артисти и хиляди любители на изкуството от България и света. Фестивалът има за цел да съхрани традицията и да подкрепи новите идеи, експерименталните и нестандартните решения в областта на всички изкуства.
24th Mar2017

Кулинарно състезание и традиции събра поколенията в НЧ „Д.Дебелянов-1960”

by Черно и Бяло

Малко преди  дългоочакваната първа пролет традиционната кулинарна надпревара в НЧ „Димчо Дебелянов-1960” събра майсторите в кухнята, донесе много изненади и радост за търсещите забавления.

Преди обяд масите в салона на читалището бяха отрупани с разнообразни  кулинарни предложения- ухаещи, красиви и достойни за едно кулинарно състезание. Любителите на хубавата храна бяха дошли с настроение и желание да бъдат победители в  тематичните раздели- предястия, тестени и блюда и сладкиши.

Темата бе „Кулинарната надпревара и здравословната храна, като начин за провокация на мисленето на хората”. „Идеята ни е  да акцентираме върху: „Качеството на живота – чиста природа, здравословна храна. Кулинарното състезание между поколенията има дълга история, а с участието на възпитаници на читалището, техните родители, съкварталци и преподаватели, се събужда творческото начало в приготовленията на гозбите, предизвиква естетически вкус и усет към красивото. Като инициатори сме убедени, че състезателният  елемент кара кулинарите да представят най-доброто от себе си и да внесат новаторство в приготовленията на храната, каза в словото си организатърт на събитието Миглена Китанова. Тя подчерта, че пролетта носи ново начало и нови надежди и припомни, че НЧ „Д.Дебелянов” винаги е било малкото огнище на българщината, любовта и красотата, където талантливите хора развиват уменията си, изнасят концерти у нас и в чужбина, печелят награди. Г-жа Китанова благодари на ръководството на читалището, на преподавателите и работещите, на присъстващите и на хората на изкуството и творците, на децата, които със сърце и устрем поглъщат знания. Поднесени бяха поздравления от председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, от главния редактор на сп. „Черно и Бяло” Станислава Пекова, от сродни творчески съюзи и организации. Бе изказана благодарност на ръководството на в. „Дума” и на Вилиана Семерджиева – ръководител на отдел „Култура” на вестника, за професионалното ѝ отношение към творчеството и традициите.

Миглена Китанова представи гостуващите самодейни групи от НЧ „Св.св. Кирил и Методий-1927”, Долни Богров, водени от председателят на читалището Цецка Кочкова – дългогодишен приятел и творчески помощник на НД „Д.Дебелянов-1960”. С много аплодисменти бе прието представянето на Димитър Данчев – кандидат за народен представител от „БСП Лява България” от 24 МИР в столицата, който осигури наградите и подправките за кулинарната изложба. С него бяха дошли кандидатите от същата листа Десислава Андонова, Елеонора Петрова и Венцислава Каменова.

Данчев не скри, че храната сближава хората и ги кара да мислят креативно. Пред всички той разказа за своето най-топло отношение към читалищата, към културата и обеща в бъдеще да подпомага всичко свързано с дейността на тези огнища на българщината.

Веднага след това безпристрастното жури в състав: председател Йордан Богатинов – юрист, Цецка Кочкова – педагог, Надежда Корчева – арт фотограф се зае с нелеката задача да окачестви приготовленията и справедливо да награди най-добрите.

През това време кукерите от Долни Богров разгониха злите сили, лошите мисли, студената зима. Двама младежи, предрешени като бабугери с кожуси, с чанове на пояса, с маски и специфични украси, внесоха възхита и радост. Дрънкаха звънци и шареха бузите на хората с червено за здраве и берекет. Децата не можаха да скрият емоцията си и побързаха да се снимат с необикновените носители на традициите. Младите кукери имат опит зад гърба си, защото от години обикалят домовете с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, а после на мегдана играят бурни танци.

Публиката се възхити на артистичната програма на леля Мария и две прекрасни девойки от читалището в Долни Богров, които представиха традицията Бабинден, въпреки че почитането на „бабите” бе на 21-и януари. Всички видяха ритуала на „бабуване” на родилката, поливането на бабата да се измие и избърше, както и нареждания за децата да са бели и червени, тънки и високи. Леля Мария върза мартен конец  на децата.

Кулинарната викторина бе съчетание на въпроси от българската и световна модерна кулинария, а и здравословното хранене. За всеки верен отговор щастливците получиха семена за засаждане на разнообразни подправки през настъпващия сезон на годината.

Журито досущ като в Мастър Шеф подреди деветте награди за отделните раздели в състезанието. Бяха връчени още тематични подаръци за естетичен вид и вкус, за професионално ястие, за вкусови качества, за млади кулинари. Първите награди грабнаха Мария от Долни Богров за питка „Богров”, невероятната торта „Милица” изваяна от Милица Николаева и Росена Иванова за засуканото предястие „Мартенски кошнички”. Овации спечели гозбата „Тикви от Банкя” на малката Мария Николова, възпитаник на школата по балет към читалището, Христина Алаксандрова с вкусните „Мини кроасани с вишни”, зашеметяващия ябълков пай на Рени Богатинова. Както винаги приготовленията на Наталия Калъпова и Параскева Праматарска носеха своя специфичен вкус. Плодовата торта с вишни на Наталия и предястието на Паша събра одобренията на дегустаторите. Тази година изненадата дойде от изобретателни  кулинари, които за пръв път участваха на състезанието в читалището. „Мидичките” на Олга Манова грабнаха претенциозното жури с вкус и външен вид. Славянка Пенева представи „Питка Слънце”, която разнесе своите аромати на топъл хляб, масло и много любов. Съкварталката ни Лилия участва със сладкиш „Лили” и това ѝ донесе заслужената трета награда.

Кандидатите за народни представители Деси, Венци и Ели почерпиха с банички със сирене и месце и въпреки внушителните количества, накрая съдовете се оказаха празни. Димитър Данчев, кулинари, гости и всички от събитието говориха, смяха се и си пожелаха светли Великденски празници и успехи!

Росена Иванова

21st Mar2017

СФФ 21: Наградите

by Черно и Бяло

XXI Международен филмов фестивал София Филм Фест представи 170 филма от 55 държави. Над 280 бе броят на международните гости през 2017 година, между които режисьори, продуценти, актьори, фестивални директори, медийни и киноексперти.

На 18 март в Зала 1 на НДК се състоя Церемонията по връчване на наградите на фестивала.

МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ ИГРАЛНИ ФИЛМИ в състав:

  • Кристи Пую (Румъния) – режисьор, прдседател на журито
  • Манфред Шмид (Германия) – филмов експерт
  • Дебора Кара Ънгър (Канада) – актриса
  • Анжела Недялкова (България) – актриса
  • Елица Петкова (България-Германия) – режисьор

РЕШИ:

ГОЛЯМАТА НАГРАДА „СОФИЯ – ГРАД НА КИНОТО” ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ в Международния конкурс за първи и втори игрални филми, в размер на 7 000 евро, осигурени от Столична община, се присъди на филма „Безбог” (България-Дания-Франция) на режисьора Ралица Петрова.

LIDL НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА беше определена от вота на зрителите! Българската публика гласуваше за филми от специалната селекция в програмата на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ – и победител е Sing Street (Ирландия-Великобритания-САЩ) на режисьора Джон Карни.

За първи път LIDL НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА за най-добър български филм беше връчена на „Асансьор за пациенти” (България) на режисьора Иглика Трифонова.

СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА ЖУРИТО беше присъдена на филма „Последното семейство” (Полша) на режисьора Ян П. Матушински.

НАГРАДАТА ЗА РЕЖИСУРА се присъди на Нана Еквтимишвили и Симон Грос за филма „Моето щастливо семейство” (Германия-Грузия-Франция).

ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ на журито (Special Mention) беше присъден на Миа Петричевич за ролята й във филма „Стига си ми гледал в чинията” (Хърватия-Дания).

НАГРАДАТА JAMESON ЗА БЪЛГАРСКИ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ в размер на 6 000 евро, беше присъдена на филма „Дрехи” (България) на режисьора Веселин Бойдев.

ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ (Special Mention) на журито в конкурса за Наградата Jameson бе присъден на филма „Пътуваща страна” (България) на режисьорите Весела Данчева и Иван Богданов.

НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ДОБЪР ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ беше присъдена от международно жури с председател Тонислав Христов (режисьор, България-Финландия) и членове Евгений Гиндилис (продуцент, Русия) и Андрей Танасеску (програматор на фестивала в Торонто и режисьор, Румъния) на филма „Буря” (Мексико) на режисьора Татяна Хуезо.

Документалното жури присъди и един ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ (Special Mention) – на филма „Пустиняци” (България) на режисьора Цветан Драгнев.

НАГРАДАТА „ДОМЕЙН БОЙАР” ЗА НАЙ-ДОБЪР БАЛКАНСКИ ФИЛМ се присъди от международно жури с председател Стефан Лаудин (фестивален директор, Полша) и членове Стефан Ухрик (фестивален директор, Словения) и Стефан Вълдобрев (актьор, композитор и режисьор, България), на филма „Слава” (България-Гърция) на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов.

Балканското жури присъди и ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ (Special Mention) на филма „Тъмносветло” (Турция-Германия-Полша-Франция) на режисьора Йешим Устаоглу.

НАГРАДАТА НА ГИЛДИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КИНОКРИТИЦИ за балкански филм се присъди на филма „Слава” (България-Гърция) на режисьорите Кристина Грозева и Петър Вълчанов.

НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ, определена от жури в състав Кирил Разлогов (програмен директор на Московския международен кинофестивал), Елма Татараджич (програматор на международния конкурс на кинофестивала в Сараево, Босна и Херцеговина) и Роберто Куето (селекционер от филмовия фестивал Сан Себастиан), се присъди на филма „Безбог” (България-Дания-Франция) с режисьор Ралица Петрова.

Журито на ФИПРЕССИ в състав Кристина Стоянова (Канада), Масимо Леки (Италия) и Боряна Матеева (България) присъди НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ на филма „Реквием за госпожа Й.” (Сърбия-България-Македония) с режисьора Боян Вулетич.

НАГРАДАТА на МЛАДЕЖКОТО ЖУРИ на фестивала определи за най-добър филм от Международния конкурс „Блокът на младоженците” (Турция) на режисьора Илкер Савашкурт.

На 21-ото издание на международния София Филм Фест бе връчена НАГРАДАТА НА СОФИЯ на Столичната община за цялостен принос към световното кино на:

  • СТОЯНКА МУТАФОВА, актриса (България)
  • АГНЕШКА ХОЛАНД, режисьор (Полша)
  • ДЖОН САВИДЖ, актьор (САЩ)
  • АДЕЛА ПЕЕВА, режисьор (България)

На 14-ото издание на СОФИЯ МИЙТИНГС бяха присъдени следните НАГРАДИ:

За втори път филмовото студио „Ню Бояна” връчи Голямата награда „Дани Лърнър” на София Мийтингс за най-добър проект в основните секции. Най-голямото киностудио в Източна Европа подкрепи един от проектите с награда в размер на 50 000 евро в услуги и чек за 5 000 евро. Наградата се присъди на проекта THE TENTMASTER’S DAUGHTER (Великобритания), представен от режисьора Изабел Андертън и продуцента Кристин Хартланд.

За първи път през 2017 година генералният спонсор на София Филм Фест LIDL България връчва награда на стойност 3 000 лева на най-добрия български проект, който беше избран от професионално жури в състав Раймонд Гьобел (продуцент, Пандора Филмс), Зейнеп Атакан (продуцент, Зейно Филм) и Габриеле Бруненмайер (сценарен консултант). Наградата се присъжда на JANUARY (България), представен от режисьора Андрей Паунов и продуцента Ваня Райнова.

Наградата на Focusfox Studio (Унгария) в размер на 10 000 евро в услуги за пост-продукция се присъди на проекта LOVE YOUR NEIGHBOUR (Израел), представен от режисьора Шарон Бар Зив и продуцента Марек Розенбаум.

Наградата на EastWest Filmdistribution – консултиране на сценарий със Стивън Голдсмит, сценарист и „скрипт-доктор” (Ирландия-САЩ) на стойност 5000 евро се присъди на проекта ONE AND A HALF PRINCE (Румъния) представен от режисьора Ана Лингу и продуцента Ралуца Падурару.

Наградата за млад продуцент от YAPIMLAB (Турция) – 5 000 евро за едноседмични консултации на филмов проект в Истанбул или Анталия и възможност за представяне пред турски продуценти получи проекта DUST (България), представен от режисьора Ралица Петрова и продуцента Поли Ангелова.

14th Mar2017

Пореден успешен концерт на симфоничния оркестър на БНР

by Черно и Бяло

На 24 февруари 2017 г., в зала „България“ симфоничният оркестър на БНР предложи на многобройните си почитатели изискана и разнообразна концертна програма. Почитателите на радио-оркестъра бяха заинтригувани от предстоящото участие на музиканти с европейска известност, като Радослав Шулц, един от водещите цигулари, концертмайстори на Европа, с заслужена амбиция за диригентска кариера и младия изкрящ талант на българската музикална култура, пианиста Евгени Божанов. Особено съм щастлив, да отбележа, че престижът и възходът на оркестъра е неоспорим факт и с всеки следващ концерт, отзивите и топлата оценка на софийската публика доказват това. С гордост споделям това, че цялия ми скромен  оркестров живот на виолончелист е преминал в редиците на радио-оркестъра и претендирам да познавам духа на високия професионализъм, който цари всред този първокласен състав.

Евгени Божанов е роден през 1984 в Русе. Започва уроци по пиано на 6-годишна възраст. На 12 прави и своя дебют на сцена в родния си град.

Международната му кариера започва, след като той печели награди на едни от най-престижните международни конкурси, сред които са „Святослав Рихтер“ (Русия), „Кралица Елизабет“ (Белгия) и „Ван Клайбърн“ (Тексас, САЩ).  Пианистът има зад гърба си четири турнета в Япония и редица самостоятелни рецитали и концерти с водещи световни оркестри, сред които BR Kammerorchester München, Orchestra Nazionale della RAI, Deutsches Symphonie – Orchester Berlin. Програмата с предстоящите му изяви през 2017 включва концерти с Лондоска филхармония, Симфоничния оркестър на Малмьо (Швеция), Ливърпулска филхармония, Камерния оркестър на Баварското радио и други

Радослав Шулц е известен като един от водещите цигулари, концертмайстори на Европа, който към настоящия момент гради име и като диригент. Артистичен директор е на Камерния оркестър на Баварското радио (Германия) и на Camerata Europeana оркестър в Щутгарт (Германия)

Започва да се занимава с музика от 8-годишен. Първоначално взима уроци по цигулка при майка си, а на 16 години печели международния конкурс „Виенявски“ в родната му Полша. В следващите години той печели редица престижни награди, една от които е конкурсът „Сибелиус“ (Финландия). Работи с диригенти като Волфганг Савалиш, Марис Янсонс и Рикардо Мути, от които се вдъхновява в собствената си диригентска кариера по-късно. През 2002 сър Колин Дейвис го препоръчва в престижната Виенска музикална академия, където учи в класа по дирижиране на Леополд Хагер. Две години по-късно прави своя диригентски дебют с Osaka Philharmonic Orchestra (Япония).

Шулц има зад гърба си турнета с Камерния оркестър на Баварското радио в Италия, Швейцария и Испания заедно със солистите Ланг Ланг, Миша Майски, Сабине Майер и други.  Със същия оркестър през 2011 записва концертите за пиано на Моцарт за Дойче Грамофон със солист Елен Гримо. Дискът достига първа позиция в класацията за класическа музика на iTunes за САЩ.

Концертът започна със световната премиера на композицията „Приказка за дните от седмицата“ от Радослав Лазаров, странна музика с духовно, философска нагласа, вдъхновена от българска народна приказка и композирана с изразните средства на музикалния ни фолклор. Ето как авторът коментира творбата си: „Произведението се състои от четири части. Започва с Andante, Allegro molto – български танц. В шестте такта от встъплението медни духови инструменти представят в стъпаловидно секундово движение седемте дни на седмицата. Битоналният акорд в края символизира недоволството на героя от живота му.“ Във втората част, Moderato – „Жетварска песен“ героят среща старец, работещ на нивата и решава да му помогне и така обладан от християнското чувство за подкрепа към немощния, нуждаещия се, момъкът  осъзнава мистичното присъствие на Господ. И както става в приказките, Бог възнаграждава нашия герой и го дари с имот и благоденствие, при условие никога да не изрича: „Всичко това е мое!“ В заключение възтържествува идеята за висшия христянски морал за милосърдие и отрицание на греховната алчност! Нека се върнем в концертната зала и да се опитам да пресъздам атмосферата, изпълнението на оркестър и диригент. На фона на неотменно отмервания ритъм 9/8 на голямия барабан , се редуват пасторални картини, изпъстрени с народни интонации и ритми, изненадващо последвани от „див българси танц“ и отново отнесени мистични хармонии. Приятно бяхме сюрпризирани от способността на диригента Радослав Шулц, да усети спецификата на неравнодените ни ритми и убедително да изгради произведението!

Връх на емоционалните преживявания на публиката беше блестящото изпълнение на Концерт №3 в до-минор оп.37 от Лудвик ван Бетовен от пианиста Евгени Божанов. Това величественно произведение е написано по времето на прочутото Хайлигенщадско завещание, с което композиторът разкрива безмерното си страдание от обзелата го глухота! В свое писмо Бетовен споделя с болка: „Ако не бях така отдаден във вярата си към Тебе Господи, бих поставил край на живота си!“ Въпреки тази изпепеляваща душевна драма, на 5-и април 1803 г. се състои премиерата на Третия клавирен концерт в „Theater an der Wien”, като солист е композиторът. Твърди се, че Бетовен не бил фиксирал изцяло солистичната партия в партитурата, а каденцата в края на първа част импровизирал на сцената.

Още с излизането си на концертния подиум, с представителната си осанка и овладяното си държание пианистът Евгени Божанов развълнува притихналата в очакване многобройна публика.

След оркестровото въведение, солистът с внушителен замах изсвири встъпителните акорди на клавирната партия. Заредиха се брилянтно изпълнените пасажи на пианото, в съвършен синхрон със съпровождащата партия на оркестъра. Впечатляващи бяха изваяните завършъци на музикалните фрази, постигнати разбирасе с вещото партньорство на диригента Шулц. Звуковият баланс между солист и оркестър беше завиден. Слушайки с удивление този белязан от съдбата млад талантлив пианист, се върнах в спомените си за изпълнението на този концерт от великия руски пианист Емил Гилелс преди много години в София. Втората част Largo, започна със соло-пиано, като артистът с нежната си, лирична кантилена докосваше най-съкровенните струни на душата ни! В изпълнението на Финалното Rondo, Alegro, оркестърът демонстрира високата класа на щрайха и по специално на виолончелите, които перфектно, с красив, изразителен звук изсвириха солото си, с последвалата го фуга.

След възторжените аплодисменти, Евгени Божанов изпълни вдъхновено Chopin – Grand Valse op.42 и Liszt – Consolation №3.

В края на концерта, беше изпълнена Втора симфония в ми-минор оп.27 на Сергей Рахманинов.

Рахманинов принадлежи към числото на големите композитори в класическата и в частност руската музика в периода XIX–XX век. Композиторът се явява естествен преход към модернизма в класическата руска музика, най-яркият представител на който е Дмитрий Шостакович. За формирането на Сергей Рахманинов влияние оказва Пьотр Илич Чайковски, който приема голямо участие в съдбата на младия музикант. Той черпи вдъхновение от руския фолклор и дори от църковно-славянската музика. В творчеството на композитора заедно съществуват страстни, бурни пориви и упойващо поетическо съзерцание, волева решимост и трепетна чувствителност, мрачен трагизъм и възторжена патетичност! Така може да се синтезира същността  на тази величествена музика.

Творческото наследство на Рахманинов включва различни жанрове, централно място в него обаче принадлежи на клавирните му произведения.

Връх в творчеството на композитора може би заемат симфониите и симфоничните му произведения, които разтърсват със своята динамичност и екпресивност. Премиерата на Втора симфония е на 8 февруари 1908 г. в Санкт Петербург под диригентството на Рахманинов. Успехът ѝ е следван от възторжени рецензии в пресата: „Той е новото лице в руското изкуство, артист с удивителен мелодичен дар, благородство на вкуса, с изтънчено въображение. Симфонията грабва вниманието от началото до края със своята поетичност и художествен блясък!“ Композиторът е награден със престижната Първа премия „Глинка“ за тази творба, посветена на Сергей Танеев, един от учителите му по композиция в Московската консерватория.

Дойде моментът, Радослав Шулц да разгърне диригентския си талант и на крилете на творческото си въображение да пресъздаде величието на тази безсмъртна творба. И наистина той успя посредством съвършения музикален инструмент – Симфоничния оркестър на БНР и неговите първокласни солисти. Въодушевен, диригентът градеше прочувственото, елегично звучене на щрайха, красиво изсвиреното соло на английския рог и внезапният мощен, емоционално зареден порив на цялия оркестър, който беше последван от диалози между щрайх и дървени духови инструменти.

На фона на щрайха, пеещите виолончели, обои, кларинети изразяваха нестихваща емоция и обагряха пъстрата музикална картина, будейки образни възприятия. Отново смяна на настроенията – в залата прозвучават  поредица от мрачни дисонантни акорди, внушаващи безнадеждност, но неукротимия, търсещ  дух на твореца възкръсва и финалното Presto, пропито с оптимизъм, ни отнесе във висините на  гениалната музика на  композитора Сергей Рахманинов…

Светослав Дерменджиев

14th Mar2017

Именитият виолончелист Миша Майски завладя сърцата на софийската публика

by Черно и Бяло

Великият майстор на виолончелото Миша Майски беше солист на концерта на Симфоничния оркестър на БНР на 27 януари 2017 г. в зала „България”. На диригентския пулт застана Александър Земцов, познат на българската публика като виртуозен виолист, с амбицията за успешна диригентска кариера. През дългия си живот на професионален виолончелист съм имал шанса да чуя на живо най-голeмите светила на съвремието, включително и М. Разтропович, Д. Шафран, А. Навара гостували в България и с право мога да кажа, че Миша Майски застава достойно и наравно с тях! С яркото си присъствие като солист на концертния подиум, пълна артистична освободеност, съвършеното владеене на любимото си виолончело, той хипнотизира слушателя, без да го остави за миг безучастен! Ето, как маестрото изказва музикантското си „кредо“: „Инструментът е само средство, помагащо на музиканта да достигне главната цел – изразителността на музиката!“ И за това той смята, че много млади музиканти губят много сили за техниката си, за да покажат, как хубаво свирят, забравяйки че инструментът е само инструмент!

Друга изповед на маестро Майски е всеотдайната му любов към любимото му виолончело, сътворено през 1720 г. във Венеция, именувано „Доменико Монтаняно“и на 29 ноември 2016 г. се навършиха 40 години от както той неотклонно свири на този инструмент! На състоялата се пресконференция в Българското Национално Радио имах възможността да науча интересни факти от богатата му творческа биография, перипетиите през нелекия му жизнен път. Той е роден през 1948 г. в Рига, Латвия, като родителите му са украйинци от еврейски произход и по повод изселването на сестра му, Лина Якобсон за Израел, спрямо Миша Майски са приложени репресии, които по късно, през 1972 г. завършват с окончателното му репатриране в Израел. От 1962 г. учи в Ленинградската консерватория (днешна Петербургска), а три години по-късно прави своя дебют с тогавашната Ленинградска филхармония. През 1966 г. печели престижния международен конкурс „Чайковски” в Москва и става ученик на известния виолончелист и диригент Мстислав Ростропович в Московската консерватория по лична покана на маестрото. През 1973 г. на музикален фестивал в Израел, великият Пабло Казалс е впечатлен от таланта на Миша Майски и посвещава няколко лекции, да го запознае с принципите си! През1974 г., по препоръка на Исак Щерн, Майски става стипендиант на фонда за култура (Америка – Израел) и заминава за САЩ, където участва в камерния фестивал „Рудолф Серкин“, последван от четири безценни месеци, прекарани в занимания с другия велик виолончелист на нашето време Григори Пятигорски в Лос Анджелис.Следват редица музикални отличия, сред които е и първа награда на международния конкурс за виолончело „Гаспар Касадо“ във Флоренция през 1975 г. От тогава започва световната музикална кариера на виртуоза. Това са солови концерти и записи по цял свят, в това число в Лондон, Париж, Берлин, Ню-Йорк, Венеция, Амстердам, Токио и др.

Музикантът има множество записи за компанията „Дойче Грамофон” (Германия). От 2000 г. Майски посвещава концертна си дейност на Йохан Себастиан Бах, като изнася над сто Бахови концерта по света. Интересен факт е че, виолончелистът изпълнява всичките творби за виолончело на немския композитор в Цюрих, в три концерта за един ден. Миша Майкси е свирил редом с едни от най-известните имена на класическата музикална сцена, сред които са Юрий Башмет, Марта Аргерих, Гидон Кремер, Масим Венгеров, диригентите Ленърд Бърнстейн, Зубин Мета, Владимир Ашкенази, Даниел Баренбойм и др.
Уважаемите читатели ще разберат смисъла на това, да се запознаят с тази обстойна информация, разкриваща богатството и красотата на музицирането на този велик артист!

А сега да се върнем в действителността и да се опитам да пресъздам атмосферата на този изключителен концерт! Програмата на концерта включваше известните Вариации „Рококо” за виолончело от Пьотр Илич Чайковски, „Музикална шега”, увертюра от операта „Дон Жуан” и Симфония №40 от Волфганг Амадеус Моцарт. Концертът беше посветен на Моцарт, защото точно на този ден преди 261 години е бил роден гениалният виенски композитор. Любопитен коментар на маестро Майски беше изразеното от него съжаление, че Моцарт не е написал творба за виолончело!
След успешната и интригуваща пресконференция, която организира Ръководството на БНР, бяхме приятно изненадани от препълнена зала с фенове на музиката, нетърпеливи, да се потопят в това вълнуващо музикално преживяване. В първата част на концерта, диригент и оркестър ни пренесоха във вълшебния мир на Моцартовата музика,като лекотата и финеса в изпълнението на оркестъра бяха на голяма висота и заслужено топло аплодирани! И нека не се очудваме, оркестъра, в който съм преживял моята оркестрова кариера, е изграден и поддържан по традиция на европейско професионално ниво и не можем да си представим отстъпление от тази заслужено висока позиция! В изблик на лирично отклонение, предвещавам, че в ръцете на младия талантлив и доказал се по света Маестро Росен Гергов, Радиооркестъра го очаква бляскаво бъдеще!


Настана дългоочакваният момент. На сцената, с бърза, енергична походка се появи маестро Майски, атрактивно облечен в светлосиня, копринена риза и засвири с елегантен, стилов щрих на лъка встъпителната тема на Вариации „Рококо“ за виолончело и оркестър от П. И. Чайковски. Редуваха се технични, виртуозно изпълнени епизоди, изсвирени в пълен синхрон на ритъм и баланс с акомпаниращите духови инструменти и оставащи усещането за пълно преливане между виолончелото и оркестъра! Маестрото, до такава степен владееше партитурата, че с всеки свой жест господстваше, пресъздавайки изпълняваната музика. Можем ли да забравим прочувственото му изпълнение на бавната вариация с епизода: „Очи,чьорние“, каква красота на темброво обагреното звученение на виолончелото му, будещо въображението на слушателя, провокиращо образи, асоциации, зрителни картини! А финалната виртуозна вариация, изсвирена от маестрото в „мълниеносно“ темпо и „зашеметяваща“ техника на лъка от най- висш клас, предизвика експлозия на възторг в публиката и нестихващи овации! Маестро Майски, щедър на бисове ни подари изпълнението на „Ноктюрно“, в аранжимент за виолончело и оркестър от Чайковски и прочутата ария на Ленски из операта „Евгений Онегин“, майсторски изпята от виолончелото на великия Миша Майски! Ощастливени и облагородени слушателите напуснаха Зала България, в очакване на нови, значими музикални събития!

Светослав Дерменджиев,
специално за „Музикални хоризонти

14th Mar2017

Сама Китка и медените им гласове

by Черно и Бяло

Медените гласове с игрив фолклорен синтез

Сама Китка са готови да Ви запознаят с уникалната палитра от фолклорна музика, с която са отраснали, неразделна част от културата и бита на Североизточна България, събрана в албума им – Медените гласове. Песните представляват уникално съчетание на две култури, рядкост в така различните, но определени, фолклорни региони на страната, като резултатът е богата, пълна с живот и ритъм, но така лесна и приятна за слушане, музика. Включващ песни, пренесени през времето до настоящето, от Сама Китка, от 13 март, „Медените гласове“ ще бъде намерен за дигитално изтегляне http://apple.co/2lSkRcf Стрийм http://spoti.fi/2mRm9DO и за закупуване на компакт диск!

Този първи албум едва докосва изобилието от автентичните песни на балканджиите, които са намерили нов дом в плодородните земи на северните равнини. Необуздани и ритмични, мелодиите на „Медените гласове“ са били съчетани с мотивите на живота сред богатите полета, превръщайки този уникален синтез в единствен по рода си фолклор. Силните, но нежни вокални изпълнения са подчертани от майсторски, но закачливо придружаващия ги акордеон.

Песните са оживени и забавни, като закачливите балканджии, но и меки и нежни, като топлите и плодородни земи, които сега обитават, тези песни са достойни за похвала, като лесно пленяват публиката по време на фестивали и концерти, за което Сама Китка са спечелили множество награди и признания в различни национални и международни фестивали и са вземали участия в редица представяния в националния ефир.


Сега тези песни могат да забавляват и радват целия свят с помощта на Zvooka Рекърдс и изкусното дело на изпълнителите от Сама Китка: Божанка Узунова, Николина Иванова, Диляна Стефанова, Пенка Иванова, Велика Демирева, Румяна Балева, Георги Рачев Иванов.

Сама Китка – Долно Абланово, България
Произход и култура
Село Долно Абланово се е зародило през 18ти век, като към средата на следващия, е наброявало около 300 души, придошли предимно от балкана, със своя свободолюбив дух и борческо настроение. И затова се наричат балканджии. Преселниците, са заварили културата и творчеството на Дунава, като са създали един уникален синтез, представящ се в пеенето с отпяване на балкана, песните от равнината и балканджийските носии.
История на групата
Уменията в областта на автентичния фолклор в селото се прилагат от началото на 60-те години на 20ти век. Тогава ”Певческа група” и е изпълнявала песни от цяла България. От 1980 година, групата се преименува и започва да изпълнява песни и обичаи от местния фолклор. Черти, присъщи за традициите на двата региона са забележими в стила и в тематиките на песните и обредите, на които те са изпълнявани, като подобни мотиви са намерили място и в техните традиционни носии включващи тъмни елеци, зелени или кафяви кърпи, но и снежно бели, ръчно изработени ризи и ярки червени престилки, типични за Северна България.
Сама Китка – изворът на Долно Абланово
През 2004 г. под името „Сама Китка“, групата продължи да радва местната общност с абланъшките песни, доказвайки устойчивостта на традицията, наложила се в местната култура. Името произлиза от символа на българския фолклор и е свързано с техния богат автентичен репертоар, обогатен от опитните гласове на групата и традиционно звучащият акордеон, който ги придружава в техните разкази. Тези произведения на фолклора са ритмични, пълни с живот, весели и лесни за слушане. Песните са оживени и забавни, като закачливите балканджии, но и меки и нежни, като топлите и плодородни земи, които сега обитават.

Илиян Кацарски

14th Mar2017

За младите таланти: Дженифер Артемис Фард

by Черно и Бяло

Когато една страна е богата на таланти и култура, но бедна на презентирането им, ние медиите трябва да сме упорити и дейни в работата си – да представяме и възпитаваме морал, култура и естетика у зрителя. За никого не е тайна колко плодородна е земята ни и колко висок е процентър на талантливите деца в България. Държавата няма устойчива политика за насърчаване и популяризиране на културата и изкуството, но независимо от това младите се развиват и творят. Днес сме се спряли на една девойка родена през 2005 г., за да рисува!

Още на крехката двегодишна възраст Дженифер Артемис Фард започва да рисува в школа „Точица” към Народно читалище „Цанко Церковски 1946”, като първата ѝ изложба е в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. През 2010 г. получава сребърен медал от посланика на Канада в България за картината, която рисува на тема „Зимни спортове“ и посветена на Двадесет и първите зимни олимпийски игри, които  се провеждат във Ванкувър през 2010 г.

През 2015 г. картината ѝ „С очите си видях бедата“ е на първо място от проведения конкурс на  ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”.

Британският съвет в София, поставя нейна картина в календари си за 2017г.

Дженифер Артемис от  2012 г. работи върху илюстрирането на книга с детски приказки, базирани върху националната поема на един от най-именитите и велики поети на Персия – Фирдуоси – „Шах-наме“. Интересът и към древната персийска култура е породен, от  това че баща и е иранец и приказките му за „лека нощ“ винаги са били от старо-персийските епоси.

Тя се проявява като млад художник и във филма  „Бесарабски мечти“ от 2012 г. (27 мин.), където нейна картина образува творческия финал на документалната лента.

Малката художничка е жизнерадостно дете, което пее и танцува народни и бални танци и е възпитаничка в пети клас на Националният учебен комплекс по култура с лицей с изучаване на италиански език и култура, асоцииран в ЮНЕСКО.

Целия екип на списанието ѝ желае покоряване на много бъдещи творчески върхове.

10th Mar2017

Психология на творческия успех в Арт семестър 2017

by Черно и Бяло

Единственото по рода си обучение по финанси за хора на изкуството тази година ще бъде през април в Карол. Кандидатстването за участие в Арт семестър 2017 вече започна. Безплатно е, но местата са ограничени.

Участниците ще научат защо е важно да управляват собствения си бюджет, как да го правят, какво трябва да знаят, за да инвестират, какви фондове и защо избират хората на изкуството, ще разберат колективните схеми на инвестиране и техните предимства. Основните лектори по финансовите теми са изпълнителни директори във финансова група Карол, а гост-лектор е Стойне Василев, създател на сайта за лични финанси и собствен бизнес SmartMoney.bg. Той е и председател на УС на Българска асоциация на личните финансови консултанти.

За личния бранд на твореца, за това как да бъде изграждана комуникацията с медиите и галериите, как да продават чрез интернет, как да регистрират фирма или как да се справят като фрилансъри, защо да се включват в проекти, пленери и конкурси, как да изграждат сами възможности и да осъществяват идеите си, ще научат от художници и творци, участници в досегашните издания на Арт семестър. Онлайн с конкретни препоръки и полезни съвети се включват български творци, които работят успешно в чужбина.

Темата за авторските права тази година е разширена с въпросите за патентоването, а лекторите са юрист-музикант и актьор, и експерт от Патентното ведомство-художник.

За първи път в програмата е включена темата за психологията на творчеството и успеха. Защо сме програмирани и как можем да се препрограмираме, за да сме успешни и в изкуството, и в личния живот, и в управлението на финансите? На тези въпроси ще отговори Георги Ангелов, който в Карол води авторска програма за седемдневна трансформация. Трейдър, лекар, с докторат по имунология от един от най-престижните университети във Франция – Ecole Normale Superieure. В Арт семестър ще провокира абстрактното мислене на творците с концепцията за квантовото мислене.

Както досега, Арт семестър включва две седмици с лекции и артшопи, и една творческа седмица, в която ще всеки създава своя творба, вдъхновена от новите знания. Обучението завършва с обща изложба, а по традиция след това в арт пространството на Карол се подреждат индивидуални изложби на участниците.

Уникалното като формат и съдържание обучение е насочено към всички модерно мислещи творци, без ограничения във възрастта и опита. Участниците го определят като прекрасно преживяване и повечето казват, че искат да им се случи отново. В библиотеката на Карол по време на Арт семестър се случват неща, напълно несъвместими с представите за обучение по финанси – танци, рисуване във вода (с техниката ебру), правене на лампи, упражнения за креативност, IPO (първично публично предлагане на акции от инсталация – фабрика, работеща само на печалба) по време на изложба и още цветни и необичайни събития като самите участници.

Още подробности и как да се запишете, вижте тук.

21st Feb2017

СФФ 21: Анжела Недялкова e в международното жури на тазгодишното издание на София Филм Фест

by Черно и Бяло

Актрисата ще представи на специална прожекция продължението на „Трейнспотинг” – „Т 2” на Дани Бойл

Младата българска звезда, извоювала световна популярност с много труд и талант, ще се включи в сериозния екип на международното жури, което ще бъде натоварено с отговорната задача да оцени творбите от Международния конкурс за първи и втори филми на 21-вия София Филм Фест. Само преди пет години филмът с нейно участие „Аве” беше включен в конкурсната програма и различни фестивални журита му присъдиха четири отличия, а преди няколко дни най-новият филм на Дани Бойл беше показан премиерно в програмата на Берлинале и в продължението на „Трейнспотинг” – „Т2” Анжела участва редом до познатите персонажи от епохалния бунтарски филм на 90-те, оживели на екран благодарение на Юън Макгрегър, Джони Лий Милър, Юън Бремнър, Робърт Карлайл…

„София Филм Фест винаги е карал сърцето ми да трепва и за мен е един голям празник, когато настъпи времето за поредното издание. Вълнувам се много – когато получих поканата да участвам в журито през 2017 година, просълзих се от радост, защото това означава страшно много за мен и е едно от най-големите признания, които съм получавала!” – споделя актрисата. 

Анжела Недялкова завършва Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука” със специалност „Детски играчки”; след това следва телевизионно и операторско майсторство в НАТФИЗ; появява се за първи път на големия екран в пълнометражния дебют на режисьора Камен Калев „Източни пиеси” през 2009 година. Следва ролята ѝ в партньорство с Ованес Торосян във филма на Константин Божанов „Аве” от 2011. Анжела участва също и във филмите „Шестият ден” на Владислав Радев, „Българска рапсодия” („Пътят към Коста дел Маресме”) на Иван Ничев, който бе българското предложение за „Оскар” през 2014 година, „Досието Петров” на режисьора Георги Балабанов, в телевизионния сериал „Връзки”. През 2015 г. е реализирана холандско-шведско-българската копродукция „Райската стая”, заснета в Амстердам и режисирана от Йоост ван Хинкел, в която на Анжела е поверена ролята на българката Женя, а за своето изпълнение актрисата получи Почетен диплом от журито на 20-ия София Филм Фест. „Райската стая” беше холандското предложение за „Оскар” за чуждоезичен филм за 2016 година. За ролята на Вероника в „Т2” на Дани Бойл са си мечтали стотици млади актриси, но я спечели… именно Анжела!

„Работата ми по „Трейнспотинг 2” бе голямо преживяване за мен и все още осмислям всичко случило се, връщам се към различни ситуации и често откривам по нещо ново за себе си, обогатявам мирогледа си. Тъй като цялата еуфория и срещите ми с тези хора продължават, бих казала, че може би е рано да обобщя какво ми е донесло всичко това. Все още се случва, все още го осмислям… След време ще мога да имам по-ясна и категорична идея относно плода, който се е родил след всичко случило се. На този етап просто ме преследва един ураган от силни, смесени емоции и мисли. Чувствам се по-спокойна, по-уверена и търпелива, по-целенасочена. Сякаш всичко започна да си идва на мястото след дълги години вътрешна борба и преобладаващ хаос – типично за един млад, търсещ себе си и прогреса, човек…” – Анжела Недялкова

„Врагове” на Светослав Овчаров с премиера на 21-вия София Филм Фест!

„На война като на война!”

Светослав Овчаров разказва увлекателно и завладяващо, с умението на добър познавач на миналото и българската история. Най-новият му филм „Врагове” ще върне зрителите с век назад във времето на Балканската война, в една среща на български войници с техните турски противници. И големият въпрос не закъснява: могат ли противоречията между българите да се окажат по-силни от омразата към враговете?

„Всичко беше трудно във „Врагове – споделя режисьорът. – Може би защото във филма се разказва за загубена битка. Или пък може би, защото всички роли във филма са мъжки и няма една жена, та да облагороди отношенията. Трудно се снима филм, който би трябвало да струва три милиона, с три пъти по-малко пари.

По време на снимките ни удари ураган, който отвя декора в морето. Валя ни дъжд, който щеше да ни удави. Това не е хипербола. Цялата област беше под вода: всички реки бяха придошли. Газихме кал, в която си загубвахме ботушите. Прибирахме се след снимки и подире ни оставаха следи, като че са минали стадо глигани. Нали знаете, че след като стреляш по глигана, той винаги тръгва по посока на изстрела. В поведението на мнозина имаше такъв „глигански инстинкт” – срещу огъня, срещу природата, срещу съдбата. Нито един актьор не каза и дума, въпреки, че момчетата прекараха един месец потопени в ледената вода. Де да знам, може би у всички се беше събудил някакав прастар инстинкт за оцеляване. Никой не се разболя, нямаше даже някоя банална настинка. Видях как хората, обеденени от желание за победа, могат да надминат себе си.
На война като на война!” – Светослав Овчаров.

Оператор е един от най-добрите майстори на кинообрази в България – Рали Ралчев, а в ролите са Асен Блатечки, Иван Бърнев, Валентин Ганев, Христо Ушев, Стефан Мавродиев, Леарт Докле, Димитър Овчаров. Във филмографията на Светослав Овчаров има 26 документални и шест игрални филма. Повечето от тях са участвали в престижни международни фестивали като Бусан, Москва, Кайро, Варшава, Солун, Сао Пауло, Хайфа и др. Сред филмите му е и „Зад кадър”, спечелил наградата за най-добра режисура и наградата FIPRESCI на МФФ в Кайро през 2010 г. Сценарист е и на дебютния филм „Жажда” с режисьор Светла Цоцоркова, който спечели редица награди и беше представен на над 60 фестивала по целия свят.
Премиерата на „Врагове” е на 17 март в кино „Люмиер”.

17th Feb2017

СФФ 21: Премиерите през тази година

by Черно и Бяло

Преди главната пресконференция на 23 февруари от организаторите на XXI СФФ, ще ви разкажем за част от специалните филмови премиери и гостите на фестивала.

„Императорът” на Люк Жаке със специална премиера на София Филм Фест

Филмът е продължение на прочутия документален епос „Походът на императорите”

Люк Жаке покори света с епоса „Походът на императорите”, носител на Оскар за 2005 година, превърнал се в една от най-успешните документални продукции на всички времена и в боксофис хит с приходи над 127 милиона долара. Най-новата творба на режисьора отново е посветена на императорските пингвини в Антарктида. Само след месец неговият нов филм ще бъде показан за първи път във Франция, а в програмата на София Филм Фест 2017 ще бъде представен на специална гала-прожекция „Природата говори”.
Заснет в Антарктида миналата зима в хода на дълго подготвяна експедиция,  „Императорът” („Lempereur) предлага на зрителите уникални кадри от дебрите на световния океан, благодарение на екипировката на специална подводница и безкрайно красиви кадри от въздуха, уловени с дрон. Разказът е за един млад пингвин, на прага на първото си пътуване, който чува мистериозен зов, каращ го да напусне дома си и да поеме към все още неизвестното приключение през ледовете на континента. Негов другар в пътешествието е опитен, възрастен пингвин (на 45 години!), чрез чиито образ Жаке умело извиква спомени, съмнения и страхове, които вероятно са част от познатия път на всички поколения пингвини – към единствената възлюбена, към инстинкта за създаване на поколение, към зова на природата…

Сигурно човекът ще си остане единственото живо същество на тази планета, което притежава разум и въпреки него продължава да разрушава безогледно собствения си естествен дом. Природата говори, но никой от нас не си прави труда да се вслуша в нея…

Джон Савидж ще бъде специален гост на 21-вия София Филм Фест

Американският актьор ще получи Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното

„Where do I go? Follow my heartbeat Where do I go? Follow my hand Where do they lead me? And will I ever discover why I live and die?…”
Няколко поколения помнят този рефрен, изпълнен от Клод Хупър Буковски в епохалния мюзикъл „Коса”. През 1979 година творбата на Голт Макдермот, Джеръм Рагни и Джеймс Радо е увековечена във филма на Милош Форман, а ролята на чистата, наивна душа Клод е поверена на Джон Савидж.

Прочутият американски актьор е роден на 25 август 1949 година в Лонг Айлънд, Ню Йорк, САЩ. Той учи в Американската академия за сценични изкуства. Дебютира на Бродуей с участието си в мюзикъла „Цигулар на покрива”; при все че е дубльор на един от главните герои, получава шанс за изява. В годините между 1972 и 1975 участава в редица филми, прави телевизионно шоу и играе три години на театрална сцена в Чикаго, където печели Drama Circle Awards за сценично си изпълнение на Били Бибит в пиесата „Полет на кукувиче гнездо”. Впоследствие се премества в Лос Анджелис – играе в пиесата „Ерик” с Марк Хамил и Патриша Нийл, а след това е избран за ролята на Боби в продукцията на Дейвид Мамет „American Buffalo”, режисирана от Улу Гросбард.

Големият пробив в киното за Джон Савидж идва с участието му в „Ловецът на елени” (1978) – в ролята на американския войник Стивън, завърнал се от войната във Виетнам без краката си, измъчван от жестоки морални и психологически травми. Филмът на режисьора Майкъл Чимино е големият победител на 51-вите награди „Оскар” с номинации в 9 категории и спечелени 5 статуетки, между които за най-добър филм и за най-добър режисьор на Майкъл Чимино, който получава и „Златен глобус” за „Ловецът на елени” – безспорно един от най-великите филми в историята на американското кино.

Следващата година – 1979 е още по-успешна за актьорската кариера на Джон Савидж – Милош Форман му поверява незбравимата роля на Клод Хупър Буковски в хитовия мюзикъл „Коса”. Савидж участва и в адаптацията на режисьора Харолд Бекер „The Onion Field” по романа на Джоузеф Уамбо. Следват много различни предизвикателства – героите му са оцелял след опит за самоубийство във филма на Ричард Донър „Inside Moves” (1980), отмъстител за смъртта на съпругата си в източния блок преди падане на Берлинската стена в „Аматьорът” (1981), верен на ученическата си любов бивш военнопленник в „Любовниците на Мария” (1984) на режисьора Андрей Кончаловски, където си партнира с Настася Кински. Следват звездните изяви в „Салвадор” (1986) на Оливър Стоун и в „Кръстникът 3” (1990) на Франсис Форд Копола.

В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, Джон Савидж демонстрира своята политическа и гражданска позиция като активно се включва и работи заедно с Нелсън Мандела в анти-апартейд движението в Южна Африка. Но това не му пречи да продължава работата си като актьор и да изгради много успешни филмови и телевизионни роли; включва се и в продуцентския екип на „Малкълм Х” на Спайк Лий. Незабравими са и персонажите му в „Тънка червена линия” (1998) на Терънс Малик, в „Писмо в бутилка” (1999) на Луис Мандоки, в „Красавецът Хари” (2009) на Бети Гордън и „Прикритието” (2008) на Брайън Джун. Повече от запомнящи се са героите му в сериала „Тъмният ангел” (2000) на Джеймс Камерън и в успешната HBO поредица, създадена през 2003 година – „Карнавал”.

Извън многобройните си (над 200!) филмови, театрални и телевизионни роли, Джон Савидж се изявява също като продуцент и композитор.

На предстоящото издание на 21-вия Международен София Филм Фест, Джон Савидж ще представи на българските зрители филма с негово участие „Завръщане” (2017) на сръбския режисьор Предраг Якшич – една история за човек, който намира обратно пътя към родния си град след 40 години отсъствие, за да разбере, че е останал сам. Американските му приятели го следват, за да го върнат обратно, и така едно малко селце във Войводина се изпълва с живот и хора, както никога досега.

* * *

Фестивалната публика ще има удоволствието да види отново и култовите филми „Ловецът на елени” и „Коса”, представени лично от ДЖОН САВИДЖ на 11 март, събота. Предвидена е и специална среща със звездата в съботния ден, в Дома на киното – превърналото се в традиция със запазена марка „София – Град на киното” ИНТЕРВЮ с АВТОГРАФ!

Най-новият филм на Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти” – с премиера на 21-вия София Филм Фест!

„Актьорите са не само интерпретатори, а и обекти на изследване – същински герои!”

В най-новата творба на един от най-талантливите български режисьори Иглика Трифонова „Асансьор за пациенти” (2017), който ще има своята премиера по време на 21-вия София Филм Фест, е представена историята на двама пациенти, чиято кратка среща в един болничен асансьор може да се окаже съдбоносна…

 След работата по предишния си филм „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”, където никой от актьорите не играе на собствения си език, Иглика Трифонова разказва: „Това налагаше педантично придържане към текста и стремеж да изглежда сякаш репликите се раждат в момента, без възможност за каквато и да е импровизация. Докато в „Асансьор за пациенти” си позволих работа с актьорите в изцяло импровизационен режим. Работихме в голяма възбуда и решихме да отидем още по-далеч – всеки от актьорите вложи в ролята си нещо лично. Получи се особено, интимно вграждане в драматургията на филма. Актьорите са не само интерпретатори, а и обекти на изследване – същински герои…” И добавя: „Когато гледам тези моменти, аз се вълнувам. Винаги ще съм дълбоко благодарна на актьорите си за това доверие и съучастие. И винаги се питам – ще открие ли публиката личните моменти? Щастлива бях да работя с известни творци като Христо Гърбов, Светлана Янчева, Бойка Велкова, Ангелина Славова, Йордан Биков и с младите актьори Слава Дойчева, Мак Маринов, Александър Бенев и Тихомир Паунов. Нямам търпение да споделя с публиката актьорското присъствие на тези талантливи хора…

Дългогодишният продуцент на филмите на Иглика Трифонова – Росица Вълканова, която участва на София Филм Фест и с „Безбог”, пълнометражният дебют на Ралица Петрова, спечелил голямата награда на фестивала в Локарно, за пореден път застава безусловно зад сценария на Иглика Трифонова. Оператор е Крум Родригес, а музиката е дело на Васил Гюров.

Премиерата на „Асансьор за пациенти” е на 10 март в кино „Люмиер”.

15th Feb2017

Дни на Виена в София 2017 г.: Ретроспекцията

by Черно и Бяло

Романтични преживявания за столичани и стратегии и иновации за експерти

На 5 февруари в един от столичните търговски комплекси се проведе флашмоб с трийсет и двама балетисти от Националната опера и балет и десет музиканти от Софийската филхармония под звуците на емблематичния виенски валс „На хубавия син Дунав“. С него публиката беше предизвестена за предстоящите Дни на Виена в София. Те се проведоха между 8 и 14 февруари и завършиха с вечер на виното, произведено от лозята на община Виена във Военния клуб.

Да започнем с началото: Флашмобът бе посветен на 150-годишнината от изпълнението на сцена на произведението на Йохан Щраус-син, което се е състояло в началото на февруари 1867 г. във Виена. „На хубавия син Дунав“ е възприеман в известна степен за неофициален химн на Австрия и традиционно се изпълнява на бис по време на Новогодишния концерт на Виенската филхармония в зала „Музикферайн“, Виена, излъчван всяка година на живо по БНТ на 1 януари.

Прекрасната музика от концерта звучеше и в романтичния ретро трамвай, който се движеше по разписание от 12:00 до 14:00 часа през изминалата седмица.два часа всеки денще потегли на 8 февруари и ще се движи до 14 февруари всеки ден по 2 часа в центъра на София. По време на пътуването те ще се запознаят и с интересни факти за Виена и нейните световно известни забележителности. По време на обиколката на центъра на София, пътниците можеха да се запознаят с интересни факти както за Виена, така и за връзките между двете столици. Те започват още през XIX век. В началото на XX век столицата на Австро-Унгария е проводник на европейското политическо и културно влияние на Балканите и в България. Още преди Възраждането във Виена се установяват български търговски колонии, а будни и по-заможни българи получават образованието си там. В онези години връзката е повече търговска и се осъществява по река Дунав.

След Освобождението новата българска столица е повлияна най-силно от „виенския“ стил в бита и културата – от облеклото до архитектурата и декорациите на сградите. Градът започва усилено да се застроява, прокарват се пътища, мостове, изграждат се жп гари, трамвайни линии. Бурното развитие на града привлича множество австрийски архитекти, инженери и декоратори. Те се установяват за дълъг период в София и проектират и осъществяват едни от най-красивите сгради – така че днес центърът на града очевидно има „виенско излъчване“. Сред най-известните сгради, построени от австрийски архитекти, са Народният театър, Военният клуб, Държавната печатница – сега Квадрат 500 и Синагогата.

Децата от 6 столични училища, които взеха участие в конкурса за рисунка „Как си представям виенския Пратер“, участваха в специално събитие, а десетима от тях бяха наградени от представители на официалната делегация от Виена, която пристигна за участие в Дните на Виена в София.

На 13 и 14 февруари се проведоха форум и дискусия в галерия „Квадрат 500“ с австрийски експерти от голямо значение за България и столицата ни. Там се разискваха опита на Виена за консервиране на паметници на културата и иновативните начини на управление на културните центрове, а също така се представиха практики от Австрия за интелигентна мобилност и планиране на зелени пространства.

Повече за културния форум Повече за форум „Градове на бъдещето”

Форумът бе открит от председателят на Общинския съвет на Виена Томас Райндл и от кмета на София Йорданка Фандъкова. Виена се гордее с културно-историческото си наследство и в същото време винаги е готова да го сподели с други градове. Сред темите, представени и дискутирани на форума, беше опазването и съхраняването на историческия център на градовете и опита на Виена с обекти, включени в Списъка на светоното културно наследство на ЮНЕСКО. През 2001 г. и историческият център на Виена става част от този списък, а  в него се намират катедралата „Св. Стефан”, дворецът „Хофбург”, сградата на виенската Щатсопера, бароковата църква „Карлскирхе”, сградата на кметството и още много други паметници и музеи, които си заслужават да бъдат видени. В близост до операта е паркът „Фолксгартен” с паметника на великия Моцарт, парламентът със статуята на гръцката богиня  Атина Палада и може би най-известният немскоезичен театър – Бургтеатър.

Виенският музей за история на града и Домът на музиката показаха иновативни начини и форми за управление на музеите. Директорът на виенския Дом на музиката, Симон Пош, представи необичайния интерактивен музей, който той ръководи вече близо 15 години. Домът е създаден през 2000 г. и е напълно уникален по форма и съдържание за времето си. Това не е традиционният музей, където посетителят е само наблюдател. Там всеки може да подбере сам нещата, които го интересуват или които будят любопитството му, да експериментира със звуците или даже да дирижира Виенската филхармония. Онова, което го отличава от традиционните музеи, е експерименталното начало и това че в него всичко може да се пробва.

Със своите художествени и исторически сбирки музеят на град Виена показва развитието на града през вековете. Основната сграда на „Карлсплац” е съпътствана от много филиали, най–важните от които са вила „Хермес” и домовете на известни музиканти, живели и работили във Виена. Единствено тук може да се види очарователната смесица от изкуство и история, разположена на три етажа, от новокаменната епоха до средата на XX век. Сензационните археологически находки от римския военен лагер „Виндобона”, оригинално запазени витражи и значими пластики от „Щефансдом”, между които и прочутите княжески статуи са сред най–ценните експонати. Оръжия и други военни съоръжения от Виенския арсенал, както и артефакти от турско–австрийските войни, са свидетели на многобройните стълкновения през вековете. Най–старите планове на Виена и картини с изгледи от града говорят за неговото развитие от обикновен средновековен град до столица и резиденция на императори. Музеят разполага с възхитителни примери на барокова живопис. Сред атракциите на музея са два големи модела на града преди и след разрушаването на крепостните стени на града и построяването на улица „Рингщрасе” на тяхно място. Периодът около 1900 г. е представен с картините на Густав Климт, Егон Шиле и произведенията на прочутите Виенски ателиета.

На форума „Градове на бъдещето” виенски експерти представиха иновативни концепции и решения за планиране на зелените пространства. Целта е  създаването на зелени площи в близост до жилищните райони и на големи зони за отдих в покрайнините на града.

От няколко години във Виена действа рамковата стратегия „Смарт сити Виена”.  Целта на стратегията, която е разработена до 2050 г. е осигуряването на най-добро качество на живот за всички виенчани при възможно най-щадящо използване на ресурсите. Климатичната промяна и драстичният недостиг на природни ресурси, особено на изкопаеми горива, са най-големите глобални предизвикателства за следващите десетилетия. Най-голямото предизвикателство пред Виена през следващите години със сигурност ще бъде динамичното увеличаване на жителите на града с около 25 000 души годишно. През следващото десетилетие тя ще се превърне в двумилионен мегаполис, а през следващите 25 години се очаква в нея да живеят три милиона души. Това ще доведе до увеличаване на търсенето на енергия, ще повиши необходимостта от изгодни и едновременно с това подходящи жилища, както и потребността от надеждни транспортни концепции. Заедно с модернизирането на града австрийската столица продължава да се гордее със зелените си площи, които с право я нареждат сред най-зелените градове в света.

В  момента в австрийската столица има 280 големи парка и общо над 2000 паркови пространства. Статистиката показва, че на всеки живеещ се падат 120 кв. м зелени площи. Градът има 18 защитени зони на площ около 15 000 хектара.

Общо около 31% от общата площ на Виена са защитени. Най-голямата защитена зона е зоологическа градина „Лайнц“, почти толкова голям е делът на Виена в Националния парк „Донауауен“ – около 5,5% от общата част. Най-известната защитена зона на Виена, защото е и част от все по-популярния в международен аспект градски маратон, е Пратерът. Намира се в средата на града и е част от 7500 хектара гори, с които градът разполага и където има около 80 ендемични животни и растения, споменати в „Програма за защита на видовете и жизнените пространства“.

Зеленината във Виена е навсякъде – даже по сградите. Тези зелени оазиси в градската среда са подходящо място за живот на пойни птички и полезни насекоми и така приближават живота в града до природата. Един от пилотните проекти по озеленяване в австрийската столица е фасадата на отдела по „Чистота”, осъществен преди няколко години. На площ от 850 кв.м. са окачени метални кашпи с обща дължина 2850 м, където са засадени повече от 17 000 многогодишни тревисти растения.

14th Feb2017

СФФ 21: Музикалната кутия на София филм фест

by Черно и Бяло

Класиката изкушава и задължава

Легендарният британски режисьор ТОНИ ПАЛМЪР ще бъде специален гост в София!

БИЙТЪЛС, ЛЕНАРД КОЕН, РОЛИНГ СТОУНС избираш всичко, тези филми са задължителни!

Два музикални филмови шедьовъра на големия британски режисьор Тони Палмър вкючва специалната рублика „Музикална кутия” на XXI София Филм Фест. Филмографията на Палмър наброява над 100 заглавия – от ранните му творби за Бийтълс, Крийм, Джими Хендрикс, Ленард Коен и Франк Запа до известните му портрети на Уолтън, Бритън, Стравински, Мария Калас. Тони Палмър е един от водещите кинорежисьори на музикални документални и исторически игрални филми. Той е носител на повече от четиридесет международни награди, сред които 12 златни медала от Фестивала на киното и телевизията в Ню Йорк, многобройни номинации и награди за БАФТА и „Еми”. Той е единственият двукратен носител на престижната Държавна награда на Италия. През 2010 г. Тони Палмър беше удостоен с Наградата на София за цялостен принос в световното киноизкуство.

Визитата на ТОНИ ПАЛМЪР в България се осъществява с любезната подкрепа на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА.

През март фестивалната публика ще има шанса да види едно уникално съчетание на музика и кино. „Вземете някои от най-известните соло изпълнители от 1970-те години – Елтън Джон, Тина Търнър, Бий Джийс, Питър Гейбриъл, Брайън Фери, Род Стюарт, Дейвид Есекс, Лио Сейер, Хелън Реди и Франки Вали. Предложете им да изпеят кавър-версии на някои от най-популярните песни на „Бийтълс”. Прибавете документални кадри от Втората световна война, разказвайки историята на този епичен сблъсък. И ще се получи „Бийтълс и Втората световна война”. Звучи невероятно, нали?”

В далечната 1976 година 20th Century Fox канят Сюзън Уинслоу да режисира музикалния документален филм „All This and World War II”, в който, освен кавъри на Бийтълс, са използвани и кадри от филми на компанията, създавани през 40-те години на ХХ век, както и документален материал, свързан с Втората световна война. При все че филмът е представен извън конкурсната програма в Кан, той претърпява тотален провал – и в очите на критиката, и според малобройните му зрители; разпространителската компания го изтегля от кината след втората седмица на екран и самото му съществуване е поставено под въпрос, тъй като голяма част от копията са унищожени. След като става толкова трудно откриваем (но не само по тази причина), „All This and World War II” придобива култов статус.

Ето какво споделя самият Тони Палмър: „Въпреки факта, че оригиналният филм от 1976 година беше (почти) унищожен, благодарение на безразличието и глупостта на първоначалния му дистрибутор, аз инстинктивно бях усетил, че основната идея, визуалният материал и – разбира се – музиката са прекалено добри, за да изчезнат завинаги!” И ето как една осъвременена версия на идеята, наречена „Бийтълс и Втората световна война II („The Beatles and World War II”, 2016), ще бъде представена пред публиката в София лично от човека, влюбен в музиката на „великолепната четворка”, който приема реализирането на този проект за своя мисия. В този филм Тони Палмър представя „някои от оригиналните записи на кевър-версии на Бийтълс с добавени много нови, непоказвани до момента кадри, както и напълно различна музика”. Той посочва, че филмът съдържа откъси от информационни бюлетини с участието на Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил, Невил Чембърлейн, Джо Кенеди и Адолф Хитлер и поставя акцент върху съвременни събития и теми като войната в Сирия и бежанската криза. Палмър остава верен на стила си – и на вечния стремеж към провокация!

***

Ленард Коен: Bird on a Wireе филм-ода и реверанс към спомена за уникалния поет, писател и музикант, който приключи земния си път в края на 2016 година. Филмът представя важни детайли от европейското турне на великия бард през 1972 г. – заснети, съхранени и пресъздадени от Тони Палмър, въпреки неговия прочутия спор с продуцентите на филма. Филмът въвежда публиката зад сцената, където Ленард Коен просто не забелязва камерата. Тони Палмър получава не само безпрецедентен достъп навсякъде, но и свобода да интерпретира заснетото, както намери за добре… Кинотворбата представя 17 от най-великите парчета на Коен, изпълнени по времето, когато бардът е във върхова форма, и разкрива трудностите и бъркотията, които съпътстват всяко турне. И въпреки несъвършенствата на тогавашната аудио- и звукозаписна технология, според Палмър се е запазило най-важното – духа на времето…

***

Ролинг Стоунс: Оле, Оле, Оле – Пътуване през Латинска Америка” („The Rolling Stones: Ole, Ole, Ole – A Trip Across Latin America”) на Пол Дъгдейл е документален филм, проследяващ турнето на групата в десет града на Латинска Америка през 2016 година. Творбата съчетава изключителни изпълнения на живо с интимния поглед към света на Ролинг Стоунс, като не пропуска да акцентира върху историческия концерт в Хавана, където се оказва, че легендарните ветерани са първата рок група, появила се пред публика, която наброява милион и двеста хиляди души! Филмът е разказ за революционната сила на рокендрола, проследява турнето на бандата, местната култура и уникалната връзка на хората от Латинска Америка и Ролинг Стоунс. Феновете ще видят Мик Джагър, Кийт Ричардс, Чарли Уотс и Рони Ууд и техните хипнотизиращи изпълнения на хитовете, превърнали се в безспорни класики „(I Can’t Get No) Satisfaction”, „It’s Only Rock ‘n Roll”, „Wild Horses”, „Honky Tonk Women”, „Sympathy For The Devil”, „Paint It Black”, „Miss You”…

It’s only Rock ‘n Roll but WE like it”!

Пропуснеш ли тези филми – със сигурност ще съжаляваш!

10th Feb2017

Посещения на деца и младежи във филиалите на Националната галерия през изминалата седмица

by Черно и Бяло

Младежи от Центъра за социална рехабилитация и интеграция „Благовещение“ в столицата посетиха Квадрат 500 на 8 февруари. Посрещнати от уредници от образователния център на Националната галерия, те разгледаха част от експозицията и рисуваха в залата с произведения на Владимир Димитров-Майстора. В книгата за впечатления един от тях написа от името на групата: „Благодарим Ви и до нови срещи!“ Подготвя се късометражен филм за този център, който предстои да бъде излъчен по БНТ 1 на 15 март от 22:30 ч. в предаването „В кадър“.

Сградата на Квадрат 500 е приспособена за хора с физически увреждания и улеснява включването им в културния живот. Националната галерия и Фондация „Графия“ откриха през октомври миналата година специална експозиция за посетители с нарушено зрение, наречена „Докосни галерията“. В зала до книжарницата тактилни карти с аудио описания на български и английски език представят живописните шедьоври от националната колекция: „Автопортрет“ на Захари Зограф, „Ръченица“ на Иван Мърквичка, „Река Ерма край Трън“ на Никола Петров, „Жътва в Чепинско“ на Иван Ангелов. След броени дни там ще бъдат поставени и тактилни карти по индийски илюстрации от началото на ХІХ век и две бронзови фигури на Буда и Вишну. Към тази специфична галерия са още скулптурите: „Майка“ на Иван Лазаров – в централно фоайе, „Майка с дете“ на Кирил Шиваров – в зала 11, „В отпуск“ на Ангел Спасов – в зала 12, „Дух и материя“ на Андрей Николов – в зала 13.

Филиалите на Националната галерия в междусрочната ваканция се изпълниха с малки ученици. Деца от Образователния център „Лекси“ имаха възможността да се запознаят с експозициите в Двореца. Особено внимание те обърнаха на „НЕ/ПОЗНАТИ от Златния фонд на колекцията на ОББ“, като участваха в игратата „Детектив в изложбата“.

На 9 и  10 февруари ученици от Средното художествено училище за приложни изкуства „Св. Лука“ посетиха ретроспективната изложба в Двореца по повод на 110 години от рождението на българската дама на модерното изкуство Вера Недкова. Мащабното представяне на нейното творчество продължава до 26 февруари 2017 година.

Pages:«12345678...19»