29th Aug2018

Имагинерният мъж

by Черно и Бяло

Не бях виждал Б. вече няколко години, когато случаят отново ни срещна. Видяхме се съвсем случайно, непредвидено и несъгласувано във фоайето на един алпийски курортен хотел. Бях слязъл до барчето да изпия едно кафе, когато видях профила му и силуета облегнат на дългата полирана плоскост между бутилките с най-различен алкохол, който е обезателен атрибут на всяко заведение от този род. Отначало не го познах – беше напълнял, бузите му бяха увиснали като джуките на английски булдог, а и когато малко по-късно се заговорихме, установих, че и гласът му беше понатежал. С други думи, животът беше оставил следите си и по него, или както сме свикнали да се изразяваме дипломатично в такива случаи:  беше поулегнал. Само очите му бяха останали същите като преди – живи, игриви, насмешливо-проницателни, за разлика от угасналия поглед на повечето минувачи, с които се разминаваме по улиците. Спомних си как навремето Б. беше винаги душата на всяка компания. Той неуморно разговаряше и развеселяваше всички с многобройните си остроумни закачки, сменяше мълниеносно бързо темите на разговор, но винаги, дори и с половинчасово закъснение се връщаше на първоначалната тема с извинението, че мисълта е винаги несравнимо по-бърза от другите изразни средства.

Естествено беше и любимецът на всички жени. Неговите комплименти към тях бяха отправяни с невероятна интензивност, която по един ярък и своеобразен начин разкъсваше като удар със сабя сивата посредственост на човешкото ежедневие и въвеждаше представителките на „нежния пол“ в нереалния живот на техните мечти, който познаваха само от любовните романи четени тайно по време на пубертета с електрическо фенерче под одеялото. Запитах го как е преминал животът му на личен план.

Б. се замисли дълго сякаш пресяваше събитията, или подбираше кое от тях е подходящо за отговор на въпроса ми. Пръстите му дълго въртяха празната чаша с уиски в която бяха останали само две полустопени бучки лед, след което въздъхна и започна:

– Знаеш ли приятелю, с течение на времето установих, че съм имагинерен мъж. Имал съм много и различни любовници, но с всички се разделяхме след една много страстна и пълноценна любов, по един и същ начин. Те ми казваха, че винаги ще ме обичат, защото съм бил нещо съвсем друго и несравнимо в живота им и че били сигурни, че никой нямало да ги обича така силно и по същия начин като мен, но… животът искал нещо съвсем друго: подходящ социален статус с партньор стъпил здраво с двата крака на твърдата почва на реалността, кариера, деца и прочее. Моята необикновена любов ги правела много щастливи за кратко време, след което вече трябвало да бързат към възвръщането в земната вегетация. С една дума аз съм бил тяхната мечта несъвместима с ежедневието – нещо като последната цигара и лентата на очите преди разстрела.  Повечето от тях се разделяха от мен с претекста, че съм бил женкар, защото съм правел комплименти на всички срещани от мен жени. Тук си припомних думите на Джеръм за сухия и практичен съпруг, който вместо да сравнява очите на жена си със сияещи звезди и казал , че те са задоволителни като приспособления за гледане. Последната ми любовница ми се обади дълго след като се разделихме и две седмици след сключване на граждански брак с друг мъж, че иска да има любовна връзка с мен без да завързваме житейските се пътища на моряшки възел. Аз в същност не съм женкар. Търся моята половинка и като я намеря ще и бъда безкрайно верен. Но не мога да я намеря, защото тя не съществува. Тя е имагинерна като мен. Както и аз в същност не съществувам по човешките закони за канонизираната любов. Опитах се да живея като другите и сключих два пъти брак, но установих, че не мога да живея щастливо с друга жена освен с моята несъществуваща имагинерна партньорка. Какво да ти разправям – тъжна работа. А и същевременно смешна и несериозна, както и нашето цяло съществувание под слънцето…

Стана ми много мъчно след чутото от Б., защото в разказа му видях цели фрагменти и от моя живот – от живота на цялото човечество. Замислих се кое е по-важно за душата: реалния или имагинерния начин на съществуване.

Разделихме се с Б. така, както и се срещнахме – случайно и без да се уговаряме за следващи срещи. Оставихме имагинерната вероятност да ни срещне пак в бъдещето ако пожелае. Напускайки хотела срещнах на стълбището приятното момиче от рецепцията, което се беше запътило към колата си на хотелския паркинг. Погледнах я безмълвно с онзи поглед, сякаш бях срещнал имагинерната си партньорка. Тя се сепна за миг и отговори питащо на погледа ми, но малко след това склони очи към твърдия и студен пътен асфалт – настилката на нашия житейски път.

Константин Брадваров

06th Aug2018

Трета музикално-поетична вечер на БКПО „Кирил и Методий“ на родна земя

by Черно и Бяло

За трета поредна година на 30 юли в клуб „Журналист“ в СБЖ се състоя вълнуваща среща на наши сънародници, живеещи във Виена, които правят достояние на виенчани българската култура и изкуство. Гост беше председателят на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“ (БКПО) Бойчо Дамянов, базирана в австрийската столица и известни български певци и музиканти, които днес славят страната ни в Европа.

С вълнуващи слова се обърна към присъстващите Бойчо Дамянов, след което той предостави микрофона на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова. „Радвам се, че сме заедно, добре сте дошли при нас винаги“ – сподели тя. – „Ние от много дълго време сътрудничим с Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” и аз, с други колеги, съм имала честта да присъствам на Ботевите тържества в Голс. Тук са колегите от сп. „Черно и Бяло”, които традиционно са ваши гости и отразяват  този хубав празник и тази прекрасна традиция. Поздравявам ви за това, което правите, затова че словото, делото и паметта на Христо Ботев се тачи така уважително във Виена от нашите сънародници , а и не само. Знаем, че в  празника участват и приятели от Австрия и други съседни страни. Така че ви благодаря за това, че сте верни и на българското слово, на българската памет и на творчеството на големите наши поети. Много се радвам, че сред вас също има хора на словото и с удоволствие ще чуя вашите изпълнения.“

Бойчо Дамянов разказа за работа на БКПО „Кирил и Методий”. „В рамките на културно-просветната организация функционира не само българския литературен кръжок“ – каза той – „Тя вече е на 75 години. Фактически ние сме една от най-старите организации в Европа на българи, които живеят в чужбина. Имаме също българско театрално студио и сме радостни, че вече един спектакъл се играе, като трупата гостува и извън Виена. В момента подготвяме нови два спектакъла, които през есента сигурно ще бъдат представени на сцената. Горди сме и с българския хор. За първи път той  на 2 юни, а след това и на един международен фолклорен фестивал, който правим във Виена. Също имаме и фолклорна група с няколко подразделения, от най-малките деца, юноши, по-възрастни, начинаещи, напреднали  и т.н. В тази връзка, искам да ви кажа, че не се занимаваме само с литературна дейност, но и с различни други културни дейности, интересни за живеещите във Виена българи.

Тъй като идваме от австрийската столица, решихме, че трябва да ви поднесем и един музикален поздрав, който да даде начало на нашето литературно четене. Затова се обърнахме и помолихме оперната певица Анета Тодорова и пианистката Капка Найденова да ни зарадват със своите изпълнения. Но преди това, ще дам думата на г-жа Ани Краваева, която е директор на конкурса „Нови гласове”, да поднесе на Анета Тодорова спечелената от нея награда за 2018 г. за цялостния ѝ принос в разпространяването на българската културна дейност в Белгия.“

„Разбира се наградата не е само за дейността, която развива нейното сдружение „Орфеус” в Брюксел, а е и за пеенето ѝ“ – каза Ани Краваева. – „Имам удоволствието да ѝ връча тук и сега „Гран При”. Желая и много успех! На нея, на съпруга ѝ, който също има голям принос в концертите, направени в Брюксел, съвместно с Виена. Във Виена също моя ученичка е оперната певица Христина Лазарова. Миналата година и двете получиха големи награди. Желая им много, много големи успехи! Надявам се и в бъдеще да имаме такива съвместни прояви. Ние сме Сдружение „Евтерпани“.

С кратък анонс Бойчо Дамянов представи Анета Тодорова, която започва да пее още на седем годишна възраст в детския хор на Българското национално радио и телевизия. Продължава музикалната си кариера в софийския камерен хор „Васил Арнаудов“. Посещава уроци по пеене при мецосопраното Галя Павлова. В Белгия пее в хора към Кралската консерватория, а понастоящем работи с педагози от Франция. През последните пет години Анета и съпругът и организират многобройни концерти и музикални събития с тяхното сдружение за култура в Брюксел „Орфеус”. Г-н Дамянов сподели също, че освен в Брюксел такъв съвместен концерт е имало и в София, след това в Брюксел и накрая във Виена.

В миниконцерта прозвучаха изпълнения на наши и чужди автори и световни хитове. Талантът на Анета Тодорова беше възнаграден с бурните и нестихващи аплодисменти след края на изпълненията.

Запис от миниконцерта на Анета Тодорова

Междувременно Бойчо Дамянов забелязва, че сред присъстващите беше „един почетен гост на литературния кръжок – г-жа проф. Румяна Конева, директор на Българския културен институт „Дом Витгенщайн” във Виена, която винаги с много голяма подкрепа и с широко отворени врати дава възможност за прояви на Културно-просветното дружество, в това число и на литературния кръжок.  Водещият на вечерта Бойчо Дамянов даде възможност на членовете на литературния клуб „Пегас” – Николай Начев, Райчо Русев и Орлин Миланов да представят някои свои произведения.

Така започна литературното четене с магията на поезията, настроението, песните и продължи чак до късно вечерта.

Станислава Пекова,
снимки: Красимир Петков

30th May2018

Градска библиотека: „Кико без крила: от Радостина Николова

by Черно и Бяло

Създаването на картинни книги е трудна работа. Изисква перфектен синхрон между писател и художник, поглед към света през очите на малките слушатели (за чиято възраст са подходящи този тип четива) и не на последно място – малко думи, които да помогнат на детето да намери отговор на въпросите си или да научи по елегантен начин някоя от важните житейски мъдрости.

Наблюденията ми върху картинните книги на българския пазар показват, че голям процент от възрастните не възприемат като кой знае колко важни книгите с красиви илюстрации и малко текст. У нас, за разлика от другите държави по света, масово предпочитани за ранната възраст (3–7 години) са книгите с приказки или с натруфени илюстрации, които набиват в главата на детето поуките директно, ограбвайки го от възможността да мисли само и да изгражда личното си възприятие за света чрез наблюдение, размишление.

Тези предпочитания на възрастните често омаловажават работата на художниците, основен играч в създаването на картинни книги. Писателите пък, ако се наемат да пишат за малки слушатели, често се отплесват в наслагването на понятия, използването на много думи, с които да предадат на децата (или на родителите?) богатството на езика. Резултатът? Наличните картинни книги от български творци обикновено са за малко по-големи деца (напр. „Когато искам да мълча”, „Книга как се прави”), а преводните издания са определяни като „твърде скъпи” за масовия вкус (напр. поредицата за слона Елмър, „Криси се крие”, „Диво”, „Татко е винаги до мен” и др.) или пък „несериозни” заради малкия по обем текст. Има и изключения, разбира се – добре възприети и от деца, и от родители, са книгите за барбароните, „Мечокът и пианото” (Дейвид Личфийлд) например, при които цената прави четивата достъпни.

Независимо какво мислят порасналите, децата се нуждаят от картинни книги. Чрез подобен тип четива те се развиват пълноценно и осъзнават своето място в света на възрастните през прочетените истории, не през грубо натрапените послания. Отговорите на детските въпроси и страхове също трябва да намират отговори и ако детето е още малко, най-лесно за родителя е да му прочете картинна книга по важна за него тема, за да намери то отговор според своите нужди, които трудно могат да бъдат обяснени от мъниче на възрастен.

Отдавна си мечтаех да се намери български писател, който да създаде картинна книга за най-малките. С тази трудна задача се заема Радостина Николова, автор на поредицата „Мотовете“. Вдъхновена от репликата на дете: „А пък моето куче има крила”, тя решава да засегне тежката тема за загубата на домашните любимци, която остава някак неразработена в изданията на нашия пазар. „Кико без крила” може да намерите под марката „Мармот” – името на издателството, което ще ни среща както с книгите на Ради, така и с вълнуващи преводни заглавия.


„Една сутрин Кико се събуди на облак в небето. Не се беше загубил, но някой определено го търсеше…“

Този някой е малкият Дани, който се опитва да види любимото си куче в небето. Но Кико е прозрачен – може да скача по облаците, да се подмята, но не и да свети като звездичка. Докато се опитва да се ориентира къде е попаднал, Кико среща слона Лин, който го уведомява, че до месец-два ще му пораснат крила. Толкова много време?!? А и къде се е чуло на куче да му растат крила – кучетата не са гъски!

Докато Кико се противи на небесните закони, в играта се появява госпожа Сиси – наперена гъска, която не търпи обиди и възражения. Макар и строга, тя знае, че “ако някой си проси боя два пъти, значи има нужда от помощ”. Сиси отвежда Кико до покрива на старата му къща, където кученцето търси начин да уведоми Дани, че е добре и да се върне обратно на небето.

Решението идва на седмия ден, под формата на малкото кученце Кико и един жълт балон.


„Кико без крила” е нежна история един предан домашен любимец, който и в новия си свят мисли за приятеля си Дани. Написана с внимание към детската чувствителност, книгата не натъжава слушателя, дори напротив – играта на думи, закачките и жизнерадостният вид на Кико забавляват децата и им носят послание, че изгубените приятели не отиват на лошо място.

За да бъде определена книгата като картинна, Радостина Николова е намерила най-верния съмишленик в лицето на художничката Матея Аркова. Младата дама не просто е подсилила текста, а е участвала като равностоен и пълноправен творец в историята за Кико. Нейната работа разкрива цели епизоди, неразказани от писателката, като дава на детето възможност да развихри въображението си и да реши какво се случва с героя, как ще продължи животът му в Небесните селения, какво очаква и малкия Дани. Книгата предава основното си послание и оставя другото в ръцете на децата – точно както би трябвало да бъде!

До 3 юни Кико и неговата създателка могат да бъдат открити в шатра Б на Пролетния базар на книгата пред НДК в София. Една от първите възможности за среща с „Кико без крила“ малките читатели във Варна и техните родители ще имат на Деня на детето 1 юни от 16 ч. Тогава Радостина Николова ще води приказна „Работилница за крила“ в Регионална библиотека „П.Славейков” в рамките на фестивала Варна Лит 2018.

Вал Стоева
Източник: Детски книги

02nd May2018

Градска библиотека: „Изпуснах си мислите“ на Петя Пейчева

by Черно и Бяло

Новата стихосбирка на колегата Петя Пейчева вече излезе от печат. Тя е озаглавена „Изпуснах си мислите“ и в нея са побрани 50 стихотворения на авторката, както и  няколко илюстрации на художничката Мира Рахнева. Представяме Ви някои от тях, а за любителите – вече може да потърсите стихосбирката в книжарниците или от самата авторка.

Сухото дърво

Стърчи като чуждо сред другите,
изсъхнало, с обелена кора.
Не чувства дъждовете, бурите,
листенца няма, птици не събра.

Защо ли точно то привлича
децата в техните игри?
Навярно тъй като обичат
за слабите да ги боли.

Нашариха самотното стъбло
с усмивки лъчезарни и слънца,
с трептящи пеперуди и гнездо,
което звънкия им смях побра.

Любимото дърво е радост
за малки и големи днес.
Цъфти и възкресява младост
през всичките сезони с чест.

Реката на спомените

Ако реката потече обратно,
лодкарят ще обърка бреговете,
ще върне мъртвите при нас за кратко,
отново ще му съберем монети.

Ако небето мигом се обърне
и адът в пъклен мрак Едем смени,
как ангелите после ще се върнат,
кой чужди грехове ще заплати?

Ако земята спре да се превърта
и вече сме изгубили посока,
не може светлината да е мъртва –
към нея ще вървим до изгрев, с болка!

Ако реката потече обратно
и стигнем утрото, макар на запад,
ще срещнем себе си в далечно лято…
От ад до рай въртим сами земята.

Платих си сметката

Платих си сметката и нищо няма,
ни дългове, ни спастрени пари.
Със съвестта ми – още неприспана,
отрано можем да се спогодим.

Живота си тъй ниско оцених,
че няма нужда да се пазаря.
Заложих го, а друг го олихви.
Аз само смисъла ще осребря.

От вечно скъсаната ми кесия
изпадаше каквото има там,
за да намеря път на вересия…
Като с трохите – знакът изкълван.

Платих си сметката докрай, Живот.
На чисто ще започна – за кога?
На чисто ще завърша, тъй е то!
Достатъчно е даже и това.

Градският глашатай
На колегите-журналисти

След барабана му върви животът –
пожарите в града и по света,
последвани от глъч и конски тропот,
от сбъдването явно на вестта.

Добрият глашатай е най-нещастен,
защото вече знае онова,
което другите със страх очакват,
и страда с лошата си новина.

Той има власт над градската мълва,
камбанката му рони звън с надежда.
Така и врачката мълчи в беда,
на него и молитви му отреждат.

Вестителят е като тъжен клоун
със смешно изрисувани очи
и джобове, напълнени с бонбони…
Да може радост само да тръби!

За авторката
Петя Пейчева е родена в град Елхово. Завършила е Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е в различни български медии, в Центъра за европейски изследвания и галерия ,,Икар“ в София. От 2013 г. работи в Съюза на българските журналисти. През 2017 г. издателство „Пропелер” отпечата стихосбирката ѝ „Досие”.
26th Apr2018

СФФ 22: Руско кино – „Нелюбов“, Андрей Звягинцев

by Черно и Бяло

Представяме Ви новия филм на руския режисьор Андрей Звягинцев – „Нелюбов“:

„Ще се променя; няма да повтарям грешките, които ме докараха до това разочарование; ще започна отначало.“ Това са мислите на хората, които обвиняват другите за собствения си провал. В края на краищата единственото нещо, което наистина можеш да промениш, е себе си. Само тогава светът около теб отново ще блесне. Може би само една ужасна загуба би позволила това да се случи.“ Андрей Звягинцев
Женя и Борис са в процес на развод, белязан от гняв, разочарование и взаимни обвинения. Насочвайки се към нов живот, всеки с нов партньор, те са нетърпеливи да започнат отначало, да отворят нова житейска страница, дори да има опасност по този начин да изоставят своя 12-годишен син Альоша. До момента, в който той става свидетел на един от техните скандали и изчезва…
Главните роли във филма са поверени на Мариана Спивак и Алексей Розин – героите им са семейство, което преминава през сериозна криза. Раздялата им е ужасяваща най-малкото поради факта, че никой от двамата няма желание да вземе 12-годишния им син Альоша. След изчезването на момчето, филмът се трансформира от житейска, човешка драма в тотална критика на цялостната атмосфера и реалност в съвременна Русия. Отчайващата липса на любов е един от вечните проблеми на човешкото съществуване, ала руските творци съумяват особено умело да уловят важните елементи – и да ги пресъздадат в образи… същото време е и социален хамелеон, който знае как да играе високопоставената си роля в институцията и да насочва очакванията на спонсори, посетители, артисти и всички гости.

НЕЛЮБОВ
Русия-Франция-Белгия-Германия, 2017, 127 мин, цветен
Режисьор Андрей Звягинцев
Сценарий Олег Негин, Андрей Звягинцев
Оператор Михаил Кричман
Музика Евгени Галперин
В ролите Мариана Спивак, Алексей Розин, Матвей Новиков, Марина Васильева, Андрис Кейш, Алексей Фатеев
Продуценти Александър Роднянски, Сергей Мелкумов

НАГРАДИ И НОМИНАЦИИ
Кан ’17 – Наградата на журито
Мюнхен ’17 – Най-добър чуждоезичен филм

За Андрей Звягинцев
Андрей Звягинцев е руски режисьор, роден в Новосибирск през 1964 г. Завършва Актьорския факултет към Московския държавен университет за театрално изкуство. Работи като актьор в различни независими театрални проекти. През 2000 г. снима три епизода от ТВ сериала Черната стая – „Бушидо“, „Затъмнение“ и „Избор“. За игралния си дебют Завръщане печели „Златен лъв” във Венеция и е обявен за европейско откритие за 2003 г. Следващият му филм Изгнание получава награда за най-добра мъжка роля на фестивала в Кан през 2007 г. През 2011 г., отново в Кан, третият му пълнометражен филм Елена печели Специалната награда на журито в програмата „Особен поглед”.

През 2014 г. излиза филмът му Левиатан, който е номиниран за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм и печели „Златен глобус“ пак в тази категория, както и наградата за сценарий на фестивала в Кан и множество други отличия.

22nd Feb2018

Повече от 100 книги се борят за гласовете на българските деца в шестото издание на наградата „Бисерче вълшебно“

by Черно и Бяло

101 заглавия ще се борят за отличията от „Бисерче вълшебно“ 2018, единствената българска награда за детски книги, чието жури са самите деца. В шестото издание категориите са 5, а участие в гласуването ще могат да вземат млади читатели на възраст от 5 до 16 г.

Конкурсът ще бъде открит официално на специално събитие в Детски отдел на Столична библиотека на 20 февруари, вторник, от 14:00 часа. Тогава ще бъде дадено началото на гласуването на сайта biserche.com, което ще приключи в 23:59 ч. на 15 април. Броят на участващите деца всяка година бележи значителен ръст – през 2017 г. гласуваха общо 6152 деца, а тази година организаторите от Фондация “Детски книги” си поставят амбициозната задача да бъде премината престижната граница от 10 000. На сайта на наградата е качено подробно описание на всяка от книгите, което допълнително да улесни избора на многобройните членове на журито.

„Нямаме търпение да поставим началото на гласуването в шестото издание на „Бисерче вълшебно“. С всяка година виждаме как все повече изпълняваме заложената цел – да създадем здрава връзка между семейство, училище, библиотека, институции, медии и бизнес, за да отглеждаме истински читатели!“, казва Валентина Стоева, председател на Съвета на фондацията.

Категориите с художествена литература тази година са 4, а за да стимулират развитието на функционалната грамотност, организаторите въвеждат и категория за нехудожествена литература „Нещотърсачи“. Най-трудно ще бъде на читателите във възрастовата категория „Изследователи“ (8–10 г.). Там са номинирани 26 книги, а от тях близо половината са от български автори.

Ето и разпределението на номинираните издания по категории:

  • Откриватели (5–7 г.) – 18 книги, от които 8 на български автори
  • Изследователи (8–10 г.) – 26 книги, от които 11 на български автори
  • Мечтатели (11–13 г.) – 19 книги, от които 3 на български автори
  • Майстори (14–16 г.) – 22 книги, от които 4 на български автори
  • Нещотърсачи (5–16 г.) – 16 нехудожествени книги, от които 6 на български автори

„В новото издание ще заложим на активното представяне на личностите зад книгите – писатели, художници, преводачи, редактори. Подготвили сме нестандартни формати за читателите от 5 до 16 г., чрез които да им разкрием магията в книгите. Надяваме се, че тези нови идеи ще ги провокират да открият своя начин да бъдат лидери на мнение и да се включат в кампанията „Активните бисерчета“, допълва Лора Филипова, изпълнителен директор на фондация „Детски книги“.

Носителите на отличията в петте категории ще станат ясни на церемония на 22 април 2018 г. Организаторите планират традиционните „Книжни пикници“ за най-малките и детски книжен празник през май. Посещения на петима детски писатели пък са традиционната награда за класовете, които са се представили най-добре в кампанията „Активни бисерчета“.

Наградата „Бисерче вълшебно“ 2018 се осъществява от фондация „Детски книги“ по проект, финансиран от програма „Култура“ на Столична община, с подкрепата на Министерство на образованието и науката и под патронажа на Министерство на културата. Реализира се в партньорство с Асоциация „Българска книга“, Българската библиотечно-информационна асоциация, фондация „Глобални библиотеки – България“, Читалище.то, читАлнЯта, Заедно в час. С медийното партньорство на „Аз чета“, Дарик радио, НПО Портал, Данибон, Радио Family, ArtLive. Комуникационен партньор на „Бисерче вълшебно“ 2018 г. е дигитална агенция BookMark.

Валентина Стоева, Александър Кръстев

11th Jan2018

Градска библиотека: „Досие“ на Петя Пейчева

by Черно и Бяло

За философията на духа през лабиринта на житейското ни „Аз“ в „Досие“-то на Петя Пейчева

Дали, защото едновременно с коледната празничност се случи да потъна в лиричните откровения в „Досие“ на П. Пейчева, но отдавна в душата си не бях усетила такова вълнение; нежност; едно признание за това поетично себеразголване в строфите на Петя Пейчева.

С изящна и премерена прецизност, с точно намерените си метафори, с тази пречистваща философия на духа, поетесата разкрива житейското си кредо – надежди, илюзии, лелеяни хоризонти, разкрива вярната си оценка за суетата, както и всеотдайната си обич към най-близките и… поезията.

И вярваш на споделеното в „Не се научих да живея“ („Не седнах под заслона. Нямах гръб“), но Пейчева все така продължава житейската си пътека без ,,тиха лагуна“, разчитайки само и единствено на себе си.

„Досие“ е навременна поетична изповед, която носи прозрени истини, а и една празничност от мелодичната поетична арфа на Петя Пейчева!

Галерия

Измислен свят,
където слънцето – разрязан портокал,
изцежда се в напуканата чаша на деня
и струйки златна светлина
се стичат в залеза заспал.

Галерията е самотна
и вълшебната игра на четката
събужда уморените платна,
разчупва рамките
и пуска цветовете.

Започва весел карнавал,
объркват се ракурси, гами,
епохи, стилове и драми
в това пиянство на духа,
наречено ,,изкуство“.

Да бяха авторите тук
със своите вражди и завист,
със самохвалството и суетата –
ще разпокъсат на парчета
най-пъстрия колаж на радостта.

Но царството, създадено от тях,
не им принадлежи.
Изкуството, свободно от канони,
по собствените си закони
живее, управлява и твори.

То даже в мрака
следва своя път,
а бялото събира цветовете,
които чакат светлина и дъжд
в дъга да ги превърнат на небето.

Желание

Толкова ли много искам –
да съм първата в съня ти,
да остана тъй единствена,
че да секва в миг дъхът ти…

Толкова ли много искам –
с теб да свържа във верига
радост, трудности и истина.
Чак до гроб да не тежи ми…

Толкова ли много искам –
твоя сила, моя нежност
да се слеят в детски писък,
пълен с цялата безбрежност…

Толкова ли много искам –
да ни има под небето
всяка пролет в утрин чиста.
Стрък от тебе, от мен цвете…

Толкова ли много искам?

Не се научих да живея

Не се научих да живея,
а цял живот се уча на това…
Подсказваха ми весело да пея,
безгрижно да свирукам аз с уста.

Че дните ни са много кратки
и няма място за тъга,
дори за радостите сладки
ни стига времето едва.

И трябва да внимаваш, че късметът
минава като полъх лек край нас.
Не го ли хванеш – хващай пътя, дето
ни карта има, нито пък компас.

Подсказваха ми… Ама кой да слуша!
Когато си тъй млад и устремен,
а пътят живописно лъкатуши
и води те замаян, запленен…

Не сещаш ни умора, ни уплаха,
просторът те зове напред,
понякога забравяш родна стряха,
понесен от незнаен, чуден ред.

 

В стени се блъскаш, бури преживяваш,
объркваш се и падаш, и боли…
Сам учиш се да плуваш, оцеляваш,
порастваш, а пък пътят си върви…

Май, трябва да отдъхнеш, да размислиш.
Къде да спреш? Я, има и разклон!
Там тихо е, дърветата разлистваш,
под сянката им гуши се подслон.

Пак тези гласове… Да се отпуснеш,
сърцето ти да пее, да заспи…
Късмета си да не изпуснеш,
той още над главата ти кръжи.

Не се научих да живея…
Не седнах под заслона. Нямах гръб.
Не се оставих на повея.
Не отмъщавах „зъб за зъб“.

И други като мен вървят по пътя
без съжаление за избора си строг.
И вярват в себе си, а не в късмета,
че ще спечелят с дявола облог.

За авторката
Петя Пейчева е родена в град Елхово. Завършила е Факултета по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работила е в различни български медии, в Центъра за европейски изследвания и галерия ,,Икар“ в София. От 2013 г. работи в Съюза на българските журналисти.

Евдокия Марангозова

21st Nov2017

Страната на огъня по пътя на коприната

by Черно и Бяло

Представиха нова книга във Военния клуб

Преди дни в Централния военен клуб беше представена историята на Азербайджан, с автор австрийският историк и писател Ерих Файгл. Конференцията се състоя в присъствието на политици, дипломати, историци, журналисти и приятели на Азербайджан.

Посланикът на Азербайджан г-жа д-р. Наргиз Гурбанова припомни, че страната ѝ е „една от античните люлки на цивилизацията“. Тя подчерта, че това е първата светска държава в мюсюлманския свят, която за краткото е съществувала в началото на миналия век…, специален фокус прдставляваха думите й относно карабахския конфликт.

„Взаимното ни опознаване е повече от необходимо в глобалния свят, изтъкна в словото си доц. д-р Благовест Нягулов, зам-директор на Института по история към БАН. Балканите и Кавказ са почти съседи, но не се познават добре. Книгата вероятно ще е изненада и провокация за българския читател.”

Азербайджанският историк акад. Ягуб Махмудов, който е и депутат, сподели мнението си и недеволството си  от превратната гледна точка, която се е наложила за историята и природата на карабахския конфликт, в който пасивите са струпани върху Азербайджан. Според него коренът на сегашния проблем е в някогашното противоборство между Руската и Иранската империи за контрола върху региона. Той също подчерта, че: „България заема важно място в политиката на Азербайджан и очаквам нашите отношения да се развиват“.

„Докоснах се до свят, непознат за мен и представен изопачено“, подчерта на свой ред преводачът Тодор Енев, който не скри, че има приятели както арменци, така и азербайджанци. Подчерта също така, че би се радвал двете страни да намерят път и да заживеят мирно и приятелски.

10th Nov2017

В Южна Осетия издадоха книга на български език

by Черно и Бяло

За първи път в историята в Южна Осетия излезе книга с български приказки на български и осетински език. Инициатор на издаването на книгата е Дружеството за южноосетинско-българско приятелство „Мурат Санакоев”. Книгата е предназначена за ученици от средните класове, служи за популяризация на българското устно народно творчество сред осетинските деца и има за цел развитието на приятелските отношения между народите на Южна Осетия и България.

Композицията на книгата е оригинална. Тя става за четене и от двете страни – от една страна е книгата с приказки на бъргарски език, а от другата – същите приказки на осетински език. Младите читатели ще могат да направят сравнение – как се четат те или отделните думи на другия език, и ще могат да получат представа за съответните езици. Създаването на книгата е заслуга на известните представители на интелигенцията на двата народа.

Преводът на българските приказки на осетински език е дело на известния осетински поет, писател, преводач, журналист, доктор по философия и доцент от Южноосетинския държавен университет Валерий Гобозов. Редактор на българския текст е известният журналист, автор и водещ на телевизионното предаване „Облаче ле бяло” на ТВ „СКАТ”, а в миналото  директор на Държавна агенция за българите в чужбина – Райна Манджукова. Редактор на осетинския текст е големият осетински писател, преводач, държавен, политически и обществен деец на Южна Осетия, народният поет на Осетия, нееднократен депутат в Парламента на Южна Осетия, доктор по философия, професор – академик Нафи Джусойти. Изборът на приказките е на известният български учен, общественик, доктор на техническите науки професор Михаил Кръстев и неговата съпруга, педагог с висша квалификационна степен Валентина Кръстева. Автор на предговора е кандидатът на историческите науки,  доцент Робърт Гаглоев, директор на Южноосетинския научно-изследователски институт и председател на Дружеството за южоосентинско-българско приятелство „Професор Мурат Санакоев”. Автор на емблемата на корицата – ненавреме починалият млад известен художник Инал Джусоев, илюстратор е младата, но доста известна художничка-оформителка, Мария Кокоева.

Екипът на книгата с пълно основание може да се нарече „съзвездие”. – „Дълбоко съм благодарен и признателен към всички представители на българската интелигенция, подкрепили идеята и внесли своя дял в работата над нея” – заяви пред Агенция „Фокус” създателят на книгата, заместник-председателя на Дружеството Инал Плиев.

25th Sep2017

Елизабет Костова представя „Земя на сенки” в София

by Черно и Бяло

Световноизвестната американска писателка Елизабет Костова, автор на бестселър номер 1 на „Ню Йорк Таймс” „Историкът”, пристига в България за премиерата на новата си книга – „Земя на сенки”!

Елизабет Костова е завършила университета Йейл, живее със семейството си в Северна Каролина и преподава творческо писане. От дебютния роман на Костова, „Историкът”, до момента е реализиран тираж от над 5 милиона екземпляра. Той й носи награда Quill за „Дебют на годината” за 2005 г. и награда Book Sense в категория „Проза за възрастни“ за 2006 г. Издаден е в над 40 страни в цял свят и е включен в списъка „Десетте най-добри книги на годината“ на USA Today. Освен „Историкът” на български език е преведен и вторият й роман – „Крадци на лебеди”. Костова е съосновател на фондация „Елизабет Костова“, която активно стимулира и подкрепя творческите усилия на писатели и преводачи на български и английски език.

Изкусно композиран и наситен с напрежение, „Земя на сенки” (в превод на Надежда Розова) изследва мощта на сказанията, отпечатъка на миналото, надеждата и смисъла, които понякога се таят в пепелището на голяма загуба. Американката Александра Бойд идва в България – един загадъчен и примамлив къс от света, – поела по дирята на спомените и обзета от желание да изкупи вината си за изчезването на своя брат. По лъкатушния път на този изящен разказ героинята ще се помири с миналото си и ще се увери в благородната мощ на човешката фантазия.

Отворената среща с читатели в София ще се състои на 27 септември от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото”, НДК. Модератор на събитието: Димитър Кенаров.

03rd Aug2017

Млади интелектуалци от Виена и от София в столичния клуб „Перото” на музикално-поетична вечер

by Черно и Бяло

Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий”  от Виена с втора изява на българска земя

По традиция българската общност от Виена, Австрия организира редица културни прояви, които нееднократно са ставали повод за национална гордост и заявяване на присъствие в една нелека за интеграция, особено в културно отношение страна, каквато е Австрия. Та там са родени голяма част от световните гении на музиката, поезията, избразителните изкуства.  Още повече, че до неотдавна в исторически план, години наред държавата там е полагала неимоверни грижи и усилия да затвърди своето превъзходство в културно отношение, спрямо остналите народи в една империя. Но това не пречи на предприемчивия и находчив балкански народ  да намери своето място и да заяви своето присъствие в културната палитра на Европа, особено след падането на изкуствено създадените прегради в края на 1989 година.

Безспорно, за постигането на това важна роля се пада и на БКПО „Кирил и Методий”. За значението на организацията през годините след  Втората световна война е писано много, най-вероятно и недостатъчно, но това не означава, че тя е преставала да изпълнява своята роля на обединител на стремежите към национална себеизява и докосване до това, което най-много липсва и поражда най-съкровения копнеж у хората намерили своето занятие в чужбина.

Бойчо Дамянов, председател на най-старата българска култнурно-просветна организация в Европа, “Кирил и Методий” – Виена, Австрия

Без съмнение новото ръковдство на БКПО „Кирил и Методий”, в лицето на нейния председател г-н Бойчо Дамянов, обогати традиционната ѝ дейност с нещо ново – изява на членовете ѝ на родна, българска земя. От две години е създадена и нова форма – Литературен кръжок към БКПО. Негови членове изнесоха на 31 юли литературно четене в клуб „Перото” на Националния дворец на културата. „Досега, изненадващо за всички, имаме около 60 човека – членове на кръжока във Виена” – това заяви при окриването на четенето г-н Бойчо Дамянов. – „Тези, които можаха да си вземат отпуск и дойдоха в България са тук и ще прочетат свои стихове.” Той запозна многобройната публика с дейността на БКПО, като подчерта, че има театрално студио, фолклорна група, сега се създава и български хор, така че работата се разраства. Организацията има 72-годишна история в този вид и структура и се гордее, че е най-старата българска културно-просветна организация в Европа. Прави впечатление, че все повече хора се присъединяват към нея. Тя е изключително на обществени начала. Не получава финансиране от държавата, издръжката е изключително от спонсорство и дарения на членовете и съмишлениците. „Всички работим за подържане на българсикя дух във Виена”, заяви още Бойчо Дамянов. В литературния кръжок участват хора, които имат други професии и специалности, това не са професионални писатели. Има хора, които работят във фирми, банки, международни организации, журналисти, това са писатели, но не професионални писатели, има и представители на музикалните среди.

„Откриваме четенето с представители на такива музикални среди – заяви г-н Дамянов –  това са младите Христина Лазарова, оперна певица, а като хоби  –  поетеса, а може би обратното… и маестро Божидар Абрашев, музикант, композитор, диригент и също поет, които ще четат стихове, но преди това, за повдигане на духа ще чуем: Ария на Керубино, от операта „Сватбата на Фигаро” на Моцарт, Ария на Мария-Десислава от едноименната опера на Парашкев Хаджиев, романса „Полюбила  я”, от Рахманинов и „Шепот от „Една нощ във Венеция” на Йохан Щраус.”

Публиката бе запленена от виртуозното изпълнение на двамата млади музиканти, а след  закачливия и шеговит абзац на „Шепотът от Венеция”, последваха литературни изненади. Оказа се, че зад достолепието на оперното пеене, може да се крие една търсеща и нежна душа на млада жена, ранима в своя копнеж, осъзнала лилаво-червения хаос като даряващ смелост…, но и лудост, без която не можем да разберем, как противно на математическата логика, Нещо и Нищо, могат да родят Денят и Светлината. И „Споделената поезия” на днешното младо поколение, което се оставя „Да те гледам със затворени очи” до „Душата ми е лека пеперуда”, ранима дори от тънък летен дъжд „със своите „намокрени криле” на Христина Лазарова…

По инициатива на организаторите на вечерта в литературната изява се включват и „гостите” от България, сред които блести със своя огнена светлина Елена Симеонова, доцент от  УНСС, поетеса и както сама се представи – носеща нестинарски дух и сама участвала в този древен и като огъня пречистващ ритуал. „Нестинарка” е плод на точно това съпреживяване на традицията:

Първо, като залък насъщен, преглъща душата си.
С благодарност всички болки до дъно изпива.
Смирено облича бялата риза и чака огнените езици да я повикат.
После тъпанът рязко ритъмът древен в кръвта ѝ разплисква.
Всички спомени – сбъднати и несбъднати,
като студени змии в гърлото се навиват и го притискат.
Очите ѝ вече никого и за нищо не питат.
Отговорите – гости неканени, сами от небето долитат.
Светът в две тежки сълзи се побира
и по страните ѝ ледени невидимо се разлива.
Ръцете ѝ конвулсивно за молитва се сплитат.
Дъхът учестено гърдите повдига.
Стига!
Тогава ангелите я вдигат и тя безпаметна литва.
Нозете ѝ нежно огъня милват и го молят за прошка и милост.
Онемели звездите се питат: Грешница или Светица?!?
Не, просто влюбена в огъня Птица…

Елена Симеонова докато танцува нестинарски танци, снимка: личен архив.

И ни пренася в Стария Пловдив с лекотата на вдъхновението, дошло случайно(?), в рамката на Цанко Лавренов, ненарисувал портрета на поетесата, защото тя самата не иска да стои в рамка, а да се рее в облаците над древния град. В „Разкажи ми!” любовната лирика прераства в ураган, който е толкова силен, че вместо „Завинаги”, преминава „Оттатък”.

Тихата лека вечер на Божидар Абрашев призовава, в ритъм познат ни от Яворовите строфи, любимата да не напуска света на красивото, в който има собствено място. И в стилистиката на фолклорния изказ, приравнява собственото си „Аз” с дорест, непокорен дух, който обаче е и „Прокобен”.  Другите, неозаглавени стихове на младия поет, ни отвеждат там, където можем да съзрем мрачните образи на ярките представители на романтизма и може би самия Лорд Байрон, някъде в мъглите около скалите над Женевското езеро. И Библейското „Тъжен плач пред одъра на Лазар…”.  След което проронва нежни вопли за любимата, която може би е вече „в обятията на друг?”. Но раздялата от родината е възпята в неведомите пътища на Отечеството и онази гордост, да бъдеш син на род на „Блестящи деди”.

На 23 години, футболист, строителен инеженер и разбира се, млад, може би един от най-младите поети в България, Иван Герасимов представи новата си стихосбирка, в която повечето стихове са обозначени като „житейско”, т.е преживяно и естествено има и любовни, и „автобиографични”. След броени дни стихосбирката ще бъде факт и по рафтовете на книжарниците.

Виктор Макаров е завършил „Богословие”, работи като преводач, но пише музика и представи своята „Шарена черга”, с което омагьоса публиката. В интернет има едно място което се казва точка.бг, където се представя новото поколение „поети с китара”. Там е мястото, свободно от чалга и любопитните ще се изненадат, че има цяло поколение от млади музиканти, които възраждат истинската музика като феникс, възкръснал от пепелта на пожара, опустошил родината ни през последните 20 и толкова години. Не трябва да се пропуска и поканата за двата концерта на 30 септември и на 1 октомври в Студио 5 на НДК, на които ще бъде представен и новият диск на групата.

За да бъде вечерта още по-оригинална, Николай Начев прочете своите „инженерни” стихове, а те са такива, тъй като авторът е атомен инженер и бивш ръководител на АЕЦ „Козлодуй”.

Доцент Иво Панов, ръководител на Центъра по иранистика към Софийския университет, преводач на стиховете на Омар Хаям от оригинален староперсийски на новобългарски, нещо което не е било правено досега, прочете преведени от него „Философски трактати” от великия поет и мислител. Един от тях, „Слово за ползата от виното” предизвика искрен интерес с описанието на седемнадесет вида грозде с ползите и целите, за които се използва виното, приготвено от тях. А стиховете са преведени като филологически превод. Досега преводи са правени през трети език – руски, френски или английски. Сега, тези които имат поетичен талант, разполагат с филологическия превод и могат да се опитат да го пресъздадат в поетична форма.

текст и снимки: Красимир Пеков

19th Jul2017

Юбилейния сборник на Радка Атанасова „Коя съм?”

by Черно и Бяло

Под печат е вече новият юбилеен поетичен сборник „Коя съм?” на Радка Атанасова-Топалова, журналист от „Европреса”, Пловдив. Редактора на проекта Величко Хинов любезно ни предостави три от стиховоренията в него.

Визитка
Радка Василева Атанасова-Топалова е автор на четири поетични книги: „Шепа светлина”– 2004 г., „Хляб и пръст” – 2006 г., „Дъждовни очи” – 2009 г. и „На тишината гласа” – 2015 г. През 2007 г. написва История на ТД „Руен” по случай 50-годишния юбилей на Туристическото дружество. Подготвила е нова книга с поезия. Нейни стихове са награждавани в Национален литературен конкурс „Пролет моя”, „Мила Родино”, както и в Международен литературен конкурс „Лирични гласове”. Участвала е в Международния фестивал на поезията „Духовност без граници”. Публикации има в местния и периодичен печат, във в-к „Литературен Пловдив”, Литература и общество – Варна, а също в списанията „Матадор”, „Родопско слово”, „Животът в света на поезията”, в списание за литература и култура „Мечта за книга” на изд. „Буквите”, в сборниците „Приятели в света на поезията”, а отскоро в електронно списание „Литературен свят. Член е на СНБП, Дружеството на Пловдивските писатели и на Журналистическо дружество „Европрес” на СБЖ.

Писание до светия

Дяконе, мили Дяконе,
пиша  за оная България,
дето ти беше вярата.
Жертвен агнец и стана. И сабя.

Къде ли е гробът ти?!.
Навярно си се преобърнал,
усетил  късната доба
на заветите си загърбени.

Плаче земята ни – лъвската.
За децата си съхне. И вехне.
Плаче над вярата – кръста ни.
И от душманска намеса.

Клаха ни, Дяконе, клаха ни!
Обричаме се самите на гибел.
Сърцето, под ризата ти раздрана,
отново днес би изстинало.

България – не аз  пиша!
Писание – до Светия!
Народът, бедният вече издиша.
Конче си няма той – харамия.

Пред  чистото ти, свято име
доземи молим за прошка.
Не те спасиха онази зима…
Христов Апостол, пратен от Бога.

Как да зная дали съм те чакала…

Как да зная дали съм те чакала
в недосънуван  щастлив сън?
Но, усещам – стоиш там зад ъгъла.
И в студа ме познаваш навън.

Зад зидовете с думи тежки
намери ме. Погали. И разбра.
Ден след ден – безпогрешно,
доживя, оживя от блатисти недра.

Вече зная- в небето звезда си.
На земята ми – плодната пръст.
Връхче нежност. По миглите – росата.
Как да зная, Любов… че си кръст?

Да отсявам научих…

Да отсявам научих
зърното от плявата.
Да надушвам
фалшиви приятелства.
И да бъда мишена надупчена
от притворния смях.
Да намирам по синора,
в тръните,
скрито челце теменужено.
Не куршуми са нужни
в този свят. И красив –
и на пясъчни кули богат.
Вятър трябва да брули.
А сърцето – дамга да опари.
За да знаеш кога да отсяваш
зърното… от плявата.

23rd Jun2017

Лятото на влюбените… в България

by Черно и Бяло

Проф. Славка Антонова представи нова стихосбирка в родината си

Славка Антонова

Славка Антонова е професор д-р по комуникационни науки и журналистика в университета в Северна Дакота, САЩ. Преподавала е и в университети в Тексас и в Нова Зеландия. Дисертациите ѝ са две – в Москва и Монреал, има научни публикации на няколко езика, работила е у нас в различни периодични издания. Стихосбирките ѝ, откакто живее далече от България, са две – „Ако стих по стих роня душата” и „Лятото на влюбените”, представена преди дни в София. Познавам я от студентските банки в СУ „Св. Кл. Охридски” и питам първо за сегашната ѝ работа след годините емиграция в Канада, Нова Зеландия и САЩ.
Когато си преподавател, разказва тя, в Америка се работи 9 месеца, договорът е за толкова, не ти плащат през цялата година, пускат те във ваканция и ако си намериш нещо допълнително, намериш…  Та през учебния семестър преподавам, подготвям лекции. Тази година имах курс, „Информация, технологии и социална промяна”. Това беше начален курс – студентите идват веднага след училище, 18–19-годишни. Такъв курс е отворен за целия университет, т.е. преди студентите да са определили дали искат да учат комуникации. Който иска – идва, слуша и се профилира. 140 души бяха. Другият ми по-специализиран курс, продължава тя, е за четвърта година студенти, преподавам медийно право на 15–20 човека. Но съм горда, че като вземат този курс, доста от тях решават да учат право. Отначало то ги стъписва, те не знаят какво е, но като минат курса, добиват увереност и отиват право да учат, което е добър знак.” Паралелно с преподаването са изследванията,  продължава проф. Антонова, тя работи в областта на глобалното управление на интернет, по тази тема има статии и книга, като основен проблем сочи желанието на националните правителства да си „окупират” тяхната територия в интернет, както правят във физическото пространство. И още – проблеми на интернет престъпленията, на личното пространство в мрежата…

Всяко лято Славка Антонова идва в родината си, този път е с поетична книга. А нейните студенти подозират ли, че пише стихове?… Не, категорична е, това е съвсем лично. И добавя: „… така се случи, че аз имах достъп до три възможни изказа, единият беше журналистиката, другият – научните публикации, сега и поезията.”

Откога? Във факултета по журналистика литературните четения бяха обичайни, но не си спомням точно Славка да е редила рими. Тя признава как се е решила чак на 62 да ги покаже, пазила ги е дълбоко за себе си. Редове не за публикация, без комерсиална цел. За авторката са имали и терапевтична значимост. Особено в Нова Зеландия изживяла много труден момент, съпругът ѝ Митко, Димитър Антонов заминал и останала сама. Задавала си въпроса какво прави на края на света. Съвсем сама. Макар че работя, имам си място, получавам си пари и всичко, но какво правя там, питала се Славка. Сега споделя: „там имат един Лонг бей, дълъг, дълъг залив, и аз вървя по плажа и си рецитирам, моите стихотворения ми даваха кураж.”

А ако трябва да преведе стих за студентите си от Северна Дакота, за да опознаят по-добре преподавателката си? Тя се замисля: „Ако е за тях, трябва да е нещо, което да даде мъдрост. Имам едно стихотворение ЖИВО(то)ПИС. Живопис, но и животопис. Там казвам, че всички тръгваме от бяло платно, което е трамплин за скок, а след това се натрупват толкова нюанси на сивото, че загубваш цялото, не знаеш какво става. Човек се пита – ако мога да се върна обратно, отново да тръгна втори път – какво? След години ще търсиш цялото пак в хаоса на едно платно”. Ето я житейската поука, според нея, винаги се стараем да намерим цялото, а реално нюансите на сивото, всекидневното правят смисъла на живота ни това, което е.

Това ли би казала и на децата си? Посвещавала им стихове, когато са били малки, вече не би ги съветвала с рими. Синът ѝ Любчо защищава аспирантура по биоинформатика в Дания, женен е, има дъщеричка. Дъщеря ѝ Лилия е завършила аспирантура по микробиология, семейна, с две деца, живее в Канада. Хубава семейна снимка, а Славка си спомня как преди десетилетия в Канада с мъжа ѝ решавали въпреки дипломите и професионалния си опит да започнат пак отначало. И добавя: „децата учиха и завършиха, а ние още не бяхме ги настигнали…”

Поетите понякога признават, че живеят в необичайни измерения. Какъв е другият свят на Славка Антонова? Тя разкрива: „Миналия ден със съпруга ми слушахме млади хора край нас да си говорят и той каза: леле, май наистина сме в паралелни светове. В България си идваме с представата какво е било, а тук нови поколения растат и всичко е различно. А какъв е моят свят? Държа да знам, че не съм се променила, че същата ценностна система, която ме е ръководила през целия ми живот, продължава да действа и съм открита, честна, трудолюбива, блъскам се да постигна неща, които не са лесни. Иначе светът там е лъскав, официален и студен. В САЩ приятелство не се прави лесно, всичко е много прилично, нежно, лесно, но след поздравленията, които хората си разменят, няма дълбоко приятелство. Докато в Канада и Нова Зеландия правихме приятелства изобилно.” Тя си го обяснява така: „там хората са оставени на себе си, държавата не се грижи за тях медицински и пр. Студентите натрупват огромни заеми, всички работят, докато учат. И когато аз разказвах какво беше при социализма, те се чудеха как е възможно. Това беше време да учиш и даже ти даваха стипендия да учиш… Но когато си в Щатите, разбираш, че си в центъра на нашата Вселена и нашето време, защото там се вземат решенията, които имат значение за целия свят. Хората не са политиката,  разбира се. Специално Северна Дакота е малък щат, там хората са фермери, много консервативни, не обичат промяната и гласуват обикновено за републиканците. Но има и много либерални преподаватели в университета специално, толерантни към всички. Друг свят…”

В едно стихотворение признаваш, че щастието е ходило по петите ти, напомням ѝ. Само мечта ли би искала от златната рибка, ако я уловиш, както си написала. Славка Антонова се усмихва, защото по начало материалното за нея не е мечта, не е нещо, към което се е стремяла. Но себедоказването, постигането на върхове в професията – те водят, стимулират, карат я да се бори.

А само на български ли реди стихове? Да, опитала се да преведе своите на английски, но се оказало много трудно. Макар, че пише научните си статии на английски с лекота… Не можала да постигне свободата, с която пише на родния език. Стига до ниво, което не ѝ се вижда поетично. И все пак е започнала работа върху английски превод на първата си стихосбирка и ще се опита да я издаде. Навярно и затова за финал на разговора ни избирам нейни строфи „след толкова уроци по безмълвие сега ти казват говори.” Какво би казала проф. Славка Антонова тук и сега?  За нея е естествено да се върне обратно при нещата, които са я вълнували преди промените. Не само политическите. Изведнъж човек осъзнава, че уроците са били на самоцензура, постоянно да мери какво да каже и какво да не каже, какво е позволено и какво не. Според нея, ако трябва нещо драстично да се променя, то е хората наистина да почувстват, че има смисъл да говорят. Нейната надежда е в бъдещите поколения, защото вижда младите, които растат и могат.

Антония Мечкова

31st May2017

Туристически пътеводител на трънския край

by Черно и Бяло

На 02 юни в 17:00 ч. в Народно читалище „Гюрга Пинджурова” в град Трън ще бъде представен ениклопедичен туристически пътеводител на трънския край. Озаглавен е „Трънски край – природни културни и исторически забележителности”, а автор е Димитър Тонин. Включени са град Трън, 51 села в община Трън, 21 села в Западните покрайнини, повече от 250 туристически обекти, повече от 60 туристически маршрута.

На „един хвърлей” западно от София и Перник се намира град Трън, център на една от най-големите по площ и най-слабо населени общини в България – Трънската.

Макар към настоящия момент Община Трън да се определя като изостанал граничен и планински регион, тя има ключово географско положение — на границата с Република Сърбия, разположена сред уникално красива и чиста природна среда, с множество културно-исторически и религиозни паметници и природни богатства, които тепърва ще бъдат разработвани в интерес на икономическото процъфтяване на общината. Тя има дадености и предпоставки да се превърне в привлекателна туристическа дестинация, да привлече подходящ инвеститорски интерес и да предостави възможности за заетост на местните хора.

Когато става дума за трънския край, повечето туристи си мислят, че това са град Трън с пещерния параклис „Света Петка”, селата Бусинци и Студен извор с музеите на бусинската керамика и киселото мляко и ждрелото на река Ерма при Ломница.

Независимо от не особено развитата туристическа инфраструктура (а може би и благодарение на това!) Трънско е благодатно, а и вече посещавано от любителите на планинския туризъм със своите множество и почти девствени планини (почти четвърт от всички български планини са тук!) – Кървав камък, Руй (вкл. Милославска и Рудина), Ерулска планина (вкл. Люляк), Любаш, Парамунска Стража, Еловишка планина, Ездимирска планина, Гребен, Пенкьовска, Завалска, както и по-малките Лешниковска и Боховска.

Множество са скалните феномени в трънския край, но малцина ги познават добре – извън вече споменатите ждрела по-неизвестни остават Драговското врело край махала Драговци на село Филиповци, Шильи камик над Зелениград, Голяма и Мала Гарваница над Ярловци, Щърби камък над Насалевци и много други.

Няколко определено интересни пещери очакват своите изследователи – Бежанската пещера до село Бутроинци, Филиповската пещера във Велиновското ждрело пещерният параклис „Света Петка” в Трън, вече все по-известната пещера-светилище „Царева църква” в масива Шильи камик над Зелениград, най-голямата пещера в Трънско – Еловишката, до село Еловица.

Някои от любимите места за почивка не само на трънчани са Врабчанският водопад под скалите преди село Врабча, както и поляната на параклиса „Света Богородица” след село Мрамор. Ако останете да преспите тук на палатка, ще разберете какво означава „звездите да ви кацнат на главите”!

Множество вековни дървета могат да приютят в сенките си ентусиазираните пътешественици, сред които най-старото дърво в Трънско, 1034-годишният цер до църквата в с. Докьовци. Много древни и забравени крепости в трънския край очакват своите изследователи, една от относително запазените е Калето над село Филиповци, а в сърцето на Знеполе се издига цял древен и непроучван град – крепостта Земън (Земун) между Ярловци и Зелениград.

За любителите на религиозния туризъм трънският край предоставя интересни възможности за запознаване с чудесни образци на православната архитектура – знаменитата скална църква „Света Петка” в Трън, известните и сравнително запазени средновековни манастири – Трънският, Мисловщичкият, Леворечкият, Пенкьовският, Ерулският, Забелският, множество чудесни запазени църкви. По хълмовете под вековни дървета и на скрити места са приютени и някои стари оброчни кръстове…

В този първи по рода си туристически пътеводител на трънския край, резултат на десетина години обхождане по трънските красоти, ще се опитам да ви разкажа за град Трън и за всичките трънски села, за планините и за забележителностите, за местата за нощувка и храна, ще ви предложа повече от 250 интересни места за посещение и повече от 60 туристически маршрути.

29th May2017

Даян Шаер издава нова книга за бежанка от Алепо

by Черно и Бяло

Българо-сирийската писателка разказва история по действителен случай

През юни 2017 г. на българския книжен пазар предстои да се появи дългоочакваната втора книга на Даян Шаер – „На моята майка Сирия“. След успеха на дебютния ѝ роман „Има ли места в Рая?“ писателката изненадва читателите с нов проект, вдъхновен от действителни събития. В книгата авторката разказва историята на сирийка, избягала от Алепо, заедно с трите си дъщери, в разгара на войната.

В новото литературно произведение читателите ще научат защо главната героиня София* избира България за свой втори дом, както и как успява да осигури подслон за семейства в Сирия. За своя втори проект Даян Шаер споделя: „Това е една история за важните неща в живота и моментите, в които губиш пътя пред себе си. Припомня за силата на душата и как звучи пулсът на забравените мечти. Пустинята винаги ще милее за своя дъжд така, както чужденецът за родината, но нека тази книга не бъде „Сбогом“ с родината, а едно ново „Здравей“ за душата, която съхранява в себе си цели светове, държави и истории“.

Авторката отново акцентира на изключителната сила на женския дух, като умело пресъздава една силна история, базирана на действителен случай. Освен откровената изповед на бежанката изданието съдържа много биографични моменти от живота на писателката.

Даян Шаер ще представи новата си книга „На моята майка Сирия“ на литературно турне в страната:

  • На 09.06.2017 г. (петък) писателката ще направи премиера на своя втори проект в „Art Club Sofia в столицата от 19:30 ч.
  • На 10.06.2017 г. (събота) Даян Шаер ще зарадва публиката в „The Gallery“ в град Велико Търново. Събитието започва в 20:00 ч.
  • На 11.06.2017 г. (неделя) писателката ще представи своята втора книга в „BH Cafe-Library“ в град Русе. Срещата там започва от 17.00 ч.
  • На 12.06.2017 г. (понеделник) авторката ще се срещне със своите почитатели в Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев“ в град Ловеч. Представянето ще стартира в 17:00 ч.
  • На 15.06.2017 г. (четвъртък) Даян Шаер ще посети „Тhe Brain” в град Бургас. Начален час: 19:30 ч.

* Името на главната героиня в книгата „На моята майка Сирия“ е променено.

10th May2017

Международен дом на журналистите откри сезон Лято 2017

by Черно и Бяло

Международният дом на журналистите – Варна открива новия сезон Лято 2017. СБЖ предлага на своите членове различни възможности за почивка:

юни, септември 2017юли, август 2017
Полупансион – 25 лв. (нощувка, закуска и обяд или вечеря)
Пансион – 32 лв. (нощувка, закуска, обяд и вечеря)
Полупансион – 32 лв. (нощувка, закуска и обяд или вечеря)
Пансион – 39 лв. (нощувка, закуска, обяд и вечеря)
Цените са за пребиваването на един човек, за не по-малко от 7 дни и включват ДДС, туристически данък, застраховка.
Почиващите имат на разположение безплатно ползване на чадър, басейн, шезлонг, паркинг.
Деца до 3-годишна възраст се настаняват безплатно; деца на възраст м/у 3 и 12 години се настаняват безплатно, при двама пълноплащащи възрастни.
Членовете на СБЖ ще ползват 20% отстъпка при консумация в заведенията на МДЖ.

За да валидирате своята почивка в МДЖ – Варна, трябва да посетите отдел „Деловодство“ в СБЖ за издаване на служебна бележка. Калкулирането на сумата за заплащане се извършва в отдел „Счетоводство“, като нощувките се заплащат по банков път, а храната – на място, в брой.

Периодът, в който може да се заяви и заплати престоя в МДЖ: 22.05–17.06.2017 г., от 10:00 до 12:00 часа, в работни дни.
За контакти:
Наташа Цинцарска, отдел „Деловодство,
ул. „Граф Игнатиев“ №4, СБЖ
тел. 0879 532 836.

Необходимо е да бъде представена заверена членска карта за 2017 г.

08th May2017

„Закъсняла пролет” или изповед за простите неща в живота

by Черно и Бяло

Нова книга за обичащите българска литература

„Закъсняла пролет” на Борис Рахнев отново вдъхнови неговите почитатели с нови разкази, пътеписи и стихове, посветени на любовта, природата и тайнството на човешката душа. „Здравей, любов”, „Бяг”, „Легенда за Невена”, „Черно кафе” са част от лириката в книгата. Българското певческо и хореографско изкуство по света е описано в пътеписите посветени на ФА „Ряховчани”. Рахнев запознава читателите с жителите от с. Горско Ново село, които не можеш да не обикнеш и да не им се поклониш.

Борис Рахнев е автор на „Щрихи от живота” – разкази и новели, както и на поетичната творба „Изпепелена суета”. Публикувал е във в. „Студентска трибуна” и в редица литературни  издания през годините.

Борис Рахнев е роден в с. Горско Ново село, Великотърновско, завършил е местното училище „Хр. Ботев” и икономика в Свищов. Той е активист на Комсомола и втори секретар на БКП в Горна Оряховица, счетоводител и управител на фирма. Не е забравил корените си, родолюбец, който продължава да търси разковничето на истинските неща в живота.

Миглена Китанова

04th Jan2017

Градска библиотека: Нови книги през януари

by Черно и Бяло

Нова година дойде и ние осъмнахме с мисълта за нова редовна рубрика. Категория Книги има нужда от сериозно ежемесечно попълнение. Какво ще направим – в нея ще Ви представяме нови и интересни заглавия на някои от големите издателства в България, както и такива на независими автори. Започваме с януарските премиери на издателство „Колибри”:

6. 01. 2017
Мълчание от Шюсаку Ендо
Ударна доза „Мълчание”, изкусно дирижирано от Шюсаку Ендо и Мартин Скорсезе. Дългоочакваният филм е адаптация на едноименния роман – тревожен епистоларен разказ, издаден за пръв път през 1966 година. Действието се развива през XVII в. и проследява пътешествието на двама йезуитски монаси, които търсят учителя си в Япония. „Във филма няма да има жени, но това ще бъде филм за любовта. За любовта сама по себе си и за това как трябва да се лишиш от егото и от гордостта. За самата природа на християнството”, споделя Скорсезе, който е автор на предговора в книгата.

13. 01. 2017
Друга представа за щастието от Марк Леви
Авторът на „Втори шанс” и „Чувство, по-силно от страха” Марк Леви ни предлага „Друга представа за щастието” – роман, който отново потвърждава нашата безусловна нужда от свобода и същевременно разкрива един малко познат къс от американската история. Докъде можем да стигнем в ненаситното си търсене на щастието? От какво никога не трябва да се отказваме? Не пропускайте българското издание на „Друга представа за щастието” от най-четения съвременен френски писател в света!

20. 01. 2017
Вашето здраве е във вашите ръце от д-р Фредерик Салдман
Д-р Фредерик Салдман учтиво ще ни напомни: „Вашето здраве е във вашите ръце!”. Като се позовава на най-новите научни изследвания и на собствения си клиничен опит, френският кардиолог и изтъкнат специалист по превантивна медицина, автор на „Най-доброто лекарство сте Вие!“, ни учи как да променим отношението си към тялото, за да живеем по-дълго. В тази книга ще откриете средствата, за да се въоръжите срещу голям брой заболявания и ще се научите да се лекувате по различен начин. Става дума за нов начин за мислене за здравето. За отваряне към медицина с естествени средства, която използва собствените ни възможности за изграждането на нашата лична броня срещу атаките. Ние притежаваме силата да превърнем стреса в оздравителна енергия, а слабостите – в силни страни.

20. 01. 2017
Орелиен от Луи Арагон
„Първия път, когато Орелиен видя Беренис, той я намери за откровено грозна.” Което изобщо не означава, че „Орелиен” на френския поет и романист Луи Арагон не разказва една от най-вдъхновяващите любовни истории в Париж за периода между двете войни.
Те нямат нищо общо – тя е омъжена, той – непостоянен, тя не е виждала Париж, той е приет в артистичните среди, тя е мечтателна и страстна – той е преситен… Но нищо не може да отрече очевидното. Орелиен и Беренис се обичат. Романът има телевизионна адаптация в 2 части, чийто сценарист е френският писател Ерик-Еманюел Шмит.

27. 01. 2017
Кучешки живот от У. Брус Камерън
Роман за хората! Създаден от големия американски хуморист и писател Уилям Брус Камерън, „Кучешки живот” е очарователно забавен и проницателен разказ за състраданието, предаността и приятелството, който ни повежда към отговора на един универсален въпрос: Защо сме тук?
Световна премиера на едноименния филм: 27.01.2017 Премиера в България: 27.01.2017, филмът се разпространява от ЛЕНТА. Режисьор: Ласе Халстрьом Във филма едно куче търси смисъла на живота си – след няколко прераждания и собственика:-) Гласът на четириногото е озвучен от актьора Брадли Купър.

27. 01. 2017
Ваещият с ножове от Ървин Уелш
Авторът на библията за аутсайдери ТРЕЙНСПОТИНГ и на неговото продължение ПОРНО, мрачният шотландец Ървин Уелш се завръща с героя си Франк Бегби и романа „Ваещият с ножове”. Напрегнатият детективски сюжет е гениално съчетан с вътрешната борба на героя, полагащ неимоверни усилия да удържи звяра в себе си.
След феноменалния успех на екранизацията ТРЕЙНСПОТИНГ под режисурата на Дани Бойл, сега, 20 години по-късно, зрителите са в очакване на продължението – отново режисирано от Дани Бойл. Световната премиера е на 27 януари, филмът тръгва по кината у нас на 3 февруари, 2017. Любопитно: в новия филм с Юън Магрегър, Джони Лий Милър и Робърт Карлайл си партнира българската актриса Анжела Недялкова.

08th Nov2016

Гена Димитрова. Бог говори чрез гласа ми

by Черно и Бяло

На 21 октомври във ВИП залата на Софийската опера и балет при изключитeлен интерес се състоя премиерата на книгата „Гена Димитрова. Бог говори чрез гласа ми“. Сред многобройните гости на събитието бяха акад. Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките (БАН), представители на редица културни и обществени институции, български и чуждестранни почитатели и приятели на оперната легенда.

Акад. Пламен Карталов, авторката Магдалена Манолова и издателката Юлияна Томова

Акад. Пламен Карталов, авторката Магдалена Манолова и издателката Юлияна Томова

Академик Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, приветства присъстващите и изрази своята почит към великата, обичана и уважавана от всички ни Гена Димитрова именно днес, когато се отбелязва 75-годишнината от рождението ѝ със спектакъла „Турандот“ и с премиерата на този луксозен и богато съдържателен албум.

Проф. д-р Румяна Каракостова от БАН пък представи изданието: „Както подсказва и самото заглавие, книгата е базирана изцяло на преки впечатления от преживяното общуване с оперната звезда през последното творческо десетилетие от нейния свръхдинамичен и отдаден на сценичното изкуство живот. И в още по-голяма степен – на разкриването на огромния ѝ личен архив (аудио и видеозаписи, снимки от спектакли и критики на различни езици), приживе завещан на музиколога Магдалена Манолова. Книгата диптих, тоест, в две части: биографичната Бог говори чрез гласа ми и ретроспективно-обзорната Незабравимата Гена, в идейната си цялост се стреми да портретира мощния певческо-артистичен талант и необятната магнетична природа на явлението Гена Димитрова.

От такава гледна точка в първата, съкровено изповèдна част, своеобразна кулминация очертават трите последователни фрагмента: Гласът на Арена ди Верона; Кралица на Ла Скала; С короната на Турандот, Абигайле, лейди Макбет, както и заключителният – Няма нищо по-красиво от човешкия глас. Докато втората част минава основно под знака на философските обобщения: Животът не е привилегия, животът е мисия; Земна и възвишена; В окото на камерата; Уроци за сцената и живота; Професионален виртуоз и приятел на човешкия род.

Ще завърша експозето си по повод премиерата на книгата, като още веднъж подчертая, че емоционалният градус на разказа и в двете ѝ части разчита на живите спомени на авторката от творческите им срещи, на нестихващия патос, с който тя продължава съвместните им проекти и след преждевременната раздяла с уникалната личност Гена Димитрова, и най-вече – на спонтанно споделеното от оперната дива пред камерата или в непринуден разговор. Именно в това се изразява документалният характер и достойнството на книгата, наред с оповестяването на непубликувани до момента архивни материали и перфектния превод на пълния ѝ текст след всяка от частите, съответно на английски и на италиански, както и с отличното качество на графичния дизайн, и на цялостния изискан вид на изданието на издателство „Български бестселър“.

И още нещо. В книгата е включен и разказ за Гена Димитрова от проф. Кирил Топалов, посланик на България при Светия престол – „Едно късно, но силно приятелство“.

След представянето на изданието присъстващите имаха възможността да видят и филма „Изпитанието Турандот“, който ни връща в годините, когато певицата бе част от екипа на Софийската опера.

Юлияна Томова

01st Aug2016

„Да бъде светлина” и след 70

by Черно и Бяло

DSC_0604Мария Гинева Точкова е автор на стихосбирката „Да бъде светлина”, посветена на нейната 70-годишнина. Автори на рисунките към книжката са Мария В.Точкова и Ванина Точкова. Първата книга на Мария „Читалище Братолюбие-моя любов, моя надежда” е в съавторство с Боньо Бонев.
Точкова е родена в с.Горски извор,обл.Хасково на 14 август 1946г, завършила е медицинско училище, а после бившия ВИИ „Карл Маркс”. Била е председател на ГС на профсююзите, на ОбС на Отечествения фронт, управител на банка. Омъжена и живее от 50 години в любимия ѝ Любимец.
Днес Мария Точкова е вдъхновена от семейната любов и привързаност към всичко родно и истинско в живота. Отдадена е на децата си. Но и на обществената работа в читалищата и Отечествения съюз. Нейните стихове са рожба на събития, докоснали сърцето и душата ѝ. „Българка”, „Моят град”, „Двуличие”, „Урок по история”, „Надежда”, „Юбилейно”, „Пожелание”. Това е част от стихосбирката, която не само вдъхновява, но и радва, дава криле и обич, кара те да летиш и да пееш. Родолюбие, женски трепети, дълг, отечество. Светлина. Вяра в доброто. За нас и България. Това е тя. Мария Точкова на 70.

Миглена Китанова

Pages:123»