06th Aug2018

Бойчо Дамянов и Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“

by Черно и Бяло

По време на поетично-музикалната вечер на БКПО „Кирил и Методий“ в клуб „Журналист“ в СБЖ си говорим с Бойчо Дамянов, председател на организацията за проявите и дейностите във Виена и чужбина.

СП: Разкажете по-подробно за структурата на БКПО във Виена! Какво е характерно за нея?

БД: В рамките на Организацията съществуват няколко звена, едното от които е литературният кръжок, казва се Български литературен кръжок – Виена, и засега по съвместителство аз го водя и него.

Бойчо Дамянов, по време на откриването на поетично-музикалната вечер на БКПО в клуб „Журналист“, 30.07.2018 г.

От няколко години стана вече традиция в София да се организират литературни четения на българите от Виена. Бихте ли разказали кои са новите звезди – поети, писатели, или се събирате в един определен кръг?

Първо, да поясня, че литературният кръжок беше създаден преди три години. За пръв път възникна тази инициатива на нашето годишно отчетно-изборно събрание и както винаги, всяка нова инициатива се среща с малко повече скептицизъм, но инициативата се оправда, тъй като отначало започнахме с десетина човека на първите сбирки, а към днешна дата са някъде около 65 души, членове на литературния кръжок. Това са хора, които живеят и работят във Виена, с най-различни професии,  от най-различни възрасти, главно са млади хора между двадесет и тридесет и пет, но има разбира се и много по-възрастни. Те пишат в свободното си време, кой стихове, кой есета, разкази, романи, най-различно. Професиите са също най-различни – от студенти, даже ученици и ученички, такива,  които са на сравнително млада възраст, с по едно или две  малки деца и по някой път си ги водят с тях на сбирките, тъй като няма къде да ги оставят.  Имаме и по-опитни, по-възрастни хора. Има някои от нашите членове, които са издали по една или по две стихосбирки, други имат по един или по два романа вече издадени и пишат примерно трети роман и са много интересни темите, с невероятно интересни и различни стилове и по този начин, събирайки се на нашите регулярни литературни срещи, които правим обикновено един път в края на месеца, всеки който е написал нещо ново, първо го представя пред членовете на кръжока Получава се едно понякога по-малко, друг път по-интересно обсъждане, но важното, което искам да подчертая е, е че обсъжданията са много позитивни, много градивни и се създаде традиция с една много хубава атмосфера. Приятелска, градивна атмосфера, в която няма остра критика, която да е свързана с някакъв елемент на завист, или недобронамереност. Авторът си го е казал така, както той счита, че е добре, пък друг казва мнение, че той би гледал на това по друг начин. Или че тази тема е много интересна и авторът би трябвало да продължи да работи по нея, тъй  като тя отразява интереса на хората, които са зад граница, в някакъв роман или разказ. Обсъжданията са много хубави, много позитивни. Другото е, че от три години насам, ние решихме, че е хубаво да има по една сбирка през  лятото, когато повечето от хората са в отпуска и са в България, да я направим като среща, така я нарекохме „Литературна среща на родна земя”. Това е литературна среща на литературния кръжок във Виена на родна земя. Тогава възникна идеята да се канят и наши съмишленици, които живеят и работят в София. И започнахме  непредвидено, от тук, от там, даже те започнаха спонтанно и сами да се обаждат, даже без да ги търсим,  – „може ли и ние да участваме?”. Разбира се, че може! Една от първите мисля, че беше доц. Елена Симеонова от Икономическия университет, после се присъединиха и редица други приятели …. Миналата година се присъедини  Никола Начев, който е от литературния кръг „Пегас” и тая година той докара и целия литературен клуб „Пегас”. Така че, нараства интересът и дойдоха и други хора, с  които се запознахме сега и спонтанно участваха и излязоха със свои стихове, със свои произведения. От наша страна, също имаше участници, и задочно участват, включително Христина Лазарова, която за съжаление не можа да дойде, заради контузията си. От миналата година решихме, че като идваме от Виена, трябва да носим и музика с нас и то оперна. Оказа се много  удачно, хубаво. За пръв път миналата година направихме малък оперен концерт в началото на миналогодишната ни среща и тази година решихме да го повторим, т.е. да го създадем като традиция – пак да има такова участие на оперна музика. Мисля, че се получи, отзивите бяха много позитивни, имаше ентусиазъм и в самите изпълнители. Певицата Анета Тодорова е една много интересна оперна певица, работи и живее в Брюксел, но ние си сътрудничим много активно. Тя направи концерт с Христина Лазарова, която също е оперна певица, сега завършва оперно пеене в „Йозеф Хайдн“ – консерваторията в Австрия и поради това, че Христина не можа да дойде, Ани пя сама.

Къде бихте поставили акцента на тази годишната проява, върху кои автори, кои поети?

Не бих искал да правя такива оценки, такива градации, примерно този ме впечатли особено или  друг, всички бяха чудесни. Нямаше участник, който да не беше оригинален, интересен. Най-младата ни участничка във вечерта беше София Асенова. Тя за пръв път участва и много се вълнуваше. На мен ми прави впечатление, че тя на няколко пъти ми каза – „Аз искам да участвам в литературния кръжок” , тя по принцип участва в нашия хор, ние имаме български певчески хор във Виена, който е под егидата, под „шапката” на нашата организация, също доброволен, на обществени начала. Води го един много интересен български музикант, композитор и автор, Божидар Абрашев-син, който е и диригент и ръководител на хора. Та София тази година завършва икономика във Виенския икономически университет, затова я поздравих, че си е предала дипломната работа и дойде много спокойна. Преди беше в едно напрежение през последните месеци и не се престраши да чете. Сега за пръв път прочете свои стихотворения и беше много мило, много трогателно и всички много добре я възприеха и харесаха. Това беше така като новина. Иначе всички останали, особено нашите съмишленици от Клуб „Пегас”, бяха на много добро ниво, Елена (Симеонова) разбира се също, тя е една от много интересните авторки и поетеси, които аз ценя в България. Приятното беше, че съвсем спонтанно се включи и Ивайло Диманов в четенето и той прочете, изрецитира една своя творба и така се получи едно много задушевно изживяване за всички, които бяха там. Това, което мен ме впечатли и ми допадна е, че ние бяхме помолили Съюза на композиторите да ни дадат някой, който да акомпанира с пианото  на Анета Тодорова и дойде преподавателката от музикалната академия Капка Найденова. Тя стоя до края на литературното четене и аз накрая я попитах: – „Госпожа Найденова, Вие, виждам, че не Ви беше скучно?”, тя отвърна: – „Ама как, аз бях толкова развълнувана!”.

Сега е лятно време. Какво предстои през есента?

То все нещо „предстои”! Първо литературният кръжок си работи по ежемесечен ритъм, да го наречем така и предстои през септември представянето на стихосбирката на една наша участничка в литературния кръжок, Ирен Филипова, много интересен автор, много интересна изразителност на поезията ѝ. Много задълбочена, чудесна авторка. Аз се радвам, че след вече няколкогодишното си и участие в нашия литературен кръжок, събра необходимия кураж, събра необходимата „пачка” със стихове, за да направи тази стихосбирка и с най-голямо удоволствие ще я представим в Дом Витгенщайн, в Българския културен институт, Виена.

Освен това, през последните няколко години започна дейност и българското театрално студио във Виена, което е на същия принцип, на обществени начала. Води се от невероятно компетентен човек, това е актрисата Лина Гладийска, която е с много богат артистичен и сценичен, но едновременно с това и с режисьорски стаж. Всъщност тя е художествен ръководител и режисьор. Миналата година направихме постановката по Екзюпери – „Малкият принц“, която се игра вече няколко пъти във Виена и даже имахме и гастрол в Линц. Предстоят представления в Залцбург и дай Боже и на други места в Европа. Създадоха се много интересни образи, и то от хора, които никога не са играли на сцена. Тя направи от тях актьори и тези актьори направиха образи, които се запомнят. Сега работим върху две нови постановки – едната е „Женско царство” на Ст. Л. Костов, която ще стартира през есента и още една, паралелно по нея работим – „Последните страстни любовници” на Нийл Саймън. Ще попитате – „А защо не работите една след друга”? Защото след старта на „Малкия принц” се явиха толкова много хора на кастинг, които искат да участват, че Лина се принуди да направи две постановки, за да може и те да имат роли, а ако се наложи и трета постановка да се направи.

Това, което най-много ни радва и сме доволни е, че имаме една много силна дружеска подкрепа от ръководството на Дом Витгенщайн, тъй като там имаме възможност да ползваме базата и за театъра, и за литературния кръжок. Също така много важна е и подкрепата, която ни дава българското посолство и посланик Сираков, тъй като ние ползваме едно клубно помещение за репетиции, защото не можем да правим постановки, не може хора да прави програма и концерт, ако той не репетира, особено последните дни преди стартовете се репетира много по-често и тези репетиции са след работно време – седем, седем и половина, някой път до десет, до единадесет  часа. Това изисква специални условия да има помещението. Не може където да е. Тези условия, благодарение  на разбирането от страна на посолството и на Дом Витгенщайн ние ги имаме. Това ни спасява, тъй като нямаме бюджет, ние сме, както аз казвам „сиромашка” организация с много идеи, с голям размах, но нямаме абсолютно никаква финансова основа. Получаваме дарения минимални от хора, които виждат, че правим нещо интересно, но това не са дарения от фирма, от банка, от институция, просто това са от обикновени хора, които казват: – „Вие такива неща правите, ето ви двадесет, ето ви тридесет евро” и накрая се събират едни двеста–триста евро на година, които ние изразходваме за венец за паметника на Христо Ботев на първи юни и това ни целият бюджет.

На обществени начала е всичко?

Аз мисля, че това е добре, защото се оказва,  че на обществени начала може да се правят много интересни и дори по-качествени неща, защото се правят със сърце, с ентусиазъм, правят се от любов към България, към българското, към езика, към традицията, към фолклора.  Резултатът е, че се съхранява българщината, но вътре вече същността на работата е такава, че хората се увличат, създават се колективи, създават се дружби, приятелства и се разширява кръгът на съмишлениците, на активистите. В момента, в който се създаде едно такова звено като театралното студио, то „засмуква” голям брой хора, певческия хор –  също, литературният кръжок –  също. Да не говорим за фолклорния състав „Пендари”, където Галя Милева е един невероятен и художествен ръководител и хореограф. Тя създава един невероятен климат на работа и на взаимодействие, на приятелство и там са вече много групите – има детска група, начинаещи, напреднали, почти професионалисти, с професионални отработени програми и когато има концерт, представете си всички тези хора, като поканят по няколко свои роднини, приятели и близки и залата вече е пълна. Само ако преброим хората, които са участници в дейността на културно-просветното дружество, те вече са една огромна цифра. И това се разраства. И това е хубавото и позитивното, че със всяка година, със всеки изминал период нараства, набъбва и се укрепва този  актив около ръководството на организацията, плюс съмишленици, които вече традиционно покрепят, идват, интересуват  се от нашата работа.

Искам да добавя и още нещо – в дейността много ни помага и българското списание или блог да го наречем, „Меланж Булгариен” или „Българите в Австрия”, които първо анонсират нашите предстоящи събития и след това и отразяват нашите събития. И другото интересно, към което се стремим в нашата организационна и кадрова работа е в ръководството на Организацията да участват ръководителите на съответните звена. Например ръководителката на театралното студио Лина Гладийска, ръководителката на фолклорния състав Галя Милева, ръководителя на български хор Божидар Абрашев, главната редакторка на блога на българите в Австрия Елица Ценова и други. Тези хора като участват в ръководството на Организацията, те генерират идеи, ангажират се нещата и споделят вече, в рамките на ръководството се изгражда една единна програма, една единна политика и се стиковат всички тия неща. Това ни дава възможност концертът да е силен, защото участват всички звена. Когато правим някакво друго мероприятие или участваме някъде, да го правим с целия потенциал и по този начин да представим Организацията и българите в Австрия на едно съответно ниво. Готови сме да споделим нашия опит и с други сродни организации по света. Могат да заповядат и ще им покажем!

Организацията е на вече 75 години. Това означава, че вече хората, които са я основали, най-вероятно вече не са между нас.  През всички тези години през редовете на тази организация, казано образно, са минали много хора. Това, което в момента впечатлява е, че все повече млади хора продължават да развиват същата дейност и целите на Организацията се запазват и разширяват, както по време на нейното създаване през 1945 година.

Да разбирам! Въпросът е ясен. Това е отделна огромна тема. Историята и развитието на Организацията в различните нейни периоди.

Първо – Организацията като устав, като вид е регистрирана през 1945 година. Тя съществува много по-отдавна. Ние имаме данни за организиран землячески живот на българите в Австрия от повече от двеста-двеста и петдесет години назад, защото българи  в Австрия винаги е имало и в по-ранните епохи, преди Освобождението. Там са действали възрожденци, там е имало възможност да получат образование, да търгуват, живели са и съответно са имали кантори и  т.н. Това е единият въпрос, тъй като винаги  Виена и България са били свързани с Дунава и това е облекчавало комуникацията, търговията и присъствието на българи във Виена. Има значение и високото ниво на образованието и на възможностите, които е предлагала Австро-Унгарската империя. Друг е въпросът, че след 1945 г. е възникнала необходимостта от пререгистриране на всички такива организации, във връзка с това, че Австрия започва вече по друг начин, по различен политически път да се движи.

Значи ние сме стъпили на една много дълбока традиция. Тая традиция е действително пълна с имена, с деятели, които са работили и са имали присъствие във Виена. Не искам да ги изброявам, защото ще пропусна някой, но това са имена като поетите,  които са работили, като Николай Лилиев, това са големи имена на българската наука като Иван Шишманов, или да речем в по-новия период след  Втората световна война като инж. Филипов, като проф. Мими Дичева, която непосредствено, до преди няколко години беше председател на Организацията. Тоест ние не работим „изведнъж” така. Но това което е различното е, че ние работим  в друга епоха. Ако преди двадесет или тридесет години в Организацията са били хора, които са емигрирали, напуснали страната през 40-те години, или е имало даже аз заварих някои живи градинари, имало е студентско дружество, което ние в един етап възстановихме.

Днешната епоха, която е свързана с всички сътресения, които сполетяха българския обществен и демографски живот, направиха така, че огромно количество българи бяха принудени, или решиха да напуснат страната по икономически съображения и, разбира се, повечето от тях бяха млади хора, тъй като те са по-енергични и по-готови на рискове и повече на тях им предстои бъдещето, затова във Виена се озоваха, както и навсякъде другаде по света, и в Европа и в Америка, много млади хора и млади семейства. И те са днешният потенциал на Организацията, т.е. нашата работа се отличава коренно от периода преди 1995 г.,  или преди 1945 г., или около 1945 г. Затова аз не искам да правя сравнение и да кажа: „Ние направихме чудеса!”. Не, ние всичкия този ръст, това разпространение на работата е възможно, защото вече има този потенциал. Друг е въпросът, че ние можем и да не го правим. И хората да си живеят, всеки  да  се оправя както си иска. Да си гледа българска телевизия,  да си чете българските книги, да си говори на децата на български  или да не иска да си говори, да си говори на развален немски с тях, но въпросът е, че ние имаме вече този потенциал и тая възможност. И работейки и изхождайки от тия патриотични и родови съображения за запазване на българския род , на българското слово, на българската култура и за затвърждаване на тая идентичност, която е много важна в чужбина, хората да чувствата своята българска идентичност, за да са здрави и за да могат да възприемат с отворени обятия, с отворени ръце и чуждата култура.  Защото ако си „разклатен” вътрешно със себе си, за собствената си идентичност, ти си затворен или си лабилен и към външното. Затова това,  което  ние правим подпомага и активизира така нареченото интегриране на българите в  чужбина. То ускорява и подпомага тяхното интегриране, етаблиране в австрийското общество, колкото и да изглежда нелогично, но е така.

Вие ни разказахте направо вълшебни неща. И най-вече с такова желание правите всичко?! Благодаря Ви много!

И аз…, но нищо ново в света под слънцето!

интервюто взе Станислава Пекова
снимки: Красимир Петков

06th Aug2018

Трета музикално-поетична вечер на БКПО „Кирил и Методий“ на родна земя

by Черно и Бяло

За трета поредна година на 30 юли в клуб „Журналист“ в СБЖ се състоя вълнуваща среща на наши сънародници, живеещи във Виена, които правят достояние на виенчани българската култура и изкуство. Гост беше председателят на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“ (БКПО) Бойчо Дамянов, базирана в австрийската столица и известни български певци и музиканти, които днес славят страната ни в Европа.

С вълнуващи слова се обърна към присъстващите Бойчо Дамянов, след което той предостави микрофона на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова. „Радвам се, че сме заедно, добре сте дошли при нас винаги“ – сподели тя. – „Ние от много дълго време сътрудничим с Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” и аз, с други колеги, съм имала честта да присъствам на Ботевите тържества в Голс. Тук са колегите от сп. „Черно и Бяло”, които традиционно са ваши гости и отразяват  този хубав празник и тази прекрасна традиция. Поздравявам ви за това, което правите, затова че словото, делото и паметта на Христо Ботев се тачи така уважително във Виена от нашите сънародници , а и не само. Знаем, че в  празника участват и приятели от Австрия и други съседни страни. Така че ви благодаря за това, че сте верни и на българското слово, на българската памет и на творчеството на големите наши поети. Много се радвам, че сред вас също има хора на словото и с удоволствие ще чуя вашите изпълнения.“

Бойчо Дамянов разказа за работа на БКПО „Кирил и Методий”. „В рамките на културно-просветната организация функционира не само българския литературен кръжок“ – каза той – „Тя вече е на 75 години. Фактически ние сме една от най-старите организации в Европа на българи, които живеят в чужбина. Имаме също българско театрално студио и сме радостни, че вече един спектакъл се играе, като трупата гостува и извън Виена. В момента подготвяме нови два спектакъла, които през есента сигурно ще бъдат представени на сцената. Горди сме и с българския хор. За първи път той  на 2 юни, а след това и на един международен фолклорен фестивал, който правим във Виена. Също имаме и фолклорна група с няколко подразделения, от най-малките деца, юноши, по-възрастни, начинаещи, напреднали  и т.н. В тази връзка, искам да ви кажа, че не се занимаваме само с литературна дейност, но и с различни други културни дейности, интересни за живеещите във Виена българи.

Тъй като идваме от австрийската столица, решихме, че трябва да ви поднесем и един музикален поздрав, който да даде начало на нашето литературно четене. Затова се обърнахме и помолихме оперната певица Анета Тодорова и пианистката Капка Найденова да ни зарадват със своите изпълнения. Но преди това, ще дам думата на г-жа Ани Краваева, която е директор на конкурса „Нови гласове”, да поднесе на Анета Тодорова спечелената от нея награда за 2018 г. за цялостния ѝ принос в разпространяването на българската културна дейност в Белгия.“

„Разбира се наградата не е само за дейността, която развива нейното сдружение „Орфеус” в Брюксел, а е и за пеенето ѝ“ – каза Ани Краваева. – „Имам удоволствието да ѝ връча тук и сега „Гран При”. Желая и много успех! На нея, на съпруга ѝ, който също има голям принос в концертите, направени в Брюксел, съвместно с Виена. Във Виена също моя ученичка е оперната певица Христина Лазарова. Миналата година и двете получиха големи награди. Желая им много, много големи успехи! Надявам се и в бъдеще да имаме такива съвместни прояви. Ние сме Сдружение „Евтерпани“.

С кратък анонс Бойчо Дамянов представи Анета Тодорова, която започва да пее още на седем годишна възраст в детския хор на Българското национално радио и телевизия. Продължава музикалната си кариера в софийския камерен хор „Васил Арнаудов“. Посещава уроци по пеене при мецосопраното Галя Павлова. В Белгия пее в хора към Кралската консерватория, а понастоящем работи с педагози от Франция. През последните пет години Анета и съпругът и организират многобройни концерти и музикални събития с тяхното сдружение за култура в Брюксел „Орфеус”. Г-н Дамянов сподели също, че освен в Брюксел такъв съвместен концерт е имало и в София, след това в Брюксел и накрая във Виена.

В миниконцерта прозвучаха изпълнения на наши и чужди автори и световни хитове. Талантът на Анета Тодорова беше възнаграден с бурните и нестихващи аплодисменти след края на изпълненията.

Запис от миниконцерта на Анета Тодорова

Междувременно Бойчо Дамянов забелязва, че сред присъстващите беше „един почетен гост на литературния кръжок – г-жа проф. Румяна Конева, директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн” във Виена, която винаги с много голяма подкрепа и с широко отворени врати дава възможност за прояви на Културно-просветното дружество, в това число и на литературния кръжок.  Водещият на вечерта Бойчо Дамянов даде възможност на членовете на литературния клуб „Пегас” – Николай Начев, Райчо Русев и Орлин Миланов да представят някои свои произведения.

Така започна литературното четене с магията на поезията, настроението, песните и продължи чак до късно вечерта.

Станислава Пекова,
снимки: Красимир Петков

26th Jul2018

Лондонският Мастаба от Кристо и Жан-Клод

by Черно и Бяло

В понеделник, 18 юни, в присъствието на голяма група журналисти, почитатели и хора, разхождащи своите кучета, Проектът „Лондонският Мастаба” беше официално пуснат на вода или може би отплава по Серпентината в Хайд Парк.

Това е наистина първата публична творба на открито на Кристо в Обединеното Кралство, въпреки че изложба на обекти и рисунки бяха изложени в Лондон, като част от проекта Мастаба още през 1970-а. В частност това е една интересна изложба от графики под надслова „Черно и Бяло” през 2000-та година.

Настоящата инсталация привлича голяма аудитория, въпреки че има още възможности, тъй като по позитивен и подобаващ начин отразява промените в приемането на стиловете при преминаването на времето. Преди 40 години прегледът на „Опакованите пътеки” и „Бягащата преграда”, публикуван в „Арт Ревю”, казва: „Ще бъде ли приет крайният продукт като сериозно произведение на изкуството или само като естетично асиметрично удоволствие и социално забавен опит?”.

Как се променят вкусовете? С познанието и експонирането им, Кристо и Жан-Клод са веднага разпознаваеми, но цитирайки Пиер Рув-Увалиев, който писа назад във времето през 1971 г., „Най-Известният български художник в света е най-неизвестен в България”.

Дори през 70-те години Христо се радваше на световна известност, но какво да кажеш за неговата – през 1971 г. – „най-малка известност в България“? Със сигурност е вярно, че когато през юни 1973 г. посетих голямата изложба на български, кубински и виетнамски художници на „Шипка” 6, Христо не беше представен до Дечко Узунов, Христо Стефанов, Димитър Киров и други. O, времена! O’tempora! И каква промяна стана тогава, когато преди няколко години софийската Градска галерия проведе цялостно изложение на произведенията на Христо и Жан-Клод.

И така … в присъствието на заместник-кмета на Лондон и на представителите на кралските паркове Христо говореше за идеите, плановете и подготовката за тази инсталация: 7 506 петролни варели, подредени хоризонтално и вертикално от основата и до върха, геометрично присъствие, обхващащо 1% от езерото и заобиколено от диви птици и, може би по-късно, и от плувци.

Планирането, разрешението (за Лондон) е отнело само две години в сравнение с продължаващото чакане за разрешение за още по-голямата Mastaba, която да бъде издигната в Абу Даби и с продължителността на преговорите, които най-накрая са задължителни (след много години) за получаване на разрешение да „Опаковате Райхстага“.

Изградени през последните два месеца, червените, сините и тъмночервените варели създават огромна абстрактна картина в центъра на иначе безпрепятствения хоризонт на Лондон. Както каза Христо, всеки ще интерпретира този „абстракт“ по свой начин. Червените и бели варели на наклонената страна предлагат визуален и пространствен контраст.

Христо говореше за неговата и нашата потребност да се занимава с местоположението в пространството и духа.Че той просто е „заел“ пространството и че слънцето, вятъра и водата са неразделна част от нашия опит.

Невероятна гледка и изразяване за всички посетители. Просто е „там … причудливо и ирационално“, за да даде удоволствие и да ни накара да мислим за обкръжението ни по нов начин.

Соня Рув-Увалиева
снимки: Милена Коцева

20th Jul2018

Паскал и „Шлагерите на Европа”

by Черно и Бяло

Шлагерите на Европа

Проектът на сдружение „Спектър 21 век“ е посветен на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз (януари-юни 2018 г.). Той се реализира под мотото: „Да живеем заедно в Европа, значи и да пеем заедно нейните шлагери“ и предвижда: създаването на музикален албум „Шлагерите на Европа“ /Eurosongs/ и концерт-спектакли из страната и чужбина. Осъществява се под почетния патронаж на кмета на Столична община – г-жа Йорданка Фандъкова. Медиен партньор е онлайн изданието „Дипломатически спектър“.

Идеята, заложена в проекта, е народите от ЕС да се сближат чрез езика на музиката или по-точно чрез езика на шлагерните песни. Целта му е те да достигнат до възможно най-широка аудитория. Възрастната публика да си припомни, а по-младата да се запознае с едни от най-известните шлагери, създадени в страните членки на ЕС и станали емблематични.

Албумът „Шлагерите на Европа“ вече е готов. Той съдържа по една шлагерна песен от 15 европейски страни: България, Великобритания, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Чехия, Швеция. Подборът на повечето от тях е направен със съдействието на посолствата или на културните им институти у нас.

Изпълнителят на песните е Христо Паскалев – Паскал. Създаването на албума „Шлагерите на Европа“ във времето се съпровожда от поредица концертни изяви из цялата страна. Те показват, че интересът към тази музикална инициатива е голям.

Срещата с Паскал

КП: Как се роди идеята за създаването на този албум – „Шлагерите на Европа”? Чия беше тя?

ХП: Това беше преди години, когато журналистката Екатерина Павлова вземаше интервю от мен, в едно кафене в София, едно много хубаво място на ул. „Цар Асен”. Когато свършихме интервюто, аз ѝ подарих седмия ми албум, който се нарича „Интерсонгс” и е на седем езика. Тя погледна обложката, забеляза разнообразието на песните и каза: „Ти пееш на толкова много езици, защо сега, за влизането на България в Европейския съюз, не направиш един албум със шлагерите на страните членки Европейския съюз?” И тази нейна идея се превърна в един хубав проект, който ние реализирахме в годините.

Разбира се, това е един много тежък проект, защото в търсенето на песни се консултирахме с посланиците, с културните центрове, с културните аташета на посолствата. На една от първите срещи, която беше в унгарското посолство, а посланик тогава беше д-р Йеньо Фалер, той каза:  „Страхотна идея! Аз ще ви стана патрон!” И първият патрон на албума „Шлагерите на Европа” стана д-р Йеньо Фалер. А първата песен, която създадохме, беше унгарската песен, един реверанс към патрона, казва се „Влакът на любовта”. В посолството работеше една дама, която знаеше български и унгарски перфектно – Мария Винце, и която много ми съдейства за транскрипцията и за произношението, защото това е един специфичен език. Всъщност за повечето от песните, които съм правил, съм искал съдействието на някой от посолствата, особено за такива като португалската, шведската… Това са песни, чиито език е специфичен, аз мелодийно ще ги направя, но точното произношение е спецификата, „гъделът”, в тях.

Никога няма да забравя създаването на шведската песен, отидохме в резиденцията на шведския посланик тогава и съпругата му, като чу как произнасям думите, каза: „Страхотно! Запиши я и ако има някакви съмнения, веднага ще я чуем и ще я поправим.” И аз съм й много благодарен… Както и за португалската песен, посланикът каза: „Паскале, има много песни, които са невероятни. Фадото е нашата песен, но мисля, че ще бъде най-добре, ако изпееш песен за Лисабон. И тогава избрахме „Лисабон”, една невероятна песен. В посолството работеше една дама, Здравка Найденова, тя и изобщо целият екип дадоха душата си в изработването на произношението и аз съм им толкова благодарен! Защото в творческата дейност, докато стигнеш до запис, има много предварителна работа. Много пъти приятели ме викат да изпея две-три песни – „Какво ще ти коства?”. На мен нищо няма да ми коства това, но те не могат да си представят колко труд е, докато достигнеш до песента. Така в процеса на работа, на подготовка, направихме петнадесет песни. Същото беше и със словашкия посланик, един прекрасен човек. Той каза тогава: „Много хитове има, много хубави песни, но онази песен, която олицетворява живота на словашкия народ, това е „В долините”. Не се съмнявам, че това е песента, тя първо е голям шлагер и се знае от мало и голямо, и второ, като я запееш, ти ще видиш каква ще бъде реакцията на хората и най-вече на словаците.”

Така избирахме песните. Във френския институт пък директорката ми каза: „Паскале, може да има много хубави френски песни, но ние ти предлагаме да изпееш „Дус Франс”, която е на Шарл Трене от 1934 година”. Всъщност това бе и една от любимите песни на тогавашния посланик. Когато подготвях песента, в културния център с една млада французойка трябваше да уточним произношението. Тя видимо се развълнува, че срещу нея стои изпълнител, който не е френскоговорящ, но е научил така добре текста с хубавите думи на „Дус Франс” и не направи почти никаква корекция! А тази песен колкото повече я пея, толкова повече изпитвам удоволствие, защото в нея има и шансона, и красотата, и лириката на онази френска песен, която остава завинаги. А представяте ли си – 1934-а, човекът я е изпял!? Тази песен и сега като се запее е нещо невероятно, а Франция има такива големи изпълнители, които са в историята.

Колко песни съдържа албумът?

Така стана, че събрах петнадесет песни. Проектът беше много по-голям – да издадем двоен албум с 27 песни на страните членки на ЕС тогава и паралелно с това да направим фестивал на Шлагерите на Европа, като всяка година той да се провежда в различна европейска страна. Това беше нашият голям проект. За съжаление мандатът на първия ни патрон – унгарския посланик, изтече и той трябваше да напусне страната. Но с него и Столична община успяхме да направим първия ни концерт в „Ла страда”, едно невероятно заведение със сцена. Бях поканил от балет „Арабеск” четири балерини, като предварително бяха подготвили хореографията, заедно с тяхната ръководителка, Надежда. Водеща беше актрисата Силвия Лулчева, която представяше песните на български и на френски език. Концертът беше от три части, като между втората и третата за „глътка въздух” бяха представени модата и шапките на Ирина Сердарева. Получи се нещо невероятно. Когато концертът свърши, Силвия Лулчева ми каза:  „Паскале, това е толкова много труд. За мен беше удоволствие да работим заедно”. Аз й казах, че винаги, когато правя концерти „Шлагерите на Европа”, тя ще бъде водеща. Защото говори и френски език, а той е езикът и на дипломацията, и на Европа, и на Любовта! На концерта бяха поканени посланици, дипломати, гости от кметството. Самата г-жа Йорданка Фандъкова сподели тогава: „Не сме имали събитие, на което да присъстват толкова много посланици и представители на дипломатическия корпус у нас”.

Стигнахме и до оформянето на албума. След като взехме разрешение от Мюзикаутор и Министерството на културата, тиражирахме диска. Направихме и една невероятна обложка. Ако го видите, ще разберете, какво хубаво произведение на изкуството се получи от този албум. Това е нещо, което остава. Много пъти съм казвал, че по различни поводи се подаряват химикалки, ключодържатели, какви ли не неща, които в един момент се хвърлят, а дискът е интелектуален продукт, който остава във времето. Него го слагаш на лавицата, откъдето рано или късно го вземаш, поглеждаш го и се връщаш като ретроспекция във времето на хубавите песни, които са вечни. Така е, приятели – Шлагерите на Европа са за всички онези, които са почитатели на хубавия шлагер, на хубавата песен. Защото всяка една песен носи историята и потенциала на културното развитие и наследството на държавата, в която е създадена. Какво по-хубаво от това да се докосваш до културата на народ, който е в Европейския съюз? Един народ без култура, без история – не е народ. Затова в Европа, Старата баба, както я наричаме, има голяма история, има голяма култура и много от хората искат да се докоснат до нея. Неслучайно отвсякъде идват и гледат наследството и в Гърция, и в България, и във Франция, и в Швейцария, която не е в Европейския съюз, но е в центъра на Европа, и в Лондон, който вече иска да излезе от ЕС, но Англия си остава една страна, която е в Европа, и в един Лисабон, в един Мадрид, в един Рим – какво по-хубаво от това.

Така че Шлагерите на Европа ще се пеят вечно, докато има живи и здрави хора, които се обичат, защото – „Уна аморе гранде, гранде кон дел мондо, гранде пиу дей мондо…”, ще е нещо вечно в историята.

Кога е завършен албумът „Шлагерите на Европа”?

Албумът излезе в началото на тази година и е посветен на председателството на България на Съвета на Европейския съюз. Защото когато за първи път си председател на Съвета на Европейския съюз, това е един велик момент от нашето участие в ЕС. Затова аз много се радвам, че успях за председателството на България да издам албума „Шлагерите на Европа”. Нашето сдружение „Спектър 21 век” създаде този проект, който ще остане, за да напомня на поколенията за Шлагерите на Европа и разбира се за първото българско председателство на Съвета на Европейския съюз.

За контакти:
Сдружение „Спектър 21 век“
Екатерина Павлова, ekaterina_pav@yahoo.fr,
Мобилен +359 878 967 797

Биографична справка
Христо Паскалев – Паскал е известен в страната ни и чужбина поп изпълнител. Има богат репертоар от над 250 песни на 20 езика. Най-хубавото от тях е събрал в 11 aлбума: 4 музикални касети („Нашето време бърза“, „На сцена“, Ciao cara, Ciao piccolo amore) и 7 компакт диска, сред които: Guardare in Avanti, „Прегръщай мига“, Intersongs, „Я приеду к вам ребята“.

През 2011 г. с подкрепата на министерството на културата и по повод юбилея му – 30 години на сцена, излиза албумът му „Жажда за любов“, с най-хубавото от песните му на български език. През 2014 г. издава диска „Моя женщина“ с популярни песни за любовта на руски език.

Артистът е гастролирал в много страни – Австрия, Азербайджан, Англия, Беларус, Италия, Куба, Полша, Русия, САЩ, Молдова, Украйна, Югославия и др.

Като изпълнител е носител на Гран при „Сребърен Ерос“, втора награда „Песен за Варна“, награди на БНР, наградата на „Маркос мюзик“ и др.

Има актьорски изяви в 19 игрални филма – български, полски, испански, италиански, френски и канадски.

Христо Паскалев – Паскал е член на световната фестивална организация ФИДОФ – САЩ. Той е в международното жури на престижни конкурси за млади попизпълнители в Pусия, Украйна, Молдова и България: „Ялта, морето и приятели“, „Полет към звездите“, „Песента ще бъде помежду ни“, „Звездите на Кишинев“, „Милион чудеса“, „Златни ябълки“, „Сребърна Янтра“ и др.

За своята цялостна дейност в развитието на музикалната култура през 2003 г. Христо Паскалев – Паскал получава наградата на Славянски фонд „Русия“. През 2005 г. ООН –„Европейски комитет по награди и премии“ го награждава с почетна грамота и значка за заслуги в укрепването на дружбата между народите. През март 2006 г. става лауреат на международната награда „Пилар“ за заслуги във възраждането на Русия. Същият месец посолството на Руската федерация в София му връчва годишната награда „Златна муза“ за принос в популяризирането на руската култура и изкуство в България. Паскал е единственият поп изпълнител в България, носител на това отличие. През декември 2008 г. Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД го удостоява с почетния си знак за „Укрепване на дружбата между България и страните от ОНД“.

Христо Паскалев-Паскал е съучредител и председател на сдружение „Спектър 21 век“, което вече 10 години разгръща активна дейност в България за създаване на културни продукти и за развиване на международния културен обмен.

Разговорът води Красимир Пеков

29th Jun2018

Ту Сюесон: „Еднаквост и различност в симбиоза” е изложбата на съвременното изкуство на Китай и държавите от ЦИЕ в навечерието на срещата „16+1”

by Черно и Бяло

Директорът на новооткрития в края на миналата година Китайски културен център в София, който е единствен на територията на страните от Централна и Източна Европа, пояснява, че изложбата ще покаже творбите на 27 известни автори от Китай и 16-те европейски страни. Освен нея посетителите на културния център ще могат да разгледат и закупят най-новите продукти на китайската културна индустрия, да послушат китайска музика или да се запишат в курсове по калиграфия, бойно изкуство и китайски език. Откриване на събитието – 2 юли, 19:00 часа в сградата на Културния център, бул. „Раковски” №77

 

Г-н Ту, какви културни събития е предвидил Китайският културен център във връзка с визитата на китайския премиер Ли Къциян в България, както и провеждането на срещата „16+1” ?

Дни преди началото на срещата Китайският културен център в София е планирал четири основни събития, които трябва да се случат: две изложби и два курса.
Първата изложба е под надслов „Еднаквост и различност в симбиоза” и е с избрани художествени творби от 16-те държави от Централна и Източна Европа, както и, разбира се, от Китай. Ще участват произведения на общо 27 творци, сред които художници, скулптори, автори на художествени инсталации, на късометражни филми… общо над 100 оригинални творби. Тези творци са доста известни в държавите, в които живеят и работят. Има седем автора от българска страна и четирима от Китай. Ще има и специализирана лекция при откриването на изложението.
По време на втората изложба ще бъде показани продукти, свързани с културната индустрия и главно – с работата на художниците. Посетителите ще се запознаят с продукцията на 7 големи китайски фирми от град Нинбо. Идеята ни е да представим както произведения на изкуството, така и продукти, с помощта на които те се създават. Фирмите ще представят свои мостри и каталози, за да запознаят българската общественост с дейността си. Така че – очакваме проявата да е интересна и за хората, които се интересуват от култура, така и за бизнеса.

Изложбите ще бъдат отворени за посетители до края на м. юли.

Освен изложбите какви са курсовете, които центърът предвижда да организира, бихте ли разказали нещо повече и за тях?

Двата курса ще бъдат съответно по калиграфия и традиционна китайска живопис. Ще ги водят двама китайски преподаватели от град Нинбо, които имат сериозен опит в представянето на традиционната китайска култура, особено сред чужденци. „Изкуство с мастило и вода”, така наричат още китайската живопис, която е традиционна форма на изобразителното изкуство в нашата страна. Нужни са само калиграфска четка, боя и мастило – и, разбира се, някои други специфични за китайската живопис умения – и започвате да рисувате върху фина хартия или върху коприна…Участниците ще се научат да рисуват с калиграфска четка различни предмети, да изписват калиграфски йероглифи. Не е необходимо да се знае китайски език, за да рисувате. Китайски педагози ще ви научат само за два часа да рисувате… божури… Калиграфията, от своя страна представлява традиционно китайско изкуство, което разкрива уникалната красота на китайските йероглифи”

Ще има и курс за деца до 14 години, както и курс за възрастни. Курсовете ще започнат на 25 юни и ще продължат до 15 юли.

Преди дни започнахме и друг курс, който ще продължи и през следващите месеци, макар и с малки прекъсвания – по традиционно китайско бойно изкуство Тай дзи. Той стартира от съвсем базово ниво, за начинаещи и продължава да се развива. Курсове по това бойно изкуство също ще има в края на м. юни и в началото на юли.

Какви са перспективите на проекта „Един пояс един път“, по-специално в контекста на културното сътрудничество между България и Китай?

И в двете ни важни инициативи – „Един пояс, един път” и „16+1” – това, което Китай се опитва да изрази пред света е, че няма малки и големи държави, че всички имат еднаква важност, че няма етноси, които доминират над други – всички са равнопоставени. Позицията на китайското правителство по тези инициативи е положителна и подкрепяща останалия свят в неговото многообразие. През последните две години българското правителство също изразява силна подкрепа за тези инициативи. Стъпвайки върху благоприятната основа, смятам че могат да бъдат постигнати много неща, хоризонтите пред нас са наистина безкрайни.

Радостен е фактът, че китайското и българското правителство работят много добре по културното сътрудничество. Пример за това са създаването на културните центрове на двете страни. Китайският културен център заработи преди няколко месеца в София. Стартът на Българския културен център в Пекин също е в подготвителен процес и съвсем скоро ще бъде открит в сградата на посолството ви там.

Отделно от това е много важен и социалният момент – с развитието на различните интернет платформи, както и с усъвършенстването на самолетните полети и на пътната инфраструктура – разстоянието между Китай и България се смалява и контактите ни стават още по-интензивни. Българите опознават все по-добре Китай, а китайците идват по-лесно в България.

Една от притегателните сили на Китай е пазарът – желанието на български фирми за контакти там е напълно възможно и се реализира много по-лесно отпреди.

Другият момент е туристическият – Китай също има богата култура, древна история, множество интересни артефакти, които предизвикват интереса на българите. От друга страна, България също става все по-интересна като туристическа дестинация за китайските граждани. Смятам, че тенденциите са доста положителни.

Бихте ли ни запознали с някои от предстоящите инициативи, които Културно-информационният център на Китай предвижда в следващите месеци?

През август ще дойдат около 30 музиканти от Китай, за които ще организираме съвместни изпълнения с музиканти от България. Все още не сме се спрели на конкретното място, но предполагаме, че ще е някоя от големите музикални зали на столицата. Сътрудничеството в областта на музиката между Китай и България датира от много години, постоянно има български и китайски делегации, които пътуват в двете посоки. Така че това е вече утвърдена традиция между нашите страни и очакваме да се получи доста интересно за българската публика събитие.

През септември също планираме две музикални събития, които са посветени на празника „Средата на есента” по Китайския лунен календар и се характеризира със събирането на семейството в дома. Тъй като точно тогава ще има пълнолуние и представленията ще бъдат вечер, акцентът ще е върху медитативното съзерцанието на луната.

Пак през септември планираме прожекции на китайски филми – на открито и закрито, както и представяне на китайска храна – това е един от най-непосредствените начини за опознаване на китайската култура.

За октомври се подготвяме да направим съвместна изложба с Националната художествена галерия. Тя ще бъде на съвременното китайско изкуство. Експонатите ще могат да се видят в залата на галерията. Ще бъдат представени творбите на Пекинската академия за изкуства на общо 3 поколения – най-младите, на средна възраст и по-възрастните – преподаватели, дипломирали се студенти и др. Техните творби са много интересни и очакваме българската публика да остане доволна.

Ще имаме обща инициатива и с Националната библиотека, където ще направим изложба, свързана с китайските книги. Въпреки удобствата на четенето в интернет на множеството електронни книги, печатните издания продължават да са актуални. Уникален остава допирът до хартията, уникалните истории, които се крият зад издаването на всяка книга – всичко това не спира да буди интерес. Китай, страната, в която е изобретена хартията, има много дълга история и традиции в тази област.

И накрая – през октомври ще имаме и спортно събитие под логото „Опознай София”. Участниците ще бъдат разпределени вв групи от по пет човека, като единият от тях задължително трябва да бъде различен от другите по пол, по националност или други критерии – например – един чужденец – българин сред четирима китайци, както и обратното. Задачата им ще бъде да се разхождат из София и да намират определени обекти, предварително зададени от организаторите и свързани с Китай, като се придвижват задължително пеш или само с градски транспорт. Смятаме, че ще се получи доста интересно.

Предвиждате ли курсове по китайски език, както беше обещано при откриването на Китайския културен център?

Курсовете по китайски ще започнат в края на ноември и началото на декември. За целта в центъра имаме пет учебни зали. В момента се подготвят материалите, учителите и останалата логистика, дооборудва се и самият културен център.

Китайският културен център има удоволствието да Ви покани на официалното откриване
на изложбата „Еднаквост и различност в симбиоза“ на 02.07.2018 г. от 19:00 часа.
Експозицията ще можете да разгледате до 05.08.2018 г.

Интервюто взе Ивета Балевска

25th Jun2018

Златна липа 2018: Липов звън и ухание в Стара Загора

by Черно и Бяло

За шести път разцъфна МФФ за ново европейско кино

Статуетката „Златна липа“ за най-добър филм от 6-ото издание на кинофестивала в Стара Загора ще отпътува за Швейцария. Международното жури с председател българския режисьор Юрий Дачев присъди високото отличие на филма „Божественият порядък” (2017) на режисьора Петра Волп от Швейцария. Филмът разказва за борбата на жените в Швейцария в началото на 70-те години за правото им да гласуват по време на избори. Вълнуващ разказ за изстрадан кураж на хората, които отстояват своите права и вярват в себе си докрай.

Наградата „Златна липа“ за най-добра мъжка роля получава младия български актьор Велислав Павлов за изпълнението си във филма на Илиан Джевелеков „Вездесъщият”. Велислав Павлов ще получи лично статуетката по време на церемонията тази вечер. Наградата за женска роля “Златна липа” получава изпълнителката на главната роля в сръбския филм „Кози уши” на режисьора Марко Костич – актрисата Горица Попович. Наградата на режисура получава литовския режисьор Донатас Улвидас за лентата си „Емилия: Да скъсаш оковите”. Нищо особено като режисура, силно идеологизиран и тенденциозно националистичен с връщане към болезненото и мъчително минало…(мнение на киножурналиста, присъствал на фестивала). Специалното отличие на Съюза на българските филмови дейци се присъжда на френския игрален филм „Корпорация” с режисьор Никола Силол.

Слабост на много фестивали е, че завършват с кошница пълна с награди. „Златна липа“ има малко награди и това ги прави още по-стойностни, а нашата работа още по-трудна и отговорна, коментира председателят на журито Юрий Дачев. Радвам се, че толкова много и различни вкусове се обединиха около мнението, че наградата за най-добър филм трябва да получи именно швейцарския „Божественият порядък”, посочи той и каза още:

„Тазгодишното издание на Златната липа потвърди високото му равнище. Гъстото сито, през които са минали конкурсните заглавия, награди журито с истинска наслада да изгледа толкова добре премислени като избор за конкурса филми. Усетихме колко многоизмеримо е лицето на европейското кино. Филмите, които видяхме през фестивалната седмица, рядко достигат до зрителите и е радостно, че „Златна липа“ ни даде възможност за това. Лично аз имах три избора за наградата за женска роля – това са прекрасните изпълнения във филмите „Кози уши”, „Емилия: Да скъсаш оковите” и „Божественият порядък”, коментира като член на журито руската актриса Анна Шерлинг. Напълно заслужено наградата получава Горица Попович, защото тя владее „втория план“ на актьорската игра – виждаш я, че се смее, а усещаш, че в същото време изпитва изгаряща мъка.

„Освен че е добър като филм, „Корпорация” поставя един невероятно сложен и труден за нашето време проблем – липсата на работа, обясни избора на Съюза на българските филмови дейци кинокритикът Людмила Дякова. Филмът изследва причините, заради които големите корпорации съкращават хора, без да мислят за тяхната съдба, вълнувайки се единствено от големите си печалби. Впечатляващо е, че във филма две жени се борят смело за това човек да има своята работа и да я върши достойно. Лично на мен фестивалът ми беше къс, искам да благодаря на Магдалена Ралчева за невероятния фестивал, който е създала, и да и кажа, че искам той да продължава повече дни, каза Юрий Дачев. Италианският актьор и член на журито Пиеро Никозия възкликна, че дори не е успял да се измори от гледането на толкова много филми и благодари на публиката за топлото отношение лично към него и към филма му „Когато птиците пееха”.

Фестивалът е на много високо ниво и аз се надявам тази ни среща да не е последна, отбеляза македонският режисьор и член на журито Горан Тренчовски.

Различното в „Златна липа“ 2018 беше присъствието на много кинотворци, както от България, така и от чужбина, каза художественият директор и създател на „Златна липа“, кинорежисьора Магдалена Ралчева. Това позволи голяма част от филмите да бъдат представени преди прожекциите им от представители на техните авторски колективи. Нещо, което направи контакта между публиката и киното още по-непосредствен. Затова ще продължим да работим в тази посока. Магдалена Ралчева подари на всеки един от участниците в Международното жури специален плакет за спомен с благодарност за добре свършената работа.

09th Jun2018

Денят на Ботевата саможертва

by Черно и Бяло

И тази година година на 2 юни българите по света и у нас спряха за минута и сведоха глави, за да почетат паметта на великия Христо Ботев и всички, паднали за свободата на Родината. Признателните поднесоха венци и цветя пред многобройните паметници на поета, а първият паметник на Ботев в Европа, вече знаем, се намира в парка на ЮНЕСКО в малкия австрийски град Голс в провинция Бургерланд. Там заедно с българите, живеещи в Австрия, по покана на председателя Бойчо Дамянов на Културно-просветната организация „Кирил и Методий“, Виена, и ние от сп. „Черно и Бяло” отдадохме почит и си припомнихме думите: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…” .

Ето и част от приветствието на Съюза на българските журналисти, което беше представено на празника в Голс:

„Уважаема проф. Конева,
Уважаеми г-н Дамянов,

От името на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти най-сърдечно Ви поздравявам за организирането и провеждането на инициативи в памет на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев.

Неговите живот, борба и творчество са неразривно свързани с вековните тежнения на българския народ за свобода и независимост. Страстната публицистика на Христо Ботев зове на бунт срещу турските поробители . Вълнуващата му поезия прославя саможертвата на  борците „за правда и за свобода“.

Пророчески са думите му: „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“

Огненото слово на Христо Ботев е достояние на българската и световна литература, с което по право се гордеят българите у нас и по света. Изразявам искрена признателност към Вас и българската общност в Австрия, към незабравимата проф. Мими Дичева и проф. Тиц, които положиха началото на Ботевите тържества в Австрия за всеотдайните усилия за запазване на българския дух, традиции и култура.

Поклон и уважение към Вас, достойни синове и дъщери на майка България!

На многая лета!

Снежана Тодорова, председател на УС на Съюза на българските журналисти
Станислава Пекова, гл. редактор на сп. „Черно и Бяло“

Инициативата за създаването на паметника на Ботев в гр. Голс е на един от най-големите приятели на България в Австрия – професор Ник Тиц и разбира се, на забележителната българка Мими Дичева, предишен председател на БКПО, Виена. Повече от 20 години тук българите от региона се прекланят пред подвига на Ботев и загиналите за свободата на България… Лично за мен вълнуващо е запазването на традицията от новото ръководство на Българската културно-просветна организация и не само това, но и огромното им желание да работят по нови форми за изява на културните разбирания и творческия потенциал на талантливите българи в Австрия.

И тази година кметът на Голс поздрави събралите се българи за празника. Н. Пр. посланикът на България в Австрия д-р Иван Сираков отправи своето послание към сънародниците ни да пазят паметта на Ботев и героите, дали живота си за свободата ни. Словото на доц. Румяна Конева – директор на Културния ни дом Витгенщайн във Виена, беше произнесено на немски, затова мисля, че е редно да го прочетем и на български…

„Ваше превъзходителство,
Уважаеми господин кмет на град Голс,
Уважаеми дами и господа,

Всеки един народ има своите герои. Всеки един народ има своите водачи.

И повечето от тези водачи излизат извън рамките на своето национална значение. Един от тях е роденият преди 170 години в още неосвободена България поет, журналист и борец за свобода Христо Ботев.

Днес ние тук, в Голс за 20 път отбелязваме на Деня на Ботевата саможертва. 2 юни е и денят, в който ние българите се прекланяме пред подвига на всички наши предходници, дали живота си за нашата родина – за нейната свобода, за нейното благоденствие и достойнство, а заедно с тях и солидарността между народите.

Ще припомня само едно от завещаните ни от Ботев послания:

Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо.

Ботевите идеи и до днес са пример и вдъхновение за българите. От 2007 г. Република България е пълноправен член на Европейския съюз, а от януари тази година пое и председателството на съюза.

Днес трябва да се поклоним пред героизма на тези смели българи, които възродиха европейската ни принадлежност и които доказаха силата на „Разумния и братски съюз между народите”

Тази солидарност се оказа устойчива и присъствието на Христо Ботев тук, в Голс, в парка на ЮНЕСКО е още едно от доказателствата.

Благодаря Ви, уважаеми господин кмет …., за нашето общо съгласие.

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!
Поклон!”

Новосъздаденият български хор към Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“, под диригентството на маестро Абрашев, развълнува присъстващите с изпълненията си на патриотични български песни, а танцьорите от ансамбъл „Пендари“, заедно с новосформирания детски танцов състав извиха кръшни хора. По-късно към танцьорите се присъединиха и присъстващи от развеселената публика, дегустирали бяло и червено вино.

Станислава Пекова
снимки: Красимир Пеков

27th May2018

Азербайджан отбелязва националния ден и празнува стогодишнината на Азербайджанската демократична република

by Черно и Бяло

Отбелязван на 28 май, Денят на републиката е най-важен празник, символизиращ събитие с историческо значение за азербайджанците по целия свят. Денят на републиката отбелязва провъзгласяването на Азербайджанската демократична република от Националния съвет на Азербайджан на 28 май 1918 година. Приемането на Декларацията за независимост на Азербайджан от Националния съвет преди 100 години е исторически момент, който възстановява държавността на Азербайджан в нова форма на парламентарна демокрация. На този ден Азербайджан е обявен за демократична република, която гарантира всички граждански и политически права на всички свои граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност, религия, социален статус и пол. Азербайджанската демократична република става първата светска и парламентарна демокрация в ислямския и тюркския свят, първата държава с преобладаващо мюсюлманско население и сред първите страни в Европа, която предостави на жените равни избирателни права.

Новата република е създадена в много предизвикателна вътрешна и международна политическа среда по време на Първата световна война. Въпреки че от първите дни републиката е изправена пред сериозни предизвикателства, нейният парламент и правителство взимат и изпълняват редица важни решения. Липсата на предишен опит на демократична държавност в Азербайджан не е пречка за лидерите му. Ръководени от демократичните стремежи и прогресивния дух те успяват да учредят добре функционираща демократична държава и общество.

Всички националности, живеещи в Азербайджан република, са представени както в правителството, така и в националния парламент, включващ 120 депутати, представени от 11 парламентарни групи. В рамките на две години от съществуването си националният парламент приема 230 закона. Положени са значителни усилия за осигуряване на международно признаване на Азербайджанската демократична република. Представителите на Азербайджанската демократична република участват в Истанбулската конференция, която се провежда през 1918 г., наред с България, Германия, Австро-Унгария, Османската империя и Кавказките държави. Азербайджанската делегация, водена от председателя на парламента Алимардан бей Топчубашов, присъства на Парижката мирна конференция и успява да постигне фактическо признаване на Азербайджанската демократична република.

За съжаление, Азербайджанската демократична република просъществува само 23 месеца и прекратява съществуването си през април 1920 година след болшевишката интервенция. Въпреки това нейните демократични идеали, ценности и традиции продължават да живеят в сърцата и съзнанията на следващите поколения азербайджанци. И толкова очаквания момент става реалност на 17 ноември 1990 година. На този незабравим ден трицветното знаме на Азербайджанската демократична република отново е издигнато в Азербайджан. Това се случва на историческата сесия на Върховното събрание на Нахчъванската автономна република на Азербайджан, председателствана от национален лидер Гейдар Алиев. Тогава знамето на Азербайджанската демократична република е обявено за флаг на Нахчъван. По-късно, на 5 февруари 1991 година, то е обявено за национален флаг на Азербайджан. 7 месеца по-късно държавната независимост на Азербайджан е възстановена с приемането на Конституционния акт, който обявява съвременната Република Азербайджан за наследник на Азербайджанската демократична република.

17th May2018

Светлана Захарова преформулира физичните закони

by Черно и Бяло

Да, човешките възможности са неограничени! Те са тайните, които природата му крие и само сложната му и понякога извънмерна сила ги извежда до изумителни предели.

С възторг, който трае повече от очакванията във времето, изпращаме сърдечната си благодарност към абсолютната Светлана Захарова! Ако има физически предел при танцувалната лексика, тя го е надскочила! Светлана Захарова ни доказа, че танцът е поезия! Самата тя е поезия! Елегантност, шлифовани до калиграфско съвършенство фрази и… магична драматичност. Денис Родкин, Денис Савин и Михаил Лобухин са танцьорите, които ѝ партнираха на сцената.

„Аморе” е завладяващо преживяване, от което се нуждаем не само, за да променим нещо в себе си, но и за да повярваме, че съществуват величини, които са истинска реалност в нашият свят и живот. Юрий Посохов, Патрик Де Бана, Маргьорит Донлон са авторите, хореографи на трите блестящи едноактни балета, представени на софийска сцена. „Francesca da Rimini“ по музика на П.И.Чайковски „Rain before it fells” – музика Респиги, Бах и Карлос Пина-Куинтана „Strokes Through the Tail”, с музика на Моцарт и неговата „Симфония N:40”.

Дни след състоялото се представление на 10-и май в Зала 1 на НДК, от Eventim получихме информация, че ще имаме щастието още веднъж да се срещнем със Светлана Захарова в България през тази година.

Даниела Владимирова Христова

17th May2018

Читалище посрещна 24 май в голямата зала на РКИЦ

by Черно и Бяло

Годишният концерт на НЧ „Димчо Дебелянов-1960“ събра десетки почитатели на изкуството и духа в РКИЦ, където традиционно намират добър прием и гостоприемство.

Артистичният спектакъл от танци, песни и музика бе посветен на 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на създателите на кирилицата Светите братя Кирил и Методий.

„Празникът се чества от всички славянски народи – руснаци, сърби, черногорци, украинци, белоруси, близо 200 милиона души по света“, се каза в словото. „Този ден е свидетелство за жаждата на българина за просвета и наука, за национално самоопределение и бързо икономическо и културно възмогване.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на всеучилищния химн „Върви, народе възродени“, а Панайот Пипков създава музиката към него на 11 май 1900г. 24 май е празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. Делото на Кирил и Методий бива продължено от техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I.

Присъстващите приеха специалните поздравления от председателят на НЧ „Д.Дебелянов“ доц. д-р Иван Митев, от СБЖ Снежана Тодорова, от СБП, от главния редактор на сп. „Черно и Бяло“ Станислава Пекова, от културни дейци и народни представители, преподаватели и читалищни дейци! Водещата благодари на ръководството на РКИЦ за тяхната всеотдайност към изкуствата и за дългогодишното приятелство.

В началото на концерта ТС „Класик“ с  балетен педагог Славея Стойчева представи „Пицикато“ по музика на Лудвиг Минкус. Младите таланти изненадаха публиката с възторжен танц „Канон Д“ и заслужиха бурните аплодисменти. С много страст и старание младите пианисти Ани Тричкова и Йоана Чакърова изпълниха пиеси от Моцарт, Шостакович и Борткиевич. Празничното настроение бе приповдигнато от талантливите певци от музикалната школа „Артвойсес“ с музикален педагог Росица Йорданова. Песните на Мира, Радослав, Ирина и Лора развълнуваха и ни върнаха към вечните теми за приятелството, майката и радостта. Този път от школата по балет бяха представени и нови танци, по-сложни, но и по-приказни. Бяха изпълнени „Медора“ – вариация от балета „Корсар“, първо действие, „Унгарски танц“ по музика на Брамс, „Нимфи“ по музика на Гуно – танц от операта Фауст. Младият педагог по пиано Марио Йоцов предизвика истинска радост за ценителите на класическата музика. Заедно със своите възпитаници бяха изпълнени „Упражнения  №32 и №34“ от  Фердинанд Байер, валс от балета „Спящата красавица“ от Чайковски. С изящество, красиви костюми и ритъм бе представен „Испански танц“ по музика на Вивалди. Песента „Катюша“ в изпълнение на Ирина Милева донесе многократните аплодисменти на залата. С много чар и артистичност по-големите балерини грабнаха зрителите с изпълнение на „Ноктюрно“ по музика на Ник Перито и „Последен танци“ по музика на Индила. За финал на годишния концерт на читалището бе представен сложен, но и запомнящ се танц – „Хип-хоп-етно музика“.

Директорът на РКИЦ, ръководител на представителството на Россотрудничество“ в България “ и първи секретар на посолството на РФ у нас Павел Журавльов получи благодарствено писмо за всеотдайната съвместна работа с НЧ „Димчо Дебелянов-1960“. Ръководителят на отдел „Наука и образование“ към РКИЦ Коста Пеев също получи благодарствен адрес за неговият порив и желание да помага на читалищата в името на доброто сътрудничество.

Миглена Китанова

10th May2018

В столичното 125 СУ „Боян Пенев“ разнищиха темата за агресията в училищата

by Черно и Бяло

Психологът Христо Монов и народните представители Ирена Анастасова и Димитър Данчев подкрепиха каузата

„Агресията и насилието в училищата“, бe темата за дискусия, която представи фондация „Слънчеви пътеки“ в столичното 125 СУ „Боян Пенев“ пред ученици от пети клас, с водещ и лектор психологът Христо Монов. За целта организаторите предоставиха специална тематична книжка за децата, която да им послужи в училището и дома.

Идеята на хората от фондацията е да бъдат полезни на децата, родителите и техните преподаватели с образователна лекция и диалог за агресията, за нарасналата престъпност в учебните заведения. Данните сочат, че България е сред първите 10 държави с най-висок процент на тормоз в училище, според изследване на Световната здравна организация в 43 страни. Само за една година агресията в училище се е увеличила два пъти, според статистиката. Над 4500 са ситуациите с физическа и вербална агресия в образованието за 2016/2017г., според МОН. За това и подготовката около обучението срещу агресията беше една отговорна задача, която без подкрепата на народните представители от ПГ на БСП за България Ирена Анастасова (бивш директор на 125 СУ „Боян Пенев“) и Димитър Данчев нямаше да се осъществи, споделят от фондацията.

В актовата зала на училището се събраха петокласници и техните преподаватели. Въпреки учебния ден и ангажиментите си, директорката Венелина Николова  радушно прие инициативата и заедно с колегите си присъства на обучението. В залата бяха дошли зам.-директорката Жанета Рачева, учителят по физкултура и класен ръководител на V Д Атанас Стоилов, педагогическия съветник Антония Исаева, преподавателката по български език и литература и класна на V Е клас Магдалина Петрова.

С професионализъм и естествен подход Христо Монов разкри тайните на агресията  с подрастващите. Той обърна внимание на корените в агресивното поведение, вербалната агресия, прекомерното използване на интернет и таблетите. Психологът дискутира с учениците проблема с дългото прекарване с виртуалните игри, гледането на филми с насилия и убийства, както и възприемане на подобен модел на поведение. Христо Монов подчерта необходимостта от спорт и движение, което спомага за самоконтрола и овладяването. Стана дума за тежките раници и как може да се реши този проблем.

Въпросите и отговорите за агресията,  за изхода от лошите навици ще продължават да вълнуват ученици, учители и родители.  Част от нашата мисия е да помагаме за решаване на подобни проблеми, споделиха Даниела Козовска и Паола Колева от фондация „Слънчеви пътеки“.

В края на срещата преподавателите и учениците благодариха на Христо Монов и на организаторите. А ние не можехме да не забележим вложения труд, професионализъм и любов в 125 СУ „Боян Пенев“, едно от най-авторитетните училища, известно с десетките медалисти от различни състезания, с реда,  дисциплината и успехите. С невероятните си кабинети по природни науки, с двата малки музея съхранили българския дух, творчество и миналото на българските училища.

инж. Миглена Китанова,
управител на фондация „Слънчеви пътеки“

09th May2018

Книгите са като кутии за тайни и съкровища

by Черно и Бяло

Каза го едно дете. Откри истината, към която вървим цял живот. Някои не я разбират, други работят за нея. Художничката Мира Рахнева е от вторите. Творческият ѝ свят е такава кутия. Да надникнем в нея!

ПП: Мира, откога рисуваш, как стана художничка?

МР: Още от дете драсках всевъзможни образи по листове, стени и където ми падне. Родителите ми ме записаха на курсове по рисуване на 6 години в кварталното читалище, където ни даваха много интересни творчески задачи и още тогава се запалих. Помня, че рисувахме в една стая с по-големи деца, които се готвеха за кандидатстване в художествени училища и покрай тях ние, по-малките, научавахме специални термини и похвати в рисуването.

После, в основното училище (пети клас може би) спечелих конкурс с портрет на Рада Госпожина от „Под игото” на Иван Вазов, бях я нарисувала с цветни моливи. Тази награда бе първите ми пари, изкарани с рисуване.

След това се готвех за приемните изпити в училището за приложни изкуства в София, но конкурсът в Художествената гимназия ,,Илия Петров“ беше преди тях и се явих, за да видя какво е на изпит. Взеха, че ме приеха сред първите и реших да остана там. Имах прекрасни преподаватели, завързах страхотни приятелства, научих много, не само за рисуването, а и за живота. И колелото се завъртя…

След гимназията започнах да участвам в много общи изложби, пленери, събития, да правя самостоятелни изложби…, така е до ден днешен.

Съжаляваш ли за този избор?

Никога не съм съжалявала за избора си, въпреки трудностите. Обичам много това, което правя и се радвам, че картините ми се харесват от много хора. За мен взаимният обмен е много важен – творецът да събужда в зрителя чувства и мисли, да го вдъхновява, а не само да създава нещо, което единствено „да отива на нечий диван”.

Изразяваш ли се и в други художествени жанрове и форми?

От няколко години работя по оформлението на някои от книгите на проф. Рандал Бейкър. Рисувах илюстрациите в тях, може би вече са над 100, както и облика на някои от кориците. Това беше нова област за мен, но се оказа, че ми доставя голямо удоволствие.

Като хоби се занимавам и с фотография, като дете си бях направила даже „тъмна стаичка”, където проявявах снимките, струваше ми се вълшебно. Имам няколко награди от конкурси за фотография, но засега наистина ми е само хоби, изобщо нямам самочувствие на фотограф.

Какво мислиш за книгите, за бъдещето на печатаното слово?

Споменах книгите на проф. Бейкър. Той е автор, който пише с много чувство за хумор и притежава приключенски дух, усет към детайла, който е заразен и ми е помагал да усетя много добре историите, които съм пресъздавала.

Рисувала съм илюстрации и за други книги, но е много важно да ми допада това, което чета, да усетя нещо близко в книгата. Искам да работя с хора, с които ми е приятно да общувам, които уважавам на първо място като личности, като мироглед, иначе не се получава. Взаимно се избираме.

Книгите са много специални черни кутии на нечий ум, в които авторът подрежда себе си, като в куфар, готов за път. Или пък „книгата е като кутия за тайни и съкровища”, както ми каза едно дете наскоро. Като дете обичах да разлиствам новите книги и да усещам аромата на мастилото, шумоленето на страниците ме успокояваше.

Все повече млади хора четат, книжарниците често са пълни с народ, по парковете и превозните средства напоследък виждам младежи, които четат книги…

Минало, настояще и бъдеще са едно цяло според мен, така че писменото слово (под една или друга форма) е било, Е и ще бъде във времето, което и да е то.

Изучавала си семиотика на изобразителното изкуство в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“, може би затова творбите ти говорят с много знаци и символи?

Определено има влияние. Дипломирах се като магистър с текст за символите в българските народни шевици и носии, тайнствения език, закодиран в тях. По този повод създадох тогава и сериите с фолклорни мотиви – невести, моми, гайдари, като в картините вплитах и някои от тези символи, напр. елбетица, геометричните фигури, спирали, ябълката и др.

Преди години исках да уча „Плакат” в Художествената академия (така или иначе, пътят ми после се промени) и рисувах десетки, десетки плакати по зададени теми. Да създадеш креативен, изчистен знак, плакат, с малко да покажеш много, беше страшно интересно. Тук мога да вметна, че обожавам запазените знаци на Стефан Кънчев, които са познати почти на всички, но вероятно малко хора знаят кой ги е създал. Този период много ми повлия, накара ме да отворя съзнанието си по-широко, да променя погледа и отношението си към всичко заобикалящо.

Кои са любимите ти образи, какво търсиш, какво искаш да кажеш в твоя алегоричен свят?

Нямам любими. Образите и сюжетите в повечето от картините ми си идват сами, като „факсове”, не ги мисля като план дълго преди да започна да рисувам. Явно сами искат да разкажат нещо, да излязат на бял свят и аз се явявам като проводник, който спомага това да се случи. При много творци го има, не само в изобразителното изкуство, но и в музиката, театъра и т.н. Помагаш на енергията да излезе, да се завърти по определен начин, да достигне до други енергии, които започват да вибрират заедно.

През времето съм отваряла вратата на различни образи, зависи какво ме е вдъхновявало в момента. Музикалната тема например, която и досега е основна за картините ми, започна от мой приятел музикант, който ме запознаваше с различни джаз парчета, разказваше ми истории за определени музиканти, научи ме да чувам музикални пластове, на които преди не обръщах внимание… И ми се прииска да нарисувам това, което чувам, което виждам в главата си. В тези картини ритъмът на формите, цветовете и линиите отговарят на тези, които съм усещала, докато слушам. Обменът между отделните изкуства е много красив, вдъхновяваме се взаимно за създаване. Често изкуствата преливат едно в друго.

Ръководиш ли се от любима мисъл?

Една от любимите ми мисли е част от т.нар. „вселенски закони” и гласи следното: ,,Мисъл + Време = Реалност“. Тоест, мислите стават реални и се материализират в определено време. Затова внимавайте какво си мислите!

Адресираш ли своя приказен свят и към деца, работиш ли с деца, илюстрираш ли книги за деца (мисля, че си учила и педагогика) или отправяш внушенията си само към възрастните?

Внушенията са за всеки, който вибрира на същата честота и може да ги усети, без значение от възрастта. Работила съм с деца за кратък период, но не почувствах това да е моето призвание. Да си добър учител, както и да пишеш/рисуваш детски книги не е за всеки. Досега не съм илюстрирала детски книги, въпреки че са ми предлагали, но не изключвам тази възможност за в бъдеще.

Как се зареждаш за творчество?

Като цяло предпочитам простичките, всекидневни радости и занимания. Природата, спокойствието, взирането във водата ми помагат да си събера мислите. Харесва ми да прекарвам много от времето си сама. Така се зареждам.

Лошото време ми действа много мотивиращо да рисувам и тогава предпочитам да бъда сама. Имала съм прекрасни моменти с приятели художници, с които рисуваме в една стая и всеки е потънал в своя свят, това е зареждащо и красиво, но иначе не обичам да има „публика”, докато творя, това е интимен процес.

Имам няколко добри приятели и с тях ми е най-приятно. Не обичам шумните тълпи и нощен живот, мина това време. Напоследък слушам музика на грамофона, чета книги, винаги има с какво да се занимавам, няма скука. Самото изкуство също ме мотивира. Изложба, която ме е впечатлила, театрална постановка, концерт или общуването с интересни, креативни хора. Такива неща ме вдъхновяват.

За Мира Рахнева
Мира Рахнева е родена през 1981 г. в София.
Има 9 самостоятелни изложби, участвала е в много общи експозиции, пленери и проекти в България и чужбина.
Илюстрирала е книгите на проф. Рандал Бейкър „Странни места. Интересни хора”, „До София и назад”, „Студената война на горещо място”, „Изгубените Балкани”; „Международни финанси” с автор Александрина Панчева; стихосбирката ,,Изпуснах си мислите“ на Петя Пейчева.
Нейни картини притежават ценители и колекционери от България, Англия, Канада, Полша, Зимбабве, ЮАР и др.

Петя Пейчева

08th May2018

Традиционно изкуство побратимява хора от различни националности и култури

by Черно и Бяло

Проведеният в Трявна, столицата на традиционните български занаяти от Възраждането, фестивал на дърворезбата се превърна в празник и на традиционното изкуство на географски отдалечената от България, но близка до душевността на българина Северно-африканска страна – Кралство Мароко. Събитието са проведе на 5-и май, в навечерието на Гергьовден, когато наред с другите професионални празници: Денят на храбростта – празник на Българската армия, и Денят на овчаря и животновъда, са празниците и на дърворезбарите и иконописците, под егидата на Н.Пр. Посланика на Кралство Мароко в България – г-жа Закия Ел Мидауи и под патронажа на Н.В. Симеон II и с любезното съдействие на организаторите: посолство на Кралство Мароко, Община Трявна, сдружение  „Спектър 21 век“ и Галерия „Гъбенски“. То е част от програмата на Дните на дърворезбата (4, 5 и 6 май) в гр. Трявна и 210-ата годишнина от художествения конкурс в Даскалова къща.

„Среща с красотата на Мароко“ е поредната проява от инициативата на сдружение „Спектър 21 век“ – „Покажи традицията! Подари празник!“. На нея беше показано дефиле, представящо прекрасните женски национални костюми на Мароко – кафтаните, откри се изложба, разкриваща природното и архитектурно богатство на хилядолетното царство, проведе се церемония по поднасяне на марокански чай под звуците на традиционна музика.

Конкурсът-облог между двама от изтъкнатите дърворезбари – представители на Тревненската резбарска и иконописна школа, Уста Димитър Ошанеца и младият калфа Иван Бочуковеца се провел в дните преди Гергьовден на далечната 1808 година по случай освещаването на къщата, когато двамата майстори се обзалагат за това кой ще изработи по-добър резбован таван в две от големите стаи на първия етаж – едната служеща за гостна, а другата за търговска кантора. Двамата са били оставени да работят самостоятелно, в продължение на шест месеца, като не са имали право да влизат и гледат работата на другия. Когато срокът изтекъл, журито от резбарския Еснаф било удивено от майсторството на младия калфа, чиято дърворезба била като истинско юлско слънце – лъчите са с вълнообразни краища, препращащи към ефекта на зноен летен ден с характерната мараня.  Отговорът на по-стария майстор обаче бил не по-малко впечатляващ – също традиционното слънце, но вече по-спокойно, майско слънце, с прави радиално разположени лъчи, толкова богато украсени с точно 88 цветове на маргарити, като всяка една е била различна и толкова изкусно направена, че Еснафът присъдил наградата на него като на Голям майстор, а по-младият бил поощрен да доизучи занаята и да стане и той майстор и да се ожени за дъщерята на търговеца Даскалов. Всичко това беше разказано за читателите на „Черно и Бяло” от г-жа Вяра Белева, екскурзовод в Даскаловата къща-музей. Като родолюбива тревненска, тя е запозната и с другите забележителности на града, част от които е и Калинчевата къща, където се проведе събитието. Поясни защо в двора на тази къща има друга възрожденска постройка наречена Галерия Гъбенски. Тотю Гъбенски също е роден в Трявна през 1899 г., учил и станал адвокат в София, но останал без наследници. Имал е голям интерес към изобразителното изкуство и през целия си живот, в продължение на 65 години, е купувал и колекционирал картини, рисунки и графики, най-вече от български автори. Чрез НДФ „13 века България“ през 1983 г. прави голямо дарение на гр. Трявна, което включва произведения на редица български и чуждестранни художници. В дарението фигурират имена на много големи български автори като Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора. Поради големия обем на колекцията, която е собственост на Градския музей, само една малка част от нея е изложена в постоянна експозиция, а останалите творби са на съхранение във фонда. Като знак на признателност към големия родолюбец е останало наименованието „Галерия Гъбенски”, която е самостоятелна сграда, част от възрожденския комплекс Калинчева къща и сега там се провеждат изложби, организирани от фонд „13 века България“. Г-жа Белева поясни с гордост, че тревненската художествена, резбарска, иконописна и строителна школа е най-старата в България и възниква в края на 17-и и началото на 18-и век. Тревненските майстори са работили в над 500 селища в България. Строили са църкви, манастири, училища, също така частни къщи. Всички известни възрожденски селища като Котел, Жеравна, Боженци са строени от тревненски майстори. Дори тревненската къща се възприема като самостоятелен тип възрожденска архитектура. Сегашната Национална художествена гимназия по дърворезба е създадена през 1920 г., за да продължи традицията на града в областта на изкуствата. По инициатива на първите ученици е създадена и национална колекция по дърворезба, от която първоначално са се учили. Започват с малка колекция в самото училище, после тя прераства в музейна сбирка и когато откупуват тази къща, тази колекция става основа на Музея по дърворезба. Второто направление на Тревненската школа е представено в Музея на иконата, където са изложени повече от 160 тревненски икони. Това направление е дело на шест тревненски фамилии, които са работили в продължение на повече от 200 години. Разцветът на школата е, разбира се, през 18-и и 19-и век, когато е най-голямото строителство на църкви и манастири. Съществува легенда, според която тревненската школа е създадена в началото на XVIII век. За основател на школата се счита Витановската фамилия. Витан е монашеското име на тревненски младеж, който бива отведен като малко момче от атонския монах Викентий в Света гора, за да учи занаят. Там той овладял занаята до съвършенство и след завръщането си в Трявна основал школата. Неговите наследници, около 50 души от няколко поколения, продължили занаята и заедно с други тревненски майстори постигнали големи успехи и известност. В днешно време през музеите на града минават над 100 хиляди посетители от страната и чужбина.

„Преди всичко бих искала да пожелая на всички добре дошли на това празненство на Мароканското изкуство. За мен е чест и удоволствие да бъда с Вас като посланик на Кралство Мароко в този красив и гостоприемен град, който илюстрира силата и креативността на изкуствата като цяло и дърворезбата в частност, отразявайки ролята, която творчеството може да играе в България. Трявна се превърна в една първокласна туристическа дестинация от световна класа. Щастлива съм да участвам в този празник, който се провежда под мотото „Покажи традицията, подари празник”.

По нататък, в приветствието си г-жа Ел Мидауи отбеляза предимствата на средиземноморската страна като туристически център, който може да предложи на посетителите запознаване с традиционното мароканско изкуство, датиращо от най-стари исторически времена, съчетано с разнообразна архитектура от различни периоди, с наличието на древни и нови градове, разнообразен ландшафт и пейзаж, запознаващ туристите с красотата на планините, пустинята и оазисите.  Тя изтъкна също така и възможностите за организиране на многобройни фестивали, какъвто е традиционният кинофестивал и на спортни събития, в областта на които Мароко завоюва своето заслужено място. Тя подчерта значението, което има развитието на най-популярния спорт – футболът, като посочи традиционното класиране на националния отбор, печелил нееднократно призовото място в група Африка и класирал се на финалите на няколко световни шампионата. Във връзка с това Мароко е една от четирите страни, кандидатстващи за домакинство на Шампионата през 2026г. и искрено се надява тази кандидатура да бъде оценена по достойнство и страната да бъде домакин. Гласуването на ФИФА е насрочено за 13 юни 2018 г. а в Москва.

Част от изложбата е макет на футболна топка, представена като купата на Шампионата, изработена от рядък вид ароматно дърво, растящо само в Мароко.

Беше прочетено и благодарствено поздравително писмо от г-н Симеон Сакскобургготски, в което се подчертава благодарността му за поканата да бъде почетен  патрон на инициативата „Покажи традицията, подари празник” на Сдружение „Спектър 21 Век”, която цели да покаже културните традиции на Кралство Мароко. Като изказва съжаление за това, че е възпрепятстван да присъства лично в този възрожденски град Трявна, той подчертава, че с него е свързана историята на неговото семейство – майка му, Царица Йоана, в миналото е дарила цялата си зестра за построяването на санаториума за белодробни заболявания в град Трявна . Този санаториум и сега носи нейното име. „От друга страна, приех тази покана заради дългогодишното ми приятелство с покойния Крал Хасан Втори и контактите между нашите две семейства. Както са знае, моята дъщеря, Княгиня Калина, живее в Рабат заедно със съпруга и сина си. Впечатлен съм от богатата и интересна програма, която сте подготвили и се надявам тя да се хареса на жителите и гостите на града. Оценявам засилващото се сътрудничество между Кралство Мароко и България в културната област. Като познаваме и ценим заедно културното и историческото си наследство, можем да развиваме успешно своите взаимоотношения и в други области. Изпращам специалните ми поздрави и благопожелания на участниците и гостите на фестивала и от сърце пожелавам успех на организаторите на тази чудесна инициатива.”

Г-жа Екатерина Павлова – съпредседател на сдружение „Спектър 21 век“ и главен редактор на „Дипломатически спектър“, изтъкна в своето експозе, че инициативата се провежда вече от десет години с цел да покажем нашите традиции и обичаи на чуждестранните гости и на тези, които живеят у нас, в България и в същото време искаме да покажем техните традиции на нашата, българска аудитория. И в този смисъл трябва да споделя, че Трявна е първият град, в който се провежда тази инициатива извън София. Това е много радостно, имайки предвид вашите сериозни традиции в областта на културното наследство. Вие ще се насладите на едно дефиле с марокански кафтани, което е прекрасно, на мароканската чаена церемония, вече много от вас видяхте вътре изложбата, а накрая и на мароканския кус-кус. Накрая искам само да ви запозная с още един проект на нашето Сдружение, който също е наша гордост. Той се казва „Шлагерите на Европа” и  може да бъде видян и чут. В този проект са събрани песни от 15 европейски страни и е посветен на Председателството. Представен беше и съпредседателят на Сдружението Христо Паскалев – Паскал, който е изпълнител на песните и пое ангажимент да организира един концерт с тези и други песни в красивия балкански възрожденски град.

„Ваше превъзходителство, уважаеми гости,
За нас е изключителна чест, в рамките на дните на дърворезбата да открием тази прекрасна изложба като знак на добрите отношения, които имаме с Кралство Мароко. Това е едно различно начало, което би поставило в друга светлина разглеждането на това, което представлява занаята, от къде той идва? Къде можем да намерим нашите корени? По всяка вероятност те се крият там, където е нашата прародина. Ще забележите колко интересна и различна държава е Мароко и къде другаде, ако не точно тук и точно по това време, на Славейковите празници, ние не представим точно това прекрасно творчество, за да се насладите на тази прекрасна култура.” С тези думи кметът на Община Трявна, г-н Дончо Захариев привества високите гости.

Той подчерта, че това което предстои да бъде показано, представените традиционни женски костюми – кафтани, ястията, които ще бъдат дегустирани, ще бъдат придружени с едно отлично настроение, което Нейно превъзходителство г-жа посланичката, ще предостави.

По късно, в специално изявление за сп. „Черно и Бяло”, той продължи да не крие топлите отношения между Община Трявна и посолството на Кралство Мароко, които според него могат да прераснат дори в инициатива за побратимяване на два града – Трявна и някой от Мароко. Всичко това предстои, така че очаквайте много интересни събития за в бъдеще от това сътрудничество.

текст и снимки: Красимир Пеков

08th May2018

Концерт на София Квартет

by Черно и Бяло

Под надслов „Пролетни гласове“ в камерна зала „България“ на 23 март от 19:00 ч. се състоя вълнуващ концерт-сюрприз, който премина завладяващо и беше топло приет от интелигентната публика, в препълнения салон!

Васил Петров и Олга Михайлова-Динова бяха специалните гости на второто издание на „Концерти с дрескод“ на „София квартет“. Изключителният успех на проекта се дължи на майсторското преплитане между класическата  и джаз и поп музика от Златните времена на Америка! Неповторимата атмосфера, която витаеше превърна строгата концертна зала в място за изискани забавления, предлагайки на публиката едно ново изживяване: изключителна музика и танци.

„София квартет“ е ансамбъл на световно ниво с многобройни изяви у нас и в чужбина, както и богата дискография. Първоначално създаден като радиоквартет към БНР, като през годините в състава му са били най-елитните инструменталисти на България!

Днес, обновен с новото поколение инструментални таланти, квартетът включва цигуларите Стоимен Пеев и Йордан Димитров, виолончелиста Любомир Ников и доайена на състава – виолистът Валентин Геров., всички те, владеещи съвършенно инструментите си, безпроблемно изпълняват широк спектър музикални творби

Определен от пресата като естествен наследник на квартетите „Аврамов“ и „Димов“ в българската традиция на квартетното изкуство, „София квартет“ се наложи като водещ камерен състав, спечелвайки признанието на публиката, медиите и критиците. Успешната, задграничната концертна дейност на състава обхваща Европа и Азия. Музикантите са осъществили световни премиери на редица нови произведения, написани специално за „София квартет“.

Олга Михайлова-Динова е очарователна жена, прекрасен, завладяващ глас, с потенциал, за различни творчески комбинации, доказани в годините!

Завършва Държавната музикална академия „П. Владигеров“ през 1992 г. в класа по оперно пеене на проф. Сима Иванова. През същата година дебютира на сцената на Националната опера в ролята на Розина от „Севилския бръснар” на Росини. През следващите  години изпълнява с успех централните роли от оперите „Така правят всички” и „Сватбата на Фигаро” от Моцарт, „Италианката в Алжир” от Росини, „Кармен” от Бизе, „Норма” от Белини, „Селска чест” от Маскани, „Трубадур” и „Дон Карлос” от Верди. Изявява се и в областта на оперетата и мюзикъла в спектаклите “Цигански барон” и „Прилепът“ от Й. Щраус, „Баядерка” от Калман, „Мис Сайгон” на Шьонберг, „Котки” от Уебър и „Уестсайдска история” от Бърнстейн.

Васил Петров, неуспорим любимец на поколения ценители на Българската джаз и поп музика е роден  на 30 април 1964 г. в София, в семейството на геодезист-картограф и математичка.

Кръстен е на своя дядо, който е основал хор „Кавал“. Баща му е свирил на хармоника. Семейството му има далечна връзка с маестро Георги Атанасов. Васил Петров притежава красив богат тембър, дълбочина и невероятна вокална техника. Талантливият певец бързо се налага на българската музикална сцена като джаз и поп певец. През 1991 година се дипломира в Консерваторията в София, във вокалния факултет със специалност поп музика. Участва в много прояви в Българското национално радио и телевизия. През 1992 и 1994 година е най-продаваният изпълнител в България. С успех той издава три албума в една година. Първият се казва „Другият“, вторият албум, „Джаз и блус“, включващ кавър-версии на песни на добре познати поп и джаз изпълнители. Третият албум – е дует с известния български пианист Румен Тосков. Реализира поредица от албуми, сред които и „Васил Петров пее Гершуин“, издаден от Pulse Record на компакт-диск. На първите български национали награди „Орфей +“ (българските Грами) Васил Петров е избран за най-добрият мъжки глас на годината. Печели и награда в три категории — най-добър мъжки вокал, най-добър хит на годината, най-добър албум на годината за „Другият“.

Концертната вечер беше оригинално замислена, като в програмата се редуваха блестящи изпълнения  на „София Квартет“ и гост солистите-певци. „Пролетни гласове“ – Й.Щраус-син, Трич-трач полка, Й. Щраус-син, както и“На хубавия син Дунав, Й. Щраус-син, представени от“ София Квартет“, разкриха творческия потенциал на камерната формация. Майсторските аранжименти, в ръцете на талантливите инструменталисти, възкресяваха великата музика и създаваха неповторима празнична атмосфера в залата. Как четири щрайх музиканти успяваха да имитират тембри и звучения, присъщи на духови инструменти и да обогатят традиционната оркестрация!?…

Прекрасният Васил Петров, излъчващ благородство, аристократизъм  очарова почитателите си с изпълненията си  на „Smile” на Ч.Чаплин и „A child is born” на Тед Джонс.

С гъвкава, грациозна походка, сред публиката застана красивата Олга Михайлова и изпълни прочуствено и сценично прочутата „Хабанера“ из операта „Кармен“ на Ж. Бизе, а малко по късно: „Пробуждане“ на Г.Форе, като с това си превъплощение, певицата впечатли ценителите с дълбокото познаване душевността и философията на автора. Постиженията и принадлежността си към жанра-„ мюзикъл“,солистката доказа с превъзходното си изпълнение на „Pie Jezu“ от Ендрю Лойд Уебър!

Върхово изживяване на вечерта  се възцари, когато българският „Синатра“-Васко Петров запя вдъхновено “My Way”, като „кадифяният“ му глас и интерпретацията просълзиха слушателите! (Джаз Фестивалите „Банско“и „Сардиния“си спомнят с признателност за блестящите концерти на голямият български певец Васил Петров!..)

Тържествен финал на концерта беше дуетът: В. Петров-О. Михайлова, в емблематичната” Summertime”на Дж.Гершуин, в който двамата артисти сляха в едно душите си и демонстрираха съвършен ансамбъл!

В заключение, достойнство на музикантите от „София Кварет“ е постигането на „освободена“ визия за музициране поднесена на публиката, но не накърняваща същността и респекта на „Нейно Величество Музиката!

Светослав Дерменджиев

06th May2018

Бернини и римския барок, творби от двореца Киджи в Арича, Национална галерия, 15.05–15.07.2018 г.

by Черно и Бяло

Шедьоврите на римския Барок пристигат в София

Италианският културен институт в София има удоволствието да представи изложбата „Бернини и римският Барок: модерният начин на изразяване. Творби от двореца Киджи в Арича“, организирана съвместно с Националната Галерия. От 15 май до 15 юли в Двореца ще бъдат изложени 58 произведения на изкуството, свързани с видни личности от римския Барок, от Бернини до Кавалер д’Арпино и Матия Прети.

Изложбата, която се организира под патронажа на Столична община, ще ни пренесе в Италия през XVII век, за да опознаем наситения и завладяващ начин на изразяване, характерен за този период. За първи път в България ще бъде представена толкова разнообразна колекция от жанрове и теми, предпочитани от поръчителите на изкуство по онова време: от портрет и автопортрет, пейзажи и алегории с изискан класически вкус, до това, което определяме като Триумфален Барок, с неговите религиозни изображения между съзерцателния интимизъм и силата на Христовата драма.

Благодарение на изложените произведения ще можем да се запознаем и с гения на Джан Лоренцо Бернини, смятан за най-великия представител на изкуството за неговото време. Изключително талантлив художник, скулптор, сценограф, драматург и архитект, той е изследвал много нови области в търсене на своя собствен начин на изразяване, който по-късно се превръща в универсален език на Барока. Изложбата ще представи една по-малко известна на широката публика страна на Бернини, акцентирайки върху образа му на художник и проектант. До неговите творби ще застанат шедьоври на много от художниците, събрали се в Рим именно благодарение на творческия магнетизъм на Бернини, поощрител на различните енергии и гениални идеи. Благодарение на колекцията, съхранявана в двореца Киджи в Арича, ще можем да се възхитим на произведения на Момпер, Бачичо, Кавалер д’Арпино, Джачинто Джиминяни, Боргоньоне и много други.

Посветена на Семестъра на българското европредседателство, изложбата ще ни накара да помислим върху значението на комуникацията – център на бароковото изкуство, което, благодарение на изцяло нови конотации за времето си, прави революция в естетиката и разпространението на изкуството. Изложената колекция предлага на посетителите възможността да оценят този стил в неговата очарователна сложност и неоспорима оригиналност.

Поредица от събития и срещи с експерти ще послужи за паралел между обществото през XVII век и обществото днес, разкривайки един изключително модерен и проницателен език на общуване.

На вернисажа, който ще се състои на 15 май 2018 г. от 18:00ч., ще присъства Н.Пр. посланикът на Италия в България Стефано Балди, заедно с директора на Италианския културен институт – г-жа Луиджина Педди, които официално ще открият изложбата, заедно с домакина на събитието – директора на Националната Галерия, г-жа Слава Иванова и куратора проф. Франческо Петручи.

За изложбата, Бернини и комуникацията

Комуникацията във всичките ѝ аспекти е несъмнено основна съставна част на ежедневния ни живот. Красноречив пример за това са тези шест месеца на българско председателство на Европейския съвет. Благодарение на ефикасната комуникация присъствахме на редица инициативи, които ни ангажираха активно в редица направления. Тази изложба отдава дължимото на ролята на комуникацията в изкуството и на изкуството в комуникацията и същевременно изтъква богатството на европейското културно наследство, значимостта на неговото съдържание и важността на неговата история.

В този смисъл Джан Лоренцо Бернини е най-видният представител на изкуството на комуникацията. Той е съумял да интерпретира една културна революция, преобразувала цяла епоха. Непосредствено след Трентския събор църквата му е възложила трудната задача да възстанови нейния авторитет и да утвърди отново върховенството на посланието ѝ именно чрез изкуството. Неговите творби, които подчертават присъствието на Папската държава в живота на обикновения гражданин и будят у него гордост, че ѝ принадлежи, са предизвиквали възхищение и престиж в чужбина.

Бернини не е схващал изкуството в отделните му прояви, както е било през Ренесанса, а като една цялостна, завършена форма на художествено въздействие. В разнообразните си изяви – художник, скулптор, архитект, комедиограф, сценограф и дори предвестник на дизайна – е съумял да съчетае тези многобройни естетични аспекти в едно свързано комуникативно послание. От този му похват са се учили първоначално в Рим, а после в чужбина.

Барокът, както се нарича този период на творчески иновации, съпътстващи икономическото и социално развитие през XVII век, е и един точен ориентир в изкуството на комуникацията. Нашата епоха, наричана „Визуална цивилизация“, със своите многобройни университетски специалности по комуникационни технологии и с все по-честите „фалшиви новини“, свидетелства за важността на внимателния подход към този елемент.

Комуникативните стратегии и инструменти, използвани от Бернини и от творците, които са му помагали, подражавали или просто са доразвили естетическите аспекти на неговото творчество, са изключително актуални.

Изложбата „Бернини и римският Барок: модерният начин на изразяване. Творби от двореца Киджи в Арича“ предлага не само цялостен поглед върху естетичната и комуникативна революция през един значим исторически период, но е и източник за размишление върху днешните техники за комуникация, целящо да се насърчи критичното умение на всеки един от нас и да се изтъкне добавената стойност на нашето културно наследство.

Подборката от 58-те изложени творби отговаря на потребността да се покажат различните аспекти на това движение в изкуството, към което са се присъединили редица талантливи творци. Цел на барока е умението да влезе в диалог с всички главни действащи лица в обществото, за да се постигне споделен избор не само на морални или духовни ценности, но и на такива от обективно и материално естество.

От осъзнатата собствена роля и новия език, предаден чрез творбите на Бернини, до политическите портрети, пейзажите, алегоричните картини, предварителните скици за големи стенописи, декоративните елементи и архитектурните чертежи – подбраните творби, съпроводени от анотации и изкуствоведски бележки, свидетелстват за различните теми, третирани от римския барок.

Тъй като този проект е издържан в духа на желанието за споделяне, с оглед на пълнотата на информацията беше невъзможно да се абстрахираме от неговия физически контекст. Бернини – опитен сценограф и автор на близо 70 комедии – е изградил основния театър на тази своя естетична философия в Арича, пред вратите на Рим. Изцяло преработените градска среда и пейзаж на Арича са идеалната рамка на двореца Киджи, от който идват изложените творби. Той и до днес е един от редките примери за исторически резиденции, чиято архитектура и обзавеждане са останали непроменени.

Накрая, изразявам най-голямата си благодарност на директорката на Националната галерия Слава Иванова, която с присъщите ѝ комуникативни умения и чувствителност към изкуството, възприе ентусиазирано концептуалния проект на изложбата и направи възможно нейното осъществяване.

Луиджина Педди

06th May2018

СФФ 22: Любов – магическа реалност

by Черно и Бяло

От XXII МСФФ избрах моя калейдоскоп „Любов – магическа реалност”. С респект и благодарност към богатата панорама от всякакви жанрове и видове, пожелах да представя филми с любовни трепети за душата и порив за духа. Моят ориентир е ясен. На върха сияе унгарският шедьовър „За тялото и душата” на Илдико Енеди – вече написах впечатлението, което не ме напуска. И филмите, които запомних…

Днешното поколение има да се чуди какво е това, може пък да го припознае по Интернет?! Калейдоскопът е простичка детска играчка; вземаш я в ръце, нагласяш окото на прозорчето и започваш да въртиш- пред теб се редят причудливи картини от безброй цветни стъкълца. Красиво, вълшебно, пленително! Кинокалейдоскоп „Любов – магическа реалност фокусира безценни бляскави фигури на многоликото седмо изкуство. Обаятелно и вълнуващо!

Една от неустоимите картини с цялото ѝ великолепие е „Невидима нишка” – извезана изискано, причудливо и с дискретна ирония от режисьора Пол Томас Андерсън. Модата и жените са вдъхновение в живота на известния шивач с отличителен стил Рейнолдс Уудкок. През 50-те години, в центъра на британската мода, майсторът и сестра му обличат кралски особи, филмови звезди, бохеми и достолепни дами. Докато перфектно планираното и контролирано ежедневие на заклетия ерген (в удивителното изпълнение на Даниел Дей Луис) не е преобърнато от любовта. Младата и напориста Алма от муза и любовница се превръща в негова вярна спътница. Промяната на строгия педантичен шивач под въздействието на любовта е смайващо,особено когато персонажът е мощният талант на Дей Люис.

Определящо е мнението на The Hollywood Reporter: „Tематично по-умерен от големите кинотворби на Вендерс, „Потапяне”е просто филм за любовта, за смисъла на живота, увеличаващия се недостиг на природни ресурси и конфликта между Изтока и Запада и радикалния ислямски тероризъм.”
Ангел, посветен на киното… Това е за мен легендарният творец на независимото кино Вим Вендерс. Прекрасен и благороден, той е една отделна вселена, съвкупност от таланти-  сценарист, режисьор, фотограф и художник с несравним визуален усет и блестящи истории. За пореден път, обичаният от няколко поколения киномани режисьор, гостува на XXII София Филм Фест с най-новия си филм „Потапяне”. Зрителят ще се потопи с вълнение в изумителния свят на Вендерс, който споделя: „Може би най-голямата човешка тема е за любовта, а това не се удава лесно на всеки от нас. С течение на времето се осмелих да правя истински любовни филми. Днес бих казал, че това е единствената тема, която ме интересува… красотата на любовта е в това, че може да расте.”

Според самият режисьор  „Потапяне” е любовна история, която се разиграва на място, където има толкова омраза, колкото и любов и отвежда зрителя в напълно различните светове на двамата главни герои Даниел Фландърс (Алисия Викандер) и Джеймс Мор (Джеймс Макавой). Влюбват се внезапно и се противопоставят на чувствата, но скоро разбират, че са срещнали любовта на живота си…

В стая без прозорци на африканското крайбрежие, англичанинът Джеймс Мор е пленник на джихадисти. Представяйки се за експерт по състоянието на водните запаси, той отразява активността на Ал-Кайда в околността. След залавянето му е инсценирана екзекуция и Джеймс е отведен в Сомалия. На хиляди километри от там, в морето край Гренландия, Даниел Фландърс се подготвя за потапяне в морските дълбини. Тя е биоматематик, с френско-австралийски произход, обсебена от живота в най-голямата морска дълбочина.  Всеотдайно работи по проект, чиято цел е да докаже теорията й за произхода на нашата планета. Киноразказът връща зрителя във времето до предишната Коледа, когато двамата герои се срещат случайно във френски хотел в Нормандия, на атлантическото крайбрежие, където се подготвят за своите опасни мисии.След раздялата всеки поема по своя път и „потапяне” – Джеймс е взет за заложник от джихадисти и не може да се свърже с Дани, а тя се гмурка рисково до дъното на океана, без да знае дали любимият е жив и дали ще успее да излезе на повърхността…

Операторската творческа визия е великолепна с емоционалното си и естетическо въздействие – пейзажите от крайбрежието на Нормандия, изсъхналите пясъци на Сомалия и подводните гмуркания. Внезапният,  а понякога плавен монтаж създава предчувствието за обреченост на „една болезнена любовна история, която се сблъска с неконтролируеми сили” и завършва с безвъзвратно „потапяне”.

Последната изява на италианеца Паоло Вирдзи е малък филм с големи актьори-  силно обаяние и изискана изтънченост излъчва Хелън Мирън (нека припомня, че тя Елена Миронова, от руски произход) и Донълд Съдърланд с неговата импулсивна духовна мощ и дискретна самоирония. „Търсач на удоволствия” е закачливият прякор на стария кемпер… Възрастна двойка, имала прекрасен съвместен живот повече от 60 години, „отвлича себе си“ от порасналите деца, докторите и ежедневието, като предприема незабравимо пътуване с надеждния си RV (кемпер, recreational vehicle – МПС за развлечения). Те наричат камиончето си The Leisure Seekerтърсача на отдих, на удоволствия – и пътешестват по шосе №66 от Бостън до къщата-музей на Ърнест Хемингуей в островното градче Кий Уест, Флорида. Двамата – Ела и Джон Спенсър,  успяват да възвърнат желанието си за живот и взаимната си любов през тази ваканция и автомобилно приключение, подтикнало ги към откровения и изненади до самия му край. Те просто искат още един безгрижен ден заедно, дори да е последен за тях. Той се бори с Алцхаймер, тя – с рака… Пътуването е по-добре от хоспис или легло в болница. С „търсача на удоволствия“ Ела и Джон са ходили на почивка с децата си през 70-те години, сега двамата ги шокират с бягството си. Мозъкът на Джон е малко размътен и мъжът често забравя, но пък е физически силен. Ела е слаба и крехка, но все още е с всичкия си. Заедно двамата едва успяват да бъдат един човек. „Филм за запазване на човешкото достойнство” според чаровната Хелън Мирън.

Смесвайки забавни с ужасяващи моменти, пътешествието преминава през една непозната за тях Америка. Това приключение обаче е техният шанс да преоткрият  брака си, който винаги са подхранвали със страст и отдаденост, но и с тайни мании, появяващи се на повърхността точно сега и предизвикват неочаквани признания.

„Търсач на удоволствия” дарява зрителя с „амурни терзания”, поднесени с гъделичкащ смях, който носи естетическа наслада и неизчерпаемо жизнелюбие. Финалът навява меланхолия и тъга, но нали „в края на човешкия живот единствено се брои достойнството” според Харолд Пинтер.

Ето и откровенията на самия Паоло Вирдзи: „Никога не съм очаквал, че ще режисирам филм изцяло в друга държава. Досега винаги съм отказвал предлаганите ми американски проекти. Но ме убедиха поне да опитам да напиша сценарий, а аз обещах на продуцентите, че ако Хелън Мирън и Доналд Съдърланд се съгласят да играят Ела и Джон, ще направя филма. Опитвах да се застраховам, като искам твърде много. Но съдбата ме изненада – Мирън и Съдърланд се съгласиха. Няколко седмици по-късно вече опаковах багажа си, за да прелетя над океана, защото нямаше как да не се включа в подобно изживяване, и то с такива легендарни актьори. Но не съм имал никакво намерение да ставам „американски режисьор“; чувствам се като син на италианското кино, въпреки че в наши дни глобалното споделяне на истории и изображения разми всякакви териториални граници. Дори и на Източния бряг се опитвах да не се отказвам от навиците си на режисьор, роден в Италия (и по-точно в Ливорно), и да използвам всички съставки, които обичам: истина, човечност, ирония, микс от комедия и трагедия, забавни проблеми и моменти на чисто щастие. Струва ми се, че онова, което се получи, е road-movie за свободата да избираш всеки един миг от живота си – всичко това, разказано с лекотата на песен. Една забавна и тъжна балада, малко неразумна и луда, но жива и щастлива.“

Мариана Енева

30th Apr2018

XXVI международен конкурс за инструменталисти и композитори „Музиката и Земята” и фестивал „Изкуствата за Земята“, под мотото „Откровенията на Земята“

by Черно и Бяло

Международният конкурс за инструменталисти и композитори „Музиката и Земята“ и фестивалът „Изкуствата за Земята“ заемат заслужено място в културния афиш на столицата с вече 26-годишното си присъствие. Посветени на 22 април – Международният ден на Майката Земя, събитията са уникални по своята същност. Главната им цел е да импулсират младите творци за създаване и изпълнение на музикални произведения, посветени на Земята и нейното оцеляване, като по този начин те създават духовна атмосфера в България и чужбина, която способства култивирането на нравствени ценности и светоглед на устойчиво развитие, формиране на ново нравствено отношение към Природата, разглеждащо Човека не като неин владетел, а като нейна съставна част, разбираща, че както днешното, така и идните поколения имат равни права да ползват Природата като жизнена среда и източник на суровини и енергия.

В конкурса от 1993 до сега са участвали над 2600 млади музиканти от 37 страни. Според регламента те се представят с по две произведения: виртуозен концертен етюд или кратка виртуозна пиеса и пиеса, свързана с тематиката за Земята и Природата. Членове на журито на конкурса от 1993 година до сега са били 67 изтъкнати артисти, педагози, професори от цял свят: пианисти, цигулари, флейтисти, диригенти, композитори. В последните четири издания на конкурса в журито се канят и лауреати от конкурса, изградили солидни артистични кариери. Тази година това бяха Василена Серафимова – маримба и Ксавие Льоконт де ла Бретонери – пиано, Франция.

В рамките на конкурса по традиция  се  провеждат майсторски класове на членове на журито.Тази година проф. Шантал Стиляни – пиано, Франция, специално работи с участниците в конкурса върху интерпретацията на пиеси от Дебюси и Равел, стил, който по нейно мнение е проблемен за младите български пианисти.

Концертите на членовете на журито и на лауреатите на конкурса тази година  в рамките на Фестивала „Изкуствата за Земята“ бяха под мотото „Откровенията на Земята“ (в чест на 100 години от смъртта на Клод Дебюси). В петте концерта  проведени в залата на Гигантските кристали на Националния музей „Земята и хората“, във Френския културен институт и в Музея за история на София (с вход свободен) се изпълниха редом с  творби от Дебюси и премиерни за България съвременни опуси от френски и американски композитори. На тържествения концерт на 22 април чухме два концерта от Моцарт за цигулка и пиано в Ре мажор („Недовършен“) и концерта за пиано в Ре минор с участието на оркестър „Симфониетта София“ (диригент Свилен Симеонов). Солистите – проф. Ксавие Льоконт де ла Бретонери – пиано и Дарина Малеева – цигулка, показаха изящна фразировка и ярко артистично присъствие. А в рецитала на дуото на 24 април особено ще се запомни забележителното изпълнение на сонатата за цигулка и пиано от Жорж Орик, пресъздадена в цялото ѝ богатство на драматични и поетични откровения. Японската пианистка Фумие Фукуи направи в концерта си  акцент на българските  творби – Ненов, Хаджиев, Големинов. За първи път прозвуча и поредица  от творби на японски композитори, посветени на Земята. Дуото Петър Македонски,тромпет и Надежда Цанова,пиано,носители на Голямата награда от 2017 г. поднесоха също премиерно изпълнение на Соната от Ерик Евазен – ярък американски композитор, създал превъзходен баланс в  диалога  на двата инструмента.

В конкурса особено изпъкна представянето на поколението – между 10 и 16 годишна възраст.Лидер и Носител на Голямата награда бе Лора Маркова – цигулка, от музикалното училище „Л.Пипков“, София (от класа на Благодарна Танева). С първа награда бяха удостоени Йордан Григоров – пиано, Ренцо Ставрев – цигулка, Васко Ковачев – китара. Две първи награди от Василена Серафимова получиха Атанас Паев – маримба и Адриан Николов – маримба. Втора награда получиха Ибрахим Игнатов – пиано и две дуа: Велина Петкова и Юске Хосака, Япония (цигулка – пиано) и Йоана Димова–Дамян Апостолов, Македония (две флейти). Трета награда поделиха Мария-Десислава Стойчева – пиано и Дуо флейта–кларинет Лейла и Дритон Бекири от Македония. Из между 24 специални награди изпъкна представянето на Юске Хосака, Япония със забележителното изпълнение на Токата от П. Владигеров, (награда на асоциация „Приятели на Музиката и Земята“, Франция), както и на две момчета пианисти от Македония – Гоце Златев, 13 год. (с Менделсон и Мошковски) и Матей Коруновски, 10 год. (с Шопен – Фантази-импромтю). По традиция се дават и награди на преподаватели за високи педагогически успехи. Тази година бяха удостоени Благородна Танева и Радмила Петрова (НМУ София), Весела Пенчева (Габрово), както и Йордан Вълчев и Нина Симеонова (Стара Загора).

Проведените досега двадесет и шест поредни конкурса и фестивали „Музиката и Земята” носят заслужена слава в изданията на България, Франция, Япония, Германия и САЩ, включително в българските учебниците по музика. Идеите и целите на Конкурса, както и изявите на лауреатите му – млади инструменталисти и композитори – ежегодно намират отражение в българските електронни медии. Конкурсът е отразяван и от радиостанциите на САЩ Northeastern Broadcasting, USA, Radio Bar Harbor, Maine, USA, Япония, Германия, както и в пресата: списание „Шопен” и списание „За педагози” в Токио; в пресата на щата Мейн. Международният конкурс „Музиката и Земята” бе представен пред Съвета на Европа в Страсбург през 1996 г. и в ООН през 2000 г. Изпълнения на лауреатите се записват на компактдискове от поредицата „Зелените ангели“. Наградени композиции на младите композитори са издадени в издателство Henry Lemoine, Paris.

Лауреати на конкурса са имали турнета в: САЩ, Гърция, Франция, Русия и Япония. През 1996 година се състоя турне на лауреатите на Конкурса в щата Мейн, САЩ в рамките на Международния фестивал Arcady Music Festival.

Ежегодно лауреатите на конкурса участват с рецитали в концертната серия „Български концертни вечери” в Ню Йорк (www.BCENY.org).

Патрон на конкурса е Министърът на околната среда и водите на Република България. По традиция той връчва Голямата награда на конкурса – статуя на ангел, крепящ на крилете си нашата наранена планета – изразява основната идея на конкурса, че духовността ще спаси планетата.

Естетическата наслада и емоционалното съпреживяване, породени от представянето на тематично подбрани музикални произведения, имат директно въздействие и възстановяват изгубената хармония в отношението към природата и между хората.

ХХVI Mеждународен конкурс за инструменталисти и композитори „Музиката и Земята” и фестивалът „Изкуствата за Земята“ са организирани от фондация „Земята и хората” и Националния музей „Земята и хората” и се провеждат се и с благородното съдействие на Министерството на околната среда и водите, Минстрой Холдинг АД, Геотехмин ООД и др.
Проектът е финансиран от Програма „Култура” на Столична община за 2018 г.

Светослав Дерменджиев

23rd Apr2018

Издателство „Фют” с две награди „Бисерче вълшебно“ 2018, призът за нехудожествена книга отиде при самопубликуващ автор

by Черно и Бяло

С две статуетки си тръгна екипът на издателство „Фют” от церемонията по награждаването на победителите в шестото издание на наградата „Бисерче вълшебно”, организирана от фондация „Детски книги”. Самопубликуващият автор Цвета Белчева пък събра най-много гласове в новосъздадената категория за нехудожествена детска литература. С гласовете на 9447 деца от цялата страна бяха избрани общо седем призьори сред 101 номинирани заглавия на автори от 19 страни. Те получиха отличията си на церемония в Младежкия театър „Николай Бинев” в София на 22 април, рождения ден на Валери Петров, на чието стихотворение е кръстена и наградата.

„Мечокът и пианото” с текст и илюстрации от Дейвид Личфийлд (изд. „Фют”) спечели сред книгите за най-малките в категория „Откриватели” (5-7 г.), а „S.O.S. Нова учителка” на Доминик Демерс (изд. „Прозорец”) е победител в категория „Изследователи” (8-10 г.). „Невидим” на влогъра Стан (изд. „Егмонт”) взе наградата в категория „Мечтатели” (11-13 г.). Първо място в при „Майстори” (14-16 г.) спечели „Сянката” от италианския автор Джузепе Феста (изд. „Фют”), който преди броени дни беше в България. Книгата на Цвета Белчева „Тялото говори” събра най-много гласове в новосъздадената категория „Нещотърсачи” (5-16 г.) – близо 1500.

Организаторите на наградата връчиха и две грамоти за художествена и нехудожествена книга с най-много гласове от читатели под 5-годишна възраст – „Приказки за цялото семейство” от Диана Петрова и „Откъде идва храната?” на Виктория Иванова, публикувани от изд. „Софтпрес”.

Фондация „Детски книги” награди и няколко читалищни и училищни библиотеки от София, Попово и пловдивското с. Труд със специални благодарствени грамоти за активна подкрепа за наградата „Бисерче вълшебно” през годините.

„Децата обичат красивите книги и тази година състезанието беше изключително оспорвано. Благодаря за подкрепата не само на официалните институции, а и на учителите и библиотекарите, които често прекарват повече време с децата, отколкото ние, родителите им. Без тях, колкото и да искаме децата ни да четат, това нямаше да е възможно”, коментира Валентина Стоева, председател на Съвета на фондацията. Тя уточни, че и след крайния срок продължават да пристигат попълнени форми за гласуване и реално участвалите деца надминават 10 000.

За първа година от провеждането на наградата от 2013 г. насам най-много гласували има от София – 2721 гласа. След това се нареждат Силистра, Попово, Русе и с. Труд.

Специални гости на церемонията в неделя вечер бяха малките певци от детски хор „Пим-пам” с диригент Ирена Христова. Те изпълниха две песни от спектакъла „Лили и вълшебното бисерче”, който се играе на сцената на Софийската опера и балет. Водещ на награждаването беше радио и ТВ водещата и създател медийната платформа за деца Radio Family Евелина Павлова.

Наградата “Бисерче вълшебно” 2018 се осъществява от фондация “Детски книги” по проект, финансиран от програма „Култура” на Столична община, с подкрепата на Министерство на образованието и науката и под патронажа на Министерство на културата.


Реализира се в партньорство с Асоциация “Българска книга”, Българската библиотечно-информационна асоциация, фондация “Глобални библиотеки – България”, Читалище.то, читАлнЯта, Заедно в час, Premio Travel, Николови Ритейл, Store.bg, Orange Center и печатница Циан. С медийното партньорство на “Аз чета”, Детски дневник, Дарик радио, НПО Портал, Данибон, Радио Family, ArtLive. Комуникационен партньор на “Бисерче вълшебно” 2018 г. е дигитална агенция BookMark.

Александър Кръстев, Валентина Стоева

18th Apr2018

На репетиция с „Арабеск“

by Черно и Бяло

Беше затаила дъх… Усети скованост в пръстите си, но продължи щракането с фотоапарата. Стичането на капките пот по лицето ѝ не я притесни. Знаеше, че разполага с малко време, а се нуждаеше от точния брой кадри. Сега трябваше да изтича на пръсти в отсрещната страна на залата, да погледне и през този ракурс, да фокусира изпълнението в движение и… да заснеме танцуващите им тела във въздуха!
После, предоволна от случилото се, отвори леко вратата на балетната зала, благодари учтиво и политна към стълбите надолу, прескачайки ги по две, по три. Тя знаеше, че фразата „животът е движение“ би изгубила всякакво значение, ако ги нямаше тези удивителни потвърждения от влиянието на танцуващото тяло.

Да, въздействието на балетната импресия…

Кой и какво е „Арабеск“?

Как да разкаже за Арабеск? Всъщност, най-добрият и верен начин са фактите, а после ще включи и Боряна Сечанова, Олеся Пантикина, Мая Михайлова и още който е необходимо. И така, докато се получи!

Историята на балет „Арабеск“ е пребогата, вече 50 години. Прави своите първи стъпки през 1967 г. като формат на инакомислещи. Какви по-точно? Това са артистите – Красимира Колдамова, Ичко Лазаров, Иван Майдачевски, Емилия Кирова, Анастас Самев, Маргарита Траянова, Емилия Драгостинова,Вера Кирова, Петър Парисов, Иван Трифонов и сигурно още много други, получили вече своята слава като класически балетисти. Творци, чиято представа за танца включва и стила на съвременното мислене, както и заявката да се изразяват модерно.

Ето така започва своя път най-елитната, модерна формация в България „Арабеск”, която, забележете, е с национален статут от 2012 година.

Сегашният ѝ художествен директор с нескрита гордост споделя, че са малко балетните формации просъществували така успешно във времето, вече половин век. Мнението е на Боряна Сечанова, чието име виждаме много често и като хореограф-постановчик на много от спектаклите през последните седемнадесет години. Вдъхновена от характерите на самите артисти, тя създава десетки спектакли, миниатюри и вечери, посветени на танца, музиката, поезията.

С „Островът на свободата“ започва творческият ѝ път на хореограф, но след „Сватба“ по музика на И.Стравински, тя поставя „Кармина Бурана“, „Колекция Кармен”, „Пандора”, „Ромео и Жулиета”, „3/4 Луна”, „Лешникотрошачката, „Здравейте, аз съм вашата леля”, „Човекът от Ламанча”, „Мадам Бътерфлай”, „Сянка от копнеж”, „Дон Жуан”, „Коса”.

„Ромео и Жулиета”

Позицията ѝ в „Арабеск“ е някак логична, даже закономерна… Поканена е от самата Маргарита Арнаудова, с която „Арабеск” прави едни от най-успешните си сезони (1974–1994).

Срещу името на легендарната Маргарита Арнаудова стоят заглавията на уникалните постановки „Сянката”, „Нестинарка“, „Нощта срещу Еньов ден“, „Бариерата“, „Болеро“, „Пролетно тайнство“, „Корен дълбоко в небето“ и много други.

„Нестинарка“

„Болеро”

И може да се каже, че в голяма степен тя е създателят на творческата лаборатория „Арабеск“ на сцената, на която се експериментират различните танцувални стилове, вариращи от неокласика до крайно авангардни решения.

Чувствителност, изтънченост, въображение и… духовна сила – това е Маргарита Арнаудова. Тя е не само един от художествените архитекти на „Арабеск“, тя превръща „Арабеск“ от студио в балетен театър, създавайки репертоар, за който знаем, че ще го има и в бъдеще.

Арнаудова въвежда практиката да се работи и с български композитори, но същевременно продължава създадената от Пенка Енчева и Любомир Горанов (първите артистични директори) традиция да се канят чуждестранни хореографи.

Именитата българска балерина, хореограф и педагог Калина Богоева ще запомним с учредяването на конкурса за млади хореографи „В памет на Маргарита Арнаудова” – разбира се, това е само щрих в богатата ѝ творческа биография. Тя, както и блестящата Румяна Маркова са художествените директори в периода до 2000 година.

Страните, в които е гостувал балет „Арабеск“ са Австрия, Германия, Гърция, Зимбабве, Индия, Индонезия, Италия, Кипър, Полша, Русия, САЩ, Сингапур, Турция, Унгария, Филипините, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария, Швеция, Югославия, Румъния, Испания, Белгия. Участвал е в десетки международни проекти и танцови фестивали.

Но това не е всичко…

Искаше ѝ се да напише, че това което виждаме на сцената е следствието от дългия процес на изграждане на спектакъла, извървял всяка стъпка в търсене на верните изпълнители, откриването на най-точната музика, понякога вдъхновяващо написана специално според намеренията, точните решения касаещи костюми и сценография, както и оформянето на най-адекватния екип, поемащ цялостния творчески процес.

„Арабеск”не са по-различни, от която и да е формация в това отношение. Само че, онова, което ги прави уникални е атмосферата, която създават, докато работят по време на репетиция, далеч преди спектакълът да е готов за сцена. Когато шлифоват движенията, когато влизат в характера на героите си, когато обсъждат фрагментите и все още всичко е в суров вид…

Да, тялото се превръща в музика. Това е толкова очевидно! То е транслатор на емоции, енергии и вибрации, чрез които движението се възприема като осъзната фразиологична дейност.

Тя се движеше някак забързано, като че ли с ритъма на сърцето си. Знаеше,че ще трябва да се порови в материали, в архиви, да проведе още разговори и едва тогава да почне писането. Не искаше да пропуска срещите си с Олеся Пантикина, Мая Михайлова, Иво Димчев, Антония Докева, Марияна Крънчева, Анна Донева, Живко Желязков, Мила Искренова, а също с Ангелина Гаврилова, Филип Миланов, Асен Наков, Росен Михайлов. Знаеше, че състоянието ѝ е повлияно от тези два часа в контакта с „Арабеск“ и като че ли не искаше този момент да си отива, затова продължи диалогизирането в себе си, но вече без да бърза.

Какво се случва с мисълта докато тялото възприема посланията на музиката?

– Влиза в диалог със звука и отключва сетиватата си за експериментаторство, а задачата на режисьора е да моделира според собствената си скала на изисквания стила на движенията.

Ето какво са Арабеск – сдържана изисканост, одухотворена проницателност, чувствена емоционалност и разбира се вдъхновители.

Даниела Владимирова Христова

04th Apr2018

Аскеер 2018: Фондация „Академия Аскеер“ обяви номинираните в категория „Съвременна българска драматургия“

by Черно и Бяло

На 03.04.2018 г. от 10:30 часа в сцена-клуб „МаксиМ” на театър „Българска армия” се състоя прескоференцията на фондация „А’Аскеер“ за обявяване на номинациите на тазгодишното издание на престижните театрални награди. Ето какво сподели председателя на фондацията Милен Миланов пред журналисти:

Уважаеми журналисти и скъпи колеги,
В 28-то издание на националните награди за постижения в театралното изкуство „Аскеер” призът за най-младата ни категория – Съвременна българска драматургия, се присъжда за четиринадесети път. Само по себе си това събитие е знаменателно, тъй като Фондация Академия „Аскеер” поддържа постоянно Жури за неговото осъществяване. Както вече е широко известно, ежегодно издаваме и том от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”. Неведнъж съм казвал, тази категория е най-скъпото – и в пряк, и в преносен смисъл – начинание на Академия „Аскеер”. През 14-те години наличието на наградата донесе радост и удовлетворение, за което сме благодарни преди всичко на Журито, изградено от забележителни културолози, режисьори, писатели драматурзи и театроведи, определящо номинираните пиеси и присъждащо на 24 май наградата „Аскеер”. За разлика от всички останали награди Академия „Аскеер” разчита на 20-членно Жури с широка и висококомпетентна представителност на драматургичното оценяване.
Неговият тазгодишен състав (по азбучен ред) е:
Георги Господинов, проф. дфн Георги Каприев, доц. д-р Георги Лозанов, проф. дфн Ивайло Знеполски, проф. Иван Добчев, Иван Кулеков, Иван Теофилов, проф. д-р Калина Стефанова, проф. дфн Кирил Топалов, Красимира Филипова, д-р Митко Новков, Никола Вандов, Панчо Панчев, Петър Маринков, доц. дфн Пламен Дойнов, Теодора Димова, Федя Филкова, доц. Юрий Дачев и Яна Добрева.

В гласуването не участват членове на Журито, които си оспорват отличието. Тази година това е Елин Рахнев.
Академията приема за валиден текста, изпратен от автора в писмен вид, а не сценичния вариант, по който той е поднесен пред публика, защото присъщо за спектакловото осъществяване е да надгражда и разгражда първообраза безгранично.

В конкурса за „Аскеер 2018” участват пиеси, поставени за първи път на професионална сцена в периода от 1 април 2017 г. до 31 март 2018 г.
На номиниране според Правилника на Академия “Аскеер” подлежаха следните драматургични текстове:

  1. „Брачни безумия“ от Алексей Кожухаров – (Независим проект на Театър „Криле“, постановка Алексей Кожухаров, 4 април 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)
  2. „Сам и” от Боряна Пенева и Милко Йовчев – (Независим проект на Театър „Реплика”, постановка Милко Йовчев и Боряна Пенева, 22 ноември 2017 г. в Център за култура и дебат „Червената къща“)
  3. „Застреляй идиотите!“, Комедия в едно действие от Емил Йотовски – (Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Рада Абрашева, 5 октомври 2017 г.)
  4. „Няма места“, Комедия от Емил Йотовски – (Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Гълъб Бочуков, 14 февруари 2018 г.)
  5. „Късметът на кукувицата” от Здрава Каменова и Мариана Гайан – (Независим проект, постановка Милко Йовчев, 1 февруари 2018 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)
  6. „Приятно ми е, Ива!” от Ива Тодорова – (Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Стоян Радев, 3 февруари 2018 г.)
  7. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева – (Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)
  8. „Ако Роналдо беше Чехов“ от Кенан Тополян – (Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, постановка Елин Рахнев, 12 април 2017 г.)
  9. „Сблъсък“ от Магда Борисова – (Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, постановка Орлин Дяков, 1 март 2018 г.)
  10. „Ана от другата страна“ от Надя Асенова – (Драматичен театър – Търговище, постановка Надя Асенова, 5 септември 2017 г.)
  11. „Закачане“ от Неда Соколовска – (Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)
  12. „На тЯтър съм!“ от Никола Стоянов – (Театрална работилница „Сфумато“, постановка Никола Стоянов, 20 октомври 2017 г.)
  13. „Хористи“ от Николай Гундеров и Димитър Събов – (Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен, постановка Николай Гундеров, 20 септември 2017 г.)
  14. „Жените от портокаловите градини“ от Оля Стоянова – (Държавен куклен театър – Ст. Загора, постановка Любомир Колаксъзов, 23 октомври 2017 г.)
  15. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова – (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)
  16. „Сеансът“ от Пламен Глогов – (Независим проект на Театър „Виа Верде“, постановка Пламен Глогов, 19 декември 2017 г. в Театър „Сълза и смях“, Открита сцена)
  17. „Не е това, което виждаш“, Комедия от Стефан Стоянов – (Театрално-музикален център – Кърджали, постановка Анна Петрова, 16 януари 2018 г.)
  18. „Harlem shake“ от Ованес Торосян – (Независим проект на Театър „Реплика“, постановка Ованес Торосян, 4 ноември 2017 г. в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“)

И тази година броят на премиерните спектакли по български текстове остава значителен, което затвърждава тенденцията, регистрирана от „Аскеер” през последните години – все по-решително създаване и поставяне на професионална сцена на нови драматургични творби. Броят на премиерните пиеси през разглеждания период е 18! 10 от заглавията са осъществени в столицата, 8 – в извънстолични театри. Четири от пиесите са реализирани като независими проекти. През сегашния награден период театрите, поставили на сцената си нови български заглавия, са шестнадесет – Народен театър „Иван Вазов“, Театър 199 „Валентин Стойчев“, Театър „София“, Театрална работилница „Сфумато“, Център за култура и дебат „Червената къща“, Университетски театър – НБУ, Театър „Реплика“, Театър „Виа Верде“, Театър „Криле“, Театър „Сълза и смях“, Театрално-музикален център – Кърджали, Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково, Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе, Драматичен театър – Търговище, Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен и Куклен театър – Ст. Загора.

Относно художествените и естетическите достойнства на тазгодишната „реколта” днес ще се произнесат членове на драматургичното Жури.
От името на Журито и  излъчената Комисия по преброяване на гласовете от тайното гласуване, в състав:
доц. д-р Георги Лозанов (председател на Комисията), Никола Вандов, доц. д-р Пламен Дойнов, Федя Филкова,  Милен Миланов (председател на Фондация „А`Аскеер”)
обявявам  следните номинации в категория Съвременна българска драматургия АСКЕЕР 2018 (по азбучен ред на имената на авторите):

  1. „Изход”, Пиеса в две действия от Йоана Мирчева – (Университетски театър – НБУ, постановка Гергана Димитрова, 26 февруари 2018 г.)
  2. „Закачане“ от Неда Соколовска – (Театър „София“, постановка Неда Соколовска, 9 март 2018 г.)
  3. „Цветът на дълбоките води“ от Оля Стоянова – (Народен театър „Иван Вазов“, постановка Бойка Велкова, 13 октомври 2017 г.)

Както казах по-горе,  и през 2018 г.  фондацията подготвя публикуването на поредната книга от Библиотека за съвременна българска драматургия „Аскеер”. Нека припомним, че отделните томове съдържат трите номинирани пиеси, както и студии дело на именити творчески личности от състава на Журито, оценяващи драматургичната продукция в контекста на българския и европейския културен и исторически процес. Тези изследователски текстове поддържат връзка с богатия справочен блок, представящ летописа на наградните категории „Аскеер”, и са несъмнено единствен по рода си принос в областта на академичното проучване, описване и класифициране на уловените явления или очертаващи се тенденции в развитието на съвременната българска драматургия.  На 24 май, в рамките на Галаспектакъла АСКЕЕР 2018, четиринадесетият том от Библиотеката ще има своята премиера на сцената на Театър „Българска армия”.

За десета поредна година основен спонсор на наградите “Аскеер” е ЕВРОБЕТ – компанията, която се утвърждава като меценат в областта на културата и просветата. Изказваме благодарност в лицето на г-н Милен Стаматов. Радваме се да приветстваме за пети път, като основен спонсор на наградите „Аскеер”, СИНЕРГОН ХОЛДИНГ, който инвестира и в българската култура. Изказваме благодарност в лицето на г-н Бедо Доганян, оказвал винаги съпричастност към проблемите на българския театър и Академия „Аскеер“. На всички тях благодарим за безценната подкрепа от името на театралната общност.

Благодарим и на Българската национална телевизия за осъществяваното двайсет и осем години коректно, паметно партньорство. Приветстваме и благодарим за медийното партньорство на Българското национално радио и Българска телеграфна агенция.
По традиция „Аскеер 2018” е под почетния патронаж на Министъра на културата и на Министъра на отбраната.
Благодарим и на добър час!


снимки: Иван Дончев

Pages:«1234567...23»