17th Jan2018

Кичур от златните коси на Лукреция Борджия и днес вдъхновява поклонници

by Черно и Бяло

Мая Петкова-Константинова

Вероятен портрет на Лукреция Борджия като Св. Катерина от Александрия – стенопис от Pinturicchio, в апартаментите Sala dei Santi Borgia във Ватикана 1494г

От дистанцията на пет столетия

В просторните зали на Пинакотека „Амброзиана“ в Милано се съхраняват множество произведения на изкуството. Основана през 1618 г. от архиепископ Федерико Боромео – страстен ценител на изкуството, тя се превръща в хранилище на богата колекция ренесансови шедьоври . Пинакотеката притежава чертежи и скици на Рафаело, платна на Ботичели, Рембранд , Тициано , Караваджо . В нея се пазят редки исторически документи и артефакти, като световноизвестният сборник със скици и чертежи на Великия Леонардо. Но може би най-притегателният и вдъхновяващ експонат е в зала 8 на „Амброзиана“ , където са прекрасните руси коси на Лукреция Борджия, открити сред писмата от нейната кореспонденция с любимия й Пиетро Бембо.
Когато човек е обременен от фамилното си име , то винаги го задължава. Такъв е животът и на Лукреция Борджия – средновековната дама , чийто живот e белязан с кръвосмешение, насилие , убийства и бремето на фамилията. Златокосата италианка живее във времето на Леонардо да Винчи, Франсоа Рабеле и Христофор Колумб.  Тя не е рисувала с четка, не е писала романи и не е открила нови земи.  Въпреки това е останала в историята, а присъствието й се отразява в огледалото на вековете.

Личността на Лукреция

Била ли е наистина Лукреция „Дяволът“, който Времето и Историята са я принудили да бъде ? През вековете витаят историите за убийства в семейство Борджия. Разказва се, че тя имала колекция бижута-кухи пръстени, в които криела отрова , която незабелязано да бъде изсипана в храната на враг на семейството. Като незаконнородена дъщеря на Папа Александър VI , нейното бъдеще е изцяло дирижирано от него.  Със сигурност можем да твърдим ,че животът й е отразявал промяната на съюзниците на семейството. Омъжвана е последователно за трима от най-могъщите мъже на своето време: Джовани Сфорца, Алфонсо д’Арагон и Алфонсо д’Есте.  И въпреки, че е широко известна предимно като безскрупулна развратница и отровителка , в действителност Лукреция Борджия е допринесла много за възхода и величието на херцогство Ферара, изявявайки се като брилянтен дипломат и щедър благодетел .

Образът на Лукреция

Ако беше живяла през 19-ти век вероятно Лукреция би била известна куртизанка не само заради привлекателността си, а предимно заради своя интелект . Освен, че има добро образование – , говори четири езика , тя е изящна танцьорка и автор на стихове. .През краткия си живот Лукреция е имала слава на красавица. За съжаление историята не ни е оставила визуален портрет , който със сигурност да е неин. Оставила ни е обаче писменно описание. Служител в двора на семейството описва 20-годишната Лукреция като “средна на височина и с изящна форма на лицето. По-дълъг нос, златна коса и очи , без конкретен цвят. Големи устни с блестящо бели зъби, и бюст с възхитителни пропорции“. Твърденията за красотата на Лукреция можем да открием в различни портрети на Досо Доси за които тя е позирала и , които без съмнение показват ,че е имала дълга светло-руса коса и сини очи. Смята се също, че Лукреция е позирала за няколко други картини – на Пинтуричо за ” Света Екатерина ” и за “Портрет на жена” на Бартоломео Венето.

Забранената любов на Лукреция

Животът на Лукреция е бил низ от трагедии, когато се среща с поета Пиетро Бембо през 1502 г. Тогава е на 22 години , пред сключване на третия си поред политически уговорен брак . Бембо е с десет години по-възрастен от нея, набиращ популярност венециански поет . Според историята , те се срещат за първи път във вилата на семейство Строци във Ферара. По това време Лукреция вече е популярен меценат , привличащ поети и учени от цяла Италия. Между двамата се заражда връзка, основана на любовта към изкуството и най-вече към поезията и театъра. И до сега пълната степен на близостта им остава в тайна , но от разменените писма става ясно, че са имали интимна романтична връзка. През 16-ти век в Италия протоколът налага кореспонденцията между поет и дама от висшето общество да бъде на ръба – между поезия и ухажване. Ренесансовият идеал за чиста любов е изисквал от поетите да хвалят и ухажват своята дама от разстояние. Тайната любовна афера,между двамата е била толкова опасна, колкото и страстна До юни 1503 г. Лукреция и Пиетро са имали редовна кореспонденция, разменяйки стихове и послания. Размяната на писма между двамата , продължила 16 години, като последните са от 1517 г., две години преди кончината на Лукреция.

Любовният дар , превърнат във фетиш

Поетът –романтик Джордж Байрон открива през 1816 г и разказва на света за красивия емоционален романс между венецианския поет и ренесансовата дама . Сред документите на Библиотека „Амброзиана“ лорд Байрон намира колекция любовни писма, разменени между Пиетро Бембо и Лукреция Борджия. Той изчита близо 400 –те страници кореспонденция на староиталиански език между Лукреция и Бембо. Сред писмата той открива и дълъг кичур златиста коса , завит в пергамент и привързан с панделка . Байрон с изумление и възхищение докосва златистите къдрици , които изпадат от нея . Този допир до любовния дар на Лукреция за Бембо, разтърсва поетичното му въображение. Няколко дни по-късно той описва преживяното в писмо до своя приятел и издател Джон Мъри: “ това е най-русата коса, която можем да си представим и никога не съм виждала толкова златиста …“. Съобщава му също, че е успял да подкупи пазач в Амброзиана , който му позволил да направи копия на писмата. Любовните слова са преведени в книга, подписана от Байрон , и определени от него като “най-красивите любовни писма в света“.
През 19-ти век , време на бурни страсти , кичурът руси коси се превръща във фетишистки мит и творческо вдъхновение . Да види копринените коси пристига в Милано и друг емблематичен писател – Густав Флобер. Няколко години по-късно в „Амброзиана“ са привлечени братята Едмонт и Жул дьо Гонкур . А принцът на Кралство Прусия – Джордж , изпраща двама офицери до Милано, които да разгледат косите и да му докладват впечатленията си. В периода 1826 -1828 г. Клод Валери – псевдоним на уредника на френските кралски библиотеки , посещава три пъти „Амброзиана“ и говори за косите на Лукреция като за „пикантен уникат“. Почитател на русата къдрица е и Габриеле д’Анунцио – писател, поет , драматург и политик. Славата на златистия кичур от косата на Лукреция добива огромни размери и се превръща във фетиш . Дълго време не секва върволицата поклонници, желаещи да видят косите на една от най – скандалните дами в италианския Ренесанс.

Реликварият – бижу

За да бъде опазен блестящият кичур от косата на Лукреция , е било необходимо той да бъде поставен в подходяща витрина. С тази задача е натоварен бижутерът от Ломбардия Алфредо Раваско. През 1928 г. Раваско създава специален реликварий , изработена от абанос, сребро , скален кристал, перли, ахати, рубини и смарагди и изумруди.. Златните коси на Лукреция, затворени в прозрачно стъкло и днес предизвикват възхищение и предизвикват въображението на обикновените хора , на творци и поклонници от цял свят. В изработката на реликвария са вплетени гербовете на фамилиите Борджия и д’Есте.
Прекрасните златни коси на Лукреция
В нашето време можем да видим, но не и да докоснем прекрасните дълги коси на Лукреция Борджия. Възхищението към блестящия кичур е очаровал всеки, който е имал късмета да го види от близо. Музейната легенда разказва, че ренесансовата дама приживе е полагала изключителни грижи за своята коса. Затова и до сега нощем преминавала през залите на „Амброзиана“ , отключвала реликвария и внимателно сресвала своя кичур коса , който и днес , след 500 години , е лъскав и блестящ . А интензивността на цвета му е все още невероятно ярък и жизнен. Лукреция не е била естествена блондинка , разкриват исторически документи. На всеки осем дни тя боядисвала косата си със смес от дървесна пепел , ечемичена слама, цветя и орехова паста . Ефектът от процедурата бил великолепен и поразителен, тъй като младата жена сплитала в прическата си панделки, цветя и перли.

Автентичност

Убедително доказателство ,че в реликвария наистина има кичур от косите на Лукреция Борджия няма, и автентичността му е под известно съмнение.  Знае се обаче, че той е открит сред книжата на Бембо, посветени на Лукреция.  Също така е сигурно , че кичурът коси, завързан с панделка , според описите на Музея, е бил депозиран от основателя на „Амброзиана „ – кардинал Боромео през 1685, заедно с девет писма, адресирани от херцогинята на Ферара Лукреция до Пиетро Бембо. Първото писмо е от 1503 г , когато Бембо заминава за Ферара. Най-вероятно от същия период е и кичурът , които Лукреция изпраща на Пиетро . Факт е и ,че кичурът златна коса сега е поставен между две стъклени плоскости на върха на елегантна стойка, а оригиналните писма с подписите на двамата влюбени са в архивите на библиотеката.

Следа в историята

Личността и животът на Лукреция Борджия се превръщат в сюжет за едноименната опера на Гаетано Доницети , чиято премиера се е състояла на 26 декември 1833 г в миланската „Ла Скала“. На нея е посветена и пиеса от френския писател Виктор Юго. Животът на Лукреция Борджия в качеството й на фатална жена , продължава да бъде разказван дълго и очарователно в 17 филмови и телевизионни продукции..И ако историята помни Лукреция като жена с екстравагантни пороци, чието име е станало синоним на политически интриги и отровителство, то името на кардинал Бембо се споменава предимно като съименник на популярен шрифт.

Мая Петкова-Константинова

09th Jan2018

Започна да работи сайт, посветен на 140-годишнината от Освобождението на България

by Черно и Бяло

Монахът Паисий беше написал, че народ без история не е народ. От няколко дни по повод 140-годишнината от Освобождението на България вече е факт и специален сайт, на който ще намират място всички събития, свързани със съдбовното историческо събитие. Той ще е част от раклата на историческата памет, в която ще бъдат кътани парченца от славната ни история, свързана с извоюването на дългожадуваната свобода и утвърждаването на българската държавност. Акаунтът е www.pomnim.bg и на неговата страница всеки може да открие интересни публикации, свързани с Руско-турската война 1877-1878 и освобождението на страната ни.

За това какво представлява новият медиен продукт и какво да очакваме от него и колегите, които работят там, споделя за сайта на СБЖ журналистката Олга Гурска от екипа на www.pomnim.bg

Какво ще е посланието на сайта, посветен на 140-годишнината от Освобождението на България, Олга?

Посланието е ясно дори само от името на домейна – www.pomnim.bg. Паметта за това кой народ остави костите си по бойните полета на Шипка и Плевен не трябва да се замита с политкоректността на днешния ден. Историята е такава, каквато е. Тя има своите човешко и фактологическо измерение. Българският и руският народ заедно са отстоявали правото на независимост и да се възроди държавата България.

Какво може да бъде намерено на www.pomnim.bg, освен информация за честванията на годишнината у нас и в Русия?

Честванията на годишнината са в основата на сайта. Освен него създадохме и страница във Facebook на адрес www.fb.com/pomnim.bg, където ще публикуваме интересна информация, свързана със събитията преди 140 години – спомени на участници във военните действия, на техни роднини, както и всичко свързано с темата. Ще се опитаме да съберем всичко на едно място, за да се съхрани във времето. Своеобразен каталог на онлайн информация по темата.

Възможно ли е един сайт, създаден по повод, да остане след събитието история и да се утвърди като електронна медия?

Всеки сайт е един вид електронна медия, но ако в случая подразбирате развитието му като информационен портал, който да наподобява новинарските медии, то едва ли. Това е по-скоро проект с ясно зададена рамка, свързана с определен период от историята ни, и в най-добрия случай би могъл да продължи да съществува като тематично електронно издание независимо от юбилея. Всъщност бихме се радвали, ако това се случи, защото това би означавало, че е имало интерес и сайтът е бил посещаван и четен от голяма аудитория.

Колко души поддържате сайта?

За момента сме четири човека – двама журналисти и двама дизайнера. Екипът ни е малък, но добре подготвен и вярваме, че ще направим нещо смислено.

Разговора води Розалина Евдокимова

28th Dec2017

Мария Каварджикова: „Труд – това е думата за нашата професия“

by Черно и Бяло

Екипът на „Черно и Бяло Ви представя неотразимата Мария Каварджикова. Нашата репортерка Мариана Енева се срещна с нея преди празниците, за да поговорят за професията и живота ѝ.

Мария Каварджикова завършва ВИТИЗ през 1978 г. в класа на проф. Надежда Сейкова. Работила е в ДТ-Перник и в Нов драматичен театър „Сълза и смях“. От 1991 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“, където играе и до днес. Любима актриса на няколко поколения, тя създава над 50 театрални роли  и още толкова в киното. Носител е на множество отличия и театрални награди, сред които: „Аскеер 1997“ за водеща женска роля в „Спускане от връх Морган“ на А. Милър в „Театър 199“; награда на САБ за 1998 г. и на Театралните празници „Благоевград`98“ за ролята на Василиса в „На дъното“ на М. Горки; награда на Театрални празници „Благоевград`99“, „Аскеер 1999“ за водеща женска роля за „Бившата мис на малкия град“ от Мартин Макдона. Публиката я запомни и от обичаните филми и сериали: „Оркестър без име“, „Лавина“, „Куче в чекмедже“, „Петък вечер“, „Жребият“, „Всичко от нула“, „Дом за нашите деца“, „Една калория нежност“, „Откраднати очи“. Има две дъщери Александра и Гергана от първия си брак. Омъжена е за режисьора Иван Балевски.

МЕ: Преди дни завърши  четвърти сезон на „Откраднат живот: Чуждо тяло“, а  в киносалоните мина игралният филм „12 А“, където сте Вера, майката на главната героиня Лина. Как се чувствате в „кожата“ на Жени Генадиева, зрителите я обикнаха…

МК: Ако публиката харесва това, което правя, значи се чувствам добре. Продължаваме да снимаме четвърти сезон, би трябвало да съм се приспособила към  сценария и режисьорските изисквания. Тук е мястото да кажа, че сценаристите развиват образа на моята героиня, така че няма да ме оставят „да плувам по течението“. (Всъщност те са доста  „ревниви“ към сюжета, и към образа на Жени – пазят в тайна какво се случва занапред., б. авт.)

От малкия и големия екран докъде се възпитава добър вкус и  докъде се обслужва масовия вкус на дадено време?

Границата е тънка, особено що се касае до телевизионните продукции, защото там ако не отговориш на неговия интерес,зрителят ще превключи канала. Затова рискът да се отклоним от изискването на добрия вкус е много по-голям. Вярвам, че в „Откраднат живот“ мярката е спазена.

В един малък патриархален Крумовград защо се насочихте към актьорството?

Искам да внеса малко яснота относно крумовградския ми период. Аз съм родена там и съм живяла няколко години след това. С този прекрасен край са свързани най-нежните ми детски спомени. Целият ми съзнателен живот обаче е преминал в София. Затова не мога да си присвоя привилегията да познавам толкова дълбоко нравите и битуването в китния родопски град.

Днес сте постоянно търсена в театъра, киното и телевизията. Как си обяснявате това – късмет ли е, на кои Ваши качества го отдавате? Колеги от Вашето поколение нямаха този късмет…

Късмет ли? Късмет е, когато спечелиш от Тотото, или си намериш монетка на улицата. Уверявам ви, че за това, което съм постигнала в професията, съм положила много труд и съм изхабила доста нерви. Това се отнася не само за мен, а и за всички мои колеги. Това с късмета, са може би „Холивудски легенди“. Не внушавайте на публиката, че артистите някой отгоре ги е целунал и животът им е тръгнал по мед и масло. Труд – това е думата за тази професия, то и за другите сигурно е така. Разбира се, нужна е дисциплина, отдаденост, чувство за мярка, умения да чуваш другия и т.н., тоест – талант.

Театърът, киното и телевизията си имат своите специфики. Кои от тях откроявате?

Неведнъж съм казвала- според мен общото е само актьорът. Телевизията се гледа у дома, не срещу билет на публично място. Екранът е съобразен с размерите на жилището; тези, които се занимават с телевизия, трябва да знаят как да приковат вниманието на зрителя. Много е дълго за обясняване, пък и не е моя работа. Този занаят се учи. Едва ли на широката публика  ще е интересно. Тя иска да съпреживява…

Кога разбрахте, че сте известна? Любимка сте на няколко поколения зрители с многобройните си роли. Славата идва и… как да я задържиш?

Когато хората започнаха да ме разпознават по улицата. Телевизията прави актьора популярен и за добро, и за лошо, но такава професия съм си избрала – публична! Славата? Когато работиш, не мислиш за слава. Просто правиш, каквото трябва, което мислиш, че е добро и както са те учили… Ако имаш аплодисменти в края на спектакъла, това е славата. Щом аплодисментите секнат – край. До следващата пиеса…

Кое Ви носи радост и Ви прави щастлива?

Безброй малки, дори незначителни неща, което ме карат да забравя за ежедневието. Поне за миг. Радвам се на топлата и красива есен, например. Постоянно щастие няма. Само безумецът е перманентно щастлив.

За трудните моменти в живота, разочарованията и „жертвите“ по пътя към съвършенството…

С трудните моменти в живота  се свиква, те са повече от щастливите и това ни сдава възможност да ценим и малките радости, с които той ни дарява. Съвършенство?… Евентуално в другия живот.

Търси ли се пресечната точка или балансът между творческите намерения на режисьора и неговия екип, и нагласите, очакванията на публиката?

Кой както разбира нещата. За себе си знам, че подадеш ли се само на очакванията на публиката, с изкуството си приключил и си „прегърнал чалгата“. Театърът трябва да държи публиката, а не обратното. Въпреки това, не познавам режисьор, който да не се радва на пълен салон. В изкуството най-важният въпрос е как?

Видели сте администратори, режисьори, колеги-актьори. Какъв е пътят за оцеляване и развитие на театрите ни?

Да, видяла съм доста неща в тези близо 40 сезона в театъра, но рецепта не мога да дам, защото аз съм изпълнител. Може би е клише, но то затова е клише, защото е вярно. Добра драматургия, добър режисьор, добри актьори – това е моята рецепта и мнение. Останалото са пари, конюнктура, политика и още множество безобразия, които пречат, но пък явно без тях не може. Такъв е животът – несправедлив.

Оптимист ли сте за българското екранно и сценично изкуство? В тази насока за какво мечтаете?

Както и да отговоря ще трябва дълго да обяснявам защо. Българският театър съществува повече от 100 години, ще го има и занапред. Как, колко, какъв и т.н., зависи от хората, които се занимават с това изкуство. Киното е друга нещо. Преди всичко – скъпо струващо. Там конюнктурата е много решаващ фактор. Мечтая – не точно. Надявам се да съм здрава и всички около мен – също. Каквото има да става в професията, ще стане. Или пък кой знае!?

разговорът води Мариана Енева

15th Dec2017

„От Сътворението на света до Края на времето“, концерт 125 години от рождението на Дариус Мийо

by Черно и Бяло

Първият концерт от цикъла „От Сътворението на света до Края на времето“ бе посветен на 125-годишнината от рождението на Дариус Мийо. На 29-и октомври, в Камерна зала България почитателите на камерната музика имаха удоволствието да присъстват на прекрасно музикално изживяване с изпълнението на дуото Дарина Малеева – цигулка и Ксавие Льоконт де ла Бретонери – пиано както и с участието на Любомир Ников – виолончело, Кристиан Сугарев – виола, Здравка Комитова – цигулка.

Успехът на дуото Дарина и Ксавие Льоконт де ла Бретонери на българския музикален подиум е безспорен, както и препълнения салон на тяхните концерти с елитни музиканти и изпълнители. Разнообразният репертоар със стойностни и често непознати музикални творби обогатява българския слушател и му дава визия за вкусовете и приоритетите на френския музикален живот.

Дарина Малеева, определена като „без съмнение една от най-изтъкнатите съвременни млади цигуларки, притежаващи изключителен талант и музикална природа (Деви Ерлих) има богата концертна дейност, както и съпругът ѝ Ксавие Льоконт де ла Бретонери (Франция), който не само концертира като солист и камерен изпълнител, но е и професор по пиано и артистичен директор на фестивал и конкурс в гр. Орсе (Франция) и този път представиха интересни изненади в избора на програмата.

Концертът беше открит с представянето на три песни за пиано от френския композитор Роже Тесие „Песен за зората“, „Песен на Зенита“ и „Песен на Здрача“, (премиера за България) в изпълнение на Ксавие Льоконт де ла Бретонери. Роже Тесие е съвременен френски композитор, ученик на Оливие Месиян и член на групата на Тристан Мюрай, „Спектрално движение“, изучаващо хармоничните трансформации на звука. С тази насоченост на Роже Тесие към приомите на съвременния композиционен изказ, можем да осъзнаем спецификата и достойнствата на тази творба. За това допринесе изключителното изпълнение на Ксавие Льоконт де ла Бретонери, който със своята експресивност и неподозиран темперамент събуди въображението и чувствата на слушателите. Мрачни хармонии придружени от неистови изблици в крайна динамика и последвани от отвлечени странни звучения, изпъстрени с дисонантни акорди рисуваха звуковата картина и пресъздаваха душевността на композитора. Познаването и усета на пианиста към съвременната музика е очевидна той успява да я поднесе на публиката успешно.

Животът и музикалното творчество на Дариус Мийо е пъстър калейдоскоп, обхващащ периода на първата половина на 20ти век, белязан с музикални събития и творчески срещи с ведущите композитори на нашето време – Венсан Д’ Енди, Артур Онегер, Жак Ибер, Жан Кокто и Ерик Сати, както и принадлежността му към „Групата на Шестимата“, факт разкриващ „творческото му кредо“ и го определя, като един от великите музиканти на съвремието.

През 1916 година, Дариус Мийо е културно аташе на посланника, голямия френски поет Пол Клодел в Бразилия. По време на престоя си, той открива очарованието на бразилския фолклор, което силно повлиява на бъдещото му творчество. След началото на Втората световна война Мийо емигрира със съпругата си в Съединените щати и преподава композиция в Колежа „Милс“ в Оукланд до 1971 г. След края на войната поема допълнително една група по композиция в консерваторията в Париж (до 1972 г.). Мийо преподава след това с годишна смяна на двата континента. Неговите лекции се посещават от различни музиканти като джаз музиканта Дейв Брубек, Стив Райх, симфониста Алън Питърсън и авангардистите Карлхайнц Щокхаузен, Лари Остин и Янис Ксенакис.

Считам за голям пропуск в нашия музикален живот факта, че музиката на Дариус Мийо извънредно рядко звучи България, а квинтетът „Сътворението на света“ (вдъхновен от африкански мит и от мелодиката на джаза) не е изпълняван у нас от много години. Единствено от Дарина Малеева и колегите ѝ от Франция и Корея, когато получават Първа награда на конкурса „Музиката и Земята“ през 2000 г.). Повод за гордост е факта,че нотите са подарени на Дарина лично от Мадлен Мийо (съпругата на Д. Мийо) след като (в същия състав) са го изсвирили специално за нея в Париж на гости в дома на Мийо. Тогава ги е завел проф. Деви Ерлих, признат най-голям френски цигулков педагог (Светлин Русев, както и Дарина са била негови студенти в Париж, преди той да почине).

Последва ярко изпълнение на две пиеси „През пролетта“ от Д. Мийо и „Страховит танц“ от Сен-Санс, в което дуото демонстрира завиден ансамбъл, а Дарина Малеева покори публиката с богата звукова палитра на цигулката си. Всеки нов автор беше интерпретиран с различно вибрато, различна апликатура и подходяща лъкова техника. Солистката постигна красив, ведър звук, и поетична атмосфера в залата! Като върхов момент в програмата на концерта чухме квинтета „Сътворението на света“.

С артистичната свобода, пламък и въображение в съчетание с удоволствие от музицирането прозвучаха солата, дуетите и ансамбловите съчетания в петте инструмента. Редуваха се елементи на джаз и блуз, типични за музиката на трийсте години в Америка, а пианото обагряше изпълнението с закачливи, ведри пасажи. Публиката щедро възнагради с аплодисменти и петимата солисти на този прекрасен концерт.

Светослав Дерменджиев

14th Dec2017

Калейдоскоп: „Майка съм“ на Ефемия Фард

by Черно и Бяло

Филмът „Майка съм представя оголен женски разказ за гранични преживявания от претърпяно насилие от близки в семейството.

Майка съмсъщо е построен предимно като компактно интервю, в което ударната сила на най-тежките моменти остава в словесния изказ, а последвалото „отреагирване“ е преведено в тон на флейта, женски пеещ глас и разпилени външни образи – пътека към дворче, стълбища, железопътни  релси, влак, преминаващи пейзажи, които скоростта на движението замазват в размита зелена ивица, клонче с листа през което избухва слънчев взрив и градски сцени с много стъкло и загубили свежестта си фасади на многоетажни еднотипни блокове.

Тук носещият разказ е един. Разказва майка, която проклина майчинството си.

„Това, което преживях, никога не бих родила дете… Никога!“

Разказът започва с песен, която героинята Катя, някогашна певица, започва да пее, но не може да продължи. Вместо песента по-нататък чуваме нейната изповед. Тя разказва за чудовищността на едно от децата си – втория й син – заплахи и побои в семейството, многократни изнасилвания с ужасяващи садистки изстъпления и по свидетелството на внучето ѝ – убийството на бащата, нейния съпруг и гавра с трупа му на погребението.

Образът на насилника е сляпо петно, ние не чуваме неговия глас и не виждаме неговия образ, дори в снимките, които ни показват от семейните албуми – (освен като дете).

Филмът сякаш има два финала. Първият започва да тече след думите: „Коя майка не иска детето й е да е добро? Имам най-добро желание да ги събера както съм ги събирала като малки… Да ги събера.“ После камерата започва внимателно да обикаля ъгъла на селска къща, докато достигне до врата, на която някой е издраскал „Тате, обичам те“. Откъде идват тези думи? Кой ги е написал? Този син към този баща? Някое друго дете към някакъв друг баща? Те казват нещо, което другият, чудовищният син не може да каже? Иска да каже? Не му е писано да каже?

Вторият финал завършва с края на песента и върху нейните думи:

„…голем зулум сестро сум направило ….сум заклало сестро син на майка …айде айде брате да вечеряме, за кръвнина брате колай бива… сестра има брате девет сина, едно сине майка ке прежали…. прежилила майка най-малото, най-малото, най-малото майка, най-убавото…“

Тече последният кадър с възстановеното семейство – майката, дъщерята, зетят от Холандия и тичащото около тях момиченце. Камерата ги следва донякъде, докато те се смалят, а после започва да се вдига към небето, но не съвсем, докато разкрие  еднотипни монолити на жилища, препречили пътя към планината зад тях.

Документалният филм създава силно сгъстено субективно пространство. Понеже в него няма координати от чужди разкази, които да го обективизират и да ни дадат опора за критична преценка, в някакъв момент документалното в него изчезва и той започва да прилича на игрално кино – (някой разказва личния мит на живота си).

Но има моменти, когато центризма на разказа се прокъсва и тогава оттам започва да наднича още по-голям кошмар. Когато Катя мимоходом и с лекота разказва за отнетите родителски права върху Антоан в Холандия. (В останалите точки разказът й е почти непробиваем.)

Режисьорът Ефемия Фард балансира внимателно между тези точки на пробив и защитите на героините си. Допускам, че тя не настоява за отговори, не само защото ги щади и им е благодарна за степента, в която се разкриват пред нас, а и защото трагедията, към която концептуално се стреми като форма тук, се нуждае от тази затворена субективна перспектива.

Екстракт от история за садизъм

Когато се пристъпва към задачата за правене на филм, трябва режисьорът сам да си отговори на три много важни въпроса:

  1. Подбрана ли е достатъчно важна тема, която да оправдае енергията, който се влага за осъществяването му, както и насочването на вниманието на зрителя върху актуален, генерален житейски проблем и в каква степен той ще му повлиява.
  2. Дори чрез изразните средства на документалното кино,  представена ли е  тази важна за човечеството тема по интересен и завладяващ начин, по който вниманието на зрителя да се задържа и дори за миг да не му се позволява да „излезе“ от филма.
  3. Зрителят сам трябва да достигне до идеята, тогава проникването в съзнанието му ще бъде най-пълно.

И в двата документални филм, „Майка съм“ и „Контролирани глътки въздух“, а предвид търсенията ни по време на монтажа със Стефан Бояджиев, са проследени  истински истории. Спечелих доверието на Катя, Хриси и Алфред и те ме допуснаха в своя свят – това е базисна точка за създаването на филма. Навлизането ми в тази много интимна сфера, в която се говори за изнасилвания, садизъм, предпоставя освен доверие, но и изграждане на тясна връзка между снимачния екип и героите. Мога да твърдя, че такава връзка е изградена, предвид многобройните срещи и разговори, които са проведени между мен, героите, оператора,  и звукорежисьора. Аз не въздействах, не режисирах филмовия процес. Героите ми,  просто ми повярваха. И екипът засне неподправената изповед на душите им. Така създадохме емоционални истории със силна социална и хуманна измеримост.

Филмът не е пропаганда, а разказ на проследена, истинска, човешка история. Темата е свръх универсална за човечеството и всеки един зрител от аудиторията би  разпознал, ако не история от своето собствено семейство, то историята, на която е бил свидетел в невиртуалния свят.

Идентификацията на героите ми е постигната по изключително убедителен начин,  вследствие на потапянето им в една крайно специфична  за тях среда. Усещането, което нагнетява тази среда, въвежда рязко зрителя в социалната проблематика на темата.

Стилът на  филма е  провокативно наблюдение, каквото героите ми допускат да бъде направено в най-личните им пространства, комбиниран и с интервю, защото историята им трябва да бъде разказана.

Усилването чувството за съпричастност  става неконтролируемо силно, със средствата на монтажната пост-продукция. Историята от филмите се  преживява директно от зрителя, в цялата и болезнена реалистичност. Характерно за монтажа е активност и динамичност.

Сега е мястото и времето да споделя с вас факти, които се случваха и с героите и с мен по време на снимките и след завършването на филмите. Катя получи инфаркт лятото на 2016г. в Перник, след като я уведомиха, че пускат от затвора сина и Антон. А аз не посмях да допусна филмът да бъде излъчен по която и да е телевизия, въпреки проявения интерес, защото аз също се страхувах, страхувах се и за себе си и за малката си дъщеря,  как би действал един изнасилвач, и садист след като види себе си във филм по телевизията. Но Антон не е приспособен да живее като свободен човек, няколко дни след като го бяха пуснали, явно и поради пълната липса на пари, беше извършил ново престъпление и разбира се отново го прибраха обратно в затвора. Той е просто РЕЦЕ /рецидивист/.

Филмът „Майка съм“ беше отличен със специалната награда „Свети Георги Победоносец“ на IV Международен кинофестивал „Славянска приказка“, през 2016 г.

Ангелина Василева,
преподавател в НБУ

12th Dec2017

Столичното НЧ „Димчо Дебелянов – 1960” посрещна Коледа със спектакъл в РКИЦ

by Черно и Бяло

Празничен читалищен концерт, посветен на 140 години от Руско-турската освободителна война

За пореден път Руският културно-информационен център (РКИЦ) гостоприемно прие възпитаниците на НЧ „Димчо Дебелянов – 1960”, за да изявят таланта си в областта на балета,  музиката и песента. С огромна елха, приказна украса, изложби на картини и празничен дух, бяха приети участници и гости.  Сцената на Голямата зала вдигна  завеса за празничното слово и за искрените благодарности към директора на РКИЦ Павел Владимирович Жувальов, към  ръководителя на отдел „Наука и образование” Коста Пеев и екипа на РКИЦ за безвъзмездната подкрепа и дългогодишно културно сътрудничество с читалището.

Специални поздравления за празника бяха изпратени от председателят на СБЖ Снежана Тодорова, от главния редактор на сп. „Черно и Бяло” Станислава Пекова, от народният представител от БСП Димитър Данчев, от институции и медии. Гости на концерта бяха Георги Н. Киров, известен поет и пръв носител на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов, поетът с китара, журналист и редактор  Славимир Генчев, поетесата Дора Милева, председателят на читалище „Д. Дебелянов – 1960”доц. д-р Иван Митев, приятели от софийски читалища.

Коледният концерт на читалището бе посветен на 140 години от Руско-турската освободителна война и Освобождението на България от османско иго. Водещата припомни, че на 24 април т.г. в Централния военен клуб, тържествено бе представена книгата „Дневникъ Царя-Освободителя по освобождението на България“ на Леонид Чичагов по повод 140-годишнината от оповестяването на Манифеста на император Александър ІІ за обявяване на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.), която довежда до Освобождението на българите и поставя началото на възстановяването на българската държава. „В ЦВК на представянето на книгата, Н. Пр. г-н Анатолий Макаров припомни, че Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) е имала всенародна подкрепа в Русия и че тя се е превърнала в опорна ценност на славянските народи, на Русия и на България, обединени от общия генетичен код и общата вяра. Негово превъзходителство подчерта, че както преди 140 години, така и днес Русия остава една от ключовите сили в света, способна да се противостои на международни предизвикателства и да оказва помощ на братски народи”, съобщи водещата на програмата.

С аплодисминти бе посрещнато изпълнението на Дора Милева на стихотворението ѝ „Трети март пред паматника на опълченеца”. Веднага след това Георги Н. Киров вдъхнови публиката с авторската си творба „Свобода”. Танцово студио „Класик” с балетен педагог Славея Стойчева събра овациите на публиката с изпълнение на „Унгарски танц” по музика на Брамс. Малките възпитаници от школата показаха истински умения на професионалисти с танците „Загрявка” и „Приятелки” от балета „Жизел”.

С много радост и желание бе изпята песента „Детска планета” от Вера Доросиева, ученичка от Артшколата по музика с вокални педагози Росица Йорданова, Моника Митрева и Натали Ангелова. Публиката и гостите бяха удивени от артистичните и певчески умения на Андрей и Ирина, които представиха „Черна овца”.

Коледният спектъкъл на читалището се оживи още повече, когато на сцената се появи Марио Кръстев, който освен изпълнител беше и ко-водещ на концерта. Известен на публиката още от дете, днес Марио радва не само българските, но и чуждите ценители на изкуството. С много страст и талант той изпя „Синяя вечность” на Мусилм Магомаев и „Лудото нещо любов”. Публиката в залата се наслади на нежното и феерично изпълнение на танците „Нимфи” от операта „Фауст” по музика на Гуно, както и на „Ноктюрно” по музика на Ник Перито.

Възпитаниците на читалището показаха класа в изявите си пред многолюдната публика. Малката Фани Транчева представи две незабравими песни и грабна за пореден път сърцата на присъстващите. С песен, талант и артистичност, тя вече превзема и международната сцена. В унисон с духа на празника Люба Димитрова изпълни неостаряващия хит на Йорданка Христова „Ще продължавам да пея”. Последователно бяха аплодирани певците Симона Пеева и Радослав. Виолета Кънчева показа уменията си на балерина, но и на цигуларка. Тя изсвири „Романс” от Бакланова. Незабравими ще останат изпълненинията от танците „Корсар”, „Хип-хоп”, както и на Николета Георгиева в „Умиращия лебед” по музика на Сен-Санс.

Празничният концерт вдъхнови всички в залата с една Коледна песен, с която децата благодориха на преподавателите от школите към НЧ „Димчо Дебелянов”, на родителите и на верните си приятели от Руския културно-информационен център. На финала присъстващите бяха дарени с две коледни стихотворения, с послание за обич, доброта, за една усмивка и за истинско щастие! От НЧ „Димчо Дебелянов – 1960” благодариха на ръководството на РКИЦ за благородната идея да помагат за развитието на културата и на читалищната дейност.

Миглена Китанова

06th Dec2017

Денят на Християнското семейство събра духовното семейство в столично читалище

by Черно и Бяло

Поети, представители на културата и сигуростта си дариха приятелство

Денят на християнското семейство и православната младеж покани в читалището все верни приятели, духовни водачи, личности с плам и харизма, които се събраха в името на доброто и любовта.

Млади семейства, възрастни, преподаватели и възпитаници на НЧ „Димчо Дебелянов-1960” препълниха залата в очакване на гостите и празничната проповед  на негово благоговенство отец Валентин Тупаров от храм „Свето Възнесение Господне” по случай Въведение Богородично. Всичко бе както повелява традицията:подредена маса, питка, свещ, китка здравец, менче и вино. С присъщата си ведрост и искреност отец Валентин прочете слово за  християните, пожела   радост, щастие, духовен растеж и стремеж на родителите да възпитават децата си в добро и  справедливост. Той посъветва възрастните да помагат на подрастващите, за  да могат те да открояват злото от доброто. Отец Валентин   поръси всички със светена вода за здраве и късмет.

Денят на християнското семейство (Въведение Богородично) се чества през XII век от патриарх Терасий в Константинополската църква. Според светото писание на този ден тригодишната Мария е заведена от родителите си в Йерусалимския храм и отдадена в служение на Бога. На Въведение Богородично родителите водят децата на богослужение, за да ги възпитават в дух, вяра и любов. „Нашето призвание като родени на тази земя е да бъдем радостни и щастливи от благата, които ни се дават, за това че можем да се радваме на красотата на природата и на даровете на плодородната ни земя. Нека нашето сърце се отвори за радостта от познанието, културата, науката, творчеството, изкуството, песните”, се каза в словото към гостите. „Днес семействата трябва да са сплотени, да се помъчат да видят забавните и влюбени неща на този свят. Да жиевят в мир и любов! И да не забравят да правят добрини, големи, малки, нищожни, ежедневни. Да бъдат добре дошли в читалището, да имат свои идеи,които тук заедно ще направим реалност.”

Възпитаничките на музикалния педагог по поп и рок пеене Росица Йорданова Симона и Люба предизвикаха бурните аплодисменти на публиката със своя талант и артистичност.  Денят на християнското семейство ще бъде запомнен заради значимите гости, представители на духа и перото. Директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов, поет с международна известност, бивш директор на ДТ „Апостол Карамитев” в Димитровград, член на СБП и СБЖ рецитира две разтъсващи свои творби, които те карат да настръхваш, да страдаш, да се прекланяш, но и да се гордееш.  В обръщението си към организаторите на събитието, той изрази увереност за бъдещи съвместни дейности. Специален поздравителен адрес на читалището връчи зам.-председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, председател на Национална асоциация „Сигурност” полк. Чавдар Петров от името на председателят на СОСЗР ген. о.р. Златан Стойков. В адреса се казва, че читалището ни се отличава със своята активност и последователност в областта на традициите и културата. Което е знак за добра съвместна работа и в бъдеще със СОСЗР.

По време на честванията на 100-години от гибелта на патрона на читалището СОСЗР бе съорганизатор на събитията и на концерта в Централния военен клуб през октомври 2016 г. Освен полк. Петров специален гост за Денят на християнското семейство, бе полк. Кирил Парапанов, секретар на централната контролна комисия на СОСЗР, който сърцато поздрави всички присъстващи и рецитира любимо стихотворение посветено на празника.

Георги Н. Киров е приятел на читалище „Д. Дебелянов” от години. Той е известен поет и носител на първата национална награда „Димчо Дебелянов”, както и любимец на много поколения. С поздрав и стих той дари присъстващите и им пожела здраве и вдъхновение.

С много настроение бе аплодиран поетът с китара Славимир Генчев, журналист и редактор, бивш уредник на къщата-музей „Д. Дебелянов” в Копривщица, който разказа любопитни истории за семейството на Дебелянов и за  живота на неговите близки.

Стихове за християнството, за мира, за добротата и човещината рецитира поетесата Дора Милева.

Гост на празника бе и младият специалист „Маркетинг и реклама” към „Пазари Изток” ЕАД Георги Ангелов, който поздрави присъстващите и добрата организация на събитието.

С пожелания за здраве и коледни чудеса завърши и този празник. Разбира се не мина без фотографии и раздаване на благодарствени писма, адреси и журналистически публикации  за участниците в събитието.

Послучай празника дългогодишната ми приятелка и собственичка на хлебозавод „Елиаз” в Горубляне Маргарита Добрева дари тестени произведения и сандвичи. Всички ѝ благодарим за нейното благородство, което проявява не за първи път!

Поздравителни адреси читалището получи от председателят на СБЖ Снежана Тодорова, от главния редактор на сп. „Черно и Бяло” Станислава Пекова, от народният представител Димитър Данчев, от председателят на НЧ „Св.св. Кирил и Методий” Цецка Кочкова за дългогодишната съвместна и многополезна дейност между читалищата, от собственика на издателство „Персей” Пламен Тотев,  от медии и  хора на културата.

Предколедните празници ни карат да се замислим, да отворим душите и сърцата си за доброта, да знаем,че семейството означава любов и  споделена отговорност в добрите и лошите моменти. Да не забравяме,че ние и децата ни са носители на християнски добродетели и състрадание, на култура и традиции.

Миглена Китанова

29th Nov2017

50 години балет „Арабеск”: Оплетени сме в повече конци отколкото се вижда

by Черно и Бяло

„Безкрайно е жестока участта да имаш дарба…” – Николай Кънчев

Небето има повече слънца, отколкото се вижда. Човекът има повече лица, отколкото се вижда. Земята има повече глупци, отколкото се вижда. Оплетени сме в повече конци, отколкото се вижда. Да слагаш с болка страшните бои, но никой да не вярва. Умът ти даже да се побои, но никой да не вярва. Да стигнеш даже чак до лудостта, но никой да не вярва. Безкрайно е жестока участта да имаш дарба.
Само стилът на модерната танцувалност е способен да отрази чувствения свят на тялото, но също и всичко онова, с което то взаимодейства и показва неподправеността си. Нещо повече, в прочита на съвременния танц, ние четем откровението на иначе застинали табута, за които законите на благоприличието са достатъчно, не, дори крайно консервативни. Но как ли щяхме да наречем иначе съществуващото авангардно мислене, при все, че то така или иначе съществува?
Наистина…
Спазвайки всички академични правила на сценичното поведение, съвременният танцувален театър изпраща в пъти повече послания от който и да било друг сценичен продукт, защото той е не просто въздействащ, а защото е в крак с времето, та даже по някога го и изпреварва. И може би тъкмо в това е едно от предимствата на изкуството. Да бъде коректив, но и авангард…

И така, отново във фокуса на вниманието ни е „Арабеск”, защото в сезона на тяхната 50 годишнина сме си обещали да ги наблюдаваме от близо и да бъдем неизменен техен глашатай.

Асен Наков, Филип Миланов и Ангелина Гаврилова са имената на месец ноември. Тяхната заявка за хореографско присъствие в афиша на балет „Арабеск”е вече категорично направена.

„Exit” е един завършен спектакъл!

През цялото време Филип Миланов изненадва зрителя не само със свободата на танцувалните решения, но и със стилистика, чрез която посланията му попадат с абсолютна точност в целта, извиквайки откровенното одобрение на публиката.

„Exit”, както и „Късна история”, по музика на Добринка Табакова, са доказателство за силна хореографска мисъл и висока степен на професионализъм. Артистичният състав е до крайност предан във философските му търсения и следва автора във всяка негова стъпка.

Късна история

„Пътят ми с теб” е една изповед!

„Пътят ми с теб” е още един модерен прочит на действителността, направен от Ангелина Гаврилова. Ярка, дръзка, провокативна, търсеща в движението смислови кодове, в които припознаваме автор с индивидуален почерк и богат спектър от технически възможности. Името ѝ ще открием между наградените хореографи на Националния конкурс на името на Анастас Петров, Добрич 2015, на Международния конкурс „Малки звезди”на фондация „Калина Богоева”, както и във всеки спектакъл на балет „Арабеск”.

С теб или без теб Аз продължавам, но предпочитам да съм с Теб – такава е идеята, но в хореографски текст посланието е далеч по-сложно и впечатляващо

Пътят ми с теб

„Малки правила” – вижте този спектакъл!

„Малки правила” е въздействащ със всичко, което представлява. Музиката към проекта е дело на Румен Бояджиев – син, а Александра Савова, Виктория Петрова, Даниела Иванова, Петя Колева, Таня Кацарова, Васил Дипчиков, Стефан Вучов, Филип Миланов се впускат очевидно в едно смело приключение, за което изцяло са се доверили на Асен Наков.

Кой е Асен Наков? Твърди се, че той е избраният победител на публиката от XIII конкурс за съвременна хореография и носител на наградата на името на Маргарита Арнаудова за спектакъла „Малки правила”, 2011 г. Вижте го – чрез него ще разберете какви са новите измерения на модерното танцово мислене и в каква посока ни насочва вниманието интелекта на Асен Наков.

„Арабеск” ни показва не само моментното съвременно ниво на модерния танц,но и очертава тенденции,зад които стои световна класа и уникален стил.

Даниела Владимирова Христова
снимки: Константин Чернев

21st Nov2017

Страната на огъня по пътя на коприната

by Черно и Бяло

Представиха нова книга във Военния клуб

Преди дни в Централния военен клуб беше представена историята на Азербайджан, с автор австрийският историк и писател Ерих Файгл. Конференцията се състоя в присъствието на политици, дипломати, историци, журналисти и приятели на Азербайджан.

Посланикът на Азербайджан г-жа д-р. Наргиз Гурбанова припомни, че страната ѝ е „една от античните люлки на цивилизацията“. Тя подчерта, че това е първата светска държава в мюсюлманския свят, която за краткото е съществувала в началото на миналия век…, специален фокус прдставляваха думите й относно карабахския конфликт.

„Взаимното ни опознаване е повече от необходимо в глобалния свят, изтъкна в словото си доц. д-р Благовест Нягулов, зам-директор на Института по история към БАН. Балканите и Кавказ са почти съседи, но не се познават добре. Книгата вероятно ще е изненада и провокация за българския читател.”

Азербайджанският историк акад. Ягуб Махмудов, който е и депутат, сподели мнението си и недеволството си  от превратната гледна точка, която се е наложила за историята и природата на карабахския конфликт, в който пасивите са струпани върху Азербайджан. Според него коренът на сегашния проблем е в някогашното противоборство между Руската и Иранската империи за контрола върху региона. Той също подчерта, че: „България заема важно място в политиката на Азербайджан и очаквам нашите отношения да се развиват“.

„Докоснах се до свят, непознат за мен и представен изопачено“, подчерта на свой ред преводачът Тодор Енев, който не скри, че има приятели както арменци, така и азербайджанци. Подчерта също така, че би се радвал двете страни да намерят път и да заживеят мирно и приятелски.

19th Nov2017

Петдесет години „Арабеск”

by Черно и Бяло

Какво е да си част от студио „Арабеск”?
Какво ще се случи през сезона, посветен на годишнината и събитията, очертаващи честването?

След успешното представяне през октомври на премиерата „Ромео и Жулиета”, постановка на Боряна Сечанова, както и показване спектаклите на Маргарита Арнаудова, месец ноември дава възможност на млади автори да заявят присъствие, а може би и индивидуален модернистичен почерк.

„Градски шум – черната кутия” е спектакъл-дебют на млади автори. В него четем имената на Филип Миланов и Асен Наков. Спектакълът, представен на 16 ноември е съставен от две миниатюри и по всичко личи, че за него сцената ще остане отворена още дълго време.

„Моето второ Аз” е пиесата на Асен Наков, в която ясно личи дълбочината на философските търсения и оголените въпроси за неизменната вътрешна духовна колизия, съпътстваща нашето ежедневие. Филип Миланов е автор на „Save the kid”. Впрочем, за него очевидно сезонът се очертава да бъде силен, предвид участието му в ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета”, а сега и с дебюта на автор, с което демонстрира замах и неподправено предизвикателен маниер, типичен не само за стила, но и за участващите в проекта. Музиката и за двете миниатюри е дело на танц-артиста Станислав Генадиев, който е ново амплоа – музикант.

В проекта „Градски шум – черната кутия” освен професионални изпълнители от балет „Арабеск”, участват ученици от Националното училище за танцово изкуство и такива, с изявен интерес към съвременния танц.

Предстоят ни месеци, в които ще имаме възможност да аплодираме спектаклите на Боряна Сечанова (художественият ръководител на „Арабеск”), неземната Мила Искренова, всеотдайната Олеся Пантикина, Антония Докева и… разбира се, още много изненади. На 26-и ноември (неделя, от 17 часа) завесите ще се разтворят отново за творческите индивидуалности на Асен Наков – „Малки правила”, Филип Младенов – „Exit” и „Късна история” и Ангелина Гаврилова – „Пътят ми с теб”.

За „Черно и Бяло” ще бъде чест да отразява като в калейдоскоп програмата им през целия сезон и ще се опита да бъде техен медиен глашатай.

Даниела Владимирова Христова

11th Nov2017

Киномания 2017: киното на Франция

by Черно и Бяло

Фестивалът на френския филм е част от програмата за седма поредна година

Страстта и характерното очарование на френските филми ще зарадват зрителите на тазгодишната Киномания. Фестивалът на френския филм е част от кинопанорамата за седма поредна година и се осъществява в партньорство с Френския културен институт.

Началото ще даде „Прекратяване на огъня” на 17 ноември в „Люмиер Лидл”, а режисьорът на филма Еманюел Куркол ще бъде специален гост на откриването.

Във френската програма са включени няколко заглавия, свързани със знаменити творци като: „Гоген – Пътуване до Таити” на Едуар Делюк, с участието на забележителния Венсан Касел, в ролята на големия художник; „Роден” с режисьор Жак Доайон, разказващ за живота на легендарния скулптор; „Далида” на Лиса Асуелос – пресъздаващ трагичния живот на една от най-известните френски певици от края на 50-те до 80-те години, както и „Джанго”, който разкрива историята на популярния джаз китарист и композитор Джанго Райнхард и на неговата борба в окупираната от фашисти Франция през 1943 г.

Сред френските заглавия е и филм за пионерите на киното – братята Огюст и Луи Люмиер. Артистичният директор на фестивала в Кан – Тиери Фремо селектира и коментира по неподражаем начин най-значимите сред съхранените филми на двамата братя. „Люмиер” е не толкова документален филм, а 90-минутна компилация, която обхваща близо 1500 филма.

Ненадминатата Изабел Юпер ще видим в друг филм от френската селекция. „Мадам Хайд” на режисьора Серж Бозон е изпълнен с ексцентричен комизъм трилър – свободна импровизация върху популярния сюжет за доктор Джекил и г-н Хайд, но с изненади. За изпълнението си във филма, Юпер получава награда за най-добра актриса на фестивала в Локарно.

Друга прекрасна актриса – Марион Котийар ще очарова зрителите във филма на режисьора и актьор Гийом Кане – „Рокендрол”. Котийар и Кане играят самите себе си в тази неистова сатира на светския живот и неговите нелепи изисквания към публичните изяви и имиджа.

Талантливата Марион Котийар ще видим и в „Призраците на Исмаел”, където е в образа на мистериозната Карлота – съпругата на кинорежисьор (в ролята Матийо Амалрик), изчезнала преди 21 години, която внезапно се появява и внася смут в спокойния живот на мъжа си и приятелката му Силвия (Шарлот Гензбур). Великолепната игра на трите звезди е най-голямото богатство на този еротичен film noir, разказващ как самоличностите могат да бъдат оформени от вътрешни, неконтролируеми сили, без значение колко отчаяно се опитваме да бъдем самите себе си.

В легло с Виктория” е друго от френските предложения в програмата, което ни пренася в разхвърляния живот на трийсетинагодишна разведена адвокатка с две деца, на ръба на нервна криза. Режисьорът и сценарист Жюстин Трие е създал романтична комедия, но с проникновена женска нотка, много човечност и автентична атмосфера.

В съвсем различна стилистика е „Момичето от Брест” – гневен филм, създаден, за да насочи вниманието към сериозни проблеми и да разтърси една самодоволна система, представяйки истинската история за дългата борба на една жена да бъде приета на сериозно при сблъсъка си с фармацевтичната индустрия. Филмът е заснет по бестселъра „Медиатор 150 мг”, а режисьор на продукцията е Еманюел Берко.

Сто и двадесет удара в минута” е друго предложение на френското кино, което отдава въодушевена и трогателна почит на политическия активизъм и моментално се превърна в модерна класика на гей киното. Разказвайки свои лични преживявания, Робен Кампийо, режисьор на продукцията, представя случилото се през 90-те години с парижката група активисти ACT UP, чиято мисия е да привлече общественото внимание към болните от СПИН.

Във Фестивала на френския филм е предвидено и едно специално събитие, обединяващо кино и концерт. Спектакълът „Лодката на влюбените е създаден през август 2007 г. за фестивала в Аоста „Strade del Cinema”. Комбинацията между ням филм на голям автор в историята на европейското кино – Жан Епщайн, хора „Големите български гласове”, водени от Илия Михайлов, и триото на френския джаз пианист Франсoа Рюлан, впечатлява публиката и е определено като събитие от европейски мащаб.

Черните комедии на Макдона и Клуни провокират XXXI Киномания

„Субурбикон” и „Три билборда извън града” са част от горещите хитове в програмата

Киномания 2017 вече наближава, а само ден след откриването на 16 ноември, зрителите ще видят режисираният от Джордж Клуни филм „Субурбикон” (Suburbicon). Първата прожекция е на 17 ноември в зала 1 на НДК от 19:00 часа и е по оригинален сценарий на братята Коен, към който се присъединяват Джордж Клуни и Грант Хеслов .

Мрачната сатира е с участието на Мат Деймън, Джулиан Мур, Оскар Айзък, Глен Флешлер и Алекс Хасел, като в началото в главната роля е трябвало да бъде самият Джордж Клуни, но впоследствие в образа влиза Деймън.

„Субурбикон” ни превежда през задния вход на предградията от 50-те години, за да покаже какво се случва когато американската мечта се срине. Идиличното съществуване на общността с бели къщички и добре поддържани дворове изведнъж е пропукана, повличайки вълна от шантаж, отмъщение и предателства. Деймън и Мур са идеален тандем, перфектно пресъздаващ специфичния тон на филма, съчетал нарастващ съспенс, много черен хумор и ироничен социален коментар.

Световната премиера на „Субурбикон” беше на кинофестивала във Венеция, където наградата за най-добър сценарий отиде при филма „Три билборда извън града” (Three Billboards Outside Ebbing, Missouri), който също ще видим на Киномания 2017.

Режисьорът Мартин Макдона („Седемте психопата”, „В Брюж”) създава интелигентна трагикомедия, изпълнена с черен хумор, непредсказуеми обрати и великолепни актьорски изпълнения. Филмът е за страдаща майка, която тормози местната полиция, за да привлече вниманието на съгражданите си върху липсата на напредък в издирването на убиеца на дъщеря ѝ.

Подобно на „Субурбикон”, продукцията блести с внушителен актьорски състав, включващ: Франсиз Макдорман, Уди Харълсън, Сам Рокуел, Питър Динклейдж, Аби Корниш и др. „Три билборда извън града” може да видим в кино „Люмиер Лид” на 25 ноември от 20:45 часа.

Макдона е познат на българската публика и с театралните си пиеси, които са поставяни у нас, като: „Пухеният”, Самотният запад”, „Бившата мис на малкия град” и др.

Цялата програма на КИНОМАНИЯ може да откриете на kinomania.bg
Билети за всички филми от програмата има на касите на НДК и кино „Люмиер Лидл”. Онлайн резервации може да направите ТУК

Киномания е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017 г.

10th Nov2017

Киномания 2017: Над 50 филма, фотоизложби, дискусии и специални прожекции

by Черно и Бяло

Фотоизложби, дискусии и специални прожекции за фенове са сред съпътстващие събития на фестивала

Над 50 филма ще видим на тазгодишното издание на Киномания. Сред тях са дългоочаквани премиерни заглавия, филми, селектирани и наградени на едни от най-престижните фестивали по света, както и нови български заглавия от игралното, документалното и детското кино. Това обявиха организаторите на кинофорума, който ще се проведе от 16 до 30 ноември. В специалната пресконференция в „Люмиер Лидл”, посветена на Киномания, взеха участие екипите на българските филми- част от тазгодишната селекция, както и партньорите на фестивала.

Борислав Велков, председател на Съвета на директорите на НДК, благодари от името на организаторите на Киномания на министъра на културата Боил Банов за безрезервната подкрепа, която оказва на всички културни проекти на НДК, на партньорите от Столична община, Френски културен институт, Американско посолство и Аржентинско посолство. „Преди около месец положихме началото на нашата идея в НДК да могат да се купуват билети онлайн. Стартирахме платформата с пускането в продажба на билетите за Киномания. До 10 дни онлайн резервациите на билети през сайта ndk.bg ще се превърнат в директни онлайн продажби на билети. Това е важно за нас, за да подобрим условията за покупката на билети, посещаемостта, привличането на нови аудитории, на повече млади хора. За този един месец имаме около 3000 регистрирани потребители. Искаме да опознаем нашата аудитория, да получаваме активна обратна връзка от нея, да споделяме информация, каза Велков.

Киномания е част от Културната програма на Столична община, която по традиция подкрепя фестивала всяка есен. „Много от нас отраснаха в очакване на този момент- началото на Киномания. Спомням си като дете голямото вълнение да се добереш до билети за качествени филми от цял свят. Идвахме от страната в София, за да гледаме филми, които нямаше да бъдат пуснати в малките градове и населени места. Тази година се навършват десет години, откакто Столична община подкрепя финансово и организационно Киномания. Ще продължим да го правим и за напред”, каза Тодор Чобанов, заместник кмет на София. Той акцентира специално и на откриващия филм на Киномания – „Безкрайната градина” на режиьора Галин Стоев. „Това е забележителен български филм, който за нас е много важен не само, защото е прекрасен , а защото се занимава с душевността на София- една безкрайна тема. Нашият град не е най-големият в Европа, но е един от най-културните, с много тайни кътчета, с много магия в него”, отбеляза още Чобанов.

Акцент от пресконференцията бе и Фстивалът на френското кино, реализиран с подкрепата на Френския културен институт.

„Френското кино се гордее, че участва в Киномания и за нас е чест да представим програмата си”, каза Мария Коакчиева, ПР на Френския културен институт. „Братята Люмиер през 1894 г. за първи път са прожектирали филм и до ден днешен, след 120 години,магията е още по-голяма. В нашата селекция ще видите филми свързани с големи имена като Гоген, Роден и Далида, много важен е също и нашият документален филм за братята Люмиер. Ще бъдете въведени в онова време на големите открития и смятам, че ще ви бъде много интересно”, допълни Конакчиева. „Откриваме на 17 ноември с един филм, който се нарича „Прекратяване на огъня”. Тук ще бъде самият режисьор на филма Еманюел Куркол. Нека бъдем всички заедно, да бъдем в празника на Киномания”, призова Конакчиева.

От своя страна диригентът Илия Михайлов представи едно от специалните събития в рамките на френската програма – кино-концерта „Лодката на влюбените”. „Спектакълът е по филм от 1924 г. на Жан Епщайн – френски класик, който е бил и секретар на Люмиер, а впоследствие става един от най-големите експресионисти на френското кино. Филмът е озвучен на живо от трима световноизвестни музиканти, както и от хора „Големите български гласове”, който е съставен от 15 певици, а саундтракът на филма ще бъде изпълнен на живо. Това е един европейски проект, визията за нова Европа, подкрепена от всички които стоим тук”, каза Михайлов.

Обичаната българска актриса Татяна Лолова и режисьорът Ясен Григоров поканиха публиката на детския игрален филм „Лили Рибката”, в който Татяна Лолова играе ромка-магьосница. „Ние много държим филмът да не се нарича детски, а семеен, за да могат родителите и роднините на децата да посетят прекрасните прожекции, които ги очакват, гледайки този филм, в който аз участвам. Българското кино е в луд възход, на мен ми стана лошо от възторг и ми е мъчно, че майка ми избърза да ме роди толкова отдавна, а не започвам актьорската си кариера сега, за да мога да се влея в тази прекрасна вълна”, обясни голямата актриса.

Още един български игрален филм бе представен от своя подуцент Надежда Косева. Заглавието му е „Кораб в стая” и ще може да се види на 21 ноември в „Люмиер Лидл”. Лентата е част от конкурсната програма на фестивала в Токио, който се провежда в момента. Режисьорът му е Любомир Младенов, а действието се върти около личната история на трима души, които взаимно променят света си.

На 24 ноември пък в кино „Люмиер Лидл” зрителите ще видят „Да живее България” – новият документален филм на Адела Пеева, който ще има своята премиера на Киномания.

Продуцентът Павлина Желева представи, на свой ред, една българска копродукция в програмата на Киномания – „Чудо” (България, Литва и Полша). Нейн оператор е един от най-добрите български кинооператори със собствен почерк – Емил Христов. Зрителите на Киномания ще видят филма на 22 ноември в „Люмиер Лидл”.

Билети на касите на НДК и касата на „Люмиер Лидл”. Може да запазите билети онлайн: ТУК
Цялата програма на киномаратона може да откриете на сайта ни kinomania.bg

Киномания е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017г.

09th Nov2017

So Independent 2017: филмите

by Черно и Бяло

Риск за спасяване на хора и животни

Един от най-човечните и вълнуващи филми на осмото издание  So Independent  е „Жената на пазача на зоопарка”копродукция на Чехия,Великобритания, САЩ. Екранизация по едноименната документална книга на американската поетеса и натуралист Даян Акерман, създадена по непубликувания дневник на Антонина Жабинска, съпрута на полския зоолог Ян Жабински.

Филмите за Холокоста и спасяването на евреи са безчет, но вероятно нито един от тях не се доближава до гледната точка на Жената на пазача на зоопарка – Варшавската зоологическа градина е дом, изграден с много любов от Антонина (Джесика Частейн като Властелинът на слоновете) и Ян Забински (белгийският актьор Йохан Хелденберг). Лентата проследява историята на стопаните  и тяхното благородно дело. Двамата заедно със сина им Ришард (детето актьор Вал Мальоку), използват личната си вила, както и клетки от самата зоологическа градина, за да подслонят и лекуват стотици изселени хора след бомбардировките и разрушаването на Варшава. Рискуват живота си за оцеляването на  около 300 евреи, както и на животните по време на нацистката окупация септември 1039- януари 1945-та. Човечност и жертвоготовност проявяват Антонина и Ян, преодолявайки преследванията и жестокостите на нацистите.

Снимките са осъществени през септември 2015 г. в Прага. Трети холивудски проект на новозеландската режисьорка Ники Каро. Очарователната и талантлива изпълнителка на главната роля Джесика Частейн е изпълнителен продуцент на филма. Тя споделя, че се е забавлявала особено много при работата със слонове, тигри, маймуни и лъвове по време на снимачния период на„Жената на пазача на зоопарка”.

„Никога преди не съм имала роля с животни. Вече искам само такива“, казва Джесика Частейн.

Тя споделя, че най-хубавото в това начинание е спонтанността и неочакваните, но приятни изненади.

Наскоро Дцесика Частейн посети Варшава, където се запозна със самия Забински и неговата дъщеря Тереза, тъй като филмът е създаден по истински случай.

Много ми се иска да спомена още един филм, „В мрака”, който силно ме впечатли и запомних-  на голямата, знаменита режисьорка Агнешка Холанд. Представителка на впечатляващата полска школа, тя екранизира романа на Роберт Маршъл. Ужасът внася светлина дори в душата на грешника. Сюжетът разказва историята на Леополд Соха, който по време на Втората световна война рискува собствения си живот, за да спаси група бедстващи евреи. Полякът укрива бежанците в рамките на 14 месеца в канализационната мрежа на Лвов. Първоначално Роберт е обикновен крадец, но впоследствие загърбва личното и се превръща в национален герой.

Рискът е благородно дело, само когато има смисъл. Смисълът живот!

07th Nov2017

So Independent 2017: Завърши конкурсната програма на осмото издание на София Индипендънт Филм Фестивал

by Черно и Бяло

Филмът „Менаше“ на режисьора Джошуа Уейнстейн получи наградата за най-добър игрален независим филм! Трофеят бе връчен на продуцента Алекс Липшулц, който блaгодари на журито за трофея.

При документалните филми наградата за най-добър независим филм бе поделена между два филма – „Ад на земята – възходът на ислямската държава“ на режисьорите Себастиан Юнгер и Ник Куестед и филма „ Мистър Гей Сирия“ на режисьора Айше Топрак.

Професор Божидар Манов, член на международното жури на Со Индипендънт Филм Фестивал сподели, че изборът бил доста труден и спорен поради силната селекция в конкурсните програми на фестивала.

Първото международно жури на София Индипендънт Филм Фестивал в състав: Лорен Хамъндс от програмния екип на  Трайбека Филм Фестивал – председател на журито и членове: Габриеле Каполино от IFP, Шрути Гангули, продуцент, Севда Шишманова, продуцент и програмен директор на БНТ, Мартичка Божилова – един от най-успешните български продуценти, проф. Божидар Манов и нашумелият тв продуцент Евтим Милошев присъди и следните награди: специално признание (грамота)  за най-добър игрален независим филм отиде при „Място има за всички“, реж. Ангъс Маклоклън. Специално признание (грамота) за най-добър документален независим филм получи „Когато дойдат прасетата“ на режисьора Биляна Туторов.

Журито, което определи наградите в късометражния конкурс с председател режисьорът Павел Веснаков и членове – Стефан Иванов, драматург и Жорета Николова – актриса и кастинг агент, връчи следните награди: за най-добър късометражен български на  „Може би утре“ на режисьора Мартин Илиев за оригиналната визия и впечатлващото актьорско присъствие на Марий Росен; за най-добър късометражен чужд филм призът отиде при „Циклична нощ“ с режисьор Чънкуан Пайк.

Трофеите и грамотите на филмите-победители в конкурсните програми на фестивла, които не получиха лично наградите си ще бъдат изпратени на техните автори и създатели.

Наградата за български игрален проект в развитие на името на Дани Лернер, която се връчва за втора поредна година в партньорство с Ню Бояна и е 50 000 евро в услуги и 5000 евро в брой при започване на снимки бе определена от жури в състав: Симеон Венциславов, сценарист, Владимир Андреев, продуцент, Ярив Лернер, директор на Ню Бояна Филм Студио, Александра Цветкова, PR на Ню Бояна Филм Студио и Алекс Кенанов, генерален мениджър на B2Y productions. Журито реши да връчи две награди, отново затруднено в избора си между 16 интересни, участващи в пичинг-сесията български проекти в развитие. Наградите се връчват на проектите „Алчност“ на режисьора Николай Тодоров и „Януари“ на режисьора Андрей Паунов.

Трофеите, които се връчват на наградените филми са изработени от Красимир Иванов, познат в ролята си на филмов продуцент и по-малко в ролята независим артист, автор на произведения на изкуството.

До края на фестивала остават 4 дни, в които може да се види много силна селекция спортно кино, българско късометражно кино, виртуално кино ( днес и утре от 17:00 до 20:00 часа в Дома на киното) и независимо и нискобюджетно кино от цял свят.

Очакваме ви в кината: Дом на киното, Одеон, Г8, Евросинема, Влайкова и Дада Културен Бар.

27th Oct2017

So Independent 2017: в подкрепа на българското кино и българските кинопроекти в развитие

by Черно и Бяло

Осмото издание на независимия фестивал на София започва на 26 октомври.

По покана на Жана Караиванова като специален гост и член на първото международно жури на фестивала в София пристига  Габриеле Каполино.

Габриеле Каполино е програмен селекционер на Independent Filmmaker Project (IFP) – най-голямата организация за независимо кино в САЩ. По време на престоя си в София, гостът от Ню Йорк ще има възможност да се запознае с най-новите български проекти в развитие и да селектира най-добрите от тях за участие в седмицата на независимото кино в Ню Йорк (Independent Film Week).

През 2016 г. Со Индипендънт спонсорира участието в престижния международен форум на българските проекти: “Нанук” на Милко Лазаров, “Рибена кост” на Драго Шолев и “Възвишение” на Виктор Божинов, които г-н Каполино ще има възможност да види във вече напреднал етап в София.

Габриеле Каполино е основен програматор на IFP,  където е отговорен за  селекцията на международни игрални проекти и серийни продукции, като заедно с това участва активно в подготовката на филмовите награди „Готам“ и секцията Narrative Labs.

Той продуцира Screen Forward Labs, интензивна програма, посветена на независимите създатели на съдържание, работещи по серийни продукции. Габриеле Каполино отговаря за международните кино проекти и сериали (пълонметражни и късометражни), които се включени в Ню Йоркската седмица на независимото кино – платформата, която свързва независимите кинотворци с ключовите продуценти в индустрията.

Габриеле Каполино е  завършил  Университета в Падуа, Италия,  през 2012 г.  От 2006 г. той работи като редактор и филмов критик за „Blogo“ (http://www.blogo.it), където отразява едни от най-големите фестивали – Кан, Венеция и Берлин като кореспондент на медията.

 

Между 26 октомври и 5 ноември тази година, Осмото издание на София Индипендънт Филм Фестивал ще представи амбициозна селекция от над 90 пълнометражни, документални, експериментални, късометражни и VR филми. Филмите са представени в следните категории: официален конкурс – игрално, документално и късометражно кино, , българско независимо кино, специални прожекции извън конкурса, съпътстващи програми с нискобюджетни и направени с „джобни“ пари филми. Со Индипендънт Филм Фест ще завърши с второто издание на София спорт филм фестивал, който се провежда в партньорство със София Европейска столица на спорта 2018г.

Основни партньори на Со Индипендънт Филм Фестивал са: Столична община, като фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2017г., Independent Filmmaker Project , САЩ – ексклузивен партньор на фестивала,  както и НДК, Ню Бояна Филм, Овъргаз, Samsung, Casillero del Diablo.

Фестивалът е продукция на United Production.

За актуални новини за предстоящия 8 Со Индипендънт Филм Фестивал, можете да следите сайта ни: http://soindependentfilmfest.com/films/

04th Oct2017

Азербайджанска приказка

by Черно и Бяло

Може би наистина красотата ще е тази, която ще спаси света, като че ли това беше подсказката на срещата в Дома на Европа, в контекста на 25-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Азербайджан и България. И какво по-хубаво от това, когато говорим за старо приятелство да го правим,докосвайки се до древното и приказно изкуство, за което гостите разказваха вълнуващо и запленяващо и сякаш ни накараха да потънем в омайващите разкази на Шехерезада.

Неформална и изпълнена с много настроение и красота беше срещата с изкуството, кътано в залите и хранилищата на Азербайджанския музей на килимите и Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан, която премина под мотото „Музеят – привлекателен обект за културен туризъм“.

Проявата бе осъществена от посолството на Азербайджан в София при партньорството на Фондация за култура „199“ и под патронажа на Министерството на културата и туризма на Азербайджан и Министерство на културата в България.

Алла Байрамова, Н. Пр. Наргиз Гурбанова и Ширин Меликова (отляво на дясно)

Гости бяха директорката на Музея на килимите Ширин Меликова, президент на Национален комитет на ИКОМ в Азербайджан, и почетният културен деятел д-р Алла Байрамова, директор на Държавния музей на музикалната култура и доцент в Западния университет (Баку). Това беше поредното събитие от проекта „Обединена Европа и нейното културно наследство“.  Водещ на срещата беше председателят на фондация „199“ Божидар Алексиев, който с много вещина и познание разказа за гостите и сподели, че запознавайки се с богатствата на Азербайджан, се разпалва и желанието за културен туризъм, който е не по-малко важен от политиката и в двустранните отношения.

Н. Пр. Наргиз Гурбанова, посланик на Азербайджан у нас, която си спечели уважението и респекта не само сред дипломатите, базирани в София, а и сред българите, благодарение на своята енергия и инициативност да доведе красивата си страна у нас, за да може повече хора да се докоснат до нейната древна история, култура и природни дадености, сподели, че голяма част от световния туризъм се пада на културния в Азербайджан.

„Днес броят на музеите у нас е 55 хиляди и те разказват безценната история на страната и са невероятна инвестиция – каза Наргиз Гурбанова. – Такъв е и Музеят на килимите, превърнал се в символ на страната ни в света. Ще ми се да споделя също, че тази година отбелязваме и 50-годишнината на Музея за музикално изкуство.“

Да се докосне до древното изкуство на азербайджанските майстори на килими и на музиката беше и ръководителят на Информационното бюро на ЕП в България Тихомир Стойчев, който не скри своето доволство от организираната среща. „Културното разнообразие на Европа за нас и ЕП е много важно – каза той, – защото ни сближава и кара да пътуваме и да се запознаем с културата на различни народи.“

От името на министъра на културата Боил Банов към гостите и участващите в срещата се обърна Венцислав Велев, директор на дирекция „Нематериално културно наследство“ в културното ведомство. В обръщението се казва, че все повече и активно се задълбочават и развиват културният диалог и сътрудничество.

След като приключи протоколната част, без която вероятно не може, пълната зала с приятели и почитатели на културата и изкуството на Азербайджан сякаш попадна в друг свят – на загадъчност, красота, мистика и приказност. За историята и експозицията на Азербайджанския музей на килимите завладяващо разказа неговият директор Ширин Меликова.

Преди да споделя някои от нейните любопитни и будещи интерес размисли, подкрепени с прожекцията на документален филм, ми се ще да кажа, че мястото на днешната нова сграда на музея, която е във формата на навит източен килим, като че ли е избрано неслучайно – намира се буквално на брега на Каспийско море и като че ли е готов да бъде натоварен на кораб и пренесен в далечна страна. Сграда, която е супер модерна и на няколко етажа. В нея освен експозиционните зали има и кътчета за отдих, където сред приказната красота на килимите човек може да седне да отдъхне и да се любува на пъстротата и на загадъчните знаци и послания, вплетени в тях от изкусните ръце на азербайджанките.

В Азербайджан, страна, която се намира на кръстопътя между Европа и Азия, от древни времена са се развивали различни занаяти, но начело стои килимарството, достигнало до нивото на истинско изкуство. „Килимът е заемал особено място във всички чествания и церемонии и е съпровождал човека от раждането до смъртта, като съществено е играел основна роля в ежедневието и оформянето на естетическото усещане за света – каза Ширин Меликова. – Превърнал се в хроника на цялата история и квинтесенция на нейното духовно и естетическо прераждане. В продължение на векове в Азербайджан са се правели ценни килими, които благодарение на високото си качество и разнообразие на художествено достойнство са били оценени на световно ниво.“

Ширин Меликова разказа, че днес най-добрите стари образци на азербайджанските  килими могат да бъдат видени в големите колекции в Музея на Виктория и Албърт в Лондон, музея „Метрополитън“ в Ню Йорк, Музея на текстила във Вашингтон, Музея на ислямското изкуство в Берлин, „Ермитажа“ и Етнографския музей в Санкт Петербург, Държавния музей за източно изкуство в Москва, Музея за турско и ислямско изкуство, Музея на килимите в Истанбул, Историческия музей в Тбилиси  и на още много други места. През това лято в Етнографския музей в София в изложбата “Образци на великолепието – азербайджанско народно изкуство”, бяха показани и килими, експонати на Музея на килимите в Баку.

Ширин Меликова увлекателно разказа историята на музея, създаден през 1967 г., като към него не остават безразлични политици и държавници. В лицето на Гейдар Алиев веднага след създаването на музея чрез обществени фондове му се осигурява неограничен бюджет за уреждане на експозицията. Така новата културна институция става притегателна за общественото внимание. В залите, заедно с килимите, намират място и бродерии, предмети от метал и дърво, бижута. Централно място и до днес заемат килимите, излезли от ръцете на големия майстор Латиф Каримов.

Музеят сменя няколко пъти адреса си до 2007 г., когато президентът Илхам Алиев подписва специална заповед за строеж на нова сграда и грандиозният проект се осъществява благодарение на Министерството на културата и туризма, ЮНЕСКО и фондацията „Гейдар Алиев“. Архитект е австриецът Франц Янц и както споменах в началото, сградата има форма на навит източен килим. Седем години продължава строежът и на 16 август 2014 г. откриват новата сграда.

Постоянната изложба се простира на три от петте етажа на музея и е с обща площ над 5 хил. кв. м. В нея имат място най-ценните експонати, като килимът от ХVІІ в. „Аждахалъ“ („Дракон“), завещан на музея от члена на Общността на източните килими и текстил в Чикаго Гроувър Шилтз. Той е предаден през 2013 г. от съпругата му Бевърли Шилтз. Тази година за пръв път в историята на музея в Австрийска аукционна къща е закупен Ширвански килим от ранния ХVІІІ в. Той и още няколко други се реставрират в момента и ще бъдат показани по време на изложба,която ще се открие на 16 ноември, която е част от програмата по отбелязването на 50-годишнината на музея, съобщи Ширин Меликова.

„По този начин ние сме събрали и представили най-пълната колекция от азербайджански килими в света – твърди Меликова, – представлявана от всички райони, които се занимават с килимарство, и повечето от композиционните характеристики за всеки от четирите вида тъкане на килими – Губа-Ширван, Ганджа-Газах, Карабах и Тебриз.

В своя разказа директорката на Музея за килими не пропусна да отбележи, че освен с уникалната си сграда и експозиция,той се нарежда сред големите световни музеи и с това, че активно се използват и мултимедийни съвременни технологии. „Музеят не е само едно голямо хранилище, храм на изкуството и съкровищница, в която са събрани артефакти, но и много голям образователен център – споделя Ширин Меликова. – тематичните програми са създадени за различни възрастови групи, включително и деца. Имаме възможност да преподаваме за различните технологии на тъкане на килими.

В Азербайджанския музей на килимите функционира департамент за технологии на традиционното тъкане. Функционира също и музей за деца,където професионални експерти работят, преподават рисуване, техники за бродиране и тъкане на килими.

Музеят си сътрудничи с много подобни институции в света, както и с ЮНЕСКО (още от своето създаване). От 2016 г. Азербайджанският музей за килими и Националната комисия на Азербайджан за ЮНЕСКО тясно си сътрудничат и организират съвместни проекти.

На въпрос на сайта на СБЖ дали няма да проявят интерес и да покажат в своите зали и прекрасното българско килимарско изкуство, чиито образци от Чипровци и Котел омайват света със своята красота, Ширин Меликова, и Н. Пр. Наргиз Гурбанова споделиха, че обмислят подобно намерение.

Документалната лента, посветена на историята на азербайджанските килими и на музея, събрал това незаменимо изкуство, предизвика интереса на дошлите да се докоснат до магията на древния занаят.

Не по-малък интерес и любопитство предизвика и заразяващият разказ на д-р Алла Байрамова, директор на Държавния музей на музикалната култура на Азербайджан и доцент в Западния университет в Баку. Тя разказа как е създаден той през 1967 г., като основата негова цел е да събира, съхранява, изследва и популяризира музикалната история на страната. Във фондовете на музея има над 50 хил. експоната, сред които национални инструменти като тар, кяманча, саз, гавал, гошанагара, зурна и някои по-необичайти от рода на аса – тар, аса-саз.. Не липсват и патефони и грамофонни плочи.

Особено ценни експонати са авторските нотни ръкописи, записи, лични вещи, афиши, програми, снимки, творби на изобразителното изкуство, ноти, книги и др., посветени или принадлежали на известни музикални изпълнители. Сред тях са такива на основоположника на професионалната азербайджанска музика Узеир Гаджибеков, на корифея на националната професионална вокална школа Бюлбюл оглу, на композиторите Кара Караев, Фикрет Амиров и други.

И ако азербайджанският народ е родил поговорката, че домът е там, където са постлани килимите, то когато човек се докосне до едно многовековно изкуство, веднага си припомня изреченото от римляните: Животът е кратък, а изкуството вечно.

Така си е, колкото днес да се изхвърляме и да си мислим, че няма по-важно от изреченото от нас или написаното, уви като ли  животът съхранява само онова, което е стойностно и остава вечно.

Розалина Евдокимова,
снимки: Иван Василев

29th Sep2017

Софийска опера и балет открива сезон 2017/2018 на Международния ден на музиката 01.10.2017 г.

by Черно и Бяло

Тържественото откриване на новия сезон ще започне от 16:00 часа с Вагнеровия шедьовър „Парсифал“

Премиерните спектакли на величавата Вагнерова опера „Парсифал“ през юли 2017 г. привлякоха ценители на оперното изкуство от цял свят. Пред телевизионните камери и репортерските микрофони зрителите от всички възрасти изказаха вълнуващи и възторжени оценки за магичната постановка и вдъхновена музикална интерпретация, за блестящото изпълнение на оркестъра и хора, и постигнатите вокални върхове от солистите на Софийската опера и балет.

Поради големия интерес и многобройните запитвания от страната и чужбина, Софийската опера открива новия сезон 2017/2018 г. с най-новата си постановка „Парсифал“. Голямото желание на целия екип на Софийската опера и по думите на режисьора Пламен Карталов е Вагнеровият шедьовър „да събуди дрямката в неизкушения, да го подготви за висш пилотаж, да бъде като откривател за нови вкусове и като един нов Парсифал да е готов за „лечебно пътуване на човешката душа към света и към себе си“.

Вагнеровият репертоар на първия ни оперен театър изгради нов интерес и нов вкус, нова публика и най-ценното – ново поколение отлични творци – интерпретатори, солисти, оркестранти, хористи. Даде световна известност на театъра ни, направи съизмерим смисъла на професията и труда в полето на оперното изкуство с това на творци от сцените на най-големите и с вековни традиции оперни театри, столици и държави“.

„Парсифал“ на софийска сцена вдъхновено изтръгна спонтанните и красноречиви оценки дадени от видни музикални критици:

Клаус Биланд (Der Neue Merker): „Вагнеровата сценична мистерия „Парсифал“ празнува своето значимо първо изпълнение в България в Софийската опера и балет, която – както тук много често съобщават – през последните години се изявява с интересни и много успешни постановки на Вагнер. Неуморният двигател за това пионерско движение е Пламен Карталов, който и сега с „Парсифал“, както преди при „Пръстенът“ и „Тристан и Изолда“ води режисурата. Със своите художници (Н. Панайотов, М. Табачки и Св. Йонке), както и изключително изпълнената с фантазия и добър вкус дизайнерка по костюмите (Ст. Вауда) и художникът на осветлението (А. Хайдиняк), той е създал една интерпретация, която поставя – при висока степен на абстракция – в центъра духовната мистерия  на тази легенда, както и философските послания на действащите лица и техния копнеж към една „финална нирвана“. На диригента Константин Тринкс се удаде това, което режисьорът бе поставил като максима за взаимодействието на музика и действие, тъкмо при това произведение на Вагнер – визуализацията на музиката. Оркестърът на Софийската опера даде възможност да бъде чут от най-добрата му страна с фино тоноизвличане при най-често тържествено бавни темпа, без да изпада в неуместен патос. Ръководеният от Виолета Димитрова хор на Софийската опера беше хореографиран по най-добрия начин и пя енергично при добра прозрачност. Всички певци и певици направиха своя дебют в тези роли и при това с такъв значим резултат: Костадин Андреев показа един енергичен Парсифал, още много младият Атанас Младенов изпя един лирично интониран Амфортас; Ангел Христов представи Гурнеманц с голяма отчетливост на думите и почти сързецателно; Бисер Георгиев даде един настойчив Клингзор, а софийската Изолда Радостина Николаева изпя една много харесваща се Кундри … Затова подобаващи бяха и нестихващите аплодисменти накрая.“

Томас Майер – антропософ, писател, и издател на месечните списания Der Europaer (Европеецът) и The Present Age (Съвременната епоха) в Базел: „В премиерните представления на „Парсифал“ в Софийскатаопера преобладаваше едно особено сакрално настроение и при певците, както и в оркестъра, и в хоровете. При това режисурата насърчаваше движения, които иначе едва ли могат да се видят при постановки на Вагнер, където често се наблюдават дълго продължаващи статични пози. Особено във второто действие например се получи възхитително при пластиката на Кундри. Така зрителят можеше да проследи живо и с нестихващ интерес музикалната драма, подпомогнато и чрез българските и английските субтитри. Защото музиката на Вагнер без текст е като кафе без кофеин. Като цяло: едно голямо изпълнено с настроение единство на певци и музиканти, което се пренесе върху цялата публика. Всички слушаха с истинско славянско благоговение и съсредоточеност. Аплодисментите след представленията бяха продължителни и идваха от сърцата на зрителите“.

В спектакъла на „Парсифал“ на 1 октомври 2017г. от 16:00ч. ще участват:

  • Костадин Андреев – Парсифал
  • Гергана Русекова – Кундри
  • Ангел Христов – Гурнеманц
  • Атанас Младенов – Амфортас
  • Бисер Георгиев – Клингзор
  • Петър Бучков – Титурел
  • Даниел Острецов, Стефан Владимиров – двама рицари

 

  • Диригент – Айра Левин
  • Режисьор – Пламен Карталов
  • Сценография – Свен Йонке
  • Костюми – Станка Вауда
  • Диригент на хора – Виолета Димитрова
  • Музикална подготовка – Рихард Тримборн
  • Солисти, оркестър, хор и балет на Софийската опера

Операта се изпълнява на немски език със субтитри на български и английски.

23rd Sep2017

14 фотографи представят древните обичаи на България в Москва

by Черно и Бяло

Заснетите кадри са майсторски поглед върху нестинарството, кукерите,
надсвирване с гайди, лазарки, мъжко хоро в реката, кушия…

Фотографска изложба „Древни обичаи и традиции от България“ ще бъде открита на 27 септември в центъра за дизайн и архитектура „Артплей“ в Москва.

До 17 октомври т.г. свои работи ще представят Александър Михайлов, Ани Петрова, Анастас Търпанов, Богдан Стойко, Владимир Мачоков, Евгени Димитров, Иван Василев, Йордан Йорданов, Лилия Йотова, Петър Абаджиев, Радила Радилова, Стефан Марков, Тихомира Методиева – Тихич, Цветан Томчев.

Калоферско хоро, автор: Анастас Тарпанов

Заснетите от тях кадри са майсторски поглед върху уникални български традиции като нестинарството (древни танци с боси крака върху нагорещени въглени), кукерите (танцьори с маски, овчи кожи и рога), надсвирванията с гайди, лазарките (пролетни танци на неомъжени девойки), мъжко хоро в реката (в ледените води на Йордановден), кушия (надбягване с коне на Тодоровден)…

Експозицията е подготвена от Асоциацията на професионалните фотографи (АПФ) в  България – неправителствена организация, която работи в областта на фотографията и визуалните изкуства.  Целта й е изграждане на положителен имидж на професионалния фотограф в обществото, утвърждаването му като професия, представяне на добрите фотографи пред българска и международна публика, установяване на трайни ползотворни контакти и различни форми на сътрудничество с подобни организации.

На откриването в руската столица ще присъстват Лилия Йотова – фотограф и председател на АПФ, Александър Михайлов – фотограф, член на управителния съвет на АПФ, носител на наградата „Млад фоторепортер“ на БГ прес фото през 2012 г. и Йордан Йорданов-Дълес – член на АПФ, представител на по-старата генерация фотографи, с 35-годишен стаж, участвал в многобройни конкурси и изложби.

Предисторията на гостуването в Москва датира от ноември 2016 г., когато в София е подписан меморандум между Националната асоциация на професионалистите във фотоиндустрията (НАПФ) в Русия и АПФ. През април тази година в София бяха изложени 25 творби на руски фотографи, членове на НАПФ. Събитието бе съпътствано от майсторски клас на популярния руски художник-фотограф Григорий Горячев (Белий ден), както и от специално организирана от домакините (АПФ) фотосесия със звезди от българския шоубизнес.

14th Sep2017

Фолклорна емоция на южното Черноморие – Приморско

by Черно и Бяло

Истински фурор, много емоции, бурни аплодисменти и безброй сълзи от радост в очите и на жури и на участници.

Така може най-кратко да се опише преживяването, което усетиха всички участници в събитието. В продължение на четири дни курортът Приморско бе тотално покорен -от фолклорни ритми, багри и много, много талант. Фолклорното богатство от всички краища на родината ни бе представено по завладяващ начин, а певци,танцьори и инструменталисти се раздадоха напълно, предавайки своите емоции на публиката. Надпяванията.надсвирванията и надиграванията бяха не само изключително достойна надпревара, а и устрем на духа и човешките възможности. За първи път в това издание се изявиха и оркестри, които показаха многообразното звучене на фолклорната музика. Два дни след финалната вечер се срещаме за минутки с главния мотор на събитието и човекът, без когото „Приморска перла” нямаше да я има – основателят и директорът на празнините маестро Стойко Стойков Въпреки огромната умора от преживените емоции и вихъра на случилите се събития в четирите дни, по-силни се оказват радостта и вълнението от изминалото събитие. Сподели, че още не може да повярва в успеха, с който е преминало това трето издание на фолклорната фиеста и е доволен, че отзвукът ще остане още дълго в пространството. Не скрива и гордостта си, че е получил високото признание както на журито, включващо знакови имена в българското фолклорно изкуство, така и на ръководството на община Приморско. А от страна на участниците- благодарността за предоставената възможност за изява и желанието им още отсега да се запишат за следващите празници догодина. „Беше наистина невероятно преживяване. Това трето издание на „Приморско перла” наистина се превърна във фурор. Много, много емоции, красота и най-вече талант на толкова млади хора с които със сигурност  България ще се гордее. Благодаря от сърце на всички, които станаха съпричастни – участници публика, ръководители на формациите, журито, медиите…” – сподели Стойков.

Успехът на тазгодишната Приморска перла категорично надмина очакванията. Но аз още в началото на пресконференцията споделих, че сме си поставили висока летва и трябва да я прескочим. Е, мисля, че успяхме и аз съм най-щастливия и горд човек на света. Тежка и отговорна се оказа и работата на професионалното жури, които наистина трудно определиха победителите в различните конкурси и категории. А в него бяха Петър Аркалиев – зам.-директор на НУФИ „Филип Кутев” в гр.Котел – председател на журито, маестро Димитър Христов – композитор, диригент на ОНМ на БНР, маестро Ваня Монева – диригент и основател на хор „Космически гласове*, продуцент на народна музика към БНР. маестро Стойко Стойков – основател и директор, автор на забавна музика, Евелина Христова – народна певица в „Мистерия на българските гласове” и „ЕВА” квартет, Ивайло Иванов – хореограф, преподавател в катедра „Изкуство” във ВСУ „Черноризец Храбър”, Калиопа Трендафилова – зам.-директор на фолклорните празници и главен експерт в отдел „Култура” към Община Приморско и Христо Йорданов – фолклорист, ръководител на ФТА Приморско. В журирането се включиха и Марин Маринов – собственик на МК „Сънрайз Маринов” и управител на ФТ „Сънрайз Мюзик“. Николай Чапански- фолклорен журналист, собственик и издател на вестник „Фолклорен хоризонт”. Български Национален Младежки Фолклорен Съюз, Българско Национално Радио , „Радио Бургас“ и ТV1. Водещ на конкурсните програми и тази година бе музикалния  редактор и водещ на БНР „Радио Бургас“ – Георги Янакиев. Да уважат конкурсите тази година бяха виртуозният цигулар маестро Минчо Минчев, художественият ръководител на ФА „Пирин“ Данислав Кехайов, певецът и продуцент Ивайло Герасимов и любимата на всички народна изпълнителка, „Славеят на Странджа” – Жечка Сланинкова.

Всички те освен като специални гости, също се изявиха на концертната сцена и предизвикаха бурни аплодисменти на многобройната публика. Участниците в различните конкурси на фолклорните празници бяха класирани по регламент и възрастова категория. Бяха връчени различни награди – „Гран Фолк При Лауреат”, парични премии, специални и поощрителни призове, плакети, медали и дипломи, както и три срочни стипендии на талантливи индивидуални изпълнители.

За община Приморско е привилегия да бъде част от възраждането и красотата на българското народно творчество, каза кметът Димитър Германов. Четири дни Приморско се превръща във фолклорната столица на Южното Черноморие. Третото издание на Национални фолклорни празници „Приморска перла” 2017 се провежда от 1до 4 септември  2017 година в град Приморско под патронажа на д-р Димитър Германов кмет на община Приморско с основател и председател маестро Стойко Стойков. „Искам да изкажа моите благодарности към Община Приморско. Този фестивал ще остане емблемата на Приморско  и смятам, че в културния живот ще допринесем изключително много, защото фолклорът събира най-чистите изпълнители – тези, които са пели песните на нашите баби и тези деца, които в момента танцуват по сцените на цяла България. За разлика от миналите издания, тази година имахме доста сериозно селектиране на участниците поради огромния интерес. Те идват от всички региони на страната – от Гоце Делчев и Дупница до Белоградчик и Силистра. Има доста участници от Варненско, Тракия и Родопите,  с което обхващаме всички фолклорни области”, каза г-н Стойко Стойков, основател и директор на „Приморска перла”.

Георги Петров,
журналист-кореспондент от Лом

14th Sep2017

Честванията за 75-годишнината на Аврам Попов

by Черно и Бяло

В историческия музей в Лом се състоя тържествено честване за 75-годишнината на един ломчанин, който със своята цигулка е обиколил Европа, Азия и Америка, но всяка година си идва за празника на Лом, за да се види с приятелите си.

Аврам Попов или Аврамчо, както го наричат старите ломчани, е свирил пред персийския шах, пред краля на Монте Карло, пред Дипломатическия корпус в Германия и даже пред Тодор Живков. Свирил е с Хосе Карерас пред 20 хиляди души на стадиона в Люксембург и пред 30 хиляди с оркестъра на радио Люксембург в парка на един старинен замък в околностите на Лондон. Изнесъл е над 300 концерта соло, с пиано или чембало, с оргел, с камерни и симфонични оркестри и различни камерни формации. Особено значение за него има „концертът на века” през 2004 г., заедно с проф. Сашко Гаврилов и проф. Стефан Попов.

От историческо значение за българската цигулкова школа е изпълнението на Аврам Попов за първи път в България на 24 капричиа от Паганини в една концертна вечер през 1966 г. Магнитофонната лента със запис от концерта е намерена в много лошо техническо състояние. В проект е една брошура с любопитни факти и мнения на очевидци по повод това събитие.

За отбелязване също е бенефис концертът на Аврам Попов в университета на Лейк Чарлс, Луизиана, Америка, който е записан и излъчен с интервю по американската телевизия. Средствата от този концерт отиват в полза на бедните американски студенти.

Аврам Попов е лауреат на Четвъртото общобългарско състезание за инструменталисти. Аврам Попов развива също интензивна педагогическа дейност, продължавайки традициите на своите родители – учителите Ангел Попов и Николина Пепекова. Той е водел 15 години класовете по цигулка, методика и камерна музика в Софийската академия. В Германия също е преподавал в различни музикални институти. Обучил е над 200 студента, един от които е прочутият негов приятел композиторът Хайгашод Агасян – наш гост тази вечер. Други от тях са концерт-майстори на световни оркестри като оркестъра Ламурьо в Париж, симфоничния оркестър на Лион, Франция, симфоничния оркестър в Лас Чарлс, Луизиана. В приятелския кръг на Аврам Попов откриваме също видни представители на другите изящни изкуства. С прочутия ломски художник Иван Манойлов го свързва тясна дружба и единство в естетическите възгледи за изкуството. Прекрасният портрет от поканата е подарък за рождения му ден. А с Георги Чапкънов са живели заедно в ученическите години и досега са първи приятели и се виждат редовно всяка година. Графичният портрет на Аврам Попов е правен през 1959 г., а снимките в ателието му са от миналата година.

Друга слабост на Аврам Попов е архитектурата. Негови близки приятели са видни архитекти в София, Лом, Виена и Вашингтон. Особено ценно за него е обаче познанството му със знаменития архитект Даниел Либескинд, който преди години направи сензационно сценично оформление на операта „Турандот” от Пучини в Саарбрюкен, където Аврам Попов е концерт-майстор. В изложбата виждаме проект на яхтено пристанище в Поморие от арх. Камен Шипков, също пръв приятел.

Достойно място в дейността на Аврам Попов заема и българската музика. В тясно сътрудничество с композиторите на него лично са посветени: Сонатата за соло цигулка от Стефан Драгостинов, Концертът за цигулка и оркестър от Михаил Пеков, бивш министър на културата, и сонатата за цигулка и пиано от Пенчо Стоянов. Само неговият пръв приятел, композиторът Георги Костов, на шега му подхвърля: „Ако ти беше едно младо и хубаво маце, щях да напиша нещо и за тебе!”.

Аврам Попов е носител на Наградата на Съюза на българските композитори за най-добро изпълнение на българско произведение. Изнесъл е серия от лекции по Националното радио за българската цигулкова школа. На споменатия концерт в Лейк на Сталин „Солико” с приятеля си Пенчо Михайлов. Свири и в оркестъра на оперетата, воден от Йордан Гаврилов. По примера на своя приятел Стефан Попов спечелва място в интерната за даровити деца в София. Подготвен е от незабравимата Недялка Симеонова, а след това и от проф. Боян Лечев.

Изнесъл е безвъзмездно редица концерти в Лом – соло или с оркестър, под диригентството на Хернани Цибрански.

Най-голямата награда за него е провъзгласяването му за „Почетен гражданин на гр. Лом”.

Подпомага развитието на млади музикални таланти от Лом с годишната награда „Проф. Аврам Попов”, която той този път лично ще връчи на децата.

Освен това Аврам Попов подарява на Община Лом комплект инструменти за духова музика, а също китари, електронни пиана и други музикални пособия за Музикалната школа в Лом.

Спазвайки традицията на дядо си Аврам Пепеков, един от дарителите на музея, Аврам Попов подарява цигулката на майка си, ученичка на Александър Моцев, а сега и дипломата на баща си Ангел Попов от Духовната семинария, където той е учил заедно с отец Валаам, по-късно игумен на Рилския манастир. Двамата са пели в хора на семинарията и са изнесли концерт в Букурещ. Подарък за музея е също графичния портрет, нарисуван от Георги Чапкънов. В проект са и други дарения. Една музикална програма от приятели и роднини, в която да участва и дъщерята на Аврам Попов Анна Фредерика Попова – оперна певица в Америка, а може би и синът му Александър – виртуоз на класическа китара, също е в проект.

Георги Петров,
журналист-кореспондент от Лом, Исторически музей – Лом

Pages:«1234567...23»