СФФ 23: Овациите на публиката

0
3

Наградата на публиката беше определена от вота на зрителите за най-добър филм от Международния и Балканския конкурс на София филм фест – те избраха „Снимка с Юки”; от 5-и април филмът тръгва по екраните в София.

Силен и впечатляващ, режисьорският дебют на Лъчезар Аврамов е създаден по едноименния разказ от сборника на Мирослав Пенков „На Изток от Запада“, излязъл през 2011 година първоначално в Съединените щати. Представен в програмата на Sofia Meetings 2016, негови сценаристи са Димитър Стоянович и Лъчезар Аврамов, а продуценти – „Чучков брадърс“, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“. „Снимка с Юки“ („A Picture with Yuki“, България, 2019) е и първата българска копродукция с Япония, в лицето на Wa Entertainment.

Споделено от режисьора: „ Развълнува ме този разказ. И темата, и героите. Той е много кинематографичен, с генезиса си. Това са  хора с адски различна история и култура. От една страна това ме привлече като чисто драматургична структура на разказа, а от друга вторият план- самата голяма тема на разказа, раждането, смъртта и въобще изборите, решенията и кой решава какво да ни се случи.”

Сюжетът разказва за българин и японка, срещат се и се женят в Канада След много опити да имат дете, двамата избират инвитро процедури в България. Тук те стават участници в трагичен инцидент, който отнема живота на дете а последиците преобръщат тяхната съдба. В главната роля  на Юки е японската актриса Кики Сугино. Тя внася присъщата на тази нация мекота, съзерцателност, доброта и чувство за истинност. Припомням, че японците имат специални глаголи за гледам, наслаждавам се на красотата… Вплетени са универсални теми от човешкото битие- за наказанието, за вината, за прошката. Двата мъжки образа: съпругът на Юки във великолепното изпълнение на Руши Видинлиев и страхотното органично присъствие на Серафим Тодоров- олимпийски шампион и страхотен атлет, създават кинематографичната мощ на разказа. Режисьорът успешно е развил първоначалната литературна основа, без излишества и с драматургичен подход. А операторската работа е толкова магическа, че не се забелязва – епизоди, кадри, картини – нежни, опияняващи, но и експресивни…

Накрая да разберем мнението на Лъчезар Аврамов: „ Този филм ме научи на още повече търпение…За мен киното е занаят, който се учи. При една добра организация и добра концентрация може да се направи един много приличен продукт. А вече смисълът, там е сложната работа.”

Едно чудесно визуално преживяване е „Снимка с Юки” – с милата японка и нейните снимки, готови веднага!