20th Mar2018

Новруз – Нов ден, празник на равенството на хората

by Черно и Бяло

Събитието се състоя в Централния военен клуб, организирано от Посолството на Азербайджан в България и Центъра за азербайджански език и култура към СУ „Св. Климент Охридски“

„Пролетта е много хубаво годишно време, време, когато всичко се събужда, разцъфтява, това е време за нещо ново…“ – така започна речта си г-жа София Шигаева-Митреска, водеща на програмата по случай празника Новруз и директор на Центъра за азербайджански език и култура към СУ „Св. Климент Охридски”. Новруз в превод означава „нов ден“, това е празникът, който се отбелязва в деня на пролетното равноденствие и поставя началото на Новата година при тюрските и иранските народи. Древният празник Новруз е обявен като международен празник и е внесен в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Днес празникът Новруз се развива с традициите на прародителите и се посреща в атмосфера на единство и сплотеност, щастие и веселба, с демонстрация на нематериалната култура на азербайджанския народ – неговите традиции, обичаи и празненство.

Слово произнесе и Извънредния и пълномощен посланик на Р Азербайджан в Р България Н Пр. г-жа Наргиз Гурбанова:

„За трети път ние се събираме да празнуваме Новруз, началото на пролетта.
Бих искала да благодаря на всички, че се присъединихте тази вечер за да споделите нашата радост от този празник. Бих искала също така да изкажа благодарност на Негово превъзходителство, министъра на отбраната на Република България, г-н Красимир Каракачанов за подкрепата за провеждането на събитието в тази зала. Също така на министъра на външните работи на Република България, г-жа Екатерина Захариева, на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова за поздравителните и слова.

Новруз е скъп празник за много нации, които наброяват повече от триста милиона души. Когато споменаваме думата Новруз, много хора могат да кажат – „Това е нашият празник”. Това е доказателство за основната философия на Навруз – неговата мисия и способност да се превърне в мост между народите и да създава диалог. Изтъкнатият владетел и поет, основателят на Азербайджанската държава на Сефевидите Шах Исмаил Хатаи, ясно формулира философията на Новруз в известната си поема „Дахнаме. Той смята, че Новруз не е само триумфът на цъфтежа на цветята и събуждането на природата, но и преди всичко е символ на съживяването на любовта и страстта като огън вътре в хората. Това, което прави Новруз, универсален е чувството на любов и филантропия, които никога не избледняват.

Най-древното графично доказателство за празнуването на Новруз вероятно е в Азербайджан и това доказателство е хилядолетно. То се намира в древното селище Гобустан, което е на 60 километра от столицата на Азербайджан Баку. Скалните рисунки (петроглифи) в Гобустан са на 40 000 години и показват древните корени на азербайджанския Новруз.

Великият азербайджански поет Низами Гянджеви през XII век в своето произведение „Искандер-наме“, (посветено на Александър Велики) казва, че азербайджанците празнуват Новруз като национален празник още преди Христа. Той описва произхода на Новруз и го възхвалява чрез литературната форма на лиричния стих, присъщ на азербайджанската поезия – бахария (за пролетта).

Азербайджанците обичат Новруз заради неговата демократична философия. Това не е просто празник, с който се отбелязва пролетното равноденствие; това е празникът на равенството на хората. Той обединява хора с различно социално положение, засилва взаимното разбирателство и социалното сближаване.

Всяка година азербайджанци празнуват последните четири вторника на зимата преди Новруза. Вторниците олицетворяват елементите на живота – земята, въздуха, огъня и водата.  Създадени са много поеми, песни, има много ритуали и вярвания, свързани с всеки един от тези Вторници. Всяка година в навечерието на Новруз се приготвят традиционни сладкиши: шекербура, шоргогал, баклава, фесели, кюлче, семени халва. Отглеждането на семени – зелена покълнала пшеница – е най-свещената церемония на Новруз. Покълналото семени символизира сеитбата и богатата реколта, изобилието.“

Н.Пр. д-р Наргиз Гурбанова припомни думите на бившия генерален секретар на ООН Бан Ки-мун. На 10 март 2010 г., когато Общото събрание на ООН призна 21 март за Международния ден на Новруз, той заяви: „Новруз ни напомня за ценностите и стремежите, които всички споделяме за мира чрез толерантност, уважение и взаимно разбирателство“.

„Позволете ми да поздравя всички вас тук по случай Новруз – празникът на равенството, солидарността, разбирателството, приятелството, толерантността, благодарността, мира и благосъстоянието, и да ви пожелая добро здраве, щастие и по-нататъшни успехи.“ – завърши словото си посланичката на Азербайджан.

Тържеството продължи с музикална програма. Прозвучаха азербайджански джаз композиции в изпълнение на Минко Ламбов – квартет, както и негови собствени произведения.

След концерта тържеството продължи с малък коктейл, където гостите опитаха традиционни азербайджански сладкиши, които се приготвят за Новруз байрам.

текст и снимки: Красимир Пеков

20th Mar2018

СФФ 22: Наградите

by Черно и Бяло

Приключи официалната конкурсна програма на XXII София Филм Фест, на който бяха показани 178 пълнометражни и 29 късометражни филми от 54 държави, най-добрите от които бяха отличени на специална церемония в Зала 1 на НДК.

Голямата награда „София – град на киното” за най-добър филм в Международния конкурс за първи и втори игрални филми, в размер на 7 000 евро, осигурени от Столична община, се връчи на „3/4” (България-Германия) на режисьора Илиян Метев и продуцентите Илиян Метев и Ингмар Трост. Специалната награда на журито беше присъдена на филма „Генезис” (Унгария) на режисьора Арпад Богдан, а призът за режисура отиде при Нана Еквтимишвили и Симон Грос за филма Бану Саваджъ за филма „Гълъбът” (Турция).

Наградата на публиката (определена от гласовете на зрителите) за най-добър филм от Международния и Балканския конкурси отиде при филма „Радиограмофон” (България-Полша) на режисьорката Рузие Хасанова.

На 16 март в Зала 1 на НДК се състоя Церемонията по връчване на наградите на фестивала. Ето и останалите победители.

Международното жури в състав Илдико Енеди (Унгария) – режисьор, президент на журито, Георгий Овашвили (Грузия) – режисьор, Милан Марич (Сърбия) – актьор, Ралица Петрова (България) – режисьор и Клаудия Ландсбергер  (Холандия) – програмен консултант и продуцент връчи следните награди:

  • ГОЛЯМАТА НАГРАДА „СОФИЯ – ГРАД НА КИНОТО” ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ в Международния конкурс за първи и втори игрални филми, в размер на 7 000 евро, осигурени от Столична община,  на филма „3/4” (България-Германия) на режисьора Илиян Метев и продуцентите Илиян Метев и Ингмар Трост.
  • СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА ЖУРИТО на филма „Генезис” (Унгария) на режисьора Арпад Богдан.
  • НАГРАДАТА ЗА РЕЖИСУРА на режисьорката Бану Саваджъ за филма „Гълъбът” (Турция) бе връчена от американския режисьор Шон Бейкър.
  • ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ на журито (Special Mention) на режисьора Мохсен Гараи за неговия филм „Блокаж” (Иран).
  • НАГРАДАТА JAMESON ЗА БЪЛГАРСКИ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ в размер на 6 000 евро, беше присъдена на филма „Преображение” (България) на режисьора Стефан Ганов.
  • ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ (Special Mention) на журито в конкурса за Наградата Jameson бе присъден на филма „Срам” (България) на режисьора Петър Крумов.
  • НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА беше определена от вота на зрителите за най-добър филм от Международния и Балканския конкурси на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ и бе връчена на филма „Радиограмофон” (България-Полша) на режисьорката Рузие Хасанова от еврокомисаря по цифровизацията на ЕС, киберсигурността и авторските права на Европейската комисия Мария Габриел.
  • НАГРАДАТА „ДОМЕЙН БОЙАР” ЗА НАЙ-ДОБЪР БАЛКАНСКИ ФИЛМ се присъди от международно жури с президент Андрей Плахов (филмов критик и историк, Русия) и членове Заза Халваши (режисьор и преподавател, Грузия) и Янко Терзиев (филмов критик и журналист, България), на филма „Възвишение” (България-Македония) на режисьора Виктор Божинов.

Балканското жури присъди и ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ (Special Mention) на филма „Тайната съставка”(Македония) на режисьора Гьорче Ставрески.

НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ДОБЪР ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ беше присъдена от международно жури с президент Мелъди Гилбърт (режисьор и продуцент, САЩ) и членове Завен Саркисян (директор на музея „Параджанов“ в Ереван и фотограф, Армения) и Любомир Младенов (режисьор, България) на филма „Миниатюра за пиано” (България) на режисьорката Елдора Трайкова.

НАГРАДАТА НА ГИЛДИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ КИНОКРИТИЦИ за балкански филм се присъди на филма „Вездесъщият” (България) на режисьора Илиян Джевелеков.

Журито на ФИПРЕССИ в състав Емануел Леви (САЩ), Клаус Льосер (Германия) и Олга Маркова (България) присъди НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ на филма „Вездесъщият” (България) с режисьор Илиян Джевелеков.

НАГРАДАТА на МЛАДЕЖКОТО ЖУРИ на фестивала определи за най-добър филм от Международния конкурс „Генезис” (Унгария) на режисьора Арпад Богдан.

НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ, определена от жури, състоящо се от фестивалните селекционери Ленка Тирпакова (Карлови Вари, Чехия), Елма Татараджич (Сараево, Босна и Херцеговина) и Роберто Куето (Сан Себастиан, Испания), се присъди на филма „3/4” (България-Германия) с режисьор Илиян Метев.

На 22-рото издание на София Филм Фест бе връчена НАГРАДАТА НА СОФИЯ на Столичната община за цялостен принос към световното кино на:

ВАСИЛ МИХАЙЛОВ, актьор (България)
ЕЙБЪЛ ФЕРАРА, режисьор (САЩ)
РОМАН БАЛАЯН, режисьор (Украйна)

На 15-ото издание на СОФИЯ МИЙТИНГС бяха присъдени следните НАГРАДИ:

За трета поредна година филмовото студио „Ню Бояна” връчи Голяма награда „Дани Лърнър” на София Мийтингс за най-добър проект в основните секции, като за ПЪРВИ ПЪТ тези НАГРАДИТЕ са ДВЕ. Най-голямото киностудио в Източна Европа подкрепи един чуждестранен и един български проект, като всеки от тях получи награда в размер на 50 000 евро в услуги и чек за 5 000 евро. Призовете бяха присъдени на проектите WOLF (Ирландия), представен от режисьорката Натали Бианкери и продуцентката Джеси Фиск, и на THE TROJAN CRISIS (България), представен от режисьора Франсоа Ноги и продуцентката Мартичка Божилова.

Наградата на CINELAB Romania в размер на 25,000 Euro в постпро­дукционни услуги беше присъде­на на руския проект „MARCH.APRIL.MAY“, представен от про­дуцента Влад Кеткович и режисьо­ра Андрей Грязев.

Наградата на FOCUSFOX Studio на стойност 10,000 Euro в постпро­дукционни услуги беше присъдена на проекта „JA SAM ANA“ (Ита­лия), представен от режисьора Адо Хасанович и продуцента Масимо Д‘орзи.

Наградата „YAPIMLAB – Young Producer Award“ бе връчена на проек­та „DUO“ (Испания), представен от режисьорката Меричел Колел и про­дуцента Белен Санчез.

Наградата на EastWest Filmdistribution – консултация на сценарий със Стивън Голдсмит, сце­нарист и консултант по сценарии, на стойност 5,000 Euro, беше присъдена на „THE CROWN OF CREATION“ (Унгария) на режисьора Ласло Чуя и продуцен­тите Анна Естер Немеш и Андраш Мухи.

Призът на MFI – Mediterranean Film Institutewill – участие на един от про­ектите от София Мийтингс на MFI Script 2 Film Workshops, беше връчен на румънския проект „CRISEA IV“, представен от режисьора Владимир Дембински и продуцента Богдан Кра­чун.

Наградите в селекцията FIRST FILMS FIRST: призът на Balkan Film Market за най-добър проект бе присъден на проек­та „LIFE BEATS REALITY“ (Румъ­ния), представен от режисьорката и продуцент Андреа Валеан. Наградата е покана в официалната селекция на следващия Balkan Film Market.

Наградата на GoEast за най-до­бър пичинг в селекцията FIRST FILMS FIRST бе връчена на проекта „DAJNA“ (Албания-Германия), пред­ставен от режисьора Христос Нетсос. Този приз гарантира на наградения проект покана за участие като специа­лен гост в East-West Talent Lab в рам­ките на следващото издание на фести­вала GoEast във Висбаден.

20th Mar2018

СФФ 22: Илдико Енеди представи филма си „За тялото и душата“

by Черно и Бяло

Илдико Енеди дебютира през 1989 година в Кан с филма „Моят ХХ век” („Az én XX. századom”), където получава наградата „Златна камера”. Специалистите веднага я определят като една от младите надежди на унгарското кино. През 1992 година Енеди е поканена за член на журито на 42-рото Берлинале, две години по-късно нейният филм „Magic Hunter” е в основния конкурс на 51-вото издание на Венецианския фестивал. Сюрреалистичната ѝ творба „Simon, the Magician” е представена на различни филмови форуми и получава добри отзиви. 18 години по-късно филмът ѝ „За тялото и душата” („Testről és lélekről” / „On Body and Soul”) покори Берлинале и беше удостоен със „Златна мечка” в началото на 2017. Запитана какво е правила през тези 18 години, Енеди отговаря: „гледах деца, преподавам в училище за изобразителни изкуства, заснех сериал за НВО. Но бях отчаяна и се блъсках като побъркана, всеки божи ден през тези 18 години, за да стартирам моите проекти”.

В програмата на 22-рия София Филм Фест  унгарската режисьорка  представи лично своята най-нова творба и въпреки натоварената си програма като председател на Международното жури на фестивала,  отдели време за срещи с журналисти и публиката.  На официална церемония Илдико Енеди   получи наградата „ФИПРЕССИ Платиниум 90” – специално отличие, което беше връчено в София на големите режисьори Бела Тар и Горан Паскалевич. Генералният секретар на ФИПРЕССИ Клаус Едер  модерира публичен разговор с режисьорката: „Обичам да работя с талантливи хора, които да се чувстват свободни.  А режисьорското ми Аз е напълно безпощадно към сценаристкото ми Аз.

Това събитие се случи на 12 март във Фестивален център „В парка”– над кино „Люмиер-Лидл”, взех автограф от Илдико, подарих ѝ оригинална мартеничка от името на СБЖ и мен. Вечерта ѝ беше връчена Наградата на „ФИПРЕССИ Платиниум” и беше направена прожекция на възхитителния филм.

За тялото и душата” получава в Берлин и наградите на ФИПРЕССИ, Екуменическото жури и на читателите на „Berliner Morgenpost”. Филмът бе номиниран в четири категории за Европейските филмови награди, а актрисата Александра Борбели беше трогната до сълзи от отличието на Европейската филмова академия. С награди от Мумбай (на публиката) и Сидни (най-добър филм), с номинации в Палм Спрингс, Хайфа и Филаделфия, деликатната любовна история за две изгубени души, които се срещат в образите на елен и кошута в сънищата си, ще се състезава с още осем творби от цял свят за престижния чуждоезичен „Оскар” за 2017 година.

Пред очите ни се разгръща картина на инстинктивно привличане, което се ражда между двама самотни работници в кланица, някъде в Унгария. И двамата имат проблеми с общуването си в живота, но съвсем ненадейно се оказва, че споделят един и същи сън, който ги свързва по тайнствен начин. Енеди умело съчетава мрачното, но изключително красиво и поетично решение с ударите на бруталната реалност…” – Variety, Гай Лодж

Това е история за две наранени, самотни души, които се опитват да живеят в жестокия свят, без да могат да го разберат и да бъдат разбрани от околните, предадена с толкова деликатно психологическо прозрение и със специфичния естетически почерк на творец като Илдико Енеди. Актьорските превъплъщения на Александра Борбели и Геза Морчани надминават всички очаквания и се доближават до абсолютното съвършенство.

Филмът е авторска творба с изключителен емоционален заряд, необикновен разказ, който публиката приема с отворени обятия и овации. Представянето на „За тялото и душата” в конкурсната програма на Берлин е само началото на международното признание, което авторката на „Моят ХХ век” ще получи отново в света на киното.” – Screen International, Джонатан Ромни.

Унгарското кино – познато и непознато

В близкото минало големият екран беше наситен с всякакви унгарски филми. От историческите драми, приключенските одисеи и веселите, закачливи комедии до сериозните задълбочени творби на знаменити режисьори  като Золтан Фабри, Дьорд Сомяш, Андраш  Ковач, Миклош Янчо, Ищван Сабо и, разбира се, неотразимата Марта Месарош… В годините на вездесъщата демокрация прожекциите секнаха.Творческо, авторско унгарско кино можехме да гледаме на София Филм Фест,  на кинофорума „Любовта е лудост” и понякога на Киномания. Съзнателно пропуснах исполина Бела Тар и „Торинският кон”- великолепен в безпощадната присъда над бездуховния ни свят- той е извън класацията. Най-вече с честното си откровение на режисьора: „ Всички хора, включително и аз самият, сме виновни за разпадането на света.”

Появи се зашеметяващо новото, непознато унгарско кино – толкова близко „За тялото и душата”– скъпоценният нешлифован диамант на София Филм Фест. Няколко дни пред очите ми бродят заедно елен и кошута, наоколо витае любовта насън и наяве… Деликатен, изтънчен , сътворен с фантазия и оптимизъм!  Според самата Илдико с нейния филм тя ни казва „Защо не можем да се харесваме и обичаме повече. Толкова скрити чувства и пориви има в изолирането ни …” Поетичната емоционална приказка е грациозна и изящна, построена контрастиращо върху грубата реалност. По-точно- оцеляване в шемета на цивилизацията. Сюжетните пластове постепенно следват своята (не)очаквана кулминация. Красивата романтична история се случва в кланица в Будапеща, не е спестена натуралистичната бруталност. Веднага щом Мария постъпва на работа на позиция за контрол на качеството, шушуканията започват. На обяд младата жена се храни в пълна тишина, сама в стерилното помещение. Тя приема сериозно работата си и се придържа стриктно към правилата, отнемайки наказателни точки при всяка допълнителна унция мазнина. Светът ѝ се състои от фигури и данни, отпечатани в спомените ѝ още от ранното детство.. Шефът й Ендре, финансовият директор, който е малко по-голям от нея също е тих човек, с недъг- обездвижена е лявата му ръка. Колебливо двамата започват да се опознават. Те харесват една и съща каша от киселец в стола. И вълнуващото е, че откриват духовните съвпадения помежду си, постепенно разбират, че сънуват едни и същи гледки и образи, и инстинктивно се опитват да ги превърнат в реалност. Направена с художествена енергия и привлекателна хуманност това е  поема за двама души, които самостоятелно, а след това и заедно откриват света на чувствата и физическото желание. Пластичният език следва оригиналната  неподправена хубост, нежност и разведряваща  доза хумор. Изпипаните до съвършенство детайли, мимики, светлини и сенки водят на пръв поглед спокойното развитие на действието; напрежението е скрито в блестящата кинодраматургия. Зрителят е въведен в преобразяването на главната героиня- лицето й плавно и последователно просветлява, докато накрая грейва от любов.Удивително блажено вълшебство! Талантлив филм за неумението ни да общуваме, за страховете и несигурността да се открием към  хората и облекчението, когато най-после го направим. Импулсен взрив –  споделените сънища на кошутата и елена стават част от реалността. Филмът на Илдико Енеди „За тялото и душата” е балсам за тялото и елексир за душата… Два часа от екрана осезаемо строи ЛЮБОВ!

Мариана Енева

15th Mar2018

Кулинария 2018: В НЧ „Димчо Дебелянов-1960“ се проведе годишното кулинарно състезание

by Черно и Бяло

Депутатите Димитър Данчев и Иван Ченчев подкрепиха НЧ „Димчо Дебелянов-1960“

Шеф Иван Манчев бе главен журиращ в кулинарната надпревара в столично читалище

С много настроение и радост бе представено в НЧ „Димчо Дебелянов-1960“ и тазгодишното кулинарно състезание, което по традиция събира майсторите и новаторите в кулинарията. Този път вкусните и сложни ястия бяха оценени с главното участие на кулинарният експерт и любимец на публиката, водещ на предаванията „Черешката на тортата“ и „Кошмари в кухнята“ шеф Иван Манчев.

Гости на празника бяха народните представители Димитър Данчев и Иван Ченчев, които подкрепиха и подпомогнаха кулинарната инициатива. С цветна кошница и традиционни български носии пристигна самодейната група от НЧ „Св.св. Кирил и Методий-1927” от Долни Богров, водена от председателят на читалището Цецка Кочкова, дългогодишен приятел и творчески помощник на НЧ „Д. Дебелянов-1960.

Залата в читалището посрещна участниците с празнична украса, с пролетни детски рисунки и фотографии, цветя и китка здравец. Водещата се обърна с благодарност към жените по случай отминалия Международен празник и припомни, че те дават живот, сили и вдъхновение на човечеството.

През настоящата година тема на кулинарната изложба бе: „Родни традиции с европейско ухание, които да провокират мисленето на хората. Идеята на организаторите е да се изпълни мисията на читалището за популяризиране на изкуството, културата, а кулинарната надпревара да събуди творчество в приготовленията на храната, да предизвика естетически вкус и усет към красивото.

Малко преди обяд масите в салона бяха отрупани с разнообразни предложения – красиви, ухаещи и достойни за едно кулинарно състезание. Любителите на хубавата храна бяха от различни столични квартали, дошли с настроение и желание да бъдат победители в тематичните раздели – предястия, тестени изделия и сладкиши, блюда и постни ястия.

Организаторите припомниха, че НЧ „Д. Дебелянов” винаги е било малкото огнище на българщината, любовта и красотата, където талантливите хора развиват уменията. Благодарности получиха председателят на читалището доц. д-р Иван Митев, настоятелството, преподавателите, работещите и възпитаниците на читалището, както и техните родители. Поднесени бяха поздравления за читалището от председателят на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова, от главния редактор и издател на  сп. „Черно и Бяло“ Станислава Пекова, която е родител на идеята за кулинарията, от сродни творчески съюзи и организации. Бе изказана благодарност на ръководството на в. „Дума” и на Вилиана Семерджиева, ръководител на отдел „Култура” на вестника за професионалното отношение към творчеството и традициите.

С  аплодисменти присъстващите приветстваха народните представители Димитър Данчев и Иван Ченчев, които не за първи път уважават културните събития и празниците. Те благодариха за поканата, за организирането на кулинарната изложба, като подчертаха, че храната е притегателен център в сближаването на хората. Пожелаха и в бъдеще да бъдат част от инициативите.

Веднага след това безпристрастното жури, водено от почетния експерт шеф Иван Манчев се зае с нелеката задача да окачестви приготовленията и справедливо да награди най-добрите. Тричленният състав – доц. д-р Иван Митев, Йордан Богатинов, юрист и Цецка Кочкова, педагог взискателно и педантично започнаха работа. През това време възпитаниците на музикалните педагози Росица Йорданова и Марио Йоцов от Арт-училище „Студио Музика“ представиха своите талантливи изпълнения на пиано и заслужено бяха аплодирани от публиката.

Настроението по време на празника бе повдигнато от невероятното изпълнение на Марио Кръстев, който с талант и артистичност винаги взривява публиката. Освен десетките наши и международни награди, в момента той върви към успешен финал от участието си голямото в телевизионното шоу „Пинкове звездице“ по сръбската телевизия PINK.

Кулинарната викторина бе съчетание на въпроси от българската и световна модерна кулинария. За всеки верен отговор щастливците получиха най-важните подправки за своята кухня.

Журито, досущ като в „Черешката на тортата“ подреди първите, вторите и третите награди за отделните раздели в състезанието. Бяха връчени още тематични подаръци за естетичен вид и вкус, за професионално ястие, за вкусови качества, за млади кулинари. Първите награди за предястия грабнаха Росена Иванова за „Слънчеви цветя“ и „Мезе със сиренца“ на Рени Богатинова. Поли Колева и Даниела Козовска отстояха на конкуренцията и грабнаха журито с новаторство и презентация. Особено вкусни и приготвени с любов бяха блюдата на Бойка Борисова и Елея Кунева, на леля Мария и Румяна от Долни Богров, браунито на Олга Манова и сладкиша на Рада.  Ралица Луканова, Цвети Божинов и Мартин Божинов, Диди и Наталия изненадаха ценителите на традиционната кухня с типично нашенските гозби, които също бяха отличени от журито. Параскева Праматарска и Ивалина Първанова получиха специалните награди само за ценители в кулинарията. Децата също бяха справедливо отличени за своя труд и вложена фантазия в приготовленията. Мария Николова за своята бисквитена торта, Кристиян Козовски за солената баница „Аз и мама“, за децата които сътвориха овесени сладки и за „Пролетните питки“.

Лично корифеят в кухнята Иван Манчев отбеляза по-сложните и засукани кулинарни изкушения и похвали участниците. С добри думи и пожелания за здраве и светли празници завърши и този ден. Разбира се и с похапване от всички ястия. Събитието отнесе със себе си прекрасния спомен за кулинарната изложба, за типичната българска софра и сладката раздумка между хората.

С блага усмивка и спокойствие шеф Манчев на никого не отказа фотосесия или разговор. Депутатите Димитър Данчев и Иван Ченчев пожелаха здраве, радост, светли Великденски празници и да бъдем отново заедно!

Миглена Китанова

14th Mar2018

СФФ 22: Големият актьор Васил Михайлов ще получи Наградата на София за своя принос към изкуството на киното

by Черно и Бяло

Наградата ще бъде връчена в навечерието на неговия 80-годишен юбилей, на официалната церемония в Зала 1 на НДК на 16 март, когато ще бъдат раздадени отличията в конкурсните програми на XXII София филм фест

Роденият в Стара Загора актьор е прочут и обичан заради своите десетки роли в българските театър и кино. Той произхожда от бежанско семейство от Мараш, Западна Тракия. През 1964 година завършва НАТФИЗ, тогава ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ – в класа на проф. Мандаджиев. Малцина знаят, че преди да започне своя път в актьорското призвание, Васил Михайлов е бил шлосер-матричар в завод „Светлина“, Стара Загора (между 1964 и 1967 година). След това работи в Хасковския драматичен театър, където е директор (между 1965 и 1966 година) и в Театър „Българска армия“, където работи от 1967 година до ден днешен. През 1990 година Васил Михайлов е избран за депутат във Великото народно събрание, член е на СБФД от 1973. Най-голяма популярност му носи изпълнението на ролята на Петко Войвода в любимия на няколко поколения български зрители телевизионен сериал „Капитан Петко войвода“.

Мога да бъда упрекнат за много неща, с изключение на три – че не съм осигурявал семейството си, че не съм си гледал децата и че не съм поддържал някакво ниво“, споделя пред списание „Биограф“ „шлосерът, който стана Ричард Трети“…

Легендата Васил Михайлов има повече от 100 роли в българското кино и театър, както и сериозно участие през годините в екранизации и телевизионни театрални продукции.

Освен в образа на капитан Петко Войвода, незабравими са превъплащенията му в киното като Ибрям Али в „Краят на песента“ на Милен Николов, Сюлейман Ага във „Време разделно“ на Людмил Стайков, Нерезанов в „Маргарит и Маргарита“ на Николай Волев, Хан Крум в „Денят на владетелите“ на Владислав Икономов, Чичо в „Приятелите ме наричат Чичо“ на Ивайло Христов, хан Кубрат в „Хан Аспарух“ на Людмил Стайков, Генерал Никифоров в „Сам сред вълци“ на Зако Хеския, бащата на момичето в „Жажда“ на Светла Цоцоркова и много други знакови роли.

27th Feb2018

Гледахте ли „Спящата красавица“?

by Черно и Бяло

Ако светът е пръстен, ний там
сме бисерът, заслужил вдъхновение
О.Хаям

Да, и в класическият балет съществува краен праг на техническите възможности. Той се наблюдава при артисти, чиято степен на подготовка и развитие ги е шлифовала максимално. Много често отчитаме, че движенията им са механични или че са просто само съвършени. Но когато тази крайна прецизност е съчетана с таланта да извайваш драматургично образ, възторгът от видяното е забележителен. Така си доказваме, че в класическото танцуване няма място за преекспониране на движението заради самото движение…

24 и 25 февруари 2018 г.
Вечерно и дневно представление
Гледахте ли „Спящата красавица“ на сцената на Софийска опера и балет?

  • Музика – П.И.Чайковски
  • Хореографски текст – М.Петипа
  • Гост солисти – Дария Хохлова и Артемий Беляков
  • Участват Диляна Никифорова, Боряна Петкова, Александър Александров, Дарина Бедева и ученици от НУТИ.
  • Диригент – Григор Паликаров

Има спектакли, в които шедьовърът са музиката, хореографският текст, сценографията и… разбира се артистите! Дария Хохлова и Артемий Беляков ще бъдат запомнени! Изящество, точност на фразата, лекота и онова опиянение от мекотата, с която тялото се приземява на сцената след всеки скок!

Даниела Владимирова Христова

23rd Feb2018

СФФ 22: Акценти, част 6

by Черно и Бяло

Още интригуващи заглавия на млади режисьори в  Международния конкурс на XXII София Филм Фест

За 16-та поредна година творби на режисьори, които са дебютен или втори филм, се състезават в Международния конкурс на София Филм Фест за Голямата награда „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7,000 евро, осигурена от Столична община.

Част от конкурсните заглавия бяха представени на вниманието на киноманите в края на месец януари. Ето и останалите филми:

Иранската социална драма „Блокаж(„Blockage“) на режисьора Мохсен Гараи идва в София с наградата за най-добър филм в програмата „Нови режисьори“ от фестивала в Бусан ’17, заслужена с впечатляващ разказ за трудния живот на работниците с ниски доходи в днешен Иран. Главният герой е офицер от Техеран, който живее в дома на родителите си. Изправен пред суровата реалност, загубил работата и семейството си в един и същ ден, той е принуден да направи труден избор в живота си.

Режисьорът Мохсен Гараи е роден през 1984 г. в град Бехшар. Започва кариерата си като асистент-режисьор и програматор. Дебютният си филм „Не се уморявай!“ създава  в партньорство с режисьора Афшин Хашеми през 2013 година.

* * *

Британският режисьор Джейсън Уингард посещава бежанския лагер в Кале с намерение да направи документален филм за живота там. Но след като на място се сприятелява с хората и се среща с отчаянието им, той решава вместо да снима в „Джунглата“, да привлече във филма си някои от реалните бежанци, представящи собствените си истории от живота. Така се ражда игралният филм „В един друг живот“ („In Another Life“), който разкрива образи от все още продължаващата  бежанска криза, за да ни напомни, че всички тези персонажи са хора, не много различни от самите нас.

Джейсън Уингард е британски режисьор и продуцент. Неговите късометражни филми печелят множество награди. Създава продукции за BBC, включително няколко ситкома. „В един друг живот“ е неговият първи пълнометражен игрален филм.

* * *

Копродукцията на Армения и Иран „Йева“ („Yeva“) на режисьорката Анахид Абад е била представена с успех на кинофестивала в Монреал през 2017 година. Ситуиран на фона на дългогодишния конфликт в Нагорни Карабах, дебютният филм на Абад проследява преживяванията на Ева (Нарина Григорян), лекар по професия, която бяга заедно с дъщеря си, преследвана с обвинение за смъртта на съпруга й, загинал при подозрителни обстоятелства.

Създаването на „Йева“ бе опит за разказване на универсална човешка история в непознат и неизвестен в културно отношение регион, като искахме резултатът да бъде филм, който да „проговори“ на публиката в целия свят. В моята „омагьосана“ душа на творец може да откриете следи от Сергей Параджанов и Джон Форд, Алфред Хичкок и Били Уайлдър, Ингмар Бергман и Бернардо Бертолучи, Франсоа Трюфо и Акира Куросава, Абас Киаростами, Михаел Ханеке и Майк Лий … Мисля, че това е достатъчно за един филм – самият факт, че го правя, ми дава кураж да превъзмогна всички трудности“…

Анахид Абад е родена през 1969 година в арменско семейство в Техеран. Завършва филмова режисура и работи като асистент-режисьор и организатор в много филмови продукции в иранското кино.

* * *

Унгарският режисьор Арпад Богдан бе селектиран за участие в София Мийтингс със своя проект „Генезис“ („Genesis“) през 2015 година. „Генезис“ разказва поредица от истории, свързана с атаки срещу роми в Унгария през 2008/2009 година, като излага последиците от подобни посегателства върху общността, а също така хвърля светлина върху несъвършенствата на унгарската съдебна система.

Богдан е сценарист, актьор и режисьор, той учи в художественото училище „Arany János Színistúdió“ в Будапеща, както и в колежа за социални науки „Wesley János College of Pupils“. Дебютира през 2007 година с „Щастлив, нов живот“ („Happy New Life / Boldog új élet“) в програмата „Панорама“ на Берлинале, а „Генезис“ е неговият втори пълнометражен филм, чиято световна премиера отново е в същата секция на Берлинале’18.

* * *

Испано-аржентинският филм „Срещу вятъра“ („Facing the Wind“) на режисьорката Мерицел Колел разказва история за семейство, чиито членове не могат да комуникират помежду си. Филмът е създаден с обич кинопортрет на традиционния начин на живот, който вече е на изчезване; разказ за пътуване към себе си, от който бихме могли да се  научим отново как да живеем и да се обичаме…

Мерицел Колел е родена в Барселона, Испания през 1983 година. Завършва аудиовизуална комуникация в университета „Помпей Фабра“ в Барселона. Филмът й „Срещу вятъра“ идва за 22-рия София Филм Фест непосредствено след премиерата му на фестивала в Берлин, в програма „Форум“.

* * *

Дебютният филм на израелската режисьорка Цивия Баркай „Червената крава“ („Red Cow“) е разказ за търсенията на собствен път на една млада жена, израснала под грижите на патриархалния си баща, която съвсем логично изпитва сериозни съмнения към религиозния и утопичен национализъм на общността, подчиняваща се на традициите. Скептицизма и критичното отношение на Бени към околните се засилват след срещата й със самоуверена млада жена, която провокира истинска вихрушка от копнежи и емоции…

Цивия Баркай е родена в Йерусалим през 1979 година и е възпитаник на Berlinale Talent Campus; тя завършва с отличие образованието си във Филмовото и телевизионно училище „Sam Spiegel“ в Йерусалим. Нейният дипломен късометражен филм „Vika” e показан в програма „Generation” на Берлинале през 2006 година. „Червената крава“ участва в „Generation+“ на Берлинале 2018.

* * *

„На крачка зад Серафима“ („One Step Behind the Seraphim“) на румънския режисьор Даниел Санду е разказ за 15-годишния Габриел, приет в Духовната семинария и решил да стане свещеник. Събитията във филма се развиват в Румъния през 90-те години – време на отчаяна борба срещу икономическите предизвикателства на прехода от авторитаризъм към демокрация.

Даниел Санду е роден е през 1977 година. Той е сценарист и режисьор на късометражни и игрални филми и ТВ сериали. През 2008 година започва да развива сценария за филма „На крачка зад Серафима“, а Ада Соломон поема продуцентските ангажименти към проекта, който преминава през CineLink, Сараево 2008, Ekran Wajda School 2010, Toronto Producers Lab 2012 и Berlinale Co-production Market 2013.

* * *

Още един игрален филм ще бъде представен пред публиката като част от програмата на Международния конкурс, но извън конкурса – това е британско-българският „Бандит“ на Август Кинг, който е сценарист, режисьор, продуцент и монтажист, а негов оператор е Светлин Йорданов. В специфичната хорър-драма сюжетът е фокусиран върху премеждията на съвременен балкански мигрант, скитащ из Европа. Той решава да се върне в родината, след като е изтърпял поредната присъда. В бетонната джунгла на родния квартал, той се сблъсква със старите си навици в отчайващ опит да открие сестра си – единствения близък човек, останал между живите…

Август Кинг е артистичното име на Оги Стоилов, който работи по сценария за този филм, заснет в родния му град Благоевград, от почти девет години. Той завършва Езиковата гимназия в града и след това заминава да учи бизнес-специалности в САЩ. В момента живее и работи в Лондон. Реализира различни идеи за късометражни филми и клипове – първоначално сам, а впоследствие и с помощта на по-опитни приятели. Притежава диплома за курс по режисура, който посещава на кинофестивал в Лондон. За да остане верен на независимия си дух, той не търси продуцентска помощ и реализира „Бандит“ без допълнително финансиране.

Останалите филми в Международния конкурс са:

  • 3/4“ – България-Германия, режисьор Илиян Метев
  • „Адам“ („Adam”) – Германия-Исландия-САЩ-Мексико, режисьор Мария Солрум
  • „Гълъбът(„The Pigeon / Güvercin”) – Турция, режисьор Бану Шиваци
  • „Радиограмофон(„Radiogram”) – България-Полша, режисьор Рузие Хасанова
  • „Тиха нощ(„Silent Night / Cicha noc”) – Полша, режисьор Пьотр Домалевски
22nd Feb2018

Повече от 100 книги се борят за гласовете на българските деца в шестото издание на наградата „Бисерче вълшебно“

by Черно и Бяло

101 заглавия ще се борят за отличията от „Бисерче вълшебно“ 2018, единствената българска награда за детски книги, чието жури са самите деца. В шестото издание категориите са 5, а участие в гласуването ще могат да вземат млади читатели на възраст от 5 до 16 г.

Конкурсът ще бъде открит официално на специално събитие в Детски отдел на Столична библиотека на 20 февруари, вторник, от 14:00 часа. Тогава ще бъде дадено началото на гласуването на сайта biserche.com, което ще приключи в 23:59 ч. на 15 април. Броят на участващите деца всяка година бележи значителен ръст – през 2017 г. гласуваха общо 6152 деца, а тази година организаторите от Фондация “Детски книги” си поставят амбициозната задача да бъде премината престижната граница от 10 000. На сайта на наградата е качено подробно описание на всяка от книгите, което допълнително да улесни избора на многобройните членове на журито.

„Нямаме търпение да поставим началото на гласуването в шестото издание на „Бисерче вълшебно“. С всяка година виждаме как все повече изпълняваме заложената цел – да създадем здрава връзка между семейство, училище, библиотека, институции, медии и бизнес, за да отглеждаме истински читатели!“, казва Валентина Стоева, председател на Съвета на фондацията.

Категориите с художествена литература тази година са 4, а за да стимулират развитието на функционалната грамотност, организаторите въвеждат и категория за нехудожествена литература „Нещотърсачи“. Най-трудно ще бъде на читателите във възрастовата категория „Изследователи“ (8–10 г.). Там са номинирани 26 книги, а от тях близо половината са от български автори.

Ето и разпределението на номинираните издания по категории:

  • Откриватели (5–7 г.) – 18 книги, от които 8 на български автори
  • Изследователи (8–10 г.) – 26 книги, от които 11 на български автори
  • Мечтатели (11–13 г.) – 19 книги, от които 3 на български автори
  • Майстори (14–16 г.) – 22 книги, от които 4 на български автори
  • Нещотърсачи (5–16 г.) – 16 нехудожествени книги, от които 6 на български автори

„В новото издание ще заложим на активното представяне на личностите зад книгите – писатели, художници, преводачи, редактори. Подготвили сме нестандартни формати за читателите от 5 до 16 г., чрез които да им разкрием магията в книгите. Надяваме се, че тези нови идеи ще ги провокират да открият своя начин да бъдат лидери на мнение и да се включат в кампанията „Активните бисерчета“, допълва Лора Филипова, изпълнителен директор на фондация „Детски книги“.

Носителите на отличията в петте категории ще станат ясни на церемония на 22 април 2018 г. Организаторите планират традиционните „Книжни пикници“ за най-малките и детски книжен празник през май. Посещения на петима детски писатели пък са традиционната награда за класовете, които са се представили най-добре в кампанията „Активни бисерчета“.

Наградата „Бисерче вълшебно“ 2018 се осъществява от фондация „Детски книги“ по проект, финансиран от програма „Култура“ на Столична община, с подкрепата на Министерство на образованието и науката и под патронажа на Министерство на културата. Реализира се в партньорство с Асоциация „Българска книга“, Българската библиотечно-информационна асоциация, фондация „Глобални библиотеки – България“, Читалище.то, читАлнЯта, Заедно в час. С медийното партньорство на „Аз чета“, Дарик радио, НПО Портал, Данибон, Радио Family, ArtLive. Комуникационен партньор на „Бисерче вълшебно“ 2018 г. е дигитална агенция BookMark.

Валентина Стоева, Александър Кръстев

22nd Feb2018

Нов кинофестивал за документално кино: „(не)Възможното образование“

by Черно и Бяло

Алтернативни практики на учене и преподаване – примери от България в рамките на „(не)Възможното образование“

Първото издание на кинофестивала за документални филми „(не)Възможното образование“ ще предложи на всички онези, които са пропуснали българския „Кеймбридж“, да се срещнат с хората от малкото ромско село Долни Цибър, за да разберат защо за тях образованието е висша ценност и какво мотивира родителите да окуражават своите деца да не спират да учат на фона на масовата безработица и нищета. Въпреки че селото се намира в най-бедния регион в Европейския съюз, местното училище се посещава всеки ден от близо 200 деца, всички завършват 8 клас и голяма част от учениците продължават да следват в университет.


„Всяка година хиляди деца напускат училище поради различни причини, включително заради липсата на мотивация за полагане на усилия. Ето защо примери като този от с. Долни Цибър са емблематични за това как образоваността е достижима за всеки, стига да се превърне в ценност на общността. Това включва осъзнато фокусиране върху ранното развитие на децата независимо от етноса им, изграждане на адекватни социални умения и родителска компетентност“, коментира д-р Елена Кабакчиева, председател на фондация „Здраве и социално развитие“, която ще се включи в дискусията след филма.
Другият български пример за новаторство в ученето е филмът „Методът“, посветен на сугестопедията и нейния създател проф. д-р Георги Лозанов. Неговата възпитаничка Галина Спасова ни повежда в света на сугестопедията, като ни среща и със свои ученици, които споделят как ученето за тях се е превърнало от задължение в увлекателно приключение. През 1978 г. сугестопедията е призната от комисия на ЮНЕСКО за най-добър метод на обучение по различни предмети, но и днес методът продължава да се практикува повече в чужбина, отколкото в България.


Прожекцията на филма „Кеймбридж“ ще се състои на 21 февруари, сряда, от 18:30 часа в „Червената къща“, а „Методът“ можете да видите на 24 февруари, събота, от 11:00 часа в Чешки културен център. Повече информация за филмите и съпътстващите ги дискусии и практически работилници можете да намерите на www.odo.bg/kino-programa.

Фестивалът „(не)Възможното образование“ е възможен благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за по-добър живот“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ и Български дарителски форум. Медийна подкрепа, предоставена от www.maikomila.bg, www.nauka.bg, www.dnes.bg, www.azcheta.com и www.moetobebe.net.

Контакт с организаторите: Нели Керемидчиева, keremidchieva.nelly@gmail.com
Контакт с медиите: Елица Винярчек, elitsa@arunapr.com

22nd Feb2018

История на 120-годишно азербайджанско кино

by Черно и Бяло

Азербайджанският народ се гордее със своята история, материалните и културни паметници, богата литература, изкуство и музика. Хубавата природа, климатът, богатството на природните ресурси оказа голямо влияние върху формирането на художествено мислене и творчество на азербайджанския народ.

Киното, смятано за най-интересния и популярен вид изкуство в съвремието, прониква в живота на азербайджанския народ и става неразделната му част. Азербайджанското кино се опира на своята 120-годишна история. Историята на азербайджанското филмово изкуство започва от 2 август 1898 г. Началото на филмовата индустрия в Азербайджан е положено почти едновременно със създаването на кинематографията. През 1895 г. във Франция братята Люмиер изобретяват нов апарат за заснемане на филми – кинематографа, а малко по-късно през 1898 г. френският предприемач, фотограф и оператор Александър Мишон снима в Баку филми с изгледи на града („Пожар в нефтения фонтан в Биби Хейбат”, „Нефтеният фонтан в Балаханъ”, “Народно празненство в градската градина”, „Кавказки танц”, „Илишдин” („Хванах те”) и др.). През 1916 г. азербайджанската кинематография почва да се развива още повече след като братя Пироне я превръщат в промишлена индустрия. Едната от най-успешните работи на създадената от братята Пироне компания е перлата на азербайджанското кино – комедията „Аршън мал алан”, заснета по едноименната оперета на гениалния азербайджански композитор Узеир Хаджибеков. Този филм постига големи успехи не само в Азербайджан, но и в чужбина. По време на съществуването си, азербайджанската кинематография снима безброй игрални, документални и анимационни филми.

В развитието на съвременното азербайджанско кино голяма роля има държавата. Приемането на „Държавната програма за развитие на азербайджанското кино през 2008-2018 г.” даде тласък на развитието на кинематографията. Азербайджанската кинематография е богата не само от гледна точка на жанра, но и от тематична гледна точка. Не е случайно, че филмите, произведени през определен период, отразяват характерните събития на същия период. Заснетите в края на XIX век филми са посветени на нефтения бум в Баку и показват нефтена индустрия, работа на нефтопреработващи заводи и др., в началото на ХХ век – свободата на жените, борбата с безпросветността и др., а през 90-те години на ХХ век започват да се произвеждат повече художествени филми в жанра драма. Това е свързано с окупацията от страна на въоръжените сили на Армения на териториите на Азербайджан, със скитането на 1 милион бежанци и вътрешно разселени лица и с желанието им за завръщането в родните места. Понастоящем в азербайджанските филми повече са отразени важните за обществото въпроси.
През 1935 г. режисьорите Борис Барнет и Самед Марданов снимат първия звуков филм в страната “На брега на синьото море”, който беше включен в списъка на най-добрите филми на световното кино според проучване, извършено сред най-влиятелните филмови критици във връзка с празнуването на 100-годишнината на световното кино.
В последно време азербайджанското кино участва във влиятелни международни фестивали, организирани в различни държави по света, където печелят награди. Може да се отбележи една интересна статистика. Заснетите през последните пет години 13 азербайджански филма през 2017 г. са спечелили 20 награди, като са участвали 51 пъти в 38 международни филмови фестивали в 20 държави, обхващащи 5 континента.
Миналата година 2 азербайджански филма – “Червената градина” и “Градски мотиви” за пръв път участват в организирания в София MENAR Film Festival, който се смята за най-голямото събитие в Балканския регион, където се представя ислямската култура, и привлече голям интерес на зрителите. И тази година Азербайджан е представен на MENAR Film Festival с поредния филм – “Градината с наровете”. Филмът, заснет по мотивите на “Вишнева градина” на руския драматург и писател Антон Чехов, разказва за една семейна драма. Филмът, който е съвместна продукция на филмовото студио “Азербайджанфилм” и филмовата компания “Бута Филм” е заснет с покрепата на Министерството на културата и туризма на Азербайджан. Премиерата на “Градината с наровете” се състоя на Международния филмов фестивал в Карлови Вари в рамките на програмата “На Изток от Запад”. Филмът също така беше прожектиран на 21-ия естонски Филмов фестивал „Черни нощи“ в Талин, 7-мия международен филмов фестивал в Малатия, където спечели награда “Най-добър филм”, в рамките на Евразийския международен филмов фестивал в Казахстан и получи награда.

С решение на Комисията по Азербайджан на Съюза на кинематографистите на Република Азербайджан филмът е избран за представяне на чуждестранни филми на награда “Оскар” на Американската киноакадемия и беше номиниран за получаване на награда “Оскар” на Американската киноакадемия в категория “Най-добър филм на чужд език”.

22nd Feb2018

Добре дошли в Малайзия

by Черно и Бяло

Остров Борнео – третия по големина остров в света, джунгла на 130 милиона години, островът-рай, на който живеят много застрашени видове и животни, островът с най-голямото цвете в света, островът, в който се влюбваш завинаги.

Това е едно от малкото приключения, към които всички поехма с огромно нетърпение и очаквания за нещо ново, за нещо пречистващо. И то се случи. В Куала Лумпур не се задържахме много – ден-два. Теглеше ни към Борнео. Но и в Куала лумпур не пропуснахме да направим един бърз тур (на малайски Kuala Lumpur) е столицата на Федерация Малайзия.

Градът е разположен на полуостров Малака и наброява 1 453 978 жители. Многократно е разрушаван и възстановяван през вековете. Сега е един от най-модерните и динамично развиващи се градове в Азия. В Куала Лумпур започва модерно строителство след Втората световна война и особено след обявяването на независимостта на Малайзия.
Тук се намират Кулите на Петронас, които до скоро бяха най-високите сгради в света, където се качихме със скоростния асансьор за една красива фотосесия от птичи поглед, парка на пеперудите, които докоснахме с ръце (някои от тях бяха големи, колкото дланите на две ръце). Най-големият покрит птичи парк в света, където хапнахме на терасата надвиснала над парка, радвайки се компанията на смелите тукани, които се разхождаха в непосредствена близост, кратка разходка в света на орхидеите и вкусна вечера в хотела, полята с бира, местно производство. Градът е седалище на много финансови и търговски корпорации.

И ето ни след двучасов полет в Борнео – Кота Кинабалу, посрещнати от нашият гид Брендън за следващите вълнуващи дни. Брендън, който заобичахме толкова много до края на приключението ни в джунглите телилейски.

Той е и столицата на Западното крайбрежие на Сабах. Градът се намира на северозападното крайбрежие на Борнео с лице към Южнокитайско море, а връх Кинабалу, дал името си на града, се намира на изток. Кота Кинабалу има население от 452 058 души.

Кота Кинабалу често се нарича КК както в Малайзия, така и в международен мащаб. Това е голяма туристическа дестинация и популярен вход за туристи, посещаващи Сабах и Борнео. Паркът с идентично име, се намира на около 90 километра от града и има много други туристически атракции в и около града. Кота Канабалу е също така и един от основните индустриални и търговски центрове на Източна Малайзия. Тези два фактора се съчетават, за да направят Кота Кинабалу един от най-бързо развиващите се градове в Малайзия.

Рано сутринта отпътувахме за етно селището Мари-Мари, което на малайзийски език означава „ела-ела“. Заобикалящата го атмосфера може леко да ви напомня за „Изгубения свят” на сър Артър Конан Дойл. Днес селото действа като музей, съхраняващ етническата култура на Борнео. В селото ни посрещнаха със интересен ритуал – вождътна селото прави „пропусквателен тест” на българската ни група, в мое лице – като вожд на групата Зададе няколко въпроса като от къде сте, защо сте, колко сте и след като беше доволен от отговорите и аз бях доволна, защото първо – не ми отряза главата по древен обичай и пусна групата ни в селището.

Тук ни чакаше нова изненада – иззад дървената огромна порта с викове и крясъци ни посрещнаха местните индианци, част от етно-атракцията, а доста странна, до мрачно странна бабичка ни ръсеше с метличка, явно ритуал за прочистване от лоши енергии. Денят беша много забавен – стреляхме със стрели и бамбукови пръчки, както са ловували и ловуват и до днес някои племена в джунглата,пихме оризова ракия и вино от малко бамбукови чашки – много слаба ни се видя, опитахме мед от кошерите, а пчелите ни се видяха доста по-различни от нашенските, скачахме на бамбуков пружиниращ трамплин, правихме си временни татуировки, и разбира се – танцувално шоу. Посетихме и къщата на главорезите. Ама в това Борнео тези главорези много яко са действали – крадеш ориз- хвръква ти главата, крадеш ракия – айде пак главата, искаш да впечетлиш бащата на девойката, която си харесал – носиш му глави, колкото повече, толкова тъста е по-хепи… Хапнахме риба и зеленчуци и се прибрахме за заслужена почивка, студена бира и сладки приказки в хотела.

Борнео – земя на митове и легенди

След закуска поехме по лакътушищите пътеки към парк Кинабалу. Планината Кинабалу е най-високата планина в Югоиизточна Азия – 4095 м. И тук няма как да не пресъздам по памет разказа на Брендън за Кинабалу – свещената планина: „От време на време планината сърдито се поклащала, не, не е земетресение, а характер. Тогава до планината отивали местните шамани, тези, които владеят природните стихии и обединяват сили и енергия за да я укротят и омилостивят.“

И като се заслушах и като ми стана интересно, помолих Брендън да ми разкаже още за тези шамани. Брендън се увери на няколко пъти: „Ама наистина ли това е интересно за вас, наистина ли това ви интересува. Хората от Европа не се интересуват обикновено от тези неща и аз не ги разказвам…”

Самият Брендън е роден в най-затънтената част на острова, учил е в католическо мисионерско училище (такива минахме поне 10 по пътя). Баща му е ловец, от тези с бамбуковите пръчки и стреличките, следотърсач – обучил е на това и самият Брендън. Това е образованието на нашето момче – 42-годишен, с двама сина и жена, които живеят в родния му край.

Та по разказа на Брендън Борнео е земя на митове и легенди. 51% от населението са анимисти – вярват в духове, предци и идоли, 24% изповядват ислям, 20% християни/протестанти, малко индуисти. Шаманите били 4 вида – тези, които виждат проблема, но не могат да го решат, тези, които владеят природните стихии, тези, които са между мрака и светлината – владеят магията на вечната младост, но… брррр не е хубаво да си имаш работа с тях, защото да, ще ти опънат бръчките, но за това ще заплатиш с душата си и със щастието на твоите близки. Видиш ли няобичайно млада и красива жена – имала е работа със Сусук. И сега, добрите шамани, които в същност са шаманки – Бомо – всеки, които има проблем, от какъвто и да е характер тича бързо при Бомо. Бомо вижда кой ти е навредил, с какво ти е навредил, дали сам не си си навредил с дума или действие, но и което е по-важно – помага ти да се изчистиш, оздравееш и евентуално да поумнееш, взимайки си поука. И следваха едни примери – какво се е случило с група немски туристи, които са се държали неуважително в джунглата, с група туристи от тук от там. Слушаме и мълчим – може да не е истина, но ако е…

И спира рейсчето ни пред джунглата. Ама ние добре помним какво ни е казано преди малко. Брендън ни дава ценни инструкции, като на вече посветени в тайните на шаманизма – „Сега ще се помоля на духовете на джунглата, бунджините, да ни пуснат в техния дом, защото ние сме на гости на тяхна територия, не правете нищо, което да ги наскърби – не пишкайте, не ги обиждайте, не се обръщайте по име един към друг, защото ще запомнят имената ви и после ще ви викат, а не е приятно, все пак…Слушаме и изпълняваме. Ама много изпълняваме. Една дама от групата искаше да запали цигара и съвсем на сериозни пита Брендън – може ли да искаш разрешение да пуша. Е, излязохме от джунглата толкова, колкото влязохме. Добра група, с добро поведение.

Нашият великолепен Брендън дори успя да ни намери цъфнала Рафлезия, даже две. Рафлезията е вид паразитно растение с огромен цвят с диаметър 1 метър. Цветът живее една седмица, а пъпката се развива 9 месеца, като човешки ембрион. Интензивният цъфтеж е септември-декември, когато е дъждовния период. Ето за това си беше истинско чудо да се открие цъфнала рафлезия февруари. Ето как се уреди това – Брендън звъня няколко телефона и успяда проучи къде по пътя са открили цвят. На самият път, преди рафлезията, която беше в частна плантация (и заплатихме всеки един по 30 рингита, около 12 лева, за да ни пуснат да направим снимки) има табела: „Две цъфнали Рафлезии” и фотосесията е спретната в миг. Преминахме през 41 м въжен мост– адреналин на макс, поглед от към върховете на най-старата дъждовна гора в света.

Плантацията за зелен чай „Сабах Тий Гардън”

Много, много хубаво местенце. Преди вечеря рисувахме батик. Справихме се отлично, според мен, дори си ги взехме за спомен. Дори имахме Wi-Fi, , което си е дно истинско чудо. Беше пълнолуние, какво пълнолуние само! И таза нежна мъгла наоколо. Декор за феи! На сутринта станахме призори, в 5.30, за да посрещнем изгрева – 1 февруари. Слънцето лекичко е нежно си прокрадваше розов път към планината, когато тихо се понесе мелодията на Юрая Хиип – Джулай Морнинг, в случая Фебруари морнинг. Но беше яко, мега яко.
Малайзийска закуска в Чаената къща, чай, кафе, бърз тигел във фабриката , където се обработва чая добиван в плантацията, напазарувахме си от магазинчето чай за България и се отправихме към Лунати Бару, където се освежихме в местното езеро, масажиране по босите до колена крачета във водата от вълшебните масажисти – рибите в езерото. И не си мислете, че са малки, сладки рибчици, неее – големи рибоци, които нахапаха до синьо краката на някои от нас.

И ето ни в Сукау. На малък порт ни разтовариха от буса и качиха в три лодки, с които прекосихме река Кинабатанган. Акостирахме след десетина минути пред друг малък порт – на нашия еко лодж в джуглата. Красива малайзийка ни чакаше с по чаша фреш за добре дошли и мокра хавлиена кърпа за освежаване. Настаниха ни в малки симпатични бамбукови къщички – по двама в къщичка с веранда, удобни легла и баня. О, да – имахме и инструктаж: Правило номер 1, каза усмихнатия домакин – не оставяйте нищо на верандата, ама нищо, защото макаците обичат да си пазаруват от разсеяните туристи. Правило номер 2 – не оставяйте прозорци и врати отворени, защото скоро 23 макака са се вмъкнали в стаята на разсеяни туристи и са направили основен редизайн(Представям си физиономиите на туристите, когато са влези в стаята).

Ах, какви приятни вечери имахме там – то беше барбекю с морски дарове, то бяха торти със желе от ананас, то бе песни и танци, не на народите, а наши си, български – гласовитете господа пеят, дамите танцуват хоро, а малайзийците снимат …и така се появихме в официалния сайта на лоджа в клип… Круизите по реката сутрин , по изгрев и вечер, по залез – сигурна съм, че ще се помнят дълго, абе направо винаги.

„Вашата група е много добра и създаде добра карма” – казаха Брендън и местните водачи -следотърсачи. Имате късмет да видите няколко орангутана, много маймуни, дългоносата маймуна, живееща само тук, на острова, къпещ се слон- пигмей, крокодили, много крокодили, но един ама много крокодил – 4 метра, колкото е дължината на лодката. Когато нарушихме покоя му, той лениво се плъзна в мътните води, а водачите загасиха моторите на лодките и застинаха. Потеглихме едва, когато крокодилът се показа. Чак по-късно разбрахме, че са изчаквали да изплува за да не би да го раздразнят и да се мушне под някоя лодка и да я обърне. Но крокодила излезе умен – оттегли се. Огромно удоволствие е да наблюдаваш водачите, следотърсачи по време на „лов” на диви животни и птици. Всички седим в очакване, че нещо трябва да видим, но какво и къде – не се знае. Водачът е прав във лодката и не гледа, а чува – напрегнат, заслушан в звуците на джунглата, които му подсказват къде има живот. И, когато долови това, което иска ни посочва с пръст къде да насочим вниманието и да снимане. Винаги е безпогрешен – така и не можахме да си обясним как виждаше от 200-300 метра крокодили, птици в клоните, маймуните. . Фотосесиите ни с тези прекрасни редки животни са благодарение на вродения усет на островитяните.

Пещерата Гомантонг

В тази пещера има много птици и прилепи, които свиват гнезда най-горе. Техните гнезда били ядливи, и им преписват чудни свойства. Супа от тези гнезда струва около 50 щ долара, което е много висока сума за местното население. Ценни са тези гнезда и си ги пазят. Вътре миризмата от разложената птича тор е доста неприятна, но вътре спят в едни малки колибки хора, които пазят от кражби гнездата. Катерят се по едни въжете до тавана на пещерата за да ги събират. Ами този деликатес бих го пропуснала…

Сепилог орангутан център

Там се отглеждат изпаднали в беда орангутанчета-бебета, останали без майки. Майките-орангутани отглеждат дълго и грижовно своите бебета. Малките живеят с майките си до 6-8 година, за разлика от другите маймуни, орангутаните живеят самостоятелно и за това майките им полагат дълго време грижи за да са напълно подготвени рожбите им за самостоятелен живот. Когато едно бебе-орангутанче е останало без майка, то няма как да оцелее само в джунглата. Това е ролята на този център – да обучат бебетата – как да се държат за клоните, как да си набавят храна, как да правят гнезда за спане. Борнейските орангутани, или горски хора са със статут „в опасност” под заплаха за изчезване от дивата природа. Будисткия храм Пу Джи Си – едно прекрасно място, от където се разкрива гледка към целия залив Сандакан. Храмът е покрит навсякъде със свастики – символ на непреходноста, слънцето. Храстите в градината са подстригани във форма на свастика. Красив и много магнетичен храм.

Какво да кажа на края? Да, Бог ни е дал очи за да виждаме, но истината е, че тази красота, за която копнее душата ни е видима само със сърцето.
Толккова позитивна енергия и духовен заряд отнесохме със себе си…
На тръгване ни се плачеше за Борнео, островът, който ни научи на нещо, което носим в подсъзнанието си от векове, но дълбоко заровено и забравено – човек е роден да бъде щастлив, само трябва да приеме красотата и простичката истина за живот, подчинен на природата и нейните мили закони.
Толкова е просто – бъди ествствен, бъди себе си, бъди щастлив.
На тръгване заваля проливен дъжд. Не само ние тъжяхме за Борнео, и на Борнео му беше мъчно за нас. Защо ли? Защото разбра, че сме от добрите, от обичащите, от светлите хора.

До нови срещи, Борнео!

П.С. В Борнео има около 3000 вида орхидеи, и все още откриват нови. Това е най-разнообразната флора в света според изследванията. Най-високото дърво в света е открито и в Борнео (Сабах) 94.1 метра.

 

Диана Маринова

22nd Feb2018

От мястото на събитието: Откриване на фотоизложба „Зимен Китай“

by Черно и Бяло

Изложбата „Зимен Китай” се откри на 12 февруари от Председателя на Съюза на българските журналисти и ротационен председател на Управителния съвет на Агенция София-прес г-жа Снежана Тодорова.

Представяйки двамата автори, Мария и Велин Паскови тя подчерта, че датата 12 февруари не е избрана случайно и съвпада с наближаващата Китайска Нова година – „… Това е годината на Жълтото куче”, по китайския календар и затова във фотографиите преобладава червения, който е любим цвят на китайците и жълтият, който е цветът на светлината.

Всъщност това са цветовете, в които преобладаващо е построено осветлението на фигурите и макетите на сгради и дворци, които са изложени в най-големия парк за скулптори на открито направени от сняг в китайския северен град Харбин, където температурата на открито по време на фестивала достига до минус 20 градуса по Целзий през деня, а нощем когато паркът също е отворен и до минус 35 градуса по Целзий.

Снимките са реализирани през миналата година, „Годината на Петела” и е провокирана от това, че през 2022г.  Пекин ще бъде столица на Зимните олимпийски игри, сподели Велин Пасков, с което тградът ще стане първият в света,  организирал както лятна, така и зимна Олимпиада. Може би затова един от фотосите представя Летния олимпийски стадион „Гнездото”, но в неговото зимно измерение – като място, изпълнено с живот, зимни забавления, сняг, кънки и много атракции, на които се радват жителите и гостите на китайската столица.

Като запалени и верни пътешественици Мария и Велин Паскови промотират тези чудесни маршрути с вещина и загриженост за своите бъдещи последователи фотографи – да внимават и да не влизат с фотографската си техника в затоплоните заведения в Снежния парк на Харбин, защото веднага ще последва „изпоятаване” и след това неизбежно замръзване на лещите на обектива  и снимането ще бъде вече невъзможно. Но тези трудности са преодолими, когато „екипът” е най-малко от двама, особено ако са семейство. Велин Пасков познава страната и от своята работа в Радио Китой за чужбина, където е работил преди години. Затова и споделените впечатления за китайците като хора са топли и сърдечни. Пред заинтересуваните гости Мария също разказа за характера на хората, за местата, които ще бъдат обект на други изложби като стъкления мост в провинция Си Ян и  „висящите” пътеки в планината…. Тя обясни как са изготвени ледните скулптури и снежните фигури. Канят се художнци от цял свят, на всеки от които се дава леден блог с размери около 3 на три метра и мусе дава пълна свобода да извае каквото иска. Няма зададена тема, което поражда изключителното многообразие на творбите, причудливи фигури, митични животни, сгради от сняг и лед. Според сполучливото сравнение самата Мария Паскова разказва не по-малко убедително и живописно от своите снимки.

Красимир Пеков
Снимки: Мари Къналян

16th Feb2018

СФФ 22: Акценти, част 5

by Черно и Бяло

ЛЮБИМАТА ФОРМУЛА… НА ЯПОНИЯ

Има житейски срещи (с хора, книги, картини, филми), които оставят у човека първото детско „жегване”, подсъзнателните емоции, дето те бодват под лъжичката…
Измина известно време от Кинолитературния фестивал „Синелибри“, а у мен още стои „ жегването“ от излъчения тогава (за пръв път пред българска публика, в Дните на японската култура)„Любимата формула на Професора“;брилянтна екранизация на японския режисьор Такаши Коидзуми(и сценарист на магическия сюжет) по едноименния шедьовър на Йоко Огава, от който само за първите два месеца от появата му на световния книжен пазар са продадени над един милион екземпляра.
„Любимата формула на Професора“ е първият роман на японската писателка Йоко Огава, преведен на български език и издаден от ИК „Колибри“. Това обаче далеч не е единствената забележителна творба на Огава – тя е авторка на повече от двадесет художествени и нехудожествени произведения.
Написах тези редове, защото според мен историята на Професора е не само блажено вълшебство, но и дълбока философия- с едно простичко обяснение в любов към живота, природата и разбира се, към математиката.Срещата с филма е истинско удоволствие- всеки кадър блика от мъдри „формули“ в математиката и в живота.
На пръв поглед няма никакви сложни препратки и „нареждане на пъзела“. След претърпяна катастрофа, паметта на блестящия математик трае само 80 минути. И се налага той да пита, разпитва и повтаря всеки път едно и също. Числата са убежището на Професора, чрез тях той общува и дири устои в изплъзващото му се ежедневие.
Така задава въпроса и на новата си домашна помощница:„Кой номер обувки носите?“.„24-ти „- е отговорът на младата жена.Не се наемам да правя математически обяснения и изводи, а да припомня неписани правила и житейски мъдрости на този изумителен народ, който твърди:„Всеки ден е хубав ден“ и „Повтарянето на едни и същи дейности води до хармония, а тази хармония носи щастие на всеки по своему…“За мен това е прозрението от чудодейния филмов разказ. И от вълнуващите думи на Професора: „Истинските важни неща трябва да се гледат със сърцето… Вечната истина е невидима. Можеш да я носиш в сърцето си.“ Всеки кадър е фреска, красив пейзаж, изящество в унисон с природата! Забележителна естетика и висше операторско майсторство! Невероятен актьорски екип:АкираТерао, Ери Фукатсу, Таканари Саито, Рурико Асаока, Хисаши Игава!
Детайлите обрисуват емоционално духовността на тримата герои в тяхното съпричастие, човешка привързаност и топлота. Силата на приятелството сплотява и съгражда, а математиката се превръща в сияйна вселена от знаци и … поезия. Прелестен „герой“ е мелодичната завладяваща музика, която се усеща ненатрапчиво и въздейства до болка.
Не случайно само за две години филмът получава две авторитетни награди“
“CrystalSimorgh” (2008) за най-добър режисьор (ТакашиКоидзуми), “MainichiFilmConcours” (2007) за най-добра музика (Такаши Како), както и
Номинацията от Японската филмова академия (2007)за най-добър актьор (АкираТерао).
„Любимата формула на Професора“ е уникален филм, роден от красотата и мъдростта на Япония.
А „Формулата“на тази страна се нарича „Ваятели на красота – с изящна простота!“ Преди 28 години си позволих с тези мои думи на преклонение да поздравя първите Дни на японската култура у нас. Интересувам се и се опитвам да изучавам Страната на изгряващото слънце. Имах късмета и щастието да посетя за десет дни моята бленувана Япония и нейните жители: съвестни, деликатни, дисциплинирани, всеотдайни. Те вършат своята работа или определена дейност с мисълта „искам“, а не „трябва“. Народопсихология, коренни традиции, национален характер, социален статус, богат духовен мир. Акуратност, стигаща до съвършенство. Изящни и трудолюбиви! Японците имат специални глаголи „ваби“ и „саби“ – наблюдавам, любувам се, съзерцавам природата, красотата наоколо.
И сега ще ви изненадам с нещо: името на режисьора на този забележителен филм Такаши Коидзуми е тясно свързано с България. Само че това не е режисьорът на филма, а името на Н.Пр. Такаши Коидзуми, посланик на Япония у нас (2012 – 2017), единственият акредитиран у нас дипломат-българист . Защото Такаши Коидзуми завършва специалността „Българска литература“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1978 г. и живее у нас осем години. При връчването на акредитивните си писма дори казва: завърнах се в България като в моя втора родина.
Точно от японския дипломат българските медии „научиха“ един интересен факт от българската история, иначе известен на историците: СейгоЯмадзава е първият японски самурай, стъпил на българска земя по време на Руско-турската война 1877- 1878 г. В качеството си на пратеник на страната си в Руската армия той пристига у нас като наблюдател на военните действия. Тежките сражения и храбростта на воините от Съюзническата армия го мотивират да поиска разрешение за участие в битките. Ямадзава получава малък взвод и се бие за превземането на Плевен, а по-късно и на Шипка. Награден е с руски и румънски военни отличия, а след завръщането си в родината е произведен в чин полковник.
…Така към Формулата на Професора се добавя още една – формулата за приятелството между Япония и България.

15th Feb2018

СФФ 22: Акценти, част 4

by Черно и Бяло

Българското пълнометражно кино на XXII международен филмов фестивал София филм фест

XXII София филм фест = 22 български игрални филма!

На 13 февруари 2018, точно месец след празника на българското кино, се проведе специална пресконференция, посветена на българското пълнометражно кино, което ще бъде представено на 22-рия фестивал.

Защо? – Защото на 22-рия София Филм Фест ще бъдат показани 22 нови български пълнометражни игрални филма, произведени между март 2017 и март 2018.

22! – Такова количество филми не са били произвеждани от повече от 25 години насам! Очевидно нещо се случва. Българското кино не е това, което беше.

Кои са българските игрални филми на фестивала?

22-рият София Филм Фест се ще бъде открит на 7 март в Зала 1 на НДК с официалната премиера на най-новия игрален филм на Милко Лазаров – „Áга”. Представен като проект с работно заглавие „Нанук“ на София Мийтингс през 2014 година, където получи наградите на Mediterranean Film Institute и Synchro Film, Video & Audio, Vienna, отличен в Кан като проект с престижната награда „Кшищоф Кешловски“ на ScriptEast, „Áга“ ще закрие основната конкурсна програма на Берлинале 2018. Филмът е копродукция на България, Германия и Франция с главен продуцент Веселка Кирякова („Ред карпет“), която работи с Милко Лазаров от успешния му дебют „Отчуждение“, отличен с две награди от най-стария кинофестивал в света – Венеция.

В Международния конкурс са включени „3/4“ (2017), България-Германия на Илиян Метев и „Радиограмофон“ („Radiogram”, 2017), България-Полша на Рузие Хасанова.

Световна премиера в програмата на фестивала ще има филмът-омнибус „8’19″“, състоящ се от шест новели по разкази на Георги Господинов. Различните части са режисирани от Петър Вълчанов, Любомир Младенов, Надя Косева, Кристина Грозева, Владимир Люцканов и Теодор Ушев. Продуцент на проекта е Българската национална телевизия, изпълнителни продуценти са ВИП Медиа Филм (Владимир Люцканов и Тони Бачурова).

Детският филм „Смартфонът беглец“ на Максим Генчев, продуциран от „Амрита Арт“ – Златина Филипова, също ще бъде със световна премиера.

Със софийски премиери пред фестивалната публика ще бъдат представени „Моторът“ на Валентин Гошев (продукция на „Ars Digital Studio“ – Иван Тонев, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“) и „Малко късмет за по-късно“ на режисьорите Александър Смолянов и Чавдар Живков (продуцент БНТ в копродукция с Фабриката ООД – Вера Шандел, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“ и „Ню Бояна филм студиос“).

С прожекции във фестивалната програма ще бъдат представени и 15 игрални филми, които вече имаха своите премиери на голям екран в София и България. Това са: „Посоки“ на Стефан Командарев, „Кораб в стая“ на Любомир Младенов, „Дъвка за балончета“ на Станислав Тодоров – Роги, „12 А“ на Магдалена Ралчева, „Безкрайната градина“ на Галин Стоев, „Бензин“ на Асен Блатечки и Катерина Горанова, „Лили рибката“ на Ясен Григоров, „Секс академия – мъже“ на Георги Костов, „Трансгресия“ на Вал Тодоров, „Нокаут или всичко, което тя написа“ на Ники Илиев, „Воевода“ на Зорница София, „Привличане“ на Мартин Макариев.

„Бандит“ на Оги Стоилов/Август Кинг е в основната програма/извън конкурса, а „Възвишение“ на Виктор Божилов и „Вездесъщият“ на Илиян Джевелеков са и в Балканския конкурс.

Документалните премиери в програмата на фестивала включват 11 филма.

  • „Синко мой“ (България), режисьор Павлина Иванова (световна премиера),
  • „Нов живот“ (Канада-България), режисьор Стефан Иванов (световна премиера),
  • „Ненужен герой“ (България), режисьор Стефан Командарев (световна премиера);
  • „Мечтата на Николай“ (Белгия-България), режисьор Мария Карагьозова (национална премиера);
  • „Червено, твърде червено“ (Франция-България), режисьор Божина Панайотова (национална премиера, в Международния документален конкурс),
  • „Миниатюра за пиано“ (България), режисьор Елдора Трайкова (софийска премиера, в Международния документален конкурс);

както и софийските премиери на

  • „Изкореняване“ (България), режисьор Костадин Бонев,
  • „Симон срещу страха (Случаят Варсано)“ (България), режисьор Георги Тенев,
  • „К 22“ (България), режисьори Александър Крумов и Антон Богорисов,
  • „Студената война“ (България), режисьори Радослав Илиев и Ивайло Пенчев,
  • „Offline“ (България), режисьор Станислава Калчева.

Сред специалните фестивални прожекции са 5 копродукции с миноритарно българско участие и една пълнометражна анимация.

Сред тях е документалната мозайка-омнибус „Окупация 1968“ копродукция на Чехия, България („Агитпроп“), Русия, Полша и Германия, с която ще бъде закрита официалната програма на фестивала; също и предизвикателният „Да обичаш Пабло“ (Испания-България) на сценариста-режисьор Фернандо Леон де Араноа, копродуциран от Ню Бояна Филм Студиос и B2Y Productions. Ще бъдат представени още „Не ме докосвай“ (Румъния-Германия-Чехия-България-Франция), режисьор Адина Пинтилие, като филмът ще участва в Балканския конкурс на фестивала след премиерата му на Берлинале 2018; „Синът на София“, режисиран от Елина Псику – също филм в Балканския конкурс, след като спечели наградата за най-добър чуждестранен филм в Трайбека 2017 (копродукция на Гърция, България („Чучков брадърс“) и Франция); „Уестърн“ на Валеска Гризебах – копродукция между Германия и България („Чучков брадърс“), която беше сред трите филма, номинирани за Наградата LUX на Европейския парламент; както и анимацията „Произведено в Брахицера“ на режисьора Николай Тодоров.

Сред специалните събития на фестивала попадат и прожекциите на първия български дигитално възстановен филм – „Парчета любов“ на режисьора Иван Черкелов, с което ще бъден старт на пролетния семестър на „Европеско кино за учащи“. Със специална прожекция ще отбележим и една знаменателна годишнина – 10 години от премиерата на мащабната копродукция „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (България-Германия-Унгария-Словения-Сърбия) на режисьора Стефан Командарев, единственият български филм, избран сред деветте претенденти за номинация за чуждоезичен Оскар на Американската филмова академия. В специалната програма с български филми, посветени на 1968 година, са включени прожекции на „Бялата стая“ на Методи Андонов, „Спомен за страха“ на Иван Павлов, и „Агресията“ на Анна Петкова.

Няма да пропуснем напомнянето, че през 2018 година темата на София Филм Фест, преплетена творчески във визията на фестивала, е свързана с избора на София за Европейска столица на спорта. Тази титла има за цел да популяризира активния начин на живот, като е поставен акцент върху масовия спорт и върху значението на спорта като приоритет в живота на хората. Този специален фокус присъства и във филмовата програма на фестивала чрез селекция от филми и събития на спортна тематика, а сред тях откриваме две емблематични български заглавия – „Стоичков“, посветен на най-популярния българин в света и режисиран от Борислав Колев, както и „Манчестър Юнайтед от Свищов“ на Стефан Вълдобрев.

На 22-рият София Филм Фест ще бъдат представени 46 български пълнометражни игрални и документални филма!

Българското пълнометражно кино на фестивала се представя в партньорство с ИА „Национален филмов център“ и с подкрепата на Обединена българска банка.

08th Feb2018

СФФ 22: Акценти, част 3

by Черно и Бяло

Вим Вендерс идва на 22-рия София Филм Фест с най-новия си филм „ПОТАПЯНЕ”

Вим Вендерс се завръща в София почти 10 години след представянето на филма си „Снимки в Палермо“ пред българската публика. Президентът на Европейската филмова академия и световен майстор на киното избра столицата на Обединена Европа през първата половина на 2018 София, за да представи амбициозния си проект „Потапяне“, филмът, който откри 65-тия филмов фестивал в Сан Себастиан.

 

„ПОТАПЯНЕ” („Submergence”) е любовна история, която отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Фландърс и Джеймс Мор – в ролите са Алисия Викандер и Джеймс Макавой.

 

„Тематично по-умерен от големите кинотворби на Вендерс, „Потапяне” е просто филм за любовта, за смисъла на живота, увеличаващия се недостиг на природни ресурси и конфикта между Запада и радикалния ислямски тероризъм”, пише в ревюто си The Hollywood Reporter.

 

В стая без прозорци на африканското крайбрежие, англичанинът Джеймс Мор е пленник на джихадисти. Представяйки се за експерт по състоянието на водните запаси, той отразява активността на Ал-Кайда в околността. След залавянето му е инсценирана екзекуция и Джеймс е отведен в Сомалия. На хиляди километри от там, в морето край Гренландия, Даниел Фландърс се подготвя за потапяне в морските дълбини. Тя е биоматематик, с френско-австралийски произход, обсебена от живота в най-големите морски дълбини. Киноразказът връща зрителя във времето до предишната Коледа, когато двамата герои се срещат случайно във френски хотел на атлантическото крайбрежие и се влюбват един в друг…

 

Филмът на Вендерс е създаден по едноименния роман на Дж. М. Леджърд, а сценарист е Ерин Дигнъм (сценарист и на последния режисьорски филм на Шон Пен „The Last Face”). Сред останалите актьори с ключови роли в „Потапяне” са Шарлот Рамплинг, Александър Сидиг и Одри Кутури.

 

Още шест от най-важните заглавия във филмографията на Вим Вендерс ще могат да видят киноманите през март и това ще бъде специалният подарък, който им поднасят Обединена българска банка и партньорът ни Гьоте-институт.

 

Първият от тях е възстановената дигитална версия на отличения със „Златна палма” в Кан „Париж, щата Тексас” („Paris, Texas”, 1984).  В главните роли блестят напусналия ни наскоро Хари Дийн Стентън и Настася Кински, а автор на забележителната музика е Рай Кудър. СФФ ще бъде първият фестивал в света след Берлин, на който ще се покаже и дигитално възстановената версия на „Криле на желанието”, с оригиналното заглавие „Небето над Берлин” („Der Himmel über Berlin”). Филмът предлага на зрителя полет над Берлин между вълшебството и реалността и носи на Вендерс наградата за най-добър режисьор на фестивала в Кан през 1987, както и още много световни награди. Той става повод за издаването на първата книга с фотографии на големия майстор на визуалните изкуства – „Written in the West”.

 

Троен 3D Вендерс-акцент включва поетичното есе, посветено на Пина Бауш „Пина” (с номинация за документален „Оскар”), изключителният документален филм, посветен на архитектурата, „Катедрали на културата”, и игралният  психологически разказ „Всичко ще бъде наред”.

 

„Сигурен съм, че когато подобни технологии се включат при засилването на символи в интимната драма, филмите ще придобият друго измерение, ще докоснат публиката по различен начин, като я приближат съвсем реално до персонажите.” Така Вендерс коментира триизмерния си игрален филм „Всичко ще бъде наред“, създаден по сценарий на Бьорн Олаф Йоханесен, с Джеймс Франко и Шарлот Генсбур („Нимфоманка”, „Меланхолия”, „Антихрист” на Ларс фон Триер) в главните роли.

 

Уникалната творба „Солта на земята” – завладяващ филм-портрет на един от най-талантливите фотографи на всички времена, бразилеца Себастиао Салгадо,  също е част от филмите с подписа на Вендерс, които ще видим на СФФ през МАРТ.

06th Feb2018

Луиджина Педди: Културата е на всички…

by Черно и Бяло

Мая Тодорова на среща с директора на Италианския културен институт в София Лиуджиана Педди

Вашата кариера започва и минава през далечни дестинации, различни култури,  обичаи и нрави. На какво Ви научи този опит?

Каквато и дейност да развиваш, в каквито и позиции да си, трябва да опознаеш манталитета на хората, техния начин на мислене и живот, за да се доближиш до философията на един народ. В Китай бях преди 20 години, в епохата на комунистическия режим на Мао. По време на моята мисия открих италианско училище и курс за следдипломна квалификация. Китайците са много трудолюбиви и организирани хора с много достойнство и гордост за своите традиции, история и култура. Не случайно след падането на Мао тази необятна страна наложи бързо своето присъствие в света и днес е втората икономическа сила.

Бразилия е млада страна с вековни корени. Там срещнах много ентусиазъм, въодушевление и по-малко действие. Това се наблюдава в социалните и в личните отношения, както и в контактите с институциите. Бързо се ентусиазират и бързо забравят.Жената с малки изключения е в неравностойно положение и има второстепенна роля в обществото. По мое време, правителството на Бразилия издаде специални закони за закрила на жената с деца, за да задължи бащите да имат повече отговорност към децата си.

България и Италия имат вековни културни връзки. Многобройни са културните знаци и българското присъствие в Италия през вековете  до наши дни.

Да, още на летището Фиумичино ще ви посрещине статуята на Леонардо да Винчи на българина Асен Пейков. Във Ватиканската библиотека се съхраняват ръкописи с българската история, обект на ваши и наши учени.Даже първата старопечатна книга на   на български език е издадена във Венеция през 16- ти век.

Много са примерите за присъствие и в едната и в другата страни. Те говорят за традициите и взаимстванията между двата народа.

С задълбочаването на междукултурното опознаване и новия почин към културното сътрудничество, каква е политиката на Института днес?

Докато в миналото, целта на института беше да пропагандира и представя отделни аспекти на италианската култура, днес търсим приобщаването, общите аспекти които ни обединяват и участие на ответната страна. Така взаимно се учим и опознаваме. Културата е на всички. В тази насока са и множеството проекти на института.

В днешния сложен и разединен свят трябва да променим възгледите си, но да  не забравяме и миналото си. Това е и призива на Вашия министър-председател Джентилони по време на празника на националното знаме: „Да изкараме нашата памет от чекмеджетата и да инвестираме в нашата идентичност“.

Празникът на „трибагреника“ е свързан с италианското Възраждане. Италия е преминала през много войни и е дала много жертви, за да достигне до своето Обединение. Това е наистина призив най-вече към младото поколение да познава историята, да обича  Отечество си и да пази своята идентичност в рамките на голямото политическо семейство (ЕС). В тази връзка подготвяме изложба съвместно с българската Академия за изящни изкуства и Академията Брера от Милано, посветена на „националната идентичност“, изведена от символите на националните знамена.

Кои са по-значимите прояви на Института по време на българското Европредседателство?

През месец март ще открием изложба на илюстровани картички, които проследяват  прехода на обществото през миналия век от земеделие през индустриализация, постиндустриализация до глобализация от гледна точка на хората.

Друга изложба, която подготвяме през месец май в Националната художествена галерия ще покаже връзките между институция и гражданство.Тя е посветена на Бернини и неговата школа. Джан Лоренцо Бернини е един от най-ярките представители на италианския барок през 17-ти век. Архитект, инженер, художник,скулптор, той работи по поръчки на Папската държава. Освен интериорите на църквите, той изгражда прекрасни скулптори и фонтани като оформя градските площади (публичните пространства). Неговите творби са не само образци на бароковата изящност и елегантност, но символизират желанието за диалог на Папската държава-институция със своите поданици-народа. По време на изложбата,ще се проведат срещи посветени на модата, традициите, на меценатството което съществува и днес. Ще погледнем настоящето през лупата на миналото.

В Италия много от възловите министерства се оглавяват от нежния пол, каква е Вашата преценка за бьлгарските жени?

Много образовани и ценени.Те присъстват във всички сфери на обществения и политически живот, в частния бизнес. Добри майки и домакини. Имат чуство за хумор и ирония, може би така преодоляват трудностите на ежедневието.

Как се чувствате като жена в България?

Идвайки от Латинска Америка в началото намерих Вашата страна студена, а хората недружелюбни. Първите ми срещи бяха трудни, по- скоро скептични. В последствие разбрах, че това вероятно е въпрос на предпазливост. Стопен леда и преодолени бариерите, открих един гостоприемен народ, страна с много възможности и бързо развитие. Моите синове, които са вече големи и работят в Италия не скриват възторзите си от София, от зеленината на града от, множеството театри, концерти, от богатия културен живот. Впечатление им направиха и многото книжарници – големи и малки, които са не само магазини за продажба, а места за срещи, за представяния, за размяна на мнения. В Италия нашите книжарници са като супермаркети. Пристрастихме се и към българската кухня с хубавата скара, пълнените чушки със сирене, салатите. Вече имаме и роднинска връзка с България. Мой братовчед взе булка от Добрич. Вдигнахме сватба, спазвайки традициите на този край.

Визитка
Луиджина Педди завършва литература и чужди езици в университета „ La Sapienza“ в Рим. Защитава магистърска степен по мениджмънт на културата във Венеция. Одобрена от италианското Външно министерство е изпратена да представя страната по културните въпроси в Шанхай (Китай). По време на мисията си в Китай открива италианско училище „Джани Родари“, както и курс за следдипломна квалификация в Международния Университет в Шанхай. От 2004–2009 г. тя е директор на Италианския културен институт в Сао Паоло (Бразилия). В последствие поема ръководството на културния Институт в Каракас (Венецуела). От 2015 г. е директор на Италианския културен институт в София.

Разговора води Мая Тодорова

05th Feb2018

СФФ 22: Акценти, част 2

by Черно и Бяло

Номинираният за Оскар и носител на „Златен лъв“ Милчо Манчевски ще представи най-новия си филм „Бикини Муун“  на XXII София Филм Фест

Един от най-успешните режисьори на Балканите, носител на „Златен лъв“ от Венеция и номинация за чуждоезичен Оскар за „Преди дъждаМилчо Манчевски се завръща в София с най-новия си американски независим филм „Бикини Муун“.

 

Движейки се на ръба между реалното и въображаемото, между онова, което се случва в действителност и това, което ни се иска да бъде, петата кинотворба на известния македонски режисьор, живеещ от години в Ню Йорк, поставя сериозни теми, свързани с човешките ценности, етика и морал. Тази „модерна градска приказка“ използва изразните средства на документалистиката и поставя важния въпрос за начина, по който виждаме света чрез медиите и до колко истински, реалистично и с разбиране към хората е представен той.

 

През погледа на режисьора на документални филми Тревър и неговата приятелка Кейт, Милчо Манчевски разказва интригуващата история на Бикини Муун – жена с жив поглед, широка усмивка, смела, впечатляваща, но с видими ментални проблеми. Тя живее на улицата и по думите й се опитва да върне дъщеря си, настанена в дом за грижи към социално слаби хора. Двамата документалисти откриват Бикини в център за бедомници в Ню Йорк и искат да я върнат към нормалния живот. Докато й търсят жилище, двамата осъзнават колко сериозно и отчайващо е в действителност положението на Бикини. В крайна сметка Кейт и Тревър канят Бикини да живее заедно с тях в дома им, но са изкушени да използват историята й, за да пожънат успех в киното.

 

Милчо Манчевски е роден през 1959 г. в Скопие. Утвърждава се като фотограф и автор на експериментални филми, както и на награждавани музикални клипове за световни имена в музиката. След номинацията за „Оскар“ и „Златен лъв“ във Венеция през 1994 година, неговата творба „Преди дъжда“ е обявен за един от „най-добрите 1000 филма на всички времена“, като печели и още 30 приза от международни фестивали. След този световен успех Милчо Манчевски се премества да живее в Ню Йорк и става преподавател по режисура във Факултета за изкуства, кино и телевизия към Нюйоркския университет. Публиката на София Филм Фест познава и другите му три филма „Прах“ (2001), „Сенки“ (2007) и „Майки“ (2010), като последните два са копродукции с българско участие.

 

 

02nd Feb2018

СФФ 22: Акценти – френско и американско кино

by Черно и Бяло

„Лошото момче“ на френското кино, както обичат да наричат режисьора Фрнасоа Озон, ще зарадва българската публика с нов филм – еротичния психотрилър „Другият любовник“, представен на фестивала в Кан 2017

 

Всички почитатели на един от най-работливите режисьори във френското кино (снимал 18 филма през последните 20 години, между които хитове като „5х2“,  „Басейнът“, „Време за раздяла“, „Осем жени“, „Трофейна съпруга“, „На 17“, „Франц“) и верен на специфичния естетически стил, наложил се във филмите му, вече тръпнат в очакване на широко коментираната киноеротика, която Франсоа Озон предлага в „Другият любовник“.

Филмът събира на екран актьорите Марин Вакт и Жереми Рение, с които Озон работи в „Млади и красиви“ и „Трофейна съпруга“. В актьорския екип на филма са още и Жаклин Бисе, Доминик Реймон, Мириам Бойе.

Историята, определена от ценители като жанрова смес между трилър и драма, разказва за младата, чувстителна жена на име Клои (Марин Вакт), която се влюбва в психоаналитика си Пол (Жереми Рение). След няколко седмици двамата заживяват заедно. Но в един миг тя започва да подозира, че влюбена в близнаци, а режисьорът дава шанс и на зрителите за подобно впечатление. Дали всъщност това усещане за две различни личности, с които пациентката споделя живота и чувствата си, не води до разкриване на две страни на една и съща личност – един психотерапевт не може да няма тайни, скрити в миналото си…

Представен в състезателната програма на фестивала в Кан през 2017 година, новата кинопровокация на Озон вече получи доста противоречиви отзиви, между които и ласкаещи сравнения с шедьоври на режисьори като Дейвид Кроненбърг, Брайън Де Палма и Пол Верховен. „Другият любовник“ ще оправдае очакванията за вълнуващ психотрилър, с подписа на майсторски режисьор. Това ще се случи през март, когато – както всяка година – най-важните филми пристигат в София, нашия „творчески град на киното“!

Култовият американски режисьор Ейбъл Ферара* – специален гост на XXII София Филм Фест

Неподражаемият режисьор, създал класиките „Лошият лейтенант“ и „Кралят на Ню Йорк“, ще получи Наградата на София на Столичната община за цялостен принос към изкуството на киното и ще води два майсторски класа в рамките на фестивала

Визитата на Ейбъл Ферара е подаръкът на JAMESON Irish Whiskey по случай 15-годишнината на партньорството със СФФ и се реализира с подкрепата на Посолството на САЩ

 „Ейбъл въплъщава това, за което говореше Пазолини за киното… Начинът, по който се финансират и продават повечето филми, на практика изключва личностите, изпълнени с живот, със свобода, с неконвенционални възгледи. Хората, които държат лостовете, вече не искат да работят с прекалено силни, прекалено непредвидими личности, които затова изчезват от киното.  Така че, когато имате човек като Ейбъл, го цените. (…) Да срещнеш режисьор, който споделя твоите най-важни интереси, да намериш общ език с него и да изградите взаимно доверие, е мечта за един актьор. Когато имаш това, мислиш само за филми. Някои са добри, други по-малко, но винаги можеш да се погледнеш в огледалото, защото знаеш откъде идват тези филми.“

Така обяснява дългогодишното си сътрудничество с Ейбъл Ферара известният американски актьор Уилям Дефо, който участва в голяма част от филмите на режисьора („New Rose Hotel“ от 1998, „Go Go Tales“ от 2007, „4 h 44, Last Day on Earth“ от 2011, „Pasolini“ от 2014).

Ферара е прочут с провокативните, често противоречиви сюжети и нео-ноар образи във филмите си. Роден е през 1951 година в Бронкс, Ню Йорк, в семейство на емигранти от Ирландия и Италия. Започва да режисира още като студент любителски филми на супер 8. В средата на 70-те години среща писателя Никълъс Сент-Джон, който става неизменен съавтор на повечето сценарии на филмите му, включително игралния дебют на Ферара „Driller Killer“, и впоследствие „Ms.45“. Добрите рецензии в пресата, особено след втората пълнометражна творба, водят след себе си по-големи бюджети и съответно работа с големи имена в киното. Но Ферара не допуска естетически компромиси и бързо си спечелва име на един от най-суровите портретисти на подземния живот в Ню Йорк. В това отношение той може да бъде сравняван само с Мартин Скорсезе. Макар да е ангажиран от големи филмови студия за различни проекти, той продължава да предпочита безапелационната свобода на независимото кино и работата с познати актьори, които – подобно на него самия – не се страхуват да предизвикват и специалистите на тема кино, и публиката. Сред „хамелеоните“ пред камерата, с които работи най-често, са Кристофър Уокън, Уилям Дефо, Харви Кайтел, Матю Модайн, Форест Уитакър, Денис Хопър, Джанкарло Еспозито и др.

Ейбъл Ферара ще получи Наградата на София на гала вечер в кино „Люмиер“ непосредствено преди прожекцията на шедьовъра му „Кралят на Ню Йорк“ („King of New York“, 1990), едно от най-значимите изследвания на темата за насилието в американското кино. Главната роля на наркобос във филма изпълнява неустоимият Кристофър Уокън, на когото партнират младите Уесли Снайпс, Лорънс Фишбърн, Дейвид Карузо, Стив Бушеми. Впечатляваща тук е моралната двусмисленост в характера на героя на Уокън – Франк Уайт, който след като е освободен от затвора и вижда квартала си по-мрачен от всякога, решава да извърши нещо добро…

Програмата на Ейбъл Ферара ще включи още няколко филма, реализирани през различни периоди от творчеството му, надхвърлящо над 40 заглавия. Кои са те ще научите от следващите ни прес-съобщения.

 

*Бел.ред.: За мнозина досега този режисьор-колос е известен като Абел Ферара!

Мариана Енева

26th Jan2018

СФФ 22: Март е времето за кино в София

by Черно и Бяло

2018 започна ударно! Само преди няколко дни споделихме двойната радост за присъствие на българското кино в основната програма на Берлинале с филмите „Áга“ на Милко Лазаров (закриваща прожекция на официалната програма извън конкурса) и „Не ме докосвай“ на Адина Пинтилие, с български копродуцент Мартичка Божилова.

И ето че дойде време световното кино и неговите автори да преместят фокуса си към столицата на България, която през първата половина на 2018 е и столица на обединена Европа.

Международният филмов фестивал София филм фест (Sofia International Film Festival), извоювал с годините признанието на световната кинообщност, акредитиран от FIAPF и включен в класацията на сп. „Variety” сред 50-те топ-фестивала за киноиндустрията, ще се срещне за 22-ра поредна година с вярната си публика и многобройните международни гости – в София през март ще бъдат представени най-актуалните творби от световното и българското кино.

През 2018 година темата на София филм фест, преплетена творчески във визията на фестивала, е свързана с избора на София за Европейска столица на спорта. Тази титла има за цел да популяризира активния начин на живот, развитието на спортни политики и инфраструктура с добри съоръжения, програми и активности. Акцентът е върху масовия спорт и върху значението на спорта като приоритет в живота на хората. Този специален фокус ще присъства и във филмовата програма на фестивала чрез селекция от филми и събития на спортна тематика.

Официалното откриване на XXII София филм фест е на 7 март. Церемонията по награждаването ще се състои на 16 март. Програмата на фестивала, заедно с традиционните издания в Бургас, Пловдив и Варна, ще продължи до 29 март. Специална програма в Дома на киното, свързана с ретроспективи и други събития, ще „подгрее” фестивала от 1 март.

Ще бъдат представени повече от 150 пълнометражни игрални и документални заглавия, както и над 20 късометражни филма.

През 2018 година селекционната комисия е в състав Ирмена Чичикова – актриса, Катя Тричкова – продуцент, Юлиан Атанасов – оператор, Димитър Дринов – кинокритик, Веселин Бойдев – режисьор, носител на наградата JAMESON за 2017 година. Те ще определят 12-те финалисти от кандидатствалите филми. Наградата JAMESON  е на стойност 6 000 евро, осигурена за поредна година от Jameson Irish Whiskey и ще бъде връчена на режисьора на филма-победител, който ще бъде определен от Международното жури на фестивала.

Представяме на вашето внимание някои от акцентите на СФФ 2018:

XXII София Филм Фест се открива на 7 март в Зала 1 на НДК с официалната премиера на най-новия игрален филм на Милко Лазаров – „Áга”. Представен като проект с работно заглавие „Нанук“ на София Мийтингс през 2014 година, където получи наградите на Mediterranean Film Institute и Synchro Film, Video & Audio, Vienna, отличен в Кан като проект с престижната награда „Кшищоф Кешловски“ на ScriptEast, „Áга“ ще закрие основната конкурсна програма на Берлинале 2018!  Филмът е копродукция на България, Германия и Франция с главен продуцент Веселка Кирякова („Ред карпет“), която работи с Милко Лазаров от успешния му дебют „Отчуждение“, отличен с две награди от най-стария кинофестивал в света – Венеция.

За 16-и път международно жури ще определи фаворита за Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община.

Сред конкурсните филми са:

  • 3/4(2017) – България-Германия, режисьор Илиян Метев
  • „Адам“ („Adam”, 2018) – Германия-Исландия-САЩ-Мексико, режисьор Мария Солрум
  • „Гълъбът(„The Pigeon / Güvercin”, 2018) – Турция, режисьор Бану Шиваци
  • „Наме(„Namme“ / „Namme”, 2017) – Грузия, режисьор Заза Халваши
  • „Радиограмофон(„Radiogram”, 2017) – България-Полша, режисьор Рузие Хасанова
  • „Тиха нощ(„Silent Night / Cicha noc”, 2017) – Полша, режисьор Пьотр Домалевски

Световно признатата унгарска режисьорка Илдико Енеди ще бъде президент на Международното жури, което ще определи носителя на Голямата награда „София – град на киното”. Последният ѝ филм „За тялото и душата” („Testről és lélekről” / „On Body and Soul”) покори Берлинале и беше удостоен със „Златна мечка” в началото на 2017, а от дни е сред номинациите за чуждоезичен Оскар! Илдико Енеди ще получи наградата „ФИПРЕССИ Платиниум 90” – специално отличие, което беше връчено и на големите режисьори Бела Тар и Горан Паскалевич в рамките на последните две издания на София Филм Фест. Генералният секретар на ФИПРЕССИ Клаус Едер ще модерира публичен разговор с Илдико Енеди.

Един от гвоздеите на фестивала е несъмнено филма „Квадратът” на Рубен Йостлунд („Златна палма” – Кан ’17, с номинация за чуждоезичен „Оскар”, шест награди на Европейската филмова академия, включително за най-добър филм и режисьор). Филмът е включен в традиционната рубрика „Големите награди“.

В „Киното днес – големите майстори” ще предложим на публиката най-новите филми на утвърдени имена от световното кино. В програмата присъстват заглавия като „БЕЗ МИЛОСТ” (In The Fade) на Фатих Акин (със „Златен Глобус“ за чуждоезичен филм, награда за най-добра актриса за Даян Крюгер в Кан ’17); „НЕЛЮБОВ” (Нелюбовь) на руския майстор Андрей Звягинцев (с награди от Кан, Лондон и Европейската филмова академия, с номинация за чуждоезичен „Оскар“); „ПРОЕКТЪТ „ФЛОРИДА” (The Florida Project) – най-новият филм на Шон Бейкър (представен в Петнайсетдневката на режисьорите в Кан ’17, с номинация за Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля на Уилям Дефо); „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: Моят Годар” (Redoubtable) на Мишел Азанависиус (с премиера в Кан ’17), „МАНИФЕСТ” (Manifesto) на Юлиян Роузефелд, с участието на многоликата Кейт Бланшет, „ЛУНАТА НА ЮПИТЕР” (Jupiter’s Moon) на Корнел Мундруцо (с номинация за „Златна палма“ в Кан ’17), „ФОКСТРОТ“ (Foxtrot) на Самуел Маоз (с голямата награда на журито „Сребърен лъв“ и още два приза от Венеция 2017, с осем награди на Израелската филмова академия) – всички те ще се срещнат с публиката у нас след като привлякоха вниманието на зрители и киноспециалисти на десетки престижни фестивали в целия свят.

По традиция в рубриката „Ново българското кино” ще бъдат представени игралните филми, завършени след март 2017, и избрани документални премиери. Очаквайте рекордно количество български игрални филми на фестивала, някои от които премиерни!

Балканският конкурс ще включва топ-заглавия от региона в партньорство с „Домейн Бойар”, с които за седма година ще представим и традиционната кино-гурме програма.

Основен партньор на София Филм Фест и София Мийтингс е Филмово студио „Ню Бояна” – едно от водещите киностудия в Европа. Те осигуряват сериозна подкрепа за пазара на копродукции София Мийтингс, като връчват за трета поредна година Голямата награда „Дани Лернер” – Grand Prix за проект от основните секции на бизнес платформата. През 2018 година за първи път наградите ще бъдат две, като едната със сигурност ще бъде връчена на български проект; всяка от тях е на стойност 50 000 евро в услуги във Филмово студио „Ню Бояна” и чек на стойност 5 000 евро.

„Ню Бояна”, заедно с B2Y Productions, са копродуценти на фестивалните трейлъри, които за поредна година се създават в креативното партньорство с DDB. Шестима млади български режисьори приеха предизвикателството да заснемат своя поглед към спортната фестивална тематика през характерни особености на почерка на световноизвестен режисьор. Това са Драгомир Шолев, Иван Москов, Неда Морфова, Кеворк Асланян, Васил Петраков и Петко Спасов.

На XXII София Филм Фест се очакват над 250 чуждестранни гости. Голяма част от тях ще дойдат специално за 15-ото издание на София Мийтингс, което по традиция ще събере европейския елит във филмовата индустрия. Проектите за първи, втори и трети игрални филми ще бъдат представени пред професионална публика – филмови фондове и институции, продуценти, дистрибутори, разпространители, журналисти. Родните и регионалните филми ще бъдат прожектирани пред фестивални селекционери и сейлс компании. Партньори на София Мийтингс са: Ню Бояна Филм Студио, B2Y Productions, Producers Network, Cannes Market, Crossroads, Mediterranean Coproduction Market, Mediterranean Film Institute, Moscow Business Square, EAVE, Hungarian Filmlab, Focusfox Studio (Унгария), Synchro Film, Video & Audio (Австрия), Yapimlab (Турция), Medienboard Berlin-Brandenburg, MDM, FilmFestival Cottbus, Connecting Cottbus, Фондация Роберт Бош, Europa Distribution, Europa Cinemas.

За поредна година фестивалните прожекции са предвидени в НДК-Зала 1, Кино Люмиер, Дома на киното, кино Одеон, Euro Cinema, културен център „G8”, Зала „Славейков“ на Френския културен институт, Културен център на Софийския университет „Св.Климент Охридски”, кино „Влайкова”, CINEMA CITY Mall of Sofiа, CINE GRAND City Center Sofia, ARENA Deluxe Bulgaria Mall.

Най-новата творба на Андрей Звягинцев „Нелюбов“ на XXII София филм фест!

С награди от Кан, Лондон и Европейската филмова академия, с номинация за „Златен глобус” за чуждоезичен филм и сред деветте филма преди обявяване на номинациите
за чуждоезичен „Оскар”, „НЕЛЮБОВ” ще се срещне през март с българските киномани.

Андрей Звягинцев e творец, в чиято филмография не присъстват компромиси. С премиера на негов филм би се гордял всеки от най-важните кинофоруми в света, но тази привилегия до момента са имали най-старият и най-авторитетният – Венеция (премиера на дебютния му филм „Завръщане”) и Кан (четирите му последващи творби).

„Нелюбов” („Нелюбовь/Loveless”) беше представен в конкурсната програма на Кан 2017 и в едно от хвалебствените ревюта по адрес на филма се открива следната характеристика:
тежък филм с гаргантюанско влияние и ефект, смел и ужасяващ коментар върху същността на цяла една нация”.

„Нелюбов” разказва за жестокия развод на Женя и Борис, белязан с коравосърдечни обиди, усещане за безизходица и взаимни обвинения. Всеки от тях има свой нов живот и са нетърпеливи да започнат на чисто, дори това да означава да изоставят своя 12-годишен син Альоша. След като става свидетел на един от скандалите на родителите си, Альоша изчезва…

След премиерата в Кан, най-новият филм на Мишел Азанависиус „ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯТ: Моят Годар” ще се срещне с българските киномани

Забележителен портрет на времето и ключова любовна връзка в биографията на легендата на френската „Нова вълна” Жан-Люк Годар

След изключителния фурор, който предизвика Мишел Азанависиус преди шест години с „Артистът” – носител на пет награди „Оскар”, три отличия „Златен Глобус”, седем награди БАФТА, две награди от международния конкурс в Кан и още 130 приза от различни филмови форуми в целия свят, режисьорът отново е отправил поглед към миналото на киното – фокусът в най-новия му филм „Изключителният: Моят Годар” („Redoubtable”) е върху любовната история между Ан Вяземски и легендарния режисьор Жан-Люк Годар. За основа Азанависиус използва автобиографичната книга на актрисата, наследница на руския княжески род Вяземски – „Un An Après”. Ролята на любимата на Годар, с която правят заедно „Китайката”, „Уикенд” и „Sympathy For The Devil”, е поверена на Стейси Мартин, добре позната на публиката от„Нимфоманка” на Ларс фон Триер. В образа на Годар влиза Луи Гарел, когото помним от „Мечтатели” на Бертолучи (и който е син на един от творците на френската „Нова вълна”, Филип Гарел).

Премиера за номинираният за „Златна палма“ филм на Корнел Мундруцо „ЛУНАТА НА ЮПИТЕР“

Наблюдаван с внимание от всички значими световни фестивали, награждаван с предишните си филми „Белият бог“, „Делта“, „Приятни дни“ в Кан, Локарно, Сараево, Котбус и на още десетки филмови форуми, КОРНЕЛ МУНДРУЦО е познат на българската публика, а новият му филм ще им поднесе жанрова изненада

Когато с третия си филм Корнел Мундруцо е номиниран за голямата награда в конкурсната програма „Особен поглед“ на Кан, а със следващия през 2008 година получава наградата на ФИПРЕССИ и е номиниран за „Златна палма“, вече всички специалисти са наясно, че се е появил сериозен глас в унгарското кино, който е наблюдаван и ценен от авторитетите в света на киното. През 2010 и 2014 година следват още два филма – единият с номинация за „Златна палма“, другият – с голямата награда на „Особен поглед“ и със специалната „Palm Dog“ за уникалните кучета-актьори, които пресъздават страхотната история в „Белия бог“. Да не пропускаме и впечатляващия „Приятни дни“, който спечели първата голяма награда за най-добър филм на София Филм Фест през 2003. Миналата година режисьорът представи отново в Кан за първи път „Луната на Юпитер”, навлизайки смело в жанровото кино със свръх-актуална тематика – разглежда бежанската криза през обектива на свръхестественото. А основният въпрос, с който авторът на филма иска да провокира публиката, е „Трябва ли да вярвам в онова, което виждам?

Израелският режисьор Самуел Маоз възхити Венеция с най-новия си филм  „ФОКСТРОТ” и ще бъде част от програмата на СФФ 22

С голямата награда на журито „Сребърен лъв“ и още два приза от Венеция 2017, с осем награди на Израелската филмова академия и сериозни овации от десетки филмови форуми в цял свят, „Фокстрот“ е бе израелското предложение за номинация за чуждоезичен „Оскар“, а първата му среща с българската публика ще бъде във фестивалната програма през март

Когато един автор спечели „Златен лъв“ с дебютния си филм, няма никакво значение кога ще успее да направи своята следваща творба – тя задължително ще е обект на специално внимание от филмовия свят. Осем години след фурора, който предизвика с „Ливан“, израелският режисьор Самуел Маоз представи във Венеция втория си игрален филм „Фокстрот“ и отново покори журито, което му връчи своята Гран при „Сребърен лъв”. Въпреки противоречията на политическа основа, които предизвика историята за семейство, оплакващи своя син, загинал по време на служба в израелските отбранителни сили, филмът бе избран като кандидатура на Израел за тазгодишните награди „Оскар“. Смел и разтъсващ, разказът на Маоз оставя без думи всички престижни издания за кино в света, като повечето от тях му дават възможно най-високите оценки.

Испанско-българската копродукция „Да обичаш Пабло“ със специална гала прожекция

 Да обичаш Пабло“ пресъздава вълнуващата история и бурната любовна афера между прочутия колумбийски наркобарон Пабло Ескобар (в ролята Хавиер Бардем) и амбициозната телевизионна водеща Вирхиния Валехо (в ролята  Пенелопе Крус). Разказът е предаден през погледа на журналистката, по чийто роман „Да обичаш Пабло, да мразиш Ескобар“ е направена тази екранизация. Българската компания B2Y Productions, част от Ню Бояна Филм Студиос, е копродуцент на проекта с оригинално заглавие „Loving Pablo“. Режисьор и сценарист на филма е Фернандо Леон де Араноа.

Самото присъствие на актьорския тандем Бардем-Крус (двойка и в реалния живот) гарантира на публиката среща с качествено европейско кино, а познатото и очаквано синхронно взаимодействие между двете звезди на световното кино със сигурност действа като допълнителна притегателна сила за зрителско внимание.

Създаден в игрално-документален стил, филмовият портрет на Пабло Ескобар разкрива не само най-жестоките черти на характера на този човек, но и детайли от историята на живота му, свързани с благотворителни каузи, като строеж на училища и болници например, като с помощта на подобни „жестове“ печели почитатели.

Постпродукцията на „Да обичаш Пабло“, както и част от снимките са осъществени в България. Една изключително сложна за заснемане сцена е заснета именно у нас – приземяване на истински самолет, като част от каскада във филма. Български киноекипи участваха в снимачния процес у дома и в чужбина. „Да обичаш Пабло“ е пример за прекрасната съвместна работа на български кинопрофесионалисти и техните чуждестранни колеги и е още едно доказателство, че България се превръща в предпочитана световна кинодестинация.

Първите шест филма от Международния конкурс на 22-ия София Филм Фест са ясни: Два от тях са български: „3/4“ на Илиян Метев и „Радиограмофон“ на Рузие Хасанова

Отличен със „Златен леопард“ в Локарно в селекцията „Режисьори на настоящето“, „3/4“ е игралният дебют на Илиян Метев, получил за него и „Златна роза“ за най-добър режисьор. Авторът му е многократно награждаван и адмириран за документалния си филм „Последната линейка на София“ (2012).

РАДИОГРАМОФОН“ (“Radiogram”) на Рузие Хасанова, отличен със „Златна роза“ за дебют на 2017, е филм за музиката, свободата и идентичността.

Полският филм „ТИХА НОЩ“ (“Silent Night”) на Пьотр Домалевски е филм за семейството, традицията и емиграцията като полска съдба.

Действието в „НАМЕ” (“Namme”) на грузинския режисьор Заза Халваши се развива в планините на Аджария, а сюжетът е базиран на история от древната грузинска митолгия.

АДАМ“ (“Adam”) (Германия-Исландия-САЩ-Мексико) на Мария Солрум идва на 22-ия София Филм Фест веднага след участието си на Берлинале, където ще се бори за „Кристална мечка“ за най-добър филм в програмата „Generation 14 plus“.

Още един филм от селекцията „Generation 14 plus“ на Берлинале ще участва в Международния конкурс на 22-ия София Филм Фест – „ГЪЛЪБЪТ“ (“The Pigeon / Güvercin”) на турската режисьорка Бану Шиваци.


Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община, в партньорство с Министерство на културата, Националния филмов център и Националния дворец на културата, с подкрепата на програмата Творческа Европа (Creative Europe) на Европейския съюз, национални и чуждестранни културни институти, спонсори, партньори и приятели.

Мариана Енева

19th Jan2018

Чаровникът от „Компарсита“ си отиде… Сбогом, скъпи, Чечо!

by Черно и Бяло

Изкуството е вечно, защото е подсъзнателно и действа на егото ти…

С тази стройна осанка, запазена и до днес, искаха да Ви направят офицер, но Вие решихте…

Реших да стана артист, това е случайност, разбира се, както всичко в живота и вече толкова години- 55, се занимавам с това. Родителите ми бяха учители, никога не съм искал да ставам артист – тогава, говорим за онези времена. Моите родители ходеха на театър и аз съм ходил с тях, отдавна; помня неща, които са, както сега се казва, далечна, далечна история. Така се случи и това е положението!

И като избрахте ВИТИЗ, попадате в класа на Н.О. Масалитинов. Какви бяха най-важните уроци от него за професията и живота? Тогава започват да Ви наричат Чечо, тъй като в курса сте били няколко Стефановци.

Естествено, че се помнят нещата, които учителите ти казват. Специално Масалитинов беше гениален артист. Той твърдеше, че всяко нещо може да се изиграе по всякакъв начин, стига да можеш да го докажеш със своята мисъл. Това беше най-важното, което ни втълпяваше, т.е., той позволяваше човек сам да пристъпи към ролята, по свой път и това всъщност е най-големият урок. И още, че “в живота има два края- биологически и творчески”. Ами това е истината и който не иска да се съгласи с нея, в другия живот ще се сети, че фразата е била правилна.

Всъщност от какво зависи пътя на актьора и неговото прекъсване? След повече от 50 години в киното и театъра имате ли още какво да кажете на българския зрител? Продължават ли да Ви импулсират творческото вдъхновение и смелостта?

Зависи изключително много от външни фактори, които се отнасят до това, че птичето на щастието каца само веднъж и трябва да го хванеш, иначе губиш.  Нашата професия е такава, че не всички успяват И е доказано, че тези, които започват своя път, само  15 на сто от тях успяват. Останалите отпадат, предполагам, че това се отнася за музикантите, може би и за други професии, но за актьора е така.

След като си се съгласил, първо  са ти предложили, което също е голям шанс, и след това вече наистина е смелост да се убедиш: за мене е най-важното, че аз мога да го направя тази роля, този образ. А вече от тук всичко е послеслов-  да разгърнеш това, което си решил да направиш. Разбира се, в сътрудничество с всички останали, които те съпътстват; започва от осветителя, от гримьора, от сценичния работник и от тук нататък вече идва операторът и режисьорът- най-важното, защото те са двигателите на творчеството. Не може без тях.

По какви образци се изгражда вкусът на нашия зрител? Днес хората рядко ходят на кино. И театърът не е същият…

За годините много неща биха могли да се разказват, защото животът предлага всякакви възможности и предизвикателства. Но сега, във времето на телевизиите, във времето на Интернет този, който се интересува и да не се интересува, може да седне пред телевизора и пред  Интернет и да види образци. Дълбоко съм убеден от всички разговори, които имам в съвремието сега, тези години, че хората естествено не са си загубили вкуса и усещането за хубавото. Когато е хубаво е привлекателно и е умно, те му обръщат внимание и го запомнят.

Дали се различават днешното кино и театър от тези, по мое време. Не бих могъл да кажа, че се различават. Смисълът е един и същи. Направи така, че да те разберат. И най-вече: театърът, киното и телевизията имат своята мисия. Който влезе в тази мисия знае, че той пропагандира/ грубо казано/, а иначе се казва послание за добро- във всякакъв смисъл. Тогава работата е лесна. Едно и също е, само че техническите възможности са различни. Хората са едни и същи, не случайно има драматургии от 400-500 хиляди години, от които продължава да се вълнува човек. Темелите на съвременният театър са семейството и любовта; и основната му публика са зрителите  до 25  години и след 50-сет. Човекът като психика не се е променил, той се е променил само в изявите си, в наглостта или в примирението, или в някакви други такива качества.

Какво не могат да постигнат днешните млади и защо? Известният режисьор Кръстьо Мирски казва: „Няма да ходя да ги гледам. Те само си преобличат костюмите.”

Това, разбира се, е парадоксален израз на един голям творец, но  само подсказва липсата на енергия при изграждане на ролята или на представлението. Но, че този принцип важи и сега, важи. Не може без подобни случки, иначе няма как да се отдели голямото от малкото; бялото от черното. Това е въпрос на контраст.

Може би на младите им липсва желанието да се усъвършенстват и да направят ролите, които искат, съвършено, перфектно. Това е стремлението, което ни липсва и на възрастните, и на младите. Защото и възрастните се заразяват от младите, те пък от възрастните. Стига да искаш да го постигнеш това съвършенство- ето най-важното!

В този ред на мисли къса ли се връзката с младите, има ли у тях интерес към предното поколение. Какво още не им достига, различава ли се техният професионализъм от този на опитните възрастни актьори? Обстоятелството с говора…

Аз съм съгласен, че  говорът е основният проблем. Много често не се разбира какво говорят от малкия и големия екран. Защото това вече е въпрос на технология и зависи изключително от учителите, с които е  започнал. Аз не бих могъл да визирам определен артист, но смятам, че 99 на сто е така. Но пак стигаме до желанието да бъдеш съвършен.А това може и сам да си го научи човек. Аз съм имал голямото щастие, че много дълги години съм работил в състави, в които е имало много възрастни хора и много млади хора. Отново ще повторя, че било е щастие, когато съм бил млад, не сме имали конфликти с възрастните. А след това във времето, когато съм работил в театър “София” и МГТ “Зад канала” там такива неща не са се чувствали въобще. Напротив- младите са се старали да бъдат като нас, така си мисля.

Много рядко се канят възрастните актьори във филмите…

Който е чел пиеси, който е чел сценарии, който е гледал филми и представления, много добре си дава сметка, че на 100 пиеси, на сто сценария има  по един възрастен. А живи има 90, да речем. Е, на тебе ли ще ти се случи… Нека си припомним казаното в началото- за щастието и късмета  птиченцето да кацне веднъж на рамото ти. Не винаги се случва на тебе да ти се падне. Не приемам формулата, че нас ни забравиха. Никой не те е забравил, просто няма работа за тебе! И който не се съгласи с това вътрешно, за да не страда, просто е забравил смисъла на професията.

Естествено идва питането за последната театрална реформа, която влезе в сила в началото на 2010. Съществуват ли абсурди, има ли изисквания за качеството на продукцията, за художествената страна? А бройките билети…

Понеже живеем в нашата прекрасна България, без абсурди не може.

Просто за нас това е едно ежедневие. И който днес, не се е съгласи с факта, че живее в абсурд, би трябвало да се поправи  и да се справи с абсурдните положения. По отношение на реформата: който познава историята на българския театър, знае че той е в непрекъснати реформи. Не е спряло никога, никога! Всеки, който дойде на власт и решава нещо да промени, вижда реформа. А под реформа в България се разбира съкращения! Но театърът е много жилаво създание и въпреки всичко, е успял да оцелее по някакъв начин и продължава да работи. В нашия случай, говоря за последните две- три години; прави се същото, което се е правило последните 30-40 години, в които аз съм бил свидетел на тези промени. Не се отчита, че всяко място, всеки град е различен, различна е публиката, различен е манталитетът, различно е желанието да види еди-какво си. Да види един кръг от проблеми, които него го интересуват. И колкото и да е странно, независимо че компютрите и Интернет съществуват, въпреки всичко манталитетът на човек се променя изключително трудно. Не е едно и също в Силистра, не е едно и също в Благоевград. Едно харесват там, друго харесват другаде. Не гледайте София.Твърдя, че цялата измет на България се е събрала… И тук не би могло да бъде мерило за българския театър. Българския театър не е само София и животът не е само София!

Вие сте аристократ на духа и с фино чувство за хумор. Дано въпросът не Ви се стори лаически: навярно е сложен процесът при изграждането, създаването на всяка роля; научаването на текста и създаването, вникването в образа едновременно ли става или има първо и второ?

Има много елементи, разбира се. Естествено, първо е текстът, който е написал авторът. Аз уважавам режисьорите, които не изменят авторските текстове. След като сме се съгласили да правим на еди-кой си автор и го смятаме или за гений, или за глупак. Ако е гений, се съгласяваме, ако той е глупак – защо сме се съгласили с него. От тук нататък е много просто за интелигентни хора – момчета и момичета. Почваш с думите, след това виждаш какво е различното от тебе, от твоя характер, от твоята душевност, от твоите емоции, от твоята възможност да изразиш това. И вече е въпрос на моделиране, заедно с останалите, защото актьорът не е сам – нито на сцената, нито в мислите си; защото трябва да мислиш как мене ме възприемат, какво искам да кажа на този, който ме гледа. Ако успееш да победиш да те слушат, а не да шумят, елементарно казано, значи ти си успял. Навремето ядяха семки и си говореха, разбира се, тогава нямаше GSM-ми. Но ние спирахме и казвахме „Ако обичате, престанете с това, ако ли не – ние спираме да играем. Или вие, или ние!“ И те преставаха, защото са платили пари и трябва да стоят докрай.

Много по-трудно е, когато образът, а в повечето случаи не съвпада с твоя характер, не подхожда на твоето амплоа.

Да, има и такива случаи. Тогава пък влиза в сила професията. И как трябва да го преодолееш, има безкрайно много начини- да почнеш да мислиш като другия човек. В определеното време трябва да мислиш и действаш като героя си , а не като тебе.

От какво линее талантът? Прокрадват ли се при Вас съмнения и как ги преодолявате? Все още ли Ви спират хората по улицата, запомнили образите с които наелектризирахте екрана и флуидите струяха от сцената.

Пак се връщам към желанието си да направиш нещо съвършено. Ако се откажеш от най-доброто- става безинтересно. Идва рутината и залинява всичко, когато ти не искаш да бъдеш съвършен. Просто всичко зависи от тебе. Нашата дейност е публична. Не може да излизаш пред хората и да не искаш да им внушиш по най-силния възможен за тебе  начин това, което ти мислиш. А пък най-добрата рецензия в края на краищата е – очите на хората, по тях познаваш вече ти  ли си личността с име, или не си. Ако никой не те поглежда, значи вече „довиждане”. Край. (Там, където правихме интервюто, поне десетина души минаха да го поздравят и заговорят – бел.авт.)

При злополука по време на снимки преди 40 години губите слуха си и зрението Ви отслабва. Рисковете на професията… Сигурно Ви е коствало много.

Стана при „Зарево над Драва” на Зако Хеския. Просто взрив, който… колеги минаха по невнимание в по-предната редица и взривът изгърмя; той не се отнасяше за тях, но те се бяха уплашили. Така приключи всичко. Костваше ми, разбира се, но всичко това се компенсира. Вероятно сега вече на моята възраст, всички тези премеждия личат. Но през годините съм гледал да ги компенсирам по някакъв начин и мисля, че съм успял.

Случиха ли се мирогледни сривове и как преодолявате съмненията. Дълго време бяхте председател на САБ – от 1990 до 2005 г. Допринесохте ли за стабилизирането му?

Дълбоко съм убеден, че не съм се променил.Така си мисля, или така ми се иска да се е случило. Убеден съм, че и сега не съм си загубил навика да се радвам на успеха на другите. Аз съм човек, който не завижда, дълбоко съм убеден в това. Има неща, които не приемам, но никога не съм си позволявал да си помисля, че аз бих направил даден образ по-добре от другия. Именно, това може да те доведе до самоизяждане и до срив.

А колкото до председателството, аз съм преживял 3–4 реформи. Не знам дали съм успял да помогна на Съюза с определени позиции, но Съюзът придоби един авторитет. Той и преди го е имал. Но когато държавата се разтресе, трябваше организацията да застане на страната на артистите, на страната на доброто. И всички решения, които са взимани, когато аз съм бил, са били плод  на упорито обясняване, за да се стигне до съгласие.Ние не сме имали разногласия, това е много важно да се каже и може би е една от малкото организации, които не се разцепиха. Може да са малко, но те са там. Останалите не са и искали да направят друга организация, в това съм сигурен. Всички съюзи са бедни, зависи от стандарта, който ти искаш да имаш. Но колкото до нашия Съюз, никога не е бил издържан от никого и никога не е получавал никакви субсидии. Даже веднага след 1989 година ние се  принудихме, за да съществува организацията, да вземем заем, който успяхме за 2–3 години да върнем. Не искахме да се подлагаме на никакви други унижения.

В този смисъл, Вашето разбиране за твърдението на Харолд Пинтер „В края на човешкия живот се брои единствено достойнството.”

Човекът е прав, за голямо съжаление. Всеки, който не смята, че е така, в другия живот ще се сети, че е било точно така. Само сам можеш да защитиш и пазиш достойнството си, никой друг не може да ти защити достойнството. Сам и това е голям кръст, който трябва да носиш.

Как успяхте да съхраните любовта и семейството? Любовта възторг и страст, копнеж и разочарование, горест и надежда ли е или временна еуфория, опиянение…

Любовта на тази възраст я разбирам като философско поведение, а не в подразделения. Според мене това е истината, една извисена духовност… Семейството е най-важното, човек там има своята опора. Слава Богу, аз съм имал тази опора.

Появихте се, макар и за кратко, в един от гледаните нови сериали – „Под прикритие”(може и да не го цитираш, махни заглавието, ако е нужно), в ролята на ген. Пенев и веднага започнаха да Ви наричат „българския Дон Корлеоне”. Според Вас, очакват ли Ви нови кинохоризонти?

О, не бих могъл да кажа какво предстои от тук нататък. Това, че започнаха да се правят сериали, е много добро дело. И като  подемат една конкуренция, ще излезе истината. Това ще го каже и публиката. Сега го наричат рейтинг и прочее и прочее. Дали съществува влиянието на това, което е направено. Още повече, че с навлизането на телевизията масово в целия свят, това е основното място, в което се прави кино. За голямо съжаление, и в България е така.

И нека завършим с любопитна случка – даден филм е вече готов и следва разпространението му. Тогава нямаше никакви трудности в тази посока.

Да, тук вече думата има публиката. Навремето след премиерата се ходеше и в няколко града из страната. Екипът на филма „Компарсита” (една от любимите роли на актьора – бел.авт.) се справи много добре с предвиденото и засне точно 2800 метра. Как се вместихме – и като сценарий, режисура и актьорско присъствие, явно сме били много дисциплинирани и сме показали своето майсторство. Колегите бяха пълни с енергия и желание- сценаристът Тодор Монов, режисьорът Никола Петков, операторът бай Димо Коларов. Дори монтажистката се учуди и ни поздрави. Обаче- без присъствието на Кольо, режисьорът, при монтажа, наложи му си да замине спешно при сина си, нашето творение стана 2 200 метра – орязано и съкратено. На прожекция и среща с публиката във Велинград (там бяха голяма част от снимките), един зрител стана и рече: „Нещо ви хлопа каруцата!”, т.е. той беше усетил тези „дупки”, които попречиха на качествата и цялостното възприемане на филма. Публиката изръкопляска и си тръгна…

Визитка
Стефан Илиев е роден на 25 юни 1935 година. Учи във Втора мъжка гимназия в София, а през 1958 година завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на Н.О. Масалитинов. Дебютира в ролята на Дженаро в „Лукреция Борджия” на ДТ Габрово и работи там известно време. По-късно е актьор в ДТ Плевен, ДТ Перник, Народен театър за младежта, Т София и МГТ „Зад канала”, чиито основатели са с актьора Руси Чанев.

Създал е над 70 роли в театъра и безброй в киното. Незабравими остават неговите герои от филмите: „Пленено ято”, „Между релсите”, „Отклонение”, „Зарево над Драва”, „Сватбите на Йоан Асен”, „Компарсита”, „Куче в чекмедже”, „Големанов” и съвсем наскоро в тв сериала „Под прикритие”. Зрителите запомниха и обаятелните му театрални превъплъщения – образа на Авакум Захов от „Спящата красавица”, поручика от „Поручикът и Марютка”, Браун от „Опера за три гроша”, Вершинин от „Три сестри” и много други. Председател и на САБ от 1990 г. до 2005 г. и допринася за утвърждаването му. Женен е, има син Александър и внучка Стефания, която носи неговото име.

В памет на Стефан Илиев

Разговора води Мариана Енева

Pages:«1234567...23»