13th Nov2018

Киномания 2018: Френско кино

by Черно и Бяло

От 16 ноември до 2 декември, традиционно в рамките на Киномания ще се проведе 8-мото издание на Френския филмов фестивал, организиран от Institut français de Bulgarie/Френски Институт в България, осъществен със съдействието на НДК. Тази година киноманите ще могат да видят 9 нови филма с прожекции в кината Люмиер Лидл, G8, кинозала Славейков и Дом на киното. Прожекции ще бъдат организирани също в Лъки Синема – Пловдив и Фестивален и конгресен център – Варна.

Френската програма тази година е с акцент върху комедиите със социален привкус

Фестивалът ще бъде открит на 16 ноември, петък от 19:00 ч. в кино Люмиер Лидл с премиерата на филма „Чувствам се добре“ на режисьорите Беноа Делепин и Гюстав Керверн и с участието на Жан Дюжарден и Йоланд Моро. Сред заглавията е и анимацията „Белия зъб” по превърналия се в класика  роман на Джек Лондон.

Френският фестивал включва и „Светът е твой” на режисьора Ромен Гаврас, който е с участието на Венсан Касел и Изабел Аджани и разказва за мошеник на дребно, който приема рискована задача, за да живее охолно и за да се отърси от опеката на властната си майка.

В афиша е и „Верен мъж” с режисьор Луи Гарел, в който участва прекрасната Летисия Каста и самият Луи Гарел. Филмът съчетава любовна история, съмнения, изкушение и изследване на истината, оплетени в изплъзващата се природа на романтичното привличане.

 „Бекасин” пък разказва за една нетипична супергероиня – наивна, смела и чаровна. Филмът е екранизация по пупулярен френски комикс.

Сред заглавията е и „Вижте как танцуваме” – комедия, включваща отделни, заимносвързани истории, създадени с много хумор и неочаквани обрати и с участието на популярни френски звезди като с Шарлот Рамплинг и Карол Буке.

В програмата са включени и филмите: „Споделен мъж”, в който въпросният мъж е изненадан от необичайно предложение, дошло съвместно от жена му и любовницата му, „Усещане за празник”, разказващ за богаташко сватбено парти, на което всичко се обърква и „Сред лозята на Бургундия”, който е обяснение в любов към киното и виното, а в основата му е семейната обич и развитието на отношенията във фамилията.

Киномания е част от Календара на културни събития на Столична община за 2018 г.

09th Nov2018

CineLibri 2018: Извечната жена – загадка на любовта

by Черно и Бяло

Ах, тази любов! Между редовете и към екрана; филмите, родени от книгата…За поредна година нашият обичан фестивал Синелибри отново ни представи великолепни екранизации, които  носят хармония,, наслада и, разбира се, любов! Сътворени с кинематографичен усет ,без полирана еднаквост.

Силно ме докоснаха две творби: „Съпругата” и „Ревност”. Програмата изобилстваше от филми, представящи извечната жена- загадка на любовта. „Съпругата” е може би най-амбициозната и значима  книга на Мег Уолицър. Мъдра, проницателна и увличаща история за една жена, принудена да се изправи срещу всичко пожертвано в миналото, за да постигне живота, който иска. И когато в кожата на тази перфектна  жена влиза уникалната Глен Клоуз ( помните я с „Фатално привличане”, „Опасни връзки”, с мъжкия образ на Алберт Нобс, „Среща с Венера”),преживяването е завладяващо. Поредна загадка, подарена на зрителите от талантлив писател, умел режисьор- Бьорн Рунге, и звезден актьорски състав.

Двама съпрузи пътуват за Стокхолм, където се очаква мъжът да бъде удостоен с Нобелова награда за литература. Доказана истина е, че зад всеки велик мъж стои още по-велика жена. Тя е Джоан Касълман- високоинтелигентна и все още поразително привлекателна дама, съвършената предавана съпруга. В продължение на 40-сет години е жертвала собствения се талант, мечти и амбиции, за да бъде полезна  на съпруга си и невероятната му литературна кариера. Той е от мъжете, които владеят света, но нямат никаква представа как да се грижат за себе си и за човека до себе си. Пренебрегвала е изневерите и извиненията му- елегантно, с чувство за хумор.В навечерието на връчването на Нобеловата награда- перла в короната на една грандиозна кариера, Джоан ще се изправи срещу най-голямата жертва в живота си. И срещу най-голямата тайна в живота на своя съпруг. Филмът е проникновено, емоционално и забавно пътешествие – същински празник на женствеността, самовглъбяването и вътрешното освобождаване. Триумф за голямата Глен Клоуз и удоволствие за зрителя, съзнателно избрал интересната екранизация.

Приятели на оригиналното авторско кино, щастливи сме да споделим, че в рамките на кино-литературния фестивал Синелибри осъществихме две вълнуващи премиери с Давид Фоенкинос .Поговорим за литературата, писането, жанровете, киното. Присъствахме на премиерата на филма „Ревност” и сляхме в танц визуалното изкуство и изящността на словото!

Давид Фоенкинос е един от най-ценените френски писатели и не се нуждае от представяне. Книгите му са преведени на повече от 40 езика, включително на български. През 2014 г. у нас излиза бестселърът „Деликатност”, един от най-обичаните романи на писателя, екранизиран с участието на Одри Тоту (видяхме този изключителен филм на един от предишните Синелибри). Същата година Фоенкинос печели награди “Рьонодо” и “Гонкур на гимназистите” за своя 13-и роман – „Шарлот”, покъртителна биографична творба, написана в свободен стих.

На български са преведени още “В случай на щастие”, “Еротичният потенциал на жена ми”, “Независими сърца”, “Инверсия на слабоумието” и семейната драма “Спомените”, пропит с топлота разказ, на свой ред пренесен на екрана под режисурата на Жан-Пол Рув. “Нашите раздели“ е история за една нестандартна любов – колкото делнична, толкова поетична, богата на ирония, обрати и чар. У нас излезе и остроумната мистификация “Загадката Анри Пик“, екранизирана през 2016-а година.

Последният осъществен проект на Фоенкинос като сценарист и режисьор носи заглавие “Ревност”. (В главната роля блести Карин Виар, която беше номинирана за “Сезар”). През 2018 г. излезе филмът “Лола и нейните братя”, също по сценарий на Фоенкинос. Освен че е романист и киносценарист с уникално чувство за хумор, той е автор на театрални пиеси, на комикс в два тома и на книги за деца.

В „Ревност” заедно с брат си Стефан Фоенкинос са сценаристи и режисьори. Резултатът е творба от грандиозна величина; елегантна, по френски романтична комедия, която съизмеримо ни въвлича в объркания свят на Натали. Наскоро развелата се преподавателка внезапно започва да изпитва гняв към всекидневните си проблеми и накрая попада в капана на собствената си ревност. Жената е загадка на любовта, но дали все още е светиня и земен ангел в разказаната история?! Образът претърпява мотивирано развитие, благодарение на режисьора, сценариста и писателя Давид Фоенкинос; авторът за пореден път изгражда многопластов персонаж, който се бори със злите си демони, отстоявайки собствената си идентичност. Разводът провокира у Натали озлобление към бившия й съпруг, остри търкания с най-добрата й приятелка и непоносима ревност към собствената й дъщеря- прелестна красавица, която едва на 18 години се превръща в професионална балерина. Разказаната история е подплатена с майсторско изящество и чаровен хумор.

Ето две брилянтни екранизации с послание за извечната жена – загадка на любовта… От вълнуващите Синелибри, различния Индипендънт – към очакваната есенна богата палитра на Киномания!

Мариана Енева

08th Nov2018

Киномания 2018: Омайното „Видение“ на Наоми Кавасе

by Черно и Бяло

Да се запознаем със сценариста и режисьора на филма. Професионален фотограф, сценарист, писател и автор на над 25 филма – документални, късометражни, игрални, част от омнибуси, работеща на 8, 16, 35 мм и видео, Наоми Кавасе, (родена на 30 май 1969 г.), е сред водещите режисьорски имена в Япония. Заради характерния ѝ минималистичен стил и тематичните ареали около отсъствието, очакването и паметта, доста често я поставят редом до известни режисьори, които образуват неформален стилистичен кръг в съвременното японско арт кино. Западната критика среща известни затруднения в разчитането на Наоми Кавасе и сложните ѝ, смислово натоварени образи, затова най-лесно я припознава чрез съпоставки на спиритуализма, идващ от лентите на Андрей Тарковски, Терънс Малик и Карлос Рейгадас.

Наоми Кавасе по време на снимки

Наградите от различни и важни филмови фестивали, предимно клас А, в колекцията на Кавасе не са малко, ако погледнем творческата ѝ биография. И определено са заслужени. Няма да е преувеличено, ако кажем, че тя е един от най-фините и интелигентни автори от съвременното японско кино, абсолютно в течението на арт хауса. Киното на Наоми е некомерсиално, далеч от масовия вкус на широката публика, далеч и от претенциозните снобски залитания – и на двете групи ще им се види скучна с небъбривите си образи, плавният темпоритъм и тоталната липса на лоши имитации. Различна, категорично, и не е препоръчителна за всички, най-вече за любителите на екшъни.

Наоми Кавасе притежава особена деликатност, която оставя дълготраен и силен кинопослевкус. Може би именно заради това тя е малко позната  на българската публика. Като автор  е съзерцателна до медитативност, топла, не агресивна, мислеща, споделяща, сензитивна, бавна, тиха, наблюдателна, духовна, изпълнена с много вътрешен живот, рисуваща едва видими състояния, поетична. Асоциираме я на моменти с най-доброто от литературния свят на Мураками, определено има допирателни между двамата – и като менталност на персонажите, и като умение за изграждане на атмосфера. Харесва се заради ерудирания й неотрадиционализъм, който не е натрапен дидактично, а се приплъзва някак темелно и гладко в дълбоките слоеве на визиите ѝ. Кавасе показва по брилянтен начин във филмите си националната идентичност, посредством естетиката и философията на шинтоизма – никога няма да сбъркате неин филм, винаги ще го припознаете за японски.

Без значение дали прави документално или игрално кино, тя винаги съчетава в наративите си елементи от собствената си биография, както и биографията на префектура Нара и традициите на региона. Много характерно – нейните тихи, мълчаливи персонажи носят изключителен заряд от скрита емоционалност, а природата (горите, вятърът, птиците, тревите…) дава глас и израз на тези притаени чувства. Нещо повече – природата диша с персонажите, тя е единеното дихание в кадрите на японската режисьорка. Вид магически реализъм по източноазиатски, който стои съвсем естествено на екрана. Всъщност не, успява да прескочи културологичните лимеси и в някакъв момент започваме да го припознаваме като свой. Защото и ние все някога сме усещали нещо подобно някъде там, във времепространството на натурата, когато сме много насаме със себе си.

Героите на Наоми Кавасе са самотни по много специфичен начин. Те страдат главно от отсъстващи структури от всевъзможен порядък (човек, любов, пространство, разбиране, поглед, храна, милувка, дума, усмивка и тн.), които да запълнят съществото им и преподредят вътрешния им мир до степен на хармония. Животът им се плъзга като недосънуван сън. Недовършен, непълен, неплътен, недостатъчен, недоизказан, несподелен, недовидян, недоосмислен. Странното е, че те са го приели такъв, какъвто е, въпреки липсите – или поне така изглежда на пръв поглед. За момента. Всъщност персонажите на японската режисьорка не са инертни – напротив, те се борят, невидимо, стоически, по различен от общоприетия начин. Конфликтуват много навътре в себе си, много. Накрая Наоми Кавасе успява да ни убеди, че те никога не са спирали да се надяват и вярват във възможното изчезване на собствените им празнини.  Защото са съхранили нещо особено: умеят да се наслаждават, дори само за миг, на всяко състояние – било то пусто, или пък не. Умеят и да чакат. А може би източните им инстинкти им подсказват, че все някога сънищата им ще бъдат досънувани… Така или иначе светът е мимолетен.

Да припомня някои от значимите, наградени филми: „Судзуку”, „Гората на скръбта”, „Тихи води”(представен 2015 г. на нашия София Филм Фест, бях в залата и сякаш медитирах…), „Сияние”, „Ан” и магическото „ВИДЕНИЕ”!

Кавасе е от тази рядка порода кинематографисти, които могат да преведат духовните теми на езика на киното с благоговение и въображение. Ситуиран в магическите планини Йошино в родния регион на Кавасе – Нара, „Видение е най-личният ѝ филм до момента.

Жан e френска писателка, дошла в Япония в търсене на „видение” – специална билка, която може да бъде намерена веднъж на 997 години. За нея се знае, че потиска слабостта и агонията у консумиралите я. С пристигането си Жан среща необщителния Томо и менторката му Аки – харизматична пророчица и пазителка на горите, за която се твърди че е на поне 1000 години. Скоро след като Томо се съгласява Жан да остане с него, Аки изчезва, а на нейно място се появява млад мъж. Когато настъпва съкровеният момент с появата на билката „видение”, времето сякаш се изплъзва от обичайното си протичане, предлагайки нови възможности пред човешкото съществуване.
„Видение” изглежда безплътен, но Кавасе се грижи да го приземи чрез осезаеми, чувствени неща – като дървета, храна, човешки докосвания. Големите актьори Жулиет Бинош и Масатоши Нагасе даряват филма със сърцати изпълнения, наситени с усещане за желание, чудо и безсъние. Това е история за нещо, което повечето от нас пренебрегват в ежедневието, а то е сред най-важните неща, които можем да изпитаме в този живот: единодушието. Народопсихология, която емоцшонално омайва и се запомня…

Мариана Енева

07th Nov2018

Български талант покорява световните сцени

by Черно и Бяло

Марио Кръстев: „Не зная да има по-сплотено семейство от нашето. Всеки е готов „да влезе в огъня” заради другия

Здравейте, Марио! Млад човек с толкова богата артистична история. Смятате ли се за детето-чудо, както ви определяха колеги преди години?

Да, артистичната ми биография наистина е богата, но аз винаги съм си бил аз. Не се възприемам като чудо и надали това е най-точното определение за мен. Чудото е в това, че имам прекрасно семейство и верни приятели.

По време на Парижкия бал 2018

Всъщност нека да поясним на читателите,че Вие бяхте на 4 години, но вече талантлив възпитаник в школата по пеене на вокалния педагог Росица Йорданова към НЧ „Димчо Дебелянов-1960“. Днес сте на 16 и вашите изяви продължават да владеят нашата и международната публика.

Действително вече 12 години вземам уроци при един и същ вокален педагог – Роси Йорданова. В динамиката на нашето съвремие това може да се окаже прецедент. От сърце ѝ благодаря за всичко, което е направила за оформянето ми като музикант и личност и най-вече за креативните забележки, които много ми помагат, за да продължа развитието си. Моите първи спомени са как по време на уроци мама слагаше бисквитки на масата, правеше кафе на Роси и така след „по-тежките” песни отморявахме. А иначе Роси е един принципен човек. Спомням си как в 8. клас в Испанската гимназия, където ми преподава, ми написа 5 по музика на входното. И дълго време ме държа в напрежение, докато я поправя.

Спомням си песента „Арлекино“ и Вашето превъплъщение в образа на звездата на България Емил Димитров.

Много обичам тази песен, а Емил Димитров винаги е бил и ще си остане най-голямата звезда на България. Жалко, че все по-малко от моите съученици знаят кой е той. Медиите не популяризират песните му, губят се връзките с миналото, а е необходимо да имаме памет поне за големите ни музиканти. В Сърбия например се слушат само сръбски песни, а старите изпълнители ги обожава целият народ.

Моля да разкажете за онзи изумително труден и продължителен сръбски телевизионен формат „Pinkove zvezdice”, на който стигнахте до финала?

О, незабравимо беше! След предварителен кастинг бях избран да представя България в големия сръбски телевизионен формат „Pinkove zvezdice”. Вокалният ми педагог Роси Йорданова бе неотлъчно до мен по време на вокалните битки. Преминах за 9 месеца 12 тежки кръга с пълен брой гласове на журито, а сръбската публика ме поддържаше и насърчаваше с бурните си аплодисменти.

Научих за ласкавите отзиви на сръбското жури на полуфинала на фестивала, пък и успях да ги чуя, след вашите изпълнения.

Представянето ми на полуфинала беше наистина добро. Журито не пестеше ласкавите си думи и похвали, но този път нямаше право на глас. Решаващи се оказаха есемесите след полунощ към сръбския оператор, които ме оставиха на крачка от финала. Водещата се разплака на сцената, а журито я успокояваше. Тя само ме прегръщаше и плачеше. Много вълнуващ миг! Никога няма да го забравя. Но всеки край ражда едно ново начало!

Вие сте ученик и се налага като изпълнител и артист да  отсъствате от училище. Имате ли „неизвинени“ и как ги оправдавате? Това проблем ли е за вас и други млади творци?

В края на миналата учебна година неочаквано разбрахме, че щом съм надхвърлил определен брой отсъствия по уважителни причини (забележете – не става въпрос за неизвинени, а за извинени отсъствия) електронната система директно ме изпраща в графата „дете в риск”, с която се „занимават” социалните служби. И всичко това става при положение че завърших 9. клас с пълна шестица и пълен брой текущи оценки по предметите. В това време взех и награда за най-добър изпълнител на главна мъжка роля в конкурса за театър на испански език. Е, в крайна сметка ме „изкараха” от тази обидна графа, но проблемът остава актуален и през новата учебна година. И тук не става въпрос само за мен, а за всички ученици, които се явяват на конкурси, фестивали, олимпиади, състезания и други престижни форуми. Надявам се този въпрос да се реши в скоро време.

Като гледам не се спирате. Прочетох, че ще бъдете със свой спектакъл на Откритата арт сцена на ул. „Шипка“, а  наскоро бяхте  гост-изпълнител в големия благотворителен Парижки бал. Ще споделите ли повече за тези събития?

На 17 ноември в Нощта на театрите съм поканен от Милена Червенкова, основател и директор на Арт театър, да направя авторски спектакъл на Открита арт сцена на Шипка към РКИЦ, София. Местата в кафе-театъра са само 50, но пък атмосферата наистина е прекрасна. Каня всички мои приятели да дойдат.

Другото събитие, за което споменахте, е големият благотворителен Парижки бал, който се проведе на 13 октомври под надслов „Деца помагат на деца” с режисьор Ефемия Фард. Събраните над 10 000 лв. бяха дарени на фондация „Йордан Камджалов”. Аз имах честта като гост-изпълнител да се докосна до светския блясък, но не фалшив, а изпълнен с духовно съдържание заради благородната кауза.

Имаш ли специално отношение към руската музика и култура, имайки предвид големите ти успехи в РКИЦ?

Аз от много малък имам в репертоара си и руски песни. Първата, която изпях, бе „Милион алых роз”, а с вълнуващата „Позови меня” спечелих Гран при на конкурса „Лейся, песня”. В Сърбия пък развълнувах и публиката, и журито с песента на Муслим Магомаев „Синяя вечность”.

А операта? Нали не изоставихте класическото пеене, чуждоезиковото обучение, спорта…

О, знаете много неща за моето минало. На 11 години участвах в ролята на царевич Фьодор в операта „Борис Годунов”, постановка на Националната опера и балет, а след това ме поканиха и в операта „Борислав”. Много ми се искаше да продължа в операта и по-конкретно в мюзикъла „Мамма миа”, но се оказа, че съм бил малък за този проект. За езиците какво да Ви кажа – взех тази година ниво В2 на Кембридж, а скоро ще се явя на изпит и за ниво В2 на испански. Силно се надявам, че ще успея да го покрия. Уча и френски език в гимназията. По отношение на спорта – след като станах втори на републиканско по WingTsun и пети на европейско, прекратих тренировките поради недостиг на време.

Как намирате ежедневието на Вашите връстници, които имат коренно различни от вашите интереси? Дали не им е малко скучно?

Не мисля, че им е скучно. Всеки млад човек има свой начин за разтоварване от напрегнатия живот. Имам много съученици, които също се занимават с музика, спортуват, готвят се за състезания. В момента расте едно будно поколение. Вярно е, че се различава от предходното, но това е било винаги и ще бъде. Сблъсък на поколения. Аз мисля, че има много духовен потенциал у нас, но лошото е, че всички ние гледаме да търсим реализация извън България.

Казват, че изкуството не уморява, но създава. Какво точно прави с човека това чудо на света?

Тъй като аз творя музика, се сещам за една много точна сентенция: „Без музика животът щеше да е една грешка”. Музиката е светът на Бога.

Виждам, че сте привърженик на сценичното облекло, държите на класическите стилове в модата. С кого се съветвате относно дрескода пред публика?

Движещият фактор тук е майка ми, но и баща ми не отстъпва. Винаги има полемики покрай избора на сценично облекло, но така или иначе последната дума е моя. Защото трябва да се чувствам комфортно и в „кожата си”, докато пея.

Дава ли Ви стимул и подкрепа многолюдната Ви фамилия. Какво споделяте с всички тях?

Всичко. Имаме си общ чат, защото сестра ми Лили е от 10 години в Люксембург. Там работи, там се и омъжи. Другата ми сестра –Деси, също е семейна и не живее у нас. Та в този чат се споделя всичко и задружно си помагаме. Не зная да има по-сплотено семейство от нашето. Всеки е готов „да влезе в огъня” заради другия. А имам и трима племенници – Иван Калоян и Лидия, които много, много обичам!

Какво да очакваме през следващите месеци? Концерти, награди, нови авторски песни?

През октомври качих в моя канал в YouTube първата ми авторска песен „SABANA”. Музиката, аранжиментът, текстът и видеото са изцяло мое дело. Вече пета година ходя на уроци по пиано при Развигор Попов в школата, която ръководи заедно с обичаната от мен Мими Иванова. Той ми дава много полезни съвети и въобще работата ни е много ползотворна и приятна. Можехме да направим заедно аранжимента, но реших да го зарадвам с този изцяло мой „почерк”. Със сигурност ме очакват концерти, особено около Коледа, а може да се пробвам и в някой музикален формат. А дали ще е у нас, или в чужбина… ще разберете скоро…Благодаря от сърце за проявения интерес към мен и към това, което правя!

Марио Кръстев благодари на творческия колектив на сп. „Черно и Бяло“ за дългогодишното сътрудничество като хора на духа и перото. Младежът е загрижен за бъдещето на българите, които трябва да намерят реализация в България. Марио смята,че „Черно и Бяло“ поддържа културата и традициите у нас. „Ще бъда щастлив ако и в бъдеще съм част от творческия свят на  СБЖ и авторитетното му издание“, казва Кръстев.

Биография
Марио Марчев Кръстев е роден в София на 07.08.2002 г. Започва да се занимава с пеене от 4-годишен при вокалния педагог Роси Йорданова, а от 5 години учи пиано при Развигор Попов. Включен е в книгата „Успелите деца на България, 2009” на фондация „Димитър Бербатов”. Има десетки престижни награди от конкурси и фестивали в България, Босна и Херцеговина, Румъния, Малта, Испания, Канарските острови, Италия. В руския сериал „Ванга” Марио играе ролята на Димитър – сина на пророчицата. Участва и в няколко реклами и телевизионни предавания и шоу програми: „Големите надежди” по Нова телевизия, „Точно така” с Орлин Павлов, „Апартаментът” с Марта Вачкова, “Малките таланти на България” с Ники Априлов. Бил е финалист на „Супер 8” и на “Голямото междучасие”, организирано от D2. През 2014г. изпълнява ролята на съветника в мюзикъла „Пепеляшка” („Театър на песента”) по идея на Мими Иванова и Развигор Попов. Марио е играл още в Народния театър „Иван Вазов” ролята на пажа в пиесата “Отровата на театъра” . През 2014г. му е поверена ролята на царевич Феодор от операта “Борис Годунов” – грандиозен европейски проект на Софийската опера и балет, а по-късно играе и в операта „Борислав”.

През 2016г. е поканен за член на Детското жури в БНТ за Детската Евровизия. От 2017 г. е гост изпълните на „Открита сцена на Шипка” в РКИЦ, където участва в спектакъла „Артисти пеят за любов”.

През 2018 г. става полуфиналист в големия телевизионен формат „Pinkove zvezdice” в Белград. Марио е ученик в 164. Гимназия с преподаване на испански език. Владее английски, испански и френски език.

Миглена Китанова

06th Nov2018

В очакване на „Баядерка“

by Черно и Бяло

Само преди месеци, в началото на май, публиката на София и нейните гости аплодираха нестихващо спектакъла „Аморе“ в „Зала 1“ на НДК. На сцената блестеше като диамант Светлана Захарова в партньорство с Денис Родкин, Денис Савин и Михаил Лобухин. Почитателите ѝ най-добре биха оценили предстоящото ѝ гостуване на софийска сцена.

След участието на Захарова в „Жизел“ и „Аморе“, този път зрителите ще я разпознаят в ролята на Никия от балета „Баядерка“ по музика на Л.Минкус. Примата на Болшой театър ще танцува с Денис Родкин, в ролята на Солор. Диригент ще бъде Павел Клиничев.

Балетът „Баядерка“ е създаден в далечната 1877 година. Сюжетът е повлиян от творбата на Гьоте „Богът и баядерката“, както и баладата „В знак на признателност към Шакунтала“ от индийският поет Калидаса. Мариус Петипа е автор на оригиналният хореографски текст, непроменен и до ден днешен. В спектакъла съществува картина, считана за един от най-големите шедьоври в класическото наследие – „Царството на сенките”.

В афиша на софийска опера „Баядерка“ присъства от 2012 г. Преди тази дата на българска сцена са поставяни само отделни фрагменти.
В това представление ще видим и тринадесетгодишната българка Ивана Харизанова, обучаваща се трета година в Московската държавна академия по хореография (МГАХ), но вече носителка на много награди от престижни конкурси за деца, както и ученици от НУТИ, София.

В очакване сме на датата 10-и ноември, събота, 19:00 часа.

Даниела Владимирова Христова

05th Nov2018

Соня Рув-Увалиева за лондонската изложба на Вежди Рашидов

by Черно и Бяло

Още при влизането в елегантната и просторна галерия „Галиарди“, пред очите ни застава  привлекателен, елегантен,  приветлив, излъчващ спокойствие и интелигентност „Странник”, на когото личи, че се чувства комфортно закопчания си „бронзов” костюм! Истински „Странник”, който ни посреща!

Това е първото ни впечатление, когато посетим изложбата  от творби на бившия български министър на културата и настоящ председател на Комисията по култура и медии в парламента, който е и инициатор и създател на  станалата вече известна не само в България, но и по целия свят Галерия „Квадрат” в София. Идеята за представяне творбите на Вежди Рашидов в Лондон се ражда след посещението в България  на директора на лондонската галерия „Галиарди” Роберто Галиарди.

Известната лондонска галерия, разположена в  престижния лондонски квартал Челси, отбелязва своята 40-годишнина. Галерията има много висока репутация за качеството на излаганите в нея творби на известни майстори от цял свят. Изложбата от  произведенията на Вежди Рашидов е изключително признание, още повече, че експозицията е подготвена с експертното мнение на самия Питър Галиарди. Колекцията от експонатите, показани в галерията представя уникални и провокиращи бронзови скулптури и акварели. Продължавайки обиколката си в галерията, ставаме  свидетели на деликатния свят на Вежди, посветен на въображаемото „преустройство” на човешкото тяло. Някои от вас може да се почувстват дори малко уплашени…

Великият почитател на Вежди – César, чието известно „Le Pouce”, през 1965 г., беше ключов експонат в организираната специално за слепи хора изложба в галерия Tate, насърчаваше посетителите да използват сетивата и въображението си, за да могат да общуват с произведенията. И при Вежди се получаваше същото…

Творбите на Вежди Рашидов в България отдавна са добре известни и високо оценени. Тук може да цитираме Аксиния Джурова, която казва през 1991 г.: „Вежди Рашидов принадлежи към поколението български скулптори, завършили процеса, иницииран от техните предшественици – художници и скулптори от 60-те години – процес, целящ освобождаването на скулптурата от хегемонията на монументалното изкуство“.

Осемдесетте години го доведоха в Лондон – по време на първата му самостоятелна изложба, поставена в галерията на „Балкан Холидейз” в самия център на английската столица. Творбите му изн    енадват неподготвения посетител… Репутацията и славата на Вежди през изминалите десетилетия му дадоха възможност да подготви десетки изключителни, самостоятелни международни изложби в различни световни столици – от Дъблин до Токио, от Йоханесбург до Москва.

По време на последното му изложение в лондонската галерия  Gagliardi можем да проследим развитието на Вежди – неговите идеи и използваните материали. Например – „Козелът”, който ни привлича, макар да виждаме свирепите му рога, мистичните и неповторими „Главата на човека”; „Главата на козата”, плашещата понякога „Бронзовата каска” и редица други… В „Кентавър” например, можем да открием антропологични образи на човек и животно, излъчващи веповторима жизнена сила. Това е същността на преплитането, което привлича вниманието ни… От друга страна – в скиците и акварелите на Вежди можем да проследим  развитието и трансформацията на неговото методично изследване на формите, описано от големия и наскоро „отлетял” далеч от нас български художник Светлин Русев като „фигурална образност”.

Ще завърша този преглед на изящната изложба на Вежди Рашидов в галерия „Галиарди” с думите на друг велик българин – Йордан Радичков: „Вежди, пазете детето в себе си, но и вълка във вас“.

Соня Рув-Увалиева,
Галерия „Галиарди“, Лондон, юли 2018 г.

превод: Ивета Балевска

27th Oct2018

So Independent 2018: Официална церемония в кино „Люмиер“ откри деветото издание на фестивала

by Черно и Бяло

Минути преди началните надписи на биографичния филм McQueen в кино „Люмиер“ официално бе дадено началото на деветия SOFIA INDEPENDENT FILM FESTIVAL. Стотици киномани дойдоха, за да се насладят на първия от поредицата независими филми от цял свят, които предстои да видим в рамките на фестивала.

Създателят на фестивала Жана Караиванова предаде щафетата на новия творчески директор Станислава Коцева и благодари на спонсорите, журито и на вярната дръзка публика, която превърна през годините това събитие в легенда.

Във втория фестивален ден киноманите ще бъдат зарадвани с няколко заглавия, които със сигурност си заслужават гледането.

Българският филм „8 минути и 19 секунди“ по творба на Георги Господинов гледаме днес след среща – разговор с него от 19:45 часа в кино Г8, а веднага след това стартира панелът „Късометражно кино“, включено в програмата на фестивала. Филмите „Писмо“, „Непознати“, „Глас“ и „Безкраен ден: Истории от Севера“ ще бъдат излъчени отново в неделя в 21:30 часа в кино Г8.

Останалите ленти в съботния ден са: „Милост“ в 19:00 часа в кино „Люмиер“, пак в същия час,  в „Дом на киното“ ще гледаме носителят на „Оскар“ за чуждоезичен филм за 2018 г. „Фантастична жена“. Веднага след това в 21:00 часа започва „The Whiskey Robber”. В кино „Одеон“ в 18:15 гледаме „Пеперуда“, а в 20:45 – „За всичко е виновен енотът“.

В неделя киноманите могат да продължат с втора и трета част на “Късометражно кино” от 16:30 часа в “Евро Синема” и от 18:00 часа в кино “Г8”. В 18:30 часа – отново „Милост“ в кино „Одеон“, а веднага след него, в 20:45 ще се завърти лентата „Фантастична жена“. В 20:00 гледаме българския филм „Режисьорката“ в Кино “Г8”. А в същия час в “Дом на киното” ще се излъчи „Арктика“. Кулминацията е неделната вечер, посветена на Боян Петров с „Лятото свършва през юни“. Специални гости на прожекцията ще бъдат жената до алпиниста, както и негови приятели и колеги. Веднага след това в 20:00 часа ще видим „Хотел „Артемида“.

Фестивалът е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г.

снимки: Орлин Огнянов

26th Oct2018

Киномания 2018: Уилям Дефо е Ван Гог в нов филм за големия художник

by Черно и Бяло

Безспорно талантливият актьор Уилям Дефо, като прочутия художник Ван Гог, ще имат възможност да видят зрителите на Киномания в новия филм на режисьора Джулиън Шнабел „Ван Гог: Пред портите на вечността”. Филмът, чиято официална премиера беше във Венеция тази година, ще може да бъде видян на единствена прожекция в рамките на кинопанорамата на 24 ноември от 20:30 часа в зала 1 (а по-рано същата вечер, отново в зала 1, ще бъде показан и новия филм на Вим Вендерс – „Папа Франциск: Човек на думата си).

За „Ван Гог: Пред портите на вечността” самият режисьор казва: „Този филм е за един художник и неговото рисуване, както и за тяхната връзка с вечността.”

След като миналата година Киномания показа интригуващия изцяло рисуван „Да обичаш Винсент”, този път акцентът е върху брилянтното изпълнение на Уилям Дефо (с награда „Купа Волпи” от Венеция за най-добър актьор за превъплъщението си и вероятен претендент за „Оскар”), който по впечатляващ начин изразява вътрешната светлина на великия художник, неговите лудост, гений, безпомощност, отчаяние и триумф.

 

Режисьорът Джулиън Шнабел твърди, че филмът „Ван Гог: Пред портите на вечността“ не е биографичен – още повече, че вече са създадени поне тридесет други такива продукции. Разкрива обаче, че е рисувал част от картините, които се виждат пред камерата, което вероятно се дължи на факта, че Шнабел се развива и като артист, който рисува върху парчета порцеланови съдове.

Режисьорът представя различна гледна точка за последните часове на художника, която предизвика множество дискусии след премиерата.

Във филма участват още: Рупърт Френд, Оскар Айзък (Пол Гоген), Мадс Микелсен, Матийо Амалрик, Еманюел Сение, Нилс Ареструп и др.

Премиерата за България ще бъде на Киномания с единствена прожекция в зала 1

26th Oct2018

CineLibri 2018: Наградите

by Черно и Бяло

На изискана церемония в зала 1 на НДК снощи филмът „Ще се видим там горе” на реж. Албер Дюпонтел беше удостоен с почетната статуетка „Синелибри” за върхово постижение на литературната адаптация! Зрителите присъстваха на видео обръщение от страна на автора на едноименния роман Пиер Льометр, който изтъкна качествата на екранизацията и благодари за оказаната чест.

Френско-канадската приключенска драма, която има в актива си 5 награди „Сезар” и още 8 номинации, беше предпочетена от жури в състав Мартичка Божилова (председател), Херман Кох, Давид Фоенкинос, Майкъл Маккел и Анди Делиана с мотива, че е разтърсваща адаптация на също толкова завладяващ роман, удостоен с най-високата литературна награда на Франция – „Гонкур”: Филмът е амбициозна амалгама от жанрове и безспорно произведение на изкуството, което пленява с кинематографична мощ, с антивоенен плам, със социална критика, с поетичен език – и с уникалната способност да разсмива през сълзи и да държи зрителя в напрежение до самия финал.

Наградата връчи заместник-кметът на Столична община, доц. д-р Тодор Чобанов. От името на режисьора наградата прие г-н Фабиен Флори, съветник на посланика на Франция по сътрудничество и културна дейност, директор на Френския институт в България.

Второ място беше отредено на копродукцията „Съпругата” на режисьора Бьорн Рунге, „защото третира по особено оригинален начин актуалната тема за равнопоставеността на половете, както и заради невероятно експресивната, безкомпромисна работа на актьорите, които дават плът и кръв на литературните персонажи и пренасят смисловия заряд на текста на големия екран.”

Третата награда беше присъдена на българското заглавие в конкурсната програма „8 минути и 19 секунди” „заради нестандартния, находчив подход на създателите на филма, обединили шест кратки новели в своеобразен филмов омнибус, но преди всичко заради социалната проблематика и болезнения реализъм, който в съчетание с метафоричната сила на образите генерира внушение, отекващо много по-дълго от 8 минути и 19 секунди.”

Фестивалът продължава до 24 октомври, като у нас се очаква да пристигне прочутият френски кинорежисьор и сценарист Беноа Жако, който  лично ще открие премиерните прожекции на „Ева” с Изабел Юпер и Гаспар Юлиел (19 октомври, Люмиер Лидл), „Сбогом, кралице моя” (20 октомври, Френски институт) и „Вила Амалия” (21 октомври, Френски институт).

Другият специален гост, с когото софийската и пловдивската публика ще се срещне, е нашумелият израелски писател Дрор Мишани, автор на бестселъра „Липсващото досие”, чиято екранизация също е част от програмата на фестивала. Освен че е майстор на психологическия трилър, Мишани е университетски преподавател, преводач, специалист в областта на детективската литература. Срещата в София е на 18 октомври от 19:00 ч. в Дома на киното и ще бъде последвана от прожекция на филма, в който блестят Венсан Касел и Ромен Дюри. Мишани ще посети и Града под тепетата на 19 октомври – срещата е от 18:00 ч. в Лъки Дом на киното.

Билетите за всички фестивални събития в София и страната са в продажба през системата на epay и на касите на кината. Подробна информация за предстоящите срещи и прожекции можете да откриете на www.cinеlibri.com и във фейсбук страницата https://www.facebook.com/CineLibri/.
Фестивалът се осъществява с любезната подкрепа на Столична програма КУЛТУРА, Виваком, Джеймисън, УниКредит Булбанк, Катаржина Естейт, Нескафе, М Кар София, България Еър и множество партньорски институции, които са обявени тук  www.cinelibri.com

26th Oct2018

Киномания 2018: За новия филм на Вим Вендерс „Папа Франциск: Човек на думата си”

by Черно и Бяло

Новият документален филм на трикратно номинирания за Оскар Вим Вендерс – „Папа Франциск: Човек на думата си” е сред хитовите заглавия на тазгодишната Киномания. Прожекцията в зала 1 е на 24 ноември в 18:00 часа.

Продукцията включва интервюта с духовния водач и кадри от негови пътувания, а премиерата му беше по време на фестивала в Кан. По време на филма папата отговаря на многобройни въпроси на хора с различна възраст и професия, обръщайки се директно и искрено към зрителите.

„Папа Франциск има подобно присъствие на екрана като някои от най-големите филмови звезди, с които ме е свързвала работата ми. Но при него то идва отвътре, от неговите убеждения и вяра, както и от желанието му да говори с всички нас.“, споделя за главата на римокатолическата църква Вендерс.

Идеите на папата и неговите послания са в основата на филма, където той коментира проблеми, свързани с бедността, семейството, опазването на природата, социалната справедливост, имиграцията и материализма. Филмът е нещо повече от биографичен, а по-скоро представлява своеобразно пътешествие с папа Франциск.

А неговият апел за мир в конфликтните зони по света, както и за мира и диалога между различните религии имат силата да обединят хората от цял свят. Това е една от причините популярния германски режисьор да смята, че филмът ще представлява интерес и за хора от всички религии, а не само от християнската. Той споделя също, че Папа Франциск е ярък пример за човек, който  държи на думата си и е абсолютно директен и спонтанен в искреноста си.

Прожекцията в зала 1 е на 24 ноември от 18:00 часа

Следете програмата на Киномания за информация за останалите прожекции на филма! Билетите са в продажба на касите на НДК, както и онлайн на tickets.ndk.bg.
Гледайте селекцията на Киномания 2018, за да видите големите филми преди големите награди!
Киномания е част от Календара на културни събития на Столична община за 2018 г.

17th Oct2018

Киномания 2017: „Безкрайната градина“

by Черно и Бяло

Красотата и крехкостта на любовта

Златната есен ни донесе богатите плодове на любимата  КИНОМАНИЯ. Трийсет и първото издание  отново привлече ценителите на седмото изкуство  в салоните. Празничният форум беше открит с премиера на български филм, традиция от няколко години да стартираме с родна продукция. В препълнената зала 1 на НДК зрителите се насладиха на магическата разходка из „БЕЗКРАЙНАТА ГРАДИНА”

Легендата на унгарското кино Бела Тар твърди, че думата „история“ трябва да бъде забравена, когато се снима филм, защото изразното средство на това изкуство е картината.

Изящно заснет, с обич и отношение към столицата, публиката видя един различен град- красив и вълнуващ… Доказвали себе си многократно майсторите-оператори Георги Богданов и Борис Мисирков ни разкриват потънала в зеленина София, обаятелна и непозната, която се превръща в градина. Омайна и прекрасна, тя участва наравно като  герой в сюжета!

Настроението на авторите отеква у зрителите, не само със съдбата на младите герои, а и с реалния живот в София, понякога не толкова красив-наплескания  паметник на Съветската армия, вонящия боклук, знайните и незнайни механизми в кметството…

Съвременна градска драма, под чиято повърхност се крият невидими светове и се раждат неочаквани чувства. Нарекоха го най-нежният български филм, добавям-  елегичен и очарователен с „Безкрайната градина” на мечти и видения.

На пръв поглед Филип има всичко: успешна кариера, луксозен дом и красива приятелка. Той продължава да се грижи за брат си Виктор години след смъртта на родителите им в нелепа катастрофа. Виктор е чувствителен и уязвим и прекарва времето си, помагайки на Ема в нейния цветарски магазин.
От много време Ема е прекъснала връзката си с външния свят и изцяло се е посветила на създаването на макет на мистична градина. Срещайки я, Филип интуитивно усеща, че Ема обитава духовни пространства, които са му непознати и недостъпни. Той се влюбва в нея и осъзнава, че никога досега не се е чувствал толкова жив и истински. Неусетно животът му започва да се променя – до момента, в който Виктор не му признава, че е лудо влюбен в същата тази Ема. Изправен пред неумолимостта на избора, Филип ще се сблъска с една отдавна забравена болка.

Дебютът та прочутия у нас и в Европа театрал Галин Стоев в игралното кино,  тържествено откри  Киномания- 2017. Режисьорът споделя за различния подход – красотата и крехкостта на любовта в „Безкрайната градина”: „Исках да направя филм, който излиза от основната тенденция днес, свързана с прекрачване на границите на допустимото- и в която всичко е безнадеждно и провалено. Тя се поддържа в официалния дискурс на всички нива в обществото ни. Затова си казах, че е време да инжектираме нежност в тази конвенция, да плетем въжени мостове със зрителите и да атакуваме тяхното усещане за нежност или уязвимост. В този смисъл се получи любовен филм с любовен четириъгълник- като амбицията ми беше в началото и в края на филма той да остане той да остане непроменен, но под повърхността му да се срутват едни светове и да се създават други. Цялата история показва процеса на емоционално пробуждане в свят, анестезиран откъм чувстване. Много се надявам този нежен и поетичен жест да докосне зрителите.”

Има много светлина в мълчанието, в погледите – във всичко, което може да си кажем без думи. Беше специален полет, който не беше ми се случвал досега.”- признава  Димитър Николов, в образа на романтичния Виктор.

В ролята на диригента на мъжкия хор видяхме за последен път пред камерите обичания от няколко поколения голям и непрежалим Никола Анастасов.  Вълнуващо и извисено!

Дочух не съвсем приятни изявления за „Безкрайната градина”; ако има необходимите сетива, зрителят ще усети и съпреживее филма. Ласкава тръпка, импулс за искреност и доброта. А както  показва с киноезика, режисьорът е искал  да „предизвика емоционално пробуждане в свят, анестезиран откъм чувстване”.

„Безкрайната градина“ може да гледате отново на Cinelibri 2018.

Мариана Енева

16th Oct2018

Киномания 2017: Наблюдатели на магията. Триумфът на руското и френското кино

by Черно и Бяло

В пъстроцветната палитра на Киномания скъп подарък за очите и сърцето е руското кино. Дълбоко ценя и обичам филмите на необятната Рус, които наследиха мощните традиции на хуманното съветско кино, обновиха и съхраниха завещаните здрави основи и смело тръгнаха напред към модерните жанрове. С нетърпение чаках всяка една прожекция и радостно бях изненадана от пълните салони с интелигентна и чувствителна публика.  Най-вече от спонтанната реакция на „Pro любов. Само за възрастни”. Наскоро тръгва на големия екран, от 19 януари, ето защо започвам с тази комедийна антология с главен герой Любовта. А продуцентът с  умелото си дарование обединява пластичния замисъл и осмисленото екранно време. Това е режисьорът, когото не можем да забравим – Анна Меликян – коя е всъщност тя и с какво ни завладя и покори някога… С удоволствие припомням моето интервю, взето  преди време за БНР.

На показания в Международната конкурсна програма „Русалка” на 12 София филм Фест бе присъдена Голямата награда за най-добър филм. Призът се дава на Анна Меликян за постижения в режисьорското майсторство, кинематографията, разкадровката, актьорската игра и заиграването с енергията и измислицата.

Около Анна Меликян нямаше навалица от журналисти и фоторепортери. Беше минала само първата прожекция на филма ѝ, след пресконференцията някак си  беше се усамотила, скромно и с желание прие поканата да разговаряме на руски. Независимо, че това е вторият ѝ игрален филм, „Русалка” притежава всички качества на истински доброто кино: изключителен сценарий, уверена режисура и превъзходен визуален стил. Преди интервюто Анна Меликян сподели: “Не знам защо го заснех, нямах мотиви, сама  написах сценария, при мен идеите идват някак си непонятно, изведнъж – така се роди тази история.”

Режисьорът създава атмосфера… Живяла някога край морето Русалка на име Алиса. Тя оставяла живота да минава край нея, без да се бори, по своему протестирала, но се примирявала с променящите се условия и исторически събития. Единственото необикновено нещо при нея била дарбата да сбъдва желания. Когато се озовала не в страната на чудесата, а в метрополиса Москва, късметът ѝ се усмихнал. Сред асфалтовата “джунгла”, сред огромните реклами и  билбордове, сред пробляскващите разноцветни светлини, тя срещнала човек с кръст на гърдите, на който пишело спаси и закриляй”. Алиса погледнала младия мъж и животът й се променил завинаги… Изгубилата се Русалка искала да открие любовта и да помогне на всички да я намерят. Тази романтична история показва мечтите на героинята. Майсторски замислена и брилянтно заснета, това е модерна вълшебна приказка за въображението на едно момиче, изпълнена със сюрреалистичен хумор.

МЕ: Да започнем с получените вече награди досега?

АМ: Да, наистина не са толкова много, но за мен са значими. Навярно за мен изключително важен е призът от Сънданс- 2008 година за режисура- това е професионално признание, за първи път получих такова високо отличие. Има награда за на най-добра актриса на Маша Шалаева на Кинотавър-2007 в Сочи;  ние бяхме отбелязани от критиката, на Берлинския фестивал ни беше присъдена наградата на ФИПРЕСИ. И това също е много приятно.

Защо направихте “Русалка” – и коя всъщност е тя, героинята на филма? Наблюдавам женските съдби на този София Филм Фест.

Тогава- направо по темата. В действителност имаме женско кино, главната героиня е младо момиче. Защо направих  филма, това е сложно- аз просто избрах в огромния мегаполис една девойка и разказах нейната история. По принцип всеки човек може да разкаже всякаква история, тъй като мегаполисът е огромен, той е интересен  с това,че в него съществуват различни планети, различен начин на живот; можеш да разкажеш  ето тази история, можеш и друга. И не знам по каква причина, не ми е ясно защо това момиче ми беше интересно, съдбата на крехката необикновена девойка, дошла от малкия град. Попаднала в мегаполиса- лудия град, с друг ритъм на живот и съвсем различни ценности. Всичко е толкова несходно с нейната чиста и романтична душа, как тя оцелява в тази обстановка. Това ме вълнуваше и разказах нейната история.

Алиса някак си ми напомня  френското момиче Амели Пулен на Одри Тоту- тя беше възторжена и успя да оцелее. Вашата Русалка щастлива ли е, намери ли това, което търсеше?

Това е сложен въпрос, тъй като за хората, които не са гледали още филма, не искам да разкривам финала. Затова пък ще кажа, че краят на този филм е  много неочакван. И ще добавя, че тя е изпълнила своята мисия, това, за което е била родена въобще на този земя.

Ето го и глобалното космополитно осмисляне на “Русалка”- защо сме дошли на този свят и изпълняваме ли своята задача тук, на земята.Въобще за женските съдби в киното, как върви този кинопроцес в Русия?

Струва ми се, че в Русия напоследък се появиха много жени режисьори и така се повиши вниманието към женските образи в киното. Защото режисьорът винаги разказва това, което му е близко , разбираемо; жените повече разказват като всеки режисьор за себе си- това е егоистична професия. Дали ще разказваш за космонавти или американци,  винаги разказваш за себе си. Вече има много филми, в които главните герои са жени и ето на вашия фестивал беше показан  “Пътешествие с домашни животни” на Вера Сторожева, “Александра” на Александър Сокуров. Така че интересът към съдбите на жените е голям.

Нека завършим с финала на “Русалка”, той е изненадващ, неочакван и все пак…тъжен ли е ?

Зрителите, които гледат кино, споделят такова едно мнение, че това е тъжен край, но емоционално той е светъл и хората не излизат тъжни, а напротив просветлени. Последният кадър от филма това е момичето, а то се смее.

Да, Алиса, русалката, се смее от огромен билборд с надпис “Луната е на всички”. Ще добавя – а любовта?!

После идва „Звезда”, вторият филм от замислената трилогия след „Русалка”, за третия- „Фея” ще стане дума накрая.

И моят обичан филм „За любовта”, представен на МФФ „Любовта е лудост”- Варна през 2016 г. и в Дома на киното по време на Седмица на руското кино. Подход към любовта на режисьор, който работи със зрителското подсъзнание, режисьор на неговото възприятие. За мъжете, за жените, за най-съществените неща в техните взаимоотношения в бляскаво изглеждаща Москва. Филмът е лекция за любовта, разглеждана от гледна точка на психологията и химията на взаимното привличане. Всичко това е разказано чрез няколко любовни истории за двойки, които са убедени, че отношенията им са по-специални и изключителни. Но най-стойностните са думите, казани от първата двойка: ” Да се прибираме вкъщи. Да си живеем живота.” А тези думи означават край на любовта. Но и начало на същото време.

Припомних важните ленти на Анна Меликян с множество награди,  за да проследя нейното творческо оптимизиране към модерното, динамичното кино.! В това своеобразно градивно развитие се появява „ Pro любов. Само за възрастни”. Филмът, продължение на споменатия касов „За любовта”, вече преминава извън границите на Русия и се превръща в универсално „обяснение в любов” . Колектив от талантливи режисьори, обединени от идеята,  създават оригинална комедийна атмосфера, стигаща до язвителен сарказъм и дори абсурд. Сега Анна е съсценарист и продуцент, а като режисьор е признато явление на руския кинонебосклон.

Шест новели разказват различни кратки истории за любовта – този път с фокус не как да я открием, а как да задържим любовта. Дали с добрина, дали с готвене, дали чрез сексуални практики или размяна на партньорите…

В ролята на водещ, коментиращ философски събитията, е знаменитият американски актьор Джон Малкович; в другите главни роли участват известни имена като Фьодор Бондарчук, Анна Михалкова, Ингеборга Дапкунайте, Гоша Куценко, Виктория Исакова, Равшана Куркова, Максим Матвеев. Не мога да забравя героинята на Анна Михалкова (знаем коя е, щерката на неповторимия Никита Михалков ); изумителна, с големите чисти очи, с прилежността и наивността си тя смайва зрителя, доверил се на проникновените й актьорски превъплъщения.

През 2017 г. Анна стана победителка на първия в историята конкурс да приза на кмета на руската столица „ За претворяване образа на Москва в киноизкуството”. Наградата на стойност 50 млн. долара й донесе филмът „Pro любов”.

Както обещах- новини за филма „Фея”, последният от трилогията; първите два са „Русалка” и „Звезда”. Въпреки нюансираната религиозна тема, сюжетът е съвременен. Действието се развива в наши дни, главният герой  е собственик на империя компютърни игри, създател на играта „Коловрат” (за прототип е послужил „Вещера”). Магическите елементи на играта ще бъдат вплетени като регресия- пътешествия в минали животи, които героят осъществява под хипноза. „Аз два пъти преминах това състояние по време написването на сценария”- уточнява Анна Меликян. В главната роля ще видим любимеца на  нежната половина Константин Хабенский. Неговият герой влиза в храма и вижда себе си в лика на Христос, нарисуван от великия Андрей Рубльов; и той започва да усеща духовна връзка с иконописеца. Бюджетът предвижда нетипичните за режисьорката 124 млн. рубли.

И още за талантливото явление Анна Меликян. Всяко нейно творение като режисьор, сценарист или продуцент изненадва, предизвиква и доказва, че киното забавлява и обогатява. Докоснала се до славата с повече от 40 филма, самобитната  кинематографистка ни убеждава, „че всяко кино- това е търсене на отговори, които е невъзможно да се намерят някога…”

Вече тръгна по екраните филмът на Валерий Тодоровски „Болшой”. Режисьорът изгражда персонажите си(изиграни от истински балерини ) с деликатната психологическа нюансираност, изследвайки в дълбочина  отношенията между Юлка(главната героиня), приятелката й и съперница Карина и тяхната безцеремонна учителка Белецка.

Самият режисьор описва идеята така: „Това е история за това как обикновен човек от дъното открива за себе си красотата. Това е сага, която започва в средата на 90-те години в малък провинциален град и завършва на сцената на Болшой театър, за който самите театрални работници казват: тази сграда не се нуждае от никого, а тя е нужна на всички“.

Преди зрителят да види и се възхити на безпределния мечтан скок на Юлия, понесена от вихъра на танца, младата балерина  преминава през саможертви, унижения, лишения. Филмовата изразност следва несломимата мечта на момичето, превърнало се в съзряваща  жена. Актрисата Маргарита Симонова извайва сложния емоционален образ на Юлка на фона на величествената прекрасна музика на П. И. Чайковски. Неслучайно филмът има 7 номинации за „Златен орел”.

Ежедневието на балерини, балетисти и въобще танцьори е сурово, трудът им къртовски. Желязна воля и още по- желязна палцова техника! Руснаците отколе се славят с безусловната си, неповторима, прочута в цял свят балетна школа. А тя се създава с времето и традициите на учители като Белецка. Истински се насладих на великолепното разгръщане на образа от голямата, отдавна известна Алиса Фрейндлих (моето поколение я запомни с вдъхновените роли в „Служебен роман”, „Анна и Командорът”, „Сталкер” ). И още една талантлива представителка на отминали години- Валентина Теличкина в ролята на Унтилова (Ех, каква секретарка направи в „Журналист” на Сергай Герасимов и как „кълвеше” буквите на пишещата машина…). Мили млади хора, жалко е, ако не сте успели да гледате някога или сега тези две перли на съветското и руско кино.

Завършвам с оценката и мнението на Саймън Фостър от „ Sereen Space”: „Едновременно забавен, тъжен, вдъхновяващ и сърцераздирателен, „Болшой” е безценно съкровище.”

Отново балерина…Различните филми на Андрей Учител винаги предизвикват спорове. Този път е заложил на непозволената любов в смутно време. „Матилда” се нарича новата лента на режисьора, в която има всичко- и балет, и дворцови интриги и прелом на епохата. Освен талант се изисква и дързост да посегнеш към такава историческа фигура- цар Николай II. „Матилда” разбуни духовете в Русия и доведе до множество забрани и актове на насилие от редица православни активисти, твърдящи, че филмът петни името на монарха, който е свален от власт по времето на Октомврийската революция от 1917 и убит от болшевиките, а после канонизиран за светец от Руската православна църква. Николай е наследник на руския трон, а Матилда Кшешинская- красива световноизвестна балерина от полски произход. Двамата изживяват краткотрайно приключение, която се превръща в страстна любов, посрещната от двора на владетеля с пълно неодобрение Когато бащата на Николай – император Александър III умира, синът му осъзнава, че свободата да обича когото иска, е приключила. Официалният период на траур още не е отминал, когато вдовицата на императора урежда брака на цар Николай с принцеса Аликс фон Хесен-Дармщад. Сред пищния разкош на смайващите естествени декори на Санкт Петербург, тази историческа драма показва една истинска любовна история, превърнала се в легенда. В главните роли видяхме германския актьор Ларс Айдингер и  надеждата на полското кино Михалина Олшанска(киноманите навярно я помнят от „Дъщерите на дансинга”- награда на Младежкото жури на 20-ия СФФ).  Била е избрана сред 300 кандидатки за образа  на Матилда. Очарователна и обаятелна, тя споделя, че доста трудно се е справила с танцуването „ Независимо, че това вече е трети филм, където играя танцьорка, този път ми беше трудно повече от всякога. Някак си бях уверена, че добре се престорвам, защото умея да танцувам, но в дадения случай това не сработи. Наложи се да правя всичко истински, в действителност. Все пак Кшешинская е била велика балерина и просто да имитираш танците не беше достатъчно. Нужно беше да извлека  всичките сто процента. Повечето па аз изпълнявах самостоятелно  и се надявам зрителят да оцени този артистичен труд.” Филмът е силно съпреживяване с героите и най-вече с великолепната Матилда!

Седма година се наслаждаваме и възторгваме на Фестивала на френския филм. Следовниците на Братя Люмиер остават верни на своя шармантен маниер и покоряват зрителя с изискан подход към любовта, страстта, историята и други приключения…

Във филмите досега по един или друг начин стана дума за жени. Моят избор продължава с две ленти- отново за целеустремени и силни дами! С голямо очакване отидох да гледам „Далида”- останах развълнувана и възхитена. На екрана оживя идолът на нашите майки и моята младост! Режисьорът и  тук е жена- Лиса Асуелос, която с чувственост и замах ни въвлича  в съдбата и музикалните възходи на френската звезда. И точното попадение за достоверност-  моделът и актриса Звева Алвити поразително прилича на магнетичната Далида с несравним кадифен глас, галещ ухото и душата… Откровено за един величествен талант, посветил се на песента и публиката. От 50-те до 80-те години бумът на диското я превръща в легенда.  От първия си концерт в „Олимпия” през 1956 г., от сватбата си с Люсиен Морис, директор на новото радио „Европа n 1”, от поклоненията в Индия, до световния успех на познатата ни „Gigi L’Amoroso” през 1974 г.  „Далида” представя интимен портрет на една свободолюбива, многолика и лъчезарна жена. Стилен биографичен филм, сътворен с любов. Мелодраматизмът и обичаните, вечни песни докосват и носят тъга по кумира Далида, която продължава и днес да сияе…

Изпълнен с ексцентричен комизъм трилър, така определят „Мадам Хайд”. Филмът е свободна импровизация върху популярния сюжет за д-р Джекил и  г-н Хайд, но със загадки. Преди всичко от главната героиня, блестящо изиграна от неповторимата Изабел Юпер (моята „Плетачка на дантели”, още тогава видяхме самородния талант на актрисата). Сюжетът смесва в причудливи отношения измислици и реалност по нетрадиционен начин. Госпожа Жекил е плаха и особена, учителка по физика, която преподава в техническа гимназия в предградията. Тя води обикновен и кротък семеен живот със своя мил съпруг домошар. Подигравана е и презирана от почти всички около нея- директора, колегите и учениците. И е безсилна да се пребори с тях! Докато в една мрачна и бурна нощ по време на опит в лабораторията, учителката е ударена то гръм и се събужда като съвсем различна личност…Властната мадам Хайд е обладана от  тайнствена енергия и неконтролируема сила. Тя се превръща в загадъчна и опасна жена. Под перфектната режисура на Серж Бозон удивителната актриса със зряла маниерност вае образа на мадам Хайд чрез сложна метаморфоза и причудливи контрасти. Талантът трябва да се тренира и усъвършенства, ярък показателен пример  е Изабел Юпер-  избраница на съдбата и господарка на екрана.

А ние зрителите сме наблюдатели и свидетели на магията на голямото Кино!

Очаквайте Киномания 2018 през ноември!

Мариана Енева

11th Oct2018

„История и реалност”: непоколебимите промени в китайската действителност

by Черно и Бяло

В рамките на инициативата „Един пояс, един път”, в частта за културен обмен, пътуваща изложба на съвременни китайски творци ще се открие в столицата.

Първата спирка на изложбата „История и действителност”  ще бъде София, след това тя ще бъде представена и в столиците на останалите страни от Централна и Източна  Европа. 13 от най-известните китайски съвременни художници от различни провинции ще покажат над 40 свои творби.. Събитието е в рамките на проекта „Един пояс, един път”.

По повод откриването на изложбата, директорът на Китайския културен център в София  г-н Ту Сюесон казва:

„Като  една от първите държави, установили дипломатически отношения с  Китай, нашите две страни са свързани с дълбоко традиционно приятелство, а двустранните отношения поддържат стабилно развитие. От създаването на механизма за сътрудничество с държавите от Централна и Източна Европа през 2012 т. отношенията между нашите две странинепрекъснато се  задълбочават в рамката 16+1. Министър-председателят на КНР Ли Къцян, участва в срещата на върха 16+1 в София. След неговото посещение всестранното приятелско партньорство и сътрудничество се  изкачи на ново, още по-високо ниво.”

Въпреки голямото разстояние между Китай и България, двете държави поддържат интензивен културен обмен. През 50-те години обменът в областта на културата и изкуствата между Китай и България навлизат в добър исторически етап на развитие, и след повече от 60 години на приятелски обмен, диалогът в областта на културата и изкуствата успяват да постигнат кулминация подчертава Ту Сюесон и добавя, че през последните няколко години нарастваинтересът на китайската страна към  културния обмен със страните от  Централна и Източна Европа.

От своя страна  г-жа Джан Лили, зам.директор по организация на събитията в Културния център  представя някои подробности за изложбата „История и реалност”.

„Изложбата е показателна за  активното интегриране на млади китайски творци в международната културна атмосфера, което им дава възможност  да разкрият уникалните специфики на творчеството си. Срещата на историята с настоящата действителност, на различните гледни точки, изразени чрез начините на пресъздаването им в различните школи от китайските провинции, показват размишленията и идеите на младите съвременни творци върху историческите традиции, съчетани с настоящата ситуация на Китай.”

„Надяваме се, че като първа спирка от турнето на съвременните китайски творци в столиците на страните от Централна и Източна Европа по проекта “Един пояс, един път”, изложбата, която представя  43 творби на 13 известни художници,  ще бъде увенчана с успех и ще покаже част от постиженията на китайското съвременно изобразително изкуство”,  убеден е  Ту Сюесон.

Ивета Балевска

25th Sep2018

Седмица на китайската култура 2018

by Черно и Бяло

Мода, кино, музика, изложба и специалитети по време на Седмицата на китайската култура

В деня на празника „Средата на есента” 24 септември, според лунния календар, Китайският културен център открива Седмицата на китайската култура.  „Това е само началото на предвидените през есенно-зимния сезон инициативи на културната институция в София”, казва директорът  г-н Ту Сюесон. Той подчертава, че акцентът през този сезон ще бъде поставен върху съвременните и традиционни културни ценности на гр. Нинбо – Джъдзян. (Нинбо е град с централизирано управление – директно от централното ръководство на Китай, поради неговата важност като един от 7-те най-големи градове, наред с Шанхай, Тиендзин, Пекин. Нинбо е пристанищен град, много добре развит икономически и културно. Той е седалище на много известни артистични трупи, които изнасят представления навсякъде в Китай. Именно с икономическите си ресурси и културния си опит Нинбо допринеся за развитието на китайския културен център в София.)

ИБ: Г-н Ту, бихте ли за предвидените културни прояви по време на Седмицата от 24 до 30 септември?

ТС: Идеята ни е да запознаем българската общественост с част от съвременното китайско изкуство и култура. За целта ще пристигне и специална делегация  от високопоставени представители на Общината на гр. Нинбо, благодарение на която са организирани всички събития по време  на Седмицата. Официалното откриване  ще се случи  в 19:00 часа на 24 септември в сградата на Китайския културен център. Няколко са посоките, които ще привлекат вниманието на българската общественост по време на Седмицата:

  •  Китайската киноиндустрия” – прожектиране на игрални и документални  филми, произведени в най-големия китайски киноцентър в гр. Нинбо. Филмите ще могат да се видят  на сцената на Лятното кино в Борисовата градина и ще бъдат предшествани от музикални изпълнения на български джаз-формации. Посетителите ще могат да се насладят и на характерни за китайската кухня специалитети, които се приготвят по случай празника „Средата на есента”. В продължение на три  поредни вечери – 26, 27 и 28 септември на сцената на Лятно кино – Борисовата градина, ще бъдат представени два игрални /със субтитри/ и един анимационен филм /дублиран/. А в кино „Одеон” на 25 септември ще бъдат представени 5 късометражни китайски филма и два български.
  • Модата в Далечния Изток” , „Ролята на жената в китайската култура” – това е друго събитие по време на Седмицата. На 24 септември от 15 ч. в Китайския културен център ще бъде представена  лекция и дефиле с демонстрация на модели, изработени от сръчните ръце на  дизайнера   Шантел Гон, която е  създала собствена марка, многократно награждавана за най-добър дизайнер.  Ще има и демонстрация на дрехи върху манекенки.
  •  Изложбата „Просперитетът на пътя на коприната – новите проекции на  древното познание”  ще  демонстрира някои от най-характерните занаяти, свързани с китайската култура – рисунки върху дърво и порцелан,  бродерия, дърворезба и модели, изработени от най-известните занаятчии  на гр.  Нинбо. Изложбата ще може да се види в сградата на Китайския културен център  по време ня цялата Седмица – от 24 до 30 септември.

В последния ден на  Седмицата на китайската култура – на 30 септември, като  класически апотеоз на всички тези  събития, зала „България” ще бъде домакин на  концерта на  Симфоничния оркестър на гр. Нинбо и на Софийската филхармония, под диригентството на китайски и български диригенти.

Като едно от съпътстващите събития по време на Седмицата на китайската култура ще се проведе и курс по рисуване върху порцелан, който включва три цикъла: рисунки върху вази, върху чаши и върху чинии, в който всеки може да се включи –  между 25 – 30 септември, в Китайския културен център и ще се води от известна китайска художничка – майстор по рисуването върху порцелан.

Може ли да разберем предварително повече  за изложбата, която ще бъде поставена в центъра и която ще може да се види през цялата седмица?

Изложбата ще покаже преди всичко собствената уникална култура на седем-хилядната история на гр. Нинбо-Джъдзян, която изключително много допринася за благополучието на „Пътя на коприната” Тя ще бъде разделена на няколко основни части: бродерии със златни и сребърни нишки, изрисувани със златни бои цветни съдове, дървена мозайка със златни нишки и дърворезба с орнаменти. Тези три занаята са сред най-представителните занаятчийски изкуства на Нинбо, най-вече са значимо въплъщение на изключителната традиционна китайска култура. Те са част от националния списък на нематериалното културно наследство. От древността те често се възприемат като “китайски подарък”, който дава на държавите по света приятелство и представителност на китайската цивилизация. Трите занаята се посрещат с адмирации от различните народи по света. Надяваме се, че върху картата на инициативата “Един пояс, един път”, която Китай инициира, ще се разкрие един още по-прекрасен проспериращ път на коприната.

Г-н Ту, защо  акцентът на Седмицата на китайската култура  е поставен върху творци на изкуството от гр. Нинбо-Джъдзян?

Важно е да отбележим, че Културният център в София е изграден с помощта на местното правителство на  Нинбо и китайското министерство на културата. Защо за България е избран град Нинбо? Причината е, че този град има опит в работата с държави от Централна и Източна Европа. Затова от Нинбо поискаха да помогнат за създаването на такъв център в София.

Бих искал да подчертая, че настоящата Седмица на китайската култура е съвместна инициатива на Столична община и Общината на Нинбо, за което изказвам най-сърдечните си благодарности. Надявам се жителите и гостите на София  да изпитат душевна наслада и да преоткрият не само историята и традициите, но и развитието на китайската култура и изкуство в съвременността, подчертава в края на разговора г-н Ту Сюесон.

Ивета Балевска

25th Sep2018

Триумф на XXI Интернационален джаз фест Банско 2018

by Черно и Бяло

Имам щастието и привилегията да бъда свидетел на непрекъснатия възход на фестивала, обогатяването му с имената на световно известни поп и джаз изпълнители и групи от всички краища на света! Това дължим на колосалните усилия, отдаденост, така и на артистичната изобретателност на директора на феста, доктор Емил Илиев! Кметът Георги Икономов със своята успешна организация и ентусиазъм допринесе за гладкото протичане на фестивала.  Препълненият площад с въодушевени фенове на джаза красноречиво говори за това! Eто, как обрисува атмосферата на предстоящия фестивал директорът д-р Илиев: „През тази година ще навършим 21 години, откакто като на шега създадохме за вас Международния джаз фестивал в град Банско. Този факт ни създава както чувство на гордост, така и удовлетвореност, че в нашата страна има музикален фестивал, който се развива успешно и привлича все повече приятели както от България, така и от редица страни по света. Никога няма да забравя, как двама почитатели на великия Соломон Бърк – тя от Австралия, а той от Канада, дойдоха да прекарат медения си месец на джаз фестивала и от тогава редовно го посещават. Те доведоха и много техни приятели в Банско и с всяка изминала година посетителите се увеличават. Площадът в град Банско се оказва вече малък, за да събере всички любители на музиката, на импровизациите и свободата. И през тази година ще имате възможността да чуете великолепни изпълнители и да останете с много топлина в душите, по време на вашата джаз ваканция. Добре дошли в град Банско!“   

Предфестивалната музикална вечер на 3 август, петък, 20:30 часа „Специална буги-вуги вечер“ с Ладива (Швейцария) и Аксел Цвингенбергер (Германия) се състоя в салона на читалище „Н. Вапцаров“. Познатият ни и обичан от публиката пианист с виртуозитета на свиренето си стопли за пореден път сърцата на почитателите на този стил.

Откриване на фестивала бе на 4 август. На сцената присъстваха почетните организатори и официални лица , които откриха фестивала и пожелаха успешно представяне на участниците. Като първи номер в програмата, именитата наша певица Петя Буюклиева (носителка на 5 световни награди „Гран При“, както и Златна лира на СМТД) и Биг бенд Благоевград с диригент Борис Янев, направиха впечатляващ спектакъл, разкривайки цялата си артистичност и големия си сценичен опит! Нейните песни са любими за поколения българи. Гост и достоен партньор за вечерта беше Весела Морова – вокал (България), с перфектното си изпълнение на етно, латино и джаз кавъри.

На сцената същата вечер излезе италианската естрада Киара Панкалди. Предложените изпълнения на певицата, заредени с  много поднесен с вкус джаз и италианска емоция допаднаха на феновете и бяха аплодирани. „Dirty Purchase” пък бе другото българско присъствие на вечерта – Христослав Галилеев „Гальо“ – бас, Николай Данев – барабани, Людмил Стойнев – клавир, вокали, Амалия Ненова – вокал, Емил Минчев – вокал, Велислав Стоянов – тромбон, вокали, Михаил Йосифов – тромпет, вокали, Арно Гарофе Фара – саксофон, вокали, Stanley Stonks (Стоян Тончев) – китара, вокали, Йорук Еспарца – перкусии, специални ефекти. Всички от състава са признати професионалисти и участват в много и различни проекти. През февруари 2016 година Dirty Purchase издават първия си авторски албум „Sweet Sensation“, който вече се продава на българския пазар. В началото изпълнителите търсят блус звучене, но с включването на вокалистите Амалия Ненова и Емил Минчев, бендът се насочва към фънк и соул музиката. Наред с редовните си  клубни изяви, Dirty Purchase изнасят концерти на множество български и международни сцени. С многогодишния си професионален опит и всеотдайното си музициране, джаз формацията е ценена у нас и в чужбина.

Дните на фестивала

5 август – неделя

  1. Нишвил Биг бенд с диригент Владан Караджов (Сърбия)  е създаден по инициатива на аржентински музиканти, ръководени от саксофониста, композитора и аранжьора Густаво Фирменич. През 2017 година, по време на „Нишвил джаз фестивал“, Нишвил Биг бенд, заедно с четирима музиканти от Аржентина (пиано, тенор саксофон, бас и барабани), успешно изпълнява джазови аранжименти на известни танго-композиции. Биг бендът, чийто репертоар включва аранжименти в различни джазови стилове, продължава да работи и след фестивала. Биг бендът включва опитни джазови музиканти и набира все повече популярност и творческо самочувствие.
  2. „Асид Фолк Файв“ (България) – Екатерина Ангелова –вокал, Георги Петров – пиано, Иво Паунов – саксофон, Вихрен Паунов – бас, Филип Ернстинг – барабани. Групата „Асид Фолк Файв“ е основана от Екатерина Ангелова – вокал и Иво Паунов – саксофон, флейта и кавал Филип Ернстинг. Албумът на групата „Змейова невеста“ включва някои от най-красивите български народни песни от районите около София, Странджа и Родопите. На фона на поредица от джаз изпълнения, красиво изпятата българска песен внесе свежо патриотично чувство в душите ни и ни разнообрази!
  3. „Джазбонс“ (Германия) – Клайв Фентън – тромпет, Кристоф Шнайхел – тромпет, Манфред Изенберг – кларинет, саксофон, Райн Колкман – бас, Доминик Михел – барабани, Райнхард Грийс – пиано, Манфред Шмелцер – тромбон, Юрген Ашоф – банджо, вокали, Х. Г. Реше – китара, вокали. Какво се случва, когато джаз музиканти се срещнат заедно с блус музиканти? През април 2011 година, Уинтън Марсалис се събра заедно с Ерик Клептън за два концерта в „Линкълн център“, Ню Иорк. Следвайки този пример, тромбонистът Мани Шмелцер започва съвместна работа с блус китариста Макс Хютен. „Джазбонс“ бързо намират своя път и придават едно ново усещане за видовете блус. В замяна, блус китаристът успява да даде нови импулси на старите джаз номера. Принципно, немските джаз състави са  прекрасно професионално подготвени, атрактивни и защитават имиджа си! Така беше и с „Джазбонс!“

6 август – понеделник

  1. Концертната вечер стартира с изпълнението на INDIGO KIDS  (новият проект на Явор Велчев – Яви вокал, китара България) и с участието на Радослав Славчев „Riverman” – бас китара, Богомил Енчев – барабани, Димитър Горчаков – клавишни, Владислав Мичев – тромбон, тромпет. Проектът е посветен на завръщането към творческата природа на човека, към жестовете на внимание, споделеност и близост между хората. С първото си появяване като нова група на конкурса на БНР „Пролет 2017“, INDIGO KIDS печелят наградата на музикалната и журналистическата гилдия с песента на Явор Велчев –Яви – Gravitation. INDIGO KIDS творят в стил поп/соул – фънк. Така бихме охарактеризирали впечатленията си: Креативни, артистични, интелигентни, независими, различни, съпричастни към другите!
  2. Квартет „Латино джаз проект” (България) – Надя Тончева – вокал, Стоян Янкулов – Стунджи – барабани, Борислав Ясенов – флейта, Веселин Веселинов-Еко – бас, Павел Цонев – пиано. Надя Тончева е вокален изпълнител, пианист, аранжор и педагог. Тя притежава забележителен тембър и диапазон от 4 октави. Изявява се успешно като изпълнител на джаз, блус, рок и поп музика. По време на 21-то издание на Международен джаз фестивал Банско, Надя Тончева и нейният квартет  представиха блестящо програма от латино-джаз стандарти от Антонио Карлос Жобим, Луис Антонио, Л. Бонфа, Чик Кърия и др.
  3. Уралски Диксиленд (Русия) – Валери Сундарев – китара, банджо, вокал, Виктор Риккер – барабани, Владимир Риккер – контрабас, туба, Наил Загидулин – тромбон, Дмитрий Перминов – саксофон, кларинет, Сергей Пенков – саксофон, кларинет, Иван Пона – тромпет, Константин Щеглов – пиано, Кристина Рижковская – вокал. Уралски Диксиленд се смята за един от най-добрите традиционни джазови бендове в Русия. Бендът участва в престижни джазови форуми, като например North Sea Jazz Festival в Холандия, Brecon Jazz Festival във Великобритания и други. Аплодисментите и усещането за съпричастност от публиката бяха наградата за гостуващите музиканти.

7 август – вторник

  1. Етно транс Дуо ( Швейцария / Русия) – Максим Анухин – гусли, дръмбой, вокал, Симон Вирш – кларинет, бас кларинет. Етно транс Дуо е основано през лятото на 2015 година, по време на продължително турне из Русия. Гусли е един от най-старите руски струнни инструменти, който произхожда от древни времена, а Гудимир (Максим Анухин) от Санкт Петербург е най-известния жив виртуоз на този инструмент. Двамата музиканти създават нов, уникален музикален стил. Музиката съдържа елементи от руския фолклор, както и някои ритмични и хармонични структури от индийската музика. тази музика стимулира хипнотични звукови светове. Характерно за дуото е ниското звучене на инструментите (Ла от първа октава =432Hz), което допринася за топъл и приятен звук, предразполагащ към езотерично, метафизическо настроение. Това което чухме на сцената беше, неповторима, вълнуваща музика, заливаща слушателя с непознати темброви звучения…
  2. Гердбенд (Германия) – Герд Байер – пиано, композиция, Марио Фадани – контрабас, електрическа бас китара, Дирик Шилген – барабани. Гердбенд е изключителна формация, която създава характерен звук. Тримата членове на бенда са майстори по отношение на техниката и импровизацията, с дълбока страст към своите инструменти, което успешно демонстрираха на сцената!
  1. Васил Петров – вокал & Ангел Заберски – вокал & Ангел Заберски трио (България) – Ангел Заберски – пиано, Борис Таслев – контрабас, Стоян Янкулов-Стунджи – ударни. Както винаги,  любимеца на фестивала Банско, Васил Петров е очакван с нетърпение от многобройните си фенове и не случайно, на първия ред, пред естрадата, ежегодно присъства елитът на българската интелигенция! Именитият певец притежава красив и богат тембър, дълбочина, както и невероятна вокална техника. Той е издал 10 успешни джаз и поп албума, и е носител на наградата от конкурса „Златен Орфей +” за “Хит на годината”, както и на много други награди. Някои критици наричат Петров „българският Франк Синатра”. Когато запява, на площада възцарява празнична атмосфера и слушателите благоговеят! И въпреки завидната си класа, певецът обогатява и усъвършенства изкуството си, с нови стилове( прочувственото му изпълнение на Besa me Mucho!)… а проекта му с Заберски трио е един от върховете на българската поп и  джаз култура.

8 август – сряда

  1. Александрина Симеон квинтет със специален гост Бени Браун (Германия/България) – Александрина Симеон – вокали, музика, текстове, Даниел Марк Еберхард – пиано, синтезатор, аранжименти, Щефан Холщайн – кларинет, тенор – саксофон, Анди Бауер – бас, Том Щепих – барабани, Бени Браун – тромпет, флигорна. Александрина Симеон е певица и композитор, родена във Варна. Живеейки в Аугсбург от много години. „Ocean Tales” – последния албум на квинтета, беше издаден от Unit Records в началото на 2018 година. Чрез него Александрина отвежда публиката в своята родна страна. Българският език, мелодиите и ритмите от древни времена. Представянето на квинтета беше аплодирано!
  2. Ли Шаочуан квинтет (Китай) – Шаочуан Ли – тромпет, Сюнгуан Джан – китара, Чънчу Жун – вибрафон, Юн Хуан-Адам – контрабас, Цитонг Ху – барабани. Ли Шаочуан е най-награждаваният китайски джазов тромпетист и композитор. Той е единственият джазов артист получил награда от Китайската централна телевизия в категорията духови/медни инструменти. През 2011 година става магистър по джаз в Университета на северен Тексас, САЩ. През същата година Ли е финалист в отдела за джаз на Американския национален конкурс за тромпетисти. Малко след това, носителят на наградата Грами – басистът Еди Гомес, кани Ли да се включи в неговата група за турнето им в Азия.   Българската публика прие радушно и с интерес изпълнението на китайската джаз формация и нейният именит солист.
  3. Дейвид Дауър трио (Великобритания) – Дейвид Дауър – пиано, Люк Фаулър – бас, Мат Фишер – барабани
  4. „Джайв Ейсес” (Великобритания) – Йън Кларксън – вокал, тромпет, укулеле, Джон Фордам – тенор саксофон, кларинет, цигулка, Алекс Дъглас – тромбон, бонгоси, блус хармоника, Винс Хърли – пиано, Кен Смит – контрабас, Питър Хауъл – барабани. Прославили се по целия свят със своето емоционално и ефектно изкуство, със своето заразително видео „Bring Me Sunshine“ и бидейки първия бенд, достигнал до финалните кръгове на „Британия търси таланти“, „Джайв Ейсес” твърдо заема първото място в класацията за “Jive & Swing Band” във Великобритания. Шоу програмите им на живо включват класиките като “When You are Smiling”, “Mack The Knife” и “Sing, Sing, Sing”, а също и оригинални композиции, като “La Dolce Vita” – съчетание от пиеси от различни албуми. n’ Rhythm & Blues” и “Vol.2: Hot Jazz” представляват пътешествия, които правят звука на „Джайв Ейсес” уникален, превръщайки някогашната музика в безвременна класика. Върхов момент на  фестивалната сцена, беше влудяващото финално представяне на„Джайв Ейсес”! Непрекъсната динамика, изненадващи сюрпризи, съчетани с интелигентен ком изъм, акробатизъм, прекрасно шоу 1 и любима музика!

9 август  – четвъртък

  1. НАТО Джаз комбо (Белгия) – Иън Рикторсаксофон, Брайън Маки – бас, Питър Алисън – тромпет, Дейвид Нюкомб – барабани, Стивън Киркпатрик – тромбон, Тимъти Стюарт – пиано, клавиши, Амбър Гримс – вокал. НАТО джаз комбо е представителният малък джазов състав на SHAPE (Върховното командване на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа) International Band. Този ансамбъл се състои от изключителни джазови музиканти от САЩ. Те концертират из цяла Европа, а сега и на джаз феста представиха завидни джаз изпълнения.
  2. Дмитрий Баевски квартет (САЩ ) – Дмитрий Баевски – алт-саксофон, Ив Бруки – китара, Фабиен Маркоз – бас, Бернд Райтер – барабани. Роденият в Русия алт-саксофонист, става известен след като емигрира в Ню Йорк от родния си град Санкт Петербург, преди почти 20 години. Днес Баевски е виден член на световната джазова общност. Той се е доказал като огромен авторитет с когото се съобразяват, потвърждавайки своите изумителни способности в многобройни появявания на сцената с някои от най-големите имена в музиката.
  3. Камелия Тодорова – вокал & Станислав Арабаджиев трио (България) – Станислав Арабаджиев – пиано, Димитър Сираков – контрабас, Никола Горялов – барабани. Камелия Тодорова е една от най-известните български поп и джаз певици, пее поп, рок, блус, соул, но джазът е стилът, с който я припознават. Феновете ѝ с задоволство установяват прекрасната й сценична  форма, съхранения й тембрист глас и способността ѝ да владее публиката.
  4. Джипски Кингс & Пако Балиардо (Франция) – Пако Балиардо – лидер на групата, Кема Балиардо – соло китара, Венсан – соло вокал, Мигел – китара и вокали, Абрахам – китара и вокали, Сони – китара, Хуан – барабани, Фред – клавишни, Антоан – бас. Групата „Джипси Кингс“ през годините са изградили мрежа от талантливи певци и китаристи, изпълнени със страст и енергия. Пако Балиардо, роден в Монтпелие, Южна Франция, е един от първите членове на групата. Той, както и останалите, пеят и свирят по слух и нямат формално музикално образование. След повече от 25 години, прекарани в концерти и турнета и 18 милиона продадени албума, групата владее световната сцена с прекрасната „фламенко „ музика. На поредната фестивална вечер, музикантите направиха щастлива хилядната публика, с огнените си, заредени с първична енергия песни! Млади и стари танцуваха и се сляха с множеството! Паметна вечер!

10 август – петък

  1. Балаж Бади Ню квартет & Криста Почаи (Унгария) – Криста Почаи – вокал, Шандор „Шошо” Лакатош – саксофон, Дежьо Ола – пиано, Петер Ола – контрабас, Балаж Бади – барабани. Джаз барабанистът, композитор и учител Балаж Бади е един от най-уважаваните музиканти на унгарската джаз сцена в днешни дни, ръководейки собствената си група през последните две десетилетия. Участвайки в различни състави и създавайки музика в почти всички жанрове, Балаж Бади е известен с уникалния си стил на свирене на барабани. Няколко пъти е бил на турне в САЩ и е единственият унгарски джаз изпълнител, който често свири и в Китай. По време на изпълнението си  в фестивалната вечер солистът беше многократно аплодиран. Криста Почаи е водеща унгарска джаз певица, родена в Мишколц, където учи класическо пиано. Веднъж чула дуетния албум “Ella and Louis” от 1956 година, тя се влюбва в тази музика и решава да стане джаз певица. Този стил допадна особено на нашата публика.
  2. Лиза Симон – вокал, Ервé Самб – китара, Реджи Уошингтън – бас китара, контрабас, Сони Трупе – барабани. Лиза Симон – дъщерята на Нина Симон, следва уникален път. Като дете тя обикаля целия свят покрай успешната кариера на майка си. Когато накрая напуска дома си, тя се записва във Военновъздушните сили на САЩ. След като служи по време на войната в Ирак, тя променя своя житейски път, насочвайки се към музиката, като вокален партньор на испанската звезда Рафаел, по време на неговото световно турне. По-късно Симон получава признание като певица в САЩ, изявявайки се с номинираната за наградата Грами Acid-jazz група „Liquid Soul”. След това Симон прави първите си стъпки като соло-певица с дебюта си на „Бродуей”. Симон предложи успешно на слушателите ни джаз, блус, съчетавайки ги с класически поп-ритми. 3.Мат Бианко (Великобритания) – Марк Райли – вокал, Себастиан дe Кром – барабани, Джеф Гаскойн – бас, Греъм Харви – пиано, Дейв О’Хигинс – тенор / сопран саксофон, Мартин Шоу – тромпет, флигорна, Елизабет Трой – вокал.
  3. Групата Мат Бианко. Легендарната британска група е обожавана из целия свят за хитовете „Half a Minute”, „Get Out of Your Lazy Bed”, „Whose Side Are You On”, или „Yeah, Yeah”. Нейната мисия: възкресяване  на джазовите ѝ Боса-нова основи на групата Мат Бианко.

11 август – събота

  1. Джук Джойнт Роялс (Австрия) – Ерих Хербст – пиано, вокал, Ваня Хайдукович – контрабас, бек вокал, Нина Дворак – алт саксофон, Шарка Бенедова – алт саксофон, Петер Хюбъл – баритон / тенор саксофон, Матиас Шварц – китара, вокал, Рaйнхард Длапа – барабани. Тази седем членна „Ритъм енд Блус” сензация е базирана в Австрия. Тя се е посветила на музиката от 40-те и 50-те години, облагородявайки звука с малко чист рокендрол. Контрабас, ударни инструменти и пиано създават танцовата основа, върху която трите саксофона водят битка с китарата. На преден план „императорът“ Ерих Хербст (вокалистът, който свири и на пиано) докарва дансинга до точката на кипене след много кратко време. Публиката желае само едно нещо: танци, танци, танци! Оркестърът обича да бъде на сцената, да забавлява публиката и да усеща емоциите. Всъщност, това беше една от групите, изправила на крака хората на площада!
  2. Рейчъл Z (САЩ) – Омар Хаким – барабани, Рейчъл Z – клавиши, Линли Март – бас, Джей Си Майар – китара. Пианистката Рейчъл Z и барабанистът Омар Хаким реализират на практика своите значителни умения и изобилие от музикални преживявания в своя съвместен проект Трио OZ. Съчетавайки изкусно суингиращо джазово усещане с истинска любов към алтернативния рок. Рейчъл и Омар са изключително непредубедени артисти, еднакво компетентни по отношение на джаза и рока.Те се ангажират в разговори от типа „въпрос -отговор“, такт след такт в рамките на песента!
  3. Рут Колева Лайв бенд (България) – Рут Колева – вокал, Филип Александров – клавишни, Богомил Енчев – барабани, Светослав Неделчев – бас, Стоян Джаферов – китара, Арнау Фарас – саксофон. Младата талантлива Рут Колева имаше особената чест да закрие престижния Джаз Фест, Банско 2018г. И това не е случайно:“ Hollywood Pop Academy… след това идва и дебютният албум. Рут сензационно печели първата награда на БГ Радио през 2014 година. Продуцентът на хитове Mark Ronson (Amy Winehouse, Lady Gaga) нарича събитието „удивително“. След това Колева се превръща в национално богатство. Тя е споделяла сцената с легенди, включително джазовия вокалист Боби Макферин.

В заключение, искам убедено да заявя, че XXI Интернационален Джазфест Банско 2018 е събитие от европейско значение, с дълбок принос към българската национална култура! На добър час и догодина!

Светослав Дерменджиев

15th Sep2018

CineLibri 2018: Любов между редовете

by Черно и Бяло

46 филма и много любов на CineLibri 2018. Сред специалните гости на фестивала са режисьорът Беноа Жако и писателят Дрор Мишани, автор на „Липсващото досие”

Творческият екип на първото международно издание на кино-литературния фестивал CineLibri, което се състоя през 2017 година, беше отличен с Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата! Вече се задава четвъртото издание на фестивала (10-24 октомври), което ще представи над 300 прожекции на 46 филма с национални премиери,  много специални гости, събития и емоции!

Тематичен фокус тази година е любовта във всичките ѝ измерения, което обяснява и мотото на фестивала: Любов между редовете.

По традиция част от филмите в програмата на CineLibri се излъчват и извън столицата.  Тази година каузата на фестивала приобщава градовете Пловдив, Варна, Габрово, Търговище, Стара Загора, Велико Търново, Благоевград, Каварна и Враца.

Британският писател, киносценарист и общественик Иън Макюън ще открие CineLibri 2018 с една от най-интригуващите литературни адаптации, създавани някога  – „На плажа Чезъл“. Събитието ще се състои на 10 октомври от 19:00 часа в зала 1 на НДК с  тържествена церемония. Освен че е специален гост на фестивала, Макюън ще бъде удостоен с титлата Доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Престижното фестивално жури е съставено от петима професионалисти с безспорно международно признание. Председател е Мартичка Божилова от АГИТПРОП, изтъкнат продуцент, носител на множество награди, в т.ч. „Златна мечка” от Берлинале 2018. Сред останалите арбитри са големият френски романист, режисьор и сценарист Давид Фоенкинос и популярният холандски писател и продуцент Херман Кох. Актьорската гилдия е представена от британската звезда Майкъл Маккел. Петият член на журито е Анди Делиана – продуцент и преподавател по режисура в New York Film Academy.

Конкурсната програма на CineLibri включва 9 филма, в т.ч. филма омнибус „8 минути и 19 секунди“, който се състои от шест късометражни новели, вдъхновени от сборника „И всичко стана луна“ на Георги Господинов. Това е първата българска продукция в историята на фестивала, която ще се състезава за наградата за най-добра екранизация.

Останалите филми в конкурса са отбрани продукции, които вече привлякоха вниманието на световната критика и спечелиха адмирациите на публиката, а някои от тях са удостоени с награди на едни от най-големите международни кинофоруми:  френско-канадската криминална драма „Ще се видим там горе“ на режисьора Албер Дюпонтел –  удостоена с пет награди „Сезар“ екранизация на едноименния шедьовър на Пиер Льометр, носител на „Гонкур”; френско-белгийската продукция „Корнелиус, виещият мелничар“ на режисьора Ян Льо Кьолек (екранизация по романа „Мелничарят, който виеше срещу луната” на Арто Паасилина), интелигентната мистерия „Чудноватият дом“ на режисьора Жил Паке-Брене, адаптация по романа на Агата Кристи; френско-белгийският трилър „Липсващото досие“ на режисьора Ерик Зонка, адаптация по бестселъра на Дрор Мишани; комедийният романс „Джулиет гола“ на Джеси Перец по романа на Ник Хорнби; пленителната френска драма „Обещанието на зората“ на Ерик Барбие, адаптация по автобиографичния роман на Ромен Гари, с Пиер Нине и Шарлот Генсбург; амбициозната американска продукция „Чайка“ по пиесата на А. П. Чехов, адаптация на режисьора Майкъл Мейер с участието на Сърша Ронан и Анет Бенинг; копродукцията „Съпругата“ на режисьора Бьорн Рунге (екранизация по романа на Мег Уолицър с участието на забележителната Глен Клоуз).

За първи път тази година програмата на CineLibri предвижда единайсет български филмa! Част от тях са литературни адаптации, други са вдъхновени от постиженията на бележити артисти, а две от продукциите стават повод за написването на книги, които ще се появят на пазара през 2019 г.

По покана на CineLibri 2018 българската публика ще се срещне с прочутия френски кинорежисьор и сценарист Беноа Жако, една от легендите във френското кино! Той има над 40 филма като режисьор и над 25 като сценарист, в т.ч. заглавия като „Сбогом моя кралице”, „Дневникът на една камериерка”, „Вила Амалия”, „Три сърца”, „До скоро виждане”. Зрителите на CineLibri ще имат възможност да видят най-новия филм на Жако, „Ева”, адаптация по романа на Джеймс Хадли Чейс, с Изабел Юпер и Гаспар Юлиел. В качеството си на специален гост на фестивала у нас пристига и нашумелият израелски писател Дрор Мишани, придобил известност с поредицата романи с инспектор Авраам. Успехът на първия от тях, Липсващото досие”, е толкова голям, че режисьорът Ерик Зонка решава да го пренесе на екрана, а за главните роли се доверява на две от най-ярките звезди на френското кино – Венсан Касел и Ромен Дюри.

Акцент в паралелната програма на фестивала са петте галавечери в чест на националните култури на Аржентина, Финландия, Ирландия, Бразилия и Япония (в рамките на Дните на японската култура в България). Събитията предвиждат прожекции на отличени литературни адаптации, съпровождащи ги дискусии и множество празнични изненади, и се организират със специалното съдействие на съответните културни институти и посолствата на изброените страни, на които екипът на CineLibri изказва своята благодарност.

Билетите за всички киносъбития вече са в продажба.
Събитието се осъществява с любезната подкрепа на Виваком, Джеймисън, УниКредит Булбанк, Катаржина, Нескафе, М Кар София, България Еър и множество партньорски институции, които са обявени тук www.cinelibri.com

12th Sep2018

Аполония 2018: Ретроспекция

by Черно и Бяло

ФСБ отбелязаха 40 години на сцена с концерт на Празници на изкуствата Аполония. Събитието закри 34-тото издание на Фестивала

С дългоочакван концерт на сцената на Празници на изкуствата Аполония рок легендите от ФСБ отпразнуваха 40-ия си музикален юбилей. С изявата на любимата група на поколения българи публиката изпрати поредното успешно издание на Фестивала. Огромният интерес на аудиторията доказа, че 34-тото издание на Аполония е едно от най-успешните в историята на емблематичното културно събитие.

30 концерта, 20 литературни представяния, 10 театрални спектакъла и 4 изложби зарадваха посетителите на Созопол между 31 август и 8 септември. Цели девет дни почитателите на Празници на изкуствата Аполония имаха възможността да се наслаждават на най-актуалните творчески проекти на редица успешни български артисти.

Почетният приз „Аполон Токсофорос“ бе присъден на българския художник живописец Гради Асса. Световноизвестният творец представи едни от най-добрите си творби в Художествената галерия в Созопол редом с Димо Колибаров, Ясен Гюзелев и Стоян Дечев. Художествената галерия беше дом и на редица литературни премиери, сред които „Всички наши тела“ на Георги Господинов, „Балканска рапсодия“ на Мария Касимова-Моасе, „Зелените очи на дявола“ на Здравка Евтимова, „До последен дух“ на Рашко Младенов и „Гласът на тишината“ на Иван Теофилов.

Читалище „Отец Паисий“ стана сцена на вълнуващи театрални постановки и кино прожекции на български творби. Всички пиеси се радваха на огромен успех сред посетителите на Фестивала, като сред акцентите в програмата бяха „Чамкория“, „Лисичета“ и „Пияните“. Сред най-посещаваните филмови заглавия пък се наредиха „Вездесъщият“, „Посоки“, „Възвишение“, „Ага“ и други.

В Амфитетъра в Созопол бяха представени блестящи концерти и спектакли на Младежка филхармония „София“, Белослава, Милица Гладнишка, Хилда Казасян, Стенли, Jeremy?, Фолклорен ансамбъл „Странджа“ и Васил Петров с Военния Биг Бенд на Стара Загора.

За седма поредна година традиционните срещи „Цената на успеха“ също предизвикаха интереса на гостите на Празници на изкуствата Аполония. Писателят Георги Господинов, графичният дизайнер, плакатист и аниматор Теодор Ушев и режисьорът Владимир Люцканов споделиха мислите си за предизвикателствата по пътя към успеха в искрени разговори с модераторите Георги Лозанов и проф. Божидар Манов.

С пъстра палитра от музика, литература, театър, кино и визуални изкуства Аполония превзе Созопол за 34-та поредна година. Организаторите на събитието с радост отбелязват големия му успех и се готвят с нетърпение за юбилейното 35-о издание на Фестивала през 2019 г.

15th Aug2018

С поглед към балетният конкурс Варна 2018

by Черно и Бяло

Балетната олимпиада във Варна е събитието, което няма аналог и ние констатираме тази истина след всяко издание на всеки конкурс през всичките тези години, откакто той съществува още от 1964 г.

И тази година в летния театър във Варна имахме 149 бляскави участници, събрани от 34 страни от цял свят. В три тура от 15-и до 30-и юли състезателите за престижните отличия се конкурираха в почтена битка и показаха нива, считани за еталони. Анализатори ,критици и журналисти тепърва ще дават своята оценка за тазгодишното издание, извеждайки на преден план личните си наблюдения, може би и пристрастия, но да се надяваме най-вече – професионален такт.

Вдъхновявани от изяществото на балетното изкуство, за нас от „Черно и Бяло“е ангажимент и чест да разкажем за случилото се:

Международното жури беше отново председателствано от Владимир Василиев – единственият носител на Гранд При изобщо в историята на конкурса до сега. От българска страна в журирането се включиха Сара-Нора Кръстева, директор на балета на Софийска опера, както и Ясен Вълчанов, носител на бронзов медал от 1976 и златен медал през 1983 от Варненския конкурс. Сред носителите на званието Лауреат на XXIIIV Международен балетен конкурс – Варна 2018 са състезатели от Канада, САЩ, Унгария, Китай, Франция, Япония.

И победителите са…

Юен Джъ Дзъ от Канада при жените и Сънуо Чанг от Китай при мъжете получиха първа награда, златен медал и диплом.

Юен Джъ Дзъ, Канада

При младша възраст Отличие I степен, диплом и медал бяха присъдени на Съй Ли от Китай.

Харуто Гото от Германия получи Отличие II степен, диплом и медал.

Харуто Гото, Германия

Специалното отличие на Варна, с диплом и медал за 2018 получи Антонио Касалинхо от Португалия. Той получи и наградата за млади дарования на името на Емил Димитров, както и наградата на „Силвия -Ко”, Япония за перспективни млади таланти, но като че ли от всичко най-ценни се оказаха аплодисментите на публиката, която го превърна в свой любимец и герой.

До финала на балетната олимпиада достигнаха трима български участника, от които София Цуцакова, която получи трета награда, бронзов медал и диплом. Фонд „Нина Кираджиева“ даде наградата си за артистичност на български участник на Джон Абенанти, България.

Ангелина Гаврилова беше наградена с Отличие II степен за оригинална постановка със съвременна тематика за постановката „My favorite toy”, по музика на Филип Глас.

Владимир Василиев награждава Ангелина Гаврилова

Как се опазва таланта? Каква е тази магия, която ни владее всеки път на варненския конкурс?

Има отговор: непокорният дух и силата да стигнеш и надскочиш себе си… Защото всеки състезател на тази олимпиада поема изключителната отговорност да представи себе си, школата си, учителите си, страната си. Да запише името си и ако е възможно да се превърне в легенда.

За времето на всичките си издания конкурсът е повлиял в живота на почти всеки участник, но съдбата на удостоените с вниманието да са сред наградените е наистина звездна. Ето ги имената на тези балетни артисти, чийто световен старт започва от сцената на един от най-забележителните театри в света – Варненският летен театър: Владимир Василиев, Наталия Макарова, Ева Евдокимова, Михаил Баришников, Наталия Бессмертнова, Патрик Дюпон, Силви Гилем, Аньес Льотестю, Йоко Моришита, Мартин Ван Хамел, Евелин Харт, Лойпа Араухо, Владимир Малахов, Фeрнандо Бухонес, Максимилиано Гера, Марин Бойеро, Раста Томас и много други.

Паралелно с конкурсната програма по традиция се проведе и Международната лятна балетна академия. И още един щрих към Международния балетен варненски конкурс – беше създадена „Алея – морската звезда на Варна”.

Една дългоочаквана среща

Връщаме се малко назад във времето, за да припомним за годините, в които Патрик Дюпон е получавал покани от организаторите на Варненския конкурс да участва като почетен гост. Ето,че моментът настъпи и след 42 години на живот, изпълнен с бляскави професионални изненади Дюпон е отново в България, за да сподели колко много дължи на този свой звезден старт.

През 1976 година, едва седемнадесетгодишен получава златен медал в младша възраст на Варненския конкурс и възможността да танцува с най-добрите танцьори по целият свят. Кариерата му на балетната сцена е наистина впечатляваща. Темпото, с което се развива е буквално шеметно. Превръща се в звезда и идол за поколения свои почитатели и еталон за подражание. Двадесет и една годишен получава титлата „Етоал“. До поканата му да оглави балета в Нанси е обиколил света 3, 4 пъти. Тогава е на 27. Тридесетгодишен е назначен за директор на балета на Гранд Опера Париж. Работил е и си е партнирал с най-добрите в балетния свят.

На 26-и, вечерта специални аплаузи бяха отправени към него, а на следващия ден за почитателите, неговите фенове, както и за специалисти беше организирана нарочна пресконференция. Той е елегантен, деликатен и достатъчно ведър. Говори с усмивка за детството си, кариерата си, за Варна и за бъдещите си планове… Благодарен на съдбата, призна, че е очаквал този момент и с нескрито чувство за хумор посъветва присъстващите „Да танцуват тогава, когато имат какво да кажат”.

Бляскавите вечери на Балетният конкурс във Варна продължават две седмици. Дните между 15-и и 30-и юли са някак по-различни. В тях има музика, романтика, неподправени емоции, аплаузи и… много звезди!

Даниела Владимирова Христова

10th Aug2018

Помним и славим освободителите

by Черно и Бяло

Фондация „Устойчиво развитие за България” с председател Станка Шопова продължава дейностите по изпълнението на Националната програма  за честване на 140-годишнината от  Руско-турската освободителна война 1877–1878г. под патронажа на президента на Република България Румен Радев. Тези дни (7–8 август) се проведе заплануваният ученически българо-руски поход урок „По пътя на Руско-турската освободителна война“ (с посещение на паметните места от войната – на Шипка, гр. Плевен и гр. Бяла) от проекта на Фондацията „Помним и славим освободителите”.

Събитието се осъществи от Фондация „Устойчиво развитие за България” с подкрепата на Фонд „Соработничество”, Русия. Инициаторите на похода съчетаха годишнината от Освобождението и подвига на руските воини-освободителни с доброволческите идеи в Годината на доброволчеството – 2018. Участниците – ученици от цялата страна, от Русия и Приднестровието, наградени в проявите на Фондацията – интелектуалната игра и Международния конкурс „Заедно в ХХІ век”, посветени на паметната 140-годишнина от Освобождението, се събраха в СОК „Камчия”, където с вълнение и интерес се запознаха с изкуството, посветено на Руско-турската освободителна война, припомниха си бойните действия в районите на Шипка, Плевен и Бяла, на героизма на доброволческите части на медицинския корпус и на Юлия Вревская; със знаменитите паметници в чест и в прослава на героите и участниците във войната; дискутираха и практиката на доброволчеството; репетираха песни и стихове, които се превърнаха в ярка част и незабравимо преживяване в дните на похода.

В продължение на два дни над тридесетте участници в похода посетиха и се запознаха с историята и доброволчеството при строителството и оформлението на храма „Рождество Христово”  и костницата на загиналите руски воини в гр. Шипка. А след беседата и филма за боевете при Шипка, върхът и величественият паметник бяха огласени, а посетителите бяха впечатлени и очаровани от вдъхновеното и вълнуващо пеене на групата на химна на България, на песента „Катюша”; от любимото за всеки българин „О, Шипка” на Иван Вазов, рецитирано с много чувство от Даниел Димитров; от  популярната руска песен „Път” с вълнуващото изпълнение на Живеслава Делидобрева (и двамата ученици от варненското  СУ „Димчо Дебелянов”) и от музикалния съпровод на Иван Иванов – учител по музика от СУ „Сава Доброплодни” гр. Шумен.

Децата се запознаха  с историческите събития  и боевете при Плевен с посещението си в Плевенската панорама, Скобелевия парк – с костницата и многобройните паметници, с мавзолея-костница „Св. Георги”, където пред вечния огън рецитираха своите пламенни стихове и слова в прослава на Русия и освободителите. Последното посещение бе Музея за руско-турската освободителна война и гроба на Юлия Вревская в гр.Бяла. В тези незабравими дни за всички български и руски деца-доброволци – поднесоха цветя и почистиха района на десетки паметници, поклониха се пред паметта и подвига на руските воини-освободители, на героите и участниците в Руско-турската освободителна война и българските опълченци. А през следващия ден те писаха и споделяха своите впечатления и стихове в Пътния дневник, рисуваха картини –импресии за видяното и преживяното в дните на похода. Всичко това бе разказано и още един път преживяно по време на творческата среща с поетите, членове на журито на конкурса „Заедно в XXI век“ – Атанас Звездинов и Петър Андасаров.

06th Aug2018

Бойчо Дамянов и Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“

by Черно и Бяло

По време на поетично-музикалната вечер на БКПО „Кирил и Методий“ в клуб „Журналист“ в СБЖ си говорим с Бойчо Дамянов, председател на организацията за проявите и дейностите във Виена и чужбина.

СП: Разкажете по-подробно за структурата на БКПО във Виена! Какво е характерно за нея?

БД: В рамките на Организацията съществуват няколко звена, едното от които е литературният кръжок, казва се Български литературен кръжок – Виена, и засега по съвместителство аз го водя и него.

Бойчо Дамянов, по време на откриването на поетично-музикалната вечер на БКПО в клуб „Журналист“, 30.07.2018 г.

От няколко години стана вече традиция в София да се организират литературни четения на българите от Виена. Бихте ли разказали кои са новите звезди – поети, писатели, или се събирате в един определен кръг?

Първо, да поясня, че литературният кръжок беше създаден преди три години. За пръв път възникна тази инициатива на нашето годишно отчетно-изборно събрание и както винаги, всяка нова инициатива се среща с малко повече скептицизъм, но инициативата се оправда, тъй като отначало започнахме с десетина човека на първите сбирки, а към днешна дата са някъде около 65 души, членове на литературния кръжок. Това са хора, които живеят и работят във Виена, с най-различни професии,  от най-различни възрасти, главно са млади хора между двадесет и тридесет и пет, но има разбира се и много по-възрастни. Те пишат в свободното си време, кой стихове, кой есета, разкази, романи, най-различно. Професиите са също най-различни – от студенти, даже ученици и ученички, такива,  които са на сравнително млада възраст, с по едно или две  малки деца и по някой път си ги водят с тях на сбирките, тъй като няма къде да ги оставят.  Имаме и по-опитни, по-възрастни хора. Има някои от нашите членове, които са издали по една или по две стихосбирки, други имат по един или по два романа вече издадени и пишат примерно трети роман и са много интересни темите, с невероятно интересни и различни стилове и по този начин, събирайки се на нашите регулярни литературни срещи, които правим обикновено един път в края на месеца, всеки който е написал нещо ново, първо го представя пред членовете на кръжока Получава се едно понякога по-малко, друг път по-интересно обсъждане, но важното, което искам да подчертая е, е че обсъжданията са много позитивни, много градивни и се създаде традиция с една много хубава атмосфера. Приятелска, градивна атмосфера, в която няма остра критика, която да е свързана с някакъв елемент на завист, или недобронамереност. Авторът си го е казал така, както той счита, че е добре, пък друг казва мнение, че той би гледал на това по друг начин. Или че тази тема е много интересна и авторът би трябвало да продължи да работи по нея, тъй  като тя отразява интереса на хората, които са зад граница, в някакъв роман или разказ. Обсъжданията са много хубави, много позитивни. Другото е, че от три години насам, ние решихме, че е хубаво да има по една сбирка през  лятото, когато повечето от хората са в отпуска и са в България, да я направим като среща, така я нарекохме „Литературна среща на родна земя”. Това е литературна среща на литературния кръжок във Виена на родна земя. Тогава възникна идеята да се канят и наши съмишленици, които живеят и работят в София. И започнахме  непредвидено, от тук, от там, даже те започнаха спонтанно и сами да се обаждат, даже без да ги търсим,  – „може ли и ние да участваме?”. Разбира се, че може! Една от първите мисля, че беше доц. Елена Симеонова от Икономическия университет, после се присъединиха и редица други приятели …. Миналата година се присъедини  Никола Начев, който е от литературния кръг „Пегас” и тая година той докара и целия литературен клуб „Пегас”. Така че, нараства интересът и дойдоха и други хора, с  които се запознахме сега и спонтанно участваха и излязоха със свои стихове, със свои произведения. От наша страна, също имаше участници, и задочно участват, включително Христина Лазарова, която за съжаление не можа да дойде, заради контузията си. От миналата година решихме, че като идваме от Виена, трябва да носим и музика с нас и то оперна. Оказа се много  удачно, хубаво. За пръв път миналата година направихме малък оперен концерт в началото на миналогодишната ни среща и тази година решихме да го повторим, т.е. да го създадем като традиция – пак да има такова участие на оперна музика. Мисля, че се получи, отзивите бяха много позитивни, имаше ентусиазъм и в самите изпълнители. Певицата Анета Тодорова е една много интересна оперна певица, работи и живее в Брюксел, но ние си сътрудничим много активно. Тя направи концерт с Христина Лазарова, която също е оперна певица, сега завършва оперно пеене в „Йозеф Хайдн“ – консерваторията в Австрия и поради това, че Христина не можа да дойде, Ани пя сама.

Къде бихте поставили акцента на тази годишната проява, върху кои автори, кои поети?

Не бих искал да правя такива оценки, такива градации, примерно този ме впечатли особено или  друг, всички бяха чудесни. Нямаше участник, който да не беше оригинален, интересен. Най-младата ни участничка във вечерта беше София Асенова. Тя за пръв път участва и много се вълнуваше. На мен ми прави впечатление, че тя на няколко пъти ми каза – „Аз искам да участвам в литературния кръжок” , тя по принцип участва в нашия хор, ние имаме български певчески хор във Виена, който е под егидата, под „шапката” на нашата организация, също доброволен, на обществени начала. Води го един много интересен български музикант, композитор и автор, Божидар Абрашев-син, който е и диригент и ръководител на хора. Та София тази година завършва икономика във Виенския икономически университет, затова я поздравих, че си е предала дипломната работа и дойде много спокойна. Преди беше в едно напрежение през последните месеци и не се престраши да чете. Сега за пръв път прочете свои стихотворения и беше много мило, много трогателно и всички много добре я възприеха и харесаха. Това беше така като новина. Иначе всички останали, особено нашите съмишленици от Клуб „Пегас”, бяха на много добро ниво, Елена (Симеонова) разбира се също, тя е една от много интересните авторки и поетеси, които аз ценя в България. Приятното беше, че съвсем спонтанно се включи и Ивайло Диманов в четенето и той прочете, изрецитира една своя творба и така се получи едно много задушевно изживяване за всички, които бяха там. Това, което мен ме впечатли и ми допадна е, че ние бяхме помолили Съюза на композиторите да ни дадат някой, който да акомпанира с пианото  на Анета Тодорова и дойде преподавателката от музикалната академия Капка Найденова. Тя стоя до края на литературното четене и аз накрая я попитах: – „Госпожа Найденова, Вие, виждам, че не Ви беше скучно?”, тя отвърна: – „Ама как, аз бях толкова развълнувана!”.

Сега е лятно време. Какво предстои през есента?

То все нещо „предстои”! Първо литературният кръжок си работи по ежемесечен ритъм, да го наречем така и предстои през септември представянето на стихосбирката на една наша участничка в литературния кръжок, Ирен Филипова, много интересен автор, много интересна изразителност на поезията ѝ. Много задълбочена, чудесна авторка. Аз се радвам, че след вече няколкогодишното си и участие в нашия литературен кръжок, събра необходимия кураж, събра необходимата „пачка” със стихове, за да направи тази стихосбирка и с най-голямо удоволствие ще я представим в Дом Витгенщайн, в Българския културен институт, Виена.

Освен това, през последните няколко години започна дейност и българското театрално студио във Виена, което е на същия принцип, на обществени начала. Води се от невероятно компетентен човек, това е актрисата Лина Гладийска, която е с много богат артистичен и сценичен, но едновременно с това и с режисьорски стаж. Всъщност тя е художествен ръководител и режисьор. Миналата година направихме постановката по Екзюпери – „Малкият принц“, която се игра вече няколко пъти във Виена и даже имахме и гастрол в Линц. Предстоят представления в Залцбург и дай Боже и на други места в Европа. Създадоха се много интересни образи, и то от хора, които никога не са играли на сцена. Тя направи от тях актьори и тези актьори направиха образи, които се запомнят. Сега работим върху две нови постановки – едната е „Женско царство” на Ст. Л. Костов, която ще стартира през есента и още една, паралелно по нея работим – „Последните страстни любовници” на Нийл Саймън. Ще попитате – „А защо не работите една след друга”? Защото след старта на „Малкия принц” се явиха толкова много хора на кастинг, които искат да участват, че Лина се принуди да направи две постановки, за да може и те да имат роли, а ако се наложи и трета постановка да се направи.

Това, което най-много ни радва и сме доволни е, че имаме една много силна дружеска подкрепа от ръководството на Дом Витгенщайн, тъй като там имаме възможност да ползваме базата и за театъра, и за литературния кръжок. Също така много важна е и подкрепата, която ни дава българското посолство и посланик Сираков, тъй като ние ползваме едно клубно помещение за репетиции, защото не можем да правим постановки, не може хора да прави програма и концерт, ако той не репетира, особено последните дни преди стартовете се репетира много по-често и тези репетиции са след работно време – седем, седем и половина, някой път до десет, до единадесет  часа. Това изисква специални условия да има помещението. Не може където да е. Тези условия, благодарение  на разбирането от страна на посолството и на Дом Витгенщайн ние ги имаме. Това ни спасява, тъй като нямаме бюджет, ние сме, както аз казвам „сиромашка” организация с много идеи, с голям размах, но нямаме абсолютно никаква финансова основа. Получаваме дарения минимални от хора, които виждат, че правим нещо интересно, но това не са дарения от фирма, от банка, от институция, просто това са от обикновени хора, които казват: – „Вие такива неща правите, ето ви двадесет, ето ви тридесет евро” и накрая се събират едни двеста–триста евро на година, които ние изразходваме за венец за паметника на Христо Ботев на първи юни и това ни целият бюджет.

На обществени начала е всичко?

Аз мисля, че това е добре, защото се оказва,  че на обществени начала може да се правят много интересни и дори по-качествени неща, защото се правят със сърце, с ентусиазъм, правят се от любов към България, към българското, към езика, към традицията, към фолклора.  Резултатът е, че се съхранява българщината, но вътре вече същността на работата е такава, че хората се увличат, създават се колективи, създават се дружби, приятелства и се разширява кръгът на съмишлениците, на активистите. В момента, в който се създаде едно такова звено като театралното студио, то „засмуква” голям брой хора, певческия хор –  също, литературният кръжок –  също. Да не говорим за фолклорния състав „Пендари”, където Галя Милева е един невероятен и художествен ръководител и хореограф. Тя създава един невероятен климат на работа и на взаимодействие, на приятелство и там са вече много групите – има детска група, начинаещи, напреднали, почти професионалисти, с професионални отработени програми и когато има концерт, представете си всички тези хора, като поканят по няколко свои роднини, приятели и близки и залата вече е пълна. Само ако преброим хората, които са участници в дейността на културно-просветното дружество, те вече са една огромна цифра. И това се разраства. И това е хубавото и позитивното, че със всяка година, със всеки изминал период нараства, набъбва и се укрепва този  актив около ръководството на организацията, плюс съмишленици, които вече традиционно покрепят, идват, интересуват  се от нашата работа.

Искам да добавя и още нещо – в дейността много ни помага и българското списание или блог да го наречем, „Меланж Булгариен” или „Българите в Австрия”, които първо анонсират нашите предстоящи събития и след това и отразяват нашите събития. И другото интересно, към което се стремим в нашата организационна и кадрова работа е в ръководството на Организацията да участват ръководителите на съответните звена. Например ръководителката на театралното студио Лина Гладийска, ръководителката на фолклорния състав Галя Милева, ръководителя на български хор Божидар Абрашев, главната редакторка на блога на българите в Австрия Елица Ценова и други. Тези хора като участват в ръководството на Организацията, те генерират идеи, ангажират се нещата и споделят вече, в рамките на ръководството се изгражда една единна програма, една единна политика и се стиковат всички тия неща. Това ни дава възможност концертът да е силен, защото участват всички звена. Когато правим някакво друго мероприятие или участваме някъде, да го правим с целия потенциал и по този начин да представим Организацията и българите в Австрия на едно съответно ниво. Готови сме да споделим нашия опит и с други сродни организации по света. Могат да заповядат и ще им покажем!

Организацията е на вече 75 години. Това означава, че вече хората, които са я основали, най-вероятно вече не са между нас.  През всички тези години през редовете на тази организация, казано образно, са минали много хора. Това, което в момента впечатлява е, че все повече млади хора продължават да развиват същата дейност и целите на Организацията се запазват и разширяват, както по време на нейното създаване през 1945 година.

Да разбирам! Въпросът е ясен. Това е отделна огромна тема. Историята и развитието на Организацията в различните нейни периоди.

Първо – Организацията като устав, като вид е регистрирана през 1945 година. Тя съществува много по-отдавна. Ние имаме данни за организиран землячески живот на българите в Австрия от повече от двеста-двеста и петдесет години назад, защото българи  в Австрия винаги е имало и в по-ранните епохи, преди Освобождението. Там са действали възрожденци, там е имало възможност да получат образование, да търгуват, живели са и съответно са имали кантори и  т.н. Това е единият въпрос, тъй като винаги  Виена и България са били свързани с Дунава и това е облекчавало комуникацията, търговията и присъствието на българи във Виена. Има значение и високото ниво на образованието и на възможностите, които е предлагала Австро-Унгарската империя. Друг е въпросът, че след 1945 г. е възникнала необходимостта от пререгистриране на всички такива организации, във връзка с това, че Австрия започва вече по друг начин, по различен политически път да се движи.

Значи ние сме стъпили на една много дълбока традиция. Тая традиция е действително пълна с имена, с деятели, които са работили и са имали присъствие във Виена. Не искам да ги изброявам, защото ще пропусна някой, но това са имена като поетите,  които са работили, като Николай Лилиев, това са големи имена на българската наука като Иван Шишманов, или да речем в по-новия период след  Втората световна война като инж. Филипов, като проф. Мими Дичева, която непосредствено, до преди няколко години беше председател на Организацията. Тоест ние не работим „изведнъж” така. Но това което е различното е, че ние работим  в друга епоха. Ако преди двадесет или тридесет години в Организацията са били хора, които са емигрирали, напуснали страната през 40-те години, или е имало даже аз заварих някои живи градинари, имало е студентско дружество, което ние в един етап възстановихме.

Днешната епоха, която е свързана с всички сътресения, които сполетяха българския обществен и демографски живот, направиха така, че огромно количество българи бяха принудени, или решиха да напуснат страната по икономически съображения и, разбира се, повечето от тях бяха млади хора, тъй като те са по-енергични и по-готови на рискове и повече на тях им предстои бъдещето, затова във Виена се озоваха, както и навсякъде другаде по света, и в Европа и в Америка, много млади хора и млади семейства. И те са днешният потенциал на Организацията, т.е. нашата работа се отличава коренно от периода преди 1995 г.,  или преди 1945 г., или около 1945 г. Затова аз не искам да правя сравнение и да кажа: „Ние направихме чудеса!”. Не, ние всичкия този ръст, това разпространение на работата е възможно, защото вече има този потенциал. Друг е въпросът, че ние можем и да не го правим. И хората да си живеят, всеки  да  се оправя както си иска. Да си гледа българска телевизия,  да си чете българските книги, да си говори на децата на български  или да не иска да си говори, да си говори на развален немски с тях, но въпросът е, че ние имаме вече този потенциал и тая възможност. И работейки и изхождайки от тия патриотични и родови съображения за запазване на българския род , на българското слово, на българската култура и за затвърждаване на тая идентичност, която е много важна в чужбина, хората да чувствата своята българска идентичност, за да са здрави и за да могат да възприемат с отворени обятия, с отворени ръце и чуждата култура.  Защото ако си „разклатен” вътрешно със себе си, за собствената си идентичност, ти си затворен или си лабилен и към външното. Затова това,  което  ние правим подпомага и активизира така нареченото интегриране на българите в  чужбина. То ускорява и подпомага тяхното интегриране, етаблиране в австрийското общество, колкото и да изглежда нелогично, но е така.

Вие ни разказахте направо вълшебни неща. И най-вече с такова желание правите всичко?! Благодаря Ви много!

И аз…, но нищо ново в света под слънцето!

интервюто взе Станислава Пекова
снимки: Красимир Петков

Pages:1234567...23»