Протегнати ръце през океана

0
0
Носителят на първа награда Денчо Владимиров със зам.-председателя на Салон за Николай Стефанов

Из бележника на журналиста

Престижни американски награди за български творци

Преди години бях трогнат от уникален жест на главния секретар на СБЖ Снежана Тодорова, която дойде лично в Пловдив,  за да ми връчи на тържество грамота за постижения в журналистиката. Обикновено грамотите, знаете, се изпращат след някакво награждаване в столицата по пощата „постфактум“.

За този случай си спомних, когато получих съобщение в навечерието на Коледа от… Чикаго – да си получа лично Първа награда за сатира в Международния конкурс „Изящното перо“. За място на тържеството бе избран град в центъра на България – Велико Търново, старата достолепна българска столица. Иначе награждаването на победителите в конкурса „Изящното перо“ в Америка бе станало още през октомври. Тогава, отдалечен на хиляди километри от събитието, приех с благодарност изпратения ми по интернет образ на  красивата грамота на български език и с това смятах вълнуващото ми конкурсно изживяване за приключило.

Но ето – вицепрезидентът на „Салона за българска култура и духовност“ в Чикаго, организатор на конкурса, прелетя океана и в разкошния национален великотърновски пресклуб на БТА връчи „Изящните пера“ и Грамотите на неполучилите ги в САЩ българи, победители в конкурса. За мен бе даже и димволично да получа такава висока  литературна награда именно в Търново,тъй като тук преди почти половин век започнах още като студент да печатам първите си фейлетони и хумористични творби ,а и две години работих в отдела „Хумор и сатира“, завеждан от големия български карикатурист и журналист Петър Дончев Борсуков-Бор.

Носителят на първа награда Денчо Владимиров със зам.-председателя на „Салона за българска култура и духовност“ Николай Стефанов, снимка: Дима Максимова, в-к „24 часа“.

Една  от наградените лауреатки , поетесата Павлина Стаменова, с втора награда за стихотворение на патриотична тематика, бе дошла от зимен Разград. Тя рецитира своето стихотворение „Нестинарка“. То прозвуча особено актуално, тъй като в образа на нестинарката всички лесно доловиха чертите на съвременна България, танцуваща все така  с нестинарски дух и върху днешни огнени жарави. Наградени от старопрестолния град бяха писателят Владимир Шумелов и поетесата Ружа Велчева. Общо над 500 автори от различни страни по света са участвали в  конкурса  и журито от българи и американци е било доста затруднено  при определяне на наградите, заради  високото ниво на изпратените творби. Вицепрезидентът на Салона Николай Стефанов, се озовал в Чикаго преди 20 години, със зелена карта, а сега е известен писател, изящен академичен мъж, автор на книги, наближаващи по брой десетицата и е един от българите-патриоти, които не са прекъснали тесните си връзки с родината. Той е и един от инициаторите за откриването преди две години и половина на Салона за българска култура и духовност, неправителствена организация в САЩ, обединяваща съпричастието на около 30 обществени български  културни центрове, медии, библиотеки. Салонът е автор и на прославилите се по света  чикагски фестивали  на  българската  духовност, в които активно участват и американци. Целта на Салона, с президент поетесата Снежана Галчева, е от една страна американците да открият автентичния  уникален образ на България, на нейната култура и духовност, без да я бъркат по инерция с наслоения от Студената война  изкривен общ пропаганден образ за „източноевропейците“, а от друга страна – да протегнат братски и синовно ръце към родината – към нейната интелигенция, към нейните творци  за представянето им и на американския, но и на световния ценител, да протегнат и делово ръце за осъществяване на общи творчески проекти. Нещо, към  което българската държава трябва с благодарност да се присъедини със свое съдействие и подкрепа. И то своевременно! Още повече, че дейците от Салона имат амбицията да разширят дейността си сред всички българи по света! Нещо, което поне на книга, напълно съвпада с амбициите и на днешната българска държава.

Макар и отдалеч, чикагските българи творци, явно имат много точни впечатления от културния живот у нас и затова може би  решиха да включат във второто издание на  своя авторитетен конкурс  възможност за изява  и на творци от  България, за да се открият и повече талантливи български писатели и поети. Не може да не са забелязали  с огорчение  сънародниците ни  в САЩ явната патология в липсата днес на поле за изява в уж демократизирана България   за  голяма част от литературните творци (с едно-две изключения сега в нашите медии отдавна не се отрежда  място за  публикации на разкази и стихове). А  достъпът до нароилите се след 1990 година доста мистериозно десетки частни издателства с неизвестен бройлерен генезис на капитала, е достъпен  предимно за ограничен брой литературни труженици, подкрепяни „целево“ финансово по различни пътища и пътеки от  спонсори  и от чужбина.

Особено важен  за  журналистическата гилдия акцент от срещата с представителя на Салона, бе изразената от него признателност към българските медии, които са съдействали, както при анонсирането на международния конкурс, така и по отразяването му. Разчита се и в бъдеще на такава подкрепа. И като илюстрация за съпричастността на медиите към делото на сънародниците ни в Чикаго,  са вече и  многобройните  публикации по вестници, радио и телевизии, отразили събитието.

На следващия ден след награждаването, току що завърнал се в Пловдив, бях  щастлив да чуя в 5 часа призори по радиото оперативна информация на кореспондентката на Българското национално радио Здравка Маслянкова за срещата с казаното от моя милост, че „нашите сънародници от Салона за българска култура и духовност в Чикаго дават чудесен пример за сътрудничество между българите по света“.

В този дух е  и моето новогодишно пожелание:

Нека има повече протегнати български ръце през океана, нека с творчество заедно работим за бъдещето, за един по-мъдър и справедлив свят!

Повече за събитието може да прочетет тук: източник