СФФ 21: Март е пролет, март е кино!

0
0

Всяка година стартира с мисъл за нещо ново, амбиция да откриеш нови посоки, нови места, нови измерения… За екипа на София филм фест всяка година стартира с мисълта за новата програма – и всички онези страхотни, премиерни, важни и интригуващи филми, които имаме шанса да споделим с публиката. Март е месецът на „творческия град на киното” София, когато зрителите празнуват своите срещи с филмите на София Филм Фест. През 2017 това ще се случи за 21-ви път!

[dropcap style=”flat”]М[/dropcap]еждународният филмов фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ (Sofia International Film Festival), извоювал с годините признанието на световната кинообщност, акредитиран от FIAPF и включен в класацията на сп. „Variety” с 50-те световни топ-фестивала като значим кинофорум в Централна и Източна Европа, ще се срещне за 21-ва поредна година с вярната си публика и многобройните международни гости – в София през МАРТ ще бъдат представени най-актуалните творби от световното и българското кино.
Фестивалът се организира от Арт Фест под патронажа на Столична община, в партньорство с Министерство на културата, Националния филмов център и Националния дворец на културата, с подкрепата на програмата Творческа Европа (Creative Europe) на Европейския съюз, национални и чуждестранни културни институти, спонсори, партньори и приятели.
Официалното откриване на 21-ия София Филм Фест е на 9 март. Церемонията по награждаването ще се състои на 18 март. Програмата на фестивала, заедно с традиционните издания в Бургас, Пловдив и Варна, ще продължи до 31 март. Специална програма в Дома на киното, свързана с ретроспективи и други събития, ще „подгрее” фестивала от 1 март. Програмата съдържа повече от 150 пълнометражни игрални и документални заглавия, както и над 20 късометражни филма.

Билети

Знаете как да стигнете до всички творби в програмата ни – БИЛЕТ в КЕН е Вашият сигурен пропуск за Света на киното през Март! За четвърта година той ще е отново навсякъде около Вас – седмици преди началото на фестивала! Ще откриете своя БИЛЕТ за КИНО на местата, на които пазарувате, в магазини за подаръци, книжарници, барове и още много локации, където дори не предполагате…

За ВТОРА, поредна година Лидл България е ГЕНЕРАЛЕН СПОНСОР на София Филм Фест. Партньорството е отражение на цялостната политика на компанията да подкрепя българската култура и изкуство.

 За 14-и път ще се проведе конкурсът за Наградата Джеймисън за български късометражен филм (JAMESON SHORT FILM AWARD). Победителят ще бъде определен от Международното жури на фестивала. Тази награда традиционно провокира много млади кинематографисти в България да представят своите филми и специално да създадат творби за участие. От 2003 г. носители на наградата са били Иван Русев, Светла Цоцоркова, Драгомир Шолев, Андрей Цветков, Николай Тодоров, Петър Вълчанов, Борис Десподов и Андрей Паунов, Николай Василев, Павел Веснаков, Неда Морфова, Кольо Карамфилов, Антония Милчева, Тома Вашаров. Много от наградените и номинираните режисьори впоследствие създадоха филми, взели участие на престижни международни кинофоруми.

През 2017 година селекционната комисия е в състав Кристина Грозева – режисьор, Иван Бърнев – актьор, Александър Станишев – оператор, Анастас Пунев – киноспециалист, Тома Вашаров – режисьор, носител на наградата JAMESON за 2015 година. Те определят 12-те финалисти от кандидатствалите над 60 филма. Наградата е на стойност 6 000 евро, осигурена за поредна година от Jameson Irish Whiskey, и ще бъде връчена на режисьора на филма-победител.

Представяме на вашето внимание някои от акцентите на СФФ 2017:

За 15-и път международно жури ще определи фаворита за Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, съдържаща парична премия от 7000 евро, осигурена от Столична община.

Сред конкурсните филма са:

  • „Безбог” („Godless”, 2016) – България-Дания-Франция, режисьор Ралица Петрова
  • „И после светлина” („Light Thereafter”, 2017) – България-Белгия, режисьор Константин Божанов
  • „Христо” („Hristo”, 2016) – България-Италия, режисьори Григор Лефтеров и Тодор Мацанов
  • „Сняг” („Snow”, 2017) – Турция, режисьор Емре Ердогду
  • Moon Dogs” (2016) – Великобритания, режисьор Филип Джон
  • „Къща без покрив” („Haus Ohne Dach”, 2016) – Германия-Ирак-Катар, режисьор Солин Юсеф
  • „Реквием за госпожа Й.” („Requiem for Mrs.J”, 2017) – Сърбия, режисьор Боян Вулетич

В трите български филма нашата страна е копродуцент- дава възможността на българския креатив да има голям принос. Така се създават връзки и контакти с професионалисти. Известният наш режисьор Стефан Командарев, продуцент на „Кучета” – на режисьора Богдан Мирика, с участието на Франция, Румъния, България, Катар, сподели за новия си филм- разказ на шестима таксиджии: „…стана възможен, копродукция България, Германия, Македония. Даваме, но и на нас ни дават.”

София Филм Фест се открива на 9 март в Зала 1 на НДК с официалната премиера на най-новия игрален филм на творческия тандем Петер Бросенс и Джесика Удуърт – „Белгийският крал”. Мащабната копродукция между Холандия, Белгия и България имаше своята премиера в конкурсната програма „Хоризонти” на най-стария филмов фестивал в света – Венецианският. Филмът почти изцяло е заснет в нашата страна, като български продуценти са Арт Фест – Мира Сталева и Стефан Китанов. Българското финансиране на „Белгийският крал” е осигурено от ИА „Национален филмов център”. Проектът е подкрепен от филмовите фондове на Белгия и Холандия, Евроимаж и Програма МЕДИА на Европейския съюз. „Белгийският крал” всъщност е пародия на документален роуд муви, разказващ за своенравен монарх, който предприема авантюристично пътешествие през Балканите на път към своето разпадащо се кралство. В главната роля е актьорът Петер Ван ден Бегин („Петият сезон”). Останалите роли се изпълняват от Брюно Жорис („Петият сезон”), Титус де Воогт („Steve + Sky”) и Люси Дебе („Melody”). Нина Николина играе българската фолклорна певица Ана, която спечелва сърцето на белгийския крал, а Валентин Ганев е зам. шефът на турските тайни служби. В „Белгийският крал” участва истински български фолклорен ансамбъл с певици от най-известните български хорове – „Мистерията на българските гласове”, „Филип Кутев”, квартет „Славей” и други.

Изминалата 2016 година доказа за пореден път от какво голямо значение за развитие на родната киноиндустрия е участието на България в международни копродукции – това е прекрасна възможност за страната ни да бъде представена на филмови фестивали от световна величина. Пример за такъв филм, представен в конкурсната програма „Особен поглед” в Кан, е „Кучета” на румънския режисьор Богдан Мирика, „обещаващ дебют, който умело смесва криминалния жанр с елементи от уестърна, представяйки конфликти в съвременна Румъния”. Творбата е копродукция между Фpанция, Рyмъния, Бългаpия и Катар, като продуценти от българска страна са Стефан Командарев и Катя Тричкова („Арго филм”), а продукцията е осъществена с подкрепата на ИА „Национален филмов център”.

Един от основоположниците на Новата вълна в румънското кино Кристи Пую ще бъде президент на Международното жури, което ще определи носителя на Голямата награда „София – град на киното”. Режисьорът лично ще представи пред българската публика най-новия си филм „Сиераневада”, както и още две свои творби – „Аврора” и легендарният „Смъртта на господин Лазареску”, стартирал от София Мийтингс и привлякъл вниманието на световната кинообщност върху румънското кино.

В рубриката „Големите награди” традиционно включваме филми, спечелили най-важните призове от водещите кинофестивали в света. Сред заглавията в програмата са „Аз, Даниел Блейк” на Кен Лоуч („Златна палма”, специалната награда на Екуменическото жури, „Кучешка палма” – Кан ’16, Локарно ’16 – Наградата на публиката); „Тони Ердман” на Марен Аде (с номинация за чуждоезичен „Оскар”, Наградата LUX на Европейския парламент за 2016 година, с пет награди на Европейската филмова академия, сред които и приза за най-добър филм); The Woman Who Left на Лав Диаз („Златен лъв” от Венеция ’16); Its Not The Time of My Life на Саболч Хайду („Кристален глобус” от Карлови Вари ’16), който ще бъде представен лично от неговия режисьор, актрисата Оршоя Тьорок-Илеш и продуцента Андраш Мухи; „Най-щастливият ден в живота на Оли Маки” на Юхо Куосманен (Голямата награда в конкурса „Особен поглед” в Кан, наградата на FIPRESCI за Европейско откритие на Европейската филмова академия) и още много други.

Сред гала-премиерите на 21-вия София Филм Фест ще бъдат още и най-новия филм на Паоло Вирдзи „Лудетини” („Like Crazy”), както и продължението на прочутия документален епос „Походът на императорите” – „Императорът” („L’empereur”) на Люк Жаке.

В „Киното днес – големите майстори” отново ще предложим на публиката най-новите филми на утвърдени имена от световното кино, повечето от тях отличени с престижни международни награди. В програмата присъстват заглавия като „Рай” на Андрей Кончаловски (с награда за най-добър режисьор от фестивала във Венеция’16); „Франц” (Frantz) на френския майстор Франсоа Озон, под чиято режисура Паула Беер спечели наградата за най-добра млада актриса във Венеция ’16; „Другата страна на надеждата” (The Other Side of Hope) – най-новият филм на легедарния финландски режисьор Аки Каурисмаки ще бъде представен в България непосредствено след премиерата му в програмата на Берлинале ’17; „Сладки сънища” (Sweet Dreams) на Марко Белокио, „Непознатото момиче” (The Unknown Girl) на братя Дарден, „Земя на боговете” (Dev Bhoomi) на Горан Паскалевич, също ще се срещнат с публиката у нас след като привлякоха вниманието на зрители и киноспециалисти в Кан, Торонто и други престижни фестивали по света. Прочутият сръбски режисьор ще бъде един от специалните гости на София Филм Фест 2017.

Разбира се, това не е всичко – ще има още много детайли по филмите и програмата, които да споделяме с Вас и през февруари!

По традиция в рубриката „Ново българското кино” ще бъдат представени игралните филми, завършени след март 2016, и документални премиери. Очаквайте рекордно количество български филми на фестивала, повечето от които премиерни! Българската програма е с подкрепата на Обединена българска банка.

Балканският конкурс ще включва топ-заглавия от региона, а в партньорство с „Домейн Бойар” за шеста поредна година ще представим кино-гурме програма.

Ето и ВАЖНАТА НОВИНА в днешния ден – София Филм Фест ще отдаде почит към ролята и значимостта на жената творец в киноизкуството. Няколко знаменити жени на българското и световното кино ще получат Наградата на София на Столична община. Сред тях е световно признатата българска документалистка Адела Пеева, която тази година празнува 70-годишен юбилей и 45 години творческа работа. Адела е носител на многобройни престижни национални и международни награди и е единственият режисьор в българското кино с две номинации за Наградата на Европейската филмова академия за документален филм за „Чия е тази песен” и „Развод по албански”.

На XXI София Филм Фест се очакват над 250 чуждестранни гости. Голяма част от тях ще дойдат специално за 14-ото издание на София Мийтингс, което по традиция ще събере европейския елит във филмовата индустрия. Проектите за първи, втори и трети игрални филми ще бъдат представени пред професионална публика – представители на филмови фондове и институции, продуценти, дистрибутори, разпространители, журналисти. Родните и регионалните филми ще бъдат прожектирани пред фестивални селекционери и сейлс компании. Партньори на София Мийтингс са: Producers Network, Cannes Market, Crossroads, Mediterranean Coproduction Market, Mediterranean Film Institute, Moscow Business Square, EAVE, Hungarian Filmlab, Focusfox Studio (Унгария), Synchro Film, Video & Audio (Виена), Yapimlab (Турция), Medienboard Berlin-Brandenburg, MDM, FilmFestival Cottbus, Connecting Cottbus, Фондация Робърт Бош, Ню Бояна, Europa Distribution, Europa Cinemas.

За поредна година фестивалните прожекции са предвидени в НДК-Зала 1, Кино Люмиер, Дома на киното, кино Одеон, Euro Cinema, културен център „G8”, Зала „Славейков“ на Френския културен институт, Културен център на Софийския университет „Св.Климент Охридски”, кино „Влайкова”, CINEMA CITY Mall of Sofiа, CINE GRAND City Center Sofia, ARENA Deluxe Bulgaria Mall и.

Основните цени на билетите са 8,00 / 6,00 лв. 

  • Кои ще бъдат филмите в международните конкурси?
  • Кои ще бъдат 12-те претендента за Наградата Jameson?
  • Кои режисьори ще представят лично филмите си в София?
  • Кои ще бъдат членовете на международните журита?
  • Какви извънредни музикални събития сме предвидили?
  • Коя държава ще бъде на фокус тази година?
  • Какви съвместни събития с Гьоте-институт да очаквате?

36 са дните, които остават до 9 март – бъдете сигурни, че ще научите отговорите на тези и още много други въпроси!

Адела Пеева ще получи Наградата на София на Столичната община за своя принос към изкуството на киното

Преди броени дни Адела Пеева отбеляза своя 70-годишен юбилей. 45 години от житейския й път са посветени на киното.

Нейните документални творби „Чия е тази песен?” (2003) и „Развод по албански” (2007) и до днес са единствените български филми с номинации от Европейската филмова академия (EFA) за най-добър документален филм.

Адела Пеева е от онези смели творци, които успяват да претворят човешката история в кинодокумент на времето, да открият уникални съдби и да ги претворят в увлекателен разказ, който да трогне зрителите… Сред многобройните си документални филми, Адела Пеева има и игрален филм – „Съседката” (1988), избиран на два пъти от зрителите на БНТ за един от 50-те любими български филми в класация 50 години БНТ, както и един от стоте любими български филма в класацията по повод 100-годишнината на българското кино.

Адела Пеева е родена в Разград. Завършва кино- и телевизионна режисура в Академията за театър, филм, радио и телевизия в Белград през 1970 г. Работи  за телевизионни програми като режисьор в бивша Югославия. След завръщането си в България, тя е ангажирана с проекти като режисьор в Студия за документални филми „Време” и реализира над 50 филма. „Майки” (1981), удостоен с награда „Сребърен Ритон”, и „В името на спорта” (1983), носител на Наградата на критиката на Националния фестивал за неигрални филми „Златен Ритон” в Пловдив, са забранени от властите и излизат на екран едва след промените през 1989 година, когато са показавани многкратно у нас и в чужбина.

(Бележки на редактора Мариана Енева.По онова време на забранените филма се роди и действа родолюбивата програма „Кино и училище”. Тогава работех като киноспециалист във Второ ЕСПУ „акад. Емилиян Станев. , където учениците от първи до 11 клас гледаха умно и стойностно кино , участваха в кръжоци и притежаваха първата видео система „Уматик”. С горен курс организирах вълнуваща среща с Адела Пеева и децата с удоволствие и интерес изгледаха забранените й филми „Майки”, „За хората и платната”,  „В името на спорта”. След прожекцията дълго разговаряха с режисьорката и задаваха въпроси… Колкото до игралния филм „Съседката”, направих репортаж, още когато се снимаше  в Кюстендил- имах късмета да интервюирам Велко Кънев, светла му памет, Калин Арсов и самата Адела Пеева. Радвам се за наградата и за признанието на талантливия творец. Тя отдавна заслужава тази почест!)

„Правенето на самия филм и това, че даваш думата на хора, на които никой не им я е давал преди, действа като катарзис. И за мен, и за тях. Така че след това аз се чувствам добре. Изпълнила съм нещо, което е трябвало да направя.”

След 1991 година режисьорката създава продуцентска къща „Адела Медия”, която реализира над 30 документални филма в сътрудничество с партньори от Германия, Холандия, Швейцария, Финландия, Дания, Белгия, Швеция и Турция и телевизионните канали ZDF/ARTE, RBB/ARTE, RTBF, WDR, YLE/TV1, TV-Facta, Synevizion Film. Адела Пеева не спира да работи активно по различни идеи за филми, които получават подкрепа от програмите Eurimages, Media Plus Programme, Програма МЕДИЯ, Фондацията KulturKontakt Austria, от фонда Jan Vrijman, фонда за документално кино СОРОС.

Сред документалните проекти, реализирани от „Адела Медия”, са „Къща върху камък, къща върху пясък” (1998), „Излишните” (1999), създадени с финансовата подкрепа на Национален филмов център и в партньорство с чужди компании.

Със сигурност едно от най-емблематичните заглавия с авторския подпис на Адела Пеева е филмът „Чия е тази песен?” (2003) – копродукция на България, Германия, Белгия, Финландия, Дания и Холандия, получил номинация на Европейската филмова академия за най-добър документален филм за 2003 година. „Чия е тази песен?” е представен в програмите на 50 международни филмови фестивали, между които „Трайбека” в САЩ и IDFA в Холандия, отличен е със 17 национални и международни награди. Голям е успехът и на следващия филм на режисьорката – „Развод по албански” (2007), с над 30 фестивални участия у нас и в чужбина, удостоен с 12 награди.

Всеки филм, всеки проект е съдба за себе си. Когато започвам да правя документален филм, аз се ръководя от максимата, която научих още в Академията в Белград – „ако направиш един лош филм, след това няма да има друг!” Принципът беше такъв – всеки филм трябва да стане добър, защото струва пари, ако не шансът ти да продължиш със следващ проект, е малък! С тази философия се върнах в България. И наистина всеки филм, който започвам, се оказва предизвикателство, което ме води по пътя

През 2010 година Адела Пеева завършва филма „Кметът”, показан с голям успех на София Филм Фест (носител на Наградата на град София за ярко постижение в областта на киното, Награда за режисура на фестивала „Златен ритон”, Наградата за най-добър документален филм на Българската филмова академия), а през 2013 година е готов „В търсене на Списаревски”.

През 2011 година Адела Пеева е специален гост на Фестивала в Кан, като един от 20-те изтъкнати европейски режисьори, поканени за честването „20 години програма МЕДИА”. Българската документалистка е член на Европейската филмова академия (EFA) и на Изпълнителния комитет на Федерацията на Европейските режисьори (FERA). Била е член на журита на фестивали в Кан, Берлин, Локарно, Сараево, Мумбай и Европейската филмова академия за документално кино. През 2009 година е председател на журито за документално кино на София Филм Фест. Адела Пеева е участвала в много срещи, конференции и семинари във Финландия, САЩ, Ирландия и Италия, била е гост преподавател е в Университетите на Оклахома и Лойола, Ню Орлеанс, САЩ през 2009 година.

През 2012 г. Адела Пеева е удостоена с орден „Златен век” за цялостен принос към българското кино и култура.

През 2015 г. Адела Пеева създава сайт, посветен на жените режисьори в българското игрално кино (http://jeni-bg-kino.com/).

„За мен в документалното кино човекът е в основата на всичко – съдбата му, неговата история, неговият разказ. Има толкова хора, които като че ли са ме чакали или са чакали някого другиго, но съм отишла аз… Аз нямам отрицателни герои. Ако някой не ми харесва, дори да е много положителен човек, не мога да го направя герой на свой филм. Но, дори да е негативен, ако е Характер, с главно Х, образ, така му се е стекъл животът, така Господ го е създал – тогава да. И той усеща, че въпреки че е „лошият”, аз го уважавам, поставям го наравно с другите и с мен.”

„Сладки сънища” на Марко Белокио в програмата на София Филм Фест 2017

Според критиката „Сладки сънища” е най-емоционалният филм на Марко Белокио. Италианският майстор на киното адаптира популярния биографичен роман на Масимо Грамелини за журналист, завладян от спомените за майка си, която умира, докато той е още дете. Спомените са ключов елемент в „Сладки сънища” и Белокио постепенно съживява тези моменти, гравирани в съзнанието на Масимо (Валерио Мастандреа) – спомените за майката, която внезапно и жестоко му е отнета. Тази загуба, предадена като разказ далеч от евтината мелодрама, оставя незаличим отпечатък в цялостното развитие на журналиста. Работата му като репортер го води на различни места по света, работи по различни теми – спорт, войната в Босна. Връзките идват и си отиват – до появата на жената, която може да замести майка му…

Забележителната кариера на Марко Белокио като режисьор на внушителен брой игрални, документални, късометражни и телевизонни филми минава през различни теми и жанрове. Кинотворбите му го нареждат сред най-важните италиански режисьори, заедно с Бернардо Бертолучи и Пиер Паоло Пазолини.

Роден през 1939 година в Пиаченца, Италия, през 1959 Марко Белокио прекъсва следването си по философия и се записва в Експерименталния център по кино в Рим. През 1961 и 1962 година продуцира три късометражни филма, след което се мести в Лондон, където посещава Училището по изящни изкуства „Слейд”. Става известен още с първия си филм – „Юмруци в джобовете”, показан през 1965 година на фестивала в Локарно. За филма си „Китай е близо” („La Cina è vicina”, 1967) получава специалната награда на журито на Фестивала във Венеция, а през 2011 година е награден отново там със „Златен лъв” за цялостно творчество.

Още шест впечатляващи кинозаглавия влизат в Международния конкурс на 21-ия София Филм Фест

Дванадесет първи или втори филма ще се състезават за Голямата награда „София – Град на киното”, осигурена от Столичната община. Преди десет дни представихме шест от филмите, сред които фигурират – за първи път в конкурсната програма на София Филм Фест! – три български заглавия, а днес идва ред на останалите шест.

  1. „Моето щастливо семейство” („My Happy Family”, Германия-Грузия-Франция) е вторият филм на режисьорите Нана Евктимишвили и Симон Грос след впечатляващия им дебют „В разцвет“ („In Bloom”).
    Това е история, заснета изцяло от ръка, която се случва в патриархално общество – три поколения от едно обикновено грузинско семейство съжителстват дълги години под един покрив. Но  всички са шокирани, когато 52-годишната Манана решава да напусне къщата на родителите си и да заживее сама. Без семейство и съпруг, нейното пътуване към неизвестното започва въпреки предразсъдъците на околните…
    „Един прост, донякъде светски сцанарий, който в ръцете на двама талантливи режисьори и страхотен актьорски състав, оживява подобно на малка, гръцка трагикомедия” („The Hollywood Reporter”).
  2. „Реквием за г-жа Й.” („Requiem for Mrs. J., Сърбия-България-Македония) по думите на режисьора Боян Вулетич е „черна комедия за жена, която иска да се самоубие, но заради корупцията и бюрокрацията в Сърбия, не може да направи дори това. Филмът също така е семейна драма, изпълнена с много емоция и любов. В известен смисъл, докато в даден момент не стигнем до смъртта, не можем да започнем да живеем отначало.”
    На кинофестивала в Карлови Вари проектът спечели наградата в селекцията „Works in Progress”. Български копродуцент на филма е Павлина Желева („Геополи”).
  3. „Стига си ми гледал в чинията” („Quit Staring at My Plate”, Хърватия-Дания) е дебютът на младата хърватска режисьорка Хана Юшич.
    „До известна степен това е приказка за една млада жена, живяла заедно с безразличната си майка, умствено изостаналия си по-голям брат и тираничния си баща, който цял живот е управлявал всичко у дома, – пише The Hollywood Reporter.  – Когато авторитарният глава на семейството получава инсулт, 24-годишната дъщеря (дебют на актрисата Миа Петричевич) излиза от черупката си, за да се приспособи към новата роля на единствената, която отговаря и се грижи за прехраната на семейството.
    Въпреки че историята е заснета с много потенциал и възможности, Хана Юшич не спира да търси правилният тон и посока за нейната кинотворба, смесвайки добре набелязани сцени с по-карикатуристичното представяне на семейните взаимоотношения.”
  4. С „Лошо влияние” („Bad Influence”, Чили) режисьорката Клаудиа Хуайкимила хвърля светлина върху проблемите на индианския народ Мапуче, част от който е и самата тя, като се опитва да представи историята отвън. Дебютът й в пълнометражното кино изследва живота и невероятното приятелство на двама тийнейджъри – единият е непокорен младеж, а другият е Мапуче, който не може да бъде приет от народа си, защото е различен.
    „Когато започнете да съдите тийнейджърите от „Лошо влияние”, – споделя пред „Variety” Хуайкимила. – Затваряте много врати и възможности, които могат да им помогнат да променят обстоятелствата, в които се намират. Мапуче често са възприемани и представяни, даже и от медиите, като терористи, което кара местните да се страхуват и да отхвърлят собственото си наследство. Като представител на народа Мапуче често съм се сблъсквала с това. Вярвам, че именно изолирането и чувството на безсилие и неудовлетвореност, насъбрани през годините, имат своите последствия. Точно това недоволство ръководи действията на тийнейджърите и хората Мапуче, които виждат родителите си и правителството на Чили да затварят недоволната младеж в поправителни центрове. Във филма исках да се поставя едновременно на мястото и на обезпокоения тийнейджър, и на Мапуче и да видя как те търсят своето място в света, когато обществото ги е отритнало.”
  5. „Последното семейство” („The Last Family”, Полша) на режисьора Ян Матушински проследява историята на известното арт-семейство Бекшински. Филмът ги „следва” повече от 30 години, през успехи и неуспехи, опити за самоубийство и поредица от смъртни случаи, докато те се опитват да направят възможно най-доброто за всеки един член на семейството, въпреки някои наистина неблагоприятни обстоятелства.
    „Последното семейство” е честен  опит за документален портрет с голяма доза художествени елементи. „Ян Матушински е направил безспорно тъжен филм, но семейната любов и горчивият хумор му пречат да бъде депресиращ”, пише критиката. „Последното семейство” е забележителна история!”, възкликват медиите.
  6. „Отвъд тишината” („Beneath the Silence”, Израел) на режисьорите Ерез Мизрахи и Сахар Шавит разказва за това как един войник, участвал в шестдневната война в Израел през 1973 година, трябва да живее с посттравматичния стрес. Младата му жена и 10-годишният им син страдат заради неговото дистанцирано мълчание и опитват всичко, за да го върнат към нормалния живот.
    „Филмът не е автобиографичен, но е много личен. Разказ за белезите от всичко онова, което сме преживели в нашето детство”, споделят Ерез Мизрахи и Сахар Шавит.

Международен конкурс за първи и втори игрални филми на 21-ия София Филм Фест

  • „Безбог” („Godless”) – България-Дания-Франция, режисьор Ралица Петрова
  • „И после светлина” („Light Thereafter”) – България-Белгия, режисьор Константин Божанов
  • „Къща без покрив” („Haus Ohne Dach”) – Германия-Ирак-Катар, режисьор Солин Юсеф
  • „Лошо влияние” („Bad Influence) – Чили, режисьор Клаудиа Хуайкимила
  • „Моето щастливо семейство” („My Happy Family”) – Германия-Грузия-Франция, режисьори Нана Евктимишвили и Симон Грос
  • „Отвъд тишината” („Beneath the Silence”) – Израел, режисьори Ерез Мизрахи и Сахар Шавит
  • „Последното семейство” („The Last Family”) – Полша, режисьор Ян Матушински
  • „Реквием за г-жа Й.” („Requiem for Mrs. J.) – Сърбия-България-Македония, режисьор Боян Вулетич
  • „Сняг” („Snow”) – Турция, режисьор Емре Ердогду
  • „Стига си ми гледал в чинията” („Quit Staring at My Plate) – Хърватия-Дания, режисьор Хана Юшич
  • „Христо” („Hristo”) – България-Италия, режисьори Григор Лефтеров и Тодор Мацанов
  • Moon Dogs– Великобритания, режисьор Филип Джон

Мариана Енева